Защо трябват много по-всеобхватни и амбициозни мерки за въздуха в София?

София се нуждае от по-амбициозни и справедливи мерки, както и много по-качествено измерване на чистотата на въздуха, когато говорим за проблема със замърсяването, свързано от автомобилния трафик в града. Изводите са от двата доклада и последвалата дискусия с участието на експерти, журналисти, активисти, общинари и зам-кмета на Столична община Надежда Бобчева, която се случи в третия панел от форума Чиста мобилност за София 2024, организиран от „За Земята“ по-рано тази година.

Едната от презентациите беше на Ивайло Хлебаров от екип „Въздух“ на За Земята, който за първи път открехна прозореца за по-широка публика за данните от целогодишните измервания на организацията на замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид през 2022 г. Те показват, че в почти всички точки, в които мерим, средната концентрация на NO2 е над тази норма. Единствените две точки сред 27 в града, в които не се отчита наднормено замърсяване, са до официалните станции на ИАОС в Младост и Павлово. Причината е, че въпреки че това са транспортно-ориентираните официални станции, те не са разположени според правилата – да са до пътното платно (до 10 метра, тази в Младост например е на над 70 метра от най-близката улица), както и да се измерва в най-замърсените части на градовете. Докладът доказва, че и последното не е факт. Пълен запис от интересния панел може да чуете на следващия линк. Връзки към презентациите – в края на статията.

Повече и по-всеобхватни измервания за София

Първите измервания на За Земята на концентрацията на азотен диоксид започнаха още през 2017-2018 г. Организацията използва т.нар. пасивни семплери – устройства, които се оставят за около месец на строго регламентирани места в града да събират проби от замърсяването, след което се изследват в лаборатория. Още първите данни на подсказаха, че вероятно имаме скрит проблем, защото са в контраст с официалните данни. Днес вече разполагаме с доказателства, които е трудно да бъдат пренебрегнати – с целогодишни изследвания за 2021 и 2022 г., а в края на 2023 г. започнахме отново да мерим, включително с идеята да измерим ефекта от стартиращата Зона с ниски емисии от транспорта в София.

„Имаме нужда от повече измервания и трябва да предприемем адекватни мерки в посока този проблем да бъде решен, защото това е и здравословен проблем. Мръсният въздух влияе върху здравето на хората изключително много“, посочи Ивайло Хлебаров.

Азотният диоксид се появява в града при изгарянето на гориво. В контекста на София виновен е най-вече автомобилният транспорт. Грубо казано 95% от NO2 в града се дължи на автомобилите, поради което ЗНЕ, която налага ограничения върху най-замърсяващите превозни средства, се очаква да повлияе положително на проблема, посочи във втората презентация в панела и Ангел Буров, учен от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Неговият доклад беше фокусиран върху бъдещето на зоната с ниски емисии в София и синергията с други мерки за чист въздух и устойчива мобилност. Много от изводите в презентацията му бяха базирани на доклада „Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“, който редица експерти разработиха във връзка с въвеждането на ЗНЕ в София.

Изчисленията в доклада са базирани на транспортен модел за София. Основният извод от труда на учените е, че заедно с ограниченията, които налага ЗНЕ, са нужни амбициозни инвестиционни и реорганизационни мерки, вкл. много по-категорично насърчаване на активните и споделени начини на придвижване.  С това не откриваме топлата вода – опитът на много други държави и на водещите автори и изследователи в последните 50 г. показват, че синергията между мерки за насърчаване на активната и споделена мобилност в комбинация с такива за ограничаване на замърсяващите превозни средства работи най-успешно.

Ивайло Хлебаров от За Земята показа графично голямата разлика между смятаните за здравословни нива на NO2 и реалната ситуация в София

 

Колите не замърсяват само с двигателите си

От автомобилите имаме много по-голям спектър от замърсители, включително някои които са и в малки количества много токсични и опасни за здравето, припомни Ангел Буров. Много ключов замърсител са фините прахови частици с размер до 2,5 микрона (ФПЧ2,5) , за който основен приносител е главно транспорта, включително и след ресуспензия, което дори при електрическите автомобили е факт – заради износването на гуми, накладки, вдигането на прах от превозните средства при преминаване през пращни или кални участъци. Изследователят се позовава на данните в проучването, които показват, че старите и най-замърсяващи автомобили се ползват много по-рядко от тези на „средна“ възраст или по-новите. В същото време по-тежките, които са по-често по-луксозни и по-големи автомобили имат нарастващ в геометрична прогресия принос за ресуспензията. Затова по отношение на ФПЧ2.5 цялостното намаляване на трафика и замяната му със споделени начини на пътуване ще бъде по-ефективна мярка.

Ангел Буров показва обърнатата пирамида на транспорта в София

Евтиното е скъпо

„Със сигурност трябва да има изменения в наредбата (за ЗНЕ, бел. ред.) с по-амбициозни мерки, посочи Буров. „Много е важно те да се прецизират на базата на по-адекватни модели – не само транспортен, но и дисперсионен модел на емисиите. Трябва да се съобразят основните направления, които са насочени към зоните с ниски емисии“. Ученият говори и за редица други мерки: за националното законодателство, за горивата, за инфраструктурата за презареждане на електромобили, за градското планиране и пазара на недвижимости, обществените поръчки, плащането на база изминати километри, интермодалността и паркирането, зелените пръстени и пояси и много други идеи, повече за които може да чуете в пълния запис на панела.

„Няма лесни решения по повод въздуха и неговата честота. Също така няма и бързи. И за да се случи каквото и да е било, изисква дългосрочни, непрекъснати, постоянни действия, които да ни водят в една посока“, посочи и зам.-кметът на Столична община Надежда Бобчева. Тя се съгласи и че безспорно официалните измервателни измервателни станции не отчитат реалното замърсяване с азотен диоксид в София и в тази посока трябва да се вземат мерки.

Замертник-кметът на София Надежда Бобчева се съгласи, че са нужни дългосрочни, конкретни мерки за подобряването на въздуха в града

 

„Всяка година отлагане се измерва в човешки животи и изключително много разходи за здравеопазване“, обясни обаче Ангел Буров.  Той добави, че макар общината да говори за трудни и непопулярни мерки за борба със замърсяването на въздуха, много е важно на насрещните разходи да заложим насрещни ползи и обратното. Тоест при обмислянето на инвестиции да се пресметнат и разходите за здравеопазване и пропуснати икономически ползи, които идват от замърсения въздух.

 

Вижте презентациите от панела тук:

Замърсяването с NO2 в София – скритият проблем, Ивайло Хлебаров, За Земята

Бъдещето на зоната с ниски емисии в София и синергията с други мерки за чист въздух и устойчива мобилност. Ангел Буров, УАСГ

Запис от Панел 1 (за активната мобилност) и Панел 2 (за градския транспорт)

 

 

Замърсяването с азотен диоксид в София остава високо

Замърсяването с азотен диоксид (NO₂) в София продължава да бъде повсеместно и доста над официалните стойности публикувани от институциите, показват нови целогодишни измервания на Екологично сдружение „За Земята“. При това концентрациите са се увеличили спрямо предходната година. Подробните данни са изложени за първи път в нов доклад на организацията. Притеснително е, че проблемът продължава да бъде напълно скрит за автоматичната система за измерване на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), въпреки няколкогодишните усилия да се повиши осведомеността на гражданите и институциите по въпроса. Несъответствието произтича от неправилното разполагане на официалните измервателни станции, показва анализът.

 

Няма станция, няма проблем

Още през 2021 г. с независимо измерване дифузионни тръби на„За Земята“ демонстрира наличието на замърсяване на въздуха в София на много локации. За да се провери дали проблемът продължава, експерти на организацията извършиха целогодишно измерване по същия метод в 27 точки в града през 2022 г. 

В 25 от тях бяха отчетени средногодишни стойности над законовата норма от 40 µg/m³. Нещо повече – във всички 20 точки, в които се случваха измерванията и през двете години, се наблюдава увеличение на концентрациите през 2022 спрямо 2021 г. Това означава, че замърсяването с NO₂ в София е реален и постоянен проблем. При това не само в центъра на града. Най-високи стойности са отчетени на точки по някои от възловите транспортни артерии на града. Сред тях са бул. Александър Малинов със средногодишни нива на азотен диоксид с над 60% над нормите, бул. Ситняково, пл. Сточна гара, бул. Никола Мушанов и други. Подробни данни по локации може да откриете в пълния доклад – тук.

 

Забележително е, че единствените две места в града, където резултатите са с по-ниски стойности и в нормата, се намират точно при автоматичните измервателни станции на ИАОС. Така според данните на институциите няма наднормени концентрации на NO₂, както за 2021 г., така и за 2022 г. Разминаването се дължи изцяло на факта, че двете официални станции, които трябва да отчитат замърсяването от транспорта в града, не отговарят на законовите изисквания и са разположени неправилно.

Висока социална и лична цена

Дългосрочното излагане на азотен диоксид на гражданите има висока социална цена. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно покрай места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите такива. Дори краткотрайните излагания на високи нива на азотен диоксид могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено с астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното вдишване на въздух с повишени концентрации на NO₂ може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции, като води до структурни промени в белия дроб дори при здрави хора. Тези сред нас с респираторни, със сърдечно-съдови проблеми, бременните, децата и възрастните, бивши и настоящи пушачи обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето.

Трябват незабавни действия

„На база на резултатите от измерванията и анализите смятаме, че трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта, като междувременно официалните станции трябва да се разположат така, че да отговарят на законовите изисквания и да измерват реалното замърсяване“, посочи Ивайло Попов от „За Земята“. По този начин ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид. 

Експертите препоръчват да се направят и повече  измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO₂ в София. Недостатъците на измервателната система обаче трябва да се адресират незабавно. „Изпълнителна агенция по околна среда отказва да предостави на гражданските организации изготвен от тях доклад за състоянието на системата за мониторинг на качество на въздуха, който поискахме по реда на закона за достъп до информация. Вероятно институциите умишлено се бавят, за да не станат известни проблемите с измерването на качеството на въздуха“, посочват от „За Земята“. Поради тази причина от организацията вече заведоха съдебно дело заради укриването на доклада от институциите и заедно с гражданското обединение „Дишай, България” стартираха подписка с искане да той бъде публикуван.
През юни 2024 г. „За Земята” ще представи актуални данни за замърсяването с азотен диоксид и за периода на функциониране на зоната с ниски емисии от транспорта в София, стартирала на 01 декември 2023 г. Основна цел на мярката е да намали именно емисиите от автомобилния трафик и концентрацията на NO₂.

Стъпки към намаляване на пластмасата в Габрово

Община Габрово със съдействието на екологично сдружение За Земята разработва план за предотвратяване на пластмасовите отпадъци в общинските административни сгради, училища, детски градини, по време на събития и в обществените пространства чрез въвеждане на системи за повторна употреба.

Първоначалният вариант на плана предизвика отворена дискусия относно ефективните и приложими мерки с активното участие на местните власти, бизнеси и жители.

Основните цели в плана са:

  • Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба в общинските административни сгради;
  • Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба в училища, детски градини и ясли;
  • Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба по време на публични събития, организирани на територията на общината – празници, фестивали, концерти, спортни събития;
  • Фестивал на Узана без пластмаса за еднократна употреба;
  • Повече граждани да използват градските чешми за вода в собствен съд;
  • Повишена осведоменост и разбиране сред жителите, бизнеса и основните заинтересовани страни в общината за екологичното и икономическото въздействие на пластмасовите отпадъци.

Събитието беше открито от кмета на община Габрово Таня Христова, която заяви амбицията на целия ѝ екип да се справи с пластмасовото замърсяване, което вреди не само на природата, но и на здравето на гражданите.

В дискусията се включиха представители на местната власт и администрация, училища, местния бизнес, както и активни граждани.

Фокус в разговора беше работата с ученици – от една страна как да се намалят опаковките в училищните сгради, например с повече поставяне на филтри за вода на чешмите, от друга страна – как децата да се мотивират и да бъдат добрият пример и за възрастните при справянето с пластмасовата криза. 

Бяха предложени интересни игри с награди за най-активните в намаляването на еднократната пластмаса. 

Особено внимание се обърна на добрите практики за намаляване на употребата на еднократни пластмаси по време на събития – концерти, фестивали, спортни състезания и др. и как това може да допринесе за развитието на региона. Ето някои от предложените мерки:

  • Още в началото на организацията на публично събитие да се информират всички търговци как да заменят използването на пластмасови съдове за еднократна употреба с алтернативи за многократна, а при възможност се въвежда депозитна система на чаши;
  • На участниците да е разрешено да носят бутилки за многократна употреба и собствени прибори за хранене;
  • Да е осигурена безплатна чиста чешмяна вода и опции за презареждане на бутилки за многократна употреба;
  • Да не се допуска използването на сламки, бъркалки, украси за коктейли, прибори за еднократна употреба.

Разбира се, дискусията за събития се фокусира и към предстоящия Узана поляна фестивал през юли. Миналата година беше въведена депозитна система за чаши, тази година ще се продължи с тази добра практика, но общото мнение е, че трябва търговците да спрат да предлагат пластмасови чаши за еднократна употреба или да има намаление, ако човек е с депозитна или със своя собствена. 

Дискусиите за новия план за предотвратяване на пластмасата за еднократна употреба ще продължат, със сигурност и по време на Узана поляна фест ще има отделено време за разговори по темата.

ПЕТИЦИЯ за публичност на доклада за системата за измерване на въздуха и нейното подобряване

Петиция до министър на околната среда и водите от името на Гражданско обединение „Дишай България“ за публичност на доклада за системата за измерване на въздуха и нейното подобряване, подпишете тук.

 

, , ,

Victory for Citizens: Court Puts an End to Contentious Incineration Project in Sofia

On 2nd May, the Bulgarian Supreme Administrative Court finally decided against the controversial RDF-fueled 180 000 Euro-incineration plant project in the center of Sofia. This decision overturns the 2015 permission granted by the Director of the Regional Environmental and Water Inspectorate, which endorsed Sofia Municipality’s investment plan. Culminating after a lengthy legal battle, this ruling underscores serious deficiencies in public participation and health risk assessment by the authorities.

Initiated nearly a decade ago, the incinerator faced opposition from Environmental Association Za Zemiata, citing significant health risks. The concerns raised were supported by other local and European NGOs, such as CEE Bankwatch Network and Zero Waste Europe. The Administrative Court, echoing concerns raised by citizens and environmentalists, highlighted shortcomings in the air quality impact analysis, failing to account for Sofia’s already high pollution levels. Moreover, citizens expressed concerns that alternative solutions could offer better results in reducing air pollution if properly evaluated.

The European Commission and the European Investment Bank, both approved preliminary funding for the project, disregarding repeated local objections for over a decade. The incinerator was expected to consume up to 30 percent of EU cohesion policy funding for waste management in Bulgaria for the period 2014 to 2020. Earlier last year, the Sofia Municipal Council decided to return EU funding allocated for the project due to legal, administrative, and technical delays, failing to meet the 2023 completion deadline. The court decision reiterates authorities’ failure to ensure adequate public participation and health risk assessment, alongside critiquing inadequate risk evaluations for emissions, including highly carcinogenic substances, and toxic ash production.

Furthermore, the Environmental Impact Assessment (EIA) was faulted for relying on unreliable data for waste estimation which exact details continue to be kept secret from the community. Additionally, the court criticised the inadequate risk assessment of the emissions of highly carcinogenic dioxins and furans, as well as the large amounts of toxic ash the plant would produce.

The planned incinerator’s capacity was set to exceed current RDF production in Sofia by threefold, raising environmental and safety concerns. Unfortunately, the persistence of the municipality to defend this project diverts attention and funding from urgently needed waste management actions such as separate collection and biowaste composting, mandated across the EU from the end of 2023.

This court decision came in the wake of failed attempts for legislative changes at the National Parliament to water down the Environmental protection act and the Environmental Impact Assessment procedures.  

The Administrative court decision confirmed by the Supreme Administrative court translated in English.

Изпълнителна агенция по околна среда крие доклад за състоянието на системата за измерване на въздуха

Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) отказва да ни предостави доклад за състоянието на системата за мониторинг на качество на въздуха, който поискахме по реда на закона за достъп до информация. Агенцията заедно с Министерство на околната среда и водите не могат да финализират повече от година и половина въпросния анализ. Обжалвахме решението за отказ на институцията пред съда и смятаме, че докладът се бави, защото са налице сериозни проблеми с официалните измервания на въздуха в София, а вероятно и на други места в страната. 

Серията от целогодишни измервания на въздуха в София на „За Земята“ през 2021 г. и 2022 г. откриваха сериозно разминаване между официалните данни за замърсяването с азотен диоксид и реалната ситуация в различни части на града, където средногодишните стойности са над законовата норма. В 19 от общо 27 избрани точки за изследване в столицата средногодишните стойности за 2021 г. са над законовата норма. За 2022 г. данните ни потвърждават проблема, като измерените стойности са дори по-високи от предходната година, като през май месец ще представим и доклада ни по темата

Екип от експерти, ръководен от водещ международен специалист по качеството на въздуха, потвърди високото замърсяване с азотен диоксид в София и през март тази година. В същото време в нито една от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в града няма отчетени превишения на нормите за предходните години. 

Според нашия колега Ивайло Попов “Причина проблемът да не бъде официално констатиран досега се корени в неправилното разполагане на двете официални станции за измерване на замърсяването на въздуха от транспорта в София в нарушение и на българските, и на европейските правила.”

Още от 2021 г. сме в контакт с ИАОС и МОСВ във връзка с процедурата по оценка на съответствието на пунктовете за мониторинг за качеството на въздуха с нормативната уредба. Изпратихме редица писма, водихме разговори и искахме доклада, за да се запознаем с официалните констатации за системата за измерване на качеството на въздуха. През октомври 2023 г. пуснахме заявление до МОСВ, с което поискахме финалния доклад или ако не е готов – версията, в която той е изпратен за съгласуване от ИАОС до министъра. След като не получихме доклада, в началото на април тази година подадохме заявление към ИАОС със същото искане, но отново без резултат. 

За нас е скандален фактът, че ИАОС и МОСВ не могат да завършат доклада, при положение, че работата по преглед на станциите от мониторинговата система е свършена и още през октомври 2022 г. е имало версия, готова за съгласуване. Вероятно институциите умишлено се бавят, за да не станат публични проблемите с измерването на качеството на въздуха. Започваме дело, но и се надяваме служебният министър да предприеме действия по завършване и публикуване на доклада час по скоро.

Правилното разположение на пунктовете за мониторинг е ключово за точната оценка, а оттам и за предприемането на адекватни мерки за намаляване на замърсяването. Докато МОСВ и ИАОС се мотаят, в страната има хиляди граждани, които боледуват и умират преждевременно заради мръсния въздух.