,

На 29.03 в Дома на Европа ви каним на дискусия, посветена на зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

В петък, на 29.03.2024 г., ви каним на хибридната ни експертна дискусия в Дома на Европа: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Заповядайте от 10:00 – 17:30 в Дом на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София, и в Zoom, където ще бъде осигурен симултанен превод и запис на английски език. Регистрация на линка.

В Екологично сдружение “За Земята” от години работим по темата енергиен и зелен преход. Основните ни препоръки към политиците относно развитието на енергийния сектор винаги са били за приоритет на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни кооперативи до ВЕИ, отказ от енергийни мегапроекти. От над 20 години публикуваме наши анализи, доклади и отворени писма до правителствата по темата за корупционния проект АЕЦ Белене. За съжаление бяхме игнорирани от редица управляващи и беше допуснато ограбване на над 3 милиарда лева от националния бюджет. Според нас с прибързаните и неадекватни действия на политиците по предложението за нови 2 ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй има опасност да видим отново схемата с АЕЦ Белене, но с реактори на Westinghouse. Проектът АЕЦ Белене се провали не защото реакторите бяха руски, а защото страната ни няма икономическа необходимост от нова АЕЦ. Същият аргумент, още по-убедително важи и сега.
Това е причината да организираме дискусия: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения.

ПРОГРАМА:

*** Еnglish version below

09:30 – 10:00 Регистрация и кафе
10:00 – 10:10 Встъпителни думи от За Земята

Сесия 1: 10:10 – 12:30 Фалшиво решение или България има нужда от нова ядрена мощност? модератор: Генади Кондарев, E3G
Лектори:
– Проф. д-р Георги Касчиев, атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“: Козлодуй 7 – За уродливите черти на новия ядрен проект
– Адвокат Александър Кашъмов, Изпълнителен директор на
Програма Достъп до Информация. Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика.
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов, Ръководител на изследователска група по стратегическо планиране на развитието на националната енергетика към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН: Стратегическо планиране на националната енергетика
Q&A
– Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Директор, Програма „Енергетика и климат“: Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти
Q&A

11:30 – 12:30 Панелна дискусия с:
– Петко Ковачев – Институт за зелена политика / Зелени закони
– Проф. д-р Георги Касчиев
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов
– Тодор Тодоров, За Земята
– Мартин Владимиров, ЦИД

Обяд: 12:30 – 13:30

Сесия 2: 13:30 – 16:30 Възможности и пречки пред зеления преход
модератор: Тодор Тодоров, За Земята/ CEE Bankwatch. Експерт за справедлив преход в базата данни на ЕК-ДГ РЕГИО, член на Комитета за наблюдение на програма Региони в растеж 2021-27
Лектори:
– Радостина Славкова, За Земята: Доклад с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България
– Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?
– Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност
– Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори
– Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Панелна дискусия и обобщение
16:30-17:30

09:00 – 09:10 Opening remarks, Za Zemiata

Session 1: 09:10 – 11:30 False solution or does Bulgaria need new nuclear power?
moderator: Gennady Kondarev, E3G
Speakers:
Prof. Dr. Georgi Kaschiev, atomic physicist, former chairman of the Committee for the Use of Atomic Energy for Peaceful Purposes, worked at the Institute for Risk Research at the University of Vienna, scientific supervisor for the commissioning of the fifth unit of the Kozloduy NPP, Kozloduy 7 – About the ugly features of the new nuclear project
Q&A

Lawyer Alexander Kashamov, Executive Director of the Access to Information Program. Problems related to the transparency and legality of nuclear projects in Bulgaria in the last 20 years, Q&A
Prof. Dr. Eng. Dimo Stoilov, Head of the Research Group on Strategic Planning of the Development of National Energy at the Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy (INRIE) at the BAS: Strategic Planning of National Energy
Q&A
Martin Vladimirov, Center for the Study of Democracy (CSD), Director, Energy and Climate Program: Captured Energy in Captured State: Slowing the Transition and Locking-in Big Corruption Projects
Q&A

Lunch pause: 11:30 – 12:30

Session 2: 12:30 – 16:30 Opportunities and obstacles to the green transition
moderator: Todor Todorov, Za Zemiata/ CEE Bankwatch. Expert on Just Transition in the EC-DG REGIO database, member of the Monitoring Committee of the Regions in Growth 2021-27 program
Speakers:
Radostina Slavkova, Za Zemiata: Report with CAN Europe: „The Paris Agreement Pays Off: Accelerating the Green Transition Leads to Socio-Economic Co-Benefits“ in Bulgaria
Petko Kovachev, Institute for Green Policy: What will happen with the NRRP (National Plan for Recovery and Sustainability) in Bulgaria?
Georgi Stefanov, member of the Board of the Bulgarian Association of Geothermal Energy (BAGE), Geothermal energy – the only RES technology competitive with the capacity of NPP as base power
Assoc. Prof. Vladimir Zinoviev, Director of the Research Center for Energy Business and Infrastructure of UNSS: Energy communities as a model for sustainable decentralization of generators and consumers
Prof. Hristo Vasilev, expert in energy and light technologies: Is it possible for the price of energy in Bulgaria from photovoltaics to be below 15 euros per MWh by 2035?

Panel discussion and final remarks:
15:30-16:30

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Форум – Зелени хоризонти: Защо са важни евроизборите за България?

Във връзка с предстоящите европейски избори през юни 2024 г., ви каним на Форум – Зелени хоризонти: Защо са важни евроизборите за България? с участието на представители на политически партии. Заповядайте на 27 март от 9:00 – 13:30 в Дом на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София. Регистрацията на линка е задължителна.
Представители на различни политически партии ще споделят тяхната визия за стъпките, които трябва да се предприемат и средствата, които трябва да се отделят в рамките на следващия мандат на европейските институции за адресиране на основни предизвикателства пред България.
Теми на форума ще бъдат основните предизвикателства за България в зелената трансформация, как страната ни прилага европейското законодателство и до колко ефективно харчим европейските средства.
Очертава се 2024 г. да е решаваща година за Европа и не само. Имаме възможност да повлияем на оформянето на следващия 5-годишен политически цикъл на ЕС. А този петгодишен цикъл е по-важен от всякога –  според прогнозите почти 58% от депутати в Европарламента ще бъде нови.
В този контекст, да гласуваме информирано на европейските избори е решаващо. Нека направим това усилие за устойчивото бъдещето на ЕС.
Благодарности към нашия комуникационен партньор MOVE.BG за подкрепата.
ПРОГРАМА

9:00 9:30 Регистрация
9:30 11:00 Откриване и Панел I: Основни предизвикателства пред България
Анелия Стефанова, CEE Bankwatch Network, координатор Енергийна трансформация
Тома Белев, Зелено Движение, съпредседател
Емилия Ангелова, Спаси София, Столичен общински съвет
Иван Белчев, Демократична България“, Русе, народен представител, член на Комисията по
околна среда и водите и Комисия по образованието и науката
Драгомир Иванов, ППДБ, Столичен общински съвет
Николай Николов, БСП за България„, Столичен общински съвет
Представители на други политически сили очакваме потвърждение
Въпроси към панелистите:
В България има голям процент енергийно бедни домакинства, както и изключително ниски нива на сградно обновяване. Какво бихте предложили като действия за решение на тези проблеми и в какво бихте насочили европейските средства, ако станете част от новия състав на Европейския парламент?
България е на едно от първите места в ЕС по отпадъци на глава от населението и на последно място в ЕС по производителност на ресурсите. Къде трябва да бъдат насочени европейските публични средства да спомогнат за преминаването от линейна в кръгова икономика?
Значителна част от българите страдат от проблеми свързани със замърсен въздух в населеното си място, а някои населени места редовно са водещи в класациите за найтоксичен въздух в Европа. Според Вас какви мерки са необходими на европейско ниво и в каква посока да бъдат насочени публичните средства за овладяване на този проблем?
11:00 – 11:20 Кафе/чай пауза
11:20 – 13:00 Панел II: Ролята на европейските фондове и обобщение
Борислав Сандов, Зелено движение, министър на околната среда и водите и заместник министърпредседател по климатичните политики в периода 12.2021- 08.2022.
Деница Симеонова, Продължаваме Промяната“, Враца, народен представител, зам.-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз
Венко Сабрутев, Продължаваме Промяната“, народен представител, зам.-председател на Комисия по бюджет и финанси
Въпроси към панелистите:
Европейските фондове предоставят възможности за зелена трансформация, но например по средата на оперативния период на ПВУ, само 3% от зеления стълб са изпълнени. Как смятате, че може да се осигури ефективното и прозрачно ползване на европейските публични средства за целите на зеления преход?
Каква е вашата визия за прилагането на европейското законодателство в България, например директива за енергия от възобновяеми източници, дефиниция на енергийна бедност, намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти може да компрометира насочените за справянето с климатичната криза европейски средства?
Общите финансови съпътстващи ползи за България от амбициозен сценарии за енергиен преход са оценени на 7,6 млрд. евро или 9,2% от БВП за 2022 г. (със значителни здравни ползи), което е втората найвисока стойност в ЕС-27 след Словакия. В контекста на дебата за ползите от Зелената сделка как бихте защитили навременни действия в областта на климата?
13:00Край и обяд
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

С грижа за чешмите в деня на водата

Приказката “да пием една студена вода” с ирония ни припомня времената, в които водата е била наистина безплатна. Денят на водата е повод всяка година на 22 март да отбележим, че водата не е обикновен търговски продукт, а човешко право, напомня Екологично сдружение “За Земята”.

Замърсяването с препарати и микропластмаса е сред основните проблеми, които нарушават качеството на питейната вода в България. “Имаме късмета да живеем в държава, в която почти навсякъде водата от чешмата е годна за пиене. От години обаче бутилиращите компании се опитват да ни убедят в обратното. Всъщност по груби сметки 1 литър бутилирана вода е около 600 пъти по-скъпа от 1 л. Чешмяна.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви Отпадъци на “За Земята”.

В посока опазването на обществените чешми, които дават достъп до вода на всички и навсякъде и намаляване на опаковането на водата, са и двете инициативи, които
тази година “За Земята” инициира и подкрепя.

Заедно със Zero Waste Sofia каним всички да изберат чешма и да я почистят, за да може повече хора да я използват. А след това — и да използват чаши и бутилки за многократна употреба, а не за еднократна.

В тази посока е и втората ни инициатива — предизвикваме хората като клиенти да си поискат чаша чешмяна вода в заведенията и да се отбележат със снимка в Инстаграм. Повече за предизвикателството всеки може да научи на профила на За Земята в Инстаграм.

“Опаковането на водата и превръщането ѝ в стока е порочна практика. Така създаваме излишни отпадъци и замърсяваме ценни ресурси за поколения напред. Във всички съседни държави даването на безплатна вода в заведение е практика, а в България често ти отказват и даже те гледат с пренебрежение”, споделя Данита Заричинова.

Опазването на питейната вода е тема и на специалния епизод на подкаста на „За Земята“ — Радио Земя. В него гост е Ирена Петрова от Асоциация за устойчиви практики „Нашият квартал“, която разказва за мръсната тайна на почистващите препарати, микропластмасата и други разрушители на водните ресурси. Можете да го чуете тук.

Столична община няма стратегия за развитие на градското колоездене, но това може скоро да се промени

Столична община досега няма ясен план за развитие на велоинфраструктирата и популяризиране на колоезденето в града, стана ясно от думите на Илиян Павлов, новият заместник-кмет по транспорт и градска мобилност на София, както и от резултати от целенасочени проучвания по темата, показани по време на първия Форум чиста мобилност за София.

Събитието, организирано от „За Земята“, събра на едно място представители на местната власт, администрацията, граждани и граждански организации, специалисти с интерес в областта на градското планиране и транспорта,  хора от академичните среди, анализатори, медии. Целта беше да се обсъдят възможностите за бъдещото развитие на София по отношение на градската мобилност. Първият панел на събитието ни даде интересен поглед върху актуалното състояние на велоинфраструктурата, както и плановете на новото управление на града в сферата.

Всички изказвания и дискусията в този панел от събитието може да чуете тук:

 

Разпокъсани планове и липса отговорност

В столицата на България липсва систематична велосипедна политика, показва обстойното проучване на ситуацията в града, проведено в рамките на проекта „Велосипедно око за София“. Инициативата, която вече излезе с окончателен доклад, си беше поставила за цел да провери дали управлението на велосипедните политики в града отговаря на принципите на добро управление, сред които: честност, прозрачност, ефикасност на вложените средства, визия и дългосрочност на планирането, отвореност към иновации и ред други. Гражданският мониторинг показа, че на хартия София разполага с много на брой стратегически документи, които се отнасят към развитието на велоинфраструктурата и поощряването на активната мобилност. Имаме предпоставки да изглежда, че велосипедното движение е поставено на някаква планова основа, посочи Радостина Петрова, която е един от координаторите на проекта. На практика обаче няма истинска велосипедна „мрежа“ в смисъл на свързаност, която да ви позволи да се придвижваме от много от кварталите към смислени дестинации по смислен и безопасен начин.  Липсва и публичност: анкета с 400 граждани показва, че преобладаващата част от активните велосипедисти в града не познават политиките на общината тъй като няма достъпна информация за цялостната стратегия в тази посока. В същото време средства за развитие всъщност има, само че ние като граждани нямаме представа колко, къде и как.

Илиян Павлов всъщност потвърди това. Той заяви, че не съществува общ план на общината в областта, а отговорността е „разхвърляна на различни места“, а самият той от няколко седмици има затруднения да разбере имената на всички отговорни лица за тази сфера в администрацията, от която самият той е част.

Сходна е ситуацията и по отношение на поддръжката на велоалеите. Анализът на „Велосипедно око“ изследва скоростта на реакция на сигнали на граждани по отношение на проблеми с велосипедната инфраструктура. Беше даден пример от практиката, че за сравнително стандартен сигнал за избуял храст, който пречи на придвижването по дадена алея, е било нужно на практика около месец и половина информацията да стигне до отговорните органи – да бъде придвижена от колцентъра на общината към „Зелени системи“  и след това към районния кмет. Радостина Петрова обаче посочва, че по-притеснително е, че от разговорите на специалистите по проекта с общинските такива става ясно, че поддръжката на велоалеите не е организирана по някакъв регламентиран начин, а се разчита основно на сигнали от граждани за възникващи проблеми.  „Това е омагьосан кръг, защото виждаме, че сигналите не водят до добра поддръжка“, казва тя.

Илиян Павлов дори добави още един аспект – всеки район на София сключва собствени договори с фирми за поддръжка, които не са стандартни. Така различни фирми имат различни задължения. Когато една велоалея преминава през няколко района, поддръжката ѝ става дискусионна.

Докладът по проекта Велосипедно око за София посочва редица проблеми, които се срещат по велоалеите на София – с настилката, с безопасността, свързаността и т.н. „На много от велоалеите човек се озовава в трудни ситуации всеки ден, ако иска да се придвижва с велосипед. трябва да решава всеки ден. (…) Той трябва да взима много трудни решения дали да си рискува живота и здравето или да нарушава правилата“, обобщава Петрова.

Панелистите се обединиха около тезата, че има доста работа да се свърши по развитието на активната мобилност в София. Снимка: Надежда Чипева, в-к Капитал

 

Ще има ли промяна?

Въпросът е в контрола, продължава Радостина. Някаква поддръжка се прави, на места дори е добра, ако са сключени правилни договори, но отговорността е много разпокъсана. Основната задача, според нея, е да се забързат и канализират процесите. „Велосипедно око за София“ препоръчва да се сформира велосипеден екип за координиране на дирекциите в Столична община. Също така според специалистите в проекта трябва да се да се осигури повече гражданското участие във взимането на решения по темата, да има ясен годишен бюджет за всички велосипедни мерки (не само инфраструктура, но и за кампании за популяризация), да се подобри поддръжката. Също трябва да се приеме градски стандарт за велосипедна инфраструктура при разширяването ѝ, защото в момента гражданите, било то на велосипед или други участници в движението, се поставят в редица различни ситуации, породени от използването на различни стандартни и нестандартни приспособления и подходи в изграждането на инфраструктурата.

Новият заместник-кмет по транспорт и градска мобилност на София се съгласи с тези изводи. Той изглеждаше съгласен с идеята да се създаде съвет по велосипедните въпроси към общината, но призова да не изпуска комуникацията с гражданите, „за да не ни ударят ръчната спирачка“, както може да се очаква при въвеждане на мерки, свързани с промяна в средата. В тази връзка Павлов пое ангажимент скоро да адресира проблемите с комуникацията, защото в момента „дори в самата община вътре не се знае накъде се движим в политиката си“.  В същото време той смята, че местната власт разполага с достатъчно добър набор от специалисти, които са и заинтересовани от проблемите, свързани с активната мобилност, но  тези хора трябва да се съберат под една шапка. Съгласен е и че трябва да се създаде стандарт, по който да се изгражда инфраструктурата. Това включва и преразглеждане на съществуващата мрежа.

„Третото нещо, което наистина искам да се случи тази година, е да направя някаква свързаност на съществуващата веломрежа, за да може да се види, че общината ще действа в тази посока, да свързва велоалеите“, посочи заместник-кмета, като добави и част от приоритетите на администрацията. Сред тях са свързването на централната част на града в свързана мрежа, последвано от изграждането на веловръзки на големите жилищни квартали с центъра на града. В дискусията конкретно бяха споменати велоалея по бул. Патриарх Евтимий, както и пресичането на „Ларгото“, от които „не сме се отказали“, по думите на представителя на местната власт.

„Надявам се повече хора от общината да карат велосипед, за да могат да дават пример“, завърши Илиян Павлов, въпреки че призна, че стоянката за велосипеди пред сградата на общината на ул. Московска е празна, а една от причините за това вероятно е, че тя дори не е закрепена за тротоара.

Участващите в събитието се съгласиха, че София има да извърви още много път по отношение на развитието на активната мобилност, но въвеждането на правилните мерки в тази сфера би могло да преобрази града в рамките на следващите 10-15 години. Сред изказалите се по тази тема бе и общинският съветник Андрей Зографски, който сподели личния си опит с подобна трансформация в Любляна. За да се случи това обаче, трябва да има упорити, последователни, смели и прозрачни действия в сферата, показва и опитът на други градове.

По време на панела „За Земята“ представи и своята петиция „За свързани, удобни и безопасни велоалеи в София“, която вече събра над 5000 подписа. В нея сме изложили 6 основни искания, които смятаме, че трябва да бъдат взети под внимание, за да се излезе от безцелното лутане по отношение на предоставянето на възможност на гражданите на София да изберат и велосипеда като алтернатива за придвижване. Не си представяме, че градът ще се промени за година или две. Търсим обаче дългосрочна стратегия от политиците и започване на разговори и действия по трудните теми. Петицията ще бъде връчена официално на новата администрация на София през април. Има още време да се включите – тук.

 

Презентациите от панела може да намерите тук:

Велосипедно око за София – резултати и препоръки от граждански мониторинг на велосипедни политики на СО – Радостина Петрова:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Петиция за свързани, удобни, безопасни велоалеи в София – какво поискахме, какво предстои – Драгомира Раева, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Климатичното образование на учениците обединява експерти от България и Норвегия по време на национална заключителна конференция „Променяме се с климата“

Образователни и екологични експерти ще представят резултатите по проект „Променяме се с климата“, разработените ресурси и възможностите да се справим с климатичните и екологични предизвикателства.

Каним Ви на Националната заключителна конференция по образователния проект „Променяме се с климата”.

Кога? Къде? Как?

  • 25 март 2024 – регистрацията започва от 10:00 ч., програмата на събитието е от 10:30 до 15:30 ч.
  • II АЕГ „Томас Джеферсън“, София, ул. „Траянова врата“ 26 (голяма зала)
  • Събитието е със свободен достъп до запълване капацитета на залата. Необходима е предварителна регистрация.

Информация за конференцията

Събитието има за цел да запознае обществеността с резултатите от проекта и създадените образователни ресурси, които могат да бъдат използвани напълно безплатно и да се прилагат в образователни и граждански инициативи, свързани с адаптиране към климатичните изменения. В рамките на проекта са проведени над 30 инициативи в цялата страна от училищата партньори и над 20 образователни институции с общо над 3000 участници – ученици, учители, родители, представители на местни екологични организации и експерти. Темите на проектите и кампаниите са изключително актуални и обхващат всички сфери, свързани с климатичните промени – околна среда, икономика, градската среда, поведението на хората.

По време на конференцията ще представим разработения по проекта онлайн образователен портал КЛИМАДАПТ, който включва широк набор от информационни и образователни материали за ученици и учители, свързани с промените в климата и възможните мерки за справяне с тях.

Важен за нас гост на конференцията ще бъде и представител на норвежкия ни партньор по проекта. Норвежката организация „Norges Naturvernforbund“ (Приятели на Земята Норвегия) е организация с изключително голям опит в организиране на дейности в сферата на опазването на околната среда и е една от най-големите и опитни организации, работещи в тази сфера.

Програма

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

Световните лидери предприеха нови мерки срещу емисиите на метан, но достатъчни ли са те?

Изминалата 2023 г. беше повратна точка, а климатичната криза става все по-очевидна за всички ни. За това допринесоха не само високопоставените преговори за климата и мрачните изводи от научни доклади, но и житейският опит на световните общности, които преживяват все по-тежки екстремни метеорологични явления.

Миналото лято генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа тази промяна, като заяви, че е настъпила „ерата на глобалното кипене“. Преди десетилетие този коментар щеше да се счита за хипербола, но той се превърна по-скоро в констатация на факт, като 2023 г. беше най-горещата година в историята. Досега.

В отговор на ескалиращата климатична криза постигането на климатична неутралност (по отношение на парниковите газове) до 2050 г. е ключово предизвикателство пред човечеството. Това означава декарбонизиране на енергийните системи, интегриране на напредъка в технологиите за възобновяеми енергийни източници и повишаване на ефективността в сектори като електроснабдяването, транспорта, промишлеността и строителството. От решаващо значение за този по-широк енергиен преход са стратегии като електрификацията и използването на чист, т.нар. зелен водород в области, в които декарбонизацията се оказва по-трудна.

Намаляването на емисиите на метан заема централно място.

Важно е намаляването на емисиите на метан по цялата верига на добив и доставки на изкопаем газ, особено като се има предвид фактът, че метанът е вторият по значимост парников газ за глобалното затопляне след въглеродния диоксид.

Особено важно през изминалата година бе договарянето на Европейския регламент за намаляване на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост, който ще бъде окончателно приет през следващите месеци. Справянето с емисиите в този сектор е един от най-бързите, най-лесните и най-рентабилни начини за смекчаване на изменението на климата. Освен това такива мерки биха ни дали ценно време да се съсредоточим върху декарбонизацията на други сектори.

ЕС направи значителна крачка напред, като постигна съгласие по законодателство, насочено към намаляване на емисиите в различни сектори, включително вноса на изкопаеми горива. Тази стъпка демонстрира водещата роля на блока в глобалния енергиен преход, като решава жизненоважен въпрос в рамките на своята енергийна рамка и установява нов стандарт за екологично отговорни търговски практики.

ЕС трябва да поема отговорност за въздействието си върху околната среда – като най-голям вносител на природен газ в света – като бързо се откаже от прехвърлянето на замърсяването извън границите си.

В края на миналата година метанът зае и централно място на COP28. Хартата за декарбонизация на нефта и газа, подписана от големите производители, включително и значителен брой национални нефтени компании, показа нарастващия консенсус относно спешната необходимост от намаляване на метана. И за първи път във финален документ от климатична конференция беше посочена необходимостта от отказ от изкопаеми горива.

Също така големите емитери като САЩ и Китай, се обединиха за по-широката промяна към декарбонизация. В САЩ Агенцията за опазване на околната среда (EPA) финализира нови разпоредби за ограничаване на емисиите от нефтени и газови операции. Това бе последвано от обявяването от страна на Китай на Национален план за намаляване на емисиите на метан.

Навлизаме в епоха, в която модерните технологии за мониторинг на емисии на метан и по-силният натиск за прозрачност и отчетност от страна на инвеститорите имат възможността да променят правилата на играта. Досега информацията за емисиите, която достигаше до обществеността беше размита, като реалните емисии винаги бяха повече отколкото се съобщаваше. Новите технологии ще позволят по-точно проследяване на емисиите и ще държат компаниите отговорни за тяхното въздействие върху околната среда.

Преходният период на Регламента на ЕС за метана, който ще продължи до януари 2027 г., когато новите мерки ще влязат в сила, е добра възможност за намиране на практически решения и установяване на ефективни стандарти. Предстоящият доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) „Глобален тракер на метана“, който следи и анализира емисиите на метан в световен мащаб, трябва да помогне за съсредоточаване на вниманието върху това. От огромно значение за проследяване на напредъка спрямо твърденията и ангажиментите ще бъде въвеждането на надеждни протоколи за мониторинг, докладване и проверка (MRV), които са от съществено значение.

Ключова част от проследяване на метановите емисии съвсем скоро ще бъде MethaneSAT – спътник от следващо поколение, предназначен да открива емисии на метан с несравнима досега прецизност. Спътникът бе изстрелян в орбита на 4 март т.г,. като съвсем скоро ще започне да подава данни, които ще доведат до революция в способността ни да проследяваме както мащабни, така и по-малки източници на метан, като внесе така необходимата прозрачност в един до голяма степен невидим проблем. MethaneSAT не само ще ни помогне да наблюдаваме по-ефективно емисиите в глобалното производство, но и ще катализира действия за тяхното намаляване в целия свят.

Междувременно се надяваме, че националните правителства, енергийният сектор и други големи емитенти ще продължат да се стремят към постигане на целите за метан през 2024 г., като спазват поетите ангажименти, но и ги надграждат, тъй като мерките не са достатъчни. На този етап например все още липсва обща цел за намаляване на общите емисии на метан в ЕС, докато мерките от Регламента за метана няма да влязат в сила достатъчно бързо, за да се изпълнят целите от Парижкото споразумение за климата. Затова е нужно да продължим с пълна сила усилията за намаляване на метановите емисии. Навлизаме в епоха, в която сътрудничеството, съвместната работа и прозрачността са от ключово значение, а технологиите са огромна част от осъществяването на това. Те ще ни позволят да видим и измерим проблема и да предоставим полезни данни в ръцете на операторите, правителствата и обществеността, за да се предприемат ефективни действия.

Статията е адаптирана от публикация на Флавия Солазо от Фонда за защита на околната среда (EDF)

Източник заглавна снимка

,

Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?

Дългогодишната зависимост на България към въглищата изглежда, че върви към своя край. Приемането на Териториалните планове за справедлив преход отпуши достъпа до 1.2 милиарда евро по Фонда за справедлив преход, които са предназначени за най-засегнатите от прехода региони – Стара Загора, Кюстендил в частта около Бобов дол и Перник.

Енергийният преход вече се случва, а голямото предизвикателство пред България е как той да бъде осъществен по устойчив и чист начин, с грижа за хората. В момента обаче по отношение на енергетиката в страната, виждаме по-скоро амбиции за продължаване на статуквото, което се изразява в запазване на централизирания модел и заключващи и скъпи големи проекти.

Нов доклад, публикуван от “За Земята” днес, 14.03.2024 г., показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на въглищни централи в газови. Той е своеобразно предупреждение към газовите амбиции както на представителите на публичния сектор, така и на частните инвеститори, защотоизходът от въглища не бива да бъде един своеобразен завой към мащабни газови инвестиции. Проучването разглежда няколко сценария за развитие на газови мощности в електроцентрали, а всички те показват, че няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни. Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.

Плановете за замяна на въглищни електроцентрали с инсталации на газ изглежда, че се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система. Като цяло в България липсват насока и стратегия, както и финансово и техническо планиране за това как да бъдат заместени въглищните електроцентрали, които постепенно ще се извеждат извън употреба.

Двата потенциални проекта, които се разглеждат в проучването, са ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Марица Изток 2; първият – според инвестиционно предложение, подадено от компанията през 2021 г., а ТЕЦ Марица Изток 2 – заради гореспоменатото на подобен проект за преминаване към газ от 2021 г. Намерението на правителството тогава беше да бъде изгради 1500MW газови мощности в Маришкия басейн и да финансира този проект с европейски средства за възстановяване. За щастие, Националният план за възстановяване и устойчивост на България междувременно беше преразгледан, но това е ярък пример за това какви идеи се вземат за удължаване на живота на най-големия енергиен комплекс в България, вместо да се направят навременни инвестиции в децентрализирана енергийна система.
Резултатът от анализа е, че от икономическа гледна точка, и двата проекта биха били пазарно неосъществими, което показват всички разгледани допускания и параметри. За да бъде печеливша за дружествата тази замяна на въглища с газ, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от приетата за най-висока цена. За сравнение – това се оказва около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Проученият вариант за ТЕЦ Марица Изток 2 разглежда потенциална мощност от 1000 MWe; този вариант е избран, за да отговаря на следните критерии: размер, който да съответства на размера на съществуващите мощности и възможни нужди на мрежата; ефективност, която отговаря на изискванията, за да получава плащания за наличност на капацитета след 2025 г. и която да облекчи високите цени на газа и на емисиите по Схемата за търговия с емисии; да разполага с технология, позволяваща замяната на газа с водород. При изчисления се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ “Бобов дол” се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. В този случай обаче, за да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

Директната замяна на въглища с газ изглежда откровено нереалистичен вариант. Проучването показва, че дори след стабилизирането на пазара след енергийната криза от 2021-2022 г., изкопаемият газ ще остане скъп. Въпреки това, изглежда, че българското правителство продължава да залага на газа – което виждаме от сделката с турския монополист-оператор Боташ, от инвестициите в интерконекторите със Сърбия и Гърция, разширението на подземното газохранилище Чирен и противоречивия проект Турски поток. Само тези пет примера са на стойност 4 милиарда евро: сериозна инвестиция в бъдещата газова инфраструктура, особено в сравнение с другите инвестиции в енергийния сектор. Въпреки това, макар и изглежда, че българските власти са почитатели на газа, дори министърът на енергетиката Румен Радев изрази своето недоверие към подхода на директна замяна на въглища с газ. След въпрос по време на заседание на Комисията по енергетика относно потенциалната замяна на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, министърът отговори, че липсва анализ на техническата осъществимост на замяната на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, нито пък има анализи в какъв срок това би могло да стане или дори дали България е в състояние да осигури нужния внос на газ за такова нещо.

В момента Европейският съюз работи в посока намаляване на потреблението на газ, а замяната на въглищните мощности с газови в България би довело до 150% увеличение в годишния внос на газ. Увеличаването на потребление на изкопаем газ, а и вносът на газ със сигурност противоречи на целта за климатична неутралност на България, поставена в ИНПЕК. Такъв ход не само ще бъде скъп, тъй като увеличеният внос ще окаже влияние върху цените на газа, но и ще увеличи зависимостта на страната от страни с недемократични режими (каквито са повечето страни, изнасящи газ), но и също така ще доведе до едно дългосрочно заключване към газ, като се има предвид практиката на дългосрочни договори. В този контекст е необходимо българското правителство да вземе решение кой път ще поеме – инвестиции в изкопаем газ или постигането на климатичните цели, тъй като това са две взаимно изключващи се неща.

В крайна сметка изглежда, че негативите са повече от положителните страни на тези инвестиции, тъй като те са рискови и скъпи. Оказва се, че тази замяна ще бъде скъпа, замърсяваща, – което на своя страна ще доведе до по-голямо оскъпяване заради квотите, свързани със Схемата за търговия на емисии, от която емисиите на изкопаем газ са част, – но също така и натоварена с риска, свързан с необходимостта от внос, риск от невъзвръщаеми активи и риск от нестабилност на цените на енергията. В момента, в който България преразглежда своя Интегриран национален план енергетика и климат, това е удачна възможност да се промени посоката към подходящи и навременни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Пълният доклад можете да намерите ТУК

БЕЛЕЖКИ:

Освен че е финансово неизгодна, замяната на въглищата с газ е свързана със следните рискове и недостатъци:
Тази инвестиция е ненужна стъпка по пътя към намаляване на емисиите, която ще попречи на постигането на целта за нулеви нетни емисии;
Така ще бъдат изразходвани средства, които биха могли да бъдат инвестирани директно в енергийни източници, които не са изкопаеми горива;
Тази инвестиция носи и увеличава всички рискове, свързани с заключването към газ (геополитически риск, повишена зависимост от вноса на изкопаеми горива, нестабилност на цените на енергията, невъзвръщаемост на инвестициите в инфраструктурата и производство, запазване на количествата и разходите за емисии на CO₂ и т.н.);
Директата замяна на съществуващите въглищни мощности в газови ще изисква до 150 % увеличение на годишните обеми на внасяния газ. Това само по себе си би било предизвикателство, но също така би довело до още по-голяма зависимост от вноса на енергия и би повлияло на цените на газа в региона.

,

Завоят от въглища към газ е невъзможен: нов доклад изчислява колко би струвало, ако ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ заработят на газ

Преминаването на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ от въглища на газ е пазарно неосъществимо, казва доклад. Сметките показват, че, за да печелят, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от най-високата пазарна цена (1). За сравнение – това е около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Резултатите са от нов доклад, публикуван от „За Земята“ днес, 14.03.2024 г. „Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?“ показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на съществуващите въглищни централи в централи, работещи на газ. Замяната на въглищни електроцентрали с инсталации на газ се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система, но според всички сценарии, разгледани в проучването, няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни.

При изчисленията за ТЕЦ „Марица изток 2“ се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро от подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ „Бобов дол“ се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. За да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

„Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.“, коментира Венцеслава Кожухарова от екип Климат и енергия на „За Земята“.

Водещ европейски експерт измери сериозното замърсяване с азотен диоксид във въздуха на София

Д-р Аксел Фридрих потвърди, че системата за мониторинг на ИАОС не отчита замърсяването от автомобилите

 

Екип от експерти, ръководен от водещ международен специалист по качеството на въздуха, потвърди високото замърсяване с азотен диоксид (NO2) в София. Стойностите, които показа първото по рода си измерване в града, са притеснителни и представляват сериозна заплаха за здравето на жителите му. Основен източник на NO2 в София е транспортът и по-точно дизеловите автомобили, както и бензиновите с премахнат или неработещ катализатор.

Д-р Аксел Фридрих*, бивш дългогодишен директор на дирекцията „Околна среда, трафик и шум“ на Федералната агенция за околната среда на Германия, както и консултант на водещи световни институции по въпросите на замърсяването от транспорта, сред които Световната банка, дойде в България по покана на Екологично сдружение „За Земята“. Заедно със свои колеги от Deutsche Umwelthilfe и използвайки много прецизна мобилна апаратура за отчитане на концентрациите на азотен диоксид, д-р Фридрих извърши измервания на замърсяването на въздуха в различни части на София. Резултатите показаха, че независимо дали отиваме на училище, шофираме или чакаме на спирката, пребиваването на софийските улици може да е опасно здравето ни. Измерванията ни отчетоха пиково замърсяване с NO2 над 450 µg/m3. За сравнение СЗО препоръчва нива от 25 µg/mна денонощие. Така се потвърди фактът, който вече неофициално знаем, но се отричаше години наред от местните власти – в София има опасно замърсяване с азотен диоксид.

Екипът, ръководен от д-р Фридрих, на мястото на вече несъществуващата станция за измерване на въздуха на Орлов мост.

Невидимият убиец във въздуха

Причината замърсяването да не бъде официално констатирано досега се корени в разполагането на двете транспортно ориентирани автоматични измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. Едната от тях беше преместена безвъзвратно от Орлов мост през 2013 г. заради строежа на метростанцията в района и като резултат София официално спря да има проблем с азотния диоксид.

„Замърсяването с NOе сериозен проблем и е жалко, че официалната система не го регистрира, защото транспортно ориентираните станции са разположени неправилно. Разбирам, че Столична община е предприела мерки в тази посока в последните месеци, но е необходима амбиция и усилия. Важно е също да има спешни действия за коректното измерване на замърсяването от транспорта от страна на отговорните за това институции“, посочи д-р Фридрих. Той специално обърна внимание и на факта, че зоната с ниски емисии в София в момента не е активна и съответно не въздейства, за да намали негативните ефекти от транспортното замърсяване и препоръча мярката да е целогодишна.

Дори краткотрайните излагания на високи нива на азотен диоксид могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното вдишване на въздух с повишени концентрации на NO2 може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб дори при здрави хора. Хората с респираторни проблеми, децата и възрастните хора обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето, показват научните доклади по темата, включително едно от най-актуалните изследвания конкретно за гр. София, публикувано в няколко престижни международни научни журнала.

Прецизната апаратура ни позволи да отчитаме пикове до секунда

Потвърждение на предишните измервания

Проведената на 5 и 6 март 2024 г. акция от д-р Аксел Фридрих е поредното усилие на „За Земята“ да даде гласност на проблема, за който обществеността в града избягва да говори. Целогодишно измерване за 2021 г. на организацията, проведено отново в партньорство с Deutsche Umwelthilfe по различна методология, показа че нездравословни нива на азотен диоксид над законовите норми има в повечето райони на града. Това бе потвърдено и с изследванията през 2022 г., когато на 25 от 27 места в София от сдружението измериха стойности над нормите. Двете точки с по-ниско замърсяване, парадоксално или не, са точно при официалните станции на ИАОС. През април предстои да бъде публикуван и официалният доклад на „За Земята“ по темата с данните за 2022 г. Екологичната организация продължава да провежда дългосрочни измервания. Актуалното такова започна в края на 2023 г. и ще оцени в известна степен и какъв ще е ефектът от първите два сезона от въведената зона с ниски емисии за транспорта в София.

„Още при разработването на зоната с ниски емисии през 2022 и 2023 г. предупреждавахме, че предложените параметри са такива, че ефектът върху замърсяването ще е минимален. Смятаме, че зоната трябва да се промени, защото има проблеми. Затова обжалваме настоящата наредба в съда, но и вече водим разговори с общинските власти за подобряване на зоната“, обяснява Ивайло Попов от „За Земята“.  По-големият проблем обаче е, че се борим с проблем, който е невидим. Важно е замърсяването да се измерва правилно, но процесът да се постигне това е възпрепятстван от административни процедури и показно бездействие. „От Изпълнителната агенция по околната среда подготвиха доклад за състоянието на мониторинговата система още през есента на 2022 г., но всички министри оттогава, включително и настоящият Юлиан Попов, нито го подписват, нито го довършват. Оставаме с впечатлението, че го крият”, обобщава Ивайло Попов.

Замърсяването от транспорта на места в града е изключително високо.

 

 

Кой е д-р Аксел Фридрих: 

*Д-р Аксел Фридрих (Dr. Axel Friedrich) е международно известен експерт в областта на околната среда и в частност в замърсяването на въздуха. 28 години е работил в Федералната агенция за околната среда на Германия, като е ръководил различни направления, включително това за „Околна среда, трафик и шум“, на което е директор между 1994 и 2008 г. Има ключова роля в разкритията по Дизелгейт, които промениха посоката на историята за чистата мобилност в градовете. След това работи в неправителствения сектор и като консултант за Световната банка, Германската агенция за развитие (GTZ/GIZ) и Азиатската банка за развитие, посвещавайки се на темата за замърсяването от транспорта. Д-р Фридрих е търсен лектор и се смята за една от най-влиятелните личности в света сред хората, водещи битка за чист, щадящ климата и здравето транспортен сектор.