,

Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?

Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.

С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток” през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.

В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,

много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват

и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.

Предлаганите обезщетения са твърде ниски,

за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.

Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.

Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,

нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.

Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:

  • “Мини Марица-изток”  не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
  • „пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
  • не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
  • не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.

Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в

участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”

в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е

необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.

Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения

за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.

На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката

с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.

*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.

**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.

Справедлив енергиен преход: Възможности и рискове за България

Анализ на Тодор Тодоров,
координатор “Енергия и климат”

Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния
сектор, да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да

поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата,

въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство.

Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а

много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми

при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха. Примерът от тази година със затварянето на
последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се
прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика, държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Наясно сме, че от въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните
реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа.
Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени
работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на
решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в най-
скоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени
промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.
Въглищата нямат бъдеще
Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на
климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на
България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е
да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните
власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията – реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в
средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор .
– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи
енергийни носители като въглищата.
-Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е
разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано
последователно, защото просто не е вярно.
– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на
справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.
Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат
затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на
екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.
– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.
Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
– Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата
предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.

Можете да намерите брошурата Справедлив енергиен преход в удобен формат тук.

,

„Грийнпийс“-България и „За Земята“ обжалват дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще

Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].

„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.

Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3  при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.

Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.

Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

[1] Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса “Марица-изток”
[2] Подновено разрешително, ТЕЦ Марица изток 2
[3] „За Земята — достъп до правосъдие“ обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, „Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“, които работят за опазване на околната среда в България.
[4] Линк към жалбата
[5] Last Gasp

Полша – има ли развитие след въглищата?

Разказ от посещение до Силезия, декември 2018 г., автор: Тодор Тодоров, ЕС За Земята

В началото на декември в рамките на проект EUKI, като координатор на проекта за България, заведох българска група в полския въглищен район Силезия за обмяна на опит. Участници в групата бяха представители на двата профсъюза КНСБ и КТ Подкрепа, кметът на гр. Бобов дол, г-жа Величкова, и началник на отдела за евро програми в Община Бобов дол.

Програмата беше много разнообразна и полезна за всички участници. Г-жа Величкова имаше реч на съпътстващо събитие по време на 24 годишна конференция на ООН за климата в Катовице. Тя постави много ясно проблемите на зависимите от въглищната индустрия общини, възникващи след закриването на мините, давали поминък от десетилетия на хората от региона. Подчерта необходимостта от спешно финансиране, насочено конкретно за прехода на въглищните региони към по-разнообразно икономическо развитие, с възможности за заетост на освободените бивши миньори.

Групата имаше среща в Катовице с господин Piotr Brozek, представител на воеводството в Силезия. Той разказа за щетите, причинени от въгледобивната промишленост и потенциала за развитие на региона извън въглищната индустрия в посока нисковъглеродна икономика. В Централния минен институт в Катовице (https://www.gig.eu/en) заместник-директорът, инж. Jan Bondaruk, в презентацията си акцентира, че голяма част от научната работа на института е насочена към темите за енергийна ефективност, опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Определено института се готви за края на въглищната индустрия.

За всички участници от България много емоционална и интересна беше срещата в мина Makoszowy. Председателят на профсъюза на миньорите Andrzej Chwiluk, който е и член на Европейския икономически и социален комитет, разказа, че преди две години е имало споразумение между полското правителство, ръководството на мината и профсъюзите тази мина да бъде преструктурирана и да продължи да работи. След идването на власт на новото правителство, управляващите обявяват мината в ликвидация и я закриват. Според синдикалния лидер и неговите заместници Jerzy Hubka и Piotr Promny в закриването на мината липсва икономическа логика и правителството незаконно не е спазило споразумението, подписано от предшествениците си. В плановете на правителството е закриването на още 9 въглищни мини.
Разказаха ни как предишният полски премиер Беата Шидло преди две години е пристигнала в мината и на площада пред входа е заявила, че има бъдеще за работниците в нея и че тя ще продължи да работи.
Този пример веднага ми напомни за бодрите заявления на българския министър на енергетиката Т. Петкова пред протестиращите енергетици от Марица Изток, когато тя им заяви че няма да има съкратени работници. Обещание , което няма как да бъде изпълнено.

Срещите ни във „въглищния“ град Катовице продължиха с посещение в научно-технологичния бизнес парк „Евро-Центрум“ (http://pnt.euro-centrum.com.pl/), създаден през 2008 г. с помощта на европейски средства от Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Главните разработки на центъра са в областта на енергийната ефективност на сградите и нови ВЕИ технологии. С голяма гордост домакините ни показаха своя Център за тестване на модерни технологии за отопление и соларни системи, оборудван със соларен симулатор (т.нар. „изкуствено слънце“) за изследване на качеството и дълготрайността на слънчевите колектори. С европейски средства през 2013 година е завършена пасивна сграда, която печели наградата на Европейската комисия за „Зелена сграда на 2013 г.“ за най-енергоспестяваща сграда. Досега групата Евро-Център е възстановила над 6 хектара изоставени индустриални обекти, изградила е 5 нови обекта и модернизира още 10 такива, като по този начин осигурява офиси на над 100 компании със съответните работни места. Явно и тук се мисли с перспектива за намаляване на зависимостта от въглищата.

Следващата спирка от нашата обиколка в Силезия беше в градчето Imielin (http://www.imielin.pl/). Там срещата ни беше в общината с кмета на града, председателя на общинския съвет , членове на съвета и активни граждани. Интересен факт е, че кметът на града, г-н Jan Chwiędacz, е преизбиран вече 21 години на този пост от съгражданите си, включително на последните местни избори през октомври 2018 г.
Кметът и общинарите ни запознаха с безсилието на гражданите и на местните власти да се противопоставят на разширяването на намиращата се наблизо държавна въглищна мина Ziemowit. Градчето има над 9000 жители, само 200 от тях работят в мината. През 80-те години в мината са работили над 1800 души. Повечето жители са заети в добре работещи малки фирми, които не са свързани с въглищата. Работата на мината напуква и унищожава къщите им, замърсява водата и околната им среда. Гражданите и кметът са протестирали неведнъж пред централните власти, пишат жалби, водят дела срещу решението за разширяване концесията на мината. Твърдят, че няма икономическа логика в това разширяване, защото въглищата са некачествени и все по надълбоко трябва да се добиват. Но засега нямат никакъв успех в този свой стремеж да запазят домовете и града си. Въпреки че над 70% от населението е против разширяването на мината, правителството е дало концесия за това.

Изводи
За пръв път в 24 годишната история на конференциите на ООН, посветени на климатичните промени, български кмет имаше изказване и възможност да постави проблемите на местната власт пред такава висока трибуна. Г-жа Величкова, кмет на Бобов дол, се справи отлично с тази задача.

Срещите в област Силезия и с кмета на Imielin, могат да бъдат много полезни на Бобов дол за участие в съвместни инициативи за европейско финансиране на въглищните региони в преход.

В Полша видяхме различни примери за реакция към въглищната индустрия от централната власт, бизнеса, местни власти и граждани. Ясно е, че има противопоставяне на различни интереси, свързани с бъдещето на въглищата.

Оказа се, че и там любим похват на политиците е да разделят и противопоставят хората по темата за бъдещето на въглищната индустрия.

Направи ми впечатление, че въпреки твърдите декларации на полското правителство в подкрепа на тази индустрия, управляващите в Полша от години не пропускат нито една възможност да използват европейски фондове и програми за развитие на регионите извън въглищата, рекултивация на земите, за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ технологиите.

Може би българските управници трябва да се интересуват и от този полски опит, а не само от борбата за повече свободни емисии за въглищните централи.


,

Мина, свързана с Ковачки, ще унищожи три села в Сливнишко, местен фермер стартира съдебен процес, за да я спре

Емил Мирчев, който от десетилетия е обработва семейната си земя в Алдомировци, заведе дело срещу „Минна компания“ ЕООД. Целта му е да бъде преразгледано разрешението за концесия за открит въгледобив, дадено от Министерски съвет.[1]

Мината трябва да захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в района. И топлоелектроцентралата, и мината, се свързват с името на бизнесмена Христо Ковачки.

Като компенсация община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен пропуснати бизнес възможности, унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, няколко ключови инвестиции по европроекти се обезсмисля. Става дума за ремонт на шосето за 66 хил. лева и атракцион за над 372 хил. лева. Мината с диаметър 2 км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Барлоджиста и Радуловци. Построяването ѝ ще унищожи и две предпочитани от любителите на водните спортове езера — тези в Братушково и Радуловци.

„Ние сме против мината, защото отварянето ѝ сериозно ще навреди на качеството на живот в най-малко три села в региона. Мината е близо до водосборния район и съществува реална опасност да се замърси. Също така, тежкото транспортно оборудване до и от мината ще разруши чисто новата инфраструктура. Минното дело ще сложи край на селското стопанство, което е много важни за хората тук. Нашата плодородна земя струва много повече за нас и нашите деца, отколкото за парите, които ще ни платят като компенсация.“, казва Емил Мирчев.

Желанието на повечето хора от района е за спиране на мината. Мирчев обаче е единственият, който успява да подаде жалба в законовия срок. Със старта на делото, градът също се включва с протести и петиция, подписана от самия кмет. Мирчев получава правна помощ от коалицията „За Земята — достъп до правосъдие”[2] и адвокатите от природозащитната организация ClientEarth в подготовката.

Адвокатът на ClientEarth Доминик Дойл заяви: „Европа се отдалечава от въглищата и няма оправдание за тази мина, която ще е отворена 30 години. Ако погледнем напред, можем да видим, че инвестицията с толкова опустошаващо въздействие върху околните райони и хиляди хора, е изключително късогледа.“

Според кмета три компании са на път да отворят съоръжения там. Всички те — и свързаните с тях възможности за работа — биха могли да бъдат отблъснати, ако се отвори мината и регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.

Мирчев добавя: „Бях в мината Бели брег в съседната община — там картината е страшна. В миналото там отчуждавали, за да направят мина. Не искам тази съдба за моята земя.“

Концесията е за 30 години, въпреки перспективите за излизане от въглищната енергетика за цяла Европа и сериозните предупреждения на международните експерти по въпросите на климата, че използването на замърсяващите горива трябва да бъде прекратено след 2030 г.

Генади Кодарев от „За Земята — достъп до правосъдие” заяви: „Това е знаков случай и съдбата на хората в района зависи от резултата. Мината не само ще унищожи плодородна земя, която хората обработват от години, но и заплашва здравето им. Енергийното развитие трябва да бъде чисто и устойчиво. Няма никакво бъдеще в въглищата и това прави тази мина наистина разрушителна. Тя отнема от времето, което трябва да се използва за изграждане на справедлив преход отвъд въглищата. Вместо това, мината съсипва природата и прехраната на хората“, заключва той.

[1] Разрешение от Министерски съвет
[2]„За Земята — достъп до правосъдие“ e oрганизация, която се състои от „За Земята“ и „Грийнпийс — България“

Брошура „АЕЦ Белене – между корупционните схеми и разума“

След десетки години лутане между корупционни схеми за източване на бюджета (2,389 млрд. лева до 2017 г.) и лъжливи обещания за намерен стратегически инвеститор политици и ядрени лобисти, проводници на чужди интереси, продължават да търсят начин да прехвърлят нови над 20 млрд. лева разходи за строежа на АЕЦ Белене върху българските данъкоплатци. Почти пълния контрол върху националните медии, както и наличието на малко независими медии помага на про ядреното лоби да използва митове за манипулация на общественото мнение. Например мита че ядрената енергия е евтина, безопасна и чиста, или че АЕЦ Белене би осигурила по-голяма енергийна независимост на страната.

Initiates file downloadЦялата брошура можете да видите тук.

протест, енергетици, мини Марица Изток, ТЕЦ

Отново бягство от отговорност и отлагане на неотложните решения

Коментар от За Земята върху позицията на българското правителство за 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

В началото на декември в Катовице ще се проведе 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Основната цел на тази среща е да се приемат правилата на Споразумението от Париж.

Позицията на българското правителство се характеризира с липса на визия за бъдещето и нисък хоризонт на предприетите действия. Отново в основата на предлаганите мерки е мисълта за скорошните избори и опасността тези политици да не бъдат преизбрани ако се решат на непопулярни, но носещи устойчиви резултати в бъдеще действия. Вече над 10 години правителствата в България нямат собствена позиция по климатичните политики, отчитаща спецификите на социално-икономическото развитие на страната както и реалните ефекти върху околната среда. Нашите управници следват сляпо позицията на Полша и се крият зад аргументите на полското правителство.

Българското правителство официално заявява „Не може и не трябва да се очаква, че сам ЕС може да се справи с глобалния проблем изменение на климата.Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.“ Това становище се споделя и от българския президент, който ще бъде официалния водач на делегацията в Катовице. Българските управляващи показват пълно неразбиране на реалната ситуация с климатичните политики в България. Не намират най-добрите решения, подходящи не само за справяне с проблема, а даващи възможности за развитие и модернизиране на българската индустрия.

Тази позиция на правителството беше приета в обстановка на протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2.Протестите бяха организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа, в защита на работните места на хората. За съжаление правителството предпочете да излъже за пореден път работниците, че ще запази въглищните мини и ТЕЦ-ове, както и работните места на хората, вместо да обяви програма за справедлив енергиен преход с ясни срокове за намаляване зависимостта от въглища. Управниците трябва да работят заедно със синдикатите, бизнеса, общините, НПО, за намиране на най-добрите решения за социални и икономически реформи на национално и регионално ниво, вместо да ги залъгват с неизпълними обещания, лишени от икономическа логика.Неизбежно е съкращаването на работници и намаляването на търсенето на въглища, но може да се предвидят програми за алтернативна заетост на хората, както и варианти за икономическо развитие на регионите, които да намалят социалната цена на прехода.

През последните години нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти, за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева. Няма вариант, при който тази държавна помощ да продължи без извършване на радикалани реформи в сектора.

Бодрото рапортуване на министрите на околната среда Н. Димов и енергетиката Т. Петкова пред протестиращите че „ще защитят работниците“ във въглищната индустрия нямат никаква стойност, защото зад тях не стои правителствена програма, стратегия за извършване на справедлив енергиен преход. Идеята да се обещава на всички всичко ще доведе само до повишаване на социалното напрежение и несигурност относно бъдещето на въглищата в България.

Особено неприятно впечатление прави антиевропейското говорене на българските политици по темата за климатични политики и реформите в сектор енергетика. Всички необходими и неотложни промени, свързани с чистата околна среда, качеството на живот и здравето на хората се представят като „натиск от Брюксел“. Много жалко е че това не са приоритети на нашите политици, защото се отнасят до българските граждани. Същевременно продължава държавната подкрепа за частни интереси в енергетиката и за енергийните олигарси.

Време е за истински реформи и решения след обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат постигнати най-добрите резултати, с отчитане на специфичните за България обстоятелства.

Европейската комисия върна АЕЦ Белене на изходна позиция

През септември българският евродепутат Светослав Малинов внесе два въпроса пред Европейската комисия (ЕК): относно законността на решението на правителството да рестартира АЕЦ Белене и относно новите изисквания за безопасност на АЕЦ след аварията във Фукушима през 2011 г. В работата по формулирането на въпросите участваха и експерти от За Земята.

(Пълния текст на въпросите вижте тук:
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004704_BG.html
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004703_BG.html)

На 19.11.2018 г. се получи Opens external link in new windowследният отговор на въпросите от ЕК, от г-н Ариас Канете, комисар за климат и енергетика.

Най-важното от този отговор е, че „…възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом.“ Това означава че всички процедури трябва да започнат отново. (вижте текста на Договора за Евратом тук: Opens external link in new windowhttps://www.consilium.europa.eu/media/29775/qc0115106enn.pdf)

Според нас ще са необходими между 5-8 години за изпълнението на всички изисквания. Ако правителството намери стратегически инвеститор, той ще трябва да инвестира в проект, който няма одобрението на ЕК. Важно е да се знае и че всеки инвеститор подлежи на проучване от ЕК (член 46 от Евратом), а за всеки инвеститор извън ЕС, Съветът взема решение с единодушие във връзка с: б) участие на трета държава (извън ЕС), международна организация или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие (член 47). Ориентацията на управляващите към китайски, корейски и руски инвеститори автоматично попада под условията на чл.47.

Това е удар по амбициите на ядрената мафия да продължи кражбите от българските граждани за „строеж“ на АЕЦ Белене, но все още не означава, че корупцията е победена. Широко рекламираният наскоро правителствен план за процедура в 9 етапа, с която да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, става напълно безполезен при този отговор на ЕК.

След тази реакция на ЕК е време за лидерски решения от управляващите. Дали ще подкрепят продължаване на кражбите на ядрената мафия от корупционния гьол АЕЦ Белене, или ще вземат държавническо решение за окончателно затваряне на станалия нарицателен за ограбването на българските граждани проект. Налага се да им напомним, че е време е да търсят решения за продажба на купеното оборудване и преобразуване на площадката в Белене за неядрено развитие.

Историческа първа среща на тема “Справедлив енергиен преход”

Историческа първа среща на тема “Справедлив енергиен преход” събра политици, кметове, синдикати, учени и неправителствени организации в София

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

Но  кръглата маса „Справедлив енергиен преход“ * проведена в Представителството на ЕК в София дава началото на нова тенденция.
Природозащитните организации “За Земята” и WWF България я инициираха и организираха   със съвместните усилия на синдикатите-КТ “Подкрепа”и КНСБ, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България.
Амбицията за осигуряване на справедлив енергиен преход  събра 79 представители от  49 институции, общини, бизнеси, синдикати и неправителствени организации в залата на Европейската комисия и Европейския парламент в София.
Това е стъпка напред в събирането на хора и организации с различни възгледи относно развитието на енергийния сектор.
Ключовите говорители от BusinessEurope – Леон де Граф и Европейския институт на профсъюзите-Бела Галгочи представиха европейските перспективи на бизнеса и синдикатите за справедлив преход по време на първата част от събитието.

Повечето от участниците споделят мнението  че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Дискусиите на кръглата маса доказаха че години наред беше създавана  изкуствена представа за непреодолими противоречия между бизнеса, синдикатите, общините и екологичните НПО по проблемите на справедливия  енергиен преход.
“Преходът трябва да бъде справедлив,  едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното  противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен  енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят “, каза Тодор Тодоров, координатор на направление  Климат и енергетика  в екологично сдружение ” За Земята “, част от международната мрежа  CEE Bankwatch , Той добави, че търсенето на по-добро качество на живот, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален  интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“.
Георги Стефанов, главен експерт по климат и енергетика във  WWF България, представи конкретни резултати от първото проучване за създаване на план за справедлив преход. Изследването, извършено  за региона на Югозападна България, включва актуални данни, подробен анализ на сегашното икономическо състояние и няколко сценария с препоръки за бъдещето на региона. Стефанов също така посочи: “Трябва да преодолеем възможни предизвикателства като процесите на социално изключване и миграция. Това означава, че трябва да идентифицираме алтернативни компании, които ще инвестират в региона. Решенията, взети относно прехода от въглища, трябва също така да включват финансова рамка и да дават решения за всички нерешени проблеми “.

WWF и За Земята се съгласиха, че присъствието на толкова значими институции и организации на кръглата маса потвърждава, че това е правилната стъпка и че темата е достатъчно важна, за да обедини усилията на участниците в търсене на общи решения. Техните усилия ще осигурят на българските институции  компетентни експерти и съюзници,  за по-активна работа за справедлив енергиен преход , както и  за получаване на повече обществена подкрепа при вземането на някои трудни решения.

Според “За Земята” основата за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен,запазвайки природните ресурси,  както и провеждането на  действия за децентрализация на производството на енергия.

Вече видяхме последствията от липсата на планиране на справедлив преход: през юни 400 души, работещи в мина „ Бобов дол“ загубиха работата си, поради закриването на мината. Въпреки че регионът е изцяло зависим от въглищата, местните власти са оставени сами, със собствени средства да се справят с произтичащото от това социално напрежение, безработица и обезлюдяване.
“Мината е единственият източник на поминък не само в нашата община, но и в целия регион. Ние се нуждаем от нови инвеститори, които ще заменят затворените мини. В момента търся инвеститори в Гърция, но очевидно само моите усилия  не са достатъчни . ” каза кметът на Бобов дол, госпожа  Елза Величкова.

Справедливият преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и част от възможностите за подобряване и устойчиво икономическо развитие на България. Атанаска Николова, министър на околната среда и водите, очерта по-голяма картина, подчертавайки, че изменението на климата представлява реална опасност за човешкия живот и здраве, и за развитието на икономиката.

“Няма съмнение, че преходът в Бобов дол е всичко друго, но не и справедлив”, посочи Бела Гългочи от Европейския синдикален институт. “Проблемът е изборът на частния собственик на ТЕЦ” Бобов дол  от правителството”, каза Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда Подкрепа. “Преходът в Бобов дол очевидно е несправедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това да се случи отново “, добави Огнян Атанасов, национален секретар по безопасност и здраве при работа в Конфедерация на независимите синдикати на България.

Леон де Грааф, съветник по въпросите на околната среда и климата в Business Europe, заяви, че европейския бизнес  напълно подкрепя Парижкото споразумение за климата  и отново подчерта важността на справедливия енергиен преход: “Справедливият енергиен преход е възможен само ако всички участници работят заедно”.

Най-ценният аспект от срещата показа, че може да се постигне конструктивен диалог сред представителите на различни заинтересовани страни с много различни приоритети. За участниците това беше стъпка към по-широко сътрудничество и вземане на решения. “Започнахме задълбочена и честна дискусия по въпросите на справедливия енергиен преход”, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт и модератор на дискусията. “Събитието не само беше напълно подготвено от двете организации, но направиха всичко възможно да привлекат топ експерти, представящи различни гледни точки по тема, която е много” гореща “като цяло на европейско ниво, но изключително чувствителна и важна за България. Заседателната зала не само беше пълна с хора, но и се изпълни със сериозен дебат – и това беше добре оценено от всички участници, независимо от различията в мненията им. Събитието се превърна  едновременно в много навременно и съсредоточено върху актуален въпрос, който със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието през следващите години поради огромните си икономически и социални последици в България. И това прави подкрепата на  За Земята и WWF още по-ценна. ”
Славчо Нейков заключи, че има голяма несигурност относно бъдещето на въглищата в България, което създава напрежение на регионално и национално ниво. Правителството все още не е споделило какво  следва, в краткосрочен и средносрочен план. Нейков вярва, че участниците споделят обща представа за ясна рамка със социални и икономически реформи за справедлив преход на национално и регионално ниво.

Като общ резултат и по-нататъшна стъпка, организаторите и техните партньори се съгласиха, че модераторът ще подготви документ, който да съпоставя заключенията на кръглата маса и препоръките за това как този установен диалог трябва да продължи в краткосрочен план. Този документ ще бъде споделен в широк мащаб със съответните лица, отговорни за вземането на решения в България.

Initiates file downloadЗаключенията на модератора можете да видите тук.

* Събитието е част от проекта EUKI – CEE Bankwatch Network и проекта EUKI на WWF.

АЕЦ Белене – луксозната спяща красавица на българската енергетика

От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ  в Белене, без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен , технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран на два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018г. отново с решения на правителството се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора  атомна централа.

Опитите за възобновяването на  проекта за строеж на АЕЦ Белене  го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика. В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет,  един от тях дори се представяше за цар.

Междувременно красавицата погрозня и постепенно се превърна в корупционен гьол, но запази своята притегателна сила за организираната престъпна група която продължава да източва държавния бюджет поради пълната липса на търсене отговорност от държавните институции  отговарящи за борбата с корупцията по високите етажи на властта. През последните 15 години бяха откраднати от бюджета над 2,5 милиарда лева за поддържане на илюзията че проектът за строеж на АЕЦ Белене е жизнен, в тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева над 1 милиард лева за незаконно поръчано оборудване, без наличие на окончателен договор. За загубата  и на този милиард се оказа че никой не носи отговорност , отговорни няма, виновни също. Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.

Примерът с проекта за „строеж“ на АЕЦ Белене е типичен за задържане на промените в енергийната политика на българските правителства вече 30 години. Във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години АЕЦ Белене присъства и задържа отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Не позволява даване приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия. Години наред българската енергетика е в плен на политически игри, корупционни схеми, незаконно финансиране на политически партии и  липса на устойчив план за развитие. Съзнателно поддържания хаос, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения доведе до засилване на чувството  на несигурност в обществото. Лансира се погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ. Поддържа се постоянно напрежение дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места, дали ще има повишаване на цената на електроенергията.

През юни 2018 правителството и парламента излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на спящата, повехнала красавица АЕЦ Белене. Обществото  справедливо реагира с масови протести пред сградите на Парламента и министерски съвет. По стара традиция при антиядрени протести, нашите управници се връщат към традиционния си подход в енергетиката, пълна тишина и липса на прозрачност, водене на преговори и договорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес е пагубен за развитието на страната ни, именно така бяха откраднати досега тези над 2,5 милиарда лева. При липса на развитие и информация по бъдещето на този проект, обществената енергия се губи и протестите секват.

На 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва в себе си 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор , който да е готов да инвестира 10 милиарда евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток. Така правителството осигурява още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи” , „доклади”, „оценки”, на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което дадохме над 1 милиард лева, но то е само 10 % от необходимото за окончателен строеж… Управниците си осигуряват и спокойствие от антиядрени протести  до периода след местните избори. Но това е поредното погрешно и скъпо струващо правителствено решение по темата АЕЦ Белене.
За съжаление общата картина в енергийния сектор не се е променила, не само ядрената енергетика е в криза. Енергетиката в България е изцяло централизирана, управлява се от правителството чрез БЕХ АД. Управниците ни продължават да се опитват да решават проблемите в отделните сектори на парче, без ясна стратегия с приоритети за години напред без значение кой е на власт.

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. Правят се неадекватни обещания от министъра на енергетиката в страната, пред профсъюзи , миньори, общини,  по отношение на „запазване на въглищната индустрия като гръбнак на българската икономика“, „запазване на хилядите работни места“,  на обществото се обещава „евтин ток“. Същевременно  правителството официално подкрепя и европейските политики за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ, за сметка на намаляване дела на въглищата. Няма как още дълго да продължи държавната подкрепа за частни интереси на енергийни олигарси във въглищната индустрия, да им се позволява да работят в нарушение на екологичните норми, замърсявайки околната среда и застрашавайки живота и здравето на хората, да им се плащат огромни суми за т.нар. студен резерв.

Същевременно нараства държавната  помощ   за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти , за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева.
Отношението на управляващите  към развитието на ВЕИ продължава да бъде  враждебно. Дават се лъжливи данни на ЕК че страната ни е изпълнила и надминала заложените в стратегията Европа 2020 нива на използвани ВЕИ от 16%, като в официалните данни които сме изпратили за ВЕИ се считат и изгорените дърва за отопление. От години в анализи на За Земята, както и на различни енергийни и икономически експерти се акцентира на официални данни,  че разполагаемите мощности за производство на енергия в България са много повече, отколкото са ни необходими. Неслучайно преди няколко години  през  пролетта се оформиха  драми кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство. През 2013 година беше принудително намалено производството на енергия с 40% от всички производители за известен период от време.

Решението на проблемите в енергийния сектор би могло да бъде преди всичко прекратяване на решенията, вземани на тъмно и на парче , за решаване на единични проблеми. Повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност , ВЕИ за отделните домакинства, и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примера с мините в Бобовдол и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци.

Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене . Би могла да се използва като икономическа зона която да обхваща Свищов ,Белене , Никопол. Има възможност да се използва модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса  в неравномерното развитие между Северна и Южна България .
За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.
За съжаление решението на министерски съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлагат в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ “Козлодуй”.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за “Брикел” ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.

, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

Добри практики в чешки въглищни райони по темата справедлив преход и енергийна трансформация

Българска група, водена от координатора на EUKI проекта за България Тодор Тодоров, която включва представители на Община Бобовдол, синдикатите КНСБ и Подкрепа, НПО и граждански активисти, посети Северозападна Чехия – традиционен въглищен регион от векове.

Целта на тази опознавателна обиколка беше да се запознаят българските участници с опита на чешките институции, общини и профсъюзи, които с общи усилия извършват рекултивация на въглищните райони и търсят пътища за алтернативно развитие на местната икономика.

Уверихме се, че Чехия е с 30 годишен опит в процеса на закриване на въглищни мини. Процесът е планиран още в началото на 1990- те години с ясно разпределение на задължения и разходи.
Животът на мините е ограничен от екологични граници, а не от запасите въглища.

В държавното предприятие за рекултивация на мините (Combined Fuel Usti)  ни показаха как се справят с ликвидирането на последиците от минните дейности в областта. Заведоха ни до красиви езера – бивши мини,  превърнати сега в туристическа атракция и плажове за хората. Голям интерес сред нашите синдикалисти, както и в цялата ни група предизвика и друга основна дейност на това предприятие.

Представянето на  управление и администрирането на средствата за обезщетения, чието предоставяне е резултат от общозадължителни правни разпоредби и специални разпоредби в областта на минното дело, за бившите служители в минното дело, включително  и за уреждане на тяхното изплащане.

При срещите с кметове на общини и представители на общински съвети се уверихме че те търсят възможности за алтернативно развитие на въглищния регион. Впечатляваща беше обиколката ни по пътя на минния туризъм в град  Крупка, както и в местния минен музей. Разбрахме за амбициозната програма за алтернативно икономическо развитие на град Литвинов, лично от амбициозния и енергичен кмет, г-жа Блахова.

За съжаление в България общините са с изключително ограничени възможности  да предлагат и провеждат алтернативни политики във въглищните райони. Но създадените контакти по време на това пътуване може да създаде възможности за бъдещи общински сътрудничества, както в решаването на проблемите с въгледобива, така и в сферата културния обмен, инвестициите и др. Много силно впечатление ни направи желанието на всички институции да участват и да помагат за решаването на проблема с последствията от въгледобива и постигането на устойчива жизнена среда за жителите на региона.

Нашите синдикалисти имаха специална среща в Прага с представител на ръководството на чешките профсъюзи на енергетиците – Карел Клусак. Той представи позицията на чешките им колеги за неизбежността на енергийния преход и задължителното полагане на усилия за справедлив преход за засегнатите от него региони и хора.


Проф. Георги Касчиев: Ако АЕЦ Белене вече беше построена

Този кратък анализ не е предназначен за привържениците на АЕЦ Белене от всички цветове, нито за държавните чиновници, зомбирани от великата идея да я построят. Надяваме се да го прочетат здравомислещите хора, още веднъж да се уверят в безсмислието на този многомилиарден проект и в последна сметка да го спрат.

Initiates file downloadБрошура “Ако АЕЦ Белене вече беше построена”

От апологетите на АЕЦ Белене често може да се чуе, че още преди няколко години сме можели да я завършим и тогава, както пееше Богдана Карадочева – ще започне такъв живот… От инженерна гледна точка това, разбира се, не би било възможно, след като при прекратяване на проекта през март 2012 год. все оше техническият проект не е утвърден, няма договор за изграждане, няма стратегически инвеститор, няма финансиране, няма нищо.

Все пак, какво би станало ако проектът не беше прекратен?

Да предположим, че към средата на 2012 год. техническият проект на АЕЦ Белене бе утвърден и държавата бе започнала изграждането. Ако по някакво чудо бе създадена перфектна организация за строителство, бяха намерени кредити за около 20 млрд лв на разумна цена, ако изграждането бе станало без забавяне, ако бе осигурен персонал за централата и тя бе подсъединена към мрежата … и много други ако … хипотетично първият блок на АЕЦ Белене може би щеше вече да е завършен?

Първият въпрос е щеше ли да има пазар за електроенергията от Белене?

Преглед на страницата на ЕСО показва, че от началото на годината до 12 март електропроизводството е спаднало с 4,8 %, а електропотреблението – с 6,8 % в сравнение със същия период на 2017 год. През миналата седмица например максималният товар в страната е бил само 5286 МВт, а минималният – 3350 МВт.

От началото на година нетният износ е бил средно 424 МВт с големи вариации.
Как се осигурява товарът в страната и износът, като се има в предвид, че без АЕЦ Белене сега имаме инсталирани около 11880 МВт (с един блок на ТЕЦ Варна)?
– АЕЦ Козлодуй генерира постоянно около 2100 МВт;
– Поради постоянните дъждове повечето ВЕЦ (общо 2340 МВт без помпи) постоянно са в работа, понякога осигурявайки над 1600 МВт и общо 8,7 % от производството от началото на годината;
– Останалите ВЕИ (общо 1822 МВт) работят основно в зависимост от времето и са дали 5,4 % от производството от началото на годината;
– Топлофикационните и заводските ТЕЦ дават 400-500 МВт;
– ТЕЦ на въглища (общо 4000 МВт) покриват останалото, като мощността им принудително е ограничена, дори наскоро ТЕЦ Бобовдол спря работа напълно.
Ясно е, че дори през този сезон шансовете АЕЦ Белене да намери пазар за електроенергията си в страната и в региона биха били нулеви.

Вторият въпрос е щеше ли АЕЦ Белене да е конкурентна?

По различни прогнози при пълно натоварване (два блока с общо 2120 МВт, 7970 часа работа годишно и 16,9 млрд кВтч бруто производство годишно) електроенергията от АЕЦ Белене би струвала между 170 и 200 лв/МВтч, а при по-ниско производство – значително повече.

Тази себестойност голяма ли е или много голяма?
Както винаги отговорът на въпроса е в сравнението. За тази цел най-добре е да се ползуват публичните данни от Българската Независима Енергийна Борса (БНЕБ). През 2017 год. средната цена на базова електроенергия, търгувана на БНЕБ, ден напред, е била около 80,5 лв/МВтч. Според БАН тя щяла да расте и при умерено развитие през 2020 год. вече щяла да е 114 лв/МВтч.
По разбираеми причини (но неизвестни на науката) обаче, основно поради свитото потребление и излишъкът от мощности, логично се стигна до намаляване на постигнатата цена на базова електроенергия ден напред на БНЕБ (http://www.ibex.bg/bg). Например през първата седмица на март т.г. тя е 63,22 лв/МВтч, през втората – 53,94 лв/МВтч, а през последните 5 дни – 37 лв/МВтч. За 17 март, събота, е постигната немислимата доскоро цена от 24,96 лв/МВтч, а за неделя, 18 март – дори 14,81 лв/МВтч.

Тенденция за намаление се вижда и при цените на върховата и подвърховата електроенергия.
Следователно ако по някакво чудо АЕЦ Белене бе вече построена, при либерализиран пазар, електроенергията й щеше да бъде тотално неконкурентна и непродаваема. Инвестираните общо 22-23 млрд лв щяха да бъдат загубени, нещо повече – централата щеше да генерира годишно милиардни загуби за изплащане на взетите заеми и натрупаните лихви, както и за поддръжката й. Сигурно не е излишно да се каже, че държавата няма откъде да вземе тези пари, освен да вдигне данъците и да отреже разходите за заплати на учители, лекари, полицаи, за пенсии и т.н.
Ех, какъв живот само!

Същата перспектива се очертава, ако АЕЦ Белене бъде завършена в обозримо бъдеще. Последният доклад на ЕСО (http://www.eso.bg/fileObj.php?oid=1088) за периода 2018-2027 год. ясно показва, че без АЕЦ Белене (дори и без ТЕЦ Варна) към 2027 год. потреблението в страната ще е напълно осигурено с възможности за износ между 6,5 и 7,9 млрд кВтч годишно. Дори докладът на БАН отчита (http://www.bas.bg/IR1.pdf, стр. 268), че при реалистично развитие на мощностите и потреблението, вътрешното потребление в страната до 2040 год. ще е задоволено с възможности за огромен износ – 9 млрд кВтч до 2035 година и до 5 млрд кВтч след това извън зимните месеци. Няма обаче никакви гаранции дали другите страни ще имат нужда от толкова ток, като се има в предвид, че през последните години износът намалява и през 2017 год. е бил само 5,52 млрд кВтч.

Това са само част от фактите, които показват, че проектът АЕЦ Белене беше и си остава многомилиардна авантюра, подхранвана от корупционни очаквания и проруски интереси. Внушенията които обилно се сипят за интерес от балканските страни, за „заявка“ за европейско финансиране, за интерес от китайски инвеститори, как БАН била показала, че проектът е жизнеспособен, как нямало губеща АЕЦ, да не изпаднем от клуба на ядрените държави и прочее, не могат да променят този извод.

Източник: Opens external link in new windowhttp://www.mediapool.bg/ako-aets-belene-veche-beshe-postroena-news276902.html
Opens external link in new windowhttp://www.segabg.com/article.php?id=898309

, , , , ,

“За Земята — Достъп до правосъдие” се опитва да спре изгарянето на отпадъци от “Топлофикация – Сливен”, докато трае делото

Само седмица след като няколко екологични организации, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ обжалваха издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация Сливен“,  Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) издаде разпореждане за предварително изпълнение на комплексното разрешително. То ще даде право на централата да гори отпадъци, докато трае делото. Съвсем закономерно, макар и в краткия тридневен срок даден по закон, „За Земята – Достъп до правосъдие“  подаде обжалване.

Искането за предварително изпълнение идва от “Топлофикация Сливен” и има за цел да даде право на централата “да използва РДФ от отпадъци като допълнително гориво”, докато тече обжалването на решението за издаване на самото комплексно разрешително. Така на практика централата би могла да започне да гори РДФ (модифицирано гориво, произведено от отпадъци) без да е представила информация за точното съдържание на РДФ горивото.

Не е ясно на какви основания ИАОС е дала разпореждаенто за предварително изпъление, тъй като на представителите на „За Земята – Достъп до правосъдие“ не им беше даден достъп до информацията. Топлоцентралата вече е доказала, че е системен замърсител на въздуха в Сливен. Изгарянето на битови отпадъци и такива от индустрията допълнително ще утежни екологичните показатели в региона и ще застраши здравето на хората и околната среда още повече. Както показват данните бюлетина на самата ИАОС, случаите на замърсяване над нормата са чести — само между 29.01 – 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

“Изгарянето на отпадъци с неясно съдържание е вредна практика и по друга причина — български общини изостават значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго- и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми”, коментират от “За Земята”.

Жалбата срещу предварителното изпълнение ще бъде разгледана в закрито заседание на съда, като решение се очаква в следващите седмици.

, , , , ,

Екологични организации обжалват новото комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”

Няколко екологични организации, сред които “За Земята – Достъп до правосъдие”, сдружение за дива природа “Балкани” и Институтът за зелена политика обжалват решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”.

Издаването на ново комплексно разрешително ще позволи на топлоцентралата да изгаря битови отпадъци и такива от индустрията, допълнително замърсявайки въздуха в Сливен и региона.

Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване няколко пъти над нормата са доста чести. Само за периода 29.01- 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

Издаденото комплексно разрешително дава възможност да се изгарят отпадъци без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники —или т.нар. BREF, и позволява значително по-високи вредни емисии. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения и изгаряне на отпадъци, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации като вредят и на хората. Според доклада “Тъмният облак над Европа”, работата на Топлофицакия “Сливен” за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.

Същевременно повечето български общини изоставят значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми.

“Хората имат не само право на чиста околна среда, но и право да участват във взимането на решения как да се развива града им. С настоящата жалба оказваме подкрепа на всички хора в Сливен, които искат това.”, подчертава Теодора Стоянова от “Грийнпийс”-България, които също подкрепят жалбата.

Екологичното министерство заяви, че не е правило нищо по проекта „Белене” от 30 март 2012 г. до момента

автор: адв. Александър Кашъмов

„За периода от 30 март 2002 г. до момента не са провеждани процедури по глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” – това заяви в отговор по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Правителственото решение от 29 март 2012 г. за прекратяване на проекта „Белене” създава задължения за министъра на икономиката, енергетиката и туризма за привеждането му в изпълнение, но не и за екологичното министерство, гласи писмената справка, предоставена по реда на ЗДОИ.
Отговорът по ЗДОИ е на заявление, подадено от Екологично сдружение „За земята” със съдействието на Програма достъп до информация. Институцията бе запитана вземала ли е управленски решения и мерки, насочени към изпълнение на Решение № 260 на Министерския съвет от 29 март 2012 г. за отмяна на решението за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”.
Отговорът по ЗДОИ е кратък и стегнат и не хвърля светлина върху причината в медийното пространство да се изявяват различни лица, придобили известност около съмнителния проект, и да говорят за „рестартиране” на проекта, „варианти” и други подобни. В заявлението за достъп до информация обаче изрично е подчертано, че въпросите в него се поставят по причина на това, че ”в общественото пространство изобилства от неточни, смущаващи, противоречащи си и като цяло – волни интерпретации на настоящото положение на нещата”. Министерството деликатно се е въздържало от коментар по така изразеното притеснение.
Проектът за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”, преустановен в началото на 90-те години, бе тихомълком възобновен с правителствено решение от 29 април 2004 г. (кабинет Сакскобурготски). Разкрито по реда на ЗДОИ от неправителствената организация НД „Екогласност”, това решение бе оспорено в съда, което доведе до издаване на ново решение през април 2005 г. Основен проблем на проекта, покрай изтичането на огромни средства в консултантски джобове без следа, бе липсата на оценка на управлението на получените в резултат на работата на централата отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. През 2006 г. петчленен състав на Върховния административен съд прие, че липсата, а не съществуването на такава оценка подлежи на доказване. Така тогавашната тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) получи зелена светлина да процедира по проекта, възлагайки поръчки.
Заобиколеният с тайни, съмнения и нередности проект бе изцяло прекратен от първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. Това означава, че рестарт е възможен единствено при стартиране на процедурата от нулата. Платените наскоро стотици милиони евро на фирмата „Атомстройекспорт”, осъдила българската НЕК пред арбитраж, очевидно не доведоха до осветляване на цялата информация около проекта, нито до желание да се преустановят опитите за рестартиране, корупционните практики и наливането на публични средства в „каца без дъно”.
Въпросът е, че обществото е в недоумение какво означават интервютата и недомлъвките, че проектът ще се „рестартира”, „възобнови” и др. подобни, особено при положение, че в правовата държава важните политически решения се вземат и изпълняват по стриктно предписаните законови процедури.
Най-сетне, в чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ е записано, че институциите са длъжни по своя инициатива да съобщават информация, която „опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси”. Ако информацията, отнасяща се до разходването на милиарди лева и до строеж на ядрена централа в земетръсна зона и други публично известни от обществената дискусия обстоятелства не засяга „значими обществени интереси”, то стои въпросът коя изобщо информация ги засяга.
Надяваме се и очакваме отговорните институции – МОСВ, което вече знаем, че не е предприемало стъпки от април 2012 г., и Министерството на икономиката и енергетиката, което според МОСВ е отговорно за изпълнението на правителственото решение от 29 март 2012 г., да приложат разпоредбата на чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ и да съобщят на обществеността точната и пълна информация относно състоянието на нещата по тази тема в момента.

Мръсната тайна в задния двор на София – въглищният прах, който идва само през нощта

Брюксел може да глоби България заради прекомерните нива на замърсяване на въздуха, но живеенето в Перник – най-мръсният град в Европа, продължава да крие опасност за здравето на хората. Това показват резултатите от независимия мониторинг на фини прахови частици (ПЧ) в Перник, проведен от Bankwatch.

Всеки, който някога е излизал от София към югозападната част на страната, е преминавал през Перник – град само на двадесет километра от столицата. На пръв поглед той по никакъв начин не се различава от всеки друг призрачен град в Източна Европа – реликва от бившия социалистически процъфтяващ индустриален металургичен комплекс на входа отляво, въглищна железопътна линия отдясно, завод за цимент, изоставени складове. Докато се приближавате към жилищната част, се появява пушещ комин на лигнитна електроцентрала – последният удар на замираща индустрия, която изглежда, че иска да повлече всичко със себе си.

През 2013 г. докладът за замърсяване на въздуха на Европейската агенция за околна среда установи, че четири от петте европейски града с най-постоянно високи нива на прахови частици (прах толкова малък, че навлиза дълбоко в белите дробове и остава там) се намират в България. Нашият малък град Перник оглави списъка като най-мръсният, с твърде висока концентрация на прахови частици във въздуха през близо шест месеца от годината. Законодателството на Европейския съюз разрешава само 35 дни със замърсяване над допустимата граница.

Нищо не изглежда да се е подобрило от 2013 г. насам. Въпреки многократните предупреждения на Европейската комисия към българското правителство да се ангажира сериозно с проблема. Всичко това завърши с решението на Съда на Европейските общности да санкционира България, взето през април тази година. Решението потвърди нарушението на закона, тъй като допустимата граница на едри частици (ПЧ10) не се спазва и правителството не предприема действия постоянното превишаване да бъде намалено до възможно най-кратък период от време.

Независимите прахови измервания на Bankwatch показват същите резултати. В рамките на 19 дни на наблюдение на емисиите на ПЧ10 и ПЧ2.5 в Перник, допустимата граница за ПЧ10 е превишена в 13 от дните, т.е. през 68% от времето. Както бе посочено по-горе, в продължение на една година допустимата граница за ПЧ10 може да бъде превишена не повече от 35 пъти. Ограничението на европейския съюз за ПЧ2.5 е превишено при 10 от 19-те дни на мониторинг.

През повече от половината период на наблюдение в Перник, допустимите граници на замърсяване са нарушени.

Ден и нощ
Също така открихме големи несъответствия между нивата записани през деня и през нощта. Това би могло да означава, че праховите филтри на близката електроцентрала не функционират правилно или въобще не работят. Тенденцията през наблюдавания период показва увеличение на нивата на ПЧ10 всеки ден след 19:00 часа и продължава до 8:00 часа сутринта. Най-високо ниво се регистрира на 12-ти април в 3 часа сутринта с 409 микрограма на кубичен метър – осем пъти над допустимата граница.

Пиковете на замърсяване през нощта са ясно видими в графиката.

За устройството, което използвахме за мониторинг на замърсяването, тези резултати бяха истинско предизвикателство. Високата концентрация на частици причини запушването на филтъра на устройството много по-рано от очакваното. Филтърът не можеше да приеме повече прах. Периодът на мониторинг трябваше да бъде намален почти наполовина от планирания пълен месец. С машината е лесно – издърпваш щепсела и я носиш за почистване. Но какво се случва със здравето на жителите? Как тяхната дихателна система се справя с тези нива на замърсяване?

Прокълнат град на въглища
Никъде в града не е по-чисто – в едната част има електроцентрала, в другата въглищна железопътната мрежа, а точно в средата на града има изоставена лигнитна яма, която е била използвана за захранване на електроцентралата. В тази мина не са извършвани рекултивационни работи, част от почвата е оставена на място без каквито и да било защитни мерки, което позволява на вятъра лесно да пренася праха.

Минните котловини са почти толкова големи, колкото и самият град Перник.

Доскоро това беше официална мина в концесията на “Рекоул” АД, белгийско мажоритарно акционерно дружество. През 2005 г. българската държава подписа 10-годишно концесионно споразумение с ” Рекоул” за лигнитно поле в гр. Перник. През 2015 г. споразумението не беше подновено, като ” Рекоул ” твърди, че разходите за съоръжението са твърде високи. Те напуснаха без задължителна рехабилитация на земята.

Това, което прави ситуацията най-разочароваща, е, че с решението на Съда на Европейските общности да санкционира България за неуспеха си да подобри нивата на замърсяване на въздуха, българските данъкоплатци ще поемат тежестта на разходите за глобата. Това е парадоксът на замърсяването на въздуха, източниците са лесни за идентифициране – лигнитна електроцентрала, мина, промишлено съоръжение, трафик и т.н., и има мерки, които лесно могат да се приложат на местно ниво. Но в случай на бездействие се засяга много по-голям сегмент от населението, било то защото емисиите преминават извън границите на града, било то защото, когато в крайна сметка има глоба за плащане, всеки гражданин трябва да плати.

Анти-въглищните активисти могат да се мотивират с прочувственото “въглищата умират”, когато сме свидетели на нарастващата борба на индустрията. Но научавайки за градове като Перник, и как хората действително умират от замърсяването с въглища, това е мрачно напомняне за работата, която все още ни предстои.

Източник: Opens external link in new windowBankwatch CEE
Opens external link in new windowhttps://bankwatch.org/news-media/blog/dirty-secret-sofias-backyard-coal-dust-only-comes-night

,

Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата

Еко-станция „Дишай свободно“ в столичния парк „Заимов“ между 16 и 20 часа на 2ри май

София, 2-ри май 2017 г.

Асоциация на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА), заедно с „Грийнпийс“-България и екологично сдружение „За Земята“ организират общо събитие по случай Деня на астмата – 2-ри май.  Заповядайте в столичния парк „Заимов“ между 16 и 20 часа на еко-станцията „Дишай свободно“.

Почти месец след като България беше осъдена за замърсения въздух, а в София се очакват работещи и бързи мерки срещу изключително високите нива на фини прахови частици, гражданският сектор се обединява за един по-чист въздух.

Към събитието ще се включи и представител на Алианс „Здраве и околна среда“ (Health and Environment Alliance, HEAL), който ще демонстрира как работят персонални мобилни устройства за замерване на фини прахови частици 2.5 (ФПЧ2.5).

Инициативата е част от кампанията „Дишам свободно“ на АББА и тази година ще е под надслова „По-добър въздух, по-добро дишане“. Хората, живеещи с астма, алергия и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) са първите граждани, ощетени от мръсния въздух. Техните симптоми на техните заболявания могат да се влошат в резултат на замърсяването на въздуха.

От своя страна екологичните организации ще обърнат внимание на основните източници на замърсяване на въздуха – горенето на твърди горива през зимата, изгарянето на битови отпадъци в инсинератори, транспорта и индустриалното производство на електро и топлоенергия от въглищни централи. Ще обърнем внимание на мерките и стъпките, които всеки от нас може да предприеме, за да подобри средата, в която живее.

Посланието от организациите е: „Дишането е предпоставка за живот: ние  дишаме от момента на своето раждане до момента на смъртта ни. Чистият въздух е право на всеки човек.“
По данни от  Европейската  Федерация на Асоциацията на болните от алергични и белодробни заболявания (ЕФА), чиито член са АББА:

  •     90% от европейците, които живеят в градовете са изложени на вредни нива на замърсяване на въздуха;
  •     430 000 живота са загубени всяка година поради излагане на прахови частици;
  •     10 пъти повече хора са убити от замърсяването на въздуха, отколкото при пътни произшествия в ЕС;
  •     Първа причина за смърт,  свързана със замърсяване на околната среда в световен мащаб, е замърсеният въздух.

Какво трябва да знаем за астмата?

От астма страдат над 300 милиона души в целия свят. Тя е хронично белодробно заболяване, което се проявява с алергично възпаление. Астмата предизвиква пристъпи на задух, свирене в гърдите и кашлица. Тези симптоми обикновено се изострят през нощта и ранните сутрешни часове. Въпреки, че не може да бъде излекувана, астмата може да бъде ефективно контролирана, категорични са лекарите.
Какво причинява астмата?

Причината за развитието на заболяването е предразположението на определени индивиди да реагират с хиперреактивност на бронхите и алергично възпаление в тях при контакт с алергени и други вещества от околната среда. Лекарите обясняват също, че редица гени имат отношение към тази предразположеност.

За контакти:
Диана Хаджиангелова, Opens external link in new windowАсоциация на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА), телефон: 0879168441
Теодора Стоянова, –Opens external link in new window„Грийнпийс“-България, телефон: 0889521550
Данита Заричинова, Екологично сдружение „За Земята“, телефон: 0887 580 788

Европа прие нови и по-стриктни изисквания за вредните емисии от въглищните централи

Днес в Брюксел беше гласуван Референтният документ на Европейската комисия, който описва най-добрите налични техники за изгаряне на различни видове гориво от европейските електроцентрали (LCP BREF). BREF залага нови и по-стриктни изисквания за вредните емисии и въпреки силното лобиране срещу приемането му (включително и от представители на България), документът бе одобрен и изискванията му ще започнат да се изпълняват от 2021 г.

Одобрението на Референтния документ стана възможно благодарение на гласовете на прогресивните държави-членки и въпреки силното лобиране от страна на държави като България, Полша, Чехия и Гърция. Гласуването за приемането на новите изисквания е в полза на здравето на хората и околната среда. Недопустимо е българското правителство да поставя интересите на олигархичните кръгове във въглищната индустрия над благополучието на българските граждани.

Екологичните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“- България смятат въвеждането на нови и по-стриктни норми за проява на здрав разум и приветстват решението.

Ако се прилагат строго в целия ЕС, тези ограничения ще предотвратят повече от 20 000 преждевременни смъртни случаи годишно, които настъпват Opens external link in new windowпоради замърсяването на въздуха от въглищните централи.[1] Освен че документът въвежда ревизирани нива за емисиите на азотни оксиди, серен диоксид и фини прахови частици, за първи път се въвеждат и изисквания за количеството отделян живак. Ограниченията, които въвежда BREF, ще намалят преждевременните смъртни случаи от 11 400 на 8 900 в сравнение с актуалните лимити, определени в IED, а също така ще редуцират разходите за здравеопазване от 31,4 млрд. евро на 24,3 млрд. евро.

„Приемането на BREF е добра новина за здравето на европейските граждани, както и за околната среда. Днешното решение слага край на толеранса, който се дава на големите електроцентрали да замърсяват въздуха ни. Това ще гарантира, че тези най-големи замърсители или ще инвестират в подобрение на технологиите, или ще трябва постепенно да затворят.“ – коментира Теодора Стоянова от „Грийнпийс“- България. „Според нас BREF е уникална възможност да се отнасяме към планетата и здравето ни с нужния респект и грижа. Това е документ на здравия разум.“

От организацията споделят още, че предложените ограничения са политически компромис, който невинаги отразява най-добрите налични технологии, но по-стриктните мерки без съмнение са крачка в правилната посока и трябва да бъдат въведени възможно най-скоро. „Без тази изключително важна политическа стъпка, преходът към нисковъглеродна икономика би се забавил рисковано дълго, а това означава риск за здравето на европейските граждани“ – добавя Генади Кондарев от екологично сдружение „За Земята“.

Що се отнася до финансовите последици от BREF, според двете организации позицията на въглищната индустрия в България не се базира на детайлен анализ на техническите възможности на местните ТЕЦ. С малко инвестиции, иновативни подходи и подобряване на ефективността, на новите изисквания може да се отговори доста по-лесно и многократно по-евтино в сравнение с това, което се цитира в медийното пространство.

Повече информация по темата BREF и процеса по приемането му, може да намерите на Opens external link in new windowстраницата на „Грийнпийс“- България.

За контакт:
Теодора Стоянова
Координатор на кампания „Климат и енергия“
„Грийнпийс“- България
Тел.: 0889521550
Имейл: teodora.stoyanova[at]greenpeace.org

Генади Кондарев
Координатор кампания „Обществени средства за устойчиво развитие“
„За Земята – Приятели на Земята България“
Тел.:02/9431123
Имейл: genady.kondarev[at]zazemiata.org

Бележки:
[1] Opens external link in new windowДоклад: Lifting Europe´s Dark Cloud; by EEB and HEAL, 2016, http://env-health.org/IMG/pdf/_lifting_europe_s_dark_cloud_-_final_report.pdf

, , ,

За Земята и Грийнийс България изпратиха отворено писмо до министър-председателя на страната относно: Разработването и стартирането на Национална програма за подмяна на неефективните форми на отопление в бита

Проблемът с чистотата на въздуха е остър в градска среда в почти цялата ни страна. В същото време в плановете на общините за чистота на въздуха на практика липсва добро разпознаване на проблема с битовото отопление като основен причинител на замърсяване на въздуха. Съответно няма и предвидени адекватни мерки, които да се фокусират върху справянето с този най-голям приносител за проблемите с нивата на фини прахови частици и други замърсители. Пренасочването на част от средствата за енергийни помощи за домакинствата към възможност те да преминат към чисто, пестеливо и по-екологично отопление ще подобри качеството на въздуха.

За разлика от енергийните помощи, които поддържат човешката мизерия година след година, тази мярка ще позволи намаляване и на бедността и на енергийната бедност. Хората ще бъдат доволни да си позволят повече удобство и чиста околна среда, при понижени енергийни разходи.

Програмата разчита на малки инсталации и технологии с локално приложение, каквито България произвежда от години и в този смисъл е отлична възможност и за българската индустрия и бизнес като цяло.

Това е програма, която ще позволи на страната да се приближи крачка по-близо до това да избегне тежки наказателни процедури от ЕС, каквито се предвиждат заради неадекватното отношение към проблема с качеството на атмосферния въздух. С други думи имаме възможност да спестим средства и от глоби.

Не на последно място, програмата е перфектна и евтина възможност за постигане на цели свързани с енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове на страната ни.

Прочетете Initiates file downloadотвореното писмо.

,

За Земята пита политическите партии имат ли виждане за развитие на страната отвъд следващите избори

Във връзка с парламентарните избори на 26.03.2017 г., Екологично сдружение „За Земята“ зададе Opens external link in new windowвъпроси към политическите партии, отнасящи се до вижданията им за устойчиво развитие на страната ни в енергийния сектор, транспорта и политиките по изменение на климата. След като се запознахме с програмите на партиите и не видяхме в повечето от тях визия за развитие на страната ни за по-дълъг период от следващите избори, решихме да ги попитаме за тяхното мнение по конкретни въпроси.

Цел на нашия въпросник е да обърне внимание върху проблемите в тези области и при необходимост да окажем съдействие на партиите за изработване на по-дългосрочна стратегия.

Отговорите им ще бъдат разпространение публично.

Въпросник за политическите партии, участващи в парламентарните избори на 26.03.2017 г

,

Има друг влак за хващане този път

Коментар на За Земята и Грийнпийс относно закъснялата атака срещу новите технически норми за ТЕЦ

На конференцията “Бъдещето на въглищната индустрия”, организирана от “Мини Марица-изток” в София на 21 февруари 2017 г., се обсъждаше позиция на противопоставяне от страна на България на новите екологични правила, които предстои да бъдат гласувани на ниво ЕС през април.

Като непосредствен отговор на казаното по време на срещата организациите ни изтъкват следното:

– Новите правила, известни като LCP BREF, целят налагане на нови стандарти за отделяне на замърсяване от големи горивни инсталации в индустрията, за да позволят на нови, по-модерни технологии да си проправят път без да бъдат конкурирани от стари, неремонтирани и замърсяващи мощности. По същество тези правила са възможност за въглищната индустрия да остане още малко време на регулирания пазар, да си осигури прогнозируем във времето край и да договори програми, които да компенсират загубата на работни места. Всичко това няма как да се случи, ако въглищната индустрия бъде оставена да отмре от само себе си под натиска на новите технологии и интелигентното, чисто производство и потребление на електроенергия. Интелигентният подход и на българската въглищна индустрия е да извлече максимални ползи от тази ситуация, а не да спасява обречен на потъване кораб.

– България имаше равна възможност да се включи в диалога по обсъждане на новите правила LCP BREF през 2015 г. На този етап противопоставянето на вече рафинираните правила е закъсняла реакция.

– Най-важното, което стана ясно на срещата е, че нито представителите на ТЕЦ, нито на “Мини Марица-изток” и браншовите организации излязоха с цифри и данни кои ТЕЦ-ове и с колко не покриват новите норми. Нямаше и следа от разчет какви инвестиции ще бъдат нужни за модернизациите, а такъв анализ е нужен на фона на всички скрити субсидии, които страната ни прави за въглищната индустрия. Такъв анализ към момента не съществува, а това е още по-тъжно и показва, че противопоставянето на България е просто механично следване на позицията на Полша като страната с най-голяма зависимост от въглищата.

– С неудоволствие установихме, че представители на правителството обявиха, че Министерство на околната среда и водите, Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката подкрепят позицията България да се противопостави на новите правила. Това показва, че индустрията и институциите са насочили усилията за поддържане на енергиен сектор замръзнал в 80-те години на 20 век, без визия за модерното развитие на сектора в бъдеще. Това е губеща стратегия за България, която единствено преследва гласоподаватели в краткосрочен план. В средносрочен план потребителите няма да искат да купуват електроенергия на свободния пазар от въглищни централи и ще предпочитат енергията от новите технологии, като в немалко случаи сами ще бъдат производители. Ако до преди няколко години на този сценарии се гледаше като на еко-мечтателство, то днес това бъдеще вече чука на вратата. Скокът на технологиите от 2008 г. насам не дава никакво основание да се съмняваме, че до 2030 г. ще сме свидетели на естествена и бърза трансформация на енергийния сектор, която ще направи невъзможно съществуването на конвенционалната енергетика в сегашният й вид. Политическите решения са единственият благоприятен шанс за компенсации на индустрията, което няма как да се случи, ако всичко бъде оставено на естествения ход на историята.

– По време на срещата се изтъкна опасността от налагане на норми за живак, отделян от централите в ЕвропаСлед което стана ясно, че българските ТЕЦ-ове няма да имат проблем с покриване на заложените в новите правила норми. Чия позиция отстоява България с противопоставяне на тези норми? Откъде идва страхът от регулиране на един от най-опасните за здравето замърсители? Правила за емисиите от живак има в САЩ, има и в развиващия се Китай.Европа, която уж е все крачка напред, няма такива до момента, а ТЕЦ в Европа са отговорни за над 16 тона емисии на живак годишно, от които 700 кг са на българските ТЕЦ. Това не е никак малко!

– Нелепо е да се използва аргументът за поддържане на базови мощности като ТЕЦ и АЕЦ, защото “тази година имахме най-студената от 16 години зима и топлото в домовете беше осигурено от ТЕЦ”. Да, тази зима имаше много критични ситуации, включително с мощности от студения резерв, които не заработиха заради лоша поддръжка, независимо, че потребителят е плащал премии за студен резерв, а това е престъпление. Но е икономическа лудост заради 2, 4 или в най-лошия случай 10 истински студени седмици в годината да поддържаме замърсяващи мощности в огромен размер. Българинът се отоплява с ток и това трябва да се промени – над 40% от домакинствата у нас се отопляват с електроенергия и те трябва да са цел на програми за енергийна ефективност и програми за преминаване на по-ефективно отопление – модерна, незамърсяваща биомаса, термопомпи (в тази категория попадат и най-ефективните климатици), а в редки случаи и газ.

– Подвеждаща е тезата, че много от домакинствата, отопляващи се на електроенергия, ще преминат на твърдо гориво и ще създадат още по-голямо локално замърсяване. Този сценарий може да се случи частично, ако нямаме политики, които да позволят на домакинствата да преминат към по-ефективно отопление и да осигурят топлоизолация на жилищата, за да намалят потребяваната енергия. Мого от българските жилища нямат никаква опция за изполване на твърдо гориво и без това и тезата е крайно пресилена. Повечето от домовете, които могат да се отопляват на твърдо гориво, вече го правят.

– План Б, или друго бъдеще за Мариците: Плахо се заговори по време на форума и какъв да бъде план Б, ако все пак новите правила се приемат. Дори да приемем, че с новите правила се очертава краят на добива и изгарянето на лигнитни въглища в сегашния му вид още към 2030 г., картината с предначертан апокалипсис за региона е силно пресилена и съвсем няма да е болезнена, ако за преход се мисли още отсега. С или без такъв сценарий е добре отговорните министерства, браншовите организации и самите мини и ТЕЦ-ове да разпънат под себе си следната спасителна мрежа:

– Създаване на планове за бързо и поетапно преустройство на някои от ТЕЦ в газови централи – инфраструктурата е в голяма степен изградена, а наличната мрежа в комплекса на Мариците трябва да се използва разумно и дългосрочно. Да, енергията от тях ще е по-скъпа, но ще идва само когато е нужна, за да покрива пикове в потреблението и това може да бъде обект на подходящи политики за компенсиране на потребителите и производителите.

– Част от централите могат да си останат на въглища и да припечелват като студен резерв – те пак ще бъдат героите на студените зими, макар и не в следващите 80 години, както са си представяли.

– Малка част от мините могат да запазят разкривките си, за да поддържат студения резерв. Рекултивацията на мините вероятно ще поддържа немалко работни места за поне едно десетилетие, осигурявайки заетост на част от хората поне до средата на 40-те години на века, позволявайки на повечето работещи да достигнат спокойно до пенсионна възраст.

– Преходът отвъд въглища през следващите 15-20 години не означава, че хората няма да имат с какво да се топлят или да захранват домовете си и индустрията. Означава само, че ще преминат към по-ефективно отопление и електроснабдяване на база на малки децентрализирани системи, които са огромен шанс за регионите за повече работни места.

– В никакъв случай не бива да се заговаря за изграждане на нови блокове и нови мощности, работещи на въглища, защото това ще заключи България в порочния кръг на големи инвестиции в една умираща индустрия. А тези инвестиции искат поне 30-40 години работа на една мощност, за да се изплатят, като отделно до изграждането на един проект в България имаме техническо време и време на институционално мотаене, както и порочно залагане на посредствени, а не на последни технологии, т.е. такова решение ще дойде далеч след възможността да бъде отговор на каквито и да било проблеми.

Най-добрият момент да започне чертаене и прилагане на План Б беше преди около години – този влак е вече изпуснат. Най-добрият следващ момент е точно сега – всяко отлагане и поддръжане на губеща позиция е това, което реално и незибежно ще доведе до криза за регионите, зависими от въглищата и поредното несправедливо настройване на хората към ЕС, от който сме неразделна част.

За контакт:
Генади Кондарев, координатор, ЕС „За Земята“, genady.kondarev@bankwatch.org

Тодор Тодоров, коодринатор Енергия и Климат, За Земята, t.todorov@zazemiata.org ,
тел: 0887122801

Теодора Стоянова, координатор на кампания „Климат и енергия“, „Грийнпийс“-България, teodora.stoyanova@greenpeace.org, тел. 088952155

,

Общи новини Опасна алтернатива пред българската енергетика: да се обвием в мъгла от живак или да намерим алтернативи за въглищните райони?

Отворено писмо до министър председателя на Република България

За Земята и Грийнпийс внесоха вчера отворено писмо до министър председателя. Писмото е във връзка с натиска който оказват от известно време различни организации за запазване привилегиите и субсидиите на замърсяващата и губеща въглищна индустрия.Препоръчваме на предстоящото гласуване от Европейската комисия на ревизирания Референтен документ за най-добри налични техники (НДНТ) за Големи горивни инсталации българското правителство  да излезе с позиция в защита живота и здравето на населението.

Initiates file downloadОтвореното писмо на За Земята и Грийнпийс България


Файлове:
BREF_Official_Position_ZZ_GP_06022017.pdf

Енергийният преход на Германия: възможности и предизвикателства

Дългогодишният германски опит в насърчаването на енергията от възобновяеми източници съдържа потенциално полезни уроци, от които страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) биха могли да се поучат.

Initiates file downloadEnergiewende: Енергийният преход на Германия. Възможности и предизвикателства е информационен документ на независимата европейска Opens external link in new windowорганизация с нестопанска цел E3G, състояща се от независими експерти по климатична дипломация и енергийни политики.


Файлове:
ExecSum_Energiewende_text_BG.pdf
,

Енергийни помощи за бедни или изгаряне на пари и здраве

Най-доброто решение на проблема с енергийната бедност е енергийната ефективност

По данни на Евростат (2014) 32,9% от населението на България има проблем да поддържа достатъчен топлинен комфорт в домовете си. Това поставя нашата страна на първо място в ЕС-28 по показателя за брой енергийно бедни, с над три пъти увеличение над средното ниво за ЕС.
Екологично сдружение “За Земята” предлага конкретни мерки за намаляване броя на броя на енергийно бедните в страната ни.

Вижте доклада Енергийни помощи за бедни или изгаряне на пари и здраве.

 


Файлове:
Energiina_bednost-Bg.pdf