,

Доклад: Ползите за хората и икономиката от Зелената сделка многократно надвишават цената за осъществяването ѝ

Ако България не предприеме действия по отношение на климатичните политики, ще ѝ струва 59 милиарда евро — загуби от свързани с климата екстремни събития. В същото време следването на сценарий, съвместим с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, ще доведе до не само до избягване на такива загуби, но и до допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро — или почти 10% от БВП на България за 2022 г. Изводите са от доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”, публикуван от мрежата организации CAN Europe, от която “За Земята” е част.

Изследването прави сравнение между три сценария — бездействие, минимални мерки и амбициозни реформи, които ще ограничат затоплянето до 1.5 С. За всяка една от 13-те анализирани държави в ЕС резултатите потвърждават, че ползите от инвестиции във въглеродонеутрална икономика надхвърлят разходите. 

Изчисленията в доклада са направени с помощта на два компютърни модела — COACHH, финансиран от Европейската комисия и COMBI, създаден от консорциум между университети, образователни и експертни организации. Използваните данни са от Европейската комисия и показват, че Зелената сделка и следването на целта от 1,5 С от Парижкото споразумение ще доведат до допълнителни ползи (директни съпътстващи ползи) за целия Европейски съюз, оценени на 1 трилион Евро до 2030 г.  

Най-значителните ползи от амбициозния сценарий ще са в областта на енергийната сигурност — 2.1 млрд евро, а здравните ще са на стойност 300 млн. евро. В същото време следването на настоящите климатични политики ще доведе до загуби от 12 милиарда евро, ако не се повиши амбицията до ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса. 

“На фона на разгорещените дебати за ползите от Зелената сделка, става все по-ясно, че ЕС и в частност България ще спечели, ако се движи в крак с времето. След поредица от анализи, концентрирани върху здравните ползи, имаме и тези убедителни данни, които разглеждат темата от различни страни. Категорични сме, че амбициозните и навременни климатични решения ще се отразят положително на икономиката на България”, казва Радостина Славкова от екип “Климат и енергия” в За Земята. 

Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България.

Оригинална версия на доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” с изводи за други държави. 

 

Повече информация:

  • Графиката на избегнатите икономически загуби за България ясно показва, че при сценария на бездействие загубите, изразени в милиарди евро, са значително по-високи (59 мрлд. евро) в сравнение с прогнозираните при сценария на заявените политики (12 млрд. евро)
  • Общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия, и което само по себе си е значителен стимул за предприемане на навременни действия в областта на климата.
Категория  Съпътстващи ползи (закръглени) 
Енергийна система/сигурност (млрд. евро) 2.1
БВП и публичен бюджет (млрд. евро) 3.4
Спестени ресурси (млрд. евро) 1.8
Здравни ползи (млрд. евро)  0.3
Общи парични ползи (млрд. евро) 7.6
Общи парични ползи (% от БВП за 2022 г.) 9.2%
Пряка допълнителна заетост (в години) 68,576
Избегната смъртност (преждевременни смъртни случаи на година) 1,098

Източник: Изчисления на CLIMACT и CAN Europe въз основа на модела COMBI

Ползите за Енергийна система и енергийната сигурност на страната се оценяват на 2.1 млрд. евро – избегнат внос на изкопаеми горива и избегнати други инвестиции в технологии за изгаряне за производство на електроенергия. Така ще се намали цялостната употреба на енергия, но и цената й.

Ползи за БВП и публичния бюджет в размер на 3.4 млрд. евро. Тук е изчислен ефекта от общото търсене на стоки и услуги и ефектът, който инвестициите биха имали върху бюджета.

Спестени ресурси или ресурсна ефективност в размер на 1.8 млрд. евро – или с други думи: комбинация от намален материален отпечатък, спестен разход на изкопаеми горива през целия жизнен цикъл и избегнат добив на метални руди.

Здравните ползи са оценени на 300 милиона евро – кумулативно от избегнати изгубени години живот и преждевременна смъртност, дължаща се на ФПЧ2,5; избегнати смъртни случаи в следствие на озоново замърсяване; избегната повишена смъртност през зимата и заболеваемост през зимния период (най-вече от астма). 

Моделът COMBI сочи, че общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия.

 Разходи, свързани с преждевременна смърт и заболеваемост поради излагане на частици PM 2,5 (фини прахови частици)

Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните от ОИСР от 2019 показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. Данните за страната ни са сходни с тези на държави като Китай, Сърбия, Босна, Украйна.

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

/by
,

Доклад „Прозрачност и достъп до данни за действия в областта на климата“

„Transparency and Access to Data on Climate Action“ Report

Докладът на CAN Europe с участието на За Земята „Прозрачност и достъп до данни за действия в областта на климата“ предоставя оценка за състоянието на прозрачността и достъпа до данни на национално ниво в дванадесет европейски държави, включително България. Основната цел е да се анализира наличността и качеството на данните, използвани за мониторинг на изпълнението на Националните енергийни и климатични планове (ИНПЕК/NECP), като се набележат пречките, които държавите срещат при събирането и предоставянето на тези данни. В доклада се подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността и достъпа до данни, което би допринесло за по-добра информираност на обществото и за по-ефективен мониторинг на климатичните политики.

Състояние на прозрачността в България

В България докладът идентифицира няколко ключови предизвикателства, свързани с достъпа до данни за климата и енергетиката. Един от основните проблеми е липсата на централизирана платформа, която да предоставя цялостна и леснодостъпна информация за националните климатични и енергийни данни. Понастоящем информацията е разпръсната между различни институции, като Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Тази разпокъсаност на данните в областта на околната среда и климата затруднява не само достъпа до данни, но и тяхното използване и сравнение.

Друг пример за пропуск е, че в България липсва подробна информация за някои източници на възобновяема енергия като геотермалната енергия, няма и отделни данни за потенциала за вятърна енергия на сушата и в морето, което затруднява точната оценка на националните енергийни ресурси. Освен това, част от данните са достъпни в неудобен за потребителя вид (напримеер само сканирани PDF документи), което допълнително възпрепятства тяхното ползване от учащи, граждани и неправителствения сектор.

Проблеми с институционалната комуникация

Важен проблем, посочен в доклада, е свързан с проблемна комуникация между различните институции, които отговарят за събирането и публикуването на данни в областта на околната среда и климата. Например, в България липсва координация дори между отделните дирекции в Изпълнителната агенция по околна среда, които са отговорни за различни аспекти на националната инвентаризация на емисиите на парникови газове. Липсата на координация затруднява пълното и точно отчитане на данните за въглеродните емисии и може да доведе до неточни данни, както и до случая с недостатъчното заплащане на квотите/таксиите за отделените емисии от конкретни предприятия във въглищната индустрия.

Закъснение в публичните консултации

Докладът също така отбелязва, че в България липсва ефективна система за публични консултации по въпросите на климата и енергетиката. Първата публична консултация по актуализацията на Интегрирания национален план за енергия и климат (ИНПЕК) беше значително забавена – тя се състоя шест месеца след 30.06.2023 г. – крайния срок, който беше поставен от Европейската комисия за изпращане на чернови на ИНПЕК. Забавянето доведе до откриването на процедура за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия, тъй като страната ни не успя да подаде актуализиран план в определените срокове.

Предизвикателства в събирането на данни

Освен проблемите с достъпа до данни, България среща трудности и със събирането на достатъчно точна и навременна информация за емисиите и енергопотреблението. Един от посочените проблеми е използването на собствени акредитирани лаборатории от някои топлоелектрически централи (ТЕЦ) за измерване на емисиите замърсители, вместо независими лаборатории. Това създава риск от неточни данни за емисиите и съответно по-малко платени квоти за въглеродни емисии, което може да се квалифицира като вид измама.

Препоръки за подобрения

В доклада са дадени няколко ключови препоръки за подобряване на събирането и управлението на данни в България. Първо – препоръчва се създаването на централизирана платформа („единен портал“), където да се събират и предоставят всички климатични и енергийни данни в лесен за използване формат, като Excel таблици. Това ще подобри прозрачността и ще улесни както обществеността, така и експертите при търсенето и анализа на данни. Второ – докладът подчертава необходимостта от по-добра координация между институциите, за да се осигури по-качествено събиране и управление на данни. Трето – препоръчва се по-бързо и прозрачно публикуване на данни за емисиите, което ще намали закъсненията и ще позволи по-добро наблюдение на напредъка по изпълнението на климатичните цели на страната.

Докладът предоставя цялостна оценка на проблемите, свързани с прозрачността и достъпа до данни в България. Въпреки наличието на исторически данни за някои ключови показатели, като емисиите на парникови газове и енергопотреблението, докладът идентифицира сериозни пропуски в достъпа до качествени и навременни данни, както и проблеми с институционалната комуникация и публичните консултации. Препоръките, направени в доклада, подчертават важността на подобряване на съществуващите механизми за събиране и предоставяне на данни, за да се гарантира по-голяма прозрачност и ефективност на климатичните действия на страната, каквито задължения има и по Орхуската конвенция – за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by

Възобновяема енергия от бивши въглищни терени предложиха енергийни експерти, природозащитници и местни общности

Изграждане на възобновяеми енергийни източници на мястото на терените, заети във въгледобива, предложиха експерти по време на кръглата маса “Eфективна рекултивация на въглищни мини”, организирана от Екологично сдружение “За Земята”. Участниците в събитието се обединиха около мнението, че рекултивацията на въглищни мини в България е необходима за възстановяване околната среда и опазване на човешкото здраве като същевременно предоставя възможности за устойчиво икономическо развитие.

Кръглата маса се проведе на 22.02 в Национален дом на науката и техниката и включи Красимир Ненов, зам-министър по енергетиката, Теодор Дребов, директор на дирекция “Концесии” към Министерство на енергетиката, представители на минни компании, енергийни експерти, природозащитници, които начертаха възможностите спрямо съществуващата законова рамка и заложените бюджети. 

Като необходима първа стъпка участниците изтъкнаха създаването на оценка на извършената рекултивационна дейност до момента и изчисляване на необходимите допълнителни разходи от националния бюджет, поради по-ранното от планираното спрямо концесионните договори излизане от въглищата. Предвидените по Териториалните планове за справедлив преход 201 милиона евро за трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил, Перник, са по-скоро допълващи и предназначени за планиране икономическото преобразуване на тези терени и със сигурност не могат да бъдат използвани за дейности, задължение на концесионера, следвайки принципа “Замърсителят плаща”.

При класическата форма на рекултивация процесът изисква енергия и време, той включва подравняване, почистване на замърсени терени, възстановяване на почвата, за да е годна за земеделско или лесовъдно ползване. Със значително по-малко ресурс увредените терени могат да се превърнат годни за промишленост и генерация на възобновяема енергия. По този начин съответно да се търси синергия между намалени разходи, и обезопасени терени, препитание за местното население и опазване на други природни или земеделски терени, които потенциално биха били увредени поради икономически и енергийни проекти.

“Трябва да се приеме в публичното пространство и от общностите, които работят по темата, каква ще бъде посоката за развитие.”, коментира Радостина Славкова от “За Земята”. Теодор Дребов подчерта, че въпреки минималните суми за рекултивация, предвидени в Териториалните планове за справедлив преход, в концесионните договори на компаниите винаги има и включена рекултивация. Адвокатът по екологично право Александър Коджабашев даде пример, че се случва дружествата да обявят фалит и да не спазят тази точка от концесионния договор. Презентацията на специалистът по рекултивация Кристиян Панайотов даде актуални данни за състоянието на терен за съхраняване на отпадъчна пепел в Перник — взетите от мястото и изследвани в лаборатория почвени проби показват високо съдържание на опасни за човешкото здраве вещества, които години наред биват разпръсквани в близкия квартал. 

На събитието бе представен и доклад от мащабното проучване на WWF България за капацитета на увредените терени в страната да се използват за производство на възобновяема енергия, което предстои да се презицира и надгради и посредством междуинституционална работна група.

Във финалнатари дискусията модераторът на събитието Славчо Нейков от Института по енергиен мениджмънт отправи покана към присъстващите да изпратят предложенията си за нормативни промени към екипа на “За Земята”. 

Презентации от кръгла маса “Eфективна рекултивация на въглищни мини”

Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход – Радостина Славкова, енергиен експерт в „За Земята“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Рекултивация на сгуроотвал „Седми септември“ – Кристиян Панайотов, Ръководител на научния отдел на „Агровар“; Александра Иванова, Геопространствен експерт в „Агровар“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини – адв. Александър Коджабашев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Базов анализ на потенциал за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени – Магдалена Кирчева, WWF

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Възможности за енергийно развитие на „Марица изток“ след рекултивацията – Петко Ковачев, енергиен експерт в „Зелени закони“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.

Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.

Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]

На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.

Библиография:

[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ –  „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел. 

Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери. 

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:

Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини

Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.

Рециклиране

Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.

Fair-trade (Справедлива търговия)

Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]

Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти

Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]

Повторна употреба

С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство. 

Минимализъм на потреблението

Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.

Иновации

Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5] 

Библиография:

[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

 

/by
,

Вече има как да проследим изпълнението на ИНПЕК в България и още 12 страни

Националните планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) са планове, в които от държавите-членки на ЕС се изисква да опишат по интегриран начин своите цели в областта на климата и енергетиката – както и политиките и мерките за постигането им до 2030 г. (с перспектива до 2040 г. и отвъд). Крайният срок за подаването на окончателната им актуализирана версия до Европейската комисия е 30 юни 2024 г. България публикува първа (частична) чернова едва на 22 декември, за която може да прочетете позицията ни тук.

Вече е онлайн новата актуализация на „NECP tracker“.

NECP Tracker е инструмент, разработен от CAN Europe и SEO Birdlife, заедно с още 12 партньора по проект Together For 1.5, който оценява къде се намират държавите членки по отношение на изпълнението на техните Интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК/NECP), като сравнява това, което са обещали и къде в действителност се намират според последните публикувани данни за емисиите на парникови газове (от Европейската агенция за околна среда) и енергия (от Евростат).

За всяка от обхванатите 13 държави, включително България, инструментът разглежда цялостните и секторните пътища за намаляване на емисиите на парникови газове и допълнителни показатели за енергиен преход.

Тракерът предоставя ключова информация за разбиране на пропуските в амбицията и изпълнението, които трябва да бъдат разгледани в окончателната актуализация на NECP/ИНПЕК. Първоначалната версия на Tracker обхваща 13 страни от ЕС: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Полша, Португалия, Словения и Испания. Инструментът ще бъде постоянно актуализиран и допълван с данни, когато станат достъпни. Ключова нова функционалност е възможността за сравняване на един и същи показател за две държави.

Потребителите също имат няколко опции за персонализиране на графиката на тракера:

  • Могат да подчертаят конкретен ред и да изберат различни годишни диапазони.
  • Могат да виждат данните в абсолютни или относителни стойности.
  • Могат лесно да превключват между различни държави или индикатори.
  • Могат да сравняват един и същи показател за две държави, което е нова функционалност.

Изводи от българската секция на тракера.

България продължава да пренебрегва целите на ЕС за декарбонизация и енергиен преход. Липсата на амбиция стана ясна още от първата чернова на ИНПЕК, който беше публикуван за обществено обсъждане точно преди коледните празници. Въпреки че България вече 8 месеца има ново редовно правителство и парламент (след дълъг период на политическа нестабилност), старите лоши практики на скрита, непълна или трудно достъпна информация продължават.

В черновата липсва моделиране на енергийната система и как е свързана с другите сектори на икономиката. Дори и черновата да бе публикувана по-рано, съответните данни по сектори, за целите и т.н. липсват и е невъзможно да бъдат извлечени за настоящата актуализация на NECP Tracker. Така в настоящата оценка се използват наличните от предходния ИНПЕК данни за 2020 г., в които отново липсва важна информация, като например нетни емисии, брутни емисии и емисии на парникови газове в енергийния сектор – които са в основата на проследяване на напредъка до 2030 г.

Допълнителна информация за тракера на английски език ще намерите в брифинга с ключови констатации.

Статия, коментираща предходната актуализация за България на NECP Tracker-a от 2021 г., можете да откриете на линка.

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.

Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]

Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]

Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор. 

Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 

Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]

Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят. 

Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.

Библиография:

[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 ‏: 978-3830708681

[2] Ahmed, О. (2016). The Beauty of Geoffrey B. Small’s Handcrafted Slowness, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.anothermag.com/fashion-beauty/8730/the-beauty-of-geoffrey-b-smalls-handcrafted-slowness

[3] Confino, J. (2016). We Buy A Staggering Amount Of Clothing, And Most Of It Ends Up In Landfills, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.huffpost.com/entry/transforming-the-fashion-industry_n_57ceee96e4b0a48094a58d39

[4] Brown, R. (2021). The Environmental Crisis Caused by Textile Waste, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.roadrunnerwm.com/blog/textile-waste-environmental-crisis

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка Фиг 1. [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

/by

Срещнете бъдещето на градската мобилност в София на Форум „Чиста мобилност“

На 21 февруари 2024 г. „За Земята“ организира специално събитие в София, което не може да бъде пропуснато от всеки, който наистина се интересува от бъдещето на градската мобилност в най-големия български град.

По време на Форум „Чиста мобилност за София“ ще се обсъжда бъдещето на чистата и активна мобилност и замърсяването на въздуха от транспорта в столицата на България. Той ще събере на едно място за обмяна на идеи и дискусия ключови експерти и представители на институции и организации, които работят по темата за по-чист и по-достъпен транспoрт в града. Сред потвърдилите презентатори и участници в дискусионните панели на форума са Илиян Павлов (заместник-кмет “Транспорт и градска мобилност” на Столична община), Надежда Бобчева (заместник-кмет “Зелена система, екология и земеползване” на Столична община), Методи Аврамов (Център за градска мобилност), Виктор Чаушев (Сдружение Градски транспорт и инфраструктура), Калоян Карамитов (Екипът на София),  Ангел Буров (УАСГ), Радостина Петрова (Вело око) и други.

Ще разгледаме редица проучвания какво се случва до момента в града ни по отношение на придвижването с малко или нулеви емисии и ще обменим идеи какво би трябвало да се промени. Сред темите за обсъждане ще са:

  • Мерки за чиста мобилност и състоянието на качеството на въздуха в града.
  • „За Земята“ ще представи за първи път и данните от независимото си измерване на замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид (NO2) за 2022 г.
  • Обществен транспорт – как да стане той по-масов, привлекателен и с нулеви емисии;
  • Велосипедна мобилност – безопасна, достъпна и за всички желаещи в София;

София може да бъде град, в който придвижването да е достъпно, да е приятно и да не е свързано със значително замърсяване на въздуха. Някои малки стъпки в тази посока вече са направени, но на града му предстои още много работа – за промяна в политиките, за промяна в нагласите на гражданите и, разбира се, за преосмисляне и доизграждане на инфраструктурата.

Събитието ще се проведе на 21 февруари от 8:30 до 13:00 ч. в Launchee. Входът е свободен, но местата са ограничени.
Изисква се предварителна регистрация – последвайте връзката.

Разгледайте подробната програма по-долу:

 

/by
,

Община Благоевград подобрява управлението на отпадъците заедно със За Земята

Благоевград, 13 февруари 2024 г.

„За Земята“ започна съвместен проект с Община Благоевград за разделно събиране на биоотпадъци. На първата работна среща участваха заместник-кмет, ръководители и експерти от отдел „Екология“ и от общинската фирма за сметосъбиране. Обсъдени бяха ключови предизвикателства и необходимите стъпки за успешното въвеждане на пилотна схема за разделно събиране. Проектът цели да подобри управлението на отпадъците, като фокусът е върху активна информираност и включване на домакинства, училища и бизнеси в разделното събиране на биоотпадъци. Проектът предвижда в рамките на една година да бъдат определени пилотните зони и различните типове жилища, в които да се събират разделно биоотпадъци. Подготвят се активна информационна кампания, срещи с представители на етажната собственост, с пенсионерски клубове и организации, които могат да повлияят на нагласите на местната общност.

Инициативата е възможна благодарение на Fork to Farm проект на Европейската мрежа за нулеви отпадъци.

/by
рекултивация кръгла мса

Заповядайте на кръгла маса, посветена на възможностите за нов живот на старите терени от въглищната индустрия

Въглищата малко по малко губят значението си в производството на енергия, но след тях остава огромни терени. Те трябва да бъдат рекултивирани и то по начин, който им дава ново предназначение, съобразено с настоящия контекст. Вместо пропуснати ползи, замърсяване и липса на перспектива за близките райони, ние виждаме възможност за производството и съхранение на възобновяема енергия на тези места, които вече имат дългогодишна история, свързана с енергетиката.
Кръглата маса „Ефективна рекултивация на въглищни мини“ смело споделя опит и говори за навременната и адекватна рекултивация на довчерашните мини. Поканили сме юристи, икономисти и енергийни специалисти да разгледат правната и техническата страна на проблема, включително и да споделим лошите примери. Ще говорим и за възможностите за “нов” живот на бившите минни терени, как да се използват за изграждане на възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергията от тях, като алтернатива на усвояването на земеделски или природни терени за тази цел.
Събитието е в контекста на предстоящата мащабна рекултивация, свързана с намаляването и постепенното спиране на използването на въглища като енергиен източник в България.

Програма за Кръгла маса за ефективна рекултивация на въглищни мини 

10:30 ч. – 15:30 ч.

Национален дом на науката и техниката – Зала 3

София, ул. Г. С. Раковски, 108

Задължителна предварителна регистрация

Модератор: Славчо Нейков

10:00 Регистрация и кафе

10:30 Откриване на събитието – встъпителен анонс от Славчо Нейков и За Земята – 5 мин

10:35 Презентация “Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход” – Радостина Славкова, За Земята – 15 мин

10:50 Презентация “Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини” – адв. Александър Коджабашев – 30 мин

11:20 Представяне на казус и въпроси към институциите относно нерекултивиран открит рудник “Гладно поле”, намиращ се над жилищен квартал – Галина Гергинова, Сдружение “Дишай, Перник” – 15 мин

11:35 Въпроси от участници, организации и граждани към представителите на МЕ и другите институции, които присъстват по отношение на спазването на правната рамка и усъвършенстване на законодателството в посока навременно и качествено рекултивиране на увредените от въгледобив терени – 15 мин

11:50 Лекция на Кристиан Панайотов от Agrovar CC за състоянието на шламохранилище “7-ми септември” в Перник и резултатите от почвени проби. Има ли нарушения? Ефективни методи и видове рекултивация, примери – 30 мин

12:20 Коментар на Александър Коджабашев по темата “7-ми септември” и какви са законовите нарушения като не се рекултивира навреме и се замърсява десетки години близкия жилищен квартал – 10 мин

12:30 Коментари от Министерство на енергетиката по предходната тема  – 10 мин

12:40 Обяд – 50 мин

13:30  Обобщени резултати от проучване на WWF Bulgaria “Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени“ – Магдалена Кирчева, ГИС експерт и автор на доклада – 15 мин

13:45 Презентация за потенциала за използване на рекултивираните терени за ВЕИ, съхранение на енергия и други – Петко Ковачев, Институт за зелена политика – 15 мин

14:00 Въпроси от участници, граждани и организации към МЕ и други институции по двете следобедни лекции – 20 мин

14:20 Кафе пауза – 10 мин

14:30 Обща дискусия и уточняване на теми и текстове за изготвяне на общи становища и искания към институциите от организации и граждани по темите от Кръглата маса – 60 мин

15:30 – Край на събитието

/by
, , ,

Call for consultants for study on sustainable heating solutions in the Tsarkva neighbourhood of Pernik, Bulgaria

Za Zemiata / CEE Bankwatch Network is looking for a consultant to map the existing situation and identify and analyse sustainable heating solutions for the Tsarkva neighbourhood of Pernik in Bulgaria. 

Za Zemiata and CEE Bankwatch Network are working extensively on implementing a just transition away from fossil fuels in a number of countries in the CEE region, including Bulgaria. Decarbonising the heating sector is a key issue, as the district heating systems in the just transition regions are dominated by coal. 

With funding available from the Just Transition Fund, this is a good time to consider what some solutions for decarbonising the heating in Pernik might be, focusing on buildings that are not connected to the district heating system as a pilot project.  

Pernik is a city with around 80,000 inhabitants; the main district heating provider is Toplofikacia Pernik, and Pernik is the town in Bulgaria with the hightest percentage of district heating customers. The district heating system runs on coal with some biomass. The quaity of the district heating service is questionable, which can be seen from the various accidents with the heat supply in the city which often leave consumers without heating in the winter. One of the key issues with decarbonising the district heating in Pernik is the fact that it is privately owned, therefore the local authority has very limited influence over the decarbonisation process. This is why the municipality is exploring alternative solutions, such as alternative district heating or smaller localised district heating units. Coming up with a solution in a timely manner is of key importance as the district heating operating company has not indicated any interest in decarbonising. 

Subject of the proposal 

The objective of the study is to provide a technical analysis of the current heating situation in Pernik with a specific focus on Tsarvka neighbourhood, which is not connected to the existing district heating. Within the study, it would be beneficial to sketch out what opportunities for district heating based on renewables might be suitable for the area. In addition to a technical feasibility study, an economic feasibility study should be covered by the report, in order to serve as a basis for developing a business case in the future. 

The study will be used to form the groundwork for the heating decarbonisation plan for Pernik’s Tsarkva neighbourhood, help inform decisionmakers’ opinions on what approach to take to sustainable distict heating, and start a conversation on potential funding sources and potential pilot project opportunities. 

The study should be approximately 35-40 pages long. It will be written in Bulgarian and translated in English, with the consultant responsible for translating the Executive Summary. The study should include the following:

1. Executive summary (2 pages)

2. Introduction (2 pages)

 – Outline of the heating situation in Pernik with information about the current heating demand

3. Mapping of the current situation (5 pages)

– Mapping of available data specifically relevant to the Tsarkva neighbourhood and Pernik in local authority documents and – where relevant – government and other stakeholder reports, as well as of the technical and economic aspects of various components of the energy transition in Tsarkva and Pernik (desk research)  

– Characteristics of Tsarkva’s heating and cooling systems: size, infrastructure, fuel sources, ownership (some element of field research might be necessary)

4. Recommendations of preferred solutions  (25 pages)

– Calculating the renewable potential: this may include deep geothermal, heat pumps, waste heat from industry (not the coal power plant ), solar thermal, heat storage, etc. Biomass should only be considered as a last resort and should not include primary forest biomass, only offcuts from sawmills, crop residues etc.  

– What alternatives might be available in the area and guidance on what the preferred approach should be – technical feasibility aspect 

– What is the economically feasible potential and costs identified with the preferred approaches?

5. Conclusions (2 pages)

The final publication outline will be agreed upon with the consultant prior to the beginning of their work. The consultant will be responsible for drafting the study, and is expected to produce two drafts and a final version. Bankwatch staff will provide comments on the drafts, and will be responsible for the proofreading, translation, design and distribution of the publication. The study will be published, and the consultant should be willing to be mentioned publicly as author. Based on the study, Bankwatch will also produce a shorter briefing paper for policymakers and a wider audience. The consultant might be required to make a few appearances at events (including local events and topical events such as webinars) in order to promote the study and its findings. Any such appearances will be organised and costs covered separately. 

Timeline 

Date  Task due  
26 February  Deadline for submitting offers 
29 February  Selecting the consultant; results from the selection process are communicated to applicants 
5 March  Contract signing; initial coordination call with consultant to discuss general outline of the study 
March – September  Data gathering, analysis and writing 
2 September   First draft; Executive summary complete 
13 September  First round comments 
1 October  Second draft 
14 October  Final comments 
25 October  Final version revised 
4 November  Study published 

Budget 

A maximum of EUR 10 000 including VAT, half of it to be paid upon the delivery of the first draft and the difference upon delivery of the final version of the study.  

Eligibility 

Experts in the field of sustainable energy, with a background in engineering or similar. They should have extensive knowledge of the heating sector and of renewable energy sources. Excellent knowledge of English is required. Knowledge of or previous experience specific to Bulgaria is required.   

How to apply 

Applicants should submit their offers by 26 February to t.todorov@zazemiata.org and veni.kojouharova@zazemiata.org  

The offer should contain: 

  1. CV highlighting the required qualifications and experience.
  2. Application consisting of technical and financial elements. The technical elements comprise a 2-page outline proposal for the study. This should include the consultant’s proposed methodology. The financial elements comprise the financial offer including VAT. The candidate should name at least two references who have agreed to support the application. 
  3. Examples of similar previous work are welcome in support of the application.
  4. Signed statement certifying that the candidate does not fall into any situation that is grounds for exclusion from participation in the procurement (according to Bankwatch’s internal procedures).

Selection 

The selection criteria will consist of: 

1) Professional capacities: the strength of CV, past reports, reference list of experience in similar or related projects; 

2) Quality of project proposal and alignment with requirements to consider only sustainable energy forms; 

3) Financial offer; 

4) Other added value to the analysis (e.g. knowledge of the local language). 

Applicants will be informed about the selection results by 29 February.  

 

Candidates will be excluded from participation in a procurement procedure if: 
  • they are bankrupt or being wound up, are having their affairs administered by the courts, have entered into an arrangement with creditors, have suspended business activities, are the subject of proceedings concerning these matters, or are in any analogous situation arising from a similar procedure provided for in national legislation or regulations; 
  • they have been convicted for an offence concerning their professional conduct by a judgement which has the force of res judicata; 
  • they have been guilty of grave professional misconduct proven by any means justifiable; 
  • they have not fulfilled obligations relating to the payment of social security contributions or the payment of taxes in accordance with the legal provisions of the country in which they are established or with those of the country where the contract is to be performed; 
  • they have been the subject of a judgement which has the force of res judicata for fraud, corruption, involvement in a criminal organisation or any other illegal activity detrimental to the Communities’ financial interests; 
  • they are currently subject to an administrative penalty referred to in section 2.3.5 of the Practical Guide to contract procedures for EC external actions: 
Without prejudice to the application of penalties laid down in the contract, candidates or tenderers and contractors who have made false declarations, have made substantial errors or committed irregularities and fraud, or have been found in serious breach of their contractual obligations may be excluded from all contracts and grants financed by the Community budget for a maximum of five years from the date on which the infringement is established, as confirmed following an adversarial procedure with the contractor. That period may be extended to 10 years in the event of a repeated offence within five years of the above-mentioned date. Tenderers or candidates who have made false declarations, have committed substantial errors or irregularities and fraud, may also be subject to financial penalties representing 2% to 10% of the total estimated value of the contract being awarded. Contractors who have been found in serious breach of their contractual obligations may be subject to financial penalties representing 2% to 10% of the total value of the contract in question. That rate may be increased to 4% to 20% in the event of a repeat infringement within five years of the above-mentioned. Where the award procedure proves to have been subject to substantial errors, irregularities or fraud, the Commission shall suspend the procedure and may take whatever measures are necessary, including the cancellation of the procedure. Where, after the award of the contract, the award procedure or the performance of the contract prove to have been subject to substantial errors, irregularities or fraud, the Commission may, depending on the stage reached in the procedure, refrain from concluding the contract or suspend performance of the contract or, where appropriate, terminate the contract. Where such errors, irregularities or fraud are attributable to the contractor, the Commission may in addition refuse to make payments, may recover amounts already paid or may terminate all the contracts concluded with this contractor, in proportion to the seriousness of the errors, irregularities or fraud. The purpose of suspending the contract is to verify whether presumed substantial errors and irregularities or fraud have actually occurred. If they are not confirmed, performance of the contract will resume as soon as possible. A substantial error or irregularity is any infringement of a provision of a contract or regulation resulting from an act or an omission which causes or might cause a loss to the Community budget. 
/by