,

Доклад: България не предоставя достатъчно информация на хората как могат да спечелят от предстоящия енергиен преход

България се проваля в планирането и комуникирането на целите си към декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Липсва ясна стратегия за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, каквато България трябва да предостави, известна още като Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК), от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини.

Все още липсва изискуемото по процеса на актуализация на Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК или национален план за енергия и климат) моделиране и проекто-план към 2030-2050 г., липсват консултации с обществото, навременна комуникация и диалог. Документът е от първостепенна важност, за да гарантира, че преходът към въглеродонеутрална икономика ще включва развитие на конкурентна и модерна среда с мисъл за хората.   

Това са част от заключенията за България в Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение “За Земята” и други български партньори изработихме заедно с повече от 30 национални организации от 25 държави-членки от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe. В него се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали са в съответствие с целта за  постигане на климатична неутралност в целия ЕС до 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък – от оценените 25 държави нито една не прави достатъчно спрямо целта от 1,5 С – т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. 

Амбиции във връзка с климата

От държавите-членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати. 

Участие на обществеността

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен, колективен, прозрачен процес на обществено участие в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.

По-конкретно, държавите трябва да включат:

  • Повишено ниво на климатична амбиция – в българския случай – приемане на цел за климатична неутралност до 2050 г. в Закона за ограничаване изменението на климата и повишаване на амбицията по сектори.
  • Национален принос за възобновяема енергия за 2030 г. с траектории и разбивка по сектори на крайна употреба и технологии ВЕИ. От държавите-членки се изисква също така да представят подцели за централно отопление и охлаждане, промишленост, сгради и транспорт.
  • Национален принос за енергийна ефективност до 2030 г., както за първично, така и за крайно потребление на енергия.
  • Адресиране на проблема с енергийна бедност с механизми за дългосрочни (структурни) инвестиционни мерки по наличните финансови инструменти, достъпни за уязвимите домакинства.

В предадените до момента проекти на ИНПЕК нивото на амбицията за енергийни спестявания е твърде ниско. Необходими са 20% икономии на енергия, за да бъде националната цел в съответствие с Парижкото споразумение. Много планове не успяват да осигурят принос в съответствие с новата цел за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. като минимум. По изчисления на CAN Europe следвайки формулата за минимално намаление от актуализираната Директива за енергийна ефективност (EED) българският национален ангажимент за енергийна ефективност не трябва да надхвърля 13,71 милиона тона нефтен еквивалент за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  

В добре направен ИНПЕК трябва да се оцени нивото на енергийна бедност и да обясни как се планира да се използват приходите от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), структурните фондове на ЕС и Социалния климатичен фонд за справяне със социалните въздействия върху уязвимите домакинства и намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива или други неефективни методи за отопление, като например изгаряне на дърва за огрев в остарели печки.

Участие на обществеността

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен, колективен, прозрачен процес на обществено участие в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.

Държавите-членки са задължени да организират ранни и ефективни обществени консултации преди представянето на проекта на план и преди окончателната версия на ИНПЕК да се изпрати до ЕК в срока 30.06.2024 г. Те трябва също така да проведат многостепенен /мултисекторен диалог в областта на климата и енергетиката, където да се обсъдят енергийните и климатичните политики и мерки със заинтересованата общественост. В България най-близкият пример за такъв диалог е Консултативния съвет по изпълнението на Зелената сделка и в частност тематичната й подкомисия “Комисия за енергиен преход” (КЕП), чиято работа по разработване на Пътна карта за климатична неутралност бе прекъсвана и възпрепятствана многократно. Функционирането на КЕП трябва да продължи и за напред за обсъждания на стратегии и мерки за декарбонизация на секторите на икономиката и след приемането на ИНПЕК.

Също така от държавите се изисква да използват и представят достъпни, сравними и актуални данни, като ясно посочват източниците на данни, както и основните методологии, използвани в техния анализ и планиране. За да се осигури демократичен и прозрачен процес на разработване на ИНПЕК, тази информация трябва да бъде публично достъпна.

“Има индикации, че средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата.” – каза Радостина Славкова от „За Земята“.

През оставащите осем месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана. Апостол Дянков от WWF-България дава допълнителна конкретика: „Това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство”.

„За Земята“ и партньорски организации от Коалицията за климата следим отблизо процеса по актуализация на ИНПЕК и ще публикуваме свои позиции и коментари по черновата на план. Ангажираме се и да организираме своеобразен обществен диалог след публикуването на плана за обсъждане на предложенията ни, за който ще информираме своевременно.

Пълният преведен текст на оценката за България в доклада на CAN Europe

 

Повече за общия доклад:

Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на Европейската комисия към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 г. 

Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо.

Вижте пълната версия на доклада:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

,

Как се справя най-новата депозитна система в Европа? Разказ от първо лице за успеха на Латвия

На 1 февруари 2022 г. в Латвия заработи депозитна система за метални кенчета, стъклени и пластмасови бутилки от напитки.

Депозит от десет евроцента се начислява при покупката на бутилирана напитка, който се възстановява при връщане на празната опаковка. 

Година и половина по-късно член от екипа на За Земята отиде на място в столицата Рига, за да види резултатите в Латвия, както и да се запознае с опита на Румъния и Дания с техните депозитни системи. Това се случи в рамките на международна конференция „Повторна употреба и рециклиране чрез депозитни системи“ между 25-26 септември тази година.

Латвийският модел следва най-добрите стандарти от съществуващите системи за възстановяване на депозити: връщане в магазините; централизирана нестопанска организация, която проследява  пуснатите на пазара и събраните обратно опаковки и управлява финансовите потоци; специална маркировка и баркод, които ефективно елиминират злоупотребите от страна на персонала и потребителите.  Постепенно се добавят и нови категории продукти към системата, например всички видове алкохолни напитки в пластмасови или метални опаковки.  Системата се управлява от централния оператор DIO, учреден от производителите и търговците на дребно, избран след конкурс и с договор за седем години.

Центърът за преброяване и подготовка за рециклиране на бутилки и кенове е един-единствен в Латвия поради сравнително малката площ на държавата: 64,559 км2.

Запечатани чували с метални кенчета, които предстои да бъдат преброени, смачкани и балирани за рециклиране.

На търговските обекти е дадена отсрочка от четири месеца да изчерпят наличните количества напитки без депозит, след което са длъжни да участват  в системата на депозитните опаковки. Местата  за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. в големите градове и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м. Останалите могат да се включат в депозитната система доброволно. Целта на задължителното включване и на малки магазини е да се осигури оптимален достъп на населението. Сега една точка за връщане обслужва около 1500 души и едва 14% от населението живеят на повече от 2 км. от такава. Ако задължение да приемат депозитни напитки имаха само по-големите магазини, това би намалило броя на места за връщане с 60%. Една трета от населението биха имали точка на над 2 км. разстояние, а 14% от населението – на 10 км. или повече от такъв магазин. За да се улесни процесът, не се изисква специално разрешение за транспортиране на използвани опаковки от депозитни напитки до центъра за сортиране.

Това, което отличава Латвия обаче е използването на стандартни стъклени бутилки за многократно пълнене по инициатива на системния оператор. Близо 1/3-та от напитките са бутилирани в стъкло, а от тях повече от половината (равно на 16% от всички напитки) са стандартни оборотни бутилки, които се почистват и пълнят отново и отново – най-малко 15 пъти. Това спестява огромни количества парникови емисии от енергоемкия процес на рециклиране на стъклото и позволява на близо 30 пивовари в Латвия да оптимизират логистиката за обратно приемане на амбалажа с минимални разходи. 

Поточна линия в пивоварна, която работи със стандартни стъклени бутилки за многократна употреба. Всяка бутилка се проверява за дефекти и се почиства, преди да бъде напълнена отново. Така една бутилка може да се използва най-малко 10-15 пъти.

Резултатите от първата година на латвийската депозитна система са 95 милиона оборотни стъклени бутилки събрани и върнати на пивоварите, равностойни на 30 хиляди тона стъклени опаковки за многократна употреба. Така системата надминава целта от 70% рециклиране и повторна употреба на стъклените бутилки с резултат над 100% още за първата година, поради наличието на оборотни бутилки. Преизпълнени са и целите за рециклиране на метални опаковки, но събирането на пластмасови бутилки леко изостава със събрани 63% вместо  70%, докато  целта за рециклирането им е постигната с 57% при 50% задължителни. Най-видимият показател за успеха на депозитната система е липсата на депозитни опаковки сред отпадъците, почистени от доброволци, за разлика от предишни години, когато бутилки и кенчета са били сред най-често срещаните отпадъци по латвийските морски плажове и речни брегове (по данни от екоорганизацията Zero Waste Latvia).

Латвийската депозитна система включва амбалажа от много видове напитки и продължава да разширява обхвата, за да се намали замърсяването и повиши рециклирането на опаковките от напитки.

През следващата година предстои оценка на системата и обсъждане със заинтересованите страни на параметрите и евентуални нови условия, а през 2026 г. ще има нов конкурс за системен оператор. Остава засега от България само да следим напредъка на Латвия и други страни с действащи депозитни системи, докато очакваме Министерството на околната среда и водите да придвижи процеса по въвеждане на депозит и у нас.

, ,

„Топлофикация София“ реши да изработи гражданите в последния момент преди изборите и да се бори за завода за изгаряне на отпадъци

Въпреки че съдът отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци, опасността градът да осъмне с нов източник на замърсяване в широкия център е все така реална. 

 „Топлофикация София“ не се отказва от проекта за 300 милиона лева и обжалва съдебното решение, с което доказва, че не се е отказала от инсталацията, която носи сериозни рискове за здравето на жителите на града. 

Припомняме, че ръководството на „Топлофикация София“ се избира и назначава от Столична община. 

„Изключително важно е гражданите на София да разберат каква е позицията на техните избраници по отношение на строежа на завода за изгаряне на отпадъци и политиката за управление на отпадъци като цяло. Годините неглижиране на проблема създават реална възможност за корупционни практики и решения набързо, притиснати от моментна криза.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на Екологично сдружение „За Земята“.

Върховният административен съд отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София на метри от Централна гара се случи след 8-годишна съдебна сага, поредица от протести и петиции. До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София, въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Основните доводи в съдебното решения са, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Използването на данни от горещ летен ден, а не от зимния период допълнително изкривява резултатите и ги прави ненадеждни. 

Отворен остана и въпросът за източника на заложените количества RDF, предвидени за горене — в документацията бяха заложени тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна – или 180 хил. тона вместо сегашните 60-70 хил. тона.

Освен опасенията за рисковете за здравето на хората, около завода за изгаряне на отпадъци имаше редица съмнения относно прозрачността на процедурата за изпълнител на инсталацията. Петте фирми, явили се на конкурса, бяха свързани с бизнесмените Христо Ковачки, Цоло Вутов и строителите на „Турски поток“. На финала останаха консорциумът между строителната фирма „Микс-констръкшън“ с три китайски и една турска фирма, както и компанията на бизнесмена Богомил Манчев – „Джи Ар Си“, заедно с една китайска, една белгийска фирма и българската КМС в консорциум със „София РДФ 2021“. След поредица от жалби в Комисията за защита на конкуренцията, в началото на 2023 г. година излезе и решението на Върховния административен съд. В него се казва, че избраният изпълнител – консорциумът около „Микс-констръкшън“ не отговаря на изискванията и неправомерно е допуснат до финала. 

Това налага избраният изпълнител да бъде отстранени и „Топлофикация София“ да избере друг, което е невъзможно, защото е останала само една фирма, следователно реален търг няма и процедурата е прекратена. 

Докато продължава сагата със завода за изгаряне на отпадъци в София, софиянци продължават да плащат, а боклукът се трупа. „Топлофикация София“ работи с изключително добре платени адвокати. Справка от 2019 година показва, че юристът, който защитава дружеството в делото за софийския инсинератор — Димитър Данаилов, е получил хонорар от 54 хиляди лева. В момента той е на трето място в листата за общински съветници на Има такъв народ и съществува реална перспектива да влезе в общинския съвет. 

 

Как да имаме умни, здрави и самостоятелни деца и защо подкрепата ви за това наистина е нужна?

Една от хубавите тенденции в България през последните години е завръщането към науката. Откакто умните почнаха да печелят повече от футболистите и силоваците, интересът към изучаването на математика, информатика или дори генетика и биология се възроди. Нещата (май) си идват постепенно на мястото.

Обаче знаете ли, че да накараме детето да заляга във всяка свободна минута над учебниците може да не е най-добрият начин то да стане по-умно? През 2016 г. 24 водещи учени от 8 държави се събират в Копенхаген, за да обсъдят влиянието на физическата активност върху когнитивното развитие на подрастващите. И постигат консенсус, че физическите упражнения преди, по време на и след училище водят до по-добри резултати по предметите, в които напрягаме ума си. „Физическата активност и доброто здраве на сърдечната и дихателна системи са полезни за мозъчната структура, мозъчната функция и познанието при деца и младежи”, се казва в изявлението от форума, публикувано от British Journal of Sports Medicine. 

Въпреки че натрупването на няколко сесии на упражнения в един ден би осигурило най-голям тласък за техните растящи мозъци, експертите също така установяват, че дори една сесия на умерена физическа активност „има сериозна полза за мозъчната функция, когнитивните способности и резултатите в  училище при деца и младежи. ” Освен физическите ползи, колоезденето също така може да насърчава психическото благосъстояние. Други научни изследвания показват, че децата, които се придвижват активно до училище (с колело или пеша), показват по-добра концентрация и когнитивна работоспособност през целия ден. Този подобрен фокус също може да се претвори в по-добри академични постижения и по-спокойно поведение в класната стая.

„Здрав дух в здраво тяло“ е било известно още на римляните преди 2000 години, ще си кажем, но днес разполагаме с много по-точни доказателства за това.  Световната здравна организация посочва, че редовната физическа активност като колоездене може да помогне за намаляване на риска от заболявания като затлъстяване, сърдечни заболявания и диабет тип 2. Американските здравни власти (CDC) определят, че децата и юношите трябва да имат поне 60 минути физическа активност всеки ден. Разбира се, тук се има предвид всякаква физическа активност, но колоезденето до училище може значително да допринесе за изпълнението на тази препоръка, защото е начин тя да се случва, без да натоварва сгъстената програма на днешните ученици и техните амбициозни родители.

Дотук всичко звучи страхотно и като интересен план, но живеещите в София знаем, че има една уловка.

 

Защо децата на София (и родителите им) се страхуват да карат колело?

„Най-големият ми страх са колите.“, „Няма велоалеи.“, „Има много препятствия и нищо не е във вид, подходящ за колоездене.“ , „Подлезите са ми много трудни, защото ми е тежко колелото.“, „Част от алеите са със стар асфалт, има много дупки, преминаваме през различни бордюри, в един участък от пътя в парка минават автомобили.“ – това са само част от проблемите, които истински ученици, които ходят на училище с колело в София (и придружаващите родители за по-малките от тях), посочват. Можете да ги видите в нашия кратък филм.

Проблемът на София, а и на повечето от останалите големи градове в България, е липсата на достатъчно свързани и безопасни велоалеи, които да водят към училище.

Ако сте родител на тийнейджър, вероятно когато сте били в гимназията, не сте имали съученици, които са карали колата си до училище. Сигурно и повечето от вас не са били извозвани от родителите си до училище с извинението, че е далеч и че няма време. Днес в много горни класове автомобилът е често срещан личен транспорт, а пък малките деца масово пътуват от и до учебните заведеният с мама или татко в семейната кола.

Колко вредно е това?

Според Европейската агенция по околна среда пътният транспорт, при това най-вече леките автомобили, е отговорен за около 20% от общите емисии на CO2 в ЕС. Значителна част от замърсяването произтича от кратките пътувания с автомобил, като воденето на децата до училище. Това често са пътувания, при които разстоянието е сравнително малко и да може да се извърши по друг начин – феномен, който се случва по-често, отколкото осъзнаваме. Над 30% от пътуванията, изпълнени с автомобили в Европа, са на разстояние до 3 км. Около 50% са до 5 км, показва доклад на Clean Cities.  В някои държави 50% от децата се возят до училище, което допринася значително за местното замърсяване на въздуха, особено по време на сутрешните пикови часове. София няма как да не е сред тях, след като е сред градовете в Европа с най-голям брой автомобили на глава от населението и с един от най-старите и неподдържани автопаркове.

Замърсяването на въздуха, свързано с трафика, причинява 400 000 преждевременни смъртни случаи в Европа годишно. Децата са особено уязвими. Излагането на замърсители на ранна възраст може да доведе до доживотни респираторни и сърдечно-съдови проблеми.

„Най-много ме е страх от автомобилите“, казва Ира – едно от децата, които се престрашават да ходят с колело на училище в София. Вижте какво би казала тя на кмета на София във филма ни „С колело на училище: (не)възможната вело София“

С тези мрачни статистики на ум, е важно да се отбележи потенциала на колоезденето за облекчаване на замърсяването на въздуха в града. Ако голяма част от учениците пътуват с велосипеди вместо с коли, намалението на емисиите би било осезаемо. Това може да се види в държави като Дания и Холандия, където инфраструктурата за колоездене е напреднала, а до голяма част от децата се придвижват с колело или пеша, за да стигат до училище.

 

Да се обединим за повече здрави, независими и умни деца! Защо точно сега е важно?

Със сигурност една от водещите причини родителите да превозват децата си с автомобили всеки ден е усещането за безопасност.

Автомобилите не са враг, те са просто технологично средство. Врагът е хаотичната, неподредена, неподдържана градска среда,  която ни принуждава да ползваме колите си за дейности, които спокойно биха могли да се извършват и без тях.

Затова ви каним да подпишете сега петицията ни „За повече свързани и безопасни велоалеи в София”. В „За Земята“ сме убедени във важността на момента за действие по отношение на велосипедната инфраструктура в града, защото скоро ще имаме нов общински съвет и нов кмет. Те ще трябва да определят приоритетите  за развитие на градската мобилност по време на своя мандат. Четири години, в които детето ви може да влезе в гимназия и да я завърши, четири ключови години за развитието му. Нека покажем, че искаме промяна в София – че искаме по-здравословна и безопасна среда за децата си, че искаме по-нормално място за живот и чиста мобилност достъпна за всички.

Подкрепете усилията ни за осигуряване на повече възможности за активно придвижване за деца и възрастни в София с велосипед. Отнема само няколко секунди.

Гражданите застанаха срещу МОСВ заради промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух

Народното събрание се готви да приеме закон, който ограничава достъпа до правосъдие по темите за чистия атмосферен въздух и така наказателната процедура срещу България по темата няма да бъде прекратена.

 

Българският парламент се готви да приеме предложение на Министерски съвет, изготвенo от МОСВ, за промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с което ще ограничи напълно ненужно правото на гражданите да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват тези планове и тяхното съдържание пред националните съдилища. Освен това приемането на закона в такъв вид няма да доведе до спиране на наказателната процедура срещу България по темата, което прави цялото предложение не само вредно, но и излишно.

За това се предупреждава в становище, изпратено до Народното събрание от десетки неправителствени организации от цялата страна. В същото време те напомнят, че съществува и алтернативен проект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България.

 

Ясен проблем

България е сред държавите с най-замърсен въздух в Европа. Само през 2020 г. над 12 700 души в страната са починали преждевременно в следствие от този проблем. Програмите за качество на въздуха са основният инструмент, чрез който общините и държавата могат да подобрят ситуацията, ограничавайки здравните усложнения от замърсяването, включително да спасят животи.

В мотивирано становище на Европейската комисия от юни 2023 се посочва, че според Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и Конвенцията за достъпа до информация (т.нар. Орхуска конвенция) България трябва да осигури на „пряко засегнатите лица и природозащитните организации право да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват плановете за качеството на въздуха и тяхното съдържание пред националните съдилища.“  ЕК допълва, че страната ни „не е гарантирала, че природозащитните организации или физическите и юридическите лица имат право да сезират националните съдилища.“ Заради това нарушение от 2020 г. срещу България има и наказателна процедура.

Две предложения, едното е излишно

В Народното събрание в момента се обсъждат две предложения за внасяне на промени в Българското законодателство по темата. Единият законопроект, внесен от Министерски съвет, е фаворитизиран в комисиите. Той обаче е безсмислен, защото няма да прекрати наказателната процедурата към страната ни, се посочва в становището на гражданския сектор. Причината за това е, че предвидените в него промени създават множество пречки пред възможността на гражданите и неправителствените организации да получат справедливо решаване на исканията си за чист въздух. Недостатъците вклюват неуточнените положения по отношение на лицата, които имат право на достъп до съд, както и реда за обжалване. Също така се предвижда обжалваемост само на общинските програми, но не и на националната програма за чист въздух, както се изисква от европейското законодателство. Поставят се и нереалистични срокове за произнасяне на съда. Така се създава риск вратата на правосъдието отново да бъде затръшната пред гражданите в зависимост от тълкуването, което съдът ще приложи.

Точно ограничителната практика на българския съд до момента е най-голямата пречка пред постигането на целите на законодателството за чист въздух. В България е масова практика да се приемат последователни програми, които на хартия целят да постигнат някакви норми в края на предвидения си период, но вместо това при наближаването му биват заменени от следващи такива, посочват юристи от организациите, изготвили становищата. По този начин се прилага административен механизъм за отлагане до безкрай на целите за въздуха в бъдеще. В София в момента например действа четвърта поред такава програма. В подобна ситуация достъпът до правосъдие е силен механизъм, който да способства гражданския сектор да изиска ефективни мерки за справяне със замърсяването.

Решение на практика е поставено на масата под формата на внесено от група народни представители за обсъждане в парламента алтернативно предложение за промени в закона (със сигнатура 49-354-01-43). Според независимите експерти и работещите в сектора то може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България. Със спорни аргументи то обаче не събира достатъчна подкрепа в Народното събрание. Повече може да прочетете тук.

Мръсният въздух продължава да бъде водещ проблем в много български градове. Общинските чиновници използват административни механизми за отлагане на целите на въздуха, а в същото време гражданският контрол ще е ограничен заради законови пропуски.

 

Гражданите срещу министерството

„Сблъсъкът между граждани и министерство е абсурден“, смятат от Екологично сдружение „За Земята“, които са един от инициаторите на становището. „Като неправителствени организации изразяваме несъгласието си от обезсмислянето на инициативата да се признае правото на граждани и организации да обжалват планове и програми за качеството на атмосферния въздух и да се установи ефективен контрол спрямо мерките за намаляване на замърсяването. За нас това е тревожен факт следващ тенденцията за ограничаване на достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, както и периодичните опити за ограничаване на достъпа до информация през последните 4-5 години.“ От „За Земята” посочват, че МОСВ поема ангажимент да се организира експертна среща в министерството за обсъждане на проблема, но повече от месец това не се случва, въпреки неотложността заради наказателната процедура и текстовете в парламента.

Още от 2018 г., когато Нено Димов беше министър на околната среда, институцията има проблемна позиция по въпроса за достъпа на гражданите до правосъдие по отношение на Закона за чистота на атмосферния въздух, смятат още от сдружението. Те припомнят, че становища да бъде решен този проблем са изпратени неколкократно, но отговорът на министерството досега е бил в духа на сегашния законопроект, а конкретни действия не са последвали. Като резултат през 2020 г. Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България. „Явно и г-н Юлиан Попов като министър няма воля да реши проблема и да гарантира правото на гражданите да оспорват програмите, както изисква европейското законодателство”, посочват още от екологичната организация.

Сред присъединилите организации към новото становище до момента освен са: „За Земята“, „Програма Достъп до информация“, Националното обединение за чист въздух „Дишай, България“ (Сдружение „Дишай, Девня“, Сдружение „Дишай, Русе“, Гражданска платформа „Дишай, Пловдив“, Гражданска платформа „Благоевград диша“, Сдружение „Дишай, Перник“, Гражданска инициатива “Дишай, Димитровград”, Инициатива „Дишай, Велико Търново“, Сдружение „Инициативи за Пловдив“, Фондация „МанЕко“), Коалиция „За да остане природа в България“, „Грийнпийс” – България, WWF България, „Форум Гражданско участие“,  „Коалиция за климата – България“, „Български Хелзинкски комитет“, Фондация „БлуЛинк“, СДП „Балкани“, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България, Българска фондация Биоразнообразие, Фондация „Център Надя”, клон Русе, Фондация „Право на детство”, Сдружение „Про европейска мрежа“.

Пълният текст на становището може да намерите тук: https://www.zazemiata.org/resources/stanovishte-air-legal-2023/

,

Младежи от цял свят ще пътуват с влак до Барселона, за да изискат нови данъци за замърсяващите индустрии

На 11 октомври над 100 младежи от Европа, Африка, Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанският регион ще предприемат пътуване с влак от Париж до Барселона, за да поискат климатична справедливост от европейските лидери. Сред присъстващите активисти и социално ангажирани млади хора ще има двама българи, които За Земята изпраща, за да се включат в акцията и да споделят за случващото се в реално време.

Кампанията цели да привлече вниманието на европейските лидери, както и на политици на местно ниво. Младежите ще заявят исканията си за нови данъци за най-замърсяващите индустрии, които произвеждат по-голямата част от въглеродни емисии и са отговорни за климатичната криза.

Тези допълнителни такси ще финансират фонда за загуби и щети, който беше предложен миналата година по време на срещата на върха за климата COP 27, но към днешна дата остава празен.

По време на пътуването, активистите ще призовават хората да подпишат петицията „Замърсителите плащат“, която до момента е подкрепена от четвърт милион души и вече е активна на български език.

Средствата от нови данъци за най-замърсяващите компании и индустрии ще подпомогнат засегнатите от изменението на климата общности и ще допринесат за изграждането на по-устойчиво бъдеще.