Петиция Бели бряг и Трояново

Петиция Бели бряг и Трояново

ДО
МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Принципал на държавното дружество “Мини Марица-изток”

Уважаеми министър Радев,

Вземете мерки жителите на с. Бели бряг и с. Трояново да спрат да бъдат несправедливо изселвани заради въгледобив, който е обречен! Направете необходимото, ако се стигне до отнемане на земи и сгради в двете села, то да става единствено срещу справедливо и честно обезщетение!
Село Бели бряг, Старозагорско, е планирано да изчезне от картата, защото в земята под него има незначително (под 1 м. в разрез) количество от нискокалоричните лигнитни въглища. Това е решено още в далечната 1982 г. от Народна Република България като част от плана за развитие на въглищната енергетика в Маришкия басейн.
След повече от 40 години този план продължава да действа в първоначалния си вид - въпреки фундаменталната промяна в енергийната система, към която България върви и поемането на договорни ангажименти към ЕС за редуциране на въглищните мощности и цялостно намаляване на емисиите от въглероден диоксид.
С оглед на всичко това, г-н Министър, ние настояваме за следното:

  1. Преустановяване на всички мерки, имащи за цел обезлюдяване на селата Бели бряг и Трояново, както и цялостна промяна на плана за изселване;
  2. Заплащане на справедливи обезщетения на жителите на селата, които са принудени или са били принудени да напуснат имотите си;
  3. Изготвяне на ясен план за това кои земи ще бъдат засегнати от бъдещия въгледобив в затихващите по стопански причини въгледобивни мини.
    Жителите на Бели бряг трябваше да са напълно изселени до 2023 г., въпреки че остава въпросът дали в населеното място изобщо ще има въгледобив в бъдеще и кога ще започне той. С първоначален план за изселване за 2030 г., село Трояново е следващо по ред със същата съдба. Въпреки приетата крайна дата за изход от въглищната енергетика и липсата на яснота дали и кога рудникът ще достигне границите на населеното място, планът за изселване не се променя.

Резултатът е, че стотици хора губят родните си домове, в продължение на десетилетия не могат да ремонтират жилищата си (много от сградите са с големи пукнатини, които постоянните взривове в рудника нанасят), хората в селото не могат да развиват бизнес и земеделие, като при това са принудени да продават земите си на единствения купувач – „Мини Марица-изток” ЕАД (Мините). Дружеството предлага на собствениците два пъти и повече по-ниски от пазарните цени на подобни имоти и насаждения. Тези, които не са съгласни да продават срещу нищожна компенсация, живеят в почти обезлюдено село и с години търпят кражби, пожари, кражби, аварии, нещастни случаи с домашни животни в съседните безстопанствени имоти, придобити от Мините. Единственият мотив за останалите собственици е да защитят правата си, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека.
Всички тези примери за натиск върху жителите на селата показват постоянно използваната от Мините тактика да демонстрират позиция на по-силната страна и основен работодател, с което държат в страх и подчинение местното население, живеещо в постоянен стрес и неизвестност кога точно ще бъде изселено. Държавата като принципал също не се намесва под формата на инициатор на принудителни отчуждавания или съдебни процеси срещу оспорващите собственици. Мините имат и комфорта, че никой не ги санкционира за липсата на грижа за придобитите имоти.
Процедурата по изселване е откровено несправедлива, като това е потвърдено и от продължаващо разследване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), кредитор на Българския Енергиен Холдинг (БЕХ) – принципал на Мините. ЕБВР скоро ще излезе с окончателен доклад относно евентуалните нарушения на социалната и екологичната си политика, която следва да бъде спазвана от всички заемополучатели, включително и от БЕХ и дъщерното му дружество.
Въпреки обещанията, така и не се предлага социален пакет на хората (много от тях настоящи или бивши служители на дружеството). Не се припознават претърпените морални и материални щети в продължение на десетилетия. Вместо това, от години селото е оставено без никаква поддръжка и без редица елементарни обществени услуги, позволяващи достоен личен и семеен живот на жителите му.
Ако багерите започнат да копаят, това би донесло загуби в дългосрочен аспект на Мините и техния принципал - държавата, поради ниските залежи на въглища в землището на с. Бели бряг и разходите за придобиване по доброволен или принудителен път на тези земи. Да не забравяме и необходимите инвестиции в за последваща рекултивация на въгледобивните терени на мястото на селото. Това противоречи и на целите на приетия Териториален план за справедлив преход на регион Стара Загора, който цели ускорено алтернативно развитие на региона отвъд въгледобива, при постепенно затихване на функциите му.

%%your signature%%

188 signatures

ДО 

МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Принципал на държавното дружество “Мини Марица-изток” 

Уважаеми министър Радев,

Вземете мерки жителите на с. Бели бряг и с. Трояново да спрат да бъдат несправедливо изселвани заради въгледобив, който е обречен! Направете необходимото, ако се стигне до отнемане на земи и сгради в двете села, то да става единствено срещу справедливо и честно обезщетение!

Село Бели бряг, Старозагорско, е планирано да изчезне от картата, защото в земята под него има незначително (под 1 м. в разрез) количество от нискокалоричните лигнитни въглища. Това е решено още в далечната 1982 г. от Народна Република България като част от плана за развитие на въглищната енергетика в Маришкия басейн.

След повече от 40 години този план продължава да действа в първоначалния си вид – въпреки фундаменталната промяна в енергийната система, към която България върви и поемането на договорни ангажименти към ЕС за редуциране на въглищните мощности и цялостно намаляване на емисиите от въглероден диоксид. 

С оглед на всичко това, г-н Министър, ние настояваме за следното:

  1. Преустановяване на всички мерки, имащи за цел обезлюдяване на селата Бели бряг и Трояново, както и цялостна промяна на плана за изселване;
  2. Заплащане на справедливи обезщетения на жителите на селата, които са принудени или са били принудени да напуснат имотите си;
  3. Изготвяне на ясен план за това кои земи ще бъдат засегнати от бъдещия въгледобив в затихващите по стопански причини въгледобивни мини.

Жителите на Бели бряг трябваше да са напълно изселени до 2023 г., въпреки че остава въпросът дали в населеното място изобщо ще има въгледобив в бъдеще и кога ще започне той. С първоначален план за изселване за 2030 г., село Трояново е следващо по ред със същата съдба. Въпреки приетата крайна дата за изход от въглищната енергетика и липсата на яснота дали и кога рудникът ще достигне границите на населеното място, планът за изселване не се променя. 

Резултатът е, че стотици хора губят родните си домове, в продължение на десетилетия не могат да ремонтират жилищата си (много от сградите са с големи пукнатини, които постоянните взривове в рудника нанасят), хората в селото не могат да развиват бизнес и земеделие, като при това са принудени да продават земите си на единствения купувач – „Мини Марица-изток” ЕАД (Мините). Дружеството предлага на собствениците два пъти и повече по-ниски от пазарните цени на подобни имоти и насаждения. Тези, които не са съгласни да продават срещу нищожна компенсация, живеят в почти обезлюдено село и с години търпят кражби, пожари, кражби, аварии, нещастни случаи с домашни животни в съседните безстопанствени имоти, придобити от Мините. Единственият мотив за останалите собственици е да защитят правата си, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека.

Всички тези примери за натиск върху жителите на селата показват постоянно използваната от Мините тактика да демонстрират позиция на по-силната страна и основен работодател, с което държат в страх и подчинение местното население, живеещо в постоянен стрес и неизвестност кога точно ще бъде изселено. Държавата като принципал също не се намесва под формата на инициатор на принудителни отчуждавания или съдебни процеси срещу оспорващите собственици. Мините имат и комфорта, че никой не ги санкционира за липсата на грижа за придобитите имоти.

Процедурата по изселване е откровено несправедлива, като това е потвърдено и от продължаващо разследване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), кредитор на Българския Енергиен Холдинг (БЕХ) – принципал на Мините. ЕБВР скоро ще излезе с окончателен доклад относно евентуалните нарушения на социалната и екологичната си политика, която следва да бъде спазвана от всички заемополучатели, включително и от БЕХ и дъщерното му дружество.

Въпреки обещанията, така и не се предлага социален пакет на хората (много от тях настоящи или бивши служители на дружеството). Не се припознават претърпените морални и материални щети в продължение на десетилетия. Вместо това, от години селото е оставено без никаква поддръжка и без редица елементарни обществени услуги, позволяващи достоен личен и семеен живот на жителите му.

Ако багерите започнат да копаят, това би донесло загуби в дългосрочен аспект на Мините и техния принципал – държавата, поради ниските залежи на въглища в землището на с. Бели бряг и разходите за придобиване по доброволен или принудителен път на тези земи. Да не забравяме и необходимите инвестиции в за последваща рекултивация на въгледобивните терени на мястото на селото. Това противоречи и на целите на приетия Териториален план за справедлив преход на регион Стара Загора, който цели ускорено алтернативно развитие на региона отвъд въгледобива, при постепенно затихване на функциите му.