Безкрайната битка за глътка чист въздух: Нов проект за инсинератор за отпадъци в Гълъбово

Община Гълъбово възражда плановете си за горене на отпадъци с нов проект за инсинератор с мощност 80 MW, близо половината на ТЕЦ „Брикел“. Процедурата е задвижена с очевидни нарушения, а информацията за истинските намерения на инвеститора се прикрива. Градът, печално известен с мръсния си въздух, рискува да продължи порочната си зависимост от замърсяващи индустрии.

 

Източник: OpenStreetMap; обработка: „Грийнпийс“ – България

Местоположение на зоната за нов инсинератор в региона на Гълъбово

 

Горенето на отпадъци не е новост в Гълъбово. През 2018 г. ТЕЦ „Брикел“ получи разрешение да гори „експериментално“ отпадъци с неясно съдържание. Това се случи тайно, само с подписа на тогавашния зам.-министър на околната среда и водите. През 2019 г. в медиите изтече и споразумение между централата и Общината, което разкриваше планове за изгаряне на 500 000 т отпадъци годишно с активно съдействие от Общината за осигуряването на боклука. По-късно централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, беше в центъра на скандала с вноса и изгарянето на боклуци от Италия.

През 2020 г. над 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване централата да спре употребата на това гориво в технически и морално остарелите си инсталации. По това време в няколко поредни дни се проведоха мирни протести за чист въздух пред „Брикел“. В резултат централата официално се отказа от горенето на отпадъци.

На този фон не е изненада, че новите планове за инсинератор в Гълъбово са обвити в потайност и скрити зад параван от административни хватки. На свое заседание в края на януари 2024 г. общинският съвет в Гълъбово дава предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обект: „Топлоелектрическа централа /ТЕЦ/, ползваща сертифицирано гориво от твърди битови отпадъци /RDF/“.

Именно това обстоятелство обаче се премълчава, когато Община Гълъбово прави постъпки за промяна на предназначението на имотите от „необработваеми земи“ и „ниви“ на „чисто производствена“ устройствена зона. Проектът за инсинератор изобщо не се споменава в искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на промяната на предназначението, изпратено към контролния орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора. Тези земи попадат в защитена зона по директивата за местообитанията на Натура 2000 – „Река Овчарица“, а освен това са в непосредствена близост до още две защитени зони („Язовир Розов кладенец“ и „Река Сазлийка“), река Сазлийка и село Любеново. 

 

Източник: Кадастрално-административна информационна система на АГКК; обработка: „Грийнпийс“ – България
Картата показва извадка от кадастъра на имотите обект на инвестиционните намерения и тяхното местоположение спрямо реките Сазлийка и Овчарица, село Любеново и трите защитени зони от Натура 2000

 

В Решението на общинския съвет не е коментиран кумулативният ефект – какво ще се случи със здравето на местните, ако към вече замърсения въздух в Гълъбово се добави още един източник на замърсяване. В искането невярно е посочено, че в близост до имотите, предмет на промяната, „не се извършват производствени дейности, чийто характер да води до замърсяване на въздуха в района“. На контролния орган е известно, че в района оперират четири въглищни (три от тях в границите на община Гълъбово) централи, чиито дейности допринасят за замърсяването на въздуха в Гълъбово. РИОСВ – Стара Загора обаче решава, че няма нужда от екологична оценка, като не намира за нужно да съобрази вече известни факти. 

Според закона, задължително се подлагат на екологична оценка промени в предназначението на земи, които попадат в защитени зони, както е река Овчарица в този случай. Следователно, решението на РИОСВ – Стара Загора да не се извършва екологична оценка противоречи на закона.

Това са причините „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ да оспорим в съда решението на контролния орган. Жалби срещу него са подали поне още една организация – Асоциацията на парковете в България с председател Тома Белев, както и двама граждани – Стефан Николов и Петко Ковачев. Техните лица бяха сложени на билборд в Гълъбово с етикет „екорекетьори“. 

Упражняването на граждански права по законово установен ред, каквото представлява правото на гражданите да се обръщат към административни органи и към съда, при никакви обстоятелства не може да бъде определяно като рекет. Административните органи имат задължението да спазват законите и дължат на обществеността прозрачност и информация за свои действия с потенциал да засегнат хиляди граждани.

Изгарянето на отпадъци се представя като „лесно и зелено решение”. В действителност изгарянето не решава нито проблемите с отпадъците, нито проблемите с мръсния въздух. Напротив, създава редица здравни и екологични рискове – от съхранението на суровината с неясно съдържание, през отделянето на разнообразни замърсители на въздуха при горенето, до съхраняването на отпадната пепел, която може да бъде токсична. 

Проект за подобен инсинератор в София беше окончателно отменен през 2023 г. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци, които се генерират под формата на пепел след изгарянето, както и рисковете от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък, и въздействие върху здравето на хората в близост. 

Инсталациите за изгаряне на отпадъци създават повече проблеми, отколкото решават. Те блокират политиките за предотвратяване на отпадъците, спират и развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране, защото създават нужда от повече отпадъци, които да отиват в пещта. 

Противно на гръмките обещания, инсинераторите не създават много работни места. Например, в проекта за софийската инсталация с капацитет 180 000 тона годишно щяха да работят само 30 души.

Омагьосан кръг е и решението какво ще се гори – със сигурност община Гълъбово не генерира отпадъци, достатъчни за инсталация с 80 MW мощност. Това означава, че ще има нужда от боклуците на други общини и дори други държави. Такъв е случаят с проекта на Румен Гайтански – Вълка да изгаря над 400 000 т отпадъци край град Павликени – транспортирайки десетки камиони с боклуци от цялата страна в една точка всеки ден. Над 20 000 граждани от района се подписаха против проекта, защото искат да запазят плодородната си земя чиста, в момента се водят дела.

Какво предстои за Гълъбово? Местните имат правото да знаят, заслужават и възможността да задават въпроси. Заслужават и все някога да поемат глътка въздух спокойно.

 

 

, ,

Конкурсът „ЕкоОбщина – устойчив град и общество” стартира своето 5-то издание в България

Посолството на Франция в България и Френският институт в България за пета година подкрепят общините, които създават чиста и хармонична среда за живот на своите жители. 

Конкурсът ЕкоОбщина има за цел да отличи усилията на българските общини за подобряване качеството на живот чрез насърчаване на устойчивото градско развитие. Той се стреми да открои прилагането на добри практики на местно ниво за едно устойчиво градско развитие. Също така цели да насърчи диалога между администрациите, гражданите и икономическите оператори, за да се идентифицират решения за отговорно управление на ресурсите и опазване на околната среда.

За да участват в конкурса, общините трябва да представят своите устойчиви политики в една от 3-те категории: ”Отпадъци и рециклиране”, “Устойчива мобилност” и “Енергия и емисии”. Конкурсът “ЕкоОбщина” е отворен за всички общини в България, разделени на 2:

  • Общини с над 40 000 жители и
  • Общини с под 40 000 жители

Крайният срок за подаване на кандидатурите е 10 октомври 2024 г.

Наградата за всички лауреати тази година е работно посещение във Франция, с поети разноски от страна на организаторите. Спечелилите общини ще посетят иновативни обекти във френски градове по отношение на градската мобилност, валоризацията на отпадъците и енергиен преход.

Конкурсът се организира съвместно с Министерството на околната среда и водите, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Оперативна програма „Околна среда“. Партньори сме както ние от ЕС За Земята, така и Център за енергийна ефективност ЕнЕфект.

През септември и октомври 2024, в рамките на конкурса ще бъдат организирани семинари по екологични политики на общините. Ще бъдат прожектирани и поредица от филми за околната среда, отворени за всички с вход свободен.

Повече информация за конкурса, журито, добрите практики от чужбина, както и самите условия за участие могат да бъдат намерени на уебсайта www.ecoobshtina.bg.



Нови данни от Европа: Българските градове са сред най-замърсените в ЕС

Днес, 7 септември, светът отбелязва Международния ден на чистия въздух (International Day of Clean Air for Blue Skies). Инициативата е по идея на ООН и се случва ежегодно от няколко години.

В България обаче посрещаме този ден с лоша новина. Преди по-малко от 10 дни Европейската агенция за околна среда (ЕЕА) публикува обновените данни в своята система за качеството на атмосферния въздух в градовете в Европейския съюз.

7 български града са включени в класацията от 372 значими населени места в ЕС, обхващаща данни от стотици официални измервателни станции за концентрацията на ФПЧ2.5 за 2022 и 2023 г.

Цели 5 от българските градове са с трайно лошо качество на въздуха и се нареждат сред последните 16% от градовете в ЕС – това са Велико Търново, Русе, Пловдив, Перник и Стара Загора. Стара Загора е сред 15-те града с най-трайно замърсен въздуха в Европейския съюз.

Красивият и древен тракийски град не съвсем изненадващо се оказва в драматична ситуация. В близост до него е комплексът Марица-изток с няколко от най-големите ТЕЦ, изгарящи въглища в страната. Сред тях е печално известната „Брикел“ – един от символите на замърсяването на въздуха на национално ниво. Проучване на няколко водещи университета в САЩ от миналата година показа, че ФПЧ2.5 от въглищни топлоцентрали са над два пъти по-смъртоносни от излагането на същия замърсител от други източници.

„Брикел“ не дава шанс на жителите на Гълъбово и съседните градове, въпреки че централата трябваше да е затворена преди години поради системни нарушения. Снимките са само в рамките на 2 седмици през 2022 г. (автор: Стефан Николов, колаж: Грийнпийс България)

Дори останалите 2 града в България, споменати в системата на EEA – София и Варна – са от неправилната страна на класацията. При тях е отчетена концентрация на ФПЧ2.5 в малко по-ниски стойности, но отново 2 пъти над препоръчваната от актуалните насоки на Световната здравна организация. През 2021 г. СЗО актуализира своите базирани на здравето насоки за качеството на въздуха и препоръча максимално ниво от 5 μg/m3 за ФПЧ2.5 при дългосрочно излагане с цел защита на здравето. Директивата за качеството на атмосферния въздух 2008/50/EC в момента е в процес на преразглеждане за привеждане на стандартите на ЕС в по-голяма степен в съответствие с препоръките на СЗО.

Варна е единственият град в България с „поносимо“ ниво на ФПЧ2.5 според категоризацията на ЕЕА, въпреки че само една десета разлика би го поставила в долната категория „средно замърсено“, където е София. Красноречиво за това колко далеч сме от чистия въздух е, че големият град с най-малко замърсен въздух в страната в тази класация е на незавидното 181-во място в Европа.

Припомняме също така, че от „За Земята“ многократно сме изразявали обосновани съмнения, подкрепени от данни от собствени проучвания и такива на международни експерти, относно обхвата и разположението на официалните станции за измерване на замърсяване на въздуха в София. Смятаме, че местната измервателна инфраструктура дори подценява ситуацията със замърсяването в София, най-малкото по някои показатели. Това се отбелязва  и от официалното ръководство на Столична община.

Двигателите с вътешно горене, особено дизеловите, са сериозен източник на ФПЧ2.5. Измервания на „За Земята“ в сътрудничество и с всепризнати международни експерти показаха, че не всикчи аспекти на замърсяването в София на въздуха се отчитат цялостно, особено що се отнася до станциите за измерване, свързани с трафика.

 

Системата за наблюдение на Европейската агенция за околна среда се фокусира върху фини прахови частици с големина под 2.5 микрона, защото това е замърсителят с най-негативно отражение върху човешкото здраве, поясняват от институцията. В ЕС продължават да умират преждевременно около 300 000 души годишно от състояния, свързани със замърсен въздух. Югоизточна Европа е един от най-засегнатите региони, показват проучванията. Децата са сред най-страдащите от мръсния въздух.

В утрото след вечерта, в която чествахме Съединението на България, нека си припомним, че инвестицията в чист въздух е инвестиция в бъдещето на страната. Тази цел може да се постигне само с обединени усилия и решителни действия.

Може да проверите данните от системата на Европейската агенция за околна среда тук:

https://www.eea.europa.eu/en/topics/in-depth/air-pollution/european-city-air-quality-viewer