,

Скоростен път с 80 км/ч или магистрала извън Кресненското дефиле – правителството и Еврокомисията решават на тъмно днес

Днес, 30 ноември, ще се проведе разговор на високо ниво между българските и европейските институции, която се очаква да се реши дали ще се строи отсечка с ограничение 80 км/ч през Кресненското дефиле или магистрала извън него.

Участници от страна на Европейската комисия са Комисарят на Главна дирекция Регионално развитие Елиза Ферейра, както и министрите на Министерство на регионалното развитие и Министерство на екологията и водите.

Въпреки важността на темата, няма публична информация за тази среща.

Формалната причина за разговора е да се обсъди дали е необходима нова екологичната оценка, преди започването на строителните работи, за да се търси подход за устойчиво решение за завършване на магистралата извън Кресненския пролом. Истинският въпрос е ще спази ли България европейското законодателство и ще избегнем ли нови наказателни процедури, и връщане на европейски средства?

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ настоява трасето на „Струма“ да бъде изнесено извън дефилето, за да може да бъдат изпълнени изискванията за магистрала, проектът за скоростен път е компромис със сигурността и огромно разочарование на фона на огромното закъснение, по вина на предишните правителства.

Екологичното министерство към момента не спазва поставените още през 2019 г. искания на Европейската комисия за нова екологична оценка, нито адресира препоръките, които установиха редица нарушения. Вместо това, на 14 ноември Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа документ, с който даде благословията си за унищожаването на Кресненския пролом. С това той валидира екологичната оценка от 2017 г., която предвижда отсечката през дефилето в посока София – Кулата да бъде скоростен път с ограничение 80 км/ч.

В документа се казва: „Пътният възел е елемент от инвестиционното предложение, одобрено с Решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, което предвижда отсечката да е скоростен път и да минава през дефилето.

С това Министър Попов признава, че пътният възел на юг от град Кресна, който беше започнат през месец май 2023 г. и построен на фона на протестиращи местни граждани, рафтъри и природозащитници, реално предопределя маршрута на магистралата, в противовес с твърденията на тогавашния Министър на регионалното развитие г-н Шишков.

Въпреки очакванията, че ще търси решение за извеждане на цялата магистрала извън Кресненския пролом, на 24 ноември в Министерството на регионалното развитие бе представено и задание за обход на скоростния път през Кресненския пролом, вместо магистрала, която го заобикаля. Така бихме имали две отсечки в едната посока — през пролома и извън него, като нито една не е магистрала.

На свиканата среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройство, на която работна група трябваше да обсъди социално-икономическите ефекти от автомагистрала „Струма“, представители на местната общност, НПО и дори кметовете на засегнатите общини с изненада откриха новата идея на МРРБ.

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ изпрати официално писмо с искане за включване в срещата като представител на заинтересована страна, докато нейни представители участват в годишната среща на секретариата на Бернската конвенция в Страсбург, където също се водят важни дебати.

Очаквайте актуална информация по темата.

,

10 препоръки от гражданския сектор за отказ от изкопаем газ до 2035г.

Подкрепяме съвместната позиция на европейски организации от гражданския сектор за нуждата от отказ от изкопаем газ до 2035 г. Оригиналната публикация на английски можете да прочетете тук.

Проблемите, свързани с измененията на климата, се засилват. Виждаме ги в рекордно бързото топене на ледниците и нарастващите случаи на засушавания и наводнения, които засягат територията на ЕС, като последните такива бяха в Южна Европа и Средиземноморието, включително и у нас. Сега е още по-спешно от всякога проблемът, произтичащ от емисиите на парникови газове, да бъде решен. Освен това виждаме как изкопаемият газ се използва като оръжие, което заплашва енергийната сигурност и води до енергийна бедност из целия Европейски съюз. 

Докато политиците се подготвят за европейските избори през 2024 г., изходът от изкопаем газ (т.е. план за преустановяване употребата на изкопаем газ) трябва да се превърне в основен приоритет, за да можем да се справим с проблемите, свързани с промените в климата. Бъдещата Комисия и новият Европейски парламент трябва да осигурят приемственост на Европейската зелена сделка и да продължат мерките за сериозно намаляване на енергийното потребление, нарастване на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и на мерките, свързани с гъвкавост и кръгова икономика, но най-важното ще бъде да сложат на дневен ред в политическата програма поетапното премахване на изкопаемия газ по един честен и справедлив начин до 2035 г. 

Една крайна дата за преустановяване на използването на газ би била силен стимул за участниците в икономиката да планират промени в настоящите си дейности и бизнес модели, като се откажат от система, основана на изкопаеми горива. Европа ще стане по-стабилна чрез засилване на енергийната сигурност и енергийната независимост, като се освободи от тройния проблем, който се появява със “заключването” в употребата на изкопаемия газ: подхранването на климатичната криза, продължаващата зависимост към изкопаеми горива и рискът от високи цени на енергията. 

Изготвените 10 препоръки имат за цел да насочват политиците при подготовката им за следващия законодателен цикъл и целите в областта на климата и енергетиката след 2030 г. 

Европейската зелена сделка ще бъде успешна само ако успее да приведе използването на изкопаем газ в ЕС в съответствие със задълженията си по Парижкото споразумение за климата, което цели да ограничи повишаването на температурата на Земята до 1,5°C.

  • Това изисква драстично намаляване на потреблението на енергия в ЕС, намалявайки го с 1/2 до 2040 г., като останалите енергийни нужди се задоволяват със 100% енергия от възобновяеми източници, както и чрез необходимите мерки за гъвкавост, достатъчност и кръгова икономика.
  • Тези мерки трябва да защитават и поставят на първо място уязвимите потребители, да предотвратят нарастващото енергийно неравенство и да гарантират, че хората ще могат да се възползват от възможностите, които енергийният преход предоставя.
  • Европейският съюз трябва да въведе механизми за защита на процеса на вземане на решения и лицата, вземащи решения, от неправомерно влияние. За да се справим с проблемите, свързани с изменението на климата и да сме сигурни, че климатичните политики са изцяло в интерес на обществото, трябва да изключим интересите на индустрията на изкопаемите горива от политиката, подобно на съществуващите регулации за тютюневата индустрия.

От решаващо значение е междинните цели за поетапнен изход от изкопаем газ да бъдат ясно отразени в целите в областта на климата и енергетиката на ЕС в среден и дългосрочен план и да включват траектория, която да доведе до поетапен отказ от изкопаем газ в целия ЕС до 2035 г.;

    • Тази траектория трябва да бъде бъде съобразена с настоящите развития – като се започне с досегашните почти 18% намаляване през август 2022 г. и март 2023 г., и се стигне до 36% до 2025 г., 60% до 2030 г., а накрая – до цялостен отказ от използването на изкопаем газ, в съответствие с климатичния сценарий, съвместим с целите на Парижкото споразумение (PAC)
    • Следва да се разработят междинни цели за 2025 г., 2030 г. и 2035 г., включително дати за всеки сектор за постепенно извеждане от употреба в сградите, промишлеността и енергетиката. 
    • Мярката на Съвета за намаляване на потреблението на газ да стане задължителна и да не е обвързана с кризисни ситуации. Нужно е съсредоточаване върху по-нататъшното разработване на структурни мерки за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и намаляване на потреблението на енергия, тъй като те ще помогнат за намаляването на много високите цени на енергията, породени от нестабилните цени на газа, които хората вече усетиха. 
    • На национално ниво тези цели трябва да бъдат включени в ИНПЕК (Интегриран национален план Енергетика и климат). Интересни примери, макар и без да достигат необходимата амбиция, са плана на Нидерландия за поетапен отказ от изкопаем газ до 2050 г., който включва забрана за нови газови котли след 2026 г., както и целите за 100% енергия от възобновяеми енергийни източници в Португалия, Дания и Австрия. 
    • При междинните цели трябва да се вземе предвид и намаляването на емисиите на метан, които са допринесли с около 0,5°C за глобалното затопляне в сравнение в сравнение с прединдустриалните времена. От решаващо значение е да се определи обвързваща цел да се намалят емисиите от метан със 75% или повече до 2030 г., за да се гарантира, че ЕС ще извлече социални и екологични ползи. В тази връзка, държавите-членки трябва да приложат национални цели за намаляване на емисиите като част от своите национални планове (ИНПЕК). 

Климатичният фонд трябва да направи възможен социално справедливия преход от изкопаеми горива към устойчиви възобновяеми енергийни източници и енергийни спестявания, като се избегне заключването към инфрастуктура за изкопаем газ и работни места, свързани с изкопаемите горива. Трябва да бъде предоставена подкрепа на региони, градове и хора, които все още са зависими от изкопаемия газ, за да могат да разработят планове за поетапното му премахване, съобразени с Парижкото споразумение, както и да осигурят адекватна финансова, материална и техническа помощ. Това трябва да се отнася до смислени технологии, като например мерки за гъвкавост на потреблението (например балансиране на енергията от възобновяеми енергийни източници, съхранение) и алтернативи на изкопаемия газ, които да бъдат бързо и широко прилагани. Вече установените технологии, от които имаше недостиг в последната криза (термопомпи), както и квалифицираната работна ръка и разширяването на електропреносната мрежа трябва да получат техническа и финансова подкрепа и да бъдат достъпни за всички. Фондът трябва да включва строги климатични, екологични и социални изисквания в замяна на публична подкрепа. Основният акцент трябва да бъде поставен върху защитата на енергийно бедните и на хората, застрашени от енергийна бедност, като се предотврати нова зависимост на уязвими групи към изкопаем газ. Важно е да се гарантира, че те ще бъдат подкрепени при преминаването към алтернативи, тъй като алтернативите често са свързани с високи първоначални разходи. CAN Europe направи предложения относно това как предложения от ЕС нов Фонд за суверенитет трябва да бъде преработен, за да вземе предвид тези основни предпоставки.

  • Държавите-членки трябва сами да се ангажират с прекратяването на добива на изкопаем газ и да се присъединят към инициативи като например обединението „Отвъд петрол и газ” (BOGA) 
  • Надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата  (Climate Due Diligence): Европейските фирми и инвеститори трябва да прекратят участието си в добива на изкопаем газ. Това може да бъде постигнато като фирмите, действащи на европейския пазар, се задължат да изпълняват надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата и като проверяват веригите на стойността за климатичен риск и се ангажират да го намаляват. Това би гарантирало, че фирми като Shell, Total и други ще приведат дейностите си в съответствие със задълженията в областта на климата, ще спрат да инвестират в нови находища за добив на изкопаем газ и ще преустановят съществуващите проекти за добив. 
  • Договор за неразпространение на изкопаеми горива: инцииативата за неразпространяване на изкопаеми горива стимулира международно сътрудничество в прекратяването на разработването на нови находища на изкопаеми горива, в това да се преустанови настоящия добив в рамките на приетата климатична граница от 1,5°C и да се разработят планове за подкрепата на работници, общности и държави, зависими от изкопаемите горива, за да се създаде сигурен и добър за здравето поминък. До този момент шест правителства (Вануату, Тувалу, Фиджи, Саломоновите острови, Тонга и Ниуе) са призовали за преговори за сключване на такъв договор, а освен това и 84 града, поднационални правителства, както и Световната здравна организация. В резолюцията си, в която очертава исканията си за 27-мата конференция по климатичните промени (COP27), Европейският парламент призова държавите да „работят върху разработването на Договор за неразпространение на изкопаеми горива”
    1. Европейският съюз следва да подкрепи договора и Европейската комисия да се присъедини към списъка от правителства, които официално искат мандат за преговори за Договора за неразпространение на изкопаемите горива и да се подкрепи това държавите извън ЕС също да приемат Договора.  
  • ЕС трябва да настоява да се споменава поетапният отказ от използването на изкопаеми горива в международното пространство, като например на следващата Конференция по климатичните промени, както и в Работната програма за глобален преглед и смекчаване на изменениято на климата (Global Stocktake and Mitigation Work Programme).

Стратегията на ЕС за диверсификация на изкопаем газ в отговор на прекратяването на доставките на газ от Русия (REpowerEU) трябва да се реализира по начин, по който да се избегне заключването в изкопаеми горива, както и в невъзвръщаемите активи поради прекомерното разширяване на инфраструктурата за втечнен газ (LNG) и тази за пренос на газ. Свръхкапацитетът в ЕС вече беше значителен дори преди да започне диверсификацията на доставките на газ, а настоящите тенденции са в пълно противоречие с препоръките на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за прекратяване на разширяването на нова инфраструктура. Освен това, тъй като диверсификацията е с американски втечнен газ, наричан от някои компании „газ на свободата”, който е добиван най-вече посредством метода „фракинг” (хидравличен удар), което има разрушително въздействие върху природата, климата и местните общности. В името на енергийната сигурност, някои държави-членки до голяма степен са надценили нуждите си за изграждане на инфраструктура за втечнен газ – например Германия, но също така и Полша, Франция и Италия. Global Energy Monitor изчислява, че плановете на ЕС за повече от 30 инсталации за втечнен газ ще увеличат максималния обем на доставки на втечнен газ с 227,7 млрд. куб. м. годишно – потенциално увеличение от 136%, което ще добави 950 млн. тона CO2-екв. годишно.    
Допълнителен капацитет за внос по газопроводи в размер на 60,5 млрд. куб. м годишно, също предложен на ниво ЕС, може да доведе до прогнозна стойност на инфраструктурата за втечнен газ и газопроводи в размер на 53,5 млрд. евро. Това потенциално свръхувеличение би довело до създаването на ненужни и скъпоструващи невъзвръщаеми активи, чието намаляване чрез промяна на предназначението им за пренос на водород се очаква само в много ограничени случаи, а същевременно с това погрешно се стимулира допълнителния добив на газ в страните-доставчици. За да се прекрати разширяването, следните стъпки трябва да бъдат взети: 

    • Да не се финансира нова инфраструктура за изкопаем газ, включително инфраструктура за пренос, с публични средства (Механизма за възстановяване и устойчивост-REPowerEU, Механизма за свързване на Европа, Модернизационния фонд и др.), както и да се възпрепятства чрез законодателството, доколкото това е възможно;
    • Да се възложи извършването на напълно независими оценки за измерване на действителното и прогнозното използване на инфраструктурата, за да се спре разширяването и да се избегне заключването към изкопаем газ, както и рискът от невъзвръщаеми активи. 

Инфраструктурата за изкопаем газ не трябва да се разширява повече, а освен това трябва бързо да започне планирането на извеждането от експлоатация на съществуващата такава. Според Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори ACER, операторите на газопреносни мрежи не разглеждат достатъчно варианти за намаляване на емисиите или за извеждане от експлоатация на газовата инфраструктура в своите национални планове за развитие, за да се подготвят за енергийния преход. Например, в неотдавнашен доклад за Германия се констатира, че без планирано извеждане от експлоатация и промяна на предназначението на газовите мрежи към водород, операторите на мрежи рискуват 10 млрд. евро в “заключени” активи, като над 90% от съществуващите газови мрежи ще станат излишни. Следва да се разгледат следните ключови моменти: 

  • По-добро регулиране на дейността на операторите на газопреносни и газоразпределителни системи. Централната роля и правомощията, с които операторите на газови системи се ползват понастоящем във важното законодателство в областта на енергетиката, трябва да бъдат ограничени до минимум и да подпомогнат справедливия преход от изкопаем газ. Планирането на инфраструктурата трябва да бъде независимо, от органи като Европейския научноконсултативен съвет по изменение на климата (ESABCC), на които са възложени важни отговорности по отношение на планирането на бъдещата енергийна инфраструктура. 
  • Надеждна рамка за планиране на бъдещето на газоразпределителните мрежи, включваща публични органи. Това би могло да осигури ясни стимули за извеждане от експлоатация и значително намаляване на използването на газовата мрежа, тъй като потребителите на газ ще се изключват от газовата мрежа, за да преминат към други източници на отопление, например електрификация.
  • Справедливо намаление на мрежовите разходи, така, че да се избегне поемането на разходите от уязвимите домакинства. Преминаването към предимно електрифицирани мрежи ще доведе до сравнително по-високи разходи за енергийната система и рязко въздействие върху тарифите, които не следва да се поемат от уязвимите потребители.
  • Независими оценки: ACER следва да препоръча как да се развие режимът на субсидиите и регулираната база на активите, така че да стимулира и подкрепя прехода към мрежата (по-бързи периоди на амортизация, план за постепенно прекратяване на субсидиите за газ). Необходими са независими оценки на развитието на мрежата, за да се оцени: 
    • очакваните нива на използване на инфраструктурата, за да се даде възможност за обсъждане на извеждането от експлоатация.
    • използването на водород, произведен чрез 100% възобновяеми енергийни източници, и то само за сектори, които е трудно да се декарбонизират, за да се планира подходяща инфраструктура въз основа на реалното търсене, а не само на възможностите за доставка.

Единствено водородът от възобновяеми източници, който трябва да бъде третиран като оскъден, до голяма степен е неефективен и скъп източник, произвеждан чрез електролиза с излишна и допълнителна електроенергия от възобновяеми източници, може да доведе до ползи за климата в съответствие с целта за климатична неутралност и целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Почти целият водород, консумиран днес в ЕС, се произвежда чрез изкопаем газ. 

    • Увеличението на употребата на водород, както се предлага в законодателното предложението на ЕК REPower EU от май 2022 г., до 20 милиона тона водород (еквивалентни на 660 TWh, както внесени, така и произведени в страните на ЕС) до 2030 г., значително рискува да даде на индустрията за изкопаем газ перфектното оправдание за продължаване на инвестициите в газ. Това ще бъде в противоречие с постигането на климатичните цели и тяхното постигане на практика ще бъде блокирано.
    • Вследствие на променящата се геополитическа ситуация много планирани или нови инфраструктурни проекти за изкопаем газ бяха ребрандирани и преименувани като “готови за използване на водород”. Освен това голяма част от предвидената водородна мрежа зависи от промяна на предназначението на вече съществуващите газопроводи, чиято осъществимост далеч не е изяснена. По-голямата част от инфраструктурните проекти за водород са предложени от индустрията за изкопаем газ и допринасят за удължаване на срока на експлоатация на изкопаемия газ.
    • Тъй като водородът от възобновяеми източници е оскъден и скъп ресурс, поради загубите от преобразуване в процеса на производството му, използването му трябва да бъде ограничено до тези сектори, в които прякото използване на електроенергия от възобновяеми източници е технически трудно или невъзможно. Това включва енергоемки сектори като стоманодобивната и химическата промишленост, които се нуждаят от много високи нива на чистота на ресурса, или от транспорт на дълги разстояния като авиацията и корабоплаването. Водородът от възобновяеми източници не трябва да се използва в редица приложения като отопление на жилища или за задвижване на леки автомобили – за тези сектори се обосновава смесването на водород с изкопаемия газ, което отново стимулира продължаващото използване на изкопаем газ, например в хибридни котли или уреди. 
    • Стандартите трябва да бъдат определени от независими експерти, за да се избегнат решения като смесване на изкопаем газ и водород или тръбопроводи с готовност за бъдещо използване на водород или други инсталации, които водят до отлагане на преустановяването на използване на газ и са в ущърб на потребителите.

Проектите за изкопаем газ по цялата верига на доставки (от производството и добива до транспорта и крайната употреба), включително производството на водород от изкопаем газ и в съчетание с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (carbon capture and storage, CCS), наричан още „син водород“, не следва да отговарят на условията за публично финансиране (т.е. чрез REPowerEU, RRF, ЕФРР, кохезионни фондове, ЕИБ, Банка за водород, Фонд за иновации, CEF и т.н.) или друг вид публично финансиране от ЕС или от национален мащаб (държавна помощ). Това ще бъде в съответствие с неотдавнашните призиви на Международната агенция по енергетика за спиране на инвестициите в нова инфраструктура за изкопаеми горива и за драстично намаляване на оперативните емисии в газовата промишленост, както и със собствения ангажимент на ЕС да прекрати субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. Следва да се създаде Фонд за климата, който да финансира изключително устойчивите алтернативи (вж. точка 3). Освен това регулаторните и данъчните стимули трябва да подкрепят намаленото използване на изкопаем газ и в крайна сметка постепенното прекратяване на неговата употреба. Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) трябва да изключи субсидиите за котли на изкопаем газ, както понастоящем се предлага от 1 януари 2024 г. нататък в позицията на Европейския парламент.

Регламентът за таксономията на ЕС е изопачен по такъв начин, че частните инвестиции в проекти за изкопаем газ и ядрени проекти се определят като „зелени“. По подобен начин неотдавнашното преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници доведе до включването на нисковъглеродния водород (т.е. ядрения водород), с което се дава отстъпка за количеството възобновяем водород, който трябва да се използва в промишлеността до 2030 г. Неправилното етикетиране на изкопаемия газ или водорода, произведен чрез изкопаемия газ, като „устойчиви“ е вид “грийнуошинг” (или зелено измиване) и то не трябва да легитимира използването на тези технологии. Частните инвестиции в нова инфраструктура за изкопаем газ трябва да бъдат възпрепятствани. Всички инвестиции, които все още се извършват в нова инфраструктура за проучване, добив и транспорт на изкопаем газ, трябва да се превърнат в невъзвръщаеми активи, ако Европа иска да постигне своя дял от целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Терминът “невъзвръщаеми активи” обозначава, че тези инвестиции в определен момент ще загубят по-голямата част от или цялата си стойност, което създава системен риск за банките, застрахователите, пенсионните фондове и други финансови институции, особено за тези, които са инвестирали непропорционално много в проекти за газ и други изкопаеми горива. За да се намали този риск, ЕС следва да въведе правило „едно за едно“ за капиталовите изисквания, приложими към финансовите институции в законодателството на ЕС (CRD/CRR и Solvency II) и свързаните с него глобални стандарти, така че всяко евро, инвестирано в нови проекти за изкопаеми горива или газ, да бъде изцяло обезпечено със собствен капитал на институцията, за да се отрази правилно индивидуалният и системният риск, свързан с инвестицията. Това ще предпази правителствата, а оттам и гражданите и данъкоплатците от необходимостта да поемат разходите за загуби, свързани с такива проекти, и ще избегне момента на „климатичния Лемън Брадърс“.

Министрите на външните работи на ЕС вече се договориха „систематично да насърчават и призовават за глобално преминаване към енергийни системи, свободни от изкопаеми горива, далеч преди 2050 г.„. ЕС трябва да приведе външните си отношения в съответствие със собствената си траектория за постепенно спиране на използването на газ и да се възползва от икономическите ползи и ползите за енергийната сигурност от глобалните отношения, насочени към чистата енергия. Неотдавнашното увеличаване на вноса на втечнен изкопаем газ в Европа понастоящем води до обратното, като Египет изгаря по-мръсни горива като мазут – нискокачествено тежко гориво, за да изнася повече газ за Европа. За да се върнем на правилния път, следните критерии трябва да бъдат поставени като условие за продължаване на партньорствата:

    • Съгласуване на съществуващите договорни отношения за внос на изкопаем газ чрез дългосрочни договори с траекторията на ЕС за постепенно извеждане от употреба, напр. чрез определяне на крайна дата за дългосрочните договори най-късно до 2035 г. Продължителността на тези дългосрочни договори не трябва да надвишава 5 години и те да се прекратяват до 2035 г. Тези договори следва да гарантират, че ЕС внася само изкопаем газ, при който се прилагат строги мерки за намаляване на емисиите на метан (като тези, приети от законодателите на ЕС). 
    • ЕС следва да адаптира енергийните и икономическите си партньорства с държавите производителки или транзитни държави на изкопаем газ в съответствие с траекторията си за постепенно прекратяване на използването на изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно ги подкрепя по отношение на стратегиите за икономически преход чрез финансиране и трансфер на технологии.
    • В съответствие с анализа на МАЕ за глобален път към нулево нетно потребление, не са необходими нови разработки нагоре по газовата верига на стойността, поради което те не следва да бъдат подкрепяни. В държави, в които търсенето на изкопаем газ е високо или има вероятност да се увеличи, партньорствата следва да оценят факторите, които обуславят търсенето, и да подкрепят държавата за достъп до алтернативи.  
    • ЕС и неговите държави членки трябва също така да гарантират, че компаниите за изкопаеми горива не могат да съдят правителствата за обезщетение във връзка с невъзвръщаеми активи. За тази цел търговските и инвестиционните споразумения, които съдържат правила за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS), трябва да бъдат премахнати или изначало преразгледани. Реформата на Договора за Енергийната харта (ДЕХ) обаче дори разшири, вместо да ограничи инвестиционната защита за нови инвестиции в изкопаем газ и водород, произведен чрез газ. Ето защо ЕС и всички държави-членки не трябва да дават зелена светлина на тази реформа, а да се откажат от Договора за енергийната харта с незабавен ефект.

 

Източник заглавна снимка: Pixabay

, ,

Мода, свръхконусмация и климатична криза. Къде сбъркахме?

Покрай наближаващия Черен петък – производители, вериги магазини, потребители – всички са полудели! Отстъпки, промоции, купувате едно, получавате две. 

Истината е, че на мнозина не им е нужен Черен петък или пък специален повод, за да се сдобият с нови дрехи. Купуването на дрехи често съвсем не е реална нужда или начин на себеизразяване, а терапия – правим го просто, за да имаме нещо ново, за самочувствие или защото сме в лошо настроение. 

Можем да си го позволим – благодарение на т.нар. „бърза мода” сменяме гардероба си всеки сезон и се сдобиваме с нови нискокачествени “парцалки” (простете за буквализама)…до следващия сезон. 

Заповядайте на събитие, което ще ви предложи алтернатива НЕ ТОЧНО ЧЕРЕН ПЕТЪК – Мода, свръхконсумация, климатична криза. На 24 ноември, от 18:30 в The Steps.

Даваме думата на дизайнерката Яна Дворецка, с която ще си говорим за устойчива мода.

Очаква ви и базар за размяна на дрехи! Това, което вие вече не носите, за друг може да е истинска находка!

Заедно ще преосмислим бързата мода – бързо купуване, кратко носене, дългосрочно замърсяване.

Колко от нас знаят, че модната индустрия нанася огромни щети на околната среда и обществото ни?

Измерено в цифри, тя генерирайки 20% от всички отпадни води в света и заема 86 млн. хектара обработваема земя, която може да изхрани близо 80 милиона души

На бас, че не сте го предполагали при последната покупка на нови дънки.

Консумацията на изкопаеми горива, свързана с производството и дистрибуцията на дрехи, е близо 50 милиона тона нефт годишно, а производството и дистрибуцията на готовите продукти генерира 10% от въглеродните емисии в световен мащаб.

Е, да, но за да е ниска цената за потребителя, тази за околната среда е висока – токсични бои, материи на петролна основа, микропластмаси, памук, изискващ огромни количества вода и пестициди.

Боите и химикалите, използвани за боядисване на текстил често са токсични, което превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на чиста вода в световен мащаб. 

Полиестерът пък, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за климатичните промени, а при пране отделя микрофибри, които достигайки до водните басейни допринасят за замърсяването с пластмаса. 

Да не забравяме, че дори обработката на естествени материали като памука изисква огромни количества вода и пестициди, което може да доведе до засушаване, влошаване на качеството на почвата и загуба на биоразнообразие. 

 

Очакваме ви на събитието, за да сме част от алтернативата!

 

Стартираха делата срещу лошата уредба на Зоната с ниски емисии в София

Административен съд – София-град проведе първи заседания по двете дела, заведени от група ищци, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ и засегнати граждани, които обжалват решението на Столичния общински съвет от декември 2022 г. за приемане на Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на гр. София.

Причината „За Земята“ да се включи в обжалването е, че ставаме свидетели на наредба, която не гарантира прилагането на ефективни мерки за постигането на стандартите за качество на въздуха в най-кратък срок, при това без да се засягат прекомерно правата на гражданите. Процесът на обжалване няма да спре изпълнението на решението на Столична община и няма да попречи на евентуални ефекти от ограниченията в този им вид.

Съдът раздели обжалването на наредбата на 2 отделни дела, в зависимост от разпоредбите, предмет на първоначалните жалби. По адм. дело № 472/2023 г. това са чл. 3, 8, 9, 10, чл. 22 и глава Четвърта от наредбата, а по адм. дело № 411/2023 предмет на оспорване са чл. 11 и чл. 12 (глава Трета) от наредбата.

Развитието на делата до момента

Беше даден ход на дело 472/2023 с допускане на искане на „За Земята – Достъп до правосъдие“ да бъде задължена Столична община да представи по делото допълнителни доказателства, които смятаме, че ще покажат процедурни нарушения от страна на СОС при изготвяне на наредбата. В случая – Бялата книга за въвеждане и активно действие за зоните с ниски емисии на МПС на територията на Столична община, ведно с доказателство за момента на постъпването ѝ в СОС. Бялата книга беше използвана като част от мотивите за създаването за наредбата за ЗНЕ, но всъщност не беше готова преди общественото обсъждане.

По отношение на второто дело, № 411/2023, се оказа, че сме свидетели на нередовно призоваване и погрешно обявление, изпратено от съда за публикуване в Държавен вестник. Затова заседанието бе отложено за следваща дата, за която се очаква да е налице редовно призоваване и обявление.

Следващите насрочени заседания са съответно на 01.12.2023 г. по дело 472/2023 и на 02.02.2024 по дело 411/2023.

Зона с ниски емисии трябва да има

София продължава да е един от големите градове с най-замърсен въздух в ЕС, показват и най-новите проучвания в областта, цитирани преди дни от световни медии. Пряката връзка между чистотата на въздуха и повишената заболеваемост от редица заболявания също се доказва от редица изследвания, включително най-новото и най-обширно до момента българско такова, базиращо се на данни точно от столицата на България.

В същото време зоните с ниски емисии (ЗНЕ) са работещ и доказан в редица други държави модел за ограничаване на този проблем и подобряване на качеството на живот на гражданите. Стотици градове в Европа прилагат подобни мерки. Моделът може да работи обаче само ако се въведе както трябва – на база на достатъчно задълбочени анализи и прогнози. Само така в същността си ЗНЕ ще бъде функционираща, ефективна, но и справедлива мярка за по-добър въздух в града.

В София това не се случи. Съществуват сериозни предпоставки да се смята, че с наредбата за зони с ниски емисии в сегашния и вид, която трябва да влезе в сила от 1 декември 2023 г., няма да бъдат постигнати целите за значително ограничаване на замърсяването на въздуха в София. Експертите не бяха послушани, важни проучвания не бяха взети под внимание, адекватни предложения на опозицията бяха отхвърлени. Така ЗНЕ рискува да бъде просто една причиняваща неудобства досадна техническа подробност за жителите, а не реална мярка за борба с мръсния въздух в града.

„Наредбата най-вероятно няма да подобри качеството на въздуха за отделните жалбоподатели, дори е възможно ситуацията за някои да се влоши чрез преместване на горещите точки на замърсяване в районите им на живеене“, казва по повод на гражданския иск Ивайло Попов от „За Земята“. Той посочва, че Столична община не е разгледала тези опасения в своя анализ. В същото време за други граждани ще възникнат ограничения, без да е ясно дали изобщо те ще бъдат полезни.

Въпреки богатия международен опит по темата за зоните с ниски емисии, Столична община допусна редица грешки и пропуски при планирането на зоните в София, които ще влязат в сила на 1 декември 2023 г.. Сега трябва да бъдат внесени корекции, за да бъдат мерките ефективни и същевременно справедливи за гражданите. Графика: 7-те стъпки при разработване и въвеждане на ЗНЕ, изведени в доклад на Clean Cities Campaign

По-добра зона с ниски емисии за всички

Въздухът в София е вреден за всички жители на града. Той не дискриминира между замърсители и отговорни граждани, между бедни и богати. България има една от най-лошите здравни статистики в Европа по отношение на свързаните с качеството на въздуха заболявания, с над 15 000 преждевременни смъртни случая годишно. Малките деца, възрастните хора и тези с хронични болести са изложени на особен риск, показват данните от специалния научен доклад за здравните ефекти от въздушното замърсяване, изготвен по поръчка на „За Земята“. Съвсем наскоро Европейският парламент прие своята позиция по актуализацията на директивата, касаеща чистотата на атмосферния въздух, с което зададе тон за въвеждане на по-строги стандарти от наличните в момента в ЕС. А София дори не отговаря напълно на досегашните изисквания.

Важно е да се отбележи, че обжалването на наредбата за ЗНЕ в съда няма да спре изпълнението ѝ и не може да попречи на потенциалните ефекти от мерките, които биха се проявили междувременно. Принудителното спиране на разпореждането ще се случи само ако и когато съдът установи, че наредбата нарушава закона. Тогава отговорността ще е изцяло на местната власт, която не е изготвила пакет от качествени мерки – такъв, какъвто е буквално жизнено необходим на множеството граждани на столицата. Целта на заведените дела е да се постигне реално работещо решение за чист въздух в града.

 

Що е то икономика на поничката?

Днес е Световният ден за отбелязване и популяризиране на „Икономика на поничката“.

През 2017 г. икономистът Кейт Роуърт представя иновативна концепция в книгата си Икономика на поничката: Седем начина да мислим като икономисти от 21-ви век“

В основата на този модел стои поничката – визуално представяне на икономическа система, която се стреми да намери баланса между социалното благосъстояние и екологичната устойчивост.

 

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 44

Вътрешният пръстен на поничката включва основни жизнени нужди като достатъчно количество вода, санитарни условия, достъп до енергия, достъп до образование и здравеопазване, прилични жилища, минимален доход и достойна работа, равенство между половете и други. Тя е базирана на целите за устойчиво развитие на ООН, и по-точно социалните им приоритети, така че всички правителства са съгласни, че всеки на света има право на тези основни неща в центъра. 

Външният пръстен представлява екологичните граници. Между 1950-2010г, населението на света се е увеличило почти 3 пъти, световният БВП скочил над 7 пъти, използването на прясна вода се е е утроило, потреблението на енергия е скочило 4 пъти, а употребата на различни видове торове е нараснала над 10 пъти. 

Този рязък скок в човешката дейност оказва силен ефект върху системите на природата. 

През 2009г, Йохан Рокстрьом заедно с още 28 международно признати учени определят 9-те процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на земната система. Учените предлагат количествено измерими планетарни граници, в рамките на които човечеството може да се развива и процъфтява поколения напред. Преминаването им увеличава риска от създаване на внезапни и необратими промени в околната среда. 

По средата е безопасното пространсто за човечеството, което оставя възможност за иновации, регенеративна и разпределяща икономика, но в баланс с планетарните граници.

Ето как изглежда графиката за света за 2017 г, където вече 4 планетарни граници са превишени и не малка част от населението изпада в критични лишения, за да оцелее.

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 51

Традиционният линеен икономически модел често се свързва със свръхпотребление, изчерпване на ресурсите и влошаване на състоянието на околната среда и е неперспективен в дългосрочен план. 

Моделът на икономиката на поничката се противопоставя на него, като насърчава кръговата икономика, при която ресурсите се използват ефективно, отпадъците се свеждат до минимум, а благосъстоянието както на хората, така и на планетата е приоритет.

Чрез „Икономика на поничката“ Кейт Роуърт предлага седем ключови принципа за преосмисляне на подхода към икономиката през XXI век. Тези принципи ни насърчават да ценим ресурсите на Земята, да даваме приоритет на благосъстоянието на всички и да се откажем от идеята, че постоянният растеж е единственото мерило за успех. От грижата за човешките нужди до насърчаването на регенерацията, тези принципи помагат да се оформи икономическо мислене, което има за цел да създаде устойчив и справедлив свят за всички. Те служат като пътна карта за намиране на правилния баланс в рамките на модела Doughnut.

 

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 26-27

Концепцията на този икономически модел се прилага в различни точки по света като част от градското планиране, примери има от Амстердам, Копанхаген, Брюксел и други. Можете да прочетете повече на официалната страница на Doughnut Economics Action Lab (DEAL)

Как принципите на Икономика на поничката могат да се преведат и приложат на локално ниво и в България? Разгледайте събитията посветени на тази концепция тази седмица на страницата на Институт Кръгова Икономика(ИКИ)

УЕБИНАР | Транспортна инфраструктура: ролята на европейските фондове за устойчив и свързан транспорт

Как изглежда транспортната мрежа в Европа през последните 25 години? А какво е нейното бъдеще? Каним ви на ZOOM уебинара Транспортна инфраструктура: ролята на европейските фондове за устойчив и свързан транспорт на 13 ноември от 17:00 – 18:30 с предварителна безплатна регистрация.

Трансевропейската транспортна мрежа на Европа (TEN-T) е считан за ключов инструмент за Европейския съюз, който “с високо качество ще гарантира устойчива свързаност…, без физически прекъсвания, участъци с недостатъчен капацитет или липсващи връзки”. 

На практика обаче, пътят към постигането на тази цел е изпълнен с неравности. Според доклад от 2023 г., през последните 25 години европейските страни са дали приоритет на строителството на пътна инфраструктура, предимно магистрали, пред развитието на железопътната инфраструктура.

Често европейските обществени средства, които са ключови за финансирането на транспортната инфраструктура, се разходват в противоречие със законодателството на ЕС в областта на околната среда. Такъв беше случаят с финансираната от ЕС магистрала „Струма“ в България и уникалното Кресненско дефиле, част от мрежата „Натура 2000“.

Темите, които ще обсъдим:

  • Развитие на транспортната мрежа в Европа през последните 25 години – представяне на резултати от изследване;
  • Европейското финансиране за транспортна инфраструктура – предизвикателства и бъдещи сценарии;
  • Казус: България и нейните транспортни мрежи в рамките на политиката TEN-T – приоритети и конфликти в зоните от Натура 2000.

Панелисти: 

Модератор: 

Десислава Стоянова, Екологично сдружение „За Земята“

Панелистите ще споделят резултати от свои изследвания и експертен опит в областта на транспорта. Ще се дискутира гледната точка на неправителствения сектор за възможните бъдещи сценарии, свързани с амбицията на ЕС за свързаност на всички региони до 2050 г. и преразглеждането на TEN-T спрямо Европейската зелена сделка и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност.

Този уебинар се организира от Екологично сдружение „За Земята“ в рамките на проект „Гражданска обсерватория за финансиране на зелената сделка“, финансиран от Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA).

Ще бъде осигурен симултанен превод на български и английски език.

 

Please find below the presentations of the guest speakers.

 

EU investments in transport – Xavier Sol – Director Sustainable Finance, Т&E

“Lost Train Tracks” Funding & development of transport infrastructure – Lorelei Limousin, Greenpeace Europe

Overview of the main transport investments through three EU funds transport programmes 2007-2027 – Daniel Popov – CEE Bankwatch Network, EA Za Zemiata