,

Местните в Бели бряг продължават да се борят за справедливи обезщетения

През септември подпомогнахме завеждането на дело за обезщетение на жител на с. Бели бряг, община Раднево, за претърпени неимуществени и имуществени вреди по реда на ЗОДОВ – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Делото ще бъде разгледано от Административен Съд – Стара Загора, на който е местно подсъдно.
Исковата молба е приета и сега се очаква отговорът на ответника – Министерство на енергетиката – на твърдените от ищеца бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на Мини Марица-изток ЕАД. Цялостно липсват действия за контрол във връзка с изкупуването на земите и имотите в землището на с. Бели бряг, както от страна на Мини Марица Изток ЕАД, на БЕХ и на техния принципал – държавата, с цел преместването на оставащото му население и осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост.
Ако и вие желаете да подкрепите местните жители на изселваните заради планове за разрастване на държавните въглищни мини в Старозагорско (с. Бели бряг и с. Трояново), подпишете петицията до Министъра на енергетиката, настояваща за справедливи обезщетения.
/by
, ,

Какви решения може да има, за да живеем в топли домове, да дишаме чист въздух и да използваме чиста енергия?

В момента имаме огромната възможност да променим енергийната система от такава, зависима от изкопаеми горива, към една децентрализирана и демократична система,  която позволява хората сами да произвеждат енергия и да са независими в голяма степен от системата. Това може и да звучи страшно, но не е никак толкова трудно: вече имаме технологиите и средствата за това.

 

  • Енергийна ефективност на първо място

Няма какво да се лъжем – спестената енергия е най-чистата енергия. 

Енергийната ефективност е един от най-лесните и достъпни начини за борба с изменението на климата и едновременно с това ни помага да намалим разходите си за енергия. 

За енергийната ефективност, можете да прочетете повече тук.

 

  • Енергия за хората

Вярваме в децентрализираната енергийна система, която ще позволи всеки желаещ да произвежда, съхранява и продава чиста енергия. 

Първата стъпка е законодателство, което ни насърчава да сме “потребители-производители” без излишна бюрокрация: каквото не консумираме от енергията, произведена от слънчевите панели на покривите ни, например, да можем да върнем обратно в мрежата и така да спечелим.

Сдружения от съседи, квартали, общини могат да обединят сили и да произвеждат, използват и продават енергия от възобновяеми източници заедно – под формата на енергийна общност. Така енергията се произвежда на местно ниво и остава в общността общност, като по този начин можем да намалим сметките си. В това може да се включи дори общината и общинските сгради и да подкрепи и енергийно бедните, по-уязвими домакинства да имат чиста енергия на по-ниски цени. 

 

  • Изход от изкопаемите горива чрез справедлив преход

Екологично сдружение “За Земята” подкрепя поетапен изход от въглищата до 2030 г, защото технологиите са достатъчно напреднали. Но настояваме това да се случи с внимателно планиран и прецизно изпълнен справедлив енергиен преход, който поставя хората на първо място. Не вярваме в противопоставянето поминък срещу здраве, а смятаме, че всички трябва да имат достъп до чист въздух и приемливи работни условия. Редно е финансовите средства да се насочат към най-засегнатите от прехода – работещите във въглищните региони, местните общности, уязвимите групи – чрез социална подкрепа, разнообразяване на икономиката и зелена енергия, която дава възможност на хората да участват в енергийната система. 

Изходът от въглища обаче не трябва да води до преход към изкопаем газ. Така рискуваме да се заключим отново към един несигурен и замърсяващ източник на енергия. Така след няколко години можем да се окажем в подобна ситуация като въглищната и то след една сериозна инвестиция.

За кампанията ни против изкопаемия газ, можете да прочетете тук.

 

Да се борим заедно за една чиста планета, с чиста енергия, която ни дава добър и качествен живот. Стани наш доброволец тук. 

 

Виж брошурата тук.

 

/by
,

Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’

Author: Petko Kovachev, commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria)

/The full report, available only in Bulgarian, presents the state of play as of 17 October 2023/

 

‘On October 7, 2023, Bulgaria officially submitted the documents necessary to receive the second payment under the National Recovery and Resilience Plan (NRRP). This was possible after more than 30 measures were implemented in the last three months. This allowed to catch up with the serious delay in the implementation of the NRRP, as the deadline for these measures was the end of 2022, but they were not delivered on time’. This is how the Ministry of Finance’s communication from 09.10.2023 starts, concerning the second NRRP payment(1). 

 

In our report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ we reviewed the implementation of the reforms and investments under the NRRP which are relevant to the implementation of climate policies and for the transition to decarbonisation until mid-October 2023. We reviewed not only activities linked to the energy sector but also those linked to transport, energy efficiency and environmental protection (specifically biodiversity and water management). 

 

The risks that the successful implementations of the reforms and investments faced have manifested themselves almost in full. These were political, administrative, economic and external. Amongst the political risks, we highlight the political instability, the frequent elections, the lack of regular governments, the lack of political support for certain reforms and projects, as well as their acceptance, delays in the adoption of legal acts, and corruption. The role of trade unions has been significant, as they – often in conjunction with employers’ organisations – have directly or indirectly attacked exactly these NRRP measures. 

 

The general failings of the administration in general and in particular the Мinistries of Еnergy, Еnvironment and Waters, Regional Development and Public Works, Transport and Communication also has contributed significantly to the delays and stalling of reforms and projects. It is an issue of low capacity but also direct or indirect attempts to resist certain reforms and projects – coupled with concrete actions or inactions, – as well as the corruptive connections of members of the administration. 

 

Within 2022 (May – September), Bulgaria implemented 22 reforms and projects, which make up the first set of interim targets. Their completion was the condition to receive the first advance payment. With a lot of effort and in a tense political environment, the package was successfully implemented and the first instalment of EUR 1368.9 mln was paid on 16.12.2022. This is how the first (tentative) stage of the implementation of the NRRP was completed. 

 

By mid-October 2023, when our review period ends, the implementation of the Plan progresses through two more (tentative) stages: 

  1. Second stage: from the receipt of the first instalment to the commencement of the current regular government (16.12.2022 – 06.06.2023).
  2. Third stage with two sub-stages:
  • From 06.06 until mid-September 2023;
  • From mid-September until 07.10.2023.

 

The second stage is characterised by delays and attempts to amend some of the commitments. Here, on one hand, there is the objective impossibility of adopting legislative reforms due to the absence of a government, but on the other hand – the willingness and efforts by the administration to design these reforms and projects in a way that is strongly influenced by the political and inter-institutional wars in the country. Furthermore, the 48th National Assembly adopted the Decision from 12.01.2023 to significantly renegotiate the NRRP precisely in the field of climate and energy policies. This decision predetermined part of the actions of the subsequent governments and the next 49th National Assembly. At this stage most of the key milestones needed to obtain the second and third NRRP payments were blocked. 

 

The third stage (from 06.06.2023) started with the loss of valuable time – the period until the end of August was not used effectively. It coincided with the deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) and this created an extremely tense situation. The Cabinet presented the main legislative proposals: the Energy Act (EA) and the Renewable Energy Act (REA) as it received them from the caretaker government. These offered formal compliance rather than high quality. 

 

In the beginning of September, 32 out of the 66 milestones needed to receive the second instalment were still outstanding, including 17 out of the 27 reforms and investments linked to energy and energy efficiency (Таблица 1 и 2/ Table 1 and 2, page 11 – data from EUMIS from 07.09.2023).

 

Table 1 

Payment Total milestones Fulfilled Unfulfilled Climate, energy and energy efficiency targets  Fulfilled targets for climate, energy and energy efficiency Unfulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
1 2 3 4 5 6 7
1 22 22 0 4 4 0
2 66 34 32 27 10 17
3 46 3 43 18 1 17
4 41 0 41 19 0 19
Total: 175 59 116 68 15 53
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 07.09.2023 

 

For the purposes of this analysis, the climate, energy and energy efficiency milestones of the NRRP include also milestones that have been identified by the author as contributing indirectly to these areas.

Column 1 shows the numbers of advance payments up to the end of 2023. In column 2, the total number of intermediate targets (milestones) for each advance payment; in column 3, the number of milestones fulfilled for each payment; in column 4, the number of milestones not fulfilled for each payment; in column 5, the climate, energy and energy efficiency targets identified in each payment; in column 6, the climate, energy and energy efficiency targets fulfilled; in column 7, the climate, energy and energy efficiency targets not fulfilled.

The distribution of the 68 climate, energy and energy efficiency targets (including good governance) is as follows:

 

Table 2

Ministry Total Fulfilled Unfulfilled
1 2 3 4
Ministry of Energy (ME) 23 5 18
Ministry of Environment and Waters (MOEW)  4 0 4
Ministry of Regional Development and Public Works (MRDPW)   10 5 5
Ministry of Transport and Communication (MTC)   12 2 10
Ministry of Economy and Industry 1 1 0
Ministry of Agriculture and Food 3 0 3
Ministry of Innovation and Growth  8 2 6
МE/Ministry of Innovation and Growth (MIG)  1 0 1
MOEW/ME 3 0 3
MRDPW/ME/SEDA 2 0 2
MRDPW/MEOW/MTC/ME 1 0 1
Total: 68 15 53
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 07.09.2023.

 

The table reflects the change of the responsible ministry for the development of the Mobility Promotion Act – MIG instead of MOEW. 

Column 1 – responsible institution; column 2 – total number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the four advance payments; column 3 – number of climate, energy and energy efficiency milestones fulfilled; column 4 – number of climate, energy and energy efficiency milestones not fulfilled.

Since mid-September, mass mobilisation has started in order to fulfil the conditions to receive the second payment under the NRRP. The issue was not just the NRRP implementation progress, but also the expectation that these funds will solve some of the budgetary issues. Under extreme time pressure and pressure from the Ministry of Finance formal progress was made, and in the end 62 out of the 66 milestones needed to receive the second instalment were reported. Was this the quality implementation sufficient to move forward the necessary decarbonisation and green transition actions? Our answer is – likely no. 

 

In this complex environment the implementation of various reforms and the delivery of investments have been carried out with varying speed, quality and completeness. There were cases in which the reform started on time and in the implementation process there were objective or subjective issues, delays, postponements and in the end – a sprint to complete them in the last possible moment. This is what happened with the drafting of the Roadmap to Climate Neutrality and with the adoption of the amendments to the two key legislative acts in the energy sector – the Energy Act and the Renewable Energy Act. Investments in the transport sector happened under complete lack of transparency and there is still no information about how some of the reforms have happened and what result has been achieved, but they have still been marked as completed in the Information System for the Management and Monitoring of EU Funds in Bulgaria (EUMIS).

 

On the other hand, there is good progress in the energy efficiency programmes in buildings, specifically in the part related to public consultations, announcements and tendering. It remains to be seen how the actual works will be carried out. There is one big weakness here, however, which is relevant as a whole to the implementation of energy efficiency policies. There is a lack of an adequate campaign to explain to citizens what the benefits of their financial contributions to these programmes are. This is why there is currently a low level of interest in the newly announced tenders which are no longer 100% grant schemes. 

 

Work within the main institution responsible for decarbonisation – the Ministry of Energy – was slow, there was a lack of communication with the stakeholders, the reform proposals were on the verge of only meeting the minimum requirements, and the texts needed to actually carry out the projects were not drafted. This is particularly relevant for the reforms related to active citizens, energy communities and others. We believe that significant internal changes need to happen in the Ministry of Energy if Bulgaria wants to speed up its implementation processes and to fulfil the set targets. The same can be said for the other two ministries – of Environment and Waters and the Regional Development and Public Works, where strong motivation is needed to carry out the activities linked to the NRRP. 

 

In the end of August, the tension caused by the large number of key milestones that were not implemented was already felt (it should be recalled that 32 out of the 66 milestones needed to receive the second payment instalment were still not completed in the beginning of September, including 17 of the 27 reforms and investments linked to energy and energy efficiency). The attempts to finalise the TJTPs for the just transition of the coal regions and the Roadmap for Climate Neutrality generated resistance amongst miners and energy workers in the Maritsa East power complex. Their attacks were also extended towards the NRRP. 

 

In the meantime, the Council of Ministers and the National Assembly have been rapidly adopting the final amendments to the Law on Amendment and Supplementation of the Renewable Energy Act and the Energy Act, as well as all other reforms. This rush leads to formal decisions which do not guarantee the successful implementation of the reforms. A typical example of this are the legislative amendments related to prosumers/active citizens/active customers and energy communities which we can already identify as not working – without further legislative amendments. 

 

On 28.09.2023, the Council of Ministers approved a draft update of the budget under the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria in light of the reduced maximum EU grant funding, calculated in accordance with Article 11 (2) of Regulation (EU) 2021/241, tasked the Minister of Finance to inform the European Commission of this decision and authorised him to conduct negotiations with the Commission during the procedure for the assessment of the submitted draft. The draft itself is a list of NRRP investments for which it is proposed to either be removed completely or for their funding to be modified. Under this decision, two very important projects, related to decarbonisation and conservation of natural resources were dropped: C8.I4. Intermodal Terminal Ruse and C9.I2. Digitalisation for integrated management, control and efficient use of water. For years Bulgaria has been postoping the construction of intermodal terminals which would reduce the transit road traffic at the expense of rail traffic; water management in the country leads to a huge waste of this resource. 

 

There is reduced funding for four other investments in energy and energy efficiency: C3.I2, Investment 2.2a Grant scheme for combining renewable electricity sources with local storage (for enterprises – editor’s note), C4.I1 Support for the renovation of building stock, C4.I5 Pilot projects for the production of green hydrogen and biogas, and C4.I8. National infrastructure for storage of electricity from renewables (RESTORE). The reduction in funding for these projects is BGN 950 564 139 or 26.13% of their total value. At the same time, this represents 83.81% of the total funds reduction for the entire NRRP, amounting to BGN 1 134 239 406. Together with the dropped projects worth BGN 180 160 000, the total amount of the reduction in energy and climate related projects is 99.69%. In other words, the main fund reductions are at expense of the most important goal of the NRRP – the decarbonisation of the Bulgarian energy sector and the transition to a green economy. 

 

Here is the final result – after the completion of the interventions on the measures that had to be prepared in order to receive the second NRRP payment (15.10.2023): 

 

Table 1А

Payment Total milestones Fulfilled Unfulfilled Climate, energy and energy efficiency targets  Fulfilled targets for climate, energy and energy efficiency Unfulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
1 2 3 4 5 6 7
1 22 22 0 4 4 0
2 66 62 4 27 25 2
3 46 6 40 18 1 17
4 41 2 39 19 2 17
Total: 175 59 116 63 32 36
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 15.10.2023.

 

For the purposes of this analysis, the climate, energy and energy efficiency milestones of the NRRP include also milestones that have been identified by the author as contributing indirectly to these areas.

Column 1 shows the numbers of advance payments up to the end of 2023. In column 2, the total number of intermediate targets (milestones) for each advance payment; in column 3, the number of milestones fulfilled for each payment; in column 4, the number of milestones not fulfilled for each payment; in column 5, the climate, energy and energy efficiency targets identified in each payment; in column 6, the climate, energy and energy efficiency targets fulfilled; in column 7, the climate, energy and energy efficiency targets not fulfilled.

The distribution of the 116 climate, energy and energy efficiency targets (including good governance) is as follows:

 

Table 2А

Ministry Total Fulfilled Unfulfilled
Second payment instalment Total Second payment instalment Total Second payment instalment 
1 2 3 4 5 6 7
Ministry of Energy (ME) 23 12 13 12 10 0
Ministry of Environment and Waters (MOEW)  4 2 2 2 2 0
Ministry of Regional Development and Public Works (MRDPW)   10 5 6 5 4 0
Ministry of Transport and Communication (MTC)   12 5 5 3 7 2
Ministry of Economy and Industry 1 0 1 0 0 0
Ministry of Agriculture and Food 3 0 0 0 3 0
Ministry of Innovation and Growth  8 2 3 2 5 0
МE/Ministry of Innovation and Growth (MIG)  1 0 0 0 1 0
MOEW/ME 3 0 0 0 3 0
MRDPW/ME/SEDA 2 1 2 1 0 0
MRDPW/MEOW/MTC/ME 1 0 0 0 1 0
Total: 68 27 32 25 36 2
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 15.10.2023.

 

The table reflects the change of the responsible ministry for the development of the Mobility Promotion Act – MIG instead of MOEW. 

Column 1 – responsible institution; column 2 – total number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the four advance payments; column 3 – number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the second payment; column 4 – number of climate, energy and energy efficiency milestones fulfilled; column 5 – milestones fulfilled for the second payment; column 6 – number of climate, energy and energy efficiency milestones not fulfilled; column 7 – milestones not fulfilled for the second payment.

 

What conclusions could we draw?

  1. The prolonged political crisis is a destroyer of good and timely decisions. The main damage is:
    • It causes politicians to speak untruths and to attack sensible proposals (in this case – related to NRRP) due to purely expedient political and personal ambitions;
    • It hinders and even blocks the possibility of adequate communication with the other stakeholders on specific issues or on the whole NRRP. 
  2. As usual, the old weakness of the administration has manifested itself: to expect instructions for every action, for every step in one direction or another. At the same time we can see again that where the status quo needs to be preserved, bureaucrats do not hesitate to act. If we want to make progress and to use EU funds efficiently, as well as national funds, we need to commit to a fundamental reform of the administration of all levels.
  3.  It has become clear that the interdependence of strategic documents and plans such as the NRRP, the National Energy and Climate Plan and the TJTPs can play a bad trick, especially in a period of crises with the threads of blockades, strikes and political attacks (demands for resignations). This requires a very strong communication strategy to all stakeholders which is currently lacking.
  4. Part of this communication strategy is the system EUMIS (Information System for Management and Monitoring of EU funds in Bulgaria). Unfortunately, in the process of drafting this report, we have encountered some serious flaws. Two of these are the following: 1) the lack of information updates (for example when a certain reform is transferred from one institution to another) and 2) the lack of information for procedures that are allegedly closed. The cases, outlined in Annex 2, provide us with a reason to request an extensive review of EUMIS by its managers. The system is Bulgaria’s contribution to efforts to make it easier to work with potential EU funds beneficiaries, to clear public communication and open information. It would be a shame to lose this valuable asset (and to compromise its credibility). 
  5. With regards to the quality of the NRRP activities of interest to us in the last 12-15 months, as we have often pointed out, requires a separate analysis. Here we have attempted to touch upon some elements of such a qualitative analysis but within the timeframe, which coincided with the second substage of the third stage of NRRP implementation, such a comprehensive examination has been impossible to conduct. 

 

There will now be two months of negotiations with the European Commission on the second payment instalment request. When and how it will occur and whether in the meantime the implementation of commitments, related to the receipt of the third and fourth payment, what deadline extensions will be agreed on them and also how the implementation of the already reported investments and reforms will continue, remains to be seen. We will follow these because they are important for Bulgaria. Not for yet another transition but for its sustainable progress towards decarbonisation, towards a greener economy and a greener life. 

  1. https://www.minfin.bg/bg/news/12357

 

/by

Резюме на доклада „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“

Автор: Петко Ковачев, по поръчка на ЕС „За Земята“

(Докладът представя ситуацията към 17 октомври 2023 г.)

 

Прочетете пълния доклад „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“.

Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ in English

„На 7 октомври 2023 г. България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това стана възможно, след като в последните три месеца бяха изпълнени над 30 мерки. Това позволява да се навакса сериозното забавяне в изпълнението на НПВУ, тъй като срокът за тези мерки беше краят на 2022 г., но те не бяха придвижени навреме.“ Така започва съобщението на Министерството на финансите от 09.10.2023 г. относно второто плащане по НПВУ(1).

В нашия доклад „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“ направихме обзор на изпълнението на реформите и инвестициите по НПВУ, които имат съществено значение за изпълнението на климатичните политики и прехода към декарбонизация в периода до средата на октомври 2023 г. Разгледахме не само дейностите, които се отнасят до сектор „енергетика“, но и свързаните с транспорта, енергийната ефективност и опазването на околната среда (по-специално биоразнообразието и управлението на водите).

Рисковете, които стояха пред успешното изпълнение на реформите и инвестициите, се проявиха в почти пълен обем. Те бяха политически, административни, икономически и външни. Сред политическите откроихме политическа нестабилност, чести избори, липса на редовни кабинети, липса на политическа подкрепа за определени реформи и проекти, както и на припознаването им, закъснения при приемането на нормативни актове, корупция. Съществена е ролята на синдикатите, които – често в синхрон с работодателски организации – атакуваха пряко или косвено точно тези мерки от НПВУ.

Неспособността на администрацията като цяло и в частност в министерствата на енергетиката, околната среда и водите, регионалното развитие и благоустройството, транспорта и съобщенията също има решаващ принос за забавянето и затлачването на реформи и проекти. Става дума за нисък капацитет, но и за директни или индиректни опити за съпротива срещу определени реформи и проекти – съчетани с конкретни действия или бездействия, – както и за корупционните обвързаности на членове на администрацията.

В рамките на 2022 г. (май – септември) България изпълни 22 реформи и проекти, формиращи първия пакет от междинни цели. Тяхното приключване беше условието за получаване на първото авансово плащане. С много усилия и в изнервена политическа обстановка пакетът беше успешно изпълнен и първото плащане в размер на 1368,9 млн. евро пристигна на 16.12.2022 г. Така приключи първият (условен) етап от изпълнението на НПВУ.

До средата на октомври 2023 г., когато завършва периодът на нашия обзор, изпълнението на Плана преминава през още два (условни) етапа:

  1. Втори етап: от получаване на първото плащане до започването на работата на настоящото редовно правителство (16.12.2022 – 06.06.2023 г.).
  2. Трети етап с два подетапа:
  • от 06.06. до средата на септември 2023 г.;
  • от средата на септември до 07.10.2023 г.

За втория етап са характерни забавяне на работата и опити да се променят някои ангажименти. Тук, от една страна, е налице обективната невъзможност да се приемат законодателните реформи поради липсата на парламент, но от друга – желанието и работата на администрацията да подготви тези реформи и проекти по начин, който е силно повлиян от политическите и междуинституционалните войни в страната. Освен това 48-ото Народно събрание прие Решението от 12.01.2023 г. за съществено предоговаряне на НПВУ точно в областта на климата и енергетиката. Това решение предопредели част от действията на следващите правителства и на следващото 49-о Народно събрание. На този етап бяха блокирани повечето ключови етапи, необходими за получаване на второто и третото плащане по НПВУ.

Третият етап (от 06.06.2023 г.) започна със загуба на ценно време – периодът до края на август не беше използван ефективно. Получи се съвпадане с крайните срокове за представяне на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) и така се създаде силно напрегната ситуация. Кабинетът представи основните законодателни предложения – Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – във вида, в който ги получи от служебния кабинет. В тях се предлагаше формално изпълнение, а не високо качество.

В началото на септември 32 от 66-те ключови етапа, необходими за получаване на второто плащане, все още са неизпълнени, включително 17 от 27-те реформи и инвестиции, свързани с енергетиката и енергийната ефективност. От средата на септември започна масова мобилизация за изпълнение на условията за получаване на второто плащане по Плана. Проблемът вече не беше само напредъкът по НПВУ, но и това, че се очакваше с тези средства да се решат някои проблеми на бюджета. Под невероятна преса от страна на времето и на Министерството на финансите беше постигнат формален напредък, като накрая се отчете изпълнението на 62 от 66-те ключови етапа, необходими за второто плащане. Дали това беше качествено изпълнение, достатъчно да придвижи необходимите действия по декарбонизацията и зеления преход? Нашият отговор е, че по-скоро не.

В тази сложна обстановка провеждането на различните реформи и изпълнението на инвестициите се извършваха с различна скорост, качество и пълнота. Имаше случаи, в които реформата започваше навреме и в процеса на нейното осъществяване се появяваха обективни или субективни пречки, забавяне, отлагане и накрая – спринт към приключването в рамките на последния възможен срок. Така се получи с изработването на Пътната карта за климатична неутралност и с приемането на измененията и допълненията на двата основни закона в енергийния сектор – ЗЕ и ЗЕВИ. При липса на прозрачност са се случили и инвестициите в сектор транспорт, за някои от които още няма информация как точно е станало това и какъв резултат е постигнат, но те са отбелязани като изпълнени в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН).

От друга страна, имаме добро развитие на програмите за енергийна ефективност в сградите в частта им за обществено обсъждане, обявяване и провеждане на конкурсите. Тепърва ще видим как ще бъдат изпълнени строително-монтажните работи. Тук обаче има една голяма слабост, която може да отнесем като цяло към прилагането на политиката за енергийна ефективност. Липсва адекватна кампания, която да обясни на гражданите ползата от тяхно финансово участие в тези програми. Затова в момента се наблюдава занижен интерес към новите обявени търгове, които вече не са със 100% грантови схеми.

Работата в основната институция, отговаряща за декарбонизацията – Министерството на енергетиката, вървеше бавно, липсваше комуникация със заинтересованите страни, предложенията за реформи бяха на ръба на минималните изисквания, без да бъдат подготвени текстовете, необходими за реалното изпълнение на проектите. Това се отнася особено за активните граждани, енергийните общности и др. Смятаме, че в Министерството на енергетиката са необходими съществени вътрешни промени, ако България иска да засили скоростта на декарбонизационните процеси и да постига поставените цели. Същото може да се каже и за други две министерства – на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, където има нужда от силна мотивация за изпълнение на задачите, свързани с НПВУ.

Към края на месец август вече се чувства напрежението, породено от масовото неизпълнение на ключови етапи (да припомним, че 32 от 66-те ключови етапа, необходими за получаване на второто плащане, все още са неизпълнени към началото на септември, включително 17 от 27-те реформи и инвестиции, свързани с енергетиката и енергийната ефективност). Опитите за завършване на ТПСП за справедлив преход на въглищните региони и на Пътната карта за климатична неутралност пораждат съпротива сред миньорите и енергетиците в енергийния комплекс „Марица-изток“. Техните атаки се прехвърлят и към НПВУ. 

Междувременно Министерският съвет и Народното събрание ударно приемат последните промени в Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ и Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, както и всички останали реформи. Бързането води до формални решения, които не гарантират успешното прилагане на реформите. Типичен пример за това са законодателните промени, свързани с просюмърите/активните граждани/активните клиенти и енергийните общности, които отсега може да определим като неработещи – без допълнителни промени в законодателството.

На 28.09.2023 г. Министерският съвет одобри проект за актуализиране на бюджетни линии по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България с оглед на намаленото максимално безвъзмездно финансиране от ЕС, изчислено в съответствие с чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241, възложи на министъра на финансите да запознае Европейската комисия с това решение и го упълномощи да проведе преговорите с нея в процедурата по оценка на представения проект. Самият проект представлява списък с инвестиции от НПВУ, за които се предлага да отпаднат изцяло или да бъде променено финансирането за тях. По силата на това решение отпадат два много сериозни проекта, свързани с декарбонизацията и опазването на природните ресурси: C8.I4. Интермодален терминал Русе и C9.I2. Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите. България от години отлага строежа на интермодални терминали, които биха намалили транзитния пътен трафик за сметка на железопътния, а управлението на водите в страната води до огромни разхищения на този ресурс.

С намалено финансиране са други четири инвестиции в енергетиката и енергийната ефективност: C3.I2. Инвестиция 2.2.а. Схема за безвъзмездна помощ за комбиниране на възобновяеми енергийни източници с местно съхранение [за предприятия – б.р.], C4.I1. Подкрепа за обновяване на сградния фонд, C4.I5. Пилотни проекти за производството на зелен водород и биогаз и C4.I8. Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (RESTORE). Намалението на средствата за тези проекти е 950 564 139 лв., или 26,13% от общата им стойност. В същото време то представлява 83,81% от намалените общо за целия НПВУ средства в размер на 1 134 239 406 лв. Заедно с отпадналите проекти на стойност 180 160 000 лв. общият дял на намалението на енергийните и климатични проекти става 99,69%. С други думи, основното намаление на средствата е за сметка на най-важната цел на НПВУ – декарбонизацията на българската енергетика и прехода към зелена икономика.

Ето каква е крайната картина – след приключването на работата по мерките, които трябваше да са готови, за да се получи второто плащане по НПВУ (15.10.2023 г.):

Таблица 1А

Плащане Общо цели Изпълнени Неизпълнени Цели за климат, енергетика и енергийна ефективност Изпълнени цели за климат, енергетика и енергийна ефективност Неизпълнени цели за климат, енергетика и енергийна ефективност
1 2 3 4 5 6 7
1 22 22 0 4 4 0
2 66 62 4 27 25 2
3 46 6 40 18 1 17
4 41 2 39 19 2 17
Общо: 175 59 116 63 32 36

За целите на този анализ в ключовите етапи на НПВУ за климат, енергетика и енергийна ефективност са включени и такива, които са идентифицирани от автора като ключови етапи с косвен принос към тези области.

В колона 1 са посочени номерата на авансовите плащания до края на 2023 г.; в колона 2 – общият брой междинни цели (ключови етапи) за всяко авансово плащане; в колона 3 – броят изпълнени ключови етапи за всяко плащане; в колона 4 – броят неизпълнени ключови етапи за всяко плащане; в колона 5 – идентифицираните ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност във всяко плащане; в колона 6 – изпълнените ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност; в колона 7 – неизпълнените ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност.

Източник: пресмятания на автора по данни от ИСУН към 15.10.2023 г.

Разпределението на 116-те цели, свързани с климата, енергетиката и енергийната ефективност (вкл. доброто им управление), е, както следва:

Таблица 2А

Министерство Общо Изпълнени Неизпълнени
Второ плащане Общо Второ плащане Общо Второ плащане
1 2 3 4 5 6 7
Министерство на енергетиката (МЕ) 23 12 13 12 10 0
Министерство на околната среда и водите (МОСВ) 4 2 2 2 2 0
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) 10 5 6 5 4 0
Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) 12 5 5 3 7 2
Министерство на икономиката и индустрията 1 0 1 0 0 0
Министерство на земеделието и храните 3 0 0 0 3 0
Министерство на иновациите и растежа 8 2 3 2 5 0
МЕ/Министерство на иновациите и растежа (МИР) 1 0 0 0 1 0
МОСВ/МЕ 3 0 0 0 3 0
МРРБ/МЕ/АУЕР 2 1 2 1 0 0
МРРБ/МОСВ/МТС/МЕ 1 0 0 0 1 0
Общо: 68 27 32 25 36 2

В таблицата е отразена промяната на отговорното министерство за изработване на Закона за насърчаване на мобилността – МИР вместо МОСВ.

Колона 1 – отговорна институция; колона 2 – общ брой ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност, за които институцията отговаря за четирите авансови плащания; колона 3 – брой ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност, за които институцията отговаря за второто плащане; колона 4 – брой изпълнени ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност; колона 5 – изпълнени ключови етапи за второто плащане; колона 6 – брой неизпълнени ключови етапи за климат, енергетика и енергийна ефективност; колона 7 – неизпълнени ключови етапи за второто плащане.

Източник: пресмятания на автора по данни от ИСУН към 15.10.2023 г.

Какви изводи може да направим?

  1. Продължителната политическа криза е убиец на добрите и навременни решения. Основните вреди от нея са две:
  • предизвиква политиците да говорят неистини и да атакуват смислени предложения (в случая – свързани с НПВУ) от чисто конюнктурни политически и лични амбиции;
  • затруднява и дори блокира възможността за адекватна комуникация с останалите заинтересовани страни по конкретни теми или по целия НПВУ.
  1. Както обикновено се прояви старата слабост на администрацията: да очаква инструкции за всяко свое действие, за всяка стъпка в една или друга посока. В същото време виждаме отново, че там, където трябва да се пази статуквото, бюрократите не се притесняват да действат. Ако искаме да постигаме напредък и ефективно да използваме средствата от ЕС, както и националните средства, трябва да се ангажираме с дълбока реформа на администрацията на всички нива.
  2. Видя се, че взаимната обвързаност на стратегическите документи и планове от типа на НПВУ, Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и ТПСП може да изиграе лоша шега на държавата, особено в период на криза, със заплахи от блокади, стачки и политически атаки (искания за оставки). Това изисква и много сериозна комуникационна стратегия по отношение на всички заинтересовани страни, която на този етап липсва.
  3. Част от тази комуникационна стратегия е системата ИСУН. За съжаление, в процеса на работа по този текст установихме някои сериозни слабости. Две от тях са следните: 1) липса на актуализация на информацията (например когато даден ангажимент се прехвърля от една институция към друга) и 2) липса на информация за процедури, за които се твърди, че за приключили. Случаите, описани в Приложение 2, ни дават основание да поискаме основен преглед на ИСУН от нейните управляващи. Системата е принос на България към начините за по-лесна работа с потенциалните бенефициери на европейски средства, за изчистена комуникация с обществеността и откритост на информацията. Ще бъде жалко да се загуби този ценен актив (и доверието към него).
  4. Що се отнася до качеството на интересуващите ни дейности по НПВУ през последните 12–15 месеца, това, както често посочвахме, изисква отделен анализ. Тук се опитахме да засегнем някои елементи от такъв качествен анализ, но в рамките на срока, който съвпадна с втория подетап от третия етап на изпълнението на НПВУ, цялостно разглеждане беше невъзможно да се направи.

Сега предстоят два месеца на преговори с Европейската комисия по искането за второто плащане. Кога и как ще се осъществи то и дали междувременно ще започне изпълнението на ангажиментите, свързани с получаването на третото и четвъртото плащане, какви отлагателни срокове ще се договорят за тях, а също и как ще продължи изпълнението на вече отчетените инвестиции и прилагането на реформите, предстои да видим. Ние ще проследим тези действия, защото те са важни за България. Не за поредния преход, а за нейното устойчиво движение към декарбонизация, към по-зелена икономика и живот.

  1. https://www.minfin.bg/bg/news/12357
/by
,

Играта ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА предизвиква случайни минувачи да се изправят срещу климатичните промени

Заповядайте в 10:00 ч. на 12 декември 2023 г. пред Народния театър да изиграем заедно за първи път ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! — стратегическа игра, посветена на климатичните промени. 

В последния ден на COP28, климатичната среща на върха на ООН в Дубай, доброволци ще поканят случайни минувачи в София да влязат в различни роли, вдъхновени от тези, с които активистите на „За Земята“ се срещат всеки ден. Върху 4-метровото платно на играта участниците ще взимат решения като директори на ТЕЦ, собственци на бирена фабрика, кмет на зависима от изкопаемите горива община. Голямата задача е да обединят хората и да обединят хората и заедно с това да намерят решение на различните проблеми, пред които сме изправени, свързани със замърсяването, а и да оставят по-чиста планета на следващите поколения. 

По време на ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! можете да подкрепите и петицията „Замърсителите плащат“,, така  че най-замърсяващите индустрии да бъдат обложени с по-високи данъци, тъй като сега най-много загуби и щети понасят хората, които са допринесли най-малко за кризата, особено тези от южното полукълбо. Целта е да така се попълни и Фондът за загуби и щети, обещан още по време на предишната среща COP27, който все още стои празен. Въпреки че правителствата колективно обещаха повече от 400 милиона долара, само шепа държави обещаха вноски в началната фаза на фонда. 

Изправени пред климатичната криза и с категорична позиция на научната общност, че драстични мерки са необходими веднага, COP28 би трябвало да задава тон в междудържавните ангажименти по темата. Но критиките започнаха още с избора на място за провеждане — Обединените арабски емирства са страна в световния топ 10 на производителите на петрол и газ. В първите дни се разрази и скандал, свързан с реплика на Султан ал Джабр, ръководител на преговорите на ООН, който казва, че премахването на изкопаемите горива не позволява устойчиво развитие, „освен ако не искате да върнете света обратно в пещерите“. Ал Джабр е бил инженер в националната компания-производител на газ и петрол в Дубай — ADNOC, а от 2016 г. е главен изпълнителен директор, което поставя под съмнение възможността в рамките на COP28 да се вземат така необходимите решения за поетапен изход от изкопаеми горива

“Подобно на сложните икономически и политически зависимости между участниците в COP28, примерите от ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! са съвсем истински. Чрез тази игра искаме да покажем, че макар и предизвикателствата да са големи, решенията са налични и достъпни и с изборите, които правим, можем да достигнем до тях. Помислили сме за изненадващи събития, които обръщат курса на играта, за участници, които подкрепят или се противопоставят на реформите. Изцяло от гъвкавостта и креативността на играча зависи дали ще успее да се справи с предизвикателствата”, коментира Венцеслава Кожухарова от екип “Климат и енергия” на “За Земята”.

/by
, , ,

Pernik: an example of successful energy transformation or a hostage of the corporate interests of energy oligarchs and trade unions in Stara Zagora?

The political crisis that has lasted for more than two years has completely blocked the processes of energy and economic transformation.

Because of politicians’ subordinance to lobby interests that call for the continued use of coal, at the end of 2022 Bulgaria lost EUR 100 million from the Just Transition Fund (JTF) due to the missed submission deadline to the European Commission of the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) for the three coal regions: Stara Zagora, Pernik, and Kyustendil.

Thus, at the end of 2023, Bulgaria remains the only country out of all the EU Member States that does not have approved Territorial Just Transition Plans. 

At the end of September, we saw trade union protests blocking major highways while holding and chanting anti-EU slogans, targeting the European Green Deal and the TJTPs. This showed the continued trend of manipulating the people in the Stara Zagora region.

In fact, these protests have further blocked the government’s work to finalise and send the plans to Brussels. They have also led to the signing of an absurd agreement between the government and the trade unions, which contains unrealistic demands and promises. However, a further outcome is a situation in which the interests of Pernik and Kyustendil are not taken into account in any way.

In fact, the funds from the Just Transition Fund are of crucial importance for Pernik because this region is ready to undertake the energy transition. It is evident that the municipality of Pernik has very ambitious plans to make an economic and energy transition, with work already underway on some of the projects.

The resources from the fund, which amount to around EUR 92 million, could attract and multiply private capital and make the process of the region’s energy and economic transition even more certain. Pernik has the desire and the opportunity to become a positive example of a successful energy transition that could unlock the process for other regions.

The municipality is implementing the replacement of public transport buses with new and environmentally friendly ones in connection with the ambition to improve the air quality in the city. Improving the energy efficiency of buildings is also an important part of the measures that are set out in the municipal plans, along with the replacement of the heating appliances of some households in the city with environmentally friendly alternatives. An industrial park relying on renewable energy technologies is also planned.

These ambitions of the municipality, combined with the low level of unemployment in Pernik and in the region, are good precursors of a successful energy and economic transition.

For more than seven years, Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) and CEE Bankwatch have enjoyed good cooperation with active civil society organisations in Pernik on important issues for the city, such as clean air and illegal coal mining, and in the last four years, there has also been favourable cooperation with the municipality. 

The blocking of Pernik and Kyustendil from receiving funds due to the lack of readiness in Stara Zagora and the surrounding region cannot continue, as the time frames for the preparation, submission, funding and implementation of activities under the JTF projects are very short and rely on quick action and timely planning.

We urge the government to take immediate action to ensure that the adoption of the Territorial Just Transition Plans by the European Commission is no longer delayed and to make the necessary changes to the plans in order to unlock the much-needed funds for the coal regions.

Politicians should remember that the TJTPs and these European funds are intended for the development of small and medium-sized businesses, the creation of new, green jobs and the reskilling of those employed in the sector, where necessary and if they are willing.

Blocking and delaying the energy transition process due to lobbying interests will worsen the consequences of the inevitable, gradual closure of the coal industry for economic reasons. And with the closure of the mines and the coal-fired power plants due to lack of capacity to compete with other players in the European energy market, there will no longer be the possibility to use the Just Transition Fund and other EU funds to mitigate the effects of this change on those employed in the sector.

/by
, ,

Перник – пример за успешна енергийна трансформация или заложник на корпоративните интереси на енергийни олигарси и синдикати в региона на Стара Загора

Продължилата над две години политическа криза блокира напълно процесите на енергийна и икономическа трансформация. 

Заради подчинението на политиците на лобистки интереси за продължаване на използването на въглища, в края на 2022 г. България загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП) поради пропускането на срока за предаване в Европейската комисия на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) за трите въглищни региона: Стара Загора, Перник, Кюстендил.

Така в края на 2023 г. България остава единствената страна без приети териториториални планове от всички страни членки на ЕС.

В края на септември станахме свидетели на синдикални протести с блокиране на основни магистрали и антиевропейски лозунги срещу Европейската зелената сделка и териториалните планове. Това продължи и тенденцията на огромна манипулация на хората в региона на Стара Загора. 

Всъщност тези протести допълнително блокираха работата на правителството по финализирането и изпращане на плановете в Брюксел. Доведоха и до подписването на абсурдно споразумение между правителството и синдикатите, в което има неизпълними искания и обещания. Освен това обаче, това доведе и до ситуация, в която по никакъв начин не се отчитат интересите на Перник и Кюстендил.

В действителност средствата от Фонда за справедлив преход са изключително важни за Перник, защото този регион има готовност да извърши енергиен преход. Вижда се, че община Перник има много амбициозни планове за извършване на икономически и енергиен преход, като работата по някои от проектите вече е в ход.

Средствата от фонда, които се равняват на около 92 милиона евро, биха могли да привлекат няколко пъти повече частен капитал и да направят процеса на енергиен и икономически преход на региона още по-сигурен. Перник има желание и възможност да стане положителен пример за успешен енергиен преход, който да отключи процеса  и за другите региони.

Общината осъществява подмяна на  автобусите в обществения транспорт с нови и екологични такива във връзка с подобряване качеството на въздуха в града. Подобряването на енергийната ефективност на сградите също е важна част от мерките, които са заложени в общинските планове заедно с подмяната на отоплителните уреди на част от домакинствата в града с екологични алтернативи. Планиран е индустриален парк, разчитащ на ВЕИ технологии.

Тези амбициозни намерения на общината, съчетани с ниското ниво на безработица в Перник и региона са добра предпоставка за успешно развитие на енергийния и икономически преход.

От над 7 години продължава доброто сътрудничество на За Земята и CEE Bankwatch с активните граждански организации в Перник по важни проблеми на града като чистота на въздуха, незаконен добив на въглища, а в последните 4 има и добро сътрудничество с общината. 

Блокирането на получаването на средствата за Перник и Кюстендил заради липсата на готовност в Стара Загора и региона не може да продължава, защото сроковете за изготвяне, подаване, финансиране и извършването на дейностите по проектите на ФСП са много кратки и се разчита на бързо действие и своевременно планиране.

Призоваваме правителството да предприеме спешни действия, за да не се отлага повече приемането на териториалните планове от Европейската комисия, като се извършат необходимите промени в плановете, за да осигури така необходимите средства за въглищните региони.

Политиците трябва да си припомнят, че териториалните планове и европейските средства са предназначени за развитие на малкия и среден бизнес, за създаване на нови, зелени работни места и преквалификация на заетите в сектора, където е необходимо и те имат желание.

Блокирането и забавянето на процеса на енергиен преход заради лобистки интереси  ще направи по-тежки последиците от неизбежното постепенно затваряне на въглищната индустрия по икономически причини. А при закриване на мините и ТЕЦ-овете поради липса на капацитет да се конкурират с другите участници в европейския енергиен пазар вече няма да има възможност да се използват средствата от ФСП и други евросредства, за да бъдат смекчени последиците от тази промяна върху заетите в сектора.

 

/by
,

10 препоръки от гражданския сектор за отказ от изкопаем газ до 2035г.

Подкрепяме съвместната позиция на европейски организации от гражданския сектор за нуждата от отказ от изкопаем газ до 2035 г. Оригиналната публикация на английски можете да прочетете тук.

Проблемите, свързани с измененията на климата, се засилват. Виждаме ги в рекордно бързото топене на ледниците и нарастващите случаи на засушавания и наводнения, които засягат територията на ЕС, като последните такива бяха в Южна Европа и Средиземноморието, включително и у нас. Сега е още по-спешно от всякога проблемът, произтичащ от емисиите на парникови газове, да бъде решен. Освен това виждаме как изкопаемият газ се използва като оръжие, което заплашва енергийната сигурност и води до енергийна бедност из целия Европейски съюз. 

Докато политиците се подготвят за европейските избори през 2024 г., изходът от изкопаем газ (т.е. план за преустановяване употребата на изкопаем газ) трябва да се превърне в основен приоритет, за да можем да се справим с проблемите, свързани с промените в климата. Бъдещата Комисия и новият Европейски парламент трябва да осигурят приемственост на Европейската зелена сделка и да продължат мерките за сериозно намаляване на енергийното потребление, нарастване на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и на мерките, свързани с гъвкавост и кръгова икономика, но най-важното ще бъде да сложат на дневен ред в политическата програма поетапното премахване на изкопаемия газ по един честен и справедлив начин до 2035 г. 

Една крайна дата за преустановяване на използването на газ би била силен стимул за участниците в икономиката да планират промени в настоящите си дейности и бизнес модели, като се откажат от система, основана на изкопаеми горива. Европа ще стане по-стабилна чрез засилване на енергийната сигурност и енергийната независимост, като се освободи от тройния проблем, който се появява със “заключването” в употребата на изкопаемия газ: подхранването на климатичната криза, продължаващата зависимост към изкопаеми горива и рискът от високи цени на енергията. 

Изготвените 10 препоръки имат за цел да насочват политиците при подготовката им за следващия законодателен цикъл и целите в областта на климата и енергетиката след 2030 г. 

Европейската зелена сделка ще бъде успешна само ако успее да приведе използването на изкопаем газ в ЕС в съответствие със задълженията си по Парижкото споразумение за климата, което цели да ограничи повишаването на температурата на Земята до 1,5°C.

  • Това изисква драстично намаляване на потреблението на енергия в ЕС, намалявайки го с 1/2 до 2040 г., като останалите енергийни нужди се задоволяват със 100% енергия от възобновяеми източници, както и чрез необходимите мерки за гъвкавост, достатъчност и кръгова икономика.
  • Тези мерки трябва да защитават и поставят на първо място уязвимите потребители, да предотвратят нарастващото енергийно неравенство и да гарантират, че хората ще могат да се възползват от възможностите, които енергийният преход предоставя.
  • Европейският съюз трябва да въведе механизми за защита на процеса на вземане на решения и лицата, вземащи решения, от неправомерно влияние. За да се справим с проблемите, свързани с изменението на климата и да сме сигурни, че климатичните политики са изцяло в интерес на обществото, трябва да изключим интересите на индустрията на изкопаемите горива от политиката, подобно на съществуващите регулации за тютюневата индустрия.

От решаващо значение е междинните цели за поетапнен изход от изкопаем газ да бъдат ясно отразени в целите в областта на климата и енергетиката на ЕС в среден и дългосрочен план и да включват траектория, която да доведе до поетапен отказ от изкопаем газ в целия ЕС до 2035 г.;

    • Тази траектория трябва да бъде бъде съобразена с настоящите развития – като се започне с досегашните почти 18% намаляване през август 2022 г. и март 2023 г., и се стигне до 36% до 2025 г., 60% до 2030 г., а накрая – до цялостен отказ от използването на изкопаем газ, в съответствие с климатичния сценарий, съвместим с целите на Парижкото споразумение (PAC). 
    • Следва да се разработят междинни цели за 2025 г., 2030 г. и 2035 г., включително дати за всеки сектор за постепенно извеждане от употреба в сградите, промишлеността и енергетиката. 
    • Мярката на Съвета за намаляване на потреблението на газ да стане задължителна и да не е обвързана с кризисни ситуации. Нужно е съсредоточаване върху по-нататъшното разработване на структурни мерки за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и намаляване на потреблението на енергия, тъй като те ще помогнат за намаляването на много високите цени на енергията, породени от нестабилните цени на газа, които хората вече усетиха. 
    • На национално ниво тези цели трябва да бъдат включени в ИНПЕК (Интегриран национален план Енергетика и климат). Интересни примери, макар и без да достигат необходимата амбиция, са плана на Нидерландия за поетапен отказ от изкопаем газ до 2050 г., който включва забрана за нови газови котли след 2026 г., както и целите за 100% енергия от възобновяеми енергийни източници в Португалия, Дания и Австрия. 
    • При междинните цели трябва да се вземе предвид и намаляването на емисиите на метан, които са допринесли с около 0,5°C за глобалното затопляне в сравнение в сравнение с прединдустриалните времена. От решаващо значение е да се определи обвързваща цел да се намалят емисиите от метан със 75% или повече до 2030 г., за да се гарантира, че ЕС ще извлече социални и екологични ползи. В тази връзка, държавите-членки трябва да приложат национални цели за намаляване на емисиите като част от своите национални планове (ИНПЕК). 

Климатичният фонд трябва да направи възможен социално справедливия преход от изкопаеми горива към устойчиви възобновяеми енергийни източници и енергийни спестявания, като се избегне заключването към инфрастуктура за изкопаем газ и работни места, свързани с изкопаемите горива. Трябва да бъде предоставена подкрепа на региони, градове и хора, които все още са зависими от изкопаемия газ, за да могат да разработят планове за поетапното му премахване, съобразени с Парижкото споразумение, както и да осигурят адекватна финансова, материална и техническа помощ. Това трябва да се отнася до смислени технологии, като например мерки за гъвкавост на потреблението (например балансиране на енергията от възобновяеми енергийни източници, съхранение) и алтернативи на изкопаемия газ, които да бъдат бързо и широко прилагани. Вече установените технологии, от които имаше недостиг в последната криза (термопомпи), както и квалифицираната работна ръка и разширяването на електропреносната мрежа трябва да получат техническа и финансова подкрепа и да бъдат достъпни за всички. Фондът трябва да включва строги климатични, екологични и социални изисквания в замяна на публична подкрепа. Основният акцент трябва да бъде поставен върху защитата на енергийно бедните и на хората, застрашени от енергийна бедност, като се предотврати нова зависимост на уязвими групи към изкопаем газ. Важно е да се гарантира, че те ще бъдат подкрепени при преминаването към алтернативи, тъй като алтернативите често са свързани с високи първоначални разходи. CAN Europe направи предложения относно това как предложения от ЕС нов Фонд за суверенитет трябва да бъде преработен, за да вземе предвид тези основни предпоставки.

  • Държавите-членки трябва сами да се ангажират с прекратяването на добива на изкопаем газ и да се присъединят към инициативи като например обединението „Отвъд петрол и газ” (BOGA) 
  • Надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата  (Climate Due Diligence): Европейските фирми и инвеститори трябва да прекратят участието си в добива на изкопаем газ. Това може да бъде постигнато като фирмите, действащи на европейския пазар, се задължат да изпълняват надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата и като проверяват веригите на стойността за климатичен риск и се ангажират да го намаляват. Това би гарантирало, че фирми като Shell, Total и други ще приведат дейностите си в съответствие със задълженията в областта на климата, ще спрат да инвестират в нови находища за добив на изкопаем газ и ще преустановят съществуващите проекти за добив. 
  • Договор за неразпространение на изкопаеми горива: инцииативата за неразпространяване на изкопаеми горива стимулира международно сътрудничество в прекратяването на разработването на нови находища на изкопаеми горива, в това да се преустанови настоящия добив в рамките на приетата климатична граница от 1,5°C и да се разработят планове за подкрепата на работници, общности и държави, зависими от изкопаемите горива, за да се създаде сигурен и добър за здравето поминък. До този момент шест правителства (Вануату, Тувалу, Фиджи, Саломоновите острови, Тонга и Ниуе) са призовали за преговори за сключване на такъв договор, а освен това и 84 града, поднационални правителства, както и Световната здравна организация. В резолюцията си, в която очертава исканията си за 27-мата конференция по климатичните промени (COP27), Европейският парламент призова държавите да „работят върху разработването на Договор за неразпространение на изкопаеми горива”
    1. Европейският съюз следва да подкрепи договора и Европейската комисия да се присъедини към списъка от правителства, които официално искат мандат за преговори за Договора за неразпространение на изкопаемите горива и да се подкрепи това държавите извън ЕС също да приемат Договора.  
  • ЕС трябва да настоява да се споменава поетапният отказ от използването на изкопаеми горива в международното пространство, като например на следващата Конференция по климатичните промени, както и в Работната програма за глобален преглед и смекчаване на изменениято на климата (Global Stocktake and Mitigation Work Programme).

Стратегията на ЕС за диверсификация на изкопаем газ в отговор на прекратяването на доставките на газ от Русия (REpowerEU) трябва да се реализира по начин, по който да се избегне заключването в изкопаеми горива, както и в невъзвръщаемите активи поради прекомерното разширяване на инфраструктурата за втечнен газ (LNG) и тази за пренос на газ. Свръхкапацитетът в ЕС вече беше значителен дори преди да започне диверсификацията на доставките на газ, а настоящите тенденции са в пълно противоречие с препоръките на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за прекратяване на разширяването на нова инфраструктура. Освен това, тъй като диверсификацията е с американски втечнен газ, наричан от някои компании „газ на свободата”, който е добиван най-вече посредством метода „фракинг” (хидравличен удар), което има разрушително въздействие върху природата, климата и местните общности. В името на енергийната сигурност, някои държави-членки до голяма степен са надценили нуждите си за изграждане на инфраструктура за втечнен газ – например Германия, но също така и Полша, Франция и Италия. Global Energy Monitor изчислява, че плановете на ЕС за повече от 30 инсталации за втечнен газ ще увеличат максималния обем на доставки на втечнен газ с 227,7 млрд. куб. м. годишно – потенциално увеличение от 136%, което ще добави 950 млн. тона CO2-екв. годишно.    
Допълнителен капацитет за внос по газопроводи в размер на 60,5 млрд. куб. м годишно, също предложен на ниво ЕС, може да доведе до прогнозна стойност на инфраструктурата за втечнен газ и газопроводи в размер на 53,5 млрд. евро. Това потенциално свръхувеличение би довело до създаването на ненужни и скъпоструващи невъзвръщаеми активи, чието намаляване чрез промяна на предназначението им за пренос на водород се очаква само в много ограничени случаи, а същевременно с това погрешно се стимулира допълнителния добив на газ в страните-доставчици. За да се прекрати разширяването, следните стъпки трябва да бъдат взети: 

    • Да не се финансира нова инфраструктура за изкопаем газ, включително инфраструктура за пренос, с публични средства (Механизма за възстановяване и устойчивост-REPowerEU, Механизма за свързване на Европа, Модернизационния фонд и др.), както и да се възпрепятства чрез законодателството, доколкото това е възможно;
    • Да се възложи извършването на напълно независими оценки за измерване на действителното и прогнозното използване на инфраструктурата, за да се спре разширяването и да се избегне заключването към изкопаем газ, както и рискът от невъзвръщаеми активи. 

Инфраструктурата за изкопаем газ не трябва да се разширява повече, а освен това трябва бързо да започне планирането на извеждането от експлоатация на съществуващата такава. Според Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори ACER, операторите на газопреносни мрежи не разглеждат достатъчно варианти за намаляване на емисиите или за извеждане от експлоатация на газовата инфраструктура в своите национални планове за развитие, за да се подготвят за енергийния преход. Например, в неотдавнашен доклад за Германия се констатира, че без планирано извеждане от експлоатация и промяна на предназначението на газовите мрежи към водород, операторите на мрежи рискуват 10 млрд. евро в “заключени” активи, като над 90% от съществуващите газови мрежи ще станат излишни. Следва да се разгледат следните ключови моменти: 

  • По-добро регулиране на дейността на операторите на газопреносни и газоразпределителни системи. Централната роля и правомощията, с които операторите на газови системи се ползват понастоящем във важното законодателство в областта на енергетиката, трябва да бъдат ограничени до минимум и да подпомогнат справедливия преход от изкопаем газ. Планирането на инфраструктурата трябва да бъде независимо, от органи като Европейския научноконсултативен съвет по изменение на климата (ESABCC), на които са възложени важни отговорности по отношение на планирането на бъдещата енергийна инфраструктура. 
  • Надеждна рамка за планиране на бъдещето на газоразпределителните мрежи, включваща публични органи. Това би могло да осигури ясни стимули за извеждане от експлоатация и значително намаляване на използването на газовата мрежа, тъй като потребителите на газ ще се изключват от газовата мрежа, за да преминат към други източници на отопление, например електрификация.
  • Справедливо намаление на мрежовите разходи, така, че да се избегне поемането на разходите от уязвимите домакинства. Преминаването към предимно електрифицирани мрежи ще доведе до сравнително по-високи разходи за енергийната система и рязко въздействие върху тарифите, които не следва да се поемат от уязвимите потребители.
  • Независими оценки: ACER следва да препоръча как да се развие режимът на субсидиите и регулираната база на активите, така че да стимулира и подкрепя прехода към мрежата (по-бързи периоди на амортизация, план за постепенно прекратяване на субсидиите за газ). Необходими са независими оценки на развитието на мрежата, за да се оцени: 
    • очакваните нива на използване на инфраструктурата, за да се даде възможност за обсъждане на извеждането от експлоатация.
    • използването на водород, произведен чрез 100% възобновяеми енергийни източници, и то само за сектори, които е трудно да се декарбонизират, за да се планира подходяща инфраструктура въз основа на реалното търсене, а не само на възможностите за доставка.

Единствено водородът от възобновяеми източници, който трябва да бъде третиран като оскъден, до голяма степен е неефективен и скъп източник, произвеждан чрез електролиза с излишна и допълнителна електроенергия от възобновяеми източници, може да доведе до ползи за климата в съответствие с целта за климатична неутралност и целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Почти целият водород, консумиран днес в ЕС, се произвежда чрез изкопаем газ. 

    • Увеличението на употребата на водород, както се предлага в законодателното предложението на ЕК REPower EU от май 2022 г., до 20 милиона тона водород (еквивалентни на 660 TWh, както внесени, така и произведени в страните на ЕС) до 2030 г., значително рискува да даде на индустрията за изкопаем газ перфектното оправдание за продължаване на инвестициите в газ. Това ще бъде в противоречие с постигането на климатичните цели и тяхното постигане на практика ще бъде блокирано.
    • Вследствие на променящата се геополитическа ситуация много планирани или нови инфраструктурни проекти за изкопаем газ бяха ребрандирани и преименувани като “готови за използване на водород”. Освен това голяма част от предвидената водородна мрежа зависи от промяна на предназначението на вече съществуващите газопроводи, чиято осъществимост далеч не е изяснена. По-голямата част от инфраструктурните проекти за водород са предложени от индустрията за изкопаем газ и допринасят за удължаване на срока на експлоатация на изкопаемия газ.
    • Тъй като водородът от възобновяеми източници е оскъден и скъп ресурс, поради загубите от преобразуване в процеса на производството му, използването му трябва да бъде ограничено до тези сектори, в които прякото използване на електроенергия от възобновяеми източници е технически трудно или невъзможно. Това включва енергоемки сектори като стоманодобивната и химическата промишленост, които се нуждаят от много високи нива на чистота на ресурса, или от транспорт на дълги разстояния като авиацията и корабоплаването. Водородът от възобновяеми източници не трябва да се използва в редица приложения като отопление на жилища или за задвижване на леки автомобили – за тези сектори се обосновава смесването на водород с изкопаемия газ, което отново стимулира продължаващото използване на изкопаем газ, например в хибридни котли или уреди. 
    • Стандартите трябва да бъдат определени от независими експерти, за да се избегнат решения като смесване на изкопаем газ и водород или тръбопроводи с готовност за бъдещо използване на водород или други инсталации, които водят до отлагане на преустановяването на използване на газ и са в ущърб на потребителите.

Проектите за изкопаем газ по цялата верига на доставки (от производството и добива до транспорта и крайната употреба), включително производството на водород от изкопаем газ и в съчетание с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (carbon capture and storage, CCS), наричан още „син водород“, не следва да отговарят на условията за публично финансиране (т.е. чрез REPowerEU, RRF, ЕФРР, кохезионни фондове, ЕИБ, Банка за водород, Фонд за иновации, CEF и т.н.) или друг вид публично финансиране от ЕС или от национален мащаб (държавна помощ). Това ще бъде в съответствие с неотдавнашните призиви на Международната агенция по енергетика за спиране на инвестициите в нова инфраструктура за изкопаеми горива и за драстично намаляване на оперативните емисии в газовата промишленост, както и със собствения ангажимент на ЕС да прекрати субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. Следва да се създаде Фонд за климата, който да финансира изключително устойчивите алтернативи (вж. точка 3). Освен това регулаторните и данъчните стимули трябва да подкрепят намаленото използване на изкопаем газ и в крайна сметка постепенното прекратяване на неговата употреба. Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) трябва да изключи субсидиите за котли на изкопаем газ, както понастоящем се предлага от 1 януари 2024 г. нататък в позицията на Европейския парламент.

Регламентът за таксономията на ЕС е изопачен по такъв начин, че частните инвестиции в проекти за изкопаем газ и ядрени проекти се определят като „зелени“. По подобен начин неотдавнашното преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници доведе до включването на нисковъглеродния водород (т.е. ядрения водород), с което се дава отстъпка за количеството възобновяем водород, който трябва да се използва в промишлеността до 2030 г. Неправилното етикетиране на изкопаемия газ или водорода, произведен чрез изкопаемия газ, като „устойчиви“ е вид “грийнуошинг” (или зелено измиване) и то не трябва да легитимира използването на тези технологии. Частните инвестиции в нова инфраструктура за изкопаем газ трябва да бъдат възпрепятствани. Всички инвестиции, които все още се извършват в нова инфраструктура за проучване, добив и транспорт на изкопаем газ, трябва да се превърнат в невъзвръщаеми активи, ако Европа иска да постигне своя дял от целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Терминът “невъзвръщаеми активи” обозначава, че тези инвестиции в определен момент ще загубят по-голямата част от или цялата си стойност, което създава системен риск за банките, застрахователите, пенсионните фондове и други финансови институции, особено за тези, които са инвестирали непропорционално много в проекти за газ и други изкопаеми горива. За да се намали този риск, ЕС следва да въведе правило „едно за едно“ за капиталовите изисквания, приложими към финансовите институции в законодателството на ЕС (CRD/CRR и Solvency II) и свързаните с него глобални стандарти, така че всяко евро, инвестирано в нови проекти за изкопаеми горива или газ, да бъде изцяло обезпечено със собствен капитал на институцията, за да се отрази правилно индивидуалният и системният риск, свързан с инвестицията. Това ще предпази правителствата, а оттам и гражданите и данъкоплатците от необходимостта да поемат разходите за загуби, свързани с такива проекти, и ще избегне момента на „климатичния Лемън Брадърс“.

Министрите на външните работи на ЕС вече се договориха „систематично да насърчават и призовават за глобално преминаване към енергийни системи, свободни от изкопаеми горива, далеч преди 2050 г.„. ЕС трябва да приведе външните си отношения в съответствие със собствената си траектория за постепенно спиране на използването на газ и да се възползва от икономическите ползи и ползите за енергийната сигурност от глобалните отношения, насочени към чистата енергия. Неотдавнашното увеличаване на вноса на втечнен изкопаем газ в Европа понастоящем води до обратното, като Египет изгаря по-мръсни горива като мазут – нискокачествено тежко гориво, за да изнася повече газ за Европа. За да се върнем на правилния път, следните критерии трябва да бъдат поставени като условие за продължаване на партньорствата:

    • Съгласуване на съществуващите договорни отношения за внос на изкопаем газ чрез дългосрочни договори с траекторията на ЕС за постепенно извеждане от употреба, напр. чрез определяне на крайна дата за дългосрочните договори най-късно до 2035 г. Продължителността на тези дългосрочни договори не трябва да надвишава 5 години и те да се прекратяват до 2035 г. Тези договори следва да гарантират, че ЕС внася само изкопаем газ, при който се прилагат строги мерки за намаляване на емисиите на метан (като тези, приети от законодателите на ЕС). 
    • ЕС следва да адаптира енергийните и икономическите си партньорства с държавите производителки или транзитни държави на изкопаем газ в съответствие с траекторията си за постепенно прекратяване на използването на изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно ги подкрепя по отношение на стратегиите за икономически преход чрез финансиране и трансфер на технологии.
    • В съответствие с анализа на МАЕ за глобален път към нулево нетно потребление, не са необходими нови разработки нагоре по газовата верига на стойността, поради което те не следва да бъдат подкрепяни. В държави, в които търсенето на изкопаем газ е високо или има вероятност да се увеличи, партньорствата следва да оценят факторите, които обуславят търсенето, и да подкрепят държавата за достъп до алтернативи.  
    • ЕС и неговите държави членки трябва също така да гарантират, че компаниите за изкопаеми горива не могат да съдят правителствата за обезщетение във връзка с невъзвръщаеми активи. За тази цел търговските и инвестиционните споразумения, които съдържат правила за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS), трябва да бъдат премахнати или изначало преразгледани. Реформата на Договора за Енергийната харта (ДЕХ) обаче дори разшири, вместо да ограничи инвестиционната защита за нови инвестиции в изкопаем газ и водород, произведен чрез газ. Ето защо ЕС и всички държави-членки не трябва да дават зелена светлина на тази реформа, а да се откажат от Договора за енергийната харта с незабавен ефект.

 

Източник заглавна снимка: Pixabay

/by
, ,

Мода, свръхконусмация и климатична криза. Къде сбъркахме?

Покрай наближаващия Черен петък – производители, вериги магазини, потребители – всички са полудели! Отстъпки, промоции, купувате едно, получавате две. 

Истината е, че на мнозина не им е нужен Черен петък или пък специален повод, за да се сдобият с нови дрехи. Купуването на дрехи често съвсем не е реална нужда или начин на себеизразяване, а терапия – правим го просто, за да имаме нещо ново, за самочувствие или защото сме в лошо настроение. 

Можем да си го позволим – благодарение на т.нар. „бърза мода” сменяме гардероба си всеки сезон и се сдобиваме с нови нискокачествени “парцалки” (простете за буквализама)…до следващия сезон. 

Заповядайте на събитие, което ще ви предложи алтернатива – НЕ ТОЧНО ЧЕРЕН ПЕТЪК – Мода, свръхконсумация, климатична криза. На 24 ноември, от 18:30 в The Steps.

Даваме думата на дизайнерката Яна Дворецка, с която ще си говорим за устойчива мода.

Очаква ви и базар за размяна на дрехи! Това, което вие вече не носите, за друг може да е истинска находка!

Заедно ще преосмислим бързата мода – бързо купуване, кратко носене, дългосрочно замърсяване.

Колко от нас знаят, че модната индустрия нанася огромни щети на околната среда и обществото ни?

Измерено в цифри, тя генерирайки 20% от всички отпадни води в света и заема 86 млн. хектара обработваема земя, която може да изхрани близо 80 милиона души. 

На бас, че не сте го предполагали при последната покупка на нови дънки.

Консумацията на изкопаеми горива, свързана с производството и дистрибуцията на дрехи, е близо 50 милиона тона нефт годишно, а производството и дистрибуцията на готовите продукти генерира 10% от въглеродните емисии в световен мащаб.

Е, да, но за да е ниска цената за потребителя, тази за околната среда е висока – токсични бои, материи на петролна основа, микропластмаси, памук, изискващ огромни количества вода и пестициди.

Боите и химикалите, използвани за боядисване на текстил често са токсични, което превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на чиста вода в световен мащаб. 

Полиестерът пък, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за климатичните промени, а при пране отделя микрофибри, които достигайки до водните басейни допринасят за замърсяването с пластмаса. 

Да не забравяме, че дори обработката на естествени материали като памука изисква огромни количества вода и пестициди, което може да доведе до засушаване, влошаване на качеството на почвата и загуба на биоразнообразие. 

 

Очакваме ви на събитието, за да сме част от алтернативата!

 

/by
,

Доклад: България не предоставя достатъчно информация на хората как могат да спечелят от предстоящия енергиен преход

България се проваля в планирането и комуникирането на целите си към декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Липсва ясна стратегия за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, каквато България трябва да предостави, известна още като Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК), от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини.

Все още липсва изискуемото по процеса на актуализация на Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК или национален план за енергия и климат) моделиране и проекто-план към 2030-2050 г., липсват консултации с обществото, навременна комуникация и диалог. Документът е от първостепенна важност, за да гарантира, че преходът към въглеродонеутрална икономика ще включва развитие на конкурентна и модерна среда с мисъл за хората.   

Това са част от заключенията за България в Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение “За Земята” и други български партньори изработихме заедно с повече от 30 национални организации от 25 държави-членки от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe. В него се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали са в съответствие с целта за  постигане на климатична неутралност в целия ЕС до 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък – от оценените 25 държави нито една не прави достатъчно спрямо целта от 1,5 С – т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. 

Амбиции във връзка с климата

От държавите-членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати. 

Участие на обществеността

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен, колективен, прозрачен процес на обществено участие в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.

По-конкретно, държавите трябва да включат:

  • Повишено ниво на климатична амбиция – в българския случай – приемане на цел за климатична неутралност до 2050 г. в Закона за ограничаване изменението на климата и повишаване на амбицията по сектори.
  • Национален принос за възобновяема енергия за 2030 г. с траектории и разбивка по сектори на крайна употреба и технологии ВЕИ. От държавите-членки се изисква също така да представят подцели за централно отопление и охлаждане, промишленост, сгради и транспорт.
  • Национален принос за енергийна ефективност до 2030 г., както за първично, така и за крайно потребление на енергия.
  • Адресиране на проблема с енергийна бедност с механизми за дългосрочни (структурни) инвестиционни мерки по наличните финансови инструменти, достъпни за уязвимите домакинства.

В предадените до момента проекти на ИНПЕК нивото на амбицията за енергийни спестявания е твърде ниско. Необходими са 20% икономии на енергия, за да бъде националната цел в съответствие с Парижкото споразумение. Много планове не успяват да осигурят принос в съответствие с новата цел за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. като минимум. По изчисления на CAN Europe следвайки формулата за минимално намаление от актуализираната Директива за енергийна ефективност (EED) българският национален ангажимент за енергийна ефективност не трябва да надхвърля 13,71 милиона тона нефтен еквивалент за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  

В добре направен ИНПЕК трябва да се оцени нивото на енергийна бедност и да обясни как се планира да се използват приходите от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), структурните фондове на ЕС и Социалния климатичен фонд за справяне със социалните въздействия върху уязвимите домакинства и намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива или други неефективни методи за отопление, като например изгаряне на дърва за огрев в остарели печки.

Участие на обществеността

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен, колективен, прозрачен процес на обществено участие в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.

Държавите-членки са задължени да организират ранни и ефективни обществени консултации преди представянето на проекта на план и преди окончателната версия на ИНПЕК да се изпрати до ЕК в срока 30.06.2024 г. Те трябва също така да проведат многостепенен /мултисекторен диалог в областта на климата и енергетиката, където да се обсъдят енергийните и климатичните политики и мерки със заинтересованата общественост. В България най-близкият пример за такъв диалог е Консултативния съвет по изпълнението на Зелената сделка и в частност тематичната й подкомисия “Комисия за енергиен преход” (КЕП), чиято работа по разработване на Пътна карта за климатична неутралност бе прекъсвана и възпрепятствана многократно. Функционирането на КЕП трябва да продължи и за напред за обсъждания на стратегии и мерки за декарбонизация на секторите на икономиката и след приемането на ИНПЕК.

Също така от държавите се изисква да използват и представят достъпни, сравними и актуални данни, като ясно посочват източниците на данни, както и основните методологии, използвани в техния анализ и планиране. За да се осигури демократичен и прозрачен процес на разработване на ИНПЕК, тази информация трябва да бъде публично достъпна.

“Има индикации, че средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата.” – каза Радостина Славкова от „За Земята“.

През оставащите осем месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана. Апостол Дянков от WWF-България дава допълнителна конкретика: „Това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство”.

„За Земята“ и партньорски организации от Коалицията за климата следим отблизо процеса по актуализация на ИНПЕК и ще публикуваме свои позиции и коментари по черновата на план. Ангажираме се и да организираме своеобразен обществен диалог след публикуването на плана за обсъждане на предложенията ни, за който ще информираме своевременно.

Пълният преведен текст на оценката за България в доклада на CAN Europe

 

Повече за общия доклад:

Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на Европейската комисия към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 г. 

Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо.

Вижте пълната версия на доклада:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

/by
, ,

„Топлофикация София“ реши да изработи гражданите в последния момент преди изборите и да се бори за завода за изгаряне на отпадъци

Въпреки че съдът отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци, опасността градът да осъмне с нов източник на замърсяване в широкия център е все така реална. 

 „Топлофикация София“ не се отказва от проекта за 300 милиона лева и обжалва съдебното решение, с което доказва, че не се е отказала от инсталацията, която носи сериозни рискове за здравето на жителите на града. 

Припомняме, че ръководството на „Топлофикация София“ се избира и назначава от Столична община. 

„Изключително важно е гражданите на София да разберат каква е позицията на техните избраници по отношение на строежа на завода за изгаряне на отпадъци и политиката за управление на отпадъци като цяло. Годините неглижиране на проблема създават реална възможност за корупционни практики и решения набързо, притиснати от моментна криза.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на Екологично сдружение „За Земята“.

Върховният административен съд отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София на метри от Централна гара се случи след 8-годишна съдебна сага, поредица от протести и петиции. До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София, въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Основните доводи в съдебното решения са, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Използването на данни от горещ летен ден, а не от зимния период допълнително изкривява резултатите и ги прави ненадеждни. 

Отворен остана и въпросът за източника на заложените количества RDF, предвидени за горене — в документацията бяха заложени тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна – или 180 хил. тона вместо сегашните 60-70 хил. тона.

Освен опасенията за рисковете за здравето на хората, около завода за изгаряне на отпадъци имаше редица съмнения относно прозрачността на процедурата за изпълнител на инсталацията. Петте фирми, явили се на конкурса, бяха свързани с бизнесмените Христо Ковачки, Цоло Вутов и строителите на „Турски поток“. На финала останаха консорциумът между строителната фирма „Микс-констръкшън“ с три китайски и една турска фирма, както и компанията на бизнесмена Богомил Манчев – „Джи Ар Си“, заедно с една китайска, една белгийска фирма и българската КМС в консорциум със „София РДФ 2021“. След поредица от жалби в Комисията за защита на конкуренцията, в началото на 2023 г. година излезе и решението на Върховния административен съд. В него се казва, че избраният изпълнител – консорциумът около „Микс-констръкшън“ не отговаря на изискванията и неправомерно е допуснат до финала. 

Това налага избраният изпълнител да бъде отстранени и „Топлофикация София“ да избере друг, което е невъзможно, защото е останала само една фирма, следователно реален търг няма и процедурата е прекратена. 

Докато продължава сагата със завода за изгаряне на отпадъци в София, софиянци продължават да плащат, а боклукът се трупа. „Топлофикация София“ работи с изключително добре платени адвокати. Справка от 2019 година показва, че юристът, който защитава дружеството в делото за софийския инсинератор — Димитър Данаилов, е получил хонорар от 54 хиляди лева. В момента той е на трето място в листата за общински съветници на Има такъв народ и съществува реална перспектива да влезе в общинския съвет. 

 

/by
,

Младежи от цял свят ще пътуват с влак до Барселона, за да изискат нови данъци за замърсяващите индустрии

На 11 октомври над 100 младежи от Европа, Африка, Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанският регион ще предприемат пътуване с влак от Париж до Барселона, за да поискат климатична справедливост от европейските лидери. Сред присъстващите активисти и социално ангажирани млади хора ще има двама българи, които За Земята изпраща, за да се включат в акцията и да споделят за случващото се в реално време.

Кампанията цели да привлече вниманието на европейските лидери, както и на политици на местно ниво. Младежите ще заявят исканията си за нови данъци за най-замърсяващите индустрии, които произвеждат по-голямата част от въглеродни емисии и са отговорни за климатичната криза.

Тези допълнителни такси ще финансират фонда за загуби и щети, който беше предложен миналата година по време на срещата на върха за климата COP 27, но към днешна дата остава празен.

По време на пътуването, активистите ще призовават хората да подпишат петицията „Замърсителите плащат“, която до момента е подкрепена от четвърт милион души и вече е активна на български език.

Средствата от нови данъци за най-замърсяващите компании и индустрии ще подпомогнат засегнатите от изменението на климата общности и ще допринесат за изграждането на по-устойчиво бъдеще.

 

/by
,

Включете се в трансгранична обществена консултация по сръбския Национален Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК) до 28 септември

В момента Република Сърбия е във финалния етап по приемане на своя първи Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), с който се определят климатичните им цели до 2030 г., като се гледа и постигането на по-голямата цел за климатична неутралност към 2050 г.

МОСВ е било нотифицирано от сръбската страна за възможността да се отвори трансгранична обществена консултация по сръбския проектоплан, съгласно Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. След застъпничество от наша стана на 8 септември бе стартирана процедура по Стратегическа екологична оценка (СЕО) на плана с краен срок за изразяване на становища – 25.09.2023 г. – по електронна поща edno_gishe@moew.government.bg или до адреса на МОСВ (бул. „Кн. Мария Луиза“ 22, гр. София п.к. 1000).

Основното ни притеснение е за продължаващо трансгранично замърсяване – най-вече от сръбските тецове на въглища – и недостатъчно мерки за своевременното му намаляване. Немалък процент серни оксиди от Сърбия се разсейват на територията на България и другите им съседи.

Началният преглед на проектопредложението за ИНПЕК буди притеснения с липсата на ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г., липсата на ясен план за поетапно преустановяване работата на въглищните им централи, планове за нови газови централи и мащабна газификация на Южна Сърбия, а също и прекалено оптимистично използване на горска биомаса в топлофикационния сектор.

Призоваваме всички заинтересовани страни да се възползват от демократичното си право да комуникират всички идентифицирани от тях проблеми в настоящия проект за ИНПЕК на Република Сърбия. МОСВ ще събере получените становища и ще ги препрати на Сръбската държава, която трябва да ги вземе предвид при приемането на финалната версия на плана.

Припомняме, че за страните членки на ЕС в момента тече процес на актуализация на ИНПЕК плановете им. България все още не е започнала обществени консултации под каквато и да била форма и не е представила на обществеността начална чернова на актуализиран ИНПЕК, отговарящ на повишената климатична амбиция, приета от ЕК към 2030 г. Срокът за изпращане до ЕК на черновите бе 30 юни т.г. Едно от основните изисквания по процеса е създаване на условия за добре информирано и ефективно участие на обществеността в разработването на ИНПЕК.

В насоките на Комисията  за актуализиране на ИНПЕК, публикувани в края на 2022 г., се посочват очаквания за ранни и ефективни възможности за установяване на участие в различните фази от изготвянето на ИНПЕК. Призоваваме Енергийното министерство да потърси мнението на гражданите възможно най-скоро и ефективно и да продължи това начинание след представянето на проекта до приемането му.

Цялото представяне на българските номинации с добри и лоши потенциални ИНПЕК мерки е достъпно на: https://1point5.caneurope.org/countries/bulgaria/

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
, , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци е незаконен и носи сериозни рискове за здравето на хората в София

След 8 години съдебна сага съдът отмени екооценката (Решението по ОВОС) на проекта за инсталация за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София.

До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Столична община, „Топлофикация София“ и РИОСВ София могат да обжалват решението в 14-дневен срок, което, ако се случи, отново ще покаже, че не защитават правото на чиста околна среда на столичани.

Заводът за изгаряне на отпадъци в София поставя в риск здравето на столичани, замърсява въздуха, генерира токсична пепел и допълнителен трафик, се казва в решението на съда. С проекта за инсинератор Столична община и Топлофикация София са пренебрегнали техническите показатели, резултатите от изследванията и отговорността към гражданите, която носят.

„Съдебното решение потвърждава много от притесненията на гражданите, които многократно са били посочвани, но нито една институция не ги е взела предвид. Така например съдът приема, че при изчисляване на замърсяванията не са взети предвид съществуващите замърсявания, не е отчетен специфичния релеф, не е отчетено фоновото замърсяване, не са взети предвид температурните инверсии. Освен това не е разгледан в достатъчна степен въпроса с опасните отпадъци, тяхното третиране и рисковете от аварии с опасни отпадъци, рисковете от отделяните диоксини и фурани и тяхното натрупване. Това показва, че институциите не работят, като са одобрили проект, който може да е опасен за здравето на населението.“, коментира адвокатът по делото Иван Велов.

В съдебното решение се казва, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Също така са използвани данни за горещ летен ден, а не от зимния период, когато натрупването на тези замърсители е най-голямо.

В инсталацията щеше да се изгаря RDF гориво от смесените битови отпадъци на София, което крие потенциален риск за изгаряне и на опасни отпадъци от домакинствата. Столична община многократно отказа да даде проби от състава на RDF. За всичките години на делото са представени само 3 протокола за вземане на проби от 2020 г.

Съдът обръща задълбочено внимание и на начините за третиране на продукта от горенето — отпадната пепел, която е изчислена на 25%, като 6% се води опасен отпадък, от което произтичат и специалните начини за нейното третиране. След транспортирането от инсталацията до депо за временно съхранение, са възможни три варианта — регионално депо Севлиево на разстояние 200 km, Русе – 330 km или мина в Германия – 2000 km. Опасните опадъци се равняват на 10 800 т/годишно или 35 т/дневно. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци – технология на транспорта, маршрут на извозване, рискове от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък и въздействие върху здравето на хората в близост.

В оценката за въздействие не се вземат предвид рисковете за здравето на живеещите в квартала, в който ще бъде инсинератора, като там дори се намират и здравни заведения — а те подлежат на специална защита според законодателството.

“През годините често се чувствахме напълно изморени, но не се отказахме. А Столична община използваше всички методи, за да поставя трудности пред нас. Общественото обсъждане на проекта през 2015 г. беше насрочено за средата на юли, в работно време, без да е съпроводено с подробна информация към медиите – което, разбира се, доведе до присъствието на само няколко души. Аз бях една от тях и притеснението ми, че инсинераторът ще бъде построен, ще замърсява и ще постави в риск здравето ни, беше огромно. Много съм благодарна, че адвокат Александър Коджабашев, а после Иван Велов, застанаха зад нас, гражданите, и изведоха делото до успешен край. Надявам се днес да покажем на активните хора в обществото ни, че има смисъл да продължават да се борят за каузите си.”, казва Данита Заричинова от Екологично сдружение “За Земята”.

Решението е постановено от Административен съд София – град, след като Върховният административен съд отмени първото решение на АССГ и върна делото за ново разглеждане.

Решение по делото – BG

Решение по делото – EN

 

 

/by

Велинград и Пловдив се съветват с експерти на „За Земята“ за обновяване на дома по европрограми

На 12 септември велинградчани, а на 13 и 14 септември — пловдивчани могат да се посъветват с експерти, от които ще научат как да обновят домовете си със средства от европейски програми и по-точно Плана за възстановяване и устойчивост.

 

Събитието на 12 септември във Велинград е на бул. Хан Аспарух 35, на 13 септември е пред Енергийна агенция Пловдив на бул. Руски 139, а това на 14 септември – пред сградата на Район Тракия на бул. Освобождени 63. Началото е в края на работния ден – 18:30 ч. 

Събитията се организират от Екологично сдружение “За Земята”. 

“Като организация, която работи в областта на енергийната ефективност, за нас е особено важно повече хора да научат как да намалят сметките си за електро и топлоенергия, и същевременно да повишат комфорта в жилищата си по един устойчив начин. .”, казва Светослав Стойков от “За Земята”.

Националния план за възстановяване и устойчивост влезе в сила в края на 2022 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента в цялата страна. 

Кампанията на “За Земята” се нарича  „Едно гише“. С нея организацията иска да покаже на институциите, че за гражданите е по-лесно, когато цялата информация за обновяване на сгради и постигане на по-ниски сметки чрез енергийна ефект се намира на едно място. Голямата цел на “За Земята” е да убеди местните власти, че има смисъл във всяка община да бъде организиран пункт за консултации „Едно гише“.

 

Очакваме ви:

13.09| 18:30| Пловдив, бул. Руски 139| Енергийна агенция ➡️ Fb Събитие 

14.09| 18:30| Пловдив, бул. Освобождение 63 | Община Тракия ➡️ Fb Събитие 

/by
,

Представяме ви добрите практики в сферата на образованието за климатичните промени

Добрата практика представлява реализирана идея или концепция, която работи ефективно, постига целта си и може да бъде проповторена. Това могат да бъдат проекти, кампании образователни инициативи и други.

Като част от дейностите на образователния проект „Променяме се с климата“ беше направен преглед на различни добри практики в сферата на образованието за климатичните промени и справянето с последствията от тях, както и за устойчивото бъдеще на нашата планета.

Избраните добри практики са публикувани в раздел „Библиотека”, секция „Допълнителни материали” на образователния портал Климадапт на проекта „Променяме се с климата“. Можете да ги откриете и в раздел „Ресурси” на сайта на проекта.

От добрите практики ще можете да разберете за минали и настоящи дейности в сферата на промените в климата, климатичното образование за ученици и младежи, устойчивото развитие, възобновяемата енергия, опазването на околната среда и действия за адаптация.

Представени са общо 21 добри практики – 9 от България, 7 от богатия опит на екологично сдружение „За Земята“, 2 от норвежкия партньор по проекта – организацията „Приятели на Земята“ (Norges Naturvernforbundet) и 3 международни практики.

Според нас е важно да стъпим на опита и да се учим от предишни успешно (а понякога и не толкова успешно) осъществени инициативи, за да можем по-лесно и по-бързо да осъществим желана дейност и кампания в сферата на климатичните промени.

Също така бихме искали да насочим млади хора, граждани и специалисти към осъществяващи се в момента дейности, които могат да станат източник на идеи и вдъхновение за предприемане на лични или общностни инициативи.

Надяваме се, че чрез изготвените материали ще подпомогнем за разширяването на обхвата на образованието в областта на климатичните промени и устойчивото развитие у нас.

/by
,

Нужно е финансиране за по-малко емисии на метан от нефт и газ

Публикуваме резюме на актуален доклад на Международната агенция по енергетика относно финансовите възможности за намаляване на емисиите на метан в нефтената и петролната индустрия, написан по повод предстоящите преговори за климата по време на конференцията за климатичните промени в Дубай COP28. С пълния текст на доклада на МАЕ може да се запознаете тук: 

Метанът е вторият по значение парников газ и той е отговорен за 30% от наблюдаваното повишение на температурата на Земята, като 40% от метановите емисии идват от енергийния сектор. Газовата и нефтената индустрия са отговорни за около 80 милиона тона (Mt) емисии на метан на година.

Предприемане на мерки, относно емисиите на метан от нефтените и газовите дейности, е една от най-важните мерки за ограничаване на глобалното затопляне в близкото бъдеще. В сценария на МАЕ за нулеви емисии (абр. NZE) до 2050 г,. свързаните с енергетиката емисии на метан ще намаляват с около 75% до 2030 г. – 2/3 от тях ще идват от намаляването на емисиите от нефтени и газови операции. Това допринася за повече от 15 % от общото намаляване на свързаните с енергетиката емисии на парникови газове до 2030 г.

Фигура 1. Дясно: Основни източници на метан от човешка дейност в Mt (мегатонове). Ляво: Потенциал за намаление на емисии за всеки сектор на база настоящи технологии.

До 2030 г. ще са необходими общо малко над 75 милиарда щатски долара разходи, за да се постигне това намаление. Необходимите разходи варират значително в зависимост от географското положение, конкретния оператор и частта от снабдителната веригата: около 55 милиарда щатски долара са необходими за съоръженията за добив на нефт и газ и малко над 20 милиарда щатски долара – за операциите надолу по веригата.

Намаляването на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост е един от най-евтините варианти за по-малко емисии от парникови газове в икономиката. Мерките ще донесат приходи от около 45 млрд. щатски долара от продажбата на уловения метан. Това означава, че средната цена на намаляването на емисиите на метан до 2030 г. е по-малко от 5 щатски долара за тон еквивалент на CO2. А дори и уловеният газ да нямаше стойност, почти всички налични мерки за по-ниски на емисии  пак биха донесли финансови ползи.

Фигура 2. Приходите на петролната и газовата промишленост за периода 2015-2022, съпоставени с общите разходи за ефективно намаляване на емисиите на метан в секторите до 2030 г.

Дружествата за добив на нефт и газ носят основната отговорност за намаляване на емисиите. Разходите, необходими за намаляване на емисиите на метан в сценария NZE, са по-малко от 2 % от нетните приходи, получени от индустрията за нефт и газ през 2022 г. Регулациите и политиките за намаляване на емисиите на метан ще бъдат от ключова значение. 

По оценка на МАЕ общо около 15-20 милиарда щатски долара от общия размер на разходите за намаление на емисиите на метан се нуждаят от специално внимание, за да се гарантира наличието на подходящи източници на финансиране. Това включва разходите, необходими за намаляване на емисиите в страните с ниски и средни доходи, особено в тези, в които няма строги политики и разпоредби за намаляване на метана, в съоръжения, притежавани и експлоатирани от национални петролни компании и по-малки независими компании, както и за мерки, които не генерират значителна възвръщаемост. Това е подходяща област за целенасочени международни действия.

Препоръки:

  • Петролната и газовата индустрия трябва да оглавят усилията за намаляване на емисиите на метан като възприеме подход на нулева толерантност. Намаляването на емисиите на метан от нефтодобива и газодобива е една от най-евтините възможности за намаляване на емисиите на парникови газове в икономиката. Конференцията за изменението на климата COP28 в Дубай тази година е уникална възможност за петролната и газовата индустрия да покаже, че има сериозни намерения да се справи проблема с емисиите на метан. Време е за смели и амбициозни ангажименти, насочени към изпълнение до 2030 г.
  • Политиците трябва да въведат и приложат ефективни политики и разпоредби за метана, за да стимулират навременни действия на компаниите. Сред възможностите са приемане на стандарти за технологии и оборудване, налагане на забрани за неаварийно изгаряне и изпускане на газове и предлагане на финансови стимули. Мерките следва да бъдат съчетани с надежден режим на измерване и отчитане.
  • Инвеститорите и застрахователите следва да включат намаляването на емисиите на метан в дейността си с петролната и газовата промишленост с цел насърчаване на строги стандарти за ефективност, проверимо намаляване на емисиите на метан и прозрачно и сравнимо оповестяване на измерените емисии.
  • Необходими са нови международни усилия от страна на правителствата, промишлеността и филантропията, за да се запълнят финансовите пропуски, по-специално разходите в размер на 15-20 милиарда щатски долара, необходими в страните с ниски и средни доходи. 
  • Усилията в областта на финансирането следва да гарантират бързото реализиране на най-рентабилните възможности за смекчаване на климатичните промени. Повече от 40% от намаленията на емисиите на метан до 2030 г. в сценария NZE могат да бъдат постигнати с мерки, които биха довели до общи икономии. Наред с механизмите за откриване и незабавно отстраняване на големи течове, възможностите включват подмяна на пневматични системи и помпи и прилагане на програми за откриване и отстраняване на течове. Тези мерки изискват малко над 10% от общите разходи за намаляване на емисиите на метан и могат да дадат бързи резултати, като поставят основите за по-нататъшни намаления.
  • Инвестирането в институционален капацитет за намаляване на емисиите, особено в страните с ниски и средни доходи, е жизненоважна част от решението. Трябва да се създадат или доразвият регулаторни структури и рамки за намаляване на емисиите на метан чрез увеличаване на броя на специализирания персонал, изграждане на технически познания и разработване на по-стабилни системи за мониторинг и докладване.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images 

 

/by
,

Инвестициите в нови газови находища са рисковани и необратимо закъснели

В разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението от нефт и газ, Комисията по енергетика на Народното събрание даде мандат на енергийния министър да преговаря за участие в проекта на OMV и Total, извършващ проучванията за газ в Блок 1-21 Хан Аспарух в Черно море.

Министър Румен Радев ще проучва възможността Българския енергиен холдинг да се включи като акционер с 20% в консорциума и предстоящите през 2024 г. проучвателни сондажи, които ще целят да докажат на първо време потенциала на идентифицираните като перспективни площи, малко преди изтичането на лиценза на Total ноември 2024 г. При предишни сондажи не са открити залежи, достатъчни за откритие, а през 2020 г. третият партньор в консорциума с Тотал и ОМВ, Репсол, се отказва поради липсата на резултат. 

Предвид значителните икономически, социални и екологични рискове, Екологично сдружение „За Земята“ призовава към преосмисляне на разработването на всякакви нови находища на газ на територията на България, независимо дали в акваторията на Черно море или в наземните територии, включително чрез конвенционални методи на добив. 

„Приветстваме премахването на зависимостта на България към газ от Русия. Същевременно с това, България е в благоприятна позиция за намаляване на потреблението на газ и поради ниския си процент на газификация и консумация, основно в топлофикации. Затова и в момента имаме възможността цялостно да намалим зависимостта си към изкопаемите горива и изкопаемия газ — процес, който би бил спрян от разработването на ново газово находище на територията на България.“, коментира Венцеслава Кожухарова от Екологично сдружение „За Земята“.

Апетитите към „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море носят висок риск – както икономически, така и екологичен, a само за последните шест месеца търсенето на газ в Европа е намаляло с 17.2%, според Евростат. Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), няма икономическа необходимост от разработване на нови находища на газ и нефт след 2021 г. МАЕ също така казва, че за да бъдат постигнати целите, поети в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове, нови находища не бива да бъдат разработвани.  През 2021 г. България, редом с още над 100 държави, пое ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2020 г. В момента на европейско ниво като част от пакета “Подготвени за цел 55” се финализират новите задължения по метановото и газовото законодателство. 

Разработването на морско (офшорно) находище в акваторията на Черно море има потенциала да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието при транспортирането на газа. Висок е и рискът от замърсяване с токсични вещества при експлоатацията на газовото находище, както и от изпускане на силно затоплящия атмосферата парников газ метан.

Проекти за местен добив на газ на територията на Република България, особено в най-дискутираните площи — в Добруджа, също не бива да бъдат допускани. Дори и конвенционалният добив на газ води до значително замърсяване на водите и почвите, което би било пагубно за „житницата на България“. Не бива да забравяме, че според доклад на ООН, България е сериозно застрашена от засушавания, особено в рамките на Дунавския басейн и конкретно територията на Северна България, а производството на газ е свързано с използването на големи количества вода в допълнение на сериозното замърсяване на водоизточниците.

Навременният поетапен изход от изкопаеми горива би довел до един наистина справедлив енергиен преход с достъп до сигурна енергия на разумни цени. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за разлика от тези в изкопаеми горива, са значително по-ниски и с по-ниско ниво на риск. Технологиите за пренос и съхранение са вече достъпни и овластяването на индивидуалните потребители и общини би имало по-силно въздействие върху постигането на енергийната независимост и засилването на енергийната сигурност в страната.

/by

Как да се справим с енергийната бедност? Ефективни инвестиции и мерки

Каним ви на уебинара „Как да се справим с енергийната бедност? Ефективни инвестиции и мерки“ с участието на експерти от България и Европа. Очакваме ви на 26 юли /сряда/ от 18:00 след безплатна регистрация на ZOOM линка.*

Експерти ще споделят опит в областта на:

  • Различните подходи за справяне с енергийната бедност в Европа.
  • Сградно обновяване в България.
  • Как една мрежа – обслужване „на едно гише“ би могла да ускори зеления преход в жилищния сектор?
  • Национални специфики, предизвикателства и прогрес при въвеждането на механизма за намаляване на енергийната бедност в България.

Гост-лектори:

Франческа Канали – EU Policy Officer – CEE Bankwatch Network

Светослав Стойков – Eксперт енергийна ефективност – Екологично сдружение “За Земята”

Д-р Теодора Пенева – Главен асистент в Института за икономически изследвания на Българска академия на науките

Модератор: Ива Димитрова – Координатор Икономическа справедливост – Екологично сдружение “За Земята”.

Събитието е ко-финансирано от Европейския Съюз.
Ще бъде осигурен симултанен превод на български и английски език.

*Предварителната регистрация за уебинара е задължителна.

/by

Хорни Иржетин – от заплаха за заличаване до справедлив енергиен преход

Заедно с представители на мрежата CEE Bankwatch, посетихме Хорни Иржетин като част от проучвателно пътуване в минните райони в Чехия, с цел събиране на добри примери за провеждане на справедлив енергиен преход във въглищни региони.

Хорни Иржетин е живописен град в Северна Бохемия, в Устецкия край (Ústí), в който живеят около 3, 000 души. Днес той впечатлява с красивото си училище насред зелен парк и със сплотената местна общност.

Но ситуацията в града невинаги е била лесна. Устецкият край е един от въглищните региони в Чехия, а територията около Хорни Иржетин е доминиран от мината за лигнитни въглища ČSA (Czechoslovak Army). Разширението на мината в периода от откриването ѝ през 1960-те години, до края на 90-те, коства съществуването на 7 града около Хорни Иржетин. Агресивното разширение на мината води и до липсата на езера в региона – всички реки в околността са пресушени, за да могат да бъдат прокарани тръби около мината. Само на километър от мината, Хорни Иржетин е бил на път да последва съдбата на останалите близки градове – според плановете на минната компания, той е бил един от следващите градове, които е следвало да бъдат обезлюдени, премахнати от картата и погълнати от мината.

Източник: CEE Bankwatch Network

Днес обаче, Хорни Иржетин е пример за зелен град, с амбиции да изключи напълно използването на енергия от изкопаеми горива от енергийния микс. Кметът Владимир Буржт има основната заслуга за това. Самият той роден в близко село, което е било погълнато от мината, Бурт си поставя за цел да спаси Хорни Иржетин и в продължение на години се противопоставя на плановете на ČSA. Изключително уважаван от местната общност, той успява да обедини жителите на Хорни Иржетин въпреки опитите на въглищната компания да разедини хората. Днес той е подкрепен в мисията си да направи Хорни Иржетин истински зелен град от инженерите Индржих Габриел и неговия баща Ярослав Габриел – енергийните управители на града. Тяхната роля е от решаващо значение, тъй като част от задълженията им включат това да подпомагат най-уязвимите хора в прехода към зелена енергия. 

Един такъв пример е програмата за енергийна ефективност, насочена конкретно към пенсионери. За да се насърчи сградното обновяване, правителството дава 600 евро за всеки подменен прозорец, като максималната сума, която едно домакинство може да получи е, 6 000 евро. Разбира се, за да могат пенсионерите да се възползват от тази програма, е необходимо да имат информацията за нея, за което е отговорен Габриел. В ролята си на енергиен съветник, той се среща с възрастните хора, разказва им за програмата и им помага по време на процеса. „В някои случаи беше лесно”, казва той, „само ни изпращат снимка на прозореца, ние я качваме в портала и управляващия орган одобрява плащането. В други случаи, обаче, трябва да се отиде на оглед и да се прецени какъв е най-добрият вариант.”

В града отоплението е на индивидуални бойлери, а пък електричеството е собственост на общината. В допълнение на програмата за подкрепа за енергийна ефективност, жителите са подкрепени със средства от европейските фондове за подмяна на котлите на въглища към екологични алтернативи. Габриел казва, че най-предпочитаният вариант са каскадните термопомпи, които също така се използват и за затопляне на водата. Освен високата им ефективност, едно от най-големите предимства на каскадните помпи е, че напълно задоволяват потреблението през зимата. 

За да се снабди града с електричество, общината залага на фотоволтаици, инсталирани на покривите на общински сгради. В момента са инсталирани мощности от 47 kWp на покрива на училището и 20 kWp на покрива на станцията за пречистване на отпадъчни води. Предстои да се сложат фотоволтаици и на покрива на старческия дом, като инсталациите се поставят с предимство върху енергоемките сгради. 

Източник: CEE Bankwatch Network

Източник: презентация на инж. Индржих Габриел, Хорни Иржетин

За да се избегне загубата на електричество е поставен трансформатор с високо напрежение, който служи и за съхранение на електричество. Така енергията, произведена в града, се потребява основно в него; за съжаление, Буржт казва, че при връщане към националната електропреносна мрежа, печалбите за общината са малки. 

Това е и една от причините, поради които той е критичен към чешкото правителство – „Чешкото правителство определено изостава по отношение на зелената енергия, единият от големите пропуски е, проблемът с присъединяването на индивидуалните потребители с фотоволтаици към мрежата. Общините са тези, които са по-амбициозни и се притесняваме от това, че повечето средства се разпределят към големите фирми, а по-малките играчи получават много малко подкрепа.” 

Въпреки това, развитието на Хорни Иржетин е впечатляващо. Макар и с недостатъчна подкрепа от страна на държавата, кметът и енергийните му управители доказват, че с високо ниво на амбиция, могат да се постигнат високи резултати. Общината иска да ангажира и най-малките, като в основното училище често се организират проекти на екологична тематика, както и учебни пътувания до близките мини, тецове и места в процес на рекултивация. Затова и особено ключово е широкото включване на местната общност и всички засегнати страни. В крайна сметка, развитието на града зависи както от силните местни институции, така и от подкрепата на местно ниво, а общите им усилия водят до запазването на Хорни Иржетин на картата. 

 

/by
, ,

ОТВОРЕНА ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС: ТЪРСИМ ДИЗАЙНЕР НА ИГРИ

Търсим човек с въображение за изработката на концепция за игра, която ще се играе на живо по време на акция. 

Играта е част от кампанията ни против изкопаем газ, чиято цел е изход от изкопаеми горива и достъп до чиста енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. 

Смятаме, че за постигането на успешен преход отвъд изкопаемите горива, е важно да запознаем хората, както със съпътстващите проблеми, така и с алтернативните решение. За целта планираме акция, която да включва изиграването на игра на различни открити места, и да представи проблема по креативен и съпреживяващ начин.

Какво? 

Цел на играта: изход от газовата зависимост

Кой ще я играе? Ученици, младежи, но и всеки, който обича предизвикателствата и игрите. 

Ние вече имаме някои идеи, но сме любопитни да разберем и вашите!

Кого търсим?

Търсим ентусиаст, който се занимава с изработката на игри професионално или като хоби. За нас е важно това да е човек, който може да ни помогне с концепцията на играта. Разбира се, ние ще предоставим нужната информация и ще консултираме с техническата част, но бихме искали да оставим креативната свобода на дизайнера на играта.

Ако дизайнерът има интерес и към следващия етап – илюстрацията на играта, бихме приветствали това, но не е задължително условие.

Пишете ни с портфолио и ценова оферта на: veni.kojouharova@zazemiata.org до 31.07.2023 г. До 07.08.2023 г. ще обявим победителят в конкурса.

Оставаме на разположение и за допълнителна информация и уточнения. При интерес, можем да изпратим повече подробности за заданието по имейл. 

/by

Образователни и екологични експерти ще говорят за софийски климатични предизвикателства

Каним ви на регионална заключителна конференция по образователния проект “Променяме се с климата”, която ще се проведе на 04 юли от 10:00 часа в ПГСС „БУЗЕМА“, София.

Събитието има за цел да запознае обществеността с проведените общо 31 инициативи, свързани с адаптиране към климатичните изменения, организирани от 25 образователни институции. В тях се включиха над 3011 деца, учители, родители и експерти. Темите на проектите и кампаниите обхващат всички сфери, свързани с климатичните промени – околна среда, икономика, градската среда, поведението на хората.

Програмата на срещата ще е интересна и разнообразна. Присъстващите ще имат възможността да се запознаят с дейностите на ученици от столични училища в рамките на проекта. Проведени бяха образователни кампании, свързани с климатичните промени и влиянието им върху почвите в различни екосистеми. В часа на класа учениците се включиха в проучвания и конкурси на теми „Природен парк Витоша“, „Пътят на една бутилка“, „Денят на Земята“, а най-ентусиазираните участваха в почиствания на територията около училището.

По време на конференцията ще научите и за специално изготвения онлайн образователен портал KLIMADAPT. Той включва широк набор от информационни и образователни материали за ученици и учители, свързани с промените в климата и възможните мерки за справяне с тях.

Представители на местната власт, бизнеси, образователни институции, граждански организации, медии, граждани и общественици, са добре дошли за дискусии, свързани с въздействията на климатичните промени върху икономическите сектори, човешкото здраве, градската и околната среда.

Домакин на срещата е ПГСС „БУЗЕМА“, в партньорство със сдружение „Институт за прогресивно образование“ и екологично сдружение „За Земята“.

На сайта на проект „Променяме се с климата“ можете да се запознаете с регионалните информационни срещи и програми за обучение на учители в областта на екологичното образование, проведени в седем български града.

Изображение: Ласло Фалвей

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

/by

Официален старт на виртуалната изложба „МЕТАНЪТ – НЕВИДИМА ЗАПЛАХА ЗА НАШИЯ КЛИМАТ“

Първата по рода си онлайн изложба посветена на метана е факт! Заедно с колегата ни от Clean Air Task Force (Джеймс Турито) прерязахме виртуалната червена лента.

Изложбата показва сериозни течове на парниковият газ метан от седем регулационни и измервателни станции, разположени на главния газопровод от гр. Пловдив до Черно море. Всички те са експлоатирани от Булгартрансгаз. Снимките са заснети със специална инфрачервена камера. Посетителите могат да видят също карти на горещите точки и аномалии в атмосферните концентрации на метан, базирани на спътникови данни за територията на страната ни. Изложбата информира за особеностите на метана, както и за последиците от изтичането му – неговата вреда за климата и здравето. Засегнати са още политически процеси относно първият метанов закон на Европейско.

„МЕТАНЪТ – НЕВИДИМА ЗАПЛАХА ЗА НАШИЯ КЛИМАТ“ има за цел да направи невидимия газ метан видим и да повиши съзнанието за нуждата от бързи и ефективни действия за поправка на неизправна апаратура, за отстраняване на авариите и за намаляване и спиране на течовете. 

Към изложбата: през компютъра или през мобилния телефон

Изложбата може да посетите през компютъра или през мобилния си телефон следвайки линка. 

През компютъра – водено посещение (Guided tour) или самостоятелно разглеждане

Минете на пълен екран (Full screen). Препоръчваме ви да изберете водено посещение (guided tour) чрез бутоните в долната част на екрана. Използвайте бутона „Play“ за пълно автоматично разглеждане. Натиснете бутона „Pausе“ ако искате да прекарате повече време пред някой от експонатите. Възможно е полуавтоматично разглеждане чрез бутоните „Forward“  и „Rewind“. В този случай имате възможност сами да определите скоростта на разглеждане, както и да избирете различна стъпка от изложбата. Ако искате да разгледате изложбата самостоятелно изберете бутоните на стрелките или използвайте мишка или тъчпад, следвайки иконата със стъпки. При необходимост можете да затворите ръчно прозореца с информация на коя стъпка от изложбата се намирате. От бутона в горната лява част на екрана може да спрете звука.

През мобилния ви телефон

Препоръчваме ви да инсталирате приложението ArtSteps през линка на изложбата. Може да разглеждате чрез бутонa „Play“, при необходимост от повече време натиснете „Pause“. Може да разглеждате и чрез ръчно задаване на времетраенето чрез бутоните „Forward“ и „Rewind“. На всяка стъпка ръчно затворете прозореца в долната част на екрана, за да не се застъпват  изображенията от изложбата. 

Не ви препоръчваме разглеждане директно през браузера на телефон, защото в тази версия няма опция за „Guided tour“. Разглеждането е през „Full screen“ с ръчна навигация.

Актуално: научете повече за течовете в България

Някои от документираните течове са много значителни. Подробна информация за тях може да прочетете в актуалното изследване на CATF, в което е включена и България. 

На газовата ни подстраница можете да посетите не само изложбата а и да научите повече за газа и метана, да ползвате приложенито с актуални данни за горещи точки на изтичане на метан, да четете резултатите от актуални изследвания.

На кратко: що е то метан?

Метанът е парников газ с над 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на планетата за период от 20 години в сравнение с въглеродния диоксид. Той е основната съставка в изкопаемия газ. Няма сценарий, при който глобалното затопляне може да бъде ограничено до 1,5°C без драстични намаления на емисиите на метан, които продължават да нарастват с всяка изминала година.

 

Вижте още по темата:

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

 

/by
,

Вижте кои са българските номинации в международните „Награди за ИНПЕК мерки“

Малко преди крайния срок за изпращане до ЕК на проекто-чернова на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) – 30 юни, все още липсва такава чернова с мерки, дори наченки на консултативен процес, или каквато и да било яснота от новите управляващи за срокове и приоритети.

Затова и започнахме да споделяме с обществеността и институциите наши искания и визия за актуализирания ИНПЕК в международната дигитална кампания NECPs Awards или „Награди за ИНПЕК мерки“. Тук номинирахме добри мерки, които искаме да видим развити в плана или обратното – лоши мерки, които в никакъв случай нямат място там или лоши мерки, които с много малко подбутване могат да станат добри. Идеално номинациите трябваше да са върху мерки от черновата на ИНПЕК, но такива все още не са публично достъпни. Силно се надяваме за есента да имаме начална версия, която да коментираме и предложим за публичен и експертен вот във втората част на кампанията NECPs Awards.

Сегашните ни номинации за 3 лоши и 3 добри мерки са:

ЛОШИ МЕРКИ

Категория: Участие на обществеността

Липса на междусекторен диалог при разработването на стратегически документи в сектор Енергетика и по изпълнението на Зелената сделка

Вместо да вървим към повече обществено участие, българските институции възпрепятстват смисленото /ефективното участие на НПО в изпълнението на Зелената сделка на ЕС. Наблюдаваме пълна липса на междусекторен диалог и неспазване на принципа за партньорство за стратегически документи в енергетиката – имаме тотално преустановена КЕП, но и почти спряна работа на другите комисии към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Наблюдаваме добра практика (КСЕЗС) убита в зародиш, и вместо да се върви към повече се върви към по-малко участие на обществеността. Други аспекти на номинацията са непрозрачното предлагане и приемане от служебния кабинет на противоречивата Стратегическа визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор с хоризонт 2023-2053 и все още нечутия призив на гражданите организация да има Независим мониторингов комитет по изпълнението на НПВУ.

 

Категория: Достатъчност

Мегаломански планове за производство и износ на зелен водород

 

Наблюдаваме мегаломански планове за производство на зелен водород за износ, като се транспортира из цялата страна. Вече се изпълняват и пилотни водородни проекти в сектор отопление с публично финансиране, а има много по-екологични и ефективни алтернативи като термопомпите. Зеленият водород трябва първо да се използва в трудните за декарбонизиране индустрии (кат стъклена, циментова, химическа) и то близо до мястото на производство. ВЕИ трябва да се приоритизира за производството на електро и топлоенергия, включително и за да се заместят въглищните и газови мощности в близък план. Властите желаят водородът, произведен от ВЕИ, да се продава и транспортира до съседни страни, но те също изграждат свои собствени съоръжения за производство.

 

Категория: Устойчива мобилност

Добре разработеният Национален велосипеден план е все още в търсене на отговорна институция за изпълнението му

Национален велосипеден план е изготвен по инициатива на НПО (БААТ) с въвличане на отговорните национални институции, но липсва политическа воля и желание да бъде припознат от институция, която да го координира, развива и превърне в програма за изпълнение, която да носи ползи за гражданите и общините. Целта на плана е гражданите да се придвижват с велосипед между градове. Свършена е много ценна експертна работа, маршрутите са внимателно подбрани да минават покрай гари, исторически и природни забележителности и др. Липсата на институционално припознаване и на водещо ведомство – координатор води до стагнация. Не се търси финансиране за изпълнението, а интерес определено има – общини вече изпълняват заложени мерки със собствените си ограничени средства. Т.е. имаме развита добра мярка, която обаче няма стопанин в лицето на институциите и се спира нейното прилагане.

 

ДОБРИ МЕРКИ

Категория: Енергиен преход

Да се разделят прогресивните региони, вече работещи по своя енергиен преход, от бавещия се Стара Загора, ако не наваксва бързо

 

Предлагаме отделяне на въглищните региони Перник и Кюстендил от Стара Загора, ако Стара Загора не забърза подготовката си за справедлив енергиен преход. Първите два са региони със случващ се вече справедлив енергиен преход, които са по-отворени към възможностите на Зелената сделка, за разлика от Стара Загора, където предизвикателствата на прехода са повече, но и местните власти и население са по-слабо информирани за възможностите. Ако Стара Загора не навакса бързо с подготвителната си работа за справедлив преход, тя ще загуби наличните средства не само за бъдещото си развитие „отвъд въглищата“, но ще се загубят и тези за двата други въглищни региона. Перник и Кюстендил вече загубиха немалка сума за 2022 г. по Фонда за справедлив преход, а нова загуба на такива средства ще направи процеса необратим за тях.

 

Категория: Борба с енергийната бедност

Време е за конкретни мерки по механизма за борба с енергийната бедност

В борбата срещу енергийната бедност се направи доста в последните месеци в посока дефиниция, критерии за енергийна бедност, но и как да изглежда механизма за подкрепа. Искаме да видим конкретика в ИНПЕК за прилагането на механизма – и по-точно набор от мерки в реализация на принципа за енергийно обновяване „стъпка по стъпка“. Стъпка 1) започва се с повишаване енергийната ефективност на жилището до максимална стойност или намаляване на нуждата от отопление с поне 50-60%, което би помогнало за изваждане на хората от графата “енергийно бедни”. Стъпка 2) инсталиране на термопомпа за отопление и охлаждане. Мерките за ЕЕ трябва да са подготвени и изпълнени по начин, по който може да има гратисен период преди въвеждане на термопомпа (т.е стъпка 1 да няма заключващ ефект към стъпка 2). Идва и стъпка 3) с използване на слънчева енергия – за подгряване на вода и за производство на електричество, вкл. в комбинация с батерии или като включване на енергийно бедни в енергиен кооператив.

 

Категория: Устойчива мобилност

Развитие на още повече споделена електромобилност чрез публична подкрепа

Нужно е още повече развитие на схеми за споделен електротранспорт, за да може обществото ни да се движи в посока към повече споделена мобилност, а не индивидуална и по-замърсяваща такава. В големи градове като София електроавтобусите се увеличават като бройка, както и са налични схеми за отдаване под наем на скутери и електроавтомобили за индивидуални нужни и ванове за пренос на товари. Няма все още програма или план за насърчаване на общинско или национално ниво, но се развива по частна инициатива и чрез обществени поръчки за електроавтобуси. Повече и по-достъпна споделена мобилност означава по-малко индивидуални превозни средства – със схеми за подкрепа още повече хора ще слязат от автомобилите си и ще дишаме значително по-чист въздух.

Цялото представяне на българските номинации е достъпно на: https://1point5.caneurope.org/countries/bulgaria/

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Метанът – невидима заплаха за нашето здраве | Онлайн събитие с метанова изложба

Заповядайте на 7 юни от 18:30ч. на онлайн събитието „Метанът – невидима заплаха за нашето здраве“. Уебинарът се провежда в Zoom с предварителна регистрация и в Youtube канала на „За Земята“. Ще научите какви опасности за здравето крият течовете на метан в Европа и България, и защо спешно трябва да действаме, за да ги предотвратим.

Лектори ще бъдат Джеймс Турито от Clean Air Task Force (CATF) и Венцеслава Кожухарова от екипа на „За Земята“. Те посетиха седем газови регулационни и измервателни станции, разположени по главния газопровод от гр. Пловдив до Черно море и доказаха, че в България има съществени течове на метан от газовата инфраструктура (вижте видеото). Изследването им е включено в пълния доклад на Clean Air Task Force за метановите изтичания на територията на цяла Европа.

По време на събитието Джеймс Турито и Венцеслава Кожухарова ще предложат и политически анализ, тъй като в момента в ЕС тече процес по приемане на закон за регулация на метана. Паралелно ще можете да видите нашата онлайн метанова изложба!

 

Джеймс Турито работи като мениджър кампании в Clean Air Task Force (CATF) от октомври 2020 г. Джеймс се фокусира върху намаляването на емисиите на метан в петролната и газовата индустрия в Европа и от части в Африка и Южна Америка. Снимките на Джеймс са излъчени и публикувани в редица водещи световни медии като Reuters, Bloomberg, Financial Times, Boston Globe, BBC, Die Zeit, Der Spiegel, La Repubblica, Neue Zürcher Zeitung.

Венцеслава Кожухарова е координатор в екип „Енергия и климат“ на Екологично сдружение „За Земята“, където работата ѝ се фокусира върху изхода от изкопаеми горива и необходимостта той да се случи чрез справедлив енергиен преход с грижа за хората. Работила е в Шотландия, където се занимава с устойчиво развитие на градско ниво чрез работа с общините, както и с обучения на тема климат и енергия.

Вижте още:

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

 

 

/by
,

Рисковете за здравето от готвене с газ

Споделяме ключовите изводи от доклад на организацията с нестопанска цел CLASP, в която са обобщени изследвания относно рисковете за здравето, свързани с готвенето на изкопаем (природен) газ и са предложени решения за постепенното премахване на газовите уреди за готвене в страните от ЕС в полза на електрически алтернативи. Пълният доклад можете да прочетете тук.

При готвене на газ в домовете се отделят опасни замърсители. Всички уреди за готвене на газ отделят замърсители, които са вредни за човешкото здраве и околната среда. 

Готвенето с газови уреди вероятно излага над 100 милиона души в Европа на нива на замърсяване на въздуха в помещенията, които биха нарушили разпоредбите на ЕС за замърсяване на външния въздух. Газовите уреди за готвене отделят и азотен диоксид (NO₂) – доказана е връзка между излагането на NO₂ и развитието на астма при децата. Газовите уреди за готвене също така отделят въглероден оксид, въглероден диоксид и (неизгорял) метан, които могат да се задържат в помещенията след използването на уреда. 

Дял на домакинства в ЕС, които готвят на газ.

Над 700 000 деца в ЕС са имали симптоми на астма през последната година поради готвене на газ. По оценка на доклада над 230 000 деца в Италия имат астма, причинена от замърсяване от готвене с газ. За България тази бройка е около 600.

12% от настоящите случаи на детска астма биха могли да бъдат избегнати, ако газовите котлони бъдат премахнати от домовете в ЕС. Съществуват все повече доказателства, свързващи замърсяването на въздуха от с изгарянето на газ, с неблагоприятни последици за развитието на мозъка при малките деца. При възрастните замърсителите от готвенето на газ могат да доведат до отрицателни въздействия върху мозъка, дихателната и нервната система.

Газът не е „естествен“ или „чист“

Газовата индустрия е инвестирала значителни средства, за да представи готвенето на газ като безопасен и предпочитан вариант. Отчасти поради тези усилия хората не са наясно с рисковете за здравето и околната среда, които са добре известни от десетилетия.

Готвенето на газ е скъпо

Замърсяването на въздуха в затворени помещения, причинено от готвенето на газ, се оценява на 3,5 милиарда евро годишно за ЕС под формата на разходи за здравеопазване, пропуснати ползи и производителност и намалена продължителност на живота. Вече са налични по-чисти електрически алтернативи на сходна или по-ниска цена. Държавните стимули за електрическите технологии биха донесли от 5 до 16 пъти възвръщаемост на инвестициите по отношение на разходите за здравеопазване.

Вентилацията не е достатъчна мярка. Тя е неефективна, недостатъчна или недостатъчно използвана

Рециркулационните аспиратори – често срещани в апартаментите – имат за цел премахване на миризми, но те почти не отстраняват NO₂ – основен опасен за здравето замърсител. 

Готвенето на газ подкопава целите на ЕС за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.

Като изкопаемо гориво, газът за готвене отделя замърсители и парникови газове като метан, бензен и CO₂. Дори когато са изключени, газовите уреди за готвене изпускат метан, който има 80 пъти по-голямо затоплящо действие от CO₂ за период от 20 години.

Готвенето на газ подкопава програмите на ЕС за електрификация и ефективност

В целия ЕС се полагат значителни усилия за повишаване на ефективността на жилищата и сградите. За съжаление, колкото по-енергийно ефективна и добре изолирана е една сграда, толкова по-силно е замърсяването на въздуха в помещенията от готвенето на газ, ако вентилацията е неефективна. Преминаването от готвене на газ към готвене на електричество по време на обновяването на сгради ще подобри качеството на въздуха в помещенията на домакинствата.

Чистият водород не е жизнеспособно гориво за готвене

Прокарването на водородни тръби в домовете ще изисква значително време и инвестиции. Смесването на водород с метан променя химическия състав на горивото, което може да повлияе на работата на горелката и да намали ефективността ѝ. Газовите котлони също вероятно ще трябва да бъдат адаптирани или изцяло заменени, за да функционират правилно с водородно гориво. Смесването на водород с газ може да повиши нивата на замърсители, които са вредни за човешкото здраве.

 

Препоръки:

  • Комисията на ЕС да приеме закони за определяне на гранични стойности на замърсителите в предстоящия преглед на изискванията за екопроектиране на домакински уреди за готвене. Комисията следва също така да информира обществеността за опасностите, свързани с готвенето на газ, чрез енергийния етикет и други средства.
  • Правителствата на държавите членки и местните власти следва да гласуват в подкрепа на разпоредби, съобразени с нуждите на хората и планетата, включително стимулиране на усилията за ускоряване на прехода към електрическо готвене и пълна електрификация на домовете.
  • Здравните специалисти следва да повишат обществената осведоменост относно връзката между готвенето на газ и здравето и да подкрепят действия за намаляване на вредите.
  • Хората трябва да преминават сами от готвене на газ към електрически алтернативи, като например индукционни котлони и уреди с възможност за включване към електрическата мрежа, когато това е възможно. Хората могат също така да се ангажират с правилна вентилация и да инсталират детектор за въглероден оксид с ниско ниво на активност.

 

Източник заглавна снимка: Stock Adobe

 

/by
,

Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?

Споделяме превод на анализ на Zero Carbon Analytics относно нуждата от прекратяване на употребата на газ. Пълният превод ще намерите в секция ресурси, а оригиналната публикация прочетете тук.

 

Газът ускорява климатичната криза

Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.

На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целите от Парижкото споразумение за климата. 

Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.

Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.

Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C.

Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г., или с 3% на година спрямо настоящите равнища.

На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ в света се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C.

Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност. 

Газът не допринася за устойчивото развитие

80% от 775-те милиона хора в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които възобновяемата енергия е най-доброто решение. 

В същото време страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата. 

В същото време много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. 

Газът е опасен за човешкото здраве

Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. Вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода.

Употребата на газ също представлява заплаха за здравето. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим.

Водородът не е надеждна алтернатива на газа

Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород.  При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. 

Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия -не води до емисии. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.

Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства поради високата цена на изкопаемия газ, като в световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г.

Друг често срещан аргумент е, че нови терминали за втечнен изкопаем газ в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за обработката на водород обаче ще бъде скъпо. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина са неефективни и скъпи.

Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват. 

 

 

/by
,

Скритата вреда: Изобличаване на емисиите на метан от внос на изкопаеми горива в ЕС

Концентрацията на метан в атмосферата е най-високата в историята, като през последните 20 години тя се е повишила с почти 10%. Метанът е парников газ с над 80 пъти по-голямо затоплящо действие от това на въглеродния диоксид. В същото време метанът е основната съставка на изкопаемия (природен) газ, поради което е необходимо спешно да бъдат намалена употребата на газа. Емисии на метан има и при производството и изгаряне на нефт и въглища. Докладът “Скритата вреда” на Агенцията за разследване в областта на околната среда разглежда проблемите с емисиите на метан в ЕС, свързани с вноса, и показва необходимостта от разширяване на обхвата на Регламента на ЕС за метана по цялата верига на доставки – включително внос – за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата и съюзът да намали емисиите на парникови газове с 45% до 2030 г., съгласно целта си от законодателния пакет REPowerEU.

През 2020 г. ЕС е произвел около 56 млрд. куб. м газ. ЕС разчита до голяма степен на вноса на изкопаеми горива, като внася 70% от въглищата, 97% от петрола и 90% от газа, които потребява. ЕС потребява повече от половината от всичкия търгуван изкопаем газ в света. 

През 2022 г. настъпи значителна промяна – съюзът значително увеличи вноса на газ от държави като Норвегия, САЩ и Азербайджан. Паралелно износът на руски петрол значително е намалял – от 14,85 млн. тона през август 2021 г. до 9,79 млн. тона през август 2022 г.

Последните промени в европейското законодателство, като пакетът REPowerEU, изпращат смесени сигнали. Очаква се по-високите от очакваните цени на газа да намалят годишното потребление на газ в ЕС с още 40 млрд. куб. м до 2030 г. спрямо 2020 г., докато REPowerEU се очаква да намали потреблението на газ с допълнителни 100 млрд. куб. м за същия период. Това би намалило потреблението на газ в ЕС с близо ⅔ – от 399 млрд. куб. м през 2020 г. до около 143 млрд. куб. м през 2030 г. 

В същото време обаче продължават да се планират инвестиции за нови газопроводи и терминали за втечнен природен газ, а те са в противоречие на мерките за намаляване на потреблението на газ.

Емисии на метан от внос в ЕС

Според доклада липсата на мерки за намаляване на емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаем газ, са сериозен пропуск, който трябва да бъде отстранен.

По оценка на Международната агенция на енергетиката (МАЕ) световните емисии на метан от енергийния сектор са с около 70% по-големи от официално предоставените данни от националните правителства.

Според МАЕ глобалните емисии на метан от нефт и газ могат да бъдат намалени с 50%, ако всички държави приложат вече изпитани и ефективни практики. По-голямата част от емисиите на метан от изкопаеми горива се случват в началото на снабдителната верига, т.е. по време на производство, преработка и доставка. Това означава, че емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаеми горива, се отделят най-вече преди да достигнат границите на ЕС.

Съществен източник на емисии на метан са течовете. Например в Пермския басейн в САЩ измерванията със сателити са установили, че 3,7 % от добития газ изтича в атмосферата.

Поради по-високия потенциал за глобално затопляне на метана се оказва, че само три процента изтичане на газ може да анулират ползите от това, че се заменят въглищата с изкопаем газ при производството на електроенергия. Според изчисленията на МАЕ вносът на нефт и газ в ЕС е допринесъл за около 9 000 хил. тона емисии на метан през 2020 г., което се равнява на 225 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2e), или годишните емисии на CO2 от повече от 60 електроцентрали, работещи с въглища. 

Спътникови наблюдения

Спътниковите наблюдения са ценен източник на информация за емисиите на метан от отделни държави и райони, но за съжаление не могат да идентифицират емисии от конкретни съоръжения.

Така например за периода 2019-20 г. са открити 13 събития на свръх големи емисии по газопровода Ямал-Европа, като изпуснатите газове достигат до 164 тона на час. Тръбопроводът Ямал-Европа е с дължина 2000 км и осигурява около една шеста от годишния износ на газ от Русия за Европа. За същия период са установи и още 33 такива събития по тръбопровода „Братство“ към ЕС, със скорост до 291 тона на час. Тъй като голямото търсене от страна на ЕС води до увеличаване на производството в страни-производителки, ЕС носи значителна отговорност за подобни свръхемисионни събития.

Спътници могат да идентифицират и случаи на директно („факелно“) изгаряне на газ. През 2021 г. около 144 млрд. куб. м газ са изгорени чрез факелно изгаряне. Ако беше държава, „изгарянето“ щеше да е петата по големина държава-потребител на газ в световен мащаб след САЩ, Русия, Китай и Иран. От 10-те най-големи страни в света, в които се изгарят факли, шест от тях са големи износители на нефт и газ за ЕС – Русия, Ирак, САЩ, Алжир, Нигерия и Либия. Средният процент на факелно изгаряне на внасяния в ЕС газ е 33 пъти по-висок от този на местния добив.

Световната банка е разработила индекс, който оценява какво количество от внесения газ идва от инсталации, в които изгарянето му е практика (Фиг. 1). „Шампион“ в света е Естония, с около 13 кубични метра на барел, за България индексът е равен на 6 кубични метра на барел.

Фигура 1. Индекс на внесен „факелен“ газ в Европейските страни към 2021 г.

Втечнен газ

За втечнения изкопаем газ не съществуват ефективни мерки за мониторинг, докладване и проверка. Замяната на газ от Русия с втечнен природен газ от други държави не означава по-малко емисии, а даже обратното. Например, в сравнение с руския газ, втечненият газ от Катар или Австралия отделя между 60 и 175% повече емисии на парникови газове. Увеличаването на търсенето на втечнен газ от страна на ЕС ще доведе до увеличаване на добива на шистов газ в САЩ. Шистовият газ съставлява повече от половината от общото увеличение на глобалните емисии на метан. 

Мерки на ниво ЕС

Единствената мярка по отношение на вноса, която е предложена на ниво ЕС, е изискването вносителите да докладват ежегодно дали са въведени регулаторни или доброволни мерки за контрол на емисиите на метан, дали се извършва измерване и докладване на емисиите на метан.

REPowerEU включва предложение за възползване от опцията със схемата „Вие събирате/ние купуваме“. Тя има за цел да насърчи улавянето на метана, вместо умишленото му изпускане чрез изпускане или унищожаване чрез изгаряне, като след това ЕС закупува отработения газ. Въпреки че е стъпка в правилната посока, ЕС следва да изиска от партньорите си да забранят рутинното изпускане и изгаряне и да се въведат строги програми за откриване и отстраняване на течове и да поставят тези практики като условие за достъп до пазара за всички видове нефт и газ, потребявани в ЕС.

ЕК обяснява недостатъчните мерки срещу емисиите при внос с доводите, че от една страна, ползите за околната среда и обществото са неясни и че контролът би бил труден, а от друга, че има икономически рискове. Първият довод обаче е в разрез с други регулации, като тази за продажба на незаконно изсечени дървета в ЕС.

Вторият довод също не е обоснован, поради факта, че по данни, използвани в доклада, 43% от прогнозните емисии на метан могат да бъдат намалени на нулева цена до 2030 г., а 63% – на сравнително ниска цена.

Според МАЕ за намаляване на емисиите на метан могат да се прилагат четири основни вида мерки.

– Първо, да се изисква откриване и отстраняване на течове (англ. leak detection and repair, LDAR). Това се състои в инспектиране на петролни и газови съоръжения с помощта на оптични камери, сензори за непрекъснат мониторинг, самолети, дронове и спътници. Според регулаторните органи на САЩ потенциалните намаления на емисиите на метан, дължащи се на периодичността на LDAR, са следните: 40% за годишни изследвания, 60% за полугодишни изследвания, 80% за тримесечни изследвания и 90% за месечни изследвания. Всички компоненти, при които е установено изтичане, трябва да бъдат ремонтирани възможно най-скоро.

– Второ, да се въведат ограничения за рутинното изпускането на изкопаем газ във въздуха и изгарянето на факли (англ. limits on venting and flaring, LVF), с няколко изключения като извънредни ситуации. 

– Трето, в допълнение към LDAR и LVF, да се приемат подобрени технологични стандарти – които да изискват замяна на определени компоненти на оборудване. Според МАЕ редица алтернативни технологии могат да изпълняват същата функция при компоненти на определено оборудване, като например компресори, корабни двигатели и пневматични устройства, но с по-ниски или нулеви емисии.

– Четвърто, да се обърне внимание на неактивните нефтени и газови кладенци и изоставените въглищни мини. Неактивните кладенци продължават да отделят метан дълго време след използването им, освен ако не бъдат правилно изведени от експлоатация – рекултивирани, запечатани, запушени. За тази цел ще бъде необходимо да се въведе набор от технологии за правилно уплътняване и затваряне на неизползвани или неактивни кладенци и въглищни мини и да се гарантира, че те спират да изпускат метан, и такива мерки следва да се изискват.

Всички тези мерки трябва да бъдат придружени от силна рамка за мониторинг, докладване и проверка (англ. monitoring, reporting and verification, MRV), за да се гарантира ефективността на усилията за смекчаване на последиците и да се реши глобалният проблем с недостатъчното докладване на емисии от метан.

Пълният доклад прочетете тук.

/by

Ядрените катастрофи в Чернобил и Фукушима бързо се забравят от ядрените лобисти

English version

Бруталната агресия на Кремъл срещу Украйна може да прибави към този ужасен списък и АЕЦ Запорожие.

България с планове за 4 нови ядрени реактора във време на дълга политическа криза.

Въпреки че в България имахме 5 парламентарни избора за 2 години, политиката по отношение на ядрената енергетика не се промени. Политиците отново предлагат  енергийни мега проекти  за продължаване на корупционните практики имащи дълга история в българския енергиен сектор.

Политици и парламент взеха решения за изграждане на 4 нови ядрени реактора, 2 в Козлодуй и 2 в Белене. Избират западни реактори, без да се отказват от руските  в Белене.

През май 2023 г. Конституционният съд отхвърли искането на депутати от проруските, проядрени партии БСП и „Възраждане“ за установяване на противоконституционност на решение на 48-ия парламент от 12 януари 2023 г.  за водене на преговори с правителството на САЩ относно сключването на договор за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ по технологията AP 1000 на Westinghouse, прието от парламента. Тези партии са за използване на руски реактори, поради тази причина искаха Конституционният съд да спре решението на парламента относно AP 1000.

През април 2023  френската енергийна компания „Electrites de France“ (EDF) представи на служебния български министър на енергетиката Росен Христов  план как ще се извърши предпроектно проучване за възможностите за завършване на замразения проект за строителството на АЕЦ Белене.

Предстои да бъде разработен и подписан договор за инженеринг за изграждането на два блока по 1000 мегавата всеки със съществуващото руско оборудване ВВЕР-1000 на площадката в Белене. Предстои и доизграждането им с френска конвенционална технология. Намерението на служебното правителство е да подпише договор за инженеринг с френската EDF за проучване дали АЕЦ „Белене“ може да бъде завършена по западна технология беше обявено в края на март. По-рано министърът на енергетиката съобщи, че такова проучване планира да направи американската Westinghouse за два нови реактора на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Снимка: Unsplash 

/by
,

Bulgaria-plans for 4 new nuclear reactors in a time of long political crisis

Although in Bulgaria we had 5 parliamentary elections in 2 years, the policies regarding the nuclear the energy did not change.

Politicians and Parliament made decisions to build 4 new nuclear reactors. 2 in Kozloduy and 2 in Belene. They choose Western reactors without giving up the Russian reactors in Belene.

On May 12.2023, the Constitutional Court rejected the request of deputies from the pro-Russian, pro-nuclear parties of the Socialists (BSP) and „Vazrazhdane“ to establish the unconstitutionality of a decision of the 48th Parliament to conduct negotiations with the US government regarding the conclusion of a construction agreement of new nuclear power at the Kozloduy NPP with the AP 1000 technology, adopted by the parliament on January 12, 2023. These parties are in favor of using Russian reactors, for this reason they wanted the Constitutional Court to stop the parliament’s decision on the AP 1000.

18.5.2023 The French energy company „Electrites de France“ (EDF) has presented, through Bulgarian Energy Minister Rosen Hristov, a detailed plan of how a pre-project study would be carried out on the possibilities of completing the frozen project for the construction of the Belene NPP.

An engineering contract is to be developed and signed for the construction of two units of 1,000 megawatts each, using the existing Russian VVER-1000 equipment at the Belene site. Their completion with French conventional technology is pending. This will be the subject of the contract.The caretaker government’s intention to sign an engineering contract with France’s EDF to study whether Belene NPP could be completed using Western technology was announced at the end of March. Previously, the Minister of Energy informed that such a study is planned to be conducted by the American „Westinghouse“ for two new reactors at the site of the Kozloduy NPP.

According to the analysis plan submitted by EDF, this will take between nine months and one year, the energy department explained.

It is likely that for both analyzes – from EDF and Westinghouse, the National Electric Company, owner of the assets for the Belene NPP, and the Kozloduy NPP New Powers company, specially created for new reactors in Kozloduy, will pay respectively

Of course, it should be kept in mind that these contracts refer only to pre-project engineering studies and not to construction.

Photo: Unsplash

/by

Идеи за сградно обновяване и чисто отопление за зелено бъдеще — заповядайте на международна конференция „Чиста енергия за хората“

Заповядайте на шестото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, което ще се проведе между 24.04.2023 г. и 28.04.2023 г. За втора поредна година E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network се присъединяват като партньори към основните организатори от Екологично Сдружение „За Земята“.

Конференцията поставя акцент върху възможността домакинствата, етажната собственост и общините да планират и финансират въвеждането на чисто отопление. Специален фокус на участниците са решения, които включват сградно обновяване, термопомпи и слънчева енергия. Разглеждаме бъдещето и на централното отопление и охлаждане чрез различни форми на участие на ниво община, райони и собственици. Разбира се, търсим вдъхновение в европейските и националните политики и подробно разглеждаме и финансовите инструменти и програми, ориентирани към домакинствата.

Участници от цяла Европа ще споделят опита си в създаването на достъпни решения, които биха могли да осигурят чисто и зелено бъдеще. Конференцията предоставя на експерти и вземащите решения платформа за обсъждане на предизвикателствата и възможностите в контекста на европейските усилия за декарбонизация на сградния фонд и отоплителния сектор.

Достъпът е безплатен след регистрация.
Следете страницата на конференцията за актуалната програма.

Събитието във Facebook
Събитието в LinkedIn

Очакваме ви!

/by

Доклад настоява за повече финансови стимули за ВЕИ за домакинствата

Финансова подкрепа, качествено техническо съдействие в сградното обновяване, преодоляване на зависимостта към изкопаемите горива и край на субсидиите за тях.  това са основните заключения на доклада на Climate Action Network (CAN) Europe — “Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!”, посветен на отоплението на жилища с възобновяеми източници.

В изследването се посочва, че неефективните политики на национално и европейско ниво не могат да отговорят на потребителското търсене. Все повече домакинства се опитват да намалят потреблението на енергия и разходите за нея. Въпреки това съществуват редица икономически и неикономически пречки както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането на щадящи природата отоплителни решения.

“Наблюденията ни показват непрекъснато засилващ се интерес в обществото ни към намаляване на отпечатъка на отоплителните системи върху природата, главно в посока чистота на въздуха в и извън жилищата. Основна пречка за повишаване на дела на ВЕИ в отоплението остава ниската покупателна способност на българите, но тя може да бъде преодоляна с работещи финансови стимули.”, казва Светослав Стойков от “За Земята”.

В България също липсва информация как потребителите могат да спестят енергия и да  преминат към по-чисти източници на отопление и охлаждане. За да помогне на домакинствата и малкия бизнес с изпитани и работещи решения, Екологично сдружение “За Земята” за шести пореден път инициира международната конференция “Чиста енергия за хората”, която ще се състои между 24 и 28 април. И тази година събитието е онлайн и достъпът е достъпен с безплатна регистрация.

В България малък процент от изкопаемия газ се използва за отопление в домовете, консумацията е предимно за индустриални цели, в бита големият проблем са въглищата и дървата.

Въпреки мащабните европрограми, които в имат за цел да финансират преодоляването на зависимостта към изкопаемите горива, докладът описва напредъка като бавен. Европейската комисия се опитва да поправи това с плана си „REPowerEU“, който цели да удвои броя на термопомпи в ЕС до 2030 г. Европейските правителства

продължават да плащат милиони под формата на субсидии за инсталиране на нови котли на изкопаем газ в домовете.

В България няма широкомащабни работещи програми на национално ниво, които да адресират повишаване на нивата на енергийна ефективност, и подмяна на неефективни и замърсяващи отоплителни уреди в еднофамилните сгради. В еднофамилни сгради живеят около половината от гражданите на България, които на практика са оставени от управляващите  да се справят самостоятелно с нарастващите цени на енергоносителите.

Пълният доклад „Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!“

/by
,

КОД: Зелено – Климатични промени и какво означава целта 1,5°С? Заповядайте на 30 март в Клуб на пътешественика

Каним ви на откриващото събитие по проекта ни „Заедно за 1,5” по програма LIFE, с което гостуваме на мартенското издание на инициативата КОД: Зелено. Очакваме ви на 30 март, четвъртък, от 19:00 ч. в Клуба на пътешественика на ул. Сердика 19 в София. Подробности тук!
Ще си говорим за климатичните промени и какво означава целта 1,5°С от Парижкото споразумение за климата.

Други въпроси, на които ще отговорим:

  • Какви са разликите при различни градуси затопляне?
  • Какво казва науката за климата?
  • На прав път ли сме за постигане на целта, в България и по света?
  • Кога започва адаптацията към климатичните промени?
За да направим срещата ни още по-интересна и полезна, ще ни помогне и „Климатична фреска“ — настолна игра с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Благодарение на нея участниците преминават през увлекателен процес, който им помага да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата.
***
TogetherFor1.5 или „Заедно За 1,5” е паневропейски проект по програма LIFE, който цели да приведе действията на ЕС в областта на климата в съответствие с целта от затопляне не повече от 1,5°, поставена от Парижкото споразумение. В рамките на проекта ще направим преглед на климатичните и енергийни инициативи на национално и европейско ниво и финализирането и прилагането на законодателния пакет “Подготвени за цел 55” и RePowerEU; преразглеждането на Интегрираните планове в областта на климата и енергетиката (ИНПЕК); и преразглеждането на националните Дългосрочни стратегии за декарбонизация до 2050 г. (LTS).
Тези политически процеси на национално и европейско ниво са възможност за социална и икономическа трансформация, която значително може да ускори прехода на ЕС към климатична неутралност с помощта на инструментите за финансиране на Евросъюза.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by