Уроците от Лондонския смог 70 години по-късно

На 5 декември се навършиха точно 70 години от една от най-печалните градски екологични катастрофи в Европа в модерните времена. Големият лондонски смог от 1952 г. е бедствие с безпрецедентна тежест, предизвикано от съчетаването на хроничното замърсяване на въздуха в града  с редки неблагоприятни метеорологични условия.

Времето през ноември и началото на декември 1952 г. е много студено със снеговалежи в голяма част от Англия и Уелс. На 3 декември прогнозата на Метеорологичната служба е следната: „Тази вечер силна слана ще се появи в повечето вътрешни и западни райони. Гъста мъгла ще се образува близо до големите градове с отделни проявления и на други места.“

За да се стоплят, лондончани изгарят големи количества въглища в домовете си. При нормални условия той ще се издигне високо над комините в атмосферата и ще се разпръсне. В същото време обаче, антициклон над Ирландско море се движи бавно на югоизток през следващите няколко дни. Рано в петък, 5 декември, небето над Лондон е ясно, ветровете са слаби и въздухът близо до земята е влажен. Това води до температурна инверсия, която образува слой мъгла с височина 100-200 метра.

Най-лошият смог в историята на града

Видимостта е толкова влошена в някои части на Лондон, че пешеходците не могат да видят собствените си крака. С изключение на метрото, транспортът в целия град е силно ограничен.  Постановки и концерти дори на закрито са отменени, тъй като публиката не може да види сцената, а престъпността по улиците се увеличава. Това, което хората не осъзнават веднага, е че около 800 тона сярна киселина и други смъртоносни замърсители се натрупват в околния въздух на ден. Отчита се скок в смъртните случаи и хоспитализациите, свързани с пневмония и бронхит. Дори има случаи на загинали крави в рамките на града. Линейките са засегнати, оставяйки хората сами да намерят пътя си до болниците в смога. При това пеша, защото много хора просто изоставят колите си на пътя. Мъглата остава над метрополиса цели пет дни – до 9 декември. Нейната тежест бива оценена чак малко след това – когато няколко седмици по-късно биват обявени над 4000 починали. Последиците от смога обаче са дълготрайни и според съвременните оценки броят на смъртните случаи, свързани с това катастрофално събитие, е около 12 000.

 

Началото на законодателната регулация

След събитията от 1952 г. сериозността на замърсяването на въздуха в Лондон става неоспорима. Многото жертви променят обществените нагласи за замърсяването на въздуха в градовете. Парадигмата, че това е нужна жертва в полза на икономиката, се променя завинаги. Куриозен факт е, че премиерът Уинстън Чърчил дори отказва да спре изгарянето на въглища по време на самия смог, за да не разваля впечатлението за стабилна икономика. Той дори твърди, че става въпрос само за обикновена мъгла, която ще се вдигне. Едва когато неговата секретарка Венеция Скот също се оказва сред пострадалите от токсичния въздух, Чърчил предприема мерки за въвеждането на по-строго законодателство. Първоначално бавно, но британското правителство в крайна сметка приема Закона за чистия въздух четири години по-късно, през 1956 г., като пряк отговор на смъртоносния смог. Законът е революционен в историята на борбата за околната среда. Той установява зони без дим в целия град и ограничава изгарянето на въглища, както в домовете, така и в промишлените предприятия. Освен това на собствениците на жилища са предложени субсидии, които биха им позволили да преминат към различни източници на отопление, като газ и електричество.

70 години по-късно градовете по света продължават да са опасни за здравето. Европа предприема мерки и подобрява живота на гражданите си, но замърсяването на въздуха все още е най-големият риск от околната среда глобално, водещ до преждевременната смърт на около седем милиона души годишно. Ефектите от него могат да засегнат всеки човек на различен етап от живота му.

 

Актуален проблем в България

България е в челните места в света по негативно въздействие на замърсяването на въздуха върху преживяемостта. 15 190 души преждевременно са загубили живота си в резултат на замърсяването за 2018 г. Това означава смъртност от 210,9 на 100 000 жители (над 2 на 1000) – второ място след Косово. Данните са от специален Доклад за здравните ефекти на въздушното замърсяване, изготвен от пулмолога д-р Александър Симидчиев от Сдружение „Въздух за здраве“ по заявка на „За Земята”.

Рискът от смърт при излагане на въздух с повишено ниво на фини прахови частици (ФПЧ) започва да се увеличава непосредствено след преминаването на приеманото за фоново ниво на замърсяването (6 μg/m³) за ФПЧ2,5 – количество, дължащо се на вулканичната дейност на планетата. За сравнение – Световната здравна организация е установила  норма от 10 μg/m³ (с 4% по висок риск спрямо фоновото замърсяване), а европейските средногодишни норми за ФПЧ2,5 от 25 μg/m³ поставят населението в ЕС на риск, който вероятно е с 15% по висок от фоновия, и поне 10% по висок от определеният от нормите на СЗО.

Възможности, които не е редно да изпускаме

Негативната статистика обаче показва и възможности за действие по отношение на подобряване на качеството и продължителността на живота в България, като намаляването на замърсяването на въздуха наред с тютюнопушенето би допринесло до значителен спад в честотата на основните хронични неспецифични заболявания.

Това е една от причините Европа твърдо върви към приемане на по-строги мерки за емисиите на различните замърсители в градска среда, като фини прахови частици и азотен диоксид. В края на октомври ЕК обяви, че ще предложи промяна на годишната пределно допустима стойност за ФПЧ2,5  да бъде намалена с повече от 50 % през 2030 г. – от сегашните 25 μg/m³ на 10 μg/m³. Това ще са междинните стандарти на ЕС за качество на въздуха за 2030 г., които ще са по-тясно съгласувани с препоръките на СЗО. Същевременно ЕС ще поеме по пътя към постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г.

 

За да догони водещите европейски метрополии по качество на въздуха, София, един от най-замърсените големи градове в ЕС, спешно се нуждае от Зона с ниски емисии (ЗНЕ). Това важи както по отношение на транспорта, така и спрямо ограничаването на отоплението на твърдо гориво. За съжаление управляващите столицата ни не са готови да приемат достатъчно амбициозни мерки и в двете посоки, вероятно забавяйки въвеждането на ЗНЕ с още една година. Сякаш здравето на жителите не е най-важният приоритет на всяко управление?

Поуката от Големият лондонски смог е една: ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВАМЕ! Жителите на градовете имат право да дишат по-чист въздух.И то имат това право възможно най-скоро. Осигуряването на по-чисти методи на отопление ще премахнат твърдото гориво в градовете. Индустриалното изгаряне на отпадъци пък никога не е имало място там. Няма как да не се стремим и към по-устойчив транспорт. А гражданската подкрепа за промяната е ключова за успешното въвеждане на ефективни мерки за чист въздух. Не ни трябва да си припомняме масовата смърт от преди 70 години в Лондон, за да осъзнаем това. По-доброто здраве и спечелените години за нас и хората, които обичаме, би трябвало да са ни най-добрият мотиватор.