,

Има ли рискове за околната среда и хората от потенциалния добив на газ в Черно море?

От години в медийното пространство се задава въпроса има или няма залежи на газ в българската акватория в Черно море. Последната публично представена информация е, че има потенциал за добив на 13 млрд. кубика изкопаем газ на година и че Българската държава има намерение да даде от себе си голямо финансиране за такъв евентуален добив. Въпросът, който управляващите и голяма част от медиите премълчават е: Има ли екологични рискове за морето и човешкото здраве, както и икономически такива и какви са те? 

Отговорът и на двата въпроса определено е “да”. Освен чисто финансовият риск за компаниите, които биха предприели добив без да са наясно точно каква възвръщаемост могат да очакват, от сондажите в Черно море има и сериозен екологичен риск. 

При добива има риск от значително изтичане на метан и летливи органични съединения, които замърсяват въздуха и са вредни за човешкото здраве. Основните проблемите са при транспортирането. 

Учените в областта на климата, са установили, че метановите емисии, които се отделят от нефтената и газовата промишленост всъщност са в много по-големи количества от тези, които компаниите официално съобщават, въпреки твърденията на някои енергийни гиганти, че са намалили осезаемо емисиите си. Това се дължи на факта, че до момента се разчита на съвестта на компаниите и те правят самоотчети за емисиите си… Това е от глобално значение, тъй като природният газ – изкопаемо гориво, широко използвано за отопление на домове и за производство на електроенергия, има в състава си около 90% метан, който е силен газ и е една от водещите причини за глобалното затопляне. Той се отделя в атмосферата от сондажите, както и по цялата мрежа за разпределение на изкопаем газ – от тръбопроводите и компресорните станции до терминалите за износ, които втечняват газа, за да го транспортират в страната и чужбина. 

Учени, които измерват метана от спътници в космоса, предупреждават, че метановите емисии, отделяни от нефтени и газови операции, обикновено са поне два пъти по-високи от цифрите, обявени от компаниите, тъй като до момента се разчита на самоотчитане на стойностите, което се прави от самите компании. В Пермския басейн, най-голямото находище на нефт и природен газ в САЩ, метановите емисии са 2 до 3 пъти по-високи от тези, които компаниите съобщават, твърди Томас Лаво, учен от Университета в Реймс, Франция.

Опитът на други държави с този вид добив показва също, че има  и рискове от земетресения. В Нидерландия, например неотдавна бе закрито действащо газово находище, защото селата в близост са пострадали от земетресения и са се срутили къщи на жителите. 

Спекулира се с твърдението, че ако бъде започнат добив на газ в блок „Хан Аспарух“, цената му ще бъде с 35% по-ниска от тази на изкопаемия газ, който получаваме от Русия или Азербайджан. Това не може да се предвиди, тъй като пазарът определя цената на суровината – не местоположението на добива, а и предполагаемият добив се предвижда да започне чак през 2030 година, в която няма как да знаем какво ще бъде състоянието на пазара.

Трябва да се има предвид и че има сериозен риск от въздействия върху биоразнообразието на Черно море. Основното притеснение е какво би се случило при един евентуален разлив. Щетите за туризма и риболова също биха били изключително сериозни.

Освен вредните емисии във въздуха и негативното въздействие върху климата, има риск за увеличаване на нивото на подводен шум, който също би оказал сериозно негативно влияние върху деликатната екосистема на Черно море, изпускането на производствени води може също да крие съществен риск, тъй като съставът им остава неясен (ще се използват ли химикали, кои и в какви количества). 

През 2022 г. се случи сериозен теч на газ в Балтийско море (от газопровода Северен поток), който нагледно ни представи какви са щетите за околната среда и икономиката от подобен разлив:

Морските животни, които се намират в близост до изтичащия газ, с голяма степен на вероятност не са оцелели – особено тези, които не умеят да плуват бързо.

Корабоплаването бе ограничено в радиус от 5 морски мили (9.26 км.) около течовете. Причината е, че метанът във водата може да повлияе на плаваемостта и да разкъса корпуса на плавателния съд. Също така докато газът все още изтича, непосредствената околност е изключително опасно място. Въздухът, който съдържа повече от 5 процента метан, може да бъде запалим.

В заключение, макар наскоро да бе удължен срока на концесията за проучване и добив в блок „Хан Аспарух“, все още не е направено т.н. геоложко откритие – наличие на значими количества газ и нефт като за индустриален добив, но рисковете при евентуален такъв са налице.

Ще успее ли регламентът на ЕС за метана да намали емисиите на метан от въглищните мини?

През май 2024 г. ЕС одобри първия в историята си регламент за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор. Регламентът е и първата по рода си мярка за ограничаване на емисиите на метан от въглищните мини в света. Изненадващо или не, най-големият източник на емисии на метан в сектора в ЕС се оказва добивът на въглища. 

Напомняме, че метанът е вторият по-значение парников газ. Той има 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на климата на земята от въглеродния диоксид за период от 20 години. Антропогенните емисии на метан са отговорни за около ⅓ от повишението на температурата на Земята от края на 19 век насам.

Според докладите на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, през 2021 г. енергийният сектор е изпуснал 2 497 хил. тона метан, което го прави третият по големина емитер в ЕС след секторите на селското стопанство и отпадъците. Метанът от добива на въглища е най-големият източник в енергийния сектор, който през 2021 г. отдели 908 хил. тона. Въглищата допринасят за 6% от общите емисии на метан в ЕС.

Фигура 1. Добивът на въглища е най-големият източник на емисии на метан в енергийния сектор в ЕС.

 

Очаква се политиките, залегнали в регламента, заедно с политиките на затваряне на ТЕЦ-ове да доведат до 48% намаление на емисиите на метан от въглищни мини в ЕС при влизането в сила на финалните мерки от регламента до 2031 г. спрямо 2021 г. Въпреки това, намалението е по-малко от необходимите 58% за изпълнение на целите на Европейската Зелена сделка главно поради закъснения в мерките при металургични въглища.

15 държави-членки на ЕС, сред които и България, ще трябва да приложат мерки за намаляване на емисиите от въглищните мини (Фиг. 2), като единствено Полша и Румъния ще приложат такива при действащи подземни мини. В момента, 0 от десетте най-големи доставчици на въглища в ЕС прилагат изискванията за измерване на метана, изисквани в регламента. 

Фигура 2. Обхвата на Европейския регламента за метана при въглищните мини.

 

За операторите на действащи въглищни мини изпускането на метан през вентилационни шахти, които отделят повече от 5 тона метан на килограм добити въглища, се забранява от 2027 г. Това ограничение ще бъде допълнително намалено до 3 тона метан на килограм до 2031 г. Въпреки това, мерките при действащи мини се определят като амбициозни.

Одобрен на 27 май 2024 г., регламентът е първият по рода си в света за въглищните мини, като той ще изисква мерки по мониторинг, докладване и проверка (MRV) на емисиите на метан. Операторите на въглищни мини също така ще са задължени да намалят емисиите както в действащите, така и в затворените подземни мини, които продължават да отделят метан.

За съжаление, поради силен натиск от въгледобивната индустрия, мерките за действащите мини за добив въглища за енергийни цели бяха съществено отслабени при договарянето на регламента. Прагът за количеството на разрешените емисии на метан на тон въглища беше намален шест пъти в сравнение с първоначалното предложение за регулация, при което присъства целта за 58% намаление на емисиите на метан от въглищните мини.

Времевата рамка на приложение на мерките от регламента беше удължена по време на преговорния процес. Прилагането на първите изисквания ще започне през 2025 г., като допълнителни мерки ще влизат в сила до поне 2031 г.

Сред най-притеснителното в Регламента е, че включването на праг на емисиите на метан за металургичните въглища (тези, използвани в металургичната индустрия), беше отложено чак за 2027 г. В същото време този праг е ключов за намаление на емисиите на метан от добива на въглища.

Макар и амбициозен, регламентът все още не успява да изпълни заложеното е Европейската зелена сделка, която цели намаляване на емисиите на парникови газове с минимум 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Постигането на тази цел изисква и намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор с 58% до 2030 г. в сравнение с 2020 г. Тази цел а няма да бъде постигната при добива на въглища, докато в регламента не бъдат включени изискванията за намаляване на емисиите от мините за металургични въглища.

За да се постигнат изискваните цели за емисиите, докладът на Ember препоръчва на ЕС да предприеме три основни действия:

  1. Значително да подобри приетите в световен мащаб „най-добри практики“ по мониторинг, докладване и верификация (MRV) на емисиите на метан от въглища.
  2. Определяне на насоки и стандарт за санкции за нарушения
  3. Определяне на амбициозен праг на емисиите на метан за мините за металургични въглища

Тази публикация е резюме на доклад за Европейския регламент за метана и въглищата на независимия енергиен мозъчен тръст Ember.

С пълния доклад можете да се запознаете тук.

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Изгарянето на отпадъци в България придобива опасни размери, се казва в нов доклад на „За Земята“

От 3 058 хил. тона генерирани битови отпадъци за 2021 г., 32.85% от тях се изгарят. Това са първите заключения на доклада Изгарянето на отпадъци в България зад завесата: количества, здраве и технологии, който „За Земята“ ще представи в 11:30, 24 юли в БТА — Велико Търново в партньорство с гражданската организация с „Ти Решаваш“ — Павликени, особено активни в позицията си против предложението на „Петрургия“ ООД за завод за изгаряне на отпадъци в с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново. 

Докладът „Изгарянето на отпадъци в България зад завесата – количества, здраве и технологии“ е отговорът на „За Земята“ на тревожната тенденция да се инвестира в изгаряне на отпадъци, която създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране. Резултатът е, че в цяла България никнат като гъби спорни проекти за изгаряне на отпадъци, въпреки опасността за здравето на хората и околната среда. Според данни от Националния статистически институт и Евростат за 2021 г., България постига 28.2% рециклиране при поставени цели от 60% рециклиране до 2030 г., 65% до 2035 г. и 10% депониране. Така през 2030 г. ще могат да се изгарят 30-40%. На този етап RDF и остатъците от сортиране представляват близо 58% от позволения капацитет на инсталациите за изгаряне. Само към 31 май 2024 г. са в ход поне три процедури за екологични разрешителни за общо 667 540 тона отпадъци на година,  две от които са на територията на община Девня. Целият павликенски край и съседни общини също са застрашени от такава съдба заради инвестиционното намерение на „Петрургия“  ООД да изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно.

Изследването използва публичната информация в Националната информационна система за отпадъци  и сравнява различните методи и технологии на изгаряне като се спира и на потенциалните здравни рискове. Пълната версия на доклада предстои да бъде публикуван през есента на 2024 г. В него ще се направи и сравнение между технологиите, използвани от операторите, които имат право да изгарят отпадъци в България — „Холсим България“ и „Хайделберг матириълс Девня“, „ТЕЦ Бобов“ АД, „Топлофикация Сливен“ ЕАД и др., както и върху негативните здравните ефекти, за които се знае твърде малко. 

„Причина са изследването е желанието ни да вдигнем завесата и осветлим въпроса относно количествата изгорени отпадъци, използваните технологии и ефектите, които тези процеси нанасят на здравето на хората и околната среда. На първо място, липсва единна, сравнима и разбираема информация относно количествата изгорени отпадъци на територията на България. Тя се намира в различни доклади и разрешителни на компании, извършващи тази дейност или трябва да бъде поискана по Закона за достъп до обществена информация, което отнема време и експертна работа. Изпълнителната агенция по околна среда отказа да предостави информация за количествата изгорени отпадъци по кодове за всяка инсталация под предлог, че тази информация е конфиденциална. Гражданите не са наясно и със здравните ефекти и рискове за околната среда от използването на различни технологии за изгаряне. Подробен доклад Здравни ефекти от изгарянето на отпадъци е изготвен от  д-р Костадин Костадинов от Сдружение „Въздух за здраве“ за Екологично сдружение „За Земята. Не се обсъжда и причината за все по-големият натиск за увеличаване на капацитетите за изгаряне.“, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.

Припомняме, че изгарянето се смята за остарял и нерентабилен начин за справяне с отпадъците — проектът за завод за изгаряне на отпадъци в София щеше да е последният инсинератор, построен с евросредства, ако не беше обявен за незаконен в съда. Вече съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат отлични резултати с устойчивото си управление на отпадъците, без да прибягват към тяхното изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.

Тази година честваме 25 години високопланински почиствания с почистване в Национален парк „Рила“ от 21-ви до 25-ти август 2024 г.

25 години Високопланински почиствания!

Включете се като доброволци – ще бъдем в Рила, хижа „Чакър войвода“ и хижа „Мусала“

Ще чистим и ще празнуваме!

Ако искате да се включите активно, можете да:

◼️ станете доброволец за организирането (закупуване и доставка на продукти, разпространяване на информация преди и след събитието, подготовка на инфо материали, подкрепа за транспорта)

◼️ участвате със снимков и видео материал

◼️ да сте готвач.

Тази година сдружението „Един процент промяна” се присъединява и подкрепя нашата кауза. Включете се и вие като помогнете заедно да съберем средствата за нашите чисти и безопасни планини до края на юли 2024 г. Вижте тук!

Варна посреща фестивала КлимаФест между 15-19 Юли

Варна, готова ли си? Присъединете се към еко-фестивала „КлимаФест“ и станете част от промяната.

Пригответе се за пет дни, изпълнени с игри, забавления и работилниципосветени на природосъобразния и етичен начин на живот и приспособяване към климатичните промени. Събитията са подходящи за малки и големи и са с вход ‘свободен’.

15 – 19 юли
Социална чайна | ул. Преслав 53
Морска градина, Варна

Регистрирайте се предварително, за да сте част от пъстрата ни програма.

Ден 1 + Ден 2 | 15 – 16 юли
Еко-работилница „Климатична фреска”
Научете за климатичните промени по лесен и забавен начин, като участвате в Климатична фреска – работилница под формата на супер готина игра, която ще ни покаже как нашите действия влияят на климата!

Ден 3 | 17 юли
17:00 – 18:00 | Истории от дрешника в Социалната чайна

Можем ли да изразим себе си чрез етично произведени дрехи, с отговорно отношение към природата? Разбира се, че да. Облечете най-любимата си дреха и елате да си разкажем вдъхновяващи истории.
…А после да се запитаме какво стои зад етикета на дрехите, какво се случва с тях, след като решим, че вече няма да ги носим? Каква е истинската им цена?
Към нас ще се присъединят и BohoSi, за които устойчивата мода е лична кауза.

18:00 – 21:00 | На по чай с планетата Земя в Социалната Чайна
С еко експертите от „За Земята“ и климатичният посланик Апостол Пенков ще дискутираме как се става климатичен супергерой! Ще видим на живо как всяко наше действие влияе на климата чрез уникална климатична симулация.

На финала ще гледаме вдъхновяващия филм „ИзЧисти Планини“, който за първи път гостува във Варна.

Ден 4 + Ден 5 | 18 – 19 юли | ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА в Морската градина

Елате да играем заедно ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА и влезте в роля, която никога не сте очаквали! Ще се изправим пред въпросите, които климатичните промени поставят и ще се предизвикаме с едно хвърляне на заровете!
Вижте времевите слотовете в регистрационната форма и изберете най-удобния за вас!