, ,

Млади За Земята – българските делегати в Mock COP26 – младежката климатична конференция

Двадесет и шестото издание на COP – климатичната конференция на ООН – беше отложено заради пандемията. В отговор на това, млади активисти организират Mock COP26 – виртуална симулация на COP.

Mock COP26 ще се проведе от 19.11.2020 до 1.12.2020 с участието на над 350 делегати от 150 страни. Целта на симулацията е да покаже добавената стойност от участието на младите хора при формирането на климатичните политики, както и да предизвика световните лидери да вземат навременни мерки срещу климатичната криза. Делегатите от всяка държава ще представят изявление, изясняващо позицията на младите хора от страната им. Дискусиите ще бъдат по пет конкретни теми: климатична справедливост, образование, здраве и психично здраве, зелени работни места, национални цели за намаляване на парниковите емисии (NDCs).

Радостина Славкова и Димитра Канева са българските делегати в Mock COP26.

Радостина Славкова е обучител и активист за климата с екологично образование. Тя е координатор на “Млади За Земята”, като току що приключи мандатът й в управителния съвет (steering group) на европейската младежка мрежа Young Friends of the Earth Europe. Част е и от Петъци за бъдеще България – младежкото самоорганизирано движение за климатична и екосоциална справедливост.

„Това, което ме накара да кандидатствам в Mock COP26 е за да покажа на световните лидери и на българския премиер в частност, че младите хора се вълнуват и следят действията им, които касаят не само конкретни текущи проблеми, но и общото ни бъдеще. Възстановяването след коронавирусната пандемия трябва да бъде зелено и справедливо, не можем да си позволим повече да вървим срещу науката и да позволим в идните години хората да изпитат на собствен гръб цената на климатичното бездействие. Призовавам европейските лидери да се обединят около цел за намаляване на емисиите от парникови газове от поне 65% до 2030г., така че да имаме шанс да живеем в свят със средна температура до 1,5 С.“

Димитра Канева е активист за климата. Другата й страст е театралното изкуство и тя вярва, че театърът е мястото, на което могат да се родят решения за бъдещето ни. Тя е член на „Млади За Земята“, като наскоро стана част от управителния съвет на Young Friends of the Earth Europe. Също така, Димитра е и директор „Връзки с обществеността“ в управителния съвет на гражданско сдружение „Щастливеца“.

„Кандидатствах в Mock COP26, защото вярвам, че ние, младите хора, трябва да участваме в решенията, които засягат нашето бъдеще и бъдещето на идните поколения. Mock COP26 ще се проведе изцяло онлайн, което показва, че не е чак толкова трудно да се организира подобно събитие, дори и в сегашната пандемична ситуация. Вярвам, че това обединение на млади активисти от цял свят ще покаже на световните политически лидери, че младите хора се вълнуват от бъдещето си на планетата, и че това ще ги подтикне да вземат мерки относно най-голямата криза, пред която сме изправени. Отлагането на COP не отлага и не отменя ефектите от климатичните промени. Устойчивото бъдеще е възможно, ако всички се обединим и действаме сега.“

Можете да гледате церемонията по откриването на Mock COP26 на 19.11.2020 (четвъртък) от 14:00 ч. тук:

Очаквайте впечатления и други ъпдейти от делегатите ни в инстаграм профила на За Земята.

Повече информация, включително програмата на конференцията можете да намерите на:

https://www.mockcop.org/

както и в социалните мрежи,

https://www.facebook.com/MockCOP26

https://www.instagram.com/mockcop26/

https://twitter.com/mockcop26

https://www.youtube.com/channel/UCS83O_219xdmH_la0w-rC6Q

https://www.mockcop.org/

/by
,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 16.09.2020 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1.  Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2019 г.

2. Приемане и изключване на членове.

3. Промяна на Устав.

4. Избор на членове на Управителен съвет.

5. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

15.08.2020 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

/by
, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

/by
, , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

/by
, , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция „За да остане природа в България“ изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

/by
, , ,

София ще бъде зависима от изгарянето на отпадъци за 30 години напред

Столична община вкарва София в огромен дълг, за да изгаря отпадъци в ТЕЦ „София“ до Централна гара.

Въпреки гражданската съпротива, въпреки многобройните дела в съда, въпреки огромния проблем с изгарянето на отпадъци в България, Европейската комисия е одобрила построяването на огромно съоръжение за изгаряне на отпадъци в София. От пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

С новината се похвали европейската пресслужба, докато Столична община и МОСВ мълчат. Особено възмутително е, че това е поредното събитие, което се случва, докато хората са затворени под карантина и не могат да реагират адекватно на поредната заплаха за тяхното здраве. За какви граждански свободи говорим, когато институциите се възползват от всеки възможен момент на безпомощност, за да ни наложат своите решения?

Цялата процедура по вземане на решението за построяване на завод за изгаряне на отпадъци беше изключително непрозрачна. Припомняме, че в продължение на две години „За Земята“, с помощта на програма „Достъп до информация“ водеха съдебно дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод. В крайна сметка делото стигна до Върховния административен съд, който потвърди, че информацията трябва да е публична. Въпреки всичко в последното писмо от Столична община отново ни отказват достъп до Анализ разходи и ползи – най-важният финансов документ, в който могат да се видят разходите, които се очакват по време на работата на инсталацията.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София възмути жителите на района в непосредствена близост, които се бориха за правата си, но изгубиха делото. Доводът беше, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея.
Решението отпадъците да се изгарят задълбочава допълнително проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системното неглижиране от страна на администрацията.

Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, освен това общински съветници искат референдум, който също може да реши съдбата на проекта.

/by
, , ,

“За Земята” и WWF събраха ангажираните в енергийния преход

Френският културен център стана домакин на целодневна дискусия, посветена на прехода отвъд въглищата. Можете да гледате видео тук, тук и тук. Организатори са природозащитните организации За Земята и WWF, които от години работят по темата и често инициират срещи и събития, в които събират често противоречащи си и взаимно изключващи се мнения. Първата кръгла маса на тема справедлив преход в България беше реализирана в края на 2018, отново от двете организации. Тогава все още държавите в Европейския съюз не бяха обединени около инициативите, които станаха известни като Зелена сделка, затова и много от участниците отричаха, че енергийният преход се задава. Вече се убедихме че колкото повече се отлагат решенията за този преход , толкова по-болезнени и с тежки социални последици ще бъдат мерките наложени от икономическата логика. Само за една година, след решителни стъпки на европейско ниво, мненията бяха далеч по-балансирали и концентрирани върху търсенето на решения и нови възможности, с радост констатира Тодор Тодоров от “За Земята”. Сделката е само една рамка, затова разчитам участниците да споделят как според тях тя трябва да се случи по на-добрия начин, заключи той.

Публичната дискусия, озаглавена „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България” успя да събере представители на централната власт, общините, граждански организации, науката и бизнеса, тъй като темата изисква своевременни действия от страна на всяка от заинтересованите страни. Инициативата е част от проект EUKI за справедлив енергиен преход преход , обхващащ партньорски инициативи и споделяне на ноухау между Германия и Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Гърция , България.

Въпреки известните различия относно приоритетите в предстоящия икономически и социален процес, налаган спешно от нуждата от действия срещу промяната на климата, участниците споделиха общото мнение, че забавянето на мерките за енергиен преход ще има тежки последици за цялото общество и ще затрудни както прилагането на решения за устойчива енергийна и икономическа трансформация, така и предприемането на спешни мерки за справяне с негативите при случващото се вече преструктуриране на сектора и закриване на работни места.

В уводните си думи Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България акцентира, че станалият известен като Европейски зелен пакт е Новата стратегия за растеж на Европа, която интегрира спешната нужда от трансформация и развитие на чисти технологии, които да забързат процеса на декарбонизация на икономиката на континента. Той припомни, че тази посока на развитие е изцяло определена от очакванията на европейските граждани, които са дали гласа си на последните европейски избори.

“На правителствено ниво вече работи координационен съвет под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев. В този съвет са представени всички министерства, агенции, които пряко са свързани с темата Зелената сделка.”, подчерта заместник министърът на околната среда и водите, Атанаска Николова, която определи пълната реализация на целите в Стратегията за развитие на ЕС като предизвикателен реинженеринг на цялата икономика и промяна на начина на функциониране на обществото и начина на живот. За България като водещи теми тя цитира запазването на конкурентоспособността, растежа на икономиката, повишаване на енергийната ефективност, технологичната неутралност и социалната справедливост.
Заедно със зам. министърът на енергетиката Жечо Станков настояха, че промяната ще е успешна, ако е справедлива, плавна и се вземат предвид националните специфики. “Трябва да въвлечем хората от регионите, ако те не чувстват справедлив прехода, няма как да е справедлив”, каза министър Станков. На въпроса как ще бъдат включени гражданите, които са неизследван и нереализиран потенциал, той обясни, че България е
отлично подготвена и нормативната база се променя така, че да направи производството на възобновяема енергия за собствени нужди по-атрактивно.

“Зелената сделка ще се случи с или без нас”, съгласи се и представителят на въглищната индустрия Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“. Тя се присъедини към защитниците на Зелената сделка, което е в пълен контраст с факта, че оглавява топлоелектроцентрала със сериозен въглероден отпечатък и източник на сериозни социални и екологични проблеми.

Върху разговорът в рамките на обществото и включването на самите хора в процеса се концентрира Меглена Русинова от Българска фотоволтаична асоциация. Тя обясни, че целта е да подобрим качеството на околната среда и конкурентоспособността на всички държави-членки, включително тези от периферията като България. Русинова изтъкна, че една от големите победи е залагането на минимума от 30% енергия от възобновяеми източници, залегнала в Националния план. Илиана Павлова от Българска стопанска камара се концентрира върху кръговата икономика като част от енергийната система и научните изследвания като фактор в Зелената сделка.

Към проблемите на общинско и областно ниво привлякоха вниманието Веселка Иванова, началник отдел Програми и проекти на общините към Национално сдружение на общините, Антон Илиев, главен експерт от община Бобов дол и Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник.
“Ние в България проспахме 12 години по отношение на дейности в сферата на околната среда, забелязваме една мимикрия и движение на празен ход, докато скандинавските и другите държави-членки на съюза работиха доста усилено. За съжаление имаме и общините вина, защото не сме достатъчно смели.”, каза г-жа Иванова. Тя цитира докладът за България на европейската комисия, според който страната ни подхожда неадекватно към проблемите на околната среда и това пречи на растежа. Според нея, обаче положителното в ситуацията е, че общините имат сериозен опит в писане и администриране на европроекти, а над 50% от проектите са реализирани от българските общини.

“Между 7 и 10 хиляди са заетите във въглищният сектор, в отговор на нашето запитване Министерство на труда и социалната политика каза, че на фона на глада за кадри, те със сигурност няма да останат без работа. Нашата роля е да настояваме за регионални планове за енергиен и икономически преход , включващи преквалификация за тези хора.”, обясни в заключение Тодор Тодоров от За Земята.
Отново се уверихме, че само с общите усилия на всички заинтересовани страни можем да постигнем успешен и справедлив енергиен преход.
Дискусията беше в духът на доброто партньорство и си личеше, че участниците имат амбицията да преодолеят проблемите. Като цяло заинтересованите страни разбираха ангажиментите си и показаха, че ги приемат насериозно, но предизвикателството пред България е да не продължава да губи ценно време.
Зеленият пакт дава много възможности ,но те са на конкурентен принцип, най-голямо финансиране ще получат страните, предлагащи стойностни и гарантиращи устойчив резултат планове за енергиен и икономически преход. Ние можем да бъдем една от тези страни.

/by
, , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

/by
, , , , , , ,

Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата.  Време е да се подготвим

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

 

/by
, , , ,

Анкети показват, че домакинствата са доволни от подмяната на печки по пилотната програма на Столична община

По-лесно, по-леко, по-чисто и по-удобно — така коментират отоплението на пелетни печки участниците в пилотната програма на Столична община в анкетата, проведена от Екологично сдружение За Земята. От 30 запитани, 29 отговарят, че са удовлетворени от участието си и нито един не би се отказал.

Проектът е реализиран в Нови Искър през отоплителния сезон 2018/2019 г. и е една от мерките, които общината предприе, за да намали замърсяването на въздуха в София. Очаква се подмяната на неефективните уреди на гражданите да обхване 20 000 домакинства през следващите години. Инициативата започна с пилотен проект, който показа кои са силните страни и кои — слабите.

Малко над половината от анкетираните посочват, че след промяната в жилището им е по-топло, малко под половината, че няма разлика. Някои участници посочват лесната употреба, постоянната температура и уюта като допълнителни положителни ефекти.

На въпроса „Според вас отоплението с пелети по-скъпо или по-евтино е спрямо предишния ви начин на отопление“, от 29 отговорили, 54% казват, че е по-евтино, а по 23%, твърдят, че е по-скъпо, или че разходите са същите. Само един от запитаните е отговорил, че сега е по-студено и уточнява, че печката не затопля като камината, която е имал, но пък температурата е равномерна. Наша проверка установи, че участникът не е бил запознат, че уредът може да се настройва и целия сезон е работил на най-ниската степен на горене. Подобни казуси показват, че нуждата от по-ясни и подробни инструкции за експлоатация са основният недостатък, с който се сблъсква пилотното издание на програмата.

Анкетата установява, че един от най-сериозните проблеми при реализирането на Програмата са техническите ѝ аспекти. Те включват изключително висок процент дефектирали компоненти на печките и чести оплаквания от некачествени пелети.
Единадесет респондента или 42% споделят за проблеми с уредите, които са били отстранени. Четирима от тях споделят за по две технически неизправности за един и същи уред, а един, дори за 3 — два пъти е имало неработеща запалка и веднъж – изгоряла горелка. Така стават общо 17 дефекта за доставените 30 уреда.

Има случаи, в които техническите проблеми са били причина някои домакинства да се замислят дори за отказ от програмата. Някои от проблемите не са разрешени в рамките на същия или следващия ден, което, ако се случи в бъдещата мащабна програма за подмяна на уредите, би създало риск голям брой домакинства да останат без отопление в някои зимни дни.

Мащабът на същинската фаза от проекта означава, че Столична община трябва да обърне сериозно внимание на проблемите и да вземе мерки за намаляването им до минимум. Мерките, които могат да се приложат, варират от по-стриктни критерии за качество, до предвиждане на неустойки и други санкции за доставчиците, които не могат да се отзовават при проблем в най-кратки срокове. Тези санкции трябва да се предвидят и отразят още при формиране на обществените поръчки и след това в етапа на прецизиране на договорите, където следва да се заложат строги условия при наличие на дефекти, както и предварително да се поставят условия за обхвата на предоставената гаранция – да покрива всички възможни дефекти на всички елементи от уредите.

/by
,

Провалите на Нено Димов, които не трябва да повтаря новият министър

Коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ настоява като нов министър на околната среда да бъде назначена личност с достатъчен професионален капацитет, вътрешна убеденост и отговорно отношение към природата, така че гражданите в България да имат нормална среда на живот с чист въздух, чиста питейна вода и опазена природа, а България да избегне санкции от Европейската комисия.

На фона на настъпилата криза в управлението на околната среда, чиято кулминация е арестът и оставката на Нено Димов, природозащитните питат защо трябваше да се стигне до тук в Министерството на околната среда и водите?

Коалиция “За да остане природа в България” предупреждава, че смяната на поредния министър няма да доведе до подобрение в МОСВ, още по-малко с показни акции на прокуратурата и МВР, които най-вероятно няма да доведат до осъждане на Нено Димов. Трябва правителството окончателно да изостави досегашната политика на поставяне на частните интереси пред обществените, която води до катастрофа в областта на околната среда, водите, биоразнообразието и борбата с климатичните промени.

За първи път поискахме оставката на министър Нено Димов през август 2017 г. Оттогава не сме спирали да изтъкваме вредите, които неговото управление носеше всеки ден на българската природа и на здравето на българите. През 2018 г. това беше и искането на десетки хиляди български граждани, които протестираха в над 30 градове в България и по цял свят. Но въпреки нашите предупреждения и многобройните доказателства за некомпетентните му решения, които нанесоха непоправими вреди на природата, Нено Димов очевидно се ползваше с толеранс от страна на управляващите и до тази седмица не беше обсъждан въпросът за евентуалната му смяна.

За три години управление на Министър Димов Министерство на околната среда и водите и неговите поделения и териториални администрации задълбочиха управленската и експертна криза, в която се намираха. Всеки следващ министър ще има тежката задача практически да създаде наново структурите отговорни за опазване на околната среда и да намери експерти, които да разбират от темите, в които имат задължения.

Всички наши позиции са публични и достъпни в интернет. За да покажем за какво предупреждавахме, ще направим кратка рекапитулация на всички провали и вреди, нанесени от Нено Димов от май 2017 г., когато беше назначен за министър от третото правителство на Бойко Борисов, до сега:

    

  1. Нено Димов е лично отговорен за бедственото положение с питейната вода на град Перник. Управлението на водните ресурси е пряка отговорност на Министерство на околната среда и водите. Освен към язовирите за питейни нужди, Нено Димов блесна с безстопанственост и към реките, което настрои рибарите срещу правителството. Българските реки все повече биват убивани чрез строежи на МВЕЦ, изземване на баластра, “почиствания” на корита и замърсявания от промишлени и селскостопански субекти.
  1. Нено Димов е отговорен и за мръсния въздух в редица български градове. Продължаващите обгазявания на Гълъбово със серен диоксид доведоха през 2019 г. до задвижване от страна на ЕК на наказателната процедура, заради данни, предоставени от българското правителство „които показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на серен диоксид в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи” [1]. След осъдителното решение на съда на Европейския съюз през 2017 за мръсния въздух в България, ЕК все още не е доволна от мерките, предприети от Нено Димов по изпълнение на съдебното решение и през 2018 изпрати официално писмо в което каза, че ”е обезпокоена от бавния темп на промените и от липсата на координиран подход между органите за опазване на околната среда и другите органи на национално и местно равнище.” [2]
  1. Последните три години министерството претърпя пълен провал в управлението на отпадъците, като кулминацията беше безконтролният внос и горенето на отпадъци. Припомняме, че МОСВ продължава да подкрепя изграждането на инсталация за горене на отпадъци до град София.
  2. Водената от Нено Димов политика освен, че застрашава здравето на българите, вече включи държавата в хоризонтални процедури за неизпълнение на европейското екологично законодателство за НАТУРА 2000, екологична оценка и ОВОС и има опасност в бъдеще това да доведе до санкции. Хоризонталните наказателни процедури показват, че всички превантивни контролни механизми за опазване на околната среда не функционират правилно или изобщо не функционират. ЕК има сериозни забележки относно недостатъци и липси и при текущият и последващ контрол на самите решения на министерството. За неговото управление са отворени 14 нови наказателни процедури срещу България и продължават да се разглеждат 23 процедури открити при предходни министри.
  3. Господин Димов начело на МОСВ непрекъснато води кампания срещу екологичната мрежа Натура 2000 [3] и още по-лошо – срещу собствените си учени и международно признати български специалисти по биоразнообразие. Нено Димов всява противопоставяне на различни части на обществото и не успява да балансира за решаване на нито един екологичен проблем, с който се е захванал.
  4. Нено Димов се опита да прокара плановете за застрояване на Национален парк “Пирин” и Природен парк “Витоша”. И двата парка сега са без актуален план за управление, а софиянци не могат да ползват ски съоръженията на Витоша. Заради нежеланието на Нено Димов да одобри плана за управление на Природен парк “Българка” продължават да се изсичат поголовно естествени букови насаждения във вододайните зони на Габрово и Трявна. Природните паркове Странджа и Сините камъни също се изсичат безогледно заради липсата на планове за управление.
  5. Под негово ръководство продължи презастрояването на Черноморието, като България беше осъдена заради казуса Калиакра, докато продължават да никнат нелегални строежи в община Царево. На министър Димов не му направи впечатление криминалното опожаряване и източване на Шабленското и Дуранкулашко езера, извършени с разрешение на подчинения му РИОСВ.
  6. България може да се наложи да върне на Европейската комисия (EK) близо 1 милиард лева за строежа на АМ Струма, заради незаконно решение по ОВОС от 2017 г., подписано от Нено Димов. Както стана ясно от коментарите на ЕК по апликационната форма за магистралата, избраното трасе унищожава Кресненското дефиле, нарушава европейските директиви и се очаква да доведе до високи глоби и наказателни процедури. От 2009 година в дефилето загиват между 3 и 4 души на година и този проблем ще бъде само задълбочен с решението по ОВОС на Нено Димов.
  7. Нито един горскостопански план, приет по негово време не е подложен на процедури по екологична оценка или да е извършена оценка за съвместимост с Натура 2000. Това води на много места до преексплоатация на горите.
  8. Криенето на информация за околната среда се превърна в масова практика от всички структури на МОСВ. През 2019 година МОСВ получи антинaгpaдaтa „Kaтинap“ на Програма “Достъп до информация” зa влoшaвaнe нa пpaĸтиĸитe пo пpeдocтaвянe нa дocтъп дo инфopмaция и пo-ĸoнĸpeтнo зa oтĸaзитe дa пpeдocтaви дocтъп дo paзpeшeния, ĸoитo MOCB e издaлo нa въглищни цeнтpaли дa изгapят oтпaдъци зa eĸcпepимeнтaлни цeли – инфopмaция, cвъpзaнa cъc здpaвeтo и живoтa нa xopaтa.

Нено Димов не трябваше да бъде избиран изобщо за министър на околната среда и водите заради липсата на компетенции, но начинът по-който си отива не прави чест на една демократична и правова държава. Надяваме се управляващите най-после да са разбрали отговорностите, които носи екологичният министър за здравето и благоденствието на гражданите и това да проличи в избора на нов.

Линкове:

[1] Европейската комисия даде България на съд заради мръсния въздух (25.07.2019, Свободна Европа)

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30074953.html

[2] Производства от месец ноември за установяване на нарушения: основни решения (2018, Брюксел)

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/BG/MEMO_18_6247

[3]Одит на Сметната палата за изпълнението на „Ефективност на управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население в зоните от мрежата” за периода 2016 – 2018 г. https://www.bulnao.government.bg/bg/articles/za-golqma-chast-ot-zashtitenite-zoni-v-bylgariq-na-mrezhata-natura-2000-ne-e-opredelen-rezhim-za-opazvaneto-im-2276

[4] Медийна публиакция за нарушенията на европейските директиви в процедурата по ОВОС за АМ Струма през Кресненски пролом https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/infrastructure/2019/10/23/3980187_magistrala_struma_ostava_bez_evrofinansirane_zasega/

За контакти:

  • Тома Белев, АПБ, 0888 100 373 (Натура 2000, защитени територии и води)
  • Андрей Ковачев, СДП Балкани, 0887 788 218(Кресна):
  • Добромир Добринов, WWF България, 0897 811 234 (Гори, ОВОС, ЕО)
  • Иво Хлебаров, ЗаЗемята, 0898 252 303 (Въздух)

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

/by
, , , ,

Промените в наредбата за отпадъци: потушаване на скандалните разкрития, но не и решение на проблема

Липсата на контрол и гаранции за състава на внасяните в България отпадъци ще продължат да са проблем и след като бъдат приети планираните промени. Това се казва в становището на Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България, изпратено по Проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Създаването на ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци е добра, но недостатъчна стъпка за осигуряване на максимална защита на живота и здравето на населението.

“Очевидно е, че отново се предлагат законови промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни.”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО) се отлага от години и се очаква чак през 2021 година.

Нито в проекта на Наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда и водите да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието. Смятаме този пропуск за съществен, проблемът с разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася в България може да се окаже от особено голямо значение. Той може да прерасне и в проблем от значение за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министърът на околната среда и водите трябва спешно да изготви и да публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби.

Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия. Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване. А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали. Така интересът на тяхното лоби ще продължи да получава подкрепа пред обществения.

/by
, , , ,

АЕЦ Белене- кражбата продължава. Ще потопим ли и Великите сили в корупционния гьол?

Зомбито „проект за строеж на АЕЦ Белене“ продължава да покорява нови върхове на корупция, цинизъм и нагли лъжи с помощта на поредица български управници.

Идеята за строеж на втора АЕЦ стартира през 1981 г., когато правителството решава да построи 6 ядрени реактора на река Дунав, в Белене.  С края на комунистическото управление става ясно, че проектът е икономически неизгоден и е прекратен през 1992 година.
Издадена е т.нар. “Бяла книга“ на БАН, където са представени подробно аргументите за сеизмичната опасност и икономическата несъстоятелност на това мегаломанско начинание.

Единадесет години по-късно, през 2003 г.,  се възобновява желанието за кражба от националния бюджет от група политици и енергийни консултанти, обслужващи чужди интереси – идеята този път е за изграждане на 2 блока, всеки по 1000 MW.

С формулировката „продължение“ на проекта АЕЦ „Белене” се предрешава,  че технологията трябва да бъде руска с реактори ВВЕР-1000. Това обезсмисля фалшивия търг организиран от правителството, като автоматично се изключват други участници.

През април 2005 година  Мирослав Севлиевски министър на енергетиката обяви колко ще струва изграждането на АЕЦ „Белене”: „По изчисления на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси средствата за изграждането на двата реактора на АЕЦ „Белене“ са в размер на 2.5-2.6 млрд. евро.“

На 30 октомври 2006г. НЕК класира на първо място „Атомстройекспорт“ с цена не по-висока от 3.997 млрд. евро. Фирмата  е следвало да инкорпорира съществуващото на площадката оборудване. По-късно се оказва,че старото оборудване не може да бъде използвано, нещо което всички експерти твърдяха още преди т.нар.търг.

Тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви проекта за европейски, щял да получи подкрепата на ЕС и да се осъществи с европейски инвеститори. Разбира се нищо подобно не се случи, германската компания RWE се оттегли през 2009 г. проектът си остана руски, а Р. Овчаров и досега дефилира из медиите като енергиен експерт. По лошото е че никой не му търси отговорност, както и на всички замесени в престъпното източване на бюджета с този „проект“ над 30 години!

През 2009г. руснаците вече официално предлагат цена от 6 милиарда евро – типична измама при строеж на ядрени централи, предлага се ниска цена за да се спечели търга и след това с анекси и допълнителни споразумения се оскъпява неимоверно проекта. Аргументите са различни индексации, оскъпяване  на строителството, цената на медта, инфлацията и т.н.

През 2011г. Българското правителство обяви конкурс за икономически анализ на проекта за АЕЦ Белене, спечелен от британската банка HSBS. Според доклада на  HSBS – цената на проекта е 10,352 милиарда евро. Това е пореден образец за корупционната схема по която се ръководи този проект-икономическият анализ беше поръчан от българските власти едва след като бяха похарчени неправомерно над 1 милиард евро. Вместо да се направи в самото начало, при възникване на идеята за строеж на ядрена централа, за да се прецени дали има икономическа обосновка и осигурени средства за такъв грандомански проект.

АЕЦ  Белене е типичен пример за  развенчаване мита за „евтината“ ядрена енергия. Българските данъкоплатци, граждани на страната с най-ниски доходи в ЕС, бяха принудени да платят над 1,5 милиарда евро за опасен и ненужен строеж на ядрена централа. Всъщност само за площадка на ядрена централа, която българския министър председател през 2011 г. нарече гьол !

Всички споразумения между НЕК и руската „Атомстройекспорт“, както и направените плащания от над 810 млн. евро от страна на НЕК към руската компания за изграждането на АЕЦ „Белене“ са извършени в нарушение на Закона за обществените поръчки. Това установи проверка на Агенцията за „Държавна финансова инспекция“, чийто доклад беше публикуван през април 2012г.

http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/doklad_nek.pdf

Въпреки това инспекцията не е съставила акт за установяване на административно нарушение поради изтеклия тригодишен давностен срок ?!

За да бъде още по-абсурдна картинката, тогава начело на ДФИ е сегашния министър на енергетиката Т.Петкова, която с лекота премина от твърдението за корупция през 2012 г. към сегашната пламенна защита на жизнеността на проекта АЕЦ Белене.

Към тази сума трябва да прибавим и 600 милиона евро които България (НЕК чрез заем от държавния бюджет) плати на Росатом през 2016г. за оборудването което е поръчано през 2008 г. Така беше изпълнено решението на Арбитражния съд при международната търговска палата в Женева , където Росатом заведе дело срещу НЕК.

Игнорирането на икономическата логика , интересите на обществото и развитието на страната  продължи с поредния брутален обрат на идеята за строеж на АЕЦ Белене.

Същият премиер и правителство , които през 2012 спряха проекта поради икономическа несъстоятелност, а премиерът Боросов го нарече корупционен гьол, през 2018 взеха решение за „възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция“.

Енергийният ни министър Т.Петкова очаква  стратегическия инвеститор да бъде избран сред китайската държавна компания CNNC,  руската Росатом, или южно корейската KNNP.

Американската General Electric и френската Framatome да участват със свое оборудване.

Въвличането на Великите сили в нашия корупционен гьол продължи при посещението на премиера Борисов в САЩ в края на ноември 2019.

В Белия дом той обсъди с президента Тръмп диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй чрез замяна на руското гориво с това на американския производител Westinghouse. По-късно се оказа че още в началото на ноември АЕЦ Козлодуй е подписал договор с руската компания ТВЕЛ за доставка на руско ядрено гориво до 2025 г….

Другото предложение на премиера Борисов пред американския му домакин е използването на американски турбини, произведени от General Electric  за руските реактори в АЕЦ Белене.

Към General Electric  ще бъде отправена и официална покана за включване в проекта през януари 2020г. Според експерти поамериканчването на руските реактори е технически възможно , но много скъпо, ще има нужда от преработване на проекта и представянето му като нов за лицензиране пред отговорните институции.

Да не говорим че е свързано със сериозни икономически загуби за руската компания, която няма да използва свои турбини.

Към френската компания Фраматом също ще бъде отправено предложение през януари 2020 да участва в проекта със своята система за сигурност.

С други думи нашето правителство и премиер, както и голяма част от медиите в страната очакват  АЕЦ Белене да бъде построен за работа с руски реактори с американски турбини, френска система за сигурност… а за всичко да платят китайците.

Не е ясно само дали Великите сили ще се чувстват удобно, затънали в корупционния гьол на площадката на АЕЦ Белене.

/by
, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация. 

/by
, , , ,

Хората от предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха къща от кашони пред Министерски съвет, за да напомнят, че бъдещето им е неизвестно

Снимка: Анастас Търпанов

Жителите на предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха символична къща от кашони и внесоха своите искания в Министерски съвет. Това се случи в знак на протест, че заради разширението на рудниците за въглища на Мини Марица-изток, те трябва да напуснат домовете си срещу обезщетения, които го обричат на мизерия. Датата беше избрана неслучайно — ден след Международния ден на човешките права. За съжаление, не успяха да се срещнат с нито един министър.

Когато на 1 февруари излязоха пред парламента, те бяха уверени от не един и двама депутати, че ще съдействат за намиране на решение. Близо 10 месеца по-късно, вместо решение, предстои Коледа в неизвестното за жителите на двете села. Поканата за среща към министър Теменужка Петкова все още не е приета от министъра. На първия ден от новата 2020 година се очаква да започне процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023 година.

В същото време проблемът с обезщетенията е далеч от решението си. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците получават оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя е по цени от от 2007г., а средствата за трайни насаждения са неактуализирани от 2003-та година насам.

Отделно, няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат финансовите предложения на мините. По всичко изглежда, че те сами трябва да платят икономическата, социална и психическа цена за разширяването на рудника.
Дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и много собственици се отказват, приемайки каквото им се предложи.
Семействата, които са останали обаче, не искат да се отказват. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят жизнения стандарт, за който са се блъскали и градили цял живот.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. Лева. Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала части от стотинката от сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

Министерски съвет може да направи много неща за Бели бряг. Ето няколко примера:

1. Министрите могат да се запознаят отблизо с казуса на изселваното село.

2. Министрите могат да съдействат за среща между жителите на Бели бряг и министър Теменужка Петкова.

3. МС може да гласува промяна на наредбата за компенсация от загуба на продукция от трайни насаждения при принудително отчуждаване – същата трябва да може да се самоактуализира с промяната на пазарните цени. Към момента последно е променяна првез 2003г.

4. МС може да съдейства Мини Марица изток да променят цените, по които лимитират изкупната цена на земеделска земя. Изкупната цена е лимитирана с решение на борда на ММИ по нива от 2007г.

5. МС може да вземе решение за участие на България в Платформата за справедлив преход, за да има повече икономически алтернативи за зависимите от въглища региони.

/by
, , , ,

В Международния ден за човешки права: Хората от изселваните села Бели бряг и Трояново отново в София

Покана
сряда, 11.12.2019 г.
09:30 часа
пред Министерски съвет, бул. „Дондуков“, № 1
Къща от кашони пред Министерски съвет в Международния ден за човешки права ще построят няколко представители от изселваните села Бели бряг и Трояново. С нея напомнят, че им предстои тягостна Коледа. От 1 януари 2020г се очаква да стартира процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023г., поради разширяването на „Мини Марица изток“. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците имат оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя към мините е лимитирана по цени от 2007г. Средствата, които получават за трайните си насаждения се ръководят от наредба, неактуализирана от 2003та година насам. Няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат офертата на мините. Вероятно те ще трябва да си тръгнат, понасяйки всички неудобства и допълнителни разходи по осигуряване на новото си жилище другаде изцяло за своя сметка.

С кашоните, символ на преместването на домовете, хората от Бели бряг напомнят, че по техният казус няма справедливо решение. Поне 4 пъти са искали официално среща с Министъра на енергетиката, Теменужка Петкова, и желанието им бе прието. Утре те ще се обърнат към премиера Бойко Борисов и ще накарат Министерски съвет да забележи, че там, между Раднево и Гълъбово, хората имат само невъзможни за живеене домове.

На 1 февруари бяха в София.

През лятото пратиха писмо с искания.

И до сега не получават друго освен една недостатъчна торба с пари.

Тъй като в момента тече и световната среща за климата в Мадрид и с всяка изминала година става все по-ясно, че въглищата нямат никакво бъдеще в Европа, а и по света, освен краткосрочно и средносрочно, от За Земята припомняме с непълен списък, че живеем в държава с тежка зависимост от въглищната индустрия и с много казуси з нарушени човешки и вещни права от същата тази индустрия:

1. Град Гълъбово е единствения в ЕС, в който жителите са изложени на наднормени нива на серни оксиди и други замърсители, а властите само повтарят, че проблем няма.

2. Жителите на Голямо село, буквално прилепено към ТЕЦ Бобов дол, са изложени на постоянни нива на прах и други замърсители от централа, която почти не сме засичали да работи в нормален технически режим през последните години, , а властите само повтарят, че проблем няма.

3. Град Перник се бори с планове за изгаряне на отпадъци и биомаса в непреустроен ТЕЦ и с планове за утрояване на площта на шламохранилището на същия ТЕЦ все едно инсталацията ще работи за вечни времена.

4. Целият град Перник се намира върху концесионна площ – нещо, което властите могат до променят, но не правят никакво усилия. Града е обграден от зейнали открити мини, които няма кой да рекултивира и вероятно ще останат за сметка на обществения бюджет и бъдещите поколения

5. Отново в Перник, поради незаконен въгледобив бяха подкопани много къщи и през лятото на 2015г пропаднаха две и бяха засегнати още две къщи. Едно от делата за обезщетение за разрушения имот на г-жа Елка Тишкина завърши на всички български инстанции със загуба, въпреки ясните доказателства за бездействие и безстопанственост от страна на Община Перник и всички отговорни институции. Причината: законите у нас не могат ясно да определят чия е отговорността, което е чиста покана желаещи да заповядат и да изкопаят безнаказано целия град.

6. Край община Сливница, между селата Радуловци, Братушково и Бърложица бе одобрена през 2018 г нова въглищна мина. За смешна концесионна такса, ще бъдат засегнати имотите и препитанието на фермери и местни хора, а водоснабдяването на две села може да бъде поставено под заплаха. Делото срещу тази мина ще се разглежда на 20 март 2020г.

7. Министерски съвет и Министерство на енергетиката отказват да преразгледат статута на обекти с национално значение на някои въглищни мини и ТЕЦове, въпреки че те отдавна за изживели живота си – такива например за мините около гр Бобов дол, ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Брикел. Така едни икономически почти мъртви субекти често се охраняват, а и се поддържат живи с държавен чадър и със средства на данъкоплатеца и се прави невъзможно изследването на тяхната икономическа жизнеспособност и провеждането на дебат за тяхното бъдеще.

/by
, , ,

Мисия на Бернската конвенция ще проверява нарушенията по магистрала Струма

Днес, след докладваните от Европейската комисия нарушения на европейското природозащитно законодателство (в апликационната форма и процедурата по ОВОС), Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение да засили наблюдението на случая на строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом. В най-кратък срок в България ще бъде изпратена мисия на независим международен експерт, който да провери наличната информация и документи и да проведе  консултация с всички заинтересовани страни. Целта е да съдейства на българското правителство за решение за изграждане на магистралата с оглед опазването на природното богатство в района на Кресна и избор на алтернатива, осигуряваща сигурност и качествена транспортна връзка.

По време на заседанието председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ – Малина Крумова, не призна, че не е спазено европейското законодателство – и избегна да докладва какви действия ще предприеме за поправяне на извършените нарушения. Презентацията беше насочена към коментиране и обвинения за некоректна информация в докладите, внесени от природозащитните организации. 

Коалиция “Да спасим Кресненски пролом”, представена от Даниел Попов от Екологично сдружение “За Земята” и CEE Bankwatch Network докладва подробна информация за констатираните от Европейската комисия нарушения. 

Европейската комисия представи накратко внесената апликационна форма и официалните коментари към нея, като отново посочи, че са установени нарушения на европейското законодателство.

Правителството поиска спиране на наблюдението от Бернската конвенция и затваряне на досието. От своя страна пет страни, измежду които Германия, Франция, Унгария, Швейцария и Люксембург, подкрепиха природозащитниците и поискаха отваряне на досие констатация за наличие на вече извършени нарушения на Конвенцията. 

В последвалата разгорещена дискусия в сряда вечер, 4 декември 2019, правителството намери защита само от три държави – Гърция, Азербайджан и Армения. 

Крайното решение беше предложение в духа на компромиса от председателя на заседанието за продължаване на наблюдението като потенциално досие и повишаване на ефективността му чрез изпращане на експертна мисия в България. Това решение дава възможност на правителството да се възползва от международната експертиза при изготвянето на природозащитните цели и мерки за Кресненски пролом и отстраняването на нарушенията на европейското законодателство в досегашните ОВОС и избора на алтернатива.

/by
, , ,

Български евродепутати срещу гражданите по казуса Кресненско дефиле.

В скандалния участък няма да се строи магистрала, а скоростен път. След 16:08 можете да видите и чуете цялото изслушване тук.

Европейската комисия ще гарантира спазването на Европейското законодателство и няма да позволи изграждането на магистралата по разрушителен за природата и хората начин. Това заяви Комитетът по петиции на Европейския парламент в отговор на петицията на граждани от град Кресна по повод застрашаващата местния поминък автомагистала Струма. Представителят на Еврокомисията подчерта явните нарушения установени до този момент в планирането и изграждането на магистралата и най–вече — нарушаването на Директивата за местообитанията. С това беше решено
петицията да бъде затворена.

Изслушването се проведе на 2 декември в Брюксел. Димитър Василев от района на Кресна подчерта рисковете от построяването на избрания от правителството вариант, а именно разделянето на магистралата на две и превръщането на настоящия Е79 в еднопосочно платно посока София – Кулата. Петиционерите отбелязаха, че не са против магистралата, а настояват за варианта, в който и двете платна са извън Кресненския пролом дефиле, а сегашният път остава локален за нуждите на местните хора.

Коментарите на ЕК обаче бяха в ясен контраст с последващото изявление на българското постоянно представителство и български депутати, които отстояваха тезата, че проектът на правителството отговаря на европейското законодателство. По време на заседанието на комитета имаше мобилизация на почти всички български евродепутати, представляващи политическите партии ГЕРБ, ВМРО, ДПС и СДС. Техните изказвания изцяло напуснаха допустимия демократичен тон и съдържаха явни неистини, че местните хора са против изграждането на магистрала. Езикът на омразата
изненада присъстващите депутати в залата. Неточностите и неистините в изявлението на депутатите само показаха колко малко познават проекта за АМ “Струма” и въздействието върху хората и бизнеса.

Комитетът по петиции беше превърнат от българските евродепутати в арена на лични нападки, оправдавани с така наречените от тях „национални интереси”, с което обезсмислиха неговото съществуване, като европейски демократичен форум за граждани, излизайки от националния контекст и интереси.

Единственият реален глас в защита на местните хора в Кресна и за разглеждане на жалбата беше на дългогодишната датска депутатка Маргарет Аукен, която изрази учудване и възмущение от превеса на български депутати, които пренебрегват критиката на Европейската комисия.

Петиционерите твърдят, че планирана от правителството транспортната ос, свързваща София със Солун, ще предизвика траен риск от тежки инциденти за пътуващите по магистралата. Магистралата ще премине само на 300 метра от къщите и училището на град Кресна, носейки със себе си шум и мръсен въздух. Най-плодородните земи в региона ще бъдат унищожени, включително лозята с местния вид грозде керацуда. На обвиненията към местните хора, че спират строителството и обезопасяването на пътя, те отговориха, че още през 2008 правителството можеше да построи
магистралата извън дефилето, а вариантът на правителството в тесния пролом е най-рисков. Както потвърди евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, през дефилето няма да се изгражда магистрала, а скоростен път с много остри завои. Избраният от правителството вариант също ограничава и удължава пътя за придвижване на север от Кресна, затруднявайки достъпа на населението до земеделските земи и практически убивайки рафтинг и каяк туризма, който е ключов за региона.

Маргарет Аукен в края на заседанието предложи жалбата да бъде разгледана на председателския съвет на Комитета по петициите, заради изказвания за затварянето й предимно от български евродепутати.

Припомняме, че Кресненското дефиле е застрашено от строителството на трансевропейския коридор 4, свързващ Хамбург със Солун, финансиран с европейски средства. Въпреки продължаващите повече от 20 години усилия на неправителствените организации и личности като Боян Петров, да се намери щадящо за дефилето решение – с дълъг тунел или т.нар. “източен обход” извън дефилето, в края на 2017 година българските власти отмениха законово действащо решение от 2008 година и приеха, че посоката София – Солун ще премине през дефилето, а само посоката юг-север ще бъде
изнесена извън Кресненския пролом. Избраната от правителството алтернатива за градеж на магистрала Струма е в противовес на препоръките на европейските конвенции и националното законодателство.

/by
, ,

Шест микро гранта за зелени проекти и инициативи предостави Екологично сдружение “За Земята” 

В четвъртото издание на конкурса “Направи си сам – обществените средства в полза на местните общности” фокусът беше върху зелените идеи с обществена полза, които правят света ни по-добро място за живеене. Общата сума на финансираните проекти е 4,500 лв.
Сред наградените шест инициативи са родители от Основно училище “Кочо Честеменски”, гр. Пловдив, общинска Детска градина 8 „Бодра смяна“, гр. Добрич със 141 деца в предучилищна възраст с идеята “Зелен кът за екоприказки”. “Красотата ще спаси света!” е идея на активен гражданин от град Чирпан. И трите инициативи са на активни граждани, общности и образователни институции, които са съпричастни към проблемите на средата, в която живеят.
Конкурсът подкрепи и две инициативи, които се борят срещу замърсяващи проекти, които застрашават както околната среда, така и здравето на хората, а именно. Едната инициатива е за повишаване на обществената активност в общините Кюстендил, Трекляно, Невестино и Земен, срещу потенциалното им замърсяване и унищожаване от проекти за златодобив, а другата цели да информира гражданите за внасянето на отпадъци през пристанище Варна.

Организаторите от За Земята са категорични, че има нужда от тясна подкрепа на местни инициативи и кампании, които се стремят към запазване на чистата околна среда и се борят срещу проекти, които я унищожават и застрашават да нарушат качеството ни на живот.

“Искаме да дадем и положителни примери, идващи от гражданите, с които да покажем за какво искаме да бъдат харчени нашите данъци. Особено важно за нас е предложенията ви да увличат участието на повече хора от вашата общност.”, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

*На снимката: Основно училище „Кочо Честименски“, гр. Пловдив, където в междублоковото пространство трябва да се изгради място за почивка и игра.

/by
,

Заглушени думи

„В страната има климат на медийна гражданска война, но това не е плурализъм. Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията“, коментират от Репортери без граници.

„Ситуацията е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките (понякога физически, понякога вербални), заради инструментализацията на медиите срещу опоненти“, казва генералния секретар на организацията Делоар. „Има и злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката.“

…„ когато думите не стигат, говорят оръжията…“ и т. н. анахронизми. То, това за втората световна е казано – страшното е, че и сега може да го превърнем в реалност. Е, не случайно свободната пресата е един от стълбовете, на които се крепи демокрацията. Без свободата да изразяваме различни гледни точки и да търсим плуралистични информационни канали навлизаме в територията на най- опасните и човеконенавистни режими ( от тоталитаризма до нацизма). Ограбването на свободата на словото е един от най-симптоматичните и кислородно- отнемащи прийоми на репресивни режими в съвременната история. В този смисъл функцията на държавата по силата на обществения договор, който всички ние сключваме, би трябвало е да следи свободата на пресата и нейната обективност да не бъдат накърнявани. Ужасяващото е, че последните години в България ние сме свидетели на точно обратните тенденции. Държавата и различни нейни органи прилагат репресивни и откровено пристрастни мерки срещу медии и журналисти, които се осмеляват да критикуват властта, корупцията и беззаконието. 

Тъжната статистика, че сме на 111 място по свобода на словото (от 180, наред със страни с военизирани режими) не е тайна за никого, но явно не ни стряска достатъчно.  

Монополизирането на медийните канали, заглушаването на разследващи материали, депривация в търсенето на обективност също не ни правят достатъчно впечатление, за да се размърдаме.  Това води до все по-задълбочаваща се репресия и обедняване на информационната обективност. Напоследък сме свидетели на безпрецедентни и стряскащи репресии от страна на Държавата към журналисти с критично отношение към различни аспекти на сегашната власт.

 Нека разгледаме няколко такива случая, защото когато държавата и нейните органи започнат да запушват устата на журналисти и медии… нещата хич на са добре! Да мълчим за този фарс на демокрация ни прави съучастници в престъпление. 

Най – нашумелия и фрапантен случай напоследък е със замлъкналото национално радио ( за първи път от 50 години) след отстраняването от длъжност на радио водеща отразяваща съдебния ресор и в частност протестите срещу единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Внезапното сваляне от ефира на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на дългогодишния журналист Силвия Великова предизвика сътресения и реакции не само в радиото, но и от страна на множество организации и граждани. Репортери без граници (RSF) излязоха с позиция, че „са ужасени от политическия натиск, който доведе до отстраняването на водеща в националното радио и след това – до спирането на излъчването на радиото за повече от пет часа“. 

Дори Съюза на съдиите сезира европейските институции за безпрецедентния натиск оказан върху националната медия.


Според съюза това не е рутинно управленско решение, а „скандално запушване устата на журналист в съдебния ресор, който не се страхува да задава въпроси, в националното радио, субсидирано от държавния бюджет, т.е. от българските данъкоплатци“. Фактът, че Великова е възстановена като водещ на предаването „Преди всички“ и съдебен репортер, но ще бъде назначен и втори репортер, „който да осигурява плурализъм“, не променя факта на грубо посегателство върху свободата на словото, се казва в писмото.

И другия доста красноречив и емблематичен случай – журналистите от разследващия сайт Биволъ – които от години са трън в петата на организираната престъпност и осветяват скандални сделки на властимащи, биват подложени на систематичен тормоз от страна на държавни институции и органи. 

„През последните месеци един от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити. Според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения за корупция в управляващата партия в страната.

Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск“

Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

 

„Малка мрачна хроника и това не е всичко:

2007 г. декември Асен Йорданов е нападнат от четирима души с ножове и тръби, които пробват да го наръгат, но той успява да ги отблъсне. Заведено е Досъдебното производство по Чл. 115 от НК – опит за убийство. Няма разкрити.;

2008 г. ноември Асен Йорданов получава информация, че срещу него има поръчка. Полицията установява, че той е следен от ОПГ по поръчка на действащ зам.-окръжен прокурор на Бургас. Случаят е докладван на главния прокурор Борис Велчев. Няма последствия за поръчителя и мутрите;

2012 г. Четири български банки се жалват в БНБ заради публикувани от Биволъ дипломатически доклади на САЩ и настояват сайтът да бъде глобен;

2012 г. Димитър Стоянов получава заплахи, докато снима репортаж за пияни в работно време магистрати. В групата са Веселин Пенгезов и настоящият член на ВСС Севдалин Мавров. Назначена му е полицейска охрана;

2013 г. Димитър Стоянов е полят с бензин и заплашен, че ще бъде подпален, по време на репортаж;

2014 г. КФН нарежда на Биволъ да разкрие източниците си под заплаха от глоба;

2015 г. Димитър Стоянов е демонстративно следен от мутри по време на разследване. Неизвестни влизат и претърсват жилището му. Димитър подава жалби, но няма разкрити;

2015 г. Срещу главния редактор нa сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов е образувано досъдебно производство за набеждаване по сигнал на бившия министър Иван Данов, изобличен като „френския безработен““. Сигналът е прекратен с мнение, че има данни Данов да е извършил престъпление и набеждаване няма.

2016 г. Прокуратурата привиква журналистите от Биволъ на разпити по „Яневагейт“ и започва процедура за изземане на сървърите на Биволъ във Франция, която впоследствие е прекратена заради опасения от обратен ефект.

2016 г. срещу Асен Йорданов е образувано изпълнително дело и са му запорирани сметките на основание на неверни документи от НАП за неплатени задължения преди 15 г. След жалба и проверка се оказва, че задължения няма, а НАП се оправдава с „грешка заради софтуерен проблем.;

2018 г. Димитър Стоянов и румънският му колега Атила Биро са задържани по време на разследването #ДжиПиГейт – разкрития за мащабни злоупотреби с европейски и бюджетни средства от консултантски и строителни фирми, свързани с Валентин Златев;

2018 г. Журналистите от Биволъ получават информация за сериозна и неминуема опасност за здравето и живота им заради разследването #ДжиПиГейт;

2019 г. Прокуратурата разследва Асен Йорданов и Атанас Чобанов по изфабрикуван анонимен сигнал за техните имоти, след като Биволъ разкри десетки политици, магистрати и чиновници в скандалите #Апартаментгейт и #КъщиЗаТъщи.

2019 г. Прокуратурата публично свързва Биволъ с хакването на НАП и издава европейска заповед за разследване до Франция, за да бъде разпитан главният редактор Атанас Чобанов. Нова клеветническа кампания в присъдружни на властта медии.“

Статия на Бултаймс публикувана през ноември 2019 разкрива намеренията на основателя на Биволъ да напусне страната.

 

И други медии са подложени на разследвания и натиск. Вестник „Сега“ прави обзор на институционалния натиск към критикуващи властта медии и публикува острите реакции на световната общност спрямо репресиите към свободата на словото в България;  

В последните години някой от най-дейните разследващи журналисти са тенденциозно подложени на натиск и изправени пред невъзможен избор и замлъкват, както показва материал на Свободна Европа..

В началото на лятото на 2019 новото ръководство на Нова телевизия, купена от Кирил и Георги Домусчиеви, предлага на Мирулюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов да работят на граждански договор. Предложените трудови взаимоотношения обаче не просто не дават свобода на журналистите, а въвеждат и санкции за тях, ако откажат да направят „тема, поръчана им от медията“. В същото време телевизията си запазва възможността да не излъчва репортажи, предложени от журналистите. Бенатова и Шикерова напуснаха през лятото, по-късно това направи и Марин Николов.

Малко по късно фоторепортерът на Клуб Z- Веселин Боришев „е задържан за отразяване на протест срещу единствения кандидат за главен прокурор- Иван Гешев. И изкарва една нощ в ареста на Първо районно управление в София.

Около 17 часа  в петък Боришев се намирал в градинката на хотел „Рила“, където очаквал началото на протеста, когато видял струпване на полицейски части. Той тръгнал да ги снима, което предизвикало груба реакция от представителите на органите на реда.

И въпреки че Боришев им представил журналистическата си карта, той е бил задържан по указа за дребното хулиганство (Указ № 904 ОТ 28.12.1963 Г. за борба с дребното хулиганство) и отведен в Първо районно управление на МВР в София, разказа фоторепортерът.“

Не очакваме, заради тази обзорна статия на трагичното положение, в което се намира свободата на словото в България, държавната машина да се задейства и срещу нашия сайт (ograbvane.com). Ние сме много дребни риби… но ако все пак се случи , поне не сме си мълчали☺

Послепис ; и докато работим по тази статия все нови и нови репресии срещу разследващи журналисти от страна на държавните органи продължават да изкачат. Изведнъж разследващите журналисти се оказват изчезващ вид- уволнявани, заглушавани, преследвани… Сериозно в кой свят живеем!! Единствените които се борят да разкриват злоупотреби на властимащи или управляващи биват един по един заглушени…

Вижте тормоза, на който е подложен поета Недялко Йорданов (баща на разследващия журналист Асен Йорданов) след като той зае публична позиция в защита на сина си. 

 

Надежда Максимова

Ноември, 2019

/by
, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

/by
, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

/by
, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

/by
, ,

Среща на кметове за справедлив енергиен преход

В За Земята работим от години по темата за необходимостта от енергиен преход в България и Европа. Отдавна мина времето за спорове и разяснителни кампании.

Необходими са конкретни действия на европейско,  национално и регионално ниво.

В средата на септември се проведе двудневен форум на кметове от европейски въгледобивни региони , в гр.Вайсвасер (в Лузатия, един от най-големите въгледобивни лигнитни региони в Източна  Германия), на който взеха участие 15 кмета от 7 държави (България, Гърция, Румъния, Босна и Херцеговина, Чехия, Полша и Германия). 

Инициативата за срещата на кметовете от въгледобивните региони бе предложена от община Козани- Гърция и WWF Германия, по проект EUKI, финансиран от германското министерство на околната среда

Участниците инициираха и подписаха обща декларация за справедлив енергиен приход от въглищната зависимост, с ясно и силно послание  за активни действия, подкрепа и финансиране, както на национално, така и на европейско ниво. 

Бяха изпратени покани до над 20 български кмета на населени места свързани с въгледобивната индустрия.

За съжаление, поради оказван от години политически и икономически  натиск върху общините по темата за енергийния преход и алтернативно икономическо развитие на регионите, само кмета на Бобовдол, г-жа Величкова, се съгласи да участва и да се опита да потърси решения за проблемите на региона съвместно с колегите си от други 6 страни .

Целта на този натиск е да бъдат държани в икономическа зависимост от олигарси и политици   общините и жителите на тези региони.

На форума  г-жа Елза Величкова, активно постави въпросът за осигуряване на финансиране  за справяне с проблемите с високата безработица в общината, след съкращенията на миньори в края на 2018 г., и затварянето на последните подземни въгледобивни мини.

Кметовете имаха работна среща и обща пресконференция с немския министър на околната среда – г-жа Свеня Шулце, при засилен интерес от медиите в Германия. Шулце заяви твърдата си подкрепа за активна промяна на европейските политики, за политическа подкрепа на  справедливия преход и достатъчно средства да бъдат осигурени. Този ресор попада сред трите основни политически приоритета на ЕК, за предстоящия и мандат. 

Инициативата ще продължи да набира подкрепа на кметовете от въгледобивните региони, и ще бъде представена на предстоящата работна среща на платформата на въглищните райони в преход в средата на октомври.

Следващият  форум на кметовете ще бъде  през 2020 г. в Полша, а през 2021 г. срещата ще се организира в България.

Mayors for Just Transition

/by
, , , , ,

Съдът решава дали бъдещето на Гълъбово включва изгаряне на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

Дали изгарянето на отпадъци в ТЕЦ  „Брикел“ може да започне без анализ как ще се отрази на хората и природата? Започва обратното броене до окончателното решение на съда, а днес беше последното изслушване на двете страни по делото. Прави впечатление, че експертизата, поръчана от съда, е изключително позитивна към това част от горивото на въглища да бъде заменено с биомаса, RDF и нефтошисти. И то на фона на поредно превишаване на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово този уикенд.

Практиката показва, че централите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, започват да изгарят отпадъци, възползвайки се от леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества. Под „лека процедура“ имаме предвид, че изгарянето на до 100 тона отпадъци на денонощие не изисква извършване на оценка за въздействието върху околната среда за тази дейност.

Веднъж получили зелена светлина, тези централи започват поетапно увеличаване на изгаряните обеми. Това е случаят с  „Топлофикация – Сливен“, например, която първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие.

За истинските планове на собствениците на ТЕЦ  „Брикел“ говори и изтеклото в медиите споразумение между въглищната централа и община Гълъбово, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. За момента ТЕЦ  „Брикел“ има решение от регионалната инспекция по околна среда за липса на необходимост от ОВОС само за 50 тона на денонощие. Това поставя въпроса дали увеличението на отпадъците до 500 000 тона на година ще бъде подложено на оценка на въздействието или ще се повтори порочната практика чрез първоначално по-малки количества да се заобиколи това изискване. Гълъбово  сам генерира стотици пъти по-малко , затова документът изглежда като първа стъпка към изгаряне на вносни или донесени от други общини отпадъци.

 „Безотговорно е да се разрешава изгарянето на дори минимално количество отпадъци от ТЕЦ  „Брикел“ в район като Гълъбово, който вече страда от опасни нива на замърсяването на въздуха и да се добавят допълнителни замърсители в района. Отделно, изгарянето на отпадъци трябва да бъде консултирано и с РИОСВ — Хасково, не само с това в Стара Загора, тъй като замърсяването обхваща населени места и двата района.“, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Централите, свързани с бизнесмена Ковачки твърдят, че с горене на отпадъци се подобрява качеството на въздуха, защото в отпадъците има по-малко сяра, а те и отричат наличието на емисии на диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно и централите и институциите отказват да предоставят тази информация.

Другият въпрос, който остава без отговор, е, какво ще се случва с отпадъка от изгарянето. Пепелта често носи рискове за здравето, а определените за съхранение места не се поддържат достатъчно добре. Последният случай, който предизвика гражданско възмущение беше през лятото, когато имаше прашна буря в хранилището за пепели на  „Брикел“.

 „Въпреки изказаното от институциите твърдение, че горенето на отпадъци за сметка на въглища е по-малко вредно за климата, искаме да напомним, че всеки процес на изгаряне има емисии на въглероден диоксид и съответно влияе на климата, още повече – отпадъците са продукт на изкопаеми горива. Не трябва да правим грешката да  „решаваме“ един проблем, заменяйки го с друг.“, коментира Датита Заричинова от  „За Земята“.

Встрани от конкретното дело, бъдещето на Гълъбово и всички подобни райони остава нерешено. Жителите им очакват планове за развитие отвъд въглищата, включваща замяната на съществуващите мощности с такива от възобновяеми източници. Вместо това, те са неглижирани, докато замърсяването се задълбочава и разнообразява заради замяната на въглищата с отпадъци.

/by
, ,

„За Земята“ и „Грийнпийс“ – България в становище до министър Нено Димов: Изгарянето на отпадъци в тецове се извършва непрозрачно, а понякога — и в грубо нарушение на закона

Шест проблема около изгарянето на отпадъци в топлоелектроцентрали описахме в становище до министъра на околната среда и водите Нено Димов от Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. То е провокирано както от дългогодишната ни съдебна битка с изгарянето на отпадъци, така и от събуденото през последните месеци обществено безпокойство.

Подробният ни правен анализ показва,

че изгарянето на отпадъци се извършва в условията на непрозрачност при вземането на решенията, а в някои случаи и при грубо нарушаване на закона. Така нареченото „експериментално изгаряне“ често се случва в количества, надминаващи многократно разрешените от закона, липсва контрол на вноса и съдържанието на отпадъците. Друг често срещан проблем е системното погазване на правилата за издаване на разрешителни и последващият контрол. Неколкократно ставаме свидетели на нарушения на конкретно българско и европейско законодателство. Достъпът до информация по тези теми е изключително затруднен и често неправомерно „скрит“ зад термини като „фирмена или търговска тайна“.

 Въпреки това и независимо от активизирането на някои медии в отразяването на изгарянето на отпадъци в тецове, до момента Министерство на околната среда и водите, която е водещата и най-висшестояща отговорна институция,

предпочита да не се намесва активно, изчаквайки проблемът да загуби актуалност.

Във въпросите си изтъкваме, че отговорни за спазването на закона са държавни органи и агенции, подчинени на министъра, включително и администрацията на Министерство на околната среда и водите. Следователно бездействието, на което става свидетел обществото ни, е директен отказ от отговорност. „Вие сте лицето, което разполага с власт да спре беззаконието и да накаже виновните, както и да защити здравето и живота на българските граждани.“, се казва още в писмото до министър Димов.

Следва пълният текст на писмото по-долу.
Снимка: Грег Макневин

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

/by
, ,

Писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И

ВОДИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Искане за демонстриране на лидерство в областта на климата на предстоящата среща за действия в областта на климата в Ню Йорк на 23 септември, организирана от генералния секретар на ООН

Уважаеми г-н министър-председател,

Огромни пожари бушуват от Амазония през Африка до Арктика. Ураганите и сушите отнемат живота и поминъка на мнозина. Времето ни да действаме ефективно изтича.

Междувременно стотици европейски младежи и граждани излязоха на улицата, за да поискат действията за климата да бъдат посрещнати с реалната им спешност и сериозност.

В седмицата 20-27 септември ще се проведе серия от глобални климатични мобилизации. Милиони ще излязат от работа и от домовете си в подкрепа на исканията на младежите от Петъци за бъдеще / Fridays For Future за преустановяване на използването на изкопаеми горива в отговор на световната криза с климата. В България също ще има климатични стачки.

На 21 септември ще се състои първата по рода си Младежка среща на върха на ООН по въпросите за климата в Ню Йорк. Историческото събитие ще бъде платформа за млади лидери, които ръководят действия в областта на климата, да покажат своите решения пред Организацията на обединените нации, своите връстници климатични лидери и да влязат в контакт с лицата, вземащи решения за климата – определящият въпрос на нашето време. Това ще бъде най-голямото събиране на млади лидери по климата в историята на ООН, като ще има и български участник, избран от кандидатствалите над 7000 млади хора на възраст между 18 и 29 години – Радостина Славкова от екологично сдружение „За Земята“и младежката мрежа „Млади За Земята“. Радостина е един от 100-те млади хора от цял ​​свят, избрани да присъстват на срещата на върха, след като са показали своята ангажираност за справяне с климатичната криза и демонстрирали лидерство в търсенето на решения.

Вие лично играете важна роля за разрешаване на климатичния срив, пред който е изправен светът ни.

В същата седмица, на 23 септември като част от световните лидери сте поканен на среща на върха по въпросите на климата в Ню Йорк, организирана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, за справяне с глобалната климатична криза.

Тази среща е от решаващо значение за разрешаването на климатичната криза, защото времето е всичко с което разполагаме. Спешното намаляване на емисиите трябва да започне да се случва от този момент. Научният консенсус подчертава множеството опасности от всяко по-нататъшно забавяне.

Генералният секретар на ООН призова лидерите да отидат в Ню Йорк на 23 септември с конкретни и реалистични предложения за увеличаване на техните национално определени приноси (NDC) до 2030 г. в съответствие с намаляването на емисиите на парникови газове с 45 на сто за следващото десетилетие, до 2050 г. да се достигнат нулеви емисии.

Широк кръг от заинтересовани страни очакват ЕС да обяви на срещата на върха на ООН увеличение на NDC – включително и самият генерален секретар.

Именно тези индивидуални съобщения и конкретни обещания за амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, ще определят успеха на срещата на върха, тъй като няма да има съвместно изявление след нея. Политическият импулс за конкретни, смели ангажименти нараства. След призива на генералния секретар на ООН, новоизбраният президент на Европейската комисия и германският канцлер изразиха своята подкрепа за увеличаване на климатичната цел на ЕС през 2030 г. до 55%. Въпреки това, за да остане на пътя от 1,5 °C, ЕС трябва да приеме цел за 2030 г. от поне 65% като свой справедлив и достижим дял.

В светлината на необходимостта ЕС да бъде лидер и да представи ревизиран принос в началото на 2020 г., заради неотложността да се действа, и продължаващите мобилизации на гражданите и вследствие на увеличаване на видимостта на въздействието на изменението на климата в Европа и по света, ЕС трябва бързо да се захване за работа и да постигне още повече – въглеродна неутралност до 2040 г. и цел за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. с най-малко 65%.

Някои европейски държави като Германия, Норвегия, Франция и Обединеното кралство, наскоро поеха ангажимент да удвоят вноските си към Зеления климатичен фонд (GCF), който подпомага по-бедните страни за развитие на климатични проекти. В Ню Йорк се очаква и други държави (особено европейски), да удвоят вноските си или да направят първите си вноски, ако не са се ангажирали досега. Те трябва да изпратят ясен сигнал, че средствата в GCF се увеличават, за да се даде на развиващите се страни увереността, необходима им за увеличаване на целите им до 2020 г. в съответствие с пътя към 1,5 ° C.

Вече заявените национални приноси от държавите страни по Парижкото споразумение дори надхвърлят първоначалната цел от ограничаване на средните глобални температури до 2 ° С. При повишение с повече от 1.5 ° С, учените от Междуправителствения панел за климатичните промени се опасяват от настъпване на необратими промени в природните цикли и взаимодопълващи се бедствия. Половин градус разлика може да има фатални последствия за чувствителни екосистеми като кораловите рифове, както и значително да увеличи рисковете свързани с наводнения, супер-суши, супер-урагани с многобройни човешки жертви и финансови загуби, най-вече в развиващите се държави, но и в развитите.

В идеалния случай резултатите от срещата на върха на ООН за климата включват:

● ЕС се присъединява към коалиция от държави, които обявяват намеренията си да увеличат своите национално определени приноси (NDCs) до 2020 г.

● възможно най-много отделни държави-членки на ЕС дават изявления за ангажимента си ЕС да увеличи значително кумулативния му принос (NDCs)

● Други осезаеми ангажименти, включително за годишно финансиране на Зеления климатичен фонд, за чист енергиен преход отвъд въглищата и др.)

Припомняме, че на заседание на Европейския съвет през юни лидерите на ЕС отложихте приемането на цел нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и се договорихте то да бъде финализирано преди края на годината. Затова и бе възложено на Съвета (финландското председателство) и на Комисията да работят по „условията, стимулите и рамката с благоприятстващи условия “за преход към въглеродно-неутрален ЕС в съответствие с Парижкото споразумение.

Както знаете, България има важна и отговорна роля като държава членка на ЕС:

В процес на подготовка са националните планове ”Климат и енергетика“. Те задават рамката на развитие към 2030 г., които трябва да изпълнят ангажиментите поети във връзка с Парижкото споразумение за климата. 

Българската енергетика, основана на въглища има основен принос към нашия отрицателен климатичен отпечатък. Докато производството на собствена енергия бавно и сигурно се превръща в право на гражданите на ЕС, България не показва визия за тази енергийна революция. България изостава по отношение на амбицията си спрямо плана, стана ясно от изпратения до ЕК проект на документ.

Нито има планове за проекти, организирани от общности, енергийни кооперативи и енергийни граждани/едновременно производители и консуматори („prosumers“).

В българския план производството на електроенергия от ВЕИ остава почти непроменено, докато ръст се наблюдава само при възобновяемата топлинна енергия и използването на биомаса (която и в момента масово се използва за отопление в неефективни и морално остарели уреди), останалите държави инвестират във ВЕИ и висока енергийна ефективност. От друга страна приоритизирането на енергията от биомаса в първичното енергопотребление е едно добро дългосрочно решение.

Належаща е нуждата от включване в плана на мерки и политики за малки ВЕИ базирани на мястото на потребление, както и за преодоляване на пречките пред включването им в енергийния пазар като производители. Постигането на енергийна независимост на индустрията и домакинствата чрез енергийна ефективност и ВЕИ е сред примерите за адаптационни мярки, каквито трябва да се предприемат паралелно с изпълението на мерки за смекчаване на въздействието от климатичните промени.

Освен с основното ни искане за повишаване на амбицията в българския план “Климат и Енергетика” искаме и следното от българските управляващи:

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. за комплекса „Марица-изток“ (за „Брикел“ ЕАД и ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД с незабавно действие):

1. Приемане на крайна дата за извеждане на въглищата от енергийния микс на България, не по-късно от 2030-та година, съгласно препоръките на Специалния доклад при покачването на температурата с 1.5 С на Междуправителствения панел от учени за намаляването до 1/3 на употребата на въглища в света.

2. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“.

3. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица-изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона“ (без този на „Брикел“ ЕАД).

4. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

5. Приемане на решение на Министерския съвет за премахване на статута на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД като стратегически обект за националната сигурност и как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на дружеството.

6. Предвиждане на достатъчно средства за адекватно обезщетение на собствениците на недвижими имоти и на земеделците в предвидените за ликвидация села Бели бряг и Трояново, които от години живеят като обречени, но за които дори не е съгласувана крайна дата за преселване нито адекватен план за преселване и компенсации.

7. Предвиждане на програми за преквалификация и предприемачество на хората в региона с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика. Преди това, създаване на адекватен профил на заетостта в комплекса „Марица-изток“ и преценка на нуждите на хората – например колко са в предпенсионна възраст, за да им се осигури нужната сигурност до пенсиониране.

8. Разследване и прекратяване на порочните политически и бизнес практики в дейността на комплекса „Марица-изток“ и в регион Стара Загора, които според редица запознати водят до монополни практики и картелиране на големия бизнес в региона и са основна спънка пред адекватното му развитие през последните години.

9. В случай, че се предвижда разрешаването на изключения от новите правила за емисиите на замърсители като серни диоксиди и живак в атмосферата (т.нар. дерогации) за някои ТЕЦ в комплекса, те трябва да са краткосрочни, колкото да позволят адекватна адаптация на енергийната система, и да са с ясна договореност, че централите затварят след изтичане на дадените дерогации без допълнителни отстъпки и отсрочки. Позицията ни е, че дерогации по принцип не трябва да се осигуряват, защото страната ни системно не изпълнява ангажиментите, които поема при даване на отстъпки.

Допускането на поредни отстъпки трябва да бъде обект на изключителни условия и при ясни планове за действие и реформи. Изключения от нормите за живак пък не бива да се допускат при никакви условия.

10. Таргетиране на енергийната бедност на домакинствата в цялата страна, които използват ниско-ефективни системи за отопление. Това да се случи чрез програми за подмяна на отоплението и по-разумни енергийни помощи, които стимулират енергийна ефективност и преминаване към по-ефективно отопление. Отоплението на домакинствата и подгряването на битова гореща вода води до най-голямата енергийна консумация в страната. Това от своя страна води до сезонни пикове на енергопотребление, които изискват целогодишно дотиране на мощности и на студен резерв. Ако страната иска да върви по пътя на чисто енергийно бъдеще, тези пикове трябва да бъдат постепенно овладени.

Трябва се приоритизира климатичната адаптация на крайните потребители и особено на енергийно бедните, като се премахнат съществуващите на практика пречки те да участват в енергийния пазар като доставчици на енергия от микро ВЕИ, както и да се облекчи режимът на присъединяване и изкупуване на енергия.

За успеха на срещата за климата и с цел запазването на благоприятни условия за живот за сегашното и бъдещите поколения, ЕС и всички други развити страни отделящи големи количества парникови газове трябва ясно да покажат на срещата, че са готови да изпълнят справедливия си и изпълним дял от всеобщото усилие за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 ° C.

Светът се нуждае от лидерството на ЕС за пореден път, за да подкрепи глобалния импулс, който може да осигури намаляване на емисиите и климатична справедливост, които съответстват на научния императив и безопасното бъдеще на обитателите на тази планета.

Надяваме се да видим смело лидерство от страна на ЕС. Този път е по-важно от всякога.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“

За Земята – Приятели на Земята България

Тел: 029431123

Радостина Славкова

Координатор „Енергия и климат“ и младежка мрежа „Млади За Земята“

r.slavkova@zazemiata.org

Генади Кондарев

Координатор на кампанията „Обществените средства в полза на устойчивото развитие“

genady.kondarev@zazemiata.org

Тодор Тодоров

Координатор „Справедлив енергиен преход“

t.todorov@zazemiata.org

Тодор Славов

todor@zazemiata.org

Координатор „Енергия и климат“

/by
,

Конкурс “Направи си сам – обществените средства в полза на местните общности”

Отворена покана:  Микро грантове за подкрепа на местни зелени кампании и инициативи на Екологично сдружение “За Земята” – четвърто издание. 

Размер на грантовете: до 1,200 лв. Ще бъдат подкрепени до 3 предложения. 

Срок за подаване на предложенията: 3 октомври 2019.

Имате идея за зелен проект, който ще промени към по-добро света, в който живеем или поне едно малко, но важно за вас и хората около вас, кътче от него?

Освен това, за изпълнението на идеята ви трябват немного средства, защото вие сами или заедно със съмишленици сте мотивирани да го изпълните с много ентусиазъм и доброволни усилия?

Само че парите не растат по дърветата, а финансиране за такъв малък проект или няма, или трябва да се отсече една гора за хартия за всички документи при кандидатстване и отчитане на резултатите.

Тук на помощ идва “За Земята”, като предоставя три микро гранта до 1,200 лева за осъществяване на смели граждански зелени идеи.

Търсят се идеи, които са в обществена полза и правят света ни по-добро място за живеене. В конкурса могат да участват отделни граждани, неформални граждански групи и граждански организации.

Цел на конкурса: 

В четвъртото издание на конкурса фокусът е по-тясно за подкрепа на местни инициативи и кампании, които се стремят към запазване на чистата околна среда и се борят срещу проекти, които я унищожават и застрашават да нарушат качеството ни на живот.  

Ако имате позитивни зелени идеи, които бихте искали да развиете и предложите за изпълнение, това също е конкурсът за вас. 

Целта ни е да покажем, че обществените средства – както общински бюджети, така и европейски средства, могат да бъдат използвани в полза на хората и околната среда. Искаме да дадем и положителни примери, идващи от гражданите, с които да покажем за какво искаме да бъдат харчени нашите данъци. Особено важно за нас е предложенията ви да увличат участието на повече хора от вашата общност.  

Кой може да участва?

Граждани, неформални граждански групи и НПО;

Не могат да участват щатни служители на “За Земята” и свързани с тях лица.

Какви са изискванията към проектите?

Можете да подавате идеи за еко проекти и кампании, които развивате на местно ниво – това може да са инициативи, които се борят за запазване на чистата среда около вас, или позитивни инициативи, които да дадат пример за какво може да се използват обществените средства. Идеята ви трябва да бъде в обществена полза и да увлича участието на повече хора от вашата общност. 

Проектните предложения се представят в рамките на 3 страници (1800 символа на страница без интервалите). Не повече от 30% от средствата могат да се използват за покриване на разходи за човешки ресурси, което се отчита с граждански договори към “За Земята”. Проектните идеи (или завършен етап от по-голям проект) трябва да могат да бъдат изпълнени в рамките на бюджета и в срок до 31 декември 2019.

Кандидатите могат да подават проекти за по-малко от 1,200 лева. В случай на проекти, които изискват повече средства, е необходимо да потърсите външно финансиране и да можете да убедите журито, че идеята ще бъде завършена успешно.

Как и до кога трябва да бъдат подадени идеите и какво се случва след това?

Попълнен формуляр с разписана идея и ориентировъчен бюджет се изпращат по електронна поща до сдружението до 3 октомври 2019 г. на адрес: konkurs@zazemiata.org.

На 5 октомври 2019 г. в гр. Пловдив, ЕС “За Земята” организира ден за споделяне на местни граждански инициативи, за който може да заявите участие при кандидатстването и да представите вашата идея или кампания. Разходите по участието ще бъдат покрити от ЕС “За Земята”, а целта на срещата е да се запознаете с други инициативни граждани от цялата страна и да получите насоки от нашите експерти как може да развивате вашите кампании и механизмите за участие в местното самоуправление. 

Подалите проекти могат да заявят участие в срещата на 5 октомври паралелно с подаване на идейния проект. Тъй като имаме ограничение за участниците до 20-25 души, ще получите обратна връзка дали вашата заявка за участие е одобрена. 

“За Земята” си запазва правото да промени датите, да удължи срока за кандидатстване при липса на идеи или при отсъствие на качествени предложения, или да проведе продължение на конкурса. 

Как се оценяват проектите?

Ще имаме жури от трима членове – експерти в различни области от сферата на управление на проекти и устойчиво развитие от “За Земята”.

Вашите идеи ще бъдат оценени както от останалите участници чрез тайно гласуване по време на събитието на 5 октомври, така и от журито. Журито ще оцени всички получени предложения като кандидатите, които нямат възможност лично да представят идеите си, ще бъдат интервюирани с теле-конферентна връзка. 

Очакваме наградените проекти да бъдат оповестени до 10 октомври като крайната дума ще има независимото жури. Следва подписване на договори със спечелилите кандидати.

До кога трябва да бъдат изпълнени?

Инициативите трябва да бъдат в рамките на 3 месеца, считано от 10 октомври 2019 като разходите трябва да бъдат извършени най-късно до до 31 декември 2019. Всички средства трябва да бъдат отчетени до 10 януари 2020 г. “За Земята” ще бъде с вас и ще ви помага с менторство и идеи за още по-ефективно и зелено осъществяване на вашата идея.

Отчитане

Средствата от наградния фонд се изплащат срещу фактури, транспортни документи и граждански договори. Подписват се декларации за получените материални активи по време на изпълнението на проекта. Всичко е максимално опростено, за да ви оставим да изпълните идеята си, без да се удавите в бюрокрация.

Нашата цел с този конкурс?

Развитие на капацитет у гражданите да структурират и реализират проектни идеи.

Искаме да подпомогнем местни кампании и инициативи, които целят активно включване на граждани в местно самоуправление и да запазят качествена за по-добър живот на хората околна среда.

Искаме да докажем ползата от схеми за микро-грантове по линия на националните и общински бюджети и еврофондовете, за да ги има занапред, да са достъпни за повече ентусиасти, лесни за кандидатстване и отчитане.

И накрая (но всъщност, начело в списъка ни) – да покажем, че заедно можем да направим света по-добро място за живеене, където хората се чувстват по-щастливи и удовлетворени, като участват творчески и активно в реализирането на добри обществено-полезни идеи. За тази промяна е нужно много малко.

Подсказка

(Насоки за писане на добър проект)

Помислете добре какво можете реалистично да изпълните с бюджет от 1,200 лева и в посочения срок. В проектното си предложение трябва да ни убедите, че имате идея как ще похарчите средствата, за да постигнете желания резултат. Журито няма да ви награди за красива, но нереалистична или мегаломанска идея, която дори няма най-простичък бюджет.

Идеята трябва да е разбираема – все пак организаторите и хората в журито сме най-обикновени хора. Почти няма как да наградим проекти, които ще добиват ток от въздуха по тайнствена технология, нито пък обещание за изобретяване на перпетуум-мобиле.

Да не е “грийн уошинг” – идеята ви трябва да носи реална промяна към по-добро, а не да предлага фалшиви еко-решения. Няма как да наградим машина за ситно надробяване на пластмаси и влагането им в олекотен бетон.

Да не е в частна полза – няма да ви купим слънчев колектор за лични нужди, колкото и да е еко това. Но ако все пак искате да изградите слънчева система у дома с евтини и достъпни материали, която ще бъде отворена за посещения с цел да се убедят хората в ползите от възобновяемата енергия, тогава се допускат някои изключения.

Внимавайте с разрешителни и лицензионни режими! Ако проектът ви трябва да мине на съгласуване през общината, моля, проверете какъв е пътят за това и колко време ще ви отнеме, преди да подадете проекта си.

Download [10.27 KB]

/by
, ,

Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом

Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „Приятели на земята Европа“  (Friends of the Earth Europe) проведе акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Това е поредното гражданско действие в защита на пролома от плановете за строеж на магистрала „Струма“.  В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и местни жители от гр. Кресна, недоволни от избрания вариант за АМ „Струма“ през дефилето.

Акцията, както и редица други международни и национални инициативи през последните години, целят да убедят  българското правителство да изпълнени проекта така, както беше одобрен още през 2008 г. А именно — този участък на магистралата да заобиколи екологично чувствителния Кресненски пролом. Припомняме, че проектът за отсечка извън пролома позволи положителна екологична оценка  (ОВОС/ОС) на цялата магистрала, както и финансирането й от ЕС. Настоящото решение на правителството посоката София – Кулата да премине по настоящия път през пролома е огромна стъпка назад.

При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за пореден път бяха обвинени за спирането на строителството и отлагането му за следващия програмен период 2021-2027 , но Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани” припомня “Проектът за цялата магистрала бе одобрен през 2008 г. с изричното условие строителството да започне от Кресненския пролом „за да се избегне оставането му на нулев вариант при влезли в експлоатация останалите участъци от магистралата“.

Едно отговорно управление не може да твърди, че  „технологично времето на строителите няма да им достигне“. 11 години са предостатъчно технологично време за разрешаване на проблема с Кресненския пролом. Времето в момента не достига, защото под натиска на строителните компании отговорните институции решиха през 2015 и 2016 да изоставят оригиналния проект и да пробутат такъв, който бе вече отхвърлен от екологичната оценка.

“Упоритостта на правителствата и строителните компании да строят в защитените природни зони в пролома и отказът им да се съобразят с договора с ЕС за финансиране на магистралата  и природозащитното законодателство, поставя в ежедневен риск не само унищожението на защитени животински видове, но и човешки животи, като следствие на множеството пътни инциденти в този участък.”, коментира Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

Прокарването на пътя през пролома не отчита опазването на защитени територии от европейска и световна значимост, но също така и не разрешава транспортния проблем – участъкът  ще си остане тесен път с проектна скорост от 80 км. създавайки „тапа“, предпоставка за инциденти в международния коридор за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би намалило и товарния и пътнически трафик в съответствие с транспортните приоритети на ЕС. “Твърдението „(…)който иска да дава няколко милиарда да я качи ей така горе. Искат да се качи горе. Представете си горе магистрала“ е подвеждащо.”, казва Даниел Попов от “За Земята”. “На първо място искаме да подчертаем, че именно правителството предложи и одобри едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „Да спасим Кресненско дефиле“ единствено настояваме веднъж вече качената горе техника, където отрицателните ефекти върху природата могат да бъдат компенсирани с подходящи мерки, да строи цялата магистрала, вместо само едно платно.”, заключва той.

Подхвърлянето на суми за „милиарди“ в общественото пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за проектиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лева. Липсата на оценка на стойността на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви точно решения иска да приложи вътре в пролома, което увеличава значително риска от неговото разрушаване.

Едно отговорно управление би следвало да инвестира парите на българските и европейските данъкоплатци максимално ефективно, зачитайки интересите както на местната общност, чийто транспортни разходи биха се увеличили значително, вече развития туризъм в дефилето, качествения и ефективен транспорт, както и опазването на природните ценности за поколенията след нас.

Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до некачествен транспортен коридор, прехвърляне на значителни разходи върху гражданите (или данъкоплатците, или нещо друго, но в никой случай „потребителите“), както и висок риск от финансови санкции от неспазването на екологичното законодателство и договора за финансиране на магистралата.

/by
, ,

Участниците в конференцията “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”: Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество

Силната тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм излага на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на обществата от Европа. Около това мнение се обединиха участниците в годишната среща на За Земята “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”, която събра в Дома на Европа активисти от природозащитни и правозащитни организации, журналисти и представители на институциите.
Особена тревога будят правото на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства.

„Гражданското общество има ключова роля във всяка демокрация: то е балансьор при конфликти на интереси, разкрива бездействието на властимащите и се застъпва за тези, останали без глас. Всяка атака срещу гражданското общество е атака срещу самата демокрация”, каза директорът на Friends of the Earth Europe —
Ягода Мунич.

Организациите споделиха, че всекидневно се сблъскват със потискане на екологичната, социална и икономическа справедливост, което руши устоите на правовата държава и опорочава взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Трасето на магистрала “Струма”, планирано през Кресненското дефиле е такъв пример. Кампанията е вече на повече от 20 години, припомня Десислава Стоянова от “За Земята”. “Вярвахме, че през 2008 година сме намерили решение и европейските, и българските власти заедно с местните хора бяха решили, че европейските средства ще се изразходват така, че да се запази природата на уникалния Кресненски пролом. За съжаление днес сме изправени пред реалната заплаха той да бъде унищожен в противовес на всички екологични норми, намалявайки шансовете за устойчиво развитие региона.”, казва тя.

Възходът на крайнодесни партии и игрите със страховете в обществото бележат разруха в доверието между граждани и институции, както и между граждани и неправителствени организации. Според Катерина Раковска от WWF, ставаме свидетели на непрекъснати очернящи кампании на образа на неправителствения сектор, създаване на пречки пред финансирането им и достъпа до законови инструменти, с които те бранят природата.
“Най-голямата противоотрова за това са независимите медии и критичното гражданско общество. Но почти навсякъде по света, включително в Европа и то особено Източна, и двете са под тежък натиск”, казва Генади Кондарев от “За Земята”.
Крайно време е изборът пред обществото ни да не бъде представян като “хората или природата” — правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, обощават от “За Земята” и заявяват, че ще продължат да го защитават на местно и глобално ниво.

/by
, ,

Конференция: Защита на околната среда в състояние на ограничена демокрация

„За Земята“ ви кани на конференция за работата и приноса на гражданското общество към опазване на природата, ресурсите и публичния интерес в условията на ограничена демокрация. Участват представители на мрежата Friends of the Earth – международно обединение на природозащитни организации, чийто член от България е За Земята.
Основната ни цел е да коментираме състоянието на свиващо се пространство за граждански активизъм и отслабената роля на ЕС и държавата в опазването на околната среда и гарантиране на правото на участие във вземане на решения и достъп до правосъдие. Ще анализираме процеси, протичащи в България и Европа, които потискат възможността за екологична, социална и икономическа справедливост, рушат устоите на правовата държава и опорочават взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Позицията ни ще бъде подкрепена с представяне на случаи от България и споделяне на опит от мрежата Friends of the Earth.

Темите на събитието са от интерес за активни граждани, представители на неправителствени организации, политици, представители на публични институции, изследователски институти, анализатори на публични процеси, медии. Модератор e Янина Танева oт Фабрика за идеи.
Езикът на събитието е български и английски. Има осигурен симултанен превод.
Вход свободен, без предварителна регистрация.

ПРОГРАМА
10:00 Откриване – Драгомира Раева (За Земята), Стела Йегер (Pro Natura), Теодор Стойчев (ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България)
10:10 ПАНЕЛ 1
Защита на околната среда в състояние на демократична криза в Европа
– Намаляване на демократичното пространство – причини за безпокойство, Ягода Мунич (директор на Friends of the Earth Europe)
– Демократичен дефицит в Централна Европа, Леонорe Гевеслер (директор на Global 2000, Friends of the Earth Austria)
– Разходване на публични средства за инфраструктурни проекти: случаят с авто- магистрала Струма и Кресненското дефиле, Десислава Стоянова (За Земята)
– Върховенство на закона? случаят с Национален парк Пирин, Катерина Раковска (WWF България)
– Завладяната държава в процеса на енергиен преход, Генади Кондарев (За Земята)
– Глобалната картина – политически анализ с примери от мрежата извън Европа, Карин Нансен (председател на Friends of the Earth International)

11:40 – 12:00 ПАУЗА

12:00 – 13:15 ПАНЕЛ 2
Дискусия: Начини за противодействие и отстояване на ролята на гражданското общество
Панелисти: Карин Нансен (FoEI), Адриан Беб (FoEE), Даниел Попов (За Земята), представител на YFoEE (очаквано потвърждение)
13:20 Закриване, Драгомира Раева (За Земята)

Събитието се осъществява с частичната финансова подкрепа на Европейския Съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на За Земята и не отразяват позицията на Европейския съюз.

/by
,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 24.06.2019 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1.  Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2018 г.

2. Приемане и изключване на членове

3. Промяна на Устава

4. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

22.05.2019 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

/by
, ,

Гласът на младите: Повече лично участие, повече Европа

С наближаването на изборите за Европейски парламент е време да говорим за един от най-обезпокояващите проблеми, засягащи модерните демокрации днес. А именно — изключването на младите хора от управлението. Резултатът е, че няма кой да настоява за техните интереси при взимането на решения.

Демократичният свят наблюдава спад на гражданското участие в изборите. Спадът не е еднакъв във всички групи на населението. Някои са по-засегнати от други. Възрастта, доходите и образованието са факторите, по които най-точно може да се прогнозира политическото участие или по-точно политическото неучастие на младите хора.

Все по-видим става един друг белег за липсата на политическо участие на гражданите. Това е резкият спад на членството в партии. Недостигът на парламентаристи под 30-годишна възраст е основен индикатор в Европейския парламент, но е видим и в националните парламенти. От една страна това е проблем за самите политически партии, но от друга – не е само техен проблем. Партиите не съумяват да обновяват с млади членове политическите си елити, което води до общо лошо представяне на политически идеи и възгледи сред тях. Крайният резултат, е че младите хора до голяма степен отсъстват от институциите на представителната демокрация и съответно няма кой да настоява да се приоритизират сектори, свързани с младежите.
Ако тези тенденции продължават ние рискуваме да видим сегашното поколение младежи изключени от демократичния процес.
Демократичните общества се градят чрез активното участие на политически грамотни граждани, които се интересуват от начина, по който техните правителства работят: „Колкото по-голямо е участието във вземането на решения, толкова повече демокрация има.“ Политическият ред се основава на предполагаемото съгласие на гражданите, поради участието им в процеса на вземане на решения. Най-мощният начин, по който гражданите могат да контролират лицата, вземащи решения, са изборите.
Затова политическите партии би трябвало да ангажират вниманието на младите, и то там, където младите ще ги видят – в социалните мрежи. За да бъдат включени младежите в политическия процес, е нужно интересите им да бъдат разпространени сред обществото, но не под формата на политически обещания, които засягат младежката целева група, а чрез директно включване на младежи в политиката, в качеството им на представители на ключови партийни позиции.
Младежите от Националния младежки форум работят и мечтаят за повече граждански и политически активни младежи в България и в Европейския съюз като цяло. Те смятат, че за да се подобрява реалността, в която живеем, трябва да има повече и различни мнения, инициативи, аргументи в политиката, идващи от младите хора. Защото различието носи различни гледни точки, различен поглед към нещата, разнообразие, от което да се избират най-добрите решения.
Затова се обръщат към всички млади в България – излезте и гласувайте на 26 май! За да преборим заедно апатията. Защото апатията сред младите не е проблем за политиците, а е проблем за нас и бъдещето ни!
_____________________________________________________________
Национален младежки форум е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си 50 младежки организации от цялата страна. Организацията е пълноправен член на Европейски младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждането и застъпничеството на младежки политики. Мисията на организацията е да представлява интересите на младите хора в България и техните нужди, извеждайки на преден план значението и важността на младежките организации, тяхното развитие и участие в социалните и обществено-политически процеси чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни и институции, взимащи решения в младежката политика.

Снимка: Shutterstock

/by