, , ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: „За Земята – достъп до правосъдие“ спечели дело срещу „Екосейф“ ООД

„За Земята – достъп до правосъдие“ спечели дело срещу фирмата „Екосейф“ ООД, която изгаря отпадъци, включително опасни, във вече замърсения град Девня.

Това означава, че фирмата трябва да спази закона и да мине през необходимата екологична оценка. Съдът казва, че директорът на РИОСВ Варна е издал нищожно решение, с което, без да има компетентност, е разрешил изгаряне на опасни отпадъци. Тези инсталации подлежат на специална процедура за издаване на разрешително и съответно — на по-голям контрол. В противоречие с тези изисквания директорът на РИОСВ Варна, който няма никаква компетентност да издава такива документи, е разрешил изгарянето на отпадъци без наличие на комплексно разрешително.

С това решение на Административен съд — София-град (АССГ) обяви за нищожно решението на РИОСВ – Варна да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) на новата инсталация на „Екосейф“ ООД. С други думи фирмата е работила незаконно.

Делото е заведено от сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, а решение за нищожност е прецедент и голяма победа за екологичната справедливост.

Иван Велов, адвокат по делото, посочва, че решението доказва твърденията ни за наличие на особено тежък порок при издаване на обжалваното решение и повдига изключително много въпроси за работата на РИОСВ – Варна и МОСВ.

През 2018 г. дружеството първоначално е получило разрешение да се изгарят отпадъци в мобилна инсталация с много по-малък капацитет. Сравнение между параметрите на инсталацията съгласно Решение ОВОС № ВА-7/2018 г. и обявеното за нищожно решение да не се извършва ОВОС от 2023 г. показва, че инсталацията е била предмет на множество изменения, включително смяна на самата инсталация, промяна на пречиствателните съоръжения, изменения в консумацията на вода и консумацията на ел. енергия и други., за които не е извършвана процедура по ОВОС. От приложената по делото техническа документация става ясно, че измененията в инсталацията са били разглеждани в отделни процедури, което се нарича “salami slicing” и е изключително порочна практика за избягване на по-стриктната процедура. 

С инвестиционно предложение се твърди, че се правят подобрения, но от приложената техническа документация става ясно, че инсталацията е изцяло подменена и има значително по-голям капацитет от твърденията. Съдът в София отбелязва, че тази промяна налага нова процедура и издаване на комплексно разрешително, за което компетентен е министърът на околната среда и водите. Междувременно е започната нова процедура по ОВОС, която има за предмет вече увеличения капацитет отпадъци.

При изгарянето на отпадъците се отделя пепел, която е отпадъчен продукт и в която се съдържат токсични вещества— диоксини и фурани, тежки метали, които могат да са канцерогенни и да влияят на различни системи в организма — намаляване на имунната защита, аномалии на репродуктивното развитие, патология на нервната система, нарушения в работата на ендокринната система и дейността на щитовидната жлеза.

Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Освен „Екосейф“, циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни, фирмата „ОнЕнерджи“ има проект за газификация на отпадъци, като също се опитва да избегне ОВОС, а „Девня Енерджи“ ЕАД предвижда да построи инсталация с капацитет от 450 000 т. RDF/год.

„При вече толкова замърсена околна среда в района на град Девня е наложително да се спре разширяването на съществуващите инсталации, да няма нови и да се засили контролът, като се отчита общият ефект на всички съоръжения.“

– „За Земята“

Напомняме, че това е същата фирма, която през 2020 г. имаше намерение да изгаря пестициди благодарение на много спорна добавка за изгаряне на пестициди в Закона за мерките по време на извънредното положение: https://www.zazemiata.org/izgaryane-pesticidi/

За контакти:

Данита Заричинова
Екип „Нулеви отпадъци“
+359 887 580 788

Десислава Стоянова
Екип „Нулеви отпадъци“
+359 888 714 688

Доклад за опаковките 2024Към доклада „Паралелна реалност“, който разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.

Искърското плаващо сметищеДеннис Тодоров - Грийнпийс-България
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Паралелна реалност: Отличници пред Европа, пълни сметища у дома.

Нов доклад на „За Земята“ разкрива слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите отпадъци в България

София, 22 октомври 2024 г.

Ниски изисквания и значителни пропуски в данните водят до драстичната разлика между високите резултати с рециклирането на отпадъци от опаковки, които България докладва към Брюксел, и слабите постижения, които се наблюдават на местно ниво. Нов доклад на Екологично сдружение „За Земята“ разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.

Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Тези паралелни реалности са възможни благодарение на значителни разминавания в статистическите данни в съчетание с неадекватни минимални законови изисквания към оползотворяващите организации. 

За да се справят с количествата отпадъци от опаковки, броят, разпространението и честотата на обслужването на контейнерите за разделно събиране трябва да бъдат увеличени 2 – 3 пъти и налични във всички населени места. Поради липсата на работещо разделно събиране, закономерно ниската ефективност на сепариращите инсталации (3-5%), означава, че икономиката ни губи от изгарянето и депонирането на потенциално ценни пластмасови суровини. Много общини продължават да разчитат на депониране, а допълнителни утежняващи фактори са проектите за горене на отпадъци, включително в Павликени, Гълъбово и Сливен, които подкопават усилията за намаляване и рециклиране на битовите отпадъци, генерирани в страната.

В резултат все повече обществени средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в крайна сметка се натоварва такса „битови отпадъци“. Въпреки значителните, дори за Европа, обществени разходи за управление на отпадъците в България, едва 4.8% от материалите се връщат обратно в икономиката – над два пъти по-малко от средното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна Нидерландия.

Спешно решение чакат въпросите за правилното отчитане на данните, както и справедливото разпределение на отговорностите и на финансовите ресурси между производителите, местните власти и потребителите. Докладът предупреждава, че без драстични подобрения в организацията и контрола, България няма да успее да отговори на новите стандарти за управление на отпадъците и ще продължи да изостава в постигането на кръгова икономика.

– Евгения Ташева, екип „Нулеви отпадъци“

мерки за намаляване на отпадъците
, ,

Какви мерки за намаляване на отпадъците предлагат партиите предизборно?

В седмицата на вторите национални избори за 2024г., разглеждаме програмите на водещите политически партии относно мерките, които предлагат за намаляване и екологично управление на отпадъците. 

Защо това е важно? 

България е най-ресурсоемката икономика в ЕС с 6,8 пъти повече изразходвани суровини за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) от средното за ЕС. Производството генерира 420 кг отпадъци на 1 000 евро в България при 66 кг средно за ЕС*. През 2022 г. България остава на последно място в ЕС по кръгова икономика и екоиновации.** Кръговото използване на материали в България от 2,6 % е далеч под средното ниво от 12,8 % за ЕС. Все още рециклираме едва 32% от битовите отпадъци – значително по-малко от общоевропейската цел от 55 % за 2025 г.и значително под средното за ЕС (46%).***

Въпреки че образуваме сравнително малко битови отпадъци спрямо средното за ЕС, България остава една от държавите членки с най-висок процент на депониране (54% през 2022 г. в сравнение със средно 23% за ЕС).****

В помощ на избирателите, които се интересуват от партийните позиции на тема отпадъци, предлагаме таблица с оценка на партийните предложения в сферата на управлението на отпадъците, както и препратки към съответните партийни програми.

Важно! Екипът на екологично сдружение „За Земята“ не се ангажира с подкрепа за конкретна политическа сила.

Линк към предизборните програми

Депозитна система

Изгаряне на отпадъци

Такса смет на база количество

Разделно събиране на отпадъци

Борба с незаконните сметища

Ограничаване на еднократната пластмаса

Ограничаване на вноса на отпадъци

Общо точки

Коалиция ГЕРБ – СДС

1

1

2
Партия „Има такъв народ“

-1

1

1

1
Коалиция „БСП за България“ 0
Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ 0
Партия „Възраждане“

-1

0

1

0
Коалиция „ДПС – ново начало“ 0
Коалиция „АПС“ 0

 

Сравнението между сегашния преглед на партийните предложения за подобряване на управлението на отпадъците и тези от предишните избори юни 2024 и октомври 2022 показва, че политиците обръщат все по-слабо внимание на проблемите с отпадъците. Към момента има основни теми, които не са били споменати от нито една партия, докато през 2022 г. по главните проблеми с отпадъците са имали позиции средно по 3 политически партии.

Изглежда, че въпреки наболелите въпроси, свързани с отпадъците у нас, политиците не си поставят приоритети в тази сфера. Но както местната и националната, така и глобалната действителност неизбежно ще постави темата на дневен ред. При все по-високите европейски цели и изисквания за управлението на отпадъците е важно България да заложи на намаляване на количествата образувани отпадъци. Необходим е качествен и количествен скок в ефективността на разделното събиране на ценните суровини, които се съдържат в битовите отпадъци, а не унищожително третиране на отпадъците като изгаряне и депониране, които причиняват не само загуби за икономиката, но и щети на здравето. За да използваме ресурсите си по-ефективно, докато замърсяваме и плащаме по-малко за отпадъци, ще е необходимо много повече от повишаване на такса „битови отпадъци“. За да е ефективна и справедлива тази мярка, тя трябва непременно да върви заедно с удобно и достъпно разделно събиране за всички жители на страната. 

Вижте какво предлага За Земята: Нулеви отпадъци

 

Източници:

* – ИСУН, СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО, ЦП 2, стр.4

** – European Commission, Eco-Innovationnat the heart of European policies

*** – European Commission, 2022 Country Report – Bulgaria, стр 11

**** – Eurostat, Municipal waste by waste management operations

,

Updates from the Bulgarian NECP draft and co-benefits figures featured at European Sustainable Energy Seminar in Latvia

European Sustainable Energy Seminar took place in Talsi, Latvia, between 25-27 September 2024, organised by the network INFORSE-Europe. Za Zemiata, as the Bulgarian member, joined the meeting through the national TogetherFor1.5 Coordinator – Radostina Slavkova.

The seminar program covered many topics such as Scenarios and roadmaps of the Climate and Energy policy by 2030 and Climate Neutrality by 2050 for the participating countries from Eastern Europe, Baltic and Scandinavian. Other topics of interest were: the sufficiency policies integration in NECPs and other governance processes, the development of energy communities, the current situation with the Global climate negotiations, a tour showcasing local sustainable energy examples.

The event program had “Open evening”, which featured presentations from participants on topics they work with and that they are interested in. Thus, Radostina seized the opportunity to present to the group of climate and energy campaigners and university students the topic “Climate co-benefits and targets in the final NECP draft of Bulgaria”, /link to the presentation./ published in early June.

Radostina showed the co-benefits figures for both EU and member states and discussed in more depth the Bulgarian co-benefits and their context. Another highlight was the comparison at EU level between annual costs and benefits to 2030 (co-benefits plus avoided climate losses outweighing the additional investments and costs to be 1.5 C compatible).

Regarding the NECP draft, substantial increase could be seen in the RES targets for 2030 (34.48%), while despite the coal exit being planned for 2038 the economic condition could lead to closer to 2030 actual phase out, visible also by the modelling.

A threat (also for solving the climate crisis) would be the planned increase in nuclear capacity between 2030 and 2040, which comes too late, too costly and too risky. The draft says the new nuclear capacities are needed in order to balance the system due to the growth of RES, but this would be an unreasonable and unprofitable step with the existence of good alternatives – increasingly rapidly decreasing cost of storage technologies in combination with a mix of locally relevant renewables.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

МОСВ се оплете в противоречия относно измерването на качеството на въздуха

Темата за проблемите в системата за измерване на чистотата на въздуха от няколко дни е сред водещите новини в публичното пространство. Една от причините за това е добила популярност в медиите информация от вътрешна проверка на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), до която Екологично сдружение „За Земята“, получи достъп след спечелено дело. От нея става ясно, че официалните измервания на въздуха в София са незаконни от години. МОСВ направи нескопосан опит да опровергае част от изнесените твърдения, някои от тях базирани на собствените им изводи, с публична позиция. Мотивите в нея обаче са или лъжливи, или несъстоятелни.

Станциите за измерване НЕ са поставени спрямо изискванията

В публикуваната от министерството позиция се казва, че „Публично изнесеното от За Земята твърдение, че разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не отговаря на изискванията на европейското и националното законодателство, е категорично невярно и некоректно.“ От институцията заявяват, че пунктовете се разполагат съгласно приложимите национални и европейски норми.

В отговор публикуваме документ, предоставен ни след дълга административна и съдебна битка, завършила с осъдително решение срещу държавните институции. С воденото с помощта на фондация „Програма достъп до информация” дело изискахме Изпълнителната агенция по околна среда да ни даде достъп до изготвен от тях доклад за състоянието на мониторинговата система за чистота на въздуха в страната. Въпреки влязлото в сила съдебно решение, докладът в неговата цялост, както и протоколите към него все още не са ни предоставени, но получихме официална справка за тяхното съдържание. Там откриваме следните твърдения:

  • „АИС „ИАОС/Павлово“ и АИС „Младост“, София са класифицирани, като транспортни пунктове и отговарят на изискването за отстояние от кръстовище, но не отговарят на изискванията за отстояние от бордюр. Съгласно т.5.1., раздел III, Приложение №6 към чл. 11 от Наредба 12/2010 г. при транспортно ориентирани ПМ устройството за вземане на проби се разполага (…)  на не повече от 10 м. от бордюра.“ 
  • „АИС „Младост“, София  – пунктът е позициониран (…) на 65 метра на бордюра на бул. Ал. Малинов
  • „АИС „ИАОС/Павлово“, София – пунктът е позициониран (…) на около 11 метра на бордюра на бул. Цар Борис III“.

Заключенията са изготвени от специалистите на самата Изпълнителна агенция по околна среда. За последното твърдение трябва и да добавим, че пунктът в кв. Павлово е на около 11 метра от локалното платно, а не от основната пътна лента на булеварда, където е същинският трафик, което също е доста спорна практика. В справката има констатирани и още редица несъответствия с нормативната рамка на много други измервателни станции в страната. Акцентираме на двете в София, защото така сме направили и в изнесената от нас първоначално информация.

С просто око е видимо, че автоматичната измервателна станция (АИС) Младост, която трябва да измерва замърсяването от транспорта, е поставена много, много далеч от от най-близката улица. Изискванията за измерване на азотен диоксид са тя да бъде на разстояние максимално 10 метра от бордюра (зоната в червено – разстоянията на графиката са приблизителни).


Станциите за измерване НЕ са поставени на правилните локации в града

От МОСВ отбелязват, че при поставянето на пунктовете се съобразяват с наличните терени и инфраструктура: „[п]ри определянето на площадките на пунктовете за мониторинг се отчитат конкретните условия на предоставените от съответната община терени, както и следните фактори, които могат да бъдат взети предвид: изисквания, свързани с териториалното планиране, наличие на електрозахранване и телефонни комуникации, сигурност, необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители.“

Изискванията за отстояние от пътното платно при поставяне на пунктове за измерване на качеството на въздуха са императивни и не могат да бъдат нарушавани по други съображения. Компетентните органи не могат да се оправдават с комплексни критерии, и макар и да имат някаква гъвкавост при определяне на площадките, те са задължени да изберат местоположението на станциите за измерване на чистотата на въздуха по начин, който гарантира, че няма опасност определено замърсяване в града да остане незабелязано. В тази връзка от министерството не дават адекватно обяснение на факта, че при проведеното от „За Земята” целогодишно измерване през 2022 г. по одобрена в други държави в ЕС методология в 25 от 27 локации в София се наблюдават превишени нива на азотен диоксид над законовата норма, а единствените две, на които такова отклонение не се отчита, са локациите на двете автоматични измервателни станции – в Младост и Павлово. Това е явно нарушение на изискването пунктове да бъдат разположени в най-замърсените зони в града, за да не се „скрива“ замърсяването, на което са изложени гражданите.

Като допълнение цитираме и решение от 2019 г. на Съда на Европейския съюз по т.нар. дело Крайнест, с което сме сигурни, че в МОСВ са отдавна запознати:

49      От това следва, че самото постигане на целта на Директива 2008/50 би било възпрепятствано, ако пунктовете за вземане на проби в дадена зона или агломерация не са били разположени съобразно с предвидените от нея критерии.
50      Тази опасност може да се прояви и ако в рамките на свободата на преценка, предоставена им от Директива 2008/50, компетентните национални органи не се стремят да гарантират нейната ефективност. По този начин по-специално в случай че измерванията, направени на няколко площадки, могат по принцип да предоставят информация за най-замърсените райони по смисъла на приложение III, раздел Б, точка 1, буква а), първо тире от тази директива, компетентните национални органи трябва да изберат местоположението на пунктовете за вземане на проби по такъв начин, че да се сведе до минимум опасността от това да остане незабелязано превишаването на пределно допустимите стойности.

Кое е по-важно? Да се мери там, където е най-замърсено и опасно за хората, или там, където има ток? В гъсто застроената София достъп до електрическата мрежа е възможен навсякъде, а самите станции са с размер на гаражна клетка (или 2 будки). Ако министерството не може да осигури за толкова години подходящи, отговарящи на закона площадки от няколко квадратни метра на съобразени с реалната ситуация с трафика в града места, е добре да се замислим дали не трябват сериозни промени в тази институция.

Резултати от измервания на За Земята с данни за 2021 г. за замърсяването с азотен диоксид в града. Куриозно е, че въпреки високите стойности в целия град, то е по-ниско точно на локациите на автоматичните измервателни станции в Павлово и Младост. В измерванията за 2022 г. двете локации дори са единствените 2 от общо 27 измервани места в София, в които средногодишните концентрации на токсичния газ са под пределно допустимата норма по закон.


Все още ИМА нерешени проблеми с данните от измерванията

В своята позиция МОСВ се опира на факта, че докладва на европейските институции методите си на измерване, данните и пр. и използва това като аргумент, че всичко с тях, както и получените данни, са коректни. Припомняме, че България е имала и има наказателни процедури заради неизпълнение на законодателството, свързано с качеството на въздуха и няма да се изненадаме, ако стартира такава и заради начина на измерване му.

Заглавието на текста е „МОСВ не укрива данни за чистотата на въздуха в градовете“. Ние сме съгласни с това твърдение – институциите са прозрачни в това отношение и Изпълнителна агенция по околна сред създаде система, в която данните са публично достъпни. Това се случи след като в продължение на години „За Земята“ и „Програма Достъп до информация“ водиха и спечелиха дела срещу агенцията многократно, защото институцията не предоставяше такава информация с различни (и както съдилищата отсъдиха) несъстоятелни аргументи. От министерството обаче пропускат ключовия факт, че когато институциите измерват въздуха на места, които “прикриват” действителното замърсяване, тази прозрачност е и въвеждане на гражданите в заблуда. Обръщаме и внимание, че все още ИАОС не е изградила система, която да позволи автоматизирано да се достъпват данни от измервателната мрежа в реално време от всички. Въпреки че, както казват от МОСВ, те правят това за Европейската агенция по околна среда. 

Това НЕ е адекватна реакция от министерството на сериозен проблем

В „За Земята“ се надявахме на адекватна реакция на Министерството на околната среда и водите. Неаргументираното отхвърляне на фактите не ги променя, а само показва нежеланието на институцията да поеме отговорността, възложена ѝ със закон. Ако няма смелост един проблем да бъде признат, включително и публично пред обществеността, то едва ли ще има воля той да бъде решен. Като организация, която винаги е защитавала правата и здравето на гражданите, ще направим всичко възможно това да се случи и този път и въпреки нежеланието на МОСВ мониторинговата система да започне да функционира правилно и законосъобразно, проблемите с качеството на въздуха да бъдат установени точно и да бъдат адресирани по най-добрия начин. Защото от това зависят живота и здравето на всички нас. Продължаваме да сме насреща за разговор с министъра на околната среда за обсъждане на въпросните мерки и решения, които могат да бъдат предприети.

Измерванията на въздуха в София са незаконни от години, според скрит от МОСВ доклад

Министерство на околната среда и водите са крили от обществеността в продължение на години, че системата за измерване на въздуха в София е компрометирана и не отчита коректно замърсяването, въпреки че са разполагали с данни за това. Междувременно хиляди жители на града са страдали, а някои от тях вероятно и починали преждевременно от болести, свързани със замърсения въздух. 

Скандалната информация става публично известна след заведеното от Екологично сдружение „За Земята“ и спечелено от юристите на фондация Програма Достъп до информация дело за достъп до обществена информация (№ 4677/2024 г. по описа на Административен съд, гр. София), с което организацията изиска да се оповестят резултатите от доклад за условията за разполагането на пунктовете за контрол на качеството на атмосферния въздух в страната, изготвен още през 2022 г. по поръчка на тогавашния министър на околната среда. По необясними първоначално причини, тази ключова информация беше укривана от обществеността толкова дълго време.

Няма данни, няма проблем

Според експертните оценки в доклада, който е бил готов още през същата година, автоматичните измервателни станции „Младост“ и „Павлово“, които са двете транспортно ориентирани автоматични измервателни станции в София, не отговарят на изискванията, защото са разположени далеч от пътното платно. По този начин те показват по-ниско от реалното ниво на замърсяване с азотен диоксид. NO₂ е сред най-обществено значимите замърсители на въздуха в градовете в европейски мащаб и вероятно най-важният, произхождащ от транспорта. 

„Важно за здравето на всеки жител на София и за икономиката на града е възможно най-бързо да се поправят пропуските в мониторинговата система за въздуха. Това трябва да стане прозрачно и с участието на гражданите. Ключов е и въпросът за отговорността. Съответните органи също така би трябвало да потърсят виновните за циничното укриване на тази информация и да разследват действията, граничещи с престъпление срещу общественото здраве”, посочи Ивайло Попов от За Земята. 

За Земята измерва замърсяването с NO2 в София от няколко години. Данните ни винаги са показвали смущаващи резултати.


Най-очевидната тайна

В продължение на години в София съществуваха ясни индикации, че има нередности в разположението и обхвата на мониторинговата система за въздуха. Измервания на „За Земята, включително дългосрочни и краткосрочни такива, показаха наличие на скрито за официалната мониторингова система замърсяване с азотен диоксид, при това на много повече от предполагаемите места в града. Данните бяха потвърдени и от международен екип, предвождан от един от водещите европейски експерти в областта, д-р Аксел Фридрих.

Проблемите на официалната системата за измерване на въздуха в София са технически, но от друга страна се дължат и на действия на администрацията, включително преместването на измервателната станция за трафика от едно от най-ключовите кръстовища на града, Орлов мост, в двора на НИМХ в Младост, който е на практика парк. Така станцията е разположена, според данни от доклада, на 65 метра от най-близкия бордюр. Това е над 6 пъти по-далеч спрямо официални изисквания за коректно измерване (най-много 10 м. отстояние от пътя).  

„Повод за преместването на измервателната станция от Орлов мост преди години беше провеждащ се в близост ремонт, свързан с изграждането на едноименната метростанция. Причините тя да не се върне след това на мястото ѝ обаче смятаме, че са свързани с нежеланието на определени хора в отговорните органи, както и на определени политици, да се вземат конкретни, понякога непопулярни първоначално мерки срещу замърсяването на въздуха в града от транспорта“, каза Ивайло Попов. „Най-лошото в случая обаче е, че докато в София няма коректно измерване на замърсяването на въздуха, не може да се очаква да има никакви реални мерки за противодействие на проблемите, които произтичат от него. Тъпчем на едно място”.

АИС Младост е разположена на 65 метра от бордюра, зад редове дървета, при изискване на максимално отстояние 10 метра,т.е. би трябвало да е в рамките на оградената в червено зона (разстоянията на графиката са приблизителни).

Прекалено важно, за да се подмине

Основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите такива. Дори краткотрайните излагания на високи нива на азотен диоксид могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено с астма. По-продължителното излагане на въздух с повишени концентрации на NO₂ , например от хората, които живеят непосредствено до натоварени пътища или прекарват повече време в близост до тях, може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции, като води до структурни промени в белия дроб дори при здрави хора. Най-застрашени са хората с респираторни и сърдечно-съдови проблеми, бременните, децата и най-възрастните, бивши и настоящи пушачи. 

На фона на тези смущаващи данни, зад които се крият лично страдание и материални загуби на наши съграждани, Министерство на околната среда и водите дори не предостави пълната информация от доклада, а само частична справка от него. Отказът е въпреки влязлото в сила съдебно разпореждане по темата. Това се случва на фона на продължителни усилия на екологичната организация да получи достъп до информацията.
Затова „За Земята“ ще изиска спешна среща с министъра на Околната среда и водите и предприемане на конкретни мерки за справяне с проблема и да се потърси отговорност от виновните за бездействието на административно ниво. 

В началото на 2024 г. международни експерти по покана на За Земята измерваха замърсяването на въздуха в София. Данните за азотния диоксид, макар и моментни, отново показваха сериозни превишавания


Незаконни измервания и в други градове

Oсвен двете автоматични измервателни станции в София, според вече достигналата до нас информация проблеми съществуват и в редица други градове. Например автоматичната измервателна станция „Зелен клин” в Стара Загора също не отговаря на изискванията за транспортен пункт по критерия отстояние от бордюра. Ръчните пунктове „РИОСВ” в Пазарджик, „Църква” в Перник,  „Гара Яна”, „РИОСВ” в Хасково и „РИОСВ” в Монтана също са оценени като несъответстващи на законодателството. Интересен е казусът с ръчен пункт „РИОСВ” във Велико Търново, за който още през 2015 и 2018 г. има инициирана преписка от общината за преместването му, но това не е сторено. Години по-късно отново се препоръчва да бъде променена тази точка на измерване. ДАОС системите в градовете Свищов, Никопол, Силистра и Бургас не отговарят на изискванията за височина съгласно нормативната уредба.

Прочетете продължението на темата тук: https://www.zazemiata.org/mosv-protivorechia-vysduh/

Как европейски градове преминават към логистика с нулеви емисии

Ново общоевропейско проучване, към което „За Земята” допринася, посочва градовете и компаниите, които заменят замърсяващите дизелови превозни средства за доставки с по-чисти алтернативи в европейските градове. Докладът се появява преди въвеждането на първите зони с нулеви емисии в Европа през 2025 г.

От него става ясно, че логистиката с нулеви емисии е не само бъдеще, но вече и реалност за не толкова градове и бизнеси в Европа. Сред фактите от проучването са:

  • 35 града в Европа работят по планове за въвеждане на зони с нулеви емисии
  • Най-малко 182 компании от различна големина и браншове са се присъединили към алианси за преход към градска логистика с нулеви емисии в Брюксел, Виена, Лисабон, Ротердам и региона Фландрия в Белгия
  • 110 европейски града са се присъединили към международните споразумения за декарбонизация на градския транспорт.
  • В София е въведена Зона за ниски емисии от транспорта, която има потенциал да насърчи чистите доставки в града, ако Общината обърне специално внимание на това

Преминаването към по-чист транспорт е основно предизвикателство в Европа. Въпреки че микробусите и камионите представляват едва 13% от превозните средства по пътищата на ЕС, те допринасят за шокиращите 51% от емисиите на азотни оксиди (NOx) и 40% от парниковите газове от автомобилния транспорт. Ако не бъдат предприети мерки, трафикът, свързан с градската логистика, вероятно ще продължи да нараства. Между 2014 и 2023 г. броят на регистрираните дизелови ванове във Великобритания се е увеличил с над милион, като този модел се повтаря и в други европейски страни.

Докладът „Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове“ на групата за чист транспорт Clean Cities, в която участва и „За Земята“, посочва 35 града в Европа, които са поели ангажимент за въвеждане на зони с нулеви емисии за товарния транспорт. Повече от 100 града са подписали международни ангажименти да станат въглеродно неутрални, включително с действия за декарбонизация на автопарка. По-голямата част от тези населени места се намират в Нидерландия, където национален закон задължава създаването на зони за доставки с нулеви емисии. Въпреки това, градове в още доста държави са се присъединили към инициативата и са въвели или имат планове да въведат свои собствени зони с нулеви емисии.

Проучването посочва цели 182 компании, които избират електрически и карго-велосипедни доставки. Много от тях са в логистичния сектор, включително най-големият доставчик на пощенски услуги в Австрия, Österreichische Post, както и IKEA Group, bpost в Белгия, DHL Express, DPD и UPS, които работят за трансформация на градската логистика.

Преминаването към по-чиста логистика може да има и икономически ползи за бизнесите, показва опитът на Österreichische Post AG. „Всеки ден пестим енергия и разходи, а превозните средства, които използваме, са се доказали като надеждни. Повече от 40% от нашите около 4 000 превозни средства вече са с нулеви емисии, а целта ни е до 2030 г. да осигурим неутрална доставка с нулеви въглеродни емисии на последната миля в цяла Австрия“, казва Пол Яначек, старши вицепрезидент, отговарящ за автопарка на компанията.

Намаляването на броя на пътуванията чрез използването на пунктове за доставки или микро хъбове, както и преминаването към по-малки и по-ефективни превозни средства, също са подчертани като ключови начини за справяне с емисиите от товарния транспорт.

Възможност да почерпим от опита

„Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове“ съдържа и интересни идеи и стъпки за сътрудичество между публичния и частния сектор и гражданите за по-бързо и безпроблемно въвеждане на незамърсяващи алтернативи за градска логистика. Един от тези примери идва от Ротердам. През 2019 г. градът подписа споразумение с водещи компании от сектора, очертаващо конкретни действия за ограничаване на емисиите от градската логистика и подкрепа за приемането на зона с нулеви емисии за товарния транспорт. Поетапният преход към позволяване само на електрическа и активна мобилност в центъра на града ще започне през януари 2025 г. и ще бъде напълно завършен до 2030 г. В Нидерландия бе разработена национална програма за градска логистика, разказва Нинке Онен от организацията Natuur en Milieu. „Работата съвместно с компании и търговски асоциации наистина помогна да се движим с добри темпове и да помогнем на градовете да предложат вид стимули и подкрепа, които помагат на всички – не само на тези компании, които имат най-голям капацитет за промяна. Това, което виждаме в Нидерландия, може да се случи и в други градове и страни.“

Градската логистика има своя значим принос за замърсяването на въздуха в България, тъй като често превозните средства са стари, а употребата им е интензивна. Добра възможност за развитие на чисти доставки в София дава Зоната с ниски емисии от транспорт, която да обхване микробуси и камиони. В момента те са изключени от ограниченията за навлизане в зоната. Драгомира Раева, координатор за чиста мобилност в „За Земята“ обясни, че това е ефективен начин за действие: „Добрите примери от европейски градове са ценни за нас, за да почерпим информация и да се възползваме от споделения опит, който да адаптираме и приложим в София и други български градове. В ръцете на Столична община и Столичния общински съвет е да подобри параметрите на Зоната с ниски емисии, за да има тя осезаем ефект за по-чист въздух в града, особено по отношение на замърсяването с азотен диоксид, чийто основен източник е трафикът.“

Ръководителят на Clean Cities Барбара Щол смята, че логистиката с нулеви емисии е неизменното бъдеще на градовете: „Транспортните емисии остават упорито високи и нарастващи в Европа, а доставките са голяма част от проблема. С увеличаването на електронната търговия, милиони повече ванове сега изпълват улиците. Но виждаме как градовете и компаниите работят заедно, за да решат проблема, и тези партньорства дават резултати на терен. Въпреки това, подходът работи само с компании, които са готови да действат – за да уеднаквим условията на играта, е необходимо регулиране.“

Докладът „Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове“ може да бъде изтеглен тук: https://www.zazemiata.org/resources/european-zero-logistics-pioneers/