@Petar Stoyanov

С колело в града през зимата: как, защо, кога, къде?

Зимното градско колоездене става все по-реалистично и популярно в София и останалите български градове. Как да го направим безопасно и комфортно?

 

Зимата в България като че ли най-после дойде, макар и с голямо закъснение, поне що се отнася до това, което сме свикнали да възприемаме за „зимно“ време. Карането на велосипед в града през най-студения сезон в България традиционно се възприема по-скоро като екстремно или занимание за най-уверените и опитни на две колела. Всъщност обаче зимното градско колоездене далеч не е толкова страшно и става все по-достъпно и на нашите ширини, особено с промените в климата. Както забелязахме, първата половина от астрономическата зима в София тази година бе по-скоро есен от гледна точка на температурите. Но дори да беше по-студено, с колело през зимата е възможно, показват все повечето практикуващи този начин на придвижване у нас и в Европа. 

„За Земята“ организира в началото на сезона специално събитие по темата заедно с „Велоеволюция“ и „Софенхаген“, на което градските велосипедисти обмениха опит и съвети как да караме по-безопасно в зимни условия. Предлагаме ви някои полезни идеи за нашата действителност. 

Пригодете велосипеда си за зимни условия

Зимните пътища може да са коварни, затова верният ви велосипед трябва да е подготвен за различните атмосферни условия, състоянието на настилката и видимостта. Светлините и светлоотразителите са ключови за сигурността, особено в месеците, в които денят е много по-кратък и вероятността да карате по тъмно не е малка. Те ви предпазват от сериозен инцидент и затова не бива да се пренебрегват като допълнителна инвестиция. Важно е обаче и как ще поставите светлините.

„Много често виждаме прекалено ниско поставяне на стопа върху колчето за седалката, при което (погледнато отзад) гумата практически скрива стопа и го прави незабележим. Високата позиция е по-удачна, а ако седалката ви е свалена максимално, може да преместите стопчето другаде – например на багажника или раницата“ – обясняват от Софенхаген, организация, която поддържа сайт за намиране и споделяне на безопасни веломаршрути в София. 

Опитните вело ентусиасти от организацията също така препоръчват да ползвате и двете си светлини в мигащ режим в мъгливи дни. Доказано е, че примигвнето привлича повече вниманието и се забелязва от по-голямо разстояние. Все пак, за да не заслепявате останалите участници в движението, през нощта ползвайте предния фар с постоянно светене, а задният – в  мигащ режим.

Софенхаген обръщат внимание и на страничните рефлектори на гумите. Те са достъпни като цена, лесни са за поставяне и могат значително да подобрят забележимостта ви на платното. Алтернатива от естетическа гледна точка са и отразителните стикери за гума или капла.

Огнян Божилов от Софенхаген показва правилното разположение на светлините по време на съвместното тематично събитие.

 

Съществуват по-подходящи за зимни условия гуми, като повечето от градските типове велосипеди няма да се продават по подразбиране с тях. В специализираните магазини могат да ви консултират по тази тема, като по правило по-широките гуми или такива за каране извън асфалтови пътища ще осигурят по-голяма стабилност на пътя. Преди да купувате такива обаче, преценете първо дали колелото ви е подходящо за тях (например дали вилката ви позволява да поставите подобни). Ако оставите гумите си леко по-меки, това по подразбиране също би трябвало да осигури по-добро сцепление с настилката. Имайте предвид, че по-сухата и мека зима в София дава възможност съвсем безопасно да се кара в много от дните и със стандартните ви гуми. Стабилността е пряко зависима и от стила на каране – при потенциално хлъзгава настилка се препоръчва по-плавно придвижване, без резки смени на темпото и внезапни промени в посоката.  

През зимата велосипедът обичайно се мокри от дъжд и сняг и се зацапва от сол, луга,  химикали, които се ползват на пътя. Те могат да увредят колелото ви, затова то трябва да се почиства по-често. Използването на повече смазка за веригата също е удачно. 

В същото време София генерално е много кален и мръсен град, а много от велосипедите, които се продават в търговската мрежа, нямат калници. Помислете дали няма да е добра идея да осигурите допълнителни приспособления за тази цел, така че при каране да не си цапате дрехите. Гети на краката и специфични за сезона непромокаеми обувки също са много добра идея в този ред на мисли. 

Има гуми, които са по-подходящи за зимни условия, но това не значи, че вашите не стават за зимата.

 

Пазете себе си

Освен обувките, трябва да се осмисли цялостното облекло. От една страна то трябва да е достатъчно изолиращо, за да ви осигури комфорт. Освен гетите, подходящи ръкавици са задължителни, защото не желаете да получите измръзвания и скованост на краката и ръцете, с които контролирате управлението на колелото. Шалът тип тръба, който може да предпазва и лицето без опасност да се развие и да попадне в задвижването или колелата ви, също е подходящ аксесоар. 

В същото време облеклото при велосипедистите е и част от видимостта на пътя.  Колкото по-ярко е то, толкова по-добре. Софенхаген напомнят за отразителните ленти за крачол: „Освен че могат да ви спестят удоволствието да чистите верижна смазка от любимите си панталони, те са и фантастичен начин да станете по-забележими“- казват от организацията. Също така те посочват проучвания, които показват, че светлоотразителните аксесоари са много по-ефективни върху движещи се части на тялото (например краката), отколкото – върху статични такива (торса). 

Като цяло е добра идея да  приспособим облеклото си към атмосферните условия, начина на каране и какво ни предстои през деня – например да си носим допълнителни дрехи за преобличане в офиса, посочва и Радост Маринова от „Велоеволюция“. 

Колкото повече светлоотразителни елементи има по-вас, толкова по-видими сте на пътя и движението е по-безопасно за всички участници.

Изберете подходящ маршрут и преценете условията

„Зимното колоездене е предизвикателство що се отнася до донагласяне на ежедневния маршрут до работа, защото той може да е малко по-различен от този в друг сезон“ – продължава Радост. Повечето от градовете в България са далеч от перфектната велоинфрастуктура. Това означава, че трябва да съобразяваме дори предварително и да променяме маршрутите спрямо опасностите. Това е причината Софенхаген да публикуват своя карта с безопасните маршрути за колоездене за столицата. 

Местата, забранени за движение на велосипед, са ясно посочени в Закона за движение по пътищата – това са автомагистралите, площите предназначени само за пешеходци, пътищата сигнализирани със знак „забранено за велосипеди“. Логично, след като законът третира велосипедите като пътно превозно средство, велосипедистите могат да правят това, което се очаква от всяко друго ППС – да са на пътя, да завиват, да изпреварват и заобикалят, да се престрояват в различна пътна лента. 

„Според закона за движение по пътищата, всеки над 12 г. възраст, който управлява велосипед, е длъжен да се движи вдясно на пътното платно или по велоалея/ вело лента, ако има такава. Само децата под 12 г. възраст могат да управляват велосипед по тротоарите, но не и техните придружители”, разяснява Драгомира Раева от „За Земята“. Движение с велосипед „възможно най-вдясно на пътя“ обаче на практика НЕ е там, където е възможно и безопасно. Максимално вдясно често има спряли на аварийки коли, хлътнали шахти, дупки, локви, отпадъци, кал, пясък, а през зимата и купчини сняг и луга/сол. Внезапно отварящите се врати на паркирани автомобили също предполагат опасност и внезапни маневри. Затова велосипедистът в зависимост от улицата е добре да заема на пътното платно позиция на разстояние поне една отворена автомобилна врата (1 метър) от паркирани коли, дори когато това означава да е почти в средата на пътната лента, за да е видим и предвидим за останалите участници в движението. 

Когато натрупа сняг, велоалеите трябва да се почистват от фирмите за пътно почистване. Поне в София вече има оборудвани малки машини за тази цел. Въпреки това при обилен снеговалеж велоалеите не са приоритет. Все пак на втори-трети ден от него те следва да са вече изчистени. Ако не са,  можем да пуснем сигнал до общината, че съответната дейност не е извършена. 

 „София има много бариери за зимното колоездене, а към това се прибавя и мръсния въздух“ – напомня още Радост от Велоеволюция. Тя посочва, че може да се ползва маска в дните със най-замърсен въздух или да избягвате да карате в такива дни въобще. „Човек е по-добре да пропусне някой друг ден на велосипед, отколкото да плаща висока цена със здравето си. Карането трябва да е преди всичко приятно.“  

Велосипедистите е добре да спазват около метър разстояние от паркирани автомобили и близките до бордюра шахти, за да осигурят собствената си безопасност и добра видимост спрямо участниците в движението. Илюстрация: Софенхаген

Използвайте градския транспорт, когато е възможно

За по-голяма част от хората ежедневните пътувания до 5 км са най-честият случай, което ги прави постижими с велосипед. Те се равняват на около 10-15 мин. каране на колело. Велосипедистите обаче са готови да изминават и по-големи разстояния в града, колкото повече удобна и свързана в мрежа велосипедна инфраструктура им е осигурена. При нас не е точно така, но се появяват постепенно опции да комбинирате велосипеда с градски транспорт. 

С колело в софийското метрото може да се качвате до 7 ч. сутринта и след 20 ч всеки ден,  както и целодневно през уикенда. Най-много по 2 колела по едно и също време може да превозите и във всички автобуси по линии, които пресичат Околовръстното на столицата до 6.30 ч сутринта и след 20 ч в работни дни, както и по всяко време в почивни. Има възможност и в някои други превозни средства в обществения транспорт, ако е налична специална стойка за целта. Към момента с такива разполага автобус номер 66 за Витоша. Добрата новина е, че за превоза на велосипед в градския транспорт в София вече не се изисква допълнителен билет.

Драгомира Раева от „За Земята“ припомни проблемите с правилата на движение на велосипедистите в града.

По-достъпно за повече велосипедисти

Климатичните промени са много лоша реалност за целия свят, но заради тях карането на велосипед в София и в България като цяло е възможно да става все по-достъпно през зимата. Това са и част от изводите в националната план-стратегия за адаптация към климата. Проблем остава мръсният въздух и инверсиите, както и недовършената инфраструктура. 

Мотивацията в тази ситуация е много важна, поради което е ключово да насърчаваме и помагаме на по-неопитните велосипедисти. Особена роля имат и жените. 

„Ако жените в града карат колело, значи е достатъчно безопасно всички да могат да карат“- посочва Радост Маринова. „Когато условията не са добри, жените са определящи за това дали семейството кара колело. Затова трябва да се помага на жените и момичетата да се чувстват по-уверени, да придобиват умения, да не си мислят, че това е толкова страшно и непреодолимо препятствие.“

В град натоварен с автомобилен трафик и задръствания, средната скорост на автомобилите е близка до скоростта на придвижване с велосипед. Всъщност, ако не трябва да преодолявате много големи разстояния, времето за стигане с велосипед до работа, училище, университет и други може да е съизмеримо и в много случаи по-малко, отколкото с автомобил. Ако за велосипедистите са осигурени равностойни възможности за придвижване, времето за пътуване е още по-малко. Карането на велосипед освен всичко друго е и полезно за здравето ви и може да замести дневните ви кардио упражнения и да ви спести време. Пробвайте с колело и през зимата и споделете опита си. 

,

Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.

Photo by Tingey Injury Law Firm on Unsplash

Обжалваме в съда наредбата на Столична община за въвеждане на зони с ниски емисии

Група ищци, сред които сдружение „За Земята“ и засегнати граждани, обжалват в съда решението на Столичния общински съвет от декември 2022 г. за приемане на Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на гр. София.  Причината е, че ставаме свидетели на наредба, която не гарантира прилагането на ефективни мерки за постигането на стандартите за качество на въздуха в най-кратък срок, при това без да се засягат прекомерно правата на гражданите. Процесът на обжалване няма да спре изпълнението на решението на Столична община и няма да попречи на евентуални ефекти от ограниченията в този им вид. Целта на заведеното дело е да се постигне реално работещо решение за чист въздух в града.  

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) са мярка, която доказано намалява замърсяването на въздуха и се прилага успешно в редица държави. Към средата на 2022 г. 320 европейски града ограничават замърсяващите превозни средства. До 2025 г. се очаква броят на ЗНЕ на континента да нарасне с 58%, достигайки 507, според данни на Clean Cities Campaign.

Затова сме убедени, че зони с ниски емисии в София трябва да има. Мерките в столицата дори са непростимо закъснели и неамбициозни, като идват цели 6 години след решението на Съда на ЕС, че страната не постига нормите за чист въздух.  През ноември 2022 г. изтича и крайният срок, в който според решение на българския съд Столична община трябваше да е предприела съразмерни мерки за предотвратяването на замърсяването на въздуха. Вместо това хората в най-населения град в България продължават да дишат коктейл от замърсители от битовото отопление на дърва и въглища и от транспорта. Продължаващото бездействие ни коства загуба на човешки животи ежедневно, показват научните доклади

Малките деца са едни от най-потърпевшите от здравните ефекти от замърсения градски въздух. По-ниската им височина и двигателната активност определят поемането на повече ФПЧ, а в същото време са с по-ниска степен на защита поради незрелия си имунитет и недоразити бели дробове.

Фалшива зона

Решението за ЗНЕ не бе взето на база на достатъчно задълбочени анализи и прогнози и в същността си тя не гарантира работеща, ефективна и справедлива мярка за по-добър въздух в града. Бяха допуснати съществени пропуски, както по отношение на мерките за транспорта, така и за тези за битовото отопление.

 „Наредбата най-вероятно няма да подобри качеството на въздуха за отделните жалбоподатели, дори е възможно ситуацията за някои да се влоши чрез преместване на горещите точки на замърсяване в районите им на живеене. Столична община не е разгледала тези опасения в своя анализ. За други граждани ще възникнат ограничения, без да е ясно дали изобщо ще бъдат полезни“, казва Ивайло Попов от „За Земята“.

 „С въвеждането на зони с ниски емисии Столична община трябва да осигури постигане на съответствие със закона. Ограничаване  на правата на гражданите е допустимо, доколкото това е необходимо за постигане целта на закона – това е принципът на съразмерността. Неспазването на този принцип е законово нарушение”,  коментира Александър Коджабашев, адвокат на жалбоподателите по делото. 

ЗНЕ в София не отчита разпространението на замърсяването с азотен диоксид от транспорта в града

Разходи без цел

Транспортът в София е специфичен замърсител и нивата на азотен диоксид (NO2) остават високи целогодишно, според данните от независимо целогодишно измерване на „За Земята“ – в 19 от 27 избрани точки на измерване в града средногодишните стойности за 2021 г. са над допустимите граници от 40 µg/m3. Проблемът дори не се признава официално от местните и националните власти поради недостатъчна и неадекватно разположена измервателна инфраструктура.

Настоящият план за качеството на въздуха в София предвижда транспортни мерки на стойност около 1 милиард евро. Публичните средства обаче се разпределят непропорционално за най-малко ефективните решения. 83% от бюджета са насочени към транспортни мерки, които се очаква да доведат до едва 6% намаление на годишните емисии на ФПЧ10. За повечето от предвидените мерки липсва оценка на очакваното влияние върху емисиите на вредни вещества, като това важи и за зоните с ниски емисии.

В същото време в плановете на Столична община не се забелязват достатъчно целенасочени усилия за развитие на положителни транспортни мерки. Ограниченията на ЗНЕ трябва да се случват успоредно с анализи, стратегия за развитието на обществения транспорт, активната мобилност и пешеходната инфраструктура, демонстрира и опитът на редица други държави в областта.  

Седемте стъпки, които трябва да бъдат взети предвид при проектиране на успешна ЗНЕ, според европейския опит

По-добра зона с ниски емисии за всички

Въздухът в София е вреден за всички жители на града, независимо дали шофират всеки ден с най-стария автомобил или полагат допълнителни усилия за ограничаване на личния си екологичен отпечатък. Насоките на СЗО от 2021 г. ясно показват, че настоящите норми за качеството на въздуха в ЕС не гарантират здравето на хората. А София дори не отговаря напълно на тези изисквания. България има една от най-лошите здравни статистики в Европа по отношение на свързаните с качеството на въздуха заболявания, с над 15 000 преждевременни смъртни случая годишно. Малките деца, възрастните хора и тези с хронични болести са изложени на особен риск, показват данните от специалния научен доклад за здравните ефекти от въздушното замърсяване, изготвен по поръчка на „За Земята“.

Обжалването на наредбата за ЗНЕ в съда няма да спре изпълнението ѝ и не може да попречи на потенциалните ефекти от мерките, които биха се проявили междувременно. Принудителното спиране на разпореждането ще се случи само ако и когато съдът установи, че наредбата нарушава закона. Тогава отговорността ще е изцяло на местната власт, която не е изготвила пакет от качествени мерки – такъв, какъвто е буквално жизнено необходим на множеството граждани на столицата.

Изселване на домове, унищожаване на села — това се случва и в България, вижте Бели бряг и Трояново

Изселване на хора от домовете им, унищожаване на плодородна земя и превръщането ѝ в пустиня — това се случва и в България, не само в германското село Люцерат. Разликата е, че тук никой не протестира, а засегнатите хора са сами с мъката си срещу въглищната индустрия.

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуваха преди няколко години мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

Събитията в България се развиват много бавно, в рамките на десетилетия. Хората са в постоянно очакване и въпреки обещанията на Мини Марица-изток, процесът е изключително бавен, а много от хората вече са в пенсионна възраст и са прекарали почти целия си живот в чакане. Междувременно селото се саморазрушава, защото жителите му нямат право да ремонтират домовете си, предназначени за ликвидиране. 

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено по план до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

 

,

The Parliament’s populism will come at a high price

The amendments in the Recovery and Resilience Plan, which the outgoing parliament wants to make, set a dangerous long-term trap and the coal-dependent regions are particularly vulnerable

Keeping the coal plants open at all costs for an undefined period is a populist move, harmful for Bulgaria’s interests. The shortsighted election games have long-term consequences, and any delay increases the risk that the country will lose the money for energy transformation, requalification, compensation for workers in the energy sector and the rehabilitation of the sites. 

Last week’s parliamentary decision obliges the Council of Ministers to take all necessary action by 31 March 2023 to renegotiate the targets for reducing carbon emissions from coal power generation by 40% by the end of 2025, as well as keeping coal-fired power plants open at least until 2038. The decision conveniently overlooks the fact that the current deadline for closing the coal plants, written into the NRRP, is also 2038 and the renegotiation initiative lacks adequate proposals and interim targets for how it will be fulfilled. 

The pattern of Bulgarian politicians to have a very low horizon, which extends only until the next elections, and a complete lack of vision is once again reestablished. The political crisis, ongoing for two years now, is showcased in the frequent elections, short-lived parliaments and the rule of the President through caretaker governments. The consequences are the primitive and populist propaganda used by the politicians who are unscrupulously intent on attracting more voters for the next elections. This is how short-term political interests trump the long-term national ones, says Todor Todorov from the Energy and Climate team at Za Zemiata. 

The grouping of the state-owned Maritsa East 2 with small, extremely polluting power plants like Maritsa 3 in Dimitrovgrad, associated with Hristo Kovachki, is a move which entirely protects the private interest of shady businessmen. Conveniently overlooked was the fact that Maritsa East 2 became profitable because of the war in Ukraine, and prior to that it was on the brink of survival, reporting losses of 182 mln leva in 2021, with a debt of 1.3 bln leva to its parent company, Bulgarian Energy Holding, and only state aid sustained its existence. 

The loss of funding means that Bulgaria will have to look for other sources to finance compensations for the workers in the coal power plants and mines once the coal-fired power plants will have to close on a market basis. 

Although it is legally possible to renegotiate the Recovery and Resilience Plan at any point, this means that it has to be defended with arguments – something that we did not see during the discussions. It is certain that the possible renegotiation will delay the second and third payments under the plan, which means that EUR 1.5 bln will not enter the Bulgarian economy and finance the energy transformation. Only 20 measures have been implemented out of the 46 set out in the RRP and 10 of these unfulfilled commitments are precisely those of the Ministry of Energy. Due to the missed deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTP) by the end of 2022, Bulgaria has already lost EUR 100 mln from the Just Transition Fund (JTF). 

The Parliament has demonstrated the same lack of responsibility and incompetence with the task that was allocated to the government – to initiate the construction of two new Westinghouse AP 1000 type reactors in Kozloduy NPP without any economic analysis whether there is the need for new nuclear capacity in the country. Taking into account the fact that an interim government takes on the task of presenting Bulgaria’s long-term economic strategy until 2053, we are observing yet another attempt to predetermine the country’s economic and energy development for decades to come by people who are only temporarily in power and also completely irresponsible. 

Photo: https://www.parliament.bg/

Популизмът на парламента ще излезе скъпо и солено

Промяната в Плана за възстановяване, която отиващият си парламент желае да направи, залага опасен капан в дългосрочен план, особено уязвими са зависимите от въглищата региони

Запазването на въглищните централи на всяка цена за неограничен период е популистки ход, вреден за интересите на България. Предизборните игри с кратка визия напред носят дългосрочни последствия, всяко забавяне увеличава риска страната да загуби пари, предназначени за  енергийна трансформация, преквалификация, обезщетяване на работници в енергийния сектор, рехабилитация на терени. 

Приетото миналата седмица решение на парламента задължава Министерски съвет до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия, за да предоговори целите за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия от въглища с 40% до края на 2025 г., както и запазването на дейността на въглищните централи поне до 2038 г. Решението удобно премълчава, че и в момента срокът за затварянето на централи на въглища, записан в НПВУ, е 2038 г., а в инициативата за предоговаряне липсват адекватни предложения и междинни цели как той ще се изпълни.

Потвърждава се закономерността при българските политици да имат много нисък хоризонт, който се простира само до следващите избори, и пълна липса на визия. Политическата криза вече две години се изразява  в чести избори, парламенти с кратък живот и управление на президента чрез служебни правителства. Последиците са примитивната и популистка пропаганда, използвана от политиците, които са безскрупулно устремени към привличането на повече избиратели за следващите избори. По този начин краткосрочни политически интереси надделяват над дългосрочните национални такива. – казва Тодор Тодоров от екип “Енергия и климат” на “За Земята”.

Групирането на държавната Марица изток 2 с малки, изключително замърсяващи централи като Марица 3 в Димитровград, свързвана с Христо Ковачки, е ход, който изцяло защитава частния интерес на сенчести бизнесмени. Удобно беше пропуснат и фактът, че Марица изток 2 стана печеливша заради войната в Украйна, тя беше на ръба на оцеляването преди това и за 2021 г. отчете загуби от 182 млн. лева и дългове от 1.3 милиарда лева към компанията майка – “Български енергиен холдинг”, и единствено държавната помощ крепеше нейното съществуване. 

Загубата на средствата означава България да търси други източници за финансиране на компенсациите за работещите в тецовете и мините, когато въглищните централи трябва да се затворят на пазарен принцип. 

Въпреки че е възможно юридически по всяко време предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, то означава защита с доводи — нещо, което не видяхме по време на дискусиите. Със сигурност евентуалното предоговаряне ще забави второто и третото плащане по Плана, става дума за общо 1,5 милиарда евро, които няма да влязат в българската икономика и да финансират енергийна трансформация. Едва 20 мерки са изпълнени от заложените 46 в ПВУ, 10 от неизпълнените ангажименти са именно на Министерство на енергетиката. Заради пропуснатия срок за предаване на териториалните планове за справедлив преход до края на 2022 г. България вече загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП). 

Парламентът демонстрираха същата безотговорност и некомпетентност и с поставената задача на правителството да осигури строителството на нови два реактора тип АП 1000 на фирмата Уестингхаус в АЕЦ Козлодуй без никакви икономически анализи има ли необходимост от нова ядрена мощност страната ни. Като се има предвид и фактът, че едно временно правителство си позволява да представи дългосрочната енергийна стратегия на България до 2053 г., виждаме пореден  опит да се предопредели за десетилетия напред икономическото и енергийно развитие на страната от временно попаднали във властта и напълно безотговорни хора.

Източник на снимка: https://www.parliament.bg/

,

Силна обществена подкрепа за депозитна система в България

Обобщение на резултатите от представителни извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки и отпадъци от три последователни години (2020-2022 г.)

Все по-информирани и чувствителни към замърсяването с пластмаса са българите според допитвания до общественото мнение от последните три години. Резултатите недвусмислено показват преобладаваща и растяща подкрепа за депозитна система* у нас.

*При депозитната система когато купувате напитка в опаковка, плащате малка сума, наречена депозит, която получавате обратно, щом върнете празната опаковка от напитката в магазин. Това е добре известен и доказано ефективен подход за ограничаване на замърсяването с пластмасови опаковки, който се прилага в много страни като Словакия, Литва, Германия и други.

Общественото одобрение за въвеждане на такава система в България е нараснало от 62% през 2021 г. до 71% през 2022 г.

Фигура 1: Одобрение за депозитна система в България. Проучване на общественото мнение от 2021 г. и 2022 г.

Още по-красноречиви са отговорите на запитаните относно личната им мотивация да връщат празните опаковки от напитки. Интересно е, че мотивация могат да бъдат както връщането на пари, така и благотворителност, но все пак най-силен остава паричният стимул.

Фигура 2: Мотивация за връщане на бутилки. Проучване от 2020 г.

Фигура 3: Лично вие бихте ли връщали празни опаковки в магазина? Проучване от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Над половината от запитаните (56%) през 2020 г. са съгласни да връщат пластмасовите бутилки срещу възстановяване на пари. През 2021 г. 82% отговарят, че биха връщали опаковките в магазина, ако им се връща заплатеният при покупката депозит, докато 18% не биха го правили. През 2022 г. отрицателните отговори спадат до 15%, докато положително отговорилите вече са 85%.

Размерът на депозита е определящ за мотивацията за връщане, като обществените очаквания клонят към 10-30 стотинки на опаковка.

Фигура 4: Очакван размер на депозита. Проучване 2021 г. и 2022 г.

Важно условие за мотивацията за връщане е и удобството и достъпността според най-предпочитаните места за връщане (57% от отговорилите), които включват максимален брой търговски обекти, където се предлагат опаковани напитки, включително малки магазини и бензиностанции.

Фигура 5: Предпочитани места за връщане на опаковки от напитки. Проучване 2022 г.

Най-често споменаваните причини за скептицизъм към системата са, че тя ще е неудобна и непрактична, че води до повече разходи, и че няма смисъл, защото никой няма да връща опаковките . Данните от държавите с действащи депозитни системи в Европа категорично оборват тези опасения

Запитаните масово (72%) предпочитат стъклените бутилки за многократна употреба (проучване 2021 г.), а 35% са готови да се откажат от използване на пластмасови бутилки (проучване 2020 г.).

„Вижда се, че хората са готови да участват дейно в национална система за обратно приемане на опаковки от напитки срещу възвръщаем депозит.“ – споделя Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята. „След като производителите, големите търговски вериги и рециклиращият бранш ясно застанаха зад въвеждането на депозитна система у нас, крайно време е и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да задвижи процеса, разбира се в близко сътрудничество с и допитване и до местните власти, малките магазини и гражданския сектор.“

Часовникът тиктака не само за производителите на напитки, които са длъжни да събират обратно 77% от пуснатите на пазара пластмасови бутилки още през 2025 г. С всяка изминала година от 2022 г. насам България ще губи по 44 милиона лева от държавния бюджет под формата на „пластмасов“ данък към Европейския съюз заради нерециклирани пластмасови опаковки. Проведени от За Земята одити на крайпътните отпадъци през месец ноември 2022 г. показаха недвусмислено огромния превес на опаковките от напитки сред отпадъците, изхвърлени извън определените за целта места. Всичко това означава, че времето за губене изтече – България вече е сред последните европейски държави, останали без депозитна система, и закономерно – сред страните с най-завишени разходи за сметосъбиране, почистване на замърсявания с пластмасови отпадъци от опаковки и последващото им изгаряне или депониране.

Призоваваме МОСВ да спре с отлагането и да се задейства за изграждането на национална законодателна рамка за въвеждане на депозитна система в България с действително включване на всички заинтересовани страни, в това число и гражданския сектор.

Подробни резултати от трите проучвания

Проучване 2020

Национално представително проучване на нагласите към използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

– извършено от Маркетлинкс по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 24.01.2020 – 03.02.2020 г.

– чрез пряко лично интервю с помощта на таблет

– с извадка от 1002 респонденти над 18 годишна възраст, подбрани за представителност за домакинствата

– данните имат гаранционна вероятност 95% на доверителните интервали.

Галерия с графики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2020

 

Проучване 2021

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 22-29 март 2021 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2021

 

Проучване 2022

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 31.03-08.04 2022 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2022

, ,

Стани презентатор, лектор или докладчик на Конференция по демокрация

Съвместно с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) набираме презентатори, лектори или докладчици за Граждански форум – Конференция по демокрация, който ще се проведе на 25 и 26 февруари 2023.

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции, или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права; баланс на интереси на различни групи в обществото; постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) чрез попълването на електронен формуляр ТУК до 19 януари 2023, 00:00 ч. Всеки презентатор трябва да има на предвиди, че времето за всяка една презентация е 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията. Одобрените кандидати ще получат известие за участие до 25 януари 2023г.

Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 5 февруари в 2023 в интернет страницата на ОЦОСУР. Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.

За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес ecovarna.info@gmail.com или на тел. 0887351141