,

Транспортна бедност в България разделя по пол, възраст и населено място

В много държави транспортната бедност остава екзотичен термин. Проблемът е слабо изследван и рядко се намират дефиниции за него както на европейско, така и на национално ниво. Той обаче все повече изпъква – заради постоянното нарастване на автомобилите като важност като средство за придвижване, съчетано с покачването на цените на горивата.

„За Земята“ публикува нов доклад, който изследва и оценява състоянието на транспортната бедност в България съществуващите политики, които я адресират.

Какво е транспортната бедност?

В България не само, че за проблема не се говори много. От гледна точка на нормативната уредба липсва ясна дефиниция на транспортната бедност. Такава не присъства в стратегическите документи като Национална транспортна стратегия до 2030 г., Споразумение за партньорство 2021-2027 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост. Документите не посочват, не идентифицират и не разглеждат този фактор и неговото влияние върху транспортната система (национална, регионални или общински транспортни схеми) или върху благосъстоянието и мобилността на българските граждани и семейства.

Въпросният пропуск води до невъзможност адекватно да се разглежда проблема, определянето на засегнатите социални групи от обществото, както и различията дължащи се на териториален принцип (напр. ограничената мобилност в селски или планински райони). Поради тази причина мерките срещу транспортната бедност и ограничената мобилност най-често се свеждат до общински решения за ценовата политика на обществения транспорт – най-често намаления за пенсионери, ученици и студенти. Подобен подход обаче може и да доведе до влошаване на параметрите, а не до изход от състояние на транспортна бедност, се посочва от Даниел Попов, авторът на доклада.

Според Европейския социален фонд транспортната бедност представлява неспособност или затрудненост на граждани или домакинства да посрещат разходите за частен или обществен транспорт, или липса и ограничен достъп до транспортна услуга, която да осигури техния достъп до основни социални-икономически услуги и дейности, имайки предвид националния и пространствения, териториален контекст.

Същността на транспортната бедност

Нужда от по-детайлен поглед

Новият доклад обаче отбелязва, че дефиницията на Европейския социален фонд, макар че дава основа за политическата работа по решаване на проблема, е твърде непълна, за да даде информацията за взимане на адекватни управленски решения. Документът посочва друго, по-детайлно описание от „Transport poverty and its adverse social consequences“, (Lucas, K., Mattioli, G. Verlinghieri, E. and Guzman, A. (2016)). Според него човек е транспортно беден, ако във връзка с покриване на ежедневните си основни нужди той не може да разчита на транспортни връзки които да съответстват на физическите му възможности или съществуващите връзки не достигат дестинациите, където могат да бъдат удовлетворени нуждите за приемливо качество на живот. Също така за транспортно бедни трябва да се приемат тези граждани, чиито седмични разходи за транспорт поставят домакинството им под линията на бедност, при които времето за пътуване е твърде продължително,  което води до времева бедност и социална изолация, както и където преобладаващите условия за пътуване са опасни или нездравословни.

Погледнат от този ъгъл проблемът показва няколко различни аспекта на транспортната бедност в зависимост от характера на проблема. Това са:

  • Бедност на мобилността – липса на транспортно средство (частен автомобил), транспортна услуга или инфраструктура;
  • Бедност на достъпа до услуги – работа, образование, здравни услуги, пазаруване;
  • Транспортна достъпност – отнася се до цената на транспорта;
  • Излагане на дефектите на транспортната система – замърсяване на околната среда, катастрофи и т.н.

Всеки от тях очевидно изисква различни решения.

 

Бедни сред богати

България е най-бедната държава в ЕС, въпреки разликите в регионите. Според данните на Евростат за 2022 г. (съгласно годишни данни за 2019 г.) относно времето, за което работещите (20-64 год.) достигат работното си място, в групата в непосредствена близост попадат 79,3 хил. души, в групата 1-14 мин. са 538,3 хил., на разстояние между 15-29 мин. от работното си място са 1 211,9 хил., между 30-59 мин. са 1 121,5 хил., над 60 мин. са 146,2 хил и без отговор са 26,5 хил. души.

Брой граждани според времето за придвижване до работното място

 

Частните пътувания с автомобил са оценени на 85% от пътническия транспорт в страната. В същото време 17,7% от домакинствата не могат да си позволят финансово закупуването и поддръжката на семеен автомобил. Това означава, че е налице ясен индикатор за транспортна бедност в България. Проблемът е особено ясно забележим в селските райони и при хората, котио пътуват дълго в градовете (30-60 мин. и повече). В групата на тези дълги пътувания попадат 1 267 700 работещи граждани. Групата на жените изглежда по-уязвима, като  разликите се дължат основно на транспортния дял с личен автомобил в отдалечените райони, където шофиращите мъже са преобладаващи. Фактът показва, че транспортната бедност е индивидуален фактор и в едно домакинство може да е изложен на нея, а друг –не.

Като цяло докладът показва, че в риск от транспортна бедност са над 2,1 млн. от жителите на България или над 31% от населението. Делът на транспортните разходи е много висок и доходът на най-бедните групи е толкова нисък, че значителна част от бюджета им (40-45%) са разходи за храна. Заради това често не остават достатъчно налични средства за транспорт и те се лишават от него, което изкривява статистиката.

Излагането на вредните въздействия от транспорта на българските граждани същи е едно от най-тежките в ЕС както относно пътните инциденти, така и в контекста на шумовото замърсяване и замърсяването на въздуха. Точна оценка на броя засегнати хора е невъзможна поради липсата на целенасочено събиране на тези данни.

 

Какво може да се направи

Темата за енергийната и транспортна бедност, както и ограничената мобилност, навлизат в Европейските стратегически документи. Към Националният план за възстановяване и устойчивост на България е заложено изработването на Национална транспортна схема, която би следвало да разгледа и предвиди ясни мерки за преодоляването на проблема.

Разработването на регионално-специфични индикатори и измерители за транспортна бедност за различните типове обаче е от ключова важност, посочва Даниел Попов, който е и член на националната Комисия по устойчива мобилност. Това може да се случи например отделно за големите градове, малките градове, селскостопанските и планинските райони, защото данните говорят за неравенства и съвсем различна реалност по регионите.

За да бъдат обаче адекватни мерките,  докладът предлага да се започне с провеждането на национален транспортен въпросник, който да даде ясна картина за ситуацията, включително по области и общини. Резултатите от въпросника да бъдат взети предвид при разработването на Националната транспортна схема и по натам – в областни и общински транспортни схеми.

Прочетете целия доклад тук: https://www.zazemiata.org/resources/transport-poverty-report-2023/

 

/by

Защо пестицидите не са решение на проблема с хранителната сигурност?

В разгара на опитите за дерегулация на новите ГМО на европейско ниво, привличаме вниманието ви към миналогодишен брифинг, изготвен от „Приятели на Земята Европа“ (Friends of the Earth Europe), който развенчава някои от токсичните митове, свързани с употребата на пестициди.

Първият мит засяга схващането, че не можем да произвеждаме достатъчно храна в световен мащаб без да използваме пестициди. Според научните експерти употребата на пестициди в земеделието не е необходима, за да бъдат изхранени всички хора на Земята, а производсвени системи като агроекологията и биологичното земеделие могат при някои култури да генерират добиви, сходни с индустриалните производствени системи, същевременно без да причиняват такива нива на замърсяване на почвата и водите. Вече произвеждаме повече от достатъчно храна в световен мащаб, за да изхраним цялото настоящо, и дори още по-голямо,население. В света няма недостиг на храна, а проблем с неравномерното разпределение и криза на неравенството, която отнема достъпа на хората до здравословни и питателни храни.

В центъра на трансформацията на нашата хранителна система трябва да стои въпросът за какво се ползва и дали се използва по предназначение произведената храна. Над 60 % от земеделската земя се използва за производство на фураж за животни, много от които се отглеждат в промишлени мегаферми. Земеделската земя в Европа се използва също и за производство на култури, които след това се изгарят за енергия, като 12% от зърнените култури като пшеница или царевица се използват за промишлеността и биогоривата. Не на последно място, хранителната система на Европа е изключително разточителна, като през 2021 г. е изхвърлена почти толкова храна, колкото е внесена. Всичко това представлява огромен източник на парникови емисии, задълбочаващи климатичната криза.

Вторият мит се състои в твърдението, че не същесвуват алтернативи на пестицидите. Но такива вече са на лице – интегрирано управление на вредителите, диверсификация на културите, засаждане на култури, които са адаптирани към местната среда, сеитбооборот, използване на естествени препарати и много други методи за насърчаване на полезните организми – а и тепърва ще се откриват нови алтернативи. Проучване, което моделира въздействието на преминаването към агроекология в Европа, установи, че това би намалило емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор с 40%, би увеличило биологичното разнообразие и би защитило природните ресурси. Други ползи на съществуващите алтернативи според различни проучвания са по-високата възвръщаемост, както и по-справедливи доходи.

Третият мит е свързан с цената на храната. Лобито на агроиндустрията твърди, че храната без пестициди ще струва по-скъпо, но предпочита да пренебрегва скритите разходи за обществото, свързани с употребата на пестициди: разходите за почистване на замърсените водни запаси, загубата на биоразнообразие, въздействието върху здравето и последиците за климата, а това са само някои от тях. Данъкоплатците, земеделските производители и бъдещите поколения неизбежно плащат и ще продължават да плащат тези скрити разходи по един или друг начин. В неотдавнашно проучване на BASIC се изчислява, че в Европа разходите, които пряко се дължат на пестицидите (и са поети от обществото), възлизат на 2,3 млрд. евро през 2017 г., което е два пъти повече от нетните печалби, пряко реализирани от индустрията (близо 0,9 млрд. евро през същата година). В дългосрочен план тези скрити разходи (наричани още външни ефекти) застрашават цялото ни снабдяване с храни.

Митът, според който намаляването на употребата на пестициди в Европа ще доведе до внос на повече храни, също е развенчан. Независими проучвания показват, че всъщност Европа може да се превърне от нетен вносител в нетен износител на храни, ако предприеме широк преход към агроекология, включващ цялата хранителна верига – от системите за селскостопанско производство до начина на хранене, включително намаляване на хранителните отпадъци.

Последният мит се състои в твърдението на агробизнес корпорациите и техните лобита, че новото поколение генетично модифицирани култури (нови ГМО или т.нар. „нови геномни техники“) могат да помогнат на земеделските стопани да намалят употребата на пестициди и торове. Но въз основа на наличните данни от досега съществуващите ГМО е малко вероятно новите генетично модифицирани култури да намалят употребата на пестициди. Нов доклад на Foodwatch показва, че новите ГМО представляват опасно отклоняване на вниманието от действително устойчивите решения. Спешно е необходимо да преминем от корпоративен модел на земеделие към агроекология.

Цялата публикация за токсичните митове относно пестицидите.

/by
,

Защо да гласуваме на европейските избори през юни?

Очертава се 2024 г. да е решаваща година за Европа и не само. Гражданите на ЕС ще имат възможност да повлияят оформянето на следващия 5-годишен политически цикъл на съюза и по този начин да определят дългосрочното бъдеще на Европа. Упражнявайки правото си на вот, всеки от нас поема индивидуална отговорност към бъдещето на една споделена общност. Това е нашата възможност да участваме в процесите по вземане на решения, които засягат ежедневието ни.

(За да научите повече за ценностите и мерките, за които „За Земята “ се застъпва в новата структура на ЕС, разгледайте нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация в края на публикацията).

Защо трябва да гласуваме на изборите през юни 2024 г.? 

Изборите са шанс не само да изразим позицията си чрез представител в Европейския парламент, но и ще доведат до по-нататъшни последици, оформяйки политическите приоритети на ЕС не само за следващите 5 години, но и за десетилетия напред. 

Резултатите от изборите ще доведат до нов състав на Европейския парламент, който заедно с Европейския съвет (държавни и правителствени глави) ще определя приоритетите и политиките на Европейската комисия за периода 2024-2029 г. 

Този петгодишен цикъл е по-важен от всякога. Според прогнозите само 42% от настоящите членове на ЕП вероятно ще бъдат преизбрани през следващата година, докато останалата част от Парламента (почти 58%) ще бъде съставена от изцяло нови членове на ЕП. Този брой може да нарасне още повече поради вероятността от появата на нови партии, които ще доведат до създаването на допълнителни места. Ето защо през предстоящия цикъл съществуват съществени възможности, но и рискове. 

Въпреки това Европейската зелена сделка, инициативата на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата, обръщане на тенденцията за загуба на биоразнообразие и осигуряване на зелена и справедлива трансформация в Европа, като гражданите бъдат поставени в центъра на тази трансформация, виси на косъм.

Нашият глас ще бъде от решаващо значение за това Европа да върви напред, а не назад.

В условията на настоящите глобални предизвикателства, особено спешната необходимост за справяне с изменението на климата, гласуването на изборите за Европейски парламент се превръща в ключов инструмент за подкрепа на устойчиви политики. ЕС играе ключова роля в определянето на законодателството в областта на околната среда, в насърчаването на устойчиви инициативи и в насочването на региона към по-справедливо бъдеще.

Но дали Европа е в състояние да се справи с тази задача? Нарастващите цени на енергията и инфлацията, които започнаха преди войната в Украйна, след това се увеличиха и доведоха до намаляване на жизнения стандарт на много хора. Енергийната криза ни показа, че достъпът до енергия на достъпни цени е основна необходимост и че частните енергийни компании, които доминират на европейския енергиен пазар, използват момента, за да увеличат печалбите си, вместо да дадат приоритет на достъпната енергия. 

Повече от очевидно е, че Европа не е предприела мерки, които да дадат на хората увереност, че основните им нужди ще бъдат удовлетворени, като например достъп до жилища, здравеопазване, образование и достъпна чиста енергия, вода, храна и мобилност, както и основно ниво на доходи.

Представяме ви нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Гражданската мрежа за наблюдение на финансирането на Зелената сделка е коалиция, която се застъпва на европейско и национално равнище за повече прозрачност и справедливо разпределение на средствата на ЕС. „За Земята “ като част от нея работи по граждански искания за бъдещето на европейските публични средства. Целта на инициативата е да популяризира позицията на местните общности в седем държави членки чрез поредица от семинари, публични събития, виртуални събития, кръгли маси, доклади и други дейности.

/by

Как Лондон накара зоната с ниски емисии да заработи

В Лондон в действие са зона с ниски емисии (LEZ) и зона с ултра ниски емисии (ULEZ). Те обхващат целия град и ефективно предпазват жителите му от ефектите от замърсяващите превозни средства. Мярката там е една от най-напредналите в Европа. По тази причина „За Земята“ покани на разговор Оливър Лорд – ръководителят на Kампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign) в Обединеното кралство.

Избрахме човека не случайно. CCC водят активна кампания за зоните с ниски емисии из целия континент. Организацията си поставя за цел да насърчи градовете в Европа да преминат към незамърсяващ транспорт до 2030 г. Преди да оглави британското ѝ представителство обаче, Оливър работи години и в градската администрация на Лондон по въпросите на градски политики и планиране на транспорта, помагайки за намаляването на вредните емисии от превозните средства. Освен това той участва в редица кампании за чист въздух, целящи увеличаване на устойчивото пътуване и ускоряване на прехода към електрическа мобилност.

Запис от цялата среща може да намерите в YouTube канала на „За Земята“, като има версии на английски (тук) или с български дублаж (тук).

 

Град с ниски емисии

Лондон въвежда зоната с ултра ниски емисии на 3 етапа. През 2019 г. тя стартира, обхващайки само центъра на града или около 21 кв. км. площ. Две години по-късно, през 2021 г. обхватът ѝ се разширява диаметрално до 360 кв. км., а през изминалата 2023 г. тя вече започва да покрива на практика почти цялата територия на един от най-големите градове в Европа от около 1600 кв.км. За сравнение цялата урбанизирана територия на област София-град, включваща столицата на България, още 3 града и 34 села, е около 255 кв. км., а територията на транспорта (площта на транспортната инфраструктура) в същата зона – около 89 кв. км.

ULEZ в Лондон оперира всеки ден в годината, денонощно, с изключение на 25 декември. Тя изисква минимум покрит Euro 4 стандарт от бензиновите автомобили и Euro 6 от дизеловите. Една от разликите на зоната с ниски емисии там обаче е, че градът позволява да се плаща такса, срещу която превозни средства, които не отговарят на изискванията, да могат да влизат в зоната от време на време. Таксата възлиза на 12,5 паунда на ден за малки превозни средства и 100 паунда на ден за големи. Глобата, обаче, ако влезете без разрешение и платена такса в зоната, започва от 180 паунда на ден.

Зоната с ултра ниски емисии в Лондон обхваща вече целия град или ок. 1600 кв. км.

Истински резултати

„Резултатът от зоната с ниски емисии в Лондон до момента е забележителен“, посочва Оливър Лорд. Лондон разполага с много добра мониторингова система за въздуха. Тя комбинира мрежа от дифузионни тръбички, по-софистицирани устройства за измерване на въздуха и по-големи, професионални измервателни станции. Когато те са разположени както трябва в града, за разлика от тези в София, може да се отчете и проследи реалното състояние на качеството на въздуха в града, както и ефектът от въвеждането на ULEZ.

В случая проучванията показват (в сравнение с очакваното замърсяване, ако в града нямаше въведена ULEZ), че концентрациите на азотен диоксид покрай улиците и пътните артерии днес са много по-малки. По-конкретно – с 46% по-ниски в Централен Лондон (където мярката е в действие от 4 г.) и с 21% по-ниски в зоната на действие от вторият етап (въведена през 2021 г.), т.нар. „вътрешен Лондон“. Една от причините за постигането на ефекта е, че въвеждането на зоната е възпрепятствало от влизане в града 74 000 замърсяващи превозни средства на ден. Всъщност регистрираните МПС в Лондон са намалели като абсолютен брой с 47 000 за периода, след като жителите започват да обмислят и пробват други начини за придвижване.

Замърсяването на въздуха в Лондон се измерва детайлно

Комуникация, комуникация, комуникация

Въпреки наличието на протести и фактът, че не всички жители на града одобряват голямата промяна, успехът ѝ засега показва, че повечето граждани са били подготвени. Един от важните моменти във въвеждането, посочва Оливър, е че комуникацията за причините, които са довели до подобно решение, както и детайлите във въвеждането на зоната с ултра ниски емисии започва доста години предварително. Идеята е обявена публично още по времето на мандата на Борис Джонсън като кмет на Лондон през 2013 г. Т.е. 6 години преди влизането в сила на първите рестрикции (които по преценка на следващата администрация на Садик Хан дори се въвеждат с около година по-рано от плана) и приблизително 10 години преди окончателното разширяване до мащаба на целия град. По време на подготовката под внимание се взимат и появилите се междувременно съдебни решения по отношение на чистотата на въздуха, разкритията на скандала Дизелгейт, както и проучвания, показващи как по-бедните жители на града живеят в по-замърсените райони, въпреки че шофират по-малко.

Публичната комуникация на предстоящата зона с ниски емисии в Лондон включва широка информационна кампания, чрез която да се пояснят вредите от мръсния въздух и защо се налага да се приложи такава мярка. С конкретни послания и инициативи са адресирани и различни засегнати социални групи и по-замърсени райони.

Въвеждането на такса „задръстване“ за всички коли в годините преди въвеждането на LEZ също се възприема като начин гражданите да свикнат с идеята.

Една от кампаниите за чист въздух в Лондон. Снимка: Healthy Air London

 

Кои мерки работят

Отказването от най-замърсяващите автомобили е подпомогнато с мерки за смекчаване на прехода, които са насочени към различни уязвими групи – хората със специални нужди, пациентите, които трябва да посещават болници и др. Предвидена е и мащабна програма (160 млн. паунда) за изкупуване на най-старите автомобили за скрап. Въведени са допълнителни експресни автобусни линии.

Градският транспорт и други МПС с обществена роля често са едни от най-големите замърсители, защото те са сред малкото толкова тежки машини, които се движат в определени части на града, а от друга страна – защото подмяната им обикновено не се случва толкова периодично, колкото на частните автомобили. Да подмениш целия автопарк на обществения транспорт на един много голям град  е много скъп проект. Вероятно дори непосилен за изпълнение в кратки срокове дори за най-богатите градове. В същото време обаче, Оливър Лорд посочва, че при въвеждането на зона с ниски емисии е много важен примерът, който дават държавните и общински институции. Не само заради размера на практическото въздействие от големите, често дизелови автобуси, но и от комуникационна гледна точка. Така се показва, че и обществените институции дават своя принос към промяната. А в Лондон тя започва с електрификация и ретрофитинг на автобусите от градския транспорт. Проблемът с големия мащаб е адресиран, като в началото се приоритизират транспортните коридори, по които автобусите замърсяват най-много и в същото време обслужват някои от най-маргинализираните общности.

Адресират се и другите популярни форми на обществен транспорт. Повече от половината от световноизвестните черни таксита, преди с доста стари дизелови двигатели, вече са оборудвани с plug-in hybrid технология. UBER от своя страна поема ангажимент всяка тяхна кола в Лондон да е електрическа до 2025 г. Популярната услуга оперира между 50 и 60 хил. автомобила в града.  Като цяло от опита на Лондон се вижда стойност в идеята да се обмислят политики, които адресират този тип услуги, защото те обикновено са достатъчно много в един модерен град, а също участващите в тях МПС са диспропорционални замърсители – средногодишно те имат много по-голям пробег от частните автомобили.

Въпреки усилията да се намали броя на автомобилите в града, от Clean Cities Campaign посочват важната роля на споделената мобилност. За град с размерите на Лондон това значи освен споделени велосипеди и тротинетки, също така и услуги за споделени електрически автомобили, особено там, където няма добро покритие на градския транспорт. В категориите електрификация на обществения превоз и споделена мобилност британските градове всъщност в момента изостават. А пък София не се намира на толкова лошо място в Европа, макар и основно заради наследството от социализма и някои независими частни инициативи показва едно скорошно проучване. Да се надяваме, че тази тенденция тук ще се запази и ще бъде подкрепена още по-активно от общината и държавата.

Велосипедите са най-бързият начин на придвижване в центъра на Лондон

И без двигател

Налице са и други предпоставки за успеха на зоната с ниски емисии, които силно отличават българската столица в негативен аспект спрямо Лондон. Една от тях са значителните инвестиции във възможностите за велосипедно придвижване в най-големия град на Великобритания. „Живея в Лондон от повече от 15 години и пред очите ми се случи истинска трансформация по отношение на инфраструктурата, която хората могат да ползват, за да карат велосипед. Това важи особено за велоалеите, които са отделени от останалото движение и са по-безопасни“, споделя Оливър Лорд.

Той посочва и друг важен пример – новата градската железница, т.нар. линия „Елизабет“. Открита само преди около година и половина след десетилетия планиране, тя добавя 10% капацитет на релсовия транспорт в огромната метрополия. Движейки се със скорост 2 пъти по-висока от тази на метрото, тя е била предпочетена от впечатляващите 150 млн. пасажери през 2023 г.

Както в София, логистиката също е типичен градски проблем и в Лондон – бусовете за доставки се оказват един от големите замърсители. От Clean Cities Campaign планират действия в тази посока, като една от идеите, по които вече се работи, е популяризирането на карго велосипедите.  В центъра на Лондон е по-бързо да се придвижваш с велосипед, отколкото с какъвто и да е автомобил, категоричен е Оливър. Поради тази причина някои големи бизнеси, като Amazon, DPD и UPS вече използват товарни велосипеди в града. В комбинация с инвестициите на града в инфраструктура за велосипеди, те се оказват доста удачен вариант. Тази кампания се прицелва не само в бизнесите, но и в родителите и има причина за това. 25% от трафика в пиковите часове в града се формира от майки и бащи, които карат децата си на училище.

„В крайна сметка дългосрочната цел не е да имаме нови автомобили, а да имаме по-малко автомобили“, напомня ръководителят на Clean Cities Campaign във Великобритания.

Запис от целия семинар на „За Земята“ с презентацията на Оливър Лорд, с още примери и дълга сесия с въпроси и отговори, от които също могат да се направят интересни изводи и паралели със София, може да гледате на български (тук) и на английски (тук) в YouTube канала на „За Земята“.

/by

Как да направим дома си енергийно ефективен и да пестим от енергия

Знаете ли, че енергията, която се използва в сградите, по принцип представлява един от най-големите източници на консумация в света?  В Европа обаче положението е дори още по-сериозно. Отоплението, охлаждането и производството на топла вода се равняват на 80% от енергията, която ние като граждани употребяваме у дома. Това значи, че сградите са най-големият потребител на енергия в ЕС. По-голямата част от тази консумация (около 60% от нея) е специално за отопление. Освен на джоба ни и на качеството ни на живот, това се отразява, разбира се, и на вредните емисии, които се отделят в атмосферата – на домовете в Европейския съюз се падат около 36% от парниковите газове в следствие на производството на енергия. Наличието на остарели и неефективни отоплителни системи  допринася значително за влошените норми на атмосферния въздух по места – всички познаваме картинката на обгърнатите от пушек по-малки градове и села, но може би не всички си даваме сметка и за негативното влияние на някои видове отоплителни системи върху здравето ни в нашите домове.

ЕС адресира този проблем с променената Директива за енергийните характеристики на сгради (2018/844). Според нея от началото на 2021 г. всички нови сгради трябваше да са почти нулевоенергийни сгради, а от 2019 г. всички нови публични сгради, като енергийните сертификати трябваше да са задължителни. България обаче се забави с въвеждането на законодателни промени, които да отразят и локализират този стремеж на цяла Европа. Почти нулевоенергийна сграда (ПНЕС) означава такава, която има много високи енергийни характеристики – трябва да потребява с 90% по-малко енергия от досега наличните домове. Това значи използване на нови методи на строителство и нови материали, с които да се постига изолация. При това много ниското количество необходима енергия следва да се покрива в много голяма степен от енергия от възобновяеми източници (55%), включително такава, произведена на място или в близост до точката на консумация. Мярката влезе в действие в България само преди дни, в началото на 2024 г. Доколко ще бъде успешна е друг въпрос, но в тази статия няма да се фокусираме върху този проблем.

Да не чакаме, защото губим и днес 

Дори настрана от законодателството на страната и ЕС, енергийната ефективност на сградите, в които живеем, е един от най-важните индикатори на качеството ни на живот. Тя показва освен ежедневния комфорт, така и разходите, които правим за енергия, които се оказват основно перо в личния бюджет на всяко домакинство. Или по-конкретно, според данни на НСИ – вторият най-голям разход за хората в България след храната. При това за последното десетилетие размерът му се е повишил с над 60%. 

Точно заради всичко това да направим жилището си по-енергийно ефективно е важно. Особено що се отнася до еднофамилните къщи, където загубите като индивидуална единица от една страна са още по-големи, а от друга – живеещите в такива домове на практика в момента почти нямат достъп до програмите за финансово подпомагане на сградното обновяване. 

По тази причина „За Земята“ стартира серия от събития в по-малки населени места, с които се стремим да информираме местните хора за възможностите да подобрят дългосрочно качеството си на живот, като ограничат преразхода на енергия. Започнахме в края на 2023 г. в община Трън.

Срещнахме се с местни хора в Трънско, за да обсъдим начините за подобряване на енергийната ефективност на домовете.

Да започнем с определяне на целите си

Преди всичко, при повишаване на енергийната ефективност на една сграда, трябва да си поставим конкретна цел. Решенията може да са различни – както лесни, така и времеемки, както евтини, така и скъпи. Всеки случай е индивидуален и трябва да отразява възможностите и нуждите на домакинството. Към колкото по-голям комфорт се стремим, толкова първоначалният разход може да е по-голям. Търсенето на балансиран подход ще ни осигури възвращаемост на инвестицията. 

Логичният начин да започнем всичко е с изчисляването на топлинния баланс на нашия дом, посочи по време на първата лекцията инж. Светослав Стойков от „За Земята“. От едната страна е възможната придобита (произведена) енергия, от друга са загубите на топлина от пренос/топлообмен и вентилация. Знаейки какво искаме да постигнем в това отношение, означава да сме наясно в коя част на годината каква енергия ни е нужна, за да можем да си определим кои биха били най-ефективните решения за конкретните ни нужди като цена и качество. 

Инж. Светослав Стойков от „За Земята“ започна лекцията си от основите на енергийната ефективност.

След това обсъди с местните хора и някои мерки, които можем да вземем, за да пестим енергия.

 

Практически стъпки за енергийно ефективен дом

Ако ще строим нов дом, модерният подход е да го съобразим с климатичните особености (например слънцегреене и вятър),  чрез по-умно проектиране, интелигентен дизайн и уместен подбор на материали и системи и др. При вече построените домове обаче има няколко елемента, които можем да подобрим. 

На първо място – да поставим добра изолация.  Осреднено едно неефективно старо жилище губи около 40% от топлината си през стените, 25% през покрива и 10% през плочата. Проектирането на изолацията трябва да започне с определяне на температурата, която искаме да постигнем във всяко помещение. Материалите за изолации са разнообразни и експерт може да ви посъветва за най-добрите варианти в конкретния случай .

На следващата степен по важност се намира осигуряването на прозорци и врати с добро качество. Загубата на топлина от стари и неуплътнени такива обикновено е около 25% от общата. Модерната дограма е вече нещо доста добре познато в България, но и там имате възможности за избор по отношение на цена, качество и ефективност. Трябва да се внимава и за много от детайлите – не само за стъклопакета и рамката, но и за панти, брави, уплътнители, дистанционери и т.н. Тъй като коефициентите на топлопроводимост на прозорците са много по-стриктни, може да се направи отново изчисление на енергиен баланс:  колко топлина минава през прозореца,  какви са топлинните печалби от слънцето и какви са загубите през рамката и през самия стъклопакет.

Осигуряването на добра изолация на стените, както и качествени прозорци са първите важни стъпки към енергийно ефективен дом. Загубите от там може да са големи. Графика: Институт Кръгова икономика

 

За запазване на ефективността на отоплението е много важно да се осигури ниво на въздухоплътност, съобразено със спецификите на дома. Това значи да се идентифицират и неутрализират пролуките, през които топлината „бяга“ от жилището. Обикновено появата на такива е свързана с недобро изпълнение на общите строителни дейности, но може и да е от различни специфики на методите на изграждане на къщи в различните държави. Например в определени места се знае, че студеният въздух би могъл да прониква на места покрай контактите на електрическата мрежа. Качествената въздухоплътност не само намалява загубите, но и предотвратява възможността за поява на конденз вътре в помещенията, повишава защитата от шум и качеството на въздуха в дома, ограничавайки проникването на замърсители от околната среда. Нужно е да се вземе под внимание, че при стриктни нива на въздухоплътност е ключово да се се проектира и инсталира вентилационна система поради намалена въздушна циркулация.

Не на последно място по важност е да действаме за ликвидиране на ефектите от термомостовете, известни още и като топлинни мостове. Това са местата в конструкцията, където има сглобки, където се среща пълно или частично проникване през обвивката на сградата от материали с различен коефициент на топлопроводимост. Това може да е заради промяна на дебелината на конструкцията, разлика между вътрешните и външните повърхности, които възникват при връзките между стени, подове и тавани или например точките, в които се събират части от сградата, които имат изолации, с такива без. Чест пример са балконите. Добър вариант за старт тук е да се извърши заснемане с инфрачервена камера на сградата, което ще ви покаже точно къде има загуба на топлина.

Добре изолираното жилище може да се оборудва с по-ефективна система за отопление и климатизация, както и с такава са собствено производство на енергия. Те ще ви на направят в по-голяма степен независими не само от промените в климата, но и от пазара на електроенергия. Инвестицията в енергийна ефективност е едно от решенията, за които едва ли ще съжалявате в дългосрочен план. Особено с днешната глобална и локална ситуация, в която се очаква климатът да става все по-екстремен, а енергийната сигурност все повече да е в ръцете на самите граждани.

/by
,

Местните в Бели бряг продължават да се борят за справедливи обезщетения

През септември подпомогнахме завеждането на дело за обезщетение на жител на с. Бели бряг, община Раднево, за претърпени неимуществени и имуществени вреди по реда на ЗОДОВ – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Делото ще бъде разгледано от Административен Съд – Стара Загора, на който е местно подсъдно.
Исковата молба е приета и сега се очаква отговорът на ответника – Министерство на енергетиката – на твърдените от ищеца бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на Мини Марица-изток ЕАД. Цялостно липсват действия за контрол във връзка с изкупуването на земите и имотите в землището на с. Бели бряг, както от страна на Мини Марица Изток ЕАД, на БЕХ и на техния принципал – държавата, с цел преместването на оставащото му население и осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост.
Ако и вие желаете да подкрепите местните жители на изселваните заради планове за разрастване на държавните въглищни мини в Старозагорско (с. Бели бряг и с. Трояново), подпишете петицията до Министъра на енергетиката, настояваща за справедливи обезщетения.
/by

Единственото решение за софийските отпадъци е незабавна промяна в сметосъбирането

Одитът на Столичното предприятие за третиране на отпадъци беше крайно необходим и разкри това, което екологично сдружение „За Земята“ от години повтаряме – управлението на отпадъците в София е изключително компрометирано и цената плащат гражданите.  Напомняме, че замалко софиянци да заплатят и със здравето си, ако инсинераторът в ТЕЦ „София“ беше построен.  „Щом в завода […]

Read more →
/by
, ,

Какви решения може да има, за да живеем в топли домове, да дишаме чист въздух и да използваме чиста енергия?

В момента имаме огромната възможност да променим енергийната система от такава, зависима от изкопаеми горива, към една децентрализирана и демократична система,  която позволява хората сами да произвеждат енергия и да са независими в голяма степен от системата. Това може и да звучи страшно, но не е никак толкова трудно: вече имаме технологиите и средствата за това.

 

  • Енергийна ефективност на първо място

Няма какво да се лъжем – спестената енергия е най-чистата енергия. 

Енергийната ефективност е един от най-лесните и достъпни начини за борба с изменението на климата и едновременно с това ни помага да намалим разходите си за енергия. 

За енергийната ефективност, можете да прочетете повече тук.

 

  • Енергия за хората

Вярваме в децентрализираната енергийна система, която ще позволи всеки желаещ да произвежда, съхранява и продава чиста енергия. 

Първата стъпка е законодателство, което ни насърчава да сме “потребители-производители” без излишна бюрокрация: каквото не консумираме от енергията, произведена от слънчевите панели на покривите ни, например, да можем да върнем обратно в мрежата и така да спечелим.

Сдружения от съседи, квартали, общини могат да обединят сили и да произвеждат, използват и продават енергия от възобновяеми източници заедно – под формата на енергийна общност. Така енергията се произвежда на местно ниво и остава в общността общност, като по този начин можем да намалим сметките си. В това може да се включи дори общината и общинските сгради и да подкрепи и енергийно бедните, по-уязвими домакинства да имат чиста енергия на по-ниски цени. 

 

  • Изход от изкопаемите горива чрез справедлив преход

Екологично сдружение “За Земята” подкрепя поетапен изход от въглищата до 2030 г, защото технологиите са достатъчно напреднали. Но настояваме това да се случи с внимателно планиран и прецизно изпълнен справедлив енергиен преход, който поставя хората на първо място. Не вярваме в противопоставянето поминък срещу здраве, а смятаме, че всички трябва да имат достъп до чист въздух и приемливи работни условия. Редно е финансовите средства да се насочат към най-засегнатите от прехода – работещите във въглищните региони, местните общности, уязвимите групи – чрез социална подкрепа, разнообразяване на икономиката и зелена енергия, която дава възможност на хората да участват в енергийната система. 

Изходът от въглища обаче не трябва да води до преход към изкопаем газ. Така рискуваме да се заключим отново към един несигурен и замърсяващ източник на енергия. Така след няколко години можем да се окажем в подобна ситуация като въглищната и то след една сериозна инвестиция.

За кампанията ни против изкопаемия газ, можете да прочетете тук.

 

Да се борим заедно за една чиста планета, с чиста енергия, която ни дава добър и качествен живот. Стани наш доброволец тук. 

 

Виж брошурата тук.

 

/by