
София и климатичната неутралност в транспорта: между амбициите, реалността и социалната справедливост
София заявява, че работи за климатична неутралност до 2030 г., докато поредното правителството крачи смело по утъпкания от предшествениците си път ненужно да изгуби още стотици милиони специализирано европейско финансиране за „зелени“ мерки. Средства, които биха могли да подпомогнат значително и проектите на столицата.
Такъв типичен за нашите ширини контраст се наби на очи в третата част на Форум „Чиста мобилност за София“ 2025. Последният панел на тазгодишното издание на организираното от „За Земята“ събитие засегна тема, за която все още доста рядко си говорим – тази за климатичния отпечатък на транспорта в градовете и усилията за неговото намаляване.
София, климатично неутрален град?
София е един от 112-те града, които се включиха в Мисията на Европейската комисия за интелигентни и климатично неутрални градове до 2030 г. Това се случи през 2022 г., с „последния влак“, както посочва Цонка Харизанова, началник-отдел „Климат и енергия“в Столична община. Реалната работа по този проект обаче започва чак през 2024 г., пояснява тя. Градовете са основният двигател на икономиката, но за сметка на това пък и са водещ източник на парникови газове. Повече от 70% от глобалните емисии идват точно от големите населени места, припомни Харизанова.
Въпреки сравнително краткото време до 2030 година, инициативата има амбициозна цел: намаляване на вредните емисии с над 80% в София в този срок, както и справяне с остатъчните 20% чрез иновативни подходи.
Харизанова разгледа няколкото стратегически документа на градската управа, които са свързани с приближаването на столицата към климатична неутралност. Това са Планът за действие за устойчива енергия и климат (ПДУЕК), Планът за устойчива градска мобилност, Програмата за качество на въздуха, Интегрираният план за развитие на София и т.нар. план за зелен град, разработен съвместно с ЕБВР през 2019 г.
Транспортът остава един от най-сериозните източници на въглеродни емисии в града, напомня ръководителят на климатичния отдел на общината. За справяне с това са предвидени мерки като подмяна на автопарка на столичните предприятия с електрически превозни средства, разширяване на зарядната инфраструктура, подобрение на енергийната ефективност на уличното осветление.
Особено внимание (поне по план, бел. авт.) се отделя на развитието на веломрежа и пешеходни пространства, посочи представителката на Столична община. С това тя направи поредното заявление на представител на настоящата администрация за увеличаването на възможностите за чиста мобилност в града, които обаче се придвижват с незадоволително темпо (за разликата между обещания и реализация – малко по-долу).

Цонка Харизанова, началник-отдел „Климат и енергия“в Столична община, разказа какъв е планът на София да стане климатично неутрален град.
„Основните стратегически цели на ПДУЕК са въвеждането на най-високи стандарти на енергийна ефективност и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, както в крайното потребление, така и в енергийния микс. Също така градът трябва да стане ресурсно-ефективен, чрез използване на принципите на кръговата икономика и най-вече фокусирайки се върху околната среда и биоразнообразието“, посочва Харизанова.
Тя подчерта и вече належащата нужда от климатична адаптация. Особено по отношение на горещите вълни се предвиждат инвестиции в устойчиви пътни настилки и дренажни системи, които да позволяват повторно използване на оттичащата се вода.
Възможностите на Социалния фонд за климата
Амбициозните цели на София ще се нуждаят от всякаква подкрепа. За късмет на общинската администрация, тепърва ще има някои интересни възможности. Една от тях е новият Социален фонд за климата, на който обърна внимание в презентацията си Даниел Попов от „За Земята“. Фондът цели да подпомогне уязвими групи, който ще бъдат засегнати неблагоприятно от въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2, чрез конкретни мерки и проекти. Новото при нея е, че ще обхваща и емисиите от сгради, пътен транспорт и няколко други сектора. Механизмът ще влезе в сила от януари 2026 г., ще е с продължителност шест години и общ бюджет от 2,5 милиарда евро за България. Помощта за справедлив преход към климатична неутралност ще бъде по няколко направления. Сред тях са директна финансова помощ за домакинства, инвестиции в транспорт с ниски и нулеви емисии, модернизиране на сгради и енергийна ефективност.
Около 32% от бюджета са предвидени за транспортни мерки, което отваря врати за подмяна на обществения транспорт, изграждане на регионални мобилни услуги, субсидии за електрически превозни средства и развитие на микромобилност.
Попов акцентира върху нуждата от сериозен подход към транспортната бедност, която в България остава недефинирана и често пренебрегвана. Според различни проучвания, страната ни е сред водещите в ЕС по високи цени на билети за градски транспорт спрямо доходите, както и по брой на пътнотранспортни произшествия и замърсяване на въздуха. В същото време неравнопоставени групи, голяма част от които са възрастни хора и жени, са още по-неблагоприятно засегнати.

Даниел Попов от „За Земята“ обърна внимание на възможностите на Социалния фонд за климата, борбата с транспортната бедност и проблемите с администрацията в страната в тази връзка
Повече думи, отколкото действия
И Харизанова, и Попов посочиха като сериозен проблем липсата на координация между институциите за трансформацията на София в климатично неутрален град. В Столична община различните структури разработват планове поотделно, което затруднява цялостната реализация на климатичните политики.
Ситуацията с развитието на възможности за велосипедно и пешеходно придвижване е типичен пример за разнобоя в местната администрация. Заявления, че велоалеите са приоритет, чуваме от началото на мандата на кмета Терзиев, но реалната скорост и мащаб на реализацията им са доста незадоволителни. Много от проектите за нови велосипедни алеи например се бавят и не биват възлагани за проектиране или изпълнение (ако вече са проектирани), като проблемът, според източници на „За Земята“, е в направление „Строителство“ в общината и съответният зам.-кмет. Един от иновативните проекти, който Цонка Харизанова посочи изрично в презентацията си, съдържа идеята зоната около Ларгото да бъде затваряна за автомобили поне веднъж месечно за цял ден, а гражданите да могат да използват пространството за спорт, отдих и други и да се придвижват между парковете в района безпрепятствено. Идея, за която вече ни е разказвано от зам.-кмета по транспорт, но която също все още очакваме да видим в действие.
На държавно ниво също има забавяне в разработването на Социалния план за климата (мерките в който ще бъдат финансирани от Социалния фонд за климата). Това включва и отказ от техническа помощ от ЕС, която беше налична за изследвания и проучвания на транспортната и енергийна бедност в страните-членки, и закъснения в консултациите с гражданското общество по време на подготовката на Плана.
В навечерието на форума на „За Земята“ пък стана ясно, че дирекцията в Министерски съвет, която отговаряше за това планиране, де факто е разформирована. Попов сравни това действие със „саботаж“ и предупреди, че при отлагане на въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2 от 2026 за 2028 г., България рискува да изгуби 400 милиона евро от Социалния фонд. Според него, за да се гарантира реално изпълнение и ефект, е нужно да се действа активно и то заедно с общините и НПО сектора в последната фаза на изготвяне на Плана.
София вече е поела ангажимент да бъде сред водещите европейски градове по пътя към климатична неутралност. Социалният фонд за климата предоставя шанс този преход да бъде социално справедлив, но за да се случи това, е нужна прозрачност, синхрон между институциите и реално участие на гражданите, обясни Попов. „Специално този фонд, за разлика от много други, касае директно големи групи уязвими хора, бедни хора, затова според нас е изключително важно този процес да се случи по различен от обичайния начин“, добавя той.