Включваме се към проекта „Променяме се с климата“

Винаги сме вярвали, че най-хубавите неща се случват, когато работим заедно.
Затова се присъединяваме към проекта „Променяме се с климата“. Той представлява мащабна кампания, с която имаме за цел да достигнем до най-много хора и да им разкажем за влиянието на климатичните промени върху здравето, професиите ни, околната среда, животът ни като общество. Ще засегнем още темата за конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост, които трябва да се предприемат.

Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат.

Начало на проекта: 21 Октомври 2021

Продължителност: 20 месеца

Специфичните цели на проекта са:

  • Установяване на партньорство между училища, НПО от България и норвежки партньор;
  • Обмен на добри практики между партньорите на базата на споделена информация и разменено гостуване на делегации;
  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал, достъпен до всички;
  • Разработване и утвърждаване от страна на МОН на 3 училищни учебни програми;
  • Провеждане на обучение на учители;
  • Организиране на регионални кампании и ученически проекти в Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, визиращи климатичните промени;
  • Запознаване на обществеността от целевите райони с постигнатите от кампанията резултати, както и отправяне на предложения до местната власт за конкретни мерки по адаптация към промените в климата;
  • Осигуряване на прозрачност по време на процеса посредством активен обмен на информация с мас медиите и при използването на социалните мрежи;

Гарантиране на ефективно (по съдържание и време) и оптимално (от гледна точка на изразходване на финансови ресурси) управление на проекта.

Дейности

  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал с базисна информация, образователни модули, интерактивни игри, видеа, споделени добри практики, както и модул за онлайн обучение;
  • Разработване на 3 обучителни програми за учители, включени в ИРОПК на МОН;
  • Провеждане на 3-дневно обучение на 120 учители от целевите райони;
  • Организиране на 7 регионални кампании и 21 ученически проекти в седемте целеви райони – общ брой участници 1540;
  • Организиране на 1 начална, 7 регионални информационни срещи, 7 регионални конференции и 1 национална конференция ;
  • Обмен на информация и добри практики между българските партньори и норвежката организация посредством виртуално общуване и размяна на гостувания (общо 9 човека);
  • Активно информиране на обществеността за хода и резултатите от проекта посредством провеждането на 8 пресконференции, активното използване на социалните мрежи и функционирането на уебсайт на проекта.

Участници в проекта: 

В „Променяме се с климата“ си партнираме със 7 училища – от Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, Институт за прогресивно образование, София и Friends of the Earth – Норвегия.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че
съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.

,

20 страни ще спрат международното финансиране на изкопаеми горива

Преди броени дни на COP26 беше взето решение от историческо значение. Лидерите на 20 страни заявиха, че до края на 2022 ще преустановят финансирането на изкопаеми горива в други страни и ще пренасочат усилията си към възобновяемите източници на енергия. Сред тези 20 страни са и представители на четири от най-големите световни икономики – САЩ, Канада, Великобритания и Италия. Миналата година САЩ, Великобритания и Италия обявиха публично, че финансират добив на изкопаем газ в Мозамбик на стойност 7 млрд. долара. След новото обещание, което направиха, финансирането на изкопаеми горива и такъв тип проекти следва да бъде прекратено. 

Тук можете да прочетете официалния документ и да видите подписите на останалите страни

При все, че това е добра новина, няма как да не отбележим, че липсват подписите на няколко големи поддръжници на добива на нефт, въглища и изкопаем газ – Япония, Китай, Южна Корея, Австралия, Франция, Световната банка и Африканската банка за развитие. За съжаление, България също не е подписала обещанието, въпреки че фигурират подписите на други небогати източноевропейски страни като Албания и Молдова. България дори върви в обратна посока и планира нови газови инвестиции в Плана за възстановяване и в Петия списък с енергийни проекти от общ интерес на ЕС.

От друга страна, въпреки че подписът на Китай липсва тук, по-рано тази седмица Китай и САЩ подписаха обща декларация, говореща за спиране на въглищните си инвестиции в други страни през настоящето десетилетие. Китай обяви и намерението си да работи за ускоряване намалението на собствените си въглищни емисии, както и план за действие по метана и мерки срещу обезлесяването.

По време на COP26 виждаме все по-амбициозни обещания и споразумения, свързани с глобалния преход към чиста енергия. Но има още много какво да се желае от политическите лидери, особено от лидерите на тези страни, чиито икономики са достатъчно силни, за да си позволят да дадат пример и първи да спрат финансирането (и използването) на изкопаеми горива.

_______________________

Източници: ClimateChangeNews.com и US Department of State

Изображение: Screenshot/Youtube/UK government)

,

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората. Цената за експлоатацията на предвидените газови съоръжения възлиза на над 320 милиона евро за всяка година от тяхното съществуване. Най-малко 865,57 млн. евро ще струва изграждането на българските газови проекти в Петия списък на ПОИ, при експлоатационни разходи от 13,13 млн. евро на година.

Дори докато международните преговори по въпросите на климата текат в Глазгоу, председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е “наш дълг да действаме сега”, новата версия на списъка на Комисията с приоритетна за развитие енергийната инфраструктура предвижда ЕС да подкрепи мега-проекти, които ще заключат Европа в примката на продължаваща зависимост от изкопаемите горива и ще изострят климатичната криза.

Чрез Петото издание на списъка с Проекти от общ интерес (ПОИ / 5th PCI List) ЕС планира да подкрепи спорни газови проекти, като например разширяването на газопровода БРУА, минаващ през Румъния, но и с намерения да минава през България. Такива проекти са кандидатствали за ПОИ и в миналото, но са били отхвърлени от ЕК (фаза 2 на БРУА към България е отменена през април 2020 г.).

ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа/Connecting Europe Facility).

Проектите на българска територия от списъка са 4:

6.8.1 Газов интерконектор Гърция – България, още известен като IGB, между Комотини и Стара Загора, с компресорна станция в Кипи, Гърция.

6.8.2 Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна мрежа. 

6.8.3 Газов интерконектор България – Сърбия.

6.20.2 Разширяване на газохранилището в Чирен.

Част от проектите като Чирен кандидатстват за приоритетно финансиране и в рамките на инициативата “Три морета”.

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ, съдържащ 74 на брой газови проекта. Лъч надежда е, че тогава присъстваше и 5-ти газов проект от България (газопровода Eastring, минаващ през Словакия, България, Румъния и Унгария), който не виждаме в настоящата изтекла информация. Eastring е отложен за неопределено време, въпреки че е получил пари от ЕС за предпроектни проучвания през 2016 г. партньорите не го продължават.

Извън списъка остава и терминала за втечнен газ до Александруполис, както и продължение на газопровода TAP.

Комисията беше поела ангажимент да състави този пети по ред списък в хармония с целите на Европейската Зелена Сделка, като представи силно ограничени възможности за проекти за изкопаем газ. Вместо да спре субсидиите за изкопаеми горива, този нов списък ще предлага подновена подкрепа и пари на данъкоплатците да се дават за ненужни и увреждащи климата изкопаеми горива през следващите две години, но и потенциално много по-дълго.

Това се случва на фона на кризата с цената на изкопаемия газ в Европа, причината за която от части е причинена от прекомерната зависимост от газа, който нееднократно се е оказвал ненадежден. 

Правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E), под чийто контрол е ПОИ списъка, понастоящем се преразглеждат. За съжаление и Европейският съвет и Европейският парламент предлагат вратички, които продължават да дават възможност прекомерно много проекти за изкопаем газ да попаднат в бъдещи издания на списъка с приоритетни проекти.     

Затова призоваваме:

Проектите от списъка са икономически нерентабилни без публично финансиране. Вместо тях от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход.

COY16 Glasgow logo

Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща COY16

Bulgarian Youth Position for COY16

Днес, 28 октомври, в Глазгоу, Шотландия, започва COY16, младежката среща за климата преди COP26, която ще продължи до 31 октомври, неделя. Голяма част от конференцията като церемониите по откриване и закриване, сутрешните общи срещи и множество уъркшопи с вдъхновяващи примери ще могат да се проследят и онлайн. Пълната програма е достъпна тук.

Млади За Земята се включихме в призива на COY16 координаторите за България да участваме и заедно да създадем Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща. Българската декларация в последствие ще бъде включена в международната декларация на COY16 (16-th UN Climate Change Conference Of Youth). [1]

В българската позиция заедно с Петъци за бъдеще България, Младежката Секция към Българска Асоциация по Водите и Младежки Воден Парламент обясняваме защо климатичните промени са от особена важност за младите хора, както и какви проблеми виждаме в различни сектори на икономиката у нас:

– енергетика

– транспорт

– защита от природни бедствия

– устойчива консумация

– управление на отпадъците

– земеделие

– водни ресурси и водна инфраструктура

– екологични политики

Ние, младите хора в България, смятаме, че предприемането на незабавни мерки с оглед повишаване на осведомеността на българското общество е ключов компонент за решаване на проблемите, свързани с климатичните промени.

За нас, за повишаване ангажираността е:

  1. Необходим е задълбочен диалог между обществото, експертите и властимащите във връзка с климатичните промени и въпросите, свързани с околната среда.
  2. Нужно е повишаване на осъзнатостта на обществото за проблемите с климата и тези  с околната среда. П
  3. Заявяваме нашето желание за засилен контрол при опазването на околната среда.
  4. Финансовото стимулиране и санкциониране, както на граждани, така и на бизнеса следва да бъде ключов подход към устойчивото развитие на транспортния, земеделския, енергийния и други сектори.
  5. Въвеждането на  практика на  принципите на кръговата икономика като средство за намаляване на използваните суровини от природни ресурси следва да бъде по – добре застъпено в производствените практики в България.
  6. Нужно е да бъдат стимулирани иновации в сферата на екологията и климата.

Завършваме декларацията с 13 конкретни искания към управляващите у нас, които те да приоритизират в спешен порядък.

[1] COY16 е официално одобрено събитие от Офиса на Пратеника на Генералния Секретар на ООН за Младежта. Това е форум, на който се събират и структурират идеите на младите хора от цял свят в една официална позиция. През изминалите 15 години участие са взели хиляди млади хора от повече от 140 страни. Включително на предходното издание COY15 имаше представители на Млади За Земята, като не пропуснахме и виртуалното пандемично издание Mock COP26. Събитието е под егидата на YOUNGO – официалният младежки избирателен район на Рамковата Конвенция на ООН за Климатичните Промени (UNFCCC).

Допълнителна информация за COY16 може да откриете на официалния сайт на събитието.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит:
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит: ЕС трябва да намали потреблението на ресурси с две трети – нов доклад

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит

Нов анализ показва, че ЕС трябва да се откаже от плановете си за увеличаване на минодобива в рамките на Европейската Зелена сделка и да постави твърди граници на природните ресурси, които извлича, за да предотврати човешко и екологично бедствие.

Европейските планове за Зелената сделка няма да успеят да спрат добива на въглища и той ще продължи да нанася допълнителни трайни щети върху околната среда и поражения върху правата на човека. ЕС трябва да намали добива на природни ресурси с 65%, според ново проучване, публикувано на 05.10.2021 от Friends of the Earth Europe и Европейското бюро по околната среда. [1]

Докладът показва, че ЕС вече извлича и консумира опасна част от ограничените световни ресурси със сериозни последици:

  • Общото потребление на ресурси („материален отпечатък“) на ЕС [2] понастоящем е 14,5 тона на глава от населението, което е почти двойно повече от това, което се счита за устойчиво и справедливо ограничение, и много над средното за целия свят.
  • Само ЕС вече използва между 70% и 97% от глобалното „безопасно за околната среда работно пространство“, свързано с въздействието върху добива на ресурси. Всяко извличане на ресурси извън този „безопасен“ праг застрашава стабилното функциониране на биофизичните системи на Земята.
  • Повече природо-защитници са убити заради противопоставяне на минно дело, отколкото против всяка друга индустрия. 50 от 212 -те природо-защитници, убити по света през 2019 г., са провеждали кампания за спиране на минни проекти.

И все пак европейските планове за Зелената сделка продължават по пътя на „потребление както обикновено“, което означава огромно увеличение на добива на определени метали и минерали. Например батериите, предимно за електрически превозни средства, се очаква да увеличат търсенето в ЕС на литий с почти 6000% до 2050 г.

Предлагането на такова търсене неизбежно ще доведе до недостиг, конфликти и разрушителни минни дейности, много наподобяващи социалните и екологични вреди от изкопаването на изкопаеми горива. 

Отговорът тук не е просто да се заменят колите, работещи с изкопаеми горива, с електрически автомобили – идеята е основно е да се намали като цяло използването на лични автомобили. [3]

Тези въпроси показват, че зеленият преход трябва да се използва като възможност за справяне с основните причини за по -широките климатични и екологични кризи – икономическа система, която води до прекомерно потребление и социални неравенства във всички сектори. Като спешна първа стъпка ЕС трябва да определи цел за намаляване на материалния отпечатък от 65%.

Мейв Болджър, Кампания за ресурсно правосъдие в Friends of the Earth Europe:

„ЕС има история на приемане на слаби закони, които отново и отново не успяват да намалят количеството на природните ресурси, които консумираме, поставяйки останалите части от света и много общности под огромен стрес. Причината е проста: всички закони се основават на икономически растеж, който не е съвместим с устойчивото бъдеще.

„ЕС трябва да се събуди и да определи основна цел за намаляване на потреблението на материали с две трети, така че Европейската зелена сделка да не се превърне в друга бележка под линията в историята на унищожаването на планетата.“

 

Диего Марин, сътрудник по политиката за екологично правосъдие в Европейското бюро по околната среда каза:

„Признаването, че не можем да избягаме от климатичната криза, означава, че трябва да спрем лудостта на растежа. Сякаш настоящите политики карат автобус към ръба на скалата и пътниците спорят дали автобусът трябва да работи на електричество или изкопаеми горива, когато по -спешният въпрос, който трябва да си зададем, е как можем да спрем автобуса да не падне от скалата. “

„Решенията за прекратяване на тръбите вече не са достатъчни. Трябва да се справим с многото проблеми с линейната икономика „вземи, направи, използвай, изхвърли“ в самия източник.“

 

Редакторски бележки

[1] Докладът анализира различни политики в рамките на Европейската зелена сделка, включително Плана за действие за кръгова икономика, Стратегията за суровините, търговските политики и законодателството в областта на правата на човека. Той се фокусира върху добива на метали и метални минерали.

Доклад: https://eeb.org/library/green-mining-is-a-myth/

[2] Общо потребление на изкопаеми горива, биомаса, метали и неметални минерали, включително включени във вноса.

[3] Миннодобивната промишленост и правителствата също трябва да спрат опитите за озеленяване на добива, като използват факта, че някои метали и минерали са от ключово значение за екологичните технологии за озеленяване на металодобивната промишленост като цяло и насърчават безсмислената концепция за „зелен добив“. Металите като мед, желязо и алуминий се използват изключително много в строителството и други индустрии, като разрушителния военен сектор.

 

EU Flag in colour

Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.

Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива
,

30 организации и активисти от цяла Европа призоваваха за край на застраховането на изкопаеми горива на Конференцията на презастрахователите в Баден-Баден

[Баден-Баден, Германия] – В продължение на три дни — неделя, понеделник и вторник, неправителствени организации и активисти от цяла Европа се събраха с искания за край на застраховането на изкопаеми горива и въглища пред Конференцията на презастрахователите в немския град Баден-Баден, 17-21 октомври 2021 г. Те призоваха и за край на застраховането на нови проекти за изкопаеми горива, включително петрол и изкопаем газ. Активистите припомниха на застрахователните компании, че пред нас е предизвикателството да ограничим увеличението на глобалните температури до 1.5°C, каквато е целта на Парижкото споразумение относно изменението на климата. 

В събитията участваха представители от кампанията “Да застраховаме нашето бъдеще” #InsureOurFuture, Родители за бъдеще и Петъци за бъдеще, както и жители на засегнати от въглищната индустрия региони от Полша, Германия и България. Активистите посрещнаха участниците в конференцията с банери, информационни материали и улично изкуство. Посланието беше ясно: „Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива“ (“Insure Our Future, not fossil fuels”).

В понеделник, 18 октомври, активисти влязоха във фонтана пред Конгресната зала в Баден-Баден, където се провежда конференцията, като символ на едно мрачно бъдеще – покачването на нивото на световния океан и наводнения в следствие на проливни дъждове, в резултат от климатичните промени. Във вторник, 19 октомври 2021, активистите поканиха представители на застрахователните компании на прием, на който бяха обсъдени поставените теми. 

В България ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, дружество, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, продължава да застрахова въглищни лигнитни мини, както се вижда от резултатите от завършила наскоро обществена поръчка за застраховане имуществото на “Мини Марица Изток” ЕАД. [1] За съжаление застрахованите дейности свързани с добива и употребата на изкопаеми горива, каквито са въглищата, водят не само до причиняване и засилване на климатична криза, но и до редица социални такива. 

В село Бели бряг, община Раднево, съдбата на хората още не е решена.

Село Бели бряг е едно от двете села, планирани да бъдат заличени в името националния интерес от разширяващата се територия на “Мини Марица Изток”. Жителите на малкото селце в продължение на десетилетия наблюдават как мините, доставящи въглища за четирите замърсяващи околната среда ТЕЦ-а в комплекса Марица-Изток, напредват към домовете им, разрушават близките села и постепенно им отнемат земята, използвана някога за земеделие и пасища. [2]

Отново свързвана косвено с бизнесмена Христо Ковачки — “Минна компания” ЕООД, се стреми да отвори нов рудник за добив на лигнитни въглища на 40 км от София, върху земеделска земя. Територията на бъдещата мина граничи с няколко села: Братушково, Радуловци, Барложница, всички в община Сливница. На някои места бъдещата мина е само на 300 метра от къщите на хората. Ако тази въглищна мина стане реалност – водоизточникът на село Радуловци ще бъде застрашен. [3]

Презастрахователните договори между застрахователите продължават да бъдат съществен пропуск в процеса на излизане от въглищната ера и постигане на климатична неутралност. Докато много презастрахователи са приели политика за спиране на директната подкрепа за въглища, едва няколко се ангажираха публично да извадят въглищата от дейността си. Швейцарските Swiss Re and SCOR са обявили това да се случи до 2023, докато немската компания Munich Re обяви, че в момента са в процес на разработване на стратегията си за декарбонизация. През това време, обаче, те продължават застраховането на изкопаеми горива, замърсяващи въглищни мини и електроцентрали. А междувременно, на запитване на Капитал през септември за нагласите на дружеството спрямо въглищния сектор, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД отговарят, че „не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите“. 

 

–––––––

Допълнителни бележки: 

[1] ОЗК: не по всички Обособени позиции има втора оферта за осигуряване на застраховка за щети или загуби за рудниците на лигнитни въглища „Мини Марица-Изток“ – най-големият въгледобив в страната. Мината е държавна собственост и принадлежи на Българския енергиен холдинг. Досега не е известно ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД да е поела каквито и да било значими ангажименти за климата, които биха позволили на обществеността да повярва, че има за цел да приведе в хармония своите застрахователни оферти и инвестиционни планове с целите на Парижкото споразумение. 

По данни на доклада “Финансовите мини” на Грийнпийс – България за периода 2007 – 2016 г. „въглищната мрежа“ на „Ковачки“ се състои от 19 дружества, включително ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД. Дружеството е собственост на компании, собственост или контролирани от енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Същият е свързан с още три електроцентрали на лигнитни въглища – „Бобов Дол“, „Брикел“ и „Марица 3“, три централи за когенерация на базата на лигнитни въглища (които произвеждат както топлоенергия, така и електричество) и още пет топлофикационни дружества на изкопаеми горива в големи градове в България. Икономическата му мрежа се поддържа от осем мини в България, които са със съмнителна собственост поради офшорни компании и други свързани лица, посочени като собственици в регистрите. 

[2] с. Бели бряг, Раднево, Стара Загора

Изкопните дейности на мините са напреднали дотолкова, че хората казват, че шумът и миризмата им пречат дори да спят през нощта. Безсънието (а и здравните им проблеми) също може да са причинени и от натиска, на който са подлагани докато се очаква домовете им да бъдат разрушени. Дискусиите за изселването на Бели бряг започнаха преди две десетилетия и премахването на селото се очакваше да приключи до 2023 г., но и до днес хората живеят в несигурност без да знаят дали ще имат в бъдеще покрив над главата или ще получат адекватни обезщетения да продължат живота си на ново място.

Всякакъв вид строителни и ремонтни дейности отдавна са забранени в родното им село, погребения вече не се извършват в гробището на селото, няма магазин или обществен транспорт, няма и лекар за хората. Общината отдавна е изоставила всякаква поддръжка в селото, някога източник на богато земеделско производство.

Над 4/5 от хората са продали собствеността си принудени да се преместят и да приемат много ниска компенсация за къщите и земята си, последните „воини“ все още продължават да искат справедливо обезщетение, за да могат да се преместят и да имат достоен живот и докато Европа говори за справедлив преход, хората продължават да живеят в безизходица за своето бъдеще.

[3] Нова мина за лигнитни въглища

Регионът се развива много добре през последните години като туристическа дестинация поради близостта си със столицата – има 2 езера, екопътеки, нови пътища и вече развити спортни дейности по езерата. Всички възможности за бъдещо развитие в тази посока ще бъдат разрушени от новата мина. ОЗК “Застраховане” е вероятният кандидат да застрахова изграждането и експлоатацията й. Доколко е етично подобно “самозастраховане” и какви са рисковете за българските граждани в случай на авария или природно бедствие в момента остават въпроси без отговор. 

Вече две години За Земята и Грийнпийс-България подкрепяме борбата на фермери и Община Сливница срещу откриването на този нов рудник на лигнитни въглища.

Въпреки възраженията им по време на оценката на въздействието върху околната среда на проекта, компанията, която има връзки с небезизвестния енергиен олигарх Христо Ковачки, получи правото да разкопае района през 2018 г. Община Сливница и фермер, който притежава част от земята, която е предоставена на концесията, оспорват решението за концесия в съда.

Делото все още продължава и следващото заседание е насрочено за началото на ноември 2021 г. 

––

 Повече информация тук (на английски език) 

 

100% ВЕИ
,

Граждански организации призовават: Просперираща Европа за всички е възможна със 100% ВЕИ

Общо отворено писмо до своите правителства с препоръки за региона изпратиха „За Земята“ и още 40 организации, членовете на мрежата CAN Europe и партньори от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) преди започващата утре среща на лидерите на ЕС. По време на Европейския съвет в Брюксел на 21-22 октомври ще се обсъдят проблемите, свързани с нарастващите цени на енергията и мерките за справяне с кризата, разпространяваща се в Европа.

Общоевропейската кампания „Заедно за Европа със 100% ВЕИ: Просперираща. Устойчива. За всички“ настоява за въвеждането на повече възможности за производство на слънчева и вятърна енергия от хора, домакинства, малки и средни бизнеси, кооперативи. Подобни инициативи са от полза за всички и имат пряко влияние върху опазването на климата и възстановяването на природата. 

100% ВЕИ

Данните са красноречиви [1] — 89% от българите смятат, че правителството трябва да предоставя повече информация за това как  могат да генерират собствена слънчева и вятърна енергия като част от енергиен кооператив и повече финансова подкрепа на домакинствата за инсталиране на слънчеви панели, се казва в социологическо проучване, проведено тази есен от YouGov в 10 европейски държави, включително България.

Българите са загрижени за изменението на климата (87%) и смятат, че българското правителство трябва да направи повече, за да се справи с него (81%). Те биха подкрепили слънчеви панели на сградите (85%) и вятърни турбини, построени в близост до мястото, където живеят (74%).

75% от запитаните хора заявяват, че е вероятно да се присъединят към енергиен кооператив, ако такъв е създаден в техния район. Намаляването на сметките за енергия (89%), намаляването на въглеродните емисии (85%) и създаването на местни работни места (84%) са основните причини, които биха насърчили хората да се присъединят.

Изграждането на вятърна електроцентрала в района, ако тя създаде нови работни места за местните хора среща подкрепата на 77% от запитаните, а печалбите от вятърната електроцентрала да се споделят с местната общност е важно за 72%.

Радостина Славкова от „За Земята“ коментира:

Високата обществена подкрепа за слънчева и вятърна енергия в проучването на YouGov за България ни мотивира още повече да работим за преодоляването на редица ключови забавяния. Сред тях са енергийната ефективност, особено на жилищните сгради, децентрализираното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), улесняването на достъпа на отделните домакинства до възможности за финансиране на ВЕИ.

Огромна пречка остават административните и регулаторни бариери, поради които в България все още няма енергийно независими ВЕИ кооперативи, така желани от българите”.

Симеон Горов от енергийния екип на “За Земята” допълва:

Ние изискваме от ЕС и неговите държави-членки да защитят най-уязвимите, като същевременно прекратяват подкрепата за изкопаемия газ и въглищата, които ни вкараха в това затруднено положение.” 

Според Международната енергийна агенция именно скоковете на цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия – са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. 

Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни.  Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници – слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.

 

Бележки:

[1]  Според социологическо проучване, проведено онлайн между 24.09 и 06.10 от YouGov в 10 европейски държави, включително България. Общият размер на извадката е 10 547 възрастни от Обединеното Кралство, Франция, Италия, Германия, Румъния, България, Гърция, Полша, Чехия, Испания, като данните са статистически значими. 

 

Емисиите на метан 1
,

Емисиите на метан от енергийния сектор

Емисиите на метан от енергийния сектор – ефективни действия за справяне с „невидимата заплаха“

Емисиите на метан, мощен парников газ, твърде дълго остават пренебрегвани. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) съобщава, че антропогенните емисии на метан вероятно са отговорни за затоплянето с 0,5 °C. Шестият оценъчен доклад на IPCC заключи, че постигането на устойчив начин за смекчаване до 1,5 °C може да бъде осъществено само с едновременно рязко намаляване както на нивата на въглеродния диоксид, така и на емисиите от всички други парникови газове, въздействащи на климата, включително газове с кратко време на живот като метана.

Концентрацията на метан в атмосферата се е увеличила повече от два пъти от прединдустриалните времена насам. Има убедителни доказателства, че увеличението се дължи по-скоро на бързото нарастване на антропогенните емисии, които изпреварват значително по-бавните процеси като естественото отстраняване на замърсители от атмосферата или на увеличени емисии от естествени източници. По-специално, изглежда, че увеличенията се дължат на дейности, свързани с изкопаеми горива, както и на селскостопански дейности и (лошо) управление на отпадъци.

Емисиите на метан 1

Въпреки че мерките за намаляване на емисиите на метан са важен принос за забавяне изменението на климата, паралелно с това държавите-членки на ЕС трябва да приемат много амбициозни планове за поетапното премахване на петрола, въглищата и изкопаемия газ. Всяка мярка за намаляване на метана, която не е свързана с поетапното премахване на изкопаемото гориво, не е в състояние да доведе до цялостно намаляване на парниковите газове. ЕС, като основен регион внасящ изкопаем газ (80-85% от внесения газ се консумира в блока), следва да предприеме решителни действия и в двете посоки – действия за поетапното премахване на  изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно се елиминират емисиите на метан по цялата верига на доставки.

Къде има течове на метан в газовия сектор?

Емисиите на метан от изкопаеми горива представляват около 35% от всички антропогенни емисии на метан. По-специално, 23% от всички антропогенни метанови емисии могат да се припишат на петролния и газовия сектор и 12% на въгледобивния сектор. Метанови емисии от сектора на изкопаемия газ се появяват през цялата верига на доставки. Това се дължи както на умишлено, така и на неумишлено освобождаване на метан в атмосферата. Пример за първото е извършването на определени дейности по поддръжката на газопроводи, които изискват определен участък от тръбопровода да бъде изпразнен. Ако транспортирането на изкопаемия газ бъде оценено за търговски неизгодно, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои  почти изцяло от метан, големи количества от този силно въздействащ на климата газ, се оказват в атмосферата, допринасяйки по този начин за глобалното затопляне. Примери за неумишлени изхвърляния на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудването и злополуки, както и други непредвидени изхвърляния на изкопаемия газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни емисии, изпускане на газ от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Решенията

Голяма част от емисиите на метан от енергийния сектор обаче могат да бъдат избегнати без или на сравнително ниска цена. Международната агенция по енергетика изчисли, че около 40 % от емисиите на метан от нефт и газ могат да бъдат избегнати без нетни разходи. По подобен начин Програмата на ООН за околната среда изчисли, че 60-80 % от общите емисии на метан от нефто-газовия сектор и 55-98 % от въглищния сектор могат да бъдат намалени чрез сравнително евтини мерки.

Няколко мерки за избягване на тези емисии вече са налице. Те включват Мерки за засичане и отстраняване на течове (LDAR), като засичането на течове трябва да се извършва възможно най-често, а в идеалния случай — непрекъснато, и ремонтът трябва да се извършва незабавно след откриването на течове. Мерките LDAR ще предоставят информация и ще укрепят слабите понастоящем Мерки за измерване, докладване и проверка (MRV) в сектора на изкопаемите горива. Други мерки включват Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF), когато те не се извършват в контекста на аварийни ситуации, а по-скоро поради липса на стимули (напр. са неатрактивни от търговска гледна точка или липсва нормативна уредба) за прихващане и обработка на изкопаемия газ.

Освен това ефективното запечатване на изведените от експлоатация петролни и газови кладенци и въглищни мини също може да допринесе за намаляване на емисиите на метан от тези източници. И накрая, но не на последно място, най-ефективният начин за намаляване на емисиите на метан е да се задържат изкопаемите горива под земята, като се спре техният добив и нови проучвания. Това изисква също така ускоряване на енергийния преход към система, основана на 100% възобновяеми енергийни източници.

Следващи стъпки за справяне с емисиите на метан

През октомври 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан. Докладът по собствена инициатива на Европейския парламент относно ограничаването на емисиите на метан ще бъде гласуван в пленарна зала в четвъртък, 21 октомври. Членовете на Европейския парламент вече са включили в този доклад призив за поетапно спиране на използването на изкопаеми горива – за първи път в законодателството на ЕС.

На международно равнище Програмата на ООН за околната среда ще постави началото на своята Международна обсерватория за емисиите на метан (IMEO), което е планирано за края на този месец на срещата на Г-20. Обсерваторията ще има за задача да обработва, обобщава и публикува данни за емисиите на метан. По подобен начин, в контекста на предстоящата Конференция на ООН по изменението на климата (COP26), ЕС и САЩ ще стартират Глобално споразумение за метана – международна инициатива за намаляване на световните емисии на метан.

Това подготвя почвата за по-късно тази година, когато Европейската комисия възнамерява да представи законодателното си предложение за намаляване на емисиите на метан като част от законодателния пакет за климата и енергетиката „Адаптирани към цел 55“ (Fit for 55).

Комисията несъмнено трябва да засили предложенията на Европейския парламент (ЕП) относно LDAR, MRV и BRVF и изоставените петролни и газови кладенци и въглищни мини. Успоредно с това тя трябва да изведе предложението на ЕП относно постепенното премахване на изкопаемите горива още една стъпка напред и да гарантира, че ЕС е поел по пътя на постепенното премахване на въглищата до 2030 г. и на изкопаемия газ до 2035 г. И накрая, за да се справим с глобалното измерение на проблема и с положението на ЕС като основен вносител на изкопаем газ, от изключителна важност е изтичането на метан да бъде преодоляно по цялата верига за доставки, не само в рамките на Европейския съюз, но и извън европейските граници.

 

Статията е преведена от оригиналната блог публикация на CAN Europe:

Емисиите на метан 2 Емисиите на метан 3 Емисиите на метан 4 Емисиите на метан 5

Обща позиция за въглищната енергетика
,

Въглищната енергетика след 2030 г. е илюзия

Предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора. След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората – работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства и всички други потърпевши от климатичната криза. 

Икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости.  

Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г. Заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение.

Действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е на практика в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“, изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите. 

Отговорността на българското правителство – служебно или редовно, започва с обявяването на крайната дата, но не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да разглежда детайлно всяка въглищна мощност и мина, като взема предвид икономическите, енергийните и екологичните аргументи за продължаващото ѝ функциониране или планирано затваряне съответни  конкретни срокове. 

Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение със съседните държави. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. 

Забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим към външни доставки. 

 

„Грийнпийс“ – България
WWF България
Екологично сдружение “За Земята”

форум на кметовете, стара загора

Форум на кметовете, ангажирани за справедлив енергиен преход в Стара Загора

Форум на кметовете

Още една пропусната възможност от правителството

На 29-30 септември в Стара Загора се проведе международен форум с онлайн и присъствено участие на над седемдесет кмета от въгледобивни региони на ЕС. Сред тях бяха кметовете на Раднево, Гълъбово,зам.кмета на Перник, зам. кмета на Стара Загора, както и техни колеги от Полша, Германия, Гърция, Чехия, Румъния.  Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс се включи в дискусията с видеобръщение. В него той наблегна на ключовата роля на справедливия енергиен преход за ускореното развитие на ЕС към нисковъглеродна икономика.

Организаторите на тазгодишния форум на кметовете от Агенцията за регионално развитие – Стара Загора, WWF, Черноморски изследователски енергиен център – включиха в програмата много полезна обиколка на Мини Марица Изток и ТЕЦ 2.

Важно участие в дискусиите имаха Димитър Димитров, управляващ процеса за препоръки към териториалните планове от страна на консултанта PwC , както и Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.

Д. Димитров от PwC поясни, че това е заложено в договора им с министерство на енергетиката, в отговор на нашия въпрос за липса на прозрачност в работата на консултантите.

Госпожа Павлова отговори на въпроса ни относно Модернизационния фонд, че няма постъпили проекти към фонда от българското правителство. Всъщност това е огромно закъснение и проява на безотговорност от администрацията. От няколко месеца има предложени за финансиране проекти от няколко ЕС страни, с доста по-добро от нашето финансово състояние.

Въпреки чудесната организация на този форум на кметовете и участието на ключови фигури от различни сектори, отново направи неприятно впечатление липсата на представители на правителството, на министерство на енергетиката, които да имат активна роля в дискусиите. Това често се случва при енергийни форуми, организирани в Стара Загора.

Служебното правителство продължава Андрешковския стил на поведение на предишното управление продължило повече от 10 години. Да остави бирника (енергийния преход) в блатото и да очаква да получи еврофондове без да провежда политики на реформи в енергийния сектор.

Всъщност проблемът от десетилетие е липсата на хоризонт за управление у политиците по-дълъг от датата на следващите избори.

Стремежът в името на повече спечелени гласове при поредните избори политиците да заблуждават години наред хората, че ще се използват въглищата до изчерпването им, с мълчаливото съгласие на синдикатите. Това доведе заетите в сектора до все по-голямо безпокойство и тревога за бъдещето им, за запазване на работните им места.

Правителствата от последното десетилетие същевременно демонстрират отказ от реформи подготвящи енергийния преход. А държавата продължи да обслужва частни интереси на енергийни олигарси. 

За съжаление, служебното правителство също продължи този подход. Вече 6 месеца пропуска възможността да подкрепи по-амбициозни зелени политики и да започне неотложни реформи.

Проведохме разговори с работещите в мините и ТЕЦ 2. Уверихме че те са убедени, че Брюксел и Зелената сделка са главния враг на тяхното бъдеще. А не корупцията в енергийния сектор и липсата на планове и мерки за енергиен преход.

Всъщност, по този начин години наред хората в региона на Стара Загора са принудени да избират между работни места и увреждане на здравето им, убедени че нямат алтернатива за друга работа.

Разбира се тази заблуда е и благодарение на услужливите, зависими, „обществени медии“. Те от години налагат лъжливите тези за опасността от провеждането на зелени политики в енергийния сектор и икономиката. 112-то място по свобода на словото е добра оценка за тях.

При контактите ни с работещите във въглищния сектор, както и със синдикални членове установихме и още един „успех“ на националните и местни медии.

Представянето на природозащитните организации като агенти на Брюксел (сякаш България не е част от ЕС) , които искат да затворят въглищните централи и да лишат хората от работните им места.

Всъщност зелените организации от години настояват  чрез справедливия преход хората да запазят доходите и социалните си придобивки, да бъдат създадени и нови работни места в по-съвременни и чисти производства с висока добавена стойност която не се заплаща със здравето на заетите и на техните семейства и с унищожаване на природата.

Това е и позицията на европейските конфедерации на профсъюзите. В нашата страна обаче преобладава мнението, че България е енергиен остров, в който не може да се случи нищо от примерите в ЕС.

Словакия и Гърция обявиха изход от въглища през 2023 г. В Гърция само новопостроената Ptolemaida 5 ще продължава експлоатацията си на въглища до 2025 г. Унгария също излиза от въглища през 2025. Румъния обяви 2032 г.

За разлика от примерите с тези близки до нас страни, в България сме свидетели на синдикален протест за запазване на въглищната индустрия поне до 2040 г. Президентът и премиера се надпреварват да подкрепят тази дата, въпреки че би било много трудно тази индустрия да се запази след 2030 година. Икономическата логика няма да го позволи най-вероятно. Да напомним случая с корупционния проект АЕЦ Белене. За неговия строеж имаше няколко политически решения на различни правителства в продължение на над 30 години, но в крайна сметка липсата на икономическа необходимост предопредели невъзможността за построяването му.

С възможностите за финансиране от Плана за възстановяване, Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, териториалните планове,  привличането на частен капитал, България може да извърши успешен и справедлив енергиен преход. Това включва

  • запазване и увеличаване на доходите на хората заети в енергийния сектор,
  • създаване на нови работни места,
  • възстановяване на унищожените земи,
  • осигуряване на чист въздух и здравословен живот на хората в енергийните региони.

За целта е необходимо отговорно управление с визия за икономическо и енергийно развитие по-дълга от периода на следващите няколко избори. Готовност за бързи ясни реформи, затварящи корупционните схеми.

Даване на приоритет на повишаване на енергийната ефективност; Децентрализация на производството на електроенергия с достъп до ВЕИ на отделните домакинства; Улеснение за енергийни кооперативи и енергийно независими общини. Отказ от скъпи и ненужни енергийни мега проекти (тип АЕЦ Белене, Козлодуй 7, замяна на въглищни централи с газ, технологии за улавяне и съхранение на CO2 ), които заключват възможностите за инвестиции в изброените приоритети и са предпоставка за корупция и злоупотреби от олигарси.

Тодор Тодоров
Координатор Енергия и климат в За Земята
Национален координатор за България в направление Справедлив енергиен преход за международната мрежа CEE Bankwatch

постепенно прекратяване на въглищата до 2030 г.
,

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ относно постепенно прекратяване на зависимостта от въглища до 2030 г.

2030 или 2040

2040 г. като крайна дата за използване на въглища в България, предложена от въглищната индустрия, е твърде напред във времето. Тя не само допълнително ще забави вече закъснелия преход към възобновяема енергия на България, но ще попречи на ключови инвестиции за нисковъглеродно развитие от важни европейски източници на финансиране на енергийната трансформация като Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, Плана за възстановяване и устойчивост, Териториалните планове за справедлив преход.

България

Българското правителство трябва да обяви конкретна дата за изход от въглищата, за да бъде разгледан Националният план за възстановяване и устойчивост на България. Това е категоричното изискване на Европейската комисия, за да получи страната достъп до европейски средства за енергийна трансформация. Тези средства са гаранция, че България ще успее да осъществи преход към нисковъглеродна икономика с мисъл за хората – за работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства. 

Другите

Далновидната политика изисква българското правителство да създаде ясни планове за енергиен преход чрез повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп до ВЕИ на отделните домакинства и облекчаване на условията за създаване на енергийни кооперативи. Само така ще станат излишни корупционните мега проекти без икономическа логика — нови АЕЦ, морално и технически остарели въглищни централи, проекти за улавяне и съхранение на CO2. Ще бъдат създадени нови работни места в индустрии с повишена добавена стойност и ще бъдат запазени и повишени доходите на заетите в енергийния сектор.

България вече е безкрайно закъсняла с подготовката на прехода. Настоящата енергийна криза подсказва, че цените на енергия от изкопаеми горива само ще се повишават. Затова бързо трябва да бъдат изградени заместващи възобновяеми мощности; регионите, зависими от въглищата да бъдат подготвени за процеса; а заетите в индустрията да имат възможност да избират между компенсации и пренасочване към други отрасли. Настоящите високи цени на електроенергията в цяла Европа са свързани главно с цената на изкопаемия газ. Единствено изграждането на собствени възобновяеми източници ще гарантира, че гражданите и предприятията са по-малко зависими от колебанията на пазара. 

За правителството трябва да е ясно, че дата на излизане отвъд 2030 г. е очевидно несъвместима с ангажимента за нетни нулеви емисии на страната и нейните задължения по международни договори като Парижкото споразумение за климата. На този фон съседите на България вече обявиха амбициозни дати за излизане от въглищата. Румъния до 2025 г. ще намали производството на електроенергия от въглища, а напълно ще се откаже от тях през 2032 г. Гърция ще затвори своите ТЕЦ на въглища до 2025 г. Северна Македония продължава с плановете си за изграждане на слънчеви инсталации върху въглищна мина в Осломей, показвайки на практика как трябва да се направи справедлив преход. Румъния до 2025 г. ще намали производството на електроенергия от въглища с повече от 4500 MW до около 810 MW. Подобно на България, тези страни споделят зависимостта си от въгледобивната промишленост и въпреки това всяка от тях превъзхожда България в прехода към възобновяема енергия.

Затоплянето на планетата

Дори в България вече сме свидетели на все по-голям брой горски пожари, които отделят все повече въглероден диоксид в атмосферата; Изострят затоплянето на планетата и правят бъдещите пожари по-вероятни. Настояваме за сериозен поглед към предупрежденията на учените; Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) 2030 г. е научно обоснована крайна дата за прекратяване на употребата на въглища, ако искаме да се борим за шанса глобалното повишаване на температурите да остане под 1.5 C. Това ще доведе до по-малко дестабилизиран климат и значително по-малко отрицателни въздействия за хората, природата и икономиката в сравнение с 2 C.

Необратимите промени все още могат да бъдат избегнати с бързи и решителни действия по климата. Рязкото и устойчиво намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове ще ограничи промяната на климата. Въпреки че ползите за качеството на въздуха ще дойдат бързо, може да отнеме 20-30 години, преди глобалните температури да се стабилизират. Това се казва в доклада на Работната група I на IPCC, Изменение на климата 2021: Основата на физическата наука. Стабилната климатична система на планетата е най-добрият подарък, който можем да завещаем на децата си за 2050 г.

Настоящето становище бе споделено и с кабинета на Франс Тимерманс, Изпълнителен заместник-председател на ЕК.

 

, ,

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г.  Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.

Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени. 

Но какво показват данните за България?

Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.

ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.

Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.

При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.

За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.

В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.

Саниране, но екологично, изложба
,

Саниране, но екологично: Изложба с изолации

Тридневната изложба на “За Земята” в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали), Хабитат България привлече вниманието към темата за екологичните изолации с дискусии, демонстрации и информационни материали.

Фокусът са мостри от най-популярните видове изолации, както и техните екологични алтернативи. Подробно сме разказали за техния екологичен отпечатък и изолационните им качества. За най-любознателните има срещи с експерти, готови да отговорят на въпросите им по темата.

Програма:

График на събитието:
Дата: 23.09.2021 г.
Място: НДК, до входа на метростанция НДК откъм бул. Патриарх Евтимий
Начален и краен час: 16:30 ч. – 19:00 ч.

Дата: 24.09.2021 г.
Място: Народен Театър, тротоарната площ пред сградата
Начален и краен час: 16:30 ч. – 19:00 ч.

Дата: 25.09.2021 г.
Място: Площад Славейков, пред Софийска Библиотека
Начален и краен час: 10:30 ч. – 13:00 ч.

Научете повече от този текст на нашия колега Светослав Стойков

Използването на изолация е една от най-достъпните мерки, които едно домакинство може да си позволи срещу покачващите се цени на енергията. По правило, колкото е по-дебел изолационният слой, толкова по-ниски са топлинните загуби от топлопреминаването на енергия от отоплявани към неотоплявани и външни пространства. Полагането на външна изолация върху фасадните стени е най-доброто решение от инженерна гледна точка. Ключово внимание е нужно да се обърне и върху покривната изолация. Наличието на качествено поставена покривна изолация би могло да намали с до 20% общите топлинни загуби в една еднофамилна къща.  

Въпреки все по-масовото навлизане на възобновяеми енергийни източници, все още по-голямата част от енергийните ни нужди са осигурени от изкопаеми горива. Увеличението на енергийното потребление, води със себе си куп проблеми (климатични промени, замърсяване, и др.), както и съкращава живота на конвенционалните изкопаеми енергийни горива. Намаляването на енергийната зависимост от изкопаеми горива се превръща във важен компонент не само в производството на енергиям, но и в производството на материали и услуги в целият им жизнен цикъл. Основна част от енергията се използва от промишлеността и жилищното строителство.

Най-големият дял от консумираната енергия в домовете се пада на енергията нужна за поддържане на оптимален температурен комфорт, а по-точно системите за отопление и охлаждане. Следователно топлоизолацията на сградата е неизбежен елемент за намаляване не само на енергийните ни разходи, но и на намаляването на дела на енергията използвана от сградния фонд. Използването на различни видове изолации (традиционни материали) за строителни приложения бързо нараства, но в последните години има и редица инициативи за използване на щадящи околната среда естествени изолационни материали. Естествените материали все още имат незначителен пазарен дял при строителство и сградното обновяване. Въпреки това употребата им непрекъснато нараства вследствие на екологичните им предимства. 

Най-общо изолационните материали се делят на такива с неорганичен минерален произход и на материали от органичен произход (петролни продукти). Има и материали от естествен произход (слама, дървесна, целулоза, коноп, и др.)

В следващата таблица е представена класификацията на често използвани изолационни материали.

таблица с изолации

Разумна дебелина на компонентите може да се постигне само ако се използва добър изолационен материал. По правило колкото по-ниска е топлопроводността на изолационните материали (изразена с ламбда λ [W/mK]), толкова по-малка ще е тяхната дебелина, а оттам цялостната дебелина на сградната обвивка.

Топлопроводност на изолационни материал

 

В фиг. 2 виждаме, че стойностите на топлопроводност на най-масово използваните изолационни материали не се различават особено от тези на естествените изолации. 

Когато прибягваме до поставяне на сградна изолация, освен избирайки най-евтината изолация с добра топлопроводност на пазара, е нужно да приоритизираме и екологичността на материалите – като избираме такива с нисък  екологичен отпечатък (потенциал за глобално затопляне (kg*CO2eq/kg). По правило, изолационните материали с естествен произход са с най-нисък отпечатък върху природната среда. Съществуват много и качествени решения за използване на изолации с естествен произход. Добри примери са: слама, коноп, дървесина, целулоза. 

Естествените изолационни материали имат значително по-нисък потенциал за глобално затопляне в сравнение с традиционни материали. Производство на изолационни материали от нефтохимически или естествени/възобновяеми източници (стъкло и каменна вата) винаги включва висока консумация на енергия причинявайки по -голямо въздействие върху околната среда. Сравнителен анализ на потенциала за глобално затопляне може да бъде видян на фиг. 3.

Фиг. 3 Потенциал на глобално затопляне

За финал, нека обърнем внимание на това дали изолационните материали подлежат на рециклиране и/или повторна употреба. При правилно полагане полезният живот на повечето видове изолационни материали ще запазят характеристиките си през целия живот на сградата. 

Полезен живот на изолационни материали:

  • Каменната вата: 30-50 год.
  • Стъклена вата 30-50 год.
  • Пеностъкло: 50-80 год.
  • Екструдиран полистирен (XPS): до 50г.
  • Експандиран полистирен (EPS): до 50г.
  • Полиуретан (PUR): 30-50 год. 
  • Овча вълна: до 100г.
  • Корк: до 80г. 
  • Пресована дървесина: до 75г.

Някой материали позволяват да бъдат преизползвани на края на полезния живот на сградата. Примери за неорганични изолационни материали подлежащи на рециклиране са: каменната вата и  стъклена вата, които могат да се стопят и да бъдат преработени отново. 

От естествените изолации, целулозната изолация вече е направена от рециклирана хартия, която би могла да се рециклира отново. Естествената вълна може да се използва повторно без допълнителна обработка, при условие че е била поддържана суха и не е претърпяла механични повреди или значителни нива на компресия.

Натрупването на прах и мръсотия ограничава рециклирането на изолацията и превръщането й в продукт, различен от изолация. За да се запази изолацията за повторна употреба поставянето на защитен слой е препоръчителни при процеса на инсталацията и. 

Цената и ефективността на всеки рециклиран изолационен материал може да варира в определени граници, но повечето производители няма да таксуват повече или по-малко за използването на рециклирани материали.

В рамките на изложбата ще представим следните видове изолационни материали

Климатичната криза
,

Европейският парламент е изложен на риск да изпусне климатичната криза, подготвяйки се да подкрепи нови проекти за изкопаем газ

Мнозинство в Европейския парламент, включително социалистите и демократите (S&D), се очаква да гласува за освобождаването на над 213 милиона тона въглерод от изкопаем газ, като част от преразглеждането на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E).

В понеделник, 13 септември, водещите евродепутати от всички политически групи ще се срещнат, за да договорят окончателната сделка по предложенията на Парламента за преразглеждане на TEN-E преди гласуването в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на 27 септември. Според последните предложения се очаква да се позволи продължаване на финансирането на всички газови проекти, включени в Четвъртия и Петия списък на ЕС с „проекти от общ интерес“ (PCI List / Списък на ПОИ). Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) не успява да се противопостави на консервативните Европейска народна партия (EPP) и Партията на Европейските консерватори и реформисти, които подкрепят тази позиция.

Анализ на Global Witness установи, че само новите газови проекти от Петия списък на ПОИ биха могли да отделят 213 милиона тона въглероден диоксид всяка година. Това е колкото цялата немска въглищна индустрия през 2018 г. Почти половин милиард евро вече е прахосан от ЕС за ПОИ, които са се провалили или вероятно ще се провалят.

Тара Конъли, старши газов campaigner в Global Witness, сподели:

„Чухме достатъчно празна реторика от онези, които казват, че на изменението на климата трябва спешно да се отговори, но впоследствие не успяват да действат при договарянето на значими мерки, които могат да направят разликата. Тъй като климатичната криза внесе хаос в целия свят това лято, групи като социалистите побързаха да призоват за действия, но сега не успяват да се вслушат в собствения си призив“.

В допълнение към текущата подкрепа за инфраструктурата за изкопаем газ Парламентът също планира да подкрепи проекти, които транспортират водород. Чрез процес, известен като „блендиране/смесване“, Парламентът би позволил малки обеми водород да се смесват с големи обеми изкопаем газ, което е огромна вратичка за газовите компании, прикрити под маската на устойчивостта. В същото време смесването на водород и газ би повишило потребителските цени за днешните потребители, включително онези, за които е малко вероятно да са утрешните потребители на водород.

В своите предложения за преразглеждане на TEN-E Европейската комисия се противопостави на бъдеща подкрепа, включително финансиране за всички газови проекти, докато Съветът на енергийните министри реши да продължи да подкрепя само два проекта.

С климатичната криза, която причинява все по-тежки наводнения, пожари и суши, и със страни като Гърция, Германия и Белгия, засегнати особено силно това лято, е ясно, че изкопаемите горива нямат бъдеще в енергийната система на Европа.

Евродепутатите не бива да се отклоняват от отговорностите си за въвеждане на политическа рамка, която постепенно да премахне всички изкопаеми горива до 2035 г. Това е дата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни, за да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. (За повече информация, предлагаме разработения на европейско ниво Манифест срещу изкопаемия газ – “European Civil Society Gas Manifesto

Линк към статията на английски.

Статия за Проблемите на 74-те газови проекти в Петия списък на ПОИ

Позиция „Не заключвайте Мариците с изкопаем газ“

Децентрализираното производство на енергия

Децентрализираното производство на енергия

През последните десетилетия децентрализираното производство на енергия фокусира все по-голям интерес върху възможностите и решенията които предлага като алтернатива на централизираните доставки на електрическа и топлинна енергия и енергия за охлаждане и вентилация.

Освен че предлага финансови и икономически предимства, то облекчава и дори премахва твърде усложнените и досадни отношения на потребителите с доставчиците и търговците на енергия.

За отделните домакинства и общности дава много добра възможност да станат независими от монополистите доставчици, като си произвеждат сами необходимата енергия и имат възможност да продават излишната.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Анализ за производството на водород в България

Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България

Напоследък производството на водород като част от енергийния микс получи голяма популярност сред медии и експерти в целия свят. Намери място и в последния вариант на Плана за възстановяване  с предложения за финансиране на такива проекти.

По тази причина решихме да възложим на външни експерти „Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България и използването му за енергийни нужди“

Спряхме се на изявен учен като  проф. Дария Владикова и екип на Европейски цифров иновационен хъб Загоре.

Изготвения от тях анализ не отразява позицията на За Земята и CEE Bankwatch, но има полезни данни за по-нататъшни проучвания.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download