Съвременният човек търси баланса в съществуването си, било то емоционален или физически. Всъщност този стремеж към хармония важи за повечето системи в природата, включително създадените от хората. Разумната консумация според нуждите и с мисъл за общото бъдеще е част от пътя към по-устойчив свят за следващите поколения.
Как обаче подобни идеи могат да се приложат за живота ни в градовете? А по-специално за мобилността? В интересна дискусия по време на конференцията Velo-city 2024 мерките за по-чисти градове и по-устойчив транспорт бяха сравнени с прехода към вегетарианска диета.
Намаляването на консумацията на продукти от животински произход е част от стратегията за справяне на хората със собствения им въглероден отпечатък и принос към климатичните промени. Но никой не очаква всички изведнъж да станат вегани. За сметка на все по-голяма популярност се радва т.нар. флекситарианска диета. Флекситарианството е „гъвкав“ начин на хранене, който има за цел да намали въглеродния отпечатък и да подобри здравето чрез голям прием на зеленчуци и плодове. Флекситарианецът рядко консумира продукти като месо или риба, а вместо това набляга в ежедневната си диета основно на зеленчуци и бобови растения. Важно е да отбележим, че това съвсем не са нестандартни хранителни навици. Проучване в 10 държави на Insites Consulting от 2022 г. показва, че 1 от 4 души от изследваните около 12 000 респонденти се определя като флекситрианец според описанието на храненето си, а само 7% попадат в групата на веганите, вегетарианците и пескатарианците. Според данните 45% от флекситарианците вече купуват заместители на месото, а 49% – на млечните продукти. Почти 1/3 пък са консумирали сладкиши и десерти на естествена растителна основа. Интересни са и изводите относно съзнателността на избора им: 84% са загрижени за изменението на климата и околната среда, 86% искат да знаят как се прави тяхната храна и какво има в нея, а 60% вземат предвид етикетите за качество и проследимост на продуктите, когато пазаруват (в сравнение с 41% от общото население).
Това прави хората на „гъвкава“ диета всъщност най-важната група, която движи пазара към преход към храни на растителна основа. Разпространението на флекситарианската диета се дължи на това, че хората я намират за по-лесно изпълнима и успяват да се придържат към нея. От друга страна, може да бъде и начин за постепенно преминаване от всеядната диета, за която е характерна значителна консумация на месо и животински продукти, към вегетарианство или дори веганство.
Но защо ви разказваме всичко това?
Градовете са нашето жизнено пространство, нашата екосистема. Защо тогава не се грижим за тях, както за тялото си?
По-различно ли е в градовете?
Веганите, разбира се, имат най-малък личен отпечатък върху климата. Изследване на Оксфордския университет показва, че гражданин на веганска диета има принос от около 2,47 кг. CO2 емисии на ден, вегетарианецът – около 4,16 кг., консумиращите до 50 гр. месо на ден – 5,37 кг., а човек с богата на месо диета (над 100 гр. средно на ден) – 10,24 кг. Същата логика важи и за ниския принос за замърсяването на околната среда от хората, които се придвижват само пеша или с велосипед в едни град срещу ефекта при тези, които разчитат ежедневно на автомобила си. Разбира се с всички условности, че има разлики между различните транспортни средства.
Въпросът не е да сочим с пръст. Идеята е друга – шансовете за качествена промяна често зависят не само от хората, които задават някоя тенденция и се придържат стриктно към нея. Те са в пряка зависимост от реакцията и въздействието на много по-голямата група, която се намира посредата. Симона Ларгети, общински съветник от град Болоня, напомни по време на дискусията на Velo-city, че повечето жители на градовете на са единствено велосипедисти, пешеходци или шофьори на кола, често те са всичко това едновременно в някаква степен. Преходът също е нормално да се случва плавно.
По тази причина в дискусията се говори за гъвкавите варианти на подход и към градовете. Важно е да се съсредоточим върху общото въздействие, което оказваме, в необходимостта от постепенна промяна чрез проектиране на многофункционална инфраструктура и пространства за всички придвижващи се в града, съгласиха се участниците. Смесването и съчетаването на видове транспорт трябва да включва гъвкави възможности за мобилност и да надхвърля традиционните категории. Трябва да дава предимство и шанс на жителите на града за осъзнат избор, но и удобство и достъпност за тях.
„Нужно е да се осигури безпроблемно преминаване между различнте форми на транспорт в града“, обяснява Александра Райнагл, изпълнителен директор на Wiener Linien – оператора на градския транспорт във Виена. „Повечето хора започват ходейки пътуването си в града. Би трябвало те да могат да достигнат до спирка на градския транспорт в рамките на 300 метра. Трябват ни и повече интермодални възли“.
Различните начини на придвижване в града може да съжителстват. Въпросът е да дадем шанс на тези, които са по-чисти, по-здравословни, заемащи по-малко от общото ни жизнено пространство, да станат по-популярен и удобен избор
Да премахнем ли автомобилите от градовете?
Целта не е елиминирането на всички автомобили от градските зони. Вместо това е важно да се улесни взаимодействието между различни заинтересовани страни и участници в движението, за се създаде стабилна основа за интелигентно разделяне на обществените пространства. Александра Райнагл предвижда бъдеще на транспорта, в което всички можем да спечелим. От съществено значение за това обаче е справедливото разпределение на пространството, по-специално преразпределението на паркирането на улицата, смята тя. Оказва се, че това е споделен проблем за много градове в Европа.
„80% от пространството в италианските градове се заема от автомобилите. Прахосваме пространство, което принадлежи на всички, често само за един човек“, включва се в тази дискусия Симона Ларгети. Тя напомня за грешното схващане, че паркирането на частни автомобили на публично пространство е някакво право. „Всъщност това е лукс, който не можем да си позволим. Стратегията за паркиране е ключът към промяната“, добавя италианския политик.
Франк Ван Гуул, изпълнителен директор на FEBIAC – организация, която защитава гледната точка на производителите и вносителите на автомобили и велосипеди в Белгия и Лююксембург, се съгласява, че „паркирането на улицата е нещо, върху което трябва да работим в градовете“, виждайки решението в паркингите. Той напомня, че трябва „хората да имат свободата да решават каква опция за придвижване да използват“.
Подземните гаражи обаче са доста скъпи, а често и наполовина празни, опонира му Ананда Гроаг, която има много богат опит на мениджмънт позиции в областта на градската мобилност – например в Tom Tom и в проектите за споделена мобилност в Нидерландия. „Трябва да помислим как да направим гаражите мултифункционални, да почнем да проектираме по различен начин, да стимулираме например служителите си да пътуват до работа по алтернативен начин, а не просто да им предоставим паркоместа“, добавя тя.
„Тайната е в намирането на перфектния микс. Имаме нужда от различни модалности за устойчива свобода на придвижването. Идеалната комбинация може да не се побира в средностатистически гараж, така че нека дадем приоритет на достъпа пред собствеността“, обобщава Гроаг.
И така, какво ще бъде? Традиционна диета, богата на месо, т.е. тежък трафик от автомобили, който задръства улиците ни? Ще преминем ли към балансиран градски „хранителен“ режим с решения като паркиране извън централните части на градовете, споделяне на автомобили, развитие на градския транспорт, насърчаване на придвижването пеша и с велосипед? Или възприемаме вегански подход, като премахваме изцяло колите от нашите градове? Със сигурност едно е ясно – хората в крайна сметка искат да живеят в по-чисти градове. Начинът, по който проектираме градските пространства обаче, влияе върху избора им на придвижване.
Cycle AI
Kevin Mueller 
