Съдът реши
,

Съдът реши: граждани не могат да обжалват програмата за въздуха на София

Съдът реши окончателно!

В началото на тази седмица Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на За Земята и жители на столицата срещу Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не признава, че програмата засяга права и интереси на жалбоподателите като приема, че това е вътрешноведомствен акт, който законът провъзгласява за необжалваем.

Това е третият ни опит да инициираме съдебна процедура срещу програма за въздуха като целта бе да се постигнат по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха и да се преразгледа бюджетът за тях. Припомняме, че при подобни производства в Пловдив и в София, развили се през 2018-2019 г., изходът беше идентичен; съдът не призна програмата за акт, който засяга права и интереси на жалбоподателите, вместо това прие, че представлява вътрешноведомствен акт, който законът изрично провъзгласява за необжалваем.

“Българските съдилища не признават правото на обжалване на тези програми от страна на неправителствения сектор, както и от гражданите, с което пренебрегват съдебната практика на Съдът на европейския съюз (СЕС) и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ). Обмисляме да подкрепим гражданите и да се обърнем към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.” коментира Ивайло Хлебаров от За Земята.

ВАС отхвърли и искането ни за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с което да поставим пред него въпросите, дали законодателството в ЕС дава право на граждани и граждански организации да обжалват програмите.

Припомняме, че Европейската комисия започна процедура срещу България и Полша през 2020 г. Именно заради невъзможността гражданите и неправителствените организации да обжалват програмите за качество на въздуха в съдилищата на двете страни. Това са и единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата отказват достъп до правосъдие по този въпрос.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни.” Коментира адвокат Регина Стоилова, която представлява жалбоподателите.

Друг проблем на това определение е свързан със същината на програмите за качество на въздуха и степента на засягане на гражданските свободи, които произтичат от приемането на такъв акт, въпреки подробната аргументация от страна на жалбоподателите в тази насока. От правилния избор на ефективни и амбициозни мерки в тях пряко зависи дали изобщо и до каква степен ще се подобрят показателите на атмосферния въздух, който всички дишаме. От За Земята припомняме още, че това решение на съда е поредното, в което се приема, че план или програма, които съдържат мерки и политики, представляват вътрешноведомствен акт. Това вероятно е било причината съдебните състави на АССГ и ВАС да поемат по инерцията на досегашната съдебна практика и погрешно да приемат, че ПКАВ не съдържа нещо повече от няколко абстрактни политики.

Стандартите за въздуха на ЕС

Стандартите за въздуха на ЕС да съответстват с новите препоръки на СЗО

Позиция на “За Земята”

Стандартите на Европейския съюз за качество на въздуха да съответстват на най-новите препоръки на Световната здравна организация (СЗО), базирани на последните научни анализи. Това е едно от основните послания в позицията на сдружение “За Земята” по повод обществените консултации от декември 2021 г., за ревизия на Директивите за качество на въздуха на ЕС. Настоящите стандарти за въздух на ЕС, договорени в далечната 2008 г., са резултат от остарял политически компромис в ущърб на здравето на хората, не отразяващи най-новите доказателства в науката. 

Позицията на “За Земята” е подкрепена от още 15 екологични, здравни, детски, женски организации и граждански групи за подобряване  качеството на въздуха в страната. 

Силното и ясно европейско законодателство е предпоставка за правилното му транспониране и прилагане на национално ниво. 

Какви са другите препоръки на “За Земята”:

Задължителните гранични стойности на замърсяване на въздуха са ключов двигател за намаляване на концентрациите на замърсяване на въздуха. Щетите за здравето и околната среда поради замърсяването на въздуха трябва спешно да се намалят. Това може да се случи само с амбициозен график за постигане на новите стандарти за 2030 г. Директивите трябва също да се ангажират с амбиция за нулево замърсяване (т.е. без рискове за здравето) от 2040 г., като дори надхвърлят препоръката на СЗО.

Ревизираните Директиви трябва да включват ограничаването и на  други опасни за здравето замърсители на въздуха. И за тях следва да се въведат стандарти за качество на въздуха и изисквания за мониторинг. 

От “За Земята” настояваме и за подобряване на законодателна рамка за качеството на въздух, включително аспекти като наказания и обществена информация. Ревизираните европейски директиви трябва да включват разпоредби, осигуряващи достъп до правосъдие на национално ниво и по казуси с качеството на въздуха. България е една от малкото държави-членки на ЕС, които продължават да забраняват достъпа до правосъдие по този въпрос. Българските съдилища не прилагат съдебната практика на СЕС и отказват достъп до съд на граждани и екологични сдружения по плановете за въздуха. 

Директивите трябва да включват разпоредби за обществено участие в процедурите за приемане на планове за качество на въздуха. Това ще доведе до  имплементирането на изчерпателни законови изисквания в националното законодателство, осигуряващи ефективни възможности за обществено участие в изготвянето на планове за качество на въздуха. Трябва да се включат и по-подробни разпоредби за санкциите и разпоредбите за хармонизиране на правилата за обезщетение за вреди. 

Необходимо е въвеждане на редовните информационни системи за качеството на въздуха, информиращи през цялото време за риска за здравето, предупреждения и ефективни краткосрочни планове за действие за всички основни замърсители.

Налага се и засилване на мониторинга на качеството на въздуха. Законовите изисквания за мрежите за мониторинг трябва да гарантират, че всеки в ЕС има достъп до навременна и надеждна информация за качеството на въздуха. Освен това Европейската комисия следва да наблюдава спазването на законовите изисквания от държавите-членки за местоположението на точките за вземане на проби. Комисията следва да въведе система за оценка на функционирането на станциите. 

Необходимо е да се увеличи минималният брой станции за ФПЧ2,5. В България има общо 10 такива станции за измерване. През 2020 г. 40% от тези станции не са разполагали с минималните данни, необходими за изчисляване на средногодишната стойност. София, столица с над 1,3 млн. души, разполага само с една ФПЧ2.5 станция в границите на града. За 3 години – 2018, 2019 и 2020 г. – поради технически проблеми нямаше достатъчно измервания за определяне на средногодишната стойност.

Освен това ЕК трябва да изисква станции за мониторинг на ултрафини частици, черен въглерод и амоняк и да гарантира непрекъснатост на измерванията за всички замърсители. 

Гражданите също имат нарастваща роля при оценката на качеството на въздуха в своите градове с различни проекти за гражданска наука, като например разработване на алтернативни мрежи за измерване. Тя осигурява много по-добра пространствена разделителна способност и по-широко покритие от официалната мрежа. По-ясни ръководства за такива мрежи биха могли да бъдат част от директивата – наред с методологическата подкрепа от JRC. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да допълват официалните мрежи за измерване с гражданските такива, като не ги отхвърлят като нереферентни.

Трябва да се поставят по-ясни изисквания за планове за качество на въздуха.

Европейската комисия трябва да предприеме стъпки за стандартизиране на системата за сигнали за замърсяване на въздуха в целия ЕС, особено за фини прахови частици (ФПЧ).

Припомняме, че България е сред страните в ЕС, най-силно засегнати от замърсяването на въздуха, което пък причинява тежки заболявания като астма, сърдечно-съдови проблеми и рак на белия дроб. Страната ни изостава в изпълнението на настоящите стандарти на ЕС за качество на въздуха и все още нарушава пределно допустимите стойности за ФПЧ10, ФПЧ2.5, SO2 и NO2. С решение от 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди страната за нарушаване на ограниченията за ФПЧ10. България не прилага законодателството за чист въздух, а много от тези ограничения трябваше да бъдат спазени преди десетилетие.

Тук можете да се запознаете с целия текст на становището.

, ,

Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци

С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение „За Земята“ се обяви отново срещу завода за изгаряне на отпадъци, който общината планира да построи. Датата е избрана неслучайно –  дните между 6 и 9 декември 1952 г. остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, причинено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, заедно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до катастрофата, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за смъртта на 12 хил. души.

„С акцията при ТЕЦ София искаме да покажем, че планираният завод за изгаряне на отпадъци ще създаде огромни проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи провал след провал: управлението на отпадъците и мръсният въздух. Съоръжението ще влоши качеството на въздуха, ще компрометира и без това слабо ефективната система за разделно събиране на отпадъците, ще мотивира горенето на вносен боклук и ще бъде препятствие пред България за постигане на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде зависим от изгарянето на отпадъци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лева в мега инсталация, която създава мега проблеми, искаме работеща система за разделно събиране, мерки за ограничаване на отпадъка при източника и работеща стратегия за преминаване към кръгова икономика и нулеви отпадъци“ – коментира Данита Заричинова от „За Земята“.

Предвид критичните нива на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „За Земята“ насочва вниманието към необходимостта от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – управлението на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в борбата на „За Земята“ за съвременно управление на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и подкрепя дела от граждани срещу завода за изгаряне на отпадъци.

„Здравните рискове бяха силно подценени в екологичната оценка, а по време на обсъждането гражданите изразиха несъгласие с предложението за теглене на нов заем. Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на проекта. Решението беше взето по изключително непрозрачен начин и въпреки спечелените дела, хората все още нямат достъп до пълната информация за замърсяването и финансовите показатели на предлагания завод за изгаряне на отпадъци“ – казва Десислава Стоянова от „За Земята“.

Последното развитие по проекта е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане заради открити нарушения в избора на изпълнител. Това обаче не променя факта, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и единствено обединените усилия на всички жители на София могат да накарат общината да се откаже от съоръжението.

СС: Stratospheric Productions

Ето и някои заблуждаващи твърдения, с които Столична община защитава проекта за изгаряне на отпадъци:

Твърдение:

Виена изгаря чисто и ефикасно, значи решението е приложимо и в София.

Факт:

Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в котловина и въздушните течения там са много различни от тези тук. Изгарянето на отпадъци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля опасни замърсители в атмосферата и ако няма течения, които да ги отнасят надалеч, те се натрупват в опасни концентрации. В Европа се горят отпадъци от десетилетия, но никой никъде не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на отпадък на 3 км от “Александър Невски”, с други думи, е опасно за жителите на града.

Твърдение:

Изгаря се само боклукът, който не може да се рециклира.

Факт:

Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хил. тона годишно. Тъй като в момента производството на преработения за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, вероятно ще се наложи внос на отпадък отвън, за да се поддържа пълният капацитет на инсталацията. Най-подходящи за горене са именно висококалоричните пластмаси и хартия, които иначе са годни за рециклиране. Колкото повече такъв боклук има за горене, толкова по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и рециклирането. Това развитие е една от причините страни като Дания поетапно да ограничават инсталациите си за изгаряне на отпадъци.

Твърдение:

От горенето на отпадъци се изхвърлят единствено безвредни газове и малко прах.

Факт:

Инсталациите за изгаряне са отговорни за 29% от световните емисии живак във въздуха, а при изгаряне на пластмаса се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които не могат да се филтрират напълно. Най-новият холандски инсинератор например, редовно надвишава допустимите от ЕС нива на диоксини, а инцидентите с тези технологии съвсем не са рядкост и на други места. Само според данни от изследване на Столична община пък, инсталацията ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ.

Твърдение:

Заводът за изгаряне произвежда евтина топлинна и електрическа енергия.

Факт: 

Първоначалната цена само за строежа и оборудването е 350 милиона лева, сумата ще се плати чрез грант от Европейската комисия и кредит от Европейската инвестиционна банка. След това идват разходи за персонал, администрация и текуща поддръжка – 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка – общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са според Предпроектнотo проучване (Feasibility study) на консултантската фирма Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.

Твърдение:

Изгарянето на отпадъци е модерна технология, предпочитана в най-развитите страни.

Факт:

Била е такава преди повече от 30 години. Днес дори новооткрити мощности се затварят, заради вредата, която доказано нанасят на чистотата на въздуха, на усилията за ограничаване и рециклиране на отпадъците и заради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента подобни проекти спират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, САЩ и други. Европейската комисия официално зачеркна инсталациите за изгаряне на отпадъци от списъка на допустими за европейско финансиране проекти по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като противоречат на чл. 17 от Регламент от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции.

Твърдение:

В България не може да има качествено разделно събиране или „Нулеви отпадъци“, заради манталитета на хората. Или „материалът ни е лош“.

Факт:

Добри примери от България всъщност има. Сметището в Габрово е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и градински отпадъци в града вече се събират разделно, превръщат се в компост, а общината генерира печалби като го продава на земеделски стопани. В Свиленград събират рециклируемите отпадъци директно от източника – магазини, ресторанти, офиси и домакинства. Това повишава значително качеството и количеството, както и цената на годния за преработка материал.

, , ,

Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна

Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност

Вчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]

След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]

Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.

„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.

Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]

На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.

Бележки:

[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.

[2] На 10 ноември 2021 правителството и природозащитните организации внесоха общ доклад до предстоящия комитет на Бернската конвенция. Това се случва за пръв път

В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.

[3] Становище на МОСВ 4-3/2021, условие I.Б.5.18

 

За контакти:

Даниел Попов
Екологично сдружение „За Земята“ /CEE Bankwatch Network
0886 818 794
dpopov@bankwatch.org

Андрей Ковачев
Сдружение за дива природа „Балкани“
0887 788 218
kovatchev6@gmail.com

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”
Facebook: Да спасим Кресненското дефиле

 

Полезни връзки:

Карта на проблемното трасе и възможни алтернативи.

[1] Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция, казва, че „трябва да се избегне опцията за разширяване на настоящия път (Е79), тъй като това би причинило сериозни щети на природата, без възможни мерки за компенсирането им”.

[2] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019

„Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията (…) и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка (…) ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.

Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 (…) въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията (…) смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.

(…)изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.

,

Само два политически участника отговориха за политиките им за чист въздух

Във връзка с предстоящите избори от гражданско обединение „Дишай, България“, част от което е и За Земята, се обърнахме към представителите на основните политически партии, които имат реален шанс да влязат в следващото Народно събрание и им зададохме няколко кратки, но важни въпроса, свързани с политиката за подобряване на въздуха в България.

Преди две седмици изпратихме анкетата на тема въздух  до кандидатите за депутати на партиите „ГЕРБ“, „БСП“, „ДПС“, „ИТН“, „Продължаваме промяната“, „Изправи се БГ- ние идваме“, „Да, България“, „Зелено движение“, „Възраждане“.

Само две формации отговориха на запитването ни, изпратено от нас като обикновени граждани, но и като гласоподаватели. И двете са част от коалицията „Демократична България” – това са “Да, България” и „Зелено движение“.

Озадачени сме от факта, че повечето от партиите, които биха искали да ни представляват в парламента, предпочетоха изобщо да не отговарят на въпросите свързани с тяхната политика за подобряване на въздуха в България. Те предпочетоха да не изразят мнението си по тази ключова за България тема и то в контекста на стряскащите данни от Световната здравна организация. Според тези данни, вследствие на замърсяването на въздуха на годишна база в страната умират 8000–9000 души. Тази констатация се потвърждава и от докладите на Европейската агенция за околна среда.

Политиките за по-чист въздух, които избраха от “Демократична България”

И “Да, България”, и “Зелено движение” – единствените, които върнаха анкетата попълнена, заявяват готовност подобряването на качеството на въздуха в страната да бъде един от водещите им приоритети.

И двете политически формации биха подкрепили реформи в Министерството на околната среда и водите и в Изпълнителната агенция по околна среда, които да подсилят експертизата на тези институции и капацитета им за прилагане на адекватен и навременен контрол върху нарушителите.

Относно изгарянето на отпадъци в страната от „Да България“ отговарят, че  главната им цел ще бъде да развиват политики за предотвратяване генерирането на боклук, както и политики за стимулиране на рециклирането. Изгарянето, според тях, е крайна мярка и то при условие, че са изградени необходимите пречиствателни инсталации. От „Зелено движение“ са твърдо против изгарянето на отпадъци.

И двете формации се обявяват за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България, като същевременно се предвидят мерки за осигуряване на отоплението на енергийно бедните домакинства, базирани на повишаване на енергийната ефективност на домовете и модерни чисти и климатично неутрални технологии за отопление.

Двете партии биха работили за въвеждане на работещ стандарт за дървесината, предназначена за отопление: за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.

Кандидатите за новия парламент от двете формации одобряват създаването на повече “зелени зони” – това са свободни от автомобили пешеходни зони, и зони с ниски емисии от транспорта в градовете с лошо качество на атмосферния въздух, както и създаването на благоприятна среда за производство на повече електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, включително и такива за отопление (например геотермална енергия).

И “Да, България”, и “Зелено движение” подкрепят електрификацията на обществения транспорт в градовете и са за въвеждането на депозитна система за събиране на пластмасови отпадъци.

 

Гражданско обединение “Дишай, България”  е неполитическа, неформална  организация, която обединява под обща шапка 7 сдружения и обединения от различни области на страната, които работят за правото си да дишат чист въздух.

Повече за нашето обединение можете да научите от страниците и уебсайтовете на неговите членове:

  • Сдружение “Дишай, Перник”
  • Сдружение “За чист въздух и вода в Русе“
  • Сдружение „Дишай, Девня“
  • Сдружение „Дишай, Добруджа“
  • Гражданско обединение „Благоевград иска да диша“
  • Гражданско обединение „Дишай, Пловдив“
  • Екологично сдружение „За Земята“
,

Внасяме жалба срещу отказа на съда да разгледа жалбата ни срещу програмата за въздуха на София

Днес, 9-ти ноември 2021 г, с група граждани внасяме жалба срещу отказа на Административен съд – София град (АССГ) да разгледа по същество жалбата ни срещу Програмата за качество на въздуха на София, като се обръщаме към по-висша инстанция – Върховния административен съд. Това се случва четири месеца след внасянето на първата жалба, която АССГ реши да отхвърли с аргумент, че жалбоподателите нямат правен интерес, без ясни мотиви и в противоречие с европейското законодателство.

Защо обжалваме Програмата за качество на въздуха в София

“Първопричината да обжалваме Програмата за качество на въздуха е, че мерките и заложеният бюджет не гарантират, че ще доведат до постигане на законовите норми за въздуха, обещани от Столична община за 2024 г. По този начин гражданите на София ще продължат да дишат мръсен въздух и да се разболяват от него. Много от мерките не са разписани достатъчно ясно в плана за действие към програмата. Липсват ясни показатели за изпълнение, обвързани с постигането на желания ефект – намаляване на емисиите и оттам на замърсяването,”

Ивайло Хлебаров от “За Земята“

Замърсяването на въздуха в София е дългогодишен проблем, продължава и досега да уврежда живота и здравето на хората. Заради системното неспазване на нормите и в столицата България беше осъдена веднъж от Европейския съд през 2017 г. В момента Европейската комисия води второ дело срещу България, заради недобро прилагане на решението от първото дело и има реален шанс съдът да ни наложи глоби.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни,”

адвокат Регина Стоилова, представляваща жалбоподателите.

Дори и да постигнем настоящите норми, това не значи, че въздухът ще е чист и ние няма да се разболяваме заради него. През септември 2021 г. Световната здравна организация публикува новите си насоки за допустими нива на замърсяване на въздуха и те са още по-ниски. Предстоят и промени на европейските норми в съшата посока. Затова е много важно програмите, които се изготвят, да са с много добро качество и да се изпълняват.

Сред гражданите, които обжалват програмата, са мъж на средна възраст, страдащ от остра астма; семейство с две малки деца, живеещи близо до булевард с тежък трафик и жена, занимаваща се с бягане. Всички те в ежедневието си правят постъпки, които да ограничат излагането им на мръсен въздух и негативните последици от това.

София изготви поредната си четвърта програма за въздуха, която не е достатъчно амбициозна. Така,  много хора ще продължат да страдат от мръсния въздух. Имено затова заведохме делото в началото на лятото. Съдът на първа инстанция отхвърли жалбата ни, отсъждайки, че нямаме правен интерес да обжалваме програмата.

Напомняме, че България и Полша са единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата не признават правото на гражданите и неправителствените организации да оспорват програмите за качество на въздуха. От 15 май 2020 г. срещу България започна наказателна процедура за нарушаване на правото на ЕС и отказ от достъп до правосъдие.

 

 

Снимка: Ангел БалашевUnsplash

българия и качеството на въздуха

България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация

„ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ и ЕКОЛОГИЧНО СДРУЖЕНИЕ „ЗА ЗЕМЯТА“  _____________________________________________________________________

Предистория

Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г. (Таблица 1). 

Таблица 1: Последни насоки на СЗО за качеството на въздуха.
Източник: СЗО (2006)

Замърсител

Концентрация на замърсителите (µg/m3)

Период на осредняване

ФПЧ2,5

25

24 часа

10

1 година

ФПЧ10

50

24 часа

20

1 година

Серен диоксид (SO2)

500

10 минути

20

24 часа

Озон (O3)

100

8 часа

Азотен диоксид (NO2)

200

1 час

40

1 година

СЗО определя замърсяването на въздуха по следния начин: „Замърсяването на въздуха означава наличието на един или повече замърсители в атмосферата като прах, изпарения, газ, мъгла, миризма, дим или пари, в количества и продължителност, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве.“

По света

1) Експертите са съгласни, че няма „безопасно“ ниво на замърсяване на въздуха.

2) През 2019 г. замърсяването на въздуха е определено като четвъртия водещ рисков фактор за ранна смърт в световен мащаб, водейки до приблизително 6,67 млн. смъртни случая (HEI, 2020). Високото кръвно налягане, тютюнопушенето и нездравословното хранене са единствените по-съществени рискови фактори за здравето.

3) Направена е оценка, че 91% от световното население е изложено на годишни концентрации на ФПЧ2,5, които превишават нормите, препоръчани от СЗО. ФПЧ2,5 включват замърсители като сулфат, нитрати и черен въглерод. Те проникват в белите дробове и сърдечносъдовата система и могат да бъдат високо рискови за човешкото здраве (СЗО, 2016). 

4) Повече от половината от населението в света е било изложено на повишени нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ2,5) между 2010 и 2016 г. Бремето от излагането на това замърсяване е било най-силно понесено от хората, които живеят в страни с ниски и средни доходи, особено в Азия, Близкия изток и Африка (Шадик и други, 2020).

5) Изчислено е, че замърсяването на въздуха в петте най-големи градове в света е причинило 163,000 предотвратими смъртни случаи и разходи в размер на 85,1 млрд. щат. долари само през 2020 г. (Таблица 2).

Таблица 2: Изчисления на въздействието на ФПЧ2,5 върху здравето и финансите в най-населените градове в света през 2020 г. (м. януари до м. декември). Източник: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г.

Град

Население

Изчислени случаи на преждевременна смърт

Изчислени икономически разходи в щатски долари

Делхи

30 млн.

54 000

8,1 млрд.

Мексико Сити

22 млн.

15 000

8 млрд.

Сао Пауло

22 млн.

15 000

7 млрд.

Шанхай

26 млн.

39 000

19 млрд.

Токио

37 млн.

40 000

43 млрд.

6) Изчислено е, че 4,5 милиона случаи на преждевременна смърт в световен мащаб всяка година могат да бъдат определени като причинени от замърсяването на въздуха, генерирано от изгарянето на изкопаеми горива (Фароу и други, 2020).

7) Приблизително 40% от смъртните случаи в света през 2017 г., приписани на излагането на ФПЧ2,5, са причинени от емисии от жилищния (отопление, готвене и т.н.), промишления и енергийния сектори, които разчитат предимно на изкопаемите горива (Макдъфи и др., 2021). 8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5.

8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5

Фигура 1: Излагане на замърсяване с фини частици в света през 2019 г., претеглено спрямо населението на тези региони*. Източник на данни: Макдъфи и др., 2021.

9) Въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето е добре документирано. Изследванията предполагат, че излагането на един или комбинация от повече замърсители на въздуха като фини прахови частици (ФПЧ2,5), азотен диоксид (NO2) и озон (O3), е свързано с повишен риск от заболявания, включително исхемична болест на сърцето, хронични обструктивни белодробни заболявания (по-известни като COPD), рак на белия дроб, инфекции на долните дихателни пътища, преждевременно раждане (раждане преди термина), диабет тип II, инсулт и астма (Уанг и др., 2014; Хан и др., 2016; Кохен и др., 2017; Сънайър и Дадванд, 2019).

10)  През 2019 г. прогнозното средногодишно излагане, претеглено спрямо населението*, на замърсяване от ФПЧ2,5 варира от 6,8 µg/m3 в Австралия до 77,3 µg/m3 в Южна Азия (Макдъфи и др., 2021). Отделни хора могат да бъдат изложени на по-високи или по-ниски нива на замърсяването от средните за населението. 

средногодишна концентрация на ФПЧ2,5

Фигура 2:. Претеглената спрямо населението* средногодишна концентрация на ФПЧ2,5 (µg/m3) по територии (Макдафи и др., 2021). „Грийнпийс“ има политически независима позиция и не взема страна в териториални спорове. Границите на географските изображения отразяват тези на източника на данни.

 

България

1) Последните данни на СЗО за замърсяването на атмосферния въздух (достъпни онлайн) са от 2016 г. и показват, че годишните средни нива на ФПЧ2,5 в градовете в България са 19,04 µg/m3. Те превишават насоките на СЗО от 2005 г. за качеството на въздуха почти двойно.

2) Компютърно моделиране прогнозира, че средната годишна концентрация на ФПЧ2,5 в градските райони в България е 30 µg/m3 (СЗО, 2016, в Приложение 1). В момента на територията на България няма достатъчно мониторингови станции за ФПЧ2,5, за да бъде наблюдавано адекватно качеството на въздуха.

3) Стандартите за качество на въздуха в България се определят спрямо законодателството на Европейския съюз. Повечето от насоките на СЗО от 2005-а година са по-стриктни от националните в България. След актуализацията им тази година, разликата става още по-сериозна.

Таблица 3. Сравнение между стандартите за качество на въздуха в България, насоките на СЗО от 2005 г. и насоките на СЗО от 2021 г.

Замърсител

Период на осредняване на СЗО

БЪЛГАРИЯ Концентрация на замърсителите (µg/m3)

СЗО НАСОКИ 2005 г. Концентрация на замърсителите (µg/m3)

СЗО НАСОКИ 2021 г.Концентрация на замърсителите (µg/m3)

ФПЧ2,5

24 часа

НЯМА

25

15

1 година

20

10

5

ФПЧ10

24 часа

50

50

45

1 година

40

20

15

Серен диоксид (SO2)

10 минути

350 (ЕС: над 1 час)

500

Няма промяна

24 часа

125

20

40

Озон (O3)

8 часа

120

100

100

8 часа, пиков сезон

60 

Азотен диоксид (NO2)

1 час

200

200

Няма промяна

24 часа

25

1 година

40

40

10

Въглероден оксид (СО)

8 часа

10

10

Няма промяна

4) Чл. 6 от Директива 2016/2284/ЕС изисква всяка държава-членка на ЕС да представи на Европейската комисия национална програма за контрол на замърсяването на въздуха до 1 април 2019 г. Според прогнозните изчисления на емисиите за България, публикувани в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха през 2019 г., емисиите на серен диоксид ще отговарят на поетия ангажимент за намаление на емисии и ще бъдат съвместими навсякъде през периода на програмата [2020-2030], но за замърсителите азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2,5 не се очаква да съответстват напълно на съответните ангажименти за намаляването им, особено през 2030 г. и след това. (Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, 2019)

5) През 2012 г. (последната година, за която са налични този вид данни) 14,4% от всички смъртни случаи на българи на възраст между 14 и повече години се дължат на дългосрочно излагане на ФПЧ2,5, причинени от изгаряне на изкопаеми горива (Вохра и други, 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

Според доклада за качеството на въздуха в Европа за 2020 г. на Европейската агенция по околна среда, в България към 2018 г. умират преждевременно около 14 000 души годишно, вследствие излагане на замърсяване с ФПЧ2,5, озон и азотен диоксид. (ЕЕА, 2020)

6) През 2012 г. средните претеглени спрямо населението годишни емисии на ФПЧ2,5 в България са 20,2 μg m-3 (Вохра и др., 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

7) През 2019 г. претеглената спрямо населението средногодишна стойност на емисиите на ФПЧ2,5 в България е изчислена на 19,4 µg m-3. Тази стойност е малко под средната за Централна Европа – 20,2 µg m-3 и почти двойна на концентрацията, определена от насоките за качество на въздуха на СЗО, за годишна концентрация на ФПЧ2,5 – 10 μg m-3 (Макдъфи и др., 2021, във Файла за допълнителни данни 3).

8) Към 2019 г. по данни на българската Изпълнителна агенция по околна среда, емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 31.5% спрямо 1990 г. (от 22,87 kt през 1990 г. до 30,07 kt през 2019 г.). Това се дължи основно на емисиите на битовия сектор и по-конкретно изгарянето на дърва, въглища и отпадъци (ИАОС, 2019). 

9) Общите икономически разходи, свързвани със замърсяването на въздуха в България през 2018 г. (последната година, за която са налични данни), се оценяват на почти 4 млрд. долара (Фароу и др., 2020).

10) Претегленото спрямо населението излагане на замърсяване на въздуха в България се оценява като двойно на годишните насоки на СЗО за ФПЧ2,5 (Макдъфи и др., 2021)

figura 3

Фигура 3: Принос на източниците на излагане на фини прахови частици в избрани страни в Централна и Източна Европа през 2019 г. Източник на данните: Макдъфи и др., 2021

 

Препоръки към националните и местните власти за справяне с кризата на замърсяването на въздуха

  • Спешно внедряване на алтернативи на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия, в битовото отопление, транспорта и промишлеността, тъй като изгарянето на въглища, петрол и изкопаем газ са основните източници за глобалната тежест на болестите и смъртността вследствие замърсяване на въздуха.
  • Ускоряване на подмяната на замърсяващите уреди за отопление ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с мерки за енергийна ефективност, източници на енергия без горене и подкрепа за енергийно бедните домакинства. 
  • Приоритизиране на изграждането и предоставянето на транспортна инфраструктура за ходене и колоездене, а за по-дълги разстояния и за хора с допълнителни нужди – обществен транспорт – електрически автобуси, трамваи и влакове, като постепенно се извеждат от употреба превозните средства с двигател с вътрешно горене.
  • Установяване на практиката определени дни или зони да се обособяват като се ограничават личните моторни превозни средства в урбанизираните места за (1) намаляване на замърсяването, (2) насърчаване на хората да се насладят на улиците безопасно и (3) развиване на възможностите да се пътува из града без лични моторни превозни средства.
  • Създаване на зелени площи в урбанизираните райони и насърчаване на биологичното разнообразие чрез засаждане на дървета и насърчаване растежа на дива растителност. 
  • Предоставяне на отворена, достъпна и актуална информация на местните жители: описване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния регион (градски или селски) и представяне на решения. 

Властите са тези, които следва да поведат промяната с политически и системни действия и в същото време да подкрепят хората да предприемат индивидуални стъпки, които да са благоприятни за качеството на въздуха.

* Бележка относно претегленото спрямо населението излагане. Претеглената  спрямо населението статистика отчита както нивото на замърсяване, така и броя на засегнатите хора. Пропорционално по-голяма тежест на концентрациите на замърсяване на въздуха се отчита при по-голям брой население. Това дава оценка на размера на замърсяването, на което е изложен средностатистическият жител. Например, ако повечето жители в дадена страна живеят в силно замърсена градска среда, а само някои – в сравнително чист селски район, данните ще се балансирани като отчетат този факт. 

Справочна литература

Вохра, K. и други. „Глобална смъртност от външно замърсяване с фини частици, генерирани при изгарянето на изкопаеми горива: Резултати от GEOS-Chem” Екологични изследвания. 195 (2021): 110754.

„Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г., Методология: Оценка на разходите, свързани със замърсяването на въздуха в световните градове (2020 г.). Наличен на www.greenpeace.org: https://www.greenpeace.org/static/planet4-southeastasia-stateless/2021/02/ef76f49b-methodology_-revealing-the-cost-of-air-pollution-in-world-cities-annual-results-for-2020.pdf [Посетен на 18 август 2021 г.] 

Европейска агенция по околна среда, 2020 г., Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г. Наличен на: https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2020-report [Посетен на 20 септември 2021 г.]

ИАОС, 2019 г., Емисии на вредно вещества във въздуха. Наличен на:

http://eea.government.bg/bg/soer/2019/air/emisii-na-vredni-veshtestva-vav-vazduha [Посетен на 18 септември 2021 г.]

Коен А. Дж. и други. Оценки и 25-годишни тенденции на глобалната тежест на заболяванията, дължаща се на замърсяването на атмосферния въздух: анализ на данни от глобално изследване на тежестта на заболяванията през 2015 г. Лансет 389, 1907–1918 (2017).

Кутлер Джос, M., Ефтенс, M., Джинтаут, E. и други. Време е за хармонизиране на националните стандарти за качество на атмосферния въздух. Международно списание за обществено здраве 62, 453–462 (2017). https://doi.org/10.1007/s00038-017-0952-y

Макдъфи, E. E., Мартин, Р. В., Спадаро, Дж. В. и други. Приносът на суровинния сектор и горивото за атмосферните ФПЧ2,5 и свързаната с него смъртност в множество пространствени мащаби. Природни комуникации. 12, 3594 (2021). https://doi.org/10.1038/s41467-021-23853-y

Министерство на околната среда и водите на Р България, 2019 г., Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, България 2020-2030 г. Налична на: https://ec.europa.eu/environment/air/pdf/reduction_napcp/BG%20final%20NAPCP%2026Sept19.pdf [Посетен на 21 септември 2021 г.]

СЗО, 2006. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. (2006). Насоки за качеството на въздуха: глобална актуализация през 2005 г.: прахови частици, озон, азотен диоксид и серен диоксид. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. https://apps.who.int/iris/handle/10665/107823

СЗО, 2016. Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяването. Световна здравна организация. https://apps.who.int/iris/handle/10665/250141

Сънайър, Дж. & Дадванд, Пренаталното развитие на мозъка, като цел за замърсяването на въздуха в градовете. Основна и клинична фармакология и токсикология. 125, Допълнение 3, 81–88 (2019).

Уанг, Б., Ксу, Д., Джинг, З., Лю, Д., Янг, С. & Уанг, Й. Ефектът от дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха върху риска от захарен диабет тип 2: системен преглед и мета-анализ на кохортни проучвания. Европейско списание по ендокринология. 171, R173–R182 (2014). 

Фароу, A., Милър, K. A. и Миливирта, Л. Токсичен въздух: Цената на изкопаемите горива. Сеул: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия. Стр. 30, февруари 2020 г.

Хан, M. -Х. и други. Връзка между появата на хеморагичен инсулт и метеорологичните фактори и замърсители. BMC Neurol. 16, 59 (2016 г.). 

HEI, 2020. Състояние на глобалния въздух през 2020 г. Специален доклад. Бостън, MA: Институт за здравни ефекти.

Шадик, Г., Томас, M. Л., Муду, П. и други. Половината от населението на света е изложено на нарастващо замърсяване на въздуха. npj Климат и атмосферни науки 3, 23 (2020). DOI: 10.1038/s41612-020-0124-2

100% ВЕИ
,

Граждански организации призовават: Просперираща Европа за всички е възможна със 100% ВЕИ

Общо отворено писмо до своите правителства с препоръки за региона изпратиха „За Земята“ и още 40 организации, членовете на мрежата CAN Europe и партньори от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) преди започващата утре среща на лидерите на ЕС. По време на Европейския съвет в Брюксел на 21-22 октомври ще се обсъдят проблемите, свързани с нарастващите цени на енергията и мерките за справяне с кризата, разпространяваща се в Европа.

Общоевропейската кампания „Заедно за Европа със 100% ВЕИ: Просперираща. Устойчива. За всички“ настоява за въвеждането на повече възможности за производство на слънчева и вятърна енергия от хора, домакинства, малки и средни бизнеси, кооперативи. Подобни инициативи са от полза за всички и имат пряко влияние върху опазването на климата и възстановяването на природата. 

100% ВЕИ

Данните са красноречиви [1] — 89% от българите смятат, че правителството трябва да предоставя повече информация за това как  могат да генерират собствена слънчева и вятърна енергия като част от енергиен кооператив и повече финансова подкрепа на домакинствата за инсталиране на слънчеви панели, се казва в социологическо проучване, проведено тази есен от YouGov в 10 европейски държави, включително България.

Българите са загрижени за изменението на климата (87%) и смятат, че българското правителство трябва да направи повече, за да се справи с него (81%). Те биха подкрепили слънчеви панели на сградите (85%) и вятърни турбини, построени в близост до мястото, където живеят (74%).

75% от запитаните хора заявяват, че е вероятно да се присъединят към енергиен кооператив, ако такъв е създаден в техния район. Намаляването на сметките за енергия (89%), намаляването на въглеродните емисии (85%) и създаването на местни работни места (84%) са основните причини, които биха насърчили хората да се присъединят.

Изграждането на вятърна електроцентрала в района, ако тя създаде нови работни места за местните хора среща подкрепата на 77% от запитаните, а печалбите от вятърната електроцентрала да се споделят с местната общност е важно за 72%.

Радостина Славкова от „За Земята“ коментира:

Високата обществена подкрепа за слънчева и вятърна енергия в проучването на YouGov за България ни мотивира още повече да работим за преодоляването на редица ключови забавяния. Сред тях са енергийната ефективност, особено на жилищните сгради, децентрализираното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), улесняването на достъпа на отделните домакинства до възможности за финансиране на ВЕИ.

Огромна пречка остават административните и регулаторни бариери, поради които в България все още няма енергийно независими ВЕИ кооперативи, така желани от българите”.

Симеон Горов от енергийния екип на “За Земята” допълва:

Ние изискваме от ЕС и неговите държави-членки да защитят най-уязвимите, като същевременно прекратяват подкрепата за изкопаемия газ и въглищата, които ни вкараха в това затруднено положение.” 

Според Международната енергийна агенция именно скоковете на цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия – са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. 

Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни.  Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници – слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.

 

Бележки:

[1]  Според социологическо проучване, проведено онлайн между 24.09 и 06.10 от YouGov в 10 европейски държави, включително България. Общият размер на извадката е 10 547 възрастни от Обединеното Кралство, Франция, Италия, Германия, Румъния, България, Гърция, Полша, Чехия, Испания, като данните са статистически значими. 

 

, ,

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г.  Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.

Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени. 

Но какво показват данните за България?

Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.

ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.

Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.

При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.

За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.

В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.

,

Столична община претендира 108 000 лв. адвокатско възнаграждение по делото ни за въздуха

снимка: Тодор Божинов

Софийски градски съд трябва да излезе с решение дали Столична община е бездействала по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015 – 2017 г., когато градът няма приета програма за качество на въздуха въпреки опасните нива на фини прахови частици за дълги периоди от време.

Днес беше последното заседание по колективния ни иск срещу софийската администрация, заведен преди четири години от неправителствени организации, сред които и За Земята, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух„. Основната ни цел е да заставим общината да предприеме ефективни и адекватни мерки за подобрение на качеството на въздуха в столицата.

Съдът даде срок от три седмици на страните за писмени бележки. Законовият срок за съдебно решение е два месеца. От “Група за чист въздух” защитихме обосноваността на исковете ни, а в писмените бележки ще предложим конкретни мерки, които съдът да задължи общината да изпълни в случай, че уважат иска ни.

 

Столична община претендира 108 000 лв. за възнаграждение на адвокатската си защита плюс разходи по делото, стана ясно на днешното заседание.

Изисканата за адвокатски услуги сума от Столична община по време на заседанието днес предполага, че тези пари са заплатени или ще бъдат платени на адвокатите от частна адвокатска кантора. В същото време в отчета си за първите шест месеца по мерки за въздуха, администрацията на столицата отлага прилагането на такива с аргумент липса на финансиране. А общината има вариант да ползва юрисконсултите си по делото и да не харчи допълнително средства.

Ако софийската администрация изгуби делото, тя няма да има финансови задължения, а ще получи единствено по-амбициозни мерки срещу замърсяването на въздуха в София, което е от полза за гражданите. Единственият риск е за политическия имидж на ръководството, което категорично не се справя с проблема с мръсния въздух.

Високите хонорари поискани от адвокатите на Столична община целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда. В делото срещу планирания инсинератор за изгаряне на отпадъци в София, адвокатите на Топлофикация поискаха над 50 000 лв. От своя страна гражданските сдружения не претендираме адвокатски хонорари – ако спечелим, това няма да тежи на бюджета, който плащат всички граждани.

 

Какво се случи по делото до момента:

На предишното заседание по делото бяха изслушани експерти, които потвърдиха, че действията на общината през процесния период не са били достатъчни за справяне със смога в София. Стана ясно още, че макар да има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са били постигнати. Продължаващото замърсяване неминуемо води до негативни здравни последици за гражданите.

Юли месец съдът чу и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог. Няма научно установени безопасни нива на концентрации фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве, е един от изводите в доклада му.Затова СЗО изготвя насоки, които   имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. През септември 2021 г. тя ревизира своите препоръки от 2005 г. Стъпвайки на научните данни събрани през последните 15 г. СЗО прие нови по-строги нива на допустимо замърсяване на въздуха. Европейската комисия ще ревизира законодателството за въздуха, за да отрази тези промени, което ще направи задачата на България още по-належаща.  В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години цитирани и в експертиза по делото.

Призив за неотложни стъпки във въглищната индустрия
,

Призив към правителството за неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.

Призив към правителството на Република България за предприемане на неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.

Въглищната индустрия в България има спешна нужда от реформи в името на бъдещето, на енергийната сигурност на страната и в подкрепа на заетите в нея.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Призивът е отправен от следните организациите:

Екологично сдружение „За Земята“

Коалиция „За зелен рестарт“: „Грийнпийс“ – България, WWF – България, MOVE.BG, Институт за кръгова икономика

,

Mеждународният ден за чист въздух – 7 септември бе отбелязан в цялата страна

Качеството на въздуха в България поражда все по-сериозни тревоги у населението: измерванията показват, че гражданите страната дишат въздух, който се оценява като вреден за здравето. Според Световната здравна организация 60% от градското население на България е изложено на опасни (нездравословни) нива на прахови частици (ФПЧ).

Научните данни, както и осезаемото влошаване на качеството на живот заради мръсния въздух в редица градове на България карат жителите им да се тревожат все повече за своето здраве и да предприемат обединени действия за справянето с проблема.

Тази година  Международния ден на чистия въздух – 7-ми септември бе отбелязан и у нас от голям брой хора, обединени от общата кауза и твърдата убеденост, че чистият въздух и здравето на семействата им са тяхно право.

В събитието се включиха с различни инициативи граждани от 7 български града.

В Пловдив, който от години е на челните места по най-замърсен въздух в Европа, въпреки че няма индустриални замърсители,  гражданското обединение „Дишай, Пловдив“ организира акция в центъра на града. По време на демонстрацията бе представена интересна арт инсталация  – гербът на града, изработен от кюнци и печки от Destructive Creation за За Земята. Бяха проведени ценни разговори с жителите на града на тепетата на всякакви теми, свързани с въздуха, който дишат в техния град.

В Перник от сдружение „Дишай, Перник“ направиха вечерна  “Разходка за чист въздух” до витошката хижа “Славей” и поговориха пред медии по наболялата от много години тема за замърсения въздух, който дишат, както и за редицата инициативи, които предприемат гражданите за да се справят с проблемите с нерекултивираните шламохранилища в града и със заплахата от изгаряне на отпадъци и биомаса от местния ТЕЦ.

В Русе, където проблемите с индустриалното замърсяване на въздуха и водите се задълбочават,  организатор на събитието за Международния ден на въздуха бе групата „За чисти въздух и вода в Русе“. С подкрепата на стотици граждани от Дунавския град те проведоха протест под надслов “Русе иска да диша!”. По време на събитието бяха поставени исканията на хората за конкретни мерки за справяне с мръсния въздух като непрекъснато измерване на замърсителите, строг контрол от отговорните институции, недопускане на нови замърсяващи производства и привличане на зелени инвестиции в града. 

В София от За Земята организирахме акция пред сградата на Столична община. По време на демонстрацията поставихме конретни искания за намаляване на смога в столицата, свързани ускоряване на програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи, както и подмяната на уредите да е обвързано с мерки за енергийна ефективност и подкрепа на бедните домакинства. Въвеждането на нискоемисионни зони за намаляване на емисиите от транспортните средства беше друго наше искане, както и недопускане построяването на инсталации за изгаряне на отпадъци в града. Инициативата завърши с подарък за несвършена работа на столичния кмет Йорданка Фандъкова – гербът на София, направен от кюнци и печки, изработено от Destructive Creation.

„Благоевград диша“  организираха в града им доброволческа акция за почистване на нерегламентирано сметище (намиращо се на метри от училище), което редовно се самозапалва. Резултатът е 60 големи чувала битови отпадъци и един контейнер събрани разделно пластмасови отпадъци. А по-важният резултат е надеждата. Надеждата, че има много хора, които осъзнават проблема и вярват, че заедно можем  да променим нещата.

В Добричка община събитието бе организирано от сдружение „Дишай, Добруджа“ с поход до депо за отпадъци край село Богдан, на което се изгаря биомаса и на мястото бе проведена дискусия с жителите на общината за спечелените “битки” за по-чист въздух и природа и за инициативите, които предстоят да се случат за напред.

 

В Девня отбелязаха Международния ден на чистия въздух със среща-разговор с жителите за местните неволи, организирано от сдружение „Дишай, Девня“. Проблемите на индустриалния град със замърсения въздух от различни предприятия за изгаряне на отпадъци и други дейности стават все по-сериозни и все повече хора напускат родното си място в търсене на по-чиста среда. Срещата бе проведена под надслов “Девня не е долина на боклука!”.

В подкрепа на всички инициативи бе адресирана към отговорните институции и декларация с конкретни искания за справяне с мръсния въздух в България, която бе подкрепена от дузина сдружения и обединения от цялата страна. 

 

 

 

 

 

 

 

,

“За Земята” отправя провокация към артисти с темата “чист въздух”

визии за събитието: София Попйорданова

Oт „За Земята“ организираме работилница за хора на изкуството от различни сфери, в която артистите ще имат пространство, време и свобода да пресъздадат със своите изразни средства темата “чист въздух”.

“Артистична лаборатория за чист въздух”  е петдневно събитие, което стартира днес (30-ти август 2021 г.) и ще продължи до петък включително (3-ти септември). Вечерта на последния ден – от 18.30 ч. – артистите ще представят пред публика своите “въздушни” творения от сферата на киното, танца, плейбек и куклен театър, както и драматургичен текст. Публичното представяне на артистите ще бъде в читалище 94 СУ “Димитър Страшимиров” в квартал “Христо Ботев” в София.

Артистите ще работят по екипи за кино, куклен театър, плейбек театър, танц. Те ще прекарат пет интензивни дни заедно (от 30 август до 3 септември 2021 г.), за да се запознаят по-задълбочено и да работят творчески по една от най-наболелите екологични теми в наше време в България: въздуха, който дишаме – проблем с голям социален заряд, но и с обещаващ творчески потенциал.

“Не е ясно в общия работен процес кой от сформираните екипи докъде ще стигне в съвместната си работа, но най-важното в случая е да има изследване и вдъхновение. Представянето на финала ще покаже само етап от творческия процес и ако има воля и потенциал, някоя от групите може да продължат и довършат сътвореното до тук,” казва Мануела Саркисян – един от двамата арт ръководители на събитието – другият в тандема е Георги Тенев.

“Идеята да организираме артистична лаборатория по темата с въздуха е част от усилията ни да достигнем по различен и впечатляващ начин до хората. Изкуството е силен инструмент не просто за предаване на рационални послания, а и за въздействие на емоцията на хората, което често води до вътрешна промяна и мотивация за действие. Надяваме се, че с това събитие ще допринесем за каузата да дишаме чист и здравословен въздух,” сподели Ивайло Попов от “За Земята”.

Екипите:

КУКЛЕН ТЕАТЪР

Любомир Колаксъзов – режисьор

актьори: Сирма Кунчева, Ростислав Дамянов

ПЛЕЙБЕК ТЕАТЪР

Васил Спасов – диригент

актьори: Наталия Цекова, Мая Глева, Явор Костов, Михаил Петров

музикант: Станимира Тенева – МИР

ТАНЦ

Коста Каракашян – хореограф

 танцьори: Сюзън Георгиева, Биляна Цолова 

ДРАМАТУРГ:

Иван Димитров

КИНО

Илина Перянова – режисьор

актьори: Лили Сучева, Лили Нова, Йордан Ръсин

оператор: Георги Маринов

поезия: Ягама-Марианна Перянова

сценограф: Елена Мишева

ОРГАНИЗАТОРИ:

Мануела Саркисян и Георги Тенев – артистични ръководители

Василка Шишкова – експерт “работа с публики”

Ивайло Попов и Ивайло Хлебаров – екип “ Въздух“ в „За Земята“

Фотографът Боряна Пандова ще заснеме творческия процес и представянето пред публика.

За повече детайли и ежедневна информация от лабораторията, следете събитието във Фесйбук!

Неефективни мерки срещу смога в София. София от птичи поглед
,

Мерките срещу смога на Столична община не са били ефективни, стана ясно от изслушване на експертите в съда

Неефективни мерки срещу смога

Понеделник – 19 юли 2021 г.:

Софийският градски съд изслуша вещи лица, изготвили назначените експертизи по делото ни срещу Столична община по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015-2017 г.

Преди четири години – в края на май 2017 г. – група неправителствени организации – сред които  “За земята”, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух“ заведохме колективен иск срещу Столична община. 

Основната ни цел с воденото дело е да изискаме от общината на София да предприеме ефективни и адекватни мерки срещу смога,  за бързо подобрение на качеството на въздуха в столицата. 

С отговорите на радица въпроси, зададени на експертите на заседанието в понеделник, те на практика признаха, че действията, предприети от Столична община през процесния период, не са били достатъчни за справяне с проблема със смога в София и за защитата на населението на града от негативните здравни последици. Това се случва въпреки опасните нива на замърсяване с фини прахови частици за дълги периоди от време, в периода 2015 – 2017 г. 

Макар че има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са постигнати е другият извод от изслушването на вещите лица. 

Припомняме, че въздухът в София е с опасно лошо качество. Според данни на СЗО в България умират 15000 души годишно в следствие на замърсяване на въздуха. Заради неспазване на нормите за ФПЧ и недостатъчно амбициозни действия от страна на България, Европейската комисия съди страната ни. България е заплашена от сериозни санкции. 

 

Няма безопасни нива на замърсяване с ФПЧ 

Съдът изслуша и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог.  

Един от важните изводи в медицинския доклад, цитиран в съдебна зала е, че за всички видове фини прахови частици няма научно установени безопасни нива на концентрации, които да не увреждат човешкото здраве.

Затова насоките на СЗО от 2005 г. имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. Всяко повишаване с 10 микрограма на куб.м. над фоновото замърсяване (6 микрограма на куб.м.) повишава риска от смърт с 10%. Данните са от цитирано изследване.

Медицинската експертиза показа, че замърсяването с ФПЧ в столицата може да увреди остро дихателните или сърдечните системи на гражданите. То има връзка и със злокачествени заболявания, както и с намалена когнитивна функция и деменция. Мръсният въздух може да усложни и влоши много съществуващи вече здравословни  проблеми и заболявания. 

В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години. 

 

Има или няма програма за качество на въздуха е без значение според единия от експертите

В понеделник един от експертите защити съмнителна теза. Той обяви, че приемането на програма за качество на атмосферния въздух (ПКАВ) е само формална стъпка. Допълни също, че липсата на такава програма не било проблем. 

Елена Арнаудова е вещо лице. Тя не можа да отговори на следния въпрос. Дали администрацията на София нямаше да има по-ефективни действия, ако беше приела и изпълняваше нова програма. Вместо това, общината продължава изпълнението на предходната програма. А тя доказано не е изпълнила целта си – постигане на нормите за качество на въздуха. 

В същото време припомняме, че според данните на Изпълнителна агенция по околна среда, за всяка от годините в периода 2013 – 2016 г. средногодишните стойности на ФПЧ10 във въздуха в София надвишават допустимите норми. Дори и към 2020 г. броят на дните с превишения на средно-денонощно ниво на замърсяване с ФПЧ10 надхвърля и то значително разрешения брой от 35 дни. 

Следващото заседание е насрочено за 11 октомври 2021 г., дотогава могат да се предоставят допълнителни доказателства, след което се очаква решението на съда на първа инстанция.

,

Включи се в преброяване на трафика в София за по-чист въздух

За да предложим мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от трафика в София, имаме нужда да го познаваме добре. Събрахме всички налични данни за него, но те са недостатъчни. Затова стартираме и собствено проучване, в което те каним и молим да се включиш!

Съвместно с изследователи-урбанисти ще проведем проучване на натовареността на движението по малки улици в града. Дейността за състои в записване на броя и видовете превозни средства, преминали за 10-минутен интервал на определена улица. Проучването трябва да се направи в часовия интервал от 7.00 ч. до 9.00 ч. сутрин в работни дни. Последният ден за преброяване е скоро: петък, 9 юли.

Ако искаш да се включиш, е добре да разполагаш с велосипед: очаква се за двучасовия интервал да бъдат направени по 6 преброявания на точки със средно отстояние между тях около 1 – 1.5 км. една от друга. Предлагаме и заплащане по 10 лв на час на всеки участник.

Ето и основната необходима информация:

Карта на точките за преброяване и маршрутите между тях.

Инструкции за участниците в преброяването.

Формуляр за попълване на данни.

Таблица с график за участниците в преброяването, в която трябва да се запишеш, ако имаш желание за участие. Преди да се впишеш в нея се свържи с Димитър Трифонов на тел. 0877654410. E-mail: bikecountvideos@gmail.com

Надяваме се, че това съобщение ти е допаднало и ще се включиш. Нека заедно подобрим въздуха в града ни!

,

Заедно с граждани обжалвахме новата програма за качество на въздуха на София

Днес, 31.05.2021 г. от За Земята заедно с група граждани подадохме жалба до съда срещу новата програма за качество на въздуха на София. Тя и планът за действие към нея не гарантират, че мерките и заложеният бюджет ще доведат до постигане на законовите норми за въздуха, амбициозно обещано от Столична община за 2024 г., и така на гражданите ни е нарушено правото на чист въздух.

Сред жалбоподателите е мъж на средна възраст, страдащ от остра астма, семейство с две малки деца, живеещи близо до булевард с тежък трафик и жена, занимаваща се с бягане. Всички те в ежедневието си правят постъпки, които да ограничат излагането им на мръсен въздух и негативните последици от това. Припомняме, че София последните десет години не покрива нормите за качество на въздуха за фини прахови частици.

Сред основанията за жалбата ни са, че много мерки не са разписани достатъчно ясно в плана за действие към програмата, както и не е видно с колко ще се намалят емисиите от тях. Освен това за повечето мерки липсват ясни показатели за изпълнение, обвързани с постигането на ефект – намаляване на емисиите и оттам на замърсяването. Тези пороци поставят под въпрос дали програмата ще изпълни основната си цел – да осигури постигането на нормите в най-кратък срок, което е нарушение на европейското и българското законодателства според жалбоподателите.

Когато се изготвят програмите, следва да се внимава с харченето на обществения ресурс за мерки със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. За нас е важно да има по-малко мерки, но те да са ясни, фокусирани, с висок и предвидим ефект и с осигурен бюджет. Съчетани с добра организация, отчетност и добра комуникация, те могат да доведат до бързо и ефективно постигане на резултати. Столичани очакват това повече от десет години. Това е и пътят бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха, и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух. За съжаление Столична община не успя и този път да приеме програма, която да гарантира това.

Припомняме, че съдилищата  в България досега отказват да признаят правото на гражданите и организациите да се обръщат към съда по въпросите за качеството на въздуха, обжалвайки програмите на общините, с аргумент, че това не засяга правата им. Тази практика е в нарушение на европейското право и не кореспондира с практиката на Европейския съд. Затова и срещу България започна нова наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

Гласуваха милиарди за въздуха в София със съмнителен ефект

Днес Столичния общински съвет гласува програмата за въздуха на София за периода 2021-2026 г., след като набързо беше прокарана през комисиите. Ние следяхме и участвахме в процеса на изготвянето и дискусиите по нея от самото начало, има подобрение спрямо предходни програми. Но има и съществени проблеми, които поставят под въпрос постигането на нормите за качество на въздуха.

Един от основните недостатъци е, че в  предложения проект има сериозна несъразмерност на  бюджета спрямо приоритетните източници,  предложените за тях мерки и очакваните намаления на  емисиите. Над 83% от бюджета са предназначени за  мерки свързани с транспорта, докато намалените емисии  от този сектор са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за  ФПЧ2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с почти 500 млн. лв.  до малко над 2 млрд. спрямо версията, представена за обществено обсъждане. Срещу тези нови 500 млн. лв не са посочени никакви разчети с колко още ще се намалят емисиите от сектор транспорт и нивата на намаление са същите като с по-ниския бюджет. Отделно мерките в транспорт са изключително скъпи спрямо очаквания ефект. За илюстрация: 1 тон намаление на емисиите на ФПЧ10 от мерки в транспорта ще струва 2.19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 хил. лв., т.е. ще бъде 100 пъти по-евтино от мерките в транспорта. 

Допълнителен проблем, свързан с ефективността на мерките е, че в плана за действие има много малко такива, за които е включена оценка с колко ще се намалят емисиите от прилагането им. Т.е. трудно е да се прецени, дали това са подходящи и ефективни мерки. За много от тях не са посочени и количествени индикатори за изпълнението им.

Когато се правят тези програми, трябва да се внимава с харченето на обществения ресурс със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. Това може да е чудесен подход от ПР гледна точка, но за нас е важно макар и да има по-малко мерки, те да са ясни, фокусирани и с висок ефект. Само така може бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух.

Най-съществените проблеми в самите мерки са, че не е предвидено изрично въвеждане на нискоемисионни  зони за битово отопление, освен по улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газоразпределителна мрежа. Извън тях е предвидено въвеждането им само “при необходимост”, а според За Земята такава съществува и към момента. За предвидените в плана за действие зони с ниски емисии за транспорта не са заложени ясно параметрите им, докато в предвижданията за постигане на нормите са взети предвид конкретни такива. Това поставя под риск предвиждането на програмата, че ще се постигнат нормите за чистота на въздуха, както изисква и закона.

Тази програма е четвърта по ред, в която се отбелязва, че  липсват множество данни за трафика, транспортните  средства, отоплението в бита и др. Столична  продължава да изостава сериозно в набирането на тези данни, въпреки че такава мерки имаше заложени и в програмата, която приключи през 2020 г., но очевидно не бяха изпълнени. Следователно са под въпрос всички предвиждания в програмата.

, , , ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории „Лоши“ мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

,

Обречени ли са българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга?

Днес, 31.03, е последния ден за становища по Екологичната оценка на новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.

Екологично сдружение „За Земята“ следи тези програми вече трети програмен период и участва с анализи и препоръки в процеса на изработването, одобряването и осъществяването им.

ОП Транспорт е един от най-въглеродно интензивните финансови инструменти заради насърчаването на автомобилния транспорт, но има и потенциал да реформира националната транспортна система в съответствие с Европейските стандарти и в услуга на българските граждани.

За съжаление, за пореден път установяваме, че и новата ОП ТС 2021-2027 е по-скоро подчинена на интересите на строителните компании и политическия приоритет за обслужване на автомобилния транспорт. Също както и при предишните, това планиране не позволява изпълнението на заложените цели.

Анализът и изводите на Интегрирания план „Енергетика и климат“ до 2030 с хоризонт 2050 г. ясно показват, че близо 20 годишни инвестиции на милиарди лева по тази програма не са довели до по-устойчива национална транспортна система.

  • дори при изпълнението на всички мерки на национално ниво до 2030 г. се очаква  незначително намаление на емисиите от транспорта;
  • показва увеличаване на Крайното енергийно потребление в сектор транспорт;
  • прогнозирано е увеличаване на дела на автомобилния транспорт особенно  драстично при товарният.
  • Незначително увеличение на железопътния транспорт при пътническия и товарния.

Всеки един от тези показатели противоречи на Европейската стратегия за транспортния сектор и обрича българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга.

Относно самата Екологична оценка, формалният и безкритичен подход възприет от отговорната институция МОСВ за ЕО и ОВОС на отделните големи проекти системно води до подценяване на препятствията пред проектите и самата програма. Двете процедури по екологичното законодателство не успявят да изпълнят целта си, като изглежда че отговорните институции използват процедурите за „подпечатването“ на вече заложените проекти и готовите програми, а не за да определят актуалните проблеми и да променят проектите и програмите, така че да отговорят адекватно на предизвикателствата.

 

, ,

Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?

Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“. 

Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.

По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.

Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително  пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане  замърсяване на въздуха. 

По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха. 

Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко  отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и  кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г. 

Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата. 

Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им. 

Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша. 

В навечерието на предстоящите избори за  45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в  България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.

, ,

За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха

Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.

Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор. 

По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България.  Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите. 

Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите. 

По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха  въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване. 

По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.

Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.

Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!

, ,

Хората от „Дишай, Девня“ в борба за чист въздух

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня. Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.

,

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.

В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

За Девня:

Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название  „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение  „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.

За София:

„Топлофикация София“ обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Изгарянето на  отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.

Снимка: СС Иван Дончев Още снимки тук
,

Становището ни по Програмата за качество на въздуха на София 2021-2026: прогрес има, но е недостатъчен

На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България.

Основният извод от анализа на Програмата ни е, че има подобрение в проекта, както спрямо предходните му версии, така и в сравнение с предходни  програми за качеството на атмосферния въздух. Но за съжаление все още има съществени недостатъци, които излагаме надолу.

Един от основните е, че постигането на нормите е оставено за далечната 2026 г, което не отговаря на законодателството и решенията на Европейския съд. Не отговаря  и на нуждата на гражданите да живеем в здравословна среда! Напомняме, че България вече е осъдена за несъответствие на програмите за качество на въздуха от Европейския съд, а преди дни Европейската комисия започна дело за налагане на финансови санкции за неспазване на осъдителното решение по делото.  За да спазяр изискването на закона, разработчиците на Програмата е трябвало да оценят подходящите мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и да включат в нея  тези от тях, които ще осигурят постигане на нормите в най-кратък срок. В случая изобщо не е анализиран вариант за постигане на нормите преди края на 2026 г. Със Становището ни изискахме да се оценят подходящите мерки и да се включи в Програмата сценарий с тези от тях, които ще осигурят постигане на нормите в най-кратък срок, като препоръчваме той да е не по-дълъг от 2024 г.

Друг сериозен проблем, който откриваме в Програмата е, че има сериозна несъразмерност на бюджета спрямо приоритетните източници, предложените за тях мерки и очаквани намаления на емисиите. Над 80% от бюджета са предназначени за мерки, свързани с транспорта, докато намалените емисии от транспорт са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за ФПЧ2.5. Някои от проектите в транспорта струват стотици милиони лева, докато намаляването на емисиите е или едва няколко тона или дори не е оценено.

По отношение на мерките за сектора битово отопление забелязваме, че липсват такива, които да доведат до преминаване на граждани от отопление с твърдо гориво към отопление с топлофикация, ВЕИ, термопомпи и повишаване на енергийната ефективност на жилищата им.

По отношение на транспорта в Програмата не е предвидено въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ), макар че реализирането на такава мярка е включена в моделиранията. Заради последното Програмата не трябва да предвижда преценка за въвеждане на ЗНЕ, а реализирането им, ако искаме да постигнем нормите с нея.

По подобен начин стои и въпросът за въвеждане на нискоемисионни зони за битово отопление – предвидено е да се изготви план и да се въведат само „при необходимост“. Смятаме, че тази необходимост е обективен факт и към момента, а реализирането на подобна мярка е ключова, ако искаме да дишаме чист въздух. Отбелязваме също, че Националната програма за качество на атмосферния въздух предвижда извеждане от употреба на уредите за отопление с втърдо гориво, които не отговарят на Екодизайн Директивата, но това по никакъв начин не е отразено в програмата на София, а би следвало, както и да се предвидят средства за подпомагане на гражданите за това.

В Програмата има редица други недостатъци, свързани с инвентаризациите, моделиранията, конкретните мерки, механизмът за отчет и контрол и т.н. Всичко това може да намерите в нашето Становище, Анекс 1 и Анекс 2 към него тук.

, ,

Стани част от нашия екип Чист въздух!

Здравейте,

За Земята си търсим нов човек за позицията координатор „Движение за въздуха“ /Clean air movement building campaigner/  на пълен работен ден.

Координаторът ще подпомага работата по кампанията за чист въздух, водена от „За Земята“, като се фокусира върху създаването и развитието на движение за чист въздух в България. Работата ще е предимно с организации и неформални граждански групи от страната, като се започне от вече съществуващите такива в  София, Перник, Пловдив и Русе.

Целта на работната позиция е да се подпомогнат местните общности, така че да са по-ефективни на местно ниво и развивайки връзките помежду си да станат фактор в усилията за чист въздух на национално ниво.

Задължения и отговорности:

  • Осъществява и поддържа регулярни контакти с местните общности;
  • Търси нови местни общности, работи активно заедно с тях и техните лидери и ги подкрепя;
  • Координира дейността на отделни групи и заинтересовани страни в общностния процес;
  • Работи за създаване и координиране на неформална общност/коалиция за чист въздух;
  • Участва в изготвянето и разпространението на материали в помощ на общностите;
  • Подпомага участието на гражданите в обществени консултации ;
  • Участва в планирането и изпълнението на кампании;
  • Подпомага екипа в застъпването за мерки за чист въздух.

Списъкът не е изчерпателен, избраният кандидат ще се включва в изпълнението на проекти, свързани с кампанията.

Изисквания:

  • Над 5 години трудов стаж;
  • Искрен интерес към екологични теми;
  • Отлични комуникационни способности;
  • Отлични организаторски умения, отговорно отношение и ефективно управление на времето; 
  • Умение да работи в малък екип, но и инициативност за самостоятелна работа;
  • Английски език;
  • Диплома за висше образование е предимство;
  • Творчески подход;
  • Умение за работа с компютър (Microsoft – Word, Excel, PowerPoint, Линукс – Libre/open office);
  • Шофьорска книжка, категория Б;
  • Опит в работа в граждански организации е предимство, но не е задължително условие.

Ние предлагаме:

  • Пълна заетост (40 часа на седмица), възможност за работа от вкъщи;
  • Заплащане: 1700-2000 лева нетен доход;
  • 3-месечен изпитателен срок, като срокът на договора е до 30.11.2021 и може да бъде продължен;
  • Работа в млад, мотивиран и мултидисциплинарен екип с опит.

Ако искате да кандидатствате:

Изпратете CV, мотивационно писмо и снимка на:  jobs@zazemiata.org тема (Subject): Movement building

Срок за кандидатстване: 10 януари 2021 г.

Всички кандидати ще получат потвърждение, а избраните кандидати ще бъдат поканени на интервю.

Ще се радваме да станете част от екипа ни!

,

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е на път да получи безсрочно разрешение да не спазва съвременните изисквания за емисии на въглищните централи в Европа

Живак и серни диоксиди над допустимите норми безсрочно ще може да изхвърля ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“. Изпълнителната агенция по околна среда е на път да потвърди т.нар. дерогация, с актуализирането на разрешителното ѝ за работа. Срокът за обществена консултация на проекта за това разрешително, в която гражданите можеха да се включат със становища, изтече миналата седмица, но участието така или иначе е възпрепятствано от агенцията и от теца. Нито институцията, нито централата са съгласни да оповестят публично как разходите за подобряване на качеството на въздуха са по-високи от ползите за околната среда и човешкото здраве от спазването на нормите на замърсяване. А само при това условие може да се издаде разрешение за експлоатация без спазване на нормите. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ внесоха становище, в което изтъкват, че преди да бъде издадено разрешителното, трябва обществото да получи достъп до пълната информация. 

„Не е предоставен достъп до документите, въз основа на които е взето решението централата да не спазва нормите за чист въздух. Това е остро нарушение на правата на обществеността, което обезсмисля процедурата по обществена консултация. Ние просто няма какво да обсъждаме“, коментира адвокат Регина Стоилова. 

До момента Сдружение „Грийнпийс” – България и „За Земята” са спечелили две дела и водят трето за достъп до тези оценки на всички оператори, поискали да не спазват съвременните екологични норми.

Заложената в проектното разрешително средногодишна норма за живак е 30 µg/Nm3, което е над 4 пъти по-високо от нормативно предвидената горна граница — 1-7 µg/Nm3. За серен диоксид е заложена 97,5% степен на очистване на серен диоксид и не е предоставена информация на каква концентрация на серен диоксид в отпадните газове е равностойна. Разрешението за по-малко строги емисии на серен диоксид противоречи на Програмата за качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, която има за цел да преодолее системното и постоянно нарушаване на нормите за серен диоксид в града. Припомняме, че в момента има дело срещу България в Съда на ЕС* по този въпрос и държавата ни единствена в ЕС не спазва нормите за серен диоксид. Така бездействието на институциите води не само до увреждане на здравето на българските граждани и преждевременна смърт, но може да доведе и до сериозни финансови санкции за страната ни.

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ поддържа имиджа на най-модерната централа в Маришкия басейн. Това може да е вярно, ако я сравняваме с изключително замърсяващи тецове като „Брикел“ или дори ТЕЦ „Марица изток 2“. Без нужната информация каква икономическа логика налага да замърсява над допустимите норми, остават съмненията, че институциите в България предпочитат да издават разрешителни за експлоатация на топлоелектроцентралите, вместо да гарантират здравословна и чиста околна среда за хората. 

Централите на въглища в България са гореща тема, тъй като изследванията доказват, че са сред основните замърсители на въздуха, водата и източник на парникови газове, които водят до промени в климата. Климатичната криза обедини усилията на международната общност, но българското правителство отрича нуждата от спешни мерки и настоява, че тецовете имат бъдеще. 

„Докато индустрията изживява последните си години, правителството губи ценно време, което трябва да бъде използвано, за да се създадат планове за справедлив преход отвъд въглищата. Това включва замяна на замърсяващите източници на енергия с възобновяеми, които имат потенциала да трансформират регионите, зависими от въглищата, вместо да ги обричат на упадък“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. 

*Дело С-730/19 на Съда на Европейския съюз.

,

Според нов доклад на “За Земята” в София има замърсяване с азотен диоксид, но то остава незабелязано

Нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” показва, че замърсяването на въздуха с азотен диоксид (NO2) е проблем за столицата. Това рядко се споменава, особено на фона на този с фините прахови частици, заради които България дори е осъдена през 2017 г. за системно замърсяване. Основният извод от анализираните данни е, че София потенциално има проблем с концентрации на азотен диоксид над нормите, който поради специфичното разположение на официалните станции не се отчита като такъв.

Припомняме, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за развитие на дихателни проблеми, които и често са предпоставка за по-тежка симптоматика при заболяване от COVID-19.

Според публикуваните данни  в две от общо 42 точки на измерване има превишаване на средногодишната норма, а в една концентрацията е малко под прага — само с 0,09 микрограма на кубичен метър. Отделно, в 12 от изследваните локации, за които няма данни от цяла година, има също стойности над средногодишната норма. В над  1/3 от точките на измерване те са близки до или над средногодишната норма за азотен диоксид. Анализираните данни са за периода 3 юни 2019 – 31 май 2020 година и са част от измервания направени от доброволците на AIRBG в партньорство с немската организация “Дойче Умвелтхилфе” (Deutsche Umwelthilfe /DUH). За отчитане на замърсяването са използвани дифузионни тръби. Автор на анализа е д-р Ангел Буров, преподавател в катедра „Градоустройство“ в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ). 

Азотният диоксид е отровен газ с остра миризма. Oсвен с белодробни проблеми, той се свързва със заболявания като астма, хронична белодробна недостатъчност, инсулт, коронарна болест на сърцето. Съществен въпрос от епидемиологична гледна точка е и каква част от хората в София са изложени на по-дълги или по-кратки периоди на замърсяване с NO2 над и близо до критичните норми, включително прагови концентрации и алармени стойности. А за да отговорим на него, според д-р Ангел Буров “Ни трябват по-надежден транспортен модел и анализи на трафика, измервания по-близо до улицата, където се движат хората и в градските каньони между сградите. На база на тях може да се прави добро дисперсионно моделиране на замърсяването на въздуха с азотен диоксид, както и оценка на експозицията на гражданите и посетителите на София.”

Замърсяването с азотен диоксид в градовете идва основно от транспорта. За това говори и фактът, че през месеците март и април 2020 г. чужди изследователи показаха спадане на стойностите. Причината е намаляването на трафика заради COVID-19.  

„Можем да заключим, че, ако не беше намалял трафика вследствие на мерките срещу COVID-19, е много вероятно да имаме повече места с превишаване на средногодишните норми. Необходими са повече измервания за азотен диоксид и съобразяване с резултатите от тях при определяне на мерките на територията на града ни. В момента Столична община разработва поредната програма за въздуха, със стотина мерки, но замърсяването с азотен диоксид дори не е отчетено. Надяваме се това да бъде коригирано, когато документът бъде представен на софиянци за коментари до края на година.” , коментира Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на Екологично сдружение „За Земята“.

,

Замърсяването на въздуха и влиянието му върху здравето представя публикация на “За Земята”

Екологично сдружение “За Земята” започва серия научни публикации, представящи на разбираем език влиянието върху различни аспекти на живота ни, което има качеството на въздуха. Първата е посветена на една от най-важните теми и е озаглавена “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве”. Тя използва данни от редица научни публикации и изследвания на Американската колегия на пулмолозите, Световната здравна организация и уважавани университети. 

Замърсяването на въздуха доказано причинява и изостря белодробни и сърдечни заболявания, но също така има хроничен ефект върху всички системи на тялото. Връзката между последствията от заразяването с COVID19 и мръсният въздух е вече доказана от учените. Например замърсяването причинява повече от 500,000 жертви годишно на астма, емфизема, бронхит, ларингит, рак на белия дроб, а според данни от 2016 година е отговорно за 1.1 милиона смъртни случаи на деменция, исхемичен мозъчен удар (инсулт).

Най-силно изложени на риск са децата, защото прекарват много време на открито, бременните жени, тъй като замърсяването на въздуха причинява прееклампсия, възпаления, повишава риска от спонтанен аборт и недоносване. Малко се говори за третата най-рискова група — хората в неравностойно положение, които също са изложени на по-високо замърсяване, защото живеят в по-замърсени райони на града. Публикацията подчертава, че дори излагането на високи, макар и в нормата, концентрации на замърсяване, крие здравни рискове. 

Ивайло Попов от За Земята коментира: “Със “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве” целим да предадем научната информация разбираемо и да постигнем по-голяма информираност по темата. Искаме и да подготвим гражданите за обществените дискусии, които предстоят в общините по изготвянето на Програмите за подобряване качеството на атмосферния въздух. Столична община вече има изготвено предложение и всеки момент трябва да публикува актуализирано версия, за да започнат обществените обсъждания.”.

Важно е да подчертаем, че замърсяването на въздуха е разрешим проблем и подобряването на качеството на въздуха води до бързо и значително подобрение в общественото здраве. Примери от цял свят показват, че в крайна сметка подобренията са икономически изгодни. Данните показват, че след като през 1990 г. в Дъблин забраняват продажбата на въглища, концентрацията на сажди във въздуха спада със 70%, което води до 17% намаляване на смъртните случаи от респираторни заболявания. Изследвания на резултата от промени в градския трафик по време на Олимпийски игри (напр. 1996 г. в Атланта, 2008 г. в Пекин) водят до съответно 40% и 60% по-малко случаи на астма в последвалите 4-8 седмици.

България е системен нарушител на нормативите, определящи допустимите концентрации на замърсители на въздуха и несправянето й с проблема доведе до наказателната процедура срещу страната ни от Европейската комисия през 2017 година. Въпреки отделните положителни общински инициативи, сред 28-те страни членки на Европейския съюз, страната ни продължава да бъде с най-високи концентрации на ФПЧ2.5 в градските зони. Замърсяването със серен диоксид стана повод за наказателна процедура през 2019 г. за района на Гълъбово. Припомняме, че според някои изследвания София е столицата с най-замърсения въздух в Европейския съюз, а в класацията на градовете я изпреварва само Перник.

,

Изгарянето на отпадъци отново е на дневен ред в ТЕЦ „Брикел“

Изгарянето на отпадъци може да продължи в ТЕЦ „Брикел, свързвана с т.нар. консултант Христо Ковачки. Делото срещу една от най-остарелите и замърсяващи централи на въглища в България, многократно споменавана сред основните източници на въздушно замърсяване в град Гълъбово и околността, получи неочакван обрат. Върховният административен съд отмени решението на Старозагорския административен съд, което задължи регионалната инспекция по околна среда да преразгледа решението си дали Брикел АД трябва да оцени отрицателните ефекти върху здравето на хората преди да продължи с изгарянето на отпадъци в централата.[1] 

Сега ТЕЦ Брикел може да получи разрешително за изгаряне на отпадъци без оценка на въздействието върху здравето и околната среда. Решението на ВАС позволи на централата да заобиколи новата нормативна уредба, която направи тази оценка задължителна без значение от количествата отпадъци. Ако ВАС беше потвърдил решението на старозагорския съд, Брикел“ АД трябваше да започне процедурата по разрешаване на горенето на отпадъци от начало.

Върховните съдии приемат без възражение позицията на централата, че горенето на отпадъци и нефтошисти е по-екологично от горенето на въглища. Не се оценява доказаната опасност от формирането на замърсители като диоксини и фурани, които са канцерогенни и дори в нищожни  количества  могат да предизвикат малформации, потискане на имунната система и редица други заболявания. Съдът не коментира и честите аварии на централата и лошото ѝ техническо състояние, които при изгаряне на отпадъци ще поставят в още по-голям риск здравето на населението в района. Наред с това, Върховният административен съд не се съобрази със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която не е от значение дали отпадъците се обезвреждат“ или оползотворяват“, тъй като и двете дейности могат да причинят съществено замърсяване на околната среда. 

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Единствено могат да бъдат обжалвани присъдените съдебни разноски от 8 500 лева, които Грийнпийс– България и За Земята трябва да платят за смелостта да се изправят срещу изгарянето на отпадъци и в съда. 

Неприятно изненадани сме от решението, особено на фона на бурното обществено недоволство, с което миналата година беше посрещнато изгарянето на отпадъци, казва Меглена Антонова от Грийнпийс– България.  

Подобни решения слагат петно на българската правосъдна система. Свидетели сме на върховни съдии, които правораздават в противоречие с константна практика на Съда на Европейския съюз и дори отказват да я коментират. Свидетели сме на правораздаване, което се основава на недоказани твърдения на едната страна по делото. А това повдига много въпроси. коментира адв. Регина Стоилова, един от адвокатите по делото. 

Организациите са обезпокоени и от факта, че е променен докладчикът по делото [2]. Вместо от определения от системата за случайно разпределение на делата съдия [3], делото е решено от съдия Александър Антонов Митрев, командирован от Административен съд – Пловдив от 21.04.2020 г. [4]

Решението на Върховния административен съд е огромна стъпка назад в борбата за чист въздух в България. В него прозира огромното неразбиране, че морално и технически остарели централи като Брикел нямат бъдеще. Страната ни има огромен потенциал за развитие на малки мощности за производство на слънчева енергия, а новата стратегия за развитие на Европейския съюз, която се дискутира в момента, е с много силен акцент върху енергийния преход — замяната на енергийните мощностите, зависими от въглищата, с възобновяеми. Въпреки че предстои да бъде уточнена крайната сума, която ЕС ще предвиди за целта, защото преговорите продължават, посоката на развитие е повече от ясна — няма място за замърсяващите динозаври. 

Бележки: 

[1] Повече за делото, спечелено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ пред Административния съд на Стара Загора, можете да прочетете тук: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2463/tec-brikel-nyama-da-poluchi-razreshitelno-za-otpaduci/

[2] Доклад на ИПИ по темата за командироване на магистрати: https://ime.bg/bg/articles/komandirovane-na-magistrati-naini-na-zloupotreba-ast-i/?fbclid=IwAR3LBsak3_Lr247vkRMS6mZ83-04PF_ofojjazK-HT7HsB11bg6X4UEsNAY

[3] В регистър на системата за случайно разпределение на делото е видно, че по дело 2694/2020 г. за докладчик е определена съдия Юлия Тодорова: http://webrand.justice.bg/

[4] В регистър на командированите магистрати от съдилищата е видно, че съдия Александър Антонов Митрев от Административен съд Пловдив е командирован във ВАС по силата на заповед № 1073/15.04.2020 г. на председателя на ВАС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/REG_COM_22_05_2020-S.pdf/

,

Материали след ClimAlt уебинара „Отопление и охлаждане – практически решения“

На 19 май, от 18 ч. на живо в платформата Zoom, се проведе уебинар „Отопление и охлаждане – практически решения“, заключителна част от пилотния обучителен онлайн курс ClimAlt, посветен на изменението на климата. Запис от уебинара е наличен в YouTube канала на За Земята на следния линк, а по-долу са и презентациите.

Повече от 140 души се записаха за участие в убинара, сред които студенти, обучители, доброволци, активисти от страната и чужбина.

Онлайн курсът ClimAlt е разработен по програма „Еразъм +“ от 4 неправителствени организации с експертиза по различни аспекти на устойчивото развитие (За Земята, A Sud, DOOR, Navdanya International). Курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), с общо 14 лекции. В пилотната версия на курса взеха участие повече от 160 младежи от различни държави.

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. Уебинарите ще предоставят на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени.

Настоящият уебинар е предназначен за неспециалисти, интересуващи се от взаимовръзките между изменението на климата, приносът на секторите „Отопление и охлаждане“ и какво на практика може да направи всеки един от нас, за да намали въглеродния и екологичния си отпечатък, с постигане на комфортна температура вкъщи.

Участници:

1. Генади Кондарев – Координатор „Публични средства за устойчиво развитие“ в ЕС „За Земята“ – Отопление – практически съвети, добри примери и препоръки

2. арх. Милан Рашевски – Институт за Нулево Енергийни Сгради (ИНЕС) – Охлаждане и Слънчеви топлоцентрали: европейски опит и възможни решения за България

3. Модератор – Ивайло Попов – Екип „Въздух”, „За Земята“

Дискусия. Въпроси и отговори

 

Финалният курс ще бъде онлайн, с безплатен достъп, приблизително към средата на лятото. Тогава и ще обявим как ще става получаването на достъп.

 

За допълнителна информация:

Сайт на проекта ClimAlt: https://www.climaltproject.eu/
Фейсбук на проекта ClimAlt: https://www.facebook.com/ClimAltProject/
Фейсбук на За Земята: https://www.facebook.com/ZaZemyata/
Фейсбук група: Доброволците на За Земята https://www.facebook.com/groups/889965774394271/
Сайт на ИНЕС: http://www.izeb.org/
Сайт за слънчеви топлофикации: http://www.sdh.bg/
,

Нова наказателна процедура срещу България въпреки предупрежденията ни

Европейската комисия обяви, че ще започне нова наказателна процедура срещу България, тъй като възпрепятства граждани и екологични организации да защитят в съдa правото си на чист въздух.

Причината е сигнал  до Европейската комисия на За Земята в сътрудничество с организацията за екологично право ClientEarth , че българският съд системно отказва да разглежда дела за чистотата на въздуха. България не признава правото на граждани и екологични организации да обжалват общинските програми за качество на атмосферния въздух и така нарушава европейското законодателство. 

От  За Земята приветстваме решението на ЕК: „Този проблем е ясен от няколко години, но България явно реагира само след започване на наказателни процедури, а не от грижа за здравето на хората. Нужно ли е все да се разчита на Брюксел, за да се коригират грешките, които бяха ясно показани и комуникирани с правителство и парламент! Надяваме се властите бързо да предприемат необходимите законодателни промени и ние сме насреща да окажем съдействие.“ коментира Ивайло Хлебаров от За Земята.

Невъзможността за обжалване на програмите беше отбелязана от нас в становище по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. и беше илюстрирана със съдебни решения по въпроса, водени отграждани и организацията срещу текущите програми на София и Пловдив. Тогава поискахме законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от МОСВ лаконично отговориха, че „програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, [и] няма пречка да бъде обжалвана по реда на АПК“. Българският парламент също не подкрепи това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г. Така не приведе в синхрон с европейското право законодателството ни и се стигна до нова наказателна процедура срещу България. 

Ивайло Попов от За Земята допълни: „България е сред страните с най-мръсен въздух в ЕС и въпреки предприетите мерки, на много места продължават да се нарушават нормите. Програмите са основният инструмент за справяне със замърсяването, но качеството им все още е много ниско. Невъзможността за съдебен контрол върху тях води до слаби програми, които се приемат наново и наново, но не постигат целта – чист  въздух и опазване на здравето на хората.“

, ,

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Енергията на хората, които подаваха сигнали, свързваха се с журналисти, включиха се в делото срещу ТЕЦ „Бобов дол“, е движещата сила зад отказа на централата да изгаря отпадъци. Темата се превърна във водеща за много медии, които, месец след месец, разследваха и следиха развитието. Благодарим за тяхната подкрепа и ги поздравяваме сърдечно за активността!

Отказът на ТЕЦ „Бобов дол“ в писмо до главния прокурор, че няма да изгаря повече отпадъци, е ключова победа в усилия на хората да дишат по-чист въздух и да решат проблемите с отпадъците. Като граждани обаче трябва да продължим да настояваме за подобряване на здравето и околната среда, защото много остарели централи в цялата страна продължават, като „Топлофикация Сливен“ или искат да започнат да изгарят отпадъци, например ТЕЦ „Брикел“. Можем да спечелим и заедно сме несломима сила -ТЕЦ „Бобов дол“ е доказателството.

Отказът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци е и важно признание, че централата не е в състояние да изпълнява екологичните изисквания в разрешителното си за работа — нещо, което „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ твърдим от години. Междувременно ръководството не се посвени да поиска по-високи цени от 108.60лв./мВтч преди ДДС и такси за домакинствата и малките бизнеси. Ако те бъдат одобрени, излиза, че остарялата технически и морално централа не само замърсява, но и ни кара да си плащаме да продължи да го прави.

Припомняме, че повече от година ТЕЦ „Бобов дол“ изгаряше отпадъци и то далеч преди да получи разрешение. През ноември 2018 г. министърът на околната среда и водите позволи изгаряне на отпадъци в количества хиляди пъти над допустимите от закона за експериментални цели за период от шест месеца. Когато поискахме достъп до писмото, Министерството отказа, с аргумент, че информацията „не засяга значим обществен интерес“. Успях дори да спечелим едно дело за получаване на информацията, но Министерството продължава да я отказва и в момента водим второ такова. Все още не е известно нито колко точно отпадъци е изгорил ТЕЦ „Бобов дол“ в този период, нито какви отпадъци са горени.

След дългогодишно трупане на недоволство срещу системното замърсяване на въздуха, през есента на 2019 г. близо 100 жители на с. Големо село, Дупница и района бяха допуснати като заинтересована страна от съда в оспорване на разрешителното за горене на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“. Делото се превърна в първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, подкрепено от толкова голям брой местни хора.

Проблемът с изгарянето на отпадъци стана особено остър, след като въглищата поскъпнаха като суровина за производство на електроенергия, затова някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, се преориентираха към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързвани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“.

Като организации, които от години работят срещу изгарянето на отпадъци и за поетапно, планирано извеждане на остарелите централи на въглища от експлоатация, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ сме на мнение, че гражданите много ясно показаха какво искат. Спирането на изгарянето на отпадъци обаче е само първата стъпка. Налага се и спешно да бъдат изготвени планове за преодоляване на зависимостта от въглищната индустрия, отразяващи регионалните специфики. Така например е редно те да включват програми за повишаване или промяна в квалификацията на заетите във въглищния сектор, за да могат хората там да намерят професии с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова. Възможността хората лесно да произвеждат енергия от слънцето за собствени нужди и да се сдружават, пък ще направи морално и технически остарелите централи като ТЕЦ „Бобов дол“ още по-излишни.

Победата на гражданите срещу централите може да не е задълго. Практиката показва, че момента, в който общественият интерес стихне или се пренасочи, порочните практики се завръщат с нова сила. Затова е важно да останем будни – продължаваме с делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ и разчитаме на подкрепа от гражданите, каквато имаше до момента.

,

Заповядайте на 19 май на ClimAlt уебинар: „Отопление и охлаждане у дома – практически решения“

ClimAlt уебинар: „Отопление и охлаждане у дома – практически решения“

19 май 2020 // 18:00 – 19:30  // Zoom

 

„За Земята“ и „Млади За Земята“ имаме удоволствието да Ви поканим на заключителния уебинар към онлайн курса ни за климатичните промени КлимАлт / ClimAlt (вход свободен след регистрация). Уебинарът на тема „Отопление и охлаждане – практически решения“ ще се проведе на 19 май (вторник) между 18:00 ч. и 19:30 ч. в платформата zoom. За участие е необходима предварителна регистрация (побързайте, местата са ограничени).

През април и май 2020 г. в рамките на проект ClimAlt предлагаме четири тематични задълбочени уебинара на различни езици, всеки с продължителност 90 мин. Уебинарите ще предоставят на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени. Основната цел на уебинарите е да покажат конкретни примери за практически решения. Тези уебинари са последната стъпка от пилотния обучителен курс ClimAlt, в който понастоящем са записани общо над 160 участници.

Програма:

1. Генади Кондарев – Координатор „Публични средства за устойчиво развитие“ в ЕС „За Земята“

Отопление – практически съвети, добри примери и препоръки (25 минути)

2. арх. Милан Рашевски – Институт за Нулево Енергийни Сгради (ИНЕС)

Охлаждане и Слънчеви топлоцентрали: европейски опит и възможни решения за България (25 минути)

3. Модератор – Ивайло Попов – Екип „Въздух”, „За Земята“

Дискусия. Въпроси и отговори (40 минути)

 

Уебинарът е предназначен за неспециалисти, интересуващи се от взаимовръзките между изменението на климата, приносът на секторите „Отопление и охлаждане“ и какво на практика може да направи всеки един от нас, за да намали въглеродния и екологичния си отпечатък, с постигане на комфортна температура вкъщи.

Уебинарът е последната стъпка от пилотния обучителен курс ClimAlt, в който понастоящем са записани общо над 100 участници от 4 държави. Уебинарът ще предостави на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени. Основната цел на уебинара е да покаже конкретни примери за практически решения.

Проектът ClimAlt е съфинансиран от Програма Еразъм + на Европейския съюз.

Контакти

r.slavkova@zazemiata.org