Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.
Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.
Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]
На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.
Библиография:
[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;
Източници на снимките:
Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ – „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/DSC09671-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-23 17:26:202024-03-20 17:00:36Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата
Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел.
Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери.
Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:
Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини
Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.
Рециклиране
Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.
Fair-trade (Справедлива търговия)
Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]
Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти
Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]
Повторна употреба
С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство.
Минимализъм на потреблението
Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.
Иновации
Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5]
Библиография:
[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/becca-mchaffie-Fzde_6ITjkw-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-20 15:22:472024-08-19 16:29:43Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?
Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.
Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]
Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]
Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор.
Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба.
Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]
Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят.
Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.
Библиография:
[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 : 978-3830708681
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/freestocks-_3Q3tsJ01nc-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-15 12:40:362024-08-19 16:30:13Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?
Очертава се 2024 г. да е решаваща година за Европа и не само. Гражданите на ЕС ще имат възможност да повлияят оформянето на следващия 5-годишен политически цикъл на съюза и по този начин да определят дългосрочното бъдеще на Европа. Упражнявайки правото си на вот, всеки от нас поема индивидуална отговорност към бъдещето на една споделена общност. Това е нашата възможност да участваме в процесите по вземане на решения, които засягат ежедневието ни.
(За да научите повече за ценностите и мерките, за които „За Земята “ се застъпва в новата структура на ЕС, разгледайте нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация в края на публикацията).
Защо трябва да гласуваме на изборите през юни 2024 г.?
Изборите са шанс не само да изразим позицията си чрез представител в Европейския парламент, но и ще доведат до по-нататъшни последици, оформяйки политическите приоритети на ЕС не само за следващите 5 години, но и за десетилетия напред.
Резултатите от изборите ще доведат до нов състав на Европейския парламент, който заедно с Европейския съвет (държавни и правителствени глави) ще определя приоритетите и политиките на Европейската комисия за периода 2024-2029 г.
Този петгодишен цикъл е по-важен от всякога. Според прогнозите само 42% от настоящите членове на ЕП вероятно ще бъдат преизбрани през следващата година, докато останалата част от Парламента (почти 58%) ще бъде съставена от изцяло нови членове на ЕП. Този брой може да нарасне още повече поради вероятността от появата на нови партии, които ще доведат до създаването на допълнителни места. Ето защо през предстоящия цикъл съществуват съществени възможности, но и рискове.
Въпреки това Европейската зелена сделка, инициативата на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата, обръщане на тенденцията за загуба на биоразнообразие и осигуряване на зелена и справедлива трансформация в Европа, като гражданите бъдат поставени в центъра на тази трансформация, виси на косъм.
Нашият глас ще бъде от решаващо значение за това Европа да върви напред, а не назад.
В условията на настоящите глобални предизвикателства, особено спешната необходимост за справяне с изменението на климата, гласуването на изборите за Европейски парламент се превръща в ключов инструмент за подкрепа на устойчиви политики. ЕС играе ключова роля в определянето на законодателството в областта на околната среда, в насърчаването на устойчиви инициативи и в насочването на региона към по-справедливо бъдеще.
Но дали Европа е в състояние да се справи с тази задача? Нарастващите цени на енергията и инфлацията, които започнаха преди войната в Украйна, след това се увеличиха и доведоха до намаляване на жизнения стандарт на много хора. Енергийната криза ни показа, че достъпът до енергия на достъпни цени е основна необходимост и че частните енергийни компании, които доминират на европейския енергиен пазар, използват момента, за да увеличат печалбите си, вместо да дадат приоритет на достъпната енергия.
Повече от очевидно е, че Европа не е предприела мерки, които да дадат на хората увереност, че основните им нужди ще бъдат удовлетворени, като например достъп до жилища, здравеопазване, образование и достъпна чиста енергия, вода, храна и мобилност, както и основно ниво на доходи.
Представяме ви нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация.
Гражданската мрежа за наблюдение на финансирането на Зелената сделка е коалиция, която се застъпва на европейско и национално равнище за повече прозрачност и справедливо разпределение на средствата на ЕС. „За Земята “ като част от нея работи по граждански искания за бъдещето на европейските публични средства. Целта на инициативата е да популяризира позицията на местните общности в седем държави членки чрез поредица от семинари, публични събития, виртуални събития, кръгли маси, доклади и други дейности.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/antoine-schibler-GimanuXzJBk-unsplash-scaled.jpg14392560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-26 12:14:082024-02-23 17:46:48Защо да гласуваме на европейските избори през юни?
През последните години все по-масово се говори за нуждата от мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Те са от особено значение, предвид че секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид през 2021 г. А поради урбанизацията в света има риск търсенето на енергия в сектора и използването на материали да се увеличи с 50% през следващите десетилетия, което рискува да неутрализира мерките за енергийна ефективност и постигнатите енергийни спестявания.
От тези 37%, 28% са свързани с ползването на сградите, докато останалите 9% произхождат от т.нар. въплътен въглерод – това са тези емисии, които са свързани с добива, транспорта и производството на материали, използвани в строителството, както и емисиите, които ще се отделят по време и след живота на сградата (Фиг. 1).
За съжаление този вид емисии са по-трудни за намаление, отколкото тези от потреблението и производството на енергия. В повечето страни по света все още липсват политики и действия по въпроса за намаляване на въглеродния отпечатък на строителните материали. Поради тази причина ключово ще бъде все по-широкото използване на нисковъглеродните материали в строителството. А съществуват и още по-екологични строителни материали, които и улавят въглерод, т.е. имат негативен въглероден отпечатък.
Един добър пример в областта е естественото строителство. То включва използването на естествени и по възможност местно произведени материали, като дърва, сламени бали и др. (Фиг. 2). Естествените материали намират широко приложение в строежа на къщи, например за изолация, подобряване на акустиката и др. Приложението им в по-големи сгради и в индустрията все още е ограничено.
Фигура 2. Използване на сламени бали при строеж на модерна къща. Източник: sacyr.com
Но за по-масово намаление на въглеродния отпечатък в строителството все още са нужни множество изследвания, инвестиции и насърчаващи държавни политики в областта. Все пак, напоследък бяха осъществени стъпки в правилната посока.
Например, вече е технически и икономически осъществимо да се намали съдържанието на портландския клинкер в цимента. Клинкерът представлява гранулиран твърд материал от различни суровини, например калциеви силикати, които биват смесвани заедно с други материали за получаване на цимент след топлинна обработка. Намалението на емисиите на въглерод може да достигне до 50%, като същевременно се постигат сходни характеристики със съществуващите видове цименти. Един от вариантите, по който това може да се осъществи, е използването на варовик и калцинирана глина, за да се замени до половината от съдържанието на портландския клинкер.
Друг интересен строителен материал е конопобетонът – нa английски hempcrete (Фиг. 3). Неговата структура представлява бетон, изработен от коноп, вар и вода. Той е биоразградим и не оставя негативен въглероден отпечатък както стандартния бетон. Конопът, като всяко едно растение, улавя въглерод по време на растежа си и по този начин конопобетонът е потенциално средство за съхранение на въглерод в структурата на сградата. Конопобетонът е възможно да се “рециклира” като се използва за тор, и се счита за възобновяем, тъй като конопът расте само за 14 седмици. Той би бил и предпочитан нискоемисионен материал за изграждане на къщички за защитени видове птици и прилепи, при загуба на убежищата им по време на енергийно обновяване на сгради. Вижте повече в статията ни.
Конопобетонът има много приложения и може да се използва за изолация, подови настилки, стени, покриви и др. В сравнение с други широко използвани стандартни и екологични материали материалът има много предимства. Той е изключително здрав, много гъвкав, водоустойчив и огнеупорен.Неговата структура е до три пъти по-устойчива при земетресения, в сравнение със стандартния бетон. Конопобетонът може да се използва като изолатор и регулатор на влагата. Основен негов недостатък е нуждата да се пази от директен контакт с вода.
Фигура 3. Строеж на малък жилищен блок чрез използването на конопобетон. Източник: Hempbuild.ie
Все още съществуват множество пречки за масовото използване на нисковъглеродни материали в строителство. Освен чисто техническите, друга пречка е фактът, че търсенето на такива материали все още е сравнително слабо. Поради този факт е нужно да се въведат регулации и стимули, които да мотивират ограничаването на въплътения въглерод в строителния процес.
Те могат да включват например предварителна оценка на въплътения въглерод при планиране на строеж от проектантите. Един от начините, по които това може да се случи, е модифицирането на доброволните международни сертификати за зелени сгради като BREEAM и LEED, така че те да включват не само оценка на енергийната ефективност, но и на оценка на въплътения въглерод чрез анализ материалите, които ще се използват по време на целия живот на сградите.Този подход е известен като “анализ на жизнения цикъл” (англ., life cycle assessment) – LCA). По този начин, сертификатите реално ще информират за спестените емисии на сградите.
Нужни са също така и оценки на въплътения въглерод в строителните продукти, например чрез включването им в Декларациите за екологично въздействие на материалите, които вече все по-масово се прилагат от производителите.
Оценките и намаленията на въплътен въглерод трябва да бъдат включени и при процесите на енергийно обновяване на сгради. Това е важно, тъй като по-голямата част от сградите, които ще се ползват след 30 години, вече са построени, а за повечето от тях ще бъдат нужни значителни ремонтни дейности за подобряване на тяхната енергийна ефективност, съответно би било недопустимо да не се стремим и към намаление на въплътените емисии при тези дейности.
В обобщение, има 3 основни подхода при намаляването на въплътения въглерод – избягване на емисии, смяна на метода и подобряване на настоящите технологии. Тези мерки могат да включват:
ограничаване на строителството (енергийна достатъчност),
минимизиране на включените в строителния процес материали,
приоритизиране на материали с нисък въплътен въглерод,
кръгови модели – например за увеличаване на жизнения цикъл на материалите,
намаляване на оперативните емисии по време на живота на сградите,
допълнителна квалификация: семинари и курсове за обучение по въплътен въглерод, водени от експерти в областта.
Въпреки огромния си принос към глобалните емисии на парникови газове, въплътеният въглерод досега не е бил достатъчно разглеждан в стратегиите за намаляване на емисиите от сгради. Като цяло, нужно е изготвянето на национални и международни насоки, стандарти и стратегии за намаляване на въплътения въглерод в строителния сектор. Намаляването на въплатените емисии е доста трудоемка, но не невъзможна задача, която трябва да се започне още в този момент, тъй като според научната общност светът продължава да изостава от целта от Парижкото споразумение за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, а възможността за действие вече е почти затворена.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/Screenshot_11.png498753Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-02-17 15:18:172023-02-17 15:24:10Секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид. Кои са нисковъглеродни строителни материали?
Предстои тазгодишното издание на ежегодния граждански форум „Конференция по демокрация“. Заповядайте на 25 и 26 февруари в Концертно студио на „Радио Варна“. Входът е свободен, а програмата за събитието е на ваше разположение в края на публикацията.
Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/Demokraciya_ZZ_FB_event_2023.png10051920Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-02-13 14:37:442023-02-24 18:52:52Форум „Конференция по демокрация – 2023“ ви очаква на 25 и 26 февруари
Съвместно с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) набираме презентатори, лектори или докладчици за Граждански форум – Конференция по демокрация, който ще се проведе на 25 и 26 февруари 2023.
Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции, или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.
Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права; баланс на интереси на различни групи в обществото; постигане на консенсус (договореност).
Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.
Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) чрез попълването на електронен формуляр ТУК до 19 януари 2023, 00:00 ч. Всеки презентатор трябва да има на предвиди, че времето за всяка една презентация е 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията. Одобрените кандидати ще получат известие за участие до 25 януари 2023г.
Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 5 февруари в 2023 в интернет страницата на ОЦОСУР.Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.
За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес ecovarna.info@gmail.com или на тел. 0887351141
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/01/конференця-по-демокрация.png9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-01-06 14:31:482023-01-20 11:00:04Стани презентатор, лектор или докладчик на Конференция по демокрация
Първата седмица от 27-ата конференция на страните по Рамковата конвенция за изменението на климата в Шарм ел-Шейх, Египет (по-известна със съкращението си на латиница COP27) измина без особен напредък по най-спешните въпроси, касаещи екологичната справедливост. Вместо фалшиви решения като „нетно нулево” ниво на емисиите, геоинжинерни опити и търговия с парникови емисии, имаме нужда от бързи действия за справяне с климатичната и екологичната криза.
Възмутителен е фактът, че един най-големите световни замърсители с пластмаса [1] е спонсор на събитието.[2] Пластмасовата криза е пряко свързана с климатичната криза, тъй като 99% от пластмасата е от изкопаеми горива. Истинското решение на климатичната и пластмасовата криза е да затворим „кранчето за пластмаса“ – да се намали производството на пластмаса и да спре използването на пластмаса за еднократна употреба. Големите компании трябва да прекратят зависимостта си от пластмасата, за да допринесат наистина за постигане на целите за климата.
От своя страна България далеч не прави необходимото, за да заслужи домакинството на конференцията за климата COP29 през 2024: има много да се наваксва във всички сектори: възобновяема енергия,енергийната ефективност, управление на отпадъците, селско стопанство, готовност за справяне с екстремните прояви на времето.
Управлението на отпадъците у нас е третият най-голям източник на парникови газове след енергетиката и селското стопанство. В световен мащаб 62% от всички емисии на парникови газове се дължат на добива, производството, използването и изхвърлянето на материали. Депата за отпадъци са вторият по големина източник на метанови емисии, а разхищението на храна отговаря за 6% от всички емисии на парникови газове. За да намалим емисиите на метан с 13%, са необходими предотвратяване на хранителните отпадъци, забрана на пластмасата за еднократна употреба, разделно събиране и третиране на органичните отпадъци и улавяне на метана от депата за отпадъци.
За да постигнем целта за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, се нуждаем от справедлив преход в няколко ключови сфери: нова енергийна система, основана на децентрализирани възобновяеми енергийни източници; екологично земеделие и хранителна независимост; кръгова икономика, основана на запазването на стойността на вещи и материали.
Развитите страни, сред които е и България, трябва да поемат своята отговорност като драстично намалят своите емисии на парникови газове и като предоставят финансова помощ за покриване на загубите и щетите, които най-уязвимите общности в развиващите се страни понасят вследствие от климатичните промени. [3] Подкрепете общностите на първа линия сега като подпишете обръщението на Елизабет Уатути от Кения към делегатите на COP27 тук: https://www.zazemiata.org/elisabeth-wathuti-oxfam/
Снимка: Приятели на Земята Интернешънъл – Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India
Международната статистика за дълга на Световната банка предоставя много данни относно дълга в развиващите се държави – тук имате достъп до всички данни, а тук до избрани данни за дълга(можете също да проверите последните новини от СБ относно Инициативата за спиране на обслужването на дълга – проверете и доклада в сянка на Eurodad за контраст с официалната информация).
Глобалният мониторинг на държавния дълг на „Erlassjahr“, 2021 г. 132 от 148 държави, изследвани в глобалния юг са критично задлъжнели. 21 държави в момента са в частичен фалит.
„Latindadd наскоро публикува доклад относно дълга в региона на Латинска Америка „Латинска Америка: между дълга и пандемията. Предпазлива прогноза”. За актуална информация относно дълга в Африка на юг от Сахара можете да проверите Африканската мрежа за справедливост на държавния дълг /African Sovereign Debt Justice Network/ (AfSDJN). Eurodad също така наскоро публикува доклад относно „Дълговата пандемия през 2020 г. ” и относно „Дългови държавни облигации” (можете да изтеглите набор от данни, създадени за този доклад).
За по-изчерпателен набор от данни може да проверите двугодишните оценки и общ преглед на климатичното финансиране на РКООНИК. Що се отнася до цялостния напредък в смекчаването и адаптирането към климатичните промени, Рамката за засилена прозрачност /Enhanced Transparency Framework/ (ETF) ще влезе в сила през 2024г. Тя изисква страните прозрачно да докладват получената и предоставената подкрепа.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/Article-9.png20482732Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-08-04 12:09:392022-08-31 15:42:05Как мога да наблюдавам ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?
Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.
Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.
Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.
Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.
Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.
В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурсив подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.
Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.
Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.
Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени къмпървопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Article_8-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-28 09:54:292024-08-19 16:42:47Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?
Към днешна дата 320 европейски града ограничават по-старите превозни средства, които обикновено са по-замърсяващи, чрез зони с ниски емисии от транспорта (ЗНЕ). Това е увеличение с цели 40% спрямо ЗНЕ през 2019 г. според ново изследване на Кампания за чисти градове (Clean Cities Campаign), в която За Земята участва като партньор. Проучвания показват, че ЗНЕ осигуряват значителни подобрения в качеството на въздуха и имат положително въздействие върху търговията и местния бизнес, затова са толкова предпочитани от градските управници и подкрепяни от гражданите.
До 2025 г. Броят ЗНЕ се очаква да нарасне с 58%, като достигне 507 броя според проучването на Clean Cities Campaign въз основа на договорени планове или законови задължения. Растежът ще бъде най-силен в туристическата топ дестинация Испания, където ще бъдат въведени 146 нови ЗНЕ до 2024 г., докато във Франция ще бъдат в сила 34 нови ЗНЕ до 2025 г. ЕС е с намерение скоро да изиска от 424 градски зони, сред които е и София, да напишат или актуализират планове за устойчива градска мобилност, които да включват нови или по-амбициозни изисквания към ЗНЕ.
Същевременно 27 съществуващи вече ЗНЕ ще станат още по-строги, включително в Лондон и Париж, двата най-големи европейски туристически града, плюс Амстердам, 7-ият по популярност. Париж, Амстердам и Копенхаген са готови да откажат достъп на всички бензинови и дизелови превозни средства до края на 2030 г., последвани от Брюксел през 2035 г. Този списък ще се разшири, след като тази пролет 100 града, включително и София, обещаха да станат климатично неутрални до 2030 г.
Къде е мястото на София на картата със ЗНЕ от транспорта в Европа?
В последните години все по-често попадаме на класации, които нареждат нашата столица на челни позиции по мръсен въздух в Европа. Това логично ни навежда на мисълта, че час по-скоро трябва да се вземат мерки за намаляване на емисиите от битово отопление и изгаряне, както и от замърсяващите превозни средства и при нас.
В средата на юни тази година, Столична община (СО) обяви обществена консултация по проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината. Новината дава повод за оптимизъм и надежда, че градът ще стане по-чист, а жителите му ще живеят малко по-здравословно.
Вместо ефективни мерки обаче, е възможно да получим недостатъчно обмислени предложения без ясни дългосрочни цели, както по отношение на транспорта, така и по отношение на намаляването на печките на твърдо гориво. Макар и да сме „ЗА“ принципното ѝ въвеждане, ЕС „За Земята“ заяви в публичната консултация по темата, че не подкрепя ЗНЕ в настоящия ѝ вид. Призоваваме приемането да бъде отложено до есента, като Общината използва времето до тогава за отстраняване на редица слабости в своето предложение.
Макар и икономическата, социална, политическа ситуация в различните населени места да варира, има принципи и подходи, които могат да се приложат към всички ЗНЕ, за да се гарантира тяхната ефективност. Това са 7-те стъпки за създаване на успешна ЗНЕ:
1. Дефиниране ясно на целите, територията, обхванати МПС и срокове при проектирането на ЗНЕ – частично изпълнено от СО.
2. Предварителна комуникация и ангажиране на гражданите и бизнеса в процеса – напълно игнорирано от СО.
3. Осигуряване на ефективно и справедливо прилагане – по-скоро непредвидено от СО.
4. Въвеждане на допълнителни мерки, особено за насърчаване на алтернативи като активна мобилност, градски и споделен транспорт – напълно игнорирано от СО.
5. Предоставяне на целева финансова подкрепа на най-уязвимите групи (например на домакинства с ниски доходи) и, когато е необходимо, на местни бизнеси – напълно игнорирано от СО.
6. Мониторинг на ефектите – напълно игнорирано от СО.
7. Задаване на обвързваща и прогресивна времева рамка за пълно преминаване към зона с нулеви емисии най-късно до 2030 г. – напълно игнорирано от СО.
Тези принципи следва да бъдат приложени и към ЗНЕ в София за смислена, работеща, и оценена положително от обществото мярка за чист въздух.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/sofia-g42a7e29e0_1280.jpg8531280Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-20 15:12:312022-08-02 14:04:33Зоните с ниски емисии от транспорта са хит в Европа като добра мярка за чист въздух
Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.
Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.
Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.
Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)
Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.
“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”
За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на странатае от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.
Справедливото и прозрачно отчитанена климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетеноот някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..
Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо.
Климатичното финансиране трябва също да бъде „ново и допълнително”, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Статия-6-scaled.jpeg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-14 15:54:142024-08-19 16:37:28Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?
Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.
За какво служи климатичното финансиране?
Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаванена последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.
По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени. Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.
Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиардащ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.
Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г.
Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.
„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Article-4_Pose_Character_Guidelines_15-scaled.jpg17192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-30 11:47:182022-07-15 11:01:43Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?
Между 29 и 31 мартв кино Люмиер ще бъде обявена гражданската инициатива отсечката на автомагистрала “Струма”извън Кресненския пролом да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Това ще се случи по време на фестивала Дни на предизвикателствата, който се организира в трите локации кино Люмиер, НДК и Френския културен център.
Каузата за съхраняване на природата на Кресненското дефиле, запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство в една съобразена с условията екосистема, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните движещи сили. Всички присъстващи ще могат да изразят подкрепата си, като се включат към подписка онлайн и на място – в кино Люмиер.
Искаме най-щадящия проект за магистрала – Заедно можем да постигнем повече!
Повече за спасяването на Кресненския пролом можете да прочететена сайта на каузата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/03/ChallengeDays_project_WEB-1.jpg10801920Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-03-29 14:21:142022-03-30 12:50:01Фестивалът Дни на предизвикателствата посреща каузата за спасяването на Кресненския пролом
Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.
Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.
Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.
Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.
Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.
Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.
Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.
Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.
Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:
– да задоволява основните нуждии да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;
– да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.
Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.
Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/COVER-image-for-paper.png10801920violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-22 11:02:122022-03-08 17:17:567 искри за запалване на нова икономика
Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори /докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната“
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация 2022, който ще се проведе на 26.02. 2022 г. (събота).
Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.
Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото
свобода и защита на граждански права;
баланс на интереси на различни групи в обществото;
постигане на консенсус (договореност).
Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.
Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес:ecovarna.info@gmail.com до 31 януари 2022, 00:00 ч.
Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.
Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 2-ри февруари 2022 г. в интернет страницата на ОЦОСУРwww.ecovarna.info. Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.
За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: ecovarna.info@gmail.com
Критериите към участниците:
активността да е в унисон с целите на форума;
деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;
с оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.
Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност
Вчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]
След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]
Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.
„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.
Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]
На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.
Бележки:
[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.
В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.
[1] Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция, казва, че „трябва да се избегне опцията за разширяване на настоящия път (Е79), тъй като това би причинило сериозни щети на природата, без възможни мерки за компенсирането им”.
[2] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019
„Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията (…) и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка (…) ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.
Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 (…) въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията (…) смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.
(…)изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-12-02-at-16.32.34.png13622054perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-12-02 17:11:132022-10-12 13:28:10Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност
Извънредното есенно издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ ще се излъчва на живо във Facebook и YouTube на 6 ноември(събота) от 10:00 до 16:00 часа.
Форматът на събитието е съобразен с наложените противоепидемични мерки и ще бъде без публика на живо. Въпреки това, всеки ще има възможност да задава въпроси и да участва в дискусията чрез коментар по време на излъчването на живо.
Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и дейности в подкрепа на демократичните ценности в обществото
свобода и защита на граждански права,
баланс на интереси на различни групи в обществото,
постигане на консенсус и устойчиво развитие.
В предстоящото издание на конференцията, на фокус са въпросите за изгарянето на отпадъците, добива на газ в Добруджа, енергийната и Ковид кризите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/11/Konf_Democracy_2021_FB-cover_LIVE.png462820perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-11-02 16:20:202022-01-27 16:10:08Форум „Конференция по демокрация“, на живо във Facebook и YouTube, 6.11.21 (събота)
Гражданските организациите и движения стартират знаков манифест, призоваващ за обновен подход към обществените услуги, като образование, енергетика, храна, здравеопазване и здравни грижи, настаняване, социално осигуряване, телекомуникации, транспорт, събиране и оползотворяване на отпадъци, вода и санитарни условия, които да адресират неравенството, екологичните и други кризи, пред които светът е изправен в момента.
Този манифест беше колективно разработен през последните 10 месеца от десетки граждански организации и отделни лица чрез поредица от срещи, регионални дискусии и онлайн консултации. Пандемията COVID-19 превърна в голямо облекчение последиците от десетилетията на приватизация и комерсиализация на услуги, необходими за достойното човешко съществуване. Продължаващите въздействия на пандемията се пресичат с други две големи предизвикателства, пред които е изправен светът: високо и нарастващо неравенство и климатична и екологична криза, която заплашва да тласне още 120 милиона души в бедност до 2030 г.
Манифестът отговаря на този контекст като обединяващ зов за обществените услуги, предлагайки конкретна алтернатива на доминиращия неолиберален наратив, който не успя да запази правата на човека и да осигури достоен живот за всички. Манифестът позиционира обществените услуги като основа на справедливо и равноправно общество и на социалния пакт, който прилага основните ценности на солидарност, равенство и човешко достойнство. Той представя серия от 10 принципа за универсални качествени обществени услуги през 21-век и очертава как финансирането на такива услуги е възможно.
Манифестът е пуснат преди „Enough is enough: The Future is Public“, събитие събиращо 9 експерта по правата на човека на 26 октомври (от 17:00 – 19:00 GMT+3), за да обсъдят решаващата роля на обществените услуги в изграждането на приобщаваща, социално- справедлива, устойчива икономика и общество. Регистрирайте се тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/Manifesto3.jpg9001600Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-10-26 16:18:312021-10-26 16:18:31Гражданското общество по света се обединява с манифест, за да призове за нов подход към обществените услуги насочени към справяне с глобалните кризи
Според последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), публикуван на 9 август 2021 г. и одобрен от 195 държави-членки на IPCC, много от промените наблюдавани в климата са безпрецедентни за последните хиляди, ако не и стотици хиляди години. Някои от тях вече са в ход. Такова е продължаващото покачване на морското равнище. Те са необратими през следващите стотици дори хиляди години.
Драстичното инезабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове, би ограничило изменението на климата. Ползите за качеството на въздуха биха дошли бързо, но стабилизирането на глобалните температури може да отнеме 20 – 30 години, според доклада на Работна група I на IPCC.
„Настоящият доклад отразява изключителни усилия при изключителни обстоятелства“, каза Хоесунг Лий, председател на IPCC. „Иновациите в този доклад и напредъкът в науката за климата, които той отразява, осигуряват безценен принос за преговорите за климата и вземането на решения.“
Този доклад по изменението на климата предоставя актуализирани оценки за шансовете за преминаване на нивото на глобалното затопляне от 1.5°C през следващите десетилетия. Подчертава се, че ако не се постигне незабавно, бързо и мащабно намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаването на средното глобалното затопляне до 1.5°C или дори 2°C ще бъде невъзможно.
Парниковите газове
Информацията в доклада показва, че емисиите на парникови газове възникнали от човешка дейност са причина за приблизително 1.1°C затопляне от 1850/1900 г. насам. Посочва се, че през следващите 20 години се очаква глобалната температура да достигне или надвиши средно 1.5°C затопляне. Тази оценка се основава на подобрени набори от данни за наблюдение и оценка на затоплянето в исторически план, както и на напредъка в научното разбиране за реакцията на климатичната система към емисиите на парникови газове от човешката дейност.
„Този доклад е проверка на реалността“, казва съпредседателят на Работна група I на IPCC Валери Масън-Делмот. „Сега имаме много по-ясна картина за миналия, настоящия и бъдещия климат на планетата. Това е от съществено значение, за да разберем накъде сме тръгнали, какво можем да направим и как можем да се подготвим.“
Всеки регион на Земята е изправен пред нарастващи промени! Много характеристики на изменението на климата пряко зависят от нивото на глобалното затопляне. А това, което хората изпитват, често е много различно от средното за света. Например, затоплянето на сушата е по-голямо от средното глобално затопляне и е повече от два пъти по-високо в Арктика. „Изменението на климата вече засяга всеки регион на Земята по много начини. Промените, които преживяваме, ще се увеличат с увеличаващото се затопляне”, заяви съпредседателят на Работна група I на IPCC Панмао Джай.
Докладът предвижда, че през следващите десетилетия изменението на климата ще се увеличи във всички региони. Повишаване на температурата до 1.5°C на глобално ниво, ще предизвика увеличаване на топлинните вълни. Продължителността на топлите сезони ще се увеличава, а тази на студените ще намалява. При ръст на температурата от 2°C температурните екстремуми ще зачестят. Те биха достигнали критичните прагове на толерантност за селското стопанство и общественото здраве, показва докладът.
Изменението на климата
Но не става въпрос само за температурата. Изменението на климата носи със себе си множество различни промени в различните региони. Всички те ще се увеличат с по-нататъшното затопляне. Промени ще има във влажността и сухотата, във ветровете, снега и леда, в крайбрежните зони и океаните. Например:
Изменението на климата ще засилва интензивността на водния цикъл. Това ще доведе до по-интензивни валежи и свързаните с тях наводнения на места. А в много други региони – до по-интензивна суша.
Изменението на климата оказва влияние върху режимите на валежите. Във високите географски ширини валежите вероятно ще се увеличат. В голяма част от субтропиците – се очаква те да намалеят. Очакват се промени в мусонните валежи, които ще варират в зависимост от региона.
В крайбрежните райони ще се наблюдава непрекъснато покачване на морското равнище през 21-ви век. Това ще допринесе за по-чести и тежки крайбрежни наводнения в низинните райони и крайбрежна ерозия. Екстремни събития, свързани с морското равнище, които преди са се случвали веднъж на 100 години, до края на този век вероятно ще започнат да се случват всяка година.
По-нататъшното затопляне ще засили размразяването на Вечната замръзналост (пермафрост). Така загубата на сезонна снежна покривка ще усили топенето на ледниците и ледената покривка. А това ще доведе до загубата на летния арктически морски лед.
Промените в океана, включително затоплянето, по-честите морски горещи вълни, окисляването на океана и намалените нива на кислород са еднозначно свързани с човешкото влияние. Тези промени засягат както океанските екосистеми, така и хората, които разчитат на тях. Очаква се те да продължат минимум и през останалата част от този век.
В градовете бедствията предизвикани от изменението на климата могат да бъдат непропорционално засилени. В този списък влизат различни аспекти, сред които затоплянето (тъй като градските райони обикновено са по-топли от извънградските), наводненията от поройни валежи и покачването на морското равнище в крайбрежните градове.
Доклад по изменението на климата
Шестият оценъчен доклад на IPCC за първи път предоставя по-подробна регионална оценка на изменението на климата. Акцентира върху полезна информация, която може да послужи за валидиране на риска, адаптация и набелязване на други решения. Също така предлага и нова рамка, която да помогне да се обяснят физическите промени в климата. Затопляне, захлаждане, дъжд, суша, сняг, вятър, крайбрежни наводнения и други са обяснени на достъпен език. Докладът обяснява и какво на практика означават те за обществото и екосистемите. Тази регионална информация може да бъде проучена подробно в новоразработения Интерактивен атлас (Interactive Atlas) interactive-atlas.ipcc.ch, както и в регионални информационни бюлетини, техническото обобщение и в самия доклад.
Човешкият вид има влияние върху миналия и бъдещия климат на планетата! В доклада се посочва, че „от десетилетия е ясно, че климатът на Земята се променя и ролята на човешкото влияние върху климатичната система е безспорна“. Това твърди Масън-Делмот. Новият доклад отразява и значителния напредък в науката при анализа на причините, а следователно и разбирането на ролята на изменението на климата за засилване на специфични метеорологични и климатични събития, като екстремни горещи вълни и обилни валежи.
Докладът еднозначно показва, че човешките действия все още имат потенциала да определят бъдещия ход на климатичните промени и съответните последствия. Доказателствата са ясни. Въглеродният диоксид (CO2) е основният двигател на изменението на климата, въпреки че и други парникови газове и замърсители на въздуха също оказват негативно влияние. „Стабилизирането на климата ще изисква силно, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове и достигане на нулеви емисии на CO2. Ограничаването на други парникови газове и замърсители на въздуха, особено метана (бел. р. изпускан по цялата верига на изкопаемия/природен газ), може да има ползи както за здравето, така и за климата “, заявява Джай.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/08/global-warming-2034896_1280.jpg7201280Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-08-16 17:10:402021-08-17 16:51:07Относно доклад на Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC)
Поредица от събития с вход ‘свободен’, посветени на прехода към природосъобразен и етичен начин на живот и приспособяване към климатичните промени
На 25-ти и 26-ти юни в светлата част на деня пред варненския Фестивален комплекс можете да посетите фестивала „Зелена революция“ (Green REvolution). Той включва работилници, презентации и щандове на екоинициативи, производители и търговци на екологични стоки. Каузата на фестивала е в подкрепа на природозащитни младежки дейности в района на Североизточна България.
Организатори са Екологичните сдружения „За Земята“ и Обществен център по околна среда и устойчиво развитие-Варна, участие в организацията взе и Фермерски пазар Варна. Всички, изкушени от екологичните каузи, са добре дошли, а актуална информация можете да намерите във Facebook страницата и събитието. На 27 юни в хотел „Черно море“ ще се състои и конференция на тема „Климатична адаптация и преход към екологичен начин на живот“, на която лектори с опит, както и всички интересуващи се, могат да споделят и обменят опит по темите климатична адаптация и живот извън градска среда. Желаещите да бъдат лектори или участници във фестивала и конференцията могат да се регистрират на сайта ecohub.bg https://ecohub.bg/festival-green-revolution-zelena-revolyutsia .
Промените в климата се проявяват все по-осезаемо и изискват спешна промяна към устойчиви и справедливи модели на производство и потребление. Вместо доставка на продукти от другия край на света, трябва да се замислим за възможността да купуваме плодове, зеленчуци, стоки, произведени близо до нас. Така стимулираме местни производители и им помагаме да предлагат по-голямо разнообразие и качество.
Целта на събитията „Зелена революция“ е да достигне пряко до възможно повече хора, за да ги мотивира да осъзнаят силата, която притежават — да предприемат лично действия за по-екологичен начин на живот. Често практики, с които сме свикнали, имат разрушителен ефект върху природата. Например, предлагането на нереално евтини продукти стимулира купуването и потребяването на вещи, от които нямаме нужда. От една страна, така генерираме планини от отпадъци, а от друга харчим пари, които можем да инвестираме в нещо смислено и полезно. Не на последно място, излишните продукти консумират ресурси и енергия в свят, който вече се задъхва от свръхпотреблението.
„Общество, което не осъзнава, че промоцията е майка на мизерията, има бъдеще единствено, ако приеме нова етика на живот в хармония с природата“ – заключва Тодор Славов от „За Земята“, съорганизатор на фестивала.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/06/196780459_101853252134629_8887973738287345438_n.jpg360820violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-06-24 15:24:392021-06-24 15:28:06Варна посреща фестивала „Зелена революция“ между 25 и 27 юни
Днес, 31.03, е последния ден за становища по Екологичната оценка на новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.
Екологично сдружение „За Земята“ следи тези програми вече трети програмен период и участва с анализи и препоръки в процеса на изработването, одобряването и осъществяването им.
ОП Транспорт е един от най-въглеродно интензивните финансови инструменти заради насърчаването на автомобилния транспорт, но има и потенциал да реформира националната транспортна система в съответствие с Европейските стандарти и в услуга на българските граждани.
За съжаление, за пореден път установяваме, че и новата ОП ТС 2021-2027 е по-скоро подчинена на интересите на строителните компании и политическия приоритет за обслужване на автомобилния транспорт. Също както и при предишните, това планиране не позволява изпълнението на заложените цели.
Анализът и изводите на Интегрирания план „Енергетика и климат“ до 2030 с хоризонт 2050 г. ясно показват, че близо 20 годишни инвестиции на милиарди лева по тази програма не са довели до по-устойчива национална транспортна система.
дори при изпълнението на всички мерки на национално ниво до 2030 г. се очакванезначително намаление на емисиите от транспорта;
показва увеличаване на Крайното енергийно потребление в сектор транспорт;
прогнозирано е увеличаване на дела на автомобилния транспорт особеннодрастично при товарният.
Незначително увеличение на железопътния транспорт при пътническия и товарния.
Всеки един от тези показатели противоречи на Европейската стратегия за транспортния сектор и обрича българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга.
Относно самата Екологична оценка, формалният и безкритичен подход възприет от отговорната институция МОСВ за ЕО и ОВОС на отделните големи проекти системно води до подценяване на препятствията пред проектите и самата програма. Двете процедури по екологичното законодателство не успявят да изпълнят целта си, като изглежда че отговорните институции използват процедурите за „подпечатването“ на вече заложените проекти и готовите програми, а не за да определят актуалните проблеми и да променят проектите и програмите, така че да отговорят адекватно на предизвикателствата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/04/railway-1245906_1280.jpg8001280violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-04-12 20:51:202022-01-27 16:10:54Обречени ли са българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга?
Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ ЯНУАРИ 2021 Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp
През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.
Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход
Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.
Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания
През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.
Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.
Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи
Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.
Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход
Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]
Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности
Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.
Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия
Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.
Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]
За E3G
E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.
Партньори
Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).
[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.
[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро
[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата
[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане
[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия
[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия
[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz
[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/03/stephen-philpott-TTbwJVG4zO4-unsplash.jpg427640violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-23 13:39:412024-08-19 16:46:01Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?
Екип „Икономическа справедливост” в “За Земята” търси да назначи координатор на проект за изграждане на капацитета на организацията като част от европейската мрежа Eurodad (European Network on Debt and Development), която работи за справедливи икономически системи.
Координаторът ще работи за засилване капацитета на „За Земята“ по теми като финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, данъчна справедливост, климатично финансиране, обществени банки и държавен дълг. Съвместно с екип „Икономическа справедливост“, координаторът ще има възможност да се развие в избрани теми и да разработи конкретни кампании, свързани с обществени средства, които да се разходват в полза на природата и хората.
Работата ще бъде в тясно сътрудничество с координатори по конкретните теми от мрежата Eurodad.
Задължения и отговорности:
Осъществява и поддържа регулярни контакти с различните тематични координатори от мрежата Eurodad;
Идентифицира възможности за кампании, съвместно с другите екипи на „За Земята“ и международните партньори;
Координира и изпълнява дейностите по проекта – организиране на уебинари, комуникация и въвличане на експерти, създаване на съдържание за уеб-сайт www.ograbvane.com и www.zazemiata.org, участие в международни конференции, писма и позиции;
Участва в изготвянето и разпространението на материали;
Участва в планирането и изпълнението на кампании;
Списъкът не е изчерпателен, избраният кандидат ще се включва в изпълнението на проекти, свързани с кампанията.
Изисквания:
Икономическо образование или опит по една или повече от темите: държавен дълг, финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, данъчна справедливост, климатично финансиране, публични банки
Разбиране на работата и процесите на европейските институции и международни финансови институции;
Умение да работи, както в група, така и да бъде инициативен и самоорганизиран;
Опит в работа с международни организации и мрежи;
Добри комуникационни способности;
Перфектен говорим и писмен английски език;
Опит в управление на проекти и финансовото им отчитане е предимство;
Ангажираност по теми, свързани с екологична справедливост и каузите на За Земята.
Какво предлагаме:
Заетост: Гъвкаво работно време и между 70 и 100 % заетост (предпочитанието е за пълно работно време, но подлежи на договаряне).
Срок на договора – срочен договор до юни 2022 г., с пробен период – 3 месеца. Възможно е продължаване на договора при търсене на допълнително финансиране.
Старт: възможно най-скоро, по договаряне
Заплащане: конкурентно за сектора (между 1,700 и 2,000 лв. нетна заплата при 100% заетост)
Къде: може да е базиран във всяка точка на страната, но работата изисква спорадични пътувания в страната и извън нея, за среща с екипа в София и работни срещи
Работни езици: английски и български
Как да кандидатствате:
Изпратете кратко мотивационно писмо и CV на адрес jobs@zazemiata.org до 7 март 2021г.с предмет: Координатор към екип „Икономическа справедливост“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/02/mostafa-meraji-cUxF-FcFwL4-unsplash-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-02-18 19:19:242021-02-26 09:18:52Стани част от екип „Икономическа справедливост“ в За Земята
Едно от основните приоритети на ЕС е приспособяването на икономиката към принципа на затворен цикъл на материалите. „Рециклирай“ се превърна в мантра, но все още не говорим достатъчно за стъпките, които идват преди достигане до този етап. Големият въпрос е дали тези стъпки всъщност не крият възможности за устойчив жизнен цикъл на електронните продукти.
Да започнем с това, че в йерархията на управлението на отпадъците рециклирането, като част от усилията за общества с нулеви отпадъци и кръгова икономика, се намира по-ниско от „намаляване на употребата“ и „поправка“ (виж „подготовка за повторна употреба“ („preparation for reuse“) в пирамидата по-долу). Рециклирането идва като крайно решение, а някои добри практики дори тук в България вече са на разположение. Консумацията на суровини в индустрията се увеличава само поради насърчаването на хиперпроизводството, която работи извън естествените граници, поради агресивни маркетингови стратегии, планирано остаряване на продуктите и др. Поправката и особено движението „Право на поправка“ в САЩ и в Европа набира скорост, а обществото започва да разбира, че старият модел на „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.
ЕС трябва да приоритизира поправката, вместо изхвърлянето, и така дава шанс 1 от 3 уреда да бъде рециклиран по подходящ начин, без вреда за хората и природата. Има няколко предимства поправката да стане възможна и общодостъпна навсякъде в ЕС, за да се удължи максимално животът на електрониката. Първо, поправката е устойчиво решение, тъй като нашата планета разполага с ограничени ресурси, които в крайна сметка ще се изчерпат. Един iPhone, който тежи 4,5 унции, изисква 295 паунда суровина (руда + вода). И това количество само ще се увеличава с нарастването на търсенето на готини джаджи – търсене, което е, разбира се, движено от желанието на производителите за максимизиране на печалбите. Всеки поправен мобилен телефон е един произведен по-малко.
На второ място, според iFixit, насърчаването на поправката ще даде на хората достъп до продукти, ще направи направи значителна стъпка към решаването на проблема с електронните отпадъци и ще създаде работни места, които няма да могат да бъдат аутсорснати. Тези работни места са квалифицирани, добре платени и се радват на непрекъснато търсене. Поправката на електроники в САЩ подкрепя 56 625 малки предприятия, в които работят 143 637 души с общо 19 милиарда щатски долара годишни приходи. За сравнение, на всеки 1000 тона електронни отпадъци депонирането създава 1 работно място, рециклирането създава 15 работни места, а поправката създава 200 работни места.
На трето място, когато поправяме електроника, хората, които преди не са имали достъп до мобилен телефон (2,1 милирда души по целия свят), получават възможност да се присъединят към интернет общността и по този начин да преодолеят дигиталното разделение. Интернет вече не е лукс, той е обявен за човешко право и достъпните и на разумни цени ремонтни услуги поддържат това право. Ремонтът има смисъл поради много причини и за ЕС трябва да бъде приоритет, ако иска да бъде последователен в стремежа си за по-малък екологичен отпечатък и зачитане на правата на човека. Що се отнася до рециклирането, то е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде най-крайното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн (директивата на ЕС за екодизайн, която отскоро включва електроника) при замисъла и производството и чрез наличието на ремонтни услуги. Стойността на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни материали, така че да се сведе до минимум добива на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които екстрактивизмът води заедно със себе си.
Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци, в световен мащаб всяка година се генерират почти 50 милиона тона. Това е и токсичен вид отпадъци, тъй като съдържа метали като олово или други вещества като фталати и бромирани забавители на горенето, които причиняват непоправими щети на човешкото тяло, водите или животните и растенията. Международната спогодба, която регулира глобалното движение на опасни отпадъци, е Базелската конвенция. Въпреки ратификацията си от необходимия брой страни, електронните отпадъци все още са доходоносен бизнес в глобалния Юг, където електрониката се доставя от страни от глобалния Север. Незаконните депа за електронни отпадъци и неформалното извличане на метали в електрониката са единствената възможност за препитание в някои райони на глобалния Юг. В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните в ЕС. Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%, докато настоящата директива на ЕС за ОЕЕО предвижда между 55% и 80% в зависимост от вида на продукта. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките.
Има достатъчно информация за жизнения цикъл на електронните продукти, която не може да бъде включена в това резюме. Това, което знаем за начините на производство, потребление и изхвърляне на електрониките, ни мотивира да търсим алтернативи на добива на суровините, използвани за тяхното производство. Икономически алтернативи съществуват и те биха могли да осигурят работни места, да укрепят нашите грижи за природата и общностите ни. Тези алтернативи трябва да бъдат приоритети за институциите, които осигуряват финансиране за проекти, насочени към създаване на проспериращи общества – налични и достъпни ремонтни предприятния навсякъде или центрове за рециклиране на нашите електронни уреди.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/12/eirik-solheim-mWTOR3Rx8l8-unsplash-scaled.jpg17062560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-29 21:15:112020-12-31 12:08:51Намалете, поправете и рециклирайте електронните продукти
Брюксел, 5 октомври 2020 г.
Над 180 представители на гражданското общество, бизнес асоциации, младежки организации, научни институти, академични среди, градове, местни и регионални инициативни органи от Централна и Източна Европа призовават своите правителства да хванат вълната на Европейската зелена сделка, преди предстоящияЕвропейски съвет следващата седмица, където правителствата на държавите от Европейския съюз ще обсъдят новите цели на Евросъюза за климата до 2030 г.
Министър-председателите на България, Румъния, Чешката република, Словакия, Унгария и Полша получиха днес писмо-призив, подписано от широка коалиция представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа. Писмото настоява средствата за икономическо възстановяване да гарантират изпълнението на по-амбициозни цели на ЕС до 2030 г.в областта на климата, както и да осигурят социална справедливост, подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето. Правителствата на страните от Централна и Източна Европа бяха приканени да предприемат визионерски реформи и интелигентни политики, коитомогат ефективно да се справятедновременно с икономическата, здравната и климатичната кризи.
„Сега е точният момент да използваме възможността да преструктурираме икономиките си по начин, щадящ природата и здравето на хората – начинът, по който произвеждаме и консумираме енергията, от която се нуждаем, продуктите и услугите. Алтернативата да зариваме главата си в пясъка и да твърдим, че щом разполагаме с въглища ще ги използваме докато свършат само ще утежни още повече неминуемия енергиен преход, както и отрицателните въздействия от климатичните промени.“, казва Радостина Славкова от Екологично сдружение„За Земята“.
„Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които да могат бързо да ни доведат до климатичен неутралитет. Това трябва да се разглежда като възможност за въглеродно-интензивните региони да осъществят скок към чисти енергийни системи и икономики. В момента няма по-добра инвестиция от увеличаване на усилията в областта на климата“, казва и Лилиана Растоцка от Словашката инициатива за климата.
„Нашият регион вече е повлиян от изменението на климата. И това въздействия се очаква да доведе до загуби в благосъстоянието на ЕС в размер на 175 милиарда евро годишно. Екстремните метеорологични условия причиняват значителен спад на добивите, увеличаване на водните бедствия, чести и тежки горещи вълни в региона на ЦИЕ.“, се казва в писмото.
Различни заинтересовани страни и гражданското общество настояват националните планове за възстановяване и устойчивост, както и плановете за изразходване на европейски фондове, да гарантират, че действията в областта на климата са достатъчно амбициозни, за да бъдат в съответствие с набелязаната цел от 1,5 °C на Парижкото споразумение. Нашият икономически модел трябва да бъде съвместим със защитата на климата и социалната справедливост.
„През последните шест месеца на пандемията стотици хиляди граждани, експерти, учени, активисти на гражданското общество и хора на изкуството призоваха за икономическо и социално обновяване основано на общочовешките и европейски ценности, включващо и осъзнаване на проблемите с климата на национално и европейско ниво. Не можем да си позволим бързи решения и да решаваме настоящата икономическа криза, като задълбочаваме други вече съществуващи кризи“, се казва в писмото.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/08/Screen-Shot-2020-08-26-at-13.50.34.png13202012violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-10-05 11:43:352020-10-05 12:00:33Лидерите на страните от Централна и Източна Европа са призовани да се ангажират за постигането на справедливо и зелено икономическо възстановяване
Във връзка с представения проект на стратегия, нашите две организации представят следните коментари в рамките на обявения срок:
Липсва дефиниция на кръговата икономика, а именно: “В кръговата икономика стойността и качеството на продуктите и материалите се запазва високо за колкото е възможно по-продължително време. Отпадъците от производството и от използването на суровините са сведени до минимум, а когато продукта достигне до края на своята употреба, той се използва отново по някакъв начин, за да осигури допълнителна стойност. Всичко това може да осигури сериозни икономически ползи, да допринесе за създаването на иновации, растеж и нови работни места.”
Липсва разбираемо описание на политиките и инициативите за кръгова икономика на Европейския съюз, какви цели си поставя ЕС, включително публикувания на 4 март 2019 г “Четвърти пакет за кръгова икономика на ЕС”. Препоръчваме стратегията да гравитира в максимална степен около политиките на ЕС.
Оставя усещането за липса на ясна цел като формиране на политики от Правителството, въпреки конкретните подцели в отделни области – може би се дължи на липсата на въведение и представяне на контекста на нуждата от създаване на целия документ.
Препоръчваме да има дългосрочна цел за кръгова икономика, за да може политиките в средносрочен и близък дългосрочен план план, каквито са политиките до 2030, да имат репер и да е ясно, че следват траектория, която наистина допринася за постигане на целите на кръговата икономика.
Стратегията не разглежда и не моделира различни сценарии. Както с повечето стратегии от последните години – например ИНПЕК – стратегията представя само един път на развитие, който очевидно е избраният път на развитие от сегашното правителство, но не позволява адекватна външна преценка и препоръки дали заложената амбиция и мерки не са твърде ниски за възможностите на България.
Няма посочени източници на информация и не винаги е ясно как се стига до отделните цели – изключаем случаите, в които се цитират други стратегически документи като ИНПЕК, където пък също е неясно как са били изведени целите. От проекта става ясно, че почти няма цел, която да надскача като амбиция средните за ЕС нива КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ! В редките изключения на по-сериозна амбиция имаме сериозни съмнения в контекста на заложените цели, както ще прочетете по-долу. В заложените цели няма посочени Европейски цели към 2030г, което поставя читателя на стратегията в положение да трябва да търси сам тези цели, за да съпостави адекватността на амбицията. Всички таргети, които са значително под средните за ЕС нива, изискват специално обяснения, защо поне средни нива не могат да бъдат достигнати, има ли Европейска цел за тези нива към 2030.
Такива твърде посредствени цели, заложени в документа са:
1/ Производителност на ресурсите, евро /кг – Текуща 0.322, целева 0.64 – ръст от сто процента, но номинално много след средното за ЕС 2.075. Добре е да се обясни – вероятно заради индекс на цените + прекомерното производство на суровини без голяма добавена стойност;
2/ Генерирани отпадъци, на единица БВП, кг/1000 евро – 418 кг, целевата стойност е 205 кг, средната за ЕС е 65 кг; Можем само да предполагаме, че се дължи на изтъкнатите по-горе причини. Но как стратегията ни убеждава, че страната не е способна на нищо по-добро.
3/ Рециклиране на отпадъци от опаковки, % – твърди се, че постигаме 66%, целим 70%, а средното за ЕС е 80%; Твърдението, че сме от водещи страни в ЕС в рециклирането е много спорно. От една страна данните, на които се позовава държавата са за общото рециклиране на населението, ако се представят данни на глава от населението, стойностите ще са по-различни. Според Евростат за 2018 г. средно на българин се падат по 92 кг. рециклирани (23% от всички битови отпадъци) и по 260 кг депонирани отпадъци (64% от всички битови отпадъци) за година. А съответно за Европейския съюз са 141 кг рециклирани (29% от всички битови отпадъци) и 116 кг депонирани (24% от всички битови отпадъци) на човек за година. Тоест рециклирането в България е под средното за ЕС на човек за година. От друга страна данните са за рециклиране, а трябва да се вземе предвид и разделното събиране – какъв процент от целия генериран отпадък е бил разделно събран и след това рециклиран. Цифрови технологии: Бихме искали да знаем по-конкретно какви цифрови технологии ще бъдат използвани и дали ще има и подобряване на вече създадени информационни системи в институциите, които да се ползват в дългосрочен план. Например Национална информационна система за отпадъци, която съществува, но все още не се използва.
4/ Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци, % – в момента 65%, целта ни е 35%, а средната за ЕС е 46%; Тази нетипично амбициозна на фона на общата ниска амбиция цел остава необяснена. Буди подозрения, че зад „третирането“ на отпадъци се крие намерението за инсинериране (горене на отпадъци) – практика, която е напълно несъвместима с дефиницията и принципите на кръговата икономика!!! За да не сме голословни ще допълним: Ако се спазват цялостно йерархията за управление на отпадъци и концепцията за кръгова икономика , то следва продукти, които не могат да се употребят повторно, рециклират, компостират, изобщо да не съществуват на пазара. Нужни са политики за промени в промишления дизайн на тези продукти. Ако се насърчава изгарянето, тази промяна няма как да се случи. В допълнение при изгаряне на отпадъци се отделят вредни емисии, което влиза в противоречие с целите за качество на атмосферния въздух, както и между 20 и 25% се отделя пепел, която трябва да се депонира – още едно противоречие – с целите за Кръгова икономика. **
5/ Дори не коментираме нивата за инвестиции в развойна дейност и иновации – докато нивата са под средните за ЕС, страната ще е винаги догонваща във всяко отношение. Като цяло е подвеждащо прилагането на цели, които се сравняват със средните европейски нива през 2020. Това дори не е отбелязано в стратегията. Така например цитираната (в пореден документ) цел на България за 2030 г. за ВЕИ е 27%, при 20% през настоящата 2020 г. и се съпоставя със средно ниво за ЕС сега от 18%. (Данните за ЕС са на Евростат за 2018 г. – като последните данни дори не са още публикувани, за да твърдим дали ЕС е постигнал и надскочил целевите 20% към 2020 г.) Целта за ЕС обаче за 2030 е 32%. Тук включваме страни с много повече индустрия от България, които имат далеч по-големи предизвикателства в енергийната си трансформация. България на книга надхвърля целта, която е обещала пред ЕС за 2020, но нашите 16%, които сме докарали до 20% са далеч под потенциала за пазарно базирано развитие на ВЕИ в страната. Целта от 27% на пръв поглед е близка до нивата на ЕС, но всъщност целта ни за електроенергия (30%) от ВЕИ е в рязък контраст с новите амбициозни цели на съседна Гърция (62% и почти пълен изход от въглищата още през 2023) и електроенергийният микс на Румъния (който се движи около и над 40% още от сега) и целта за ВЕИ в транспорта от 14% съвсем дърпа статистиката надолу. https://csd.bg/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2020_05/SEE-Coal-Exit_ WEB.pdf
Стратегията не отчита възможността от навлизане на нови европейски нива на амбиция за политики по климат и околна среда и не залага срокове за преразглеждане на амбицията, която е заложена в този план. С оглед на много вероятното приемане на нови по-амбициозни цели за климат към 2030 от ЕС, тази възможност трябва да се предвиди своевременно. Предвид, че се очаква 1 тон намаление на емисиите на глава от населението, допълнителна редукция на населението в страната, ръст на емисиите от транспорта към 2030 г. и незначително намаление на въглищните мощности, има две цели, които на пръв поглед не са в синхрон. Предвиденият явно висок ръст на БВП, съдейки по редукцията на интензитета на емисиите от ПГ на единица БВП и емисиите на глава от населението. Тези цифри се нуждаят от допълнителна обосновка в стратегията.
Предвид, че следващата цел “Интензивност на емисиите на парникови газове в консумацията на енергия” също отбелязва едва 10% напредък, явно се очаква сериозен ръст на БВП и сериозни постижения в областта на енергийната ефективност. Моля, тези взаимовръзки да се обосноват в стратегията! Последното се налага и защото в частта за енергийна ефективност не са отбелязани цели, които могат да оправдаят цифрата.
Накрая отбелязваме, че по традиция са дадени минималните законови срокове за коментари по стратегията и то в най-отпускарско време и време на гражданско недоволство към правителството. Ако правителството иска гражданското общество да допринася с полезни и задълбочени коментари и да се развива партньорски дух, то е добре сроковете за коментари да бъдат по-щедри и да не се придържат само към законовия минимум.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/08/matt-seymour-8X2siC3gSj4-unsplash-scaled.jpg25602397violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-08-27 11:07:162020-08-28 10:31:21Коментари на За Земята и Грийнпийс България относно “Проект на детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие „България 2030“
Решихме, че е важно да напишем този текст, тъй като ескалиралата международна здравна криза накара много хора да забравят, че пластмасата продължава да бъде проблем. Нещо повече — във времена като сегашните тя ни дава измамна сигурност, а в същото време излага здравето ни на риск. Да, включително от инфекция. Преди пандемията от последния коронавирус, а и след нея. Въпреки че не се препоръчват за здрави хора, а ефективността им е съмнителна, маските за еднократна употреба вече започват да наводняват плажовете в Хонг Конг. Според информация, цитирана от Ройтерс, в града около 7.4 милиона човека ги използват всеки ден. Сами можете да сметнете резултата за природата и нас.
Прочетете внимателно и се замислете дали не рискувате здравето си в по-голяма степен, когато необосновано се доверявате на пластмасата?
Нито една еднократна пластмасова опаковка не е стерилна,
освен ако това не е изрично обозначено на нея.
За различните еднократни пластмасови опаковки има определени «приемливи» нива на бактериално замърсяване, което се смята за неизбежно. Например, една пластмасова бутилка минава през цялата бутилираща фабрика, поставя се на палет и се превозва до магазина, като през цялото това време бива докосвана и събира прах. Нямаме представа кой е докосвал еднократните опаковки, но когато използваме собствени многократни съдове за храна или напитки, хигиената е напълно под наш контрол.
Тези притеснителни факти не са причина да се паникьосаме още повече и да се отдадем на отчаяние. В настоящата ситуация, вместо да правят крачка назад и да се връщат към използването само на еднократни съдове, търговските обекти, предлагащи храни и напитки за бърза консумация, трябва да проявят отговорност и да предлагат на клиентите си
чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба –
както за консумация на място, така и за изнасяне от обекта. Последното — срещу депозит, разбира се. Виждаме, че дори по време на огромни и, хм, да ги наречем всенародни събития, на които не се събират само борци срещу еднократната пластмаса, като коледните и бирените фестивали тип Октоберфест в Германия, депозитната система работи. Срещу едно евро получаваш питието си в стъклена чаша, която връщаш. Срещу депозита можеш да я запазиш и за себе си, като спомен.
В заведенията, където се събират много деца, като детските градини или лагери,
много по-безопасно от чашата за еднократна употреба
е да се въведе личната чаша (каквото е изискването по закон). Тя, разбира се, трябва редовно се дезинфекцира. Еднократните чаши не се дезинфекцират, а децата не ги различават и лесно могат да объркат използваните с неизползваните или своята с чужда.
Независимо колко дълго ще продължи пандемията, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след края й.
Затова нашият извод е: Еднократните опаковки далеч не са стерилни. Заведенията за хранене и напитки трябва да предлагат чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба. Правете и вие това вкъщи — мийте и дезинфекцирайте повърхностите, върху които поставяте покупки, мийте ръцете за по 20 секунди при влизане и излизане от помещенията и си стойте у дома, ако работата ви позволява.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/03/photo-1562684750-0553aea79845.jpeg9011351violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-03-17 13:24:052020-03-23 20:00:54Имайте предвид, че еднократната пластмаса не е стерилна!
Нови документи разкриват, че регулаторните органи на Канада са използвали търговското споразумение между ЕС и Канада, за да отслабят европейски регулации за безопасност на храните. Въз основа на Законите за достъп до информация, неправителствената организация Council of Canadians е получила документи от първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 г. Това е един от многото, така наречени комитети за регулаторно сътрудничество, създадени, за да обсъждат регулациите, които засягат двустранната търговия между Канада и ЕС. Канадската организация, съвместно с FoodWatch Нидерландия издадоха и доклад на база на документите.
Документите показват, че Канада е оспорила много европейски регулации, включително такива, свързани с животни, растения, пестициди, хербициди и принципа на предпазливостта. Последният е залегнал в основните регулации на ЕС, свързани с храните, химикалите и пестицидите и изисква страните членки да предприемат превантивни действия, когато е налице риск за общественото здраве и биоразнообразието. Документите показват, че канадските регулатори не само се противопоставят на този подход на ЕС, но получават уверение от европейските регулатори, че в крайна сметка ЕС ще го промени. На много места в документите изглежда, че канадските регулаторни органи се опитват завоалирано да заплашват ЕС със Световната тръговска организация. В отговор регулаторните органи на ЕС уверяват канадските власти, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи възможност да участва в законодателния процес на съюза.
Според документите изглежда, че Канада успява да промени минималните остатъчни нива на пестициди и хербициди. В няколко случая, касаещи диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, но и взема решение за кампания, която да промени европейското законодателство, както и това на отделните страни членки. „Трябва да приемаме по-високите стандарти на ЕС за безопасност на храните, а не да ги разрушаваме” казва Суджата Дей (Sujata Dey) от Council of Canadians. „Тези документи показват, че Канада подкрепя интересите на САЩ в стила на Тръмп, атакувайки разумното законодателство на ЕС, което защитава човешкото здраве, животните и природата.” добавя тя.
Документите показват, че в някои случаи канадските регулатори отказват да обсъждат въпросите на европейските си колеги. В тези случаи канадската страна твърди, че трябва да хармонизират регулациите си със САЩ, а не с ЕС, поради важността на американския пазар за тях.
„Важно е българските и европейските политици да обърнат внимание на тези документи, понеже рекламата на СЕТА не отразява реалността” казва Ивайло Попов от „За Земята.” „На нас ни се повтаря, че регулаторните органи по прилагането на СЕТА няма да навредят на здравето и природата ни. Казват, че принципът на предпазливостта е залегнал в споразумението и ще бъде ненакърним. Но още от първата среща на един от многото комитети се вижда, че това не е така, а СЕТА заплашва безопасността на храните в ЕС. Това е само част от причините, заради които България не трябва да ратифицира споразумението.”.
Избрани пасажи от документите могат да се намерят тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/02/shutterstock_498015112.jpg600900ipopovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-02-18 11:39:282020-02-18 11:39:28Канада използва СЕТА, за да атакува европейските правила за безопасност на храните, разкриват нови документи
Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта.
Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.
В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това.
Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.
“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.
Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите.
Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.
“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира Меглена Антонова.
А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/12/Screenshot-2019-12-10-19.31.01.png13062380violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-01-17 15:22:092024-08-19 17:05:16Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата. Време е да се подготвим
На 7 август българските власти заявиха, че най-скъпоструващият участък на АМ „Струма“, лот 3.2 или участъка на Кресненския пролом, ще се финансира от националния бюджет. И то със значителната сума от 741 млн лева. Това се случва само няколко дни след подадената жалба от български и международни правозащитни и екоорганизации към Европейската комисия за погазване на европейското екологично законодателство заради унищоженото биоразнообразие в района на Кресненския пролом.
Финансирането от държавния бюджет създава риск да бъдат загубени не само европейските пари за тази и за всички други отсечки на магистралата, но и да бъдат наложени глоби, ако Европейската комисия установи сериозни нарушения на законите на Европейския съюз и заведе дело срещу България, както беше в случая с Калиакра.
Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ заяви: „Българските власти упорито настояват отсечката на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом да минава през него, независимо че това е в противовес на първоначалните изисквания на Европейската комисия още от 2008 година“.
До момента не е оценено колко ще струва алтернативният вариант, за който настояват местните хора. А именно — извеждането на пътя изцяло извън дефилето и дали това ще струва повече от Г10.5 и че това варианта, който е предпочитан от хората.
Това се случва след като през май месец премиерът Борисов, в предизборна обиколка по трасето на АМ „Струма“, предаваше на живо от автомобила си и ясно заяви: „Ще направя магистрала „Струма“ до Кресна от двете страни, а после, който иска, да дава няколко милиарда, може да я качи по върховете, защото така искат… Трябва да си зададем много важен въпрос – да дадем ли тези милиарди за тази отсечка от 14 км или да има магистрала от София до Видин.“
До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата АМ „Струма“ в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.
Въпреки че за забавянето и риска от глоби е изцяло отговорно правителството, управляващо в момента, вината ще бъде поета от всички граждани.
Това, което правителството е избрало да строи в отсечката на Кресненски пролом е само първокласен път, застанал като тапа по средата на магистралата и има риск да генерира отново задръствания в пиковите моменти през всичките години на строителство.
Кресненският пролом ще остане и занапред печално известен с големия брой катастрофи, тъй като избраният в момента вариант за строителство – посоката Кулата – София на магистралата да бъде именно през пролома, не решава проблема с трафика.
Местните хора остават без локален път и достъп до села и земеделски земи и като цяло района е обречен на икономически упадък след построяването на „магистралата”.
Ще бъде окончателно унищожено и биоразнообразието на Кресненски пролом и ще бъдат дълготрайно унищожени възможностите за развитие на туризъм в района.
За всичко това българските данъкоплатци ще трябва да платят не само цената за цялата магистрала, но и да плащат наложените от Европа глоби.
Междувременно вчера, 8 август, беше получено потвърждение от страна на ЕК за регистриране на жалбата, подадена от НПО за нарушаване на европейските екологични директиви от страна на България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/08/Screenshot-2019-08-08-18.14.34.png13242010violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-08-08 18:13:012019-08-09 13:45:56Отново завой в заявленията на управляващите относно Автомагистрала Струма. Кой ще плати цената?
Адвокати и екологични организации призоваха днес Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в района на Кресненския пролом. [1]
Независим научен анализ, изготвен от специалисти по биоразнообразие, разкри, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни вероятно са напълно изчезнали от региона на уникалния за България и Европа Кресненски пролом. [2] Причината за това е трафика на камиони и автомобили през пролома, както и значителното нарастване на въпросния транзитен трафик след отварянето на границата с Гърция през 2007 г. и при построена магистрала от двете му страни. [3]
Доказателствата от българските учени са включени в жалба срещу Българското правителство към Европейската комисия и Вицепрезидента й Франс Тимерманс, внесена днес от мрежата за централна и източна Европа Бенкуоч, адвокатската организация Клайънт Ърт (ClientEarth), Приятели на земята Европа (Friends of the Earth Europe), и Екологично сдружение “За Земята”. Жалбата излага нарушения на Европейската директива за хабитатите по време на построяването на еврофинансираната автомагистрала “Струма”, което е довело до безпрецедентно унищожаване на естествени хабитати и ключово биоразнообразие – като защитени прилепи, змии и костенурки.
Евелина Тилец – Бакаларз, адвокат по биоразнообразие към ClientEarth, коментира:
“Неприемливо е, че уникалното биоразнообразие на Кресненския пролом се разрушава в нарушение на Европейското законодателство от същите власти, които са длъжни да го опазват. Ако Европейската комисия не предприеме спешни мерки, ситуацията може да излезе извън контрол и вече да няма да има какво да бъде опазвано в региона на пролома”.
Кресненският пролом се намира в югозападна България по поречието на река Струма и е класифициран като гореща точка на биоразнообразие с уникално богатство на видове с две Натура 2000 зони, съдържащи 92 вида. С решение на Министерството на околната среда от 2017, тунелният и най-щадящ вариант, както за местните хора, така и за биоразнообразието, бе отменен, и автомагистрала “Струма” в момента се планирана да премине в посока София – Кулата, през самия пролом, а в обратна посока – от изток. Вариантът дълъг тунел и извеждането на трафика извън дефилето беше ключово условие за финансиране на цялата магистрала, поставено от Европейската комисия още преди започването на първите строежи на АМ “Струма”.
“България има невероятна и незаменима природа, какъвто е и Кресненския пролом, но той вече е подложен на унищожение. Автомобилите и камионите ежедневно убиват животни по пътя, докато българското правителство не предприема никакви мерки това да бъде предотвратено. От съществена важност е Европейската комисия да предприеме спешни мерки за спасяването на нашата природа – тряфикът трябва да бъде изнесен извън Кресненския пролом”. [4]. казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.
Европейският Омбудсман също обяви тази седмица, че започва разследване на Европейската Комисия относно нейното управление на случая с Кресненския пролом.
Бележки:
Тази жалба е продължение на жалба, подадена преди две години от екологичните организации срещу плановете за построяването на магистралата през Кресненския пролом. Европейската комисия до този момент не е предприела мерки за спазването на Европейското законодателство, въпреки че е била алармирана и следи случай от близо 20 години.
Българският Министър-предстедател Бойко Борисов в изказване от 23 май 2019 индикира, че може да отложи плановете за построяването на АМ Струма и да остави трафика да минава през Кресненския пролом.
Вероятно отговорността за вземането на правни мерки срещу Европейската комисия ще падне върху следващата Комисия.
CEE Bankwatch Network е най-голямата мрежа на местни екологични организации, и органиации, които се борят за правата на човека. Те наблюдават международните финансови институции, които са отговорни за стотици инвестиции по света. Банките и фондовете, които наблюдаваме са често непрозрачни и слабо обществено отговорни.
ClientEarth е благотворителна организация, която използва силата на закона, за да защитава хората и планетата. Ние сме международни адвокати, които намират практични решения за най-големите екологични предизвикателства в света. Борим се против промяната в климата, за опазването на биоразнообразието на океаните, за по-силно управление на горите, за по-зелена енергия, за бизнес, който да бъде по-отговорен и за по-прозрачно управление. От нашите офиси в Лондон, Брюксел, Варшава, Берлин, Мадрид и Бейджин, ние работим върху закони, които са нарушени, борим се в съда за тяхното прилагане.
Friends of the Earth Europe е най-голямата грaсруутс мрежа в Европа, която обединява над 30 организации с хиляди местни групи. Ние се борим за днешните най-спешни екологични и социални въпроси. Промотираме екологично устойчиви общности на местно, национално, регионално и глобално ниво.
Екологично сдружение “За Земята”/Приятели на Земята България е екологична неправителствена организация, създадена, за да работи за устойчив начин на живот и отговорни лични и политически решения за нашата планета, борейки се едновременно срещу експлоатацията на хората и природата. С офис в София, организацията работи с граждански групи из цялата страна.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/08/Screenshot-2019-08-01-14.25.41.png10701606violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-08-01 14:05:252019-08-01 15:00:40Правни и екологични организации призовават Европейската комисия за спешни действия за опазването на Кресненския пролом
Страната ни системно отказва да защити правото на чист въздух на гражданите и
Европейската комисия започва поредна процедура срещу България в Европейския съд. Този път — за неспазване на пределно допустимите стойности за серен диоксид (SO2), чийто източник е горенето на въглища в топлоелектрически централи. От години данните показват трайно завишаване на допустимите почасови и дневни стойности в района на четирите топлоелектроцентрали от Маришкия басейн, като ТЕЦ Марица изток 2 се сочи като основен източник на замърсяването. [1]
Както неколкократно „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ алармират, на този фон Министерство на околна среда [2] даде безсрочно изключение от новите правила за емисиите от централите (т.нар. дерогация) точно за серен диоксид на Марица изток 2. Така централата има зелена светлина да не спазва пределно допустимите стойности, което може да доведе до налагането на поредната глоба за държавата.
„От една страна гражданите ще продължат да плащат здравната цена за бездействието на политиците, а от друга – ще плащат и за финансовите последици от тези нарушения като данъкоплатци. Двете американски централи и „Брикел“ ЕАД, свързвана с Христо Ковачки, също са се наредили на опашката за дерогации.
Позицията на МОСВ от днес по темата по никакъв начин не адресира същността на проблема със замърсяването със серен диоксид – а именно, необходимостта от план за поетапно излизане от зависимостта от въглищата,“ коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.
Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите при определени условия.
„Новото дело срещу България е много силен сигнал за нуждата от спешни мерки спрямо централите в района, които да гарантират спазване на екологичното законодателство. То потвърждава и твърдението ни, че дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 е предоставена в нарушение на правилото условията в разрешителното да гарантират спазване на еконормите,“ коментира адвокат Регина Стоилова от „За Земята“.
Това е второ дело срещу България за неспазване на законодателството за чистота на въздуха. Припомняме, че страната ни беше осъдена през април 2017 г. заради високи стойности за фини прахови частици — ФПЧ10.
Решението е част от предприетите днес активни действия на Комисията с цел защита на здравето на гражданите от лошото качество на въздуха съгласно насоките в съобщението на Комисията от май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички“. Подобна процедура е започната и срещу Испания, но за неспазване на нормите за азотен диоксид.
[2] Дерогации могат да бъдат дадени на централите с актуализиране на комплексните им разрешителни от Изпълнителната агенция по околна среда, която е подопечна на Министерство на околната среда и водите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/07/shutterstock_668221597-1.jpg6671000violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-07-25 17:14:322024-08-19 16:26:02България отново на съд за неспазване на законодателството за чист въздух на ЕС, този път заради тецовете на въглища
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 
Reload document 
Open in new tab 
