Под чадъра на институциите: централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 млн. евро с неточни доклади за емисиите от въглероден диоксид

English version of Za Zemiata’s report  ‘The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ 

Пет централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 691 047 евро за пет години като са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са скрили общо 1 957 682 тона въглероден диоксид с различни технически способи под носа на отговорните институции. Това са заключенията на експертния доклад „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“ направен по поръчка от Екологично сдружение „За Земята“.

Анализът излиза само ден, след като Европейската прокуратура обяви, че провежда мащабна акция за извършени измами за милиони евро, свързани с недеклариране на емисии на парникови газове.

Докладът обхваща годините между 2017г. и 2021 г. и използва единствено публично достъпни данни за използваните количества горива, емисионните фактори и емисиите на парникови газове на инсталациите. Забелязват се сериозни несъответствия, които биха могли да ни наведат на мисълта за институционален чадър над собствениците на централите. Докладът ще се използва от ЕС „За Земята“ като сигнал към институциите — Изпълнителна агенция по околна среда и Българска служба по акредитация.

Тецовете докладват различни данни на различните държавни органи и остава впечатлението, че липсва каквато и да било комуникация между тях, дори между отделите в рамките на една и съща институция —  Изпълнителната агенция по околна среда. В докладите за парникови газове, подавани към агенцията, тецовете докладват редуцирани количества използвани горива и въглероден диоксид, което намалява разходите им за въглеродни квоти — задължително условие за работа на замърсяващи производства като тецовете на въглища. В данните към Държавната комисия по водно и енергийно регулиране, от които зависи определянето на цената на електроенергията, присъства значително по-голямо количество горива.

Друг начин за „намаляване“ на емисиите е чрез докладване на емисионни фактори, които са прекалено ниски в сравнение с други площадки в България, както и в сравнение със признатите международни фактори за този вид гориво. Има случаи на докладвани данни за горива и топлопроизводство с коефициент на полезна дейност на инсталациите по-висок от 100 %. Това е технически неосъществимо и също води до докладване на по-ниски емисии от реалните. Например, ако се приеме за вярно докладвано от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД използвано количество биомаса за целите на годишния доклад по околна среда през 2021 г., ще се окаже, че КПД на котлите е 337 %.

„Попитахме компетентните институции дали са установени пропуски в докладите на тези централи и те ни информираха, че са наложени епизодични глоби за изгаряне на неразрешени горива в порядъка на няколко хиляди лева.  Предвид резултатите на изследването, направено въз основа на информацията, проверена от тези институции, това говори за много тежка форма на бездействие.“, коментира адвокат Регина Стоилова.

Спестяването на част от емисиите в подаваните от тецовете данни е невъзможно да се случи без съдействието на фирми-верификатори на емисиите. В случая това са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД — за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД — от 2018 г. нататък. Следите на истинските собственици на ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД се губят, тъй като дружеството е регистрирано с акции на приносител — т.е. истинският собственик е
неизвестен. Въпреки това Българската служба по акредитация, която следи за независимостта на фирмите-верификатори, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.  За собствеността на верификационните органи и рекордно ниските емисии се говори и в доклада на „Грийнпийс“-България Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“.

Централите на въглища от кръга „Ковачки“ са известни със системните си нарушения, като превишават или изгарят горива, за които нямат разрешителни – биомаса и RDF. Например, в Топлофикация Сливен през 2021 г. количеството докладвана биомаса в доклада за парникови газове е 203 пъти по-високо от разрешеното. Централите са санкционирани за това, но „печалбите“ от нарушенията са по-високи, след като централите продължават да системно да нарушават разрешителните си.
Докато докладът показва значителни несъответствия в докладваните емисии, една от цитираните в него централи —  ТЕЦ „Бобов дол“ — дори настоява в публичното пространство, че е тръгнала по пътя на зеления преход и дори инициира платформата От кафяво към зелено — From Brown To Green. Но първенството в данните за недекларираните парникови емисии и въглеродни квоти говорят за съвсем различни намерения.

Бележки:

  1. Линк към доклада „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“
  2. Информация за верификационните органи в Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“, стр. 28 – 29
/by
,

Радио Земя Е8: Решението депозитна система / Как да се спасим от отпадъците бързо и ефективно?

Всички сме виждали разпилени пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета, извън определените места за изхвърляне. Това е не само грозно и вредно за здравето и околната среда, но също засяга туризма, спорта и много други сфери.
Решението, за което говорим в еп. 8 на подкаста Радио Земя, се нарича депозитна система! Чуйте повече по темата и защо депозитната система е важна за България.

В първата част на подкаста Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ разказва как бързото приемане на депозитната система може да разреши проблемa с опаковките, а и да даде допълнителен стимул на хората да предават разделно отпадъците си.

Във втората гостува Никола Бобчев, млад учен и автор на блога Lessplastic Bulgaria. Той е специалист по микропластмасата и ще разкаже повече за опасността за нашето здраве, което крият почти невидимите пластмасови частици.

Слушай епизода в Spotify
Случай епизода в Spreaker
–-

Депозитната система гарантира, че бутилките и кенчетата, които връщаме ще бъдат използвани пак или рециклирани, a ние ще си получим сумата за опаковката обратно.

Подкрепи въвеждането на депозитна система в България.

 

 

/by
,

Започваме ежемесечни срещи на екологични теми! Очакваме ви в Клуба на пътешественика

През януари започнахме една страхотна инициатива, заедно с Клуба на пътешественика. Дадохме силен старт на новата година с още поводи да се виждаме на живо, да говорим на екологични теми и да споделяме знания и интереси. Заповядайте на нашите ежемесечни срещи – всеки последен четвъртък от месеца от 19:00 часа…Къде? В Клуба на пътешественика, разбира се. Ще каним лектори, ще правим презентации, ще говорим за темите, които са важни.
Първата ни среща бе посветена на енергийната ефективност с гост-лектор колегата ни Светослав Стойков от екип „Енергия и климат“. Той ни обясни защо енергийната ефективност би се отразила благоприятно на месечните ни сметки, но и би спомогнала за разрешаването на климатичната криза! А ние останахме очаровани от любопитната публика, неспираща да задава въпроси.
Очакваме ви на февруарската ни среща – датата е 23 февруари, започваме в 19:00, традиционно – в Клуб на пътешественика!
Ще ви запознаем с кампанията „ИзЧисти планини“, продължение на дългогодишната ни доброволческа инициатива за почистването на високопланински територии! Елате да разберете как може да се включите в инициативата и да ни помогнете с анкетирането на хижари, която стартираме с Равни.бг и Български фонд на жените.
/by
, ,

Секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид. Кои са нисковъглеродни строителни материали?

През последните години все по-масово се говори за нуждата от мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Те са от особено значение, предвид че секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид през 2021 г. А поради урбанизацията в света има риск търсенето на енергия в сектора и използването на материали да се увеличи с 50% през следващите десетилетия, което рискува да неутрализира мерките за енергийна ефективност и постигнатите енергийни спестявания.

От тези 37%, 28% са свързани с ползването на сградите, докато останалите 9% произхождат от т.нар. въплътен въглерод – това са тези емисии, които са свързани с добива, транспорта и производството на материали, използвани в строителството, както и емисиите, които ще се отделят по време и след живота на сградата (Фиг. 1). 

 

Фигура 1. Въплътеният въглерод включва емисиите от целия жизнения цикъл на сградите. Адаптирано от Low Carbon Building Materials and LEED v4.

 

За съжаление този вид емисии са по-трудни за намаление, отколкото тези от потреблението и производството на енергия. В повечето страни по света все още липсват политики и действия по въпроса за намаляване на въглеродния отпечатък на строителните материали. Поради тази причина ключово ще бъде все по-широкото използване на нисковъглеродните материали в строителството. А съществуват и още по-екологични строителни материали, които и улавят въглерод, т.е. имат негативен въглероден отпечатък.

Един добър пример в областта е естественото строителство. То включва използването на естествени и по възможност местно произведени материали, като дърва, сламени бали и др. (Фиг. 2). Естествените материали намират широко приложение в строежа на къщи, например за изолация, подобряване на акустиката и др. Приложението им в по-големи сгради и в индустрията все още е ограничено. 

Фигура 2. Използване на сламени бали при строеж на модерна къща. Източник: sacyr.com

 

Но за по-масово намаление на въглеродния отпечатък в строителството все още са нужни множество изследвания, инвестиции и насърчаващи държавни политики в областта. Все пак, напоследък бяха осъществени стъпки в правилната посока.

Например, вече е технически и икономически осъществимо да се намали съдържанието на портландския клинкер в цимента. Клинкерът представлява гранулиран твърд материал от различни суровини, например калциеви силикати, които биват смесвани заедно с други материали за получаване на цимент след топлинна обработка. Намалението на емисиите на въглерод може да достигне до 50%, като същевременно се постигат сходни характеристики със съществуващите видове цименти. Един от вариантите, по който това може да се осъществи, е използването на варовик и калцинирана глина, за да се замени до половината от съдържанието на портландския клинкер. 

Друг интересен строителен материал е конопобетонът – нa английски hempcrete (Фиг. 3). Неговата структура представлява бетон, изработен от коноп, вар и вода. Той е биоразградим и не оставя негативен въглероден отпечатък както стандартния бетон. Конопът, като всяко едно растение, улавя въглерод по време на растежа си и по този начин конопобетонът е потенциално средство за съхранение на въглерод в структурата на сградата. Конопобетонът е възможно да се “рециклира” като се използва за тор, и се счита за възобновяем, тъй като конопът расте само за 14 седмици. Той би бил и предпочитан нискоемисионен материал за изграждане на къщички за защитени видове птици и прилепи, при загуба на убежищата им по време на енергийно обновяване на сгради. Вижте повече в статията ни.

Конопобетонът има много приложения и може да се използва за изолация, подови настилки, стени, покриви и др. В сравнение с други широко използвани стандартни и екологични материали материалът има много предимства. Той е изключително здрав, много гъвкав,  водоустойчив и огнеупорен. Неговата структура е до три пъти по-устойчива при земетресения, в сравнение със стандартния бетон. Конопобетонът може да се използва като изолатор и регулатор на влагата. Основен негов недостатък е нуждата да се пази от директен контакт с вода.

Фигура 3. Строеж на малък жилищен блок чрез използването на конопобетон. Източник: Hempbuild.ie

 

Все още съществуват множество пречки за масовото използване на нисковъглеродни материали в строителство. Освен чисто техническите, друга пречка е фактът, че търсенето на такива материали все още е сравнително слабо. Поради този факт е нужно да се въведат регулации и стимули, които да мотивират ограничаването на въплътения въглерод в строителния процес.

Те могат да включват например предварителна оценка на въплътения въглерод при планиране на строеж от проектантите. Един от начините, по които това може да се случи, е модифицирането на доброволните международни сертификати за зелени сгради като BREEAM и LEED, така че те да включват не само оценка на енергийната ефективност, но и на оценка на въплътения въглерод чрез анализ материалите, които ще се използват по време на целия живот на сградите. Този подход е известен като “анализ на жизнения цикъл” (англ., life cycle assessment) – LCA). По този начин, сертификатите реално ще информират за спестените емисии на сградите.

Нужни са също така и оценки на въплътения въглерод в строителните продукти,  например чрез включването им в Декларациите за екологично въздействие на материалите, които вече все по-масово се прилагат от производителите.

Оценките и намаленията на въплътен въглерод трябва да бъдат включени и при процесите на енергийно обновяване на сгради. Това е важно, тъй като по-голямата част от сградите, които ще се ползват след 30 години, вече са построени, а за повечето от тях ще бъдат нужни значителни ремонтни дейности за подобряване на тяхната енергийна ефективност, съответно би било недопустимо да не се стремим и към намаление на въплътените емисии при тези дейности.

В обобщение, има 3 основни подхода при намаляването на въплътения въглерод – избягване на емисии, смяна на метода и подобряване на настоящите технологии. Тези мерки могат да включват:

  • ограничаване на строителството (енергийна достатъчност),
  • минимизиране на включените в строителния процес материали,
  • приоритизиране на материали с нисък въплътен въглерод,
  • кръгови модели – например за увеличаване на жизнения цикъл на материалите,
  • намаляване на оперативните емисии по време на живота на сградите,
  • допълнителна квалификация: семинари и курсове за обучение по въплътен въглерод, водени от експерти в областта. 

Въпреки огромния си принос към глобалните емисии на парникови газове, въплътеният въглерод досега не е бил достатъчно разглеждан в стратегиите за намаляване на емисиите от сгради. Като цяло, нужно е изготвянето на национални и международни насоки, стандарти и стратегии за намаляване на въплътения въглерод в строителния сектор. Намаляването на въплатените емисии е доста трудоемка, но не невъзможна задача, която трябва да се започне още в този момент, тъй като според научната общност светът продължава да изостава от целта от Парижкото споразумение за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, а възможността за действие вече е почти затворена.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Източници:

  1. https://www.climateka.bg/stroitelstvo-sgraden-fond-klimat/
  2. https://www.climateka.bg/betonut-gradiven-element-razrushitelno-tvorenie/
  3. https://www.unep.org/resources/publication/2022-global-status-report-buildings-and-construction
  4. https://www.unep.org/resources/report/global-status-report-2018
  5. https://www.ukgbc.org/news/growing-the-market-for-low-carbon-building-materials/
  6. https://www2.gov.bc.ca/assets/gov/environment/climate-change/cng/resources/lcm-public-sector-guide.pdf
  7. https://circularecology.com/embodied-carbon-footprint-database.html
  8. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378778821002462
  9. https://www.sustainability.bg/%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82/
/by

Провал не е загубата на европарите за инсинератора, а че общината пропиля години, в които можехме да работим с тези пари за по-устойчива система за управление на отпадъците

Обществената поръчка беше прекратена, а делото, обжалващо оценката за въздействие върху околната среда, продължава — следващото заседание е на 20 февруари, понеделник.

Вчера комисията в Топлофикация София прекрати обществената поръчка за изпълнител на проекта, тъй като след решение на Върховния административен съд (ВАС) остава само една оферта за изпълнение на проекта, което е в разрез с условията за реална конкуренция и прозрачност на избора.

Още от самото начало този проект е един от най-непрозрачните на Столична община. Напомняме, че дори след спечелено дело за достъп до информация, общината не предостави финансовите документи за строежа на инсталацията, които все още са тайна.

Въпреки множеството протести и съдебни дела на гражданите на София, управниците упорито продължават да стоят зад изключително компрометирания проект. 

Инсталацията за изгаряне на отпадъци е на стойност 370 млн. лв. с ДДС, от които 177 млн. лв. трябваше да са европейско финансиране, а оставащите 192 млн. лева да се осигурят от общината. След като в края на 2022 г. стана ясно, че заради огромните закъснения Столична община няма да получи пари от еврофондовете, остана отворен въпросът от къде ще дойдат средствата. 

Отказът на Европейския съюз от финансиране на подобен тип инсталации за изгаряне на отпадъци се корени в ефекта от изгарянето на отпадъци върху климата, замърсяването с тежки метали и диоксини, както и постоянния глад за изгаряне на още и още отпадък, за да се запълва капацитета на инсталациите. В същото време управляващите в София повтарят мантрата, че искат да имаме инсинератор като във Виена — той обаче е строен през 70те, когато е имало малко изследвания върху ефекта на изгарянето на отпадъците върху човешкото здраве. Екологично сдружение “За Земята” от години настояваме вместо в инсинератор, средствата да бъдат инвестирани в ефективна и удобна система за разделно събиране на всички видове отпадъци. Противно на ширещото се мнение, че това е невъзможно да се случи в България, някои общини се справят изключително добре — отличават се Габрово, Бургас, Свиленград. 

Другите страни-членки на ЕС са се насочили към много по-устойчиви системи за управление на отпадъците — разделно събиране от домакинствата на всички потоци отпадъци, депозитни системи, центрове за повторна употреба, инсталации за компостиране и производство на биогаз от биоотпадъци, както и политики за намаляване на отпадъците.

От 2015 г. “За Земята” води и дело заради съществени грешки в доклада за оценка за въздействие върху околната среда.

През 2020 г. Върховният административен съд върна делото за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. 

Това означаваше, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Остава и въпросът защо в момента се произвежда 70 000 тона RDF в Завода на гара Яна, а общината иска да стори инсинератор с капацитет 180 000 тона? 

По всичко личи, че сегашното управление иска да остави една смърдяща “бомба” на следващите общинари.

    • Според официални данни от Столична община, предвидената за София инсталация ще отделя 20% повече фини прахови частици, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ, на чиято територия се планира заводът за изгаряне. Няма обаче нива на замърсяване с фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве.
    1. Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците?
    2. Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?
    3. Датското фиаско – заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
/by
,

Доклад на ЕС “За Земята”: Потенциалът на зеления водород е силно надценен

Зеленият водород е гореща тема, но погрешно е представян като универсално решение. Анализът на икономическата и екологична рентабилност показва, че въпреки редицата приложения в трудната за декарбонизация индустрия, едва ли ще се случи масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението, защото и в момента тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.

Това са заключенията на доклада „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“ от енергийния експерт Симеон Белорешки по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“, който беше представен онлайн лично от автора на 16.02. от 10:00 ч. Запис във Фейсбук.

На теория България има потенциал за производство на зелен водород — огромният воден ресурс на Черно море и достатъчно слънчево греене са основните фактори. Липсващият капацитет може да се изгради, ако се окаже рентабилно. Предизвикателството в случая е да се направи прогноза, защото говорим за технология, на която тепърва ѝ предстои да се развие.

Цената на зеленият водород зависи най-вече от тази на електричеството и за да е икономически изгодно производството, трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална. Очевидно е, че в България преди всичко друго, ударно трябва да започнем изграждането на ВЕИ мощности, за да имаме излишъци и за да можем да имаме ниски цени на електроенергията за нуждите на производството на водород. Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.

Голяма част от използвания в момента водород е от изкопаем газ, затова докладът прави уточнението, че единствено водородът, произведен от възобновяеми енергийни източници, може да се нарече зелен, в момента огромна част от използвания водород е от изкопаеми горива.

За финансиране на проекти от страна на държавата е рано да се говори — „Нямаме инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че ще трябва да разчитаме изцяло на външна помощ, а в чужбина има по-голям капацитет за това и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 години — не трябва да се хвърляме в нищо съществено по линия на водорода, а да изчакаме водещите компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива, те трябва да се подпомагат административно.“, казва авторът Симеон Белорешки.

Линк към доклада – „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“

/by
, ,

Зеленият водород в отоплението: решение или безсмислена инвестиция?

Какво е зеленият водород? 

В последните години водородът набира популярност като потенциален източник на зелена енергия и ключов елемент в плановете за декарбонизация на енергийния и транспортния сектор – двата най-трудни за декарбонизация сектори заради високите си нетни емисии. Интересът към водорода е повишен, тъй като той има потенциала да замести енергията, получена от изкопаемите горива, като същевременно намалява емисиите на въглероден диоксид. 

Важно е да се уточни, че водородът би могъл да бъде няколко вида, в зависмост от начина, по който е получен. Прието е да се използват цветове, за да се разграничава методът на производство – най-разпространен е сивият водород, където водородът се произвежда от изкопаем газ. От газ се произвежда и синият водород, но в процеса на производство се улавят въглеродните емисии; въпреки това обаче, полученият водород все пак не е въглеродно неутрален, тъй като няма как да се избегне изпускането на емисии, “улавянето” също е енергоемко. Отделно съществуват кафяв/черен водород (произведен от въглища), розов водород (от ядрена енергия); зеленият водород обаче е този, който действително е този, при чието производство няма изпускане на парникови газове в атмосферата. Зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници – вятърна или слънчева енергия – чрез електролиза. Дори зеленият водород обаче не е напълно зелен, тъй като трябва да се вземат предвид емисиите от производството и оперирането на ВЕИ оборудването. Така например зеленият водород, произведен от слънчева енергия има по-голям въглероден отпечатък от този, произведен от вятърна енергия.  В момента много малка част от водородът, който се използва в света, е зелен, a 95% e от изкопаеми горива. 

Това е и част от причината, поради която е трудно да се допусне, че водородът е тази панацея, която много правителства и индустрии (включително газовото лоби), се надяват. В момента търсенето на водород е такова, че дори и най-добрият сценарий при изпълнение на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите.

Разбира се, важно е да се отбележи, че има индустрии, в които неговата употреба ще е задължителна – това са трудните за декарбонизация индустрии, например промишлеността, рафинериите. Но поради нуждата да се концентрира производството за задоволяването на тези индустрии и трудното и скъпо производство на зелен водород, е необходимо да се приоритизира, като използването на водорода в отоплението се оказва един от най-неефективните начини за употребата му (Фиг. 1). Според сценария на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г., по-малко от 2% от сектор отопление ще разчита на зелен водород.

Фиг. 1 – Стълба на чистия водород, Liebreich Associates

Защо да не го използваме в отоплението? 

Един от основните аргументи против използването на зелен водород в отоплението е свързан не само с ефективноста или цената, но и с количеството зелен водород, с което разполагаме. На този етап е ясно, че са налични индустрии, които са тежки за декарбонизация, например химическата промишленост или стоманената. На тях със сигурност ще им се наложи да заместят енергийния си източник със зелен водород при декарбонизация. Това обаче ще бъде един изключително енергийно интензивен процес, който ще изисква сериозно количество зелен водород, като в най-добрите сценарии се очаква, че нивото на производство на зелен водород ще се равнява на нивото на търсенето му през 2030 г. Това прави използването на зелен водород в сектор отопление конкурентно на употребата в промишлеността и се получава едно противопоставяне на сектор, който няма друг вариант за декарбонизация и сектор, който всъщност има множество алтернативи – централно отопление от ВЕИ или пък индивидуални термопомпи например.

Против широкото разпространение на водорода за отопление има и още един довод – въпросът за неговата безопасност. Водородът е опасен за боравене поради летливостта му и съответно високата му възпламеняемост. Според Food and Water Watch, вече има случаи на експлозии на тръби, по които преминава водород. 

Този фактор изисква сериозно замисляне при използването му масово и в домакинствата, в една по-слабо контролируема среда. 

Ефективно ли е? 

Зеленият водород не е оптимален за употреба в отоплението и поради ниската си ефективност. Това е породено главно от факта, че той не е първичен източник. Ако се използва енергията директно от ВЕИ, домът получава 100% от нея; при зеления водород обаче, енергията от ВЕИ се използва първоначално за производството му и чак след това зеленият водород се използва в дома. Естествено, това води до намалена ефективност – зеленият водород се произвежда чрез електролиза и е вторичен източник. За да се произведе необходимото количество водород, се очаква, че ще е нужно увеличение от 150% на производството на първична енергия и съответно разширяване на ВЕИ инфраструктурата. 

Според Комисията по климатичните промени във Великобритания, предвид необходимостта да се увеличи изграждането на ВЕИ мощности много бързо, за да се отговори на нуждата от възобновяема енергия и заместването на мръсна енергия, зеленият водород отново се показва като неефективно решение. Анализи показват, че е необходима пет пъти повече вятърна или слънчева енергия, за да се отоплява един дом със зелен водород, в сравнение с отоплението от ефективна термопомпа. В допълнение на това, при производството на зелен водород при електролиза е силно вероятно да има и загуба на енергия по време на самия процес.  

Поради тези причини, енергийната ефективност на зеления водород е едва 46%; тоест, за всеки 100 kWh използвана енергия от ВЕИ, топлината произведена е 46 kWh – това идва от загуби при производството, съхранението и транспортирането. 

Фиг. 2. Относителна ефективност в отоплението, Комисия по климатичните промени във Великобритания. 

Колко ще ни струва зеленият водород?

Сериозното оскъпяване при използването конкретно на зелен водород идва още при самото му производство. Поради производството чрез електролиза и следователно намалената ефективност, това води до нуждата от изключително голямо количество електричество. Комбинацията от цена на електричество плюс количество води до удвояване или дори утрояване на цената му. 

Скъпото производство не е единственият проблем при масовата употреба на зелен водород. Според доклад на Агора, цената за употреба на водород в дома би се увеличила двойно, единствено, поради разходите за пренос, съхранение и дистрибуция, дори да приемем, че самото производство е на конкурентна цена. 

Трябва да се вземе предвид и цената на изграждането на самата инфраструктура, нужна за дистрибуцията на зелен водород. Ще се изисква сериозна инвестиция в изграждането на такава инфраструктура, чиято възвръщаемост е под въпрос, а освен това идва и с известно количество риск поради новостта си. 

Трансформацията на вече съществуващата газова инфраструктура към въглеродна такава ще изисква голяма промяна в енергийната инфраструктура в Европа, като това ще изисква голяма инвестиция от страна на Европейския съюз, както и на потребителите. Отгоре на цената за инсталация на водородни котли в домовете, ще е нужно да се изградят електролизери, нови тръби, както и помпи в домовете. Изчислено е, че тази мащабна инвестиция в Европа ще струва около €240 милиарда. 

Като се вземе предвид това, в контекста на България е още по-необходимо да си зададем въпроса дали има смисъл да се гледа към зеления водород конкретно за отопление. До голяма степен, именно държави като Великобритания с вече изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители искат да заменят газови котли с водородни. Извън факта, че водещите специалисти казват, че това не е толкова лесно технически, в България ситуацията е още по-негативна за водорода поради липсата на широкоразпространена и изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители. При нас водородната инфраструктура би изисквала не само подобрение или промяна във вече съществуваща газова инфраструктура, но и да изградим изцяло нова такава в почти цялата страна. Това означава, че в България това ще е още по-скъп процес.

При наличието на многократно по-евтини алтернативи и предвид тенденцията цената на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници да намалява все повече, е важно да се зададе въпросът дали въобще е необходима такава рискова инвестиция с крайно неясен резултат.  

Вариант ли е газът? 

Разширяването на газопреносната мрежа към индивидуалните потребители никога не е било решение, подкрепяно от “За Земята”, особено в настоящата ситуация. Цената на газа през януари 2023 г. oбявена от Булгаргаз и утвърдена от КЕВР е 179 лв./MWh; за сравнение, през януари 2021 г., преди да скочат цените на газа поради проблеми с доставките и заплахата от война, цената на газа е само 26 лв./MWh, увеличение от 7 пъти. В този смисъл, ясно е, че финансово е нерентабилно да се увеличава нивото на газификация за индивидуалните потребители в България. 

За да се спестят разходи и емисии от отоплението на газ, някои стратегии включват смесването на зелен водород с газ. Спестяванията, обаче, се оказват незначителни – ако се направи микс от 20% зелен водород и 80% газ, то спестяванията се равняват само на 7% от емисиите в сравнение с използването единствено на газ, при това със значително увеличение в сметките. 

В комбинация с много малките спестявания на емисии, високата цена на зеления водород, както и високата цена на газа, за която не се очаква, че ще падне до нивото преди скока преди отоплителния сезон 2021-2022 г., няма логика това да е ефективно по отношение на цената решение, а напротив – би оскъпило вече високите цени. Към това оскъпяване трябва да се има предвид и фактът, че газовите котли не могат просто да бъдат използвани за микс от зелен водород и газ, а ще трябва да бъдат сменени с нови на водород.

Това обезсмисля и твърдението, че зеленият водород може толкова лесно да подпомогне поетапното изключване на газа от енергийния микс по отношение на отоплението. 

Защо термопомпите са по-добър вариант?

Електрификацията поетапно се превръща в предпочитан вариант за отопление на индивидуални домове като според експерти термопомпата е оптималното решение заради високата си ефективност, която поради ниската консумация на електроенергия, води и до ниска оперативна цена. 

Употребата на термопомпи би довела до минимум 2.50 пъти повече произведена отоплителна енергия в сравнение с водородни котли. Причината ефективността на термопомпата да надхвърля 100% е поради начина, по който се придобива енергията – термопомпата прехвърля вече съществуваща енергия от едно място на друго, например топлината от земята към дома, вместо топлината да се произвежда чрез изгаряне. 

Макар и първоначалната инвестиция (CAPEX – капиталови разходи) в термопомпата все още да е сравнително висока, тя се балансира през жизнения цикъл, поради факта, че това е еднократна инвестиция. За сметка на това, при използването на зелен водород трябва да се има предвид, че първо се инвестира в котела, а после и многократно в самото водородно гориво. Отделен е въпросът, че както вече уточнихме, в случая на България трябва на първо място да се инвестира и в изграждането на самата мрежа. В България нивото на газификация на индивидуалните потребители е ниско, едва 4%, което значи, че ще е необходима и сериозна инвестиция в присъединяването към мрежата, дори след като тя бъде изградена. 

Фиг. 3. Общи разходи за притежаване и употреба на различни технологии за отопление за периода 2030-2040 г., Cambridge Econometrics

За сметка на това, термопомпите, макар и със сериозна първоначална инвестиция, е изчислено, че могат да доведат до спестявания от €20,000 на домакинствата в периода на 2030-те г., дори в сгради с ниска енергийна ефективност. Когато тя бъде подобрена обаче, това може да доведе до спестявания от около €30,000 в целия жизнен цикъл на термопомпата от около 15-20 години. Според анализ на ICCT, при всички сценарии, които те разглеждат в сравнението между син водород, зелен водород и термопомпа, резултатът е, че използването на термопомпа струва минимум 50% по-малко от всички водородни варианти. 

Факт е, че цената на възобновяема енергия ще намалява, което е логично да намали и цените на зеления водород. Това обаче същевременно с това ще доведе и до еквивалентно намаляване на цените на енергия за отопление директно от ВЕИ; анализ изчислява, че дори да няма такова намаление, а цените на ВЕИ да са 50% по-високи през 2050 г., термопомпата все още ще бъде по-евтино решение. 

Библиография

  1.  National Grid, The hydrogen colour spectrum
  2.  Royal Society of Chemistry, The many greenhouse gas footprints of green hydrogen, 2022
  3.  IRENA, Hydrogen from renewable power: Technology outlook for the energy transition, 2018
  4.  International Energy Agency, Global Hydrogen Review, 2021
  5.  International Energy Agency, Net Zero 2050 Report, 2021
  6. Food and Water Watch, The Dirty Side of “Green” Hydrogen, 2022
  7.  IEA, ibid.
  8. The CCC, Hydrogen in a low carbon economy, November 2018
  9. Agora, Heat decarbonisation, energy efficiency, and sector integration, 2017-18
  10. LETI, Hydrogen: A decarbonisation route for heat in buildings?, 2021
  11. Wired, Inside the race to use hydrogen to heat our homes, 2021
  12. Agora Energiewende, 12 Insights on Hydrogen, November 2021
  13.  LETI, ibid.
  14. Fraunhofer: Hydrogen sourcing strategies and cross-sectoral flexibility trade-offs in net-neutral energy scenarios for Europe, 2022
  15. LETI, ibid.
  16. Meeting UK heat demands in zero emission renewable energy systems using storage and interconnectors, 2021
  17. The CCC (ibid)
  18. Tsiropoulos I., Nijs W., Tarvydas D., Ruiz Castello P., Towards net-zero emissions in the EU energy system by 2050 – Insights from scenarios in line with the 2030 and 2050 ambitions of the European Green Deal
  19. Euractiv, Heating homes with hydrogen fails on economic and climate merit: report
  20.  ICCT, Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, 2021

 

/by
, ,

Форум „Конференция по демокрация – 2023“ ви очаква на 25 и 26 февруари

Предстои тазгодишното издание на ежегодния граждански форум „Конференция по демокрация“. Заповядайте на 25 и 26 февруари в Концертно студио на „Радио Варна“. Входът е свободен, а програмата за събитието е на ваше разположение в края на публикацията.

Тези, които не успеят да присъстват на място, ще имат възможност да проследят конференцията на живо на Facebook страницата и в Youtube канала на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

/by

Зоните с ниски емисии на СО няма да имат особен ефект, За Земята представя по-добра алтернатива

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) по отношение на транспорта, предлагани от Столична община, които ще са в сила само в част от годината, ще допринесат минимално за качеството на атмосферния въздух. Ефектът ще е толкова малък, че трудно може да се разграничи от потенциалната естествена подмяна на стари и изхабени МПС от страна на домакинствата и бизнеса в условия на успоредно нарастване на привлекателността на алтернативни начини и средства за придвижване. Това показват данните от специален експертен доклад по темата, изготвен по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“. В същото време значително намаляване на емисиите на основни вредни вещества от транспорта с въвеждането на зони с ниски емисии в София е напълно постижимо, стига да се направи както трябва, показва проектиран алтернативен вариант на мярката.

Има по-добър вариант за зона с ниски емисии

В експертния доклад, наречен „Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“ се проектира и пресмята алтернативен сценарий, с който столичния град би постигнал значително по-добър ефект. Специалистите съпоставят потенциалните ограничения в емисиите на азотни оксиди (NOx) и фини прахови частици (ФПЧ) в предложения от Столична община вид през лятото (който се различава минимално от финално приетия вариант) и тази от по-прецизното експертно предложение, съответно до 2026 и 2030 г. Изчислени са и варианти с допускане на намаляване на трафика в града с 20% във всеки от посочените случаи. 

Резултатите недвусмислено показват значително по-голямо ограничение на емисиите, както на NOx, така и на ФПЧ в по-прецизния вариант на експертите, наречен „За София“. Тази рамка отчита по-добре концентрацията на трафика, кварталите с неблагоприятни условия за проветряване и важните обществени дейности, свързани с повишено присъствие на автомобили. Също така взима под внимание свързаните социално-икономически и управленски предизвикателства, но и се насочва към най-същественото от тях – рисковете за здравето и продължителността на живота на гражданите на Столична община. Ускоряването на времевия обхват и разширяването на пространствения обхват на ограниченията несъмнено се свързват с по-добри очаквани постижения, които в крайна сметка могат да се изразят в повече здравословни и продуктивни години живот за жителите на София, се посочва в доклада. 

„Обхватът на ЗНЕ би следвало да се съобразява с транспортните направления генериращи по-големия дял емисии и по-общите условия на достъпност до заместващи начини и средства за придвижване, за да бъде мярката успешна“- посочва гл. ас. д-р Ангел Буров, водещият автор на докладa.

Намаляване на емисиите от транспорта по замърсители съгласно плана на Столична община (СО) и експертното предложение (За София). Видимо по-доброто пространствено и времево планиране води до по-съществени положителни резултати по отношение на замърсителите на въздуха от моторните превозни средства в града. Вижте повече графики в пълния доклад.

 

Истински видими ползи от ЗНЕ всъщност ще се появят, ако мярката постигне намаляване на трафика. Докладът на „За Земята“ изчислява какво би се случило, ако превозите с МПС намалеят с 20%. Наредбата на Столична община не предвижда дори близък до този ефект по собствените им изчисления. За да намалее трафика зоните трябва да са по-големи, за да не могат просто да бъдат заобикаляни и да се предложат повече и по-атрактивни алтернативи на придвижването с МПС.

„Ключово е много по-амбициозното прилагане на конкретни инвестиционни и реорганизационни мерки в близките 2 години и след това, които да насърчат много по-категорично активните, споделени и обществени начини на придвижване като по-евтини и чисти алтернативи в най-близко бъдеще“ – добавя още д-р Буров.

Намаляване на емисиите от транспорта по замърсители съгласно плана на Столична община (СО) и експертното предложение (За София) при допускане на мерки, водещи до 20% намаление в трафика за периода. Очакваният ефект върху емисиите е съществен. Изчисленията на СО към момента обаче не предвиждат подобен спад в автомобилното движение

 

Столична община ще ограничава колите, които не се движат

Проучването, на което се основават данните от доклада, показва че в София има официално регистрирани на хартия голям брой леки автомобили от категория Евро 0 (без Евро категория), Евро 1 и Евро 2 и аналогичните първа и втора екологична група. На практика обаче те не се движат толкова често. Вместо това се установява по-голямо значение на средните екологични групи, също и ролята на първата екологична група при дизеловите превозни средства. Последната е представена в движението около пазари и търговски улици, както и в райони на центъра считани за „джобове на бедност”, което може да се очаква и на други места в града.

В моделите и сценариите се отчита и голямото значение на тежкотоварните МПС, най-вече извън централните градски части и зони с ограничения на навлизането на такива, за които е особено важно да бъдат въведени съпоставими и дори по-стриктни ограничения. Товарните превозни средства са по-малко, но имат относително висок пробег спрямо останалите и освен, че изхвърлят също така повдигат повторно много повече емисии поради собственото им тегло, товара, който превозват и разстоянията, които изминават. Това има общ принос и върху фоновото  замърсяване в града и при определени условия ще продължи да се отразява на общите нива на замърсяване и в районите с ограничения в зависимост и от техния обхват.

По-точни данни и осигуряване на алтернативи

София се нуждае от по-добри данни, за да направи по-работеща ЗНЕ, категорични са експертите. Решението за налагане на зони с ограничения трябва да се базира на информация за интензивността на трафика, вида автомобили, техническото им състояние, реалните им емисии, реално изминатите разстояния в градска среда за година, активното присъствие на различните видове автомобили по характерни направления или през тесни места в града. Това е възможно само с по-цялостно и целенасочено сътрудничество между ръководството на Столична община, отделните ѝ направления и дирекции, специализираните държавни агенции, академичните и гражданските организации. 

Също така, ЗНЕ би следвало да взимат под внимание с общото местоположение и значимост на транспортните направления, наличието на алтернативни трасета, осигурено и възможно буферно паркиране и интермодални възли. Зоните с ниски емисии трябва да са съобразят с обществения транспорт и други алтернативни индивидуални или споделени средства за придвижване, както и с покупателната способност на различни обществени групи за придобиване на по-чисти моторни превозни средства.

Пълният текст на доклада, съдържащ много инфографики, може да намерите тук: https://www.zazemiata.org/resources/report-transport-lez-sofia/

/by

Как може да се опазва и насърчава градското биоразнообразие при строеж и обновяване на сгради?

Биоразнообразието означава съвкупността от всички видове на Земята. С рязката урбанизация на света – от над 50% в момента до очаквани 68% през 2050 г., съществени по площ земи и местообитания на видове биват унищожавани, за да може на тяхно място да бъдат построени сгради и инфраструктура или за да се използват земите за производство на храни, стоки и услуги. В България към 2021 г., 73,3% от населението на страната ни живее в градовете. В същото време, сред научните среди стана ясно, че градската среда е от по-голямо значение за опазване на биоразнообразието, отколкото се е смятало по-рано. Оказва се, че тя поддържа редица растения и животни, включително защитени, някои от които дори имат по-големи популации и по-висока продуктивност в градска, отколкото в извънградска среда. 

Сред най-важните ползи за човека от биоразнообразието в градска среда са:  пречистването  на въздуха, опрашване, естествен контрол върху насекоми вредители или регулиране на условията по време на екстремни метеорологични явления (например, когато при екстремни валежи растителността задържа повече вода в почвата). Градското биоразнообразие също така подобрява психическото здраве на човека. 

В резултат на това местните власти, урбанистите и архитектите, икономистите, както и обикновените хора все повече осъзнават как природата в градовете влияе на благосъстоянието и как тя представлява неразделен аспект от развитието на устойчив и здравословен градски живот.

Сред дейностите, които застрашават биоразнообразието, а и климата, е строителството. Строителната индустрия в света е сред най-ресурсно-интензивните и ощетяващи околната среда. Тя отговаря за 3 милиарда кубични тона или 40% от общия поток на суровините в глобалната икономика на година и съставлява 9% от световния БВП и 6% от годишните емисии на въглероден диоксид.

Влиянието на строителната индустрия върху биоразнообразието се изразява по следните начини:

  • Директно разрушаване и увреждане на екосистеми при строителство на нови сгради.
  • Разрушаване на местообитания и загуба на индивиди от защитени видове при обновяване на сгради.
  • Въздействия извън обекта – например замърсяване, изолация и разделяне на местообитанията, изместване на популации.
  • Непреки ефекти – например шумово и светлинно замърсяване, които водят до промени в поведението на животните.
  • Разрушаване на местообитания за извличане и добив на материали.
  • Силно засегнато се оказва и морското биоразнообразие в крайбрежни зони – при тяхното застрояване или при строеж на платформи, тръбопроводи и др.

Поради тези причини строителният сектор има важна роля при опазването на уязвими райони и видове и минимизирането на екологичните щети. Например, преди поставяне на външна топлоизолация  е оптимално да се извършва обследване на сградите за наличието на защитени видове прилепи (всички прилепи са защитени) и птици (кукумявки, бързолети, керкенези, лястовици и др), които гнездят в миниатюрни пукнатини и пролуки във фасадата на сградата, фуги, отвори на подпокривни пространства и др., така че при наличие на такива видове специалистите да препоръчат защитни (и компенсаторни) мерки (Фиг. 1). Например изчакване поставянето на топлоизолация да се извърши след периода на гнездене и/или зимуване на прилепите или преди миграция.

Фигура 1. Поставяне на къщички за прилепи и бързолети в блок в Стара Загора. (Източник)

При липса на такъв анализ има риск не само за обезпокояването им, но дори и за зазиждането им в сградата, което освен нехуманно и неетично е и нарушение на българското и европейско екологично законодателство. А има данни, че в отделни панелни блокове са намирали убежище хиляди екземпляри от защитени видове. Затова и преди енергийно обновяване на сградата обследване за наличие на защитени видове трябва да се случва на най-ранен етап когато се правят и енергийното и техническо обследване, така че препоръките на експертите биолози да залегнат и в строителния проект за обекта.

От важно значение е за всички, участващи в създаването и реализацията на сградни проекти, да минимизират въздействията и по възможност да търсят начини за възстановяване на местните екологични мрежи и видове. Такива усилия трябва да бъдат приоритетно изпълнявани в райони, в които екосистемите са особено крехки или застрашени.

При невъзможност за други защитни мерки, когато е невъзможно да не бъде увредено или изгубено биоразнообразие по време на строителни дейности съществуват и т.н. компенсаторни мерки:

  • Създаване на аналогични или по-добри на разрушените структури и обекти, които са способни качествено да поддържат същото количество изместени от обекта видове със същите екологични функции. 
  • Физическо преместване на видовете и местообитанията им, които в противен случай биха били унищожени (напр. поставяне в близост на къщички за прилепи и/или защитени птици след зазиждане на убежищата им в реновирани блокове). Последното е силно нежелателно и трябва да бъде избягвано.
  • Възстановяване и подобрение на околните незасегнати системи.
  • Създаване на буферна зона между обекта и обкръжаващата среда с цел намаляване на негативните въздействия. 

Зелени покриви и зелени фасади, крайпътни дървета, заедно с по-големите зелени инфраструктури като паркове и влажни зони, са и превантивни, и компенсаторни мерки, които опазват и насърчават биоразнообразието, като осигурят местообитание за размножаване, подслон и храна на птици, опрашители и други животни. Такъв вид мерки могат да бъдат въведени както при осъществяването на нови проекти, така и по време на обновявания на сгради и градски пространства.

За постигането на тези цели от ключово значение е изготвянето на местни стратегии за опазване на биоразнообразието, както и наличието на целенасочени закони и регулации, но и повишаване на осведомеността на обществеността за ползите от биоразнообразието в градска среда.

Например в Англия, от ноември 2023 г. всички строителни проекти ще трябва да включват план за нетно увеличение на биоразнообразието с 10%, за да бъдат одобрени. Допустими ще са предприети мерки за увеличение на биоразнообразието на друга локация, а ако и това е невъзможно – проектантът трябва да закупи т.нар. “кредити по биоразнообразието” от правителството. Наред с това трябва да бъдат включени мерки за опазване на местните местообитания на видовете. Всички тези облагородявания трябва да бъдат поддържани в период от 30 години. 

На този етап не е напълно ясно как ще функционира този закон. За да бъде изпълнено успешно такова увеличение, трябва да се вземат предвид големината, състоянието и значението на засегнатите местообитания. А мерките трябва да спазват следната йерархия – на първо място, максимални усилия за увеличение на биоразнообразието на място – например чрез засаждане на повече от преди нови дървета при обновяване на блоков комплекс, а чак след това да се търсят възможности за компенсаторни мерки. В идеалния случай може да бъде постигнато нетно увеличение на биоразнообразието и на мястото на обекта, и извън него (Фиг. 2).

Фигура 2. Визуализация на концепцията за нетно увеличение на биоразнообразието. (Източник)

Друг подобен пример е от Нидерландия, където според Закона за опазване на природата от 2017 г., е нужно подаване на иск за изключение при намерение за строеж, поддръжка и ремонт на обекти, в близост до които живеят защитени видове. Разрешително в такива случаи се издава, само ако се докаже от експерт по околната среда, че не се застрашава биоразнообразието. Експертът извършва изследвания за наличие на защитени видове, за мерки за намаляване на вредите и за наличието на алтернативи. В крайна сметка трябва да се докаже, че предприетите действия няма да попречат на живота на околните видове, тяхното естествено местообитание няма да се свие и че това е единственият възможен вариант – например строежът е наложителен и сходна дейност не може да се извърши на друго място. 

В България, ключова стъпка за опазването на биоразнообразието при дейности на сградно обновяване ще бъде обезпечаването на принципа за ненанасяне на значителни вреди, който е заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Принципът включва няколко вида мерки изисквания, сред които и такива за опазване на биоразнообразието. Всички реформи и инвестиции в плана, в това число и програмата за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, трябва да следват този принцип.

За съжаление понастоящем в програмата за сградно обновяване опазването на биоразнообразието е единствено въпрос на самооценка по време на кандидатстване от страна на изпълнителя на обновяването, а не на експертен анализ. Липсва каквото и да е споменаване на необходимостта от предприемане на мониторинг, защитни и компенсаторни мерки за защитени видове (птици и прилепи) при енергийното обновяване на сгради. Всичко това е в нарушение на принципа за ненанасяне на значителни вреди! 

В заключение, градското биоразнообразие е от важно значение за благоденствието на хората, а процедурите за обновяване на сградите са възможност не само за неговото съхранение, но и увеличение. На този етап в България обаче липсват реални изисквания и мерки по този въпрос, което в контраст с добрите практики от други страни.

 

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Използвани източници:

  1. https://www.publish.csiro.au/wr/WR14229 
  2. http://www.businessandbiodiversity.org/construction.html   
  3. https://www.building.co.uk/comment/beware-the-new-biodiversity-burden-for-developers/5116257.article 
  4. https://www.local.gov.uk/pas/topics/environment/biodiversity-net-gain-local-authorities 
  5. https://business.gov.nl/regulation/all-in-one-permit-protection-plant-animal-species/ 
  6. https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/wet-natuurbescherming-bij-buitenwerkzaamheden/voorwaarden 
  7. https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/ontheffing-of-vrijstelling/ecologisch-deskundige 
  8. https://www.nextgeneration.bg/14 
  9. https://www.zazemiata.org/resources/stanovishte-nov-etap-sanirane-mnogofamilni/ 
  10. https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/montirani-sa-pyrvite-kyshtichki-za-prilepi-i-byrzoleti-v-stara-zagora-snimki-2127267
/by
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Само бързата декарбонизация ще запази водещите позиции на България в енергетиката на Балканите

Остарелите и популистки идеи за бъдещето на сектора са невъзможни, обричат страната на изолация и противоречат на националния интерес

Предизборният популизъм с неизпълними обещания за българската енергетика е опасна политическа игра, която не стъпва на никакви икономически аргументи. Напъните на отиващия си парламент и назначеното от Румен Радев служебно правителство обаче заключват страната в добре установените корупционни модели в енергетиката и я обричат на сигурна международна изолация.

Това е становището на енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България. То идва в контекста на  решението на 48-то Народно събрание от 12 януари за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и представената от служебното правителство на 17 януари т.нар. дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката до 2053 г. Мнозинството в парламента настоява за отпадане на ангажимента за 40% намаляване на емисиите парникови газове в сектор „Енергетика“ до 2026 г. с удължаване на живота на всички въглищни централи без всякакви ограничения до 2038 г. Временната власт представя мечти от миналото като визия за бъдещето с колосални и скъпи неприродосъобразни проекти, като например два язовира на река Дунав и нови ядрени мощности в земетръсни зони.

НПВУ е двустранен договор между България и останалите членки на ЕС. Решението на депутатите предполага страната да получава европейски средства, но да се откаже от ангажиментите си. Подобна политическа позиция е несериозна, още повече, че Европейската комисия вече посочи именно ангажимента за декарбонизация като основна причина за одобрението на плана на България – държавата с най-замърсяващо и неефективно производство в целия блок.

В контекста на глобална енергийна трансформация и ускорен зелен преход, единствената печеливша посока за българската икономика е високата амбиция за декарбонизация. Това е единствената възможност за страната да запази водещите си позиции в енергийната система на Балканите, особено с амбициозните планове за развитие на ВЕИ мощности в съседни държави като Гърция, Румъния и Северна Македония.

Истинската заплаха за работните места в България е изменението на климата. Декарбонизацията е решение на няколко проблема едновременно – източник на нови работни места с перспектива, по-здравословна околна среда, устойчива децентрализирана система и енергийна независимост за хората.

Възможностите за постигането на целта за 40% декарбонизация съществуват и в момента. Някои въглищни мощности могат да бъдат поставени в сезонен резерв, за да се предотвратят евентуални рискове за системата. Само през 2022 г. в мрежата са добавени над 200 мегавата фотоволтаична мощност, като се очакват над 500 мегавата за 2023 г., без да се броят значими мощности за собствено ползване от индустрията, сочат данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Такава тенденция се очаква и при бита, подкрепена и с публични средства. Добро управление на мрежата, включително елементи от умна мрежа, създаване на условия за съхранение на електрическа енергия в батерии, ПАВЕЦ, зелен водород и най-вече децентрализация – както от страна на домакинствата, така и от бизнеса, са все възможности с нереализиран потенциал в България.

Без реформи сега въглищната индустрия неизбежно ще повтори модела „Кремиковци“ – масови съкращения и регионални икономически дисбаланси, при това без европейски компенсации. Икономическото състояние на въглищната енергетика ще се влоши рязко след 2025 г. с отпадането на държавните субсидии, които практически държат сектора жив, и бъдещите цени на квотите за парникови емисии (над 90 евро/тон). До края на това десетилетие ще изтекат и възможностите за използване на средствата, предвидени в Механизма за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд на ЕС.

В следващите пет години България може да получи над 60 милиарда лева, от които 15 милиарда лева са само за декарбонизация. Тези средства ще помогнат за ускорено внедряване на нови технологии и ще дадат социални гаранции на заетите във въглищния сектор.

България не може да си позволи да пропусне тази възможност в името на краткосрочните печалби от една замърсяваща индустрия в примката на олигархични интереси.

 

За повече информация:

Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България, 0886 745 777.

Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България, 0885 454 797.

+++

Коалицията за климата е неформална платформа, създадена през 2005 г. от гражданска група с цел отбелязване на „Глобалния ден на действие за климата” в България (част от Global Climate Campaign). Коалицията обединява енергийни експерти, представители на научните среди, природозащитни организации и стопански организации, както и индивидуални членове, които работят за ограничаване на последствията от изменението на климата. Експертите на Коалицията изготвят предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата. Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво.
Сред членовете на Коалицията са WWF – България, „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“, Институт за зелена политика, Българската фотоволтаична асоциация, Българската соларна асоциация, Фондация „ЕкоОбщност“, и др. Мрежата за гражданско участие „БлуЛинк“ координира и подкрепя действията на Коалицията за климата.
/by