,

Как се харчат обществени средства и къде трябва да се инвестира? Попълни анкетата!

CEE Bankwatch Network, част от която е и Екологично сдружение “За Земята”, ви кани да участвате в проучване като част от проекта „Гражданска мониторингова мрежа за финансиране на Зелената сделка“, който обединява неправителствени организации от целия Европейски съюз, за да наблюдават използването на фондовете за възстановяване от COVID-19 в Европа.

През 2020 г. Европейският съюз представи План за възстановяване на Европа, предназначен не само да смекчи икономическите и социалните последици от пандемията COVID-19, но и да помогне на държавите членки да постигнат целите в областта на климата, енергетиката и биоразнообразието, предвидени в рамките на Европейската зелена сделка. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) на стойност 700 млрд. евро е основният финансов инструмент за възстановяването на Европа.

Две години след влизането в сила на МВУ бихме искали да разберем доколко гражданите са участвали в процеса на възстановяването на Европа от пандемията. Въпросите в тази анкета ще оценят вашето участие в Плана за възстановяване на Европа и по какъв начин сте успели да допринесете за разработването и прилагането на МВУ в България. Отговорите ще бъдат включени в доклад, публикуван през юни 2023 г. Моля, имайте предвид, че Вашите лични данни няма да бъдат използвани при анализа на резултатите от проучването.

Попълването на анкетата ще отнеме около 10 минути – вашата обратна връзка е ценна!

Моля, изпратете отговора си до 13:00 ч. на 21 април 2023 г.

,

КОД: Зелено – Климатични промени и какво означава целта 1,5°С? Заповядайте на 30 март в Клуб на пътешественика

Каним ви на откриващото събитие по проекта ни „Заедно за 1,5” по програма LIFE, с което гостуваме на мартенското издание на инициативата КОД: Зелено. Очакваме ви на 30 март, четвъртък, от 19:00 ч. в Клуба на пътешественика на ул. Сердика 19 в София. Подробности тук!
Ще си говорим за климатичните промени и какво означава целта 1,5°С от Парижкото споразумение за климата.

Други въпроси, на които ще отговорим:

  • Какви са разликите при различни градуси затопляне?
  • Какво казва науката за климата?
  • На прав път ли сме за постигане на целта, в България и по света?
  • Кога започва адаптацията към климатичните промени?
За да направим срещата ни още по-интересна и полезна, ще ни помогне и „Климатична фреска“ — настолна игра с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Благодарение на нея участниците преминават през увлекателен процес, който им помага да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата.
***
TogetherFor1.5 или „Заедно За 1,5” е паневропейски проект по програма LIFE, който цели да приведе действията на ЕС в областта на климата в съответствие с целта от затопляне не повече от 1,5°, поставена от Парижкото споразумение. В рамките на проекта ще направим преглед на климатичните и енергийни инициативи на национално и европейско ниво и финализирането и прилагането на законодателния пакет “Подготвени за цел 55” и RePowerEU; преразглеждането на Интегрираните планове в областта на климата и енергетиката (ИНПЕК); и преразглеждането на националните Дългосрочни стратегии за декарбонизация до 2050 г. (LTS).
Тези политически процеси на национално и европейско ниво са възможност за социална и икономическа трансформация, която значително може да ускори прехода на ЕС към климатична неутралност с помощта на инструментите за финансиране на Евросъюза.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Stara Zagora and the region between the ‘bright’ coal past and the green future

In February and March, Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) organised several events in Stara Zagora and Galabovo, dedicated to the just energy transition and the opportunities it provides for the development of the region. The meetings were attended by stakeholders who have so far been absent from the dialogue, but whose voice is key for the future of the region – representatives of the civil society, of the small and medium enterprises, academics from the Thracian University. Despite the efforts to foster a dialogue between business, civil society, academia and the institutions, the absence of the municipality, which was invited but did not attend the meetings, was notable.

Our organisation and participation in these events, as well as in events organised by other civil society organisations, are part of our information campaign in the coal regions on the topic of just energy transition, the Territorial Just Transition Plans (TJTP) and the opportunities they provide for the overall development of the coal regions. 

The information campaign is, in fact, part of the government’s core obligations in relation to the Just Transition Mechanism, rather than an obligation of the NGO sector. 

Unfortunately, we have seen the absence of such a campaign at the national level, with the President, government and politicians instead preferring to focus on fighting for people’s votes in yet another snap general election (the fifth in two years).

The main problem in the coal regions is the lack of transparency in decision-making, the lack of information, which is a responsibility of the government. There is no way to have a successful energy transition, if people do not have information about what this transition is and how it will impact them, there is no information about the potential for positive change. All that is heard is what is in the media – the threats of the representatives of the mines, the thermal power plants and the accompanying voices of the syndicates and politicians that with the transition away from coal, people will be left without jobs and with no prospects. 

During the protest against the pollution from the Brickell TPP and the Maritza 3 TPP in September last year.

At the meetings, we noticed a very different sentiment from what is being presented in the media as ‘people’s opinions’ – in fact, the moment they get information, people become more open to change and start thinking about alternative solutions and the development of other industries. The claim that there will be no jobs and people will be left on the streets also proved to be untrue. Representatives from the Employers’ Club, the Thracian University, the Chamber of Builders, and people from the enterprises in the area all say that they have an issue with finding staff. That then is to say, there are jobs, but the workforce has been absorbed by the mines. If investment in the industrial zone were not stopped, it has the potential to develop and therefore to attract more new businesses with new job opportunities. 

When we presented the real guidelines in the draft for the Territorial Just Transition Plan for Stara Zagora and the region, and the highlights from the Just Transition Fund, we noticed that for most representatives of the civil society, the small and medium enterprises, this was new information. For two years politicians and the different governments had not found it necessary to ask the people in the region what their suggestions and preferences are. This is a huge loss of public energy, of the prospect of using people’s expertise in favour of producing better territorial plans, tailored to the specificities of the region. 

Even though there is a historical attachment to the coal industry, it is far from the only thing in the region. People are proud of their cultural and historical heritage which they want to develop, as well as with their fertile lands that have potential for development. There is a recognition that all other industries have been disrupted at the expense of mine development. 

During the protest against the pollution from the Brickell TPP and the Maritza 3 TPP in September last year.

At our meeting in Galabovo, one of the most affected places, people were unanimous that no government representatives or politicians had come to them to inform them about the territorial plans or to ask them about their opinions. The confusion of the roles of the non-governmental sector and the government on their part proved that people need to hold someone accountable for this lack of transparency. The positions of the local citizens refuted the claims of politicians and trade unions that everyone in the region wants for the mines and TPP Brikel to continue to operate – an important highlight was that everyone was against Brikel, which is poisoning people in the town, although a large part of the lives of the participants in the meetings has passed there. All examples of corruption and illegal pollution of the region by this power plant are known, as well as the cover-up of the problems by the responsible authorities. Any politician that goes to Galabovo and promises to preserve jobs in TPP Brikel should know that he is promising to continue poisoning people with air rich in various chemical compounds based on sulphur and nitrogen, that are harmful to them. 

The lack of vision and strategy at a level further than the next elections was demonstrated by politicians, as the necessary reforms in the energy sector which have the potential to unlock investments and open the market in Bulgaria, were sacrificed for the sake of party and oligarchic interests to preserve the status quo and the energy megaprojects. Even the loss of €98 million at the end of 2022 due to the failure to submit the Territorial Just Transition Plans also failed to awaken the sense of responsibility of the politicians. 

People are not prepared by the government for the upcoming changes in the energy sector, and it is the duty of politicians to present correct information for the opportunities that the energy transition gives to people and regions. If the government is not prepared to implement a smooth and just energy transition, to draw up quality territorial plans and send them to Brussels, the Bulgarian people will miss the opportunity to use EU funds for a smooth transition. What will happen is that economic coercion will close down the coal mines and power plants without compensation for those employed in the coal industry. 

It is high time Bulgarian politicians and governments start taking responsibility for the damage caused to society and the country’s economy as a consequence of their refusal to fulfil their obligations to reform the energy sector and for serving corrupt, oligarchic schemes. For this reason, the idea of both government and President to renegotiate the National Recovery and Resilience Plan with the European Commission without a guarantee of concrete measures and reforms, leading to an energy transition, is doomed to failure. Renegotiating the Plan will block and delay for months the implementation of important for the households and businesses projects such as the energy efficiency programme for multi-family residential buildings, the programme for individual RES capacities and batteries for businesses and others, which will actually reduce the bills of the households and businesses, as well as our energy dependence on foreign fossil fuel suppliers. 

The lack of vision and strategy, as well as populism, will result in the impossibility to have a smooth, just energy transition which can lead to positive changes for both mine workers and the entire coal regions, and risks an abrupt transition the price for which we will all pay. 

Read the article in Bulgarian 

,

Стара Загора и регионът между „светлото” въглищно минало и зеленото бъдеще

През февруари и март „За Земята“ организира няколко събития в Стара Загора и Гълъбово, посветени на справедливия енергиен преход и възможностите, които дава за развитие на региона. В срещите участваха заинтересованите страни, които досега отсъстваха от диалога, но чийто глас е ключов за бъдещето на региона –  представители на гражданското общество, на местния малък и среден бизнес, учени от Тракийския университет. Въпреки усилията за създаване на диалог между бизнес, гражданско общество, академичния сектор и институциите, видимо бе отсъствието на общината, която бе поканена, но отсъства от срещите. 

Организацията и участието ни в тези събития, както и в прояви, организирани от други  структури на гражданското общество, са част от нашата информационна кампания във въглищните региони на тема справедлив енергиен преход, Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и възможностите, които дават за цялостното развитие на въглищните региони.

Информационната кампания всъщност е част от основните задължения на правителството по отношение Механизма за справедлив преход, а не на неправителствения сектор.

За съжаление видяхме отсъствието на такава кампания на национално ниво, като президента, правителството и политиците предпочетоха да се съсредоточат върху борбата за гласовете на хората на поредните извънредни парламентарни избори (пети поред за 2 години). 

Във въглищните региони основният проблем е липсата на прозрачност при вземането на решения, липсата на информация, което е отговорност на правителството. Няма как да се проведе успешен енергиен преход, ако хората нямат информация за какво е този преход и как ще им се отрази, няма информация за потенциала за положителна промяна. Чува се само това, което е в медиите – заплахите на представители на мините, ТЕЦ-овете и пригласящите им  синдикати и политици, че с прехода извън въглищата, хората останат без работа и без перспектива за такава. 

По време на протеста срещу замърсяването от ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ през септември миналата година.

На срещите  забелязахме съвсем различни настроения от представените в медиите като “мнения на хората” – всъщност в момента, в който получат информация, хората стават по-отворени към промените и започват да мислят за алтернативни решения и развитие на други индустрии. Неистина се оказа и твърдението, че няма да има работа и хората ще останат на улицата. Представители на работодателите, на Тракийския университет , на Камарата на строителите, на хора от предприятия в района, всички казват, че имат проблем с намирането на кадри. Тоест, работа има, но работната ръка е погълната от мините. Ако не се спираха инвестициите и в индустриалната зона, тя има потенциал за развитие и съответно за привличане на повече нов бизнес с нови работни места.  

Когато представихме реалните насоки в предложението за териториален план на Стара Загора и региона, и акцентите от Фондът за справедлив преход, забелязахме, че за повечето представители на гражданския сектор, на малкия и среден бизнес това беше нова информация. За две години политиците и различните правителства не бяха намерили за нужно да питат хората в региона какви са техните предложения и предпочитания. Това е огромна загуба на обществена енергия, на перспектива да се използва експертизата на хората в интерес на изработването на по-качествени териториални планове, съобразени със спецификите на региона.

Макар и да има историческа привързаност към въглищната индустрия, тя далеч не е единственото нещо в региона. Хората се гордеят с културно-историческото си наследство, което искат да развият, както и с плодородните земи, които имат потенциал за развитие. Осъзнава се, че има едно разрушаване на всички останали индустрии за сметка на развитието на мините. 

По време на протеста срещу замърсяването от ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ през септември миналата година.

На срещата ни в Гълъбово, едно от най-засегнатите места, хората бяха единодушни, че никакви представители на правителството и политици не са идвали при тях да ги информират за териториалния план или да ги питат за мнението им. Смесването на ролите на неправителствения сектор и правителството от тяхна страна доказа, че хората имат необходимост да потърсят отговорност от някого заради тази липса на прозрачност. Позициите на местните граждани обориха твърденията на политици и синдикати, че всички в региона искат мините и ТЕЦ Брикел да продължат да работят – важен акцент беше, че всички бяха против работата на Брикел, която трови хората в града, макар и живота на голяма част от участниците да беше преминал там. Знайни са всички примери за корупция и незаконно замърсяване на региона от тази централа, както и замитането на проблемите от страна на отговорните органи. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел, трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух, богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Липсата на визия и стратегия на ниво по-далечно от следващите избори бе демонстрирана от политиците, като така наложителните реформи в енергийния сектор с потенциала да отпушат инвестициите и да отворят пазара в България, бяха пожертвани в името на партийно-олигархичните интереси да се запази статуквото и енергийните мегапроекти. Дори и загубата на 98 млн евро в края на 2022 г. заради неизпращането на Териториалните планове за справедлив преход също не успя да събуди чувството за отговорност на политиците. 

Хората не са подготвени от правителството за предстоящите промени в енергийния сектор, а задължение на политиците е представяне на коректна информация за възможностите, които дава на хората и регионите енергийният преход. Ако правителството не е подготвено да осъществи плавен и справедлив енергиен преход, да изготви качествени териториални планове и да ги изпрати в Брюксел, българското общество ще пропусне възможността да използва европейски средства  за плавен преход. Това, което ще се случи, е, че икономическата принуда ще затвори въглищните мини и централи без компенсации за заетите във въглищната индустрия.

Крайно време е българските политици и правителства да започнат да носят отговорност за нанесените щети на обществото и на икономиката на страната като последица от отказа им да изпълняват своите задължения за реформи в енергийния сектор и заради обслужването на корупционни, олигархични схеми. По тази причина и идеята на правителството, и президента да се предоговаря Националния план за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия без гаранция за конкретни мерки и реформи, водещи към енергиен преход, е обречена на неуспех. Предоговарянето на Плана ще блокира и забави с месеци изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките на домакинствата и бизнеса, както и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива. 

Липсата на визия и стратегия, както и популизмът ще доведат до невъзможността да се осъществи един плавен, справедлив енергиен преход, който може да доведе до положителни промени както за работещите в мините, така и за целите въглищни региони, а рискува рязък преход, чиято цена ще платим всички.

 

Към статията на английски език

Политиците извадиха временен късмет за замърсяването на въздуха, гражданите – не

Решението на Съда на Европейския съюз (САС) от 16 март 2023 г. да не допусне иска на ЕК срещу България за продължаващото замърсяване на въздуха с фини прахови частици е единствено предизборен късмет за политиците и администраторите в страната ни. То не е резултат от „устойчиви действия“ на българските институции, както твърди Министерството на околната среда и водите. Причината е, че самото нарушение е налице, а мерките за отстраняването му липсват или са неефективни. България по същество продължава да не изпълнява разпоредбите на ЕС и съответното законодателство, въпреки че е задължена. През 2022 г. сред градовете с превишения на дневната норма на ФПЧ10 са София, Пловдив, Видин, Монтана, Никопол, Русе, Перник, Смолян и Бургас. Страната ни явно не въвежда достатъчно работещи мерки по отношение на чистотата на атмосферния въздух и щеше да загуби делото, ако не беше допусната процедурна грешка от вносителя. Процедурните грешки се поправят лесно и бързо, за разлика от годините пропуски и липса на последователна и пълноценна държавна политика в една твърде важна сфера, засягаща десетки български градове и милиони граждани.

Какво всъщност се случи?

На 5 април 2017 г.  Съдът на Европейския съюз постанови решение срещу България за нарушения на европейското законодателство за чист въздух. От присъединяването си към ЕС страната ни превишава годишните и дневните пределно допустими норми за фини прахови частици. СЕС намира България за виновна и по двете повдигнати обвинения: за систематично и постоянно неспазване на нормите за ФПЧ10 и за не приемане на мерки, които да постигнат чист въздух възможно най-бързо.

Заради продължаващото замърсяване, през 2021 г. ЕК заведе дело срещу България за неизпълнение на това решението от 2017 г. (дело С-174/21) и поиска налагане на 11 млн. лв. еднократна санкция и над 55 500 лв на ден (над 20 млн. лв. на година) периодична санкция за всеки ден неизпълнение. [1]

На 16 март 2023 г. СЕС отхвърли иска на Комисията заради процедурно нарушение, извършено в досъдебната процедура. Според СЕС Комисията не е уведомила България с  „изискваната яснота“, че решението от 5 април 2017 г. не е изпълнено към съответната дата от процедурата. Това не е оправдателна присъда и въобще не значи, че качеството на въздуха в страната ни вече отговаря на нормите.

„Съдът изобщо не разглежда дали страната ни е изпълнила решението от 2017 г. Ако се бе стигнало до разглеждане на иска по същество, бихме могли да очакваме решение срещу България, тъй като нормите за чист въздух продължават да бъдат нарушавани в много градове у нас и през 2022 г.“, обяснява адвокат Регина Стоилова, работила по няколко дела за въздуха в България. [2]

В този смисъл липсата на санкции би могло дори да е във вреда на българските граждани. Ситуацията означава, че неуспешното управление на страната още известно време няма да получи допълнителен натиск да коригира пропуските си по отношение на политиката за чист въздух. Ако в бъдеще ЕК заведе нов иск данъкоплатецът е възможно да бъде наказан два пъти – като заплати още по-голяма глоба, докато продължава да изпитва здравните ефекти от замърсения въздух.

Недомислената зона с ниски емисии в София е сред примерите за институционално бездействие и неспазени срокове по темата за качеството на въздуха в България. Снимка: Ярослав Бошнаков/ Unsplash

Защо България бави мерките за чист въздух?

Една от причините за забавените мерки за качеството на атмосферния въздуха е отказът на българските съдилища да допуснат граждани и неправителни организации да обжалват програмите за подобряване на въздуха. Тези програми са основният инструмент на общините за предприемане на мерки за чист въздух и постигане на нормите. Без контрол общините „усвояват“ европейски средства и приемат програми проформа и без резултат. Още през 2020 г. ЕК започна наказателна процедура срещу България, за да могат гражданите да защитят правата си. Въпреки това в началото на 2022 г. ВАС за пореден път отказа да разгледа жалбите на граждани на София, Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България срещу програмата на общината, което определя мерките за чист въздух до 2026 г. Към момента тази законова пречка не е премахната.

Сред най-видимите примери за забавено и неудачно изпълнение на важна мярка за чистота на въздуха в България е влизането в сила на Зона с ниски емисии (ЗНЕ) в София, което беше отложено чак за края на 2023 г. , въпреки ясното решение на българския съд по въпроса с конкретно поставени срокове. Също така процесът, нужен за определяне на работеща ЗНЕ, беше претупан и се прие вариант, който няма да е ефективен, показват експертните доклади.

„България мина между капките с това решение на Съда на ЕК. Няма никакво основание да се твърди, че решението потвърждава добре свършена работа. Точно обратното. Например налице е изключително закъснение с въвеждането на зоните с ниски емисии за транспорт в София. Предвидената ЗНЕ е много слаба мярка и ако има подобрение, то ще е минимално“, посочва Ивайло Хлебаров от екип „Въздух“ в „За Земята“.

Отмяната на санкцията от европейските институции не бива да се подминава с лека ръка или да бъде мнимо обявявана за „успех“,  а следва да усили амбицията на управляващите в страната ни да предприемат ефективни мерки за борба с мръсния въздух. Особено като всъщност вече изоставаме повече, отколкото публичните дискусии по този въпрос предполагат, защото новата европейска директива за чист въздух предвижда значително по-строги норми за качество на въздуха.

Процедурните грешки на някой бюрократ не значат, че дишаме чист въздух. Не значат, че и няма скоро да си платим за продължаващото замърсяване, както със здравето си, така и от джоба си.

Бележки:

[1] Глобите са изчислени на база заведения иск от Европейската комисия https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=241802&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=2016702 

[2]  През 2022 г. градовете с превишения на дневната норма на ФПЧ10 са София, Пловдив, Видин, Монтана, Никопол, Русе, Перник, Смолян и Бургас. В тези градове жителите им са дишали повече от 35 дена въздух с наднормени концентрации. Източник: Годишен бюлетин на ИАОС с Нива на основните показатели за качество на атмосферния въздух през 2022 г. http://eea.government.bg/bg/dokladi/Godishenbuletin2022.xlsx

,

Бели бряг – обреченото село

Село Бели бряг, Старозагорско, трябва да изчезне от картата, защото в земята под него има въглища. Същата съдба очаква и съседното Трояново. Мините бавно завземат обработваемата земя на хората, а след това – самото село. Жителите на Бели бряг знаят от години, че този момент ще дойде, въпреки това са създали домове, семейства и градини на плодородната старозагорска земя. Било им е обещано, че ще получат обезщетение, което ще им позволи да продължат живота си на друго място. Но това не се случва. Обезщетенията са нищожни и не позволяват хората да закупят какъвто и да е имот на друго място.

В момента в селото няма магазин, лекар, кметство. Жителите му са затруднени да се придвижват – вече няма обществен транспорт, а улиците са кални и разбити до степен да са трудно проходими, защото не са ремонтирани с години. Ремонтите, включително и на къщите, са забранени, защото ще повишат цените на обезщетенията — нещо, което от държавните „Мини Марица-изток” ЕАД не желаят. Забранени са и погребенията, а преместването на местното гробище се бави. 

Останали са шепа хора, някои от които няма къде да отидат, други до последно не искат да напускат домовете си. Те вече трудно издържат психическото напрежение и натиска от страна на мините, които ги плашат дори с принудително изселване. Основно са възрастни хора, прекарали целия си живот в селото, свикнали на тежък селскостопански труд. 

Екологично сдружение „За Земята” подкрепя с правна помощ и консултации жителите на Бели бряг, като крайната цел е да получат справедливо обезщетение за имотите си, които да позволят да продължат живота си на друго място. Провеждани са срещи с министъра на енергетиката, включихме се и в медиационния процес на Европейската банка за възстановяване и развитие, която  е кредитор на „Мини Марица-изток” и би трябвало да подкрепи спазването на правата на собствениците. 

За съжаление, въпреки всички усилия, медиацията завърши с незадоволителни резултати за местните хора, предложените обезщетения са далеч от справедливи или адекватни за пазара. 

Междувременно сроковете за достигане на изкопните дейности до селото постоянно се променят. Първоначалната дата е 2017/2018, после става 2020, 2023 г. Последната дата за Трояново е 2035 г., докато за Бели бряг е края на 2023 г. 

Сигурно звучим като хора от друга епоха, целият свят работи за въвеждане на чиста и възобновяема енергия, а ние — за човешки животи, разбити от въгледобива. За кратко, войната в Украйна направи въглищата отново печеливши, но в момента енергията, произведена от тях, отново е скъпа и трудна за продажба. 

Тежкото наследство на въглищната индустрия остава. Местните хора понасят голямата част от това бреме, но всички ние плащаме висока здравна и екологична цена. Продължаването горенето на нискокачествени местни лигнитни въглища противоречи на икономическата логика, а вече има по-екологични и бюджетни алтернативи за производство на топло и електроенергия и нисковъглеродно развитие на въглищните региони. Време е за справедлив преход!

Бели бряг е изправено пред изселване заради въгледобив. Следващо е по-голямото съседно село Трояново, където малка част от имотите са изкупени и все още живеят множество хора. 

За тях все още може да има различно бъдеще!

 

Подкрепете справедливата борба на местните като направим възможно тяхната история да достигне до възможно най-много хора. 

Можете да ги подкрепите и като подпишете нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново.

Подкрепете постановката, така че посланието й да достигне до нова и все по-голяма публика, като разкажете за нея в социалните мрежи с хаштаг #БелиБряг и #ЗемяНаКопнежи. Пишете ни и ако имате идеи за фестивали и други партньорства.

Може да подкрепите и работата на За Земята, така, че с правните и комуникационните ни експерти да продължаваме да подкрепяме местните 

https://www.zazemiata.org/donate/

Видео и допълнителни материали с лични истории от с. Бели бряг 

Вижте повече за театралната постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив – едно от които с. Бели бряг.

 

, ,

Каним ви на театрална постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив

„Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.“

„Земя на копнежи“ е необикновена театрална постановка, която изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата. 

Трима младежи се сблъскват с разрухата, а самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира.

Как да не се предадат на отчаянието? Дали ще устоят принципите, възпитани именно в този дом?

„Земя на копнежи“ прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома. Сценарият е вдъхновен от реалността – хората от старозагорското село Бели бряг трябва да напуснат къщите и нивите си, защото на тяхно място скоро ще има мина за въглища.

Заповядайте след края на постановката на кратка дискусия  с участието на експерти от “За Земята” за случващото се в с. Бели бряг.

„Земя на копнежи“ се реализира в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ в подкрепа на кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Вижте повече за обреченото с. Бели бряг.

Постановката се осъществява с административната подкрепа на СГС „Щастливеца“.

„Земя на копнежи“ се осъществява по идея на Димитра Канева.

Творчески екип:

Режисьор: Лъчезара Василева

Актьорски състав: Никол Василева, Александър Георгиев, Ния Балчева, Димитра Канева

Авторска музика: Мирослав Моравски

Сценограф и фотограф: Елица Стефанова

Костюмограф: Яна Канева

Графичен дизайнер: Джасмин Лозанова

Социални мрежи: Мария Костодинова

За актуални дати и локации, както и в израз на подкрепа, последвайте постановката и в социалните мрежи:
Можете да подпишете и нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново, Старозагорско, вдъхновили пиесата.
, ,

Радио Земя Е9: В търсене на хармонията / Как да живеем отговорно към природата?

В епизод 9 на подкаста Радио Земя наши гости са Рада Бонева от Thrift Sheep и Симона Стилянова от Zero Waste Sofia, с които си говорим за свободата и красотата на живота с по-малко вещи и повече преживявания.
От къде започва промяната и какви стъпки да предприемем, за да си върнем хармонията с природата, да ни е по-чисто и спокойно — чуйте този епизод на Радио Земя, за да научите повече.

Слушайте епизода в Spotify.

Слушайте епизода в Speaker.

 

 

Колко замърсяват печките на дърва вътре в домовете ни? (Видео)


Когато се отопляваме на дърва вкъщи, въздухът в дома ни може да е по-опасен и от този навън, показват измервания на „За Земята“ проведени в началото на 2023 г. в жилищни помещения в няколко населени места около София. Данните, обхващащи няколко вида популярни печки, публикувахме в специален доклад.

Известен факт е, че отоплението с твърди горива е най-големият източник на фини прахови частици с размер до 2.5 микрона (ФПЧ2.5) и с размер до 10 микрона (ФПЧ10) в страната и допринася сериозно за заболеваемостта и преждевременната смъртност. Фокусът обаче винаги остава върху това какво дишаме на улицата, а всъщност въздухът в дома може да е не по-малко вреден в следствие от използването на печки в жилищните помещения. Замърсяването на въздуха в стаите, където се използват уреди за изгаряне на дървесина, е тема, която не се засяга сериозно нито в експертните среди, нито в обществото в страната. Значителна част от печките и камините в България са поставени в жилищните помещения и така отделят замърсяване директно в тях. Освен това  печките на дърва се използват предимно в сезони, когато вентилацията е ограничена и в моменти, когато семействата са у дома. Така хората биха могли да бъдат изложени на високи нива на замърсяване на въздуха в продължение на много часове в домовете им, ако техните печки изпускат замърсяване, което е изключително висок здравен риск.

Гледайте видето от пилотното ни измерване:

Пилотно измерване

Екип на „За Земята“ направи измервания с професионална апаратура на замърсяването с ултрафини частици (УФЧ) и фини прахови частици (ФПЧ) в четири домакинства, които се отопляват с дървесина. Три от тях използват различни печки на дърва (в гр. Банкя, с. Табан и с. Ковачевци), а едно – пелетна камина разположена във всекидневната (в гр. София). Целта беше да се провери какво е нивото на замърсяване в тези конкретни домове.

Резултатите потвърждават редицата изследвания по света и в Европейския съюз, които показват, че замърсяването в домовете при употреба на дървесина за отопление е високо. Дори и при употреба на нови и по-модерни уреди, включително такива, които са с екомаркировка съгласно регламентите на ЕС, е установено значително влошаване на качеството на въздуха в домовете.

Резултатите от измерванията ни показват нездравословна среда в домовете дори при най-дорбите печки и най-отговорните стопани. Вижте подробности в доклада ни.

Данните, които получихме, показват, че замърсяването на въздуха в домовете при отопление с печки на дърва, дори когато са сухи, е значително и създава нездравословна среда в дома. Изследването демонстрира, че начинът на запалване на печката и добавянето на дърва впоследствие са основни моменти при които се замърсява осезателно въздуха на закрито. Измерените средни концентрации на ФПЧ2.5 и в четирите жилища за периода на измерването надвишават препоръките на СЗО за 24-часова норма. При всички уреди измерената масова концентрация на ФПЧ10 вероятно би била над средно-денонощната норма от 50 μg/m3 , ако измерването беше продължило 24 часа, а отоплението се използваше през товавреме. Замърсяването отчетено при пелетната печка е най-ниско, но въпреки това не може да се счита за здравословно ниско. Измерените стойности на УФЧ в две от домакинствата са над тези, които СЗО счита за високи средночасови концентрации на частици. В другите две (с пелетна печка и със скандинавска печка и внимателно разпалване и добавяне на дърва) попадат в диапазона между ниски и високи.

Използвахме професионално оборудване за нашите измервания

Какво можем да направим?

Най-добрият вариант е да промените начина си на отопление, като замените уредите на твърдо гориво с други, по-екологични, и съчетаете това с мерки за енергийна ефективност. Ако това е невъзможно за вас, постарайте се да използвате възможно най-ефективните уреди, да ги поддържате в техническа изправност и да почиствате редовно комините и кюнците. Използвайте само сухи дърва: с влажност до 20%, което означава, че трябва да са сушени поне една година под навес и нацепени. Дори и в този случай, вероятно въздухът във вашият дом ще бъде по-мръсен, но поне в по-малка степен. Замърсяването може да се получи при запалването на печката, при добавяне на дърва през отворената врата на печката, през кюнците и/или печката, които не са херметически затворени, както и от праха, който се е натрупал върху горещите повърхности на печката.

Промяна в начина на запалване и добавяне на дърва в печките биха могли да намалят нивото на замърсяване в домовете. Конкретни съвети за различните видове печки можете да намерите във видеопоредицата „Какво дишаме вкъщи?“, която е налична безплатно на YouTube страницата на „За Земята“. Гледайте тук:

Проблемът обаче е генерален. В България няма норми за замърсяването на въздуха на закрито, няма и регулация, която да урежда измерването на емисиите от комините на домакинствата. Също така няма изисквания към старите уреди, използвани от домакинствата, а само за новите, които се пускат на пазара. Макар че Законът за чистотата на атмосферния въздух предоставя възможност общините, в които е установено наднормено замърсяване, да въвеждат ограничения за типовете уреди и/или горива, такива засега не са приложени никъде. В София бяха гласувани зони с ниски емисии, в които да се въведе забрана за употреба на твърдо гориво (с изключение на пелети), която обаче ще се приложи след години.

За да разберем мащаба на проблема и да го решим са нужни повече измервания, повишаване на общественото внимание за здравния риск, както и активни мерки за преминаване към по-чисти начини на отопление и енергийна ефективност.