Първата значима група от зони с нулеви емисии в Европа стартира от януари 2025 г.

В София все още опипваме почвата със зоните с ниски емисии при не особено строг режим и само за 3 месеца в годината, въпреки че въздухът в българските градове е далеч от това да бъде наречен чист. Замърсяването от транспорта е един от най-важните фактори за мръсния градски въздух в страната ни, в която около 90% от леките автомобили са на възраст над 20 г. При това пътните превозни средства замърсяват целогодишно, а не само през зимата. 

Затова е интересно да погледнем отново към тенденциите в Европа, където дори и традиционно известни с много по-чистия си транспорт градове подхождат много по-отговорно към проблема с мръсния въздух. Това не е случайно – все пак говорим за втората водеща причина за смъртност в света, след високото кръвно налягане.  

В този смисъл януари 2025 г. може да се окаже исторически, защото в Европа на практика се случи първото по рода си широко въвеждане на зони с нулеви емисии на национално ниво. 

 

В много градове

14 зони с нулеви емисии (Zero-emission zones или съкратено ZEZ на английски) стартираха на 1 януари 2025 г. в Нидерландия. Очаква се броят им да нарасне до общо около 30 до 2030 г., като няколко ще започнат да оперират по-късно тази година. Сред вече активните са такива в градове като Амстердам, Ротердам, Хага, Утрехт и Айндховен – петте най-големи населени места в страната, в чиито метрополии живеят около 8,5 млн души. Едва ли ще е изненада, че това се реализира в държава като Нидерландия, която се превърна в символ на устойчивия транспорт в последните две десетилетия. Но пионерите само очертават тенденция, която в едно или друго темпо обхваща целия континент: 73% от активните местни мерки в ЕС, които си поставят за цел намаляването на замърсяването на въздуха от трафика чрез регулацията му, всъщност представляват зони с ниски или нулеви емисии. От За Земята вече сме публикували данни и анализи защо ЗНЕ остават една от най-ефективните мерки

 

Зоните с нулеви емисии в Нидерландия с план за въвеждане до 2030 г. 14 от тях вече са активни от януари 2025 г.

Зоните с нулеви емисии на практика представляват определени части на градовете, в които се допускат само определени класове превозни средства, които не отделят никакви замърсители през ауспусите си. Това означава в общи линии автомобили, ванове, камиони и скутери само с електрическо или водородно задвижване. В случая на Нидерландия тези зони са обикновено в историческите центрове на градовете, а първоначалните ограничения касаят търговския автомобилен парк – ванове и камиони, които извършват доставки.

 

Постепенно въвеждане, в зависимост от нуждите и възможностите

Не е необходимо, а и няма да е справедливо движението без емисии да се въведе изведнъж. Подходът на Амстердам, който е сходен с много от тези в другите нидерландски градове, е пример за това. В столицата са установени преходни правила за съществуващите превозни средства. Забраните действат от първия ден за новорегистрираните ванове, камиони и скутери, но съществуващите подлежат на изключения, така че гражданите да имат време за адаптация. 

Зоните също така са с различен обхват, като най-строгата, нововъведената за нулеви емисии за коли на логистиката, обхваща само историческия център на града. Тази за скутерите обаче е много по-широка. Амстердам, разбира се, има и зона с ниски емисии, която важи за всички леки автомобили и обществения транспорт. Ограниченията за дизеловите автомобили са много по-стриктни и бяха повишени допълнително от началото на тази година, като дизелови МПС с по-ниска категория от Евро 5 на практика не се допускат в основните части на града. За камионите изискването е да са в клас Евро 6. Специфика на Амстердам е, че от 1 януари 2025 г. също така важи ограничение за нулеви емисии от лодките по плавателните канали в центъра. 

Ограниченията са съобразени и с паркирането. От началото на настоящата година разрешителни за паркиране ще се издават само на автомобили, които са без емисии или отговарят поне не Евро 5 категория за дизел или Евро 4 за всички други горива.

Ограниченията върху замърсяващия транспорт се прилагат по гъвкава и постепенна схема, съобразена с анализ за нуждите и възможностите на града. Новата зона с нулеви емисии за логистиката обхваща оградената с оранжев контур площ в историческия център. С тъмно червено/виолетово обаче е означена площта на зоната с ниски емисии, в която е забранено влизането на голяма част от по-старите и замърсяващи превозни средства.

 

Стимули, а не само ограничения. И ясен път

Тези мерки са стъпки от стратегия, която обхваща местни и национални политики за намаляване на замърсяването на въздуха и ефектите върху климата от транспорта. Целите са ясни – не се работи на парче, а в дългосрочен план придвижването с транспорт без емисии трябва да обхване целия град. Затова общината предлага редица мерки за насърчаване на преминаването към незамърсяващ, споделен или обществен транспорт. Сред тях са субсидия до 3000 евро за бизнеси и неправителствени организации, които желаят да преминат от замърсяваща въздуха логистика към чиста такава. Финансовата помощ може да се ползва както за закупуването на електрически превозни средства (включително велосипеди и карго велосипеди), така и за закупуването на услуги за чисти доставки в града от трети компании, които предлагат такива чрез незамърсяващи автомобили, ванове или велосипеди.

В града можете да получите и допълнителна субсидия от 1000 евро, ако предадете за скрап стар дизелов автомобил (кат. Евро 4 или по-стар). А ако притежавате и карта за градския транспорт, тази помощ се увеличава до 1500 евро. 

Важно е да се отбележи, че това се случва и в климат на национална дискусия и осъзнатост на гражданите, бизнеса и властите. Мерките за адаптация целят омекотяване на две от най-сериозните притеснения при подобен преход: евентуалните сериозни разходи за адаптация от гражданите и бизнеса и потенциалното увеличение на неравенството заради по-високата все още цена на придобиване на електрически автомобил.  Комуникационните усилия и местната култура изглежда дават резултат. Проучвания показват, че 66% от нидерландците припознават климатичните промени като един от водещите световни проблеми , като повече от 2/3 очакват съответните мерки от политиците и бизнеса, а над половината смятат това и за въпрос на лична отговорност

Така се стигна и до прието от Нидерландският парламент законодателство, улесняващо въвеждането на зони с нулеви емисии в цялата страна, като част от по-широка стратегия за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г.

Защо са нужни зони с нулеви емисии?

Научен доклад от 2023 г., изготвен по поръчка на Clean Cities Campaign и Transport & Environment, показа, че въвеждането на зони с ниски и нулеви емисии може значително да намали нивата на замърсяване на въздуха в градовете. Данните, базирани на моделиране на промяната на качеството на въздуха в пет ключови европейски града (Мадрид, Париж, Брюксел, Милано и Варшава), демонстрираха, че при ограничаване на замърсяващия трафик и подмяната му в рамките на 5 г. по-строгите нискоемисионни зони могат да намалят замърсяването с NO₂ от местния транспорт с между 36% (Милано) и 45% (Мадрид) в най-замърсените точки. Това би довело до общи концентрации на NO₂ (включително от други източници) до 25,8 µg/m³, което е близо до целта от 20 µg/m³, приета в ЕС за 2030 г.

Въвеждането на зони с нулеви емисии пък би елиминирало почти изцяло емисиите на NO₂ от местния трафик, оставяйки само приноса от други източници. Очакваните намаления варират от 91% (Милано) до 95% (Париж и Брюксел), с общи нива на NO₂ между 13,6 µg/m³ (Брюксел) и 23 µg/m³ (Милано и Варшава).

Големите градове в Европа могат да влязат в новите норми за нива на NO₂ само с въвеждането на зони с нулеви емисии, дори без да се отчитат всякакви други прилагани мерки за намаляване на замърсяването

 

Важно е да се отбележи, че моделите в проучването използват консервативни предположения и не отчитат допълнителни намаления от други политики или източници, като битово или индустриално горене. Това предполага, че с допълнителни усилия за справяне с други източници на замърсяване могат да се постигнат още по-ниски концентрации на замърсители.

На практика, ползите от въвеждането на зони с нулеви емисии са както здравни, така и в общо подобрение на качество на живот на жителите на засегнатите райони чрез намаляване на шума и по-малко задръствания. Има обаче и икономически ползи: инвестициите в инфраструктура за електрически транспорт и устойчиви решения създават нови работни места и стимулират икономическия растеж.

Градското придвижване в световен мащаб се променя. Наглед амбициозната цел да имаме само превозни средства с незамърсяващо от ауспуха задвижване всъщност е само въпрос на време да стане реалност. За да бъде плавен и справедлив този преход обаче, би трябвало и в София още отсега общинските власти да започнат публичен разговор за по-дългосрочните цели за ликвидирането на замърсяването от трафика на изкопаеми горива и за въвеждане на мярка като зона с нулеви емисии. От такава дискусия ще последват конкретни мерки и план за тяхното въвеждане. А след столицата ни и други градове в страната, изправени пред предизвикателството на мръсния въздух, трябва да последват добрия пример и да осигурят чиста и здравословна жизнена среда за своите граждани. 

Български лекари: Велосипедът е най-безопасният начин за придвижване в замърсения въздух през зимата

В градовете, в които има проблем със замърсяването на въздуха от трафика и битовото отопление, вероятно е нормално да се опитваме да ограничим излизанията си навън. А може ли това да не е изцяло правилна тактика?

Колоезденето през зимата е не само полезно, но и препоръчително за нашето здраве, а ефектите от излагането на замърсен въздух през това време в повечето случаи са много по-малко вредни в сравнение с алтернативата да останем обездвижени. Около тези твърдения се обединиха лекарите от мрежата „Въздух за здраве“, които гостуваха със свои презентации на поредното на „Зимно градско колоездене за всеки“, провело се преди няколко седмици в София. Събитието се организира за трети път в началото на зимата от „За Земята“, а целта е да се съберем и да си поговорим за най-често срещаните проблеми и техните решения, свързани с велосипедния достъп до града в студения сезон.

 

Велосипедът може да е по-безопасен от ходенето пеша или с автобус

„Въпреки високите нива на замърсяването на въздуха е уместно да продължавате през зимата да карате колелo, защото увеличената смъртност при намалена физическа активност е много по-висока, отколкото рискът за здравето от замърсения въздух“, посочи д-р Евгения Дамеска – пулмолог и специалист по вътрешни болести от УМБАЛ „Света Анна“. Излагането на мръсен въздух, разбира се, не е безопасно и трябва да преценяваме риска според данните за въздуха в конкретния ден, за което би спомогнала работеща мониторингова система, каквато се стремим да постигнем и в София чрез граждански натиск.

Д-р Дамеска цитира научни изследвания, според които съществува критична точка на замърсяването с ФПЧ2,5. Тази критична точка се достига, когато концентрацията на праховите частици от този тип надвишава 95 µg/m³, а експозицията продължава повече от 30 минути. Според данни на Световната здравна организация, подобни условия се наблюдават само в 1% от големите градове по света.

Д-р Евгения Дамеска

При средна концентрация на ФПЧ2,5 около 22 µg/m³ за да се достигне здравословен риск, който превишава ползите от физическата активност на открито, човек би трябвало да кара колело средно 7 часа или да ходи пеша 16 часа на ден.

Оказва се, че карането на велосипед може да е дори по-безопасно от останалите форми на транспорт, поне за средностатистическия велосипедист. Причината е, че средното пътуване с велосипед в града обикновено е най-кратко като времетраене, както е показано на графиката по-долу. Университетът в Лийдс е провел проучване сред хора, пътуващи с автобус, автомобил и велосипед в градовете, за да сравни количеството и вредното влияние на замърсителите, които те поемат.  Оказва се, че велосипедистите са в най-малък риск. Обяснението е, че въпреки повишената активност на белите дробове при карането на колело, те прекарват почти три пъти по-малко време в най-замърсените участъци на булевардите с най-интензивен трафик. От друга страна пешеходците са най-уязвими, тъй като се задържат най-продължително в замърсените зони. Сред колоездачите специфично застрашени в дни с високо замърсяване са доставчиците с велосипед, които прекарват голяма част от работното си време навън, посочва д-р Дамеска.

Измерването на излагането на ФПЧ, извършено от Университета на Лийдс, показва че велосипедистите са изложени най-малко на замърсяването на въздуха, защото прекарват най-кратко време в замърсената среда.

 

Рисковете от липсата на двигателна активност

За да се погрижим за здравето си чрез движение е нужно много по-краткотрайно усилие в сравнение с периода на излагане на замърсители, разказа на свой ред д-р Лина Колева – специалист по кардиология в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис“ III в София. А да не се залежаваме е от драматична важност.

„В България положението със сърдечно-съдвите болести е потресаващо. Ние сме първи по смъртност в Европейски съюз. Имаме изключително много инсулти и инфаркти. Честотата им на всичко отгоре не намалява в последните 10 години, а се увеличава“, разказва тя и посочва, че основните рискови фактори в случая са хипертония, висок холестерол, затлъстяване, захарен диабет, тютюнопушене. „Обаче ако поразровим по-дълбоко, под тези причини стои всъщност начинът на живот и в огромна степен обездвижването – то води до затлъстяване, което пък води до диабет и т.н…. Всички тези фактори изключително много си влияят и се потенцират едни други, но в основата е обездвижването и лошото хранене“, добавя кардиологът.

България е на първо място по сърдечно-съдова смъртност в ЕС. Специалистите смятат, че това се дължи в голяма степен на недостатъчната двигателна активост на населението

 

За да се противопоставим на тази лоша статистика, трябва да се движим повече, посочва лекарят, като препоръките са за или умерено интензивно аеробно натоварване, или много интензивно. Какво означава това?

Ако изберем умерения път, това би трябвало да включва минимум 150 мин. натоварване за седмица. То би могло да се изразява в поне 20 мин. бавно колоездене (със скорост под 15 км/ч). Подобен ефект при съкратено време за изпълнение можем да постигнем и с интензивна тренировка, което значи минимум 10 мин. дневно въртене на педалите със скорост над 15 км/ч за постигане на поне 75 мин седмично тренировки. Това са минималните прагове, а докторите препоръчват на следващ етап да се стремим към удвояване на времето за двигателни усилия.

Д-р Лина Колева

„Ние забелязваме, че по този начин се постига много добър ефект върху хипертонията, пада кръвната захар, намалява високия холестерол и се подобрява общото състояние“, обяснява д-р Колева. „Т.е. велосипедистите са хора, които в индивидуален план се борят с този голям проблем със сърдечно-съдовите заболявания, но и в глобален, малко по-алтруистичен план, всъщност те правят добро на всеки един човек в града, като намаляват по този начин трафика и от там и замърсяването на въздуха и шума“.

Карането на велосипед в града например до работа може да се явява удобен начин да поддържате здравето си без да отделяте допълнително време за това. Д-р Дамеска и д-р Колева насърчиха читателите ни да го правят и въпреки замърсения въздух. Пулмологът дава обаче и добър практичен съвет: ако увеличим маршрута си с поне 20%, които преминават през зелена площ, това ще намали експозицията ни към замърсяването с 50%.

Събитието завърши с презентация на дерматолога д-р Михаил Михайлов, който разказа за неочакваната от мнозина връзка между замърсяването на въздуха с кожните проблеми. Очаквайте и по-подробно интервю с него на сайта на За Земята по-късно през сезона.

А през това време не забравяйте да карате колелото си, нищо че още е зима.

 

,

Добри практики по света за устойчиво трансформиране на територии на бивши въглищни мини

Рекултивацията на мините е мярка, залегнала в Териториалните планове за справедлив преход в рамките на усилията на Европейския съюз да постигне климатична неутралност до 2050 г. Реализирането на тази цел изисква намаляване на въглеродните емисии, чийто основен източник са промишлеността, транспортния сектор и производството на енергия от изкопаеми горива. Темата става все по-актуална и в контекста на климатичните промени, покачването на температурите и все по-честите природни бедствия, свързани с климатичните изменения.

Макар и често да се неглижират у нас, здравните рискове за хората, които дишат замърсения от изгарянето на твърди горива въздух са доста сериозни като увреждане на  белите дробове, кардиологични и ендокринни заболявания, по-лесна уязвимост от вируси, психични разстройства, увреждания на кожата и смущения в детското развитие. Това е още една съществена причина за затварянето на въглищните централи.

Постепенното затваряне на въглищните мини и намаляване на използването на изкопаеми горива е сред предвидените приоритетни мерки по пътя към климатична неутралност. 

През 2019 г., Европейският Съюз си поставя за основна цел да постигне климатична неутралност до 2050 г. За да бъде постигната тази цел, е необходимо да бъдат намалени въглеродните емисии от индустрия, транспорт и производство на енергия от изкопаеми горива. Тези икономически сектори са основният източник на въглеродни емисии, които водят до замърсяване на околната среда и оказват влияние върху климата. В резултат на дългогодишното им използване в световен мащаб, климатът се променя и това води до по-голяма нестабилност и непредвидимост, покачване на  средногодишните температури и все по-чести природни бедствия също така в населените места, в които има големи производствени мощности  има по-голямо замърсяване на атмосферния въздух, което вреди на човешкото здраве.

Целта на рекултивацията е да “изчисти” и да приведе увредените от въгледобива терени в състояние, което няма да представлява риск за човешкото здраве, както и тези терени да станат годни за повторно използване в бъдеще. 

Съществува т. нар. принцип “Замърсителят плаща”, който е един от фундаментите на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда. Прилагането му означава, че замърсителите поемат разходите, свързани със замърсяването, в т. ч. разходите за мерките, предприети за предотвратяване, контрол и отстраняване на замърсяването, както и разходите, които то налага на обществото. Чрез прилагането на този принцип замърсителите се стимулират да избягват нанасянето на щети на околната среда и носят отговорност за причиненото от тях замърсяване. Също така разходите за отстраняване на замърсяването се покриват от замърсителя, а не от данъкоплатеца.

Класическата рекултивация представлява дългосрочно усилие, изискващо много време и ресурси. Експерти смятат, че адаптирането на тези терени за промишлена дейност или за производството на възобновяема енергия е разумен и достъпен вариант за тях. Плюсовете на този вариант са по-ниските разходи за обезопасяването на терените и осигуряването на алтернативна / нова икономическа дейност в засегнатите райони. В същото време, така ще се ограничи усвояването (и увреждането) на земеделски терени и природни територии  заради нови икономически и енергийни проекти.

Доклад от мащабното проучване на WWF България обръща подробно внимание на добрия потенциал и възможностите за използването на увредените терени в страната за производството на възобновяема енергия, най-вече от слънце.

Една от задачите пред България е скорошно планирано спиране на производството на електрическа енергия от изкопаеми горива, по-конкретно – от въглища. За страната ни това означава постепенно намаляване и евентуално затваряне на големи минни и енергийни комплекси в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Включването на гражданите, местните общности и останалите заинтересовани страни в тези процеси е много важно и необходимо, за да могат де да ги припознаят и подкрепят.  В България все още нямаме опит в трансформацията на минните райони, но в някои други европейски държави вече съществуват добри практики.

Идеята на справедливия енергиен преход и енергийната трансформация не е единствено извеждането от експлоатация на въглищни мощности или затварянето на мини, а осъществяването на цялостен икономически преход на определения регион по начин, който не само да не навреди на жителите, а да им помогне и да подсигури техния поминък в дългосрочен план.  Рекултивацията е важна и неизменна част от трансформацията на територията, която в момента се заема от мини или от топлоелектрически централи, в рамките на концесионни договори, които следва да се прекратят предсрочно.

Трансформацията на минни терени и райони не е нещо ново, а вече се е случвала в различни държави в Европа и света.

От ключово значение е да се постигне общо разбиране на желаното бъдеще за всеки регион, така че цялостната трансформация, в това число и рекултивацията, да може да се осъществи чрез приемственост във властта в дългосрочен план – както на местно, така и на национално ниво.  Наличието на значителни финансови ресурси от ЕС, както и възможността за обмен на добри практики с други държави, създава по-благоприятна среда за планирането на справедливия преход така че местните общности да бъдат подкрепени и овластени да създадат заедно траекторията на бъдещото си развитие.

Полша има втората по големина въгледобивна индустрия в ЕС, но докато повечето други държави-членки ще спрат да изгарят въглища до десетина години, Полша няма такъв план. Има, обаче едно изключение – въглищният регион на Източна Велика Полша, който е поел нещата в свои ръце и планира да бъде свободен от въглища до 2030 г.

Добивът на лигнитни въглища е в основата на икономиката на този район повече от 80 години. Но наскоро най-голямата компания за въглища там –  ZE PAK отмени плановете си за по-нататъшен добив. Вместо това ZE PAK започна да изключва своите електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, и затваря всичките си въглищни операции; процес, който ще приключи до 2030 г.

В челните редици на стратегията на ZE PAK е развитието на производството на енергия от възобновяеми източници, което да замени нуждата от въглища. Това включва превръщането на бивши открити въглищни мини и депа за отпадъци в соларни паркове. Едно такова място (Brudzew) вече е изградило втория по големина (70MW) соларен парк в Полша.

Но въпреки това не можем да аплoдираме тази компания като цяло, тъй като тя същевременно планира инвестиции в нови газови и ядрени централи. Те ще забавят енергийния преход на региона и ще го обвържат със скъпи, мръсни горива за десетилетия напред.

С обявяването на плана си да се откаже от въглищата до 2030 г. и да бъде климатично неутрална до 2040 г., Източна Велика Полша има възможност да получи достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС от 17,5 милиарда евро, което означава, че местните хора могат да очакват милиони евро да бъдат инвестирани в проекти и индустрии, които ще осигурят заетост дълго след като въглищата изчезнат – включително обучение по възобновяеми технологии за бивши миньори.

Източник: Beyond Fossil Fuels

В Гърция е открит през април 2022 г. соларният парк Козани с мощност 204 MW, построен в непосредствена близост до няколко мини за лигнитни въглища. Той е най-голямата слънчева инсталация в Югоизточна Европа. Това е първата мощност от планираните 3 GW слънчева енергия, която ще бъде изградена в лигнитни региони на страната.

Западна Македония е най-големият въглищен регион в Гърция. В продължение на десетилетия неговите лигнитни мини и електроцентрали захранват страната, поддържат хиляди работни места и укрепват местната икономика. Този регион, обаче бързо преминава през историческа трансформация, далеч от въглищата в един от най-големите световни центрове за чиста слънчева енергия.

Новият документален видеоклип, публикуван от EBC, „Надеждата отвъд въглищата в гръцката Долина на сълзите“, ярко илюстрира предизвикателството, обещанието и потенциала на прехода на Козани от лигнитни въглища към чиста, достъпна и устойчива възобновяема енергия.

Производството на лигнитни въглища е спаднало с повече от 80 процента от 2012 г.

Тъй като въгледобивната промишленост губи милиони евро годишно, а природата и гражданите са уморени от нейното замърсяване, политиците, производителите на енергия и общностите бързо и решително прокарват нов път.

През 2022 година  Гърция прие закон за възобновяеми енергийни източници, насочен към 15 GW в нов капацитет за чиста енергия, който трябва да бъде изграден до 2030 г., голяма част от който е в процес на изграждане в Козани.

Източник: Beyond Fossil Fuels

В Чехия регионът Усти над Лабем е вдъхновение за посетителите, тъй като е съживил белязаните си от минен добив пейзажи, чрез комбинирането на инсталиране на фотоволтаични системи с определени земеделски практики.

Инсталирането на такива агро-фотоволтаични системи върху бивши минни терени набира популярност и в Обединеното кралство. През 2022 г. бяха одобрени за изграждане две слънчеви ферми с общ капацитет от 49,9 MW на местата на бивши открити и подземни мини. 

Това е една от многото такива дискутирани тенденции в новия доклад на Green Tank „Справедлив преход на практика“, който подчертава нарастващия брой проекти за преобразуване на производството на енергия от въглищни мини в производство от възобновяеми източници и на преквалифициране на зетите в сектора хора.

В Босна електрическата компания EBiH планира да разположи 50 MW  в близките няколко години слънчев капацитет в своите депа за въглищни отпадъци, като първите два проекта ще бъдат изградени върху депо за въглища в община Грачаница.

В Северна Македония държавната електрическа компания ESM наскоро започна тестови операции на 10 MW фотоволтаична централа, построена върху стара въглищна мина в Oslomej. Занапред, с подкрепата на различни европейски банки за развитие, страната планира да инсталира допълнителни 100 MW слънчева мощност на мястото – заменяйки топлоелектрическата централа Oslomej, работеща с въглища, в непосредствена близост до мината.

Интересен пример е регионът на Лайпциг в Германия. Около града, в продължение на дълги години по време на социалистическия период на ГДР, се добиват лигнитни въглища. Една от мините – Цвенкау, днес е превърната във водна зона за почивка и водни активности като част от верига изкуствени езера около града, наречени Нойзеенланд (Neuseenland). Затварянето на мините и рекултивацията на терени в района на Лайпциг е част от цялостната структурна трансформация на града и региона след падането на Берлинската стена. В този период градът губи много голяма част от населението си поради падането на границата със Западна Германия и освен, че основни икономически отрасли затварят, много хора го напускат. Лайпциг започва да търси нов вид икономическо развитие и осъществява физическа трансформация на територията си. Като част от дългосрочното планиране на града, преобразуването на мините в езера се включва като част от плана и се осъществява като дългосрочен проект за рекултивация и изчистване на минните терени. В допълнение към езерата, Лайпциг полага и усилия за възстановяването на крайбрежни гори около река Елстер, която преминава през града.

Друг пример за регион, който дългосрочно зависи от минните си ресурси, но се налага да се преструктурира е южен Люксембург. Южната част на държавата е близо до историческия регион Лотарингия, богат на минни залежи. Районът между градовете Дуделанж, Кайл, Румеланж, Еш-сюр-Алзет и Диферданж е в основата на икономическото развитие на Люксембург между края на 19 век и 70-те години на 20 век.  Минните терени в южната част на страната днес са познати като региона Minet – биосферен резерват на Юнеско, който включва впечатляващи терени за планински трекинг през червените хълмове с желязна руда. Рекултивацията на терените е дълъг процес, който в този случай е оставен основно на природата. В градовете в региона бившите индустриални зони се трансформират в културни центрове, центрове за събития и музеи. Някои от минните комплекси са запазени и са включени като част от маршрутите за туризъм в региона.

Трансформацията на региона Рур в Германия, например, отнема десетилетия, но успява да компенсира сериозните замърсявания в района и да създаде дори нова идентичност на градовете. Днес, регионът на Рур продължава да бъде индустриален, но в сектора на чистите технологии и устойчивото развитие, в това число и със запазването на някои тежки индустриални комплекси, които биват адаптирани към по-щадящи екологични стандарти. (Wong, Röser and Maxwell 2022).

Съществуват много добри примери за рекултивирани терени, които заживяват нов живот и извън Европа. 

В САЩ бившият въглищен комплекс Hobet 21 Coal Mine, Западна Вирджиния, претърпява пълна трансформация чрез засаждане на местна растителност, възстановяване на водни потоци и създаване на дивечови хабитати.

Rocky Mountain Arsenal National Wildlife Refuge, отново в САЩ е бивша военна база и химически завод с площ от 6,240 хектара. Превърнат е в природен резерват чрез почистване на замърсени почви и възстановяване на естествени хабитати.

В Австралия Hunter River Rehabilitation Project и Latrobe Valley Mine Rehabilitation са проекти за рекултивацията на бивши въглищни мини в района на Hunter Valley и Latrobe, които отново са превърнати в природни територии като са възстановени водоемите и зелените площи.

В Индия Tata Steel Jamshedpur Reclamation Project реализира рекултивация на шламохранилища от стоманодобивен завод. Огромната му територия е превърната в природни паркове с много растителни и животински видове и зоологическа градина.

Плановете за справедлив преход на трите български въглищни района не са особено конкретни за начина, по който може да се осъществи рекултивацията на терените в България. Посочва се, че подобна трансформация не е осъществявана в нашата страна досега. В Европейския съюз обаче има редица региони, които са преминали през подобни мащабни процеси. Има доста добри практики, които изискват дългосрочни политики, включване на местните общности и добра визия. Откриването правилния тип трансформация на въглищните региони в България изисква визията да бъде припозната както от населението, така и от властите.

Източници:

JustTransition.info
leipzigseen.de
Urban Nature Atlas
Delano.lu
WVMineSafety.org
ExtentionWVU.edu
FWS.gov 
CDPHE.Colorado.gov  
Resources Victoria 
TateSteel.com 
SlideShare.net
,

Стани лектор на Конференция по Демокрация 2025 г.

Конференция по Демокрация предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие, с осигурено от организаторите финансиране, са ограничени.

Може да се заяви участие за Конференция по Демокрация 2025 г. и при собствено финансиране на пътни и нощувки. Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да отбелязва забележителното развитие на гражданското общество във Варна в периода от 2009 г. – 2013 г., свързано и с февруарските протести, да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права; баланс на интереси на различни групи в обществото; постигане на консенсус (договореност).

Конференция по Демокрация 2025 г. е форум, който има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики. Всеки, желаещ да присъства на събитието, трябва да заяви своето участие, като ни изпрати мотивационно писмо, резюме на казуса (до 10 изречения) ТУК до 20 януари 2025, 00:00 ч. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

В началото на февруари ще ви известим за резултата. Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 10-ти февруари в 2025 в Интернет страницата на ОЦОСУР www.ecovarna.info За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: info@ecovarna.info

Критериите към участниците:

1. Активността да е в унисон с целите на форума;

2. Деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;

3. С оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.

Това събитие е съфинансирано от Европейския съюз. Съдържанието му е отговорност единствено на Екологично сдружение „За Земята“ и не отразява непременно гледната точка на Европейския съюз.

Коментар на За Земята по развитието на делото и кампанията “Бели бряг”

Във ВАС продължава битката за справедливост на жител на с. Бели бряг срещу министъра на енергетиката

Вредите от повече от 14-годишната сага по изселване на с. Бели бряг заради въгледобив продължават да са необезвъзмездени.

След години участие в инициативен комитет, наблюдение на неблагоприятните сделки и условия за изкупуване на имотите и нивите на съседите му, съдебна битка бе естественото продължение на усилията на Петър Тенев за справедливост при изселване от родното му село и дом.

Есента на 2023 г. той заведе иск срещу министъра на енергетиката за имуществени и неимуществени вреди поради липса на контрол от Министерството при разрастването на държавните „Мини Марица Изток – Изток (ММИ)“ ЕАД към старозагорските села Бели бряг и Трояново. Капиталът на ММИ е изцяло собственост на „Български енергиен холдинг“, чийто пък капитал е 100% собственост на българската държава.

Жалбата представя доказателства за незаконосъобразни действия и бездействия на Министъра на енергетиката във връзка със задълженията му за осъществяване на контрол върху дейността на ММИ, цялостната енергийна политика и процеса по изселване на с. Бели бряг. Министерството би трябвало да съдейства за осъществяването на процеса по отчуждаване при липса на съгласие за доброволна продажба, но не са налице доказателства за такова съдействие.

Старозагорският съд не е уважил нито един от аргументите по делото.

“Бяхме изключително изненадани да видим, че съдът приема, че изобщо Министерството не носи отговорност за действия на ММИ, което било изцяло самостоятелно дружество. А министърът реално трябва да упражнява правата на държавата, включително да упражнява контрол върху концесионния договор на ММИ и да ръководи процесите по изселване в старозагорските села Бели бряг и Трояново“, коментира Радостина Славкова от За Земята.

Нямало и значение, че дружеството е държавно, макар да бяха цитирани сходни искове и практика в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). А според ЕСПЧ предоставянето на обезщетение под пазарните цени, дори при законосъобразна процедура, представлява нарушение на правата на собственика.*

В същото време, по време на делото, съдебно-техническа експертиза доказа, че имотът на Петър е бил увреден, поради безстопанственост от страна на ММИ върху новопридобит имот. Констатира се, че цените на имотите в района са намалели в следствие на процесите на въгледобив и изселване. 

Чакаме от месеци и излизането на доклад от Механизма за подаване на жалби към   Европейската банка за възстановяване и развитие, който да установи има ли нарушение на Екологичната и социална политика на банката при изпълнението на финансираните от нея проекти на ММИ и БЕХ с принципал Министерството на енергетиката, и в частност, несправедливо ли се случва процедурата по изселване, и ако да – да излезе с препоръки.

Първоначалната дата за достигане на изкопните дейности до селото е била 2017/2018, после става 2020, 2023 г.** Жителите на Бели бряг трябваше да са напълно изселени до 2023 г., но и този срок отмина без яснота и насрочване на следващ.

Времето минава, неизвестността по финализирането на изселването и ще има ли принудително отчуждаване, продължава. Продължават да се влошават условията за живот в селото – както за малцината собственици, непродали имотите си на неадекватно ниски цени на единствения купувач – ММИ, така и за десетките продали, но живеещи под наем в домовете си, вече собственост на държавното дружество. Дори за собственици, уморени от годините живот в стрес и неизвестност, подали молби за изкупуване, няма яснота ще се купят ли имотите им, дали и кога, тъй като по информация от местните процесът на изкупуване за пореден път е неофициално спрян поради затрудненото финансово състояние на Мините. 

От години в старозагорския регион се усеща господстващо положение на въгледобивния сектор и в частност на ММИ.*** В процеса на преговори около изселването на селото Мините са използвали едва ли не всяка възможност да демонстрират позиция си на по-силната страна и на основен работодател, с което държат в страх и подчинение местното население в региона. Мините имат и комфорта, че никой не ги санкционира за липсата на грижа за придобитите имоти в с. Бели бряг.

От години липсват магазин, аптека, гробище и други необходими за поддържане на нормален начин на живот места. Местните хора се оплакват от липсата на охрана и кражбите в селото, а в летните месеци живеят в постоянен страх от пожари****, каквито вече имаше, стартирали от избуяла растителност в недобре стопанисвани имоти на ММИ в селото. Нужно е, ММИ в сътрудничество с община Раднево, да работят за осигуряване минимално осветление, защита и поддръжка на селото, което изглежда като да е забравено от всички.

Моралните и имуществени вреди, причинени на Петър, но и на съселяните му, са пряка и непосредствена последица от липсата на адекватна цялостна държавна политика и в частност, контрол върху дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД.

Затова настояваме, ако се стигне до отнемане на земи и сгради в селото, то да става единствено срещу справедливо и честно обезщетение, позволяващо на хората да закупят имоти, равностойни на сегашните им домове!

Подпишете петицията в подкрепа на жителите на с. Бели бряг и Трояново, а междувременно битката на Петър за справедливост продължава във Върховния административен съд в София.


* Решение от септември 2024 г. по жалби 4173/20 и 6186/20.
** Бели бряг –  обреченото село
*** Хората от Бели бряг след възмутителните заплахи от Мини Марица-изток: подозираме, че няма основание за принудително изселване
**** Пожар и неясно бъдеще за хората в Бели бряг