Идеи за сградно обновяване и чисто отопление за зелено бъдеще — заповядайте на международна конференция „Чиста енергия за хората“

Заповядайте на шестото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, което ще се проведе между 24.04.2023 г. и 28.04.2023 г. За втора поредна година E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network се присъединяват като партньори към основните организатори от Екологично Сдружение „За Земята“.

Конференцията поставя акцент върху възможността домакинствата, етажната собственост и общините да планират и финансират въвеждането на чисто отопление. Специален фокус на участниците са решения, които включват сградно обновяване, термопомпи и слънчева енергия. Разглеждаме бъдещето и на централното отопление и охлаждане чрез различни форми на участие на ниво община, райони и собственици. Разбира се, търсим вдъхновение в европейските и националните политики и подробно разглеждаме и финансовите инструменти и програми, ориентирани към домакинствата.

Участници от цяла Европа ще споделят опита си в създаването на достъпни решения, които биха могли да осигурят чисто и зелено бъдеще. Конференцията предоставя на експерти и вземащите решения платформа за обсъждане на предизвикателствата и възможностите в контекста на европейските усилия за декарбонизация на сградния фонд и отоплителния сектор.

Достъпът е безплатен след регистрация.
Следете страницата на конференцията за актуалната програма.

Събитието във Facebook
Събитието в LinkedIn

Очакваме ви!

/by

Доклад настоява за повече финансови стимули за ВЕИ за домакинствата

Финансова подкрепа, качествено техническо съдействие в сградното обновяване, преодоляване на зависимостта към изкопаемите горива и край на субсидиите за тях.  това са основните заключения на доклада на Climate Action Network (CAN) Europe — “Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!”, посветен на отоплението на жилища с възобновяеми източници.

В изследването се посочва, че неефективните политики на национално и европейско ниво не могат да отговорят на потребителското търсене. Все повече домакинства се опитват да намалят потреблението на енергия и разходите за нея. Въпреки това съществуват редица икономически и неикономически пречки както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането на щадящи природата отоплителни решения.

“Наблюденията ни показват непрекъснато засилващ се интерес в обществото ни към намаляване на отпечатъка на отоплителните системи върху природата, главно в посока чистота на въздуха в и извън жилищата. Основна пречка за повишаване на дела на ВЕИ в отоплението остава ниската покупателна способност на българите, но тя може да бъде преодоляна с работещи финансови стимули.”, казва Светослав Стойков от “За Земята”.

В България също липсва информация как потребителите могат да спестят енергия и да  преминат към по-чисти източници на отопление и охлаждане. За да помогне на домакинствата и малкия бизнес с изпитани и работещи решения, Екологично сдружение “За Земята” за шести пореден път инициира международната конференция “Чиста енергия за хората”, която ще се състои между 24 и 28 април. И тази година събитието е онлайн и достъпът е достъпен с безплатна регистрация.

В България малък процент от изкопаемия газ се използва за отопление в домовете, консумацията е предимно за индустриални цели, в бита големият проблем са въглищата и дървата.

Въпреки мащабните европрограми, които в имат за цел да финансират преодоляването на зависимостта към изкопаемите горива, докладът описва напредъка като бавен. Европейската комисия се опитва да поправи това с плана си „REPowerEU“, който цели да удвои броя на термопомпи в ЕС до 2030 г. Европейските правителства

продължават да плащат милиони под формата на субсидии за инсталиране на нови котли на изкопаем газ в домовете.

В България няма широкомащабни работещи програми на национално ниво, които да адресират повишаване на нивата на енергийна ефективност, и подмяна на неефективни и замърсяващи отоплителни уреди в еднофамилните сгради. В еднофамилни сгради живеят около половината от гражданите на България, които на практика са оставени от управляващите  да се справят самостоятелно с нарастващите цени на енергоносителите.

Пълният доклад „Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!“

/by
,

КОД: Зелено – Климатични промени и какво означава целта 1,5°С? Заповядайте на 30 март в Клуб на пътешественика

Каним ви на откриващото събитие по проекта ни „Заедно за 1,5” по програма LIFE, с което гостуваме на мартенското издание на инициативата КОД: Зелено. Очакваме ви на 30 март, четвъртък, от 19:00 ч. в Клуба на пътешественика на ул. Сердика 19 в София. Подробности тук!
Ще си говорим за климатичните промени и какво означава целта 1,5°С от Парижкото споразумение за климата.

Други въпроси, на които ще отговорим:

  • Какви са разликите при различни градуси затопляне?
  • Какво казва науката за климата?
  • На прав път ли сме за постигане на целта, в България и по света?
  • Кога започва адаптацията към климатичните промени?
За да направим срещата ни още по-интересна и полезна, ще ни помогне и „Климатична фреска“ — настолна игра с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Благодарение на нея участниците преминават през увлекателен процес, който им помага да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата.
***
TogetherFor1.5 или „Заедно За 1,5” е паневропейски проект по програма LIFE, който цели да приведе действията на ЕС в областта на климата в съответствие с целта от затопляне не повече от 1,5°, поставена от Парижкото споразумение. В рамките на проекта ще направим преглед на климатичните и енергийни инициативи на национално и европейско ниво и финализирането и прилагането на законодателния пакет “Подготвени за цел 55” и RePowerEU; преразглеждането на Интегрираните планове в областта на климата и енергетиката (ИНПЕК); и преразглеждането на националните Дългосрочни стратегии за декарбонизация до 2050 г. (LTS).
Тези политически процеси на национално и европейско ниво са възможност за социална и икономическа трансформация, която значително може да ускори прехода на ЕС към климатична неутралност с помощта на инструментите за финансиране на Евросъюза.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
, ,

Stara Zagora and the region between the ‘bright’ coal past and the green future

In February and March, Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) organised several events in Stara Zagora and Galabovo, dedicated to the just energy transition and the opportunities it provides for the development of the region. The meetings were attended by stakeholders who have so far been absent from the dialogue, but whose voice is key for the future of the region – representatives of the civil society, of the small and medium enterprises, academics from the Thracian University. Despite the efforts to foster a dialogue between business, civil society, academia and the institutions, the absence of the municipality, which was invited but did not attend the meetings, was notable.

Our organisation and participation in these events, as well as in events organised by other civil society organisations, are part of our information campaign in the coal regions on the topic of just energy transition, the Territorial Just Transition Plans (TJTP) and the opportunities they provide for the overall development of the coal regions. 

The information campaign is, in fact, part of the government’s core obligations in relation to the Just Transition Mechanism, rather than an obligation of the NGO sector. 

Unfortunately, we have seen the absence of such a campaign at the national level, with the President, government and politicians instead preferring to focus on fighting for people’s votes in yet another snap general election (the fifth in two years).

The main problem in the coal regions is the lack of transparency in decision-making, the lack of information, which is a responsibility of the government. There is no way to have a successful energy transition, if people do not have information about what this transition is and how it will impact them, there is no information about the potential for positive change. All that is heard is what is in the media – the threats of the representatives of the mines, the thermal power plants and the accompanying voices of the syndicates and politicians that with the transition away from coal, people will be left without jobs and with no prospects. 

During the protest against the pollution from the Brickell TPP and the Maritza 3 TPP in September last year.

At the meetings, we noticed a very different sentiment from what is being presented in the media as ‘people’s opinions’ – in fact, the moment they get information, people become more open to change and start thinking about alternative solutions and the development of other industries. The claim that there will be no jobs and people will be left on the streets also proved to be untrue. Representatives from the Employers’ Club, the Thracian University, the Chamber of Builders, and people from the enterprises in the area all say that they have an issue with finding staff. That then is to say, there are jobs, but the workforce has been absorbed by the mines. If investment in the industrial zone were not stopped, it has the potential to develop and therefore to attract more new businesses with new job opportunities. 

When we presented the real guidelines in the draft for the Territorial Just Transition Plan for Stara Zagora and the region, and the highlights from the Just Transition Fund, we noticed that for most representatives of the civil society, the small and medium enterprises, this was new information. For two years politicians and the different governments had not found it necessary to ask the people in the region what their suggestions and preferences are. This is a huge loss of public energy, of the prospect of using people’s expertise in favour of producing better territorial plans, tailored to the specificities of the region. 

Even though there is a historical attachment to the coal industry, it is far from the only thing in the region. People are proud of their cultural and historical heritage which they want to develop, as well as with their fertile lands that have potential for development. There is a recognition that all other industries have been disrupted at the expense of mine development. 

During the protest against the pollution from the Brickell TPP and the Maritza 3 TPP in September last year.

At our meeting in Galabovo, one of the most affected places, people were unanimous that no government representatives or politicians had come to them to inform them about the territorial plans or to ask them about their opinions. The confusion of the roles of the non-governmental sector and the government on their part proved that people need to hold someone accountable for this lack of transparency. The positions of the local citizens refuted the claims of politicians and trade unions that everyone in the region wants for the mines and TPP Brikel to continue to operate – an important highlight was that everyone was against Brikel, which is poisoning people in the town, although a large part of the lives of the participants in the meetings has passed there. All examples of corruption and illegal pollution of the region by this power plant are known, as well as the cover-up of the problems by the responsible authorities. Any politician that goes to Galabovo and promises to preserve jobs in TPP Brikel should know that he is promising to continue poisoning people with air rich in various chemical compounds based on sulphur and nitrogen, that are harmful to them. 

The lack of vision and strategy at a level further than the next elections was demonstrated by politicians, as the necessary reforms in the energy sector which have the potential to unlock investments and open the market in Bulgaria, were sacrificed for the sake of party and oligarchic interests to preserve the status quo and the energy megaprojects. Even the loss of €98 million at the end of 2022 due to the failure to submit the Territorial Just Transition Plans also failed to awaken the sense of responsibility of the politicians. 

People are not prepared by the government for the upcoming changes in the energy sector, and it is the duty of politicians to present correct information for the opportunities that the energy transition gives to people and regions. If the government is not prepared to implement a smooth and just energy transition, to draw up quality territorial plans and send them to Brussels, the Bulgarian people will miss the opportunity to use EU funds for a smooth transition. What will happen is that economic coercion will close down the coal mines and power plants without compensation for those employed in the coal industry. 

It is high time Bulgarian politicians and governments start taking responsibility for the damage caused to society and the country’s economy as a consequence of their refusal to fulfil their obligations to reform the energy sector and for serving corrupt, oligarchic schemes. For this reason, the idea of both government and President to renegotiate the National Recovery and Resilience Plan with the European Commission without a guarantee of concrete measures and reforms, leading to an energy transition, is doomed to failure. Renegotiating the Plan will block and delay for months the implementation of important for the households and businesses projects such as the energy efficiency programme for multi-family residential buildings, the programme for individual RES capacities and batteries for businesses and others, which will actually reduce the bills of the households and businesses, as well as our energy dependence on foreign fossil fuel suppliers. 

The lack of vision and strategy, as well as populism, will result in the impossibility to have a smooth, just energy transition which can lead to positive changes for both mine workers and the entire coal regions, and risks an abrupt transition the price for which we will all pay. 

Read the article in Bulgarian 

/by
,

Стара Загора и регионът между „светлото” въглищно минало и зеленото бъдеще

През февруари и март „За Земята“ организира няколко събития в Стара Загора и Гълъбово, посветени на справедливия енергиен преход и възможностите, които дава за развитие на региона. В срещите участваха заинтересованите страни, които досега отсъстваха от диалога, но чийто глас е ключов за бъдещето на региона –  представители на гражданското общество, на местния малък и среден бизнес, учени от Тракийския университет. Въпреки усилията за създаване на диалог между бизнес, гражданско общество, академичния сектор и институциите, видимо бе отсъствието на общината, която бе поканена, но отсъства от срещите. 

Организацията и участието ни в тези събития, както и в прояви, организирани от други  структури на гражданското общество, са част от нашата информационна кампания във въглищните региони на тема справедлив енергиен преход, Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и възможностите, които дават за цялостното развитие на въглищните региони.

Информационната кампания всъщност е част от основните задължения на правителството по отношение Механизма за справедлив преход, а не на неправителствения сектор.

За съжаление видяхме отсъствието на такава кампания на национално ниво, като президента, правителството и политиците предпочетоха да се съсредоточат върху борбата за гласовете на хората на поредните извънредни парламентарни избори (пети поред за 2 години). 

Във въглищните региони основният проблем е липсата на прозрачност при вземането на решения, липсата на информация, което е отговорност на правителството. Няма как да се проведе успешен енергиен преход, ако хората нямат информация за какво е този преход и как ще им се отрази, няма информация за потенциала за положителна промяна. Чува се само това, което е в медиите – заплахите на представители на мините, ТЕЦ-овете и пригласящите им  синдикати и политици, че с прехода извън въглищата, хората останат без работа и без перспектива за такава. 

По време на протеста срещу замърсяването от ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ през септември миналата година.

На срещите  забелязахме съвсем различни настроения от представените в медиите като “мнения на хората” – всъщност в момента, в който получат информация, хората стават по-отворени към промените и започват да мислят за алтернативни решения и развитие на други индустрии. Неистина се оказа и твърдението, че няма да има работа и хората ще останат на улицата. Представители на работодателите, на Тракийския университет , на Камарата на строителите, на хора от предприятия в района, всички казват, че имат проблем с намирането на кадри. Тоест, работа има, но работната ръка е погълната от мините. Ако не се спираха инвестициите и в индустриалната зона, тя има потенциал за развитие и съответно за привличане на повече нов бизнес с нови работни места.  

Когато представихме реалните насоки в предложението за териториален план на Стара Загора и региона, и акцентите от Фондът за справедлив преход, забелязахме, че за повечето представители на гражданския сектор, на малкия и среден бизнес това беше нова информация. За две години политиците и различните правителства не бяха намерили за нужно да питат хората в региона какви са техните предложения и предпочитания. Това е огромна загуба на обществена енергия, на перспектива да се използва експертизата на хората в интерес на изработването на по-качествени териториални планове, съобразени със спецификите на региона.

Макар и да има историческа привързаност към въглищната индустрия, тя далеч не е единственото нещо в региона. Хората се гордеят с културно-историческото си наследство, което искат да развият, както и с плодородните земи, които имат потенциал за развитие. Осъзнава се, че има едно разрушаване на всички останали индустрии за сметка на развитието на мините. 

По време на протеста срещу замърсяването от ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ през септември миналата година.

На срещата ни в Гълъбово, едно от най-засегнатите места, хората бяха единодушни, че никакви представители на правителството и политици не са идвали при тях да ги информират за териториалния план или да ги питат за мнението им. Смесването на ролите на неправителствения сектор и правителството от тяхна страна доказа, че хората имат необходимост да потърсят отговорност от някого заради тази липса на прозрачност. Позициите на местните граждани обориха твърденията на политици и синдикати, че всички в региона искат мините и ТЕЦ Брикел да продължат да работят – важен акцент беше, че всички бяха против работата на Брикел, която трови хората в града, макар и живота на голяма част от участниците да беше преминал там. Знайни са всички примери за корупция и незаконно замърсяване на региона от тази централа, както и замитането на проблемите от страна на отговорните органи. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел, трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух, богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Липсата на визия и стратегия на ниво по-далечно от следващите избори бе демонстрирана от политиците, като така наложителните реформи в енергийния сектор с потенциала да отпушат инвестициите и да отворят пазара в България, бяха пожертвани в името на партийно-олигархичните интереси да се запази статуквото и енергийните мегапроекти. Дори и загубата на 98 млн евро в края на 2022 г. заради неизпращането на Териториалните планове за справедлив преход също не успя да събуди чувството за отговорност на политиците. 

Хората не са подготвени от правителството за предстоящите промени в енергийния сектор, а задължение на политиците е представяне на коректна информация за възможностите, които дава на хората и регионите енергийният преход. Ако правителството не е подготвено да осъществи плавен и справедлив енергиен преход, да изготви качествени териториални планове и да ги изпрати в Брюксел, българското общество ще пропусне възможността да използва европейски средства  за плавен преход. Това, което ще се случи, е, че икономическата принуда ще затвори въглищните мини и централи без компенсации за заетите във въглищната индустрия.

Крайно време е българските политици и правителства да започнат да носят отговорност за нанесените щети на обществото и на икономиката на страната като последица от отказа им да изпълняват своите задължения за реформи в енергийния сектор и заради обслужването на корупционни, олигархични схеми. По тази причина и идеята на правителството, и президента да се предоговаря Националния план за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия без гаранция за конкретни мерки и реформи, водещи към енергиен преход, е обречена на неуспех. Предоговарянето на Плана ще блокира и забави с месеци изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките на домакинствата и бизнеса, както и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива. 

Липсата на визия и стратегия, както и популизмът ще доведат до невъзможността да се осъществи един плавен, справедлив енергиен преход, който може да доведе до положителни промени както за работещите в мините, така и за целите въглищни региони, а рискува рязък преход, чиято цена ще платим всички.

 

Към статията на английски език

/by
,

Бели бряг – обреченото село

Село Бели бряг, Старозагорско, трябва да изчезне от картата, защото в земята под него има въглища. Същата съдба очаква и съседното Трояново. Мините бавно завземат обработваемата земя на хората, а след това – самото село. Жителите на Бели бряг знаят от години, че този момент ще дойде, въпреки това са създали домове, семейства и градини на плодородната старозагорска земя. Било им е обещано, че ще получат обезщетение, което ще им позволи да продължат живота си на друго място. Но това не се случва. Обезщетенията са нищожни и не позволяват хората да закупят какъвто и да е имот на друго място.

В момента в селото няма магазин, лекар, кметство. Жителите му са затруднени да се придвижват – вече няма обществен транспорт, а улиците са кални и разбити до степен да са трудно проходими, защото не са ремонтирани с години. Ремонтите, включително и на къщите, са забранени, защото ще повишат цените на обезщетенията — нещо, което от държавните „Мини Марица-изток” ЕАД не желаят. Забранени са и погребенията, а преместването на местното гробище се бави. 

Останали са шепа хора, някои от които няма къде да отидат, други до последно не искат да напускат домовете си. Те вече трудно издържат психическото напрежение и натиска от страна на мините, които ги плашат дори с принудително изселване. Основно са възрастни хора, прекарали целия си живот в селото, свикнали на тежък селскостопански труд. 

Екологично сдружение „За Земята” подкрепя с правна помощ и консултации жителите на Бели бряг, като крайната цел е да получат справедливо обезщетение за имотите си, които да позволят да продължат живота си на друго място. Провеждани са срещи с министъра на енергетиката, включихме се и в медиационния процес на Европейската банка за възстановяване и развитие, която  е кредитор на „Мини Марица-изток” и би трябвало да подкрепи спазването на правата на собствениците. 

За съжаление, въпреки всички усилия, медиацията завърши с незадоволителни резултати за местните хора, предложените обезщетения са далеч от справедливи или адекватни за пазара. 

Междувременно сроковете за достигане на изкопните дейности до селото постоянно се променят. Първоначалната дата е 2017/2018, после става 2020, 2023 г. Последната дата за Трояново е 2035 г., докато за Бели бряг е края на 2023 г. 

Сигурно звучим като хора от друга епоха, целият свят работи за въвеждане на чиста и възобновяема енергия, а ние — за човешки животи, разбити от въгледобива. За кратко, войната в Украйна направи въглищата отново печеливши, но в момента енергията, произведена от тях, отново е скъпа и трудна за продажба. 

Тежкото наследство на въглищната индустрия остава. Местните хора понасят голямата част от това бреме, но всички ние плащаме висока здравна и екологична цена. Продължаването горенето на нискокачествени местни лигнитни въглища противоречи на икономическата логика, а вече има по-екологични и бюджетни алтернативи за производство на топло и електроенергия и нисковъглеродно развитие на въглищните региони. Време е за справедлив преход!

Бели бряг е изправено пред изселване заради въгледобив. Следващо е по-голямото съседно село Трояново, където малка част от имотите са изкупени и все още живеят множество хора. 

За тях все още може да има различно бъдеще!

 

Подкрепете справедливата борба на местните като направим възможно тяхната история да достигне до възможно най-много хора. 

Можете да ги подкрепите и като подпишете нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново.

Подкрепете постановката, така че посланието й да достигне до нова и все по-голяма публика, като разкажете за нея в социалните мрежи с хаштаг #БелиБряг и #ЗемяНаКопнежи. Пишете ни и ако имате идеи за фестивали и други партньорства.

Може да подкрепите и работата на „За Земята”, така, че с правните и комуникационните ни експерти да продължаваме да подкрепяме местните 

https://www.zazemiata.org/donate/

Видео и допълнителни материали с лични истории от с. Бели бряг 

Вижте повече за театралната постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив – едно от които с. Бели бряг.

 

/by
, ,

Каним ви на театрална постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив

„Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.“

„Земя на копнежи“ е необикновена театрална постановка, която изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата. 

Трима младежи се сблъскват с разрухата, а самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира.

Как да не се предадат на отчаянието? Дали ще устоят принципите, възпитани именно в този дом?

„Земя на копнежи“ прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома. Сценарият е вдъхновен от реалността – хората от старозагорското село Бели бряг трябва да напуснат къщите и нивите си, защото на тяхно място скоро ще има мина за въглища.

Заповядайте след края на постановката на кратка дискусия  с участието на експерти от “За Земята” за случващото се в с. Бели бряг.

„Земя на копнежи“ се реализира в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ в подкрепа на кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Вижте повече за обреченото с. Бели бряг.

Постановката се осъществява с административната подкрепа на СГС „Щастливеца“.

„Земя на копнежи“ се осъществява по идея на Димитра Канева.

Творчески екип:

Режисьор: Лъчезара Василева

Актьорски състав: Никол Василева, Александър Георгиев, Ния Балчева, Димитра Канева

Авторска музика: Мирослав Моравски

Сценограф и фотограф: Елица Стефанова

Костюмограф: Яна Канева

Графичен дизайнер: Джасмин Лозанова

Социални мрежи: Мария Костодинова

За актуални дати и локации, както и в израз на подкрепа, последвайте постановката и в социалните мрежи:
Можете да подпишете и нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново, Старозагорско, вдъхновили пиесата.
/by

Под чадъра на институциите: централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 млн. евро с неточни доклади за емисиите от въглероден диоксид

English version of Za Zemiata’s report  ‘The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ 

Пет централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 691 047 евро за пет години като са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са скрили общо 1 957 682 тона въглероден диоксид с различни технически способи под носа на отговорните институции. Това са заключенията на експертния доклад „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“ направен по поръчка от Екологично сдружение „За Земята“.

Анализът излиза само ден, след като Европейската прокуратура обяви, че провежда мащабна акция за извършени измами за милиони евро, свързани с недеклариране на емисии на парникови газове.

Докладът обхваща годините между 2017г. и 2021 г. и използва единствено публично достъпни данни за използваните количества горива, емисионните фактори и емисиите на парникови газове на инсталациите. Забелязват се сериозни несъответствия, които биха могли да ни наведат на мисълта за институционален чадър над собствениците на централите. Докладът ще се използва от ЕС „За Земята“ като сигнал към институциите — Изпълнителна агенция по околна среда и Българска служба по акредитация.

Тецовете докладват различни данни на различните държавни органи и остава впечатлението, че липсва каквато и да било комуникация между тях, дори между отделите в рамките на една и съща институция —  Изпълнителната агенция по околна среда. В докладите за парникови газове, подавани към агенцията, тецовете докладват редуцирани количества използвани горива и въглероден диоксид, което намалява разходите им за въглеродни квоти — задължително условие за работа на замърсяващи производства като тецовете на въглища. В данните към Държавната комисия по водно и енергийно регулиране, от които зависи определянето на цената на електроенергията, присъства значително по-голямо количество горива.

Друг начин за „намаляване“ на емисиите е чрез докладване на емисионни фактори, които са прекалено ниски в сравнение с други площадки в България, както и в сравнение със признатите международни фактори за този вид гориво. Има случаи на докладвани данни за горива и топлопроизводство с коефициент на полезна дейност на инсталациите по-висок от 100 %. Това е технически неосъществимо и също води до докладване на по-ниски емисии от реалните. Например, ако се приеме за вярно докладвано от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД използвано количество биомаса за целите на годишния доклад по околна среда през 2021 г., ще се окаже, че КПД на котлите е 337 %.

„Попитахме компетентните институции дали са установени пропуски в докладите на тези централи и те ни информираха, че са наложени епизодични глоби за изгаряне на неразрешени горива в порядъка на няколко хиляди лева.  Предвид резултатите на изследването, направено въз основа на информацията, проверена от тези институции, това говори за много тежка форма на бездействие.“, коментира адвокат Регина Стоилова.

Спестяването на част от емисиите в подаваните от тецовете данни е невъзможно да се случи без съдействието на фирми-верификатори на емисиите. В случая това са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД — за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД — от 2018 г. нататък. Следите на истинските собственици на ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД се губят, тъй като дружеството е регистрирано с акции на приносител — т.е. истинският собственик е
неизвестен. Въпреки това Българската служба по акредитация, която следи за независимостта на фирмите-верификатори, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.  За собствеността на верификационните органи и рекордно ниските емисии се говори и в доклада на „Грийнпийс“-България Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“.

Централите на въглища от кръга „Ковачки“ са известни със системните си нарушения, като превишават или изгарят горива, за които нямат разрешителни – биомаса и RDF. Например, в Топлофикация Сливен през 2021 г. количеството докладвана биомаса в доклада за парникови газове е 203 пъти по-високо от разрешеното. Централите са санкционирани за това, но „печалбите“ от нарушенията са по-високи, след като централите продължават да системно да нарушават разрешителните си.
Докато докладът показва значителни несъответствия в докладваните емисии, една от цитираните в него централи —  ТЕЦ „Бобов дол“ — дори настоява в публичното пространство, че е тръгнала по пътя на зеления преход и дори инициира платформата От кафяво към зелено — From Brown To Green. Но първенството в данните за недекларираните парникови емисии и въглеродни квоти говорят за съвсем различни намерения.

Бележки:

  1. Линк към доклада „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“
  2. Информация за верификационните органи в Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“, стр. 28 – 29
/by
, ,

Секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид. Кои са нисковъглеродни строителни материали?

През последните години все по-масово се говори за нуждата от мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Те са от особено значение, предвид че секторът на сградите и строителството е отговорен за 37% от емисиите на въглероден диоксид през 2021 г. А поради урбанизацията в света има риск търсенето на енергия в сектора и използването на материали да се увеличи с 50% през следващите десетилетия, което рискува да неутрализира мерките за енергийна ефективност и постигнатите енергийни спестявания.

От тези 37%, 28% са свързани с ползването на сградите, докато останалите 9% произхождат от т.нар. въплътен въглерод – това са тези емисии, които са свързани с добива, транспорта и производството на материали, използвани в строителството, както и емисиите, които ще се отделят по време и след живота на сградата (Фиг. 1). 

 

Фигура 1. Въплътеният въглерод включва емисиите от целия жизнения цикъл на сградите. Адаптирано от Low Carbon Building Materials and LEED v4.

 

За съжаление този вид емисии са по-трудни за намаление, отколкото тези от потреблението и производството на енергия. В повечето страни по света все още липсват политики и действия по въпроса за намаляване на въглеродния отпечатък на строителните материали. Поради тази причина ключово ще бъде все по-широкото използване на нисковъглеродните материали в строителството. А съществуват и още по-екологични строителни материали, които и улавят въглерод, т.е. имат негативен въглероден отпечатък.

Един добър пример в областта е естественото строителство. То включва използването на естествени и по възможност местно произведени материали, като дърва, сламени бали и др. (Фиг. 2). Естествените материали намират широко приложение в строежа на къщи, например за изолация, подобряване на акустиката и др. Приложението им в по-големи сгради и в индустрията все още е ограничено. 

Фигура 2. Използване на сламени бали при строеж на модерна къща. Източник: sacyr.com

 

Но за по-масово намаление на въглеродния отпечатък в строителството все още са нужни множество изследвания, инвестиции и насърчаващи държавни политики в областта. Все пак, напоследък бяха осъществени стъпки в правилната посока.

Например, вече е технически и икономически осъществимо да се намали съдържанието на портландския клинкер в цимента. Клинкерът представлява гранулиран твърд материал от различни суровини, например калциеви силикати, които биват смесвани заедно с други материали за получаване на цимент след топлинна обработка. Намалението на емисиите на въглерод може да достигне до 50%, като същевременно се постигат сходни характеристики със съществуващите видове цименти. Един от вариантите, по който това може да се осъществи, е използването на варовик и калцинирана глина, за да се замени до половината от съдържанието на портландския клинкер. 

Друг интересен строителен материал е конопобетонът – нa английски hempcrete (Фиг. 3). Неговата структура представлява бетон, изработен от коноп, вар и вода. Той е биоразградим и не оставя негативен въглероден отпечатък както стандартния бетон. Конопът, като всяко едно растение, улавя въглерод по време на растежа си и по този начин конопобетонът е потенциално средство за съхранение на въглерод в структурата на сградата. Конопобетонът е възможно да се “рециклира” като се използва за тор, и се счита за възобновяем, тъй като конопът расте само за 14 седмици. Той би бил и предпочитан нискоемисионен материал за изграждане на къщички за защитени видове птици и прилепи, при загуба на убежищата им по време на енергийно обновяване на сгради. Вижте повече в статията ни.

Конопобетонът има много приложения и може да се използва за изолация, подови настилки, стени, покриви и др. В сравнение с други широко използвани стандартни и екологични материали материалът има много предимства. Той е изключително здрав, много гъвкав,  водоустойчив и огнеупорен. Неговата структура е до три пъти по-устойчива при земетресения, в сравнение със стандартния бетон. Конопобетонът може да се използва като изолатор и регулатор на влагата. Основен негов недостатък е нуждата да се пази от директен контакт с вода.

Фигура 3. Строеж на малък жилищен блок чрез използването на конопобетон. Източник: Hempbuild.ie

 

Все още съществуват множество пречки за масовото използване на нисковъглеродни материали в строителство. Освен чисто техническите, друга пречка е фактът, че търсенето на такива материали все още е сравнително слабо. Поради този факт е нужно да се въведат регулации и стимули, които да мотивират ограничаването на въплътения въглерод в строителния процес.

Те могат да включват например предварителна оценка на въплътения въглерод при планиране на строеж от проектантите. Един от начините, по които това може да се случи, е модифицирането на доброволните международни сертификати за зелени сгради като BREEAM и LEED, така че те да включват не само оценка на енергийната ефективност, но и на оценка на въплътения въглерод чрез анализ материалите, които ще се използват по време на целия живот на сградите. Този подход е известен като “анализ на жизнения цикъл” (англ., life cycle assessment) – LCA). По този начин, сертификатите реално ще информират за спестените емисии на сградите.

Нужни са също така и оценки на въплътения въглерод в строителните продукти,  например чрез включването им в Декларациите за екологично въздействие на материалите, които вече все по-масово се прилагат от производителите.

Оценките и намаленията на въплътен въглерод трябва да бъдат включени и при процесите на енергийно обновяване на сгради. Това е важно, тъй като по-голямата част от сградите, които ще се ползват след 30 години, вече са построени, а за повечето от тях ще бъдат нужни значителни ремонтни дейности за подобряване на тяхната енергийна ефективност, съответно би било недопустимо да не се стремим и към намаление на въплътените емисии при тези дейности.

В обобщение, има 3 основни подхода при намаляването на въплътения въглерод – избягване на емисии, смяна на метода и подобряване на настоящите технологии. Тези мерки могат да включват:

  • ограничаване на строителството (енергийна достатъчност),
  • минимизиране на включените в строителния процес материали,
  • приоритизиране на материали с нисък въплътен въглерод,
  • кръгови модели – например за увеличаване на жизнения цикъл на материалите,
  • намаляване на оперативните емисии по време на живота на сградите,
  • допълнителна квалификация: семинари и курсове за обучение по въплътен въглерод, водени от експерти в областта. 

Въпреки огромния си принос към глобалните емисии на парникови газове, въплътеният въглерод досега не е бил достатъчно разглеждан в стратегиите за намаляване на емисиите от сгради. Като цяло, нужно е изготвянето на национални и международни насоки, стандарти и стратегии за намаляване на въплътения въглерод в строителния сектор. Намаляването на въплатените емисии е доста трудоемка, но не невъзможна задача, която трябва да се започне още в този момент, тъй като според научната общност светът продължава да изостава от целта от Парижкото споразумение за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, а възможността за действие вече е почти затворена.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Източници:

  1. https://www.climateka.bg/stroitelstvo-sgraden-fond-klimat/
  2. https://www.climateka.bg/betonut-gradiven-element-razrushitelno-tvorenie/
  3. https://www.unep.org/resources/publication/2022-global-status-report-buildings-and-construction
  4. https://www.unep.org/resources/report/global-status-report-2018
  5. https://www.ukgbc.org/news/growing-the-market-for-low-carbon-building-materials/
  6. https://www2.gov.bc.ca/assets/gov/environment/climate-change/cng/resources/lcm-public-sector-guide.pdf
  7. https://circularecology.com/embodied-carbon-footprint-database.html
  8. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378778821002462
  9. https://www.sustainability.bg/%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82/
/by
,

Доклад на ЕС “За Земята”: Потенциалът на зеления водород е силно надценен

Зеленият водород е гореща тема, но погрешно е представян като универсално решение. Анализът на икономическата и екологична рентабилност показва, че въпреки редицата приложения в трудната за декарбонизация индустрия, едва ли ще се случи масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението, защото и в момента тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.

Това са заключенията на доклада „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“ от енергийния експерт Симеон Белорешки по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“, който беше представен онлайн лично от автора на 16.02. от 10:00 ч. Запис във Фейсбук.

На теория България има потенциал за производство на зелен водород — огромният воден ресурс на Черно море и достатъчно слънчево греене са основните фактори. Липсващият капацитет може да се изгради, ако се окаже рентабилно. Предизвикателството в случая е да се направи прогноза, защото говорим за технология, на която тепърва ѝ предстои да се развие.

Цената на зеленият водород зависи най-вече от тази на електричеството и за да е икономически изгодно производството, трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална. Очевидно е, че в България преди всичко друго, ударно трябва да започнем изграждането на ВЕИ мощности, за да имаме излишъци и за да можем да имаме ниски цени на електроенергията за нуждите на производството на водород. Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.

Голяма част от използвания в момента водород е от изкопаем газ, затова докладът прави уточнението, че единствено водородът, произведен от възобновяеми енергийни източници, може да се нарече зелен, в момента огромна част от използвания водород е от изкопаеми горива.

За финансиране на проекти от страна на държавата е рано да се говори — „Нямаме инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че ще трябва да разчитаме изцяло на външна помощ, а в чужбина има по-голям капацитет за това и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 години — не трябва да се хвърляме в нищо съществено по линия на водорода, а да изчакаме водещите компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива, те трябва да се подпомагат административно.“, казва авторът Симеон Белорешки.

Линк към доклада – „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“

/by
, ,

Зеленият водород в отоплението: решение или безсмислена инвестиция?

Какво е зеленият водород? 

В последните години водородът набира популярност като потенциален източник на зелена енергия и ключов елемент в плановете за декарбонизация на енергийния и транспортния сектор – двата най-трудни за декарбонизация сектори заради високите си нетни емисии. Интересът към водорода е повишен, тъй като той има потенциала да замести енергията, получена от изкопаемите горива, като същевременно намалява емисиите на въглероден диоксид. 

Важно е да се уточни, че водородът би могъл да бъде няколко вида, в зависмост от начина, по който е получен. Прието е да се използват цветове, за да се разграничава методът на производство – най-разпространен е сивият водород, където водородът се произвежда от изкопаем газ. От газ се произвежда и синият водород, но в процеса на производство се улавят въглеродните емисии; въпреки това обаче, полученият водород все пак не е въглеродно неутрален, тъй като няма как да се избегне изпускането на емисии, “улавянето” също е енергоемко. Отделно съществуват кафяв/черен водород (произведен от въглища), розов водород (от ядрена енергия); зеленият водород обаче е този, който действително е този, при чието производство няма изпускане на парникови газове в атмосферата. Зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници – вятърна или слънчева енергия – чрез електролиза. Дори зеленият водород обаче не е напълно зелен, тъй като трябва да се вземат предвид емисиите от производството и оперирането на ВЕИ оборудването. Така например зеленият водород, произведен от слънчева енергия има по-голям въглероден отпечатък от този, произведен от вятърна енергия.  В момента много малка част от водородът, който се използва в света, е зелен, a 95% e от изкопаеми горива. 

Това е и част от причината, поради която е трудно да се допусне, че водородът е тази панацея, която много правителства и индустрии (включително газовото лоби), се надяват. В момента търсенето на водород е такова, че дори и най-добрият сценарий при изпълнение на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите.

Разбира се, важно е да се отбележи, че има индустрии, в които неговата употреба ще е задължителна – това са трудните за декарбонизация индустрии, например промишлеността, рафинериите. Но поради нуждата да се концентрира производството за задоволяването на тези индустрии и трудното и скъпо производство на зелен водород, е необходимо да се приоритизира, като използването на водорода в отоплението се оказва един от най-неефективните начини за употребата му (Фиг. 1). Според сценария на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г., по-малко от 2% от сектор отопление ще разчита на зелен водород.

Фиг. 1 – Стълба на чистия водород, Liebreich Associates

Защо да не го използваме в отоплението? 

Един от основните аргументи против използването на зелен водород в отоплението е свързан не само с ефективноста или цената, но и с количеството зелен водород, с което разполагаме. На този етап е ясно, че са налични индустрии, които са тежки за декарбонизация, например химическата промишленост или стоманената. На тях със сигурност ще им се наложи да заместят енергийния си източник със зелен водород при декарбонизация. Това обаче ще бъде един изключително енергийно интензивен процес, който ще изисква сериозно количество зелен водород, като в най-добрите сценарии се очаква, че нивото на производство на зелен водород ще се равнява на нивото на търсенето му през 2030 г. Това прави използването на зелен водород в сектор отопление конкурентно на употребата в промишлеността и се получава едно противопоставяне на сектор, който няма друг вариант за декарбонизация и сектор, който всъщност има множество алтернативи – централно отопление от ВЕИ или пък индивидуални термопомпи например.

Против широкото разпространение на водорода за отопление има и още един довод – въпросът за неговата безопасност. Водородът е опасен за боравене поради летливостта му и съответно високата му възпламеняемост. Според Food and Water Watch, вече има случаи на експлозии на тръби, по които преминава водород. 

Този фактор изисква сериозно замисляне при използването му масово и в домакинствата, в една по-слабо контролируема среда. 

Ефективно ли е? 

Зеленият водород не е оптимален за употреба в отоплението и поради ниската си ефективност. Това е породено главно от факта, че той не е първичен източник. Ако се използва енергията директно от ВЕИ, домът получава 100% от нея; при зеления водород обаче, енергията от ВЕИ се използва първоначално за производството му и чак след това зеленият водород се използва в дома. Естествено, това води до намалена ефективност – зеленият водород се произвежда чрез електролиза и е вторичен източник. За да се произведе необходимото количество водород, се очаква, че ще е нужно увеличение от 150% на производството на първична енергия и съответно разширяване на ВЕИ инфраструктурата. 

Според Комисията по климатичните промени във Великобритания, предвид необходимостта да се увеличи изграждането на ВЕИ мощности много бързо, за да се отговори на нуждата от възобновяема енергия и заместването на мръсна енергия, зеленият водород отново се показва като неефективно решение. Анализи показват, че е необходима пет пъти повече вятърна или слънчева енергия, за да се отоплява един дом със зелен водород, в сравнение с отоплението от ефективна термопомпа. В допълнение на това, при производството на зелен водород при електролиза е силно вероятно да има и загуба на енергия по време на самия процес.  

Поради тези причини, енергийната ефективност на зеления водород е едва 46%; тоест, за всеки 100 kWh използвана енергия от ВЕИ, топлината произведена е 46 kWh – това идва от загуби при производството, съхранението и транспортирането. 

Фиг. 2. Относителна ефективност в отоплението, Комисия по климатичните промени във Великобритания. 

Колко ще ни струва зеленият водород?

Сериозното оскъпяване при използването конкретно на зелен водород идва още при самото му производство. Поради производството чрез електролиза и следователно намалената ефективност, това води до нуждата от изключително голямо количество електричество. Комбинацията от цена на електричество плюс количество води до удвояване или дори утрояване на цената му. 

Скъпото производство не е единственият проблем при масовата употреба на зелен водород. Според доклад на Агора, цената за употреба на водород в дома би се увеличила двойно, единствено, поради разходите за пренос, съхранение и дистрибуция, дори да приемем, че самото производство е на конкурентна цена. 

Трябва да се вземе предвид и цената на изграждането на самата инфраструктура, нужна за дистрибуцията на зелен водород. Ще се изисква сериозна инвестиция в изграждането на такава инфраструктура, чиято възвръщаемост е под въпрос, а освен това идва и с известно количество риск поради новостта си. 

Трансформацията на вече съществуващата газова инфраструктура към въглеродна такава ще изисква голяма промяна в енергийната инфраструктура в Европа, като това ще изисква голяма инвестиция от страна на Европейския съюз, както и на потребителите. Отгоре на цената за инсталация на водородни котли в домовете, ще е нужно да се изградят електролизери, нови тръби, както и помпи в домовете. Изчислено е, че тази мащабна инвестиция в Европа ще струва около €240 милиарда. 

Като се вземе предвид това, в контекста на България е още по-необходимо да си зададем въпроса дали има смисъл да се гледа към зеления водород конкретно за отопление. До голяма степен, именно държави като Великобритания с вече изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители искат да заменят газови котли с водородни. Извън факта, че водещите специалисти казват, че това не е толкова лесно технически, в България ситуацията е още по-негативна за водорода поради липсата на широкоразпространена и изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители. При нас водородната инфраструктура би изисквала не само подобрение или промяна във вече съществуваща газова инфраструктура, но и да изградим изцяло нова такава в почти цялата страна. Това означава, че в България това ще е още по-скъп процес.

При наличието на многократно по-евтини алтернативи и предвид тенденцията цената на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници да намалява все повече, е важно да се зададе въпросът дали въобще е необходима такава рискова инвестиция с крайно неясен резултат.  

Вариант ли е газът? 

Разширяването на газопреносната мрежа към индивидуалните потребители никога не е било решение, подкрепяно от “За Земята”, особено в настоящата ситуация. Цената на газа през януари 2023 г. oбявена от Булгаргаз и утвърдена от КЕВР е 179 лв./MWh; за сравнение, през януари 2021 г., преди да скочат цените на газа поради проблеми с доставките и заплахата от война, цената на газа е само 26 лв./MWh, увеличение от 7 пъти. В този смисъл, ясно е, че финансово е нерентабилно да се увеличава нивото на газификация за индивидуалните потребители в България. 

За да се спестят разходи и емисии от отоплението на газ, някои стратегии включват смесването на зелен водород с газ. Спестяванията, обаче, се оказват незначителни – ако се направи микс от 20% зелен водород и 80% газ, то спестяванията се равняват само на 7% от емисиите в сравнение с използването единствено на газ, при това със значително увеличение в сметките. 

В комбинация с много малките спестявания на емисии, високата цена на зеления водород, както и високата цена на газа, за която не се очаква, че ще падне до нивото преди скока преди отоплителния сезон 2021-2022 г., няма логика това да е ефективно по отношение на цената решение, а напротив – би оскъпило вече високите цени. Към това оскъпяване трябва да се има предвид и фактът, че газовите котли не могат просто да бъдат използвани за микс от зелен водород и газ, а ще трябва да бъдат сменени с нови на водород.

Това обезсмисля и твърдението, че зеленият водород може толкова лесно да подпомогне поетапното изключване на газа от енергийния микс по отношение на отоплението. 

Защо термопомпите са по-добър вариант?

Електрификацията поетапно се превръща в предпочитан вариант за отопление на индивидуални домове като според експерти термопомпата е оптималното решение заради високата си ефективност, която поради ниската консумация на електроенергия, води и до ниска оперативна цена. 

Употребата на термопомпи би довела до минимум 2.50 пъти повече произведена отоплителна енергия в сравнение с водородни котли. Причината ефективността на термопомпата да надхвърля 100% е поради начина, по който се придобива енергията – термопомпата прехвърля вече съществуваща енергия от едно място на друго, например топлината от земята към дома, вместо топлината да се произвежда чрез изгаряне. 

Макар и първоначалната инвестиция (CAPEX – капиталови разходи) в термопомпата все още да е сравнително висока, тя се балансира през жизнения цикъл, поради факта, че това е еднократна инвестиция. За сметка на това, при използването на зелен водород трябва да се има предвид, че първо се инвестира в котела, а после и многократно в самото водородно гориво. Отделен е въпросът, че както вече уточнихме, в случая на България трябва на първо място да се инвестира и в изграждането на самата мрежа. В България нивото на газификация на индивидуалните потребители е ниско, едва 4%, което значи, че ще е необходима и сериозна инвестиция в присъединяването към мрежата, дори след като тя бъде изградена. 

Фиг. 3. Общи разходи за притежаване и употреба на различни технологии за отопление за периода 2030-2040 г., Cambridge Econometrics

За сметка на това, термопомпите, макар и със сериозна първоначална инвестиция, е изчислено, че могат да доведат до спестявания от €20,000 на домакинствата в периода на 2030-те г., дори в сгради с ниска енергийна ефективност. Когато тя бъде подобрена обаче, това може да доведе до спестявания от около €30,000 в целия жизнен цикъл на термопомпата от около 15-20 години. Според анализ на ICCT, при всички сценарии, които те разглеждат в сравнението между син водород, зелен водород и термопомпа, резултатът е, че използването на термопомпа струва минимум 50% по-малко от всички водородни варианти. 

Факт е, че цената на възобновяема енергия ще намалява, което е логично да намали и цените на зеления водород. Това обаче същевременно с това ще доведе и до еквивалентно намаляване на цените на енергия за отопление директно от ВЕИ; анализ изчислява, че дори да няма такова намаление, а цените на ВЕИ да са 50% по-високи през 2050 г., термопомпата все още ще бъде по-евтино решение. 

Библиография

  1.  National Grid, The hydrogen colour spectrum
  2.  Royal Society of Chemistry, The many greenhouse gas footprints of green hydrogen, 2022
  3.  IRENA, Hydrogen from renewable power: Technology outlook for the energy transition, 2018
  4.  International Energy Agency, Global Hydrogen Review, 2021
  5.  International Energy Agency, Net Zero 2050 Report, 2021
  6. Food and Water Watch, The Dirty Side of “Green” Hydrogen, 2022
  7.  IEA, ibid.
  8. The CCC, Hydrogen in a low carbon economy, November 2018
  9. Agora, Heat decarbonisation, energy efficiency, and sector integration, 2017-18
  10. LETI, Hydrogen: A decarbonisation route for heat in buildings?, 2021
  11. Wired, Inside the race to use hydrogen to heat our homes, 2021
  12. Agora Energiewende, 12 Insights on Hydrogen, November 2021
  13.  LETI, ibid.
  14. Fraunhofer: Hydrogen sourcing strategies and cross-sectoral flexibility trade-offs in net-neutral energy scenarios for Europe, 2022
  15. LETI, ibid.
  16. Meeting UK heat demands in zero emission renewable energy systems using storage and interconnectors, 2021
  17. The CCC (ibid)
  18. Tsiropoulos I., Nijs W., Tarvydas D., Ruiz Castello P., Towards net-zero emissions in the EU energy system by 2050 – Insights from scenarios in line with the 2030 and 2050 ambitions of the European Green Deal
  19. Euractiv, Heating homes with hydrogen fails on economic and climate merit: report
  20.  ICCT, Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, 2021

 

/by

Как може да се опазва и насърчава градското биоразнообразие при строеж и обновяване на сгради?

Биоразнообразието означава съвкупността от всички видове на Земята. С рязката урбанизация на света – от над 50% в момента до очаквани 68% през 2050 г., съществени по площ земи и местообитания на видове биват унищожавани, за да може на тяхно място да бъдат построени сгради и инфраструктура или за да се използват земите за производство на храни, стоки и услуги. В България към 2021 г., 73,3% от населението на страната ни живее в градовете. В същото време, сред научните среди стана ясно, че градската среда е от по-голямо значение за опазване на биоразнообразието, отколкото се е смятало по-рано. Оказва се, че тя поддържа редица растения и животни, включително защитени, някои от които дори имат по-големи популации и по-висока продуктивност в градска, отколкото в извънградска среда. 

Сред най-важните ползи за човека от биоразнообразието в градска среда са:  пречистването  на въздуха, опрашване, естествен контрол върху насекоми вредители или регулиране на условията по време на екстремни метеорологични явления (например, когато при екстремни валежи растителността задържа повече вода в почвата). Градското биоразнообразие също така подобрява психическото здраве на човека. 

В резултат на това местните власти, урбанистите и архитектите, икономистите, както и обикновените хора все повече осъзнават как природата в градовете влияе на благосъстоянието и как тя представлява неразделен аспект от развитието на устойчив и здравословен градски живот.

Сред дейностите, които застрашават биоразнообразието, а и климата, е строителството. Строителната индустрия в света е сред най-ресурсно-интензивните и ощетяващи околната среда. Тя отговаря за 3 милиарда кубични тона или 40% от общия поток на суровините в глобалната икономика на година и съставлява 9% от световния БВП и 6% от годишните емисии на въглероден диоксид.

Влиянието на строителната индустрия върху биоразнообразието се изразява по следните начини:

  • Директно разрушаване и увреждане на екосистеми при строителство на нови сгради.
  • Разрушаване на местообитания и загуба на индивиди от защитени видове при обновяване на сгради.
  • Въздействия извън обекта – например замърсяване, изолация и разделяне на местообитанията, изместване на популации.
  • Непреки ефекти – например шумово и светлинно замърсяване, които водят до промени в поведението на животните.
  • Разрушаване на местообитания за извличане и добив на материали.
  • Силно засегнато се оказва и морското биоразнообразие в крайбрежни зони – при тяхното застрояване или при строеж на платформи, тръбопроводи и др.

Поради тези причини строителният сектор има важна роля при опазването на уязвими райони и видове и минимизирането на екологичните щети. Например, преди поставяне на външна топлоизолация  е оптимално да се извършва обследване на сградите за наличието на защитени видове прилепи (всички прилепи са защитени) и птици (кукумявки, бързолети, керкенези, лястовици и др), които гнездят в миниатюрни пукнатини и пролуки във фасадата на сградата, фуги, отвори на подпокривни пространства и др., така че при наличие на такива видове специалистите да препоръчат защитни (и компенсаторни) мерки (Фиг. 1). Например изчакване поставянето на топлоизолация да се извърши след периода на гнездене и/или зимуване на прилепите или преди миграция.

Фигура 1. Поставяне на къщички за прилепи и бързолети в блок в Стара Загора. (Източник)

При липса на такъв анализ има риск не само за обезпокояването им, но дори и за зазиждането им в сградата, което освен нехуманно и неетично е и нарушение на българското и европейско екологично законодателство. А има данни, че в отделни панелни блокове са намирали убежище хиляди екземпляри от защитени видове. Затова и преди енергийно обновяване на сградата обследване за наличие на защитени видове трябва да се случва на най-ранен етап когато се правят и енергийното и техническо обследване, така че препоръките на експертите биолози да залегнат и в строителния проект за обекта.

От важно значение е за всички, участващи в създаването и реализацията на сградни проекти, да минимизират въздействията и по възможност да търсят начини за възстановяване на местните екологични мрежи и видове. Такива усилия трябва да бъдат приоритетно изпълнявани в райони, в които екосистемите са особено крехки или застрашени.

При невъзможност за други защитни мерки, когато е невъзможно да не бъде увредено или изгубено биоразнообразие по време на строителни дейности съществуват и т.н. компенсаторни мерки:

  • Създаване на аналогични или по-добри на разрушените структури и обекти, които са способни качествено да поддържат същото количество изместени от обекта видове със същите екологични функции. 
  • Физическо преместване на видовете и местообитанията им, които в противен случай биха били унищожени (напр. поставяне в близост на къщички за прилепи и/или защитени птици след зазиждане на убежищата им в реновирани блокове). Последното е силно нежелателно и трябва да бъде избягвано.
  • Възстановяване и подобрение на околните незасегнати системи.
  • Създаване на буферна зона между обекта и обкръжаващата среда с цел намаляване на негативните въздействия. 

Зелени покриви и зелени фасади, крайпътни дървета, заедно с по-големите зелени инфраструктури като паркове и влажни зони, са и превантивни, и компенсаторни мерки, които опазват и насърчават биоразнообразието, като осигурят местообитание за размножаване, подслон и храна на птици, опрашители и други животни. Такъв вид мерки могат да бъдат въведени както при осъществяването на нови проекти, така и по време на обновявания на сгради и градски пространства.

За постигането на тези цели от ключово значение е изготвянето на местни стратегии за опазване на биоразнообразието, както и наличието на целенасочени закони и регулации, но и повишаване на осведомеността на обществеността за ползите от биоразнообразието в градска среда.

Например в Англия, от ноември 2023 г. всички строителни проекти ще трябва да включват план за нетно увеличение на биоразнообразието с 10%, за да бъдат одобрени. Допустими ще са предприети мерки за увеличение на биоразнообразието на друга локация, а ако и това е невъзможно – проектантът трябва да закупи т.нар. “кредити по биоразнообразието” от правителството. Наред с това трябва да бъдат включени мерки за опазване на местните местообитания на видовете. Всички тези облагородявания трябва да бъдат поддържани в период от 30 години. 

На този етап не е напълно ясно как ще функционира този закон. За да бъде изпълнено успешно такова увеличение, трябва да се вземат предвид големината, състоянието и значението на засегнатите местообитания. А мерките трябва да спазват следната йерархия – на първо място, максимални усилия за увеличение на биоразнообразието на място – например чрез засаждане на повече от преди нови дървета при обновяване на блоков комплекс, а чак след това да се търсят възможности за компенсаторни мерки. В идеалния случай може да бъде постигнато нетно увеличение на биоразнообразието и на мястото на обекта, и извън него (Фиг. 2).

Фигура 2. Визуализация на концепцията за нетно увеличение на биоразнообразието. (Източник)

Друг подобен пример е от Нидерландия, където според Закона за опазване на природата от 2017 г., е нужно подаване на иск за изключение при намерение за строеж, поддръжка и ремонт на обекти, в близост до които живеят защитени видове. Разрешително в такива случаи се издава, само ако се докаже от експерт по околната среда, че не се застрашава биоразнообразието. Експертът извършва изследвания за наличие на защитени видове, за мерки за намаляване на вредите и за наличието на алтернативи. В крайна сметка трябва да се докаже, че предприетите действия няма да попречат на живота на околните видове, тяхното естествено местообитание няма да се свие и че това е единственият възможен вариант – например строежът е наложителен и сходна дейност не може да се извърши на друго място. 

В България, ключова стъпка за опазването на биоразнообразието при дейности на сградно обновяване ще бъде обезпечаването на принципа за ненанасяне на значителни вреди, който е заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Принципът включва няколко вида мерки изисквания, сред които и такива за опазване на биоразнообразието. Всички реформи и инвестиции в плана, в това число и програмата за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, трябва да следват този принцип.

За съжаление понастоящем в програмата за сградно обновяване опазването на биоразнообразието е единствено въпрос на самооценка по време на кандидатстване от страна на изпълнителя на обновяването, а не на експертен анализ. Липсва каквото и да е споменаване на необходимостта от предприемане на мониторинг, защитни и компенсаторни мерки за защитени видове (птици и прилепи) при енергийното обновяване на сгради. Всичко това е в нарушение на принципа за ненанасяне на значителни вреди! 

В заключение, градското биоразнообразие е от важно значение за благоденствието на хората, а процедурите за обновяване на сградите са възможност не само за неговото съхранение, но и увеличение. На този етап в България обаче липсват реални изисквания и мерки по този въпрос, което в контраст с добрите практики от други страни.

 

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

 

Използвани източници:

  1. https://www.publish.csiro.au/wr/WR14229 
  2. http://www.businessandbiodiversity.org/construction.html   
  3. https://www.building.co.uk/comment/beware-the-new-biodiversity-burden-for-developers/5116257.article 
  4. https://www.local.gov.uk/pas/topics/environment/biodiversity-net-gain-local-authorities 
  5. https://business.gov.nl/regulation/all-in-one-permit-protection-plant-animal-species/ 
  6. https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/wet-natuurbescherming-bij-buitenwerkzaamheden/voorwaarden 
  7. https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/ontheffing-of-vrijstelling/ecologisch-deskundige 
  8. https://www.nextgeneration.bg/14 
  9. https://www.zazemiata.org/resources/stanovishte-nov-etap-sanirane-mnogofamilni/ 
  10. https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/montirani-sa-pyrvite-kyshtichki-za-prilepi-i-byrzoleti-v-stara-zagora-snimki-2127267
/by
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Само бързата декарбонизация ще запази водещите позиции на България в енергетиката на Балканите

Остарелите и популистки идеи за бъдещето на сектора са невъзможни, обричат страната на изолация и противоречат на националния интерес

Предизборният популизъм с неизпълними обещания за българската енергетика е опасна политическа игра, която не стъпва на никакви икономически аргументи. Напъните на отиващия си парламент и назначеното от Румен Радев служебно правителство обаче заключват страната в добре установените корупционни модели в енергетиката и я обричат на сигурна международна изолация.

Това е становището на енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България. То идва в контекста на  решението на 48-то Народно събрание от 12 януари за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и представената от служебното правителство на 17 януари т.нар. дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката до 2053 г. Мнозинството в парламента настоява за отпадане на ангажимента за 40% намаляване на емисиите парникови газове в сектор „Енергетика“ до 2026 г. с удължаване на живота на всички въглищни централи без всякакви ограничения до 2038 г. Временната власт представя мечти от миналото като визия за бъдещето с колосални и скъпи неприродосъобразни проекти, като например два язовира на река Дунав и нови ядрени мощности в земетръсни зони.

НПВУ е двустранен договор между България и останалите членки на ЕС. Решението на депутатите предполага страната да получава европейски средства, но да се откаже от ангажиментите си. Подобна политическа позиция е несериозна, още повече, че Европейската комисия вече посочи именно ангажимента за декарбонизация като основна причина за одобрението на плана на България – държавата с най-замърсяващо и неефективно производство в целия блок.

В контекста на глобална енергийна трансформация и ускорен зелен преход, единствената печеливша посока за българската икономика е високата амбиция за декарбонизация. Това е единствената възможност за страната да запази водещите си позиции в енергийната система на Балканите, особено с амбициозните планове за развитие на ВЕИ мощности в съседни държави като Гърция, Румъния и Северна Македония.

Истинската заплаха за работните места в България е изменението на климата. Декарбонизацията е решение на няколко проблема едновременно – източник на нови работни места с перспектива, по-здравословна околна среда, устойчива децентрализирана система и енергийна независимост за хората.

Възможностите за постигането на целта за 40% декарбонизация съществуват и в момента. Някои въглищни мощности могат да бъдат поставени в сезонен резерв, за да се предотвратят евентуални рискове за системата. Само през 2022 г. в мрежата са добавени над 200 мегавата фотоволтаична мощност, като се очакват над 500 мегавата за 2023 г., без да се броят значими мощности за собствено ползване от индустрията, сочат данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Такава тенденция се очаква и при бита, подкрепена и с публични средства. Добро управление на мрежата, включително елементи от умна мрежа, създаване на условия за съхранение на електрическа енергия в батерии, ПАВЕЦ, зелен водород и най-вече децентрализация – както от страна на домакинствата, така и от бизнеса, са все възможности с нереализиран потенциал в България.

Без реформи сега въглищната индустрия неизбежно ще повтори модела „Кремиковци“ – масови съкращения и регионални икономически дисбаланси, при това без европейски компенсации. Икономическото състояние на въглищната енергетика ще се влоши рязко след 2025 г. с отпадането на държавните субсидии, които практически държат сектора жив, и бъдещите цени на квотите за парникови емисии (над 90 евро/тон). До края на това десетилетие ще изтекат и възможностите за използване на средствата, предвидени в Механизма за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд на ЕС.

В следващите пет години България може да получи над 60 милиарда лева, от които 15 милиарда лева са само за декарбонизация. Тези средства ще помогнат за ускорено внедряване на нови технологии и ще дадат социални гаранции на заетите във въглищния сектор.

България не може да си позволи да пропусне тази възможност в името на краткосрочните печалби от една замърсяваща индустрия в примката на олигархични интереси.

 

За повече информация:

Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България, 0886 745 777.

Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България, 0885 454 797.

+++

Коалицията за климата е неформална платформа, създадена през 2005 г. от гражданска група с цел отбелязване на „Глобалния ден на действие за климата” в България (част от Global Climate Campaign). Коалицията обединява енергийни експерти, представители на научните среди, природозащитни организации и стопански организации, както и индивидуални членове, които работят за ограничаване на последствията от изменението на климата. Експертите на Коалицията изготвят предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата. Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво.
Сред членовете на Коалицията са WWF – България, „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“, Институт за зелена политика, Българската фотоволтаична асоциация, Българската соларна асоциация, Фондация „ЕкоОбщност“, и др. Мрежата за гражданско участие „БлуЛинк“ координира и подкрепя действията на Коалицията за климата.
/by
,

Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.

/by

Изселване на домове, унищожаване на села — това се случва и в България, вижте Бели бряг и Трояново

Изселване на хора от домовете им, унищожаване на плодородна земя и превръщането ѝ в пустиня — това се случва и в България, не само в германското село Люцерат. Разликата е, че тук никой не протестира, а засегнатите хора са сами с мъката си срещу въглищната индустрия.

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуваха преди няколко години мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

Събитията в България се развиват много бавно, в рамките на десетилетия. Хората са в постоянно очакване и въпреки обещанията на Мини Марица-изток, процесът е изключително бавен, а много от хората вече са в пенсионна възраст и са прекарали почти целия си живот в чакане. Междувременно селото се саморазрушава, защото жителите му нямат право да ремонтират домовете си, предназначени за ликвидиране. 

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено по план до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

 

/by
,

The Parliament’s populism will come at a high price

The amendments in the Recovery and Resilience Plan, which the outgoing parliament wants to make, set a dangerous long-term trap and the coal-dependent regions are particularly vulnerable

Keeping the coal plants open at all costs for an undefined period is a populist move, harmful for Bulgaria’s interests. The shortsighted election games have long-term consequences, and any delay increases the risk that the country will lose the money for energy transformation, requalification, compensation for workers in the energy sector and the rehabilitation of the sites. 

Last week’s parliamentary decision obliges the Council of Ministers to take all necessary action by 31 March 2023 to renegotiate the targets for reducing carbon emissions from coal power generation by 40% by the end of 2025, as well as keeping coal-fired power plants open at least until 2038. The decision conveniently overlooks the fact that the current deadline for closing the coal plants, written into the NRRP, is also 2038 and the renegotiation initiative lacks adequate proposals and interim targets for how it will be fulfilled. 

The pattern of Bulgarian politicians to have a very low horizon, which extends only until the next elections, and a complete lack of vision is once again reestablished. The political crisis, ongoing for two years now, is showcased in the frequent elections, short-lived parliaments and the rule of the President through caretaker governments. The consequences are the primitive and populist propaganda used by the politicians who are unscrupulously intent on attracting more voters for the next elections. This is how short-term political interests trump the long-term national ones, says Todor Todorov from the Energy and Climate team at Za Zemiata. 

The grouping of the state-owned Maritsa East 2 with small, extremely polluting power plants like Maritsa 3 in Dimitrovgrad, associated with Hristo Kovachki, is a move which entirely protects the private interest of shady businessmen. Conveniently overlooked was the fact that Maritsa East 2 became profitable because of the war in Ukraine, and prior to that it was on the brink of survival, reporting losses of 182 mln leva in 2021, with a debt of 1.3 bln leva to its parent company, Bulgarian Energy Holding, and only state aid sustained its existence. 

The loss of funding means that Bulgaria will have to look for other sources to finance compensations for the workers in the coal power plants and mines once the coal-fired power plants will have to close on a market basis. 

Although it is legally possible to renegotiate the Recovery and Resilience Plan at any point, this means that it has to be defended with arguments – something that we did not see during the discussions. It is certain that the possible renegotiation will delay the second and third payments under the plan, which means that EUR 1.5 bln will not enter the Bulgarian economy and finance the energy transformation. Only 20 measures have been implemented out of the 46 set out in the RRP and 10 of these unfulfilled commitments are precisely those of the Ministry of Energy. Due to the missed deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTP) by the end of 2022, Bulgaria has already lost EUR 100 mln from the Just Transition Fund (JTF). 

The Parliament has demonstrated the same lack of responsibility and incompetence with the task that was allocated to the government – to initiate the construction of two new Westinghouse AP 1000 type reactors in Kozloduy NPP without any economic analysis whether there is the need for new nuclear capacity in the country. Taking into account the fact that an interim government takes on the task of presenting Bulgaria’s long-term economic strategy until 2053, we are observing yet another attempt to predetermine the country’s economic and energy development for decades to come by people who are only temporarily in power and also completely irresponsible. 

Photo: https://www.parliament.bg/

/by

Популизмът на парламента ще излезе скъпо и солено

Промяната в Плана за възстановяване, която отиващият си парламент желае да направи, залага опасен капан в дългосрочен план, особено уязвими са зависимите от въглищата региони

Запазването на въглищните централи на всяка цена за неограничен период е популистки ход, вреден за интересите на България. Предизборните игри с кратка визия напред носят дългосрочни последствия, всяко забавяне увеличава риска страната да загуби пари, предназначени за  енергийна трансформация, преквалификация, обезщетяване на работници в енергийния сектор, рехабилитация на терени. 

Приетото миналата седмица решение на парламента задължава Министерски съвет до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия, за да предоговори целите за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия от въглища с 40% до края на 2025 г., както и запазването на дейността на въглищните централи поне до 2038 г. Решението удобно премълчава, че и в момента срокът за затварянето на централи на въглища, записан в НПВУ, е 2038 г., а в инициативата за предоговаряне липсват адекватни предложения и междинни цели как той ще се изпълни.

Потвърждава се закономерността при българските политици да имат много нисък хоризонт, който се простира само до следващите избори, и пълна липса на визия. Политическата криза вече две години се изразява  в чести избори, парламенти с кратък живот и управление на президента чрез служебни правителства. Последиците са примитивната и популистка пропаганда, използвана от политиците, които са безскрупулно устремени към привличането на повече избиратели за следващите избори. По този начин краткосрочни политически интереси надделяват над дългосрочните национални такива. – казва Тодор Тодоров от екип “Енергия и климат” на “За Земята”.

Групирането на държавната Марица изток 2 с малки, изключително замърсяващи централи като Марица 3 в Димитровград, свързвана с Христо Ковачки, е ход, който изцяло защитава частния интерес на сенчести бизнесмени. Удобно беше пропуснат и фактът, че Марица изток 2 стана печеливша заради войната в Украйна, тя беше на ръба на оцеляването преди това и за 2021 г. отчете загуби от 182 млн. лева и дългове от 1.3 милиарда лева към компанията майка – “Български енергиен холдинг”, и единствено държавната помощ крепеше нейното съществуване. 

Загубата на средствата означава България да търси други източници за финансиране на компенсациите за работещите в тецовете и мините, когато въглищните централи трябва да се затворят на пазарен принцип. 

Въпреки че е възможно юридически по всяко време предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, то означава защита с доводи — нещо, което не видяхме по време на дискусиите. Със сигурност евентуалното предоговаряне ще забави второто и третото плащане по Плана, става дума за общо 1,5 милиарда евро, които няма да влязат в българската икономика и да финансират енергийна трансформация. Едва 20 мерки са изпълнени от заложените 46 в ПВУ, 10 от неизпълнените ангажименти са именно на Министерство на енергетиката. Заради пропуснатия срок за предаване на териториалните планове за справедлив преход до края на 2022 г. България вече загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП). 

Парламентът демонстрираха същата безотговорност и некомпетентност и с поставената задача на правителството да осигури строителството на нови два реактора тип АП 1000 на фирмата Уестингхаус в АЕЦ Козлодуй без никакви икономически анализи има ли необходимост от нова ядрена мощност страната ни. Като се има предвид и фактът, че едно временно правителство си позволява да представи дългосрочната енергийна стратегия на България до 2053 г., виждаме пореден  опит да се предопредели за десетилетия напред икономическото и енергийно развитие на страната от временно попаднали във властта и напълно безотговорни хора.

Източник на снимка: https://www.parliament.bg/

/by

Президентът Радев и правителството изпращат зеления преход за зелен хайвер

Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки.

Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред  част от политиците.

Бруталната агресия на Путин срещу Украйна също засили позициите на олигархическите кръгове в страната, финансиращи кампания за антиевропейски настроения и съпротива срещу Зелената сделка и срещу справедливия енергиен преход.

Неспособността на политическите партии да съставят редовно правителство прехвърли цялата власт, но и отговорността за нея, към президента и назначаваните от него служебни правителства. Абсурдното изявление на служебното правителство от август 2022 г. че „Газпром е неизбежен“, както и стратегията за плашене на хората за предстоящата зима с твърденията за “хаос и разруха” в енергетиката, в момент когато ЕС правеше огромни усилия да се освободи от зависимостта си от руски газ, беше много показателно за указанията, които президентът Радев дава на правителството.

След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.

Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.

Но сега те са заложници на боричканията на различни лобита и мега проектите им в региона на Стара Загора. Това е още една причина да настояваме регионите да бъдат разделени и тези, които имат готовност и политическа воля от местната власт за извършване на реформи  и зелен преход,  да бъдат финансирани и подпомагани с техническа помощ.

Причина за безкрайното протакане в различните министерства на всички планове и мерки, свързани с реформи в енергийния сектор, е липсата на ясни и категорични указания към администрацията за приоритетността на тези мерки.

За съжаление андрешковския подход на правителствата на Борисов към европейските политики за зелен преход продължават и правителствата назначени от президента Радев – да се отлагат реалните действия, да се протакат реформите и да се очакват поредните пари от еврофондове след като са изпуснати всякакви срокове. Разбира се, това се върши и с активната подкрепа на живеещите в миналото синдикати и бизнесмените с връзки с ДС и с интереси да се запази статуквото в енергетиката.

Има реална опасност да не се получат и парите от второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 724 милиона евро се очакват в първото тримесечие на 2023 г., но липсва изпълнението на необходимите реформи и мерки от правителството.

От предходния редовен кабинет на Кирил Петков бе изградената структура и рамка за работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка чрез осем ресорни подкомисии, от които бяха стартирани четири, включително Комисията за енергиен преход. Освен, че след това не последва обособяването на оставащите комисии, работата на експертите с министерствата във вече създадените комисии беше спъвана и забавяна по всевъзможни начини, така че да не се изпълнят обещаните реформи и законодателни промени.

Президентът Радев и вицепремиерът Пеканов вече отдавна трябваше да са наясно, че парите за зеления (и дигиталния) преход всъщност са пари срещу реформи.

Също така да са наясно, че климатичните цели не са абстрактни политики, а пряко свързани със здравето и качеството на живот на българите. Страната ни е трета в света по смъртност от замърсен въздух. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Постоянните опити да се предоговарят реформи и проекти в НПВУ, да се прокарват различни лобистки интереси за финансиране с евросредства блокират целия процес на реформи и плавен енергиен преход и рискуват да доведат до това този преход, който е неминуем, да се извърши без финансовата подкрепа на Европейския съюз и до много по-сериозни икономически и социални последици за регионите. Предоговарянето на плана ще блокира и забави с месеци и изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките, но и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива.

Опитите да се залагат в плановете главно енергийни мегапроекти е в пълно несъответствие с философията на енергийния преход – да се финансират проекти, свързани с енергийна ефективност, нови работни места, децентрализация на производството на електроенергия и на достъп до ВЕИ на отделните домакинства.

Разбира се, тук традиционно енергийните мегапроекти са свързани и с огромна корупция, което ги прави привлекателни за политици и олигарси със стремеж за обогатяване за сметка на бюджета – като например “корупционният гьол” АЕЦ Белене, строежът на газопровода Балкански / Турски поток.

Ако в този период България загуби възможностите за финансиране на зеления преход със средства от различните европейски фондове, политиците трябва да носят лична отговорност за този провал.

Без средствата от НПВУ, от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят и заетите в енергийния сектор, но и всички останали.

С оглед на това, президентът Радев и правителствата, назначени от него трябва да са наясно, че ще носят лична отговорност, ако вследствие на тяхното бездействие или погрешни решения България бъде лишена от финансиране на енергийния преход с европейски средства.

Липсата на редовно правителство не освобождава от отговорност нито президента, нито назначените от него министри.

Очакваме от президента и назначените от него правителства:

  • Да бъдат изпълнени всички поети досега ангажименти и да не се отлагат обещаните реформи, а да се ускори тяхното провеждане с оглед огромното закъснение. Това е в синхрон с българските национални интереси.
  • Да не се позволява зеленият преход да бъде компрометиран от лобисти и бизнесмени със съмнителни интереси в сферата на енергетиката.
  • Енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и улеснения достъп до ВЕИ на домакинствата и енергийните кооперативи да бъдат приоритети за финансиране в проектите, предложени от правителството и регионите.
  • Да се приоритизира финансиране на създаването на нови работни места във въглищните региони и прекратяване на кампанията за представяне на енергийния преход като отнемащ работни места.

 

За контакти:

Тодор Тодоров – Енергиен координатор в Екологично сдружение За Земята

Национален координатор за България по темата Енергиен преход и Справедлив енергиен преход в международната мрежа CEE Bankwatch

Електронна поща: t.todorov@zazemiata.org.

 

Вижте пълния текст на отвореното писмо на ЕС „За Земята“ до президента Румен Радев и служебното правителство на Република България.

 

снимка: БГНЕС

/by
,

Какви са негативите на битовата газификация?

На територията на Европейския съюз газът отговаря за 31.7% от енергийното потребление, като над 40% се използва за отопление. Този процент надвишава дори потреблението от промишления сектор и за производство на топло и електроенергия. За сравнение, в България към 2020 г. потреблението на изкопаем газ от домакинствата е 4% – едно от най-ниските нива в Европейския съюз, особено в сравнение със силно зависими от газ държави като Германия (37.%) (вж. табл. 1). Това я поставя и в благоприятна позиция за поетапното изключване на газа от енергийния микс, гарантирайки и по-голяма независимост от доставките на изкопаемото гориво. Всъщност точно тази зависимост на голяма част от държавите в ЕС доведе и до това те да търсят други – и по-скъпи – варианти за доставки на газ. 

Фиг. 1: Важно е да се уточни, че електроенергията се формира най-вече от потребление на въглища и ядрена енергия (АЕЦ).

Един от често разпространените митове за газовото отопление е, че енергията от газ е по-чиста и устойчива. Повечето домове, които се отопляват на газ, използват и газ за готвене, което още повече поставя под въпрос твърдението, че газът е чист източник на енергия. Според ново изследване на Станфордския университет,  замърсяването на въздуха в атмосферата е значително по-високо от очакваното поради отделянето на метан – един от най-мощните парникови газове с 86 пъти по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в период от 20 години. Особено в домове с лоша вентилация концентрацията на вредни азотни оксиди, които са вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ, е възможно да премине безопасните граници; тези азотни оксиди са особено вредни за децата и възрастните хора. При използването на газ за готвене се наблюдава изтичане на газ, включително метан, като при това въздействието върху околната среда на метана се равнява на това на 500 000 бензинови коли.

При използването на газ за битови нужди, има и опасност от неговото запалване. Това е поради наличието на въглероден оксид, който е особено наситен в инсталации, използващи газ. Той е газ без цвят, мирис и вкус, което го прави и особено опасен поради силната му запалимост. Въглеродният оксид се отделя чрез малки изтичания, които поради свойствата му са незабележими.  

Лесната запалимост на газа не е единственият начин, по който той би могъл да бъде опасен за здравето. Вредата над човешкото здраве, причинена от газ, е малко изследвана досега, но ново изследване на Университета по обществено здраве в Харвард показва, че при изтичане на газ при битовата му употреба се отделят над 21 различни опасни замърсители на въздуха, които влияят на качеството на въздуха и на човешкото здраве. Проучването е направено при наблюдение на домакинства в Бостън, като нивата на замърсяване варират през годината, с най-високи концентрации на опасни за въздуха вещества през зимата, когато употребата на газ за отопление е по-интензивна. 

Защо газът беше толкова предпочитан за отопление?

Един от главните аргументи за битовата газификация в Европа е обвързан с доскоро ниската цена на използването на газ за отопление като често преминаването на газ у дома се счита за най-евтиният метод на отопление. Газовата асоциация Gas Naturally дори твърди, че газовите централи са едни от най-евтините за изграждане и имат икономичен режим на работа. Според анализ на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) обаче, в България е неизгодно да се използва изкопаем газ за отопление като ежемесечното увеличение на цената го прави неизгоден за домакинствата. 

В настоящата ситуация този аргумент губи своята валидност не само в България, но и в Западна Европа поради сериозното покачване на цените заради войната в Украйна и спирането на доставките на газ от Русия, а устойчивостта на изкопаемото гориво също е под въпрос. Всъщност, повишаването на цените на газа не е обвързано само с войната в Украйна, а е тенденция, която се наблюдава от лятото на 2021 г. Точно преди войната, повишаването на цената на газа е около 200% в сравнение с февруари 2022 г, а в момента цените са се увеличили с над 450%. Сигурността на доставките също е ключов въпрос за следващия отоплителен сезон, проблем, който войната в Украйна постави на дневен ред. С политизирането на газовите доставки и използването им като оръжие от страна на Русия, потребителите на газ се оказват в несигурна позиция – в момента повишаването на цените е още по-драстично, като увеличението на цените на руски доставки е над 1600% за България в сравнение с 2020 г.

Поради високото ниво на битова газификация, а и поради сериозната си зависимост от руски газ – чиито доставки до момента бяха най-евтините, което беше и причина за ниските цени на използването на газ, държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред сериозна газова криза. Германия, една от най-зависимите от руски газ държави (26% от газът е от Русия), в момента отново е заплашена от липса на газ поради ново намаляване на доставките от страна на Русия; това намаление също така доведе и до 10% покачване на цените на газ в Европа още в рамките на следващия ден. Във Великобритания, държава, в която също най-често се използва газ за отопление, потребителските цени на изкопаемия газ са се покачили със 17.1% през февруари 2022 г. в сравнение с началото на отоплителния сезон през 2021 г.

Какво може да се направи?

При тази ситуация, не е случайно, че държавите-членки на Европейския съюз говорят все повече и повече за “де-газификация” на домовете или газов phase out. В най-новия план на ЕС за справяне с газовата криза, Save Gas for a Safe Winter, се предлага доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% в периода август 2022 г. – март 2023 г. Изчислено е, че Европейският съюз в момента плаща около €360 милиарда на година за вноса на изкопаеми горива, сума, равна на тази, нужна за постигането на климатичните цели на ЕС до 2030 г. В момента тази сума вместо да се насочи към зелени инвестиции, се използва за поддържане зависимостта за отопление на домакинства с предимно ниско ниво на енергийна ефективност. Всъщност, вместо да търсят алтернативи на доставките на газ, например чрез по-скъпите доставки на втечнен газ, най-лесният начин да се намали независимостта към руския газ е да се използва по-малко газ като цяло. Според Международната агенция по енергетика, ключът към решаването на този проблем се крие в сградите и навременното намаляване на високото им потребление на газ, предизвикано от употребата на газови бойлери и котли. Нидерландия, държава, с над 90% битово потребление на газ, разработи стратегия за достигане на нулево потребление на газ в домакинствата до 2050 г., за да може да изпълни климатичните си цели. За да бъде изпълнена тази цел, съществуващите сгради се обновяват чрез инсталация на термопомпи, централно геотермално отопление и в малък процент употреба на зелен водород и биогаз. Новите сгради пък се строят изцяло без газови бойлери.

Европейската комисия в плана си за намаляване зависимостта от руски газ REPowerEU отбелязва, че настоящата криза на цените на енергия се дължи на зависимостта на ЕС към газа и към нестабилната му цена, като отбелязва че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са изхода от тази криза. Най-ниската цена за генериране на електричеството в момента се държи от възобновяемите енергийни източници, като тенденцията е, че цените ще намаляват с всяка изминала година. Що се отнася до намаляне на зависимостта от чужд газ, диверсификацията на източниците е ключова – отопляване чрез ВЕИ гарантира сигурност на доставките чрез един на практика почти неизчерпаем ресурс и същевременно евтин вариант. 

Според специалисти, инвестициите в термопомпи в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, са най-добрият начин за намаляване зависимостта на руски газ и повишаване енергийната независимост на ЕС. Термопомпите са устойчив начин за отопление, тъй като използват електричество, за да извлекат топлина от естествени източници – въздух, земя или вода – като след това я вкарват за нуждите на отопление или охлаждане на  сградата. Така и при отопление, и при охлаждане се използват зелени, устойчиви източници, които могат да заместят газовите бойлери. Включително и в България, според изчисленията на АУЕР термопомпите ще са най-евтиният източник на енергия – през отоплителния сезон 2021-2 г., те са били 3 пъти по-изгодни от централното отопление на парно. Според данни от октомври 2022 г., термопомпите и климатиците запазват същата стойност като за 2021г., а за сравнение, цените на изкопаемия газ в България са се увеличили със 170%. 

Предвид плановете на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност, в комбинация с високите цени на газа в момента, чиито спад не се очаква скоро, малко вероятно е инвестицията в масова битова газификация да има добра възвръщаемост в бъдещето. Някои европейски държави, като например Дания и Холандия, вече дори са наложили забрана на отоплителни системи, които използват единствено газ. Битовата газификация не е нито евтина, нито е устойчива – затова и преминаването към нея през 2022 г. не е добър вариант за къщите ни. Вместо да се заключваме към отопление от изкопаеми горива, което носи риска на една изгубена инвестиция, възобновяемите енергийни източници, в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, ни предлагат един устойчив и евтин вариант за дома.

 

Източници:

  1. 3e News, Анализ на АУЕР
  2. BBC, Energy bills forecast to hit over £4,200 a year
  3. BBC, Nord Stream 1: Why is Russia cutting gas supplies to Europe?  
  4. CE Delft, The natural gas phase-out in the Netherlands
  5. Energy Monitor, Can heat pumps free Europe from Russian gas dependency?
  6. Euractiv, EU urges quicker phase-out of gas boilers in bid to halt Russian energy imports
  7. Euractiv, How Europe can rapidly reduce its gas dependency
  8. Eurostat, Energy Consumption in Households 
  9. Eurostat, Share of fuels in the final energy consumption in the residential sector 
  10. Gas Naturally, Gas for Cleaner Electricity 
  11. Harvard T.H. Chan School of Public Health, Home is where the pipeline ends
  12. International Energy Agency, World Energy Outlook 2018
  13. ONS, Energy UK Households 
  14. Repower EU
  15. Stanford, Rethinking cooking with gas
  16. S&P Global, Europe looks to heat pumps as Russian war accelerates pivot from gas boilers
  17. За Земята, Изтичане на метан в атмосферата
  18. Свободна Европа, Кое е вярното? „Евтини и сигурни“ ли са доставките от „Газпром“

 

/by
,

COP27 – Оправдано ниски очаквания за екологична справедливост

Първата седмица от 27-ата конференция на страните по Рамковата конвенция за изменението на климата в Шарм ел-Шейх, Египет (по-известна със съкращението си на латиница COP27) измина без особен напредък по най-спешните въпроси, касаещи екологичната справедливост. Вместо фалшиви решения като „нетно нулево” ниво на емисиите, геоинжинерни опити и търговия с парникови емисии, имаме нужда от бързи действия за справяне с климатичната и екологичната криза.

Възмутителен е фактът, че един най-големите световни замърсители с пластмаса [1] е спонсор на събитието.[2] Пластмасовата криза е пряко свързана с климатичната криза, тъй като 99% от пластмасата е от изкопаеми горива. Истинското решение на климатичната и пластмасовата криза е да затворим „кранчето за пластмаса“ – да се намали производството на пластмаса и да спре използването на пластмаса за еднократна употреба. Големите компании трябва да прекратят зависимостта си от пластмасата, за да допринесат наистина за постигане на целите за климата.

От своя страна България далеч не прави необходимото, за да заслужи домакинството на конференцията за климата COP29 през 2024: има много да се наваксва във всички сектори: възобновяема енергия,енергийната ефективност, управление на отпадъците, селско стопанство, готовност за справяне с екстремните прояви на времето.

Управлението на отпадъците у нас е третият най-голям източник на парникови газове след енергетиката и селското стопанство. В световен мащаб 62% от всички емисии на парникови газове се дължат на добива, производството, използването и изхвърлянето на материали. Депата за отпадъци са вторият по големина източник на метанови емисии, а разхищението на храна отговаря за 6% от всички емисии на парникови газове. За да намалим емисиите на метан с 13%, са необходими предотвратяване на хранителните отпадъци, забрана на пластмасата за еднократна употреба, разделно събиране и третиране на органичните отпадъци и улавяне на метана от депата за отпадъци.

За да постигнем целта за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, се нуждаем от справедлив преход в няколко ключови сфери: нова енергийна система, основана на децентрализирани възобновяеми енергийни източници; екологично земеделие и хранителна независимост; кръгова икономика, основана на запазването на стойността на вещи и материали.

Развитите страни, сред които е и България, трябва да поемат своята отговорност като драстично намалят своите емисии на парникови газове и като предоставят финансова помощ за покриване на загубите и щетите, които най-уязвимите общности в развиващите се страни понасят вследствие от климатичните промени. [3] Подкрепете общностите на първа линия сега като подпишете обръщението на Елизабет Уатути от Кения към делегатите на COP27 тук: https://www.zazemiata.org/elisabeth-wathuti-oxfam/

Снимка: Приятели на Земята Интернешънъл – Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India
/by
,

Енергия за мир – 8 истории | креативна инсталация в The Mall

Откриване: 18 ноември | 18:30 ч. | The Mall, централен вход,

В последния ден на Конференцията на ООН по изменението на климата млади илюстратори откриват креативната инсталация „Енергия за мир“, посветена на общото ни по-чисто и спокойно бъдеще на планетата Земя. Тя ще бъде разположена между 18 и 22 ноември на централния вход на The Mall на бул. „Цариградско шосе“ 115.

Катрин Кочорапова, Михаела Ангелова, Георги Василев и Теодор Генов приеха предизвикателството на Екологично сдружение „За Земята“ и отправиха силно послание чрез творчество. Те рисуваха по осем истински истории от целия свят, които разказват взаимовръзките между изкопаемия газ и най-големите проблеми на нашето време като промяната на климата, нарушаването на човешките права, замърсяването на въздуха, войната, икономическата несигурност.

Игри с награди между 18:00 и 19:00 часа ще има всеки ден за посетителите на „Енергия за мир“.

/by
,

Говорим си за климатичните промени и справянето с екологични казуси, заедно с ученици от Пазарджик и Белово

Read more →
/by
,

Прессъобщение: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици от Пазарджик и Белово

На 6 октомври екипът на екологично сдружение „За Земята” ще посети СУ „Ал. Иванов Чапай“ в гр. Белово и Математическа Гимназия „Константин Величков“ в гр. Пазарджик. Срещите ще са интерактивни събития, по време на което експертите и учениците ще говорят за промените в климата – ще видим до каква степен учениците са информирани за промените в климата и последствията от тях, както и колко темата е важна за тях, какви действия всеки от нас може да направи в ежедневието и как да привлечем вниманието на близките ни.

Събитията ще са под формата на дискусии, игри и учене чрез преживяване. Учениците ще получат различни предизвикателства – ролева игра и „морфологичен анализ“ на отпадъци, в които ще се включват като реални експерти. Ще се обсъжда и как замърсяването с отпадъци влияе на климата.

Срещите с учениците ще бъдат подготвени и проведени от представители на сдружението от екип „Нулеви отпадъци” и екип „Климат и енергия”.

Участниците ще получат и подаръци – продукти, които са алтернативи на пластмасата.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Пазарджик.

 

 

/by

Как да направим пунктовете за „едно гише“ успешни и у нас?

Представяме препоръките на „За Земята” за успешно реализиране на планираните в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) т.нар. пунктове за обслужване на “едно гише” за подобряване на енергийната ефективност на сградите в България.

Пунктът за обслужване на “едно гише” е място, на което собственици на имоти могат да получат консултация от специалисти и да намерят готови предложения за ремонти чрез координация с подходящи доставчици на услуги. Обикновено получават възможност и за съфинансиране на тези дейности.

Реформа №5 към стълб “Зелена България” в НПВУ е озаглавена „Обслужване на едно гише“. Тя предвижда до края на 2023 г. да бъдат създадени във всички области на страната звена, предоставящи услуги за енергийно обновяване от първата до последната стъпка.

От „За Земята” бихме искали да отправим следните препоръки за осъществяването на реформата:

  • Провеждане на масирана информационна кампания на национално и регионално равнище, по време и след създаването на пунктовете за “едно гише”. Желателно е тя да бъде съчетана със създаването на онлайн портал, където цялата информация по кампанията и възможностите за обновяване да се предоставят на достъпен език. 
  • Препоръчваме провеждане на кампании чрез създаване на минимум 6 мобилни пункта (например чрез минибус), които да обикалят из по-отдалечените места. 
  • Включване на посещения от експерти в конкретните жилища с цел планиране на обновяване. Визитите в по-отдалечените места биха могли да се поемат от мобилните пунктове. Полезно би било посещенията да дават  възможност за директно кандидатстване за проект по обновяване, с цел улеснение на комуникацията с лица от по-уязвими, затруднени или маргинализирани групи. В мобилните пунктове е редно да има информация, както и опция за кандидатстване за всички останали сродни паралелни проекти в областта на енергийната ефективност в България.
  • Препоръчваме изготвяне на стратегия и план за действие за приоритетно достигане и подкрепа на енергийно бедните домакинства. 
  • На мнение сме, че пунктовете за едно гише в България трябва да бъдат от универсален или координационен вид. т.е. такива, които се свързват с доставчици на строително-ремонтни услуги от името на собственика, и които предоставят възможности за съфинансиране. Пунктове с изцяло информационна функция не олекотяват съществено процеса по обновяване извън най-началния етап. Универсалните и координационните пунктове са се наложили като успешен модел в други държави от Европа.
  • Обученията на работещите в пунктовете могат да се случват в самите тях. Същото се отнася и за периодични актуализации на квалификацията на служителите. 
  • От „За Земята” виждаме идеална възможност планираните пунктове за обслужване на “едно гише” да поемат няколко допълнителни дейности, които обаче са отдавна наложителни и напълно се вписват в дейността на пунктовете. 
    • Предлагане на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийната ефективност и възобновяема енергия за домакинства на заинтересовани общински, държавни, други служители, частни лица, експерти в областта на енергетиката и фирми, а не само на работещите в пунктовете. 
    • Тези пунктове са идеално пространство за извършване на обучения на енергийни одитори, нещо, което е особено необходимо, тъй като вече повече от 10 години в България няма обучени нови кадри. Това няма да бъде основната дейност на гишетата, но такива обучения могат да бъдат осъществявани веднъж годишно, например. 
  • Помощи за енергийно бедни хора, а не социално слаби,  да бъдат  раздавани на територията на гишетата. Това би било възможно след влизането в сила на новата дефиниция за енергийна бедност. 
  • Приветстваме обмяната на опит с пунктове от чужбина.  

Възприемаме  пунктовете като всеобхватно пространство, където да е достъпна цялата информация по всички програми и дейности в областта на подобряването на енергийната ефективност в България.  Осъзнаваме, че мащабът на предложените от нас дейности е голям, изисква ресурси и подготовка. Това обаче е необходимо, ако искаме най-сетне да започнем успешно да изпълняваме належащите ангажименти на България в пътя към въглеродна и климатична неутралност до 2050 г.

Пълното становище на За Земята относно реализацията на пунктовете за обслужване на “едно гише” можете да намерите в секция “Ресурси”.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images  

/by
,

22 септември – Ден на Независимостта на България и на независимостта от изкопаеми горива

Има ли по-подходящ момент от Деня на Независимостта на България да помислим за нашата независимост от изкопаемите горива?

Какво ако… в Европа имаме един ден без автомобили седмично в градовете? Може да звучи като трудно реализуема идея, но не и невъзможна. Всъщност се оказва не само, че вече е прилагана, но е и популярна в момента такава.

На Световния ден без автомобили, 22 септември, ново проучване, стартирано от Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign), показва, че 62% от хората в 5 големи европейски града подкрепят идеята за един ден без автомобили в седмицата. Резултатите от социологически проучвания в Лондон, Барселона, Варшава, Брюксел и Париж демонстрират солидно мнозинство за отварянето на улиците на техните градове за ходене, колоездене и чист въздух веднъж седмично. Идеята е най-популярна във Варшава, където 65% от респондентите в проучването или „силно подкрепят“ или „донякъде подкрепят“ един ден без автомобили в седмицата. „За Земята“ е партньор на Кампанията за чисти градове за чист транспорт и чист въздух в градовете в Европа.

Ден без автомобили за по-чист въздух и независимост

Градовете изпълняват ключова роля в постигането на климатична неутралност до 2050 г. Те заемат само 4% от площта на ЕС, но са дом за 75% от гражданите на съюза. Поради това транспортът в градовете на ЕС е с огромен принос в консумация на горива и замърсяването на въздуха – той отделя около 23% от всички парникови емисии от държавите от съюза.

Денят без автомобили е идея, използвана за първи път през 70-те години на XX век, когато петролното ембарго на страните от OPEC също накараха цените на горивата да нараснат. В отговор 10 европейски държави въвеждат „Недели без автомобили“. Днес се борим едновременно с две комбинирани заплахи – едната е за здравето, качеството ни на живот в градовете и бъдещето на планетата, а другата е петролното изнудване от страна на Русия в резултат на военния конфликт в Украйна. Заради това Европа се нуждае от спешни мерки за намаляване на своята зависимост от изкопаемите горива.

Един от най-бързите начини това да се случи е повторното въвеждане на дни без автомобили. Всъщност мярката е препоръчана и от Международната агенция по енергетика.

В нов анализ Кампанията за чисти градове установи, че един ден без автомобили, въведен в големите европейски градове, може да спести между 541 и 945 хиляди барела петрол. Ако се откажем веднъж седмично от автомобилите във всички големи градове на ЕС и Великобритания, годишното потребление на петрол от в Европа ще спадне с около 3 до 5%. Това е еквивалентно на консумацията за 12 месеца на Естония, Латвия и Литва. Изследването показва, че подобна мярка може да има по-голям ефект от работата от вкъщи 3 дни в седмицата.

Бързо и без допълнителни усилия

Дните без автомобили могат да бъдат въведени бързо. Те не се нуждаят от изграждане на нова инфраструктура или въвеждане на сложни регулации.

„Това изследване ясно показва, че дните без автомобили са сигурен начин за бързо освобождаване на градовете от петрола без сложна инфраструктура или промяна на политикат“, посочва Барбара Стол, директор на Кампанията за чисти градове. „Те са сред най-добрите краткосрочни мерки, които са незабавно достъпни, евтини и лесни за изпълнение. Градовете трябва да обмислят дните без автомобили като мярка за незабавно ограничаване на потреблението на петрол, но също така с тях могат да осигурят бързо намаляване на токсичното замърсяване на въздуха, което убива хиляди европейци годишно. Освен това те са чудесен начин да демонстрирате на обществеността какъв може да бъде животът в градовете, когато пътищата не са доминирани от автомобили“

Какво правим в България?

Преосмислянето на градското придвижване и в частност ограничаването на колите, движещи се с изкопаеми горива в големите градове, е „гореща“ тема и в България. Припомняме, че Столична община е в процес на приемане на първите си Зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта. Планът за действие, който се очаква да приеме от общината тази година, ще предопредели по определен начин бъдещето на града като качество на въздуха и качество на живот като цяло. Скорошно изследване на Economist Intelligent Unit постави София сред последните 5 града в класация за най-добрите места за живеене в Европа. Затова ние от „За Земята“, както и много други граждански активисти, очакваме добре обмислена наредба. Такава, която взима под внимание точни данни за замърсяването в града, отчита добрите практики от стотиците ЗНЕ в Европа и си поставя достатъчно амбициозни цели, а не просто поредното отбиване на номера.

Честит Ден на Независимостта на България и нека си пожелаем да се справим и със зависимостите на 21 век!

/by
, ,

Време е за истинска енергийна независимост!

В деня на протестите срещу Газпром, “За Земята” твърдо заявява своята позиция ЗА независимост от руския газ и НЕ на нов или удължен договор с Газпром!

Отказът на последното редовно правителство да плаща за руски газ в рубли, докато Русия води военни действия в Украйна, беше силна и единствената правилна от морална гледна точка позиция. С нея България декларира желание за независимост от интересите на диктаторския режим в Русия и про-европейска посока за развитие.

Инициативата на служебното правителство за един пореден договор с Газпром, особено при изискванията за разплащане в рубли, е огромна крачка назад. Тя ще доведе до заключване на зависимостта на България към руски газ и в дългосрочен план и ще е пагубна за процеса на диверсификация на газовите доставки. Газпром е доказано ненадежден партньор, а руското правителство системно използва енергийните доставки като оръжие.

Всяка отстъпка пред исканията и интересите на Русия на Путин поставя България в положение на уязвимост и енергийна несигурност. Нещо повече – ако се съгласим да изпълним исканията на руския газов гигант, България губи правото си да обжалва едностранното нарушение на договора с Газпром в бъдеще.

Мит е и че възстановяването на доставките от Русия ще осигури евтин газ за отоплителния период предвид непредсказуемото поведение на Русия, продължаващите й военни действия в Европа и увеличението на цените на руски доставки от над 1600% в последните две години. На всичкото отгоре, преговорите с Газпром не гарантират сигурност на доставки и преференциална цена, както се вижда от примера на други държави-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия, които откриха сметки в рубли, но въпреки това са принудени да търсят краткосрочни варианти.

Апокалиптичната картина, обрисувана от служебното правителство и президентът Румен Радев, е необоснована – България е държава с изключително ниско ниво на битова газификация. С годишно потребление от едва 4% изказванията за “хаос и криза” в българската енергетика са безпочвени. Ниската консумация на газ позволява сравнително лесното намиране на алтернативен доставчик и по този начин доставките на газ да не могат да бъдат политизирани и използвани като лост за отнемане на суверенитет, дестабилизация на националната сигурност, намеса във вътрешните дела и управлението на държавата, за предизвикване на енергийни кризи и поставяне на България в подчинена позиция.

“Евтиният” руски газ всъщност ни струва много скъпо; едно връщане към газ от Газпром ще ни постави в още по-уязвимо положение от това, в което бяхме преди и ще покаже България като една държава, склонна на компромиси пред руския агресор, а политиците ни – като неспособни да защитят нашите интереси. Затова призоваваме към диверсификация както на газовите доставчици, така и към диверсификация и на енергийните източници изцяло, за да имаме енергия, която гарантира нашата независимост.

 

/by
, ,

Как мога да наблюдавам ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?

Международната статистика за дълга на Световната банка предоставя много данни относно дълга в развиващите се държави – тук имате достъп до всички данни, а тук до избрани данни за дълга (можете също да проверите последните новини от СБ относно Инициативата за спиране на обслужването на дълга – проверете и доклада в сянка на Eurodad за контраст с официалната информация).

Глобалният мониторинг на държавния дълг на „Erlassjahr“, 2021 г. 132 от 148 държави, изследвани в глобалния юг са критично задлъжнели. 21 държави в момента са в частичен фалит.

Порталът с данни за дълга на кампанията Jubilee Debt. Проследява ситуацията с дълга на една държава чрез шест категории, включително организирането на собствен анализ на риска. Съгласно него към септември 2021 г. има 52 държави, страдащи от дългова криза. Можете да проверите също техния „Наръчник за разбиране и достъп до информацията относно дълга.”

„Latindadd наскоро публикува доклад относно дълга в региона на Латинска Америка „Латинска Америка: между дълга и пандемията. Предпазлива прогноза”. За актуална информация относно дълга в Африка на юг от Сахара можете да проверите Африканската мрежа за справедливост на държавния дълг /African Sovereign Debt Justice Network/ (AfSDJN). Eurodad също така наскоро публикува доклад относно „Дълговата пандемия през 2020 г. ” и относно „Дългови държавни облигации” (можете да изтеглите набор от данни, създадени за този доклад).

Данните на ОИСР и докладът относно Климатичното финансиране, мобилизирано от развитите страни (2013-18). За да получите алтернативен поглед върху данните на ОИСР, можете да проверите Доклада за климатичното финансиране., изготвен от „Оксфам“.

Европейската комисия също така докладва относно европейскто международно климатично финансиране. За критичен анализ можете да проверите доклада „Анализ на отчитането на климатичното финансиране на Европейския съюз” от „Act Alliance“.

Също така препоръчваме доклада на Eurodad „Как уроците от финансите на развитието могат да укрепят климатичното финансиране “ (2021)

За по-изчерпателен набор от данни може да проверите двугодишните оценки и общ преглед на климатичното финансиране на РКООНИК. Що се отнася до цялостния напредък в смекчаването и адаптирането към климатичните промени, Рамката за засилена прозрачност /Enhanced Transparency Framework/ (ETF) ще влезе в сила през 2024г. Тя изисква страните прозрачно да докладват получената и предоставената подкрепа.

/by

Какво представляват пунктовете за “едно гише” при обновяването на сгради?

Една от важните мерки по пътя към въглеродно неутрална икономика е подобряване на енергийната ефективност на сградите, което предполага съществено намаление на общото потребление на енергия най-вече за отопление, охлаждане и подгряване на битова гореща вода при същото или дори по-високо качество на живот. Това би могло да се осъществи чрез строителство на сгради, отговарящи на най-новите стандарти за енергийна и ресурсна ефективност и чрез обновяване на съществуващите. Крайната цел е по-лесното и с по-малко разходи постигане и поддържане на комфортна и здравословна среда.

В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като цели са заложени улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, програма за енергийна ефективност на сградния фонд и създаване на механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия. Тези мерки се намират в стълб „Зелена България“ на НПВУ, включващ 41,7% от ресурсите на плана.

Друга изключително нужна реформа в този стълб е т.нар. обслужване „на едно гише“, от английски one-stop-shop. То представлява място, където под един покрив се предлагат редица услуги по финансиране, кандидатстване и дейности по енергийна ефективност. В сравнение с посещението на отделни учреждения и доставчици в техните разпръснати локации за всяка отделна нужда, обслужването на “едно гише” спестява на потребителя много време и усилия.

Концепцията за “едно гише” може да проследим до ранните години на 20-и век в Северна Америка. Тогава за едно пазаруване е било необходимо да се обиколи целия квартал – месо от кланицата, зеленчуци от пазара, хляб от пекарната и т.н. Поради желанието на хората да спестят време, магазините започнали да предлагат по-голям обхват от продукти. Първият магазин за хранителни стоки на самообслужване отваря през 1916 г., a първият супермаркет – през 1930 г. Впоследствие концепцията за обслужване на “едно гише” се разширява и включва бизнес и административни услуги, както и не само широкото предлагане на продукти, но и предлагане на всички допълнителни продукти и услуги за клиента в определена област.

В тази статия ще се фокусираме върху услуги на “едно гише” в сферата на проекти за сградно обновяване.

Пунктове за обслужване на „едно гише“ в областта на подобряване на енергийната ефективност на сградите се препоръчват от европейски директиви – за енергийни характеристики на сгради и за енергийна ефективност. Те се разглеждат като ключова възможност за преодоляване на редица пречки пред постигане на поставените цели за сградно обновяване. Такива пречки включват липса на познания относно предимствата на енергийната ефективност и начините за нейното подобрение, разликите между саниране и дълбоко обновяване, липса на систематизирани национални политики в областта, ниски финансови възможности на домакинствата, и други икономически и социални фактори.

Предимства и недостатъци

Обслужването на “едно гише“ в областта на енергийното обновяване на сгради има някои очевидни предимства както за потребителите, така и за фирмите, които предоставят услуги в сферата. На първо място, спестеното време за клиента е съществено удобство.

Обслужването на „едно гише“ представлява т.нар. интегрирано решение, при което сложните, разпокъсани европейски и национални програми, банкови кредити, и други оферти и дейности на частни фирми могат да бъдат интегрирани в продукт с по-висока стойност и чрез които доставчикът на услуги може да се позиционира по-добре и да получава подобрена видимост сред крайните потребители.

Тромавото и сложно търсене на решения, което трябва да се извършва от клиента-неексперт се превръща в удобна оферта с еднократно посещение или дистанционна връзка с единична локация в най-близкото голямо населено място. Клиентът вече не се налага да осъществява координация с множество различни страни и доставчици на услуги, търсейки по този начин най-добро и изгодно решение. Вместо това от пункта за „едно гише“ се осъществява цялата такава координация като предложената услуга за обновяване има за цел да бъде ясна и бюрократично олекотена за клиента. С други думи, на клиента се предлага готово решение или набор от решения за подобряване на енергийната ефективност и интегрирането на възобновяеми енергийни източници в неговия имот.

Такъв тип обслужване е изгодно и за доставчиците на услуги. Те могат да бъдат организации, институции и дори независими експерти или консултанти, които оказват подкрепа през цялото време или по-голямата част от процеса на сградно обновяване – чрез предоставяне на информация, техническа помощ, структуриране и предоставяне на финансова подкрепа, до поддръжка на инсталациите и мониторинг и верификация на постигнатите енергийни спестявания. За тях също е трудно да работят с отделни частни клиенти, поради нуждата от отделено време за осигуряване на информация, посещения на място, вземане на решения и преценяването на нуждите на конкретния клиент.

Като възможен недостатък на услугите на „едно гише“ може да бъде посочено, че, макар и различните услуги и умения, предлагани в един пункт, вероятно са добре обосновани, те може не винаги да са на такова високо ниво, колкото са тези, предлагани от тесни кръгове от професионалисти, специализирани в различни области. 

Пример за обслужване на “едно гише”

Има вече множество примери за успешни проекти в Европа и по света, свързани с подкрепа на сградно обновяване чрез пунктове на „едно гише“. Такива проекти могат да бъдат както публично, така и частно финансирани.

Пример за обслужване на “едно-гише” в сферата на обновяването на сгради е пилотният проект SuperHomes в Ирландия, стартирал през 2015 г. Проектът има за цел да намали потреблението на енергия в Ирландия чрез дълбоко обновяване на жилища. Това се осъществява чрез достъп на гражданите до програми за съфинансиране на обновяването на еднофамилни къщи – и повишаването на сградния енергиен стандарт. 

Крайната цел е чрез внимателно планирани дейности по проектиране, инсталация (на предложените мерки) и внедряване да се създаде високоефективен, здравословен и с ниски нива на въглеродни емисии дом. Обикновено дълбокото сградно обновяване включва изолация по висок стандарт, поставяне на високоефективна отоплителна система с нисък въглероден отпечатък, подобряване на въздухонепроницаемостта (намаляване на течовете и топлинните загуби), усъвършенствана вентилация с контрол на потреблението за здравословно качество на въздуха, и др.

Целият процес на обслужване на клиентите на SuperHomes преминава през няколко етапа. Първо, чрез онлайн формуляр за кандидатстване, изпратен до клиентите, SuperHomes получава обща информация за текущото състояние на техните домове, включително строителната конструкция и начина на отопление, което дава обратна връзка за очакванията, мерките и разходите. Вторият етап включва обсъждане на потенциалната модернизация със собственика на жилището, като се посочват приблизителните разходи, както и обяснение на финансовия ангажимент и сроковете за финансиране.

Последните два етапа се провеждат с професионален „съветник“: извършва се проверка на желанията и нуждите на собственика на жилището, преди да се премине към изготвяне на персонализирано предложение спрямо конкретните нужди на клиента. 

Средното намаление на потреблението на енергия е 85%, което означава, че възвръщаемостта на инвестицията за собственика, която отчасти се поема от програмата, е сравнително кратка (около 7 години). Приоритет се дава на жилища с по-ниска енергийна ефективност. До момента благодарение на проекта са спестени около 20,8 GWh енергия на година и близо 11 000 тона парникови емисии на година. 

Създаването на пунктове за услуги на “едно гише” е възможност за по-ефективно, по-широко и ускорено осъществяване на кампании за повишаване на енергийната ефективност на сградите, което го прави изключително подходящи за България.

Използвани източници:

  1. https://tg.government.bg/page.php?55
  2. https://www.investopedia.com/terms/o/onestopshop.asp
  3. https://e3p.jrc.ec.europa.eu/publications/one-stop-shops-energy-renovations-buildings 
  4. https://www.managenergy.net/node/929 

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images

/by
, ,

Разширена схема за търговия с емисии и социален климатичен фонд

ЕС има цел да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55% до 2030г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е междинната стъпка преди постигането на крайната цел: климатична неутралност до 2050 г. За да се реализират повишените климатични цели, ЕК прави редица предложения в рамките на пакета ”Подготвени за цел 55 / Fit For 55”.

Част от тях е нова, разширена схема за търговия с емисии (ETS2), която ще определи цена на емисиите от сградите и автомобилния транспорт. Чрез тази схема се изпълнява на практика принципът “замърсителят плаща“ – следователно тези, които замърсяват повече, ще имат по- високи разходи за действията си. Също така, въвеждането на горна граница на въглеродните емисии може да подобри контрола над количеството изпуснати емисии в атмосферата и да насочи инвестиции към нисковъглеродни алтернативи. 

От друга страна, повишаването на цените при крайните потребители може изправи пред сериозни предизвикателства семействата с ниски доходи, които непропорционално да плащат за справяне с климатичните промени пред други по-допринасящи за това индустрии. Заради инфлацията и енергийната криза, жилищните сгради и частният транспорт ще бъдат включени в новата СТЕ не по-рано от 2029 г., а за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.

Европейската комисия предлага създаването на нов социален климатичен фонд, който да започне да функционира през 2025 г. Той ще даде възможност на държавите членки да подкрепят уязвими домакинства с ниски и средни доходи, както и микропредприятията и ползвателите на транспорта, засегнати негативно от въздействието на разширяването на търговията с емисии от сградите и транспорта. Механизмът предвижда подкрепа за инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегриране на енергията от възобновяеми източници, временно подпомагане на доходите и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. 

Достъп, обаче до Социалния климатичен фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще са пряко зависими от спазването на върховенството на закона. Защо е важно възможно най-ранното изготвяне на Социален климатичен план и ще повлияе ли той на средствата предвидени по Социалния климатичен фонд, вижте в позицията на За Земята и WWF – България. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

/by
, ,

Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?

Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.

Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.

Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.

Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.

Автоматичен механизъм за спиране на плащанията по дълга, анулиране и преструктуриране на дълг, обхващащ публичните и частните кредитори, след екстремни климатични събития, в допълнение към незабавния достъп до несъздаващи дълг ресурси за загуби и щети.

Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.

В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурси в подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.

Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.

Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.

Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени към първопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.

/by
,

Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?

По отношение междуполовата справедливост, жените и децата са непропорционално много засегнати от климатичните промени, а също и от мерките за строги икономии, които обикновено следват дългова криза. Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития, така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен, както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от жените в домовете и общностите им, по същия начин както и дългът. Освен това, жените са изправени пред повишен риск от основано на пола насилие по време на и след бедствия, докато фискалната консолидация за намаляване на нивата на дълг обикновено засяга обществените услуги за преживелите насилие.

“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”

Women’s Earth and Climate Action Network

Сборни въздействия на климатичните и дългови кризи върху правата на жените и междуполовата справедливост:

Източник: Йоланда Фреснило Салан (2020) Дълг и климатично обвързани извънредни ситуации, от които правата на жените и справедливостта към половете излизат извън релси, „Пол и развитие “, 28:3, 499-513

Ръководната роля на жените при взимането на решения относно климатичните и екологични политики, както и финансовите и дългови политики, са от критично значение. Въпреки това жените все още са слабо представени при разработването на политики за климата и икономиката, при взимането на решения и внедряването им, особено жени от коренното население и транссексуалната общност.

Освен кумулативното въздействие върху правата на жените и равенството между половете, климатичните и дълговите уязвимостите също имат въздействие върху миграционните потоци и защитата на човешките права.

/by
, ,

Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?

Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.

Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.

Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.

Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)

Източник: ОИСР, Предоставено и мобилизирано климатично финансиране от развитите държави: Цялостни тенденции, актуализирани с данните от 2019 г, септември 2021 г.. (може да се остави това или на АЕ под графиката)

Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.

“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”

Оксфам

За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на страната е от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.

Справедливото и прозрачно отчитане на климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетено от някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..

Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо. 

Източник: „Act Alliance“ (2021) Определяне стандарта: Климатично финансиране от ЕС и държавите-членки на ЕАСТ. януари 2021

Климатичното финансиране трябва също да бъде „ново и допълнително”, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.

/by
,

Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?

Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави (SIDS)допринасят за по-малко от един процент от емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.

За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът на общи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.

Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:

Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.

Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.

Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.

Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.

„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“

РКООНИК

/by