Европа има нови стандарти за качество на въздуха! Какво означава това?

Европа официално има нови, подобрени стандарти за качество на въздуха! Обновеният вариант на Директивата на ЕС относно качеството на атмосферния въздух (2024/2881) бе обнародвана в официалния журнал на ЕС преди брoени дни. Пълният текст може да се намери тук.

Новото законодателство на ЕС включва чувствително намалени прагове за превишаване на концентрациите на основните замърсители, които влияят на човешкото здраве. И макар целта на много активисти да се приемат по-бързо препоръчаните от Световната здравна организации норми да беше отложена от Европейския парламент с няколко години по пътя, директивата е важна стъпка в посока постигането на една от основните здравни цели на ЕС – намаляването на преждевременната смъртност в следствие от замърсения въздух с 55% до 2030 г.

Сега държавите-членки разполагат с 2 години, за да транспонират директивата в националното си законодателство, а новите ограничения за замърсяване на въздуха ще влязат в сила от 2030 г. Това ще окаже влияние и върху България и националните и местни политики тук.

 

 

По-чист въздух и осигурен начин да защитите правата си

Новата директива гарантира, че ще се случи привеждане в съответствие на стандартите на ЕС за качество на въздуха с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) за концентрациите на замърсители във въздуха. Те са: 10 µg/m³ за азотния диоксид (NO2), 5 µg/m³ за фините прахови частици с размер до 2.5 микрона (PM2.5) и 15 µg/m³ за тези с размер до 10 микрона (PM10). Новите граници ще влязат в сила, макар и от 2035 г. и ще защитят хората в целия ЕС, ще ограничат преждевременните смъртни случаи и ще облекчат тежестта върху системите за обществено здравеопазване.

Новите и подобрени правила относно плановете за качество на въздуха и пътните карти дават на местните власти времето и инструментите, от които се нуждаят, за да намалят замърсяването на въздуха в своите юрисдикции и да се съобразят с новите стандарти до крайния срок.

В същото време  стандартите за качество на въздуха, които ще влязат в сила през 2030 г., са около 2 пъти по-слаби. Те бяха предложени от Европейската комисия (20 µg/m³ за NO2, 10 µg/m³ за PM2,5 и 20 µg/m³ за PM10) и са също по-ниски от сега съществуващите норми. Това Все пак остава горчивия привкус, че ще има още 5 г., в които компромисът не е с цифри, а със здравето и живота на реални хора.

Друга много важна позитивна промяна е, че европейските граждани ще имат недвусмисленото право да завеждат съдебни дела срещу публични органи, когато страдат от незаконни нива на замърсяване на въздуха. Това право не беше на практика гарантирано в много страни от Централна и Източна Европа. В същото време новата директива оставя няколко вратички, които могат да позволят на властите да забавят спазването на новите ограничения до края на 2030 г.

 

Какво означават промените за транспорта в градовете?

Транспортните средства и инфраструктура, позволяваща придвижването с ниски и нулеви емисии ще бъдат по-необходими от всякога за спазване на тези стандарти през 2030 г. в цяла Европа. Това включва създаването и поддържането на по-добра мрежа за активно придвижване в града без автомобил, както и за по-ефективен и удобен обществен транспорт. Мерки като зони с ниски и нулеви емисии, квартали с нисък трафик, улици без трафик за училищата, още по-ниски ограничения на скоростта, решения с нулеви емисии за доставките в последната миля и насърчаване на споделянето на автомобили ще трябва да бъдат взети под внимание от местните власти при изготвянето на техните планове за  качество на въздуха.

Новите регулации вероятно ще означава, че много градове, включително българските, ще трябва да започнат да работят по нови планове за качество на въздуха много преди 2030 г., за да имат шанс да постигнат съответствие. Повече за това защо София се нуждае от по-амбициозни мерки за въздуха, прочетете тук.

 

Снимка на корицата: Atanas Paskalev on Unsplash

Сивият контейнер не е край, а начало на пътя на отпадъците

Екипът ни посети Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) заедно с представители на Движение Нулеви отпадъци. Бяхме разведени из целия завод и отблизо видяхме тоновете отпадъци, които идват от сивите контейнери в София и околните села. Останахме шокирани от количествата, които се изхвърлят,  и какво попада понякога в контейнерите.

В предприятието отиват 1100-1300 т всеки ден, това е единственото място, което третира отпадъците на цялата община от сивите контейнери. Няма как да затвори за повече от ден, дори ремонтите се правят, докато работи.

Всеки отпадък, който изхвърляме, след това минава през човешки ръце.

Може би много хора не се замислят какво се случва след изхвърлянето на отпадъците. Ако не сме ги (или каквото не сме) разделили предварително, те отиват в сивия контейнер за смесени битови отпадъци. После идва камион и няколко работници слагат контейнера на камиона, те са първите хора с близък контакт до нашите отпадъци. След това камионът пътува до гара Яна и се изсипва в СПТО

Проверява се на входа от служител в завода дали отпадъците наистина са битови. Още един досег на човек. 

За съжаление скоро имаше случаи на открити болнични отпадъци, което е недопустимо и много опасно.

Разбира се, в завода има автоматизирани процеси на сепарация. Има оптичен сепаратор, машина за отваряне на пликове, както и нова придобивка от тази година за отделяне на PET бутилки.

Но след това има лента, на която хора ръчно отделят пластмаса, хартия, текстил.

 

Ръчно се отделят понякога и едрогабаритни отпадъци, както и гуми, строителни отпадъци – всичко изброено не би трябвало да бъде там и има системи за разделно събиране.

Наличието на тези отпадъци създава и предпоставки за тежки технически проблеми на машините и тяхната по-бърза амортизация.

Кои са най-често срещаните отпадъци, които не трябва да попадат в сивия контейнер?

  • Батерии – от батерията в дистанционното до тази на лаптопа – всички те трябва да се изхвърлят на определените места, които може да намерим в почти всеки по-голям магазин за хранителни стоки, техника, мебели, строителство. За София фирмата, която се занимава с разделното събиране на батерии, се казва Екобатери, ето в кои обекти има поставени кошчета.

Ако попаднат в смесения отпадък, има висок риск от избухване. Батериите се нагряват и това може да доведе дори до пожар и съответно са риск за работещите там.

  • Електрическо и електронно оборудване – от слушалки за телефон до хладилник – всичко може да бъде рециклирано, ако го изхвърлим на правилното място. За малки електроуреди вече има контейнери в магазините за техника, за големи – може да заявите извозване. Един пример за София е фирмата Екологика. В началото на месец ноември ги потърсихме, за да извозят старата електротехника, която събрахме за рециклиране в офиса на „За Земята“.

  • Текстил – от годни за повторна употреба дрехи и обувки до скъсан текстил, всичко това може да бъде изхвърлено в специално контейнери, поставени от няколко фирми, които може да видите на много точки в града. Подробна информация какво се случва след това, прочетете тук.

  • Опасни отпадъци от домакинства – лекарства, бои, лакове, живаксъдържащи продукти, спринцовки и др. – всяка община е длъжна да направи система за разделно събиране чрез мобилни пунктове или по заявка. Изхвърлянето в сивия контейнер или в тоалетната може да доведе до негативни последствия за здравето и околната среда.
  • Отпадъци от ремонти и строителство – при такива дейности може да заявите контейнер или да ги изхвърлите по график. Строителните отпадъци могат да повредят машини, както и да наранят хора.
  • Едрогабаритни отпадъци – мебели, прозорци, врати и др. – събират се по график също, много голяма част от тях могат да са годни за повторна употреба.

За последните две в София има общ график.

Ако видим нередност, е важно да подадем сигнал

Камион, който минава, но не вдига контейнера? Някой, който си хвърля лаптопа в сивия контейнер? – важно е да сме активни граждани и да подаваме сигнали на момента към Столичен инспекторат.

А цветните контейнери?

В сивите контейнери се изхвърлят и изключително много опаковки, които могат да се рециклират. Би трябвало те да се разделят още в домакинството и да се изхвърлят в цветните контейнери. Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Повече за управлението на пластмасовите отпадъци от опаковки в България отвъд официалната статистика, ще намерите в новия анализ на Екологично сдружение „За Земята“.

За да има ефективно разделно събиране на опаковки, цветните контейнери за отпадъци от опаковки от пластмаса, метал, хартия и стъкло трябва да са много по-голям брой и навсякъде да има пълен комплект контейнери, включително и за биоотпадъци.

Онази повтаряща се десетилетия фраза “защо да разделям, като после отиват на едно място” е мит. Има смисъл да използваме цветните контейнери, но и да настояваме да се увеличават и да пускаме сигнали, когато са пълни. (телефонът е написан на контейнера).

А най-добре да мислим как да намаляваме опаковките – да пазаруваме със собствен съд, когато е възможно, да отказваме пликовете в магазина, да купуваме отговорно това, от което наистина имаме нужда.

И да не забравяме – сивият контейнер е началото на пътя на отпадъка, а не – края. Затова е важно да сме отговорни какво изхвърляме в него.

Нови данни: замърсяването с азотен диоксид в София се увеличава

Преглед на данните от измервания за замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид (NO2) за последните 3 години показва, че проблемът за столичния град с този замърсител нараства. Данните са от нов междинен доклад на Екологично сдружение „За Земята“, където за първи път са включени и резултатите от последните ни измервания – проведени непосредствено преди въвеждането на Зоната с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София в първия ѝ сезон, по време на активността ѝ от декември 2023 до февруари 2024, както и след края ѝ. 

 

Замърсяването става по-сериозно и е през цялата година

Новите данни от измерванията в периода ноември 2023 – февруари 2024 за пореден път разкриват заблудата, че в София няма замърсяване с NO2. В 34 от 36 измерени точки концентрациите са над средногодишната норма от 40 µg/m3 през всички месеци. Единствените две локации, където има измерени по-ниски нива, отново са тези, които съвпадат с двете автоматични измервателни станции, отчитащи този тип замърсител в града. 

По-притеснителното в последните измервания обаче е, че проблемът изглежда се задълбочава. За посочения период се вижда повишаване на замърсяването спрямо това през 2021 и 2022 г., когато вече бяха регистрирани стойности над законовата норма. Нездравословно високите нива на замърсяване с азотен диоксид са в много точки на град София, където има и сериозно човешко присъствие. Става въпрос за жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт и училища. По-високи концентрации на NO2 се наблюдават в близост до натоварени улици и булеварди. Само по себе си наблюдението потвърждава разбирането, че основен източник на емисиите са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите такива. Изводите са особено обезпокоителни, защото показват, че София няма адекватни, действащи мерки, насочени към намаляване на замърсяването с азотен диоксид от трафика.

Освен на локациите на автоматичните измервателни станции на ИАОС в София, навсякъде другаде в града имаме наднормено замърсяване с NO2. При това то се увеличава

 

Първо измерване, свързано със зоната с ниски емисии

От няколко години от „За Земята“ проследяваме замърсяването с NO2 в София. Въпреки че има всички индикации, че такова съществува, при това в сериозен мащаб, проблемът остава извън радара на властите и респективно – извън държавните политики. Проблемът се корени в това, че автоматичните измервателни станции на официалната система за мониторинг на качеството на въздуха в София са разположени далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града в нарушение на нормативните изисквания. Така те подценяват замърсяването с азотен диоксид. 

Новото изследване на организацията ни целеше да съвпадне с влизането в сила от 1 декември 2023 г. на първия етап от ЗНЕ от транспорта в т. нар. Малък ринг. За целта бяха увеличени точките за измерване в и по границите на тази на теория най-строга част на зоната. Изследването бе проведено с разбирането, че ЗНЕ има много недостатъци в дизайна и прилагането във вида приет от Столичен общински съвет, включително липсваше контрол за навлизането на замърсяващи МПС и не могат да се направят сериозни изводи ефективността ѝ. Въпреки това резултатите показват, че мерки от този тип са все по-задължителни и трябва да се прилагат по-широко.

С бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид. Препоръчваме да се направят и повече измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO2 в София. Нужна е и преоценка на разположението и класификацията на официалните измервателни станции, така че да отговарят на законовите изисквания, както и поставяне на допълнителни такива за отчитане на замърсяването от транспорта. 

 

Нужни са работещи мерки

Необходими са сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с NO2 в София, които да са насочени към намаляване на употребата на МПС с приоритет към ограничаването на най-замърсяващите. Същевременно паралелно с въвеждане на ограничения, трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива и чиста мобилност за всички възрастови групи през всички сезони. Усилията би трябвало да са насочени към стимулиране на  алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Освен мерки, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, комунални услуги, строителни и ремонтни дейности свързани с употреба на МПС.  Всичко това е в пряка връзка с решенията, които се взимат по отношение на зоната с ниски емисии. Тази мярка би трябвало да се базира на наличните данни за трафика и замърсяването на въздуха и техния анализ. Необходимо е да се събере повече информация и за двете, включително и за периоди, в които ЗНЕ реално работи.

 

Измерванията показват ясно, че замърсяването с азотен диоксид е през цялата година, а не само през 3-те месеца, в които ще работи ЗНЕ

 

„Събраните досега данни показват категорично, че замърсяването с азотен диоксид не е сезонно, а е характерно за всички месеци през годината. По всичко личи, че за опазването на здравето на гражданите е необходимо да се предприемат целогодишни мерки за ограничаване на най-замърсяващите МПС. Затова препоръчваме промяна на мярката ЗНЕ от транспорта в постоянно действаща, а не само през трите зимни месеца“, посочва Ивайло Попов от екип Въздух на За Земята.

Прочетете повече детайли за най-новите измервания по локации в София и промяната в годините в новия междинен доклад – тук. Докладът беше представен за пръв път на конференция „Предизвикателства пред измерването на качеството на атмосферния въздух в София в контекста на променящия се климат и география на столицата” на 05.11. 2024, организирана от Столична община, като получи висока оценка от присъствалите експерти на международно ниво. 

Как емисиите на метан се ускоряват и какво означава това за нас?

Концентрацията на парниковите газове на Земята е най-високата за последните поне 800 000 години. Въглеродният диоксид, метанът и диазотният оксид – основните парникови газове в атмосферата на Земята – за пореден път достигнаха рекордно високи концентрации през изминалата 2023 г. 

Метанът (с химична формула CH4), който е вторият по значение парников газ, притежава 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на климата на Земята от този на въглеродния диоксид (CO2) за период от 20 години. Той е отговорен за около ⅓ от затоплянето на Земята за последните 150 години. Макар и да има естествени емисии на този газ, в момента ⅔  от емисиите на CH4 биват отделяни от свързани с човека дейности, като най-съществен е приносът на изкопаемите горива, селското стопанство, отпадъците и изгарянето на биогорива и биомаса (Фиг. 1).

Фиг. 1. Цикъл на естествените и човешките емисии на метан. Източник: Global Methane Project

Повишението на емисиите на метан за последните 3 години е рекордно. През 2023 г. концентрациите на CH4 в атмосферата достигнат средно ниво на 1923 частици на милиард, което е близо 3 пъти повече от нивата преди Индустриалната революция. Друг съществен проблем е, че емисиите се ускоряват, като през последните 20 години има ръст във всички основни сектори на антропогенния CH4, общо с около 20%. Емисиите от храносмилателните системи на кравите (и други преживни животни) и от отпадъци са се увеличили съответно с 14% и 24%. Ръстът в сектора на изкопаемите горива се оценява между 18 и 28%. 

Поради това са сериозно застрашени целите на Глобалното споразумение за ограничаване на емисиите на метан, което цели 30% намаление до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г.

Фигура 2. Измервания на емисиите на метан в САЩ в рамките на инициативата MethaneAIR

Сред причините емисиите на метан да са толкова трудни за ограничаване е фактът, е че те често биват подценявани. 

Според измервания от полети през 2023 г. в САЩ на Фонда за защита на околната среда – EDF, емисиите на метан в изследваните райони са около 7,5 милиона тона на година, или 4,5 пъти по-високи от официалните оценки! Най-голямото находище на нефт и газ в САЩ – Пермския басейн, отделя 256 тона метан на ден, което се равнява на 1.9% разхищение, а в други находища нивото на загуби достига до 8%! Средно компаниите в страната разхищават 1,6% произведения изкопаем газ (който се състои от 93% метан), което е 8 пъти над определената цел на газовата индустрия в САЩ!

Освен това се оказва, че огромен дял от емисиите на метан в енергийния сектор са в резултат от т.нар. супер-емитери – това са отделни източници като например газова инсталация или въглищна мина, които отделят огромни количества метан в сравнение с други източници, като емисиите достигат до стотици тонове CH4 на час (Фиг. 3). Между 8 и 12% от общите емисии на метан са в резултат на суперемитери, според анализ на данни от спътникови наблюдения.

Фигура 3. Карта на откритите супер-емитери на метан в света през 2021 г. Източник: ESA

Добрата новина е, че времето на престой в атмосферата на метана е само 9 години – за всеки един тон CH4, отделен днес, около половината ще бъде окислен (т.е. ще изчезне) от атмосферата след 9 години. А само 10% от емисиите ще останат в атмосферата след 30 години от първоначалното изпускане и ще изчезне почти напълно след 50 години, стига да няма други емисии. Това означава, че ако успешно се приложат мерки по ограничаване на емисиите, то концентрацията на газа бързо ще спадне, а затоплянето на планетата ще се забави и дори може да настъпи охлаждане.

Намаляването на емисиите на метан в съответствие с Парижкото споразумение ще намали глобалното затопляне с поне 0,2 °C до 2050 г. и ще предотврати годишно 26 млн. тона загуби на селскостопански култури, 255 000 преждевременни смъртни случая, 775 000 хоспитализации, свързани с астма, и 73 милиарда часа загубен труд поради екстремни горещини.

За съжаление обаче настоящите емисии и концентрации на метана следват най-песимистичните сценарии на IPCC – Междуправителствения панел по климатичните промени, при които ще има затопляне от минимум 3°C до края на века. При такава степен на затопляне планетата ни ще се промени из основи – ще бъдат прекрачени критични точки, при които ще настъпят резки други промени, като неколкократно зачестяване на екстремни метеорологични явления, много видове ще бъдат на ръба на изчезването, а в някои райони като Близкия Изток и Индия ще станат необитаеми за хората през най-топлите месеци в годината поради съчетаването на екстремните горещини и висока влажност.

Освен въздействието си върху климата, CH4 спомага за образуването на образуването на тропосферен озон (такъв в ниските слоеве на атмосферата), който също е парников газ, но и замърсява въздуха, който уврежда здравето на хората, екосистемите и културите. Според научно прочуване, публикувано в Nature, до края на века може да се очаква 14% увеличение на смъртността от тропосферен озон в световен мащаб при най-песимистичния сценарий за климатичните промени. В момента смъртността в следствие на замърсяване с озон се равнява на около 400 000 души годишно.

Поради тази причина намаляването на емисиите на метан ще включва и огромни ползи по отношение на преждевременната смъртност, свързана с озон. Глобалните краткосрочни и дългосрочни ползи от преждевременната смъртност от озон при ограничаването на емисиите на метан, се оценяват на около 591 души на 1 милион тона емисии на метан, според проучване на американски учени. Те също така установяват, че намаляване с 20% на метановите емисии би довело до предотвратяването на около 17 000 случаи на преждевременна смърт от сърдечно-съдови или белодробни заболявания, причинени от озон.

За постигането на целите на Парижкото споразумение (и ограничаване на затоплянето на планетата до по-безопасното ниво от 2 °C) ще са нужни човешките емисии на метан да бъдат намалени с 45% спрямо нивата от 2050 г.

Петте държави, които са с най-големи емисии по обем на метан през 2022 г., са Китай (16%), Индия (9%), САЩ (7%), Бразилия (6%) и Русия (5%). ЕС-27 е на шесто място с 4% от световните антропогенни емисии.

През последните две десетилетия ЕС и Австралия успешно намалиха антропогенните си емисии на CH4, но дори и за тях намаленията не са достатъчно големи. 

Наличните мерки биха могли да намалят емисиите от основните емисионни сектори с 45% до 2030 г. Голяма част от тези технически решения могат да бъдат приложени на отрицателна или ниска цена. Според оценки на Международната агенция по енергетика за около 40% от емисиите на метан от добива на нефт и газ няма никакъв нетен разход, тъй като спестените пари от това, че не се губи метан, са повече от достатъчни, за да покрият разходите за намаляване на емисиите. 

Такива например ще са част мерките от приетия тази година Регламент за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор в ЕС, при които ще бъдат включени мерки за откриване и отстраняване на течове и на забрана на изпускане и изгаряне на изкопаем газ от газовата инфраструктура.

За сектора на отпадъците от 30 до 60% от мерките също се оценяват като такива с отрицателни или ниски разходи. Такива мерки включват разделно събиране на отпадъците, забрана на депа с органичен отпадък, покриване на депа за отпадъци с оползотворяване на произведения биогаз и др.

А дори и в сектора на селското стопанство, който е най-труден за смекчаване, има достъпни решенията, сред които намаляване на чревната ферментация чрез промени във фуражите и добавки; подобрено управление на водите или алтернативно заливане/отводняване на оризищата с влажни зони; компостиране на оризови сламки; предотвратяване на изгарянето на остатъци от земеделски култури и др.

Други полезни мерки за намаляване на емисиите на метан включват:

  • Използване на възобновяема енергия за производство на електроенергия
  • Подобряване на енергийната ефективност и управление на енергийното търсене
  • Намаляване на потребителските отпадъци и подобряване на тяхното разделяне
  • Намаляване на хранителните отпадъци и загуби
  • Приемане на по-здравословни диети за намаляване на консумацията на продукти от преживни животни.

Необходимо е да намалим емисиите на метан в много кратък срок, ако искаме да опазим климата на Земята и да спасим хиляди човешки животи.

Източници:











Обзор на здравните ефекти от изгарянето на отпадъци

Количеството на генерираните отпадъци може да се разглежда като показател за това, колко ефективно е обществото, специално по отношение на използването на природните ресурси, и за избора на най-подходящи методи за третиране на отпадъците. Определянето на здравните ефекти, свързани със технологичните методи за изгаряне на отпадъци, е от съществено значение за общественото здраве, особено за групите от население живеещи в непосредствена близост до такива площадки (1).

Следва да се подчертае, че съществуват две основни методики за оценка на тези ефекти (2).

Автор на този доклад е д-р Костадин Костадинов, Сдружение „Въздух за здраве“ за Екологично сдружение „За Земята“, септември 2024 г.