Доставките без емисии в София вече се случват, но имат нужда от стратегическа помощ

Доставки без емисии в града? В България? Възможно ли е? Първият панел от организирания от За Земята на 12 март Форум Чиста мобилност за София 2025 показа, че това е не само потенциал, но отчасти и факт в града с наличието на велосипедни куриери, дори такива с товарни (карго) велосипеди.

Кристиян Петров, основател на една от пионерските компании с карго велосипеди в София – „Велофлот“ – ни  показа, че макар да ги възприемаме като колела, всъщност възможностите за разнос на този тип превозни средства са неочаквано широки, ако говорим за размер, тегло и брой на пратките. 

Карго велосипедите, които компанията използва, са специализирани за превоз на обемисти и тежки товари в градска среда. Те са електрически, с товароносимост до 200 килограма и с вместимост от 300 литра, позволяваща пренасянето на между 40 и 50 малки пратки в един контейнер. Най-често използваният модел е тип Long John, който се отличава с голяма товарна платформа в предната част на велосипеда. Кристиян разказа, че техните куриери пренасят дори бойлери и 65-инчови телевизори по този начин в София. 

Той посочи, че нуждата от куриери на колела се е увеличила успоредно с обема на пратките в София. През последните три години той се е утроил. „Обемите, които оперираме на дневна база в момента, са тези, които преди 3 години са били по време на Black Friday и Коледа“, посочва той. Причина за това е ръстът на електронната търговия след пандемията, който създава сериозен натиск върху логистичните компании. Без да се позовава на сигурни измервания, а само на собствения си опит, той смята, че 10-15% от участниците в трафика в центъра на града е от доставчици с автомобили и бусове, което ги прави значим фактор за емисиите и замърсяването на въздуха в града. 

В подкрепа на ефективността на карго велосипедите Кристиян Петров посочи данни от проучване, проведено в Брюксел. Според анализа, доставките с карго велосипеди са два пъти по-бързи в сравнение с традиционните бусове – 10,1 реализирани доставки на час срещу 4,9. Освен това маршрутите са с около 30% по-кратки, а времето за изпълнение е намалено с около 50%. Той потвърди, че без да имат точни данни, впечатленията им от оперативната работа подсказват предимства в сходен мащаб и в София.  

Кристиян Петров, „Велофлот“

Предимствата по принцип на този модел на доставка, по думите на Кристиян, са повече от очевидни – нулеви вредни емисии, по-ниски оперативни разходи и значително по-добра маневреност в градска среда. Въпреки недостига на велосипедна инфраструктура в София, практиката показва, че дори съществуващите велоалеи могат съществено да улеснят придвижването и да увеличат ефективността, казва той. Дори посочи изрично новата свързваща велоалея на бул. „Патриарх Евтимий“, която е улеснила работата им. 

Предизвикателствата обаче също не липсват. Основно сред тях е липсата на достатъчна инфраструктура и толерантност на пътя. „Караш по улицата – псуват те шофьорите. Караш по тротоара – псуват те пешеходците. Караш по велолеята – паркирали са коли“, обобщи с ирония представителят на Велофлот.

Въпреки това, потенциалът за развитие е сериозен. В Западна Европа карго велосипедите вече се използват за много повече от доставки – мобилни сервизи за автомобили, ключарски услуги, мобилни кафенета и търговия в паркове, посочва Петров, като добавя, че подобни модели могат успешно да се приложат и в България.

Отношението на големите компании към тази алтернатива е положително. Все повече от тях проявяват интерес към партньорство с Велофлот, като виждат в карго велосипедите решение на проблемите с трафика и трудностите при паркиране в центъра, обяснява експертът. Според него обаче, ключов фактор за успеха на модела в София ще бъде активната подкрепа от страна на Столична община, не толкова чрез забрани, колкото чрез стимулиране на бизнеса да използва екологични решения. Той призова за регулации, които да ограничат достъпа на бусове в централната част на града и насърчат използването на карго велосипеди за доставки.

 

Практически съвети от един куриер

Във Форум Чиста мобилност за София 2025 имахме и гост-лектор велосипеден куриер с няколко години опит по софийските улици, който ни разказа за предизвикателствата на професията и инфраструктурата в София. 

Галин Панчев заема корпоративна длъжност във финансовия сектор, преди да реши да пробва нещо различно, търсейки повече физическа активност в ежедневието си след заседналата и скучна работа. „Реших нa шега просто да пробвам какво е да си доставчик на колело. Планирах едно лято, месец/месец и нещо да поработя. Това отне вече 5 години. Работата е изключително интересна и има много предизвикателства“, разказа той. След това ни демонстрира съвсем конкретни маршрути, записани на Strava в предишната му работна седмица по улиците на София. Така той успя да коментира и даде идеи и на присъстващите представители на Общината за ефективността на промените в инфраструктурата през последната година и бъдещите действия, които трябва да бъдат предприети. 

Галин похвали някои от новите решения, като дори добави, че на определени локации, на които вече има велоалеи, преди е попадал в много опасни за живота му ситуации. Показа обаче и инфраструктурни решения в града, през които велокуриерите не могат да преминат, без да правят нарушения. Обърна внимание и върху организацията на светофарите и как това повлиява на забавянето на доставчиците, които в същото време са под постоянен натиск да извършват повече поръчки. Описа ни най-често срещаните конфликти в градска среда, които възникват от смесването на трафика и организацията на движение в момента. Даде и интересни предложения от практиката. Всичко това ще споделим детайлно в последващи публикации. 

Галин Панчев имаше доста конкретни примери от движението в София

Едната забележка обаче си струва споменаването. „Сред нещата, освен инфраструктурата, които са проблеми в този град, е изключително старата законодателна база. Трябва да бъде разрешено на велосипеди и вероятно малоразмерни други електрически превозни средства в еднопосочните улички да карат в насрещното“, обясни Галин. Идеята, която на пръв поглед изглежда екзотична, всъщност е доста логична – котрафлоу велоалеите в ляво или вдясно не са нещо непознато и дори имаше плах опит за подобна в София преди 2-3 години. „Всъщност улиците в центъра са широки, но това се вижда само по празници, защото няма паркирали коли върху тях“, продължава Панчев. Еднопосочните улици съществуват заради ограниченията в размера, които важат за бусове, посочва велокуриерът. Реално една улица може да побере много повече полезни участници в движението дори успоредно, ако се ползва от по-малки превозни средства. 

Друга от значимите критики на Галин Панчев бе и липсата на сигурни места за временно паркиране на велосипеди (не само карго, но и обикновени, каквито той използва за доставки досега). Това се отнася от една страна за градските политики като цяло, но също и за отношението на повечето бизнеси, включително големите търговски центрове. Според Галин липсва разбиране сред собственици на ресторанти и магазини за нуждата от сигурни места за кратковременно паркиране на велосипед (стойността на който може да достигне до 10-15 хил. лв., уточнява Галин). Самите куриери опитват да избягват рисковете, като търсят алтернативи и оставят превозните си средства вътре в търговските центрове. Действителността обаче показва, че на много места има забрани за тази практика, което създава конфликтни ситуации. Липса на удобни, непосредствени места за спиране вреди на самите бизнеси, защото като резултат може да забави поръчките до клиента изключително много. Той даде пример със стандартна поръчка, в която въпреки недостатъците на градската среда в София, самото придвижване е само 1/3 от времето, а останалите минават в логистични неуредици около търговския обект. 

Станимира Николова, урбанист от общинското предприятие „Софияплан“, се включи в дискусията след панела, заедно с много от присъстващите на форума.

Има ли план за чиста градска логистика?

Панелът за чиста градска логистика по време на Форум Чиста мобилност за София завърши с интересна дискусия, в която участваха Кристиян Петров, Галин Панчев и Станимира Николова, урбанист от общинското предприятие „Софияплан“.  

„За да можем да се движим ежедневно с колело в София трябва да имаме знания, но трябва да имаме и смелост“, описа ситуацията Станимира. „Тези проблеми за нас са очевидни и ние работим в посока цялостно осмисляне на инфраструктурата и на системата“. Тя смята, че при велосипедното придвижване в София има много голям потенциал и лесно се вижда как с малки стъпки може да се постигне значима промяна в живота на доста хора. 

Николова смята, че трябва да се мисли за цялостното решение, да за инфраструктурата, за обогатяването на тази инфраструктура, за „правенето на придвижването с колело по-безопасно и по-възможно за хората, които се страхуват да минат близо до автобуси или коли“. Според нея това означава преосмисляне на цялата система, която е планирана по Общ устройствен план и Плана за устойчива градска мобилност. Тя казва, че това е дълга задача, която се случва постепенно. 

Във връзка с чистата градска логистика обаче тя посочи, че Планът за устойчива градска мобилност има за задача да съдържа и План за устойчива градска логистика. Създаването на такъв е все още в много начална фаза и не са много хората, които са го припознали като своя отговорност. 

Чуйте повече в приложения пълен аудио запис от панела по време на Форум Чиста мобилност за София 2025. 

Очаквайте публикации и с най-интересното от следващите два панела от събитието. 

Зелени решения от България 2025
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: MOVE.BG започва второ издание на единственото национално проучване „Зелени решения от България 2025“

Проучването “Зелени решения от България 2025” ще изследва състоянието на зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти с цел да подпомогне тяхното развитие и просперитета на България.

Започва новото издание на единственото национално проучване на зелените инициативи у нас “Зелени решения от България”. MOVE.BG провежда за втора поредна година проучването с цел да подпомогне просперитета на България чрез изследване на развитието на годишна база на трите ключови групи за успешната зелена трансформация на страната – зелените стартъпи, граждански организации и научни инициативи. Тази година проучването има специален фокус върху иновациите поради ползите им за развитието на икономиката, опазването на природата и повишаването на благосъстоянието на обществото, от една страна. А от друга – поради изоставането на България в тази ключова област, което изисква да бъдат проучени предизвикателствата, за да бъдат взети необходимите мерки за подпомагане на зелените новатори. MOVE.BG ще обобщи данните от изследването в специален доклад с препоръки към институциите за подобряване на средата за развитие на зелените иновации. 

Въпросникът на изследването е отворен за попълване до 15-ти май (линк тук) и е насочен към:

  • зелените иновативни малки и средни предприятия в начална и активна фаза (стартъпи, скейлъпи);
  • зелените граждански организации;
  • зелените научни инициативи.

Трите групи могат да попълнят въпросника на изследването (линк тук) и да споделят проблемите, които възпрепятстват развитието им, както и да дадат препоръки към институциите. Данните ще бъдат обобщени от MOVE.BG в доклад, като информацията ще бъде представена категоризирано и анонимно, затова участниците могат спокойно да споделят своите притеснения и идеи за подпомагане на средата. 

Събирането на данни за състоянието на зелените инициативи е ключ за създаването на необходимите политики – програми и мерки, които се базират на информация за реалните предизвикателствата и тенденции на развитие. Използването на данни е основен начин за създаване на политики във водещите европейски държави и в европейските институции.

“Зелени решения от България 2025” се провежда с подкрепата на Rezolv Energy и Lidl България. Партньор на проучването е социологическа агенция “Насока”.

Фокус иновации: защо е необходим?

Поради значението на иновациите за икономическото развитие, просперитета и опазването на природата, те бяха посочени като един от трите стълба в публикувания тези година “Компас на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността и осигуряване на устойчив просперитет” – компасът е пътната карта с политики и мерки, които ще ръководят новата Европейска комисия през следващите пет години и които препотвърждават зелената трансформация като основна дългосрочна визия за развитие на ЕС.

България обаче продължава да изпитва сериозни затруднения в развитието на иновативния потенциал. Страната ни е предпоследно място в индекса за иновации на Европейския съюз (“Сравнителен доклад за европейските иновации 2024” – EU Innovation Scoreboard). България е в категорията на най-слабо развитите новатори (Emerging Innovators), но изостава със 70% спрямо първите три държави в тази група – Хърватия, Полша и Словакия. Също така, България е на последно място в индекса за развитие на екоиновациите в ЕС (Eco-Innovation Index 2024). И през 2014 година, когато е проведено първото издание на индекса, и през 2024 година, страната ни продължава да заема това място.

Какво е състоянието на зелените инициативи у нас и с предизвикателства затрудняват развитието им въпросникът на “Зелени решения от България 2025” е достъпен за попълване от трите групи на проучването: зелените стартъпи, граждански инициативи и научни проекти.  Линк към въпросника тук.

Комуникационни партньори на “Зелени решения от България 2025” са: Асоциацията на българските лидери и предприемачи(ABLE), списание “Българска Наука”, BESCO – Българската предприемаческа асоциация, Betahaus България, BVCA, B2b media, CleanTech Bulgaria, dir.bg, Джуниър Ачийвмънт България, Endeavour България, Green Finance & Energy Centre, “Зелена София”, Innovation Capital, Информационен портал за НПО в България, launchlabs София, “Нулев Отпадък България“, Регионална асоциация за иновации и предприемачество-Варна (РАПИВ), “Под тепето”, Startup Factory, Vitosha Ventures, Zero Waste Sofia

снимка на софия на блокове соц
,

България трябва да действа бързо, за да получи предвидените 2 млрд. евро за борба с енергийната бедност по Социалният фонд за климата

Поради опасенията, че България няма да успее да подаде в срок своя Социален план за климата, което би означавало да загубим предвидените средства, дванадесет граждански организации, сред които „За Земята“, WWF„Хабитат България“, „ЕнЕфект“, се обединиха и подадоха становище към отговорните институции във връзка с подготовката на  Социалния фонд за климата. Той предвижда България да получи близо 2.5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата, ако бъдат получени, трябва бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, а именно —  в състояние на енергийна или транспортна бедност.

Социалният план за климата

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейския съюз. Цели 1.8 млн. души или около 30% от населението на страната са с официален доход под 728 лв през 2023 г. по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Съгласно приетата преди година дефиниция, това ги определя като „енергийно бедни“. Това прави още по-важно изготвянето на Социалния план за климата. Неговата цел е да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2).

Особен повод за притеснение е, че Социалният план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни тази година. В същото време координационното звено към Министерски съвет – Дирекция „Стратегическо планиране“ – което започна работа с огромно закъснение преди няколко месеца, но със сериозна заявка за спазване на сроковете, беше закрито преди седмица. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на Плана.

„Разработването на Социалния план за климата трябва да се основава на прозрачни процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с Европейската схема за търговия с емисии, както и възможностите за облекчения чрез приходите от Социалния климатичен фонд”, коментира Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF и един от авторите на становището. „Съществен проблем е липсата на широка информационна кампания, която да обясни както ползите от въвеждането на европейските политики за българските граждани, така и пречките, които имаме при тяхното изпълнение“.

Какво предлагат гражданските организации?

В името на гладкото протичане на процеса по подготовката на Социалния план за климата, неправителственият сектор предлага следното:

1) да се излъчат наблюдатели от гражданското общество в Междуведомствената комисия;

2) да се създадат експертни работни групи с гражданско представителство във всяко ресорно министерство;

3) да се определи мониторингов комитет, който да следи процеса по подготовка и изпълнение на Социалния план за климата. В него също да има участие на НПО-сектора.

Държавата има нужда от помощ, за да управлява процеса

Експертите от гражданските организации напомнят, че ръководните органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. За съжаление, до момента Министерският съвет все още не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност. Необходимо е също така да се засили и институционалния капацитет на местните власти, икономическите и социални партньори и гражданските организации, за да могат и те да вземат дейно участие в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на Социалния план за климата.

„Смятаме, че е изключително важно да се създаде опростена процедура, която да облекчи кандидатстването на гражданите за средствата по Фонда. Това включва намаляване на административните бариери и пречки, така че средствата да станат достъпни за всички социални групи, в това число и за най-уязвимите групи, и лицата с трайни увреждания. Възможни решения са например осигуряването на мобилни IHRS центрове, както и „социални медиатори“, коментира Светослав Стойков, координатор „Сградно Обновяване в ЕС“, „За Земята“.

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в Социалния климатичен фонд, определен на 65 млрд. евро, е само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии за периода 2026-2032 г. Общо 5,746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при средна цена от 45 евро за квота, общите приходи ще възлезат на близо 260 млрд. евро. Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите Социални планове за климата над задължителния минимум от 25%.

Становището е изпратено от името на:

1. Екологично сдружение „За Земята”

2. СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид)

3. WWF България

4. „Грийнпийс“ – България

5. Фондация „Подслон за човечеството”/Хабитат България

6. Софийска енергийна агенция СОФЕНА

7. Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

8. Институт Кръгова Икономика

9. Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов Български Университет

10. БАКК

11. Институт за икономическа политика

12. Институт за зелена политика

с подкрепата на:

Черноморският изследователски енергиен център (ЧИЕЦ)

Допълнителна информация за редакторите:

Проект на ПМС за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции

Предложения за промяна на ПМС за Социалния план за климата

Снимка: Петър Стоянов / ЕС „За Земята“

Съдът потвърди: Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени ще е мръсен и опасен (ПРЕССЪОБЩЕНИЕ)

Съдът спря проекта за завод за изгаряне на отпадъци в павликенското село Върбовка и върна за преразглеждане на първа инстанция решението. Случаят се прочу както заради силната организация на местната общност, която събра повече от 20 хиляди подписа против, така и с безпрецедентния капацитет на инсинератора — той трябваше да изгаря 1100 тона отпадъци на ден.

Делото беше образувано по жалби на РИОСВ Велико Търново, Сдружение „За Земята-достъп до правосъдие“; Сдружение  „ТИ РЕШАВАШ“, Сдружение „Балканка“, Ясен Цветанов и „Еко прод“ ООД срещу решението на Административен съд София област (АССО) на първа инстанция.

Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на Административен съд София област, което даваше зелена светлина на фирма „Петрургия“ със собственик известния бизнесмен Румен Гайтански – Вълка, да строи завод за каменна вата с инсинератор. Аргументите за отмяна са, че „не са обсъдени представените по делото доказателства като липсва цялостен анализ на същите“. ВАС отхвърли и позицията на долния съд, че РИОСВ Велико Търново е нарушил процедурата, като е провел  второ заседание на Екологичния експертен съвет.

Аргументите на екоинспекцията във Велико Търново да не одобри проекта включват неяснота какво ще се изгаря в инсталацията, тъй като – инвеститорът не е извършил обстоен анализ на състоянието на регионалните системи за управление на отпадъците и възможността да произвеждат РДФ, отговарящ на приложимия стандарт. Съдът се опасява, че това може да доведе до приемане на отпадъци, които не покриват изискванията. Също така в следствие на изгарянето на тези отпадъци се създава предпоставка за замърсяване с потенциално дълготрайни последици върху околната среда и човешкото здраве. Инвестиционното предложение е в разрез с принципите на кръговата икономика и противоречи на националното и европейско законодателство за управление на отпадъците.

Съоръжението ще използва дъждовни води от покривната конструкция и собствен водоизточник, но съгласно протокол от извършена проверка Басейнова дирекция Дунавски район такъв сондаж не съществува в имота. Остава неясно как проектът ще се отрази на качеството на водата за питейни нужди и на проблемите с недостиг на вода в района на село Върбовка.

За намерението на фирмата „Петрургия“ обществеността научи преди три години. В началото на 2022 г. местните власти и инвеститорът организират обществено обсъждане, на което се опитват да убедят местните хора, че проектът е безопасен. Инсталацията за изгаряне на отпадъци беше удобно „маскирана“ като част от завод за каменна вата, а дружеството „Петрургия“ е носител на 35-годишна концесия за добив на базалт до Върбовка. След силното недоволство на хората общината оттегли доверието си и гласува срещу завода. Припомняме, че фирмите на Румен Гайтански-Вълка отговарят за сметосъбирането в няколко столични квартала.

Планът е съоръжението да е с повече от два пъти по-голям капацитет от вече отменения софийски проект за изгаряне на отпадъци — 420 хил. тона на година, което означава 1100 тона отпадъци на ден, които да се доставят от цялата страна. Мегапроектът веднага породи въпроси дали ще се горят отпадъци единствено от България или намеренията са Върбовка да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла Европа.

Сериозен повод за притеснение беше и съставът на отпадъците — в България липсва контрол на предварителното отделяне на определен тип отпадъци, например метали, батерии, ел. и електронно оборудване и др., а разделното събиране на опасни отпадъци от домакинствата е крайно неефективно. Резултатът е, че инвеститорът ще има евтин ток, който ще му осигури добра печалба от каменната вата, а негативите остават за жителите и природата на община Павликени.