Как да спечелим сърцата на хората за град с повече велосипеди и по-малко коли

Филип Уатю е замeстник-кмет по транспорта и публичните проекти на Гент – европейския град, който беше отличен с годишната награда на Европейската федерация на велосипедистите за 2024 г. постиженията си във велосипедна инфраструктура. Гент може да се похвали с 500 километра велоалеи и над 60 вело моста, както и интермодални връзки между велосипедната инфраструктура и тази на градския транспорт. Днес градът е разпознаван като един от примерите за устойчиво и здравословно придвижване в Европа, но това не винаги е било така. Преди малко повече от 10 г. велосипедистите са били 2 пъти по-малко, а плановете за промяна са срещнали първоначално такъв отпор, че се е наложило зам-кмета да получи денонощна охрана за себе си и семейството си. 

В разговор с него по време на конференцията Velocity 2024 през месец юни опитахме да разберем как въпреки всички пречки са успели да убедят гражданите на града.  

 

Г-н Уатю, разкажете за първоначалната си мотивация да подобрите политиките и инфраструктурата за колоездене в Гент? 

Аз самият съм колоездач и изпитвах на собствения си гръб преди 20-ина години, че карането на колело в града беше ежедневна борба. Беше трудно да заемеш своето място на улицата, беше опасно и шумно. Вярвах, че може да бъде по-добре, че е възможно да има повече безопасно пространство за пешеходци и велосипедисти. И това беше мотивацията ми. Мисля, че имахме всичко необходимо, за да направим голям скок напред в усилията си да станем вело град. Беше нужно да направим Гент по-безопасен, по-здравословен и по-зелен.

 

Имахте ли точна програма за насърчаване на велосипедите, като Плана за движението*, с който е известен Гент, още преди да бъдете избран? Беше ли част от вашата политическа програма?  

Все още нямах точен план за движението на хора и превозни средства в Гент. По образование съм урбанист и вече бях правил подобни разработки, включително за магистърската си дипломна работа по градоустройство. Това, разбира се, беше много отдавна, през 90-те, и с избирането ми на поста нямах готов такъв план. Стимулът ми дойде малко след това, през 2013 г., когато посетих големите велосипедни градове Утрехт, Грьонинген, Копенхаген. Това беше невероятно изживяване. Там видях много високо качество (на велосипедната инфраструктура, бел. ред.)  и ми се прииска да постигнем същото ниво и в нашия град. Но в този момент си помислих: “О, имам само шест години”, защото мандатът в Белгия е толкова, “а и не разполагам с голям бюджет. И така, как мога да постигна същото ниво, ако нямам време и средства?” Затова се огледахме за готови решения. Намерих проект в Грьонинген  от 70-те години, в който имаше план за движението и взаимствахме от него. Такъв план е необходим, за да регулирате автомобилния трафик. Ако постигнете това, се създава пространство за пешеходци и велосипедисти.

Нашият план всъщност е много прост. В центъра на града е зона, която е ограничена за автомобили. Там може да влезете само с разрешително. Около нея са разположени други шест зони, които са опасани от околовръстен път. За пешеходците, велосипедистите, обществения транспорт, такситата – реално нищо не се е промени. Но шофьорите на автомобили вече не можеха да преминават от една зона в съседна друга, освен ако не използваха околовръстния път. Тоест, ако искате да отидете от зона А в зона Б, излизате първо до околовръстния път, след това от околовръстния път до зона Б и това е единственият начин да се придвижите с кола.

Изпълнението на плана беше много важен момент, защото се справихме с тази част от автомобилния трафик, която беше излишна (така нареченият “паразитен трафик”, бел. ред.). Проучванията показваха, че около 50% от придвижванията с кола в града можеха да се избегнат или бяха на много къси разстояния – до няколкостотин метра.  

В презентацията си по време на конференцията Velo-city 2024 споменахте,  че добрите аргументи и положителните примери не помагат да се приобщят скептиците и протестиращите. В София не е по-различно.  Разкажете ни за някои от кампаниите, които бяха успешни за успокояване на недоволните в Гент.

Така е, казах, че вдъхновяващите примери не помагат, като имах предвид, че не са от полза, за да избегнете насрещната негативна реакция. Не помагат да убедите хората, които крайно се противопоставят. Това, което е необходимо, е повече хора да почувстват и изпитат как един град може да бъде организиран по различен начин. 

Направихме проект „Живите улици“, който беше много интересен. Стартирахме с него през 2013 г., като буквално дадохме улицата на хората. Те можеха да направят всичко с нея – да я препроектират по собствено усмотрение временно, за два-три месеца, но при две условия. Първо, улицата трябва да е без автомобили. Второ, трябва да решат всички проблеми, свързани с това, че  улицата е без автомобили. Защо това беше важно? За гражданите, които подкрепят велосипедните мерки, подобно нововъведение беше много приятно. Но те вече бяха убедени, бяха с нас.  Обаче тези, които се противопоставяха по принцип, в началото на проекта заявиха:  „О, не ми харесва, но това ще е само за два месеца“. Казаха си: “Добре, давайте, само два месеца са, след това се връща всичко с колите”. Само че в този период те успяха да видят, че на улицата е приятно и без коли, че имат време да си поговорят със съседите, да изпият питие с тях, че децата могат да играят навън безопасно, да си общуват. Всъщност буквално можеха да правят всичко, което поискат на улицата, защото пространството беше за тях.  Така че подобен подход е важен. Ако дадете възможност на хората да почувстват, че улицата може да бъде по-добра с по-малко коли, тогава те могат да бъдат убедени.

 

Друго нещо, което забелязахме в лекцията ви, бе убеждението, че увеличаването на модалния дял на колоезденето в града от 2% на 5% е най-трудната промяна в управлението на мобилността.  В София всъщност сме точно около 2% в момента. Какво ще посъветвате вземащите решения, така че преминаването към 5% да бъде по-бързо и по-плавно през следващите няколко години? 

Да, това е трудно. Когато започна нашето управление, в Гент колоездачите бяха около 22% от придвижващите се. Сега сме около 38-39%. Отчасти при нас въвеждането на подходящи мерки беше по-лесно, защото вече имахме критична маса. 

Когато сте на 2%, мисля че е необходимо да има проекти, които показват, че колоезденето е интересно и трябва да направите място за велосипедистите. В такъв момент аз бих заложил на създаването на вело маршрут, който да е съвсем безопасен за велосипедистите. Поне един маршрут, който преминава през града и гражданите да могат да го ползват като ефективен транспортен канал. Безопасен, здравословен и ефективен.


Какво все още липсва на Гент като велосипеден град и трябва да се направи? 

Все още има твърде много места, които не са безопасни, където преминават твърде много автомобили, където хората, особено родителите, си казват, че не е безопасно да оставят децата си с колело на улицата сами. Това е важният показател – моментът, в който родителите решат, че някоя улица е безопасна.  Тоест не колко е броят на редовните велосипедисти в града, а колко деца карат велосипед сами или пък колко по-възрастни хора се придвижват с колело. 

 

Какви са следващите ви проекти за подобряване на колоезденето, които започвате да изпълнявате? 

Имаме няколко инфраструктурни проекта – мостове, подлези, велосипедни алеи и така нататък. За момента това е обичайна политика. Но имаме и план за справяне с транспортната бедност. С него се опитваме да накараме хората да се качат на велосипед, особено хората в социално и икономически неравностойно положение. За тези хора, дори и да ви прозвучи странно, дори велосипедът е скъп. Ние им помагаме да притежават и поддържат собствен велосипед. Така че не става въпрос само за инфраструктура, но и за социална политика. 

 

Какви точно мерки възнамерявате да предприемете? Просто ще купувате велосипеди за хората или ще са безплатни за наемане? 

Имаме организация, която се казва „Велосипедното посолство на Гент“. Хората там събират стари велосипеди, които често дори са изхвърлени на улицата, а от тях сглобяват нови колела, които се продават на социално уязвими наши съграждани за около 40 евро. Също така имаме програма, с която финансираме ремонти до 100 евро. Участниците не получават пари в брой, а в карта, която могат да използват само за специализирани вело услуги в определени места в града. 

Третият тип усилия в тази посока са уроците по колоездене. Ще се изненадате, но все още има достатъчно много хора, които не могат да карат колело, затова им помагаме. Тези уроци са безплатни. 

А какво по-точно е „Велосипедното посолство“? И работите ли с граждански организации по принцип за популяризиране на активната мобилност? 

“Велосипедното посолство на Гент” е вид неправителствена организация – реално аз я създадох преди седем години. Тя получава финансиране и от общината. 

Ние работим с много групи на гражданското общество – с Колоездачния съюз, например, с Globelink и други. Техните кампании  ускоряват и разширяват приемането на велосипедните ни политики.  Логиката е проста. Ако не говорите с хората, те няма как да разберат какво се опитвате да постигнете и съответно няма как да го приемат. Така че работата с граждански организации и групи е част от мерките ни за популяризиране на общинските политики. 

 

Получихте наградата на Европейската федерация на велосипедистите за 2024 г. Какво означава това за вас? 

Е, приятно е. Аз, разбира се, не го правя за наградите. От 12 години съм заместник-кмет. Правя го за многото велосипедисти в Гент, за хората в Гент. Това е моята мотивация. Но такава награда показва, че някои организации оценяват това, което правим. Признанието може би е по-важно за всичките ми сътрудници, но и хората от градската администрация. Тези награди показват, че тяхната работа също е много важна. Затова такава награда е много приятна и аз съм много, много благодарен за това. 

 

Разбрахме, че в града ви е имало толкова силна реакция срещу мерките отначало, че се е наложило да ползвате охрана?  

Да. В периода на въвеждане на плана за движение имаше заплахи за убийство не само срещу мен, но и срещу членове на семейството ми. Това беше много страшно. Бях под полицейска охрана в продължение на шест седмици, което не е приятно. Но въпреки това продължихме напред. 

 

Какво ще кажете на политиците в България, които се страхуват да го направят? 

Като политик никога не трябва да отстъпвате. Трябва да вярвате в това, което правите, и да се придържате към плана си. Никога не отстъпвайте, отидете отвъд препятствията, заплахите и ограниченията – това е моят съвет.

*План за движението (от английски Circulation plan) е схематична емпирична проекция/модел на начина, по който хората и/или превозните средства преминават през дадена зона. В България се използва терминът “Генерален план за организация на движението”.

Водеща снимка: JesseDeMeulenaere;
Други снимки: Личен архив/Facebook

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Тонове боклук под покрива на България — мащабна доброволческа акция в Рила

80 доброволци свалиха над 6 тона отпадъци от Национален парк Рила по време на 28-то високопланинско почистване, организирано от ЕС „За Земята“.

Участници от Перник до Варна, от 5 до 65 годишна възраст, с разнообразни професии и занимания се качиха от 21 до 25 август високо в планината и изчистиха района на хижа Чакър войвода и хижа Мусала

Над хижа Чакър войвода беше открито старо сметище при вече несъществуващи бунгала за престой и лечение на белодробни и кожни заболявания. Изнесени бяха над 3.5 тона битови отпадъци, предимно пластмаса и метал, азбест, ламарини и стари електроуреди.

„По време на престоя в Рила видяхме огромни проблеми, не само със замърсяването с отпадъци, но и с намаляващото количество вода в езерата, спирането на чешми и използването само на еднократна посуда по хижите, която създава още и още отпадъци. Бушуващите планински пожари пък ангажират много парковата охрана, която и без това е малобройна.“ — коментира Данита Заричинова от Екологично сдружение „За Земята“.

Почистването около Мусала беше предизвикателно заради огромния брой туристи, които посещават върха по това време на годината. За щастие част от тях се включиха спонтанно и помогнаха в свалянето на тежки чували от района на заслон Ледено езеро. Дори и на покрива на България бяха открити множество отпадъци – както стари сметища, така и „по-пресни“. Най-често срещаният и много проблемен нов отпадък са мокрите кърпички – те съдържат пластмаса и не се разграждат.

Всички доброволци си носеха собствена посуда за храна, бутилки за вода и канчета  – това е и основното послание към туристите, които посещават планината, както и към хижарите – да не се използват чаши, чинии и прибори за еднократна употреба, които бързо стават отпадък, а да сме отговорни планинари и да използваме съдове за многократна употреба.

Снимки: Вадер Акбархан и Георги Велев

За кампанията

Високопланинските почиствания под надслов „Боклукът в раницата“ започват през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати над 130 тона отпадъци от националните и природните паркове на България.

Към днешна дата акцията е част от по-голяма и дългосрочна инициатива за намаляване на отпадъците с цел превенция. Кампанията „ИзЧисти Планини” продължава да организира почиствания, но е насочена и към работа с институциите, свързани с планината – националните и природните паркове, общините, хижарите, Българско туристическо дружество и различни НПО. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината.

За контакти: 

Данита Заричинова
Екип „Нулеви отпадъци“
ЕС „За Земята“
0887 580 788

Елеонора Йосифова
Екип „Нулеви отпадъци“
ЕС „За Земята“
0897 033 860

,

Защо водородът не е добра алтернатива на изкопаемите горива?

Потенциалът на водорода като чисто гориво може да бъде ограничен от химическа реакция в ниските слоеве на атмосферата, според изследване от Принстънския университет и Националната асоциация по океанология и атмосфера  на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Association). 

Това е така, защото водородният газ лесно реагира в атмосферата със същата молекула ОH, отговорна основно за разграждането и на мощния парников газ – метана, т.е. остава по-малко количество ОH, която да разгражда метана. Ако водородните емисии надхвърлят определен праг, тази споделена реакция вероятно ще доведе до натрупване на метан в атмосферата – с десетилетия последици за климата.

Въпреки, че първоначално водородът е бил обявен за  “горивото на бъдещето“, според учените на практика водородните технологии създават много екологични и технологични проблеми, които трябва да бъдат разгледани.

Д-р Матео Бертани от Института за околна среда High Meadows е първият автор на изследователска статия, публикувана в Nature Communications, в която изследователите моделират ефекта на водородните емисии върху атмосферния метан. Те откриха, че над определен праг, ако заменим използването на изкопаеми горива с производство на енергия от водород, това може да причини вреди на околната среда чрез увеличаване на количеството метан. Рискът от вреди се усложнява при методите за производство на водород, използващи метан (изкопаем газ) като суровина, подчертавайки критичната необходимост от управление и минимизиране на емисиите от производството на водород.

Според Бертани ефектите от рязък скок на водорода, който може да възникне, когато правителствените стимули за производство на водород се разширят, могат да имат последици за климата на планетата в продължение на десетилетия.

Проблемът се свежда до една малка, трудна за измерване молекула, известна като хидроксилен радикал (ОН). Често наричан „чистачът  на тропосферата“, OH играе критична роля в елиминирането на парникови газове като метан и озон от атмосферата.

Хидроксилният радикал също реагира с водородния газ в атмосферата. И тъй като всеки ден се генерира ограничено количество OH, всеки скок в емисиите на водород означава, че повече OH ще се използва за разграждане на водород, оставяйки по-малко OH наличен за разграждане на метан. В резултат на това метанът ще остане по-дълго в атмосферата, разширявайки въздействието си върху затоплянето.

В проучването изследователите са идентифицирали повратната точка, при която емисиите на водород ще доведат до увеличаване на атмосферния метан и по този начин ще подкопаят някои от краткосрочните ползи от водорода като чисто гориво. Чрез идентифициране на този праг, изследователите са изработили цели за управление на водородните емисии.

За водорода, наричан зелен водород, който се произвежда чрез разделяне на водата на водород и кислород с помощта на електричество от възобновяеми източници, Бертани твърди в доклада си, че критичният праг за водородни емисии е около 9%. Това означава, че ако повече от 9% от произведения зелен водород изтече в атмосферата – независимо дали това е в точката на производство, по време на транспортиране или където и да е другаде по веригата – атмосферният метан ще се увеличи през следващите няколко десетилетия, анулирайки някои от ползите за климата от преминаването отвъд изкопаеми горива.

А за синия водород, който се отнася до водород, произведен чрез метода паров реформинг на природен газ с последващо улавяне и съхранение на въглерод, прагът за емисии е дори по-нисък. Тъй като самият метан е в основата на процеса на преобразуване на водород, производителите на син водород трябва да вземат предвид директното изтичане на метан в допълнение към изтичането на водород. Например, изследователите са установили, че дори при ниво на изтичане на метан от 0,5%, изтичането на водород трябва да се поддържа под около 4,5%, за да се избегне увеличаването на концентрациите на метан в атмосферата.

Източници:

,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели,

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 18.09.2024 г. от 17:00 в офиса на сдружението на адрес гр. София, ул. Миджур 12, ет. 3 при следния дневен ред:

1. Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2023 г.
2. Приемане и изключване на членове.
3. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.
При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:00 ч. на същата дата и място.

16.08.2024 г.
Управителен съвет на ЕС За Земята
гр. София

Пожарите в завода за опасни и неопасни отпадъци в Царацово и депото в село Цалапица: Институциите са безотговорни

Поведението на институциите преди и по време на пожара в завода за опасни и неопасни отпадъци в Царацово и депото в село Цалапица е безотговорно към здравето на хората!

Фирмата, която оперира площадката в Царацово се казва Анес-96, а според публикации от пресата обектът се запалва за втори път, което показва, че има системни проблеми със стопанисването му. Площадката има разрешително за изключително голям брой и разнообразни опасни отпадъци, които би трябвало да са под строг контрол и да се съхраняват изключително внимателно, но вместо това се намира в непосредствена близост до населени места и обработваема земеделска земя. От сателитните снимки можем да заключим, че е проблем не само замърсяването вследствие на пожара, но и самото третиране и съхранение, защото на кадрите ясно се вижда, че балите с отпадъци са оставени на открита площадка и са уязвими на природни явления. 

В сряда изгоря цялата площадка на Анес-96 в Царацов, но според РИОСВ всичко е наред: https://plovdiv.riosv.com/main.php?module=news&object=news&action=view&nws_id=5539&nws_cat_id=2

В разрешителното на страницата на РИОСВ — Пловдив (разрешителното на страницата на фирмата не е актуално), са изброени 300 вида отпадъци, които се третират в непосредствена близост до домовете на хората — агрохимични вкл. опасни, пестициди, отпадъци от обогатяване на полезни изкопаеми, утайки от пречистване на води, дървени материали, отпадъци от текстилна промишленост, отпадъци, съдържащи тежки метали, халогенирани органични разтворители, отпадъчни бои и лакове, съдържащи опасни вещества, отпадъчни води, съдържащи печатарски масла, отпадъчни лепила, отпадъчни изоцианиди, машинни масла, всякакви опаковки, гуми, спирачни течности, живак-съдържащи батерии, асфалтови смеси, строителни материали, съдържащи азбест, отпадъци от пиролиза, запалими отпадъци, RDF. Също така сгурия, шлака, дънна пепел, увлечена/летяща пепел, прах от отпадъчни газове – като в сайта им специално е отбелязано, че партньор им е AES България. Пелети от отпадъци е една от разглежданите „алтернативи“ за  работата на въглищната централа AES Гълъбово, след изтичането на дългосрочния й договор с държавата 2026 г.

 

Една от основните дейности на площадката е смесване на отпадъци — опасни и неопасни и подготовката им за изгаряне, а на сайта си пише, че изгарянето им е основен приоритет. Ние от “За Земята” подчертаваме, че изгарянето е опасен начин за третиране на отпадъците, който носи редица здравни рискове дори да нямаше пожар в завода. Повече информация по темата може да се намери в актуалния ни доклад за изгаряне на отпадъците тук

Запалването на Регионалното депо в село Цалапица напомня, че е крайно време отпадъците да се разделят още при източника. В огромна част от случаите на пожари, запалването се получава от смесването на биологични отпадъци с пластмаса. 

 

За съжаление има повече въпроси, отколкото отговори:

  • Какъв контрол относно дейността на обекта се е извършвал през годините?
  • Кои от тези 300 вида отпадъци са били на площадката по време на пожара, кои са изгоряли?
  • Ще има ли анализ на натрупване на диоксини и фурани след пожара – най-токсичните вещества, които се отделят при изгаряне на отпадъци?
  • Какви мерки ще се вземат от обекта за защита на здравето на населението?
  • Защо на сайта на фирмата няма актуалното разрешително само за 1 площадка, а има това за 2 площадки от 2018 г.?

Енергийните общности и трансформацията на въглищните региони: срещи за обмяна на добри практики

В края на 2023 г. Европейската комисия одобри Териториалните планове за справедлив преход и средствата, които ще бъдат получени от Фонда за справедлив преход в трите засегнати области, Стара Загора, Кюстендил и Перник. Това отключи средства на стойност общо 1,2 милиарда евро, които целят да подкрепят социалната, икономическа и екологична трансформация на въглищните региони – Перник, Кюстендил, Стара Загора. Макар и България да се забави с предаването на плановете си, което пък постави под риск възможността изобщо да заработи Фонда за справедлив преход у нас, за въглищните региони днес е положително, че в настоящия момент съществуват цели, мерки и средства, които са предназначени конкретно за трансформацията им. Именно и затова в момента се намираме в ключов момент, в който са необходими наистина трансформиращи проекти, които да доведат до развитието на регионите отвъд изкопаемите горива. 

През юли 2024 г. се проведе третата от серията тематични срещи за повишаване на капацитета и обмяна на добри практики във въглищните региони в България, По пътя към справедливия енергиен преход”, организирана от Екологично сдружение За Земята”.

Първите две срещи се проведоха в общините Перник и Бобов дол през май 2024 г., като темата за енергийни кооперативи, предизвика голям интерес сред представителите и на двете общини. В резултат, представители на община Кюстендил поеха инициативата да бъдат домакини на едно по-задълбочено и практическо представяне на темата за енергийни общности, разпознавайки ролята им в енергийния преход. 

Концепцията за енергийни общности вече е развита из целия свят, като има много примери за успешни такива инициативи. Това е инструмент, който все повече ще навлиза в България, особено след последните изменения в Закон за енергетиката (ЗЕ) и Закон за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ), които въведоха дефиницията за енергийна общност. При все това, все още е необходима още работа по нормативната уредба, за да може да се достигне до широк кръг заинтересовани страни, най-вече местната власт и местните общности, както и уязвимите групи. Необходимо е също, да се улесни достъпа до финансиране за трансформацията на енергийния сектор. 

Срещата в Кюстендил, която бе проведена през юли 2024 г., бе открита от заместник-кмета по инвестиционна политика в община Кюстендил, инженер Росица Плачкова, като домакин на събитието. В залата присъстваха около тридесет представители на общината от различни отдели; именно това разнообразие показва, че когато говорим за преход на въглищните региони, е важно да се отбележи, че не става въпрос само за енергиен преход, а за възможността за развитие на регионите чрез социални, икономически и екологични мерки, които да подпомогнат и най-засегнатите страни.

Това е и причината да подберем точно тази тема за срещите си с общините – развитието на енергийните общности. На първо място, това е мярка, която цели да овласти местните общности; Rescoop, международната асоциация на енергийните общности, казва, че енергийните общности са идеален механизъм за пряко включване на гражданите и местните общности в енергийната система, основана на възобновяеми енергийни източници. Освен че позволяват на хората да участват в производството на чиста енергия, чрез енергийните общности произведената енергия се оползотворява на местно ниво. Важно предимство е социалния аспект. Особено ключова роля би имало участието на общината, която да подпомогне уязвимите групи да участват в такъв тип проекти, съответно работейки в посока превенция на енергийната бедност. 


Основите на енергийната общност бяха представени от доц. Владимир Зиновиев от УНСС, който сподели някои основни аспекти в демократизацията на в момента консервативната енергийна система и четирите Д” – декарбонизация, децентрализация, демократизация и дигитализация, които следва да характеризират трансформираната енергийна система. Освен различните налични модели на сътрудничество – различните начини на управление на една общност – доц. Зиновиев засегна и тяхното финансиране, представяйки и добри примери от Европа, САЩ и Индия. Един такъв пример от Великобритания е Repowering London, основана с цел да подпомогне местните общности в Лондон да създават свои собствени възобновяеми енергийни проекти. Организацията работи в тясно сътрудничество с жителите и местните власти, за да развива слънчеви енергийни проекти на покривите на жилищни сгради. Организацията е реализирала множество фотоволтаични проекти в Лондон, включително на покривите на жилищни блокове. Проектите не само произвеждат чиста енергия, но също така намаляват разходите за електричество на домакинствата и финансират местни инициативи.

Практическият опит в учредяването на енергийна общност бе споделен от Тодор Попов, представител на община Габрово, но също така и основен двигател зад създаването на първата енергийна общност – Енергийна общност Габрово РДНО. Той представи бизнес модела, използван в ЕО Габрово, правните форми, които биха били възможни при учредяването на такава общност, както и стъпките, които е необходимо да бъдат изпълнени. 


Презентация на Тодор Попов, община Габрово, представител на Енергийна общност Габрово РДНО

Сред съветите, които община Габрово даде бяха следните:

  • Самата община да предложи готов проект, за да се справи с проблема с недоверие в успеха на енергийната общност от страна на потенциалните участниците в нея (вместо първо да се търси финансиране, а после да се прави проект) 
  • Да се акцентира върху спестяванията, която местната общност може да реализира
  • Ако има съществуващи технологии (фотоволтаици например) и подходящ терен: нека те бъдат оползотворени; 

И най-ключовият съвет: не е нужно да се търси най-добрият модел, а е важно да се направи крачката в тази посока и да се направи опит да бъде учредена такава общност. 

Именно това прави и община Бургас, която бе дадена като пример от г-н Попов за следващата община, която работи в тази посока, която черпи от опита на Енергийна общност Габрово – РДНО като консултанти. 

От страна на неправителствения сектор, Кристиян Димитров от Грийнпийс България”, координатор на кампания Енергийни общности, сподели за опита на организацията в подпомагането на местните власти в тяхното желание за реализиране на енергийни общности. Неправителственият сектор може да има и има ключова роля в повишаването на осведомеността и подкрепата на институциите и общността в процеса на трансформиране на енергийната система. Курсът Енергийно еспресо, който Грийнпийс България” и Energy Cities, Европейската асоциация на местните власти в енергиен преход, подготвят съвместно е именно такъв тип инструмент, който ще бъде предложен на местните власти, за да повиши тяхното познание по темата за енергийни общности. 

Екологично сдружение За Земята” изтъква както множеството възможности за финансиране на енергийния преход, така и необходимостта от включването на общностите и институциите в регионите в преход в процеса, особено по отношение на съществуващия Фонд за справедлив преход. Именно в рамките на този Фонд, в момента са допустими точно такъв тип мерки, като мярка 10 в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил за Подпомагане на произвеждащи потребители потребители и енергийни общности. Подобни мерки съществуват и в териториалните планове на област Перник и област Стара Загора, като ние приветстваме инвестициите в тази посока и насърчаваме партньорствата между местните институции и местните общности, за да може да бъде постигнат един действително справедлив преход, който взима предвид социалната, икономическата и екологична трансформация на въглищните региони.