Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.
След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.
“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.
Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.
„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/07/shutterstock_644125477.jpg332500violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-07-18 15:35:572024-08-19 17:24:40Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“
Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.
Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.
Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за
въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.
Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година . Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите
страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.
Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.
[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук .
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/03/Prouchvane-5-pdf.jpg287595violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-21 16:11:212019-07-16 16:15:04Словакия обяви край на въглищата, а България “вижда” перспектива в тях още 60 години
Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата Climate Action Network Europe, в която членува и „За Земята“. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.
България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.
Основните искания, които „За Земята“ включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.
Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.
В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/06/Screenshot-2019-06-19-14.24.08.png11562218violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-19 14:56:022019-06-21 14:59:09България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал
Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.
Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.
Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.
Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.
Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.
Плановете за климат и енергетика в целия ЕС
ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).
Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.
Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.
Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/06/Screenshot-2019-06-19-13.48.34.png12862468violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-19 14:17:442022-01-20 18:33:01Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция
Екологично сдружение „За Земята“ и Млади За Земята продължаваме работата си по темата „младежи и климатични промени“ заедно с част от партньорите ни от международната младежка кампания #Climate Changing Me (A Sud и Navdanya International от Италия). Разработените образователни материали от #Climate Changing Me са достъпни на http://campaign.youthforclimate.net/bg/.
Тази есен търсим мотивирани млади хора на възраст между 20 и 30 години, които да се включат в първото издание на 32-часов онлайн курс относно причините, въздействията и възможните алтернативи на изменението на климата.
В курса, воден от международни специалисти по многообразните теми, ще придобием по-задълбочени и широкоспектърни познания относно причините и последиците от изменението на климата. Ще изследваме и споделяме конкретни примери за алтернативни икономически модели на развитие и ще анализираме социално-екологичните фактори на промяната. Разглеждайки и обсъждайки различни възможни решения, ще ставаме по-подготвени и способни да създаваме или да участваме в положителната промяна.
Първоначално целим да наберем двадесет и пет участника, впоследствие курсът ще бъде свободно достъпен за всички желаещи.
Записването за онлайн курса започва от есента на 2019 г. чрез уебсайта на ClimAlt: http://climaltproject.eu. Очаквайте скоро!
Повече относно ClimAlt
Курсът ще бъде достъпен на 4 езика (български, хърватски, английски и италиански) и проведен с 100 младежи от различни страни в Европа между ноември 2019 г. и януари 2020 г. От този момент целият курс ще бъде свободно достъпен на 4 езика от уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu.
Обучението ще бъде допълнено от 4 задълбочени уебинара, отворени за обществеността, с акцент върху алтернативни устойчиви модели в различните страни.
Разработваме и образователна игра за младите хора, с която да проверят знанията и компетенциите, придобити по време на обучението.
Всички обучителни материали и изводи от проекта ще бъдат споделени в интернет, а също и чрез 4 публични събития, целящи да вдъхновят обществеността и да достигнат до повече хора.
Повече подробности, новини и полезни материали по темата търсете на уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2021 г.
Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2020 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/06/logo_climalt_def_600.png337600e.tashevahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2019-06-18 12:38:172021-03-19 17:49:27Климатичните промени в онлайн курс от тази есен
Срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни е важна за България и бъдещото й развитие. Докато светът настоява за декарбонизация на икономиката, нашата страна се държи, все едно въглищата ще са с нас завинаги. Междувременно пропуска възможности за участие в програми и финансиране.
Защо трябва да грабнем момента? Прочетете в документа по-долу:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/05/shutterstock_1319304575-1-copy.jpg8001200violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-17 18:36:522019-06-17 18:39:17България трябва да има по-амбициозни цели за декарбонизация на икономиката
Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040
Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми госпожи и господа министри,
На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.
Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.
Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година.Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.
Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.
Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.
На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:
се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.
Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.
С уважение:
Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“
Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“
Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/06/shutterstock_1343963738-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-13 14:34:482022-01-20 18:34:40Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040
CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.
„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.
Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“.
Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.
„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена. Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.
„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/05/DSCF8957.JPG.00_00_00_00.Still001-scaled.jpg14432560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-05-29 15:48:192023-01-18 16:22:44Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“
Аз, вашият работодател – българският народ, ще избирам измежду вас моите представители в Европа, но този избор, не е безусловен. Този път ще гласувам и имам искания към вас – моите служители.
Омерзен съм от корупционните скандали, които ежедневно се разкриват и съм отвратен, че въпреки огромната ресурсна обезпеченост в полицията и прокуратурата, тези разкрития се правят от журналисти.
Но не, няма да ви позволя да ме откажете от правото ми да гласувам. Няма да ви позволя да ме разсеете с политическите ви интриги. Разбирам, че целта ви е да ме отвратите, за да оставя бъдещето си е ръцете на безкритичния корпоративен, административно зависим и подкупен „електорат“. Да подмените вота ми. Да гласувате вместо мен. Прокудихте братята и сестрите ми, но аз още съм тук и няма да ви позволя да ме изгоните. Аз, вашият работодател – българският народ, съм жив и знам, че мога да ви накажа.
Омръзна ми да подценявате интелигентността ми и да разсейвате фокуса от важните за обществото теми с не-особено смислени циркаджийски номера с вокално-кулинарни риалити елементи. Не сте познали. Този път няма да изтъркам името на случаен кандидат. Няма да ви позволя да подмените приоритетите ми.
Аз, вашият работодател – българският народ, ви избирам за мои предстатели, но този избор, не е безусловен. Аз, вашият работодател – българският народ, имам искания към вас.
Аз настоявам да спрете да се надпреварвате в оправданията си за замърсяването на въздуха и заедно да намерите решение за по-чист въздух. Защото аз не дишам оправдания.
Аз настоявам да спрете произвеждането на отпадъци, които да изгаряте или да заравяте в почвата и заедно да намерите решение за опазване на природата. Защото аз не дишам фини прахови частици, аз не пия химикали и аз не искам да разхождам децата си сред вашите боклуци.
Аз настоявам да спрете изсичането на вековните гори и да си припомните какво е значението на дърветата за биоразнообразието на планетата и за човека, като част от тази екосистема.
Аз настоявам да осигурите за мен и за децата ми качествено образование, конкурентно на престижните колежи и университети, в които пратихте децата си да учат, плащайки с парите от моите данъци.
Аз настоявам да получавам качествено здравеопазване за мен, а не само вас, съответстващо на здравноосигурителните вноски, които аз плащам през целия си живот.
Аз настоявам да обезпечите мен и родителите ми, а не само вас самите, с достойни пенсионни доходи, реципрочни на пенсионните осигуровки, които аз плащам през целия си живот.
Аз настоявам да оптимизирате административните дейности, финансирани с обществени ресурси, иначе казано финансирани от мен, като прекратите порочната практика да назначавате посредствени чиновници, които да изхранвам.
Аз, вашият работодател – българският народ, не съм съгласен да плащам за това. Достатъчно ми е да издържам учителите, лекарите, полицаите и военните. Не мога да поема и всичките ви комисии, агенции, спецзвена, нови министерства и т.н. Работещите в тази страна сме краен брой, така че раздуването на щата за моя сметка, не допринася за моето оцеляване.
Научете се да работите! Работете за мен! Покажете ми, че има полза от вас, за да ви изпратя в Европейския парламент, за да подобрите законите на Европа, така че да работят за мен и за децата ми!
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/05/shutterstock_1319304575-1-copy.jpg8001200violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-05-17 10:25:092024-08-19 17:23:34Искания от гражданите към кандидатите за евродепутати
Европейския съюз е един от най-впечатляващите проекти за мир в съвременната история. Създадена е организация, защитаваща човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона като основни ценности.
Наред с поддържането на траен мир сред своите страни-членки, ЕС допринесе и за по-чисти реки, защита срещу химическо замърсяване, адекватен родителски отпуск, качествено образование и свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.
Въпреки важната мисия и високи цели на Европейския съюз, твърде много от постъпките на европейските лидери спрямо редица наболели социални и икономически проблеми, сред които финансовата криза, отсъствието на адекватни мерки относно проблемите с околната среда, присъствието на социално неравенство и липсата на единодушно решение относно бежанските вълни, за съжаление са в разрив с основните ценности и принципи на ЕС и изместват от фокус постигнатите до момента позитивни резултати.
Гражданите чувстват, че икономическите и финансовите интереси на богатите се ползват с приоритет пред общото благо. Растяща бедност и социално неравенство, влошаване на достъпа до здравеопазване и (младежка) безработица. Нерешени остават проблеми като климатичната криза и замърсяването на въздуха, които убиват стотици хиляди хора. Нарастващата подкрепа към някои националистически и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател и сериозна заплаха за демокрацията и за нашите основни ценности. Всички тези фактори са масово всекидневие за редица хора и следователно все повече европейци спират да усещат необходимостта и ползите от Европейския съюз. Това масово разочарование води до загуба на доверие от страна на европейските граждани в способността на европейските институции да отговорят на техните нужди.
ДРУГА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА
Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация в Европа, ние като граждани трябва да се съсредоточим върху изясняването на нуждите ни като единно, европейско общество. Именно за това ключовият въпрос оттук нататък следва да бъде: „В каква Европа искаме да живеем?“.
Ето защо над 200 организации в цяла Европа, сред които и ние от екологично сдружение „За Земята“, се обединяваме, за да обсъдим „Европа, която искаме”, и да поставим казуса в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейската идея, основана на базовите етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, полово равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава, че трябва да настъпят фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и норми, които изпълняват функциите, за които са предназначени: грижа и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и защитават настоящите и бъдещи поколения както в Европа, така и извън нея.
ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА, КОЯТО ИСКАМЕ
За да си възвърнат доверието на обществото, Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки трябва да приоритизират следните ключови въпроси от дневния ред за бъдещето на Европа на предстоящите разисквания за изборите за Европейски парламент.
ЕВРОПА В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА – Новото и ефективно участие на гражданското общество под формата на така нареченото активно гражданство трябва да бъде приоритетно за подобряване на европейските общности. Прозрачността и достъпът до основни права за всички са главни стъпки в доверието на гражданите на ЕС в изграждането на справедлива и устойчива Европа. Младежта и децата трябва да бъдат ангажирани като активни граждани и да бъдат насърчавани да участват в европейските политически процеси. Следователно достъпът до образование трябва да бъде непрестанно подобряван, а критичното мислене – поощрявано. Тези стремежи могат да бъдат постигнати и развивани чрез редица програми за европейски младежки активизъм, активно гражданско обучение в училищата и т.н.
Следва да се предприемат мерки за гарантиране на по-голяма отчетност и прозрачност при вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства. Интересът на гражданското общество трябва да бъде приоритизиран пред този на големите корпорации.
РАВЕНСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА – Публичните политики и законодателните мерки следва да гарантират, че в съответствие с европейското и международното право в областта на правата на човека, всички европейски граждани и жители се ползват с еднакво ниво на защита и могат да упражняват основните си права и свободи, позволявайки им да живеят според собствените им убеждения, съгласно принципите на самоопределяне и човешко достойнство, без форми на дискриминация. ЕС трябва да подобри своите политики и действия за гарантиране на равенството между половете, като освен това гарантира, че всички лица имат равни възможности в обществото.
СИЛНА СОЦИАЛНА ЕВРОПА – Европейският социален модел следва да осигури пълна и справедлива защита на всички граждани, като същевременно облекчи бедността и предостави равноправни, социални възможности на своите граждани. Всеки трябва да се възползва от стандартите за достойни условия на труд, равенството, подобряването на благосъстоянието и намаляването на здравните различия в рамките на отделните държави и между поколенията. Социалното приобщаване и закрилата, достойният труд, равенство между половете, достъпът до адекватно здравеопазване, образование и до качествени жилища, екологичната справедливост трябва да бъдат основните принципи, които движат националните и европейските политически програми.
АМБИЦИОЗНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА – Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъде изцяло изпълнено. Целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с него и с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, чрез амбициозни политики на Съюза в областта на климата, включително бързо прекратяване използването на всички изкопаеми горива и преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към 100% снабдяване с енергия от възобновяеми източници, което е чисто, достъпно, подкрепя собствеността на общността и не води до енергийна бедност.
ЯСНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ – Трябва да бъдат създадени и прилагани общи стандарти, чрез които да се осигурят чистотата на въздуха и водата, достъпът до безопасна и здравословна храна. Необходими са драстични мерки за спиране на обезлесяването и загубата на биоразнообразие в Европа и в световен мащаб, да се сложи край на неустойчивата експлоатация на световните природни ресурси. Следва да се предприемат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на планетата за производство, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност.
УСТОЙЧИВИ И ЗДРАВИ ХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ – Реформата на Общата селскостопанска политика е задължителна за производството на по-здравословна храна и за справедливи цени за европейските малки и биологични производители. Това означава засилено опазване на околната среда и природата, пазари на регионални земеделски производители, хранителни вериги, предоставящи здравословна храна, регулиране количеството хранителни отпадъци и спиране на дъмпинга в глобалния Юг. ЕС следва да даде приоритет на прехода към органично, дребномащабно селско стопанство и повторно залесяване като ключови мерки в борбата с изменението на климата.
СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ – Ефективните и координирани данъчни мерки следва да гарантират, че всички дружества плащат справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските бюджети за достъп до социално-икономически права и благосъстояние. ЕС трябва да се ангажира с ефективна борба с данъчните измами и да ликвидира европейските данъчни убежища.
СПРАВЕДЛИВ ТЪРГОВСКИ РЕД – Международната търговия следва да се разглежда като средство за ефективно разпределение на стоки и услуги, като се зачитат социалните и екологичните цели. Търговските споразумения следва да облагодетелстват хората, работниците и дребните производители и не трябва да бъдат разглеждани като инструменти единствено в интерес на мултинационалните компании и инвеститори. Това следва да гарантира, например, равен шанс за достоен труд и по-добра социална защита. Търговските и инвестиционните споразумения трябва да бъдат насочени предимно към повишаване благосъстоянието на обществения интерес, вместо към намаляване на разходите и тежестта за предприятията. Съществуващите ВИП права за инвеститорите и корпоративните съдилища трябва да бъдат премахнати.
РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТА – ЕС има ключова отговорност за постигане целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие. Помощта за развитие на отвъдморските държави в ЕС следва да се предоставя приоритетно на най-нуждаещите се, включително най-слабо развитите страни и от тях да се възползват най-вече маргинализираните общности. ЕС трябва да преструктурира своите инвестиции, за да постигне устойчивост, изкореняване на бедността и да направи реалния достъп до основните човешки права в световен мащаб реалност. ЕС следва активно да подкрепя правно обвързващите европейски и международни задължения в областта на правата на човека за компаниите, които работят в чужбина, включително настояване за Договор на ООН за бизнеса и правата на човека.
ОТГОВОР НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИГРАЦИЯТА – Европа трябва да поеме водеща роля в осигуряването на хуманен отговор на глобалната миграция, в полза и защита на всички участващи. Търсещите убежище трябва да бъдат приветствани в Европа и да бъдат третирани в духа на Конвенцията на ООН от 1951 г. за бежанците.
ОТГОВОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА НУЖДИТЕ – Инвестициите на ЕС следва да осигурят възвращаемост в обществена полза и за справяне с обществените предизвикателства. Изследвания, които са приоритетни и финансирани днес, трябва да имат решаващо въздействие върху бъдещето на нашите общества и на нашата планета. Нашите изследвания трябва да направят Европа и света екологично устойчиво, мирно и здравословно място за живеене. Изследванията на ЕС трябва да бъдат демократични, локализирани и в полза на обществото. Това означава забавяне на високия растеж и отдалечаване от ресурсо-интензивните икономически модели.
БЮДЖЕТ НА ЕС, ФОКУСИРАН КЪМ ХОРАТА – Бюджетът на ЕС следва да използва своя потенциал, за да стимулира устойчивостта и икономическата справедливост и благоденствие чрез инвестиции в социална инфраструктура, образованието, културата и климатичните промени. Това включва премахване на неустойчивите инвестиции и субсидии, както и укрепване на механизмите за отчетност. С други думи, това трябва да бъде бюджет, направен от хората за хората и планетата.
Ние ще гласуваме на предстоящите избори за нов Европейски парламент. А ти?
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/04/christian-wiediger-735834-unsplash-1-scaled.jpg25601707violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-04-30 09:37:052024-08-19 17:24:14Манифест: За Устойчива Европа на гражданите
20 века Европа търси мира. Воюва за него, дава безбройни жертви – и все в името на спокойствието и просперитета. В средата на 20-я век, беше намерена формула, която бавно, с много съмнения, криволичения и грешки, но и с много вяра и упоритост, доведе до продължаващият вече 70 години мир на континента ни.
Ние осъзнаваме огромните усилия на поколения европейци, затова, заедно с още 300 организации, се присъединяваме към Europe We Want. Искаме да осъзнаем откъде сме тръгнали и да продължим напред конструктивно.
***
Започваме нашият разказ за Европа и мира през 27-мата година преди Христа. Това е началото на прословутия Pax Romana, продължил цели 207 г. – от възкачването на Цезар Август до смъртта на Марк Аврелий през 180-та година. Пакс Романа е първият опит за мирно развитие на част от Европа и Средиземноморието. И макар нестабилен, този мир е донесъл най-доброто развитие в историята на Рим, дотогава изпълнена с войни.
И след Рим, въпросът за мира винаги е бил основен в Европа. Разкъсвани от войни, след разпада на Римската империя, племената, народите, империите, републиките в Европа винаги са имали пред себе си една „крайна“ цел – да спрат, да си отдъхнат от косата на Смъртта. Макар оплетено във вражди и войни, винаги можем да намерим търсенето на тази цел:
и при Карл Велики, Pater Europae („Баща на Европа“), при когото Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност;
и в развитието на Свещената Римска империя (10-19 век), постоянно живееща между дезинтеграцията и интеграцията;
и при Вестфалските мирни договори от 1648 г., донесли края на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Освен германската религиозна свобода и политическата организация на Германия, те уреждат и европейския мир;
и по време на Европейския концерт, продължил с прекъсване от 1815 г. до 1914 г., в чиято основа е разбирането, че баланс в международните отношения може да бъде постигнат чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между „Великите сили“, като водеща роля се отделя на дипломацията. Видни фигури като Готфрид Лайбниц (1677) и Лорд Гренвил (1797-99) вече са поставили на дневен ред въпроса за „Европейска федерация“. Върху тях Метерних развива идеите и понятието за „баланс на силите“, така че амбициите на всяка „Велика сила“ да бъдат сдържани от останалите.
Паневропейската политическа мисъл се развива през 19-ти век, вдъхновена от либералните идеи на френските и американските революции след смъртта на империята на Наполеон (1804-15). През десетилетията след Виенския конгрес идеалите на европейското единство процъфтяват из целия континент, особено в писанията на Ястржебовски, Мацини и Корвин-Шимановски. Терминът „Съединените щати на Европа“ е използван от Виктор Юго в реч на Международния конгрес на мира, проведен в Париж през 1849 г.
На Изток и Югоизток мирът е бил в далеч по-къси периоди. В историята на България и Византия имаме няколко периода на десетилетен мир – между Симеон Велики и Лъв VI (896 – 912) както и 25 годишен мир между България и Сърбия (897 – 922). Следва 36-годишният (927 – 964) „дълбок мир“ между България (Петър I) и Византия, както и периода на силната дипломация и късите войни на Иван-Асен II. Това са периоди на стопански възход. Но от изток и от югоизток, през Балканите са основните пътища за нахлуване на „варварите“ – от готи и хуни, до араби, монголи и османски турци.
***
Вече сме в мрачните, кризисни години от 1914 до 1945 г. – времена на всеобщо умопомрачение, довело до двете световни войни – започнали все в сърцето на Европа. Загиват милиони, десетки милиони. А на Изток вилнее комунизмът – у дома си и сред съседите.
Въпреки това, през периода между двете световни войни съзнанието, че националните пазари в Европа са взаимозависими, макар и конфронтационни, наред с възхода на американския пазар от другата страна на океана, подхранват желанието за икономическа интеграция на континента. През 1920 г., застъпвайки се за създаването на Европейски икономически съюз, Джон Мейнард Кейнс пише, че „трябва да се създаде Съюз за свободна търговия … за да не налага никакви протекционистични тарифи, независимо от продукцията на други членове на Съюза.“ През същото десетилетие Ричард фон Куденхове-Калерги, австрийски аристократ с противоречиви разбирания и идеи, е един от първите, които си представят съвременния политически съюз на Европа и основава движението „Пан-Европа“. За съюз в Европа говорят и други, сред които тогавашният министър-председател на Франция Аристид Бриан и Уинстън Чърчил.
Краят на безумието идва, а с него идва и Pax Europaea. В междинния период (1945 – 1957 г.) се говори и действа за някакво обединение в Европа. „Конгресът на Европа“, считан от мнозина за първи федерален момент на европейската история, се провежда в Хага от 7 до 11 май 1948 г. с 750 делегати от цяла Европа, както и наблюдатели от Канада и САЩ. Конгресът събра представители от широк политически спектър, като им даде възможност да обсъдят идеи за развитието на европейското политическо сътрудничество. Участват важни политически фигури като Аденауер, Чърчил, Макмилан, Пиер-Анри Тейтген, Франсоа Митеран, Пол Рейно, Даладие, Пол Ван Зеланд и Алтиеро Спинели. Активна роля имат широк кръг философи, журналисти, църковни лидери, юристи, професори, предприемачи и историци. Отправен е призив за политически, икономически и паричен съюз на Европа. Тази значима конференция трябва да окаже дълбоко влияние върху формата на Европейското движение, което е създадено скоро след това. Предложено е създаването на Колеж на Европа. Конгресът обсъжда и бъдещата структура и роля на Съвета на Европа. Участниците допринасят и за създаването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в Съвета на Европа.
През 1952 г., разочаровани от липсата на напредък в рамките на Съвета на Европа, шест държави решиха да продължат и създадоха Европейската общност за въглища и стомана, която беше обявена за „първа стъпка в обединението на Европа“. Европейските лидери Алчиде Де Гаспери от Италия, Жан Моне и Робер Шуман от Франция и Пол-Анри Спаак от Белгия разбраха, че въглищата и стоманата са двете индустрии, които са от съществено значение за воденето на война, и вярват, че чрез обвързване на националните си индустрии, бъдещата война между техните народи стават много по-малко вероятни.
През 1957 г. Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия подписаха Римския договор, който създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и митнически съюз. Те също така подписаха друг пакт за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за сътрудничество в развитието на ядрената енергетика. И двата договора влязоха в сила през 1958 г. Това е формалното начало на Европейския съюз.
През годините ЕС приема нови членове и се развива върху серия от нови договори, за да достигне до сегашните 28 страни-членки, обединени в правно отношение от Договора от Лисабон (2007 г.) На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон реформира много аспекти на ЕС – промени правната структура на Европейския съюз, обединявайки системата от три стълба на ЕС в един правен субект с юридическа правосубектност, създал постоянен председател на Европейския съвет, и засили позицията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
***
Историята, която, казват, се пише от победителите, ни е оставила безкраен низ от факти, но и от митове, спекулации и недоизказаности. Не може да се отрече – до средата на 20 век, европейските държави са търсили просперитета си чрез разширявания за сметка на съседите си или на по-далечни народи. Водещата максима е била: Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война).
От 70 години насам обаче виждаме, че Друга Европа е възможна. Тя не е перфектна, градена е и се гради на визиите, на компромисите и скрития натиск и явните напрежения, на уроците от опита. Но тази „друга Европа“ за пръв път в човешката история показа, че нещата могат да се случват и без войни. И това е онази малка разлика, която ни дава увереността, че върху нея и върху всички останали успехи – и учейки се от грешките си – ще можем да минем на следващия етап на Общността – да премахнем повечето грешки, да приемем добри решения, в полза на всички граждани на Обединена Европа.
Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация, ние като граждани на своите страни, но и на нашата обща Европа, не трябва да се ограничаваме в дебатите за бъдещето на Европа на въпроса: „Повече или по-малко Европа?“, Но се съсредоточаваме върху нашите нужди за бъдещето и нашите права. Ключовият въпрос е: „Каква Европа искаме?“
Какво ще остане за Европа в Историята след нас, зависи от всеки един от нас. Не само когато гласуваме за Европейски парламент, както предстои на 26 май, но и във всеки един ден, в който изявяваме идеите, позициите, интересите, желанията си пред общините, регионите, правителствата или европейските институции.
Европа, неделима част от която – географски и исторически е България – може да се превърне по-добро място за всички нас, ако точно на избори вземаме правилните решения. И не вярвайте, че няма значение – всеки избор има значение. След него връщане няма!
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/04/eric-ward-342202-unsplash-scaled.jpg14402560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-04-29 16:02:122019-05-17 10:38:4220 века в търсене на мира
Опазване на човешкото достойнство, зачитане на правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона.
Това са ценностите, които създадоха обединена и мирна Европа.
В навечерието на изборите за Европарламент на 26 май искаме да ги припомним.
Искаме да ги казваме гордо, да върнем пълнокръвието им.
Затова заедно с още 300 организации от цяла Европа “За Земята” се включва в кампания, с която иска да вдъхнови европейците да гласуват.
Вярваме, че началото е поставено, но от участието на всеки един от нас зависи
посоката, в която Европейският съюз ще поеме.
Изправени пред нови предизвикателства като нарастващото неравенство, замърсяването, климатичната криза е нужно да намерим и нови решение.
В настоящия контекст много европейци се чувстват разочаровани и са загубили доверие в способността на институциите на ЕС да отговорят на техните нужди. Нарастващата подкрепа за националистическите и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател за това недоволство и сериозна заплаха за демокрацията и нашите основни ценности.
Лесно се свиква с придобивки
като пътуването само с лична карта, правото на обучение и работа в чужбина.
Но не си даваме сметка за дългия път, който трябваше да се извърви, преди да стигнем до тях. Не осъзнаваме и колко лесно може да бъде да ги загубим.
Бъдещето на България е в Европа. Не случайно доверието в европейските институции е толкова високо в обществото ни. Гражданите отбелязват факта, че ЕС е постигнал много в опазването на мира на континента, защитата на гражданските права, върховенството на закона, опазването на природата, лидер е в борбата срещу климатичните промени и намаляване на отпадъците. Хората, за разлика от политиците популисти, разбират защо има смисъл, затова сега е време отново да определим посоката.
Ето защо 300 организации на гражданското общество в цяла Европа
се обединихме под мотото „Европа, която искаме”. Искаме европейците да поставят тази тема в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейски проект, основан на основните етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и стандарти, които правят това, което те са предназначени за: опазване и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и обслужват настоящите и бъдещите поколения в и извън Европа.
Ето за какво ще гласуваме на 26 май.
Дори да пътуваме, пак ще се върнем навреме, за да гласуваме.
Направете го и вие.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/04/mario-purisic-52769-unsplash-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-04-23 18:49:532019-04-23 18:50:05„За Земята” се присъединява към проекта „Европа, която искаме”
Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) обяви на 12 април, че е взела решение да позволи горенето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, но едва шест дни по-късно — на 18 април, то стана достъпно за гражданите. Причината? Сайта, в който се намира регистърът, не работеше. Отпадъците, които ще се изгарят, общо 35 000 тона годишно, са пластмаса, текстил, опаковки, дървесина и други.
Забавянето заради техническата неизправност ограничи времето, в което желаещите могат да се запознаят с новото решение в подробности и да преценят дали то нарушава правото им на чиста околна среда. Освен че неглижират отговорността си да информират обществеността, с решението си ИАОС подкрепят порочната практика тецовете на въглища да заменят горивото без нужните инвестиции в пречиствателни съоръжения само за да продължават да функционират и замърсяват въздуха.
По официални данни, ТЕЦ „Бобов дол“ гори отпадъци „за експериментални цели“ от ноември месец 2018 г. с разрешение на министъра на околната среда и водите. Когато се опитахме да научим повече детайли за документа, министерството ни отказа с аргумент за защита на националната сигурност. Към момента не е ясно какви отпадъци и в какви количества се изгарят като част от този процес на експериментално горене.
Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, каквато е и „Бобов дол“. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят. Отделно, централата получава както субсидии за студен резерв, така и плащания от държавата под формата на преференциални цени. Това означава, че ТЕЦ „Бобов дол“ минава за високоефективна топлофикация, защото произвежда топло- и електроенергия.
„ТЕЦ „Бобов дол“ е една от въглищните централи, които трябваше да затворят отдавна — още през 2014 г., но отчаяно търси начини да остане от значение за системата, макар че производството вече е твърде скъпо, а желание за инвестиции в поддръжка няма. Съдим за това по честите случаи на аварии и спиране на инсталацията, които са причина за спирането и на почистващите вредни емисии системи. Това допринася допълнително за замърсяването в района, тъй като редовно високият комин на централата пуши, а той няма съоръжения за пречистване на газовете,“ казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България. Вместо да бъдат изготвени планове за поетапното закриване на подобни електроцентрали на въглища и създаване на заетост, независима от замърсяващата индустрия, те продължават да създават екологични проблеми.
Освен изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, изгарянето на отпадъци е пряко в конфликт с политиката за рециклиране. Не се решава и проблемът с депонирането, тъй като се образува пепел, която също трябва да се заравя някъде, а част от нея е и токсична. „Комплексното разрешително дава право на 129 000 тона летяща пепел плюс 60 400 тона дънна пепел годишно, общо 189 400 тона пепел от съвместно изгаряне на въглища, отпадъци и биомаса.“
„Котлите във въглищните електроцентрали не са предназначени да изгарят други горива освен въглищата,“ подчертава Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
Работата на ТЕЦ „Бобов дол“ съвсем не е безпроблемна. Само за последните две години централата е извършила многократни нарушения на екологичното законодателство. Една част от тях са, че доскоро работеше без разрешително за депото за отпадъци, в края на 2017 г. изхвърли нерегламентирано води от производствената дейност в р. Джерман, а през 2018 г. надхвърли разрешения брой часове за работа без пречиствателни съоръжения.
Крайният срок за обжалване на разрешителното за горене на отпадъци изтича на 30 април. Всеки гражданин би могъл да се включи в процеса, ако желае да оспори това решение на Изпълнителната агенция по околна среда. Пишете ни на info@zazemiata.org, ако искате да се включите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/04/TEC-BOBOV-DOL-avgust-2018-scaled.jpg19202560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-04-23 18:20:392024-08-19 17:21:55Тихомълком временното разрешително за изгаряне на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“ се превърна в постоянно
Събитието беше организирано от Институт по енергиен мениджмънт с много балансиран и интелигентен подход в подбора на лекторите и участниците, целящ представяне на различни гледни точки за развитието на енергийния сектор в България и Европа.
Заместник министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на Eurelectric (Cristian Ruby) и Euracoal (Brian Ricketts), представители на профсъюзите, учени, енергийни експерти, бивши енергийни началници, НПО експерти, български и чуждестранни бизнес представители, бяха само част от участниците в конференцията.
Преди началото на дискусията участниците бяха посрещнати от протест , организиран от синдикатите пред залата. Техен лидер с мегафон информираше протестиращите работници, че
„Зелените“ са организирали конференция,
на която ще искат затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2, но вътре има и наши хора които ще ни защитят работните места“.
Всъщност ИЕМ е уважаван институт с качествени анализи, но никой не би ги заподозрял че са „Зелени“.
По време на дискусиите през двата дни в залата чухме
още много клишета и митове за некомпетентните природозащитници,
които не разбират от енергетика и искат бързо затваряне на въглищната индустрия без да мислят за заетите в сектора. Ехидни подмятания от учени и бивши енергийни началници че „зелените“ не разбират важността на въглищата и надценяват ВЕИ, патетични речи от синдикалисти как щели да защитят работните места с всякакви средства.
Тези реакции напомняха на движението на лудитите в Англия, през 19 век те чупят тъкачните станове във фабриките в опит да запазят работните си места .Но не успяват да спрат индустриалната революция.
Енергийният преход се случва в цял свят с нас или без нас,
въпросът е да опитаме да минимизираме негативните последици и да увеличим предимствата му за нашата икономика и по-чиста околна среда.
Чухме от зам.министър Станков че след разговор със синдикатите министерството на енергетиката решило да не участва на среща в Брюксел (8-9 април) на Платформата за въгледобивните региони в преход, защото нямало още предвидено финансиране. Участието на такива срещи е много важно, всяка страна отива с предварителен план как смята да преструктурира икономиката на тези региони, в какъв период, какъв бюджет и е необходим. Едва след такава предварителна подготовка ЕК планира и съответния бюджет.
По тази причина на срещата са участвали представители на правителствата от Гърция, Румъния, Чехия, Полша , Словакия и други страни.
Странно е, че от министерството на енергетиката освен със синдикатите не са се консултирали със самите общини , можеше Перник, Бобовдол , Гълъбово, Стара Загора да имат идеи за енергийния преход и икономическото развитие на своите региони.
Изводите от тази конференция са много важни за продължаване на усилията на природозащитните организации като „За Земята“, WWF България и други, които от години
работят за осъществяване на справедлив енергиен преход в страната.
Оказа се, че въпреки нашите усилия да предлагаме доклади и анализи с конкретни мерки, отново се налага да опровергаваме митове че „зелените“ НПО са чужди агенти, които искат незабавно затваряне на въглищните ТЕЦ-ове и мини.
Всъщност единствените които говорят за бързото им затваряне са представителите на лобито за продължаване на кражбата от държавния бюджет чрез корупционния гьол „строеж“ на АЕЦ Белене.
Ние организирахме срещи, дискусии, кръгли маси, с представители на министерства, бизнеса, профсъюзите, общини, учени, енергийни експерти. По време на тези събития посочихме основните си очаквания от справедливия енергиен преход- създаване на план от правителството за постепенно излизане от зависимостта от изкопаеми горива като се държи сметка за социалните последици и се ангажират всички заинтересовани страни.
Вече над 10 години
битува и митът за „лошия Брюксел“,
който пречи на нашето икономическо развитие и ни затваря централите. Всъщност години наред наблюдаваме бягство от отговорност и изпълнение на задълженията от нашите управници.Сковани от ниския си хоризонт – само до следващите избори и страх да не бъдат свалени от синдикални протести, нашите политици предпочитат да не предприемат никакви мерки, да не водят активни преговори в Брюксел, за да привлекат европейски средства за енергиен преход и да се осмелят да поемат отговорност за осъществяването му. Всъщност протестиращите пред залата работници нямат никаква вина за манипулациите на които са подложени, нормално е да се чувстват несигурни за работните си места . Все по-нарастващото напрежение сред заетите във въглищния сектор
идва от бездействието на управниците, от липсата на ясен план
и времеви график за намаляване зависимостта от въглищата в България, не от „лошите НПО“. От години се говори че въглищата нямат бъдеще и ще бъдат затворени централите, но нищо не се предприема за плавния преход. В резултат се стига до „модела“ Бобовдол- затваряне на мината и освобождаване на работниците в рамките на няколко месеца.
От изкуственото противопоставяне и създаване на фалшиви вражески образи на бизнеса -„чорбаджии изедници“, НПО-„чужди агенти“ и синдикатите- „мафиоти“ всъщност печели единствено администрацията , която си отвоюва още време да бездейства и да отложи решаването на проблемите в енергетиката за следващите управници.
Природозащитните НПО ще продължаваме с усилията да работим заедно с изкуствено натрапваните ни за врагове, бизнес, синдикати, общини и да представим пред администрацията общи искания за постигането на справедлив енергиен преход в България. Вече има много добри примери в ЕС за осъществяване на такъв преход. Задължително управниците трябва да преустановят практиката в енергетиката решенията да се вземат „на тъмно“, както и държавата да обслужва частни интереси в енергийния сектор.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/04/TT_SZ_1.jpg9601280violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-04-18 13:28:072019-04-18 16:30:56Енергийна конференция в Стара Загора — между митовете и реалността
Нов доклад на екологично сдружение „За Земята“ търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.
Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.
Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.
Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.
От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/03/Screenshot-2019-03-28-12.36.27.png7341588violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-03-28 13:12:142024-08-19 15:39:00Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?
Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.
Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.
Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.
Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“
Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.
Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища). Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.
При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.
Пълният доклад прочетете тук (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/03/Sociologichesko-prouchvane-otoplenie-2.jpg10432469violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-03-19 14:40:492019-04-22 16:44:3791% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи
Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора. След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през 2013 г.
Необходимо е да припомним, че TEPCO (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.
Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.
Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.
Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.
В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.
Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.
Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.
Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи: – Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения. – Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора. – Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.
Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.
От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.
От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.
Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.
Рисковете
Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.
Въглищата нямат бъдеще
Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.
Решенията
– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна
– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.
– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .
– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.
– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.
Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.
– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.
– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.
Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/20180929_105407-scaled.jpg19202560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-02-06 19:14:262019-05-06 19:22:09Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България
Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.
С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток“ през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.
В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,
много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват
и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.
Предлаганите обезщетения са твърде ниски,
за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.
Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.
Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,
нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.
Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:
“Мини Марица-изток” не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
„пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.
Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в
участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”
в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.
За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е
необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.
Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.
2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения
за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.
На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката
с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.
*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.
**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/20180929_105426-1-scaled.jpg19202560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-01-30 11:50:022024-08-19 17:21:34Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?
Анализ на Тодор Тодоров,
координатор „Енергия и климат“
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния
сектор, да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да
поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата,
въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство.
Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а
много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми
при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха. Примерът от тази година със затварянето на
последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се
прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика, държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.
Наясно сме, че от въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи.
Рисковете
Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните
реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа.
Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени
работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на
решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в най-
скоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени
промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.
Въглищата нямат бъдеще
Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на
климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на
България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е
да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните
власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.
Решенията – реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна
– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в
средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор .
– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи
енергийни носители като въглищата.
-Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е
разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано
последователно, защото просто не е вярно.
– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на
справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.
Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат
затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на
екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.
– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.
– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
– Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата
предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/photo-1529573720866-e838d13a695b.jpeg8101002violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-01-29 15:07:572019-01-29 15:17:56Справедлив енергиен преход: Възможности и рискове за България
Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].
„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.
Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3 при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.
Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.
Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/Maritza-Iztok-2.jpg8091080violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-01-23 18:42:212022-01-20 18:36:05„Грийнпийс“-България и „За Земята“ обжалват дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще
Разказ от посещение до Силезия, декември 2018 г., автор: Тодор Тодоров, ЕС За Земята
В началото на декември в рамките на проект EUKI, като координатор на проекта за България, заведох българска група в полския въглищен район Силезия за обмяна на опит. Участници в групата бяха представители на двата профсъюза КНСБ и КТ Подкрепа, кметът на гр. Бобов дол, г-жа Величкова, и началник на отдела за евро програми в Община Бобов дол.
Програмата беше много разнообразна и полезна за всички участници. Г-жа Величкова имаше реч на съпътстващо събитие по време на 24 годишна конференция на ООН за климата в Катовице. Тя постави много ясно проблемите на зависимите от въглищната индустрия общини, възникващи след закриването на мините, давали поминък от десетилетия на хората от региона. Подчерта необходимостта от спешно финансиране, насочено конкретно за прехода на въглищните региони към по-разнообразно икономическо развитие, с възможности за заетост на освободените бивши миньори.
Групата имаше среща в Катовице с господин Piotr Brozek, представител на воеводството в Силезия. Той разказа за щетите, причинени от въгледобивната промишленост и потенциала за развитие на региона извън въглищната индустрия в посока нисковъглеродна икономика. В Централния минен институт в Катовице (https://www.gig.eu/en) заместник-директорът, инж. Jan Bondaruk, в презентацията си акцентира, че голяма част от научната работа на института е насочена към темите за енергийна ефективност, опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Определено института се готви за края на въглищната индустрия.
За всички участници от България много емоционална и интересна беше срещата в мина Makoszowy. Председателят на профсъюза на миньорите Andrzej Chwiluk, който е и член на Европейския икономически и социален комитет, разказа, че преди две години е имало споразумение между полското правителство, ръководството на мината и профсъюзите тази мина да бъде преструктурирана и да продължи да работи. След идването на власт на новото правителство, управляващите обявяват мината в ликвидация и я закриват. Според синдикалния лидер и неговите заместници Jerzy Hubka и Piotr Promny в закриването на мината липсва икономическа логика и правителството незаконно не е спазило споразумението, подписано от предшествениците си. В плановете на правителството е закриването на още 9 въглищни мини.
Разказаха ни как предишният полски премиер Беата Шидло преди две години е пристигнала в мината и на площада пред входа е заявила, че има бъдеще за работниците в нея и че тя ще продължи да работи.
Този пример веднага ми напомни за бодрите заявления на българския министър на енергетиката Т. Петкова пред протестиращите енергетици от Марица Изток, когато тя им заяви че няма да има съкратени работници. Обещание , което няма как да бъде изпълнено.
Срещите ни във „въглищния“ град Катовице продължиха с посещение в научно-технологичния бизнес парк „Евро-Центрум“ (http://pnt.euro-centrum.com.pl/), създаден през 2008 г. с помощта на европейски средства от Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Главните разработки на центъра са в областта на енергийната ефективност на сградите и нови ВЕИ технологии. С голяма гордост домакините ни показаха своя Център за тестване на модерни технологии за отопление и соларни системи, оборудван със соларен симулатор (т.нар. „изкуствено слънце“) за изследване на качеството и дълготрайността на слънчевите колектори. С европейски средства през 2013 година е завършена пасивна сграда, която печели наградата на Европейската комисия за „Зелена сграда на 2013 г.“ за най-енергоспестяваща сграда. Досега групата Евро-Център е възстановила над 6 хектара изоставени индустриални обекти, изградила е 5 нови обекта и модернизира още 10 такива, като по този начин осигурява офиси на над 100 компании със съответните работни места. Явно и тук се мисли с перспектива за намаляване на зависимостта от въглищата.
Следващата спирка от нашата обиколка в Силезия беше в градчето Imielin (http://www.imielin.pl/). Там срещата ни беше в общината с кмета на града, председателя на общинския съвет , членове на съвета и активни граждани. Интересен факт е, че кметът на града, г-н Jan Chwiędacz, е преизбиран вече 21 години на този пост от съгражданите си, включително на последните местни избори през октомври 2018 г.
Кметът и общинарите ни запознаха с безсилието на гражданите и на местните власти да се противопоставят на разширяването на намиращата се наблизо държавна въглищна мина Ziemowit. Градчето има над 9000 жители, само 200 от тях работят в мината. През 80-те години в мината са работили над 1800 души. Повечето жители са заети в добре работещи малки фирми, които не са свързани с въглищата. Работата на мината напуква и унищожава къщите им, замърсява водата и околната им среда. Гражданите и кметът са протестирали неведнъж пред централните власти, пишат жалби, водят дела срещу решението за разширяване концесията на мината. Твърдят, че няма икономическа логика в това разширяване, защото въглищата са некачествени и все по надълбоко трябва да се добиват. Но засега нямат никакъв успех в този свой стремеж да запазят домовете и града си. Въпреки че над 70% от населението е против разширяването на мината, правителството е дало концесия за това.
Изводи
За пръв път в 24 годишната история на конференциите на ООН, посветени на климатичните промени, български кмет имаше изказване и възможност да постави проблемите на местната власт пред такава висока трибуна. Г-жа Величкова, кмет на Бобов дол, се справи отлично с тази задача.
Срещите в област Силезия и с кмета на Imielin, могат да бъдат много полезни на Бобов дол за участие в съвместни инициативи за европейско финансиране на въглищните региони в преход.
В Полша видяхме различни примери за реакция към въглищната индустрия от централната власт, бизнеса, местни власти и граждани. Ясно е, че има противопоставяне на различни интереси, свързани с бъдещето на въглищата.
Оказа се, че и там любим похват на политиците е да разделят и противопоставят хората по темата за бъдещето на въглищната индустрия.
Направи ми впечатление, че въпреки твърдите декларации на полското правителство в подкрепа на тази индустрия, управляващите в Полша от години не пропускат нито една възможност да използват европейски фондове и програми за развитие на регионите извън въглищата, рекултивация на земите, за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ технологиите.
Може би българските управници трябва да се интересуват и от този полски опит, а не само от борбата за повече свободни емисии за въглищните централи.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/da521de0ec.jpg600572perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2019-01-02 01:55:192019-01-28 01:58:43Полша – има ли развитие след въглищата?
Емил Мирчев, който от десетилетия е обработва семейната си земя в Алдомировци, заведе дело срещу „Минна компания“ ЕООД. Целта му е да бъде преразгледано разрешението за концесия за открит въгледобив, дадено от Министерски съвет.[1]
Мината трябва да захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в района. И топлоелектроцентралата, и мината, се свързват с името на бизнесмена Христо Ковачки.
Като компенсация община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен пропуснати бизнес възможности, унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, няколко ключови инвестиции по европроекти се обезсмисля. Става дума за ремонт на шосето за 66 хил. лева и атракцион за над 372 хил. лева. Мината с диаметър 2 км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Барлоджиста и Радуловци. Построяването ѝ ще унищожи и две предпочитани от любителите на водните спортове езера — тези в Братушково и Радуловци.
„Ние сме против мината, защото отварянето ѝ сериозно ще навреди на качеството на живот в най-малко три села в региона. Мината е близо до водосборния район и съществува реална опасност да се замърси. Също така, тежкото транспортно оборудване до и от мината ще разруши чисто новата инфраструктура. Минното дело ще сложи край на селското стопанство, което е много важни за хората тук. Нашата плодородна земя струва много повече за нас и нашите деца, отколкото за парите, които ще ни платят като компенсация.“, казва Емил Мирчев.
Желанието на повечето хора от района е за спиране на мината. Мирчев обаче е единственият, който успява да подаде жалба в законовия срок. Със старта на делото, градът също се включва с протести и петиция, подписана от самия кмет. Мирчев получава правна помощ от коалицията „За Земята — достъп до правосъдие”[2] и адвокатите от природозащитната организация ClientEarth в подготовката.
Адвокатът на ClientEarth Доминик Дойл заяви: „Европа се отдалечава от въглищата и няма оправдание за тази мина, която ще е отворена 30 години. Ако погледнем напред, можем да видим, че инвестицията с толкова опустошаващо въздействие върху околните райони и хиляди хора, е изключително късогледа.“
Според кмета три компании са на път да отворят съоръжения там. Всички те — и свързаните с тях възможности за работа — биха могли да бъдат отблъснати, ако се отвори мината и регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.
Мирчев добавя: „Бях в мината Бели брег в съседната община — там картината е страшна. В миналото там отчуждавали, за да направят мина. Не искам тази съдба за моята земя.“
Концесията е за 30 години, въпреки перспективите за излизане от въглищната енергетика за цяла Европа и сериозните предупреждения на международните експерти по въпросите на климата, че използването на замърсяващите горива трябва да бъде прекратено след 2030 г.
Генади Кодарев от „За Земята — достъп до правосъдие” заяви: „Това е знаков случай и съдбата на хората в района зависи от резултата. Мината не само ще унищожи плодородна земя, която хората обработват от години, но и заплашва здравето им. Енергийното развитие трябва да бъде чисто и устойчиво. Няма никакво бъдеще в въглищата и това прави тази мина наистина разрушителна. Тя отнема от времето, което трябва да се използва за изграждане на справедлив преход отвъд въглищата. Вместо това, мината съсипва природата и прехраната на хората“, заключва той.
[1] Разрешение от Министерски съвет
[2]„За Земята — достъп до правосъдие“ e oрганизация, която се състои от „За Земята“ и „Грийнпийс — България“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2018-12-15 16:33:542020-06-15 21:27:28Мина, свързана с Ковачки, ще унищожи три села в Сливнишко, местен фермер стартира съдебен процес, за да я спре
След десетки години лутане между корупционни схеми за източване на бюджета (2,389 млрд. лева до 2017 г.) и лъжливи обещания за намерен стратегически инвеститор политици и ядрени лобисти, проводници на чужди интереси, продължават да търсят начин да прехвърлят нови над 20 млрд. лева разходи за строежа на АЕЦ Белене върху българските данъкоплатци. Почти пълния контрол върху националните медии, както и наличието на малко независими медии помага на про ядреното лоби да използва митове за манипулация на общественото мнение. Например мита че ядрената енергия е евтина, безопасна и чиста, или че АЕЦ Белене би осигурила по-голяма енергийна независимост на страната.
Коментар от За Земята върху позицията на българското правителство за 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата
В началото на декември в Катовице ще се проведе 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Основната цел на тази среща е да се приемат правилата на Споразумението от Париж.
Позицията на българското правителство се характеризира с липса на визия за бъдещето и нисък хоризонт на предприетите действия. Отново в основата на предлаганите мерки е мисълта за скорошните избори и опасността тези политици да не бъдат преизбрани ако се решат на непопулярни, но носещи устойчиви резултати в бъдеще действия. Вече над 10 години правителствата в България нямат собствена позиция по климатичните политики, отчитаща спецификите на социално-икономическото развитие на страната както и реалните ефекти върху околната среда. Нашите управници следват сляпо позицията на Полша и се крият зад аргументите на полското правителство.
Българското правителство официално заявява „Не може и не трябва да се очаква, че сам ЕС може да се справи с глобалния проблем изменение на климата.Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.“ Това становище се споделя и от българския президент, който ще бъде официалния водач на делегацията в Катовице. Българските управляващи показват пълно неразбиране на реалната ситуация с климатичните политики в България. Не намират най-добрите решения, подходящи не само за справяне с проблема, а даващи възможности за развитие и модернизиране на българската индустрия.
Тази позиция на правителството беше приета в обстановка на протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2.Протестите бяха организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа, в защита на работните места на хората. За съжаление правителството предпочете да излъже за пореден път работниците, че ще запази въглищните мини и ТЕЦ-ове, както и работните места на хората, вместо да обяви програма за справедлив енергиен преход с ясни срокове за намаляване зависимостта от въглища. Управниците трябва да работят заедно със синдикатите, бизнеса, общините, НПО, за намиране на най-добрите решения за социални и икономически реформи на национално и регионално ниво, вместо да ги залъгват с неизпълними обещания, лишени от икономическа логика.Неизбежно е съкращаването на работници и намаляването на търсенето на въглища, но може да се предвидят програми за алтернативна заетост на хората, както и варианти за икономическо развитие на регионите, които да намалят социалната цена на прехода.
През последните години нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти, за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева. Няма вариант, при който тази държавна помощ да продължи без извършване на радикалани реформи в сектора.
Бодрото рапортуване на министрите на околната среда Н. Димов и енергетиката Т. Петкова пред протестиращите че „ще защитят работниците“ във въглищната индустрия нямат никаква стойност, защото зад тях не стои правителствена програма, стратегия за извършване на справедлив енергиен преход. Идеята да се обещава на всички всичко ще доведе само до повишаване на социалното напрежение и несигурност относно бъдещето на въглищата в България.
Особено неприятно впечатление прави антиевропейското говорене на българските политици по темата за климатични политики и реформите в сектор енергетика. Всички необходими и неотложни промени, свързани с чистата околна среда, качеството на живот и здравето на хората се представят като „натиск от Брюксел“. Много жалко е че това не са приоритети на нашите политици, защото се отнасят до българските граждани. Същевременно продължава държавната подкрепа за частни интереси в енергетиката и за енергийните олигарси.
Време е за истински реформи и решения след обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат постигнати най-добрите резултати, с отчитане на специфичните за България обстоятелства.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/386902b62d.jpg600800perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-12-03 02:07:232019-01-28 02:08:48Отново бягство от отговорност и отлагане на неотложните решения
През септември българският евродепутат Светослав Малинов внесе два въпроса пред Европейската комисия (ЕК): относно законността на решението на правителството да рестартира АЕЦ Белене и относно новите изисквания за безопасност на АЕЦ след аварията във Фукушима през 2011 г. В работата по формулирането на въпросите участваха и експерти от За Земята.
Най-важното от този отговор е, че „…възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом.“ Това означава че всички процедури трябва да започнат отново. (вижте текста на Договора за Евратом тук: https://www.consilium.europa.eu/media/29775/qc0115106enn.pdf)
Според нас ще са необходими между 5-8 години за изпълнението на всички изисквания. Ако правителството намери стратегически инвеститор, той ще трябва да инвестира в проект, който няма одобрението на ЕК. Важно е да се знае и че всеки инвеститор подлежи на проучване от ЕК (член 46 от Евратом), а за всеки инвеститор извън ЕС, Съветът взема решение с единодушие във връзка с: б) участие на трета държава (извън ЕС), международна организация или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие (член 47). Ориентацията на управляващите към китайски, корейски и руски инвеститори автоматично попада под условията на чл.47.
Това е удар по амбициите на ядрената мафия да продължи кражбите от българските граждани за „строеж“ на АЕЦ Белене, но все още не означава, че корупцията е победена. Широко рекламираният наскоро правителствен план за процедура в 9 етапа, с която да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, става напълно безполезен при този отговор на ЕК.
След тази реакция на ЕК е време за лидерски решения от управляващите. Дали ще подкрепят продължаване на кражбите на ядрената мафия от корупционния гьол АЕЦ Белене, или ще вземат държавническо решение за окончателно затваряне на станалия нарицателен за ограбването на българските граждани проект. Налага се да им напомним, че е време е да търсят решения за продажба на купеното оборудване и преобразуване на площадката в Белене за неядрено развитие.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/79a1cb6012.jpg600800perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-11-27 02:09:052019-01-28 02:12:09Европейската комисия върна АЕЦ Белене на изходна позиция
Историческа първа среща на тема „Справедлив енергиен преход“ събра политици, кметове, синдикати, учени и неправителствени организации в София
От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които предстоят и да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.
Но кръглата маса „Справедлив енергиен преход“ * проведена в Представителството на ЕК в София дава началото на нова тенденция.
Природозащитните организации „За Земята“ и WWF България я инициираха и организираха със съвместните усилия на синдикатите-КТ „Подкрепа“и КНСБ, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България.
Амбицията за осигуряване на справедлив енергиен преход събра 79 представители от 49 институции, общини, бизнеси, синдикати и неправителствени организации в залата на Европейската комисия и Европейския парламент в София.
Това е стъпка напред в събирането на хора и организации с различни възгледи относно развитието на енергийния сектор.
Ключовите говорители от BusinessEurope – Леон де Граф и Европейския институт на профсъюзите-Бела Галгочи представиха европейските перспективи на бизнеса и синдикатите за справедлив преход по време на първата част от събитието.
Повечето от участниците споделят мнението че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Дискусиите на кръглата маса доказаха че години наред беше създавана изкуствена представа за непреодолими противоречия между бизнеса, синдикатите, общините и екологичните НПО по проблемите на справедливия енергиен преход.
„Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят „, каза Тодор Тодоров, координатор на направление Климат и енергетика в екологично сдружение “ За Земята „, част от международната мрежа CEE Bankwatch , Той добави, че търсенето на по-добро качество на живот, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“.
Георги Стефанов, главен експерт по климат и енергетика във WWF България, представи конкретни резултати от първото проучване за създаване на план за справедлив преход. Изследването, извършено за региона на Югозападна България, включва актуални данни, подробен анализ на сегашното икономическо състояние и няколко сценария с препоръки за бъдещето на региона. Стефанов също така посочи: „Трябва да преодолеем възможни предизвикателства като процесите на социално изключване и миграция. Това означава, че трябва да идентифицираме алтернативни компании, които ще инвестират в региона. Решенията, взети относно прехода от въглища, трябва също така да включват финансова рамка и да дават решения за всички нерешени проблеми „.
WWF и За Земята се съгласиха, че присъствието на толкова значими институции и организации на кръглата маса потвърждава, че това е правилната стъпка и че темата е достатъчно важна, за да обедини усилията на участниците в търсене на общи решения. Техните усилия ще осигурят на българските институции компетентни експерти и съюзници, за по-активна работа за справедлив енергиен преход , както и за получаване на повече обществена подкрепа при вземането на някои трудни решения.
Според „За Земята“ основата за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен,запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
Вече видяхме последствията от липсата на планиране на справедлив преход: през юни 400 души, работещи в мина „ Бобов дол“ загубиха работата си, поради закриването на мината. Въпреки че регионът е изцяло зависим от въглищата, местните власти са оставени сами, със собствени средства да се справят с произтичащото от това социално напрежение, безработица и обезлюдяване.
„Мината е единственият източник на поминък не само в нашата община, но и в целия регион. Ние се нуждаем от нови инвеститори, които ще заменят затворените мини. В момента търся инвеститори в Гърция, но очевидно само моите усилия не са достатъчни . “ каза кметът на Бобов дол, госпожа Елза Величкова.
Справедливият преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и част от възможностите за подобряване и устойчиво икономическо развитие на България. Атанаска Николова, министър на околната среда и водите, очерта по-голяма картина, подчертавайки, че изменението на климата представлява реална опасност за човешкия живот и здраве, и за развитието на икономиката.
„Няма съмнение, че преходът в Бобов дол е всичко друго, но не и справедлив“, посочи Бела Гългочи от Европейския синдикален институт. „Проблемът е изборът на частния собственик на ТЕЦ“ Бобов дол от правителството“, каза Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда Подкрепа. „Преходът в Бобов дол очевидно е несправедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това да се случи отново „, добави Огнян Атанасов, национален секретар по безопасност и здраве при работа в Конфедерация на независимите синдикати на България.
Леон де Грааф, съветник по въпросите на околната среда и климата в Business Europe, заяви, че европейския бизнес напълно подкрепя Парижкото споразумение за климата и отново подчерта важността на справедливия енергиен преход: „Справедливият енергиен преход е възможен само ако всички участници работят заедно“.
Най-ценният аспект от срещата показа, че може да се постигне конструктивен диалог сред представителите на различни заинтересовани страни с много различни приоритети. За участниците това беше стъпка към по-широко сътрудничество и вземане на решения. „Започнахме задълбочена и честна дискусия по въпросите на справедливия енергиен преход“, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт и модератор на дискусията. „Събитието не само беше напълно подготвено от двете организации, но направиха всичко възможно да привлекат топ експерти, представящи различни гледни точки по тема, която е много“ гореща „като цяло на европейско ниво, но изключително чувствителна и важна за България. Заседателната зала не само беше пълна с хора, но и се изпълни със сериозен дебат – и това беше добре оценено от всички участници, независимо от различията в мненията им. Събитието се превърна едновременно в много навременно и съсредоточено върху актуален въпрос, който със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието през следващите години поради огромните си икономически и социални последици в България. И това прави подкрепата на За Земята и WWF още по-ценна. “
Славчо Нейков заключи, че има голяма несигурност относно бъдещето на въглищата в България, което създава напрежение на регионално и национално ниво. Правителството все още не е споделило какво следва, в краткосрочен и средносрочен план. Нейков вярва, че участниците споделят обща представа за ясна рамка със социални и икономически реформи за справедлив преход на национално и регионално ниво.
Като общ резултат и по-нататъшна стъпка, организаторите и техните партньори се съгласиха, че модераторът ще подготви документ, който да съпоставя заключенията на кръглата маса и препоръките за това как този установен диалог трябва да продължи в краткосрочен план. Този документ ще бъде споделен в широк мащаб със съответните лица, отговорни за вземането на решения в България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/0489c35417.jpg600900perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-11-12 02:16:052019-01-28 02:17:36Историческа първа среща на тема „Справедлив енергиен преход“
От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ в Белене, без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен , технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран на два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018г. отново с решения на правителството се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора атомна централа.
Опитите за възобновяването на проекта за строеж на АЕЦ Белене го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика. В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет, един от тях дори се представяше за цар.
Междувременно красавицата погрозня и постепенно се превърна в корупционен гьол, но запази своята притегателна сила за организираната престъпна група която продължава да източва държавния бюджет поради пълната липса на търсене отговорност от държавните институции отговарящи за борбата с корупцията по високите етажи на властта. През последните 15 години бяха откраднати от бюджета над 2,5 милиарда лева за поддържане на илюзията че проектът за строеж на АЕЦ Белене е жизнен, в тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева над 1 милиард лева за незаконно поръчано оборудване, без наличие на окончателен договор. За загубата и на този милиард се оказа че никой не носи отговорност , отговорни няма, виновни също. Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.
Примерът с проекта за „строеж“ на АЕЦ Белене е типичен за задържане на промените в енергийната политика на българските правителства вече 30 години. Във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години АЕЦ Белене присъства и задържа отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Не позволява даване приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия. Години наред българската енергетика е в плен на политически игри, корупционни схеми, незаконно финансиране на политически партии и липса на устойчив план за развитие. Съзнателно поддържания хаос, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения доведе до засилване на чувството на несигурност в обществото. Лансира се погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ. Поддържа се постоянно напрежение дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места, дали ще има повишаване на цената на електроенергията.
През юни 2018 правителството и парламента излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на спящата, повехнала красавица АЕЦ Белене. Обществото справедливо реагира с масови протести пред сградите на Парламента и министерски съвет. По стара традиция при антиядрени протести, нашите управници се връщат към традиционния си подход в енергетиката, пълна тишина и липса на прозрачност, водене на преговори и договорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес е пагубен за развитието на страната ни, именно така бяха откраднати досега тези над 2,5 милиарда лева. При липса на развитие и информация по бъдещето на този проект, обществената енергия се губи и протестите секват.
На 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва в себе си 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор , който да е готов да инвестира 10 милиарда евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток. Така правителството осигурява още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи” , „доклади”, „оценки”, на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което дадохме над 1 милиард лева, но то е само 10 % от необходимото за окончателен строеж… Управниците си осигуряват и спокойствие от антиядрени протести до периода след местните избори. Но това е поредното погрешно и скъпо струващо правителствено решение по темата АЕЦ Белене.
За съжаление общата картина в енергийния сектор не се е променила, не само ядрената енергетика е в криза. Енергетиката в България е изцяло централизирана, управлява се от правителството чрез БЕХ АД. Управниците ни продължават да се опитват да решават проблемите в отделните сектори на парче, без ясна стратегия с приоритети за години напред без значение кой е на власт.
От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които предстоят и да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. Правят се неадекватни обещания от министъра на енергетиката в страната, пред профсъюзи , миньори, общини, по отношение на „запазване на въглищната индустрия като гръбнак на българската икономика“, „запазване на хилядите работни места“, на обществото се обещава „евтин ток“. Същевременно правителството официално подкрепя и европейските политики за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ, за сметка на намаляване дела на въглищата. Няма как още дълго да продължи държавната подкрепа за частни интереси на енергийни олигарси във въглищната индустрия, да им се позволява да работят в нарушение на екологичните норми, замърсявайки околната среда и застрашавайки живота и здравето на хората, да им се плащат огромни суми за т.нар. студен резерв.
Същевременно нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти , за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева.
Отношението на управляващите към развитието на ВЕИ продължава да бъде враждебно. Дават се лъжливи данни на ЕК че страната ни е изпълнила и надминала заложените в стратегията Европа 2020 нива на използвани ВЕИ от 16%, като в официалните данни които сме изпратили за ВЕИ се считат и изгорените дърва за отопление. От години в анализи на За Земята, както и на различни енергийни и икономически експерти се акцентира на официални данни, че разполагаемите мощности за производство на енергия в България са много повече, отколкото са ни необходими. Неслучайно преди няколко години през пролетта се оформиха драми кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство. През 2013 година беше принудително намалено производството на енергия с 40% от всички производители за известен период от време.
Решението на проблемите в енергийния сектор би могло да бъде преди всичко прекратяване на решенията, вземани на тъмно и на парче , за решаване на единични проблеми. Повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност , ВЕИ за отделните домакинства, и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примера с мините в Бобовдол и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци.
Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене . Би могла да се използва като икономическа зона която да обхваща Свищов ,Белене , Никопол. Има възможност да се използва модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса в неравномерното развитие между Северна и Южна България .
За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.
За съжаление решението на министерски съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлагат в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.
Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).
Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ „Козлодуй“.
2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.
Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:
а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.
3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.
Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.
Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за „Брикел“ ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.
Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:
1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/c2146cff50.jpg600400perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-11-06 02:17:532019-01-28 02:19:33Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“
Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.
Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“ Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.
„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/12/Screenshot-2019-12-09-19.52.23.png6761120violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2018-10-04 20:27:372019-12-09 20:31:05Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци
Българска група, водена от координатора на EUKI проекта за България Тодор Тодоров, която включва представители на Община Бобовдол, синдикатите КНСБ и Подкрепа, НПО и граждански активисти, посети Северозападна Чехия – традиционен въглищен регион от векове.
Целта на тази опознавателна обиколка беше да се запознаят българските участници с опита на чешките институции, общини и профсъюзи, които с общи усилия извършват рекултивация на въглищните райони и търсят пътища за алтернативно развитие на местната икономика.
Уверихме се, че Чехия е с 30 годишен опит в процеса на закриване на въглищни мини. Процесът е планиран още в началото на 1990- те години с ясно разпределение на задължения и разходи.
Животът на мините е ограничен от екологични граници, а не от запасите въглища.
В държавното предприятие за рекултивация на мините (Combined Fuel Usti) ни показаха как се справят с ликвидирането на последиците от минните дейности в областта. Заведоха ни до красиви езера – бивши мини, превърнати сега в туристическа атракция и плажове за хората. Голям интерес сред нашите синдикалисти, както и в цялата ни група предизвика и друга основна дейност на това предприятие.
Представянето на управление и администрирането на средствата за обезщетения, чието предоставяне е резултат от общозадължителни правни разпоредби и специални разпоредби в областта на минното дело, за бившите служители в минното дело, включително и за уреждане на тяхното изплащане.
При срещите с кметове на общини и представители на общински съвети се уверихме че те търсят възможности за алтернативно развитие на въглищния регион. Впечатляваща беше обиколката ни по пътя на минния туризъм в град Крупка, както и в местния минен музей. Разбрахме за амбициозната програма за алтернативно икономическо развитие на град Литвинов, лично от амбициозния и енергичен кмет, г-жа Блахова.
За съжаление в България общините са с изключително ограничени възможности да предлагат и провеждат алтернативни политики във въглищните райони. Но създадените контакти по време на това пътуване може да създаде възможности за бъдещи общински сътрудничества, както в решаването на проблемите с въгледобива, така и в сферата културния обмен, инвестициите и др. Много силно впечатление ни направи желанието на всички институции да участват и да помагат за решаването на проблема с последствията от въгледобива и постигането на устойчива жизнена среда за жителите на региона.
Нашите синдикалисти имаха специална среща в Прага с представител на ръководството на чешките профсъюзи на енергетиците – Карел Клусак. Той представи позицията на чешките им колеги за неизбежността на енергийния преход и задължителното полагане на усилия за справедлив преход за засегнатите от него региони и хора.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/38416b1373.jpg600900perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-07-27 02:32:132024-08-19 17:20:19Добри практики в чешки въглищни райони по темата справедлив преход и енергийна трансформация
Този кратък анализ не е предназначен за привържениците на АЕЦ Белене от всички цветове, нито за държавните чиновници, зомбирани от великата идея да я построят. Надяваме се да го прочетат здравомислещите хора, още веднъж да се уверят в безсмислието на този многомилиарден проект и в последна сметка да го спрат.
От апологетите на АЕЦ Белене често може да се чуе, че още преди няколко години сме можели да я завършим и тогава, както пееше Богдана Карадочева – ще започне такъв живот… От инженерна гледна точка това, разбира се, не би било възможно, след като при прекратяване на проекта през март 2012 год. все оше техническият проект не е утвърден, няма договор за изграждане, няма стратегически инвеститор, няма финансиране, няма нищо.
Все пак, какво би станало ако проектът не беше прекратен?
Да предположим, че към средата на 2012 год. техническият проект на АЕЦ Белене бе утвърден и държавата бе започнала изграждането. Ако по някакво чудо бе създадена перфектна организация за строителство, бяха намерени кредити за около 20 млрд лв на разумна цена, ако изграждането бе станало без забавяне, ако бе осигурен персонал за централата и тя бе подсъединена към мрежата … и много други ако … хипотетично първият блок на АЕЦ Белене може би щеше вече да е завършен?
Първият въпрос е щеше ли да има пазар за електроенергията от Белене?
Преглед на страницата на ЕСО показва, че от началото на годината до 12 март електропроизводството е спаднало с 4,8 %, а електропотреблението – с 6,8 % в сравнение със същия период на 2017 год. През миналата седмица например максималният товар в страната е бил само 5286 МВт, а минималният – 3350 МВт.
От началото на година нетният износ е бил средно 424 МВт с големи вариации.
Как се осигурява товарът в страната и износът, като се има в предвид, че без АЕЦ Белене сега имаме инсталирани около 11880 МВт (с един блок на ТЕЦ Варна)?
– АЕЦ Козлодуй генерира постоянно около 2100 МВт;
– Поради постоянните дъждове повечето ВЕЦ (общо 2340 МВт без помпи) постоянно са в работа, понякога осигурявайки над 1600 МВт и общо 8,7 % от производството от началото на годината;
– Останалите ВЕИ (общо 1822 МВт) работят основно в зависимост от времето и са дали 5,4 % от производството от началото на годината;
– Топлофикационните и заводските ТЕЦ дават 400-500 МВт;
– ТЕЦ на въглища (общо 4000 МВт) покриват останалото, като мощността им принудително е ограничена, дори наскоро ТЕЦ Бобовдол спря работа напълно.
Ясно е, че дори през този сезон шансовете АЕЦ Белене да намери пазар за електроенергията си в страната и в региона биха били нулеви.
Вторият въпрос е щеше ли АЕЦ Белене да е конкурентна?
По различни прогнози при пълно натоварване (два блока с общо 2120 МВт, 7970 часа работа годишно и 16,9 млрд кВтч бруто производство годишно) електроенергията от АЕЦ Белене би струвала между 170 и 200 лв/МВтч, а при по-ниско производство – значително повече.
Тази себестойност голяма ли е или много голяма? Както винаги отговорът на въпроса е в сравнението. За тази цел най-добре е да се ползуват публичните данни от Българската Независима Енергийна Борса (БНЕБ). През 2017 год. средната цена на базова електроенергия, търгувана на БНЕБ, ден напред, е била около 80,5 лв/МВтч. Според БАН тя щяла да расте и при умерено развитие през 2020 год. вече щяла да е 114 лв/МВтч.
По разбираеми причини (но неизвестни на науката) обаче, основно поради свитото потребление и излишъкът от мощности, логично се стигна до намаляване на постигнатата цена на базова електроенергия ден напред на БНЕБ (http://www.ibex.bg/bg). Например през първата седмица на март т.г. тя е 63,22 лв/МВтч, през втората – 53,94 лв/МВтч, а през последните 5 дни – 37 лв/МВтч. За 17 март, събота, е постигната немислимата доскоро цена от 24,96 лв/МВтч, а за неделя, 18 март – дори 14,81 лв/МВтч.
Тенденция за намаление се вижда и при цените на върховата и подвърховата електроенергия.
Следователно ако по някакво чудо АЕЦ Белене бе вече построена, при либерализиран пазар, електроенергията й щеше да бъде тотално неконкурентна и непродаваема. Инвестираните общо 22-23 млрд лв щяха да бъдат загубени, нещо повече – централата щеше да генерира годишно милиардни загуби за изплащане на взетите заеми и натрупаните лихви, както и за поддръжката й. Сигурно не е излишно да се каже, че държавата няма откъде да вземе тези пари, освен да вдигне данъците и да отреже разходите за заплати на учители, лекари, полицаи, за пенсии и т.н.
Ех, какъв живот само!
Същата перспектива се очертава, ако АЕЦ Белене бъде завършена в обозримо бъдеще. Последният доклад на ЕСО (http://www.eso.bg/fileObj.php?oid=1088) за периода 2018-2027 год. ясно показва, че без АЕЦ Белене (дори и без ТЕЦ Варна) към 2027 год. потреблението в страната ще е напълно осигурено с възможности за износ между 6,5 и 7,9 млрд кВтч годишно. Дори докладът на БАН отчита (http://www.bas.bg/IR1.pdf, стр. 268), че при реалистично развитие на мощностите и потреблението, вътрешното потребление в страната до 2040 год. ще е задоволено с възможности за огромен износ – 9 млрд кВтч до 2035 година и до 5 млрд кВтч след това извън зимните месеци. Няма обаче никакви гаранции дали другите страни ще имат нужда от толкова ток, като се има в предвид, че през последните години износът намалява и през 2017 год. е бил само 5,52 млрд кВтч.
Това са само част от фактите, които показват, че проектът АЕЦ Белене беше и си остава многомилиардна авантюра, подхранвана от корупционни очаквания и проруски интереси. Внушенията които обилно се сипят за интерес от балканските страни, за „заявка“ за европейско финансиране, за интерес от китайски инвеститори, как БАН била показала, че проектът е жизнеспособен, как нямало губеща АЕЦ, да не изпаднем от клуба на ядрените държави и прочее, не могат да променят този извод.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/01/401afc55dc.jpg587900perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-05-21 02:39:202024-08-19 17:18:55Проф. Георги Касчиев: Ако АЕЦ Белене вече беше построена
Само седмица след като няколко екологични организации, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ обжалваха издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация Сливен“, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) издаде разпореждане за предварително изпълнение на комплексното разрешително. То ще даде право на централата да гори отпадъци, докато трае делото. Съвсем закономерно, макар и в краткия тридневен срок даден по закон, „За Земята – Достъп до правосъдие“ подаде обжалване.
Искането за предварително изпълнение идва от “Топлофикация Сливен” и има за цел да даде право на централата “да използва РДФ от отпадъци като допълнително гориво”, докато тече обжалването на решението за издаване на самото комплексно разрешително. Така на практика централата би могла да започне да гори РДФ (модифицирано гориво, произведено от отпадъци) без да е представила информация за точното съдържание на РДФ горивото.
Не е ясно на какви основания ИАОС е дала разпореждаенто за предварително изпъление, тъй като на представителите на „За Земята – Достъп до правосъдие“ не им беше даден достъп до информацията. Топлоцентралата вече е доказала, че е системен замърсител на въздуха в Сливен. Изгарянето на битови отпадъци и такива от индустрията допълнително ще утежни екологичните показатели в региона и ще застраши здравето на хората и околната среда още повече. Както показват данните бюлетина на самата ИАОС, случаите на замърсяване над нормата са чести — само между 29.01 – 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.
“Изгарянето на отпадъци с неясно съдържание е вредна практика и по друга причина — български общини изостават значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго- и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми”, коментират от “За Земята”.
Жалбата срещу предварителното изпълнение ще бъде разгледана в закрито заседание на съда, като решение се очаква в следващите седмици.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/02/Incinerateur_de_dechets.jpg15362048violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2018-03-13 19:59:192019-12-09 20:01:12“За Земята — Достъп до правосъдие” се опитва да спре изгарянето на отпадъци от “Топлофикация – Сливен”, докато трае делото
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
Групата имаше среща в Катовице с господин Piotr Brozek, представител на воеводството в Силезия. Той разказа за щетите, причинени от въгледобивната промишленост и потенциала за развитие на региона извън въглищната индустрия в посока нисковъглеродна икономика. В Централния минен институт в Катовице (https://www.gig.eu/en) заместник-директорът, инж. Jan Bondaruk, в презентацията си акцентира, че голяма част от научната работа на института е насочена към темите за енергийна ефективност, опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Определено института се готви за края на въглищната индустрия.
Цялата брошура можете да видите тук
http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004704_BG.html
