,

Скоростен път с 80 км/ч или магистрала извън Кресненското дефиле – правителството и Еврокомисията решават на тъмно днес

Днес, 30 ноември, ще се проведе разговор на високо ниво между българските и европейските институции, която се очаква да се реши дали ще се строи отсечка с ограничение 80 км/ч през Кресненското дефиле или магистрала извън него.

Участници от страна на Европейската комисия са Комисарят на Главна дирекция Регионално развитие Елиза Ферейра, както и министрите на Министерство на регионалното развитие и Министерство на екологията и водите.

Въпреки важността на темата, няма публична информация за тази среща.

Формалната причина за разговора е да се обсъди дали е необходима нова екологичната оценка, преди започването на строителните работи, за да се търси подход за устойчиво решение за завършване на магистралата извън Кресненския пролом. Истинският въпрос е ще спази ли България европейското законодателство и ще избегнем ли нови наказателни процедури, и връщане на европейски средства?

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ настоява трасето на „Струма“ да бъде изнесено извън дефилето, за да може да бъдат изпълнени изискванията за магистрала, проектът за скоростен път е компромис със сигурността и огромно разочарование на фона на огромното закъснение, по вина на предишните правителства.

Екологичното министерство към момента не спазва поставените още през 2019 г. искания на Европейската комисия за нова екологична оценка, нито адресира препоръките, които установиха редица нарушения. Вместо това, на 14 ноември Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа документ, с който даде благословията си за унищожаването на Кресненския пролом. С това той валидира екологичната оценка от 2017 г., която предвижда отсечката през дефилето в посока София – Кулата да бъде скоростен път с ограничение 80 км/ч.

В документа се казва: „Пътният възел е елемент от инвестиционното предложение, одобрено с Решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, което предвижда отсечката да е скоростен път и да минава през дефилето.

С това Министър Попов признава, че пътният възел на юг от град Кресна, който беше започнат през месец май 2023 г. и построен на фона на протестиращи местни граждани, рафтъри и природозащитници, реално предопределя маршрута на магистралата, в противовес с твърденията на тогавашния Министър на регионалното развитие г-н Шишков.

Въпреки очакванията, че ще търси решение за извеждане на цялата магистрала извън Кресненския пролом, на 24 ноември в Министерството на регионалното развитие бе представено и задание за обход на скоростния път през Кресненския пролом, вместо магистрала, която го заобикаля. Така бихме имали две отсечки в едната посока — през пролома и извън него, като нито една не е магистрала.

На свиканата среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройство, на която работна група трябваше да обсъди социално-икономическите ефекти от автомагистрала „Струма“, представители на местната общност, НПО и дори кметовете на засегнатите общини с изненада откриха новата идея на МРРБ.

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ изпрати официално писмо с искане за включване в срещата като представител на заинтересована страна, докато нейни представители участват в годишната среща на секретариата на Бернската конвенция в Страсбург, където също се водят важни дебати.

Очаквайте актуална информация по темата.

Протест на местни в Кресна срещу строежа на магистрала през дефилето

Пореден протест в защита на Кресненското дефиле – този път на площада в гр. Кресна. На 2 юни от 17:30 местните хора отново ще обявят исканията си за законен, природосъобразен и безопасен строеж на магистрала извън дефилето, както и за запазването на Е-79 като локален път!

Серията протести започна в началото на миналия месец, след като Министерството на регионалното развитие и благоустройството, под ръководството на министър Иван Шишков, издаде разрешително с предварително изпълнение за строеж на магистралата през Кресненския пролом. Последният такъв протест се състоя пред Агенция „Пътна инфраструктура“ в гр. София, на 25 май.

Повече от 25 години, активисти, природозащитници, еколози, местни хора и бизнеси, неуморно водят битка с държавата, за да защитят природата в дефилето и да спрат строежа на една потенциално опасна и незаконна отсечка от автомагистрала „Струма“. Строителството вече започна, и то при пълно незачитане на исканията на Европейската комисия и решенията на ЕС и Бернската конвенция.

 

 

 

 

 

Протест пред МРРБ и Народното събрание срещу строежите в Кресненското дефиле

Багерите могат да влязат веднага в Кресненското дефиле и трябва спешно да се противопоставим. Всички, които искаме да спасим българската природа, се събираме на протест на 11 май, четвъртък, от 18:30 на площад Народно събрание. По-рано през деня, от 12 ч, хора, практикуващи приключенски спортове като рафтинг, каяк по река Струма, вело туризъм, природозащитници, граждани ще чакат министър Шишков пред МРРБ, за да му връчат писмо с искания за спазване на закона и спиране на всякакви опити за разрушаване на Кресненския пролом. 

Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Иван Шишков погази обществения интерес и издаде разрешително с предварително изпълнение за строеж на магистралата през Кресненския пролом. 

“В остър разрез със закона, заради проект, който дори няма да е магистрала, а първокласен път, унищожаваме необратимо уникалната природа и възможностите за препитание на местните хора, както и възможностите за развиване на устойчив туризъм. Искаме магистрала извън дефилето — в момента едната лента на първокласния път, който българското правителство планира, ще минава през Кресненския пролом, а другата – извън него. ”, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.

Особено груб административен ход е, че разрешителното е публикувано на 5-и май с три дни срок за обжалване –  а и трите дни съвпадат с празничната почивка. 

При това — въпреки съпротивата на местните хора, огромното значение на проекта за България и цяла Европа, силният обществен интерес, който трябва да бъде защитен, въпреки санкциите, които могат да бъдат наложени на България. Все пак от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ забелязват действията на администрацията и обжалват решението. Това ще бъде девета жалба на сдружението по казуса с Кресненския пролом. 

Действията на министъра на регионалното развитие могат да бъдат описани като  „спасяване на ОВОС-а за Кресна“ — говорим за екологичната оценка от 2017 г., която нарушава на седем места Директивата на ЕС за местообитания и за който Европейската комисия ясно поиска да се направи отново и да разгледа всички алтернативи на маршрут извън Кресненския пролом.

След като през 2019 г. Европейската комисия отхвърли проекта за магистрала Струма  за неспазване на Европейското екологично законодателство и поиска нова екологична оценка, правителството на Бойко Борисов каза, че ще довърши отсечката с пари от националния бюджет. Това е пореден пример за провала в опазването на българската природа, доказателство за което е започналото срещу България дело пред Съда на Европейския съюз, поради липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000, от които част е и Кресненското дефиле.

За Кресненското дефиле:

Спасяването на Кресненския пролом е почти 20-годишна кауза, в която има поредица от обрати и паралелни сценарии. 11-километровото дефиле е важен миграционен път за мечки, вълци и чакали, с топъл микроклимат, който свързва южните Балканите със северното Средиземноморие. Срещат се общо 3500 вида флора и фауна, включително много змии, костенурки и прилепи, които не се срещат никъде другаде в Европа. Например само пеперудите на квадратен километър са 122 вида. 

За местните хора проектът ще доведе до още по-голямо опустяване на селата, защото ще унищожи малките бизнеси, възможностите за екстремни спортове, а високоскоростният път ще прекъсне връзката с нивите и лозята и ще ги накара да заобикалят много. 

,

Необходимо е ревизиране на екологичните оценки на автомагистрала „Струма“ в участъка на Кресненския пролом: решение на Комитетa на Бернската конвенция

На 2 декември 42-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург взе решение, с което настоява да не бъде започвано никакво строителство в Кресненския пролом, ако не се спазят направените през 2021 г. препоръки.

Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Комитетът разгледа за поредна година досието по случая Кресна и след гласуване, в което 12 държави членки гласуваха „за“ отваряне на досие, 8 гласуваха „против“, а 8 – „въздържали се“, случаят остава, като потенциално досие под засилено наблюдение на бюрото и Постоянния комитет на Конвенцията. [1]

Комитетът прие през пролетта на 2023 г., при възможност, да започне официална процедура по медиация като инструмент за преодоляване на различията между правителството и НПО-жалбоподатели.

В дискусията представителят на Европейската комисия ясно посочи, че Оценката на въздействие по околна среда и Оценката за съвместимост следва да бъдат ревизирани, поради съществени им недостатъци.

„Тези решения директно опровергават твърденията на Министъра на околната среда и водите, изказани в интервю за национална медия на 25-ти ноември, където бе посочено, че след приемането на целите за НАТУРА 2000 и преглед на екологичните оценки от страна АПИ, е възможно магистралата да бъде построена в Кресненския пролом като строителството започне до май 2023 г. в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“.

„Както коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ многократно сме посочвали: ново решение по ОВОС и оценка за съвместимост с равностойно разглеждане на всички алтернативи извън Кресненския пролом, са задължителни. Всяко строителство на АМ „Струма“ в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г., е незаконно“, заяви Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.

Ако от отговорната институция за проекта, Агенция пътна инфраструктура, бяха извършили тези действия съгласно изискванията на директивата за природните местообитания и директивата за ОВОС, както и НПО препоръките на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ – още през 2019 година, строителството на вариант, който разрешава и транспортния, и екологичния проблем в Кресненски пролом с наличните по оперативна програма транспорт 2014-2020 европейски средства щеше да е започнало отдавна.

Неправителствените организации и граждани от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ продължаваме да подкрепяме довършването на автомагистрала „Струма“ по възможно най-бързия начин при спазването на изискванията европейското законодателство и стриктно опазване на биоразнообразието.

, , ,

Разчистване в Кресненския пролом или незаконно строителство?

Тежки машини вече работят в областта на Кресненския пролом, по всичко личи — незаконно, защото представителите на регионалната екологична инспекция – РИОСВ Благоевград, извикани за проверка, казват, че нямат информация за подобни действия. Пет големи пътни отбивки с изкоренена изцяло растителност между пътя и асфалта, премахнат хумусен пласт и заравняване – или с други думи, подготовка за асфалтиране, откриха биолози, експерти, представители на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.

Сигнализирани са отговорните институции — Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на околната среда и Агенция „Пътна инфраструктура“ за работата на тежки машини в Кресненския пролом.

Биолозите алармират, че работните дейности на практика унищожават местообитанията, докато според Агенция „Пътна инфраструктура“ те помагат за  „смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле“ в рамките на: „Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137“.

Останалите институции все още не са изпратили отговор.

Въпреки тези уверения, експертите на природозащитните организации са силно притеснени, че на практика се унищожават малки острови от растителност и местообитания на защитени видове от НАТУРА 2000. А те са изключително важни, за да може да има поне в някои участъци по дължината на пътя в пролома изграждане на малки подлези за животни. С подготвеното асфалтиране това става невъзможно и даже съществуващите пътни водостоци вече не могат да изпълняват такива функции.

Подлезите за животни и водостоците послужиха на правителството като аргумент, че няма нужда от нова оценка за въздействието на проекта – ОВОС, както и от алтернатива, изцяло извън Кресненски пролом. Даже за целта бяха отделени пари по обществена поръчка, за да се адаптират водостоците като животински подлези. Подготвеното асфалтиране показва, че ако трафикът остане трайно в пролома, е невъзможно да има реално съчетаване на транзитния магистрален автомобилен поток с опазване на природата и с предотвратяване на риска от пътни инциденти.

Природозащитните организации са на мнение, че с тези дейности, АПИ прави опит да се подготви бъдещото разширяване на пътя през пролома, като част от магистралата и окончателно се предреши избора на трасе. При това — по най-опасният и за човешкия живот, и за природата вариант – през Кресненски пролом.

, ,

МОСВ обяви „война” на европейските закони. Довършването на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом се отдалечава в неопределено бъдеще

Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ обезсмисли месеци работа и отхвърли консенсусното научно предложение на научната общност за определяне на целите на НАТУРА 2000 в Кресна, за сметка на предложение, разработено от частна консултантска компания. Това се случи по време на заседание, което се състоя на 13 октомври, четвъртък. Научната работна група беше създадена съгласно плана за действие на Бернската конвенция към Съвета на Европа от 2021, одобрен и от българското правителство. На 27 юли тази година в писмо до българските власти Европейската комисия посочи, че очаква от България да одобри целите, разработени от именно тази работна група, след задължителното обществено обсъждане.

Това е пореден пример за провала в опазването на нашата природа от страна на Министерството на околната среда, доказателство за което е започналото срещу България дело пред Съда на Европейския съюз, поради неизпълнение на европейското законодателство – липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000.

Има индикации, че проектът на частната консултантска компания, приет на заседанието вчера е създаден основно с цел легитимирането на инвестиционното намерение за построяване на АМ „Струма“ през Кресненския пролом по одобреното през 2017 г. от тогавашното българско правителство трасе.

Ключова роля на защитената зона „Кресна-Илинденци“, определена от Натура 2000 за опазването на биокоридорите на влечуги, мечка и вълк, е отхвърлена в приетите цели от вчера. Това е един от проблемите, които остават нерешени, и е посочен от Европейската комисия още през 2019 г. в мотивите им за отказ на финансиране на варианта на АМ „Струма“ през пролома.

В допълнение, крайното решение на Националния съвет пренебрегва опазването на ключови видове – 4 вида влечуги и 2 вида едри хищници, като изобщо липсват цели за опазване на видовете лицена, пъстър пор, далматински сокол, тръстиков блатар, къдроглав пеликан, зеленоглава патица, зеленоножка.

Отхвърленото консенсусно научно предложение беше изработено през 2022 г. в МОСВ от екипа на министър Борислав Сандов и зам. министър Тома Белев. То се изготви съгласно препоръка 212/2021 на Бернската конвенция по безпрецедентна демократична процедура – работна група, включваща всички заинтересовани научно-компетентни страни, включително и експертите на МОСВ, с пълна прозрачност на заседанията. [1]

Това решение влошава шансовете на България за успешно разрешение на съдебното дело срещу страната ни в Европейския съд, крие опасност от финансови санкции и рискува да отложи за пореден път в неопределено бъдеще строителството на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом.

След 25 години има воля за споразумениеPinterest @krasisnook
,

Преди срещата на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври: ще спази ли МОСВ европейското законодателство, за да защити Кресненския пролом?

На 13 октомври, четвъртък, в Министерството на околната среда ще заседава Националния съвет по биоразнообразие, който трябва да одобри природозащитните цели на Натура 2000. Сред тях са зоните „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“.

Одобряването на природозащитните цели е задължително условие за изработване на нова адекватна екологична оценка (ОВОС), която да разреши казуса с Кресненския пролом при АМ „Струма“. А именно, да бъде избран маршрут извън пролома, съгласно европейското и националното екологично законодателство. Липсата на тези цели е и една от причините Европейската комисия да откаже финансирането на варианта на магистралата през Кресненския пролом през 2019 г. Националния съвет по биоразнообразие трябва да изпълни Препоръка 212/2021 на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора, която България получи през декември 2021 г. и в която се настоява за решение, включващо тунел или магистрала извън дефилето.

„Природозащитниците сме силно притеснени и очакваме с тревога решенията на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври, защото официалното одобряване на консенсусното научно предложение е от решаващо значение, за да спазим европейските изисквания, да избегнем тежки финансови санкции и да осъществим проекта за АМ „Струма“, казва Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“.

От коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ напомняме, че срещу България се води дело пред Съда на Европейския съюз, поради липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000, което и не позволява адекватна защита на природата в България.

Специалната работна група към МОСВ, в която взеха участие представители на научни институти на БАН, университети, Националният природонаучен музей и на неправителствени организации, вносители на предложенията за защитените зони, след 5 публични и онлайн излъчени заседания, прие консенсусно научно предложение за такива цели.

Още на 27 юли в писмо до всички отговорни министри Европейската комисия посочи, че очаква приемането на одобрените природозащитни цели от работната група, след провеждане на задължителното обществено обсъждане.

„Научната общност по биоразнообразие веднъж вече се обедини в общо становище през 2017 г. срещу настоящия вариант на АМ „Струма“, предвиден да минава през Кресненския пролом, и втори път – в рамките на тази работна група – се обедини относно правилата за защита на биоразнообразието в пролома. Разчитаме, че Националния съвет по биоразнообразие ще се съобрази с това съгласие и с препоръките на учените, а не с неясни политически и икономически интереси.“, коментира Даниел Попов от ЕС „За Земята“/CEE Bankwatch Network.

На 7 октомври, в последния доклад на Бюрото (стр.15-16), секретариатът на Бернската конвенция приветства прогреса на тази работна група, но отчете липсата на напредък по изпълнение на препоръката от страна на Министерството на регионалното развитие и посочи, че продължава да следи случаят.

До края на октомври тази година, преди предстоящата годишна среща на постоянния комитет на Бернската конвенцията, е необходимо МОСВ и природозащитните организации да представят общ доклад за напредъка по прилагането и в изпълнение на препоръка 212/2021, а Еврокомисията подчерта, че ще следи стриктно случая за спазването на европейското законодателство.

,

Гроздан Караджов е поредният министър, който забавя решението за последната отсечка на автомагистрала „Струма“

В серия от публични изяви министърът на регионалното развитие и благоустройството — Гроздан Караджов, твърди, че решението трасето на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом да мине изцяло в източна посока (вариант Г-20), е еднолично решение на премиера Кирил Петков, наложено му от собствения му баща, Петко Петков. По този начин се прави внушението, че двамата Петкови са виновни както за избора на вариант, така и за забавянето на строежа.

Строежът на магистрала „Струма“ извън Кресненския пролом можеше вече да е в ход, ако Министерство на регионалното развитие беше стартирало нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда. След дългогодишното си управление, ГЕРБ категорично отказа да приеме, че според българското и европейското законодателство последният участък трябва да е извън пролома. Министър Гроздан Караджов имаше всички законови правомощия да рестартира процедурата по законосъобразен начин и да бъде избран легитимно вариант, който отговаря на изискванията на природозащитното законодателство и може да получи европейско финансиране. Вместо това, той продължи практиката на бавене и се въздържа от ключови решения и свикване на работни групи към МРРБ.

Вариант Г-20 (известен и като „Пълен източен обход“) е на масата от 2008 година, като част от Решение по ОВОС № 1-1/2008 г. на АМ „Струма“. Оттогава досега, той не е отпадал като вариант с никакви научни, финансови или други логични аргументи, а само и единствено по политическите желания на управляващите през годините след 2008 г.

Затова, още в началото на управлението на настоящето правителство, коалиция „Да спасим Кресненски пролом“ поиска срещи с министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, за да се опитаме заедно да възобновим работата по блокираният от Борисов и ГЕРБ проект. Министър Караджов и част от неговия политически кабинет се отзоваха на среща, която се проведе на през януари 2022 г. в МРРБ.

По време на нея министър Караджов внимателно слушаше, задаваше въпроси и лично си водеше записки. Заедно изяснихме, че:

1. Е нужна нова Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на Лот 3.2. от АМ „Струма“ и изоставяне на алтернативата на ГЕРБ за разделяне на магистралата на две платна. Това произлиза пряко от коментарите на Европейската комисия върху Решение № 3-3 по ОВОС от 2017 и от препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, както и от решението за екологична оценка на бъдещата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ (ЕО-4-3/2021), издадено от министъра на околната среда и водите, Асен Личев.

2. Съгласно Закона за опазване на околната среда, възложителите АПИ и МРРБ са единствените институции, които могат да стартират процедурата за новия ОВОС.

3. Необходимо е спешно сформиране и започване на работа на две от трите работни групи по линия на препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, които са под шапката на МРРБ. Работната група към Министерството на околната среда и водите продължава да работи усилено.

Вместо това, на 24 март 2022, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се опита да стартира изграждането на Лот 3.2. по сегашния ОВОС чрез искане към МОСВ за довършване на връзките към предишния лот 3.1. Ако искането беше прието, България щеше да бъде изправена пред свършен факт – разрушаване на Кресненския пролом, съсипване на НАТУРА 2000 зона „Кресна – Илинденци“, наказателни процедури срещу страната ни, спиране на стотици милиони по линия на различни оперативни програми и т.н.

Отчитаме, че в случая въпреки експертизата на г-н Петко Петков, неговата семейна свързаност не го прави най-подходящият арбитър. Но това не отменя голямата картина — строежът на последната отсечка от магистрала „Струма” е много апетитна хапка за строителните компании. Опитите да се стартира отхвърления от Еврокомисията и Бернската конвенция вариант през Кресненското дефиле и като прехвърлянето на отговорността за забавянето на друг – в случая на премиера Петков, говори за това.

В тази ситуация настояваме министър-председателят Кирил Петков да поеме инициативата и отговорността и да предложи на Министерския съвет решение, с което да задължи УС на АПИ в качеството ѝ на инвеститор, да стартира в тридневен срок процедурата за нова ОВОС на Лот 3.2, оценяваща само и единствено алтернативите изцяло извън Кресненския пролом. Те са единствените приемливи едновременно за местните хора и от природозащитна, транспортна и регионална гледна точка.

,

Днес премиерът Кирил Петков ще приеме лично подписите от Националната гражданска инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров“

На 1 юни, сряда, от 16:00, в сградата на Министерски съвет, министър-председателят Кирил Петков ще приеме лично подписите на стотици хора, подкрепили гражданската инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров”

Искането, отправено към премиера, призовава бъдещата и последна отсечка на автомагистрала „Струма“, извън Кресненския пролом,  да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Инициативата стартира през март съвместно с фестивала Дни на предизвикателствата, който се проведе в кино Люмиер, НДК и Френския институт в София и продължи онлайн до 30 април.

Каузата за съхраняване на природата на Кресненския пролом и запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните ѝ движещи сили. 

След близо 25 години дискусии и неизпълнени задължения, това е поредната гражданска инициатива за запазване на Кресненския пролом и построяване на последната  отсечка на магистрала „Струма“ извън него. През октомври 2019 г. бе основан инициативен граждански комитет „Бъдеще за община Кресна“ за иницииране на гражданска инициатива „Спасяване на град и община Кресна“, а през 2018 г., по време на европредседателството на България, европейската организация за петиции WeMove.eu връчи над 210,000 подписа на Комисаря по околна среда Кармену Вела по време визита в София. 

комисар кармену вела

Комисар Кармену Вела получава подписите за спасяване на Кресненския пролом

Припомняме, че през 2008 г. беше избран вариантът въпросната отсечка да бъде изпълнена като „дълъг тунел“, но предишното правителство се отказа от него в нарушение на европейското и българското законодателство. [2] Твърдението беше, че алтернативите „дълъг тунел“ и „пълен източен вариант“ (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). 

Данните в апликационната форма, подадена от българското правителство показват, че сумите за вариантите са сравними. 

През 2019 година Европейската комисия категорично отхвърли за финансиране вариант Г10.5 — едната посока през дефилето, а другата — от изток, посочи нарушения на европейски директиви, както и недостатъци на проекта

Този вариант унищожава природата, застрашава живота на пътуващите и оставя региона без локален път, освен че става дума за високоскоростен път, а не за магистрала. През 2019 Европейската комисията отбеляза:  „Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи“. [1]

Гражданската инициатива е символ на нова надежда, че настоящото правителство, както и Агенция пътна инфраструктура, ще спазва европейското законодателство и ще предприемат необходимите законови действия. 

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ посочи: „За варианта магистралата да минава през дефилето вариант няма да бъдат дадени европейски средства, защото той противоречи на европейското екологично законодателство, рискуваме наказателна процедура.“ 

От Коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ настояваме за равностойно разглеждане на алтернативите – дълъг тунел или пълен източен вариант, при който и двете платна на магистралата се извеждат извън дефилето – от екологична, социално-икономическа и пътна безопасност гледна точка. Това е становището и на Министъра на околната среда и водите Борислав Сандов от последното му изказване от 27.05.2022 в Денят започва по БНТ. 

Искаме най-щадящия проект за магистрала – заедно можем да постигнем повече! 

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”
Да спасим Кресненското дефиле