,

Природозащитници сезират Европейската комисия, че ТЕЦ Марица Изток 2 получава неправомерна държавна помощ

България системно нарушава европейското законодателство и икономическата логика като подпомага затъващата в дългове държавна ТЕЦ „Марица-изток 2“. Това показва правният анализ, направен от юристите на организациите „Грийнпийс“ – България, „За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth, които внесоха жалба в Европейската комисия на 12 март.

„Повече от две години ставаме свидетели как българското правителство натоварва данъкоплатците, за да спасява изпадналата в тежко финансово състояние топлоелектроцентрала, при това, без да иска никакви гаранции за нейното реформиране. Ние искаме да знаем докога ще продължава така и защо не се признава, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече не отговаря на логиката на пазара.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Последно, след гласуване в парламента, на 29 февруари 2020 г. Български енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Но удобно пропусна да признае, че този разход отразява тежката глобална цена, свързана с промените в климата, която индиректно се плаща в здраве, пропукана продоволствена сигурност, загуба на биоразнообразие и засилени международни конфликти. Припомняме, че тецът се опитва да избяга и от отговорност за националното и регионално замърсяване, което причинява, и здравната, екологична и социална цена за работата си, както показват модели, които публикувахме по-рано.

Трупането на рекордни дългове не е от вчера. За 2018 г. загубата беше от 332 млн. лева, което е двойно от тази през 2017 година, а за 2019 е 230 млн. лева, което означава, че „евтиният“ ток, който централата произвежда, се дължи единствено на солидната държавна подкрепа.

„Опитите за изкуствено спасяване на „Марица-изток 2“ са в ущърб на всички — дори на работещите в централата. Наливането на стотици милиони левове годишно нарушават принципите на пазара и спират възможността тези средства да бъдат насочени към все по-конкурентните алтернативи за пестене на енергия и за производство, балансиране и складиране на енергия от възобновяеми източници.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“. Според него е абсурдно да плащаме по 300 милиона лева годишно за емисии, които не могат да се отразят в цената на  електроенергията, тъй като ще стане непродаваема. „Това са над 120 хиляди лева разход за поддръжка на едно работно място в тази централа годишно и то върху всички други оперативни и инвестиционни разходи. В този смисъл може да е дори по-изгодно да се плати на работещите в централата да не работят или дори „Марица-изток 2“ да бъде изведена за няколко години в студен резерв, ако действително е необходим за гаранция на енергийната сигурност в най-студените седмици от зимата. С нарастването на цените на въглеродните емисии картината няма да се подобрява и финансовата фантазия, в която са заживели членовете на парламента, правителството и профсъюзите остава крайно непонятна и противоречи на здравия разум.“

Откакто стана ясно, че не може да работи на пазарен принцип, имиджът на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ пострада сериозно, но въпреки това остава старата слава на централа, която е сред малкото, които разчитат на собствен ресурс, силно замърсяващите лигнити. Този дълго поддържан мит също е напът да се пропука —  след като от скорошен доклад  стана ясно, че запасите на въглища се изчерпват и добивът им ще става все по-скъп.

„С настоящата си политика правителството поставя основите на един шоков край на ТЕЦ „Марица-изток 2“, а и на цялата въглищна индустрия, наложен от пазарната логика — моментът, в който държавата няма как да плаща големите дългове, предприятието ще влезе във фалит. Нашите организации настояват за справедлив преход, в който има подготовка и обезпечаване на засегнатите от този неминуем край, както и разработване на алтернативи. Но, за да тръгнем по този път, трябва да управляващите да признаят неизбежното — краят на „Марица-изток 2“ е много близо.“, коментира Меглена Антонова.

, , ,

“За Земята” и WWF събраха ангажираните в енергийния преход

Френският културен център стана домакин на целодневна дискусия, посветена на прехода отвъд въглищата. Можете да гледате видео тук, тук и тук. Организатори са природозащитните организации За Земята и WWF, които от години работят по темата и често инициират срещи и събития, в които събират често противоречащи си и взаимно изключващи се мнения. Първата кръгла маса на тема справедлив преход в България беше реализирана в края на 2018, отново от двете организации. Тогава все още държавите в Европейския съюз не бяха обединени около инициативите, които станаха известни като Зелена сделка, затова и много от участниците отричаха, че енергийният преход се задава. Вече се убедихме че колкото повече се отлагат решенията за този преход , толкова по-болезнени и с тежки социални последици ще бъдат мерките наложени от икономическата логика. Само за една година, след решителни стъпки на европейско ниво, мненията бяха далеч по-балансирали и концентрирани върху търсенето на решения и нови възможности, с радост констатира Тодор Тодоров от “За Земята”. Сделката е само една рамка, затова разчитам участниците да споделят как според тях тя трябва да се случи по на-добрия начин, заключи той.

Публичната дискусия, озаглавена „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България” успя да събере представители на централната власт, общините, граждански организации, науката и бизнеса, тъй като темата изисква своевременни действия от страна на всяка от заинтересованите страни. Инициативата е част от проект EUKI за справедлив енергиен преход преход , обхващащ партньорски инициативи и споделяне на ноухау между Германия и Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Гърция , България.

Въпреки известните различия относно приоритетите в предстоящия икономически и социален процес, налаган спешно от нуждата от действия срещу промяната на климата, участниците споделиха общото мнение, че забавянето на мерките за енергиен преход ще има тежки последици за цялото общество и ще затрудни както прилагането на решения за устойчива енергийна и икономическа трансформация, така и предприемането на спешни мерки за справяне с негативите при случващото се вече преструктуриране на сектора и закриване на работни места.

В уводните си думи Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България акцентира, че станалият известен като Европейски зелен пакт е Новата стратегия за растеж на Европа, която интегрира спешната нужда от трансформация и развитие на чисти технологии, които да забързат процеса на декарбонизация на икономиката на континента. Той припомни, че тази посока на развитие е изцяло определена от очакванията на европейските граждани, които са дали гласа си на последните европейски избори.

“На правителствено ниво вече работи координационен съвет под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев. В този съвет са представени всички министерства, агенции, които пряко са свързани с темата Зелената сделка.”, подчерта заместник министърът на околната среда и водите, Атанаска Николова, която определи пълната реализация на целите в Стратегията за развитие на ЕС като предизвикателен реинженеринг на цялата икономика и промяна на начина на функциониране на обществото и начина на живот. За България като водещи теми тя цитира запазването на конкурентоспособността, растежа на икономиката, повишаване на енергийната ефективност, технологичната неутралност и социалната справедливост.
Заедно със зам. министърът на енергетиката Жечо Станков настояха, че промяната ще е успешна, ако е справедлива, плавна и се вземат предвид националните специфики. “Трябва да въвлечем хората от регионите, ако те не чувстват справедлив прехода, няма как да е справедлив”, каза министър Станков. На въпроса как ще бъдат включени гражданите, които са неизследван и нереализиран потенциал, той обясни, че България е
отлично подготвена и нормативната база се променя така, че да направи производството на възобновяема енергия за собствени нужди по-атрактивно.

“Зелената сделка ще се случи с или без нас”, съгласи се и представителят на въглищната индустрия Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“. Тя се присъедини към защитниците на Зелената сделка, което е в пълен контраст с факта, че оглавява топлоелектроцентрала със сериозен въглероден отпечатък и източник на сериозни социални и екологични проблеми.

Върху разговорът в рамките на обществото и включването на самите хора в процеса се концентрира Меглена Русинова от Българска фотоволтаична асоциация. Тя обясни, че целта е да подобрим качеството на околната среда и конкурентоспособността на всички държави-членки, включително тези от периферията като България. Русинова изтъкна, че една от големите победи е залагането на минимума от 30% енергия от възобновяеми източници, залегнала в Националния план. Илиана Павлова от Българска стопанска камара се концентрира върху кръговата икономика като част от енергийната система и научните изследвания като фактор в Зелената сделка.

Към проблемите на общинско и областно ниво привлякоха вниманието Веселка Иванова, началник отдел Програми и проекти на общините към Национално сдружение на общините, Антон Илиев, главен експерт от община Бобов дол и Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник.
“Ние в България проспахме 12 години по отношение на дейности в сферата на околната среда, забелязваме една мимикрия и движение на празен ход, докато скандинавските и другите държави-членки на съюза работиха доста усилено. За съжаление имаме и общините вина, защото не сме достатъчно смели.”, каза г-жа Иванова. Тя цитира докладът за България на европейската комисия, според който страната ни подхожда неадекватно към проблемите на околната среда и това пречи на растежа. Според нея, обаче положителното в ситуацията е, че общините имат сериозен опит в писане и администриране на европроекти, а над 50% от проектите са реализирани от българските общини.

“Между 7 и 10 хиляди са заетите във въглищният сектор, в отговор на нашето запитване Министерство на труда и социалната политика каза, че на фона на глада за кадри, те със сигурност няма да останат без работа. Нашата роля е да настояваме за регионални планове за енергиен и икономически преход , включващи преквалификация за тези хора.”, обясни в заключение Тодор Тодоров от За Земята.
Отново се уверихме, че само с общите усилия на всички заинтересовани страни можем да постигнем успешен и справедлив енергиен преход.
Дискусията беше в духът на доброто партньорство и си личеше, че участниците имат амбицията да преодолеят проблемите. Като цяло заинтересованите страни разбираха ангажиментите си и показаха, че ги приемат насериозно, но предизвикателството пред България е да не продължава да губи ценно време.
Зеленият пакт дава много възможности ,но те са на конкурентен принцип, най-голямо финансиране ще получат страните, предлагащи стойностни и гарантиращи устойчив резултат планове за енергиен и икономически преход. Ние можем да бъдем една от тези страни.

, , ,

“За Земята” и Destructive Creation представят арт-инсталацията #НеМеГориЧовече и призоваха за строги мерки за чист въздух

Гербът на София от кюнци се появи на площад Света Неделя, привличайки вниманието на гости и минувачи. Той остана там през целия ден. С арт провокацията #НеМеГориЧовече “За Земята” и Destructive Creation напомнят, че отоплението на дърва и въглища е вторият най-сериозен източник на замърсяване в столицата — след транспорта. Двете организации призоваха към целенасочени мерки, включващи подмяна на неефективните уреди и строги мерки срещу продажбата и употребата на мокри дърва и въглища. Целта им е да се обърне внимание на проблемите с отоплението на дърва и въглища и да кажат ясно, че искаме по-чист въздух, за да бъдем здрави.

“Развитието на града ни зависи от нас и общината. Въздухът ни е такъв, какъвто го направим. Хората трябва да преминат от отопление с дърва и въглища на по-чисти източници: централно отопление, термопомпи, електричество и др. Но те трябва да бъдат стимулирани и тук е ролята на институциите. Общините и централните власти е необходимо възможно най-бързо да създадат удобен и ефективен механизъм за подмяна на отоплението и подобряване на енергийната ефективност на жилищата. Подпомагането на енергийно бедните домакинства в този преход следва да е приоритет.”, казва Ивайло Попов от “За Земята”.

Въпреки отделните положителни общински инициативи, сред 28-те страни членки на Европейския съюз, страната ни продължава да бъде с най-високи концентрации на ФПЧ2.5 в градските зони. В София средногодишните концентрации на ФПЧ 2.5 през последните 11 години са предимно над нормата, без категорична тенденция за намаляване, като за 2018 и 2019 няма валидна стойност поради технически проблеми със станцията. Основен източник е отоплението с твърдо гориво и най-вече — дърва. На много места в страната също има превишение на среднодневните норми на ФПЧ10.

“Целта ни е да повдигнем въпроса за битовото горене като част от основните замърсители на въздуха. Въздухът ни е такъв какъвто го направим с начина си на отопление. “, казва Иван Александър Иванов от Destructive Creation.

Столична община вече има програми за подмяна на неефективните и замърсяващи уреди, но трябва да се действа по-бързо и да се заложат по-амбициозни цели. Освен пелетните печки, трябва да се включат в програмата още преминаване към централно отопление, термопомпи, дори и електричество. Преминаването на газ не е  устойчива мярка и е скъпа за домакинствата. През тази година се очаква Столична община да изготви новата Програма за качество за атмосферния въздух, която е важен инструмент, в който трябва да се помисли и за постепенна забрана на отоплението с твърди горива като се започне от забрана на най-мръсните и неефективни уреди и употребата на въглища. Общината трябва да спре да инвестира в поставяне на филтри на комини в бита, защото това е неефективно и следва да пренасочи усилия и средства към мерки с по-осезаеми резултати.

Критиката към централните органи и най-вече —Министерство на околната среда и водите, е, че засега регистрира предимно неуспехи при намаляването на замърсяването от отоплението на дърва и въглища. Влязлата в сила Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която засяга и битовото отоплениe, няма да допринесе за подобряване на качеството на въздуха поради съществени и фундаментални проблеми в нея и гражданите ще продължим да търпим вредните за здравето ни ефекти от мръсния въздух. Тази наредба трябва да се разработи наново и да се създадат едни добри стандарти за дървата и работещи механизми за контрол. Наредбата за стандартите към въглищата предлага смислени мерки, но се бави нейното приемане и прилагане.

,

Седем златни правила за планиране на справедлив преход

След решението на парламента от 31 януари, България също ще стане част от Платформата за въглищни региони в преход, създадена от Европейската комисия още през 2017 г. С предложения от Европейската комисия Механизъм за справедлив преход се предвижда финансиране на проекти за създаване на нови икономически дейности, алтернативни и устойчиви работни места и рекултивация на земи. Изготвянето на т. нар. териториални планове ще се осъществява от националните правителства със съдействието на Европейската комисия и с обещанието за участие на всички заинтересовани страни.

Седемте златни правила, идентифицирани от партньорите в мрежата Europe Beyond Coal, част от която е и “За Земята”, дават насоки към националните власти и европейските институции за равноправното включване на местни власти и граждани в процеса на подготовка и осъществяване на енергийната трансформация на засегнатите региони.

  1. Открито поканете всички. Публикувайте поканата за участие много по-рано и на много, внимателно избрани и достъпни локации.
  2. Включете всички заинтересовани. Осигурете участието на всички засегнати в работните групи.
  3. Осигурете равнопоставеност. Дайте еднакъв статус и тежест при гласуването на всички участници в планирането на справедлив преход.
  4. Споделете информация. Осигурете споделяне на еднаква информация, по едно и също време за всички участници.
  5. Гарантирайте обратната връзка. Определете точни правила за изразяване на мнения от участниците.
  6. Отворете се към широката общественост. Уверете се, че протоколите от дискусиите са споделени публично не по-късно от две седмици след срещите.
  7. Ангажирайте обществеността. Направете така, че обществото да стане част от процеса на справедлив преход, като предоставите достатъчно изчерпателна информация за него.

Всеки регион и всяка общност са различни. Докато страните от ЕС се осъзнават за климатичните промени и нужните спешни мерки, които те налагат, необходимостта от бърз преход към устойчиво и въглеродно неутрално общество става все по-ясна. Дойде време да разберем, че трябва да изработим и стратегия за преход на регионално и национално равнище, за да гарантираме, че никой няма да изостане в този процес.

Всъщност Парижкото споразумение на ООН за климата признава това. Не всички региони обаче автоматично ще се възползват от еволюцията към икономика с нулеви емисии. Преходът изисква участие и активно включване на всички заинтересовани страни, за да може да се диверсифицира икономиката и да се избегне допълнителното дестабилизиране на региони, зависими само от един-единствен отрасъл. Много от тях вече изпитват трудностите от тази зависимост.

Правилата са особено практични за „националните екипи“, организирани в рамките на Инициативата за въглищни региони в преход. Тези екипи ще обсъждат и планират прехода и в крайна сметка ще избират проекти, които ще кандидатстват за финансиране от ЕС.

Пълното прилагане на тези правила ще осигури ефективно участие на заинтересованите страни в подбора и изпълнението на проекти, без които стратегиите за преход няма да са толкова ефективни или дори биха могли да бъдат контрапродуктивни. Прилагането на правилата ще бъде важно, за да се осигури бърза и социално справедлива регионална трансформация отвъд въглищата в съответствие със задълженията на ЕС по Парижкото споразумение на ООН за климата. Призоваваме Европейската комисия да приеме тези насоки, за да осигури справедлив и устойчив преход за всички.

, , , ,

Кюмюр няма, действайте!

Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?

, , , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

,

България ще спасява централите на въглища, напук на Зеления пакт и протестите срещу мръсния въздух

В петък сутринта парламентът върна енергийната ни политика с поне 70 години назад като задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ в сегашния ѝ вид и след 2030 г. Управляващи и опозиция в Народното събрание единодушно поискаха още Министерски съвет да предостави на ТЕЦ “Марица Изток” 2 поредната финансова инжекция.

В същото време парламентът най-накрая подкрепи закъснялото включване на България в Платформата за въглищни региони в преход, създадена още през 2017 г. като част от развитието към нулевовъглеродна икономика. В опит да придадат още тежест на решението си, депутатите настояха присъединяването на България да бъде при условие, че страната няма да затваря въглищни мощности. Това обаче, така или иначе, изобщо не съществува като условие за участие на държави членки в инициативата.

Като организации, които от години работят за справедлив, поетапен и добре обезпечен енергиен преход, ние от “Грийнпийс” – България и “За Земята” бихме нарекли тези новини най-малкото противоречиви.

“Политиката за подкрепа на въглищната индустрия и след 2030 г. разкрива лицемерието да подкрепиш дългосрочна цел без никаква готовност за мерки в краткосрочен план. Така днешните управляващи завещават всички негативи от закъснелия преход — климатични, икономически и социални, на следващите поколения. Подобно бягство от отговорност поставя десетки хиляди граждани, заети във въглищния сектор, в риск от непредвидените последствия от една непланирана и не добре обезпечена енергийна трансформация,” казва Десислава Микова от “Грийнпийс” – България.

След като Европейската комисия обяви създаването на Фондa за справедлив енергиен преход и беше, макар и неофициално, спомената началната сума от близо 1 милиард лева в подкрепа на въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета “Чиста енергия за всички европейци”, изглеждаше, че пред България има само един път. В петък стана ясно, че мисленето на политиците продължава да е застинало в миналото.

Докато в много въглищни региони в ЕС вече планират диверсификация на местната икономика, преквалификация на кадрите и развитие с мисъл за качеството на живота и здравословната околна среда, България е единствената държава с въглищни региони в ЕС, в която дискусията за енергийна трансформация дори не е започнала в публичното пространство. Вместо да дискутират конструктивното използване на средствата, заложени в Механизма за справедлив преход в полза на регионите и държавата, българските политици продължават да говорят за поддъжането на изкуствено дишане на ТЕЦ “Марица изток” 2 с цената на всичко. Но дружеството от години е в изключително тежко финансово състояние и заедно с него потъва целият Български енергиен холдинг — структурата-майка на всички държавни енергийни компании. Докато продължават да настояват колко незаменими са въглищата в енергийната система на България, политиците пренебрегват недостатъчно изследваната възможност за участието на гражданите в енергийната система не само като потребители, но и като производители на енергия от възобновяеми източници.

“Правителството продължава да отрича фактите, но преходът отвъд въглищата е тук и последиците за работещите в сектора могат да са много жестоки. Отидете в Бобов дол и вижте какво стана там, когато 1000 човека изгубиха работата си в мините преди две години. Този сценарий очаква и други райони. Обслужването на частни и партийни интереси в енергийния сектор, както и липсата на визия в управляващите, ще струват много скъпо на обществото ни съвсем скоро.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.

Независимо от решението на Народното събрание в петък, икономическата логика изисква България да престане да губи милиони в спасяването на остаряла индустрия, чийто край е вече тук. “Грийнпийс” – България и “За Земята” настояват за изготвянето на национална визия за прехода отвъд въглищата с участието на представители на правителството, местните власти, представители на работниците, бизнеса, неправителствени организации и граждани в условията на публичен диалог. Активното участие на общините Перник, Бобов дол и региона на Маришкия въглищен басейн е задължително. България все още може да подходи конструктивно и да се действа сега — бъдещето ще е тук по-скоро, отколкото очакваме.

, , ,

Отворено писмо до министър председателя на Република България

България трябва бързо да се присъедини към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия.

В индустриалната история на човечеството няма случай икономическа трансформация да  е спирана чрез преговори или унищожаване на машини.

Писмото можете да видите и тук.

 

Уважаеми г-н Борисов

Изразяваме своята подкрепа за присъединяване на България към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия  и настояваме за вашата решителна намеса.

 

В края на 2017 г. беше официално обявено от ЕК създаването на „Въгледобивни региони в преход”.

През последните  десетилетия добивът и потреблението на въглища в ЕС са в постоянен спад. Всяка година научаваме за закриване на мини за въглища, нараства броя на държави членки които се ангажират постепенно да преустановят използването на въглища за производство на електроенергия,  (включително страни като Гърция, Словакия, Унгария). С оглед на това платформата на въгледобивните региони в преход е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности. Платформата  позволява започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност.

България няма как да участва в тези разговори, ако не е част от Платформата.

На 20-ти юни 2019 г., България подкрепи заключенията на Европейския съвет относно дългосрочните цели на ЕС за преминаване към въглеродно неутрална икономика, а климатичните промени вече са един от основните 5 приоритета на новия състав на Европейската комисия.

В началото на 2020 г. стана ясен и механизма на финансиране на Европейския зелен пакт. Планът за инвестиции за устойчива Европа ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС. Някои региони ще бъдат по-засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. Например  Перник, Бобовдол и комплекса Марица Изток в нашата страна

Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички. От нас зависи да бъде справедлив  прехода, при всяка икономическа трансформация има печеливши и губещи. Механизмът за справедлив преход ще осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.

 

Темата за справедливия енергиен преход във въгледобивните региони  вече две години е обект на преговори между правителството, бизнеса и профсъюзите. Блокират се възможности за изработване на конкретни планове за тези региони , които да са в основата на осигуряване на финансиране с европейски средства. Тези преговори се превърнаха във фарс, защото се опитват да отложат неизбежни и важни за развитието на българската икономика решения. Ангажиментът на ЕС за преход към чиста енергия е необратим и не подлежи на обсъждане. 

Героичните защитници на продължаване на използването на въглища много ни напомнят на движението на лудитите в Англия през 19 век, които се опитват да спрат индустриалната революция чупейки тъкачните станове, както знаем не са успели.

Разбира се големия дял на въглищата в енергийния микс на страната ни предполага разумен план и времева рамка за трансформацията, в никакъв случай не е добре да се поставят прибързано кратки срокове.

Но протакането на решенията относно енергийния преход ще ни доведе до ситуация подобна на злополучната водна криза. Министър Димов години наред обслужваше олигарси, загърбвайки напълно обществения интерес. Когато осемдесет хиляден Перник остана без вода, министъра се оправда с некомпетентност и се налагат спешни, скъпи мерки, с неясен срок и резултат за решаване на кризата. 

Оставането на страната ни извън  „Въглищни региони в преход“ ще ни лиши от възможностите да използваме финансовия ресурс на платформата, както и допълнителните ресурси заложени в Зеления пакт на ЕС.

Имаме вече горчив опит при безразборното освобождаване на работещите в Кремиковци и на миньорите от последната подземна мина „Бобовдол”, без да получат достойни обезщетения.

Ако продължи Андрешковския стил на водене на енергийните политики, да оставим справедливия преход (бирника) в блатото ще понесем много тежки последици.

За да не се налагат спешни мерки и в енергетиката е необходимо да се включат всички заинтересовани страни в създаване на ясни планове и стратегии. Наясно сме с недостига на експертен потенциал в администрацията, но той може да бъде компенсиран с ангажирането на външни експерти от всички заинтересовани страни.

Според нас  преговорите между правителството, синдикати и бизнес  трябва да имат съвсем друг формат и цели.Не да обсъждат дали България да бъде част от Платформата „Въгледобивни региони в преход“, това е отговорност само на правителството, а с включването в преговорите на по-широк кръг експерти от НПО, учени, енергийни експерти , общини, да се обсъжда създаването на конкретни планове за икономическо развитие на въглищните райони. 

Впрочем Екологично сдружение За Земята, Грийнпийс ,WWF и други НПО, вече имат планове за енергиен преход за Перник, Бобовдол и Марица Изток. 

Защо правителството ги няма?

Именно наличието на такива планове ще позволи на страната ни да кандидатства за по-голям дял от фонда за справедлив преход (ФСП) и другите достъпни фондове на ЕС, включително и ЕИБ. Ясно е че 7,5 милиарда евро отпускани от ФСП за целия ЕС са недостатъчна сума, но те могат да генерират много по-големи частни инвестиции при добре структурирани планове.

Съфинансирането от бюджета на средства за справедливия преход е много по-смислено и с осигурена възвръщаемост отколкото ежегодното плащане на стотици милиони за емисиите на замърсяващите ТЕЦ-ове

В заключение предлагаме да се намесите решително в зациклилите на едно място преговори за въглищната платформа и да помогнете за преодоляването на пречките пред изработването на конкретни планове за регионите. Не знаем дали правителството ще падне от синдикални протести, но евентуален срив в енергетиката може да събори всяко правителство в света.

На парламентарни , местни и европейски избори не избираме синдикати или бизнесмени, а политици които да умеят да носят отговорност и да вземат полезни и устойчиви за цялото общество решения.

 

С уважение:

Тодор Тодоров

Координатор на направление Енергия и климат в Екологично сдружение За Земята

За контакти:

t.todorov@zazemiata.org

, , , , , , ,

Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата.  Време е да се подготвим

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

 

, , , , ,

Анкети показват, че домакинствата са доволни от подмяната на печки по пилотната програма на Столична община

По-лесно, по-леко, по-чисто и по-удобно — така коментират отоплението на пелетни печки участниците в пилотната програма на Столична община в анкетата, проведена от Екологично сдружение За Земята. От 30 запитани, 29 отговарят, че са удовлетворени от участието си и нито един не би се отказал.

Проектът е реализиран в Нови Искър през отоплителния сезон 2018/2019 г. и е една от мерките, които общината предприе, за да намали замърсяването на въздуха в София. Очаква се подмяната на неефективните уреди на гражданите да обхване 20 000 домакинства през следващите години. Инициативата започна с пилотен проект, който показа кои са силните страни и кои — слабите.

Малко над половината от анкетираните посочват, че след промяната в жилището им е по-топло, малко под половината, че няма разлика. Някои участници посочват лесната употреба, постоянната температура и уюта като допълнителни положителни ефекти.

На въпроса „Според вас отоплението с пелети по-скъпо или по-евтино е спрямо предишния ви начин на отопление“, от 29 отговорили, 54% казват, че е по-евтино, а по 23%, твърдят, че е по-скъпо, или че разходите са същите. Само един от запитаните е отговорил, че сега е по-студено и уточнява, че печката не затопля като камината, която е имал, но пък температурата е равномерна. Наша проверка установи, че участникът не е бил запознат, че уредът може да се настройва и целия сезон е работил на най-ниската степен на горене. Подобни казуси показват, че нуждата от по-ясни и подробни инструкции за експлоатация са основният недостатък, с който се сблъсква пилотното издание на програмата.

Анкетата установява, че един от най-сериозните проблеми при реализирането на Програмата са техническите ѝ аспекти. Те включват изключително висок процент дефектирали компоненти на печките и чести оплаквания от некачествени пелети.
Единадесет респондента или 42% споделят за проблеми с уредите, които са били отстранени. Четирима от тях споделят за по две технически неизправности за един и същи уред, а един, дори за 3 — два пъти е имало неработеща запалка и веднъж – изгоряла горелка. Така стават общо 17 дефекта за доставените 30 уреда.

Има случаи, в които техническите проблеми са били причина някои домакинства да се замислят дори за отказ от програмата. Някои от проблемите не са разрешени в рамките на същия или следващия ден, което, ако се случи в бъдещата мащабна програма за подмяна на уредите, би създало риск голям брой домакинства да останат без отопление в някои зимни дни.

Мащабът на същинската фаза от проекта означава, че Столична община трябва да обърне сериозно внимание на проблемите и да вземе мерки за намаляването им до минимум. Мерките, които могат да се приложат, варират от по-стриктни критерии за качество, до предвиждане на неустойки и други санкции за доставчиците, които не могат да се отзовават при проблем в най-кратки срокове. Тези санкции трябва да се предвидят и отразят още при формиране на обществените поръчки и след това в етапа на прецизиране на договорите, където следва да се заложат строги условия при наличие на дефекти, както и предварително да се поставят условия за обхвата на предоставената гаранция – да покрива всички възможни дефекти на всички елементи от уредите.

, , , ,

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си. Смяна на експерта и повторен анализ на изхвърляните във въздуха вредни вещества от ТЕЦ „Бобов дол“ поискаха адвокатите на „За Земята“, „Грийнпийс“ — България, Община Бобов дол и близо 100 жители от района на Бобов дол и Дупница, които се включиха в делото като заинтересовани страни. Съдът обаче разпореди само да се зададат допълнителни въпроси към същия експерт. „Опитваме се да се преборим с порочната практика експертите да преписват подадената от топлоелектроцентралите информация. Причината е, че експертите не правят собствено изследване и разчитат на това, което им се предоставя.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Съдът в Кюстендил даде миналата година ход на първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, провокирало подкрепата на толкова голям брой местни хора. То се случва на фона на все по-разгорещената обществена дискусия за изгарянето на отпадъци в остарелите морално и технически тецове. Поскъпването на въглищата като суровина накара някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, да се преориентират към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“. Институциите предпочитат да оставят проблема на самотек, вместо да провокират стимулирането на по-интензивното производство на възобновяема енергия от домакинства, за да им помогне да развият енергийната си независимост. Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. За сезон 2019 – 2020 топлоелектроцентралата ще получи 11 994 млн. лева . „Време е институциите да направят избор — чий интерес ще защитават. Този на гражданите или на няколко собственика? Въглищата няма да се върнат и отпадъците не са алтернатива. Решението от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Ролята на съда продължава да е ключова, за да бъде защитен интереса на хората.“

, , , ,

АЕЦ Белене- кражбата продължава. Ще потопим ли и Великите сили в корупционния гьол?

Зомбито „проект за строеж на АЕЦ Белене“ продължава да покорява нови върхове на корупция, цинизъм и нагли лъжи с помощта на поредица български управници.

Идеята за строеж на втора АЕЦ стартира през 1981 г., когато правителството решава да построи 6 ядрени реактора на река Дунав, в Белене.  С края на комунистическото управление става ясно, че проектът е икономически неизгоден и е прекратен през 1992 година.
Издадена е т.нар. “Бяла книга“ на БАН, където са представени подробно аргументите за сеизмичната опасност и икономическата несъстоятелност на това мегаломанско начинание.

Единадесет години по-късно, през 2003 г.,  се възобновява желанието за кражба от националния бюджет от група политици и енергийни консултанти, обслужващи чужди интереси – идеята този път е за изграждане на 2 блока, всеки по 1000 MW.

С формулировката „продължение“ на проекта АЕЦ „Белене” се предрешава,  че технологията трябва да бъде руска с реактори ВВЕР-1000. Това обезсмисля фалшивия търг организиран от правителството, като автоматично се изключват други участници.

През април 2005 година  Мирослав Севлиевски министър на енергетиката обяви колко ще струва изграждането на АЕЦ „Белене”: „По изчисления на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси средствата за изграждането на двата реактора на АЕЦ „Белене“ са в размер на 2.5-2.6 млрд. евро.“

На 30 октомври 2006г. НЕК класира на първо място “Атомстройекспорт” с цена не по-висока от 3.997 млрд. евро. Фирмата  е следвало да инкорпорира съществуващото на площадката оборудване. По-късно се оказва,че старото оборудване не може да бъде използвано, нещо което всички експерти твърдяха още преди т.нар.търг.

Тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви проекта за европейски, щял да получи подкрепата на ЕС и да се осъществи с европейски инвеститори. Разбира се нищо подобно не се случи, германската компания RWE се оттегли през 2009 г. проектът си остана руски, а Р. Овчаров и досега дефилира из медиите като енергиен експерт. По лошото е че никой не му търси отговорност, както и на всички замесени в престъпното източване на бюджета с този „проект“ над 30 години!

През 2009г. руснаците вече официално предлагат цена от 6 милиарда евро – типична измама при строеж на ядрени централи, предлага се ниска цена за да се спечели търга и след това с анекси и допълнителни споразумения се оскъпява неимоверно проекта. Аргументите са различни индексации, оскъпяване  на строителството, цената на медта, инфлацията и т.н.

През 2011г. Българското правителство обяви конкурс за икономически анализ на проекта за АЕЦ Белене, спечелен от британската банка HSBS. Според доклада на  HSBS – цената на проекта е 10,352 милиарда евро. Това е пореден образец за корупционната схема по която се ръководи този проект-икономическият анализ беше поръчан от българските власти едва след като бяха похарчени неправомерно над 1 милиард евро. Вместо да се направи в самото начало, при възникване на идеята за строеж на ядрена централа, за да се прецени дали има икономическа обосновка и осигурени средства за такъв грандомански проект.

АЕЦ  Белене е типичен пример за  развенчаване мита за „евтината“ ядрена енергия. Българските данъкоплатци, граждани на страната с най-ниски доходи в ЕС, бяха принудени да платят над 1,5 милиарда евро за опасен и ненужен строеж на ядрена централа. Всъщност само за площадка на ядрена централа, която българския министър председател през 2011 г. нарече гьол !

Всички споразумения между НЕК и руската “Атомстройекспорт”, както и направените плащания от над 810 млн. евро от страна на НЕК към руската компания за изграждането на АЕЦ “Белене” са извършени в нарушение на Закона за обществените поръчки. Това установи проверка на Агенцията за “Държавна финансова инспекция”, чийто доклад беше публикуван през април 2012г.

http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/doklad_nek.pdf

Въпреки това инспекцията не е съставила акт за установяване на административно нарушение поради изтеклия тригодишен давностен срок ?!

За да бъде още по-абсурдна картинката, тогава начело на ДФИ е сегашния министър на енергетиката Т.Петкова, която с лекота премина от твърдението за корупция през 2012 г. към сегашната пламенна защита на жизнеността на проекта АЕЦ Белене.

Към тази сума трябва да прибавим и 600 милиона евро които България (НЕК чрез заем от държавния бюджет) плати на Росатом през 2016г. за оборудването което е поръчано през 2008 г. Така беше изпълнено решението на Арбитражния съд при международната търговска палата в Женева , където Росатом заведе дело срещу НЕК.

Игнорирането на икономическата логика , интересите на обществото и развитието на страната  продължи с поредния брутален обрат на идеята за строеж на АЕЦ Белене.

Същият премиер и правителство , които през 2012 спряха проекта поради икономическа несъстоятелност, а премиерът Боросов го нарече корупционен гьол, през 2018 взеха решение за “възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ “Белене”, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция“.

Енергийният ни министър Т.Петкова очаква  стратегическия инвеститор да бъде избран сред китайската държавна компания CNNC,  руската Росатом, или южно корейската KNNP.

Американската General Electric и френската Framatome да участват със свое оборудване.

Въвличането на Великите сили в нашия корупционен гьол продължи при посещението на премиера Борисов в САЩ в края на ноември 2019.

В Белия дом той обсъди с президента Тръмп диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй чрез замяна на руското гориво с това на американския производител Westinghouse. По-късно се оказа че още в началото на ноември АЕЦ Козлодуй е подписал договор с руската компания ТВЕЛ за доставка на руско ядрено гориво до 2025 г….

Другото предложение на премиера Борисов пред американския му домакин е използването на американски турбини, произведени от General Electric  за руските реактори в АЕЦ Белене.

Към General Electric  ще бъде отправена и официална покана за включване в проекта през януари 2020г. Според експерти поамериканчването на руските реактори е технически възможно , но много скъпо, ще има нужда от преработване на проекта и представянето му като нов за лицензиране пред отговорните институции.

Да не говорим че е свързано със сериозни икономически загуби за руската компания, която няма да използва свои турбини.

Към френската компания Фраматом също ще бъде отправено предложение през януари 2020 да участва в проекта със своята система за сигурност.

С други думи нашето правителство и премиер, както и голяма част от медиите в страната очакват  АЕЦ Белене да бъде построен за работа с руски реактори с американски турбини, френска система за сигурност… а за всичко да платят китайците.

Не е ясно само дали Великите сили ще се чувстват удобно, затънали в корупционния гьол на площадката на АЕЦ Белене.

, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация. 

, , , ,

Хората от предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха къща от кашони пред Министерски съвет, за да напомнят, че бъдещето им е неизвестно

Снимка: Анастас Търпанов

Жителите на предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха символична къща от кашони и внесоха своите искания в Министерски съвет. Това се случи в знак на протест, че заради разширението на рудниците за въглища на Мини Марица-изток, те трябва да напуснат домовете си срещу обезщетения, които го обричат на мизерия. Датата беше избрана неслучайно — ден след Международния ден на човешките права. За съжаление, не успяха да се срещнат с нито един министър.

Когато на 1 февруари излязоха пред парламента, те бяха уверени от не един и двама депутати, че ще съдействат за намиране на решение. Близо 10 месеца по-късно, вместо решение, предстои Коледа в неизвестното за жителите на двете села. Поканата за среща към министър Теменужка Петкова все още не е приета от министъра. На първия ден от новата 2020 година се очаква да започне процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023 година.

В същото време проблемът с обезщетенията е далеч от решението си. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците получават оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя е по цени от от 2007г., а средствата за трайни насаждения са неактуализирани от 2003-та година насам.

Отделно, няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат финансовите предложения на мините. По всичко изглежда, че те сами трябва да платят икономическата, социална и психическа цена за разширяването на рудника.
Дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и много собственици се отказват, приемайки каквото им се предложи.
Семействата, които са останали обаче, не искат да се отказват. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят жизнения стандарт, за който са се блъскали и градили цял живот.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. Лева. Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала части от стотинката от сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

Министерски съвет може да направи много неща за Бели бряг. Ето няколко примера:

1. Министрите могат да се запознаят отблизо с казуса на изселваното село.

2. Министрите могат да съдействат за среща между жителите на Бели бряг и министър Теменужка Петкова.

3. МС може да гласува промяна на наредбата за компенсация от загуба на продукция от трайни насаждения при принудително отчуждаване – същата трябва да може да се самоактуализира с промяната на пазарните цени. Към момента последно е променяна првез 2003г.

4. МС може да съдейства Мини Марица изток да променят цените, по които лимитират изкупната цена на земеделска земя. Изкупната цена е лимитирана с решение на борда на ММИ по нива от 2007г.

5. МС може да вземе решение за участие на България в Платформата за справедлив преход, за да има повече икономически алтернативи за зависимите от въглища региони.

, , , ,

В Международния ден за човешки права: Хората от изселваните села Бели бряг и Трояново отново в София

Покана
сряда, 11.12.2019 г.
09:30 часа
пред Министерски съвет, бул. „Дондуков“, № 1
Къща от кашони пред Министерски съвет в Международния ден за човешки права ще построят няколко представители от изселваните села Бели бряг и Трояново. С нея напомнят, че им предстои тягостна Коледа. От 1 януари 2020г се очаква да стартира процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023г., поради разширяването на „Мини Марица изток“. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците имат оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя към мините е лимитирана по цени от 2007г. Средствата, които получават за трайните си насаждения се ръководят от наредба, неактуализирана от 2003та година насам. Няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат офертата на мините. Вероятно те ще трябва да си тръгнат, понасяйки всички неудобства и допълнителни разходи по осигуряване на новото си жилище другаде изцяло за своя сметка.

С кашоните, символ на преместването на домовете, хората от Бели бряг напомнят, че по техният казус няма справедливо решение. Поне 4 пъти са искали официално среща с Министъра на енергетиката, Теменужка Петкова, и желанието им бе прието. Утре те ще се обърнат към премиера Бойко Борисов и ще накарат Министерски съвет да забележи, че там, между Раднево и Гълъбово, хората имат само невъзможни за живеене домове.

На 1 февруари бяха в София.

През лятото пратиха писмо с искания.

И до сега не получават друго освен една недостатъчна торба с пари.

Тъй като в момента тече и световната среща за климата в Мадрид и с всяка изминала година става все по-ясно, че въглищата нямат никакво бъдеще в Европа, а и по света, освен краткосрочно и средносрочно, от За Земята припомняме с непълен списък, че живеем в държава с тежка зависимост от въглищната индустрия и с много казуси з нарушени човешки и вещни права от същата тази индустрия:

1. Град Гълъбово е единствения в ЕС, в който жителите са изложени на наднормени нива на серни оксиди и други замърсители, а властите само повтарят, че проблем няма.

2. Жителите на Голямо село, буквално прилепено към ТЕЦ Бобов дол, са изложени на постоянни нива на прах и други замърсители от централа, която почти не сме засичали да работи в нормален технически режим през последните години, , а властите само повтарят, че проблем няма.

3. Град Перник се бори с планове за изгаряне на отпадъци и биомаса в непреустроен ТЕЦ и с планове за утрояване на площта на шламохранилището на същия ТЕЦ все едно инсталацията ще работи за вечни времена.

4. Целият град Перник се намира върху концесионна площ – нещо, което властите могат до променят, но не правят никакво усилия. Града е обграден от зейнали открити мини, които няма кой да рекултивира и вероятно ще останат за сметка на обществения бюджет и бъдещите поколения

5. Отново в Перник, поради незаконен въгледобив бяха подкопани много къщи и през лятото на 2015г пропаднаха две и бяха засегнати още две къщи. Едно от делата за обезщетение за разрушения имот на г-жа Елка Тишкина завърши на всички български инстанции със загуба, въпреки ясните доказателства за бездействие и безстопанственост от страна на Община Перник и всички отговорни институции. Причината: законите у нас не могат ясно да определят чия е отговорността, което е чиста покана желаещи да заповядат и да изкопаят безнаказано целия град.

6. Край община Сливница, между селата Радуловци, Братушково и Бърложица бе одобрена през 2018 г нова въглищна мина. За смешна концесионна такса, ще бъдат засегнати имотите и препитанието на фермери и местни хора, а водоснабдяването на две села може да бъде поставено под заплаха. Делото срещу тази мина ще се разглежда на 20 март 2020г.

7. Министерски съвет и Министерство на енергетиката отказват да преразгледат статута на обекти с национално значение на някои въглищни мини и ТЕЦове, въпреки че те отдавна за изживели живота си – такива например за мините около гр Бобов дол, ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Брикел. Така едни икономически почти мъртви субекти често се охраняват, а и се поддържат живи с държавен чадър и със средства на данъкоплатеца и се прави невъзможно изследването на тяхната икономическа жизнеспособност и провеждането на дебат за тяхното бъдеще.

, ,

Стартираме нова информационна кампания за намаляване на замърсяването на въздуха от горене на дърва

Днес започнахме информационна кампания с нови материали за намаляване на замърсяването от битовото отопление с твърди грива. Домакин на старта на кампанията е район Овча купел в столицата. За кампанията съвместно с сме изработили информационни плакати, брошурa и видео. От тях гражданите ще разберат не само за вредните ефекти от изгарянето на дърва за отопление, но и възможните действия, с които да предотвратят или намалят замърсяването.

Дървесината може да бъде добра алтернатива на отоплението с нафта, газ или въглища. Когато се изгаря дървесина, обаче, се изхвърлят големи количества сажди, фини прахови частици (ФПЧ), бензопирен и други  полиароматни циклични въглеводороди, които са опасни за здравето, особено на тези, които ги използват в дома си. Остарелите печки, неправилното им използване, горенето на влажни или боядисани дърва засилват проблема. Поради това отоплението с дървесина е приемливо от гл.т. на здравето, само ако е с уреди, които имат сравнително ниски емисии на ФПЧ и се използват сухи дърва, пелети или брикети. Съветваме хората да преминат на други, по-чисти форми на отопление или поне да направят максималното, ако се топлят на дърва, за да става то по по-чист начин. Важно е за здравето ни! А и това няма да се отрази негативно на бюджета на домакинствата, защото в повечето случаи инвестицията ще бъде за уреди и гориво с по-висока ефективност, а от там – за по-малки или еднакви сметки за отопление.

Препоръчваме домакинствата да се поинтересуват за алтернативи на отоплението си, например програмите на редица общини за подмяна на уредите или пък националните програми за енергийна ефективност, с които могат да подменят печките си или да подобрят изолацията на жилищата си, за да намалят необходимите количества дърва, а от там и замърсяването. Ако не сменят начина си на отопление, съветваме домакинствата да се запасят с достатъчно дърва, така че да могат да ги оставят да изсъхнат под навес за поне една година, за да постигнат нормативното изискване да бъдат с влажност до 30%, а по-добре и по-малка. Дори това как разпалваме печката си, как я отваряме за зареждане и други подобни детайли от боравенето с нея са важни, за да замърсяваме по-малко домовете си и въздуха навън. В материалите са включили конкретни съвети по тези теми.

 

, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Среща на кметове за справедлив енергиен преход

В За Земята работим от години по темата за необходимостта от енергиен преход в България и Европа. Отдавна мина времето за спорове и разяснителни кампании.

Необходими са конкретни действия на европейско,  национално и регионално ниво.

В средата на септември се проведе двудневен форум на кметове от европейски въгледобивни региони , в гр.Вайсвасер (в Лузатия, един от най-големите въгледобивни лигнитни региони в Източна  Германия), на който взеха участие 15 кмета от 7 държави (България, Гърция, Румъния, Босна и Херцеговина, Чехия, Полша и Германия). 

Инициативата за срещата на кметовете от въгледобивните региони бе предложена от община Козани- Гърция и WWF Германия, по проект EUKI, финансиран от германското министерство на околната среда

Участниците инициираха и подписаха обща декларация за справедлив енергиен приход от въглищната зависимост, с ясно и силно послание  за активни действия, подкрепа и финансиране, както на национално, така и на европейско ниво. 

Бяха изпратени покани до над 20 български кмета на населени места свързани с въгледобивната индустрия.

За съжаление, поради оказван от години политически и икономически  натиск върху общините по темата за енергийния преход и алтернативно икономическо развитие на регионите, само кмета на Бобовдол, г-жа Величкова, се съгласи да участва и да се опита да потърси решения за проблемите на региона съвместно с колегите си от други 6 страни .

Целта на този натиск е да бъдат държани в икономическа зависимост от олигарси и политици   общините и жителите на тези региони.

На форума  г-жа Елза Величкова, активно постави въпросът за осигуряване на финансиране  за справяне с проблемите с високата безработица в общината, след съкращенията на миньори в края на 2018 г., и затварянето на последните подземни въгледобивни мини.

Кметовете имаха работна среща и обща пресконференция с немския министър на околната среда – г-жа Свеня Шулце, при засилен интерес от медиите в Германия. Шулце заяви твърдата си подкрепа за активна промяна на европейските политики, за политическа подкрепа на  справедливия преход и достатъчно средства да бъдат осигурени. Този ресор попада сред трите основни политически приоритета на ЕК, за предстоящия и мандат. 

Инициативата ще продължи да набира подкрепа на кметовете от въгледобивните региони, и ще бъде представена на предстоящата работна среща на платформата на въглищните райони в преход в средата на октомври.

Следващият  форум на кметовете ще бъде  през 2020 г. в Полша, а през 2021 г. срещата ще се организира в България.

, ,

Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени

Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!

Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.

Цели

Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.

Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.

Описание на курса

Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.

Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа  видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача. 

Основните теми, покрити в лекциите, са следните: 

Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост,  Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата 

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. 

След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.

Вижте ClimAlt програмата на курса

 

Критерии за допустимост

Обучението търси младежи, които:

  • са между 18 и 30 години
  • се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит) 
  • владеят английски на ниво B1 
  • заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението 
  • ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс 

Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса

Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.

Как да кандидатствате

Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.

Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.

 

За повече информация:

www.climaltproject.eu 

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/2569180783102618/

https://www.facebook.com/ClimAltProject/

https://www.facebook.com/ZaZemyata/

https://www.facebook.com/mladi.za.zemiata/

, , , , ,

Съдът решава дали бъдещето на Гълъбово включва изгаряне на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

Дали изгарянето на отпадъци в ТЕЦ  „Брикел“ може да започне без анализ как ще се отрази на хората и природата? Започва обратното броене до окончателното решение на съда, а днес беше последното изслушване на двете страни по делото. Прави впечатление, че експертизата, поръчана от съда, е изключително позитивна към това част от горивото на въглища да бъде заменено с биомаса, RDF и нефтошисти. И то на фона на поредно превишаване на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово този уикенд.

Практиката показва, че централите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, започват да изгарят отпадъци, възползвайки се от леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества. Под „лека процедура“ имаме предвид, че изгарянето на до 100 тона отпадъци на денонощие не изисква извършване на оценка за въздействието върху околната среда за тази дейност.

Веднъж получили зелена светлина, тези централи започват поетапно увеличаване на изгаряните обеми. Това е случаят с  „Топлофикация – Сливен“, например, която първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие.

За истинските планове на собствениците на ТЕЦ  „Брикел“ говори и изтеклото в медиите споразумение между въглищната централа и община Гълъбово, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. За момента ТЕЦ  „Брикел“ има решение от регионалната инспекция по околна среда за липса на необходимост от ОВОС само за 50 тона на денонощие. Това поставя въпроса дали увеличението на отпадъците до 500 000 тона на година ще бъде подложено на оценка на въздействието или ще се повтори порочната практика чрез първоначално по-малки количества да се заобиколи това изискване. Гълъбово  сам генерира стотици пъти по-малко , затова документът изглежда като първа стъпка към изгаряне на вносни или донесени от други общини отпадъци.

 „Безотговорно е да се разрешава изгарянето на дори минимално количество отпадъци от ТЕЦ  „Брикел“ в район като Гълъбово, който вече страда от опасни нива на замърсяването на въздуха и да се добавят допълнителни замърсители в района. Отделно, изгарянето на отпадъци трябва да бъде консултирано и с РИОСВ — Хасково, не само с това в Стара Загора, тъй като замърсяването обхваща населени места и двата района.“, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Централите, свързани с бизнесмена Ковачки твърдят, че с горене на отпадъци се подобрява качеството на въздуха, защото в отпадъците има по-малко сяра, а те и отричат наличието на емисии на диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно и централите и институциите отказват да предоставят тази информация.

Другият въпрос, който остава без отговор, е, какво ще се случва с отпадъка от изгарянето. Пепелта често носи рискове за здравето, а определените за съхранение места не се поддържат достатъчно добре. Последният случай, който предизвика гражданско възмущение беше през лятото, когато имаше прашна буря в хранилището за пепели на  „Брикел“.

 „Въпреки изказаното от институциите твърдение, че горенето на отпадъци за сметка на въглища е по-малко вредно за климата, искаме да напомним, че всеки процес на изгаряне има емисии на въглероден диоксид и съответно влияе на климата, още повече – отпадъците са продукт на изкопаеми горива. Не трябва да правим грешката да  „решаваме“ един проблем, заменяйки го с друг.“, коментира Датита Заричинова от  „За Земята“.

Встрани от конкретното дело, бъдещето на Гълъбово и всички подобни райони остава нерешено. Жителите им очакват планове за развитие отвъд въглищата, включваща замяната на съществуващите мощности с такива от възобновяеми източници. Вместо това, те са неглижирани, докато замърсяването се задълбочава и разнообразява заради замяната на въглищата с отпадъци.

, ,

„За Земята“ и „Грийнпийс“ – България в становище до министър Нено Димов: Изгарянето на отпадъци в тецове се извършва непрозрачно, а понякога — и в грубо нарушение на закона

Шест проблема около изгарянето на отпадъци в топлоелектроцентрали описахме в становище до министъра на околната среда и водите Нено Димов от Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. То е провокирано както от дългогодишната ни съдебна битка с изгарянето на отпадъци, така и от събуденото през последните месеци обществено безпокойство.

Подробният ни правен анализ показва,

че изгарянето на отпадъци се извършва в условията на непрозрачност при вземането на решенията, а в някои случаи и при грубо нарушаване на закона. Така нареченото „експериментално изгаряне“ често се случва в количества, надминаващи многократно разрешените от закона, липсва контрол на вноса и съдържанието на отпадъците. Друг често срещан проблем е системното погазване на правилата за издаване на разрешителни и последващият контрол. Неколкократно ставаме свидетели на нарушения на конкретно българско и европейско законодателство. Достъпът до информация по тези теми е изключително затруднен и често неправомерно „скрит“ зад термини като „фирмена или търговска тайна“.

 Въпреки това и независимо от активизирането на някои медии в отразяването на изгарянето на отпадъци в тецове, до момента Министерство на околната среда и водите, която е водещата и най-висшестояща отговорна институция,

предпочита да не се намесва активно, изчаквайки проблемът да загуби актуалност.

Във въпросите си изтъкваме, че отговорни за спазването на закона са държавни органи и агенции, подчинени на министъра, включително и администрацията на Министерство на околната среда и водите. Следователно бездействието, на което става свидетел обществото ни, е директен отказ от отговорност. „Вие сте лицето, което разполага с власт да спре беззаконието и да накаже виновните, както и да защити здравето и живота на българските граждани.“, се казва още в писмото до министър Димов.

Следва пълният текст на писмото по-долу.
Снимка: Грег Макневин

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [414.26 KB]

, ,

Писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И

ВОДИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Искане за демонстриране на лидерство в областта на климата на предстоящата среща за действия в областта на климата в Ню Йорк на 23 септември, организирана от генералния секретар на ООН

Уважаеми г-н министър-председател,

Огромни пожари бушуват от Амазония през Африка до Арктика. Ураганите и сушите отнемат живота и поминъка на мнозина. Времето ни да действаме ефективно изтича.

Междувременно стотици европейски младежи и граждани излязоха на улицата, за да поискат действията за климата да бъдат посрещнати с реалната им спешност и сериозност.

В седмицата 20-27 септември ще се проведе серия от глобални климатични мобилизации. Милиони ще излязат от работа и от домовете си в подкрепа на исканията на младежите от Петъци за бъдеще / Fridays For Future за преустановяване на използването на изкопаеми горива в отговор на световната криза с климата. В България също ще има климатични стачки.

На 21 септември ще се състои първата по рода си Младежка среща на върха на ООН по въпросите за климата в Ню Йорк. Историческото събитие ще бъде платформа за млади лидери, които ръководят действия в областта на климата, да покажат своите решения пред Организацията на обединените нации, своите връстници климатични лидери и да влязат в контакт с лицата, вземащи решения за климата – определящият въпрос на нашето време. Това ще бъде най-голямото събиране на млади лидери по климата в историята на ООН, като ще има и български участник, избран от кандидатствалите над 7000 млади хора на възраст между 18 и 29 години – Радостина Славкова от екологично сдружение „За Земята“и младежката мрежа „Млади За Земята“. Радостина е един от 100-те млади хора от цял ​​свят, избрани да присъстват на срещата на върха, след като са показали своята ангажираност за справяне с климатичната криза и демонстрирали лидерство в търсенето на решения.

Вие лично играете важна роля за разрешаване на климатичния срив, пред който е изправен светът ни.

В същата седмица, на 23 септември като част от световните лидери сте поканен на среща на върха по въпросите на климата в Ню Йорк, организирана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, за справяне с глобалната климатична криза.

Тази среща е от решаващо значение за разрешаването на климатичната криза, защото времето е всичко с което разполагаме. Спешното намаляване на емисиите трябва да започне да се случва от този момент. Научният консенсус подчертава множеството опасности от всяко по-нататъшно забавяне.

Генералният секретар на ООН призова лидерите да отидат в Ню Йорк на 23 септември с конкретни и реалистични предложения за увеличаване на техните национално определени приноси (NDC) до 2030 г. в съответствие с намаляването на емисиите на парникови газове с 45 на сто за следващото десетилетие, до 2050 г. да се достигнат нулеви емисии.

Широк кръг от заинтересовани страни очакват ЕС да обяви на срещата на върха на ООН увеличение на NDC – включително и самият генерален секретар.

Именно тези индивидуални съобщения и конкретни обещания за амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, ще определят успеха на срещата на върха, тъй като няма да има съвместно изявление след нея. Политическият импулс за конкретни, смели ангажименти нараства. След призива на генералния секретар на ООН, новоизбраният президент на Европейската комисия и германският канцлер изразиха своята подкрепа за увеличаване на климатичната цел на ЕС през 2030 г. до 55%. Въпреки това, за да остане на пътя от 1,5 °C, ЕС трябва да приеме цел за 2030 г. от поне 65% като свой справедлив и достижим дял.

В светлината на необходимостта ЕС да бъде лидер и да представи ревизиран принос в началото на 2020 г., заради неотложността да се действа, и продължаващите мобилизации на гражданите и вследствие на увеличаване на видимостта на въздействието на изменението на климата в Европа и по света, ЕС трябва бързо да се захване за работа и да постигне още повече – въглеродна неутралност до 2040 г. и цел за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. с най-малко 65%.

Някои европейски държави като Германия, Норвегия, Франция и Обединеното кралство, наскоро поеха ангажимент да удвоят вноските си към Зеления климатичен фонд (GCF), който подпомага по-бедните страни за развитие на климатични проекти. В Ню Йорк се очаква и други държави (особено европейски), да удвоят вноските си или да направят първите си вноски, ако не са се ангажирали досега. Те трябва да изпратят ясен сигнал, че средствата в GCF се увеличават, за да се даде на развиващите се страни увереността, необходима им за увеличаване на целите им до 2020 г. в съответствие с пътя към 1,5 ° C.

Вече заявените национални приноси от държавите страни по Парижкото споразумение дори надхвърлят първоначалната цел от ограничаване на средните глобални температури до 2 ° С. При повишение с повече от 1.5 ° С, учените от Междуправителствения панел за климатичните промени се опасяват от настъпване на необратими промени в природните цикли и взаимодопълващи се бедствия. Половин градус разлика може да има фатални последствия за чувствителни екосистеми като кораловите рифове, както и значително да увеличи рисковете свързани с наводнения, супер-суши, супер-урагани с многобройни човешки жертви и финансови загуби, най-вече в развиващите се държави, но и в развитите.

В идеалния случай резултатите от срещата на върха на ООН за климата включват:

● ЕС се присъединява към коалиция от държави, които обявяват намеренията си да увеличат своите национално определени приноси (NDCs) до 2020 г.

● възможно най-много отделни държави-членки на ЕС дават изявления за ангажимента си ЕС да увеличи значително кумулативния му принос (NDCs)

● Други осезаеми ангажименти, включително за годишно финансиране на Зеления климатичен фонд, за чист енергиен преход отвъд въглищата и др.)

Припомняме, че на заседание на Европейския съвет през юни лидерите на ЕС отложихте приемането на цел нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и се договорихте то да бъде финализирано преди края на годината. Затова и бе възложено на Съвета (финландското председателство) и на Комисията да работят по „условията, стимулите и рамката с благоприятстващи условия “за преход към въглеродно-неутрален ЕС в съответствие с Парижкото споразумение.

Както знаете, България има важна и отговорна роля като държава членка на ЕС:

В процес на подготовка са националните планове ”Климат и енергетика“. Те задават рамката на развитие към 2030 г., които трябва да изпълнят ангажиментите поети във връзка с Парижкото споразумение за климата. 

Българската енергетика, основана на въглища има основен принос към нашия отрицателен климатичен отпечатък. Докато производството на собствена енергия бавно и сигурно се превръща в право на гражданите на ЕС, България не показва визия за тази енергийна революция. България изостава по отношение на амбицията си спрямо плана, стана ясно от изпратения до ЕК проект на документ.

Нито има планове за проекти, организирани от общности, енергийни кооперативи и енергийни граждани/едновременно производители и консуматори („prosumers“).

В българския план производството на електроенергия от ВЕИ остава почти непроменено, докато ръст се наблюдава само при възобновяемата топлинна енергия и използването на биомаса (която и в момента масово се използва за отопление в неефективни и морално остарели уреди), останалите държави инвестират във ВЕИ и висока енергийна ефективност. От друга страна приоритизирането на енергията от биомаса в първичното енергопотребление е едно добро дългосрочно решение.

Належаща е нуждата от включване в плана на мерки и политики за малки ВЕИ базирани на мястото на потребление, както и за преодоляване на пречките пред включването им в енергийния пазар като производители. Постигането на енергийна независимост на индустрията и домакинствата чрез енергийна ефективност и ВЕИ е сред примерите за адаптационни мярки, каквито трябва да се предприемат паралелно с изпълението на мерки за смекчаване на въздействието от климатичните промени.

Освен с основното ни искане за повишаване на амбицията в българския план “Климат и Енергетика” искаме и следното от българските управляващи:

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. за комплекса „Марица-изток“ (за „Брикел“ ЕАД и ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД с незабавно действие):

1. Приемане на крайна дата за извеждане на въглищата от енергийния микс на България, не по-късно от 2030-та година, съгласно препоръките на Специалния доклад при покачването на температурата с 1.5 С на Междуправителствения панел от учени за намаляването до 1/3 на употребата на въглища в света.

2. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“.

3. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица-изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона“ (без този на „Брикел“ ЕАД).

4. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

5. Приемане на решение на Министерския съвет за премахване на статута на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД като стратегически обект за националната сигурност и как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на дружеството.

6. Предвиждане на достатъчно средства за адекватно обезщетение на собствениците на недвижими имоти и на земеделците в предвидените за ликвидация села Бели бряг и Трояново, които от години живеят като обречени, но за които дори не е съгласувана крайна дата за преселване нито адекватен план за преселване и компенсации.

7. Предвиждане на програми за преквалификация и предприемачество на хората в региона с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика. Преди това, създаване на адекватен профил на заетостта в комплекса „Марица-изток“ и преценка на нуждите на хората – например колко са в предпенсионна възраст, за да им се осигури нужната сигурност до пенсиониране.

8. Разследване и прекратяване на порочните политически и бизнес практики в дейността на комплекса „Марица-изток“ и в регион Стара Загора, които според редица запознати водят до монополни практики и картелиране на големия бизнес в региона и са основна спънка пред адекватното му развитие през последните години.

9. В случай, че се предвижда разрешаването на изключения от новите правила за емисиите на замърсители като серни диоксиди и живак в атмосферата (т.нар. дерогации) за някои ТЕЦ в комплекса, те трябва да са краткосрочни, колкото да позволят адекватна адаптация на енергийната система, и да са с ясна договореност, че централите затварят след изтичане на дадените дерогации без допълнителни отстъпки и отсрочки. Позицията ни е, че дерогации по принцип не трябва да се осигуряват, защото страната ни системно не изпълнява ангажиментите, които поема при даване на отстъпки.

Допускането на поредни отстъпки трябва да бъде обект на изключителни условия и при ясни планове за действие и реформи. Изключения от нормите за живак пък не бива да се допускат при никакви условия.

10. Таргетиране на енергийната бедност на домакинствата в цялата страна, които използват ниско-ефективни системи за отопление. Това да се случи чрез програми за подмяна на отоплението и по-разумни енергийни помощи, които стимулират енергийна ефективност и преминаване към по-ефективно отопление. Отоплението на домакинствата и подгряването на битова гореща вода води до най-голямата енергийна консумация в страната. Това от своя страна води до сезонни пикове на енергопотребление, които изискват целогодишно дотиране на мощности и на студен резерв. Ако страната иска да върви по пътя на чисто енергийно бъдеще, тези пикове трябва да бъдат постепенно овладени.

Трябва се приоритизира климатичната адаптация на крайните потребители и особено на енергийно бедните, като се премахнат съществуващите на практика пречки те да участват в енергийния пазар като доставчици на енергия от микро ВЕИ, както и да се облекчи режимът на присъединяване и изкупуване на енергия.

За успеха на срещата за климата и с цел запазването на благоприятни условия за живот за сегашното и бъдещите поколения, ЕС и всички други развити страни отделящи големи количества парникови газове трябва ясно да покажат на срещата, че са готови да изпълнят справедливия си и изпълним дял от всеобщото усилие за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 ° C.

Светът се нуждае от лидерството на ЕС за пореден път, за да подкрепи глобалния импулс, който може да осигури намаляване на емисиите и климатична справедливост, които съответстват на научния императив и безопасното бъдеще на обитателите на тази планета.

Надяваме се да видим смело лидерство от страна на ЕС. Този път е по-важно от всякога.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“

За Земята – Приятели на Земята България

Тел: 029431123

Радостина Славкова

Координатор „Енергия и климат“ и младежка мрежа „Млади За Земята“

r.slavkova@zazemiata.org

Генади Кондарев

Координатор на кампанията “Обществените средства в полза на устойчивото развитие”

genady.kondarev@zazemiata.org

Тодор Тодоров

Координатор „Справедлив енергиен преход“

t.todorov@zazemiata.org

Тодор Славов

todor@zazemiata.org

Координатор „Енергия и климат“

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

,

България отново на съд за неспазване на законодателството за чист въздух на ЕС, този път заради тецовете на въглища

Страната ни системно отказва да защити правото на чист въздух на гражданите и
Европейската комисия започва поредна процедура срещу България в Европейския съд. Този път — за неспазване на пределно допустимите стойности за серен диоксид (SO2), чийто източник е горенето на въглища в топлоелектрически централи. От години данните показват трайно завишаване на допустимите почасови и дневни стойности в района на четирите топлоелектроцентрали от Маришкия басейн, като ТЕЦ Марица изток 2 се сочи като основен източник на замърсяването. [1]

Както неколкократно „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ алармират, на този фон Министерство на околна среда [2] даде безсрочно изключение от новите правила за емисиите от централите (т.нар. дерогация) точно за серен диоксид на Марица изток 2. Така централата има зелена светлина да не спазва пределно допустимите стойности, което може да доведе до налагането на поредната глоба за държавата.
„От една страна гражданите ще продължат да плащат здравната цена за бездействието на политиците, а от друга – ще плащат и за финансовите последици от тези нарушения като данъкоплатци. Двете американски централи и „Брикел“ ЕАД, свързвана с Христо Ковачки, също са се наредили на опашката за дерогации.
Позицията на МОСВ от днес по темата по никакъв начин не адресира същността на проблема със замърсяването със серен диоксид – а именно, необходимостта от план за поетапно излизане от зависимостта от въглищата,“ коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите при определени условия.
„Новото дело срещу България е много силен сигнал за нуждата от спешни мерки спрямо централите в района, които да гарантират спазване на екологичното законодателство. То потвърждава и твърдението ни, че дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 е предоставена в нарушение на правилото условията в разрешителното да гарантират спазване на еконормите,“ коментира адвокат Регина Стоилова от „За Земята“.

Това е второ дело срещу България за неспазване на законодателството за чистота на въздуха. Припомняме, че страната ни беше осъдена през април 2017 г. заради високи стойности за фини прахови частици — ФПЧ10.
Решението е част от предприетите днес активни действия на Комисията с цел защита на здравето на гражданите от лошото качество на въздуха съгласно насоките в съобщението на Комисията от май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички“. Подобна процедура е започната и срещу Испания, но за неспазване на нормите за азотен диоксид.

[1] Информация за надвишаване на емисиите на серни диоксиди е видима от данните, предоставяни от Регионална инспекция по околна среда – Стара Загора:
Такава справка може да се направи и от програмата за въздуха на град Гълъбово.

 

[2] Дерогации могат да бъдат дадени на централите с актуализиране на комплексните им разрешителни от Изпълнителната агенция по околна среда, която е подопечна на Министерство на околната среда и водите.

, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock

,

Словакия обяви край на въглищата, а България “вижда” перспектива в тях още 60 години

Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.

Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.

Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за
въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.

Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година . Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите
страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.

Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.

[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук .
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и “За Земята”. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които “За Земята” включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

, , , , ,

Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция

Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.

Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.

Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.

Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.

Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.

Плановете за климат и енергетика в целия ЕС

ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).

Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.

Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.

Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.

ClimAlt - Да създадем План Б
,

Климатичните промени в онлайн курс от тази есен

Екологично сдружение “За Земята” и Млади За Земята продължаваме работата си по темата “младежи и климатични промени” заедно с част от партньорите ни от международната младежка кампания #Climate Changing Me (A Sud и Navdanya International от Италия). Разработените образователни материали от #Climate Changing Me са достъпни на http://campaign.youthforclimate.net/bg/.

Новата ни инициатива се казва ClimAlt <http://climaltproject.eu/> и цели повишаване на осведомеността на младите хора относно изменението на климата и възможните решения. В продължение на две години до декември 2020 г. ще предлагаме обучителни дейности за младежи, младежки работници и обучители, заедно с партньорите ни A Sud (Италия), DOOR (Хърватия), Navdanya International (Италия) и Play Agency (Дания).

Тази есен търсим мотивирани млади хора на възраст между 20 и 30 години, които да се включат в първото издание на 32-часов онлайн курс относно причините, въздействията и възможните алтернативи на изменението на климата.

В курса, воден от международни специалисти по многообразните теми, ще придобием по-задълбочени и широкоспектърни познания относно причините и последиците от изменението на климата. Ще изследваме и споделяме конкретни примери за алтернативни икономически модели на развитие и ще анализираме социално-екологичните фактори на промяната. Разглеждайки и обсъждайки различни възможни решения, ще ставаме по-подготвени и способни да създаваме или да участваме в положителната промяна.

Първоначално целим да наберем двадесет и пет участника, впоследствие курсът ще бъде свободно достъпен за всички желаещи.

Записването за онлайн курса започва от есента на 2019 г. чрез уебсайта на ClimAlt:
http://climaltproject.eu. Очаквайте скоро!

Повече относно ClimAlt

  • Курсът ще бъде достъпен на 4 езика (български, хърватски, английски и италиански) и проведен с 100 младежи от различни страни в Европа между ноември 2019 г. и януари 2020 г. От този момент целият курс ще бъде свободно достъпен на 4 езика от уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu.
  • Обучението ще бъде допълнено от 4 задълбочени уебинара, отворени за обществеността, с акцент върху алтернативни устойчиви модели в различните страни.
  • Разработваме и образователна игра за младите хора, с която да проверят знанията и компетенциите, придобити по време на обучението.
  • Всички обучителни материали и изводи от проекта ще бъдат споделени в интернет, а също и чрез 4 публични събития, целящи да вдъхновят обществеността и да достигнат до повече хора.

Повече подробности, новини и полезни материали по темата търсете на уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2021 г.

Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2020 г.

,

България трябва да има по-амбициозни цели за декарбонизация на икономиката

Срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни е важна за България и бъдещото й развитие. Докато светът настоява за декарбонизация на икономиката, нашата страна се държи, все едно въглищата ще са с нас завинаги. Междувременно пропуска възможности за участие в програми и финансиране.

Защо трябва да грабнем момента? Прочетете в документа по-долу: 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [386.26 KB]