Хорни Иржетин – от заплаха за заличаване до справедлив енергиен преход

Заедно с представители на мрежата CEE Bankwatch, посетихме Хорни Иржетин като част от проучвателно пътуване в минните райони в Чехия, с цел събиране на добри примери за провеждане на справедлив енергиен преход във въглищни региони.

Хорни Иржетин е живописен град в Северна Бохемия, в Устецкия край (Ústí), в който живеят около 3, 000 души. Днес той впечатлява с красивото си училище насред зелен парк и със сплотената местна общност.

Но ситуацията в града невинаги е била лесна. Устецкият край е един от въглищните региони в Чехия, а територията около Хорни Иржетин е доминиран от мината за лигнитни въглища ČSA (Czechoslovak Army). Разширението на мината в периода от откриването ѝ през 1960-те години, до края на 90-те, коства съществуването на 7 града около Хорни Иржетин. Агресивното разширение на мината води и до липсата на езера в региона – всички реки в околността са пресушени, за да могат да бъдат прокарани тръби около мината. Само на километър от мината, Хорни Иржетин е бил на път да последва съдбата на останалите близки градове – според плановете на минната компания, той е бил един от следващите градове, които е следвало да бъдат обезлюдени, премахнати от картата и погълнати от мината.

Източник: CEE Bankwatch Network

Днес обаче, Хорни Иржетин е пример за зелен град, с амбиции да изключи напълно използването на енергия от изкопаеми горива от енергийния микс. Кметът Владимир Буржт има основната заслуга за това. Самият той роден в близко село, което е било погълнато от мината, Бурт си поставя за цел да спаси Хорни Иржетин и в продължение на години се противопоставя на плановете на ČSA. Изключително уважаван от местната общност, той успява да обедини жителите на Хорни Иржетин въпреки опитите на въглищната компания да разедини хората. Днес той е подкрепен в мисията си да направи Хорни Иржетин истински зелен град от инженерите Индржих Габриел и неговия баща Ярослав Габриел – енергийните управители на града. Тяхната роля е от решаващо значение, тъй като част от задълженията им включат това да подпомагат най-уязвимите хора в прехода към зелена енергия. 

Един такъв пример е програмата за енергийна ефективност, насочена конкретно към пенсионери. За да се насърчи сградното обновяване, правителството дава 600 евро за всеки подменен прозорец, като максималната сума, която едно домакинство може да получи е, 6 000 евро. Разбира се, за да могат пенсионерите да се възползват от тази програма, е необходимо да имат информацията за нея, за което е отговорен Габриел. В ролята си на енергиен съветник, той се среща с възрастните хора, разказва им за програмата и им помага по време на процеса. В някои случаи беше лесно”, казва той, само ни изпращат снимка на прозореца, ние я качваме в портала и управляващия орган одобрява плащането. В други случаи, обаче, трябва да се отиде на оглед и да се прецени какъв е най-добрият вариант.”

В града отоплението е на индивидуални бойлери, а пък електричеството е собственост на общината. В допълнение на програмата за подкрепа за енергийна ефективност, жителите са подкрепени със средства от европейските фондове за подмяна на котлите на въглища към екологични алтернативи. Габриел казва, че най-предпочитаният вариант са каскадните термопомпи, които също така се използват и за затопляне на водата. Освен високата им ефективност, едно от най-големите предимства на каскадните помпи е, че напълно задоволяват потреблението през зимата. 

За да се снабди града с електричество, общината залага на фотоволтаици, инсталирани на покривите на общински сгради. В момента са инсталирани мощности от 47 kWp на покрива на училището и 20 kWp на покрива на станцията за пречистване на отпадъчни води. Предстои да се сложат фотоволтаици и на покрива на старческия дом, като инсталациите се поставят с предимство върху енергоемките сгради. 

Източник: CEE Bankwatch Network

Източник: презентация на инж. Индржих Габриел, Хорни Иржетин

За да се избегне загубата на електричество е поставен трансформатор с високо напрежение, който служи и за съхранение на електричество. Така енергията, произведена в града, се потребява основно в него; за съжаление, Буржт казва, че при връщане към националната електропреносна мрежа, печалбите за общината са малки. 

Това е и една от причините, поради които той е критичен към чешкото правителство – Чешкото правителство определено изостава по отношение на зелената енергия, единият от големите пропуски е, проблемът с присъединяването на индивидуалните потребители с фотоволтаици към мрежата. Общините са тези, които са по-амбициозни и се притесняваме от това, че повечето средства се разпределят към големите фирми, а по-малките играчи получават много малко подкрепа.” 

Въпреки това, развитието на Хорни Иржетин е впечатляващо. Макар и с недостатъчна подкрепа от страна на държавата, кметът и енергийните му управители доказват, че с високо ниво на амбиция, могат да се постигнат високи резултати. Общината иска да ангажира и най-малките, като в основното училище често се организират проекти на екологична тематика, както и учебни пътувания до близките мини, тецове и места в процес на рекултивация. Затова и особено ключово е широкото включване на местната общност и всички засегнати страни. В крайна сметка, развитието на града зависи както от силните местни институции, така и от подкрепата на местно ниво, а общите им усилия водят до запазването на Хорни Иржетин на картата. 

 

, ,

ОТВОРЕНА ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС: ТЪРСИМ ДИЗАЙНЕР НА ИГРИ

Търсим човек с въображение за изработката на концепция за игра, която ще се играе на живо по време на акция. 

Играта е част от кампанията ни против изкопаем газ, чиято цел е изход от изкопаеми горива и достъп до чиста енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници

Смятаме, че за постигането на успешен преход отвъд изкопаемите горива, е важно да запознаем хората, както със съпътстващите проблеми, така и с алтернативните решение. За целта планираме акция, която да включва изиграването на игра на различни открити места, и да представи проблема по креативен и съпреживяващ начин.

Какво? 

Цел на играта: изход от газовата зависимост

Кой ще я играе? Ученици, младежи, но и всеки, който обича предизвикателствата и игрите. 

Ние вече имаме някои идеи, но сме любопитни да разберем и вашите!

Кого търсим?

Търсим ентусиаст, който се занимава с изработката на игри професионално или като хоби. За нас е важно това да е човек, който може да ни помогне с концепцията на играта. Разбира се, ние ще предоставим нужната информация и ще консултираме с техническата част, но бихме искали да оставим креативната свобода на дизайнера на играта.

Ако дизайнерът има интерес и към следващия етап – илюстрацията на играта, бихме приветствали това, но не е задължително условие.

Пишете ни с портфолио и ценова оферта на: veni.kojouharova@zazemiata.org до 31.07.2023 г. До 07.08.2023 г. ще обявим победителят в конкурса.

Оставаме на разположение и за допълнителна информация и уточнения. При интерес, можем да изпратим повече подробности за заданието по имейл. 

Образователни и екологични експерти ще говорят за софийски климатични предизвикателства

Каним ви на регионална заключителна конференция по образователния проект “Променяме се с климата”, която ще се проведе на 04 юли от 10:00 часа в ПГСС „БУЗЕМА“, София.

Събитието има за цел да запознае обществеността с проведените общо 31 инициативи, свързани с адаптиране към климатичните изменения, организирани от 25 образователни институции. В тях се включиха над 3011 деца, учители, родители и експерти. Темите на проектите и кампаниите обхващат всички сфери, свързани с климатичните промени – околна среда, икономика, градската среда, поведението на хората.

Програмата на срещата ще е интересна и разнообразна. Присъстващите ще имат възможността да се запознаят с дейностите на ученици от столични училища в рамките на проекта. Проведени бяха образователни кампании, свързани с климатичните промени и влиянието им върху почвите в различни екосистеми. В часа на класа учениците се включиха в проучвания и конкурси на теми „Природен парк Витоша“, „Пътят на една бутилка“, „Денят на Земята“, а най-ентусиазираните участваха в почиствания на територията около училището.

По време на конференцията ще научите и за специално изготвения онлайн образователен портал KLIMADAPT. Той включва широк набор от информационни и образователни материали за ученици и учители, свързани с промените в климата и възможните мерки за справяне с тях.

Представители на местната власт, бизнеси, образователни институции, граждански организации, медии, граждани и общественици, са добре дошли за дискусии, свързани с въздействията на климатичните промени върху икономическите сектори, човешкото здраве, градската и околната среда.

Домакин на срещата е ПГСС „БУЗЕМА“, в партньорство със сдружение „Институт за прогресивно образование“ и екологично сдружение „За Земята“.

На сайта на проект „Променяме се с климата“ можете да се запознаете с регионалните информационни срещи и програми за обучение на учители в областта на екологичното образование, проведени в седем български града.

Изображение: Ласло Фалвей

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

Официален старт на виртуалната изложба „МЕТАНЪТ – НЕВИДИМА ЗАПЛАХА ЗА НАШИЯ КЛИМАТ“

Първата по рода си онлайн изложба посветена на метана е факт! Заедно с колегата ни от Clean Air Task Force (Джеймс Турито) прерязахме виртуалната червена лента.

Изложбата показва сериозни течове на парниковият газ метан от седем регулационни и измервателни станции, разположени на главния газопровод от гр. Пловдив до Черно море. Всички те са експлоатирани от Булгартрансгаз. Снимките са заснети със специална инфрачервена камера. Посетителите могат да видят също карти на горещите точки и аномалии в атмосферните концентрации на метан, базирани на спътникови данни за територията на страната ни. Изложбата информира за особеностите на метана, както и за последиците от изтичането му – неговата вреда за климата и здравето. Засегнати са още политически процеси относно първият метанов закон на Европейско.

„МЕТАНЪТ – НЕВИДИМА ЗАПЛАХА ЗА НАШИЯ КЛИМАТ“ има за цел да направи невидимия газ метан видим и да повиши съзнанието за нуждата от бързи и ефективни действия за поправка на неизправна апаратура, за отстраняване на авариите и за намаляване и спиране на течовете. 

Към изложбата: през компютъра или през мобилния телефон

Изложбата може да посетите през компютъра или през мобилния си телефон следвайки линка. 

През компютъра – водено посещение (Guided tour) или самостоятелно разглеждане

Минете на пълен екран (Full screen). Препоръчваме ви да изберете водено посещение (guided tour) чрез бутоните в долната част на екрана. Използвайте бутона „Play“ за пълно автоматично разглеждане. Натиснете бутона „Pausе“ ако искате да прекарате повече време пред някой от експонатите. Възможно е полуавтоматично разглеждане чрез бутоните „Forward“  и „Rewind“. В този случай имате възможност сами да определите скоростта на разглеждане, както и да избирете различна стъпка от изложбата. Ако искате да разгледате изложбата самостоятелно изберете бутоните на стрелките или използвайте мишка или тъчпад, следвайки иконата със стъпки. При необходимост можете да затворите ръчно прозореца с информация на коя стъпка от изложбата се намирате. От бутона в горната лява част на екрана може да спрете звука.

През мобилния ви телефон

Препоръчваме ви да инсталирате приложението ArtSteps през линка на изложбата. Може да разглеждате чрез бутонa „Play“, при необходимост от повече време натиснете „Pause“. Може да разглеждате и чрез ръчно задаване на времетраенето чрез бутоните „Forward“ и „Rewind“. На всяка стъпка ръчно затворете прозореца в долната част на екрана, за да не се застъпват  изображенията от изложбата. 

Не ви препоръчваме разглеждане директно през браузера на телефон, защото в тази версия няма опция за „Guided tour“. Разглеждането е през „Full screen“ с ръчна навигация.

Актуално: научете повече за течовете в България

Някои от документираните течове са много значителни. Подробна информация за тях може да прочетете в актуалното изследване на CATF, в което е включена и България. 

На газовата ни подстраница можете да посетите не само изложбата а и да научите повече за газа и метана, да ползвате приложенито с актуални данни за горещи точки на изтичане на метан, да четете резултатите от актуални изследвания.

На кратко: що е то метан?

Метанът е парников газ с над 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на планетата за период от 20 години в сравнение с въглеродния диоксид. Той е основната съставка в изкопаемия газ. Няма сценарий, при който глобалното затопляне може да бъде ограничено до 1,5°C без драстични намаления на емисиите на метан, които продължават да нарастват с всяка изминала година.

 

Вижте още по темата:

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

 

,

Вижте кои са българските номинации в международните „Награди за ИНПЕК мерки“

Малко преди крайния срок за изпращане до ЕК на проекто-чернова на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) – 30 юни, все още липсва такава чернова с мерки, дори наченки на консултативен процес, или каквато и да било яснота от новите управляващи за срокове и приоритети.

Затова и започнахме да споделяме с обществеността и институциите наши искания и визия за актуализирания ИНПЕК в международната дигитална кампания NECPs Awards или „Награди за ИНПЕК мерки“. Тук номинирахме добри мерки, които искаме да видим развити в плана или обратното – лоши мерки, които в никакъв случай нямат място там или лоши мерки, които с много малко подбутване могат да станат добри. Идеално номинациите трябваше да са върху мерки от черновата на ИНПЕК, но такива все още не са публично достъпни. Силно се надяваме за есента да имаме начална версия, която да коментираме и предложим за публичен и експертен вот във втората част на кампанията NECPs Awards.

Сегашните ни номинации за 3 лоши и 3 добри мерки са:

ЛОШИ МЕРКИ

Категория: Участие на обществеността

Липса на междусекторен диалог при разработването на стратегически документи в сектор Енергетика и по изпълнението на Зелената сделка

Вместо да вървим към повече обществено участие, българските институции възпрепятстват смисленото /ефективното участие на НПО в изпълнението на Зелената сделка на ЕС. Наблюдаваме пълна липса на междусекторен диалог и неспазване на принципа за партньорство за стратегически документи в енергетиката – имаме тотално преустановена КЕП, но и почти спряна работа на другите комисии към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Наблюдаваме добра практика (КСЕЗС) убита в зародиш, и вместо да се върви към повече се върви към по-малко участие на обществеността. Други аспекти на номинацията са непрозрачното предлагане и приемане от служебния кабинет на противоречивата Стратегическа визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор с хоризонт 2023-2053 и все още нечутия призив на гражданите организация да има Независим мониторингов комитет по изпълнението на НПВУ.

 

Категория: Достатъчност

Мегаломански планове за производство и износ на зелен водород

 

Наблюдаваме мегаломански планове за производство на зелен водород за износ, като се транспортира из цялата страна. Вече се изпълняват и пилотни водородни проекти в сектор отопление с публично финансиране, а има много по-екологични и ефективни алтернативи като термопомпите. Зеленият водород трябва първо да се използва в трудните за декарбонизиране индустрии (кат стъклена, циментова, химическа) и то близо до мястото на производство. ВЕИ трябва да се приоритизира за производството на електро и топлоенергия, включително и за да се заместят въглищните и газови мощности в близък план. Властите желаят водородът, произведен от ВЕИ, да се продава и транспортира до съседни страни, но те също изграждат свои собствени съоръжения за производство.

 

Категория: Устойчива мобилност

Добре разработеният Национален велосипеден план е все още в търсене на отговорна институция за изпълнението му

Национален велосипеден план е изготвен по инициатива на НПО (БААТ) с въвличане на отговорните национални институции, но липсва политическа воля и желание да бъде припознат от институция, която да го координира, развива и превърне в програма за изпълнение, която да носи ползи за гражданите и общините. Целта на плана е гражданите да се придвижват с велосипед между градове. Свършена е много ценна експертна работа, маршрутите са внимателно подбрани да минават покрай гари, исторически и природни забележителности и др. Липсата на институционално припознаване и на водещо ведомство – координатор води до стагнация. Не се търси финансиране за изпълнението, а интерес определено има – общини вече изпълняват заложени мерки със собствените си ограничени средства. Т.е. имаме развита добра мярка, която обаче няма стопанин в лицето на институциите и се спира нейното прилагане.

 

ДОБРИ МЕРКИ

Категория: Енергиен преход

Да се разделят прогресивните региони, вече работещи по своя енергиен преход, от бавещия се Стара Загора, ако не наваксва бързо

 

Предлагаме отделяне на въглищните региони Перник и Кюстендил от Стара Загора, ако Стара Загора не забърза подготовката си за справедлив енергиен преход. Първите два са региони със случващ се вече справедлив енергиен преход, които са по-отворени към възможностите на Зелената сделка, за разлика от Стара Загора, където предизвикателствата на прехода са повече, но и местните власти и население са по-слабо информирани за възможностите. Ако Стара Загора не навакса бързо с подготвителната си работа за справедлив преход, тя ще загуби наличните средства не само за бъдещото си развитие „отвъд въглищата“, но ще се загубят и тези за двата други въглищни региона. Перник и Кюстендил вече загубиха немалка сума за 2022 г. по Фонда за справедлив преход, а нова загуба на такива средства ще направи процеса необратим за тях.

 

Категория: Борба с енергийната бедност

Време е за конкретни мерки по механизма за борба с енергийната бедност

В борбата срещу енергийната бедност се направи доста в последните месеци в посока дефиниция, критерии за енергийна бедност, но и как да изглежда механизма за подкрепа. Искаме да видим конкретика в ИНПЕК за прилагането на механизма – и по-точно набор от мерки в реализация на принципа за енергийно обновяване „стъпка по стъпка“. Стъпка 1) започва се с повишаване енергийната ефективност на жилището до максимална стойност или намаляване на нуждата от отопление с поне 50-60%, което би помогнало за изваждане на хората от графата “енергийно бедни”. Стъпка 2) инсталиране на термопомпа за отопление и охлаждане. Мерките за ЕЕ трябва да са подготвени и изпълнени по начин, по който може да има гратисен период преди въвеждане на термопомпа (т.е стъпка 1 да няма заключващ ефект към стъпка 2). Идва и стъпка 3) с използване на слънчева енергия – за подгряване на вода и за производство на електричество, вкл. в комбинация с батерии или като включване на енергийно бедни в енергиен кооператив.

 

Категория: Устойчива мобилност

Развитие на още повече споделена електромобилност чрез публична подкрепа

Нужно е още повече развитие на схеми за споделен електротранспорт, за да може обществото ни да се движи в посока към повече споделена мобилност, а не индивидуална и по-замърсяваща такава. В големи градове като София електроавтобусите се увеличават като бройка, както и са налични схеми за отдаване под наем на скутери и електроавтомобили за индивидуални нужни и ванове за пренос на товари. Няма все още програма или план за насърчаване на общинско или национално ниво, но се развива по частна инициатива и чрез обществени поръчки за електроавтобуси. Повече и по-достъпна споделена мобилност означава по-малко индивидуални превозни средства – със схеми за подкрепа още повече хора ще слязат от автомобилите си и ще дишаме значително по-чист въздух.

Цялото представяне на българските номинации е достъпно на: https://1point5.caneurope.org/countries/bulgaria/

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Метанът – невидима заплаха за нашето здраве | Онлайн събитие с метанова изложба

Заповядайте на 7 юни от 18:30ч. на онлайн събитието „Метанът – невидима заплаха за нашето здраве“. Уебинарът се провежда в Zoom с предварителна регистрация и в Youtube канала на „За Земята“. Ще научите какви опасности за здравето крият течовете на метан в Европа и България, и защо спешно трябва да действаме, за да ги предотвратим.

Лектори ще бъдат Джеймс Турито от Clean Air Task Force (CATF) и Венцеслава Кожухарова от екипа на „За Земята“. Те посетиха седем газови регулационни и измервателни станции, разположени по главния газопровод от гр. Пловдив до Черно море и доказаха, че в България има съществени течове на метан от газовата инфраструктура (вижте видеото). Изследването им е включено в пълния доклад на Clean Air Task Force за метановите изтичания на територията на цяла Европа.

По време на събитието Джеймс Турито и Венцеслава Кожухарова ще предложат и политически анализ, тъй като в момента в ЕС тече процес по приемане на закон за регулация на метана. Паралелно ще можете да видите нашата онлайн метанова изложба!

 

Джеймс Турито работи като мениджър кампании в Clean Air Task Force (CATF) от октомври 2020 г. Джеймс се фокусира върху намаляването на емисиите на метан в петролната и газовата индустрия в Европа и от части в Африка и Южна Америка. Снимките на Джеймс са излъчени и публикувани в редица водещи световни медии като Reuters, Bloomberg, Financial Times, Boston Globe, BBC, Die Zeit, Der Spiegel, La Repubblica, Neue Zürcher Zeitung.

Венцеслава Кожухарова е координатор в екип „Енергия и климат“ на Екологично сдружение „За Земята“, където работата ѝ се фокусира върху изхода от изкопаеми горива и необходимостта той да се случи чрез справедлив енергиен преход с грижа за хората. Работила е в Шотландия, където се занимава с устойчиво развитие на градско ниво чрез работа с общините, както и с обучения на тема климат и енергия.

Вижте още:

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

 

 

,

Рисковете за здравето от готвене с газ

Споделяме ключовите изводи от доклад на организацията с нестопанска цел CLASP, в която са обобщени изследвания относно рисковете за здравето, свързани с готвенето на изкопаем (природен) газ и са предложени решения за постепенното премахване на газовите уреди за готвене в страните от ЕС в полза на електрически алтернативи. Пълният доклад можете да прочетете тук.

При готвене на газ в домовете се отделят опасни замърсители. Всички уреди за готвене на газ отделят замърсители, които са вредни за човешкото здраве и околната среда. 

Готвенето с газови уреди вероятно излага над 100 милиона души в Европа на нива на замърсяване на въздуха в помещенията, които биха нарушили разпоредбите на ЕС за замърсяване на външния въздух. Газовите уреди за готвене отделят и азотен диоксид (NO₂) – доказана е връзка между излагането на NO₂ и развитието на астма при децата. Газовите уреди за готвене също така отделят въглероден оксид, въглероден диоксид и (неизгорял) метан, които могат да се задържат в помещенията след използването на уреда. 

Дял на домакинства в ЕС, които готвят на газ.

Над 700 000 деца в ЕС са имали симптоми на астма през последната година поради готвене на газ. По оценка на доклада над 230 000 деца в Италия имат астма, причинена от замърсяване от готвене с газ. За България тази бройка е около 600.

12% от настоящите случаи на детска астма биха могли да бъдат избегнати, ако газовите котлони бъдат премахнати от домовете в ЕС. Съществуват все повече доказателства, свързващи замърсяването на въздуха от с изгарянето на газ, с неблагоприятни последици за развитието на мозъка при малките деца. При възрастните замърсителите от готвенето на газ могат да доведат до отрицателни въздействия върху мозъка, дихателната и нервната система.

Газът не е „естествен“ или „чист“

Газовата индустрия е инвестирала значителни средства, за да представи готвенето на газ като безопасен и предпочитан вариант. Отчасти поради тези усилия хората не са наясно с рисковете за здравето и околната среда, които са добре известни от десетилетия.

Готвенето на газ е скъпо

Замърсяването на въздуха в затворени помещения, причинено от готвенето на газ, се оценява на 3,5 милиарда евро годишно за ЕС под формата на разходи за здравеопазване, пропуснати ползи и производителност и намалена продължителност на живота. Вече са налични по-чисти електрически алтернативи на сходна или по-ниска цена. Държавните стимули за електрическите технологии биха донесли от 5 до 16 пъти възвръщаемост на инвестициите по отношение на разходите за здравеопазване.

Вентилацията не е достатъчна мярка. Тя е неефективна, недостатъчна или недостатъчно използвана

Рециркулационните аспиратори – често срещани в апартаментите – имат за цел премахване на миризми, но те почти не отстраняват NO₂ – основен опасен за здравето замърсител. 

Готвенето на газ подкопава целите на ЕС за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.

Като изкопаемо гориво, газът за готвене отделя замърсители и парникови газове като метан, бензен и CO₂. Дори когато са изключени, газовите уреди за готвене изпускат метан, който има 80 пъти по-голямо затоплящо действие от CO₂ за период от 20 години.

Готвенето на газ подкопава програмите на ЕС за електрификация и ефективност

В целия ЕС се полагат значителни усилия за повишаване на ефективността на жилищата и сградите. За съжаление, колкото по-енергийно ефективна и добре изолирана е една сграда, толкова по-силно е замърсяването на въздуха в помещенията от готвенето на газ, ако вентилацията е неефективна. Преминаването от готвене на газ към готвене на електричество по време на обновяването на сгради ще подобри качеството на въздуха в помещенията на домакинствата.

Чистият водород не е жизнеспособно гориво за готвене

Прокарването на водородни тръби в домовете ще изисква значително време и инвестиции. Смесването на водород с метан променя химическия състав на горивото, което може да повлияе на работата на горелката и да намали ефективността ѝ. Газовите котлони също вероятно ще трябва да бъдат адаптирани или изцяло заменени, за да функционират правилно с водородно гориво. Смесването на водород с газ може да повиши нивата на замърсители, които са вредни за човешкото здраве.

 

Препоръки:

  • Комисията на ЕС да приеме закони за определяне на гранични стойности на замърсителите в предстоящия преглед на изискванията за екопроектиране на домакински уреди за готвене. Комисията следва също така да информира обществеността за опасностите, свързани с готвенето на газ, чрез енергийния етикет и други средства.
  • Правителствата на държавите членки и местните власти следва да гласуват в подкрепа на разпоредби, съобразени с нуждите на хората и планетата, включително стимулиране на усилията за ускоряване на прехода към електрическо готвене и пълна електрификация на домовете.
  • Здравните специалисти следва да повишат обществената осведоменост относно връзката между готвенето на газ и здравето и да подкрепят действия за намаляване на вредите.
  • Хората трябва да преминават сами от готвене на газ към електрически алтернативи, като например индукционни котлони и уреди с възможност за включване към електрическата мрежа, когато това е възможно. Хората могат също така да се ангажират с правилна вентилация и да инсталират детектор за въглероден оксид с ниско ниво на активност.

 

Източник заглавна снимка: Stock Adobe

 

,

Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?

Споделяме превод на анализ на Zero Carbon Analytics относно нуждата от прекратяване на употребата на газ. Пълният превод ще намерите в секция ресурси, а оригиналната публикация прочетете тук.

 

Газът ускорява климатичната криза

Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.

На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целите от Парижкото споразумение за климата. 

Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.

Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.

Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C.

Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г., или с 3% на година спрямо настоящите равнища.

На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ в света се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C.

Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност. 

Газът не допринася за устойчивото развитие

80% от 775-те милиона хора в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които възобновяемата енергия е най-доброто решение. 

В същото време страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата. 

В същото време много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. 

Газът е опасен за човешкото здраве

Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. Вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода.

Употребата на газ също представлява заплаха за здравето. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим.

Водородът не е надеждна алтернатива на газа

Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород.  При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. 

Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия -не води до емисии. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.

Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства поради високата цена на изкопаемия газ, като в световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г.

Друг често срещан аргумент е, че нови терминали за втечнен изкопаем газ в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за обработката на водород обаче ще бъде скъпо. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина са неефективни и скъпи.

Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват. 

 

 

,

Скритата вреда: Изобличаване на емисиите на метан от внос на изкопаеми горива в ЕС

Концентрацията на метан в атмосферата е най-високата в историята, като през последните 20 години тя се е повишила с почти 10%. Метанът е парников газ с над 80 пъти по-голямо затоплящо действие от това на въглеродния диоксид. В същото време метанът е основната съставка на изкопаемия (природен) газ, поради което е необходимо спешно да бъдат намалена употребата на газа. Емисии на метан има и при производството и изгаряне на нефт и въглища. Докладът “Скритата вреда” на Агенцията за разследване в областта на околната среда разглежда проблемите с емисиите на метан в ЕС, свързани с вноса, и показва необходимостта от разширяване на обхвата на Регламента на ЕС за метана по цялата верига на доставки – включително внос – за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата и съюзът да намали емисиите на парникови газове с 45% до 2030 г., съгласно целта си от законодателния пакет REPowerEU.

През 2020 г. ЕС е произвел около 56 млрд. куб. м газ. ЕС разчита до голяма степен на вноса на изкопаеми горива, като внася 70% от въглищата, 97% от петрола и 90% от газа, които потребява. ЕС потребява повече от половината от всичкия търгуван изкопаем газ в света. 

През 2022 г. настъпи значителна промяна – съюзът значително увеличи вноса на газ от държави като Норвегия, САЩ и Азербайджан. Паралелно износът на руски петрол значително е намалял – от 14,85 млн. тона през август 2021 г. до 9,79 млн. тона през август 2022 г.

Последните промени в европейското законодателство, като пакетът REPowerEU, изпращат смесени сигнали. Очаква се по-високите от очакваните цени на газа да намалят годишното потребление на газ в ЕС с още 40 млрд. куб. м до 2030 г. спрямо 2020 г., докато REPowerEU се очаква да намали потреблението на газ с допълнителни 100 млрд. куб. м за същия период. Това би намалило потреблението на газ в ЕС с близо ⅔ – от 399 млрд. куб. м през 2020 г. до около 143 млрд. куб. м през 2030 г. 

В същото време обаче продължават да се планират инвестиции за нови газопроводи и терминали за втечнен природен газ, а те са в противоречие на мерките за намаляване на потреблението на газ.

Емисии на метан от внос в ЕС

Според доклада липсата на мерки за намаляване на емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаем газ, са сериозен пропуск, който трябва да бъде отстранен.

По оценка на Международната агенция на енергетиката (МАЕ) световните емисии на метан от енергийния сектор са с около 70% по-големи от официално предоставените данни от националните правителства.

Според МАЕ глобалните емисии на метан от нефт и газ могат да бъдат намалени с 50%, ако всички държави приложат вече изпитани и ефективни практики. По-голямата част от емисиите на метан от изкопаеми горива се случват в началото на снабдителната верига, т.е. по време на производство, преработка и доставка. Това означава, че емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаеми горива, се отделят най-вече преди да достигнат границите на ЕС.

Съществен източник на емисии на метан са течовете. Например в Пермския басейн в САЩ измерванията със сателити са установили, че 3,7 % от добития газ изтича в атмосферата.

Поради по-високия потенциал за глобално затопляне на метана се оказва, че само три процента изтичане на газ може да анулират ползите от това, че се заменят въглищата с изкопаем газ при производството на електроенергия. Според изчисленията на МАЕ вносът на нефт и газ в ЕС е допринесъл за около 9 000 хил. тона емисии на метан през 2020 г., което се равнява на 225 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2e), или годишните емисии на CO2 от повече от 60 електроцентрали, работещи с въглища. 

Спътникови наблюдения

Спътниковите наблюдения са ценен източник на информация за емисиите на метан от отделни държави и райони, но за съжаление не могат да идентифицират емисии от конкретни съоръжения.

Така например за периода 2019-20 г. са открити 13 събития на свръх големи емисии по газопровода Ямал-Европа, като изпуснатите газове достигат до 164 тона на час. Тръбопроводът Ямал-Европа е с дължина 2000 км и осигурява около една шеста от годишния износ на газ от Русия за Европа. За същия период са установи и още 33 такива събития по тръбопровода „Братство“ към ЕС, със скорост до 291 тона на час. Тъй като голямото търсене от страна на ЕС води до увеличаване на производството в страни-производителки, ЕС носи значителна отговорност за подобни свръхемисионни събития.

Спътници могат да идентифицират и случаи на директно („факелно“) изгаряне на газ. През 2021 г. около 144 млрд. куб. м газ са изгорени чрез факелно изгаряне. Ако беше държава, „изгарянето“ щеше да е петата по големина държава-потребител на газ в световен мащаб след САЩ, Русия, Китай и Иран. От 10-те най-големи страни в света, в които се изгарят факли, шест от тях са големи износители на нефт и газ за ЕС – Русия, Ирак, САЩ, Алжир, Нигерия и Либия. Средният процент на факелно изгаряне на внасяния в ЕС газ е 33 пъти по-висок от този на местния добив.

Световната банка е разработила индекс, който оценява какво количество от внесения газ идва от инсталации, в които изгарянето му е практика (Фиг. 1). „Шампион“ в света е Естония, с около 13 кубични метра на барел, за България индексът е равен на 6 кубични метра на барел.

Фигура 1. Индекс на внесен „факелен“ газ в Европейските страни към 2021 г.

Втечнен газ

За втечнения изкопаем газ не съществуват ефективни мерки за мониторинг, докладване и проверка. Замяната на газ от Русия с втечнен природен газ от други държави не означава по-малко емисии, а даже обратното. Например, в сравнение с руския газ, втечненият газ от Катар или Австралия отделя между 60 и 175% повече емисии на парникови газове. Увеличаването на търсенето на втечнен газ от страна на ЕС ще доведе до увеличаване на добива на шистов газ в САЩ. Шистовият газ съставлява повече от половината от общото увеличение на глобалните емисии на метан. 

Мерки на ниво ЕС

Единствената мярка по отношение на вноса, която е предложена на ниво ЕС, е изискването вносителите да докладват ежегодно дали са въведени регулаторни или доброволни мерки за контрол на емисиите на метан, дали се извършва измерване и докладване на емисиите на метан.

REPowerEU включва предложение за възползване от опцията със схемата „Вие събирате/ние купуваме“. Тя има за цел да насърчи улавянето на метана, вместо умишленото му изпускане чрез изпускане или унищожаване чрез изгаряне, като след това ЕС закупува отработения газ. Въпреки че е стъпка в правилната посока, ЕС следва да изиска от партньорите си да забранят рутинното изпускане и изгаряне и да се въведат строги програми за откриване и отстраняване на течове и да поставят тези практики като условие за достъп до пазара за всички видове нефт и газ, потребявани в ЕС.

ЕК обяснява недостатъчните мерки срещу емисиите при внос с доводите, че от една страна, ползите за околната среда и обществото са неясни и че контролът би бил труден, а от друга, че има икономически рискове. Първият довод обаче е в разрез с други регулации, като тази за продажба на незаконно изсечени дървета в ЕС.

Вторият довод също не е обоснован, поради факта, че по данни, използвани в доклада, 43% от прогнозните емисии на метан могат да бъдат намалени на нулева цена до 2030 г., а 63% – на сравнително ниска цена.

Според МАЕ за намаляване на емисиите на метан могат да се прилагат четири основни вида мерки.

Първо, да се изисква откриване и отстраняване на течове (англ. leak detection and repair, LDAR). Това се състои в инспектиране на петролни и газови съоръжения с помощта на оптични камери, сензори за непрекъснат мониторинг, самолети, дронове и спътници. Според регулаторните органи на САЩ потенциалните намаления на емисиите на метан, дължащи се на периодичността на LDAR, са следните: 40% за годишни изследвания, 60% за полугодишни изследвания, 80% за тримесечни изследвания и 90% за месечни изследвания. Всички компоненти, при които е установено изтичане, трябва да бъдат ремонтирани възможно най-скоро.

Второ, да се въведат ограничения за рутинното изпускането на изкопаем газ във въздуха и изгарянето на факли (англ. limits on venting and flaring, LVF), с няколко изключения като извънредни ситуации. 

Трето, в допълнение към LDAR и LVF, да се приемат подобрени технологични стандарти – които да изискват замяна на определени компоненти на оборудване. Според МАЕ редица алтернативни технологии могат да изпълняват същата функция при компоненти на определено оборудване, като например компресори, корабни двигатели и пневматични устройства, но с по-ниски или нулеви емисии.

Четвърто, да се обърне внимание на неактивните нефтени и газови кладенци и изоставените въглищни мини. Неактивните кладенци продължават да отделят метан дълго време след използването им, освен ако не бъдат правилно изведени от експлоатация – рекултивирани, запечатани, запушени. За тази цел ще бъде необходимо да се въведе набор от технологии за правилно уплътняване и затваряне на неизползвани или неактивни кладенци и въглищни мини и да се гарантира, че те спират да изпускат метан, и такива мерки следва да се изискват.

Всички тези мерки трябва да бъдат придружени от силна рамка за мониторинг, докладване и проверка (англ. monitoring, reporting and verification, MRV), за да се гарантира ефективността на усилията за смекчаване на последиците и да се реши глобалният проблем с недостатъчното докладване на емисии от метан.

Пълният доклад прочетете тук.

Ядрените катастрофи в Чернобил и Фукушима бързо се забравят от ядрените лобисти

English version

Бруталната агресия на Кремъл срещу Украйна може да прибави към този ужасен списък и АЕЦ Запорожие.

България с планове за 4 нови ядрени реактора във време на дълга политическа криза.

Въпреки че в България имахме 5 парламентарни избора за 2 години, политиката по отношение на ядрената енергетика не се промени. Политиците отново предлагат  енергийни мега проекти  за продължаване на корупционните практики имащи дълга история в българския енергиен сектор.

Политици и парламент взеха решения за изграждане на 4 нови ядрени реактора, 2 в Козлодуй и 2 в Белене. Избират западни реактори, без да се отказват от руските  в Белене.

През май 2023 г. Конституционният съд отхвърли искането на депутати от проруските, проядрени партии БСП и „Възраждане“ за установяване на противоконституционност на решение на 48-ия парламент от 12 януари 2023 г.  за водене на преговори с правителството на САЩ относно сключването на договор за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ по технологията AP 1000 на Westinghouse, прието от парламента. Тези партии са за използване на руски реактори, поради тази причина искаха Конституционният съд да спре решението на парламента относно AP 1000.

През април 2023  френската енергийна компания „Electrites de France“ (EDF) представи на служебния български министър на енергетиката Росен Христов  план как ще се извърши предпроектно проучване за възможностите за завършване на замразения проект за строителството на АЕЦ Белене.

Предстои да бъде разработен и подписан договор за инженеринг за изграждането на два блока по 1000 мегавата всеки със съществуващото руско оборудване ВВЕР-1000 на площадката в Белене. Предстои и доизграждането им с френска конвенционална технология. Намерението на служебното правителство е да подпише договор за инженеринг с френската EDF за проучване дали АЕЦ „Белене“ може да бъде завършена по западна технология беше обявено в края на март. По-рано министърът на енергетиката съобщи, че такова проучване планира да направи американската Westinghouse за два нови реактора на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Снимка: Unsplash 

,

Bulgaria-plans for 4 new nuclear reactors in a time of long political crisis

Although in Bulgaria we had 5 parliamentary elections in 2 years, the policies regarding the nuclear the energy did not change.

Politicians and Parliament made decisions to build 4 new nuclear reactors. 2 in Kozloduy and 2 in Belene. They choose Western reactors without giving up the Russian reactors in Belene.

On May 12.2023, the Constitutional Court rejected the request of deputies from the pro-Russian, pro-nuclear parties of the Socialists (BSP) and „Vazrazhdane“ to establish the unconstitutionality of a decision of the 48th Parliament to conduct negotiations with the US government regarding the conclusion of a construction agreement of new nuclear power at the Kozloduy NPP with the AP 1000 technology, adopted by the parliament on January 12, 2023. These parties are in favor of using Russian reactors, for this reason they wanted the Constitutional Court to stop the parliament’s decision on the AP 1000.

18.5.2023 The French energy company „Electrites de France“ (EDF) has presented, through Bulgarian Energy Minister Rosen Hristov, a detailed plan of how a pre-project study would be carried out on the possibilities of completing the frozen project for the construction of the Belene NPP.

An engineering contract is to be developed and signed for the construction of two units of 1,000 megawatts each, using the existing Russian VVER-1000 equipment at the Belene site. Their completion with French conventional technology is pending. This will be the subject of the contract.The caretaker government’s intention to sign an engineering contract with France’s EDF to study whether Belene NPP could be completed using Western technology was announced at the end of March. Previously, the Minister of Energy informed that such a study is planned to be conducted by the American „Westinghouse“ for two new reactors at the site of the Kozloduy NPP.

According to the analysis plan submitted by EDF, this will take between nine months and one year, the energy department explained.

It is likely that for both analyzes – from EDF and Westinghouse, the National Electric Company, owner of the assets for the Belene NPP, and the Kozloduy NPP New Powers company, specially created for new reactors in Kozloduy, will pay respectively

Of course, it should be kept in mind that these contracts refer only to pre-project engineering studies and not to construction.

Photo: Unsplash

Идеи за сградно обновяване и чисто отопление за зелено бъдеще — заповядайте на международна конференция „Чиста енергия за хората“

Заповядайте на шестото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, което ще се проведе между 24.04.2023 г. и 28.04.2023 г. За втора поредна година E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network се присъединяват като партньори към основните организатори от Екологично Сдружение „За Земята“.

Конференцията поставя акцент върху възможността домакинствата, етажната собственост и общините да планират и финансират въвеждането на чисто отопление. Специален фокус на участниците са решения, които включват сградно обновяване, термопомпи и слънчева енергия. Разглеждаме бъдещето и на централното отопление и охлаждане чрез различни форми на участие на ниво община, райони и собственици. Разбира се, търсим вдъхновение в европейските и националните политики и подробно разглеждаме и финансовите инструменти и програми, ориентирани към домакинствата.

Участници от цяла Европа ще споделят опита си в създаването на достъпни решения, които биха могли да осигурят чисто и зелено бъдеще. Конференцията предоставя на експерти и вземащите решения платформа за обсъждане на предизвикателствата и възможностите в контекста на европейските усилия за декарбонизация на сградния фонд и отоплителния сектор.

Достъпът е безплатен след регистрация.
Следете страницата на конференцията за актуалната програма.

Събитието във Facebook
Събитието в LinkedIn

Очакваме ви!

Доклад настоява за повече финансови стимули за ВЕИ за домакинствата

Финансова подкрепа, качествено техническо съдействие в сградното обновяване, преодоляване на зависимостта към изкопаемите горива и край на субсидиите за тях.  това са основните заключения на доклада на Climate Action Network (CAN) Europe — “Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!”, посветен на отоплението на жилища с възобновяеми източници.

В изследването се посочва, че неефективните политики на национално и европейско ниво не могат да отговорят на потребителското търсене. Все повече домакинства се опитват да намалят потреблението на енергия и разходите за нея. Въпреки това съществуват редица икономически и неикономически пречки както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането на щадящи природата отоплителни решения.

“Наблюденията ни показват непрекъснато засилващ се интерес в обществото ни към намаляване на отпечатъка на отоплителните системи върху природата, главно в посока чистота на въздуха в и извън жилищата. Основна пречка за повишаване на дела на ВЕИ в отоплението остава ниската покупателна способност на българите, но тя може да бъде преодоляна с работещи финансови стимули.”, казва Светослав Стойков от “За Земята”.

В България също липсва информация как потребителите могат да спестят енергия и да  преминат към по-чисти източници на отопление и охлаждане. За да помогне на домакинствата и малкия бизнес с изпитани и работещи решения, Екологично сдружение “За Земята” за шести пореден път инициира международната конференция “Чиста енергия за хората”, която ще се състои между 24 и 28 април. И тази година събитието е онлайн и достъпът е достъпен с безплатна регистрация.

В България малък процент от изкопаемия газ се използва за отопление в домовете, консумацията е предимно за индустриални цели, в бита големият проблем са въглищата и дървата.

Въпреки мащабните европрограми, които в имат за цел да финансират преодоляването на зависимостта към изкопаемите горива, докладът описва напредъка като бавен. Европейската комисия се опитва да поправи това с плана си „REPowerEU“, който цели да удвои броя на термопомпи в ЕС до 2030 г. Европейските правителства

продължават да плащат милиони под формата на субсидии за инсталиране на нови котли на изкопаем газ в домовете.

В България няма широкомащабни работещи програми на национално ниво, които да адресират повишаване на нивата на енергийна ефективност, и подмяна на неефективни и замърсяващи отоплителни уреди в еднофамилните сгради. В еднофамилни сгради живеят около половината от гражданите на България, които на практика са оставени от управляващите  да се справят самостоятелно с нарастващите цени на енергоносителите.

Пълният доклад „Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!“

,

КОД: Зелено – Климатични промени и какво означава целта 1,5°С? Заповядайте на 30 март в Клуб на пътешественика

Каним ви на откриващото събитие по проекта ни „Заедно за 1,5” по програма LIFE, с което гостуваме на мартенското издание на инициативата КОД: Зелено. Очакваме ви на 30 март, четвъртък, от 19:00 ч. в Клуба на пътешественика на ул. Сердика 19 в София. Подробности тук!
Ще си говорим за климатичните промени и какво означава целта 1,5°С от Парижкото споразумение за климата.

Други въпроси, на които ще отговорим:

  • Какви са разликите при различни градуси затопляне?
  • Какво казва науката за климата?
  • На прав път ли сме за постигане на целта, в България и по света?
  • Кога започва адаптацията към климатичните промени?
За да направим срещата ни още по-интересна и полезна, ще ни помогне и „Климатична фреска“ — настолна игра с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Благодарение на нея участниците преминават през увлекателен процес, който им помага да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата.
***
TogetherFor1.5 или „Заедно За 1,5” е паневропейски проект по програма LIFE, който цели да приведе действията на ЕС в областта на климата в съответствие с целта от затопляне не повече от 1,5°, поставена от Парижкото споразумение. В рамките на проекта ще направим преглед на климатичните и енергийни инициативи на национално и европейско ниво и финализирането и прилагането на законодателния пакет “Подготвени за цел 55” и RePowerEU; преразглеждането на Интегрираните планове в областта на климата и енергетиката (ИНПЕК); и преразглеждането на националните Дългосрочни стратегии за декарбонизация до 2050 г. (LTS).
Тези политически процеси на национално и европейско ниво са възможност за социална и икономическа трансформация, която значително може да ускори прехода на ЕС към климатична неутралност с помощта на инструментите за финансиране на Евросъюза.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
, ,

Stara Zagora and the region between the ‘bright’ coal past and the green future

In February and March, Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) organised several events in Stara Zagora and Galabovo, dedicated to the just energy transition and the opportunities it provides for the development of the region. The meetings were attended by stakeholders who have so far been absent from the dialogue, but whose voice is key for the future of the region – representatives of the civil society, of the small and medium enterprises, academics from the Thracian University. Despite the efforts to foster a dialogue between business, civil society, academia and the institutions, the absence of the municipality, which was invited but did not attend the meetings, was notable.

Our organisation and participation in these events, as well as in events organised by other civil society organisations, are part of our information campaign in the coal regions on the topic of just energy transition, the Territorial Just Transition Plans (TJTP) and the opportunities they provide for the overall development of the coal regions. 

The information campaign is, in fact, part of the government’s core obligations in relation to the Just Transition Mechanism, rather than an obligation of the NGO sector. 

Unfortunately, we have seen the absence of such a campaign at the national level, with the President, government and politicians instead preferring to focus on fighting for people’s votes in yet another snap general election (the fifth in two years).

The main problem in the coal regions is the lack of transparency in decision-making, the lack of information, which is a responsibility of the government. There is no way to have a successful energy transition, if people do not have information about what this transition is and how it will impact them, there is no information about the potential for positive change. All that is heard is what is in the media – the threats of the representatives of the mines, the thermal power plants and the accompanying voices of the syndicates and politicians that with the transition away from coal, people will be left without jobs and with no prospects. 

During the protest against the pollution from the Brickell TPP and the Maritza 3 TPP in September last year.

At the meetings, we noticed a very different sentiment from what is being presented in the media as ‘people’s opinions’ – in fact, the moment they get information, people become more open to change and start thinking about alternative solutions and the development of other industries. The claim that there will be no jobs and people will be left on the streets also proved to be untrue. Representatives from the Employers’ Club, the Thracian University, the Chamber of Builders, and people from the enterprises in the area all say that they have an issue with finding staff. That then is to say, there are jobs, but the workforce has been absorbed by the mines. If investment in the industrial zone were not stopped, it has the potential to develop and therefore to attract more new businesses with new job opportunities. 

When we presented the real guidelines in the draft for the Territorial Just Transition Plan for Stara Zagora and the region, and the highlights from the Just Transition Fund, we noticed that for most representatives of the civil society, the small and medium enterprises, this was new information. For two years politicians and the different governments had not found it necessary to ask the people in the region what their suggestions and preferences are. This is a huge loss of public energy, of the prospect of using people’s expertise in favour of producing better territorial plans, tailored to the specificities of the region. 

Even though there is a historical attachment to the coal industry, it is far from the only thing in the region. People are proud of their cultural and historical heritage which they want to develop, as well as with their fertile lands that have potential for development. There is a recognition that all other industries have been disrupted at the expense of mine development. 

During the protest against the pollution from the Brickell TPP and the Maritza 3 TPP in September last year.

At our meeting in Galabovo, one of the most affected places, people were unanimous that no government representatives or politicians had come to them to inform them about the territorial plans or to ask them about their opinions. The confusion of the roles of the non-governmental sector and the government on their part proved that people need to hold someone accountable for this lack of transparency. The positions of the local citizens refuted the claims of politicians and trade unions that everyone in the region wants for the mines and TPP Brikel to continue to operate – an important highlight was that everyone was against Brikel, which is poisoning people in the town, although a large part of the lives of the participants in the meetings has passed there. All examples of corruption and illegal pollution of the region by this power plant are known, as well as the cover-up of the problems by the responsible authorities. Any politician that goes to Galabovo and promises to preserve jobs in TPP Brikel should know that he is promising to continue poisoning people with air rich in various chemical compounds based on sulphur and nitrogen, that are harmful to them. 

The lack of vision and strategy at a level further than the next elections was demonstrated by politicians, as the necessary reforms in the energy sector which have the potential to unlock investments and open the market in Bulgaria, were sacrificed for the sake of party and oligarchic interests to preserve the status quo and the energy megaprojects. Even the loss of €98 million at the end of 2022 due to the failure to submit the Territorial Just Transition Plans also failed to awaken the sense of responsibility of the politicians. 

People are not prepared by the government for the upcoming changes in the energy sector, and it is the duty of politicians to present correct information for the opportunities that the energy transition gives to people and regions. If the government is not prepared to implement a smooth and just energy transition, to draw up quality territorial plans and send them to Brussels, the Bulgarian people will miss the opportunity to use EU funds for a smooth transition. What will happen is that economic coercion will close down the coal mines and power plants without compensation for those employed in the coal industry. 

It is high time Bulgarian politicians and governments start taking responsibility for the damage caused to society and the country’s economy as a consequence of their refusal to fulfil their obligations to reform the energy sector and for serving corrupt, oligarchic schemes. For this reason, the idea of both government and President to renegotiate the National Recovery and Resilience Plan with the European Commission without a guarantee of concrete measures and reforms, leading to an energy transition, is doomed to failure. Renegotiating the Plan will block and delay for months the implementation of important for the households and businesses projects such as the energy efficiency programme for multi-family residential buildings, the programme for individual RES capacities and batteries for businesses and others, which will actually reduce the bills of the households and businesses, as well as our energy dependence on foreign fossil fuel suppliers. 

The lack of vision and strategy, as well as populism, will result in the impossibility to have a smooth, just energy transition which can lead to positive changes for both mine workers and the entire coal regions, and risks an abrupt transition the price for which we will all pay. 

Read the article in Bulgarian 

,

Стара Загора и регионът между „светлото” въглищно минало и зеленото бъдеще

През февруари и март „За Земята“ организира няколко събития в Стара Загора и Гълъбово, посветени на справедливия енергиен преход и възможностите, които дава за развитие на региона. В срещите участваха заинтересованите страни, които досега отсъстваха от диалога, но чийто глас е ключов за бъдещето на региона –  представители на гражданското общество, на местния малък и среден бизнес, учени от Тракийския университет. Въпреки усилията за създаване на диалог между бизнес, гражданско общество, академичния сектор и институциите, видимо бе отсъствието на общината, която бе поканена, но отсъства от срещите. 

Организацията и участието ни в тези събития, както и в прояви, организирани от други  структури на гражданското общество, са част от нашата информационна кампания във въглищните региони на тема справедлив енергиен преход, Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и възможностите, които дават за цялостното развитие на въглищните региони.

Информационната кампания всъщност е част от основните задължения на правителството по отношение Механизма за справедлив преход, а не на неправителствения сектор.

За съжаление видяхме отсъствието на такава кампания на национално ниво, като президента, правителството и политиците предпочетоха да се съсредоточат върху борбата за гласовете на хората на поредните извънредни парламентарни избори (пети поред за 2 години). 

Във въглищните региони основният проблем е липсата на прозрачност при вземането на решения, липсата на информация, което е отговорност на правителството. Няма как да се проведе успешен енергиен преход, ако хората нямат информация за какво е този преход и как ще им се отрази, няма информация за потенциала за положителна промяна. Чува се само това, което е в медиите – заплахите на представители на мините, ТЕЦ-овете и пригласящите им  синдикати и политици, че с прехода извън въглищата, хората останат без работа и без перспектива за такава. 

По време на протеста срещу замърсяването от ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ през септември миналата година.

На срещите  забелязахме съвсем различни настроения от представените в медиите като “мнения на хората” – всъщност в момента, в който получат информация, хората стават по-отворени към промените и започват да мислят за алтернативни решения и развитие на други индустрии. Неистина се оказа и твърдението, че няма да има работа и хората ще останат на улицата. Представители на работодателите, на Тракийския университет , на Камарата на строителите, на хора от предприятия в района, всички казват, че имат проблем с намирането на кадри. Тоест, работа има, но работната ръка е погълната от мините. Ако не се спираха инвестициите и в индустриалната зона, тя има потенциал за развитие и съответно за привличане на повече нов бизнес с нови работни места.  

Когато представихме реалните насоки в предложението за териториален план на Стара Загора и региона, и акцентите от Фондът за справедлив преход, забелязахме, че за повечето представители на гражданския сектор, на малкия и среден бизнес това беше нова информация. За две години политиците и различните правителства не бяха намерили за нужно да питат хората в региона какви са техните предложения и предпочитания. Това е огромна загуба на обществена енергия, на перспектива да се използва експертизата на хората в интерес на изработването на по-качествени териториални планове, съобразени със спецификите на региона.

Макар и да има историческа привързаност към въглищната индустрия, тя далеч не е единственото нещо в региона. Хората се гордеят с културно-историческото си наследство, което искат да развият, както и с плодородните земи, които имат потенциал за развитие. Осъзнава се, че има едно разрушаване на всички останали индустрии за сметка на развитието на мините. 

По време на протеста срещу замърсяването от ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ през септември миналата година.

На срещата ни в Гълъбово, едно от най-засегнатите места, хората бяха единодушни, че никакви представители на правителството и политици не са идвали при тях да ги информират за териториалния план или да ги питат за мнението им. Смесването на ролите на неправителствения сектор и правителството от тяхна страна доказа, че хората имат необходимост да потърсят отговорност от някого заради тази липса на прозрачност. Позициите на местните граждани обориха твърденията на политици и синдикати, че всички в региона искат мините и ТЕЦ Брикел да продължат да работят – важен акцент беше, че всички бяха против работата на Брикел, която трови хората в града, макар и живота на голяма част от участниците да беше преминал там. Знайни са всички примери за корупция и незаконно замърсяване на региона от тази централа, както и замитането на проблемите от страна на отговорните органи. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел, трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух, богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Липсата на визия и стратегия на ниво по-далечно от следващите избори бе демонстрирана от политиците, като така наложителните реформи в енергийния сектор с потенциала да отпушат инвестициите и да отворят пазара в България, бяха пожертвани в името на партийно-олигархичните интереси да се запази статуквото и енергийните мегапроекти. Дори и загубата на 98 млн евро в края на 2022 г. заради неизпращането на Териториалните планове за справедлив преход също не успя да събуди чувството за отговорност на политиците. 

Хората не са подготвени от правителството за предстоящите промени в енергийния сектор, а задължение на политиците е представяне на коректна информация за възможностите, които дава на хората и регионите енергийният преход. Ако правителството не е подготвено да осъществи плавен и справедлив енергиен преход, да изготви качествени териториални планове и да ги изпрати в Брюксел, българското общество ще пропусне възможността да използва европейски средства  за плавен преход. Това, което ще се случи, е, че икономическата принуда ще затвори въглищните мини и централи без компенсации за заетите във въглищната индустрия.

Крайно време е българските политици и правителства да започнат да носят отговорност за нанесените щети на обществото и на икономиката на страната като последица от отказа им да изпълняват своите задължения за реформи в енергийния сектор и заради обслужването на корупционни, олигархични схеми. По тази причина и идеята на правителството, и президента да се предоговаря Националния план за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия без гаранция за конкретни мерки и реформи, водещи към енергиен преход, е обречена на неуспех. Предоговарянето на Плана ще блокира и забави с месеци изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките на домакинствата и бизнеса, както и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива. 

Липсата на визия и стратегия, както и популизмът ще доведат до невъзможността да се осъществи един плавен, справедлив енергиен преход, който може да доведе до положителни промени както за работещите в мините, така и за целите въглищни региони, а рискува рязък преход, чиято цена ще платим всички.

 

Към статията на английски език

,

Бели бряг – обреченото село

Село Бели бряг, Старозагорско, трябва да изчезне от картата, защото в земята под него има въглища. Същата съдба очаква и съседното Трояново. Мините бавно завземат обработваемата земя на хората, а след това – самото село. Жителите на Бели бряг знаят от години, че този момент ще дойде, въпреки това са създали домове, семейства и градини на плодородната старозагорска земя. Било им е обещано, че ще получат обезщетение, което ще им позволи да продължат живота си на друго място. Но това не се случва. Обезщетенията са нищожни и не позволяват хората да закупят какъвто и да е имот на друго място.

В момента в селото няма магазин, лекар, кметство. Жителите му са затруднени да се придвижват – вече няма обществен транспорт, а улиците са кални и разбити до степен да са трудно проходими, защото не са ремонтирани с години. Ремонтите, включително и на къщите, са забранени, защото ще повишат цените на обезщетенията — нещо, което от държавните „Мини Марица-изток” ЕАД не желаят. Забранени са и погребенията, а преместването на местното гробище се бави. 

Останали са шепа хора, някои от които няма къде да отидат, други до последно не искат да напускат домовете си. Те вече трудно издържат психическото напрежение и натиска от страна на мините, които ги плашат дори с принудително изселване. Основно са възрастни хора, прекарали целия си живот в селото, свикнали на тежък селскостопански труд. 

Екологично сдружение „За Земята” подкрепя с правна помощ и консултации жителите на Бели бряг, като крайната цел е да получат справедливо обезщетение за имотите си, които да позволят да продължат живота си на друго място. Провеждани са срещи с министъра на енергетиката, включихме се и в медиационния процес на Европейската банка за възстановяване и развитие, която  е кредитор на „Мини Марица-изток” и би трябвало да подкрепи спазването на правата на собствениците. 

За съжаление, въпреки всички усилия, медиацията завърши с незадоволителни резултати за местните хора, предложените обезщетения са далеч от справедливи или адекватни за пазара. 

Междувременно сроковете за достигане на изкопните дейности до селото постоянно се променят. Първоначалната дата е 2017/2018, после става 2020, 2023 г. Последната дата за Трояново е 2035 г., докато за Бели бряг е края на 2023 г. 

Сигурно звучим като хора от друга епоха, целият свят работи за въвеждане на чиста и възобновяема енергия, а ние — за човешки животи, разбити от въгледобива. За кратко, войната в Украйна направи въглищата отново печеливши, но в момента енергията, произведена от тях, отново е скъпа и трудна за продажба. 

Тежкото наследство на въглищната индустрия остава. Местните хора понасят голямата част от това бреме, но всички ние плащаме висока здравна и екологична цена. Продължаването горенето на нискокачествени местни лигнитни въглища противоречи на икономическата логика, а вече има по-екологични и бюджетни алтернативи за производство на топло и електроенергия и нисковъглеродно развитие на въглищните региони. Време е за справедлив преход!

Бели бряг е изправено пред изселване заради въгледобив. Следващо е по-голямото съседно село Трояново, където малка част от имотите са изкупени и все още живеят множество хора. 

За тях все още може да има различно бъдеще!

 

Подкрепете справедливата борба на местните като направим възможно тяхната история да достигне до възможно най-много хора. 

Можете да ги подкрепите и като подпишете нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново.

Подкрепете постановката, така че посланието й да достигне до нова и все по-голяма публика, като разкажете за нея в социалните мрежи с хаштаг #БелиБряг и #ЗемяНаКопнежи. Пишете ни и ако имате идеи за фестивали и други партньорства.

Може да подкрепите и работата на За Земята, така, че с правните и комуникационните ни експерти да продължаваме да подкрепяме местните 

https://www.zazemiata.org/donate/

Видео и допълнителни материали с лични истории от с. Бели бряг 

Вижте повече за театралната постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив – едно от които с. Бели бряг.

 

, ,

Каним ви на театрална постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив

„Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.“

„Земя на копнежи“ е необикновена театрална постановка, която изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата. 

Трима младежи се сблъскват с разрухата, а самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира.

Как да не се предадат на отчаянието? Дали ще устоят принципите, възпитани именно в този дом?

„Земя на копнежи“ прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома. Сценарият е вдъхновен от реалността – хората от старозагорското село Бели бряг трябва да напуснат къщите и нивите си, защото на тяхно място скоро ще има мина за въглища.

Заповядайте след края на постановката на кратка дискусия  с участието на експерти от “За Земята” за случващото се в с. Бели бряг.

„Земя на копнежи“ се реализира в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ в подкрепа на кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Вижте повече за обреченото с. Бели бряг.

Постановката се осъществява с административната подкрепа на СГС „Щастливеца“.

„Земя на копнежи“ се осъществява по идея на Димитра Канева.

Творчески екип:

Режисьор: Лъчезара Василева

Актьорски състав: Никол Василева, Александър Георгиев, Ния Балчева, Димитра Канева

Авторска музика: Мирослав Моравски

Сценограф и фотограф: Елица Стефанова

Костюмограф: Яна Канева

Графичен дизайнер: Джасмин Лозанова

Социални мрежи: Мария Костодинова

За актуални дати и локации, както и в израз на подкрепа, последвайте постановката и в социалните мрежи:
Можете да подпишете и нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново, Старозагорско, вдъхновили пиесата.

Под чадъра на институциите: централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 млн. евро с неточни доклади за емисиите от въглероден диоксид

English version of Za Zemiata’s report The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ 

Пет централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 691 047 евро за пет години като са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са скрили общо 1 957 682 тона въглероден диоксид с различни технически способи под носа на отговорните институции. Това са заключенията на експертния доклад „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“ направен по поръчка от Екологично сдружение „За Земята“.

Анализът излиза само ден, след като Европейската прокуратура обяви, че провежда мащабна акция за извършени измами за милиони евро, свързани с недеклариране на емисии на парникови газове.

Докладът обхваща годините между 2017г. и 2021 г. и използва единствено публично достъпни данни за използваните количества горива, емисионните фактори и емисиите на парникови газове на инсталациите. Забелязват се сериозни несъответствия, които биха могли да ни наведат на мисълта за институционален чадър над собствениците на централите. Докладът ще се използва от ЕС „За Земята“ като сигнал към институциите — Изпълнителна агенция по околна среда и Българска служба по акредитация.

Тецовете докладват различни данни на различните държавни органи и остава впечатлението, че липсва каквато и да било комуникация между тях, дори между отделите в рамките на една и съща институция —  Изпълнителната агенция по околна среда. В докладите за парникови газове, подавани към агенцията, тецовете докладват редуцирани количества използвани горива и въглероден диоксид, което намалява разходите им за въглеродни квоти — задължително условие за работа на замърсяващи производства като тецовете на въглища. В данните към Държавната комисия по водно и енергийно регулиране, от които зависи определянето на цената на електроенергията, присъства значително по-голямо количество горива.

Друг начин за „намаляване“ на емисиите е чрез докладване на емисионни фактори, които са прекалено ниски в сравнение с други площадки в България, както и в сравнение със признатите международни фактори за този вид гориво. Има случаи на докладвани данни за горива и топлопроизводство с коефициент на полезна дейност на инсталациите по-висок от 100 %. Това е технически неосъществимо и също води до докладване на по-ниски емисии от реалните. Например, ако се приеме за вярно докладвано от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД използвано количество биомаса за целите на годишния доклад по околна среда през 2021 г., ще се окаже, че КПД на котлите е 337 %.

„Попитахме компетентните институции дали са установени пропуски в докладите на тези централи и те ни информираха, че са наложени епизодични глоби за изгаряне на неразрешени горива в порядъка на няколко хиляди лева.  Предвид резултатите на изследването, направено въз основа на информацията, проверена от тези институции, това говори за много тежка форма на бездействие.“, коментира адвокат Регина Стоилова.

Спестяването на част от емисиите в подаваните от тецовете данни е невъзможно да се случи без съдействието на фирми-верификатори на емисиите. В случая това са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД — за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД — от 2018 г. нататък. Следите на истинските собственици на ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД се губят, тъй като дружеството е регистрирано с акции на приносител — т.е. истинският собственик е
неизвестен. Въпреки това Българската служба по акредитация, която следи за независимостта на фирмите-верификатори, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.  За собствеността на верификационните органи и рекордно ниските емисии се говори и в доклада на „Грийнпийс“-България Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“.

Централите на въглища от кръга „Ковачки“ са известни със системните си нарушения, като превишават или изгарят горива, за които нямат разрешителни – биомаса и RDF. Например, в Топлофикация Сливен през 2021 г. количеството докладвана биомаса в доклада за парникови газове е 203 пъти по-високо от разрешеното. Централите са санкционирани за това, но „печалбите“ от нарушенията са по-високи, след като централите продължават да системно да нарушават разрешителните си.
Докато докладът показва значителни несъответствия в докладваните емисии, една от цитираните в него централи —  ТЕЦ „Бобов дол“ — дори настоява в публичното пространство, че е тръгнала по пътя на зеления преход и дори инициира платформата От кафяво към зелено — From Brown To Green. Но първенството в данните за недекларираните парникови емисии и въглеродни квоти говорят за съвсем различни намерения.

Бележки:

  1. Линк към доклада „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки
  2. Информация за верификационните органи в Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“, стр. 28 – 29
, ,

Секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид. Кои са нисковъглеродни строителни материали?

През последните години все по-масово се говори за нуждата от мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Те са от особено значение, предвид че секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид през 2021 г. А поради урбанизацията в света има риск търсенето на енергия в сектора и използването на материали да се увеличи с 50% през следващите десетилетия, което рискува да неутрализира мерките за енергийна ефективност и постигнатите енергийни спестявания.

От тези 37%, 28% са свързани с ползването на сградите, докато останалите 9% произхождат от т.нар. въплътен въглерод – това са тези емисии, които са свързани с добива, транспорта и производството на материали, използвани в строителството, както и емисиите, които ще се отделят по време и след живота на сградата (Фиг. 1). 

 

Фигура 1. Въплътеният въглерод включва емисиите от целия жизнения цикъл на сградите. Адаптирано от Low Carbon Building Materials and LEED v4.

 

За съжаление този вид емисии са по-трудни за намаление, отколкото тези от потреблението и производството на енергия. В повечето страни по света все още липсват политики и действия по въпроса за намаляване на въглеродния отпечатък на строителните материали. Поради тази причина ключово ще бъде все по-широкото използване на нисковъглеродните материали в строителството. А съществуват и още по-екологични строителни материали, които и улавят въглерод, т.е. имат негативен въглероден отпечатък.

Един добър пример в областта е естественото строителство. То включва използването на естествени и по възможност местно произведени материали, като дърва, сламени бали и др. (Фиг. 2). Естествените материали намират широко приложение в строежа на къщи, например за изолация, подобряване на акустиката и др. Приложението им в по-големи сгради и в индустрията все още е ограничено. 

Фигура 2. Използване на сламени бали при строеж на модерна къща. Източник: sacyr.com

 

Но за по-масово намаление на въглеродния отпечатък в строителството все още са нужни множество изследвания, инвестиции и насърчаващи държавни политики в областта. Все пак, напоследък бяха осъществени стъпки в правилната посока.

Например, вече е технически и икономически осъществимо да се намали съдържанието на портландския клинкер в цимента. Клинкерът представлява гранулиран твърд материал от различни суровини, например калциеви силикати, които биват смесвани заедно с други материали за получаване на цимент след топлинна обработка. Намалението на емисиите на въглерод може да достигне до 50%, като същевременно се постигат сходни характеристики със съществуващите видове цименти. Един от вариантите, по който това може да се осъществи, е използването на варовик и калцинирана глина, за да се замени до половината от съдържанието на портландския клинкер. 

Друг интересен строителен материал е конопобетонът – нa английски hempcrete (Фиг. 3). Неговата структура представлява бетон, изработен от коноп, вар и вода. Той е биоразградим и не оставя негативен въглероден отпечатък както стандартния бетон. Конопът, като всяко едно растение, улавя въглерод по време на растежа си и по този начин конопобетонът е потенциално средство за съхранение на въглерод в структурата на сградата. Конопобетонът е възможно да се “рециклира” като се използва за тор, и се счита за възобновяем, тъй като конопът расте само за 14 седмици. Той би бил и предпочитан нискоемисионен материал за изграждане на къщички за защитени видове птици и прилепи, при загуба на убежищата им по време на енергийно обновяване на сгради. Вижте повече в статията ни.

Конопобетонът има много приложения и може да се използва за изолация, подови настилки, стени, покриви и др. В сравнение с други широко използвани стандартни и екологични материали материалът има много предимства. Той е изключително здрав, много гъвкав,  водоустойчив и огнеупорен. Неговата структура е до три пъти по-устойчива при земетресения, в сравнение със стандартния бетон. Конопобетонът може да се използва като изолатор и регулатор на влагата. Основен негов недостатък е нуждата да се пази от директен контакт с вода.

Фигура 3. Строеж на малък жилищен блок чрез използването на конопобетон. Източник: Hempbuild.ie

 

Все още съществуват множество пречки за масовото използване на нисковъглеродни материали в строителство. Освен чисто техническите, друга пречка е фактът, че търсенето на такива материали все още е сравнително слабо. Поради този факт е нужно да се въведат регулации и стимули, които да мотивират ограничаването на въплътения въглерод в строителния процес.

Те могат да включват например предварителна оценка на въплътения въглерод при планиране на строеж от проектантите. Един от начините, по които това може да се случи, е модифицирането на доброволните международни сертификати за зелени сгради като BREEAM и LEED, така че те да включват не само оценка на енергийната ефективност, но и на оценка на въплътения въглерод чрез анализ материалите, които ще се използват по време на целия живот на сградите. Този подход е известен като “анализ на жизнения цикъл” (англ., life cycle assessment) – LCA). По този начин, сертификатите реално ще информират за спестените емисии на сградите.

Нужни са също така и оценки на въплътения въглерод в строителните продукти,  например чрез включването им в Декларациите за екологично въздействие на материалите, които вече все по-масово се прилагат от производителите.

Оценките и намаленията на въплътен въглерод трябва да бъдат включени и при процесите на енергийно обновяване на сгради. Това е важно, тъй като по-голямата част от сградите, които ще се ползват след 30 години, вече са построени, а за повечето от тях ще бъдат нужни значителни ремонтни дейности за подобряване на тяхната енергийна ефективност, съответно би било недопустимо да не се стремим и към намаление на въплътените емисии при тези дейности.

В обобщение, има 3 основни подхода при намаляването на въплътения въглерод – избягване на емисии, смяна на метода и подобряване на настоящите технологии. Тези мерки могат да включват:

  • ограничаване на строителството (енергийна достатъчност),
  • минимизиране на включените в строителния процес материали,
  • приоритизиране на материали с нисък въплътен въглерод,
  • кръгови модели – например за увеличаване на жизнения цикъл на материалите,
  • намаляване на оперативните емисии по време на живота на сградите,
  • допълнителна квалификация: семинари и курсове за обучение по въплътен въглерод, водени от експерти в областта. 

Въпреки огромния си принос към глобалните емисии на парникови газове, въплътеният въглерод досега не е бил достатъчно разглеждан в стратегиите за намаляване на емисиите от сгради. Като цяло, нужно е изготвянето на национални и международни насоки, стандарти и стратегии за намаляване на въплътения въглерод в строителния сектор. Намаляването на въплатените емисии е доста трудоемка, но не невъзможна задача, която трябва да се започне още в този момент, тъй като според научната общност светът продължава да изостава от целта от Парижкото споразумение за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, а възможността за действие вече е почти затворена.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Източници:

  1. https://www.climateka.bg/stroitelstvo-sgraden-fond-klimat/
  2. https://www.climateka.bg/betonut-gradiven-element-razrushitelno-tvorenie/
  3. https://www.unep.org/resources/publication/2022-global-status-report-buildings-and-construction
  4. https://www.unep.org/resources/report/global-status-report-2018
  5. https://www.ukgbc.org/news/growing-the-market-for-low-carbon-building-materials/
  6. https://www2.gov.bc.ca/assets/gov/environment/climate-change/cng/resources/lcm-public-sector-guide.pdf
  7. https://circularecology.com/embodied-carbon-footprint-database.html
  8. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378778821002462
  9. https://www.sustainability.bg/%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82/
,

Доклад на ЕС “За Земята”: Потенциалът на зеления водород е силно надценен

Зеленият водород е гореща тема, но погрешно е представян като универсално решение. Анализът на икономическата и екологична рентабилност показва, че въпреки редицата приложения в трудната за декарбонизация индустрия, едва ли ще се случи масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението, защото и в момента тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.

Това са заключенията на доклада „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“ от енергийния експерт Симеон Белорешки по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“, който беше представен онлайн лично от автора на 16.02. от 10:00 ч. Запис във Фейсбук.

На теория България има потенциал за производство на зелен водород — огромният воден ресурс на Черно море и достатъчно слънчево греене са основните фактори. Липсващият капацитет може да се изгради, ако се окаже рентабилно. Предизвикателството в случая е да се направи прогноза, защото говорим за технология, на която тепърва ѝ предстои да се развие.

Цената на зеленият водород зависи най-вече от тази на електричеството и за да е икономически изгодно производството, трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална. Очевидно е, че в България преди всичко друго, ударно трябва да започнем изграждането на ВЕИ мощности, за да имаме излишъци и за да можем да имаме ниски цени на електроенергията за нуждите на производството на водород. Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.

Голяма част от използвания в момента водород е от изкопаем газ, затова докладът прави уточнението, че единствено водородът, произведен от възобновяеми енергийни източници, може да се нарече зелен, в момента огромна част от използвания водород е от изкопаеми горива.

За финансиране на проекти от страна на държавата е рано да се говори — „Нямаме инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че ще трябва да разчитаме изцяло на външна помощ, а в чужбина има по-голям капацитет за това и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 години — не трябва да се хвърляме в нищо съществено по линия на водорода, а да изчакаме водещите компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива, те трябва да се подпомагат административно.“, казва авторът Симеон Белорешки.

Линк към доклада – „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“

, ,

Зеленият водород в отоплението: решение или безсмислена инвестиция?

Какво е зеленият водород? 

В последните години водородът набира популярност като потенциален източник на зелена енергия и ключов елемент в плановете за декарбонизация на енергийния и транспортния сектор – двата най-трудни за декарбонизация сектори заради високите си нетни емисии. Интересът към водорода е повишен, тъй като той има потенциала да замести енергията, получена от изкопаемите горива, като същевременно намалява емисиите на въглероден диоксид. 

Важно е да се уточни, че водородът би могъл да бъде няколко вида, в зависмост от начина, по който е получен. Прието е да се използват цветове, за да се разграничава методът на производство – най-разпространен е сивият водород, където водородът се произвежда от изкопаем газ. От газ се произвежда и синият водород, но в процеса на производство се улавят въглеродните емисии; въпреки това обаче, полученият водород все пак не е въглеродно неутрален, тъй като няма как да се избегне изпускането на емисии, “улавянето” също е енергоемко. Отделно съществуват кафяв/черен водород (произведен от въглища), розов водород (от ядрена енергия); зеленият водород обаче е този, който действително е този, при чието производство няма изпускане на парникови газове в атмосферата. Зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници – вятърна или слънчева енергия – чрез електролиза. Дори зеленият водород обаче не е напълно зелен, тъй като трябва да се вземат предвид емисиите от производството и оперирането на ВЕИ оборудването. Така например зеленият водород, произведен от слънчева енергия има по-голям въглероден отпечатък от този, произведен от вятърна енергияВ момента много малка част от водородът, който се използва в света, е зелен, a 95% e от изкопаеми горива

Това е и част от причината, поради която е трудно да се допусне, че водородът е тази панацея, която много правителства и индустрии (включително газовото лоби), се надяват. В момента търсенето на водород е такова, че дори и най-добрият сценарий при изпълнение на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите.

Разбира се, важно е да се отбележи, че има индустрии, в които неговата употреба ще е задължителна – това са трудните за декарбонизация индустрии, например промишлеността, рафинериите. Но поради нуждата да се концентрира производството за задоволяването на тези индустрии и трудното и скъпо производство на зелен водород, е необходимо да се приоритизира, като използването на водорода в отоплението се оказва един от най-неефективните начини за употребата му (Фиг. 1). Според сценария на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г., по-малко от 2% от сектор отопление ще разчита на зелен водород.

Фиг. 1 – Стълба на чистия водород, Liebreich Associates

Защо да не го използваме в отоплението? 

Един от основните аргументи против използването на зелен водород в отоплението е свързан не само с ефективноста или цената, но и с количеството зелен водород, с което разполагаме. На този етап е ясно, че са налични индустрии, които са тежки за декарбонизация, например химическата промишленост или стоманената. На тях със сигурност ще им се наложи да заместят енергийния си източник със зелен водород при декарбонизация. Това обаче ще бъде един изключително енергийно интензивен процес, който ще изисква сериозно количество зелен водород, като в най-добрите сценарии се очаква, че нивото на производство на зелен водород ще се равнява на нивото на търсенето му през 2030 г. Това прави използването на зелен водород в сектор отопление конкурентно на употребата в промишлеността и се получава едно противопоставяне на сектор, който няма друг вариант за декарбонизация и сектор, който всъщност има множество алтернативи – централно отопление от ВЕИ или пък индивидуални термопомпи например.

Против широкото разпространение на водорода за отопление има и още един довод – въпросът за неговата безопасност. Водородът е опасен за боравене поради летливостта му и съответно високата му възпламеняемост. Според Food and Water Watch, вече има случаи на експлозии на тръби, по които преминава водород

Този фактор изисква сериозно замисляне при използването му масово и в домакинствата, в една по-слабо контролируема среда. 

Ефективно ли е? 

Зеленият водород не е оптимален за употреба в отоплението и поради ниската си ефективност. Това е породено главно от факта, че той не е първичен източник. Ако се използва енергията директно от ВЕИ, домът получава 100% от нея; при зеления водород обаче, енергията от ВЕИ се използва първоначално за производството му и чак след това зеленият водород се използва в дома. Естествено, това води до намалена ефективност – зеленият водород се произвежда чрез електролиза и е вторичен източник. За да се произведе необходимото количество водород, се очаква, че ще е нужно увеличение от 150% на производството на първична енергия и съответно разширяване на ВЕИ инфраструктурата. 

Според Комисията по климатичните промени във Великобритания, предвид необходимостта да се увеличи изграждането на ВЕИ мощности много бързо, за да се отговори на нуждата от възобновяема енергия и заместването на мръсна енергия, зеленият водород отново се показва като неефективно решение. Анализи показват, че е необходима пет пъти повече вятърна или слънчева енергия, за да се отоплява един дом със зелен водород, в сравнение с отоплението от ефективна термопомпа. В допълнение на това, при производството на зелен водород при електролиза е силно вероятно да има и загуба на енергия по време на самия процес.  

Поради тези причини, енергийната ефективност на зеления водород е едва 46%; тоест, за всеки 100 kWh използвана енергия от ВЕИ, топлината произведена е 46 kWh – това идва от загуби при производството, съхранението и транспортирането. 

Фиг. 2. Относителна ефективност в отоплението, Комисия по климатичните промени във Великобритания. 

Колко ще ни струва зеленият водород?

Сериозното оскъпяване при използването конкретно на зелен водород идва още при самото му производство. Поради производството чрез електролиза и следователно намалената ефективност, това води до нуждата от изключително голямо количество електричество. Комбинацията от цена на електричество плюс количество води до удвояване или дори утрояване на цената му

Скъпото производство не е единственият проблем при масовата употреба на зелен водород. Според доклад на Агора, цената за употреба на водород в дома би се увеличила двойно, единствено, поради разходите за пренос, съхранение и дистрибуция, дори да приемем, че самото производство е на конкурентна цена. 

Трябва да се вземе предвид и цената на изграждането на самата инфраструктура, нужна за дистрибуцията на зелен водород. Ще се изисква сериозна инвестиция в изграждането на такава инфраструктура, чиято възвръщаемост е под въпрос, а освен това идва и с известно количество риск поради новостта си

Трансформацията на вече съществуващата газова инфраструктура към въглеродна такава ще изисква голяма промяна в енергийната инфраструктура в Европа, като това ще изисква голяма инвестиция от страна на Европейския съюз, както и на потребителите. Отгоре на цената за инсталация на водородни котли в домовете, ще е нужно да се изградят електролизери, нови тръби, както и помпи в домовете. Изчислено е, че тази мащабна инвестиция в Европа ще струва около €240 милиарда

Като се вземе предвид това, в контекста на България е още по-необходимо да си зададем въпроса дали има смисъл да се гледа към зеления водород конкретно за отопление. До голяма степен, именно държави като Великобритания с вече изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители искат да заменят газови котли с водородни. Извън факта, че водещите специалисти казват, че това не е толкова лесно технически, в България ситуацията е още по-негативна за водорода поради липсата на широкоразпространена и изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители. При нас водородната инфраструктура би изисквала не само подобрение или промяна във вече съществуваща газова инфраструктура, но и да изградим изцяло нова такава в почти цялата страна. Това означава, че в България това ще е още по-скъп процес.

При наличието на многократно по-евтини алтернативи и предвид тенденцията цената на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници да намалява все повече, е важно да се зададе въпросът дали въобще е необходима такава рискова инвестиция с крайно неясен резултат.  

Вариант ли е газът? 

Разширяването на газопреносната мрежа към индивидуалните потребители никога не е било решение, подкрепяно от “За Земята”, особено в настоящата ситуация. Цената на газа през януари 2023 г. oбявена от Булгаргаз и утвърдена от КЕВР е 179 лв./MWh; за сравнение, през януари 2021 г., преди да скочат цените на газа поради проблеми с доставките и заплахата от война, цената на газа е само 26 лв./MWh, увеличение от 7 пъти. В този смисъл, ясно е, че финансово е нерентабилно да се увеличава нивото на газификация за индивидуалните потребители в България. 

За да се спестят разходи и емисии от отоплението на газ, някои стратегии включват смесването на зелен водород с газ. Спестяванията, обаче, се оказват незначителни – ако се направи микс от 20% зелен водород и 80% газ, то спестяванията се равняват само на 7% от емисиите в сравнение с използването единствено на газ, при това със значително увеличение в сметките

В комбинация с много малките спестявания на емисии, високата цена на зеления водород, както и високата цена на газа, за която не се очаква, че ще падне до нивото преди скока преди отоплителния сезон 2021-2022 г., няма логика това да е ефективно по отношение на цената решение, а напротив – би оскъпило вече високите цени. Към това оскъпяване трябва да се има предвид и фактът, че газовите котли не могат просто да бъдат използвани за микс от зелен водород и газ, а ще трябва да бъдат сменени с нови на водород.

Това обезсмисля и твърдението, че зеленият водород може толкова лесно да подпомогне поетапното изключване на газа от енергийния микс по отношение на отоплението. 

Защо термопомпите са по-добър вариант?

Електрификацията поетапно се превръща в предпочитан вариант за отопление на индивидуални домове като според експерти термопомпата е оптималното решение заради високата си ефективност, която поради ниската консумация на електроенергия, води и до ниска оперативна цена

Употребата на термопомпи би довела до минимум 2.50 пъти повече произведена отоплителна енергия в сравнение с водородни котли. Причината ефективността на термопомпата да надхвърля 100% е поради начина, по който се придобива енергията – термопомпата прехвърля вече съществуваща енергия от едно място на друго, например топлината от земята към дома, вместо топлината да се произвежда чрез изгаряне

Макар и първоначалната инвестиция (CAPEX – капиталови разходи) в термопомпата все още да е сравнително висока, тя се балансира през жизнения цикъл, поради факта, че това е еднократна инвестиция. За сметка на това, при използването на зелен водород трябва да се има предвид, че първо се инвестира в котела, а после и многократно в самото водородно гориво. Отделен е въпросът, че както вече уточнихме, в случая на България трябва на първо място да се инвестира и в изграждането на самата мрежа. В България нивото на газификация на индивидуалните потребители е ниско, едва 4%, което значи, че ще е необходима и сериозна инвестиция в присъединяването към мрежата, дори след като тя бъде изградена. 

Фиг. 3. Общи разходи за притежаване и употреба на различни технологии за отопление за периода 2030-2040 г., Cambridge Econometrics

За сметка на това, термопомпите, макар и със сериозна първоначална инвестиция, е изчислено, че могат да доведат до спестявания от €20,000 на домакинствата в периода на 2030-те г., дори в сгради с ниска енергийна ефективност. Когато тя бъде подобрена обаче, това може да доведе до спестявания от около €30,000 в целия жизнен цикъл на термопомпата от около 15-20 години. Според анализ на ICCT, при всички сценарии, които те разглеждат в сравнението между син водород, зелен водород и термопомпа, резултатът е, че използването на термопомпа струва минимум 50% по-малко от всички водородни варианти

Факт е, че цената на възобновяема енергия ще намалява, което е логично да намали и цените на зеления водород. Това обаче същевременно с това ще доведе и до еквивалентно намаляване на цените на енергия за отопление директно от ВЕИ; анализ изчислява, че дори да няма такова намаление, а цените на ВЕИ да са 50% по-високи през 2050 г., термопомпата все още ще бъде по-евтино решение

Библиография

  1.  National Grid, The hydrogen colour spectrum
  2.  Royal Society of Chemistry, The many greenhouse gas footprints of green hydrogen, 2022
  3.  IRENA, Hydrogen from renewable power: Technology outlook for the energy transition, 2018
  4.  International Energy Agency, Global Hydrogen Review, 2021
  5.  International Energy Agency, Net Zero 2050 Report, 2021
  6. Food and Water Watch, The Dirty Side of “Green” Hydrogen, 2022
  7.  IEA, ibid.
  8. The CCC, Hydrogen in a low carbon economy, November 2018
  9. Agora, Heat decarbonisation, energy efficiency, and sector integration, 2017-18
  10. LETI, Hydrogen: A decarbonisation route for heat in buildings?, 2021
  11. Wired, Inside the race to use hydrogen to heat our homes, 2021
  12. Agora Energiewende, 12 Insights on Hydrogen, November 2021
  13.  LETI, ibid.
  14. Fraunhofer: Hydrogen sourcing strategies and cross-sectoral flexibility trade-offs in net-neutral energy scenarios for Europe, 2022
  15. LETI, ibid.
  16. Meeting UK heat demands in zero emission renewable energy systems using storage and interconnectors, 2021
  17. The CCC (ibid)
  18. Tsiropoulos I., Nijs W., Tarvydas D., Ruiz Castello P., Towards net-zero emissions in the EU energy system by 2050 – Insights from scenarios in line with the 2030 and 2050 ambitions of the European Green Deal
  19. Euractiv, Heating homes with hydrogen fails on economic and climate merit: report
  20.  ICCT, Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, 2021

 

Как може да се опазва и насърчава градското биоразнообразие при строеж и обновяване на сгради?

Биоразнообразието означава съвкупността от всички видове на Земята. С рязката урбанизация на света – от над 50% в момента до очаквани 68% през 2050 г., съществени по площ земи и местообитания на видове биват унищожавани, за да може на тяхно място да бъдат построени сгради и инфраструктура или за да се използват земите за производство на храни, стоки и услуги. В България към 2021 г., 73,3% от населението на страната ни живее в градовете. В същото време, сред научните среди стана ясно, че градската среда е от по-голямо значение за опазване на биоразнообразието, отколкото се е смятало по-рано. Оказва се, че тя поддържа редица растения и животни, включително защитени, някои от които дори имат по-големи популации и по-висока продуктивност в градска, отколкото в извънградска среда. 

Сред най-важните ползи за човека от биоразнообразието в градска среда са:  пречистването  на въздуха, опрашване, естествен контрол върху насекоми вредители или регулиране на условията по време на екстремни метеорологични явления (например, когато при екстремни валежи растителността задържа повече вода в почвата). Градското биоразнообразие също така подобрява психическото здраве на човека. 

В резултат на това местните власти, урбанистите и архитектите, икономистите, както и обикновените хора все повече осъзнават как природата в градовете влияе на благосъстоянието и как тя представлява неразделен аспект от развитието на устойчив и здравословен градски живот.

Сред дейностите, които застрашават биоразнообразието, а и климата, е строителството. Строителната индустрия в света е сред най-ресурсно-интензивните и ощетяващи околната среда. Тя отговаря за 3 милиарда кубични тона или 40% от общия поток на суровините в глобалната икономика на година и съставлява 9% от световния БВП и 6% от годишните емисии на въглероден диоксид.

Влиянието на строителната индустрия върху биоразнообразието се изразява по следните начини:

  • Директно разрушаване и увреждане на екосистеми при строителство на нови сгради.
  • Разрушаване на местообитания и загуба на индивиди от защитени видове при обновяване на сгради.
  • Въздействия извън обекта – например замърсяване, изолация и разделяне на местообитанията, изместване на популации.
  • Непреки ефекти – например шумово и светлинно замърсяване, които водят до промени в поведението на животните.
  • Разрушаване на местообитания за извличане и добив на материали.
  • Силно засегнато се оказва и морското биоразнообразие в крайбрежни зони – при тяхното застрояване или при строеж на платформи, тръбопроводи и др.

Поради тези причини строителният сектор има важна роля при опазването на уязвими райони и видове и минимизирането на екологичните щети. Например, преди поставяне на външна топлоизолация  е оптимално да се извършва обследване на сградите за наличието на защитени видове прилепи (всички прилепи са защитени) и птици (кукумявки, бързолети, керкенези, лястовици и др), които гнездят в миниатюрни пукнатини и пролуки във фасадата на сградата, фуги, отвори на подпокривни пространства и др., така че при наличие на такива видове специалистите да препоръчат защитни (и компенсаторни) мерки (Фиг. 1). Например изчакване поставянето на топлоизолация да се извърши след периода на гнездене и/или зимуване на прилепите или преди миграция.

Фигура 1. Поставяне на къщички за прилепи и бързолети в блок в Стара Загора. (Източник)

При липса на такъв анализ има риск не само за обезпокояването им, но дори и за зазиждането им в сградата, което освен нехуманно и неетично е и нарушение на българското и европейско екологично законодателство. А има данни, че в отделни панелни блокове са намирали убежище хиляди екземпляри от защитени видове. Затова и преди енергийно обновяване на сградата обследване за наличие на защитени видове трябва да се случва на най-ранен етап когато се правят и енергийното и техническо обследване, така че препоръките на експертите биолози да залегнат и в строителния проект за обекта.

От важно значение е за всички, участващи в създаването и реализацията на сградни проекти, да минимизират въздействията и по възможност да търсят начини за възстановяване на местните екологични мрежи и видове. Такива усилия трябва да бъдат приоритетно изпълнявани в райони, в които екосистемите са особено крехки или застрашени.

При невъзможност за други защитни мерки, когато е невъзможно да не бъде увредено или изгубено биоразнообразие по време на строителни дейности съществуват и т.н. компенсаторни мерки:

  • Създаване на аналогични или по-добри на разрушените структури и обекти, които са способни качествено да поддържат същото количество изместени от обекта видове със същите екологични функции. 
  • Физическо преместване на видовете и местообитанията им, които в противен случай биха били унищожени (напр. поставяне в близост на къщички за прилепи и/или защитени птици след зазиждане на убежищата им в реновирани блокове). Последното е силно нежелателно и трябва да бъде избягвано.
  • Възстановяване и подобрение на околните незасегнати системи.
  • Създаване на буферна зона между обекта и обкръжаващата среда с цел намаляване на негативните въздействия. 

Зелени покриви и зелени фасади, крайпътни дървета, заедно с по-големите зелени инфраструктури като паркове и влажни зони, са и превантивни, и компенсаторни мерки, които опазват и насърчават биоразнообразието, като осигурят местообитание за размножаване, подслон и храна на птици, опрашители и други животни. Такъв вид мерки могат да бъдат въведени както при осъществяването на нови проекти, така и по време на обновявания на сгради и градски пространства.

За постигането на тези цели от ключово значение е изготвянето на местни стратегии за опазване на биоразнообразието, както и наличието на целенасочени закони и регулации, но и повишаване на осведомеността на обществеността за ползите от биоразнообразието в градска среда.

Например в Англия, от ноември 2023 г. всички строителни проекти ще трябва да включват план за нетно увеличение на биоразнообразието с 10%, за да бъдат одобрени. Допустими ще са предприети мерки за увеличение на биоразнообразието на друга локация, а ако и това е невъзможно – проектантът трябва да закупи т.нар. “кредити по биоразнообразието” от правителството. Наред с това трябва да бъдат включени мерки за опазване на местните местообитания на видовете. Всички тези облагородявания трябва да бъдат поддържани в период от 30 години. 

На този етап не е напълно ясно как ще функционира този закон. За да бъде изпълнено успешно такова увеличение, трябва да се вземат предвид големината, състоянието и значението на засегнатите местообитания. А мерките трябва да спазват следната йерархия – на първо място, максимални усилия за увеличение на биоразнообразието на място – например чрез засаждане на повече от преди нови дървета при обновяване на блоков комплекс, а чак след това да се търсят възможности за компенсаторни мерки. В идеалния случай може да бъде постигнато нетно увеличение на биоразнообразието и на мястото на обекта, и извън него (Фиг. 2).

Фигура 2. Визуализация на концепцията за нетно увеличение на биоразнообразието. (Източник)

Друг подобен пример е от Нидерландия, където според Закона за опазване на природата от 2017 г., е нужно подаване на иск за изключение при намерение за строеж, поддръжка и ремонт на обекти, в близост до които живеят защитени видове. Разрешително в такива случаи се издава, само ако се докаже от експерт по околната среда, че не се застрашава биоразнообразието. Експертът извършва изследвания за наличие на защитени видове, за мерки за намаляване на вредите и за наличието на алтернативи. В крайна сметка трябва да се докаже, че предприетите действия няма да попречат на живота на околните видове, тяхното естествено местообитание няма да се свие и че това е единственият възможен вариант – например строежът е наложителен и сходна дейност не може да се извърши на друго място. 

В България, ключова стъпка за опазването на биоразнообразието при дейности на сградно обновяване ще бъде обезпечаването на принципа за ненанасяне на значителни вреди, който е заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Принципът включва няколко вида мерки изисквания, сред които и такива за опазване на биоразнообразието. Всички реформи и инвестиции в плана, в това число и програмата за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, трябва да следват този принцип.

За съжаление понастоящем в програмата за сградно обновяване опазването на биоразнообразието е единствено въпрос на самооценка по време на кандидатстване от страна на изпълнителя на обновяването, а не на експертен анализ. Липсва каквото и да е споменаване на необходимостта от предприемане на мониторинг, защитни и компенсаторни мерки за защитени видове (птици и прилепи) при енергийното обновяване на сгради. Всичко това е в нарушение на принципа за ненанасяне на значителни вреди! 

В заключение, градското биоразнообразие е от важно значение за благоденствието на хората, а процедурите за обновяване на сградите са възможност не само за неговото съхранение, но и увеличение. На този етап в България обаче липсват реални изисквания и мерки по този въпрос, което в контраст с добрите практики от други страни.

 

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Използвани източници:

  1. https://www.publish.csiro.au/wr/WR14229 
  2. http://www.businessandbiodiversity.org/construction.html   
  3. https://www.building.co.uk/comment/beware-the-new-biodiversity-burden-for-developers/5116257.article 
  4. https://www.local.gov.uk/pas/topics/environment/biodiversity-net-gain-local-authorities 
  5. https://business.gov.nl/regulation/all-in-one-permit-protection-plant-animal-species/ 
  6. https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/wet-natuurbescherming-bij-buitenwerkzaamheden/voorwaarden 
  7. https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/ontheffing-of-vrijstelling/ecologisch-deskundige 
  8. https://www.nextgeneration.bg/14 
  9. https://www.zazemiata.org/resources/stanovishte-nov-etap-sanirane-mnogofamilni/ 
  10. https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/montirani-sa-pyrvite-kyshtichki-za-prilepi-i-byrzoleti-v-stara-zagora-snimki-2127267
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Само бързата декарбонизация ще запази водещите позиции на България в енергетиката на Балканите

Остарелите и популистки идеи за бъдещето на сектора са невъзможни, обричат страната на изолация и противоречат на националния интерес

Предизборният популизъм с неизпълними обещания за българската енергетика е опасна политическа игра, която не стъпва на никакви икономически аргументи. Напъните на отиващия си парламент и назначеното от Румен Радев служебно правителство обаче заключват страната в добре установените корупционни модели в енергетиката и я обричат на сигурна международна изолация.

Това е становището на енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България. То идва в контекста на  решението на 48-то Народно събрание от 12 януари за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и представената от служебното правителство на 17 януари т.нар. дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката до 2053 г. Мнозинството в парламента настоява за отпадане на ангажимента за 40% намаляване на емисиите парникови газове в сектор „Енергетика“ до 2026 г. с удължаване на живота на всички въглищни централи без всякакви ограничения до 2038 г. Временната власт представя мечти от миналото като визия за бъдещето с колосални и скъпи неприродосъобразни проекти, като например два язовира на река Дунав и нови ядрени мощности в земетръсни зони.

НПВУ е двустранен договор между България и останалите членки на ЕС. Решението на депутатите предполага страната да получава европейски средства, но да се откаже от ангажиментите си. Подобна политическа позиция е несериозна, още повече, че Европейската комисия вече посочи именно ангажимента за декарбонизация като основна причина за одобрението на плана на България – държавата с най-замърсяващо и неефективно производство в целия блок.

В контекста на глобална енергийна трансформация и ускорен зелен преход, единствената печеливша посока за българската икономика е високата амбиция за декарбонизация. Това е единствената възможност за страната да запази водещите си позиции в енергийната система на Балканите, особено с амбициозните планове за развитие на ВЕИ мощности в съседни държави като Гърция, Румъния и Северна Македония.

Истинската заплаха за работните места в България е изменението на климата. Декарбонизацията е решение на няколко проблема едновременно – източник на нови работни места с перспектива, по-здравословна околна среда, устойчива децентрализирана система и енергийна независимост за хората.

Възможностите за постигането на целта за 40% декарбонизация съществуват и в момента. Някои въглищни мощности могат да бъдат поставени в сезонен резерв, за да се предотвратят евентуални рискове за системата. Само през 2022 г. в мрежата са добавени над 200 мегавата фотоволтаична мощност, като се очакват над 500 мегавата за 2023 г., без да се броят значими мощности за собствено ползване от индустрията, сочат данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Такава тенденция се очаква и при бита, подкрепена и с публични средства. Добро управление на мрежата, включително елементи от умна мрежа, създаване на условия за съхранение на електрическа енергия в батерии, ПАВЕЦ, зелен водород и най-вече децентрализация – както от страна на домакинствата, така и от бизнеса, са все възможности с нереализиран потенциал в България.

Без реформи сега въглищната индустрия неизбежно ще повтори модела „Кремиковци“ – масови съкращения и регионални икономически дисбаланси, при това без европейски компенсации. Икономическото състояние на въглищната енергетика ще се влоши рязко след 2025 г. с отпадането на държавните субсидии, които практически държат сектора жив, и бъдещите цени на квотите за парникови емисии (над 90 евро/тон). До края на това десетилетие ще изтекат и възможностите за използване на средствата, предвидени в Механизма за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд на ЕС.

В следващите пет години България може да получи над 60 милиарда лева, от които 15 милиарда лева са само за декарбонизацияТези средства ще помогнат за ускорено внедряване на нови технологии и ще дадат социални гаранции на заетите във въглищния сектор.

България не може да си позволи да пропусне тази възможност в името на краткосрочните печалби от една замърсяваща индустрия в примката на олигархични интереси.

 

За повече информация:

Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България, 0886 745 777.

Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България, 0885 454 797.

+++

Коалицията за климата е неформална платформа, създадена през 2005 г. от гражданска група с цел отбелязване на „Глобалния ден на действие за климата” в България (част от Global Climate Campaign). Коалицията обединява енергийни експерти, представители на научните среди, природозащитни организации и стопански организации, както и индивидуални членове, които работят за ограничаване на последствията от изменението на климата. Експертите на Коалицията изготвят предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата. Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво.
Сред членовете на Коалицията са WWF – България, „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“, Институт за зелена политика, Българската фотоволтаична асоциация, Българската соларна асоциация, Фондация „ЕкоОбщност“, и др. Мрежата за гражданско участие „БлуЛинк“ координира и подкрепя действията на Коалицията за климата.
,

Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.

Изселване на домове, унищожаване на села — това се случва и в България, вижте Бели бряг и Трояново

Изселване на хора от домовете им, унищожаване на плодородна земя и превръщането ѝ в пустиня — това се случва и в България, не само в германското село Люцерат. Разликата е, че тук никой не протестира, а засегнатите хора са сами с мъката си срещу въглищната индустрия.

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуваха преди няколко години мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

Събитията в България се развиват много бавно, в рамките на десетилетия. Хората са в постоянно очакване и въпреки обещанията на Мини Марица-изток, процесът е изключително бавен, а много от хората вече са в пенсионна възраст и са прекарали почти целия си живот в чакане. Междувременно селото се саморазрушава, защото жителите му нямат право да ремонтират домовете си, предназначени за ликвидиране. 

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено по план до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

 

,

The Parliament’s populism will come at a high price

The amendments in the Recovery and Resilience Plan, which the outgoing parliament wants to make, set a dangerous long-term trap and the coal-dependent regions are particularly vulnerable

Keeping the coal plants open at all costs for an undefined period is a populist move, harmful for Bulgaria’s interests. The shortsighted election games have long-term consequences, and any delay increases the risk that the country will lose the money for energy transformation, requalification, compensation for workers in the energy sector and the rehabilitation of the sites. 

Last week’s parliamentary decision obliges the Council of Ministers to take all necessary action by 31 March 2023 to renegotiate the targets for reducing carbon emissions from coal power generation by 40% by the end of 2025, as well as keeping coal-fired power plants open at least until 2038. The decision conveniently overlooks the fact that the current deadline for closing the coal plants, written into the NRRP, is also 2038 and the renegotiation initiative lacks adequate proposals and interim targets for how it will be fulfilled. 

The pattern of Bulgarian politicians to have a very low horizon, which extends only until the next elections, and a complete lack of vision is once again reestablished. The political crisis, ongoing for two years now, is showcased in the frequent elections, short-lived parliaments and the rule of the President through caretaker governments. The consequences are the primitive and populist propaganda used by the politicians who are unscrupulously intent on attracting more voters for the next elections. This is how short-term political interests trump the long-term national ones, says Todor Todorov from the Energy and Climate team at Za Zemiata. 

The grouping of the state-owned Maritsa East 2 with small, extremely polluting power plants like Maritsa 3 in Dimitrovgrad, associated with Hristo Kovachki, is a move which entirely protects the private interest of shady businessmen. Conveniently overlooked was the fact that Maritsa East 2 became profitable because of the war in Ukraine, and prior to that it was on the brink of survival, reporting losses of 182 mln leva in 2021, with a debt of 1.3 bln leva to its parent company, Bulgarian Energy Holding, and only state aid sustained its existence. 

The loss of funding means that Bulgaria will have to look for other sources to finance compensations for the workers in the coal power plants and mines once the coal-fired power plants will have to close on a market basis. 

Although it is legally possible to renegotiate the Recovery and Resilience Plan at any point, this means that it has to be defended with arguments – something that we did not see during the discussions. It is certain that the possible renegotiation will delay the second and third payments under the plan, which means that EUR 1.5 bln will not enter the Bulgarian economy and finance the energy transformation. Only 20 measures have been implemented out of the 46 set out in the RRP and 10 of these unfulfilled commitments are precisely those of the Ministry of Energy. Due to the missed deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTP) by the end of 2022, Bulgaria has already lost EUR 100 mln from the Just Transition Fund (JTF). 

The Parliament has demonstrated the same lack of responsibility and incompetence with the task that was allocated to the government – to initiate the construction of two new Westinghouse AP 1000 type reactors in Kozloduy NPP without any economic analysis whether there is the need for new nuclear capacity in the country. Taking into account the fact that an interim government takes on the task of presenting Bulgaria’s long-term economic strategy until 2053, we are observing yet another attempt to predetermine the country’s economic and energy development for decades to come by people who are only temporarily in power and also completely irresponsible. 

Photo: https://www.parliament.bg/

Популизмът на парламента ще излезе скъпо и солено

Промяната в Плана за възстановяване, която отиващият си парламент желае да направи, залага опасен капан в дългосрочен план, особено уязвими са зависимите от въглищата региони

Запазването на въглищните централи на всяка цена за неограничен период е популистки ход, вреден за интересите на България. Предизборните игри с кратка визия напред носят дългосрочни последствия, всяко забавяне увеличава риска страната да загуби пари, предназначени за  енергийна трансформация, преквалификация, обезщетяване на работници в енергийния сектор, рехабилитация на терени. 

Приетото миналата седмица решение на парламента задължава Министерски съвет до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия, за да предоговори целите за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия от въглища с 40% до края на 2025 г., както и запазването на дейността на въглищните централи поне до 2038 г. Решението удобно премълчава, че и в момента срокът за затварянето на централи на въглища, записан в НПВУ, е 2038 г., а в инициативата за предоговаряне липсват адекватни предложения и междинни цели как той ще се изпълни.

Потвърждава се закономерността при българските политици да имат много нисък хоризонт, който се простира само до следващите избори, и пълна липса на визия. Политическата криза вече две години се изразява  в чести избори, парламенти с кратък живот и управление на президента чрез служебни правителства. Последиците са примитивната и популистка пропаганда, използвана от политиците, които са безскрупулно устремени към привличането на повече избиратели за следващите избори. По този начин краткосрочни политически интереси надделяват над дългосрочните национални такива. – казва Тодор Тодоров от екип “Енергия и климат” на “За Земята”.

Групирането на държавната Марица изток 2 с малки, изключително замърсяващи централи като Марица 3 в Димитровград, свързвана с Христо Ковачки, е ход, който изцяло защитава частния интерес на сенчести бизнесмени. Удобно беше пропуснат и фактът, че Марица изток 2 стана печеливша заради войната в Украйна, тя беше на ръба на оцеляването преди това и за 2021 г. отчете загуби от 182 млн. лева и дългове от 1.3 милиарда лева към компанията майка – “Български енергиен холдинг”, и единствено държавната помощ крепеше нейното съществуване. 

Загубата на средствата означава България да търси други източници за финансиране на компенсациите за работещите в тецовете и мините, когато въглищните централи трябва да се затворят на пазарен принцип. 

Въпреки че е възможно юридически по всяко време предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, то означава защита с доводи — нещо, което не видяхме по време на дискусиите. Със сигурност евентуалното предоговаряне ще забави второто и третото плащане по Плана, става дума за общо 1,5 милиарда евро, които няма да влязат в българската икономика и да финансират енергийна трансформация. Едва 20 мерки са изпълнени от заложените 46 в ПВУ, 10 от неизпълнените ангажименти са именно на Министерство на енергетиката. Заради пропуснатия срок за предаване на териториалните планове за справедлив преход до края на 2022 г. България вече загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП). 

Парламентът демонстрираха същата безотговорност и некомпетентност и с поставената задача на правителството да осигури строителството на нови два реактора тип АП 1000 на фирмата Уестингхаус в АЕЦ Козлодуй без никакви икономически анализи има ли необходимост от нова ядрена мощност страната ни. Като се има предвид и фактът, че едно временно правителство си позволява да представи дългосрочната енергийна стратегия на България до 2053 г., виждаме пореден  опит да се предопредели за десетилетия напред икономическото и енергийно развитие на страната от временно попаднали във властта и напълно безотговорни хора.

Източник на снимка: https://www.parliament.bg/

Президентът Радев и правителството изпращат зеления преход за зелен хайвер

Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки.

Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред  част от политиците.

Бруталната агресия на Путин срещу Украйна също засили позициите на олигархическите кръгове в страната, финансиращи кампания за антиевропейски настроения и съпротива срещу Зелената сделка и срещу справедливия енергиен преход.

Неспособността на политическите партии да съставят редовно правителство прехвърли цялата власт, но и отговорността за нея, към президента и назначаваните от него служебни правителства. Абсурдното изявление на служебното правителство от август 2022 г. че „Газпром е неизбежен“, както и стратегията за плашене на хората за предстоящата зима с твърденията за “хаос и разруха” в енергетиката, в момент когато ЕС правеше огромни усилия да се освободи от зависимостта си от руски газ, беше много показателно за указанията, които президентът Радев дава на правителството.

След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.

Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.

Но сега те са заложници на боричканията на различни лобита и мега проектите им в региона на Стара Загора. Това е още една причина да настояваме регионите да бъдат разделени и тези, които имат готовност и политическа воля от местната власт за извършване на реформи  и зелен преход,  да бъдат финансирани и подпомагани с техническа помощ.

Причина за безкрайното протакане в различните министерства на всички планове и мерки, свързани с реформи в енергийния сектор, е липсата на ясни и категорични указания към администрацията за приоритетността на тези мерки.

За съжаление андрешковския подход на правителствата на Борисов към европейските политики за зелен преход продължават и правителствата назначени от президента Радев – да се отлагат реалните действия, да се протакат реформите и да се очакват поредните пари от еврофондове след като са изпуснати всякакви срокове. Разбира се, това се върши и с активната подкрепа на живеещите в миналото синдикати и бизнесмените с връзки с ДС и с интереси да се запази статуквото в енергетиката.

Има реална опасност да не се получат и парите от второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 724 милиона евро се очакват в първото тримесечие на 2023 г., но липсва изпълнението на необходимите реформи и мерки от правителството.

От предходния редовен кабинет на Кирил Петков бе изградената структура и рамка за работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка чрез осем ресорни подкомисии, от които бяха стартирани четири, включително Комисията за енергиен преход. Освен, че след това не последва обособяването на оставащите комисии, работата на експертите с министерствата във вече създадените комисии беше спъвана и забавяна по всевъзможни начини, така че да не се изпълнят обещаните реформи и законодателни промени.

Президентът Радев и вицепремиерът Пеканов вече отдавна трябваше да са наясно, че парите за зеления (и дигиталния) преход всъщност са пари срещу реформи.

Също така да са наясно, че климатичните цели не са абстрактни политики, а пряко свързани със здравето и качеството на живот на българите. Страната ни е трета в света по смъртност от замърсен въздух. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Постоянните опити да се предоговарят реформи и проекти в НПВУ, да се прокарват различни лобистки интереси за финансиране с евросредства блокират целия процес на реформи и плавен енергиен преход и рискуват да доведат до това този преход, който е неминуем, да се извърши без финансовата подкрепа на Европейския съюз и до много по-сериозни икономически и социални последици за регионите. Предоговарянето на плана ще блокира и забави с месеци и изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките, но и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива.

Опитите да се залагат в плановете главно енергийни мегапроекти е в пълно несъответствие с философията на енергийния преход – да се финансират проекти, свързани с енергийна ефективност, нови работни места, децентрализация на производството на електроенергия и на достъп до ВЕИ на отделните домакинства.

Разбира се, тук традиционно енергийните мегапроекти са свързани и с огромна корупция, което ги прави привлекателни за политици и олигарси със стремеж за обогатяване за сметка на бюджета – като например “корупционният гьол” АЕЦ Белене, строежът на газопровода Балкански / Турски поток.

Ако в този период България загуби възможностите за финансиране на зеления преход със средства от различните европейски фондове, политиците трябва да носят лична отговорност за този провал.

Без средствата от НПВУ, от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят и заетите в енергийния сектор, но и всички останали.

С оглед на това, президентът Радев и правителствата, назначени от него трябва да са наясно, че ще носят лична отговорност, ако вследствие на тяхното бездействие или погрешни решения България бъде лишена от финансиране на енергийния преход с европейски средства.

Липсата на редовно правителство не освобождава от отговорност нито президента, нито назначените от него министри.

Очакваме от президента и назначените от него правителства:

  • Да бъдат изпълнени всички поети досега ангажименти и да не се отлагат обещаните реформи, а да се ускори тяхното провеждане с оглед огромното закъснение. Това е в синхрон с българските национални интереси.
  • Да не се позволява зеленият преход да бъде компрометиран от лобисти и бизнесмени със съмнителни интереси в сферата на енергетиката.
  • Енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и улеснения достъп до ВЕИ на домакинствата и енергийните кооперативи да бъдат приоритети за финансиране в проектите, предложени от правителството и регионите.
  • Да се приоритизира финансиране на създаването на нови работни места във въглищните региони и прекратяване на кампанията за представяне на енергийния преход като отнемащ работни места.

 

За контакти:

Тодор Тодоров – Енергиен координатор в Екологично сдружение За Земята

Национален координатор за България по темата Енергиен преход и Справедлив енергиен преход в международната мрежа CEE Bankwatch

Електронна поща: t.todorov@zazemiata.org.

 

Вижте пълния текст на отвореното писмо на ЕС „За Земята“ до президента Румен Радев и служебното правителство на Република България.

 

снимка: БГНЕС

,

Какви са негативите на битовата газификация?

На територията на Европейския съюз газът отговаря за 31.7% от енергийното потребление, като над 40% се използва за отопление. Този процент надвишава дори потреблението от промишления сектор и за производство на топло и електроенергия. За сравнение, в България към 2020 г. потреблението на изкопаем газ от домакинствата е 4% – едно от най-ниските нива в Европейския съюз, особено в сравнение със силно зависими от газ държави като Германия (37.%) (вж. табл. 1). Това я поставя и в благоприятна позиция за поетапното изключване на газа от енергийния микс, гарантирайки и по-голяма независимост от доставките на изкопаемото гориво. Всъщност точно тази зависимост на голяма част от държавите в ЕС доведе и до това те да търсят други – и по-скъпи – варианти за доставки на газ. 

Фиг. 1: Важно е да се уточни, че електроенергията се формира най-вече от потребление на въглища и ядрена енергия (АЕЦ). 

Един от често разпространените митове за газовото отопление е, че енергията от газ е по-чиста и устойчива. Повечето домове, които се отопляват на газ, използват и газ за готвене, което още повече поставя под въпрос твърдението, че газът е чист източник на енергия. Според ново изследване на Станфордския университет,  замърсяването на въздуха в атмосферата е значително по-високо от очакваното поради отделянето на метан – един от най-мощните парникови газове с 86 пъти по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в период от 20 години. Особено в домове с лоша вентилация концентрацията на вредни азотни оксиди, които са вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ, е възможно да премине безопасните граници; тези азотни оксиди са особено вредни за децата и възрастните хора. При използването на газ за готвене се наблюдава изтичане на газ, включително метан, като при това въздействието върху околната среда на метана се равнява на това на 500 000 бензинови коли.

При използването на газ за битови нужди, има и опасност от неговото запалване. Това е поради наличието на въглероден оксид, който е особено наситен в инсталации, използващи газ. Той е газ без цвят, мирис и вкус, което го прави и особено опасен поради силната му запалимост. Въглеродният оксид се отделя чрез малки изтичания, които поради свойствата му са незабележими.  

Лесната запалимост на газа не е единственият начин, по който той би могъл да бъде опасен за здравето. Вредата над човешкото здраве, причинена от газ, е малко изследвана досега, но ново изследване на Университета по обществено здраве в Харвард показва, че при изтичане на газ при битовата му употреба се отделят над 21 различни опасни замърсители на въздуха, които влияят на качеството на въздуха и на човешкото здраве. Проучването е направено при наблюдение на домакинства в Бостън, като нивата на замърсяване варират през годината, с най-високи концентрации на опасни за въздуха вещества през зимата, когато употребата на газ за отопление е по-интензивна. 

Защо газът беше толкова предпочитан за отопление?

Един от главните аргументи за битовата газификация в Европа е обвързан с доскоро ниската цена на използването на газ за отопление като често преминаването на газ у дома се счита за най-евтиният метод на отопление. Газовата асоциация Gas Naturally дори твърди, че газовите централи са едни от най-евтините за изграждане и имат икономичен режим на работа. Според анализ на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) обаче, в България е неизгодно да се използва изкопаем газ за отопление като ежемесечното увеличение на цената го прави неизгоден за домакинствата

В настоящата ситуация този аргумент губи своята валидност не само в България, но и в Западна Европа поради сериозното покачване на цените заради войната в Украйна и спирането на доставките на газ от Русия, а устойчивостта на изкопаемото гориво също е под въпрос. Всъщност, повишаването на цените на газа не е обвързано само с войната в Украйна, а е тенденция, която се наблюдава от лятото на 2021 г. Точно преди войната, повишаването на цената на газа е около 200% в сравнение с февруари 2022 г, а в момента цените са се увеличили с над 450%. Сигурността на доставките също е ключов въпрос за следващия отоплителен сезон, проблем, който войната в Украйна постави на дневен ред. С политизирането на газовите доставки и използването им като оръжие от страна на Русия, потребителите на газ се оказват в несигурна позиция – в момента повишаването на цените е още по-драстично, като увеличението на цените на руски доставки е над 1600% за България в сравнение с 2020 г.

Поради високото ниво на битова газификация, а и поради сериозната си зависимост от руски газ – чиито доставки до момента бяха най-евтините, което беше и причина за ниските цени на използването на газ, държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред сериозна газова криза. Германия, една от най-зависимите от руски газ държави (26% от газът е от Русия), в момента отново е заплашена от липса на газ поради ново намаляване на доставките от страна на Русия; това намаление също така доведе и до 10% покачване на цените на газ в Европа още в рамките на следващия ден. Във Великобритания, държава, в която също най-често се използва газ за отопление, потребителските цени на изкопаемия газ са се покачили със 17.1% през февруари 2022 г. в сравнение с началото на отоплителния сезон през 2021 г.

Какво може да се направи?

При тази ситуация, не е случайно, че държавите-членки на Европейския съюз говорят все повече и повече за “де-газификация” на домовете или газов phase out. В най-новия план на ЕС за справяне с газовата криза, Save Gas for a Safe Winter, се предлага доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% в периода август 2022 г. – март 2023 г. Изчислено е, че Европейският съюз в момента плаща около €360 милиарда на година за вноса на изкопаеми горива, сума, равна на тази, нужна за постигането на климатичните цели на ЕС до 2030 г. В момента тази сума вместо да се насочи към зелени инвестиции, се използва за поддържане зависимостта за отопление на домакинства с предимно ниско ниво на енергийна ефективност. Всъщност, вместо да търсят алтернативи на доставките на газ, например чрез по-скъпите доставки на втечнен газ, най-лесният начин да се намали независимостта към руския газ е да се използва по-малко газ като цяло. Според Международната агенция по енергетика, ключът към решаването на този проблем се крие в сградите и навременното намаляване на високото им потребление на газ, предизвикано от употребата на газови бойлери и котли. Нидерландия, държава, с над 90% битово потребление на газ, разработи стратегия за достигане на нулево потребление на газ в домакинствата до 2050 г., за да може да изпълни климатичните си цели. За да бъде изпълнена тази цел, съществуващите сгради се обновяват чрез инсталация на термопомпи, централно геотермално отопление и в малък процент употреба на зелен водород и биогаз. Новите сгради пък се строят изцяло без газови бойлери.

Европейската комисия в плана си за намаляване зависимостта от руски газ REPowerEU отбелязва, че настоящата криза на цените на енергия се дължи на зависимостта на ЕС към газа и към нестабилната му цена, като отбелязва че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са изхода от тази криза. Най-ниската цена за генериране на електричеството в момента се държи от възобновяемите енергийни източници, като тенденцията е, че цените ще намаляват с всяка изминала година. Що се отнася до намаляне на зависимостта от чужд газ, диверсификацията на източниците е ключова – отопляване чрез ВЕИ гарантира сигурност на доставките чрез един на практика почти неизчерпаем ресурс и същевременно евтин вариант. 

Според специалисти, инвестициите в термопомпи в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, са най-добрият начин за намаляване зависимостта на руски газ и повишаване енергийната независимост на ЕС. Термопомпите са устойчив начин за отопление, тъй като използват електричество, за да извлекат топлина от естествени източници – въздух, земя или вода – като след това я вкарват за нуждите на отопление или охлаждане на  сградата. Така и при отопление, и при охлаждане се използват зелени, устойчиви източници, които могат да заместят газовите бойлери. Включително и в България, според изчисленията на АУЕР термопомпите ще са най-евтиният източник на енергия – през отоплителния сезон 2021-2 г., те са били 3 пъти по-изгодни от централното отопление на парно. Според данни от октомври 2022 г., термопомпите и климатиците запазват същата стойност като за 2021г., а за сравнение, цените на изкопаемия газ в България са се увеличили със 170%. 

Предвид плановете на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност, в комбинация с високите цени на газа в момента, чиито спад не се очаква скоро, малко вероятно е инвестицията в масова битова газификация да има добра възвръщаемост в бъдещето. Някои европейски държави, като например Дания и Холандия, вече дори са наложили забрана на отоплителни системи, които използват единствено газ. Битовата газификация не е нито евтина, нито е устойчива – затова и преминаването към нея през 2022 г. не е добър вариант за къщите ни. Вместо да се заключваме към отопление от изкопаеми горива, което носи риска на една изгубена инвестиция, възобновяемите енергийни източници, в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, ни предлагат един устойчив и евтин вариант за дома.

 

Източници:

  1. 3e News, Анализ на АУЕР
  2. BBC, Energy bills forecast to hit over £4,200 a year
  3. BBC, Nord Stream 1: Why is Russia cutting gas supplies to Europe?  
  4. CE Delft, The natural gas phase-out in the Netherlands
  5. Energy Monitor, Can heat pumps free Europe from Russian gas dependency?
  6. Euractiv, EU urges quicker phase-out of gas boilers in bid to halt Russian energy imports
  7. Euractiv, How Europe can rapidly reduce its gas dependency
  8. Eurostat, Energy Consumption in Households 
  9. Eurostat, Share of fuels in the final energy consumption in the residential sector 
  10. Gas Naturally, Gas for Cleaner Electricity 
  11. Harvard T.H. Chan School of Public Health, Home is where the pipeline ends
  12. International Energy Agency, World Energy Outlook 2018
  13. ONS, Energy UK Households 
  14. Repower EU
  15. Stanford, Rethinking cooking with gas
  16. S&P Global, Europe looks to heat pumps as Russian war accelerates pivot from gas boilers
  17. За Земята, Изтичане на метан в атмосферата
  18. Свободна Европа, Кое е вярното? „Евтини и сигурни“ ли са доставките от „Газпром“

 

,

COP27 – Оправдано ниски очаквания за екологична справедливост

Първата седмица от 27-ата конференция на страните по Рамковата конвенция за изменението на климата в Шарм ел-Шейх, Египет (по-известна със съкращението си на латиница COP27) измина без особен напредък по най-спешните въпроси, касаещи екологичната справедливост. Вместо фалшиви решения като „нетно нулево” ниво на емисиите, геоинжинерни опити и търговия с парникови емисии, имаме нужда от бързи действия за справяне с климатичната и екологичната криза.

Възмутителен е фактът, че един най-големите световни замърсители с пластмаса [1] е спонсор на събитието.[2] Пластмасовата криза е пряко свързана с климатичната криза, тъй като 99% от пластмасата е от изкопаеми горива. Истинското решение на климатичната и пластмасовата криза е да затворим „кранчето за пластмаса“ – да се намали производството на пластмаса и да спре използването на пластмаса за еднократна употреба. Големите компании трябва да прекратят зависимостта си от пластмасата, за да допринесат наистина за постигане на целите за климата.

От своя страна България далеч не прави необходимото, за да заслужи домакинството на конференцията за климата COP29 през 2024: има много да се наваксва във всички сектори: възобновяема енергия,енергийната ефективност, управление на отпадъците, селско стопанство, готовност за справяне с екстремните прояви на времето.

Управлението на отпадъците у нас е третият най-голям източник на парникови газове след енергетиката и селското стопанство. В световен мащаб 62% от всички емисии на парникови газове се дължат на добива, производството, използването и изхвърлянето на материали. Депата за отпадъци са вторият по големина източник на метанови емисии, а разхищението на храна отговаря за 6% от всички емисии на парникови газове. За да намалим емисиите на метан с 13%, са необходими предотвратяване на хранителните отпадъци, забрана на пластмасата за еднократна употреба, разделно събиране и третиране на органичните отпадъци и улавяне на метана от депата за отпадъци.

За да постигнем целта за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, се нуждаем от справедлив преход в няколко ключови сфери: нова енергийна система, основана на децентрализирани възобновяеми енергийни източници; екологично земеделие и хранителна независимост; кръгова икономика, основана на запазването на стойността на вещи и материали.

Развитите страни, сред които е и България, трябва да поемат своята отговорност като драстично намалят своите емисии на парникови газове и като предоставят финансова помощ за покриване на загубите и щетите, които най-уязвимите общности в развиващите се страни понасят вследствие от климатичните промени. [3] Подкрепете общностите на първа линия сега като подпишете обръщението на Елизабет Уатути от Кения към делегатите на COP27 тук: https://www.zazemiata.org/elisabeth-wathuti-oxfam/

Снимка: Приятели на Земята Интернешънъл – Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India
,

Енергия за мир – 8 истории | креативна инсталация в The Mall

Откриване: 18 ноември | 18:30 ч. | The Mall, централен вход,

В последния ден на Конференцията на ООН по изменението на климата млади илюстратори откриват креативната инсталация „Енергия за мир“, посветена на общото ни по-чисто и спокойно бъдеще на планетата Земя. Тя ще бъде разположена между 18 и 22 ноември на централния вход на The Mall на бул. „Цариградско шосе“ 115.

Катрин Кочорапова, Михаела Ангелова, Георги Василев и Теодор Генов приеха предизвикателството на Екологично сдружение „За Земята“ и отправиха силно послание чрез творчество. Те рисуваха по осем истински истории от целия свят, които разказват взаимовръзките между изкопаемия газ и най-големите проблеми на нашето време като промяната на климата, нарушаването на човешките права, замърсяването на въздуха, войната, икономическата несигурност.

Игри с награди между 18:00 и 19:00 часа ще има всеки ден за посетителите на „Енергия за мир“.

,

Говорим си за климатичните промени и справянето с екологични казуси, заедно с ученици от Пазарджик и Белово