Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’

Author: Petko Kovachev, commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria)

/The full report, available only in Bulgarian, presents the state of play as of 17 October 2023/


‘On October 7, 2023, Bulgaria officially submitted the documents necessary to receive the second payment under the National Recovery and Resilience Plan (NRRP). This was possible after more than 30 measures were implemented in the last three months. This allowed to catch up with the serious delay in the implementation of the NRRP, as the deadline for these measures was the end of 2022, but they were not delivered on time’. This is how the Ministry of Finance’s communication from 09.10.2023 starts, concerning the second NRRP payment(1)


In our report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ we reviewed the implementation of the reforms and investments under the NRRP which are relevant to the implementation of climate policies and for the transition to decarbonisation until mid-October 2023. We reviewed not only activities linked to the energy sector but also those linked to transport, energy efficiency and environmental protection (specifically biodiversity and water management). 


The risks that the successful implementations of the reforms and investments faced have manifested themselves almost in full. These were political, administrative, economic and external. Amongst the political risks, we highlight the political instability, the frequent elections, the lack of regular governments, the lack of political support for certain reforms and projects, as well as their acceptance, delays in the adoption of legal acts, and corruption. The role of trade unions has been significant, as they – often in conjunction with employers’ organisations – have directly or indirectly attacked exactly these NRRP measures. 


The general failings of the administration in general and in particular the Мinistries of Еnergy, Еnvironment and Waters, Regional Development and Public Works, Transport and Communication also has contributed significantly to the delays and stalling of reforms and projects. It is an issue of low capacity but also direct or indirect attempts to resist certain reforms and projects – coupled with concrete actions or inactions, – as well as the corruptive connections of members of the administration. 


Within 2022 (May – September), Bulgaria implemented 22 reforms and projects, which make up the first set of interim targets. Their completion was the condition to receive the first advance payment. With a lot of effort and in a tense political environment, the package was successfully implemented and the first instalment of EUR 1368.9 mln was paid on 16.12.2022. This is how the first (tentative) stage of the implementation of the NRRP was completed. 


By mid-October 2023, when our review period ends, the implementation of the Plan progresses through two more (tentative) stages: 

  1. Second stage: from the receipt of the first instalment to the commencement of the current regular government (16.12.2022 – 06.06.2023).
  2. Third stage with two sub-stages:
  • From 06.06 until mid-September 2023;
  • From mid-September until 07.10.2023.


The second stage is characterised by delays and attempts to amend some of the commitments. Here, on one hand, there is the objective impossibility of adopting legislative reforms due to the absence of a government, but on the other hand – the willingness and efforts by the administration to design these reforms and projects in a way that is strongly influenced by the political and inter-institutional wars in the country. Furthermore, the 48th National Assembly adopted the Decision from 12.01.2023 to significantly renegotiate the NRRP precisely in the field of climate and energy policies. This decision predetermined part of the actions of the subsequent governments and the next 49th National Assembly. At this stage most of the key milestones needed to obtain the second and third NRRP payments were blocked. 


The third stage (from 06.06.2023) started with the loss of valuable time – the period until the end of August was not used effectively. It coincided with the deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) and this created an extremely tense situation. The Cabinet presented the main legislative proposals: the Energy Act (EA) and the Renewable Energy Act (REA) as it received them from the caretaker government. These offered formal compliance rather than high quality. 


In the beginning of September, 32 out of the 66 milestones needed to receive the second instalment were still outstanding, including 17 out of the 27 reforms and investments linked to energy and energy efficiency (Таблица 1 и 2/ Table 1 and 2, page 11 – data from EUMIS from 07.09.2023).


Table 1 

Payment Total milestones Fulfilled Unfulfilled Climate, energy and energy efficiency targets  Fulfilled targets for climate, energy and energy efficiency Unfulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
1 2 3 4 5 6 7
1 22 22 0 4 4 0
2 66 34 32 27 10 17
3 46 3 43 18 1 17
4 41 0 41 19 0 19
Total: 175 59 116 68 15 53
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 07.09.2023 


For the purposes of this analysis, the climate, energy and energy efficiency milestones of the NRRP include also milestones that have been identified by the author as contributing indirectly to these areas.

Column 1 shows the numbers of advance payments up to the end of 2023. In column 2, the total number of intermediate targets (milestones) for each advance payment; in column 3, the number of milestones fulfilled for each payment; in column 4, the number of milestones not fulfilled for each payment; in column 5, the climate, energy and energy efficiency targets identified in each payment; in column 6, the climate, energy and energy efficiency targets fulfilled; in column 7, the climate, energy and energy efficiency targets not fulfilled.

The distribution of the 68 climate, energy and energy efficiency targets (including good governance) is as follows:


Table 2

Ministry Total Fulfilled Unfulfilled
1 2 3 4
Ministry of Energy (ME) 23 5 18
Ministry of Environment and Waters (MOEW)  4 0 4
Ministry of Regional Development and Public Works (MRDPW)   10 5 5
Ministry of Transport and Communication (MTC)   12 2 10
Ministry of Economy and Industry 1 1 0
Ministry of Agriculture and Food 3 0 3
Ministry of Innovation and Growth  8 2 6
МE/Ministry of Innovation and Growth (MIG)  1 0 1
MOEW/ME 3 0 3
Total: 68 15 53
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 07.09.2023.


The table reflects the change of the responsible ministry for the development of the Mobility Promotion Act – MIG instead of MOEW. 

Column 1 – responsible institution; column 2 – total number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the four advance payments; column 3 – number of climate, energy and energy efficiency milestones fulfilled; column 4 – number of climate, energy and energy efficiency milestones not fulfilled.

Since mid-September, mass mobilisation has started in order to fulfil the conditions to receive the second payment under the NRRP. The issue was not just the NRRP implementation progress, but also the expectation that these funds will solve some of the budgetary issues. Under extreme time pressure and pressure from the Ministry of Finance formal progress was made, and in the end 62 out of the 66 milestones needed to receive the second instalment were reported. Was this the quality implementation sufficient to move forward the necessary decarbonisation and green transition actions? Our answer is – likely no. 


In this complex environment the implementation of various reforms and the delivery of investments have been carried out with varying speed, quality and completeness. There were cases in which the reform started on time and in the implementation process there were objective or subjective issues, delays, postponements and in the end – a sprint to complete them in the last possible moment. This is what happened with the drafting of the Roadmap to Climate Neutrality and with the adoption of the amendments to the two key legislative acts in the energy sector – the Energy Act and the Renewable Energy Act. Investments in the transport sector happened under complete lack of transparency and there is still no information about how some of the reforms have happened and what result has been achieved, but they have still been marked as completed in the Information System for the Management and Monitoring of EU Funds in Bulgaria (EUMIS).


On the other hand, there is good progress in the energy efficiency programmes in buildings, specifically in the part related to public consultations, announcements and tendering. It remains to be seen how the actual works will be carried out. There is one big weakness here, however, which is relevant as a whole to the implementation of energy efficiency policies. There is a lack of an adequate campaign to explain to citizens what the benefits of their financial contributions to these programmes are. This is why there is currently a low level of interest in the newly announced tenders which are no longer 100% grant schemes. 


Work within the main institution responsible for decarbonisation – the Ministry of Energy – was slow, there was a lack of communication with the stakeholders, the reform proposals were on the verge of only meeting the minimum requirements, and the texts needed to actually carry out the projects were not drafted. This is particularly relevant for the reforms related to active citizens, energy communities and others. We believe that significant internal changes need to happen in the Ministry of Energy if Bulgaria wants to speed up its implementation processes and to fulfil the set targets. The same can be said for the other two ministries – of Environment and Waters and the Regional Development and Public Works, where strong motivation is needed to carry out the activities linked to the NRRP. 


In the end of August, the tension caused by the large number of key milestones that were not implemented was already felt (it should be recalled that 32 out of the 66 milestones needed to receive the second payment instalment were still not completed in the beginning of September, including 17 of the 27 reforms and investments linked to energy and energy efficiency). The attempts to finalise the TJTPs for the just transition of the coal regions and the Roadmap for Climate Neutrality generated resistance amongst miners and energy workers in the Maritsa East power complex. Their attacks were also extended towards the NRRP. 


In the meantime, the Council of Ministers and the National Assembly have been rapidly adopting the final amendments to the Law on Amendment and Supplementation of the Renewable Energy Act and the Energy Act, as well as all other reforms. This rush leads to formal decisions which do not guarantee the successful implementation of the reforms. A typical example of this are the legislative amendments related to prosumers/active citizens/active customers and energy communities which we can already identify as not working – without further legislative amendments. 


On 28.09.2023, the Council of Ministers approved a draft update of the budget under the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria in light of the reduced maximum EU grant funding, calculated in accordance with Article 11 (2) of Regulation (EU) 2021/241, tasked the Minister of Finance to inform the European Commission of this decision and authorised him to conduct negotiations with the Commission during the procedure for the assessment of the submitted draft. The draft itself is a list of NRRP investments for which it is proposed to either be removed completely or for their funding to be modified. Under this decision, two very important projects, related to decarbonisation and conservation of natural resources were dropped: C8.I4. Intermodal Terminal Ruse and C9.I2. Digitalisation for integrated management, control and efficient use of water. For years Bulgaria has been postoping the construction of intermodal terminals which would reduce the transit road traffic at the expense of rail traffic; water management in the country leads to a huge waste of this resource. 


There is reduced funding for four other investments in energy and energy efficiency: C3.I2, Investment 2.2a Grant scheme for combining renewable electricity sources with local storage (for enterprises – editor’s note), C4.I1 Support for the renovation of building stock, C4.I5 Pilot projects for the production of green hydrogen and biogas, and C4.I8. National infrastructure for storage of electricity from renewables (RESTORE). The reduction in funding for these projects is BGN 950 564 139 or 26.13% of their total value. At the same time, this represents 83.81% of the total funds reduction for the entire NRRP, amounting to BGN 1 134 239 406. Together with the dropped projects worth BGN 180 160 000, the total amount of the reduction in energy and climate related projects is 99.69%. In other words, the main fund reductions are at expense of the most important goal of the NRRP – the decarbonisation of the Bulgarian energy sector and the transition to a green economy. 


Here is the final result – after the completion of the interventions on the measures that had to be prepared in order to receive the second NRRP payment (15.10.2023): 


Table 1А

Payment Total milestones Fulfilled Unfulfilled Climate, energy and energy efficiency targets  Fulfilled targets for climate, energy and energy efficiency Unfulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
1 2 3 4 5 6 7
1 22 22 0 4 4 0
2 66 62 4 27 25 2
3 46 6 40 18 1 17
4 41 2 39 19 2 17
Total: 175 59 116 63 32 36
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 15.10.2023.


For the purposes of this analysis, the climate, energy and energy efficiency milestones of the NRRP include also milestones that have been identified by the author as contributing indirectly to these areas.

Column 1 shows the numbers of advance payments up to the end of 2023. In column 2, the total number of intermediate targets (milestones) for each advance payment; in column 3, the number of milestones fulfilled for each payment; in column 4, the number of milestones not fulfilled for each payment; in column 5, the climate, energy and energy efficiency targets identified in each payment; in column 6, the climate, energy and energy efficiency targets fulfilled; in column 7, the climate, energy and energy efficiency targets not fulfilled.

The distribution of the 116 climate, energy and energy efficiency targets (including good governance) is as follows:


Table 2А

Ministry Total Fulfilled Unfulfilled
Second payment instalment Total Second payment instalment Total Second payment instalment 
1 2 3 4 5 6 7
Ministry of Energy (ME) 23 12 13 12 10 0
Ministry of Environment and Waters (MOEW)  4 2 2 2 2 0
Ministry of Regional Development and Public Works (MRDPW)   10 5 6 5 4 0
Ministry of Transport and Communication (MTC)   12 5 5 3 7 2
Ministry of Economy and Industry 1 0 1 0 0 0
Ministry of Agriculture and Food 3 0 0 0 3 0
Ministry of Innovation and Growth  8 2 3 2 5 0
МE/Ministry of Innovation and Growth (MIG)  1 0 0 0 1 0
MOEW/ME 3 0 0 0 3 0
MRDPW/ME/SEDA 2 1 2 1 0 0
MRDPW/MEOW/MTC/ME 1 0 0 0 1 0
Total: 68 27 32 25 36 2
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 15.10.2023.


The table reflects the change of the responsible ministry for the development of the Mobility Promotion Act – MIG instead of MOEW. 

Column 1 – responsible institution; column 2 – total number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the four advance payments; column 3 – number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the second payment; column 4 – number of climate, energy and energy efficiency milestones fulfilled; column 5 – milestones fulfilled for the second payment; column 6 – number of climate, energy and energy efficiency milestones not fulfilled; column 7 – milestones not fulfilled for the second payment.


What conclusions could we draw?

  1. The prolonged political crisis is a destroyer of good and timely decisions. The main damage is:
    • It causes politicians to speak untruths and to attack sensible proposals (in this case – related to NRRP) due to purely expedient political and personal ambitions;
    • It hinders and even blocks the possibility of adequate communication with the other stakeholders on specific issues or on the whole NRRP. 
  2. As usual, the old weakness of the administration has manifested itself: to expect instructions for every action, for every step in one direction or another. At the same time we can see again that where the status quo needs to be preserved, bureaucrats do not hesitate to act. If we want to make progress and to use EU funds efficiently, as well as national funds, we need to commit to a fundamental reform of the administration of all levels.
  3.  It has become clear that the interdependence of strategic documents and plans such as the NRRP, the National Energy and Climate Plan and the TJTPs can play a bad trick, especially in a period of crises with the threads of blockades, strikes and political attacks (demands for resignations). This requires a very strong communication strategy to all stakeholders which is currently lacking.
  4. Part of this communication strategy is the system EUMIS (Information System for Management and Monitoring of EU funds in Bulgaria). Unfortunately, in the process of drafting this report, we have encountered some serious flaws. Two of these are the following: 1) the lack of information updates (for example when a certain reform is transferred from one institution to another) and 2) the lack of information for procedures that are allegedly closed. The cases, outlined in Annex 2, provide us with a reason to request an extensive review of EUMIS by its managers. The system is Bulgaria’s contribution to efforts to make it easier to work with potential EU funds beneficiaries, to clear public communication and open information. It would be a shame to lose this valuable asset (and to compromise its credibility). 
  5. With regards to the quality of the NRRP activities of interest to us in the last 12-15 months, as we have often pointed out, requires a separate analysis. Here we have attempted to touch upon some elements of such a qualitative analysis but within the timeframe, which coincided with the second substage of the third stage of NRRP implementation, such a comprehensive examination has been impossible to conduct. 


There will now be two months of negotiations with the European Commission on the second payment instalment request. When and how it will occur and whether in the meantime the implementation of commitments, related to the receipt of the third and fourth payment, what deadline extensions will be agreed on them and also how the implementation of the already reported investments and reforms will continue, remains to be seen. We will follow these because they are important for Bulgaria. Not for yet another transition but for its sustainable progress towards decarbonisation, towards a greener economy and a greener life. 

  1. https://www.minfin.bg/bg/news/12357


Резюме на доклада „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“

Автор: Петко Ковачев, по поръчка на ЕС „За Земята“

(Докладът представя ситуацията към 17 октомври 2023 г.)


Прочетете пълния доклад „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“.

Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ in English

„На 7 октомври 2023 г. България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това стана възможно, след като в последните три месеца бяха изпълнени над 30 мерки. Това позволява да се навакса сериозното забавяне в изпълнението на НПВУ, тъй като срокът за тези мерки беше краят на 2022 г., но те не бяха придвижени навреме.“ Така започва съобщението на Министерството на финансите от 09.10.2023 г. относно второто плащане по НПВУ(1).

В нашия доклад „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“ направихме обзор на изпълнението на реформите и инвестициите по НПВУ, които имат съществено значение за изпълнението на климатичните политики и прехода към декарбонизация в периода до средата на октомври 2023 г. Разгледахме не само дейностите, които се отнасят до сектор „енергетика“, но и свързаните с транспорта, енергийната ефективност и опазването на околната среда (по-специално биоразнообразието и управлението на водите).

Рисковете, които стояха пред успешното изпълнение на реформите и инвестициите, се проявиха в почти пълен обем. Те бяха политически, административни, икономически и външни. Сред политическите откроихме политическа нестабилност, чести избори, липса на редовни кабинети, липса на политическа подкрепа за определени реформи и проекти, както и на припознаването им, закъснения при приемането на нормативни актове, корупция. Съществена е ролята на синдикатите, които – често в синхрон с работодателски организации – атакуваха пряко или косвено точно тези мерки от НПВУ.

Неспособността на администрацията като цяло и в частност в министерствата на енергетиката, околната среда и водите, регионалното развитие и благоустройството, транспорта и съобщенията също има решаващ принос за забавянето и затлачването на реформи и проекти. Става дума за нисък капацитет, но и за директни или индиректни опити за съпротива срещу определени реформи и проекти – съчетани с конкретни действия или бездействия, – както и за корупционните обвързаности на членове на администрацията.

В рамките на 2022 г. (май – септември) България изпълни 22 реформи и проекти, формиращи първия пакет от междинни цели. Тяхното приключване беше условието за получаване на първото авансово плащане. С много усилия и в изнервена политическа обстановка пакетът беше успешно изпълнен и първото плащане в размер на 1368,9 млн. евро пристигна на 16.12.2022 г. Така приключи първият (условен) етап от изпълнението на НПВУ.

До средата на октомври 2023 г., когато завършва периодът на нашия обзор, изпълнението на Плана преминава през още два (условни) етапа:

  1. Втори етап: от получаване на първото плащане до започването на работата на настоящото редовно правителство (16.12.2022 – 06.06.2023 г.).
  2. Трети етап с два подетапа:
  • от 06.06. до средата на септември 2023 г.;
  • от средата на септември до 07.10.2023 г.

За втория етап са характерни забавяне на работата и опити да се променят някои ангажименти. Тук, от една страна, е налице обективната невъзможност да се приемат законодателните реформи поради липсата на парламент, но от друга – желанието и работата на администрацията да подготви тези реформи и проекти по начин, който е силно повлиян от политическите и междуинституционалните войни в страната. Освен това 48-ото Народно събрание прие Решението от 12.01.2023 г. за съществено предоговаряне на НПВУ точно в областта на климата и енергетиката. Това решение предопредели част от действията на следващите правителства и на следващото 49-о Народно събрание. На този етап бяха блокирани повечето ключови етапи, необходими за получаване на второто и третото плащане по НПВУ.

Третият етап (от 06.06.2023 г.) започна със загуба на ценно време – периодът до края на август не беше използван ефективно. Получи се съвпадане с крайните срокове за представяне на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) и така се създаде силно напрегната ситуация. Кабинетът представи основните законодателни предложения – Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – във вида, в който ги получи от служебния кабинет. В тях се предлагаше формално изпълнение, а не високо качество.

В началото на септември 32 от 66-те ключови етапа, необходими за получаване на второто плащане, все още са неизпълнени, включително 17 от 27-те реформи и инвестиции, свързани с енергетиката и енергийната ефективност. От средата на септември започна масова мобилизация за изпълнение на условията за получаване на второто плащане по Плана. Проблемът вече не беше само напредъкът по НПВУ, но и това, че се очакваше с тези средства да се решат някои проблеми на бюджета. Под невероятна преса от страна на времето и на Министерството на финансите беше постигнат формален напредък, като накрая се отчете изпълнението на 62 от 66-те ключови етапа, необходими за второто плащане. Дали това беше качествено изпълнение, достатъчно да придвижи необходимите действия по декарбонизацията и зеления преход? Нашият отговор е, че по-скоро не.

В тази сложна обстановка провеждането на различните реформи и изпълнението на инвестициите се извършваха с различна скорост, качество и пълнота. Имаше случаи, в които реформата започваше навреме и в процеса на нейното осъществяване се появяваха обективни или субективни пречки, забавяне, отлагане и накрая – спринт към приключването в рамките на последния възможен срок. Така се получи с изработването на Пътната карта за климатична неутралност и с приемането на измененията и допълненията на двата основни закона в енергийния сектор – ЗЕ и ЗЕВИ. При липса на прозрачност са се случили и инвестициите в сектор транспорт, за някои от които още няма информация как точно е станало това и какъв резултат е постигнат, но те са отбелязани като изпълнени в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН).

От друга страна, имаме добро развитие на програмите за енергийна ефективност в сградите в частта им за обществено обсъждане, обявяване и провеждане на конкурсите. Тепърва ще видим как ще бъдат изпълнени строително-монтажните работи. Тук обаче има една голяма слабост, която може да отнесем като цяло към прилагането на политиката за енергийна ефективност. Липсва адекватна кампания, която да обясни на гражданите ползата от тяхно финансово участие в тези програми. Затова в момента се наблюдава занижен интерес към новите обявени търгове, които вече не са със 100% грантови схеми.

Работата в основната институция, отговаряща за декарбонизацията – Министерството на енергетиката, вървеше бавно, липсваше комуникация със заинтересованите страни, предложенията за реформи бяха на ръба на минималните изисквания, без да бъдат подготвени текстовете, необходими за реалното изпълнение на проектите. Това се отнася особено за активните граждани, енергийните общности и др. Смятаме, че в Министерството на енергетиката са необходими съществени вътрешни промени, ако България иска да засили скоростта на декарбонизационните процеси и да постига поставените цели. Същото може да се каже и за други две министерства – на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, където има нужда от силна мотивация за изпълнение на задачите, свързани с НПВУ.

Към края на месец август вече се чувства напрежението, породено от масовото неизпълнение на ключови етапи (да припомним, че 32 от 66-те ключови етапа, необходими за получаване на второто плащане, все още са неизпълнени към началото на септември, включително 17 от 27-те реформи и инвестиции, свързани с енергетиката и енергийната ефективност). Опитите за завършване на ТПСП за справедлив преход на въглищните региони и на Пътната карта за климатична неутралност пораждат съпротива сред миньорите и енергетиците в енергийния комплекс „Марица-изток“. Техните атаки се прехвърлят и към НПВУ. 

Междувременно Министерският съвет и Народното събрание ударно приемат последните промени в Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ и Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, както и всички останали реформи. Бързането води до формални решения, които не гарантират успешното прилагане на реформите. Типичен пример за това са законодателните промени, свързани с просюмърите/активните граждани/активните клиенти и енергийните общности, които отсега може да определим като неработещи – без допълнителни промени в законодателството.

На 28.09.2023 г. Министерският съвет одобри проект за актуализиране на бюджетни линии по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България с оглед на намаленото максимално безвъзмездно финансиране от ЕС, изчислено в съответствие с чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241, възложи на министъра на финансите да запознае Европейската комисия с това решение и го упълномощи да проведе преговорите с нея в процедурата по оценка на представения проект. Самият проект представлява списък с инвестиции от НПВУ, за които се предлага да отпаднат изцяло или да бъде променено финансирането за тях. По силата на това решение отпадат два много сериозни проекта, свързани с декарбонизацията и опазването на природните ресурси: C8.I4. Интермодален терминал Русе и C9.I2. Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите. България от години отлага строежа на интермодални терминали, които биха намалили транзитния пътен трафик за сметка на железопътния, а управлението на водите в страната води до огромни разхищения на този ресурс.

С намалено финансиране са други четири инвестиции в енергетиката и енергийната ефективност: C3.I2. Инвестиция 2.2.а. Схема за безвъзмездна помощ за комбиниране на възобновяеми енергийни източници с местно съхранение [за предприятия – б.р.], C4.I1. Подкрепа за обновяване на сградния фонд, C4.I5. Пилотни проекти за производството на зелен водород и биогаз и C4.I8. Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (RESTORE). Намалението на средствата за тези проекти е 950 564 139 лв., или 26,13% от общата им стойност. В същото време то представлява 83,81% от намалените общо за целия НПВУ средства в размер на 1 134 239 406 лв. Заедно с отпадналите проекти на стойност 180 160 000 лв. общият дял на намалението на енергийните и климатични проекти става 99,69%. С други думи, основното намаление на средствата е за сметка на най-важната цел на НПВУ – декарбонизацията на българската енергетика и прехода към зелена икономика.

Ето каква е крайната картина – след приключването на работата по мерките, които трябваше да са готови, за да се получи второто плащане по НПВУ (15.10.2023 г.):

Таблица 1А

Плащане Общо цели Изпълнени Неизпълнени Цели за климат, енергетика и енергийна ефективност Изпълнени цели за климат, енергетика и енергийна ефективност Неизпълнени цели за климат, енергетика и енергийна ефективност
1 2 3 4 5 6 7
1 22 22 0 4 4 0
2 66 62 4 27 25 2
3 46 6 40 18 1 17
4 41 2 39 19 2 17
Общо: 175 59 116 63 32 36

За целите на този анализ в ключовите етапи на НПВУ за климат, енергетика и енергийна ефективност са включени и такива, които са идентифицирани от автора като ключови етапи с косвен принос към тези области.

В колона 1 са посочени номерата на авансовите плащания до края на 2023 г.; в колона 2 – общият брой междинни цели (ключови етапи) за всяко авансово плащане; в колона 3 – броят изпълнени ключови етапи за всяко плащане; в колона 4 – броят неизпълнени ключови етапи за всяко плащане; в колона 5 – идентифицираните ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност във всяко плащане; в колона 6 – изпълнените ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност; в колона 7 – неизпълнените ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност.

Източник: пресмятания на автора по данни от ИСУН към 15.10.2023 г.

Разпределението на 116-те цели, свързани с климата, енергетиката и енергийната ефективност (вкл. доброто им управление), е, както следва:

Таблица 2А

Министерство Общо Изпълнени Неизпълнени
Второ плащане Общо Второ плащане Общо Второ плащане
1 2 3 4 5 6 7
Министерство на енергетиката (МЕ) 23 12 13 12 10 0
Министерство на околната среда и водите (МОСВ) 4 2 2 2 2 0
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) 10 5 6 5 4 0
Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) 12 5 5 3 7 2
Министерство на икономиката и индустрията 1 0 1 0 0 0
Министерство на земеделието и храните 3 0 0 0 3 0
Министерство на иновациите и растежа 8 2 3 2 5 0
МЕ/Министерство на иновациите и растежа (МИР) 1 0 0 0 1 0
МОСВ/МЕ 3 0 0 0 3 0
МРРБ/МЕ/АУЕР 2 1 2 1 0 0
МРРБ/МОСВ/МТС/МЕ 1 0 0 0 1 0
Общо: 68 27 32 25 36 2

В таблицата е отразена промяната на отговорното министерство за изработване на Закона за насърчаване на мобилността – МИР вместо МОСВ.

Колона 1 – отговорна институция; колона 2 – общ брой ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност, за които институцията отговаря за четирите авансови плащания; колона 3 – брой ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност, за които институцията отговаря за второто плащане; колона 4 – брой изпълнени ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност; колона 5 – изпълнени ключови етапи за второто плащане; колона 6 – брой неизпълнени ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност; колона 7 – неизпълнени ключови етапи за второто плащане.

Източник: пресмятания на автора по данни от ИСУН към 15.10.2023 г.

Какви изводи може да направим?

  1. Продължителната политическа криза е убиец на добрите и навременни решения. Основните вреди от нея са две:
  • предизвиква политиците да говорят неистини и да атакуват смислени предложения (в случая – свързани с НПВУ) от чисто конюнктурни политически и лични амбиции;
  • затруднява и дори блокира възможността за адекватна комуникация с останалите заинтересовани страни по конкретни теми или по целия НПВУ.
  1. Както обикновено се прояви старата слабост на администрацията: да очаква инструкции за всяко свое действие, за всяка стъпка в една или друга посока. В същото време виждаме отново, че там, където трябва да се пази статуквото, бюрократите не се притесняват да действат. Ако искаме да постигаме напредък и ефективно да използваме средствата от ЕС, както и националните средства, трябва да се ангажираме с дълбока реформа на администрацията на всички нива.
  2. Видя се, че взаимната обвързаност на стратегическите документи и планове от типа на НПВУ, Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и ТПСП може да изиграе лоша шега на държавата, особено в период на криза, със заплахи от блокади, стачки и политически атаки (искания за оставки). Това изисква и много сериозна комуникационна стратегия по отношение на всички заинтересовани страни, която на този етап липсва.
  3. Част от тази комуникационна стратегия е системата ИСУН. За съжаление, в процеса на работа по този текст установихме някои сериозни слабости. Две от тях са следните: 1) липса на актуализация на информацията (например когато даден ангажимент се прехвърля от една институция към друга) и 2) липса на информация за процедури, за които се твърди, че за приключили. Случаите, описани в Приложение 2, ни дават основание да поискаме основен преглед на ИСУН от нейните управляващи. Системата е принос на България към начините за по-лесна работа с потенциалните бенефициери на европейски средства, за изчистена комуникация с обществеността и откритост на информацията. Ще бъде жалко да се загуби този ценен актив (и доверието към него).
  4. Що се отнася до качеството на интересуващите ни дейности по НПВУ през последните 12–15 месеца, това, както често посочвахме, изисква отделен анализ. Тук се опитахме да засегнем някои елементи от такъв качествен анализ, но в рамките на срока, който съвпадна с втория подетап от третия етап на изпълнението на НПВУ, цялостно разглеждане беше невъзможно да се направи.

Сега предстоят два месеца на преговори с Европейската комисия по искането за второто плащане. Кога и как ще се осъществи то и дали междувременно ще започне изпълнението на ангажиментите, свързани с получаването на третото и четвъртото плащане, какви отлагателни срокове ще се договорят за тях, а също и как ще продължи изпълнението на вече отчетените инвестиции и прилагането на реформите, предстои да видим. Ние ще проследим тези действия, защото те са важни за България. Не за поредния преход, а за нейното устойчиво движение към декарбонизация, към по-зелена икономика и живот.

  1. https://www.minfin.bg/bg/news/12357

Играта ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА предизвиква случайни минувачи да се изправят срещу климатичните промени

Заповядайте в 10:00 ч. на 12 декември 2023 г. пред Народния театър да изиграем заедно за първи път ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! — стратегическа игра, посветена на климатичните промени. 

В последния ден на COP28, климатичната среща на върха на ООН в Дубай, доброволци ще поканят случайни минувачи в София да влязат в различни роли, вдъхновени от тези, с които активистите на „За Земята“ се срещат всеки ден. Върху 4-метровото платно на играта участниците ще взимат решения като директори на ТЕЦ, собственци на бирена фабрика, кмет на зависима от изкопаемите горива община. Голямата задача е да обединят хората и да обединят хората и заедно с това да намерят решение на различните проблеми, пред които сме изправени, свързани със замърсяването, а и да оставят по-чиста планета на следващите поколения. 

По време на ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! можете да подкрепите и петицията „Замърсителите плащат“,, така  че най-замърсяващите индустрии да бъдат обложени с по-високи данъци, тъй като сега най-много загуби и щети понасят хората, които са допринесли най-малко за кризата, особено тези от южното полукълбо. Целта е да така се попълни и Фондът за загуби и щети, обещан още по време на предишната среща COP27, който все още стои празен. Въпреки че правителствата колективно обещаха повече от 400 милиона долара, само шепа държави обещаха вноски в началната фаза на фонда. 

Изправени пред климатичната криза и с категорична позиция на научната общност, че драстични мерки са необходими веднага, COP28 би трябвало да задава тон в междудържавните ангажименти по темата. Но критиките започнаха още с избора на място за провеждане — Обединените арабски емирства са страна в световния топ 10 на производителите на петрол и газ. В първите дни се разрази и скандал, свързан с реплика на Султан ал Джабр, ръководител на преговорите на ООН, който казва, че премахването на изкопаемите горива не позволява устойчиво развитие, „освен ако не искате да върнете света обратно в пещерите“. Ал Джабр е бил инженер в националната компания-производител на газ и петрол в Дубай — ADNOC, а от 2016 г. е главен изпълнителен директор, което поставя под съмнение възможността в рамките на COP28 да се вземат така необходимите решения за поетапен изход от изкопаеми горива

“Подобно на сложните икономически и политически зависимости между участниците в COP28, примерите от ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! са съвсем истински. Чрез тази игра искаме да покажем, че макар и предизвикателствата да са големи, решенията са налични и достъпни и с изборите, които правим, можем да достигнем до тях. Помислили сме за изненадващи събития, които обръщат курса на играта, за участници, които подкрепят или се противопоставят на реформите. Изцяло от гъвкавостта и креативността на играча зависи дали ще успее да се справи с предизвикателствата”, коментира Венцеслава Кожухарова от екип “Климат и енергия” на “За Земята”.

, , ,

Pernik: an example of successful energy transformation or a hostage of the corporate interests of energy oligarchs and trade unions in Stara Zagora?

The political crisis that has lasted for more than two years has completely blocked the processes of energy and economic transformation.

Because of politicians’ subordinance to lobby interests that call for the continued use of coal, at the end of 2022 Bulgaria lost EUR 100 million from the Just Transition Fund (JTF) due to the missed submission deadline to the European Commission of the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) for the three coal regions: Stara Zagora, Pernik, and Kyustendil.

Thus, at the end of 2023, Bulgaria remains the only country out of all the EU Member States that does not have approved Territorial Just Transition Plans. 

At the end of September, we saw trade union protests blocking major highways while holding and chanting anti-EU slogans, targeting the European Green Deal and the TJTPs. This showed the continued trend of manipulating the people in the Stara Zagora region.

In fact, these protests have further blocked the government’s work to finalise and send the plans to Brussels. They have also led to the signing of an absurd agreement between the government and the trade unions, which contains unrealistic demands and promises. However, a further outcome is a situation in which the interests of Pernik and Kyustendil are not taken into account in any way.

In fact, the funds from the Just Transition Fund are of crucial importance for Pernik because this region is ready to undertake the energy transition. It is evident that the municipality of Pernik has very ambitious plans to make an economic and energy transition, with work already underway on some of the projects.

The resources from the fund, which amount to around EUR 92 million, could attract and multiply private capital and make the process of the region’s energy and economic transition even more certain. Pernik has the desire and the opportunity to become a positive example of a successful energy transition that could unlock the process for other regions.

The municipality is implementing the replacement of public transport buses with new and environmentally friendly ones in connection with the ambition to improve the air quality in the city. Improving the energy efficiency of buildings is also an important part of the measures that are set out in the municipal plans, along with the replacement of the heating appliances of some households in the city with environmentally friendly alternatives. An industrial park relying on renewable energy technologies is also planned.

These ambitions of the municipality, combined with the low level of unemployment in Pernik and in the region, are good precursors of a successful energy and economic transition.

For more than seven years, Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) and CEE Bankwatch have enjoyed good cooperation with active civil society organisations in Pernik on important issues for the city, such as clean air and illegal coal mining, and in the last four years, there has also been favourable cooperation with the municipality. 

The blocking of Pernik and Kyustendil from receiving funds due to the lack of readiness in Stara Zagora and the surrounding region cannot continue, as the time frames for the preparation, submission, funding and implementation of activities under the JTF projects are very short and rely on quick action and timely planning.

We urge the government to take immediate action to ensure that the adoption of the Territorial Just Transition Plans by the European Commission is no longer delayed and to make the necessary changes to the plans in order to unlock the much-needed funds for the coal regions.

Politicians should remember that the TJTPs and these European funds are intended for the development of small and medium-sized businesses, the creation of new, green jobs and the reskilling of those employed in the sector, where necessary and if they are willing.

Blocking and delaying the energy transition process due to lobbying interests will worsen the consequences of the inevitable, gradual closure of the coal industry for economic reasons. And with the closure of the mines and the coal-fired power plants due to lack of capacity to compete with other players in the European energy market, there will no longer be the possibility to use the Just Transition Fund and other EU funds to mitigate the effects of this change on those employed in the sector.

, ,

Перник – пример за успешна енергийна трансформация или заложник на корпоративните интереси на енергийни олигарси и синдикати в региона на Стара Загора

Продължилата над две години политическа криза блокира напълно процесите на енергийна и икономическа трансформация. 

Заради подчинението на политиците на лобистки интереси за продължаване на използването на въглища, в края на 2022 г. България загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП) поради пропускането на срока за предаване в Европейската комисия на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) за трите въглищни региона: Стара Загора, Перник, Кюстендил.

Така в края на 2023 г. България остава единствената страна без приети териториториални планове от всички страни членки на ЕС.

В края на септември станахме свидетели на синдикални протести с блокиране на основни магистрали и антиевропейски лозунги срещу Европейската зелената сделка и териториалните планове. Това продължи и тенденцията на огромна манипулация на хората в региона на Стара Загора. 

Всъщност тези протести допълнително блокираха работата на правителството по финализирането и изпращане на плановете в Брюксел. Доведоха и до подписването на абсурдно споразумение между правителството и синдикатите, в което има неизпълними искания и обещания. Освен това обаче, това доведе и до ситуация, в която по никакъв начин не се отчитат интересите на Перник и Кюстендил.

В действителност средствата от Фонда за справедлив преход са изключително важни за Перник, защото този регион има готовност да извърши енергиен преход. Вижда се, че община Перник има много амбициозни планове за извършване на икономически и енергиен преход, като работата по някои от проектите вече е в ход.

Средствата от фонда, които се равняват на около 92 милиона евро, биха могли да привлекат няколко пъти повече частен капитал и да направят процеса на енергиен и икономически преход на региона още по-сигурен. Перник има желание и възможност да стане положителен пример за успешен енергиен преход, който да отключи процеса  и за другите региони.

Общината осъществява подмяна на  автобусите в обществения транспорт с нови и екологични такива във връзка с подобряване качеството на въздуха в града. Подобряването на енергийната ефективност на сградите също е важна част от мерките, които са заложени в общинските планове заедно с подмяната на отоплителните уреди на част от домакинствата в града с екологични алтернативи. Планиран е индустриален парк, разчитащ на ВЕИ технологии.

Тези амбициозни намерения на общината, съчетани с ниското ниво на безработица в Перник и региона са добра предпоставка за успешно развитие на енергийния и икономически преход.

От над 7 години продължава доброто сътрудничество на За Земята и CEE Bankwatch с активните граждански организации в Перник по важни проблеми на града като чистота на въздуха, незаконен добив на въглища, а в последните 4 има и добро сътрудничество с общината. 

Блокирането на получаването на средствата за Перник и Кюстендил заради липсата на готовност в Стара Загора и региона не може да продължава, защото сроковете за изготвяне, подаване, финансиране и извършването на дейностите по проектите на ФСП са много кратки и се разчита на бързо действие и своевременно планиране.

Призоваваме правителството да предприеме спешни действия, за да не се отлага повече приемането на териториалните планове от Европейската комисия, като се извършат необходимите промени в плановете, за да осигури така необходимите средства за въглищните региони.

Политиците трябва да си припомнят, че териториалните планове и европейските средства са предназначени за развитие на малкия и среден бизнес, за създаване на нови, зелени работни места и преквалификация на заетите в сектора, където е необходимо и те имат желание.

Блокирането и забавянето на процеса на енергиен преход заради лобистки интереси  ще направи по-тежки последиците от неизбежното постепенно затваряне на въглищната индустрия по икономически причини. А при закриване на мините и ТЕЦ-овете поради липса на капацитет да се конкурират с другите участници в европейския енергиен пазар вече няма да има възможност да се използват средствата от ФСП и други евросредства, за да бъдат смекчени последиците от тази промяна върху заетите в сектора.


България на кръстопът в Страсбург: Съдбата на Кресненското дефиле се решава сега

На 1 декември 43-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург препотвърди за поредна година своето решение към България, с което изисква да не се започва никакво строителство в Кресненския пролом, докато не се спазят направените през 2021 г. препоръки и европейските директиви за птиците и местообитанията.

„Комитетът беше категоричен, че българското правителството трябва да представи всички алтернативи на автомагистрала „Струма” и да ревизира екологичната оценка от 2017 г. в съответствие с европейското екологично законодателство преди изграждането ѝ, както е записано в решението“, заяви Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята” и международната мрежа Бенкуоч. [1]

Бернската конвенция е създадена към Съвета на Европа с цел опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания и е в състав държавите-членки на Съвета на Европа и други страни, подписали Конвенцията. Конвенцията следи за опазването на ключови местообитания, каквото е Кресненското дефиле.

Първата препоръка на Бернската конвенция е още от 2002, след вземането на решението за построяване на тунел досието се затваря, за да се отвори отново през 2014 година, като „потенциално досие” заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.

Мнозинството от делегатите подчертаха липсата на съществен напредък в разрешаването на казуса и липсата на предприети действия за нова екологична оценка (ОВОС), както бе договорено миналата година. Това доведе и до гласуване, в което 17 държави членки се обявиха за отваряне на досие за нарушение, а 12 гласуваха за оставане на случая като потенциално досие под засилено наблюдение на Бюрото и Комитета на конвенцията. При това гласуване за втора поредна година се видя, че подкрепата за българското правителство идва от държави, които системно нарушават екологичното законодателство и които имат досиета в Бернската конвенция и Европейския съд. [2]

Въпреки по-големия брой страни гласували „за“ отваряне на досието, то остана като „потенциално“ и не премина в категорията „отворено досие“, поради липса на необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете, както е по регламент.

Припомняме, че още през 2022 г. Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Паралелно, продължава информационното затъмнение след срещата на високо равнище, която се проведе миналия четвъртък в Брюксел между Европейската комисия и българските министри на МРРБ и МОСВ.


[1] Пълният текст на решението на Комитета на Бернската конвенция за случаят „Кресненско дефиле“, публикуван на 3 декември 2023, може да намерите тук, стр. 19.

[2] Страни, гласували „за“ отваряне на досието – Австрия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Дания, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Норвегия, Унгария, Финландия, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция.

Страни, гласували „против“ отваряне (или „за потенциално досие“) – Азербайджан, Армения, Албания, България, Грузия, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Хърватия.

Природозащитниците от коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ припомняме, че: 
·       През 2019 г. Европейската комисия установи няколко значителни нарушения на европейските директиви в същото това решение по ОВОС от 2017 г., с което се одобри трасе, което разделя трафика в двете посоки.  С това, тя отказа финансиране на този вариант при липса на нов ОВОС, в който половината магистрала остава по сегашния път, без да има обходен път.

·       През юли 2022 г. главните директори по околна среда и по регионално развитие на Европейската комисия написаха на тогавашния министър на регионалното развитие, че заради установените през 2019 нарушения, Европейската комисия все още очаква от България ревизия на екологичната оценка, която включва нов анализ на всички смислени алтернативи.

·       През декември 2022 г. Постоянния комитет на Бернската конвенция поиска от България ревизия на ОВОС от 2017 г. и преди тази ревизия, да не започва строителството на магистралата.

Вместо да се съобрази с тези изисквания и с европейското законодателство, правителството на България:
·       и към сегашна дата не е започнала нова процедура по ОВОС, която да ревизира този от 2017;
·       През април 2023 г. сключи договори за строителство на магистрала съгласно ОВОС от 2017 г. и одобрената алтернатива тогава;
·       Създаде документ наречен „Документ за съответствие“ – в който се прави преглед на ОВОС 2017 г. и преглед на одобрената през 2017 г. алтернатива. Този документ е неформален, няма никаква правна сила, както според българското, така и според европейското законодателство и освен това не отразява нито едно от нарушенията установени през 2019 г. от ЕК, включително не разглежда всички смислени алтернативи, а само одобреният през 2017 г. вариант.

Междувременно, коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ смята, че действията и бездействията на българското правителство, които ни водят към започване на строителството на одобреният през 2017 г. вариант без това решение да се ревизира в нова процедура по ОВОС и преглед на всички алтернативи – води България към наказателни процедури, блокиране и загуба на европейски средства. Решенията по въпроса са с голямо обществено значение и е недопустимо държането в секретност на важни и решаващи срещи, като тази която ще се проведе между правителството и ЕК на 30 ноември.


Актрисата Илияна Лазарова: „Искам депозитна система – сега“

Зоната с ниски емисии от транспорта в София стартира, не се плашете

За Земята ще измерва част от ефектите от зоната с ниски емисии от транспорта в столицата


От днес, 1 декември 2023 г., влиза в сила зоната с ниски емисии (ЗНЕ) в София, които на теория трябва да ограничи замърсяването от транспорта. Да не се отложи въвеждането на зоната е добро решение. По този начин Столична община показва, че реално ще се опита да намали последиците върху здравето на жителите на града и качеството им на живот, произтичащи от автомобилното замърсяване. Мерки от същото естество вече се прилагат успешно в над 300 града в Европа и доказано могат да повлияят позитивно на качеството на въздуха, както по отношение на азотните диоксиди (NO₂), така и на фините прахови частици (ФПЧ). Най-накрая и столицата ни ще има зона с ниски емисии, макар и да остава сериозно съмнение за нейното качество.    

Недовършен проект

Бихме искали да наречем въвеждането на ЗНЕ в София успех. От историческа гледна точка искрено се надяваме то да се превърне в такъв. София отдавна трябваше да има зони с ниски емисии, не само защото е един от най-замърсените големи градове в ЕС, но и заради хилядите страдащи и отишли си преждевременно заради това.  Приложени както трябва, този тип регулации подобряват цялостно качеството на живот в градовете, служейки и като стимул за развитие на обществената инфраструктура за споделена и активна мобилност. Реалността обаче е, че ЗНЕ в София беше приета припряно, колкото да се отговори на съдебно разпореждане по темата, без достатъчно обществено обсъждане и без експертно обосновани сценарии и технически анализи. Въвеждането бе отложено ненужно с година, за след местните избори в София. Нямаше достатъчно добра техническа подготовка и информационна кампания за гражданите, въпреки почти цялата година време за това, с което разполагаше предишната администрация. Всичко това предполага хаотичен и объркващ за много хора старт. Надяваме се Столична община да си вземе поука и да помисли за подобряване на прилагането на мярката още отсега, а да не чака следващия декември.  

Основните проблеми със зоната в настоящия ѝ вид са изключително краткият срок на функциониране от 3 месеца, малкият териториален обхват и ограничения брой автомобили, които ще бъдат засегнати. Отделно се натрупват техническите неуредици със софтуера и налагането на глоби, както и множеството изключения от правилата. Освен трудностите с отчитането и санкционирането на нарушителите по-съществен проблем ще е вероятно минималният ефект върху качеството на въздуха, а оттам и върху здравето на хората. Спорадичните и неконсистентни ограничения ще обхванат само малък процент от замърсяващите автомобили. Собствените проучвания на Столична община показват, че близо 70% от засегнатите от зоната шофьори ще търсят алтернативни маршрути, а не алтернатива на придвижването с кола. Това ще доведе до натоварване на други улици извън зоната и вероятно ще увеличи и без това високото замърсяване с азотен диоксид.  

Повечето от стъпките в добрите практики в разработването и въвеждането на ЗНЕ в други държави в Европа бяха претупани или въобще пропуснати от предишното управление на София


Повече контрол и развитие на алтернативната и споделена мобилност

За да се проследи ефекта от така въведената ЗНЕ в София, „За Земята“ започва редовни измервания на замърсяването с NO2 от транспорта в града, които ще продължат поне година и половина. Te се случват с подкрепата на Фонда за чист въздух (Clean Air Fund), който подпомага и Столична община в опитите ѝ за подобряване на въздуха. Предишни измервания по темата през 2021 г, включително и спечелилата приза „Кампания на годината“ на Наградите за биоразнообразие и климат през 2023 г. инициатива на екологичната организация, показаха сериозно подценяване на замърсяването с азотен диоксид от официалната мониторингова система на града.  Измерванията с участието на множество граждани в кампанията също показаха завишени стойности на NO2 в редица части на града, много от които няма да бъдат засегнати по никакъв начин от зоната с ниски емисии.

В новата инициатива ще мерим непрекъснато – започваме с 35 точки, но поне 30 ще се поддържат до май 2025. Започнахме в началото на ноември, като идеята е да правим измервания преди да стартира зоната, по времето, когато е ефективна и след това през останалите сезони между активностите, за да разберем какъв ефект ще има върху замърсяването с азотен диоксид (NO₂).

Измервателните тръбички ще са поставени вътре в зоната, извън нея и по границите ѝ.  Последното, меренето по границите, е много важно, защото очакваме, че по граничните булеварди може да се окаже, че се увеличава замърсяването. Това е опасност, за която говорим още от първия проект – тя подчертава липсата на ясен план и идея в проектирането на зоната.

В държавите, където въвеждането на ЗНЕ е направено внимателно, промяната винаги се случва успоредно с осигуряване на пълноценно развита и надеждна мрежа за градски транспорт, както и на безопасна и свързана инфраструктура за активна мобилност. Устойчивото придвижване следва да бъде приоритет, не по-малък от ограничителните мерки, ако искаме наистина гражданите и гостите на София да слязат от автомобилите си. 

Измервания на За Земята показаха замърсяването с азотен диоксид в града, което не е съобразено с двата кръга на ЗНЕ, отбелязани на графиката

Препъване в правилната посока

Значително намаляване на емисиите на основни вредни вещества от транспорта с въвеждането на ЗНЕ в София е напълно постижимо, стига да се направи както трябва, показват анализи и експертни оценки. Това е и мотивацията „За Земята“ да се включи в двете дела срещу наредбата за ЗНЕ в столицата, които бяха заведени в началото на 2023 г, но стартираха едва наскоро. 

Така въведените зони с ниски емисии в София не са точно стъпка в правилната посока, а по-скоро залитане натам. От новото управление на София зависи дали ще овладее инерцията, ще я насочи точно и ефективно и всички ще продължим напред или пък ще се стоварим отново върху разкривените жълти павета. Засега позитивното е, че се движим. 


Read more