,

Представяме ви добрите практики в сферата на образованието за климатичните промени

Добрата практика представлява реализирана идея или концепция, която работи ефективно, постига целта си и може да бъде проповторена. Това могат да бъдат проекти, кампании образователни инициативи и други.

Като част от дейностите на образователния проект „Променяме се с климата“ беше направен преглед на различни добри практики в сферата на образованието за климатичните промени и справянето с последствията от тях, както и за устойчивото бъдеще на нашата планета.

Избраните добри практики са публикувани в раздел „Библиотека”, секция „Допълнителни материали” на образователния портал Климадапт на проекта „Променяме се с климата“. Можете да ги откриете и в раздел „Ресурси” на сайта на проекта.

От добрите практики ще можете да разберете за минали и настоящи дейности в сферата на промените в климата, климатичното образование за ученици и младежи, устойчивото развитие, възобновяемата енергия, опазването на околната среда и действия за адаптация.

Представени са общо 21 добри практики – 9 от България, 7 от богатия опит на екологично сдружение „За Земята“, 2 от норвежкия партньор по проекта – организацията „Приятели на Земята“ (Norges Naturvernforbundet) и 3 международни практики.

Според нас е важно да стъпим на опита и да се учим от предишни успешно (а понякога и не толкова успешно) осъществени инициативи, за да можем по-лесно и по-бързо да осъществим желана дейност и кампания в сферата на климатичните промени.

Също така бихме искали да насочим млади хора, граждани и специалисти към осъществяващи се в момента дейности, които могат да станат източник на идеи и вдъхновение за предприемане на лични или общностни инициативи.

Надяваме се, че чрез изготвените материали ще подпомогнем за разширяването на обхвата на образованието в областта на климатичните промени и устойчивото развитие у нас.

,

Нужно е финансиране за по-малко емисии на метан от нефт и газ

Публикуваме резюме на актуален доклад на Международната агенция по енергетика относно финансовите възможности за намаляване на емисиите на метан в нефтената и петролната индустрия, написан по повод предстоящите преговори за климата по време на конференцията за климатичните промени в Дубай COP28. С пълния текст на доклада на МАЕ може да се запознаете тук

Метанът е вторият по значение парников газ и той е отговорен за 30% от наблюдаваното повишение на температурата на Земята, като 40% от метановите емисии идват от енергийния сектор. Газовата и нефтената индустрия са отговорни за около 80 милиона тона (Mt) емисии на метан на година.

Предприемане на мерки, относно емисиите на метан от нефтените и газовите дейности, е една от най-важните мерки за ограничаване на глобалното затопляне в близкото бъдеще. В сценария на МАЕ за нулеви емисии (абр. NZE) до 2050 г,. свързаните с енергетиката емисии на метан ще намаляват с около 75% до 2030 г. – 2/3 от тях ще идват от намаляването на емисиите от нефтени и газови операции. Това допринася за повече от 15 % от общото намаляване на свързаните с енергетиката емисии на парникови газове до 2030 г.

Фигура 1. Дясно: Основни източници на метан от човешка дейност в Mt (мегатонове). Ляво: Потенциал за намаление на емисии за всеки сектор на база настоящи технологии.

До 2030 г. ще са необходими общо малко над 75 милиарда щатски долара разходи, за да се постигне това намаление. Необходимите разходи варират значително в зависимост от географското положение, конкретния оператор и частта от снабдителната веригата: около 55 милиарда щатски долара са необходими за съоръженията за добив на нефт и газ и малко над 20 милиарда щатски долара – за операциите надолу по веригата.

Намаляването на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост е един от най-евтините варианти за по-малко емисии от парникови газове в икономиката. Мерките ще донесат приходи от около 45 млрд. щатски долара от продажбата на уловения метан. Това означава, че средната цена на намаляването на емисиите на метан до 2030 г. е по-малко от 5 щатски долара за тон еквивалент на CO2. А дори и уловеният газ да нямаше стойност, почти всички налични мерки за по-ниски на емисии  пак биха донесли финансови ползи.

Фигура 2. Приходите на петролната и газовата промишленост за периода 2015-2022, съпоставени с общите разходи за ефективно намаляване на емисиите на метан в секторите до 2030 г.

Дружествата за добив на нефт и газ носят основната отговорност за намаляване на емисиите. Разходите, необходими за намаляване на емисиите на метан в сценария NZE, са по-малко от 2 % от нетните приходи, получени от индустрията за нефт и газ през 2022 г. Регулациите и политиките за намаляване на емисиите на метан ще бъдат от ключова значение. 

По оценка на МАЕ общо около 15-20 милиарда щатски долара от общия размер на разходите за намаление на емисиите на метан се нуждаят от специално внимание, за да се гарантира наличието на подходящи източници на финансиране. Това включва разходите, необходими за намаляване на емисиите в страните с ниски и средни доходи, особено в тези, в които няма строги политики и разпоредби за намаляване на метана, в съоръжения, притежавани и експлоатирани от национални петролни компании и по-малки независими компании, както и за мерки, които не генерират значителна възвръщаемост. Това е подходяща област за целенасочени международни действия.

Препоръки:

  • Петролната и газовата индустрия трябва да оглавят усилията за намаляване на емисиите на метан като възприеме подход на нулева толерантност. Намаляването на емисиите на метан от нефтодобива и газодобива е една от най-евтините възможности за намаляване на емисиите на парникови газове в икономиката. Конференцията за изменението на климата COP28 в Дубай тази година е уникална възможност за петролната и газовата индустрия да покаже, че има сериозни намерения да се справи проблема с емисиите на метан. Време е за смели и амбициозни ангажименти, насочени към изпълнение до 2030 г.
  • Политиците трябва да въведат и приложат ефективни политики и разпоредби за метана, за да стимулират навременни действия на компаниите. Сред възможностите са приемане на стандарти за технологии и оборудване, налагане на забрани за неаварийно изгаряне и изпускане на газове и предлагане на финансови стимули. Мерките следва да бъдат съчетани с надежден режим на измерване и отчитане.
  • Инвеститорите и застрахователите следва да включат намаляването на емисиите на метан в дейността си с петролната и газовата промишленост с цел насърчаване на строги стандарти за ефективност, проверимо намаляване на емисиите на метан и прозрачно и сравнимо оповестяване на измерените емисии.
  • Необходими са нови международни усилия от страна на правителствата, промишлеността и филантропията, за да се запълнят финансовите пропуски, по-специално разходите в размер на 15-20 милиарда щатски долара, необходими в страните с ниски и средни доходи. 
  • Усилията в областта на финансирането следва да гарантират бързото реализиране на най-рентабилните възможности за смекчаване на климатичните промени. Повече от 40% от намаленията на емисиите на метан до 2030 г. в сценария NZE могат да бъдат постигнати с мерки, които биха довели до общи икономии. Наред с механизмите за откриване и незабавно отстраняване на големи течове, възможностите включват подмяна на пневматични системи и помпи и прилагане на програми за откриване и отстраняване на течове. Тези мерки изискват малко над 10% от общите разходи за намаляване на емисиите на метан и могат да дадат бързи резултати, като поставят основите за по-нататъшни намаления.
  • Инвестирането в институционален капацитет за намаляване на емисиите, особено в страните с ниски и средни доходи, е жизненоважна част от решението. Трябва да се създадат или доразвият регулаторни структури и рамки за намаляване на емисиите на метан чрез увеличаване на броя на специализирания персонал, изграждане на технически познания и разработване на по-стабилни системи за мониторинг и докладване.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images 

 

,

Инвестициите в нови газови находища са рисковани и необратимо закъснели

В разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението от нефт и газ, Комисията по енергетика на Народното събрание даде мандат на енергийния министър да преговаря за участие в проекта на OMV и Total, извършващ проучванията за газ в Блок 1-21 Хан Аспарух в Черно море.

Министър Румен Радев ще проучва възможността Българския енергиен холдинг да се включи като акционер с 20% в консорциума и предстоящите през 2024 г. проучвателни сондажи, които ще целят да докажат на първо време потенциала на идентифицираните като перспективни площи, малко преди изтичането на лиценза на Total ноември 2024 г. При предишни сондажи не са открити залежи, достатъчни за откритие, а през 2020 г. третият партньор в консорциума с Тотал и ОМВ, Репсол, се отказва поради липсата на резултат. 

Предвид значителните икономически, социални и екологични рискове, Екологично сдружение „За Земята“ призовава към преосмисляне на разработването на всякакви нови находища на газ на територията на България, независимо дали в акваторията на Черно море или в наземните територии, включително чрез конвенционални методи на добив. 

„Приветстваме премахването на зависимостта на България към газ от Русия. Същевременно с това, България е в благоприятна позиция за намаляване на потреблението на газ и поради ниския си процент на газификация и консумация, основно в топлофикации. Затова и в момента имаме възможността цялостно да намалим зависимостта си към изкопаемите горива и изкопаемия газ — процес, който би бил спрян от разработването на ново газово находище на територията на България.“, коментира Венцеслава Кожухарова от Екологично сдружение „За Земята“.

Апетитите към „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море носят висок риск – както икономически, така и екологичен, a само за последните шест месеца търсенето на газ в Европа е намаляло с 17.2%, според Евростат. Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), няма икономическа необходимост от разработване на нови находища на газ и нефт след 2021 г. МАЕ също така казва, че за да бъдат постигнати целите, поети в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове, нови находища не бива да бъдат разработвани.  През 2021 г. България, редом с още над 100 държави, пое ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2020 г. В момента на европейско ниво като част от пакета “Подготвени за цел 55” се финализират новите задължения по метановото и газовото законодателство. 

Разработването на морско (офшорно) находище в акваторията на Черно море има потенциала да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието при транспортирането на газа. Висок е и рискът от замърсяване с токсични вещества при експлоатацията на газовото находище, както и от изпускане на силно затоплящия атмосферата парников газ метан.

Проекти за местен добив на газ на територията на Република България, особено в най-дискутираните площи — в Добруджа, също не бива да бъдат допускани. Дори и конвенционалният добив на газ води до значително замърсяване на водите и почвите, което би било пагубно за „житницата на България“. Не бива да забравяме, че според доклад на ООН, България е сериозно застрашена от засушавания, особено в рамките на Дунавския басейн и конкретно територията на Северна България, а производството на газ е свързано с използването на големи количества вода в допълнение на сериозното замърсяване на водоизточниците.

Навременният поетапен изход от изкопаеми горива би довел до един наистина справедлив енергиен преход с достъп до сигурна енергия на разумни цени. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за разлика от тези в изкопаеми горива, са значително по-ниски и с по-ниско ниво на риск. Технологиите за пренос и съхранение са вече достъпни и овластяването на индивидуалните потребители и общини би имало по-силно въздействие върху постигането на енергийната независимост и засилването на енергийната сигурност в страната.

Как да се справим с енергийната бедност? Ефективни инвестиции и мерки

Каним ви на уебинара „Как да се справим с енергийната бедност? Ефективни инвестиции и мерки“ с участието на експерти от България и Европа. Очакваме ви на 26 юли /сряда/ от 18:00 след безплатна регистрация на ZOOM линка.*

Експерти ще споделят опит в областта на:

  • Различните подходи за справяне с енергийната бедност в Европа.
  • Сградно обновяване в България.
  • Как една мрежа – обслужване „на едно гише“ би могла да ускори зеления преход в жилищния сектор?
  • Национални специфики, предизвикателства и прогрес при въвеждането на механизма за намаляване на енергийната бедност в България.

Гост-лектори:

Франческа Канали – EU Policy Officer – CEE Bankwatch Network

Светослав Стойков – Eксперт енергийна ефективност – Екологично сдружение “За Земята”

Д-р Теодора Пенева – Главен асистент в Института за икономически изследвания на Българска академия на науките

Модератор: Ива Димитрова – Координатор Икономическа справедливост – Екологично сдружение “За Земята”.

Събитието е ко-финансирано от Европейския Съюз.
Ще бъде осигурен симултанен превод на български и английски език.

*Предварителната регистрация за уебинара е задължителна.

Хорни Иржетин – от заплаха за заличаване до справедлив енергиен преход

Заедно с представители на мрежата CEE Bankwatch, посетихме Хорни Иржетин като част от проучвателно пътуване в минните райони в Чехия, с цел събиране на добри примери за провеждане на справедлив енергиен преход във въглищни региони.

Хорни Иржетин е живописен град в Северна Бохемия, в Устецкия край (Ústí), в който живеят около 3, 000 души. Днес той впечатлява с красивото си училище насред зелен парк и със сплотената местна общност.

Но ситуацията в града невинаги е била лесна. Устецкият край е един от въглищните региони в Чехия, а територията около Хорни Иржетин е доминиран от мината за лигнитни въглища ČSA (Czechoslovak Army). Разширението на мината в периода от откриването ѝ през 1960-те години, до края на 90-те, коства съществуването на 7 града около Хорни Иржетин. Агресивното разширение на мината води и до липсата на езера в региона – всички реки в околността са пресушени, за да могат да бъдат прокарани тръби около мината. Само на километър от мината, Хорни Иржетин е бил на път да последва съдбата на останалите близки градове – според плановете на минната компания, той е бил един от следващите градове, които е следвало да бъдат обезлюдени, премахнати от картата и погълнати от мината.

Източник: CEE Bankwatch Network

Днес обаче, Хорни Иржетин е пример за зелен град, с амбиции да изключи напълно използването на енергия от изкопаеми горива от енергийния микс. Кметът Владимир Буржт има основната заслуга за това. Самият той роден в близко село, което е било погълнато от мината, Бурт си поставя за цел да спаси Хорни Иржетин и в продължение на години се противопоставя на плановете на ČSA. Изключително уважаван от местната общност, той успява да обедини жителите на Хорни Иржетин въпреки опитите на въглищната компания да разедини хората. Днес той е подкрепен в мисията си да направи Хорни Иржетин истински зелен град от инженерите Индржих Габриел и неговия баща Ярослав Габриел – енергийните управители на града. Тяхната роля е от решаващо значение, тъй като част от задълженията им включат това да подпомагат най-уязвимите хора в прехода към зелена енергия. 

Един такъв пример е програмата за енергийна ефективност, насочена конкретно към пенсионери. За да се насърчи сградното обновяване, правителството дава 600 евро за всеки подменен прозорец, като максималната сума, която едно домакинство може да получи е, 6 000 евро. Разбира се, за да могат пенсионерите да се възползват от тази програма, е необходимо да имат информацията за нея, за което е отговорен Габриел. В ролята си на енергиен съветник, той се среща с възрастните хора, разказва им за програмата и им помага по време на процеса. В някои случаи беше лесно”, казва той, само ни изпращат снимка на прозореца, ние я качваме в портала и управляващия орган одобрява плащането. В други случаи, обаче, трябва да се отиде на оглед и да се прецени какъв е най-добрият вариант.”

В града отоплението е на индивидуални бойлери, а пък електричеството е собственост на общината. В допълнение на програмата за подкрепа за енергийна ефективност, жителите са подкрепени със средства от европейските фондове за подмяна на котлите на въглища към екологични алтернативи. Габриел казва, че най-предпочитаният вариант са каскадните термопомпи, които също така се използват и за затопляне на водата. Освен високата им ефективност, едно от най-големите предимства на каскадните помпи е, че напълно задоволяват потреблението през зимата. 

За да се снабди града с електричество, общината залага на фотоволтаици, инсталирани на покривите на общински сгради. В момента са инсталирани мощности от 47 kWp на покрива на училището и 20 kWp на покрива на станцията за пречистване на отпадъчни води. Предстои да се сложат фотоволтаици и на покрива на старческия дом, като инсталациите се поставят с предимство върху енергоемките сгради. 

Източник: CEE Bankwatch Network

Източник: презентация на инж. Индржих Габриел, Хорни Иржетин

За да се избегне загубата на електричество е поставен трансформатор с високо напрежение, който служи и за съхранение на електричество. Така енергията, произведена в града, се потребява основно в него; за съжаление, Буржт казва, че при връщане към националната електропреносна мрежа, печалбите за общината са малки. 

Това е и една от причините, поради които той е критичен към чешкото правителство – Чешкото правителство определено изостава по отношение на зелената енергия, единият от големите пропуски е, проблемът с присъединяването на индивидуалните потребители с фотоволтаици към мрежата. Общините са тези, които са по-амбициозни и се притесняваме от това, че повечето средства се разпределят към големите фирми, а по-малките играчи получават много малко подкрепа.” 

Въпреки това, развитието на Хорни Иржетин е впечатляващо. Макар и с недостатъчна подкрепа от страна на държавата, кметът и енергийните му управители доказват, че с високо ниво на амбиция, могат да се постигнат високи резултати. Общината иска да ангажира и най-малките, като в основното училище често се организират проекти на екологична тематика, както и учебни пътувания до близките мини, тецове и места в процес на рекултивация. Затова и особено ключово е широкото включване на местната общност и всички засегнати страни. В крайна сметка, развитието на града зависи както от силните местни институции, така и от подкрепата на местно ниво, а общите им усилия водят до запазването на Хорни Иржетин на картата. 

 

, ,

ОТВОРЕНА ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС: ТЪРСИМ ДИЗАЙНЕР НА ИГРИ

Търсим човек с въображение за изработката на концепция за игра, която ще се играе на живо по време на акция. 

Играта е част от кампанията ни против изкопаем газ, чиято цел е изход от изкопаеми горива и достъп до чиста енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници

Смятаме, че за постигането на успешен преход отвъд изкопаемите горива, е важно да запознаем хората, както със съпътстващите проблеми, така и с алтернативните решение. За целта планираме акция, която да включва изиграването на игра на различни открити места, и да представи проблема по креативен и съпреживяващ начин.

Какво? 

Цел на играта: изход от газовата зависимост

Кой ще я играе? Ученици, младежи, но и всеки, който обича предизвикателствата и игрите. 

Ние вече имаме някои идеи, но сме любопитни да разберем и вашите!

Кого търсим?

Търсим ентусиаст, който се занимава с изработката на игри професионално или като хоби. За нас е важно това да е човек, който може да ни помогне с концепцията на играта. Разбира се, ние ще предоставим нужната информация и ще консултираме с техническата част, но бихме искали да оставим креативната свобода на дизайнера на играта.

Ако дизайнерът има интерес и към следващия етап – илюстрацията на играта, бихме приветствали това, но не е задължително условие.

Пишете ни с портфолио и ценова оферта на: veni.kojouharova@zazemiata.org до 31.07.2023 г. До 07.08.2023 г. ще обявим победителят в конкурса.

Оставаме на разположение и за допълнителна информация и уточнения. При интерес, можем да изпратим повече подробности за заданието по имейл. 

София влезе в класация на градовете с електрическа и споделена мобилност в Европа

След години, в които свикнахме да бъдем все на опашката на Европа, София се класира сравнително прилично в класация за градска среда. В случая – за навлизането на споделения транспорт и транспорта с нулеви емисии в големите градове на континента. Столицата ни получава оценка D (при най-висока А и най-ниска F от латинската азбука) и се намира на 20-то място от 42 изследвани европейски градове, нареждайки се дори пред знакови населени места като Мадрид, Лондон, Рим и Виена. 

Докладът „Благодарим за споделянето“,  изготвен от Clean Cities Campaign , коалиция от над 80 европейски граждански организации, с които си партнира Eкологично сдружение „За Земята”, подрежда градовете по четири критерия, които могат да бъдат управлявани от местните власти:  наличие на споделени услуги за микромобилност (велосипеди, електрически велосипеди и тротинетки под наем), автобуси на градския транспорт с нулеви емисии, наличие на споделени услуги за превоз с електрически автомобили и обхват и достъпност на обществената инфраструктура за зареждането на електромобили. Подобна класация се прави за първи път на континента и изводите са повече от интересни. 

 

Дяволът е в детайлите

София получава всъщност еквивалента на „Среден 3“ по българската система за оценяване, а сравнително добрата позиция се дължи по-скоро на лошото общо представяне на голяма част от европейските градове, както и на два специфични фактора за града. 

Разликата с лидерите е голяма, като столицата на България е получила 35,8% от възможния максимум точки, докато само за сравнение, градовете, които са получили категория „А“ отговарят на над 80% от критериите в доклада на коалицията. 

Сравнително доброто ниво на електрификация на градския транспорт в София е основната причина София да не бъде в дъното на класацията. Това в голяма степен е следствие от запазването на голямата тролейбусна мрежа, стартирала още през 1941 г. в града и развита основно до 1989 г. Влияние оказват и допълнителнителните инвестиции в електрически автобуси в последните години – нещо, в което много градове в Европа очевидно изостават. С оценка 6,8 от 10 столицата ни дели 3 място с Хелзинки в по-малката класация за навлизането на автобуси с нулеви емисии в градския транспорт.  

Частната инициатива също оказва влияние, като София се представя не толкова лошо и в подреждането за налични споделени електрически автомобили. Това обаче не се дължи на предвидливо и устойчиво градско управление. В столицата  от няколко години съществува частен оператор за бързо краткосрочно наемане на електрически автомобили под наем, който предлага около 600 електромобила на гражданите и гостите на София. 

В същото време най-големият български град е на едно от последните места в областта на микромобилността на континента (критерият се отнася до наличие на велосипеди, електрически велосипеди и други устройства за микромобилност) и отбелязва само 2,2 точки от 10 в четвъртата категория – за наличната  публична инфраструктура за зареждане на електромобили. 

София се класира много добре по отношение на електрификацията на автобусите от градския транспорт, както и добре при споделените електрически автомобили, но изостава доста по отношение на микромобилността и инфраструктурата. Графика: Clean Cities Campaign

Защо споделени и електрически?

Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. „Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и ресурси и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация, превземането на градските пространства от автомобила, енергийната криза и замърсяването на въздуха. В повечето случаи те са и по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на живота“, посочва Драгомира Раева от „За Земята“. 

Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума, се посочва в доклада. Всичко това е с оглед постигането на климатичните цели на Европа, но и тези за качество на въздуха и на живота генерално в градовете.

„Развитието на споделената електрическа мобилност е най-смисленият път към устойчиви градски транспортни системи и ще бъде основна част от тях, независимо от различните пътища и начини, по които градовете и държавите ще се опитват да постигнат тази цел“, добавя Драгомира Раева. 

Най-големият град в България се нуждае от много по-добра политика и стратегия по отношение на микромобилността, независимо от спорадичните инициативи в сферата. Снимка: Петър Стоянов / За Земята

 

Най-важният извод: и ние можем

Докладът на Clean Cities Campaign прави един много важен извод – а той е, че не богатството на градовете, а политическата воля е водеща. Авторите отбелязват изоставащите позиции на няколко от най-богатите градове на континента. Например четири от последните пет града в класацията се намират на Британските острови. 

„Голямото разнообразие, наблюдавано в резултатите, отразява значението на местните лидери“, коментират от Clean Cities Campaign. Четирите индикатора, използвани в това проучване, представляват решения, които са под контрола на градските власти. Най-добре представящите се градове са тези, в които лицата, вземащи решения, си поставят  ясни, амбициозни цели и последователно работят за постигането им. „Политическата воля и постоянството са също толкова жизненоважни, колкото финансирането и експертизата“, обобщават още от организацията. Важно напомняне и за нашия град, на който му предстои съвсем скоро да избере следващото си управление, от което очакваме да осигури достъпен, чист и споделен транспорт за нуждите на всеки един гражданин.