На 6 октомври екипът на екологично сдружение „За Земята” ще посети СУ „Ал. Иванов Чапай“ в гр. Белово и Математическа Гимназия „Константин Величков“ в гр. Пазарджик. Срещите ще са интерактивни събития, по време на което експертите и учениците ще говорят за промените в климата – ще видим до каква степен учениците са информирани за промените в климата и последствията от тях, както и колко темата е важна за тях, какви действия всеки от нас може да направи в ежедневието и как да привлечем вниманието на близките ни.
Събитията ще са под формата на дискусии, игри и учене чрез преживяване. Учениците ще получат различни предизвикателства – ролева игра и „морфологичен анализ“ на отпадъци, в които ще се включват като реални експерти. Ще се обсъжда и как замърсяването с отпадъци влияе на климата.
Срещите с учениците ще бъдат подготвени и проведени от представители на сдружението от екип „Нулеви отпадъци” и екип „Климат и енергия”.
Участниците ще получат и подаръци – продукти, които са алтернативи на пластмасата.
Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Пазарджик.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/10/DRS-1.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-10-03 14:17:352022-11-29 16:01:27Прессъобщение: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици от Пазарджик и Белово
Представяме препоръките на „За Земята” за успешно реализиране на планираните в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) т.нар. пунктове за обслужване на “едно гише” за подобряване на енергийната ефективност на сградите в България.
Пунктът за обслужване на “едно гише” е място, на което собственици на имоти могат да получат консултация от специалисти и да намерят готови предложения за ремонти чрез координация с подходящи доставчици на услуги. Обикновено получават възможност и за съфинансиране на тези дейности.
Реформа №5 към стълб “Зелена България” в НПВУ е озаглавена „Обслужване на едно гише“. Тя предвижда до края на 2023 г. да бъдат създадени във всички области на страната звена, предоставящи услуги за енергийно обновяване от първата до последната стъпка.
От „За Земята” бихме искали да отправим следните препоръки за осъществяването на реформата:
Провеждане на масирана информационна кампания на национално и регионално равнище, по време и след създаването на пунктовете за “едно гише”. Желателно е тя да бъде съчетана със създаването на онлайн портал, където цялата информация по кампанията и възможностите за обновяване да се предоставят на достъпен език.
Препоръчваме провеждане на кампании чрез създаване на минимум 6 мобилни пункта (например чрез минибус), които да обикалят из по-отдалечените места.
Включване на посещения от експерти в конкретните жилища с цел планиране на обновяване. Визитите в по-отдалечените места биха могли да се поемат от мобилните пунктове. Полезно би било посещенията да дават възможност за директно кандидатстване за проект по обновяване, с цел улеснение на комуникацията с лица от по-уязвими, затруднени или маргинализирани групи. В мобилните пунктове е редно да има информация, както и опция за кандидатстване за всички останали сродни паралелни проекти в областта на енергийната ефективност в България.
Препоръчваме изготвяне на стратегия и план за действие за приоритетно достигане и подкрепа на енергийно бедните домакинства.
На мнение сме, че пунктовете за едно гише в България трябва да бъдат от универсален или координационен вид. т.е. такива, които се свързват с доставчици на строително-ремонтни услуги от името на собственика, и които предоставят възможности за съфинансиране. Пунктове с изцяло информационна функция не олекотяват съществено процеса по обновяване извън най-началния етап. Универсалните и координационните пунктове са се наложили като успешен модел в други държави от Европа.
Обученията на работещите в пунктовете могат да се случват в самите тях. Същото се отнася и за периодични актуализации на квалификацията на служителите.
От „За Земята” виждаме идеална възможност планираните пунктове за обслужване на “едно гише” да поемат няколко допълнителни дейности, които обаче са отдавна наложителни и напълно се вписват в дейността на пунктовете.
Предлагане на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийната ефективност и възобновяема енергия за домакинства на заинтересовани общински, държавни, други служители, частни лица, експерти в областта на енергетиката и фирми, а не само на работещите в пунктовете.
Тези пунктове са идеално пространство за извършване на обучения на енергийни одитори, нещо, което е особено необходимо, тъй като вече повече от 10 години в България няма обучени нови кадри. Това няма да бъде основната дейност на гишетата, но такива обучения могат да бъдат осъществявани веднъж годишно, например.
Помощи за енергийно бедни хора, а не социално слаби, да бъдат раздавани на територията на гишетата. Това би било възможно след влизането в сила на новата дефиниция за енергийна бедност.
Приветстваме обмяната на опит с пунктове от чужбина.
Възприемаме пунктовете като всеобхватно пространство, където да е достъпна цялата информация по всички програми и дейности в областта на подобряването на енергийната ефективност в България. Осъзнаваме, че мащабът на предложените от нас дейности е голям, изисква ресурси и подготовка. Това обаче е необходимо, ако искаме най-сетне да започнем успешно да изпълняваме належащите ангажименти на България в пътя към въглеродна и климатична неутралност до 2050 г.
Пълното становище на За Земята относно реализацията на пунктовете за обслужване на “едно гише” можете да намерите в секция “Ресурси”.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/09/Едно-гише.png383621Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-09-29 13:42:242023-02-21 12:04:36Как да направим пунктовете за „едно гише“ успешни и у нас?
Има ли по-подходящ момент от Деня на Независимостта на България да помислим за нашата независимост от изкопаемите горива?
Какво ако… в Европа имаме един ден без автомобили седмично в градовете? Може да звучи като трудно реализуема идея, но не и невъзможна. Всъщност се оказва не само, че вече е прилагана, но е и популярна в момента такава.
На Световния ден без автомобили, 22 септември, ново проучване, стартирано от Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign), показва, че 62% от хората в 5 големи европейски града подкрепят идеята за един ден без автомобили в седмицата. Резултатите от социологически проучвания в Лондон, Барселона, Варшава, Брюксел и Париж демонстрират солидно мнозинство за отварянето на улиците на техните градове за ходене, колоездене и чист въздух веднъж седмично. Идеята е най-популярна във Варшава, където 65% от респондентите в проучването или „силно подкрепят“ или „донякъде подкрепят“ един ден без автомобили в седмицата. „За Земята“ е партньор на Кампанията за чисти градове за чист транспорт и чист въздух в градовете в Европа.
Ден без автомобили за по-чист въздух и независимост
Градовете изпълняват ключова роля в постигането на климатична неутралност до 2050 г. Те заемат само 4% от площта на ЕС, но са дом за 75% от гражданите на съюза. Поради това транспортът в градовете на ЕС е с огромен принос в консумация на горива и замърсяването на въздуха – той отделя около 23% от всички парникови емисии от държавите от съюза.
Денят без автомобили е идея, използвана за първи път през 70-те години на XX век, когато петролното ембарго на страните от OPEC също накараха цените на горивата да нараснат. В отговор 10 европейски държави въвеждат „Недели без автомобили“. Днес се борим едновременно с две комбинирани заплахи – едната е за здравето, качеството ни на живот в градовете и бъдещето на планетата, а другата е петролното изнудване от страна на Русия в резултат на военния конфликт в Украйна. Заради това Европа се нуждае от спешни мерки за намаляване на своята зависимост от изкопаемите горива.
Един от най-бързите начини това да се случи е повторното въвеждане на дни без автомобили. Всъщност мярката е препоръчана и от Международната агенция по енергетика.
В нов анализ Кампанията за чисти градове установи, че един ден без автомобили, въведен в големите европейски градове, може да спести между 541 и 945 хиляди барела петрол. Ако се откажем веднъж седмично от автомобилите във всички големи градове на ЕС и Великобритания, годишното потребление на петрол от в Европа ще спадне с около 3 до 5%. Това е еквивалентно на консумацията за 12 месеца на Естония, Латвия и Литва. Изследването показва, че подобна мярка може да има по-голям ефект от работата от вкъщи 3 дни в седмицата.
Бързо и без допълнителни усилия
Дните без автомобили могат да бъдат въведени бързо. Те не се нуждаят от изграждане на нова инфраструктура или въвеждане на сложни регулации.
„Това изследване ясно показва, че дните без автомобили са сигурен начин за бързо освобождаване на градовете от петрола без сложна инфраструктура или промяна на политикат“, посочва Барбара Стол, директор на Кампанията за чисти градове. „Те са сред най-добрите краткосрочни мерки, които са незабавно достъпни, евтини и лесни за изпълнение. Градовете трябва да обмислят дните без автомобили като мярка за незабавно ограничаване на потреблението на петрол, но също така с тях могат да осигурят бързо намаляване на токсичното замърсяване на въздуха, което убива хиляди европейци годишно. Освен това те са чудесен начин да демонстрирате на обществеността какъв може да бъде животът в градовете, когато пътищата не са доминирани от автомобили“
Какво правим в България?
Преосмислянето на градското придвижване и в частност ограничаването на колите, движещи се с изкопаеми горива в големите градове, е „гореща“ тема и в България. Припомняме, че Столична община е в процес на приемане на първите си Зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта. Планът за действие, който се очаква да приеме от общината тази година, ще предопредели по определен начин бъдещето на града като качество на въздуха и качество на живот като цяло. Скорошно изследване на Economist Intelligent Unit постави София сред последните 5 града в класация за най-добрите места за живеене в Европа. Затова ние от „За Земята“, както и много други граждански активисти, очакваме добре обмислена наредба. Такава, която взима под внимание точни данни за замърсяването в града, отчита добрите практики от стотиците ЗНЕ в Европа и си поставя достатъчно амбициозни цели, а не просто поредното отбиване на номера.
Честит Ден на Независимостта на България и нека си пожелаем да се справим и със зависимостите на 21 век!
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/09/Untitled-2.png10801129p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2022-09-22 11:27:012022-09-26 12:48:2822 септември – Ден на Независимостта на България и на независимостта от изкопаеми горива
В деня на протестите срещу Газпром, “За Земята” твърдо заявява своята позиция ЗА независимост от руския газ и НЕ на нов или удължен договор с Газпром!
Отказът на последното редовно правителство да плаща за руски газ в рубли, докато Русия води военни действия в Украйна, беше силна и единствената правилна от морална гледна точка позиция. С нея България декларира желание за независимост от интересите на диктаторския режим в Русия и про-европейска посока за развитие.
Инициативата на служебното правителство за един пореден договор с Газпром, особено при изискванията за разплащане в рубли, е огромна крачка назад. Тя ще доведе до заключване на зависимостта на България към руски газ и в дългосрочен план и ще е пагубна за процеса на диверсификация на газовите доставки. Газпром е доказано ненадежден партньор, а руското правителство системно използва енергийните доставки като оръжие.
Всяка отстъпка пред исканията и интересите на Русия на Путин поставя България в положение на уязвимост и енергийна несигурност. Нещо повече – ако се съгласим да изпълним исканията на руския газов гигант, България губи правото си да обжалва едностранното нарушение на договора с Газпром в бъдеще.
Мит е и че възстановяването на доставките от Русия ще осигури евтин газ за отоплителния период предвид непредсказуемото поведение на Русия, продължаващите й военни действия в Европа и увеличението на цените на руски доставки от над 1600% в последните две години. На всичкото отгоре, преговорите с Газпром не гарантират сигурност на доставки и преференциална цена, както се вижда от примера на други държави-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия, които откриха сметки в рубли, но въпреки това са принудени да търсят краткосрочни варианти.
Апокалиптичната картина, обрисувана от служебното правителство и президентът Румен Радев, е необоснована – България е държава с изключително ниско ниво на битова газификация. С годишно потребление от едва 4% изказванията за “хаос и криза” в българската енергетика са безпочвени. Ниската консумация на газ позволява сравнително лесното намиране на алтернативен доставчик и по този начин доставките на газ да не могат да бъдат политизирани и използвани като лост за отнемане на суверенитет, дестабилизация на националната сигурност, намеса във вътрешните дела и управлението на държавата, за предизвикване на енергийни кризи и поставяне на България в подчинена позиция.
“Евтиният” руски газ всъщност ни струва много скъпо; едно връщане към газ от Газпром ще ни постави в още по-уязвимо положение от това, в което бяхме преди и ще покаже България като една държава, склонна на компромиси пред руския агресор, а политиците ни – като неспособни да защитят нашите интереси. Затова призоваваме към диверсификация както на газовите доставчици, така и към диверсификация и на енергийните източници изцяло, за да имаме енергия, която гарантира нашата независимост.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/F86BA68F-FD89-4941-BF9F-2BF4C7C29F30.png640960Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-08-10 12:27:252023-01-04 18:28:01Време е за истинска енергийна независимост!
Международната статистика за дълга на Световната банка предоставя много данни относно дълга в развиващите се държави – тук имате достъп до всички данни, а тук до избрани данни за дълга(можете също да проверите последните новини от СБ относно Инициативата за спиране на обслужването на дълга – проверете и доклада в сянка на Eurodad за контраст с официалната информация).
Глобалният мониторинг на държавния дълг на „Erlassjahr“, 2021 г. 132 от 148 държави, изследвани в глобалния юг са критично задлъжнели. 21 държави в момента са в частичен фалит.
„Latindadd наскоро публикува доклад относно дълга в региона на Латинска Америка „Латинска Америка: между дълга и пандемията. Предпазлива прогноза”. За актуална информация относно дълга в Африка на юг от Сахара можете да проверите Африканската мрежа за справедливост на държавния дълг /African Sovereign Debt Justice Network/ (AfSDJN). Eurodad също така наскоро публикува доклад относно „Дълговата пандемия през 2020 г. ” и относно „Дългови държавни облигации” (можете да изтеглите набор от данни, създадени за този доклад).
За по-изчерпателен набор от данни може да проверите двугодишните оценки и общ преглед на климатичното финансиране на РКООНИК. Що се отнася до цялостния напредък в смекчаването и адаптирането към климатичните промени, Рамката за засилена прозрачност /Enhanced Transparency Framework/ (ETF) ще влезе в сила през 2024г. Тя изисква страните прозрачно да докладват получената и предоставената подкрепа.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/Article-9.png20482732Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-08-04 12:09:392022-08-31 15:42:05Как мога да наблюдавам ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?
Една от важните мерки по пътя към въглеродно неутрална икономика е подобряване на енергийната ефективност на сградите, което предполага съществено намаление на общото потребление на енергия най-вече за отопление, охлаждане и подгряване на битова гореща вода при същото или дори по-високо качество на живот. Това би могло да се осъществи чрез строителство на сгради, отговарящи на най-новите стандарти за енергийна и ресурсна ефективност и чрез обновяване на съществуващите. Крайната цел е по-лесното и с по-малко разходи постигане и поддържане на комфортна и здравословна среда.
В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като цели са заложени улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, програма за енергийна ефективност на сградния фонд и създаване на механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия. Тези мерки се намират в стълб „Зелена България“ на НПВУ, включващ 41,7% от ресурсите на плана.
Друга изключително нужна реформа в този стълб е т.нар. обслужване „на едно гише“, от английски one-stop-shop. То представлява място, където под един покрив се предлагат редица услуги по финансиране, кандидатстване и дейности по енергийна ефективност. В сравнение с посещението на отделни учреждения и доставчици в техните разпръснати локации за всяка отделна нужда, обслужването на “едно гише” спестява на потребителя много време и усилия.
Концепцията за “едно гише” може да проследим до ранните години на 20-и век в Северна Америка. Тогава за едно пазаруване е било необходимо да се обиколи целия квартал – месо от кланицата, зеленчуци от пазара, хляб от пекарната и т.н. Поради желанието на хората да спестят време, магазините започнали да предлагат по-голям обхват от продукти. Първият магазин за хранителни стоки на самообслужване отваря през 1916 г., a първият супермаркет – през 1930 г. Впоследствие концепцията за обслужване на “едно гише” се разширява и включва бизнес и административни услуги, както и не само широкото предлагане на продукти, но и предлагане на всички допълнителни продукти и услуги за клиента в определена област.
В тази статия ще се фокусираме върху услуги на “едно гише” в сферата на проекти за сградно обновяване.
Пунктове за обслужване на „едно гише“ в областта на подобряване на енергийната ефективност на сградите се препоръчват от европейски директиви – за енергийни характеристики на сгради и за енергийна ефективност. Те се разглеждат като ключова възможност за преодоляване на редица пречки пред постигане на поставените цели за сградно обновяване. Такива пречки включват липса на познания относно предимствата на енергийната ефективност и начините за нейното подобрение, разликите между саниране и дълбоко обновяване, липса на систематизирани национални политики в областта, ниски финансови възможности на домакинствата, и други икономически и социални фактори.
Предимства и недостатъци
Обслужването на “едно гише“ в областта на енергийното обновяване на сгради има някои очевидни предимства както за потребителите, така и за фирмите, които предоставят услуги в сферата. На първо място, спестеното време за клиента е съществено удобство.
Обслужването на „едно гише“ представлява т.нар. интегрирано решение, при което сложните, разпокъсани европейски и национални програми, банкови кредити, и други оферти и дейности на частни фирми могат да бъдат интегрирани в продукт с по-висока стойност и чрез които доставчикът на услуги може да се позиционира по-добре и да получава подобрена видимост сред крайните потребители.
Тромавото и сложно търсене на решения, което трябва да се извършва от клиента-неексперт се превръща в удобна оферта с еднократно посещение или дистанционна връзка с единична локация в най-близкото голямо населено място. Клиентът вече не се налага да осъществява координация с множество различни страни и доставчици на услуги, търсейки по този начин най-добро и изгодно решение. Вместо това от пункта за „едно гише“ се осъществява цялата такава координация като предложената услуга за обновяване има за цел да бъде ясна и бюрократично олекотена за клиента. С други думи, на клиента се предлага готово решение или набор от решения за подобряване на енергийната ефективност и интегрирането на възобновяеми енергийни източници в неговия имот.
Такъв тип обслужване е изгодно и за доставчиците на услуги. Те могат да бъдат организации, институции и дори независими експерти или консултанти, които оказват подкрепа през цялото време или по-голямата част от процеса на сградно обновяване – чрез предоставяне на информация, техническа помощ, структуриране и предоставяне на финансова подкрепа, до поддръжка на инсталациите и мониторинг и верификация на постигнатите енергийни спестявания. За тях също е трудно да работят с отделни частни клиенти, поради нуждата от отделено време за осигуряване на информация, посещения на място, вземане на решения и преценяването на нуждите на конкретния клиент.
Като възможен недостатък на услугите на „едно гише“ може да бъде посочено, че, макар и различните услуги и умения, предлагани в един пункт, вероятно са добре обосновани, те може не винаги да са на такова високо ниво, колкото са тези, предлагани от тесни кръгове от професионалисти, специализирани в различни области.
Пример за обслужване на “едно гише”
Има вече множество примери за успешни проекти в Европа и по света, свързани с подкрепа на сградно обновяване чрез пунктове на „едно гише“. Такива проекти могат да бъдат както публично, така и частно финансирани.
Пример за обслужване на “едно-гише” в сферата на обновяването на сгради е пилотният проект SuperHomes в Ирландия, стартирал през 2015 г. Проектът има за цел да намали потреблението на енергия в Ирландия чрез дълбоко обновяване на жилища. Това се осъществява чрез достъп на гражданите до програми за съфинансиране на обновяването на еднофамилни къщи – и повишаването на сградния енергиен стандарт.
Крайната цел е чрез внимателно планирани дейности по проектиране, инсталация (на предложените мерки) и внедряване да се създаде високоефективен, здравословен и с ниски нива на въглеродни емисии дом. Обикновено дълбокото сградно обновяване включва изолация по висок стандарт, поставяне на високоефективна отоплителна система с нисък въглероден отпечатък, подобряване на въздухонепроницаемостта (намаляване на течовете и топлинните загуби), усъвършенствана вентилация с контрол на потреблението за здравословно качество на въздуха, и др.
Целият процес на обслужване на клиентите на SuperHomes преминава през няколко етапа. Първо, чрез онлайн формуляр за кандидатстване, изпратен до клиентите, SuperHomes получава обща информация за текущото състояние на техните домове, включително строителната конструкция и начина на отопление, което дава обратна връзка за очакванията, мерките и разходите. Вторият етап включва обсъждане на потенциалната модернизация със собственика на жилището, като се посочват приблизителните разходи, както и обяснение на финансовия ангажимент и сроковете за финансиране.
Последните два етапа се провеждат с професионален „съветник“: извършва се проверка на желанията и нуждите на собственика на жилището, преди да се премине към изготвяне на персонализирано предложение спрямо конкретните нужди на клиента.
Средното намаление на потреблението на енергия е 85%, което означава, че възвръщаемостта на инвестицията за собственика, която отчасти се поема от програмата, е сравнително кратка (около 7 години). Приоритет се дава на жилища с по-ниска енергийна ефективност. До момента благодарение на проекта са спестени около 20,8 GWh енергия на година и близо 11 000 тона парникови емисии на година.
Създаването на пунктове за услуги на “едно гише” е възможност за по-ефективно, по-широко и ускорено осъществяване на кампании за повишаване на енергийната ефективност на сградите, което го прави изключително подходящи за България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/AdobeStock_236993110-scaled.jpeg17722560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-08-01 13:34:162023-02-21 10:45:16Какво представляват пунктовете за “едно гише” при обновяването на сгради?
ЕС има цел да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55% до 2030г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е междинната стъпка преди постигането на крайната цел: климатична неутралност до 2050 г. За да се реализират повишените климатични цели, ЕК прави редица предложения в рамките на пакета ”Подготвени за цел 55 / Fit For 55”.
Част от тях е нова, разширена схема за търговия с емисии (ETS2), която ще определи цена на емисиите от сградите и автомобилния транспорт. Чрез тази схема се изпълнява на практика принципът “замърсителят плаща“ – следователно тези, които замърсяват повече, ще имат по- високи разходи за действията си. Също така, въвеждането на горна граница на въглеродните емисии може да подобри контрола над количеството изпуснати емисии в атмосферата и да насочи инвестиции към нисковъглеродни алтернативи.
От друга страна, повишаването на цените при крайните потребители може изправи пред сериозни предизвикателства семействата с ниски доходи, които непропорционално да плащат за справяне с климатичните промени пред други по-допринасящи за това индустрии. Заради инфлацията и енергийната криза, жилищните сгради и частният транспорт ще бъдат включени в новата СТЕ не по-рано от 2029 г., а за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.
Европейската комисия предлага създаването на нов социален климатичен фонд, който да започне да функционира през 2025 г. Той ще даде възможност на държавите членки да подкрепят уязвими домакинства с ниски и средни доходи, както и микропредприятията и ползвателите на транспорта, засегнати негативно от въздействието на разширяването на търговията с емисии от сградите и транспорта. Механизмът предвижда подкрепа за инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегриране на енергията от възобновяеми източници, временно подпомагане на доходите и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии.
Достъп, обаче до Социалния климатичен фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще са пряко зависими от спазването на върховенството на закона. Защо е важно възможно най-ранното изготвяне на Социален климатичен план и ще повлияе ли той на средствата предвидени по Социалния климатичен фонд, вижте в позицията на За Земята и WWF – България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/zoya-loonohod-OUc7GsYU2k4-unsplash-scaled.jpg17062560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-28 12:32:212024-08-19 16:04:35Разширена схема за търговия с емисии и социален климатичен фонд
Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.
Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.
Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.
Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.
Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.
В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурсив подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.
Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.
Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.
Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени къмпървопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Article_8-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-28 09:54:292024-08-19 16:42:47Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?
По отношение междуполовата справедливост, жените и децата са непропорционално много засегнатиот климатичните промени, а също и от мерките за строги икономии, които обикновено следват дългова криза. Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития,така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен,както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от женитев домовете и общностите им, по същия начин както и дългът. Освен това, жените са изправени пред повишен риск от основано на пола насилиепо време на и след бедствия, докато фискалната консолидация за намаляване на нивата на дълг обикновено засяга обществените услуги за преживелите насилие.
“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”
Ръководната роля на жените при взимането на решения относно климатичните и екологични политики, както и финансовите и дългови политики, са от критично значение. Въпреки това жените все още са слабо представени при разработването на политики за климата и икономиката, при взимането на решения и внедряването им, особено жени от коренното население и транссексуалната общност.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Статия-7-scaled.jpeg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-21 15:51:072022-08-17 13:57:53Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?
Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.
Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.
Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.
Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)
Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.
“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”
За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на странатае от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.
Справедливото и прозрачно отчитанена климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетеноот някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..
Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо.
Климатичното финансиране трябва също да бъде „ново и допълнително”, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Статия-6-scaled.jpeg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-14 15:54:142024-08-19 16:37:28Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?
Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави(SIDS)допринасят за по-малко от един процентот емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.
За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът наобщи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.
Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:
Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.
Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.
Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.
Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.
„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Article-5.png20482732Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-07 15:01:262024-08-19 16:05:21Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?
Петото издание на конференцията се проведе изцяло онлайн, между 20 и 24 юни, предоставяйки на експертите и взимащите решения, платформа за дискусия върху възможностите и предизвикателствата в европейската енергийна система. Внимание бе обърнато на темите, свързани с обновяването на сгради, отоплението и транспорта. Участници от цяла Европа споделиха опит в създаването на достъпни решения, които осигуряват чист въздух и безопасно бъдеще за климата.
Поради големия интерес към темата и конкретно към конференцията „Чиста енергия за хората“, публикуваме презентациите и видеата от събитието.
Панел 1: Въпроси, свързани с качеството на въздуха – транспорт и отопление в съответствие с инициативата „Fit for 55“ – Как целите за намаляване на парниковите газове се отнасят към целите за чист въздух?
Въвеждаща презентация за връзката между чистия въздух и изменението на климата – Генади Кондарев, E3G
Панел 2: Въздействие на отоплението и транспорта върху здравето
Въздействие върху здравето на емисиите от основните източници на замърсяване на въздуха в Югоизточна Европа – Pallavi Pant, Институт за здравни ефекти (HEI)
Социални разходи, свързани със здравето, от замърсяването на въздуха, причинено от жилищното отопление и готвене – Мариса Кортеланд, CE Delft/ EPHA |European Public Health Alliance| представяне на доклад
Възможности за разширяване на обхвата на дълбокото енергийно обновяване на жилищни сгради – Драгомир Цанев, EnEffect
Панел 2: Термопомпи и тяхната роля в декарбонизацията на отоплението
Ролята на термопомпите в декарбонизацията на отоплението и намаляването на замърсяването на въздуха – Томас Новак, Европейска асоциация на термопомпите |EHPA|, генерален секретар
Осъществимост на енергийни общности за отопление и охлаждане с термопомпи и споделени фотоволтаични генератори – д-р Владимир Гьоргиевски, Изследователски център за енергия и устойчиво развитие, Северна Македония
Панел 3: Публично финансирани програми, насочени към енергийната ефективност, битовото отопление и ВЕИ
Обновяване на еднофамилни и многофамилни сгради с европейски и национални средства, Ангелина Бонева, главен директор на дирекция „Стратегическо планиране и програми“ в Министерството на градското развитие
Въведение в калкулатора на вашата отоплителна система REPLACE | Представяне на REPLACE – Калкулатор за сравняване на отоплителни системи – Лазар Николаев, проект Replace
Панел 1: Декарбонизация на централното отопление |част 1|
Централизираното топлоснабдяване в ЕС – как градовете могат да се придвижат по-бързо към декарбонизация на топлоснабдяването и енергийна независимост? – Амели Ансел, Energy Cities
„ЕБВР – Фонд ReDEWeB – Подкрепа за декарбонизацията на районната енергетика“ – Боян Богданович, ЕБВР – Главен мениджър на фонда, възобновяема районна енергетика
Панел 3: Декарбонизация на централното отопление в България
Декарбонизация на централното отопление в България – Боян Кусаров, Георги Георгиев |Danfoss България|, Милан Рашевски |Институт за нулево енергийни сгради | Институт за нулевоенергийни сгради|, Франсоа Деберг |Веолия|, Аника Лунд Гаде |Зелен преход Дания| Ангел Киров, EVN
Пазарно ориентиран модел за енергийно обновяване на жилищни сгради – Цвета Наньова, изпълнителен директор на БАКК АД / Българо-австрийска консултантска компания
ЕСИ Европа 2.0 – стимулиране на инвестициите в енергийна ефективност чрез застраховане на енергийните спестявания в Европа 2.0 – Ана Кларич, Door Croatia
Пилотни решения за отопление с твърдо гориво: размяна на печки и научноизследователска и развойна дейност за ефективен отоплителен уред – Нора Фелдмар, Habitat for Humanity Унгария
Справяне със замърсяването на въздуха от транспорта на местно ниво: оценка на нуждите от БАМЕЕ – Ася Добруджалиева, Българска асоциация на общинските експерти по околна среда
Градско планиране за чист въздух и устойчива мобилност. Моделиране на въздействието на транспорта в търсене на решения – Ангел Буров, Университет по архитектура строителство геодезия
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Invitation-Energy-for-People-BG-EN.jpg9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-07 14:27:502023-02-21 12:05:30Материали от петото издание на конференция „Чиста енергия за хората“ – 2022
Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.
За какво служи климатичното финансиране?
Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаванена последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.
По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени. Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.
Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиардащ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.
Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г.
Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.
„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Article-4_Pose_Character_Guidelines_15-scaled.jpg17192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-30 11:47:182022-07-15 11:01:43Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?
Глобалните емисии на парникови газове от човешката дейност в периода 2010-2019 г. непрекъснато нарастват и бележат пик за това десетилетие, в цялата ни история. Емисиите на въглероден диоксид от това десетилетие, са приблизително равни на целия оставащ въглероден бюджет на човечеството, нужен за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива.
С тези важни изводи започна лекцията на представители на екологично сдружение “За Земята” и младежкото движение “Петъци за бъдеще”, посветена на трета част от Шестия оценъчен доклад на IPCC – Международната експертна група по климатичните промени към ООН, озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.
Секторите на промишлеността, сградите и транспорта са отговорни за 66% от всички емисии на парникови газове на глобално ниво, като в случая причислим към тези сектори и емисиите от производство на необходимите им електричество и топлинна енергия. Тенденцията на непрестанно нарастване на емисиите се дължи на голямо нарастване на търсенето на основни материали и произведени продукти, на увеличаването на жилищната площ на глава от населението, на увеличаването на потреблението на енергийни услуги в сградите и на увеличаващите се разстояния на пътуване и размер и тегло на превозните средства. Това са някои от по-важните факти, представени в уводната част на събитието.
Докладът казва и, че парниковите емисии трябва да отбележат своя пик преди 2025 г. и да бъдат в контекста на драстични намаления на емисиите между настоящето и 2050 г.
Задържането на глобалното затоплянето под 2°C – или условието, заложено в Парижкото споразумение, с цел избягване на най-тежките последствия от кризата с климата, изисква съществени промени в глобалната енергийна система през следващите 30 години. Новата система ще трябва да отговаря на няколко важни условия, който следват по-долу:
Като първо условие, глобалната енергийна система не трябва да произвежда нетни емисии на въглероден диоксид или трябва да премахва въглеродния диоксид от атмосферата. Според моделите, ползвани в доклада, нетните емисии на въглероден диоксид трябва да намалеят с 35-51% през 2030 г. и с 87-97% през 2050 г. Като следващи условия, идва нуждата от увеличаване на производството на енергия от нисковъглеродни енергийни източници и постигане на широкомащабна електрификация в крайното потребление, включително автомобилния транспорт, отоплението и готвенето.
Следващо важно условие е използването на алтернативни енергийни носители, като водород, биоенергия и амоняк, за заместване на изкопаемите горива в сектори, където електрификацията е затруднена. Други условия са още по-ефективното използване на енергия, и по-голямата интеграция на регионалните енергийни системи. На последно място, ще има нужда от стратегии за премахване на въглероден диоксид от атмосферата с цел компенсиране на остатъчните емисии, които не могат да бъдат неутрализирани с други методи. Тези стратегии могат да разчитат на изцяло природни решения или на технологии. Всяко от горните условия е изпълнено в по-голяма или в по-малка степен в сценариите за бързо и мащабно намаляване на емисиите, представени в доклада на IPCC.
Това са пет основни сценария, които комбинират различни решения за намаляване на емисиите, но всеки сценарии залага на една водеща мярка – възобновяема енергия, улавяне на въглерод чрез природни или технологични решения, драстично намаляване на потреблението на енергия и природни ресурси и др. Задълбоченият преглед на сценариите показва, че повечето решения за намаляване на емисиите носят със себе си различни отрицателни последици за обществата и природата, като единствено сценариите, които разчитат на намаляване на потреблението като основна мярка, не крият такива рискове. Друг извод, който може да бъде направен, е, че ограничаването на затоплянето до два градуса ще изисква въвеждане в действие на повече от една стратегия за намаляване на емисиите, както и ще изисква подробен анализ на рисковете, свързани с реализирането на всяка една от тях.
Някои от останалите сценарии, разгледани в доклада – които са общо 1202 на брой, отразяват сегашните глобални политики за намаляване на емисиите, както и бъдещите потенциални политики, базирани на новопоетите ангажименти от държавите за периода 2022-2030 г. И в двата случая, тези политики ни водят към затопляне от 2,4 до 3,5 градуса С до 2100 г., което би имало пагубни последствията за природата и човечеството, се отбелязва в презентацията на организациите.
В последните години се наблюдава драстично подобрение от гледна точка на осъществимост на технологиите за слънчева и вятърна енергия и за съхранение на електроенергия. Бързото разгръщане и намаляване на разходите за тези модулни технологии се е случило много по-бързо, отколкото е било предвиждано в предишни доклади на IPCC. За разлика от това, внедряването на ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид в електроенергийния сектор е по-бавно от темповете на растеж, предвиждани в минали доклади.
В доклада се обръща специално внимание на набор от мерки за намаляване на емисиите, свързани с постигане на значителен спад в потреблението на енергия и природни ресурси. Стратегии, които обхващат потреблението във всички сектори, биха могли да намалят емисиите на парникови газове в световен мащаб с 40-70 процента до 2050 г., като същевременно бъдат избегнати много отрицателни последици, свързани с други мерки, имащи същата цел. Мерките за намаляване на емисиите, които разчитат на улавяне на въглероден диоксид от атмосферата чрез технологични или природни методи, имат потенциал за ускорено намаляване на емисиите, компенсиране на остатъчните емисии и постигане на отрицателни емисии, но крият сериозни рискове, свързани с промяна на земеползването на огромни територии.
Сценариите, които разчитат до голяма степен на този вид решения и ограничават затоплянето до два градуса, налагат увеличение на горската покривка средно с около 322 млн. хектара и максимално с 890 млн. хектара. Съответно, площта на обработваемите земи за снабдяване с биомаса за биоенергия, включително за производството на биоенергия с технологично улавяне на въглерод (BECCS) ще трябва да се увеличи средно с около 199 млн. хектара и максимално с 482 хектара до 2100 г. Използването на биоенергия може да доведе до увеличаване или намаляване на емисиите в зависимост от мащаба на внедряване, използваната технология, употребеното гориво и начина и мястото на производство на биомасата.
Скоростта, с която ще бъдат предприети мерки за намаляване на емисиите, и тяхната ефективност, ще бъде от изключително значение за постигането на устойчиво развитие от човечеството в дългосрочен план. Своевременните и амбициозни действия са задължително условие за постигане на целите за устойчиво развитие, дефинирани от ООН, особено за уязвимите групи от населението и екосистемите с ограничени възможности за адаптиране спрямо климатичните промени. Съпътстващите ползи от намаляването на емисиите, свързани конкретно с целите за устойчиво развитие, включват: подобрен здравен статус, особено по отношение на замърсяването на въздуха, и подобрен достъп до чиста енергия и питейна вода. Съпътстващите недостатъци, свързани с разгръщането на решенията за намаляване на емисиите, включват разселване, затруднена прехрана и заетост за определени местни общности, както и сериозни негативни ефекти върху биоразнообразието и замърсяване и унищожение на природата.
Презентацията по темата беше изнесена в две части от Николай Петков и Мартина Карагьозова. Николай Петков е магистър по метеорология, активист в движението за климата “Петъци за бъдеще”, автор в платформата “Климатека”, координатор на младежките образователни проекти “КлимАлт” и “Променяме се с климата” в екологично сдружение “За Земята”. Мартина Карагьозова е активист в “Петъци за бъдеще България” и журналист, който следи отблизо темите за климатична и екосоциална справедливост.
За доклада на IPCC: Третата част на Шестия оценъчен доклад на IPCC е публикувана през април 2022 г. Направени препратки към над 59 000 научни статии, докладът е завършен и одобрен от 278 автори. Обобщени са досегашните емисии на парникови газове и са разгледани възможностите на човечеството за ограничаване на измененията на климата до края на века.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/5-2.png350625Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-27 14:24:182022-06-29 12:15:55Климатичните експерти към ООН предлагат пет сценария за бързо и мащабно намаляване на емисиите за задържане на затоплянето под два градуса
Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.
Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.
„Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.
„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“
Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.
Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.
Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.
В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS)призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта, и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/article-3--scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-24 10:53:142022-07-13 11:27:35Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?
Как да живеем комфортно в енергийно ефективни сгради и да пътуваме достъпно, удобно, докато се грижим за чистотата на въздуха и се адаптираме към промените в климата? На тези въпроси се опитва да отговори петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която ще се проведе в дните между 20.06 и 24.06. Основна тема е енергийната ефективност и възобновяемата енергия в отоплението, а отделен панел е посветен на взаимовръзките с транспорта и качеството на въздуха, който дишаме. Експерти от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще споделят интересни примери и знания, съобразено със спецификите на региона. Специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите, от които се интересуват все повече домакинства, както и на възможностите за финансиране.
Присъствието на конференцията е напълно безплатно и достъпно онлайн за всеки. Необходима е само регистрация. Лекциите ще бъдат излъчвани на живо на български и английски и в YouTube канала на „За Земята“.
За „Чиста енергия за хората“организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ си партнират с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Трите организации са известни с дългогодишната си работа по темите, свързани с възобновяемата енергия, енергийната ефективност и чистотата на въздуха. Конференцията ще бъде открита от вицепремиера по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Международното участие е особено силно — Томас Новак/Thomas Nowak от European Heat Pump Association и Ричард Лоус/ Richard Lowes от The Regulatory Assistance Project ще разкажат за ролята и потенциала на термопомпите да спомогнат за редуцирането на замърсяването на въздуха. Боян Богданович / Boyan Bogdanovic от фонда ReDEWeB към Европейската банка за възстановяване и развитие ще се спре върху политиката за подкрепата на декарбонизацията в топлофикациите, а Санджив Кумар/ Sanjeev Kumar от European Geothermal Energy Council ще представи възможностите на геотермалната енергия пред топлофикациите. Амели Ансел / Amélie Ancelle от Energy Cities ще сподели ценен регионален опит как градовете могат по-бързо да вървят към намаляване на вредните емисии от отоплението и транспорта. Стратегията на Виена за декарбонизация ще представи Александър Валиш / Alexander Wallisch от Wien Energie, а върху възможностите за финансиране и добрите примери от региона ще се концентрира Ана Кларич/ Ana Klarić от Door Croatia.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Cover-Invitation-Energy-for-People-3.jpg9241640violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-06-15 15:46:502023-02-20 16:05:19Международната конференция „Чиста енергия за хората“ дава изпълними идеи за градове със здравословен въздух и комфортни домове
Последиците от извънредните климатични ситуациив глобалния югутежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.
Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.
През 2018 г. „ Дълговата кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад,който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода 2010 – 2020”, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.
Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.
През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.
Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет(V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години – 62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.
Налице е ивъздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.
С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ(анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.
В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/article-2-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-13 14:27:162022-06-30 21:07:31Каква е взаимовръзката между климата и дълга?
Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.
Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.
Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.
Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.
Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.
„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация
и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/IMG_0041-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-10 10:02:062024-08-19 16:41:29Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?
Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022: Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. Според панела е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.
Улавянето и съхранението на въглероден диоксид (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) представлява процес, при който въглероден диоксид от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.
Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от зададените в сценариите на IPCC и Международна агенция по енергетика (IAE)за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Дори и ако изграждането на съоръжения за съхранение се осъществява чрез планираната до 2030 г. скорост, това все още не е достатъчно, за да се постигнат зададените цели до 2050 г. и би представлявало едва към 4-5 % от необходимата степен на съхранение.
Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). Дори и да отчетем планираните нива на улавяне от съоръжения, които в момента са в етап на строеж, общо ще се улавят около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност. За сравнение, през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на приблизително 80 пъти повече въглеродни емисии, отколкото са уловени чрез настоящите съоръжения за CCS.
Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръженията PetraNova и Boundary Dam.
Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно.
Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел, като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното.
От съществено значение е как се използва уловеният от съоръженията въглерод. От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за дългосрочно съхранение. Останалите проекти използват уловения CO2 за т.нар. подобрено извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR). То се осъществява чрез инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, като по този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционни методи. EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка в борбата срещу климатичните промени и в най-добрия случай той би могъл единствено отчасти да компенсира емисиите от новодобития нефт.
Тази публикация е резюме на детайлната ни статия относно реалността около технологиите за улавяне и съхранение на въглерод.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/AdobeStock_330025833-scaled.jpeg17062560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-09 12:01:292022-06-09 12:52:57Защо улавянето и съхранението на въглерод не е решение за постигане на климатична неутралност?
Петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“ ще се състои в дните между 20.06 и 24.06. Във фокус ще бъдат обновяването на сгради, енергийната ефективност в отоплението и транспорта с акцент върху добрите практики от Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Сред водещите теми ще са топлофикационните мрежи, които използват възобновяема топлина, а специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите и тяхната икономическа жизнеспособност с оглед на спецификата на региона. Отделен панел е посветен на взаимовръзките с качеството на въздуха.
За юбилейния брой организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ са в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Мотото тази година е „Насочваме към решения, които ще осигурят надеждно, удобно, достъпно отопление и транспорт за всички. Да осигурим чист въздух и безопасно бъдеще за климата.”
В конференцията ще участват професионалисти от различни държави и региона. Някои от тях са: Драгомир Цанев (EnEffect), Thomas Nowak (European Heat Pump Association), Richard Lowes (RAP’s Europe programme), Amélie Ancelle (Energy Cities), Sanjeev Kumar (European Geothermal Energy Council) и други.
Регистрирай се:
Това събитие се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на организаторите от Екологично сдружение „За Земята“, E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network и не отразява позицията на Европейския съюз по темата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Cover-Invitation-Energy-for-People-2.jpg9241640perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2022-06-08 12:12:592023-02-20 16:06:25Пето издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“
По данни, използвани от CAN Europe, емисиите на метан от изкопаеми горива представляват приблизително 35% от всички антропогенни емисии на метан – 23% от тях в нефтения и газовия сектор и 12% във въглищния. Емисиите на метан се срещат по цялата верига на доставки на изкопаем газ. Това се дължи както на преднамерени, така и на случайни изпускания на метан в атмосферата. Пример за първото е, когато се извършват определени работи по поддръжката на газопроводи, които изискват изпразване на участък от тръбопровода. Ако изкопаемият газ, който е транспортиран, се счита за нежизнеспособен/неатрактивен от търговска гледна точка, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои основно от метан, големи количества от парниковия газ се озовават в атмосферата, допринасяйки за глобалното затопляне. Примерите за случайно изхвърляне на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудване и аварии, и по-общо, непрограмирани изхвърляния на изкопаем газ в атмосферата.
Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни/неорганизирани емисии, изпускане на газ/ обезвъздушаване от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.
Европейският съюз е най-големият вносител на изкопаем газ в света. По данни на Евростат, 41% от вносният газ произхожда от Русия, 16% от Норвегия, 8% от Алжир и 5% от Катар (фиг. 3)
Фигура 4: Внос на изкопаем (природен) газ в ЕСпрез 2019 г. Източник: Евростат
Според ЕК, енергийният сектор отговаря за 1/5 от антропогенните емисии на метан в ЕС. Но тази оценка не включва емисиите от внос на енергия от изкопаеми горива, в такъв случай делът би бил по-голям. Най-рентабилните и бързи намаления на емисиите на метан могат да бъдат постигнати именно в енергийния сектор. Освен това, специфични мерки за намаляване на метана в сектора, като Задължения за засичане и отстраняване на течове от газова инфраструктура (LDAR) и Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF) в секторите на въглищата, газа и петрола, биха могли да доведат до голямо количество допълнителни намаления.
През изминалите 3 десетилетия абсолютните емисии на метан в ЕС и в България отбелязват спад с 50% (фиг. 4 и 5).
Фиг. 5: Емисии на метан (хил. тона CO2еквивалент)в енергийния сектор в ЕС за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org
Фиг. 6: Емисии на метан (хил. тона CO2еквивалент)в енергийния сектор в България за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org
Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“
По данни на доклада на Международната агенция по енергетика IEA, „Глобален тракер на метана 2022 г.“ (Global Methane Tracker 2022), публикуван през февруари 2022 г., емисиите на метан от енергийния сектор през 2021 г. нарастват с 5% спрямо 2020 г. до 135 Mt. Анализът на доклада показва, че емисиите в енергийния сектор са със 70% по-големи от официални данни Страните с най-големи емисии на метан са Китай, Русия и САЩ.
Според документа енергийният сектор е отговорен за около 40% от общите антропогенни емисии на метан, на второ място след земеделието. От енергийния сектор, 42 Mt произхождат от въглища, 39 Mt – от извличането, преработката и транспортирането на изкопаем газ, 9 Mt се дължат на непълното изгаряне на биоенергия (главно при използване на дърва и друга твърда биомаса за готвене) и 4 Mt са вследствие на течове от уреди за крайна употреба (фиг. 6).
Фиг. 7: Световни емисии на метанв Mt по сектори по оценка на IEA (светло синьо) и по данни на Рамковата конвенция по климатичните промени UNFCCC (тъмно синьо). Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022
Доклада също така показва, чрез достъпните научна информация и измервания, че нивата на официално съобщаваните емисии на метан са по-ниски от реалните. На глобално равнище общите емисии на метан в енергийния сектор са с около 70% по-високи от сумата на оценките на националните правителства.
Нарастват и данните от спътници за течовете на метан в света. На фиг. 8 е представена карта с райони със съществени течове. Поради ограничения в данните, липсва информация за екваториалните и северните райони на света (сред които и основните райони на производство на петрол и газ в Русия), както и за офшорни операции. Големи течове са констатирани в 15 държави през 2021 г., по-съществени в Пермски басейн в Текса и много големи течове в Централна Азия. Туркменистан е отговорен за 1/3 от случаите на много големи емисии в света през 2021 г. В районите от тези 15 държави, за които се извършват спътникови наблюдения, случаите на големи по мащаб течове отговарят за около 6% от общите емисии.
Фиг. 8: Карта на големи течове на метан от човешка дейност, по данни от спътникови измервания. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022
Употреба на изкопаем газ
Емисии от готвене с газ.
Учени от университета в Станфорд установяват, че приблизително 1,3% от газа, използван от газови готварски печки в домовете, се изпуска под формата на метан, при изключен котлон. Резултатите от изследването, излязло в края на януари 2022 г., показват, че емисиите на метан по време на запалване и загасване на печката се равняват на емисиите от горене на газа в продължение на 10 минути. Изненадващо е установено, че ¾ от емисиите на метан се отделят, когато печките са изключени, което предполага, че газовите уплътнения и свръзки между котлона и домашните газови тръби, независимо колко често се използват печките. Екипът, провел изследването, изчислява, че емисиите на метан от газовите печки са подценени от EPA, най-малко с 15% спрямо данните им за 2019 г.
Проучването също така открива, че в домове без аспиратори или с лоша вентилация, концентрацията на вредните азотни оксиди (вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ), е възможно да достигне и да премине безопасните граници в рамките на минути, особено в домове с малки кухни. Емисиите на азотните оксиди са пряко пропорционални на количеството изгорен газ. Азотните оксиди или NOx представляват особено вреден риск за децата и възрастните хора.
Вредните странични продукти от изгарянето на изкопаем газ липсват при електрическите уреди.
Метан като гориво.
Съществуват 2 вида изкопаем газ, които се използват за гориво за превозни средства: компресиран изкопаем газ (CNG) и втечнен изкопаем газ (LNG).
Втечненият изкопаем газ (LNG, различно от GNL) е изкопаем газ, преобразуван в течна форма. Процесът на втечняване включва охлаждане на газ до -162°C и премахване на определени примеси като прах и CO2. LNG заема 600 пъти по-малко обем от изкопаемия газ при стандартно атмосферно налягане. Това улеснява съхранението и транспорта на газа на големи разстояния без нужда от тръбопроводи – обикновено в специално проектирани кораби или LNG танкери. Когато достигне крайната си дестинация, LNG бива обратно втечнен и разпределен през газовите мрежи, като изкопаемият газ от тръбопроводите. LNG все по-често се използва като алтернативно гориво за кораби и камиони. Осигуряването на достъп на всички страни от ЕС до пазарите с втечнен изкопаем газ е ключова цел на стратегията на ЕС за енергиен съюз. През 2021, 13 държави от ЕС внасят над 80 милиарда кубични метра LNG (bcm, еквивалент на газ), с 4% по-малко от предишната година. Най-големите вносители на LNG в ЕС са Испания (21,3 млрд. куб. м), Франция (18,3 млрд. куб. м), Италия (9,3 млрд. куб. м), Нидерландия (8,7 млрд. куб. м) и Белгия (6,5 млрд. куб. м).
Компресираният изкопаем газ (CNG) се произвежда чрез компресиране на изкопаем газ до по-малко от 1% от обема му при стандартно атмосферно налягане. За да се осигури достатъчен пробег, CNG се съхранява на борда на превозното средство в сгъстено газообразно състояние при високо налягане. CNG се използва за леко, средно и тежкотоварни приложения. Задвижваният със CNG автомобил има приблизително същата икономия на гориво като конвенционален бензинов автомобил.
Пропан-бутан.
Пропан-бутанът, накратко LPG газ (англ.: liquefied petroleum gas), е една от няколкото течни смеси на летливите тежки въглеводородни газове пропен, пропан, бутен и бутан. Типичната търговска смес може да съдържа също така етан и етилен, както и летлив меркаптан – газ с мирис на сяра, добавян като предпазна мярка.
Пропан-бутанът се извлича от „мокър“ изкопаем газ (газ с кондензируеми тежки въглеводороди) чрез абсорбция. Полученият газ има ниска температура на кипене и трябва да се дестилира, за да се отстранят по-леките съставки, след което да се обработи, за да се отстранят сероводородът, въглеродният диоксид и водата. Готовият пропан-бутан се транспортира по тръбопроводи и със специално построени морски танкери.
Пропан-бутанът достига до битовия потребител в бутилки под ниско налягане. Най-голямата част от произвеждания пропан-бутан се използва в системите за централно отопление, а следващата – като суровина за химическите заводи. LPG обикновено се използва като гориво за газови барбекюта, газови готварски плотове и фурни, за газови камини и преносими отоплителни уреди. В Европа нагревателите за вода с пропан-бутан са широко разпространени. Използва се и като моторно гориво и за резервни генератори.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Methane1.jpeg750824Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-07 13:11:002024-08-19 15:11:40Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2
Какво казва доклада на IPCC относно смекчаването за CCS?
Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022 : Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. В някои страни източниците на възобновяемаенергия са изобилни, докато в други те са сравнително малки. Нивата на производство на енергия от възобновяеми източници са непостоянни и зависещи от промени във времето и други фактори, а енергията от ВЕИ носи със себе си както положителни ефекти, така и предизвикателства, за хората и околната среда. Поради всички тези причини, според IPCC е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.
Теоретичният глобален геоложки потенциал за съхранение на въглерод е около 10 000 Gt (1 Gt = 1 милиард тона), като повече от 80% от този капацитет се намира в солени водоносни пластове. Поради редица ограничения действителният капацитет за съхранение реално е с до 10 пъти по-малък, който все пак е по-голям от нужното, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C до края на 21 век (според доклада трябва да се уловят около 680 Gt до края на века в по-голямата част от техните сценарии за 1,5°C). За сравнение, по данни на IPCC, годишните емисии на CO2 през 2019 г. са около 45 Gt.
Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от тези в сценариите на доклада за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Въвеждането в експлоатация и развитието на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (с широкомащабно съхранение на уловения CO2) е много по-бавно, отколкото се е предвиждало в предишни оценки. По думите на доклада, за да се постигнат нулеви нетни емисии на CO2 или на вредни парникови газове, внедряването на такъв тип технологии за балансиране на определени, трудни за намаление остатъчни емисии, е неизбежно. В повечето от сценариите за постигане на ниски нива на парникови емисии се прилага значително количество CCS.
Предизвикателства и недостатъци на CCS и CDR
Широкото прилагане на CDR и CCS е възможно да засегне негативно, както водните и хранителните системи, така и изпълнението на целите за устойчиво развитие.Тези последици от CCS и CDR са свързани с Цел 6 на ООН за устойчиво развитие в областта на чистата вода. Според доклада, BECCS, или оборудването на електроцентрали за изгаряне на биомаса с технологии за CCS, би могло да повлияе на цените на храните, в зависимост от начините на стопанисването на земите.
Улавянето на въглерод увеличава значително разходите за ресурси и химикали, най-вече вода. Възможно е централи със CCS да се налага периодично да затварят поради недостиг на вода. Поради повишените разходи за енергия, както и от повишени нужди за охлаждане, породени от процеса на улавяне, в някои случаи централите със CCS се налага да потребяват от 25% до 200% повече вода (повече топлина се задържа, защото вместо да се изхвърли в атмосферата, повече пара се използва за процеса на CCS). В райони, уязвими на недостиг на вода, би могло да се налагат затваряния на централите през летните месеци. С повишаването на глобалната температура, този тип риск ще нарасне.
Производството на продукти и суровини (като потенциален заместител на изкопаемите) от уловен въглерод (CCU) представлява алтернативен метод за декарбонизация. Потенциалът за използването на въглерод в момента се оценява на не повече от 1-2 Gt CO2 годишно, но според IPCC той би могъл да бъде увеличен до 20 Gt.
В зависимост от продукта, въглеродният диоксид може да бъде извлечен от атмосферата за период от порядъка на векове (напр. втвърдяване на цимент, инертни материали), десетилетия (пластмаси) или само за няколко дена или месеца (при производство на горива). При изгарянето на богати на въглерод продукти, извлеченият по-рано CO2 се връща обратно в атмосферата.
Развитието на някои от технологиите за употреба на въглерод е все още в лабораторна, прототипна и пилотна фаза, докато други практики вече са напълно комерсиализирани (като производството на карбамид – вид азотен тор).
По оценка на доклада, прилагането на CCS технологии практически винаги добавя допълнителна цена. Цената на улавянето на CO2 остава над 50 щатски долара на тон в по-голямата си част. Капиталовите разходи за електроцентрали на въглища или изкопаем газ със CCS са почти два пъти по-високи от централи без (друг е въпросът, че не всички проекти достигат нулеви въглеродни емисии, например в Boundary Dam #3 в Канада е била заложена цел от 90%. Освен това, самото улавяне на въглерод в централите със CCS изискват допълнително използване на гориво – с 13-44%, отколкото в централа без, което води до допълнително оскъпяване.
Развитие на CCS през изминалите десетилетия
От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за геоложко складиране (Sleipner, Snøhvit, Quest, Illinois Basin, Qatar LNG, and Gorgon), докато повечето прилагат подобреното извличане на нефт (EOR, виж речника). Общо шестте проекта улавят 7 Mt от 40-те “спасени” Mt на година от всички видове проекти за съхранение.
Въпреки че от 1972 г. насам количеството на съхранението на CO2 се увеличава всяка година, бавният темп на растеж е ключово предизвикателство за постигането на целите за нетно-нулеви емисии. Прогнозираното съхранение през 2050 г. въз основа на исторически и в момента планирани проекти (както за съхранение, така и за EOR до 2025 г., е ∼718 Mt годишно, което е далеч от зададената от Международната агенция по енергетика (МАЕ, англ. IEA) през 2015 г. цел от 6 000 – 7 000 Mt годишно. На база темповете на нарастване на улавянето на въглерод през изминалите десетилетия, като се отчитат единствено проектите за съхранение, очакванията са още по-ниски. Въз основа на годишнастепен на съхранение от ∼7 млн. тона годишно през 2020 г. се прогнозира, че през 2050 г., ако темпът на растеж остане същият, степента на съхранение ще бъде ∼75 млн. тона годишно. Ако обаче проектите, предвидени да влязат в експлоатация между 2020 г. и 2030 г., го направят, въз основа на този темп на растеж, той ще бъде ∼306 Mt на година (фиг. 1). Това все още не е достатъчно, за да се постигнат целите по сценариите на IPCC и IAE и би представлявало едва между 4 и 5 % от необходимата степен на съхранение.
Фигура 1. Очаквани нива на уловен и съхранен въглероден диоксид до 2050 г. Сива пунктирана линия – на база планове за периода 2020 – 2030. Червена пунктирана линия – на база изградените проекти през 1970 – 2035. Източник.
Сценарият от т. нар. синя пътна карта на Международната агенция по енергетика (IEA) от 2009 г. изразява оптимизъм по отношение на растежа и внедряването на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. През следващите няколко години обаче се наблюдава значително забавяне на темповете на развитие на CCS. Въпреки обширните научни изследвания и разработки, много инициативи в областта на CCS са в застой и понастоящем изглежда, че няма реалистични признаци за развитие в близко бъдеще.
Между 2010 и 2017, броят на съоръженията, предназначени за CCS, в това число тези в експлоатация, както и такива в процес на строеж или планиране, е намалял от 77 на 37. През последните няколко години обаче, броят на планираните проекти рязко нараства и към септември 2021 г. според Глобалния доклад за статута на CCS технологиите, изготвен от подкрепящия улавянето на въглерод австралийски аналитичен център Global CCS Institute, има общо 135 проекта, макар и 102 от тях да са в процес на планиране, а от останалите – едва 27 в експлоатация и 6 в строеж (фиг. 2). Според този доклад, в 79 от съоръженията в етап на развитие уловеният CO2 ще се съхранява, без да се използва за други цели (т.нар. специализирано геологично съхранение, англ.: dedicated geological storage).
Но въпреки това темпът на успешно внедряване остава много по-бавен от очакваното, особено ако вземем предвид единствено съоръженията в експлоатация и строеж.
Фигура 2. Обявени капацитети на улавяне на въглерод на година в милиони тонове на година за периода 2010 – 2021 г на действащи и планирани проекти.. В светло и тъмно синьо са представени проектите в процес на планиране, в лилаво – тези в строеж, а в червено са в експлоатация. Източник: Global CCS Institute.
Какъв е мащабът на настоящите проекти?
Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти, до 5600 Mt годишно до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). За да се постигане целта инвестициите до средата на века трябва да възлизат на 650 млрд. – 1,28 трилиона долара.
През последните години има значително увеличение на броя на планираните проекти за CCS, макар резултатите на вече работещите съоръжения да не са задоволителни. Според базата данни на Global CCS Institute, към май 2022 г. има 7 проекта за улавяне в процес на строеж. Два от тях са в Норвегия, включващи улавяне на 0,4 Mt годишно в циментова фабрика, както и съоръжение за съхранение. В САЩ проектът ZEROS в Тексас е „предложен“ проект (за експлоатация през 2023 г.) и по план трябва да улавя 1,5 Mt годишно, а проектът Louisiana Clean Energy Complex в щата Луизиана се предвижда да улавя 5 Mt CO2 годишно от нисковъглеродно производство на водород имуниции. Sinopec Qili в Китай е химически завод и ще използва CO2 за подобрено извличане на нефт (EOR), в следствие на което ще се улавя и съхранява 1 Mt CO2 годишно, но при изгарянето на извлечения нефт ще се отделя сходно количество емисии от CO2. Guodian Taizhou, също в Китай, е 4000-мегаватова въглищна електроцентрала, от която 0,5 Mt CO2 по план трябва да бъдат улавяни и използвани главно за EOR. Santos Cooper Basin CCS Project в Австралияще бъде изградена в рамките на централа за обработка на изкопаем газ (natural gas processing plant) и се очаква да улавя 1,7 Mt на година. В най-добрия случай всички проекти, класифицирани понастоящем в процес на изграждане, ще съхраняват 10,1 Mt годишно. Когато съберем това число с настоящото ниво на улавяне от 40 Mt на година, получаваме, че към средата на това десетилетие ще се улавят едва около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност (ако те останат на нивата от 2019 г.). За сравнение, внедряването на нова възобновяема енергия между 2016 г. и 2020 г. включително е довело до общо 1348 Mt избегнати емисии (такива, които биха се отделили, ако вместо ВЕИ се използва енергия от изкопаеми горива) и до 440 Mt през 2020 г. според публикацияна IEA. Само в Германия, през 2021 г. по данни на Немската агенция за околната среда, използването на ВЕИ е предотвратило 221 Mt емисии на CO2. А ако разгледаме общото ниво на генерирана енергия от ВЕИ в света през 2021 г. – по данни на IEA то възлиза на 8300 TWh (или 8,3 трилиона kWh) и ако приемем, че средно от потреблението на 1 kWh енергия се произвеждат 0,38 kg емисии на CO2 (оценка за САЩ през 2020 г.), след прости сметки се вижда, че през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на 3175 Mt CO2, или към 80 пъти повече отколкото чрез настоящите съоръжения за CCS. Този пример, разбира се, не е напълно точен, но илюстрира огромната разлика на настоящите нива и на способността за намаляването на емисиите между ВЕИ и технологиите за улавяне на въглерод.
Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръжения PetraNova и Boundary Dam.
Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно. Макар и изтъкнатите причини да са във връзка с пандемията от COVID-19, инсталацията не е възобновила дейност и до ден днешен.
Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, което съответства на 3200 тона на ден или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел (фиг. 3), като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното. От 2014 г. насам нивото на улавяне на CO2 е значително по-ниско от 60% през повечето години.
Фигура 3. Уловени тонове CO2 в централата Boundary Dam за периода 2014-2021 г. Източник.
През 2018 г. SaskPower решава да не оборудва останалите реакториот въглищната централа със CCS, а вместо това да ги затвори, изтъквайки икономически причини. Част от извлечения в Boundary Dam #3 въглерод се използва за подобрено извличане на нефт (EOR), макар и точното количество да не е известно.
Подобрено извличане на нефт (EOR)
Подобреното извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR) включва група от методи за извличане на нефт от подземните резервоари, различни от стандартните т.нар. първични и вторични методи. Сред тях се причислява инжектирането на въглероден диоксид или други газове в нефтеното находище (фиг. 4), които, веднъж попаднали под земята, започват да се разширяват и водят до избутване на нефта към мястото на извличане. По този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционните методи.
Фигура 4. Опростена схема на подобрено извличане на нефт. Източник.
Понастоящем по-голямата част от уловения CO2 в света се използва за EOR (фиг. 5). В краткосрочен план от 27-те действащи в момента проекта само 6 не използват уловения CO2за EOR (газовият завод Gorgon в Австралия, съоръжението Quest в Канада, заводът за втечнен изкопаем газ в Катар, проектите Sleipner и Snøhvit на Equinor в Норвегия и индустриалният завод BECCS в Илинойс, САЩ). Съотношението между EOR и другите практики за съхранение показва, че кумулативно (през 2020 г.) ∼73 млн. тона са били съхранени в резервоари (без да се броят емисиите на новоизвлечения нефт), докато ∼487 млн. тона (което включва както уловения CO2, така и CO2, извлечен от природни резервоари) са били използвани в операции по EOR в световен мащаб, най-вече в САЩ. Ако планираните проекти след 2021 г. се осъществят (фиг. 5), прогнозираното количество за съхранение до 2035 г. ще нарасне до около 700 Mt, което ще възлиза на едва 10-12 % от очакваните до 2050 г. 6 000-7 000 Mt годишно. EOR се е превърнало в стимул за проектите за CCS и след инжектиране има висок коефициент на задържане.
Фигура 5. Областна диаграма с исторически и планирани (към 2021 г.) до 2035 г. количества на уловен Mt въглероден диоксид. В черно – делът на уловен CO2 чрез EOR, зелено – делът, уловен чрез технологии за улавяне и складиране на въглерод. Източник.
По-голямата част от въглеродния диоксид, използван в процеса на EOR, се улавя от природни подземни източници или като страничен продукт от добива на изкопаем газ, и следователно не допринася за намаляване на емисиите, свързани с използването на изкопаеми горива. Според глобалната база данни на IEA за свързаните с EOR проекти ∼500 000 барела нефт се добиват дневно с помощта на методите за EOR. Прогнозите са, че до 2040 г. този брой ще нарасне до над 4,5 милиона барела на ден.Поради тези причини EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата. В най-добрия случай, той би могъл отчасти да компенсира емисиите от добития нефт (по оценка нa IEA, с около 37%), с уговорката, че използваният СО2 за ЕОR е уловен и транспортиран антропогенен СО2 от съществуващи емисионни съоръжения, например от трудни за декарбонизиране промишлени източници на емисии като циментовото производство и черната металургия.
Речник
Улавяне и съхранение на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) – Процес, при който въглероден диоксид (CO2) от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а в след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.
Улавяне и използване на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and utilisation, CCU) – Процес, при който CO2 се улавя и въглеродът се използва в продукт. Въздействието на CCU върху климата зависи от времето на живот на продукта и от продукта, на мястото на който се използва и от източникът на CO2 (изгаряне на изкопаеми горива, биомаса или директно улавяне от атмосферата).
Отстраняване на въглероден диоксид (англ.: carbon dioxide removal, CDR) – Това са методи възникнали от човешки дейности, които премахват от атмосферата CO2 и трайно го съхраняват в геоложки, сухоземни или океански резервоари, а също така и в продукти. Те включват съществуващи или потенциални антропогенни усилвания на биологични или геохимични въглеродни поглътители (например засаждане на допълнителни площи гори), както и директно улавяне и последващо съхранение на въглероден диоксид от въздуха, но не включва естествени процеси на поглъщане, които не са директно причинени от човешката дейност.
Директно улавяне и съхранение на въглероден диоксид (англ.: direct air carbon dioxide capture and storage, DACCS) – Химически процес, при който CO2 се улавя директно от околния въздух, с последващо съхранение.
Биоенергия в комбинация с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (BECCS) – Приложение на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в централа за производство на енергия от биомаса. В зависимост от общите емисии на снабдяващата верига, процесът може да доведе до нетно извличане на въглероден диоксид от атмосферата, т.е. до отрицателни емисии.
Подобрено извличане на нефт (англ.: enhanced oil recovery, EOR) – Извличане на нефт, който не може да бъде добит по традиционни начини. Това се случва чрез различни методи, сред които е и инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, при който CO2 се запечатва под земята.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/05/CCS-logo.jpg10801920Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-05-30 14:15:132022-06-08 12:21:54Решение ли е улавянето и съхранението на въглерод по пътя към постигане на климатична неутралност?
Климатичните промени предизвикват глобални и локални последици, които имат различни измерения – човешки, политически, икономически, екологични. Въпреки, че повечето от проблемите и решенията за справяне с климатичните промени имат наднационален характер, те са свързани с поведението на хората и общностите по места. Ето защо, част от основните дейности по проекта “Променяме се с климата”, са случилите се през март тази година, шест на брой регионални въвеждащи срещи.
Смело можем да кажем, че тези срещи спомогнаха за активирането на местните общности и позволиха да започне дискусия за изменението на климата и отражението му върху живота на хората. Целта ни бе да се запознаем с местните екологични проблеми и да обсъдим възможни решения, заедно с широк кръг от специалисти. Посетихме градовете София, Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол. Организатори и домакини на срещите бяха училищата партньори по проекта – ПГСС „БУЗЕМА“, София; ОУ „Никола Вапцаров“, Берковица; СУ „Цветан Радославов“, Свищов; СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Белица; СУ „Константин Петканов“, Бургас; ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Веселиново. Училища са подбрани, така че да бъдат обхванати планински, морски, равнинни и речни зони в страната, което позволява да се разгледат различните проблеми, свързани с климатичните промени.
Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин СУ „Цветан Радославов“, гр. Свищов, 18 март 2022 г.
В срещите по места се включиха общо 220 участници – директори, учители, ученици, представители на местната администрация, кметове и заместник-кметове, директори на дирекции, експерти, представители на регионалните управления на образованието, регионалните инспекции по околна среда и води, басейнови дирекции, природни паркове, горски стопанства, местен бизнес, граждански организации на местно ниво, учени и изследователи, преподаватели във висши училища, родители и общественици, журналисти от местни информационни организации и медии. Представени бяха основните цели и дейности, предвидени в проекта. Вниманието бе насочено към местните проблеми, свързани с климатичните промени в три основни категории – околна среда, икономически сектори, градската среда и здравето на хората.
Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин Професионална гимназия по селско стопанство „БУЗЕМА“, гр. София, 9 март 2022 г.
Колективните усилия на училищата домакини, екипа на проекта и експерти, доведоха до открити разговори, споделяне на познания, опит и добри практики. Експертите от „Институт за прогресивно образование“ и Екологично сдружение „За Земята“ подготвиха и представиха интересни презентации и материали по темите. Сред представителите на местните общности се заформиха работни групи за извеждане на проблемите, свързани с климатичните промени.
Широкият профил на участниците даде възможност да бъдат обсъдени ефектите на климатичните промени върху уязвими местни видове и ареали в природата, както и върху икономическите сектори със специален фокус върху селското стопанство, водоснабдяването, горите и др. Част от местните предизвикателства ще бъдат описани и отразени в образователните материали, които се създават в момента.
Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин 1 ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Берковица, 15 март 2022 г.
Предстоят обучения на учители и създаване на образователни електронни ресурси, които да им помагат при прилагането на разпоредбите на Държавния образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Младите хора също ще вземат участие, чрез ученически проекти, които да повишат осведомеността по засегнатите теми. Общата ни цел е да инициираме дейности по взимане на мерки, свързани с адаптиране към климатичните промени на местно ниво. Заключителната конференция по проекта, в която ще участват представители на Програмния оператор, ФМ на ЕИП, норвежкия партньор, ще се проведе през май-юни 2023 г.
Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/05/Svishtov-11.jpg720960Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-05-18 14:57:202022-05-18 14:58:52Резултати от регионалните срещи с училищата-партньори по проект „Променяме се с климата“
Значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ и Clean Air Task Force със специална инфрачервена камера. Малка селекция от тях могат да бъдат видени в кратко 3-минутно видео, което споделяме с медиите и в социалните мрежи.
Причината е, че компанията-оператор на цялата национална газопреносна мрежа — Булгартрансгаз, направи опит да осуети инициативата като издаде официална забрана за снимки на техни съоръжения. След допълнителна консултация с адвокати, някои от кадрите, заснети отвън преди забраната и с устно разрешение от мениджъри на обектите, все пак бяха включени във видеото, но без да се публикува официално къде се намират.
„Булгартрансгаз дълги години работеше като филиал на Газпром – безцеремонния нарушител на международни договори. В стила на руската компания и нашите имитатори решиха, че са над законите и могат да забраняват снимки и екологична информация за проблеми при преноса на газ. Разочароващо е, че това се случва при уж новото ръководство на компанията, а се надявахме смяната да е извършена с качествени и подготвени хора.“, коментира Тодор Тодоров, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“.
България е първата държава в Европа, в която екипът на Clean Air Task Force получава забрана да снима. В много случаи самите компании ни търсят, за да заснемем изтичания от техните обекти, казва Джеймс Турито, който е и оператор на инфрачервената камера. Случвало се е да дойде охрана, но щом разберат за какво става дума, операторите получават свободен достъп. До този момент са посетили 13 европейски държави и са заснели над 350 локации.
Метанът е невидим газ без характерен аромат — но може да бъде направен видим от специална инфрачервена камера. Аромат му се добавя допълнително от съображения за сигурност. Проблемът с изпускането на метан от газопреносната инфраструктура набра популярност в Европа и целия свят, редица уважавани медии публикуваха документални кадри. Сред газовете, изхвърляни в атмосферата вследствие на човешката дейност, метанът е с по-силен парников ефект от въглеродния диоксид, въпреки че емисиите са по-малко и периодът на разпад е по-кратък. Метанът е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.
Въпреки че метанът е силен парников газ, все още няма строга регулация на метановите емисии. По време на климатичната конференция COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. В момента има дебати в Европейския съюз какви са необходимите законови промени, но корпорациите в газовия сектор се съпротивляват срещу тях. В същото време, по данни на международни институции, емисиите на метан от газовия и петролен сектор могат да бъдат избегнати или намалени с нетни нулеви или евтини разходи.
„Изкопаемият газ, независимо дали той е руски, азерски или втечнен, носи риск от ново заключване към скъп и замърсяващ източник на енергия, който не гарантира сигурност на доставките и предвидимост на цените. Настоящата ситуация само ни доказа, че газът не може да бъде преходно гориво и няма място за него в енергийния преход. Последният именно сега трябва да бъде забързан с улеснен достъп до ВЕИ за домакинства, бизнеси и институции.“, категоричен е Рори Форстър, координатор „Газови политики“ в „За Земята“.
„Нашето проучване на метановите емисии от газовата инфраструктура в България бе с цел да се подчертае необходимостта от ефективен мониторинг, проверки и регулиране на непредумишлените и умишлените емисии. Вместо да бъдат прозрачни относно дейностите си, Булгартрансгаз показаха, че подобно на своята технология, използват методи от миналото, за да попречат на това вредната реалност на газовата инфраструктура да бъде извадена наяве.“, казва Вени Кожухарова, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“, ресор Изкопаем газ.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/05/Screen-Shot-2022-05-16-at-11.49.59.png13282482violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-05-16 12:51:442022-05-16 12:51:59Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“
Препоръката за поддържане температурата на топлата вода над 55С, е свързана с преценка зариска от легионела. Това обаче не е единственото решение за борба с бактерията. При поддържане на температура над 55С топлофикационните мрежи не са енергийно ефективни. Има системи базирани на нискотемпературно топлоснабдяване, които намаляват количеството енергия, загубена при преобразуване и транспортиране на енергия към сградите. Те позволяват използването на възобновяеми и отпадъчни енергийни източници за отопление и охлаждане. Централното отопление с ниска температура е едно от най-рентабилните технологични решения за постигане на 100% възобновяеми енергийни системи без емисии в общностен мащаб.
Два нискоразходни и нискотемпературни варианта, подходящи за приложение в съществуващите сгради, са:
Директен електрически нагревател с по – голяма гъвкавост по отношение температурата на подаването и относително лесна инсталация. При това, ел. кабелът, прикрепен към захранващата тръба за битова гореща вода, се използва за загряването до необходимата температура. Необходимо условие е предварително загряване от нискотемпературното централно отопление. Резервоар за съхранение и рециркулация на битова гореща вода не са необходими засистемата. При големите системи за топла вода, опцията за проследяване на ел. отоплението може да спести почти 30% от загубите на разпределителната топлина, причинени от циркулацията.
Резервоар за съхранение. Системата също е свързана с приложение повишаване на температурата, при коетоуредът за съхранение подпомага намаляването на пиковото натоварване в мрежата за централно отопление.
С оглед изложеното, препоръчваме първата описана система, доколкото при втората е налице потенциал за повече топлинни загуби, сравнено с директния електрически нагревател. Аналогично становище изразява проф. Свенд Свендсен от Техническия университет на Дания.
Ако искате да се запознаете с още начини за предотвратяване на легионела, може да намерите повече тук.
Приоритетна дейност на екип “Енергия и климат” от Екологично сдружение “За Земята” е популяризирането на енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници, в качеството на устойчива алтернатива на конвенционалните начини за производство на енергия, като също така допринася за уточняване на политическата визия замодерна нисковъглеродна енергетика.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/05/kevin-baquerizo-lJewNo29uf0-unsplash-scaled.jpg17082560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-05-13 14:24:382023-02-20 16:03:34Кратък контракоментар относно легионелата в топлофикационни системи под 55C
Метанът е газ без цвят и мирис, който е често срещан в природата и е продукт от определени човешки дейности. Метанът е най-простият член на парафиновата серия на хидроводородите и е сред най-силните парникови газове. Химичната му формула е CH4.
Метанът е по-лек от въздуха, слабо-разтворим във вода. Изгаря лесно във въздуха, в резултат на което се образуват въглероден диоксид и водна пара; пламъкът е блед и много горещ. Температурата на кипене на метана е -162°C, а температурата на топене е -182,5°C. Метанът е стабилно съединение, но смес от въздух и метан, със концентрация между 5% и 14% е взривоопасна.
Метанът е вторият по значение парников газ. По оценка на Американската агенция за опазване на околната среда (EPA), CH4 има 25 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне (англ.: Global warming potential) от този на CO2 за период от 100 години. С други думи, при едно и също количество метанът ще улови 25 повече енергия от въглеродния диоксид. Според IPCC, CH4 притежава над 80 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне от CO2 за период от 20 години. Но концентрация на CH4 в атмосферата е много по-малко от тази на CO2 – обемните концентрации на метана обикновено се измерват в части на милиард (ppb), вместо части на милион (ppm). CH4 също така се задържа за значително по-кратко време в атмосферата, приблизително 10-12 години, спрямо стотици години за CO2.
Естествени източници на метан включват тропични и северни влажни зони; оксидиращи метан бактерии, хранещи се с органичен материал, консумиран от термити; вулкани; просмукващи отвори на морското дъно в региони; богати на органични седименти и метанови хидрати, уловени по протежението на континенталните шелфове в океаните и в полярната вечна замръзнала земя (пермафрост). Основният естествен поглътител на метан е самата атмосфера, където CH4 лесно реагира с хидроксилни радикали (OH–) в тропосферата в резултат на което се образуват CO2 и водна пара (H2O). Когато CH4 достигне стратосферата, той бива унищожен. Друг естествен поглътител е почвата, където метанът се окислява от бактерии.
Заедно с CO2, човешката дейност води до значително повишение на атмосферната концентрация на CH4, което е по-бързо, отколкото може да бъде компенсирано от природните поглътители. Понастоящем антропогенните източници представляват приблизително 70 процента от общите годишни емисии на CH4. Основните антропогенни източници на атмосферен метан се дължат на животновъдство и други селскостопански практики (катo отглеждане на ориз); производство, транспорт и изгаряне на въглища, изкопаем (природен) газ и нефт; изгаряне на биомаса и разлагане на органични отпадъци в депа за твърди отпадъци. Поради все още непълното разбиране на обратните връзки в климата и трудно предвидимите промени в отглеждането на добитък и ориз и производство на енергия, бъдещите тенденции на емисиите на метан са особено трудни за оценяване.
Фигура 1: Глобални източници на емисии на метан в милиони тонове (Mt). Източник.
На фигура 1 е представена разбивка на количеството емисии на метан според техния източник. Третият най-съществен източник на метан е енергийнияt сектор или 134 милиона тона (Mt) през 2020 г. В сектора най-голям дял има газа – 45 Mt, следван от нефта и въглищата с 39 Mt и биоенергията – 11 Mt.
Смята се, че внезапно повишение в концентрацията на метан в атмосферата е довело до затопляне, при което средните глобални температури са се повишили с 4-8 °C за период от няколко хиляди години – т. нар. палеоцен-еоценски топлинен максимум (PETM). Това се е случило преди около 55 милиона години, най-вероятно в следствие от масивно вулканично изригване, довело до взаимодействие с резервоари на метан. Трудно е да се определи точно колко са били концентрациите на метан и за колко дълго са се задържали на такова високо равнище. При много високи концентрации времето на задържане на CH4 в атмосферата може да стане много по-голямо от 10-12 годишния период, което се прилага днес. Вероятно е тези концентрации да са достигнали до няколко ppm по време на PETM.
Прединдустриалната концентрация на CH4 в атмосферата е била приблизително 700 ppb, докато през 2019, по оценка на Шестия оценъчен доклад на IPCC, тя възлиза на 1866 ppb. Това е много над нивата за последните поне 650 000 години. Нетният радиационен натиск, в резултат на антропогенните емисии на CH4 е приблизително 0,5 вата на квадратен метър – или приблизително една трета от радиационното въздействие на CO2. Това на практика означава, че CH4 е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.
Изкопаем газ и метан
Изкопаемият (природен) газ, наричан накратко газ, е изкопаем енергиен източник, който се е образувал дълбоко под земната повърхност. Изкопаемият газ представлява смес от хидроводородни газове. Възможно е да има значителни вариации в състава на газа, но обикновено непреработеният газ се състои от 70-90% метан и 0-20% етан, пропан и бутан. Газът съдържа също по-малки количества течности от изкопаем газ (NGLs, които също са течни въглеводородни газове и се отделят от газообразните съставки при добив) и невъглеводородни газове, като въглероден диоксид, азот и др.
Таблица 1: Типичен състав на изкопем газ преди добив.
След процесите на добив и преработка, продаваният в търговски вид изкопаем газ се състои от приблизително 85% до 90% метан. Останалите компоненти са главно азот и етан. Изкопаемият газ се използва като гориво, за отопление и за производство на материали и химикали.
Няколко въпроса, на които потърсихме отговор:
Едно и също ли са метанът и изкопаемият газ? Не, но изкопаемият газ се състои от около 90% метан.
Едно и също ли са емисиите от изкопаем газ и парниковият газ метан? Не. Изгарянето на изкопаем газ, в това число и на метан, почти изцяло водят до отделяне на въглероден диоксид и водна пара, а количеството CO2 от изгорена единица обем e по-малко в сравнение с изгарянето на нефт и въглища, докато получените метан и вредни замърсители като сажди, въглероден окис и азотни оксиди, са минимални. Всичко това прави газа по-чист в сравнение с други изкопаеми горива, но не и в сравнение с възобновяемите източници на енергия.
Може ли метанът да бъде описван като замърсител на въздуха? Да. Световната здравна организация (СЗО) определя замърсяването на въздуха като замърсяване на вътрешната или външната среда от химически, физически или биологични агенти, които променят естествените характеристики на атмосферата. Битови горивни устройства, моторни превозни средства, промишлени съоръжения и горски пожари са често срещани източници на замърсяване на въздуха. Според СЗО замърсяването на въздуха представлява сериозна заплаха за здравето и климата.
Изкопаемият газ обаче eзначителен източник на метанови емисии при течове по време на транспортирането му, добива, преработката и снабдяването (върху които човечеството може сравнително лесно и на ниска цена да влияе) (Фиг. 2).
Фигура 2: Оценка на антропогенните емисии на метан в САЩ през 2012. Източник: EPA.
От кой род е и как се членува думата „газ“? Съществителното име „газ“ е от мъжки род и се членува „газът/газа“, когато се употребява със значение:
вещество във въздухообразно състояние;
горящо газообразно или парообразно вещество, употребявано за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др.;
название на въздухообразни химически вещества. Някои често срещани словосъчетания: природен газ, боен газ, сълзотворен газ, отровен газ, гърмящ газ, райски газ, инертен газ.
Съществителното име „газ“ е от женски род и се членува „газта“, когато се употребява със значение „течност за горене, която се получава при преработката на нефта“. Примери:
„Лампата примигна и угасна – газта свърши.“
„Петромаксовите лампи с чорапчета работят както с газ, така и с бензин.“
Международни ангажименти за намаляване на емисиите на метан
По време на (климатичната) конференция на страните COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. Сред подписалите са 6 от 10-те най-големи причинители на емисии на метан в света: САЩ, Бразилия, Европейския съюз, Индонезия, Пакистан и Аржентина. Те съставляват 46% от метановите емисии и над 70% от световния БВП, но сред тях липсват големи играчи като Русия, Китай и Индия.
Фигура 3: 10-те държави с най-големи емисии на метан в света (в Mt). В синьо са маркирани държавите участнички в „Глобалното споразумение за метана“ от 2021 г., а в оранжево – неподписалите го. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022
През декември 2021 г. Европейската комисия предложи нова рамка на ЕС за декарбонизация на пазарите на газ, насърчаване на използването на водород и намаляване на емисиите на метан. Според начертания дотук климатичен план на комисията, ЕС трябва да намали своите парникови емисии с поне 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Сред новите предложения на ЕК как да стане товаса строги правила за емисиите на метан от изкопаем газ, нефт и въглища, с цел намаляване на емисиите в тези сектори с 80% до 2030 г. и да се задействат действия по отношение на метана извън ЕС.
Предложенията на комисията за регламент и директива създават условия за преход от изкопаем газ към възобновяеми и ниско-въглеродни газове, в частност биометан и водород. Комисията предлага да създаде два инструмента за прозрачност, които ще показват резултатите за намаляване на емисиите на метан, полагани от държавите и енергийните компании по света: база данни за прозрачност, в която данните, докладвани от вносителите и операторите от ЕС, ще бъдат предоставени на обществеността; и инструмент за глобален мониторинг, който ще покаже горещите точки на емисии на метан в ЕС и извън него, като се използва световното лидерство на ЕС в мониторинга на околната среда чрез спътниковите мрежи.
Друг приоритет на пакета е оправомощаването и защитата на потребителите. Потребителите следва да могат да предпочетат възобновяеми и нисковъглеродни газове пред изкопаеми горива.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/05/methane2.jpeg7501125violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-05-13 12:30:472022-06-09 13:45:09Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1
„За Земята“ следи с огромна тревога развитието на военните действия в Украйна и окупирането на Чернобил и най-голямата АЕЦ в Европа, Запорожие.
Войната само на 200 км от българската граница ни дава печален урок за рисковете, които носят атомните електроцентрали дори след края на технологичния си живот. Опасността за хората и околната среда от военни действия в районите на атомни електроцентрали и хранилища за съхранение на радиоактивни атомни отпадъци е огромна. „Реакторите в Запорожие са защитени от пряко попадение на ракета, но не и електрическите трансформатори, които се явяват слабото място на този тип АЕЦ.“, казва Тодор Тодоров, координатор от екип Климат и енергия на „За Земята“.
Хранилището в Чернобил за отработено ядрено гориво съдържа повече от 20 хил. касети, Международната агенция за атомна енергия вече съобщи, че няма връзка с наблюдателните системи на някогашната АЕЦ в Чернобил, централата вече не се захранва с ток. Изключено от електропреносната мрежа прекъсна възможността за следене на нивото на ядрена безопасност и ако електрозахранването не бъде възстановено бързо, може да настъпи срив в системата за охлаждане и повишаването на температурата да предизвика взрив в хранилището с много тежки последици за хората и околната среда в голям периметър и за години напред. Рискът от радиация е съвсем реален.
Една от най-големите ядрени аварии в света се случва именно в хранилище за радиоактивни отпадъци през 1957 г. в Маяк (тогава в СССР), оценено като авария от 6-а степен по международната скала за ядрени и радиационни събития (INES). Тогава системата за охлаждане излиза от строя и над 70 тона течни радиоактивни отпадъци се взривяват със сила, подобна на 80 тона тротил и изхвърлят във въздуха 160 тонен бетонен капак. Над 200 души умират от радиационна болест, а само за 12 часа радиоактивният облак достига до 350 км от мястото на аварията. Над 800 кв. км. са замърсени с цезий 137 и стронций 90. За сравнение, авариите в АЕЦ Фукушима и Чернобил са оценени на 7 степен.
Войната в Украйна ни дава печален урок за опасността да вярваме на митовете за чиста, безопасна и евтина енергия от АЕЦ. Виждаме, че в днешния сложен многополюсен свят атомните електроцентрали не са гаранция за сигурност, както твърди известната теза от времето на Студената война.
Има съвременни технологии с които напълно можем да заменим тази опасна и скъпа авантюра и поетапно да спрем да разчитаме на АЕЦ за енергия в дългосрочен план. България спешно трябва да преразгледа енергийната си стратегия и да планира диверсифициране на източниците и изграждане на енергийна независимост, както „За Земята“ посочва в писмото до Министерство на енергетиката. „Строежът на нова, скъпа АЕЦ, не само изисква огромни средства, но и ще е причина да се чувстваме безпомощни и застрашени при всеки военен конфликт в бъдеще или при всяка екстремна проява на климатичните промени.“, подчертава Тодор Тодоров.
Photo by Vladyslav Cherkasenko on Unsplash
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/03/vladyslav-cherkasenko-lkJOpbBxeuM-unsplash-scaled.jpg19202560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-03-09 19:23:042022-03-10 09:52:26Няма връзка с Чернобил: войната в Украйна е печален урок за рисковете от атомните електроцентрали
Образователни и екологични експерти ще говорят за софийски климатични и екологични предизвикателства на 9 март 2022 г. в Двореца на децата
Заповядайте на Първата Регионална въвеждаща среща по образователния проект „Променяме се с климата“, която ще се проведе в град София, в Националния дворец на децата!
Домакини ще бъдат Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „БУЗЕМА“ София, сдружение „Институт за прогресивно образование“ и екологично сдружение „За Земята“. Регионалната въвеждаща среща ще се проведе в гр. София на 9 март 2022 г. в голямата зала на Националния дворец на децата /бул. „Александър Стамболийски“ 191/ от 10:30 до 15:00 часа.
Представители на местната власт, местни бизнеси, образователни институции, граждански организации, медии, граждани и общественици са добре дошли за дискусии, свързани с въздействията на климатичните промени върху човешкото здраве, градската и околната среда, икономически дейности.
Проектът „Променяме се с климата“ се финансира по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ на ФМ на ЕИП 2014-2021.
Част от основните дейности по проекта са регионалните срещи, в които са поканени да се включат широк кръг от специалисти – представители на местната администрация, на образованието, местен бизнес, организации на местно ниво, работещи в сферата на околната среда, транспортната инфраструктура, селско стопанство, градоустройството и други.
Целта на срещата е запознаване с местните проблеми в гр. София, свързани с измененията на климата и очертаване на местните предизвикателства. Добре дошли са предложения от страна на участниците за надграждане на проектни дейности, включително бъдещите регионални кампании и училищни проекти.
На срещата ще бъдат представени Плана за действие по проекта и графика за неговото изпълнение, както и възможностите за включване на различните заинтересовани страни. Младежките дейности – кампания и проекти, които ще се осъществят през следващата учебна година, ще бъдат планирани до лятото, предстои и създаването на образователен портал и серия от образователни ресурси.
Николай Петков, координатор в екип „Енергия и климат“ в За Земята отправи следната покана “Заповядайте на информационната ни среща, за да обсъдим и някои от основните изводи от последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) от 28 февруари и как актуалната научна информация за климата да стига до децата и възрастните”.
Подобни регионални информационни срещи в търсене на местните екологични предизвикателства и бъдещи решения ще се проведат в периода 15 – 24 март и в градовете Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол, заедно с участващите местни училища. Повече информация за предстоящите регионални срещи ще може да намерите на facebook страницата наИнститута за прогресивно образование.
Изображение: Ласло Фалвей
Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.
Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.
Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/03/unnamed-2.png267512violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-03-08 14:19:422022-03-08 16:04:02Регионална въвеждаща среща София – образователен проект за климата
Изненадващо за бившите управляващи,страна с АЕЦ е подложена на военна агресия
Енергийният преход в България трябва да доведе до бързи и адекватниструктурниреформи в енергийния сектор, които да доведат до енергийна независимост. Подкрепени от бюджета и от средствата на НПВУ, от Фонда за справедлив преход, политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени и за чиста околна среда следва да се приемат като важни за цялото общество.
Бруталната агресия на Путин над Украйна и безпрецедентните санкции, които ЕС наложи на Русия, налагат преосмисляне на основните направления в енергийните планове на страната.
ЕС се опитва да намали до минимум енергийната зависимост от Русия и това е необратим процес.
Нашето правителство няма нито време, нито оправдание да отлага енергийните реформи. Приемането на по-амбициозни цели за зелен преход е гаранция за повишаване на енергийната независимост от страната и за смекчаване на последиците от нови политически и енергийни кризи в региона.
Задължителен е отказът от корупционния проект за строеж на АЕЦ Белене, Козлодуй 7, както и от договорите с Газпром.
Обслужването на частни, олигархични интереси в ущърб на държавата в енергийния сектор от различни политици и чиновници наблюдаваме от десетилетия, както и даване на приоритет на руските енергийни интереси, за сметка на българските.
Време е този корупционен модел да бъде прекратен и най-после да се обърне внимание на устойчиви решения за повишаване на енергийната независимост на страната, съхраняване на природата и подобряване качеството на живот на хората.
Абсурдно е през 2022 г. енергийният сектор да е блокиран от едни и същи политици, обслужващи руските енергийни интереси от 30 години, обричащи България на ограничаващи развитието на икономиката ни енергийни мега проекти.
Министри от известни с огромната си корупция правителства от по-далечното и по-близко минало: Румен Овчаров, Румен Петков, Румен Гечев, президентът Георги Първанов, продължават да блокират европейския път на развитие на страната в посока повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия и улеснен достъп до ВЕИ на домакинствата. Обезпокоително е, чеим се дава гласност в медиите, като част от управляващата коалиция да агитират почти ежедневно за подновяване на компрометирания проект АЕЦ Белене, причинил загуби от над 3 млрд. лева на бюджета, както и за газови проекти, разчитащи на руски газ.
Теменужка Петкова и Бойко Борисов все още не намират пътната карта за строежа на Турски /Балкански поток, проект на Газпром, платен с близо 3 милиарда лева от националния бюджет и напълно безсмислен за българския енергиен преход.
Десетилетия не чухме от тези политици предложения за опазване на околната среда, на българската природа, заподобряване качеството на въздуха в страната. Така и не направиха връзка с подобряване на здравето и качество на живот на хората с чистата околна среда.
Войната на режима на Путин срещу Украйна развенча още един мит, който повтаряха без да мислят гореизброените политици, за да игнорират децентрализацията в енергийния сектор: Че не се водят войни в страни, в които има АЕЦ и газопроводи.
Руските войски окупираха Чернобил, там има голямо хранилище за радиоактивни отпадъци и веднага беше отчетена повишена радиация, само от движението на тежките военни машини в района. А ако военните действия доведат до сражения в този район?
Окупирана беше и Запорожка АЕЦ, най-голямата в Европа с 6 реактора по 1000 MW всеки. Засега окупирането на АЕЦ се използва само за заплаха, но никой не знае какво може да се случи при неблагоприятно развитие на войната за режима на Путин.
Избухналите пожари в района на централата са много сериозно предупреждение, че там може да бъде предизвикана ядрена катастрофа с по-тежки последици от Чернобил и Фукушима.
Взривени бяха и няколко газопроводи, което дори не беше отбелязано като важно събитие — толкова по въпроса за „защитата“ от военни действия на страните с АЕЦ и газопроводи.
Впрочем тези примери трябва да се имат предвид и от ЕС във връзка с планаза категоризирането на ядрена енергия и природния газ като „зелени“ източници на енергия.
Към тях сега се добавят и санкциите на ЕС към Русия и невъзможността да се очаква руско оборудване за съществуващия вече реактор, покрит с найлони на площадката в Белене от години.
Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност.
По същите причини — санкциите,Козлодуй 7 също е невъзможен с руски реактор, а рекламираните напоследък от нашите политици американскималки модулни реактори нямат лиценз никъде в света и най-оптимистичната дата за построяването на ядрени мощности с тях е около 2035 г.
Във връзка с руската агресия над Украйна, Финландия прави оценка на рисковете за сигурността на планирания ядрен реактор „Hanhikivi 1“, който трябва да бъде построен от руската държавна компания „Росатом“.
Вероятността финландското правителство да прекрати този проект е голяма.
Като последица от санкциите върху руските банки не е ясна съдбата и на унгарската АЕЦ Пакш 2, която е планирана със заем от Русия на стойност 10 млрд. евро.
Времето на газа като преходно гориво мина преди десетина години. Както и на обещанията на Борисов страната ни да стане газов хъб на Балканите.
Уязвимостта на Европа от изкопаемите горива не е проблем от днес. Още в началото на 2009 г. Путин демонстративно спря доставките на газ през Украйна, което засегна няколко ЕС страни, включително и България. Но за съжаление не бяха прeдприети мерки за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаем руски газ.
Високите цени на енергията в Европа от есента на миналата година също са последица от прекалено големия дял на газ и въглища в енергийния микс на европейските страни.
Този ценови шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.
Сега българското правителство има възможност заедно с партньорите от ЕС да предприеме конкретни мерки за повишаване на енергийната независимост на страната.
В момента е особено важно да се прекрати кампанията на някои политици и медии у нас срещу Зелената сделка, представяна като „натиск от Брюксел“ срещу българските национални интереси и икономическо развитие.
Заради санкциите срещу Русия следзапочналата война срещу Украйна,регистрираната в Швейцария компания „Северен поток 2“ е подала молба за обявяване в несъстоятелност и е освободила всичките си служители.
Тенденцията е ЕС да намали до минимум зависимостта си от руски газ.
Променената обстановка в Европа поставя българското правителство пред изпитанието да извърширеални реформи в посока справедлив енергиен преход още по-бързо. Искаме да набележим стъпките, така необходими в този процес:
Да се приемат енергийните политики в посока зелен преход и зелена икономика.
Отказ от енергийни мега проекти – АЕЦ Белене, Козлодуй 7, парогазови централи, заключващи развитието на енергетиката.
Развитие на енергетика, основана на съвременните ВЕИ технологии, енергийна ефективност и децентрализация на производството на електроенергия.
Инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, Фонда за справедлив преход, териториалните планове.
Постепенно и планирано затваряне на въглищните централи, започвайки от тези, които не отговарят на екологичните норми от години. С използване на средствата от Фонда за справедлив преход, за да бъде справедлив енергийния преход и по отношение на заетите в сектора работници.
Създаване на детайлен план за кариерно преориентиране на засегнатите от енергийния преход служители, включващ анализ на заетите към момента работни места, образователен ценз и възрастова група, въз основа на който да има ясна стратегия за възможностите на служителите след поетапното закриване на въглищните мощности. Това би смекчило значително негативните нагласи на голяма част от обществото в региона по темата за енергийния преход.
Имаме и други конкретни предложения и препоръки които правителството трябва да предприеме и сме готови да предоставим експертна помощ на Министерство на енергетиката. Надяваме се то да излезе от черупката си и лобистките интереси, и да се отвори към капацитета на НПО експертите, енергийните експерти и учени.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/03/pavel-neznanov-V8DWp1cH4pQ-unsplash-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-03-04 16:45:552022-03-09 19:20:11Енергиен преход без Газпром и без нова ядрена мощност
На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).
От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.
Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там.
Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи. Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.
Какво можете да направите? Три лесни стъпки:
Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд
Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.
Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.
Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.
Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.
В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).
Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)
Примерен призив:
Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби! Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas
Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/time-is-up-for-gas.jpeg341512violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-24 13:05:532023-01-04 18:25:51Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?
Толкова много говорим за климата, но как действаме в ежедневието си? Какво всъщност знаем за климатичните промени? Какъв ще бъде светът през 2050 година? Красиво ли е санирането? Колко енергия и отпадъци пилеем у дома и в училище?
Ако сте на възраст между 15 и 19 години и ако искате да отговорите на някой от тези въпроси, съберете си екип или се включете самостоятелно в състезанието „В крак с климата“ най-късно до 22 март.
Бъдете предвестници на по-доброто бъдеще като изберете едно от пет предизвикателства и споделете своите идеи и практически примери за това как чрез личните си действия да живеем по-етично и устойчиво, намалявайки своя екологичен, ресурсен и климатичен отпечатък.
Според сложността, темата и изпълнението на вашите работи ще можете да спечелите една от над 200 броя разнообразни и природосъобразни награди. Бонус точки получавате, ако включите информация и конкретни примери относно въздействията върху жените в следствие на климатичните промени.
Цел
Целта на състезанието „В крак с климата“ е да предизвика тийнейджъри да предложат и да приложат в своето ежедневие природощадящи и социално отговорни действия за приспособяване към климатичните промени.
Теми
Спестяване на енергия, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници
Намаляване и избягване на отпадъците
Въздействията на климатичните промени върху жените
Вдъхновяващи призиви за лични или колективни действия за приспособяване към климатичните промени.
Отличените участници ще спечелят между 200 природосъобразни награди: туристически соларни зарядни устройства, блутут слушалки със слънчево зареждане, ваучери за био козметика, лични термочаши, бутилки, платнени торби, натурални сапуни, канчета и, разбира се, голямата награда – мобилна соларна станция за зареждане на телефони, както и множество поощрителни награди.
За нас
Инициативата се организира от Екологично сдружение „За Земята“ – българският представител на международната мрежа Friends of the Earth – като част от проект КлимАКТ за екологично образование с фокус върху практически знания, действащи инициативи и алтернативи за устойчив начин на живот и приспособяване към изменящия се климат. Състезанието се провежда в партньорство с ЕкоВарна, „Грийнпийс“ – България и Климатека.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/cover-vkrak22.jpg13332000e.tashevahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2022-02-22 08:39:532022-02-22 08:44:57Състезание за тийнейджъри „В крак с климата“
Категорично против включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в списъка на зелените инвестиции се обявиха множество организации и някои страни членки на ЕС. Според тях това е погрешен сигнал към инвеститорите и ще доведе до влагане на средства във временни “фалшиви” решения, вместо в доказано работещи като енергийна ефективност и възобновяема енергия.
Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.
Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата.
„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.
„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.
„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.
7 причини защо предложението на ЕК е стратегическа грешка:
Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г.
Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск:Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/gasatom.png7331092violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-16 12:24:362024-08-19 16:41:58Включването на газа и ядрената енергия в Таксономията е стратегическа грешка за ЕК
Дълги години климатичните политики основно се фокусираха основно върху въглищата, но някак изкопаемият газ оставаше в сянка. В момента обаче силното лоби зад него се опитва да го наложи като алтернатива на въглищата. Без каквито и да е основания.
За съжаление желанието да променим минимално източниците на енергия, доведоха страната ни до измамната илюзия, че изкопаемият газ е алтернатива на въглищата.
Ще научите повече:
– Защо скъпата газова инфраструктура не оправдава инвестицията;
– Изкопаемият газ е изключително мощен парников газ, но какво значи това;
– Защо пари от ЕС и националния бюджет не трябва да се инвестират в газови проекти.
Опасността да се инвестира в инфраструктура, от която скоро няма да имаме нужда, е съвсем реална. За съжаление огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.
Презентациите от уебинара са на ваше разположение:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/Blue-and-Yellow-Geometric-Businessman-Facebook-Cover.png9241640violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-11 10:22:492022-07-05 14:15:12Уебинар: 10 мита за изкопаемия газ
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
