Президентът Радев и правителството изпращат зеления преход за зелен хайвер

Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки.

Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред  част от политиците.

Бруталната агресия на Путин срещу Украйна също засили позициите на олигархическите кръгове в страната, финансиращи кампания за антиевропейски настроения и съпротива срещу Зелената сделка и срещу справедливия енергиен преход.

Неспособността на политическите партии да съставят редовно правителство прехвърли цялата власт, но и отговорността за нея, към президента и назначаваните от него служебни правителства. Абсурдното изявление на служебното правителство от август 2022 г. че „Газпром е неизбежен“, както и стратегията за плашене на хората за предстоящата зима с твърденията за “хаос и разруха” в енергетиката, в момент когато ЕС правеше огромни усилия да се освободи от зависимостта си от руски газ, беше много показателно за указанията, които президентът Радев дава на правителството.

След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.

Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.

Но сега те са заложници на боричканията на различни лобита и мега проектите им в региона на Стара Загора. Това е още една причина да настояваме регионите да бъдат разделени и тези, които имат готовност и политическа воля от местната власт за извършване на реформи  и зелен преход,  да бъдат финансирани и подпомагани с техническа помощ.

Причина за безкрайното протакане в различните министерства на всички планове и мерки, свързани с реформи в енергийния сектор, е липсата на ясни и категорични указания към администрацията за приоритетността на тези мерки.

За съжаление андрешковския подход на правителствата на Борисов към европейските политики за зелен преход продължават и правителствата назначени от президента Радев – да се отлагат реалните действия, да се протакат реформите и да се очакват поредните пари от еврофондове след като са изпуснати всякакви срокове. Разбира се, това се върши и с активната подкрепа на живеещите в миналото синдикати и бизнесмените с връзки с ДС и с интереси да се запази статуквото в енергетиката.

Има реална опасност да не се получат и парите от второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 724 милиона евро се очакват в първото тримесечие на 2023 г., но липсва изпълнението на необходимите реформи и мерки от правителството.

От предходния редовен кабинет на Кирил Петков бе изградената структура и рамка за работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка чрез осем ресорни подкомисии, от които бяха стартирани четири, включително Комисията за енергиен преход. Освен, че след това не последва обособяването на оставащите комисии, работата на експертите с министерствата във вече създадените комисии беше спъвана и забавяна по всевъзможни начини, така че да не се изпълнят обещаните реформи и законодателни промени.

Президентът Радев и вицепремиерът Пеканов вече отдавна трябваше да са наясно, че парите за зеления (и дигиталния) преход всъщност са пари срещу реформи.

Също така да са наясно, че климатичните цели не са абстрактни политики, а пряко свързани със здравето и качеството на живот на българите. Страната ни е трета в света по смъртност от замърсен въздух. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Постоянните опити да се предоговарят реформи и проекти в НПВУ, да се прокарват различни лобистки интереси за финансиране с евросредства блокират целия процес на реформи и плавен енергиен преход и рискуват да доведат до това този преход, който е неминуем, да се извърши без финансовата подкрепа на Европейския съюз и до много по-сериозни икономически и социални последици за регионите. Предоговарянето на плана ще блокира и забави с месеци и изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките, но и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива.

Опитите да се залагат в плановете главно енергийни мегапроекти е в пълно несъответствие с философията на енергийния преход – да се финансират проекти, свързани с енергийна ефективност, нови работни места, децентрализация на производството на електроенергия и на достъп до ВЕИ на отделните домакинства.

Разбира се, тук традиционно енергийните мегапроекти са свързани и с огромна корупция, което ги прави привлекателни за политици и олигарси със стремеж за обогатяване за сметка на бюджета – като например “корупционният гьол” АЕЦ Белене, строежът на газопровода Балкански / Турски поток.

Ако в този период България загуби възможностите за финансиране на зеления преход със средства от различните европейски фондове, политиците трябва да носят лична отговорност за този провал.

Без средствата от НПВУ, от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят и заетите в енергийния сектор, но и всички останали.

С оглед на това, президентът Радев и правителствата, назначени от него трябва да са наясно, че ще носят лична отговорност, ако вследствие на тяхното бездействие или погрешни решения България бъде лишена от финансиране на енергийния преход с европейски средства.

Липсата на редовно правителство не освобождава от отговорност нито президента, нито назначените от него министри.

Очакваме от президента и назначените от него правителства:

  • Да бъдат изпълнени всички поети досега ангажименти и да не се отлагат обещаните реформи, а да се ускори тяхното провеждане с оглед огромното закъснение. Това е в синхрон с българските национални интереси.
  • Да не се позволява зеленият преход да бъде компрометиран от лобисти и бизнесмени със съмнителни интереси в сферата на енергетиката.
  • Енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и улеснения достъп до ВЕИ на домакинствата и енергийните кооперативи да бъдат приоритети за финансиране в проектите, предложени от правителството и регионите.
  • Да се приоритизира финансиране на създаването на нови работни места във въглищните региони и прекратяване на кампанията за представяне на енергийния преход като отнемащ работни места.

 

За контакти:

Тодор Тодоров – Енергиен координатор в Екологично сдружение За Земята

Национален координатор за България по темата Енергиен преход и Справедлив енергиен преход в международната мрежа CEE Bankwatch

Електронна поща: t.todorov@zazemiata.org.

 

Вижте пълния текст на отвореното писмо на ЕС „За Земята“ до президента Румен Радев и служебното правителство на Република България.

 

снимка: БГНЕС

,

Украса с нулеви отпадъци…за Коледа с грижа към природата

Решили сте да украсите вкъщи за празниците? Няма да ви е никак трудно – накъдето и да се обърнете ще намерите магазини с всевъзможни гирлянди, играчки, елхички – каквото ви хрумне…Скука. Ако ви отегчава еднотипната коледна украса и мислите за природата, следващите редове са за вас. Споделяме идеи за украса, която след края на празниците ще остави нулеви отпадъци…вместо купчина, предимно пластмасови, предмети, които да изхвърлите или напъхате в някой забравен, прашасал кашон до следващата година. Освен, че не замърсява природата, коледната украса с преизползвани и естествени материали може да отключи във вас вдъхновение за творчество и изобретателност. 

Започваме с най-важното. Кое е то? Ама как кое, елхата. Ето, че си намерихме повод да излезем в парка на чист въздух (доколкото това е възможно) и да се огледаме за опадали клони (не да ги чупим, нали?). Всъщност за варианта, който ние ще ви предложим, ви трябват само три. Но към това ще се върнем след малко – сега продължаваме с разходката. Събираме си шишарки, борови клончета, шипки, каквото ни хареса, използваме въображението си – всяко плодче и храстче могат да се превърнат в част от декорацията, а природата е щедра. 

На път за вкъщи минаваме през пазара, за да си вземем необходимото за украсата на нашата импровизирана елхичка. В пазарската торба (от плат, да) слагаме килограм портокали, пуканки, канела на пръчици, макара коноп (конците и преждата са алтернатива)  – какво още – а, да, ошав! Записахте ли си? Добре, ами да започваме тогава. 

Фиг. 1

Взимаме три солидни клона от събраните и правим с тях триъгълник, завързавайки всяка двойка краища с коноп или парче ненужен плат – лично ние приложихме второто (виж Фиг, 1).  Лесна работа! След което използваме игла и конци за шиене, за да направим гирлянди от естествени материали – сушени плодове, пуканки, шишарки. Чакайте, чакайте, чакайте…Едно по едно. Най-напред вдяваме иглата и нанизваме на конеца ошаф от ябълки, круши, сини сливи. Сушените портокали със сигурност носят коледен дух, но трудно ще ги намерим в магазина. Затова просто можем сами да си изсушим във фурната вкъщи. 

Фиг. 2

Нарязваме ги на колелца с дебелина около 1 см. и ги слагаме в предварително загрята на 140ºC фурна, с включен вентилатора за по-бърз резултат. Печем около 2 часа (виж Фиг. 2). Вадим портокалите, когато вече са сухи и не лепнат. Можем да редуваме сушените плодчета в наниза, както е показано на снимката (Фиг. 3), или да продупчим и закачим всяко поотделно. Същото важи и за шишарките, само че при тях първо ще трябва да намотаем конеца, така че да се получи “ухо”, след което да ги нанижем. 

Получава се много вкусна елха, нали? Продължаваме в същия дух, правим си купа с пуканки (не знаем за вас, но ние обичаме да си приготвяме домашни – на котлон с тенджера царевични зърна). Заделяме две шепи, а останалите ги хапваме в компанията на хубав филм. Гирлянд от пуканки се прави много лесно – продупчваме с иглата и нанизваме на конеца, както за сурвачките на Нова година. Ако сте успели да си съберете шипки, още по-ефектно ще бъде да редувате по една шипка на всеки пет пуканки или какъвто друг вариант ви хрумне. 

Фиг. 3

Около импровизираната елхичка можем да наредим борови клонки, шишарки и вързопчета с канелени пръчици. 

В случай, че искаме да се върнем в детството и часовете по ръчен труд, можем да си припомним как се правят…хартиени снежинки. А още по-ефектно ще бъде, ако добавим свещи. Тях също можем да си направим сами (на снимката виждате резултата от нашите опити), но имайте предвид, че е нужно много търпение, ако това е първият ви път. По-лесният вариант е да си украсим коледен буркан, в който да поставим вече готова свещ. Вариантите за декорация са много, можем да боядисаме буркана, оставяйки едно малко “прозорче”, през което да се вижда свещичката. Или да намажем целия буркан и да оставим светлосенките на пламъка да придадат ефекта. В случая, ние сме използвали хербаризирани листа, с които сме облепили буркана, а отгоре сме “минали” с декупажно лепило. Около гърлото на буркана връзваме коноп на панделка като предварително сме промушили картичка с пожелания.  

Фиг. 4

На финала споделяме за вдъхновяващата ни среща с екипа на „Chaos Bulgaria” и децата им на тема „Коледа с нулеви отпадъци”. От „За Земята” разказахме за основната идея зад концепцията за нулеви отпадъци, а Денимир Димитров от „Zero Waste Bulgaria” проведе дискусия за това какво и къде можем да рециклираме. Малчуганите бяха много отдадени и ни очароваха със знанията си по темата. Направихме работилница за коледни играчки с преизползвани и естествени материали. Сътворихме фигурки с ролки от тоалетна хартия, които обагрихме в различни цветове. Прежда от разсукани стари пуловери пък омотахме около форми от картон. Това бе само малка част от кутията с идеи, която заедно отворихме. 

Фиг. 5

Коледа е семеен празник, наситен с щедрост и споделена грижа, но за съжаление е и период, в който генерираме огромно количество отпадъци, включително хранителни. Нека се радваме на красива Коледа с любов към природата!

Kevin Mueller

София реши да остане в зоната на мръсния въздух

Столичният общински съвет днес прие наредба за Зона с ниски емисии (ЗНЕ) във вид, в който има сериозни предпоставки да се смята, че няма да бъдат постигнати целите за значително ограничаване на замърсяването на въздуха в София. Експертите не бяха послушани, важни проучвания не бяха взети под внимание, адекватни предложения на опозицията бяха отхвърлени. Вместо това връх взеха типичните за управляващите в последното десетилетие методи на прилагане на решения за повърхностно замаскиране на проблемите – точно като недостатъчно дебел асфалт, който ще се пропука или потъне недълго след въвеждането му в експлоатация. Така приетата днес Зона с ниски емисии в София е твърде вероятно да бъде просто една причиняваща неудобства досадна техническа подробност за жителите, а не реална мярка за борба с мръсния въздух в града.

Столицата ни е сред големите градове с най-високо замърсяване на въздуха в Европа. Замърсеният въздух е сред важните причини за преждевременна смъртност в световен мащаб, показват редица изследвания от целия свят. Само в последните месеци излязоха важни научни открития по темата, които доказват връзката на въздушните замърсители с 10% от случаите на всички видове злокачествени заболявания в Европа, механизмите, по които замърсяването с фини прахови частици PM2,5 причинява рак на белите дробове дори при непушачи, както и връзката на отделяните от автомобилите газове със сърдечните ритъмни нарушения, които се появяват вече дори при здрави тийнейджъри. 

Зоните с ниски емисии са чудесен инструмент за подобряване на качеството на атмосферния въздух  и такива за транспорта са хит в Европа. За да бъдат успешни те, обаче, трябва да се следват някои специфични стъпки, което не се случи при разработването на ЗНЕ. Подробна аргументация на критиките си предоставиха множество експерти, както и „За Земята“ – с няколко становища включително и в рамките на обществената консултация на Наредба, но те не бяха взети предвид. Въпреки отлагането по същите причини през юли, приетите днес промени не отразяват достатъчно нуждите на столичния град. Според тях, за МПС от втора екогрупа ограниченията ще важат една година по-рано, а зоната с ниски емисии за битовото отопление с твърди горива за всички райони ще влезе в сила през 2029 г. вместо първоначалното намерение през 2030 г. В същото време обаче въвеждането на първоначалния етап на мерките за МПС въобще се отлага с една година до декември 2023 г. Последното, освен отказ да се действа веднага по належащ проблем, по същество е прехвърляне на проблемите със ЗНЕ към следващата градска администрация, след местните избори догодина. 

Смогът ще продължи да бъде част от ежедневието на София

Нови данни показват, че общината не е права

В мотивите към наредбата има невярно или дори нарочно подвеждащо твърдение, че „Дизеловите автомобили pre-Euro и Euro 1 имат принос близо 55% от емисиите на ФПЧ и NOx.“ Според проучване на ICCT за Столична община от 2021-ва година на тези две категории дизелови автомобили се падат съответно само 5 и 2 % от емисиите на ФПЧ и NOx.

В допълнение, според паркинг обследване, проведено от „За Земята“ с външни експерти в края на юни 2022 г. в 4 различни краища на т.нар. Малък ринг (зоната, в който ще действат най-строгите според наредбата ограничения), автомобилите от екологичните групи 1 и 2 са по-слабо представени сред редовно движещите се МПС спрямо групите 3, 4 и 5. Оказва се, че най-старите коли, тези, които ще попаднат под забраната, всъщност не са в движение в центъра на града. Дори на хартия, като ограничим само екологични категории 1 и 2, това ще засегне между 35 и 44 000 МПС, което е под 5% от всички МПС регистрирани в Столична община и навлизащи отвън и движещи се в София, които според последни данни на КАТ са общо около 1 милион. Ефектът ще е незначителен и не можем да очакваме някакво смислено намаляване на замърсяването от прилагането на мярката. Следва приоритетно да се ограничат категории 3, 4, като се провежда целенасочена политика за цялостно намаляване на използването на личния автомобил за посрещане на транспортните нужди на хората в града. За съжаление към момента категория 3 ще бъде ограничена едва през 2028 г., а категория 4 – никога.

Друг съществен проблем е, че ЗНЕ от транспорта ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Освен че и по описаните по-горе причини така предложената зона няма потенциал да доведе до значително намаляване на отделянето на фини прахови частици, тя видимо не взема под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ показа, че е силно подценено. По този причина зоната следва да е целогодишна, а не само през трите зимни месеца.

Повече за проблемите за ЗНЕ за транспорт може да прочетете тук.

Не по-малки пропуски има при ЗНЕ за битовото отопление. Зоната с ниски емисии в това отношение ще обхване до 2025 г. само 9 по-централни района на София, в които печките са престанали да бъдат масово явление още докато учениците са носели пионерски връзки. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5,5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО все още използва данни на НСИ от 2011 г.). По-смислената стъпка се отлага за след 2029 г., когато отоплението с дърва или въглища ще бъде забранено на територията на цялата община.

За да не хвърля прах в очите на хората, СО би трябвало да въведе пълната забрана далеч преди 2029 г., а преди това да бъдат обхванати районите с най-много домакинства, използващи печки на твърдо гориво, като например кварталите във “Витошката яка”. Освен това Наредбата не предвижда как ще бъде осъществяван контролът за забраната, което има потенциал да я обезсмисли. 

За огромно съжаление София изпуска голям шанс да действа ефективно по отношение на един от най-съществените си проблеми. По-лошото е, че ефектите от замърсяването не са просто козметични – забавянето на работещите мерки осъжда на болести и смърт част от жителите на града. Хора като всеки нас, независимо дали са облечени във власт и дали карат замърсяващ автомобил, ползват градския транспорт или се движат пеша – опасността е за всички.

,

Какви са негативите на битовата газификация?

На територията на Европейския съюз газът отговаря за 31.7% от енергийното потребление, като над 40% се използва за отопление. Този процент надвишава дори потреблението от промишления сектор и за производство на топло и електроенергия. За сравнение, в България към 2020 г. потреблението на изкопаем газ от домакинствата е 4% – едно от най-ниските нива в Европейския съюз, особено в сравнение със силно зависими от газ държави като Германия (37.%) (вж. табл. 1). Това я поставя и в благоприятна позиция за поетапното изключване на газа от енергийния микс, гарантирайки и по-голяма независимост от доставките на изкопаемото гориво. Всъщност точно тази зависимост на голяма част от държавите в ЕС доведе и до това те да търсят други – и по-скъпи – варианти за доставки на газ. 

Фиг. 1: Важно е да се уточни, че електроенергията се формира най-вече от потребление на въглища и ядрена енергия (АЕЦ). 

Един от често разпространените митове за газовото отопление е, че енергията от газ е по-чиста и устойчива. Повечето домове, които се отопляват на газ, използват и газ за готвене, което още повече поставя под въпрос твърдението, че газът е чист източник на енергия. Според ново изследване на Станфордския университет,  замърсяването на въздуха в атмосферата е значително по-високо от очакваното поради отделянето на метан – един от най-мощните парникови газове с 86 пъти по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в период от 20 години. Особено в домове с лоша вентилация концентрацията на вредни азотни оксиди, които са вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ, е възможно да премине безопасните граници; тези азотни оксиди са особено вредни за децата и възрастните хора. При използването на газ за готвене се наблюдава изтичане на газ, включително метан, като при това въздействието върху околната среда на метана се равнява на това на 500 000 бензинови коли.

При използването на газ за битови нужди, има и опасност от неговото запалване. Това е поради наличието на въглероден оксид, който е особено наситен в инсталации, използващи газ. Той е газ без цвят, мирис и вкус, което го прави и особено опасен поради силната му запалимост. Въглеродният оксид се отделя чрез малки изтичания, които поради свойствата му са незабележими.  

Лесната запалимост на газа не е единственият начин, по който той би могъл да бъде опасен за здравето. Вредата над човешкото здраве, причинена от газ, е малко изследвана досега, но ново изследване на Университета по обществено здраве в Харвард показва, че при изтичане на газ при битовата му употреба се отделят над 21 различни опасни замърсители на въздуха, които влияят на качеството на въздуха и на човешкото здраве. Проучването е направено при наблюдение на домакинства в Бостън, като нивата на замърсяване варират през годината, с най-високи концентрации на опасни за въздуха вещества през зимата, когато употребата на газ за отопление е по-интензивна. 

Защо газът беше толкова предпочитан за отопление?

Един от главните аргументи за битовата газификация в Европа е обвързан с доскоро ниската цена на използването на газ за отопление като често преминаването на газ у дома се счита за най-евтиният метод на отопление. Газовата асоциация Gas Naturally дори твърди, че газовите централи са едни от най-евтините за изграждане и имат икономичен режим на работа. Според анализ на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) обаче, в България е неизгодно да се използва изкопаем газ за отопление като ежемесечното увеличение на цената го прави неизгоден за домакинствата

В настоящата ситуация този аргумент губи своята валидност не само в България, но и в Западна Европа поради сериозното покачване на цените заради войната в Украйна и спирането на доставките на газ от Русия, а устойчивостта на изкопаемото гориво също е под въпрос. Всъщност, повишаването на цените на газа не е обвързано само с войната в Украйна, а е тенденция, която се наблюдава от лятото на 2021 г. Точно преди войната, повишаването на цената на газа е около 200% в сравнение с февруари 2022 г, а в момента цените са се увеличили с над 450%. Сигурността на доставките също е ключов въпрос за следващия отоплителен сезон, проблем, който войната в Украйна постави на дневен ред. С политизирането на газовите доставки и използването им като оръжие от страна на Русия, потребителите на газ се оказват в несигурна позиция – в момента повишаването на цените е още по-драстично, като увеличението на цените на руски доставки е над 1600% за България в сравнение с 2020 г.

Поради високото ниво на битова газификация, а и поради сериозната си зависимост от руски газ – чиито доставки до момента бяха най-евтините, което беше и причина за ниските цени на използването на газ, държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред сериозна газова криза. Германия, една от най-зависимите от руски газ държави (26% от газът е от Русия), в момента отново е заплашена от липса на газ поради ново намаляване на доставките от страна на Русия; това намаление също така доведе и до 10% покачване на цените на газ в Европа още в рамките на следващия ден. Във Великобритания, държава, в която също най-често се използва газ за отопление, потребителските цени на изкопаемия газ са се покачили със 17.1% през февруари 2022 г. в сравнение с началото на отоплителния сезон през 2021 г.

Какво може да се направи?

При тази ситуация, не е случайно, че държавите-членки на Европейския съюз говорят все повече и повече за “де-газификация” на домовете или газов phase out. В най-новия план на ЕС за справяне с газовата криза, Save Gas for a Safe Winter, се предлага доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% в периода август 2022 г. – март 2023 г. Изчислено е, че Европейският съюз в момента плаща около €360 милиарда на година за вноса на изкопаеми горива, сума, равна на тази, нужна за постигането на климатичните цели на ЕС до 2030 г. В момента тази сума вместо да се насочи към зелени инвестиции, се използва за поддържане зависимостта за отопление на домакинства с предимно ниско ниво на енергийна ефективност. Всъщност, вместо да търсят алтернативи на доставките на газ, например чрез по-скъпите доставки на втечнен газ, най-лесният начин да се намали независимостта към руския газ е да се използва по-малко газ като цяло. Според Международната агенция по енергетика, ключът към решаването на този проблем се крие в сградите и навременното намаляване на високото им потребление на газ, предизвикано от употребата на газови бойлери и котли. Нидерландия, държава, с над 90% битово потребление на газ, разработи стратегия за достигане на нулево потребление на газ в домакинствата до 2050 г., за да може да изпълни климатичните си цели. За да бъде изпълнена тази цел, съществуващите сгради се обновяват чрез инсталация на термопомпи, централно геотермално отопление и в малък процент употреба на зелен водород и биогаз. Новите сгради пък се строят изцяло без газови бойлери.

Европейската комисия в плана си за намаляване зависимостта от руски газ REPowerEU отбелязва, че настоящата криза на цените на енергия се дължи на зависимостта на ЕС към газа и към нестабилната му цена, като отбелязва че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са изхода от тази криза. Най-ниската цена за генериране на електричеството в момента се държи от възобновяемите енергийни източници, като тенденцията е, че цените ще намаляват с всяка изминала година. Що се отнася до намаляне на зависимостта от чужд газ, диверсификацията на източниците е ключова – отопляване чрез ВЕИ гарантира сигурност на доставките чрез един на практика почти неизчерпаем ресурс и същевременно евтин вариант. 

Според специалисти, инвестициите в термопомпи в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, са най-добрият начин за намаляване зависимостта на руски газ и повишаване енергийната независимост на ЕС. Термопомпите са устойчив начин за отопление, тъй като използват електричество, за да извлекат топлина от естествени източници – въздух, земя или вода – като след това я вкарват за нуждите на отопление или охлаждане на  сградата. Така и при отопление, и при охлаждане се използват зелени, устойчиви източници, които могат да заместят газовите бойлери. Включително и в България, според изчисленията на АУЕР термопомпите ще са най-евтиният източник на енергия – през отоплителния сезон 2021-2 г., те са били 3 пъти по-изгодни от централното отопление на парно. Според данни от октомври 2022 г., термопомпите и климатиците запазват същата стойност като за 2021г., а за сравнение, цените на изкопаемия газ в България са се увеличили със 170%. 

Предвид плановете на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност, в комбинация с високите цени на газа в момента, чиито спад не се очаква скоро, малко вероятно е инвестицията в масова битова газификация да има добра възвръщаемост в бъдещето. Някои европейски държави, като например Дания и Холандия, вече дори са наложили забрана на отоплителни системи, които използват единствено газ. Битовата газификация не е нито евтина, нито е устойчива – затова и преминаването към нея през 2022 г. не е добър вариант за къщите ни. Вместо да се заключваме към отопление от изкопаеми горива, което носи риска на една изгубена инвестиция, възобновяемите енергийни източници, в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, ни предлагат един устойчив и евтин вариант за дома.

 

Източници:

  1. 3e News, Анализ на АУЕР
  2. BBC, Energy bills forecast to hit over £4,200 a year
  3. BBC, Nord Stream 1: Why is Russia cutting gas supplies to Europe?  
  4. CE Delft, The natural gas phase-out in the Netherlands
  5. Energy Monitor, Can heat pumps free Europe from Russian gas dependency?
  6. Euractiv, EU urges quicker phase-out of gas boilers in bid to halt Russian energy imports
  7. Euractiv, How Europe can rapidly reduce its gas dependency
  8. Eurostat, Energy Consumption in Households 
  9. Eurostat, Share of fuels in the final energy consumption in the residential sector 
  10. Gas Naturally, Gas for Cleaner Electricity 
  11. Harvard T.H. Chan School of Public Health, Home is where the pipeline ends
  12. International Energy Agency, World Energy Outlook 2018
  13. ONS, Energy UK Households 
  14. Repower EU
  15. Stanford, Rethinking cooking with gas
  16. S&P Global, Europe looks to heat pumps as Russian war accelerates pivot from gas boilers
  17. За Земята, Изтичане на метан в атмосферата
  18. Свободна Европа, Кое е вярното? „Евтини и сигурни“ ли са доставките от „Газпром“

 

,

Виртуално кафе: Говорим за отпадъци, депозитна система и бъдещето на планетата

Често ли ви се случва да виждате любими места сред природата или из града, изгубени сред море от отпадъци? В края на лятото ви поканихме да документирате тези тъжни гледки и да ни изпратите кадрите. След което, разбира се, да почистите. Няколко месеца по-късно, изпихме нашето виртуално кафе, заедно с Фейсбук последователите на „За Земята”, които ни изпратиха най-въздействащите снимки. Попитахме ги какви са личните им навици за опазване чистотата на природата, какво мислят за въвеждането на депозитна система у нас и какво ги притеснява най-много в поведението и отношението на хората към бъдещето на планетата? Черпим ви с доза вдъхновение, събрана в пет малки виртуални срещи със „земляни“ от различни краища на страната.  

Виолета Димитрова, Варна

Виолета е майка на двама тийнейджъри, които съвестно възпитава да сортират и изхвърлят отпадъците разделно. Смята, че примерът, който даваме на децата, докато са малки, е ключов за това дали ще пораснат като отговорни към природата хора. Вече шест години в семейството на Виолета всички органични отпадъци отиват в трите компостера в двора на къщата, а готовият компост се използва в градината. 

Отдадеността на семейството не се изчерпва с това. Тази есен Виолета и децата й се включват в почистване в района на квартал Аспарухово, гр. Варна, където живеят. Събират се заедно с петнайсетина човека, повечето деца и младежи. Работата им спори и за пет часа успяват да напълнят цял камион с отпадъци, сред които видимо се открояват солидно количество гуми и строителни материали. Ентусиазъм да се участват в подобни инициативи не липсва. 

По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна

„Чувството, че по този начин помагаме да почистим природата около нас е много удовлетворяващо“, казва Виолета. 

Виолета се дразни от безразборното и безотговорно изхвърляне на отпадъци и уточнява, че твърде често вижда строителни отпадъци къде ли не из града. Недоумява как хората, които си правят пикник или разходка до плажа, събират отпадъците си в торба, но я е оставят на място, където със сигурност няма сметосъбиране. Затова тя и децата й редовно излизат на разходка, подготвени с чували за отпадъците, които събират и изхвърлят в контейнерите. С радост забелязва, че и други хора го правят. 

Виолета споделя, че е добре запозната как работи депозитната система. Семейството й е живяло в Норвегия няколко години, където депозитна система се използва много интензивно от хора на всякаква възраст. В магазините са поставени специални автомати за връщане на бутилки или кенчета. Помни, че децата в училище са имали акции за събиране на амбалаж, а събраната сума е отивала за различни каузи или училищни екскурзии.

Убедена съм, че ще работи и в нашата страна, и да – бих използвала депозитната система“

Хари Спасов, Пловдив

Хари ни впечатли с видеото, което ни изпрати. И няма как иначе, буквално станахме свидетели на това как той чисти боклуци до моста на река Марица, докато навън вали дъжд!

До моста на р. Марица, Пловдив

Известно време Хари живее в Италия, откъдето пази спомени за начина, по който домакинствата се справят с отпадъците. В повечето домове хората изхвърлят разделно в четири кофи – хартия и пластмаса, стъкло, метал и органичен отпадък. В специален календар за всяка дата е обозначено какъв отпадък ще се събира – с времеви диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа, за да могат хората да подготвят и изнесат отпадъците пред домовете си.

Хари споделя още, че силно се възмущава от неконтролируемото добиване и използване на природни богатства и ресурси. Надява се българите да ставаме все по-осъзнати в отношението си към околната среда. 

Меги Механджиева, Пловдив

Меги споделя, че се старае да пазарува насипно, когато това е възможно. Използва торби за многократна употреба и си носи собствени контейнери за храна. В ежедневието си използва възможно най-малко пластмаса. Хваща я яд, когато отиде на любимите си места – Иракли, Карадере, Беглика – и види купища изоставени отпадъци на къмпингуващи хора.

„Просто е недопустимо хората да си зарязват боклуците. Друго нещо, което ме дразни супер много, е, когато видя да се изхвърлят боклуци от прозорците на колите…“.

Меги с радост заявява, че вижда около себе си все повече хора, които ги е грижа за природата. Самата тя с готовност би се включила в организирани инициативи по почистване.

Зарязан боклук на Беглика...

Валя Петрова, Плевен

Валя разказва, че когато със съпруга й ходят на риболов, винаги носят със себе си големи торби за да съберат всевъзможните отпадъци оставени от другите рибари. Редовно се включва със семейството си в почистването на околоблоковото пространство. Чувала е за депозитната система от познат, живял в Германия. Казва, че ще я ползва с удоволствие, ако се приложи у нас.

Отпадъци, оставени от рибари, по брега на р. Искър, край село Староселци, област Плевен

Павлета Георгиева, София*

Съпругът на Павлета се занимава с биоземеделие, обработва малко място край София. Това позволява на семейството да компостира всички биоразградими отпадъци – приблизително 40% от общия боклук. Останалото идва от стоки, които се продават в магазина, опаковани във всевъзможни еднократни опаковки. В този ред на мисли, Павлета признава, че най-голямото предизвикателство за нея е да пазарува колкото е възможно по-малко опаковани храни. Наличието на собствена градинка е верен съюзник в тази задача, особено през топлите месеци. 

Отпадъци, оставени на завоя преди новата хижа „Ком"

С ентусиазъм ни разказва за видео, което е гледала в интернет, репортаж за човек от Зимбабве, изобретил Greener Power Generator Machine (GPM) – първият по рода си генератор на електроенергия, който не изисква никакъв вид гориво.

„Представете си, че захранвате къщата и колата си без използването на въглища, ядрена енергия, слънчеви панели, природен газ или изкопаеми горива!“, казва тя.

Споделя, че по време на престоя си в Дания е видяла с очите си как се инвестира в намаляването на отпадъци. Спомня си за някогашно сметище, което бива облагородено в парк за разходки и игри.

„В Холандия още преди 25 години хората събираха боклука разделно, сега сигурно са измислили още по-ефикасни начини“ добавя Павлета.

Павлета знае как работи депозитната система и смята, че може да се приложи успешно и в България.

 

*името е сменено по желание на лицето 

Столична община не изпълни съдебното решение за предотвратяване на замърсяването на въздуха в София. Гражданите могат да търсят обезщетение

Помните ли, че Столична община беше осъдена да вземе мерки по отношение на замърсения въздух на София? Е, и последният срок за действие по този въпрос, посочен в съдебното решение на Софийски градски съд, изтече на 25 ноември 2022 г. За съжаление, повечето мерки, които съдебната институция записа като задължителни за изпълнение, не са постигнати. Юристи коментират, че това дава право на гражданите на града и всички засегнати да потърсят по легален път обезщетения от общината за причинените им вреди при всяко превишение на нормите от тук нататък, без да трябва да доказват, че Столична община е виновна за превишенията. 

Да припомним

В края на 2021 г. Столична община бе осъдена заради неправомерното си бездействие по отношение на задълженията ѝза управление и контрол на дейностите по качеството на атмосферния въздух на столичния град. Колективният иск бе заведен от  За Земята, Център за независим живот, Асоциация Диабет тип 2, Спаси София, както и адвокатите Димо Господинов, Александър Коджабашев, Иван Велов и Христо Христев. 

След проточило се над 4 години дело съдът прие, че общината с действията и бездействията си е допуснала наднормени емисии на фини прахови частици (ФПЧ2,5 и ФПЧ10), което е довело до риск за здравето на гражданите. 

Не само това, но и съдът установи, че замърсяването продължава, поради което осъжда Столична община в срок до 12 месеца да предприеме ефективни мерки за отстраняване на проблема. Този срок изтече на 25 ноември 2022 г. 

Почти нулев напредък

Столична община не постигна почти нищо за една година. Общинските власти със сигурност не успяха да се справят с повечето от разпорежданията на съда. В това число:

  • Не бяха приети правила, съгласно които, при определени от общината условия, да се предвижда въвеждане на всяка една от мерките за въвеждане на Зони с ниски емисии, съгласно чл. 28а ал. 1 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ), заедно или поотделно;
  • Не бе изградена  цялостна свързана велосипедна мрежа, която да позволява лесно и безопасно придвижване между отделните квартали;
  • Не бе осъществен анализ на възможностите за изграждане на паркове в териториите с наднормено замърсяване и/ или зелени стени;
  • Не бе осъществен анализ по какъв начин градското планиране влияе на качеството на атмосферния въздух. СО следваше да използва резултатите от анализа при изготвянето на нов Общ устройствен план (респективно да измени съществуващия), така  че да се осигури подходящ микроклимат, който да гарантира движение на въздушните маси и внасяне на чист въздух над града. 

В публичното пространство липсва информация и дали са осъществени по някакъв начин две от другите мерки по съдебното решение, а именно: дали е направена оценка на предприетите до момента мерки в сектор транспорт и дали е извършен анализ на възможностите за изграждане на етажни паркинги в жилищните и търговските зони и увеличаване на наличните буферни паркинги. За Земята изпрати запитване към Столична община, на което очакваме отговор. 

Единствената от многото мерки, по която е сигурно, че има някакво реално действие от страна на Столична община, е въвеждането на стимули за използване на алтернативни незамърсяващи методи за отопление.

Липсва информация и дали е постигнат напредък по много от привременните мерки, предхождащи делото, за които съдът прие, че не следва да бъдат отменяни или изменяни. Те касаят честотата, графика, достъпа до информация и отчетността за миенето на улиците,  управлението на отпадъците и др. Общината все така и не предостави изисквания в хода на делото план за изграждане на велоалеи на подопечната ѝ територия, включително и от крайните квартали към централната градска част.

Припомняме също така, че все още след редица необясними отлагания, все още няма прието решение за въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) в София. Според изтеклата в пресата информация се планира крайно недостатъчните мерки по ЗНЕ да бъдат въведени чак през декември 2023 г. , след планираните местни избори. 

 

Гражданите могат да търсят обезщетение от общината

„Неизпълнението на съдебното решение по колективния иск за мерките за чистота на въздуха разкрива за пореден път чувството за безнаказаност на бюрократичната машина и ръководството на Столична община“ –  заяви Ивайло Попов, координатор екип „Въздух“ в За Земята. –  „Как можем да очакваме гражданите да спазват правилата и София да се превърне в по-европейски град, ако общинската администрация демонстрира, че легитимните предписания на българския съд сякаш нямат задължителен характер, дори когато става въпрос за здравето и живота на хиляди граждани?“

В създалата се ситуация гражданите на София са в пълното си право да поискат конкретна компенсация за липсата на действие от страна на общинските власти при последващи превишения на нормите за замърсяване на въздуха в града, коментират юристи. 

„С решението си от 8-ми ноември 2021-ва, Софийски градски съд постановява, че Столична община е длъжна в 12 месечен срок да предприеме такива действия, с които да преустанови превишаването на максимално допустимите 35 дни годишно с наднормено замърсяване на въздуха с ФПЧ10. Този срок започна да тече с влизане в сила на решението – на 25-ти ноември 2021 г. и след неговото изтичане Общината носи безусловно правна отговорност пред всеки жител на София за всяко превишаване на съответните норми“ – казва Димо Господинов, Управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Господинов и Генчев“ – „След изминаването на тази 1 година, всеки жител на София може да извади просто решението по колективния иск и да си търси обезщетението, без да доказва нищо друго освен факта, че нарушението продължава, както и размера на своите вреди.“

Уроците от Лондонския смог 70 години по-късно

На 5 декември се навършиха точно 70 години от една от най-печалните градски екологични катастрофи в Европа в модерните времена. Големият лондонски смог от 1952 г. е бедствие с безпрецедентна тежест, предизвикано от съчетаването на хроничното замърсяване на въздуха в града  с редки неблагоприятни метеорологични условия.

Времето през ноември и началото на декември 1952 г. е много студено със снеговалежи в голяма част от Англия и Уелс. На 3 декември прогнозата на Метеорологичната служба е следната: „Тази вечер силна слана ще се появи в повечето вътрешни и западни райони. Гъста мъгла ще се образува близо до големите градове с отделни проявления и на други места.“

За да се стоплят, лондончани изгарят големи количества въглища в домовете си. При нормални условия той ще се издигне високо над комините в атмосферата и ще се разпръсне. В същото време обаче, антициклон над Ирландско море се движи бавно на югоизток през следващите няколко дни. Рано в петък, 5 декември, небето над Лондон е ясно, ветровете са слаби и въздухът близо до земята е влажен. Това води до температурна инверсия, която образува слой мъгла с височина 100-200 метра.

Макар и с положителни промени в последните 70 г. в Европа, замърсяването на въздуха в градовете продължава да бъде проблем. Снимка: George Tsiagalakis

Най-лошият смог в историята на града

Видимостта е толкова влошена в някои части на Лондон, че пешеходците не могат да видят собствените си крака. С изключение на метрото, транспортът в целия град е силно ограничен.  Постановки и концерти дори на закрито са отменени, тъй като публиката не може да види сцената, а престъпността по улиците се увеличава. Това, което хората не осъзнават веднага, е че около 800 тона сярна киселина и други смъртоносни замърсители се натрупват в околния въздух на ден. Отчита се скок в смъртните случаи и хоспитализациите, свързани с пневмония и бронхит. Дори има случаи на загинали крави в рамките на града. Линейките са засегнати, оставяйки хората сами да намерят пътя си до болниците в смога. При това пеша, защото много хора просто изоставят колите си на пътя. Мъглата остава над метрополиса цели пет дни – до 9 декември. Нейната тежест бива оценена чак малко след това – когато няколко седмици по-късно биват обявени над 4000 починали. Последиците от смога обаче са дълготрайни и според съвременните оценки броят на смъртните случаи, свързани с това катастрофално събитие, е около 12 000.

Замърсяването на въздуха все още е най-големият риск от околната среда глобално, водещ до преждевременната смърт на около седем милиона души годишно. Снимка: Kevin Mueller/Unsplash

 

Началото на законодателната регулация

След събитията от 1952 г. сериозността на замърсяването на въздуха в Лондон става неоспорима. Многото жертви променят обществените нагласи за замърсяването на въздуха в градовете. Парадигмата, че това е нужна жертва в полза на икономиката, се променя завинаги. Куриозен факт е, че премиерът Уинстън Чърчил дори отказва да спре изгарянето на въглища по време на самия смог, за да не разваля впечатлението за стабилна икономика. Той дори твърди, че става въпрос само за обикновена мъгла, която ще се вдигне. Едва когато неговата секретарка Венеция Скот също се оказва сред пострадалите от токсичния въздух, Чърчил предприема мерки за въвеждането на по-строго законодателство. Първоначално бавно, но британското правителство в крайна сметка приема Закона за чистия въздух четири години по-късно, през 1956 г., като пряк отговор на смъртоносния смог. Законът е революционен в историята на борбата за околната среда. Той установява зони без дим в целия град и ограничава изгарянето на въглища, както в домовете, така и в промишлените предприятия. Освен това на собствениците на жилища са предложени субсидии, които биха им позволили да преминат към различни източници на отопление, като газ и електричество.

70 години по-късно градовете по света продължават да са опасни за здравето. Европа предприема мерки и подобрява живота на гражданите си, но замърсяването на въздуха все още е най-големият риск от околната среда глобално, водещ до преждевременната смърт на около седем милиона души годишно. Ефектите от него могат да засегнат всеки човек на различен етап от живота му.

София има много проблеми за решаване по отношение на чистия въздух. Снимка: Yaroslav Boshnakov/Unsplash

 

Актуален проблем в България

България е в челните места в света по негативно въздействие на замърсяването на въздуха върху преживяемостта. 15 190 души преждевременно са загубили живота си в резултат на замърсяването за 2018 г. Това означава смъртност от 210,9 на 100 000 жители (над 2 на 1000) – второ място след Косово. Данните са от специален Доклад за здравните ефекти на въздушното замърсяване, изготвен от пулмолога д-р Александър Симидчиев от Сдружение „Въздух за здраве“ по заявка на „За Земята”.

Рискът от смърт при излагане на въздух с повишено ниво на фини прахови частици (ФПЧ) започва да се увеличава непосредствено след преминаването на приеманото за фоново ниво на замърсяването (6 μg/m³) за ФПЧ2,5 – количество, дължащо се на вулканичната дейност на планетата. За сравнение – Световната здравна организация е установила  норма от 10 μg/m³ (с 4% по висок риск спрямо фоновото замърсяване), а европейските средногодишни норми за ФПЧ2,5 от 25 μg/m³ поставят населението в ЕС на риск, който вероятно е с 15% по висок от фоновия, и поне 10% по висок от определеният от нормите на СЗО.

Възможности, които не е редно да изпускаме

Негативната статистика обаче показва и възможности за действие по отношение на подобряване на качеството и продължителността на живота в България, като намаляването на замърсяването на въздуха наред с тютюнопушенето би допринесло до значителен спад в честотата на основните хронични неспецифични заболявания.

Това е една от причините Европа твърдо върви към приемане на по-строги мерки за емисиите на различните замърсители в градска среда, като фини прахови частици и азотен диоксид. В края на октомври ЕК обяви, че ще предложи промяна на годишната пределно допустима стойност за ФПЧ2,5  да бъде намалена с повече от 50 % през 2030 г. – от сегашните 25 μg/m³ на 10 μg/m³. Това ще са междинните стандарти на ЕС за качество на въздуха за 2030 г., които ще са по-тясно съгласувани с препоръките на СЗО. Същевременно ЕС ще поеме по пътя към постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г.

Зоните с ниски емисии са ефективен начин за борба със замърсяването в градовете, стига да бъдат въведени, управлявани и контролирани както трябва. Плановете на Столична община не попадат в тези категории. Снимка: Georgi Kalaydzhiev/Unsplash

 

За да догони водещите европейски метрополии по качество на въздуха, София, един от най-замърсените големи градове в ЕС, спешно се нуждае от Зона с ниски емисии (ЗНЕ). Това важи както по отношение на транспорта, така и спрямо ограничаването на отоплението на твърдо гориво. За съжаление управляващите столицата ни не са готови да приемат достатъчно амбициозни мерки и в двете посоки, вероятно забавяйки въвеждането на ЗНЕ с още една година. Сякаш здравето на жителите не е най-важният приоритет на всяко управление?

Поуката от Големият лондонски смог е една: ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВАМЕ! Жителите на градовете имат право да дишат по-чист въздух.И то имат това право възможно най-скоро. Осигуряването на по-чисти методи на отопление ще премахнат твърдото гориво в градовете. Индустриалното изгаряне на отпадъци пък никога не е имало място там. Няма как да не се стремим и към по-устойчив транспорт. А гражданската подкрепа за промяната е ключова за успешното въвеждане на ефективни мерки за чист въздух. Не ни трябва да си припомняме масовата смърт от преди 70 години в Лондон, за да осъзнаем това. По-доброто здраве и спечелените години за нас и хората, които обичаме, би трябвало да са ни най-добрият мотиватор.

Контра-флоу велолента (противопоток) – вече и в София. Що е то?

В социалните медии забелязахме новина за маркирана т.нар. контра-флоу велосипедна лента на еднопосочна улица в центъра на София. Докато и ние любопитствахме около мястото (ул. Княз Борис I между ул. Алабин и ул. Патриарх Евтимий), нямаше как да не забележим, че доста от минувачите и жителите на кватрала оживено коментираха нововъведението – защо изглежда така и какви трябва да са правилата за движение в подобна ситуация.

По тази причина и доколкото развитието на инфраструктурата за устойчиво градско придвижване пряко касае чистотата на въздуха в града, ни хрумна да разкажем какво всъщност е контра-флоу и защо се използва.

Накратко, contra-flow (или движение с противопоток/контрапоток) в смисъла на велосипедното градско придвижване се използва като термин относно инфраструктура, която позволява двупосочно колоездене по улици, които са еднопосочни за друг трафик. Методът е познат в държавите с по-развита колоездачна мрежа и навици, като подобрява удобството и/или безопасността за велосипедистите.

 

Част от препоръките на ЕС

Това във никакъв случай не е екзотично решение. Европейската комисия има публикувани подробни насоки за реализирането на проекти за велосипедна инфраструктура на територията на ЕС, където можем да намерим специален раздел за движението с противопоток.

Според насоките, контра-флоу трябва да се обмисли там, където вече съществува така или иначе велосипедно движение или когато текущото пътно оформление (напр. използване на мрежа от еднопосочни улици) възпрепятства използването на велосипед. Особено подходящи, ни казва документът на ЕС, са зоните с еднопосочно моторизирано движение, които могат да служат като препятствие пред градското колоездене. Наличието на еднопосочни улици в градовете може да доведе до по-дълги и потенциално по-стресиращи пътувания за велосипедистите. Въвеждането на контра-флоу колоездене може също да допринесе за намаляване на броя на велосипедистите, каращи по тротоара, подобрявайки условията и за пешеходците.

Препоръката на ЕК да се създава двупосочно движение за колела по еднопосочните улици включва два подхода. Или чрез пътни знаци да се обозначи разрешеното само за велосипеди двупосочно движение (в случаите на улици със слаб трафик и достатъчно площ), или да се изградят специални контра-флоу велосипедни ленти. Изпълнението на последните може да включва отделени с бордюри платна, което трябва да се реши въз основа на фактори, включващи обема на трафика и скоростта, както и ширината на пътя, четем още в документа.

Този тип ленти се маркират точно в ляво по посоката на автомобилното движение, докато велосипедистите, които искат да се придвижват по стандарната посока на улицата, продължават да го правят възможно най-вдясно по посоката на колите, както на улица, на която няма маркирана велосипедна алея. На долната графика, изработена от NACTO – Националната асоциация на градските транспортни експерти на САЩ (организация на общинските специалисти по организация на трафика на 91 големи града в Съединените щати) е показано как точно би трябвало да се случва това.

Пълното описание на методиката може да се намери тук: https://nacto.org/publication/urban-bikeway-design-guide/bike-lanes/contra-flow-bike-lanes/

На пръв поглед движението на велосипедистите „в насрещното“ може да звучи рисково. Методът обаче не е случайна приумица. Скорошни изследвания (ETSC, 2018) показаха, че въвеждането на контрапоток за велосипеди може да има цялостен положителен ефект върху пътната безопасност. Шофьорите могат да действат по-внимателно, тъй като към тях се приближават насрещно идващи велосипедисти. Това обикновено осигурява по-голям визуален контакт между колоездачи и шофьори и също дава възможност и на колоездачите аз по-добра реакция в тесните улици. И не на последно място, наблюдава се увеличен ефект на успокояване на трафика (т.е. автомобилите почват да се движат с по-ниска средна скорост), който е все по-търсен ефект в града с цел намаляване на замърсяването и шума и повишаването на безопасността по малките улички. Всъщност София вече въведе зона с успокоено движение с ограничение на скоростта до 30 км/ч в една част от центъра на града.

Какво се случва на „Борис“?

Ул. Княз Борис I е еднопосочна улица с едно платно на движение, която се намира в мрежата от еднопосочни улици в идеалния център на столицата. Допълнително, близкият бул. Витоша е пешеходна зона и е забранен за велосипедисти и други персонални превозни средства. Така се създава сериозно препятствие за естественото придвижване на велосипедистите през централните части на града.

На въпросната улица беше разположена не добре означена велосипедна лента в ляво на движението, която колоездачите на практика ползват и в двете посоки. В дясно има успоредни на пътя паркоместа. Велолентата е прекалено тясна за разминаване на велосипеди или каквито и да е други персонални превозни средства в двете посоки, поради което придвижващите се с колело навлизат рязко в платното при нужда от разминаване, което може да доведе до инциденти.

Сега тази лента вече е маркирана като контра-флоу, докато основното платно е обозначено за споделено между велосипеди и автомобили. Прави впечатление, че това е изпълнено според най-добрите практики в областта – с маркиране на посоката на движение и означаване на споделеното основно платно на основите кръстовища. Може би малко повече указателни пътни знаци също биха били от полза. Надяваме се това да регулира хаоса по тясната улица и приветстваме повече добри идеи за поощряване на незамърсяващите методи на придвижване в града.

„Колоезденето в контра-флоу може да допринесе за подобряване на условията за колоездене, включително повишена достъпност, съгласуваност и удобство. Колоезденето на улици с протоивопоток може също да допринесе за подобряване на условията за колоездене като цяло в града, чрез премахване на избрани препятствия пред велосипедното придвижване (напр. индиректни маршрути, възприемането за безопасност), което води до увеличено използване на велосипеди“, се казва в насоките на ЕК за велосипедната инфраструктура.

,

Необходимо е ревизиране на екологичните оценки на автомагистрала „Струма“ в участъка на Кресненския пролом: решение на Комитетa на Бернската конвенция

На 2 декември 42-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург взе решение, с което настоява да не бъде започвано никакво строителство в Кресненския пролом, ако не се спазят направените през 2021 г. препоръки.

Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Комитетът разгледа за поредна година досието по случая Кресна и след гласуване, в което 12 държави членки гласуваха „за“ отваряне на досие, 8 гласуваха „против“, а 8 – „въздържали се“, случаят остава, като потенциално досие под засилено наблюдение на бюрото и Постоянния комитет на Конвенцията. [1]

Комитетът прие през пролетта на 2023 г., при възможност, да започне официална процедура по медиация като инструмент за преодоляване на различията между правителството и НПО-жалбоподатели.

В дискусията представителят на Европейската комисия ясно посочи, че Оценката на въздействие по околна среда и Оценката за съвместимост следва да бъдат ревизирани, поради съществени им недостатъци.

„Тези решения директно опровергават твърденията на Министъра на околната среда и водите, изказани в интервю за национална медия на 25-ти ноември, където бе посочено, че след приемането на целите за НАТУРА 2000 и преглед на екологичните оценки от страна АПИ, е възможно магистралата да бъде построена в Кресненския пролом като строителството започне до май 2023 г. в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“.

„Както коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ многократно сме посочвали: ново решение по ОВОС и оценка за съвместимост с равностойно разглеждане на всички алтернативи извън Кресненския пролом, са задължителни. Всяко строителство на АМ „Струма“ в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г., е незаконно“, заяви Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.

Ако от отговорната институция за проекта, Агенция пътна инфраструктура, бяха извършили тези действия съгласно изискванията на директивата за природните местообитания и директивата за ОВОС, както и НПО препоръките на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ – още през 2019 година, строителството на вариант, който разрешава и транспортния, и екологичния проблем в Кресненски пролом с наличните по оперативна програма транспорт 2014-2020 европейски средства щеше да е започнало отдавна.

Неправителствените организации и граждани от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ продължаваме да подкрепяме довършването на автомагистрала „Струма“ по възможно най-бързия начин при спазването на изискванията европейското законодателство и стриктно опазване на биоразнообразието.