По-амбициозните климатични цели на ЕС са ключов фактор за Зеления преход в Централна и Източна Европа

Автори: Радостина Славкова – За Земята, България; Михаела Пиксова – Чешка климатична коалиция; Урсула Стефанович – Полска климатична коалиция; Раул Казан – 2 Целзий, Румъния; Лилиана Растоцка – Словашка климатична инициатива, Алекса Ботар – MTVSZ, Унгария

Все по-голям брой граждани в Централна и Източна Европа искат засилени действия по отношение на климата. Представители на гражданското общество, бизнеса, институтите, академичните среди и местните общности призовават своите правителства да хванат вълната на европейския Зелен курс преди предстоящия Европейския съвет следващата седмица, където правителствата на ЕС ще започнат да обсъждат новата цел на ЕС за климата до 2030 г.

Според последните, налични научни изследвания Европа е необходимо да се стреми към намаляване на емисиите на парникови газове с поне 65% до 2030 г., за да избегне драматичното въздействия от изменението на климата и да изпълни своите ангажиментите по Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5 ° C.

Неотдавнашното предложение на Европейската комисия да завиши климатичната цел на ЕС до най-малко 55% намаление на емисиите спрямо сегашните 40% изпраща ясен сигнал към международната общност за решимостта на Европа да засили своята дейност по отношение на климата. 

Някои казват, че трансформацията, необходима за постигане на целта, ще бъде скъпа и предизвикателна – не само за Централна и Източна Европа. Но пренебрегването или омаловажаването на науката и гласа на младежта ще струва още повече. Нараства подкрепата за по-амбициозни климатични стремежи сред европейските граждани: хиляди младежи активисти стачкуват редовно, също и в централноевропейските столици, и призовават за научно обосновани действия по отношение на климата.

Корпоративни лидери, градове и региони се превръщат в двигатели на промяната. Ние знаем какво да правим и има вече всеобхватна визия как да го направим. Ако ние, като страни и общества от Централна и Източна Европа, искаме да дадем своя принос за формирането на бъдещето на Европа, не можем повече да изоставаме в този процес на трансформация. Нашият регион принадлежи към една от най-богатите части на света и трябва да поеме своя дял в глобалните усилия срещу изменението на климата, които най-силно засягат най-уязвимите страни и общности.

Централна и Източна Европа вече е силно засегната от изменението на климата, изразяващо се с екстремни метеорологични явления, наводнения, суши, недостиг на вода и региони застрашени от опустиняване, което се превръща в огромни икономически щети.

Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства –  чрез многогодишния си бюджет, както и чрез договорените неотдавна средства за възстановяване – за да се подпомогне постигането на климатична неутралност до 2050 г. на ЕС в цялост и да се подпомогне специално трансформирането на въглеродно-интензивните региони използващи изкопаеми горива да осъществят скока към чисти енергийни системи и икономики. Бързо намаляване на замърсяването на въздуха и огромният потенциал, който носят новите, безопасни и екосъобразни работни места ще бъдат от полза за всички. Но това изисква политиците от Централна и Източна Европа да възприемат визионерски подход, да използват опита и поуките придобити от минали процесите на трансформация и да поставят солидарността в центъра на своите действия.

Сега е моментът да използваме възстановяването и средствата от европейските фондове като инструмент за по-бърза трансформация на нашите икономики и общества и да разберем, че този процес е една възможност. “Обновителна вълна”, “Действие за кръгова икономика”, стратегията “От ферма до вилица”, устойчивата мобилност – всички тези политики дават ясни отговори на много от икономическите и социални предизвикателства, които все още съществуват в страните от Централна и Източна Европа и са шанс за подобряване на нашата околна среда, здравеопазване, конкурентоспособността на нашата икономика, качеството на нашите работни места и живот.

По-голямата част от гражданите в страните ни възприемат изменението на климата като много сериозен проблем, изразяват широка подкрепа за европейския зелен договор и за зеленото възстановяване и нашите политици трябва да предложат адекватни отговори и действия на тези очаквания. Въгледобивните общности в България, Полша и Словакия активно обсъждат съвместни визии за бъдещето на своите региони. Гражданите на Букурещ, Будапеща и Краков настояват за политики и мерки за подобряване на качеството на въздуха. Изменението на климата и неговото въздействие са в основата на ежедневните дискусии.

Климатичната криза не чака. Колкото повече нашите лидери забавят необходимите действия за борба с изменението на климата, толкова по-тежки и скъпо струващи ще бъдат последиците от изменението на климата. Прозрачен диалог и възможност за участие в него, солидарност и доверие са от решаващо значение за създаването на визия за справедлива трансформация на енергитиката и икономиката – и за превръщането на тази визия в реалност. Ето защо ние, като участници в гражданското общество в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, призоваваме нашите правителства да действат отговорно: да използват стратегиите и средствата за възстановяване за поставяне на по-амбизиозни климатични цели на ЕС климата до 2030 г. – поне 65% намаляване на емисиите и ускоряване на прехода към климатична неутралност чрез обвързване на климатичните действия с повишаването на социалната справедливост и подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето ни.