,

Преди финализирането на ИНПЕК трябва да се забърза още повече справедливия енергиен преход

For English scroll down

На 25 април в хотел Балкан в София се проведе среща по напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни. Срещата бе организирана съвместно от За Земята, Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”.

Присъстваха над 40 души на живо, включително представители на министерствата на енергетиката, околната среда (с встъпителни думи), Министерството на икономиката и иновациите, Български енергиен холдинг и Мини Марица-изток, мозъчни тръстове, организации от гражданския сектор, журналисти, представители на американското посолство, общини. Желаещите имаха възможност да се включат в срещата и чрез платформата zoom, както и да гледат стрийминг през Facebook страниците на трите организации и запис.

Събитието беше под надслов: „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и икономическа трансформация на България”, както се казва и най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията. В него ЦИД моделираха чрез три сценария предположенията и данните от втората чернова на ИНПЕК от 21 февруари 2024 г., като основният извод бе, че проектът на план не съдържа необходимото България да постигане климатична неутралност до 2050 г. 

Подкрепяме авторите на доклада, които казват, че България трябва да се възползва от настоящия процес по актуализация на ИНПЕК, за да ускори енергийния преход, да улесни инвестициите в иновативни нискоемисионни технологии, както и да подобри енергийната сигурност и енергийната ефективност. Само така може да се преодолеят социално-икономическите последици от трансформацията на българската икономика и високите равнища на енергийна бедност в страната.

В своята презентация Радостина сподели акценти от позицията на За Земята и Грийнпийс по втората версия на ИНПЕК. Тя говори за необходимостта и жизнеспособността на по-ранно спиране използването на въглищата (2030 г.) и на изкопаемия газ (2035 г.), което позволява пълна декарбонизация на енергийната система още към 2035 г. – базирана на възобновяеми източници (включително с конкретни цели за потребители-производители, енергийни общности и ВЕИ в индустриални терени) и без нужда от нови ядрени мощности за „балансиране на ВЕИ“. Постепенното намаляване на енергийните субсидии (за изкопаеми горива) е друго предизвикателство, което всъщност не се разпознава като нужда от авторите на плана, силно затруднена е и декарбонизацията на транспортния сектор и справянето с транспортната и енергийната бедност.

Във втората сесия, посветена на потенциала на енергийната ефективност в сградния сектор, Светослав Стойков, координатор „Обновяване на сгради“ в „За Земята“ модерира дискусията и отново сподели идеи от позицията на „За Земята“ по черновата, като това, че битовата газификация няма място сред декарбонизационните мерки, особено както се прогнозира още по-голям спад употребата на газ. Енергийна ефективност на първо място, но с мисъл за интегриране на ВЕИ към сградните системи, за които е нужна частична грантова подкрепа, е пътят напред. Центрове “Едно гише” са пък подкрепящата информационна и техническа мярка, която може да забърза темпа на обновяване с многобройни съпътстващи ползи за хората и околната среда.

Всички говорители се обединиха около тезата, че България трябва и да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на електроенергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система.

Ден по-късно, на 26-ти, излязоха препоръките на ЕК към българския проектоплан, които повториха нашия извод от 25-ти – планът не е достатъчно амбициозен, за да постигне Европейските климатични цели. Не става ясно как страната ще постигне малко над минимално изискуемите си цели за ВЕИ и енергийна ефективност, както липсват достатъчно анализ, прогнози, мерки.

Министерството на енергетиката пък съобщиха, че въпреки политическата нестабилност възнамеряват да проведат планираното през май обществено обсъждане на вероятно трети вариант на проекта, включващ и Сценарий с допълнителни мерки. Да видим!

 

NECP stakeholders meeting on the second draft took place in Sofia

 

On April 25 2024, a stakeholders’ meeting was held at the Balkan Hotel in Sofia on the progress of the Integrated National Energy and Climate Plan (NECP) – right before its finalisation by June 30. The meeting is jointly organized by Za Zemiata, the Center for the Study of Democracy (CSD) and the Center for Energy Efficiency „EnEfect“.

More than 40 people attended including representatives of the ministries of Energy, the Environment (with keynote speeches), Ministry of Economy and Innovations, Bulgarian Energy Holding and Maritsa East Mines, think-tanks, civil sector organisations, journalists, American embassy representatives, municipalities. Interested people had the opportunity to participate in the meeting via the zoom platform, as well to watch the streaming through the facebook pages of the three organisations.

The name of the event was: “Exiting the Vicious Circle: A Long-Term Vision for Bulgaria’s Decarbonisation and Economic Transformation” with the idea to present the latest analysis of the Center for the study of democracy. They modelled the assumptions and numbers from the second NECP draft and the main message was that the draft does not include what’s needed to achieve climate neutrality by 2050.

In her presentation (in Bulgarian) Radostina from Za Zemiata shared highlights from the upcoming position of Za Zemiata and Greenpeace under the second version of NECP dated 21.02.2024. /link/ She talked about the need and viability of an earlier coal exit date (2030) and fossil gas exit (2035), allowing full decarbonisation of the energy system by 2035 – based on renewables (including concrete targets on prosumers, energy communities and RES in industrial terrains) and with no need of new nuclear capacities to “balance the RES”. Phasing down energy (and fossil based) subsidies is another challenge, not really recognised by the authors of the plan, much challenging remains the decarbonisation of the transport sector and addressing transport and energy poverty.

In the second session, devoted to the energy efficiency potential, Svetoslav Stoykov, the Renovation of Buildings coordinator at Za Zemiata moderated the discussion, and again shared insights from the Za Zemiata’s position on the draft.

All the speakers united around the thesis that Bulgaria should also undertake ambitious measures to improve energy efficiency, to promote the change of citizens’ energy habits, to introduce mechanisms for effective management of energy consumption among households and businesses and democratisation of electricity production as a process of inclusion of citizens in the energy system.

A day later, on the 26th, the recommendations of the EC to the Bulgarian draft plan came out, which repeated our conclusion from the 25th – the plan is not ambitious enough to achieve the European climate goals. It is not clear how the country will achieve its slightly above its minimally required goals for RES and energy efficiency, and there is overall a lack of sufficient analysis, forecasts, measures.

The Ministry of Energy announced at the event that, despite the political instability, they intend to hold the planned May public discussion of a possible third version of the project, including a Scenario with additional measures. Let’s see!

Презентация на Мартин Владимиров

 

Презентация на Радостина Славкова

Презентация на Калина Цолова



Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Становище на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ относно предложение с вх. № 49-454-04-83 от 04.04.2024 г., внесено между първо и второ четене към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите със сигнатура 49-402-01-6 от 09.02.2024 г.

Като граждани на Република България и представители на неправителствения сектор сме изключително обезпокоени от поредния опит за ограничаване правата на гражданите и осакатяване на законодателството за опазване на околната среда. На 04.04.2024 г., между първо и второ четене на ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) със сигнатура 49-402-01-6 от 09.02.2024 г., група народни представители на ГЕРБ и ДПС, начело с г-н Делян Добрев, внасят предложение за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) с вх. № 49-454-04-83/04.04.2024 г. Предложението цели следните изменения в процедурите по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС): 

  • продължаване на ограничения съдебен контрол спрямо проекти със значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве – разглеждане само на една съдебна инстанция в шестмесечен срок;
  • разширяване на кръга проекти, предмет на ограничен съдебен контрол, без очертаване на ясни законови критерии;
  • удължаване на действието на решения относно въздействието върху околната среда и човешкото здраве от 5 на 15 години.

Категорично се противопоставяме на внесеното предложение и излагаме следните аргументи:

  • Предложението трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като противоречи на ПОДНС

Предложението е направено на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Съгласно цитираната разпоредба „Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество“ (чл. 80, ал. 1 ПОДНС). Правилникът допълва, че предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.

В случая е безспорно, че предложените допълнения и изменения в ЗООС излизат извън предметния обхват на ЗИД на ЗНИ със сигнатура 49-402-01-6/09.02.2024 г. ЗИД на ЗНИ цели да транспонира в националното законодателство промени в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора. Предложението от 4 април 2024 г. предлага промени в процедурите за извършване на ОВОС по Глава шеста на ЗООС – материя, която касае управлението на околната среда и явно не представлява отразяване в националното законодателство на цитирания акт на ЕС относно държавните помощи. Предложението от 4 април 2024 г. не съдържа аргументация как чл. 80, ал. 1 ПОДНС се прилага към конкретните предложения в ЗООС. И това не е учудващо, защото да се признае прилагането на тази разпоредба в конкретния случай е равнозначно на възможност за поправки във всички закони чрез преходни и заключителни разпоредби към гласуван на първо четене ЗИД.  

По съществото си предложението е самостоятелен законопроект за изменение на ЗООС. Прикачването му към вече гласуван на първо четене законопроект може да има само една цел – „да мине между капките“. Така се избягва широка обществена дискусия и спазване на принципите на нормотворческия процес – предвидимост, откритост, съгласуваност и стабилност (чл. 26, ал. 1 ЗНА). Явното незачитане на тези принципи е видно и от липсата на оценка на въздействието и на данни и изследвания, които да обосноват предложението. Заобиколена е и позицията на органите, компетентни за управлението на околната среда, които ще прилагат предложените законодателни промени. Този подход на „експресно нормотворчество“ обслужва спорни интереси и подрива принципите на правовата държава и демократичното общество. 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 ПОДНС, призоваваме членовете на Комисията по икономическа политика и иновации да спазят Конституцията и ПОДНС и да отхвърлят като недопустимо предложението на г-н Делян Добрев и група народни представители. 

За да бъде разгледано по същество това предложение, трябва да се спази законодателната процедура, а именно:

  1. да се извърши оценка на въздействието съгласно чл. 71 от ПОДНС;
  2. да се осигури самостоятелно разглеждане като ЗИД на ЗООС на две четения; 
  3. да се осигури разглеждането на законопроекта в Комисията по околната среда и водите, както и в Комисията по правни въпроси, тъй като същият касае правораздавателния контрол върху административни актове и правото на достъп до правосъдие.

Разгледано по същество, предложението за изменение на ЗООС трябва да бъде отхвърлено по две причини:

  1. Предложението няма потенциала да постигне манифестираните цели.
  2. Предложението ще допринесе за ерозията на демократичния процес в страната ни, ще създаде допълнителни пречки пред упражняването на гражданските права и ще допринесе за разрушаването на природата в България за сметка на бъдещите поколения.

 

  1. Предложението няма потенциала да постигне манифестираните цели

 

В мотивите към Предложението се твърди, че то цели „недопускане създаване на условия за забавяне на реализирането на обекти с национално значение и обекти със стратегическа важност“. Идеята, че ограничаването на съдебния контрол ускорява инвестиционния процес, не е нова. Именно с този погрешен аргумент бе въведен едноинстанционният съдебния контрол върху решения по ОВОС през 2017 г. Още тогава Президентът обори това твърдение с ветото си: „(Б)ързината не може да бъде ценност над законността (…) когато това може да създаде непоправими екологични последици. Основна характеристика на екологичното законодателство е неговата превантивна насоченост, в синхрон с която е съществуващото двуинстанционно съдебно производство при оспорване на актове на компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие.“ Не може да не се подчертае, че вносителите не прилагат изследвания или данни дали и как за 7 г. едноинстанционните съдебни производства са подобрили инвестиционната среда в България. 

В българското право съществуват механизми за гарантиране на правата на възложителите при съдебно оспорване. Пример е предварителното изпълнение на решението по ОВОС (чл. 60, ал. 1, предложение пето АПК). Ограничаването на съдебния контрол, обаче, не е средство за защита на интереса на възложителя. 

Като основание за предложените промени се сочи и войната в Украйна и необходимостта от спешни мерки за намаляване на зависимостта от вноса на енергия и суровини от Русия. Посочват се конкретни проекти: изграждането на два нови ядрени блока на площадката на АЕЦ Козлодуй и Втори мост на река Дунав, за които се твърди, че са от стратегическо значение за региона и за осъществяване на политиката на единния европейски пазар. Без да влизаме в конкретиката на посочените проекти, не може да не се подчертае значителното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, които те могат да имат. 

Цитираните мотиви почиват на погрешно разбиране за принципите на пазара на Европейския съюз (ЕС). Правото на ЕС представлява сложна система за защита на множество интереси. Тези интереси са точно балансирани и в никой случай на икономическите интереси не е даден абсолютен приоритет, каквато изглежда да е идеята на вносителите на законодателното предложение. Правото на гражданите на ЕС на благоприятна и здравословна околна среда, защитата на природата и принципът на предпазливостта са толкова важни и от първостепенно значение, че в тяхно име и за тяхна защита е възможно ограничаване дори и на свободното движение на стоки и услуги. Забраната за количествени ограничения на вноса и износа може да бъде дерогирана на основание закрила на здравето и живота на хората, животните и растенията – т.е. в името на принципа на предпазливостта. Това е изрично подчертано в чл. 36 от ДФЕС. Чл. 11 от ДФЕС пък прогласява, че „изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие.“ 

Заниженият съдебен контрол е предпоставка за одобряване на проекти, които могат да са в разрез с политиките и законодателството на ЕС и изискването за върховенство на закона. Това може да доведе до блокиране на важни за страната средства и ефектът от приемането на предложението да е противоположен на търсения. 

 

  1. Ограничаване на съдебния контрол спрямо проекти със значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве до една съдебна инстанция и шест месеца срок за съдебно производство

Твърдението, че предложението не противоречи на правото на ЕС и на международни договори, по които България е страна, показва дълбоко непознаване на основните принципи на тези правни актове. Няма спор, че правото на ЕС и международните актове оставят в дискрецията на отделните държави да определят спецификите на контрола спрямо решения, които могат да имат въздействие върху околната среда. Те, обаче, задават ясни правила и принципи за достъпа до правосъдие.

Достъпът до правосъдие е основно средство за упражняване на гражданските права, а ефективното правораздаване – мерило за утвърждаването им. Затова Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) и правото на ЕС утвърждават необходимостта обществеността да има достъп до ефективни съдебни механизми, така че нейните законни интереси да бъдат защитени и законът да се прилага (преамбюл на Орхуската конвенция, чл. 11 от Директива 2011/92/ЕС). В този смисъл Хартата на основните права на ЕС изрично прогласява правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (чл. 47).

Едноинстанционен съдебен контрол 

Административното правосъдие в България се основава на двустепенна система на съдебен преглед на административните актове. Разглеждането на административните актове на една инстанция премахва редовния механизъм за контрол върху прилагането на закона от първата инстанция, както и механизма за уеднаквяване на съдебната практика. Не може да се оправдае подобно решение и с оглед на факта, че решения по Глава шеста от ЗООС за проекти с по-незначително въздействие върху околната среда ще бъдат контролирани на две съдебни инстанции. Противно на логиката на правото на ЕС, България прилага по-засилен контрол при проекти с по-малко екологично въздействие и занижава контрола при проекти със значително въздействие. 

Двустепенният съдебен контрол гарантира постигане на обективната истина в процеса принцип, който е много по-силно застъпен в административния процес отколкото принципа на бързината. Целта на това е да се гарантира правилното прилагане на закона от администрацията. Приложението проучване показва, че всички държави-членки на Орхуската конвенция, с изключение на Кипър, прилагат дву- или триинстанционен съдебен контрол по решения за околната среда (Приложение 1). 

Що се отнася до твърдяното в мотивите съответствие с Конвенцията от Орхус, припомняме, че изменението в ЗООС от 2017 г., което въведе едноинстанционния съдебен контрол в рамките на шест месеца, е предмет на разглеждане от комитета към ИКЕ на ООН. Решенията на този комитет са задължителни за България по силата на международното право. 

Съдебно производство за шест месеца

Предлага се съдебното производство да приключи  в шестмесечен срок от подаване на жалбата. Макар тази формулировка превратно да се тълкува като гаранция за бързо правосъдие, тя противоречи на принципите на административното право и процес.

Определянето на срок за приключване на съдебното производство поставя под риск реализирането на принципа на обективната истина и може да доведе до некачествено правораздаване. Съдебното производство е последната институционална гаранция в държавата ни споровете да бъдат решавани по справедлив начин. А това може да се случи, само ако съдебното решение е взето, след като са събрани нужните доказателства. Изясняването на сложни екологични и технически въпроси може да наложи съдебно-технически експертизи и събиране на доказателства. Според изследване на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, средната продължителност на съдебните производства по жалби срещу решения по ОВОС, развили се пред Върховния административен съд като първа инстанция, е 14,3 месеца, а по жалби срещу решения за необходимостта от ОВОС – 12,4 месеца (Приложение 2). 

Дори предложеният срок да е инструктивен и съдът да може да се произнесе след изтичането му, той има значение от дисциплинарна гледна точка. Забавянето на производството повече от шест месеца може да има отрицателни последици за професионалното развитие на съдията и да бъде превратен стимул да се нарушат основни принципи на съдебния процес и правата на страните. 

Отчитаме и друг сериозен пропуск в предложението. Шестмесечният срок тече от подаване на жалбата. В административния процес инструктивните срокове за произнасяне на държавните органи текат от постъпването на искането в компетентния орган. Възможно е жалбата да е внесена в ненадлежен съд. Така допълнително се скъсява срокът за съдебен контрол. За да се ускори съдебното производство, би следвало да се търсят похвати като увеличаване на капацитета на съдилищата, осигуряването на по-бърз и по-лесен достъп до експертизи, ускоряването на въвеждането на електронно правосъдие и други. Самоцелното определяне на 6-месечен срок за протичане на обжалването, няма да доведе до по-качествено правосъдие. 

  1. Народното събрание да решава кои проекти да бъдат предмет на ограничен съдебен контрол 

Предлага се Народното събрание да решава кои проекти да бъдат предмет на едноинстанционно разглеждане от съд в рамките на шест месец. Не се предвиждат, обаче, критерии, по които Народното събрание да вземе такова решение. Може ли Народното събрание да реши, че проект за изгаряне на отпадъци или друга спорна технология със значително негативно въздействие върху околната среда и човешкото здраве ще мине по бързата съдебна писта? Липсата на законови критерии остава открита тази възможност. 

  1. Удължаване на срока на действие на решенията по ОВОС противоречи на правото на опазване на околната среда

От въвеждането на нормативната уредба за извършване на екологична оценка и ОВОС се предвижда, че решенията по Глава шеста от ЗООС имат срок на действие от 5 г. Този срок не е произволно избран. Той гарантира, че ако възложителят не започне разлизация на проекта в срок от 5 г., ще трябва да се извърши нова процедура. Причината е, че в този период могат да са настъпили значителни изменения в условията, които да налагат нова оценката относно въздействието върху околната среда и човешко здраве. Г-н Добрев и група народни представители предлагат този срок да се удължи три пъти – на 15 г., а срокът на действие на влезли в сила решения да се удължи със задна дата. 

Това предложение противоречи на логиката и целите на законодателството за опазване на околната среда. В практически аспект, вместо да подобри инвестиционната среда, то би имало обратния ефект. Нито една инвестиция не би могла да премине оценка на кумулативното въздействие с други сродни инвестиции, независимо, че техните собственици отдавна са се отказали от тях, просто защото решенията им по ОВОС ще са действащи.

Не можем да не отбележим, че в подкрепа на това предложение вносителите не излагат никакви мотиви. Това само по себе си показва, че предложението преследва спорни и неясни цели. 

 

Приложение 1: Брой инстанции по екологични дела в страни членки на Конвенцията от Орхус

Страна Производство
Швеция двуинстанционно, но по изключение и триинстанционно
Белгия двуинстанционно, но по изключение и триинстанционно
Словакия двуинстанционно 
Чехия двуинстанционно
Испания  триинстанционно
Франция триинстанционно
Великобритания тринстанционно
Италия  триинстанционно
Австрия  двуинстанционно
Германия триинстанционно
Финландия двуинстанционно
Дания тринстанционно 
Холандия Триинстанционно 
Португалия триинстанционно
Словения двуинстанционна
хърватска двуинстанционно
Унгария двуинстанционно
Литва двуинстанционно
Латвия двуинстанционно
Люксембург двуинстанционно
Полша двуинстанционно
Ирландия  двуинстанционно
Малта двуинстанционно
Румъния триинстанционна
Кипър едноинстанционно
Гърция  триинстанционно

 

Настоящата информация се базира на проучване от 2013 г. относно приложението на Орхуската конвенция.

Връчихме подписката за велоалеите на общината. Обещаха ни реални действия

Заместник-кметът на Столична община по Транспорт и градска мобилност Илиян Павлов и общински съветници дойдоха с велосипеди, за да приемат официално петицията на Екологично сдружение За Земята „За свързани, удобни и безопасни велоалеи“. Те бяха посрещнати от граждани, които са я подкрепили. Над 5300 души са подписалите онлайн петицията до момента.

Документът съдържа шест символни искания, сред които такива за изграждане и свързване в смислена мрежа на велосипедни алеи, велосипедни ленти и успокоени зони, съгласно утвърдените нормативни изисквания и добрата европейска практика, за по-качествена поддръжка и обезопасяване на съществуващите такива, за осигуряване на достъп с велосипед до градски паркове и места за отдих в близост до града и за мащабно изграждане на велосипедни паркинги.

Заместник-кметът по Транспорт и градска мобилност Илиян Павлов прие петицията от името на общината

Заявка за реални действия от общината

Представители на общината, включително на Илиян Павлов и на Борис Бонев, председател на най-голямата група в Столичен общински съвет, направиха изказвания, с които заявиха реални намерения за развитие на свързана инфраструктура за активна мобилност в София.

Заместник-кметът по Транспорт и градска мобилност посочи, че Столична община ще създаде работна „велосипедна“ група, която ще служи да се обсъждат различните велосипедни проблеми, както и възможните решения, политики и проекти с представители на гражданския сектор в областта. Също така към новата структура в общината ще бъде предложено да има координатор за въпросите на велосипедното придвижване. Нуждата от такава позиция е обусловена от факта, че в момента отговорностите по изграждане и поддръжка на велоинфраструктурата са много разпокъсани по различните общински органи и звена, обясни Илиян Павлов. Велокоординаторът ще служи като свързващ елемент между тях и ще помага с комуникацията между гражданите и общината.

Павлов отбеляза също, че екипът му е разгледал и оценил всички съществуващи в Столична община проекти, като повечето от тях са били върнати за допълнително проектиране, „тъй като имаха проблеми“ .

Заместник-кметът обясни, че вече се работи по свързването на разпокъсаната в моментна веломрежа. Той заяви, че би искал да има „велодиаметър“ по подобие на „метродиаметъра“ и не трябва да има велоалеи, които свършват в нищото. В плановете на общината е да стане възможно да стига до центъра от най-големите квартали, като конкретно бяха посочени намерения за свързване на ж.к. Люлин и ж.к Младост с централната част на София. Този процес ще бъде съпътстван с изграждане на велопаркинги по кварталите. Преосмисля се и дизайнът на използваните стойки за заключване на колелата в града, така че те да са по-сигурни.

От изказването на Илиян Павлов разбрахме, че вече се работи по някои от проблемите, които петицията адресира

 

Има ли вече политическа воля?

„Много е важно София да има адекватна, споделена и екологична устойчива мобилност в един град“, заяви и Борис Бонев. Проблемът, че такава досега не е изградена на достатъчно добро ниво, според него не се дължи на липсата на проекти или експерти в общината, а на отсъствието на политическа смелост. Той даде за пример, че в Тирана, Скопие, Белград и Букурещ са били изградени в пъти повече велосипедни алеи спрямо София в последните години, което според него изключва климатичния и социално-политическия фактори.

Общинският съветник обърна внимание специално на велоалеята на бул. Патриарх Евтимий в столицата, обновяването на която стана косвено обект на диспут в последните дни. Той заяви уверено, че такава в бъдеще ще има. Припомни, че тя е част от защото това е проект, който е одобрен и поставен в редица стратегически документи на Столична община още през 2010 г. „Това са проекти, по които експертите са се изказали от години – тези, които ще свържат разпокъсаните велоалеи в центъра и ще направят градския транспорт алтернатива и ще концентрират трафика по начин, по който навсякъде по света го правят. Всеки ще си знае лентите – велосипедистите във велоалеята, градският транспорт в бус лентите, паркирането в парколентата и движението на автомобили – в лентите за движение“, обясни Бонев.

Според Борис Бонев свързването на велоалеите в центъра е неизбежно, това е проект, който се бави от 2010 г.

 

„Предстои ни още много работа“, каза още Илиян Павлов. „Не бягаме от битки, просто ни трябват повече съюзници, за да стигнем до общата ни цел – София да има безопасни, свързани, много велоалеи“, завърши той.

А ние се надяваме се този път избраните в Столична община представители на гражданите да осъзнаят, че всеки жител и гост на града има полза от по-организиран и предвидим трафик, разнообразни възможности за активно придвижване и най-вече по-чист и по-здравословен град.

Няколко десетки граждани и активисти се събраха да чуят ангажиментите на представителите на общината, въпреки неудобния час на провеждане на срещата в средата на работния ден.

 

Обзор на форума Зелени хоризонти: Защо са важни евроизборите за България?

Във връзка с предстоящите европейски избори през юни 2024 г., на 27 март от Екологично сдружение „За Земята“ организирахме форум с фокус важността на евроизборите за България и приоритетите на политическите партии. Датата на предстоящия вот е вече известна – 9 юни, а политическите партии започнаха да обявяват своите кандидати. 

Поканата за участие бе отправена към водещите политически групи в страната, но във форума се включиха представители на „Зелено Движение“, „Продължаваме промяната – Демократична България“, „БСП за България“, „Спаси София“ и „Да, България“. Участниците споделиха доколко зелената трансформация е застъпена в техните планове, как смятат, че трябват да се решат основни предизвикателства пред България и къде да бъдат насочени евросредствата в следващия европейски мандат.

Събитието започна с представяне на прогнозните резултати за евроизборите и политическите групи на българските представители в Европейския парламент и с исканията на гражданското общество, които да бъдат осъществени в следващия европейски мандат.

 

Ето как Борислава Бабиновска, БТА отразява събитието: 

„България никога не е имала толкова сериозни финансови инструменти за зелената трансформация“.

Това заяви бившият министър на околната среда и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов… по време на дискусия за ролята на европейските фондове, организирана от екологично сдружение „За Земята“. Средствата за зелена трансформация по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) би трябвало да са в синергия с останалите национални и европейски програми, коментира той. Според него колкото по-рано се инвестират средствата за смекчаване и адаптиране към климатичните промени, толкова по-голяма полза ще има за икономиката и обществото. „От една страна, тези инвестиции предотвратяват завишаващи се разходи, от друга – генерират възможности за местната икономика и благополучие на обществото“ , смята Сандов.

„За справедлив преход България ще получи 1,2 млрд. евро, за да се дадат нови възможности за заетост на над 15 000 души”,

каза Деница Симеонова, зам.-председател на Комисията по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната в парламента и депутат от парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме Промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) . По думите ѝ европейските средства са повод да се говори за реалните ползи от участие в по-модерни и по-зелени икономики. Тя открои и възможностите, които се разкриват пред младите предприемачи.  

По време на дискусията бе посочено, че България все още не е усвоила втория транш плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Незадоволителното усвояване  на средства от плана е функция само и единствено на едно нещо – тежката политическа обстановка в България“

смята Венко Сабрутев, зам.-председател на бюджетната комисия в парламента и депутат от ПГ на ПП-ДБ. „Планът включа не само цели по изпълнение на зелената трансформация, но и реформи, включително съдебна. Промяна в Закона за обществените поръчки също е част от заложеното“, посочи той. „Усвояването на средствата по НПВУ може да стане, ако политическата обстановка се успокои“, смята Сабрутев.

„Според нашия доклад актуализираният план вече не съдържа определени мерки по компоненти „биоразнообразие“, „дигитална свързаност“, „транспортна свързаност“,

отбеляза Десислава Стоянова от „За Земята“. По думите ѝ са отпаднали проекти свързани с екологичния преход.

Във фокуса на събитието бяха и теми за подобряване на управлението на отпадъците. Участниците се обединиха около мнението, че строителните отпадъци са сериозен проблем. Според съпредседателя на „Зелено движение“ Тома Белев, трябва да се промени законодателството, тъй като общините не могат да се справят с процеса. Законът задължава общините или да направят собствено депо за строителни отпадъци, или да сключат договори с  лицензирани фирми, 90% предпочитат да сключат договори с фирмите. „Законът обаче е пропуснал да изисква тези фирми да имат елементи на рециклиране“, обясни екологът. Той отбеляза, че има много смесен строително-битов отпадък в природата. „В София ни трябват четири пъти повече цветни контейнери, каза също Белев.

Политиките за подобряване на чистота на въздуха и подобряване на принципа за подкрепа на енергийно бедните граждани също бяха разисквани.

По време на форума, поканените представители на политически партии подчертаха икономическите, климатичните и здравните ползи от спазването на амбициозни планове за климатичен и енергиен преход. Дискусиите потвърдиха, че има нужда от инвестиции не само в технически решения, но и в повишаване на капацитета на човешките ресурси в администрацията, за да се осигури ефективно управление на публичните средства и прилагане на реформите.

Сред темите, вълнуващи присъстващите в залата граждани, са подкрепата на закона на ЕС за възстановяване на природата, ВЕИ извън зоните на Натура 2000, постигането на целите на ЕС за управление на отпадъците, мерките за енергийна ефективност в социалните жилища и комуникация на енергийния преход в кампаниите на партиите, особено в дебат с евроскептици.

Предстоящите избори за Европарламент на 9 юни са важни за устойчивото бъдеще на България и Европа. Форумът „Зелени хоризонти“ срещна гражданите с представители на политически партии, за да им помогне да направят своя информиран избор, когато дават гласа си. Гражданската активност по време на събитието показа колко важна е темата за зелената трансформация и се надяваме тя да бъде застъпена в политическите планове на партиите в контекста на евроизборите.

,

Покана за кръгла маса по ИНПЕК: „Изход от омагьосания кръг“

На 25 април от 09:30 в хотел Балкан “За Земята”, заедно с Центъра за изследване на демокрацията и Център за енергийна ефективост “ЕнЕфект” ще разгледат напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни.

Специално внимание ще се отдели на декарбонизацията на енергийната система и на това дали е поставен на първо място принципът “енергийната ефективност на първо място”.

Радостина Славкова от екип „Енергия и климат“ ще представи аценти от второто ни становище по черновата на документа от 21 февруари. Ще сподели какво все още не е наред в черновата на бг плана, особено що се касае до декарбонизацията на сектор отопление, транспорт, енергийния преход. Ще коментира и практически стъпки, така че чрез плана действително да се ускорят действията в областта на климата и енергийния преход у нас през настоящето десетилетие, като същевременно се защитават хората и околната среда.

Светослав Стойков, координатор „Сградно обновяване“ в За Земята, ще модерира втория панел, посветен на усилията за насърчаване на енергийната ефективност в сградния сектор – ключова част от ИНПЕК с многобройни съпътстващи ползи за хората, климата, икономиката.

25 април 2024 г.,09:30 ч., Хотел Балкан Палас, зала Роял 3

Има възможност и за онлайн участие през платформата Zoom – след регистрация тук

Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България програма

Събитие в LinkedIn  /// Събитие във Facebook

Заповядайте!

 

 

Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Наръчник за намаляване на отпадъците при организиране на събития

Представяме ви един кратък и много полезен наръчник за всеки, който организира събития. Постарахме се с повече смислени илюстрации и кратък текст да обобщим всичко важно, за което е важно да помислите преди да посрещнете гостите си на събитието. Наръчникът е свободен за ползване и разпространение както сред колеги и близки, така и сред кетъринг компании, подизпълнители, партньори и т.н.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Зеленият преход в България няма нужда от нови ядрени мощности

На 29 март по време на хибридната дискусия, организирана от “За Земята” в Дома на Европа, на тема: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност? се достигна до извода, че нови ядрени мощности реално не са нужни.

Запис Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Запис Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Discussion Recording: Does Bulgaria need new nuclear power facilities?

Discussion Recording: Opportunities and obstacles to the green transition

Презентациите от дискусията са най-долу.

Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Сесията започна с уводни думи от Тодор Тодоров от За Земята относно неадекватните действия на правителството и парламента, които нарушавайки законите и наредбите бързат да одобрят строителството на нови ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй с технология АР 1000 на Уестингхаус. Това е поводът да организираме тази дискусия. Странно е, че политиците не се разбраха за елементарни неща и тласнаха страната към нови извънредни избори, но по отношение на новите реактори в АЕЦ Козлодуй демонстрираха учудващо единство и гласуваха с огромно мнозинство в парламента за прибързани и незаконни действия: правителството да приеме решение за започване на строеж на Козлодуй 7-8. А така има опасност да получим Белене 2. Корупционният проект за строеж на АЕЦ Белене не се осъществи не защото реакторите бяха руски, а защото нямаше икономическа необходимост от него. 

Проф. Георги Касчиев – За уродливите черти на новия ядрен проект

Проф. Касчиев обясни грубите нарушения на закона за безопасно използване на ядрената енергия при вземането на решение за строеж на Козлодуй 7-8. Обвини властта в пълна некомпетентност и намеса в работата на ядрения регулатор. Обори тезата на министъра на енергетиката, че този проект ще компенсира затварянето на 1-4 реактори на АЕЦ Козлодуй с аргумента, че нямат нищо общо. 1-4 реактори бяха затворени преди 20 години без никакви последици за енергийната сигурност на страната. Остава нерешен проблемът с РАО и ОЯГ. Наблюдаваме и повторение на лъжите от проекта АЕЦ Белене с руските реактори относно цените. Проектите с реактори на Уестингхаус в САЩ се смятат за финансова катастрофа. През 2013 г. са започнати два реактора в АЕЦ Summer, през 2017 г. проектът е спрян след инвестирани 9 милиарда $. През 2013 г. са започнати два блока в АЕЦ Vogtle, пуснати са в експлоатация 2023-2024 г., но разходите са над 35 милиарда $, вместо обещаните 14 милиарда $ при започването на строежа. Времето за строеж е 10 години вместо обещаните в началото на проекта 5 години. Българското правителство обещава цена от 14 милиарда $ за два реактора. Цената на електроенергията от реакторите в АЕЦ Vogtle е 170-180 $ на мегават час, тук нашите политици обещават цена 65 евро на мегават час.

Проф. Касчиев направи и следните препоръки: 

  • Да се спре порочната симбиоза между законодателна и изпълнителна власт, при която вместо да се контролират взаимно, действат в тандем, а отговорността се размива. 
  • Да се отменят решенията за изграждане на 7-8 блок към 2035 – 2037 г. и да се обмисли тяхното изграждане като заместващи на 5-6 блок.

Адвокат Александър Кашъмов – Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика

Той даде информация за делото срещу законността на решението за строеж на Козлодуй 7. Очаква се развитие по това дело до края на годината. Направи много интересно сравнение между незаконните правителствени решения относно проекта АЕЦ Белене и сегашния проект за строеж на Козлодуй 7. Обясни подробно противоречивите решения на съда в България по делата, които водехме срещу проекта АЕЦ Белене – дела, които от 20 години адвокат Кашъмов водеше от името на гражданското общество. Той отбеляза относно новия ядрен проект за Козлодуй 7-8 повтарящи се ситуации с проваления проект АЕЦ Белене като: приемането на неаргументирани политически решения без задължителния икономически анализ, даване на неизпълними обещания за цена и срок на изграждане, загърбване на проблемите с РАО, ОЯГ.

Проф. д-р инж. Димо Стоилов – Стратегическо планиране на националната енергетика

Според него отговорът на въпроса Има ли нужда България от нова ядрена мощност? е НЕ. В Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България, 2021 – 2030 приет от МЕ и МОСВ през 2020 г. е записано, че новите 2 000 MW ядрена мощност не са нужни за националния електроенергиен баланс, а са предназначени за износ. Проф. Стоилов наблегна на вредната за страната политика за износ на електроенергия от внесен ядрен първоизточник (изкопаемо ядрено гориво). Той има основни забележки по отношение на проектът за нови реактори в АЕЦ Козлодуй като:

Енергийна неефективност: При работа на пълна мощност, коефициентът на енергийна ефективност на разглежданите ядрени електростанции не може да надмине 33% поради присъщата по-ниска температура и налягане на парата, спрямо тази на другите парни електростанции. Този коефициент намалява още повече при работа с по-малка от пълната мощност, която ще бъде неизбежна.  

Икономическата неефективност: Според Световната банка, Lazard и други водещи финансови институции по света, себестойността на електроенергията от проектираните нови ядрени електростанции вече е по-висока от най-високите цени на пазара на електроенергия и вложените капитали вече не могат да се възстановяват за приемливи срокове. 

 

Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД):

Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти    

При всички моделирани сценарии на ЦИД няма недостиг на електроенергия и няма липсващ резервен капацитет. Няма и случаи на изключително високи цени.

В решението за нови ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй няма икономическа логика и ще доведат до предсрочното спиране на 5-ти и 6-ти блок.

Решението за заместването на 5-ти и 6-ти блок след 2050 г. трябва да дойде след 2030 г., за да се оцени напредъка на алтернативните технологии.

Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Следобедната сесия: Възможности и пречки пред зеления преход, започна с презентацията на Радостина Славкова от За Земята по Доклада с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България. Основният извод е, че ползите от ускорен енергиен преход в ЕС, така че да се изпълни и целта от непрехвърляне на 1,5 С от Парижкото споразумение, многократно надвишават допълнителните разходи за него. Като цяло, ползите от амбициозни действия в областта на климата се разделят на две основни категории: първата категория се отнася до избегнати загуби, при ограничаването на увеличението на глобалната температура до 1,5°C, в сравнение с отрицателните въздействия при по-малко амбициозните сценарии; втора категория “съпътстващи ползи”, които са остойностяване на допълнителните ползи от мерките и инвестициите за смекчаване изменението на климата. Прочетете повече за изводите за България и ЕС тук.

Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?

Енергийния експерт Петко Ковачев разгледа напредъка по НПВУ във връзка с второто (все още неполучено заради 4 неизпълнени цели) и следващите плащания, част от които зависят и от забавяни и/или недобре реализирани реформи и инвестиции в областта на декарбонизацията. Рискът да не се получат средствата по плана се визуализира с желанието на администрацията да се залата нови все по-далечни срокове за изпълнение – т.е. все повече неща да трябва да се свършат от институциите в кратки срокове преди 2026 г., което и само по себе си изглежда неосъществимо. Продължава да няма яснота и напредък по българската REPowerEU глава в НПВУ. Запознайте се и с доклада на Ковачев за второто плащане от декември м.г. 

Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност

Георги Стефанов от БАГЕ (Българска Асоциация Геотермална Енергия) засегна въпроса за потенциала на геотермалната енергия като алтернатива на текущата базова енергия от АЕЦ и въглища, като капацитет, време за операционализиране, а после и за експлоатация, цена. А добрата новина е, че още есента бяха приети законодателни промени, регулиращи статута на топлината като ключово подземно богатство, което не се влияе и от климатични рискове като градушки, вулкани.

Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Проф. Христо Василев постави на въпрос моралното остаряване на понятието “базова мощност” в днешния свят, в който осигуряването на гъвкавост ще се цени все повече. Фотоволтаиците могат да бъдат базова мощност поне 8 месеца в годината, а биха могли и още повече в комбинация с батерии/технологии за съхранение. Той коментира, че най-ниска цена за домакинствата и бизнеса би дошла от фотоволтаиката. По негова прогноза към 2035 г. цената ще е под 12 евро на мегават час (гледайки новоизлизащи научни изследвания за повишаваща се ефективност на панелите, възможности за рециклирането им, конкуренция и др.).

Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори

Доц. Владимир Зиновиев от УНСС коментира, че все още нямаме енергийна общност в оригиналния смисъл за споделяне и използване на енергията от общността, а “свободната” да се дарява на нейни уязвими представители, детски градини и др., но настоящите първи претенденти като Енергийна общност Габрово работят в посока все по-голямо приближаване до тази дефиниция, макар все още да не е факт и наредбата за дейността им. Доцентът ни покани да чуем повече за опита на Италия, САЩ, Япония на предстоящата научна конференция за Енергийни общности и ролята им за декарбонизацията на 6 юни в УНСС. 

Презентация на Проф. Георги Касчиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Проф. д-р инж. Димо Стоилов

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Мартин Владимиров

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Радостина Славкова

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация 1 на Петко Ковачев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация 2 на Петко Ковачев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [11.93 KB]

Презентация на Георги Стефанов

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Проф. Христо Василев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Доц. Владимир Зиновиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Жител на изчезващо заради въглищна мина село започва дело срещу Министерство на енергетиката за нанесени вреди

Един от последните собственици в обреченото село Бели бряг започна дело срещу Министерство на енергетиката. Петър Тенев (на снимката) се надява да получи справедливост след десетилетия неизвестност, несигурност, отлагане и промяна на плана за изселване. Бели бряг, община Раднево, трябва да изчезне от картата заради разрастване на държавните „Мини Марица – изток“ ЕАД, на които министерството е принципал, но целият процес е отлаган няколко пъти.

Делото е за имуществени и неимуществени вреди поради липса на контрол, действия и бездействия на Министерството при разрастването на мините. То се гледа от Административен съд – Стара Загора, като първото заседание беше на 03 април 2024. Екологично сдружение „За Земята“ подкрепя усилията на Петър Тенев за справедливост. Вие също можете да го подкрепите като подпишете петицията ни за справедливи обезщетения при изселванията на селата Бели бряг и Трояново.

„Светът изоставя въглищата и не е ясно дали на територията на селото изобщо ще има добив. Тази тенденция е ясна от години и би трябвало Министерство на енергетиката да съобрази и да актуализира плановете, също така да защити интересите на хората.“, казва Радостина Славкова, координатор Енергия и климат в „За Земята“.

Съгласно заповед на съвета на директорите на „Мини Марица – изток“ крайната дата за доброволно изкупуване на имотите беше 31.12.2023 г., след което започва принудително изселване. В Бели бряг 95-99% от имотите са отчуждени. Около тридесетина души живеят в селото все още, като повечето от тях плащат наем на Мините. Преди да започне изселването, селото е имало 500 жители.

Министерство на енергетиката се явява косвен принципал на „Мини Марица – Изток“ ЕАД — капиталът е изцяло собственост на „Български енергиен холдинг“, а българската държава е 100% собственик на капитала на холдинга.

В жалбата си Петър Тенев дава примери за бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на „Мини Марица – изток“. Липсват действия за контрол на изкупуването на земите и имотите в землището на Бели бряг, както от страна на „Мини Марица – изток“, на БЕХ и на техния принципал — държавата, както и върху осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост. Министърът на енергетиката следва да контролира законосъобразното провеждане на отчуждителните процедури, когато се касае за отчуждаване за извършване на мероприятия от обществен интерес.

Следващо заседание е насрочено за началото на юни. Тогава трябва да се представи и съдебно- техническа и оценителна експертиза как се е променила стойността на имота от 2011 г. насам и какви вреди са нанесени на имота на Петър при взрив в близост до неговия имот.

„Мини Марица – изток“ все още трябва да изпълнят изискванията на екологичната и социална политика на Европейската банка за възстановяване и развитие, като според приетия План за преселване, трябва да предоставят т.нар. социален пакет за хората. Болезнено неясен остава и казусът с преместването на гробищния парк. Друг основен проблем за настоящите жители на селото е липсата на охрана, зачестилите набези и рискът от пожари в съседни имоти, стопанисвани от мините.

Допълнителни материали:
Кратка видео визитка на Петър Тенев
Историята на Бели бряг тук
Обобщаваща статия за Бели бряг

40%: Ще бъде ли общественият транспорт на София истинска алтернатива?

Общественият транспорт в София се използва регулярно само за 40% от пътуванията в града. За сравнение – в Централна и Западна Европа този дял е около 60%. При това в много населени места там има и много повече хора, които избират активната мобилност – с колело, пеш или по друг незамърсяващ начин. За съжаление даже дългосрочно тенденцията не е позитивна – дори официалните данни показват, че в столицата на България за период от 9 години делът на градския транспорт е намалял за сметка на значително увеличение на използването на личните автомобили. Това стана ясно от презентацията на Виктор Чаушев от Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ по време на Форум Чиста мобилност за София, организиран от „За Земята“.  (Връзка към пълен запис на панел „Обществен транспорт за София – масов, привлекателен и с нулеви емисии“ от Форум Чиста мобилност за София 2024 може да намерите в края на статията)

 

София се разви, транспортът – още не

Специалистът посочи, че сред причините за изоставането на София е „неадекватната и несъобразена с нуждите на съвременния потребител маршрутна схема“ на обществения транспорт. Тя е от началото на 90-те години на 20-ти век, без значително преосмисляне през годините след това. Разбира се, градът се разви значително през тези три десетилетия и по този начин отделни квартали на София остават почти без обслужване от страна на градския транспорт или това се случва само по периферията им. Сред тях са новите южни квартали на града, но и някои от по-старите, като Мусагеница, във вътрешността на който не влиза нито една градска линия.

Проблем от подобно естество е и липсата на т.нар. тангенциални връзки в обществения транспорт – такива, които свързват големи райони, без да се налага пътуващите да преминават през центъра. От една страна това е обусловено от факта, че през 90-те много от тези нови връзки не са били все още изградени. Днес, вече наличните тангенциални булеварди, както и продължаващите да се изграждат такива обаче, носят неизползван потенциал. Това се вижда и от данните за трафика, смята Виктор Чаушев. Думите му бяха подкрепени от урбаниста  Калоян Карамитов от „Екипът на София“, който посочи данни, че транзитният трафик през центъра на града представлява повече от половината от преминаващите през централната част на столицата автомобили.

Виктор Чаушев очерта доста проблеми с градския транспорт в София, но смята, че много от тях са решими

Мрежа с редица проблеми

София далеч не е градът с най-проблемен обществен транспорт в страната, но все пак се забелязват доста други препятствия за преодоляване пред по-голямата му ефективност, стана ясно от участниците в дискусията.

Честотата и скоростта на движение са два от най-видимите проблеми. Средната скорост на наземния транспорт в града е около 14-16 км/ч, обяснява Карамитов. Според Чаушев това се дължи и на факта, че приоритизацията на обществения транспорт спрямо инфраструктурата на града все още не се е случила по максимално добър начин, подобен на прилагания в други части на континента. „Това може да бъде решено много бързо и да постигне значителен ефект върху времепътуването и да повиши реномето на градския транспорт“, обаче е убеден той.

Много често обаче основни градски линии се движат на прекалено дълги интервали, което води до търсене на алтернатива. Прекачващите се в София са наполовина по-малко, отколкото в Западна и Централна Европа, посочва експертът от Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“, което идва да покаже, че значителна част от тези пътуващи не намират обществената транспортна мрежа в София за надеждна и удобна.

Сред ясните на обществеността проблеми са и недостига на персонал, който според Методи Аврамов от Център за градска мобилност е проблем с европейски мащаб. Следват лошата достъпност на някои спирки, въпреки достатъчния им брой според анализи,както и проблеми в управлението и организацията. Към последното според Виктор Чаушев спада наличието на три общински оператора на транспорта, които дори се конкурират изкуствено на моменти. Обединяването на тези звена би довело до по-съвременна организация с по-голяма ефективност, смята експертът, но подобна реформа би отнело поне 3-4 години да се случи.

Една от по-конкретните грешки на предишната администрация на София е съкращаването на линиите на наземния транспорт, които дублират новоизградените линии на метрото, продължи още той. Според Чаушев този капацитет е можел да бъде пренасочен като довеждащ до от вътрешността на кварталите до метростанциите. Този проблем е видим дори в центъра на града. „В центъра има ярък недостиг в обслужването с градски транспорт“, посочва експертът. Той обяснява, че след като две планирани метростанции не са били изградени, вътрешността на идеалния център на града е останала само с трамваите и една тролейбусна линия, а всички останали варианти за обществен транспорт са по първия градски ринг. Според него това е и една от причините за сериозните задръствания в сърцето на София. За новите квартали и централната градска част трябва да се предвидя автобуси с по-малки габарити, които да достигат по-близо до хората, смята той.

Калоян Карамитов: Моторизацията на София продължава да се увеличава – трябват мерки за привличане на хората към устойчивия транспорт

Решения, подплатени с данни

Взимането на решения къде да бъдат въведени нови линии обаче трябва да се взима след внимателен анализ и при наличието на съответните данни, добавя още Виктор Чаушев. За тази цел е нужно да се създаде актуален транспортен модел на София. „Трябва да знаем кой откъде пътува, какви са количествата на тези потоци, за да можем да предложим алтернатива на пътуването с личен автомобил“, каза той.

„Връзката между транспортното планиране и градското планиране е доста  по-голяма, отколкото си даваме сметка“, продължи темата Калоян Карамитов. Той обясни, че уличната структура до голяма степен определя развитието на града и обратното застрояването обуславя и развиването на транспортната мрежа. Град, който е с ниско застрояване и ниска гъстота, няма как да бъде обслужен качествено от градски транспорт.  София обаче не е такъв град и е много подходящ за използване на обществени линии, показват и провеждани в предишни години анализи.

Има достатъчно разработени документи, в които решенията са описани структурирани и даже има програма за тях. По-важният въпрос е как те да бъдат въведени, в каква приоритетност, смята още Карамитов. Транспортният модел, представляващ цифрова репрезентация на случващото се в града, е инструмент за взимане на подобни решения. Всъщност това е съвкупност от модели, които могат да се използват съгласно мащаба – дали ще е за целия град, за община, квартал или дори само за едно кръстовище. Този тип анализ позволява да се изпробват различни сценарии и да се предвиди ефекта от конкретни мерки още преди въвеждането им. Това включва транспорта, но и трафика от лични автомобили или планирането на нови велоалеи например. Позволява да се изследва връзката между придвижването и поведението на жителите на града и дори дава възможност да се вземат решения за планирането на нови квартали, продължи представителят на „Екипът на София“.

Последният транспортен модел на столицата на България обаче също е морално остарял – от преди 15-20 години. В същото време „за съжаление степента на моторизация продължава да расте, което е сигнал за необходимост за по-сериозни политики за привличането на пътници в градския транспорт“, каза Калоян Карамитов

Методи Аврамов от ЦГМ посочи, че нарастват ползващите градския транспорт с годишни абонаментни карти

Позитивната тенденция

София всъщност си е поставила амбициозната цел да постигне 80% устойчиви форми на транспорт до 2035 г. – цел, записана в т.нар. План за устойчива градска мобилност (ПУГМ), напомниха участниците в дискусията.

Методи Аврамов посочи, че всъщност данните за намаляване на пътуванията с обществен транспорт в дългосрочен период са силно повлияни от резкия спад на придвижването със споделени форми на транспорт по време на ковид пандемията. Според данни на представяната от него организация всъщност в последните месеци се забелязва увеличение на пътуващите с градски транспорт – през 2023 г. спрямо предпандемичната 2019 г. Той посочи още, че за първи път най-използваният превозен документ е годишната абонаментна карта, което говори за по-силна ангажираност на пътуващите. Броят на пътниците с такива карти вече достига около 100 000 (което включва ученическите и младежки карти). Като цяло също така са се увеличили учениците и студентите в градския транспорт. Това на теория е позитивна тенденция, защото в много европейски градове родителите, които карат децата си със семейния  автомобил на училище, се оказват видима част от проблема с пиковия трафик в натоварените часове от деня.

Аврамов отдава увеличението на броя пътувания в градския транспорт на София с новата система за отчитане , която дава по-гъвкави опции, включително за плащане. Той също бе съгласен, че взимането на решения за развитието на транспорта трябва да се взима на база модели, захранени с данни и дава приоритет на дигитализацията на услуги, свързани с градската мобилност.

Още доста интересна информация от панела, включително как се отнася организацията и ефективността на обществения транспорт в София към тези в други български градове, кой град в България има изцяло нискоемисионен градски транспорт, какви други проблеми и решения изникват, как помагат по-гъвкавите модели за таксуване и много други, може да чуете в записа от целите презентации от Панел 2: „Обществен транспорт за София – масов, привлекателен и с нулеви емисии“ от Форум Чиста мобилност за София 2024 тук:

Бъди „посланик на чистата енергия“ и информирай свои съседи в София как да се справят с енергийната бедност

Търсим доброволци, които да се превърнат в квартални посланици по енергийна ефективност и чиста енергия. Ще рече, да са достатъчно добре запознати с проблемите и техните решения, така че да запознават и останалите с тях. Това е смислена кауза с дългосрочен ефект и се надяваме да привлечем много от вас, нашите последователи и съмишленици, в нея. Дайте знак, че искате да участвате до 12 април, продължете надолу, за да разберете как. 

Директно навлизаме в тази сериозна тема с въпрос: знаете ли, че енергийната ефективност е един от най-лесните и рентабилни начини за борба с изменението на климата? А знаете ли, че освен с екологичния си аспект, темата засяга всички ни и съвсем битово: колкото по-запознати сме с енергийно ефективните решения, свързани с дома ни, толкова по-малки ще бъдат и разходите ни.

И тук вмъкваме малко статистика: по данни за България от 2018 г, 33.7% от домакинствата са неспособни да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон. Близо една трета от българските домакинства изпитват сериозни затруднения в навременни плащания към доставчиците на енергийни услуги. Около 50% от населението на страната не може да си позволи да поддържа комфортни температурни нива през зимата, което води след себе си и повишен риск от здравословни проблеми.

Стремежът към устойчиво развитие, намаляване на енергийните разходи на домакинствата, както и намаляване на екологичния отпечатък са ключови приоритети, които изискват незабавна реакция.

И ето че най-сетне стигаме до едно възможно решение: по-високата осведоменост. Досега преобладаващите инициативи за обновяване в страната бяха насочени изключително към многофамилните сгради. Живущите в еднофамилни сгради също трябва да бъдат включени в процеса и да са информирани за енергийно ефективните решения, с които могат да спестят от месечни сметки и да повишат комфорта си у дома.

Каква е точно задачата?

  • Стъпка 1: Обучение

Всички записани доброволци ще преминат през еднодневно обучение, организирано от екипа ни, на което ще натрупат експертни знания по темата и ще получат информационни материали, с които да боравят.

Допълнително ще съгласуваме кога и как да се случи то според свободното време на записаните.

  • Стъпка 2: Обиколки

Доброволците ще обикалят „от врата на врата“ в своя квартал (или друг удобен от списъка по-долу), насочвайки се приоритетно към живущи в еднофамилни жилищни сгради (къщи).

За целта ще разполагат с получените знания от обучението, както и с листовки, в които са описани различни начини за подобряване на енергийна ефективност и за намаляване на сметките за енергия на домакинствата. Освен да ги раздават обаче, е важно да могат да беседват с хората и да ги информират за реалните ползи от въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

Ако не се чувстате комфортно да обикаляте от врата на врата, можете да застанете и на спирка на градския транспорт, като разположите там масичка с информационните материали, осигурени от нас.

Всеки, който участва, поема ангажимент да информира най-малко 10 души/семейства, можете да събирате имейли на хората, с които сте говорили, при получено от тях съгласие да получават допълнителна информация, свързана с кампанията.

Кога?

През месец април.

Ангажимент ще бъде съобразен изцяло със свободното ви време, но ви препоръчваме да се заемеет с мисията през уикенда, когато повече хора са у дома и имат време да обърнат по-задълбочено внимание.

Къде?

В следните софийски квартали: Сухата река, Враждебна, Бенковски, Орландовци, Левски, Христо Ботев, Бусманци, Казичене, кв. Обеля, Модерно предградие, Триъгълника. С по-малък приоритет са и квартали като Павлово, Овча купел, Горна баня, Симеоново, Герман, Малинова долина, Княжево и Карпузица, където също има много еднофамилни сгради.

Ще поемем дневни карти за градски транспорт, ако не живеете в някой от посочените квартали, но искате да се включите.

Защо да участвате?

За да помогнете на домакинствата в България, особено на енергийно бедните такива, да са по-информирани за лесните и достъпни начини, по които могат да подобрят енергийната ефективност на дома си.

Нужни умения?

Не се изисква нищо специфично, ние ще организираме специално обучение, на което ще получите необходимите знания и материали, за да се включите като доброволец.

 

Включете се до 14 април 2024 г.

Доброволческата мисия продължава до 30 април 2024 г.

 

Лице за контакт:

Гергана Вълчева

gergana@zazemiata.org