Промяната в градската мобилност е битка за умовете и сърцата на хората

Създаването на общност около градското колоездене води до популяризиране на устойчивото придвижване, но и до социална промяна

Преходът към по по-чисти, по-устойчиви градове е пряко свързан с промяна на отношението на жителите им към придвижването. Автомобилната култура все повече задушава градската инфраструктура и най-големите населени места на България не са изключение. Колите стават все повече и повече и вече буквално отнемат от жизненото пространство на хората. Това е особено видим проблем за градове, в които алтернативите като обществен транспорт или възможността за активно придвижване с колело не са на достатъчно добро ниво или са непопулярни по някаква друга причина.
В крайна сметка обаче дори добре проектираната, надеждна велоинфраструктура сама по себе си няма да накара повече хора да ограничат шофирането и да заменят автомобила с колело. Политиките на хартия също може да са недостатъчни да намалят зависимостта ни от моторни превозни средства и изкопаеми горива.  Хората ще изберат друг начин на придвижване, чак когато сърцата и умовете им са спечелени за желана промяна. Убеждението на жителите на града е критичната сила в прехода към по-чиста, по-здравословна и по-справедлива транспортна система. 

Един начин хората да се чувстват привлечени и ангажирани с алтернативните начини на придвижване е включването им в локални инициативи по темата. Когато общността участва и допринася към вземането на решения за велосипедната и пешеходна мобилност, това създава мощно чувство за въвлеченост сред членовете ѝ. 
По време на третия ден на тазгодишната конференция Velo-city 2023 в Лайпциг видяхме интересни примери за подобни добри практики от активисти организации от различни части на света. Наричат ги: „паради“, „социални карания“, „общностни ритуали“, „улични фестивали“. Това, което ги обединява, е успешното преосмисляне на начините на придвижване, но и нещо повече – възможността за цялостна социална промяна, която е пряко или не пряко свързана с този процес. 

 

Да направим карането забавно

Забавната и отпускаща атмосфера е начин да привлечем поддръжници за всякакви каузи.  Ентусиасти от екипа на Cyclehoop, британска компания за разработката и производство на решения за велосипедно паркиране, осъзнават това. Карането на колело само по себе си може да е истинска радост за някои, но има нещо универсално, което го прави по-интересно и достъпно за всички,  и това е музиката. 

Така се ражда инициативата iBikelondon. От 2011 г. насам под шапката ѝ се организират ежемесечни непринудени вело разходки. Маршрутите са около 20-30 км с теми, които се променят всеки път, за да остават атрактивни. Придвижването е максимално спокойно и достъпно за хора от всякакви възрасти и физическо състояние. През цялото време групата е придружена от музика идваща от звукови системи, монтирани на товарни велосипеди, или от колони, закачени на нечия раница. Така се създава по-различна атмосфера, един вид подвижно парти на улицата.  Събитията на открито стават емблематични и привличат хиляди последователи, някои от които се качват за първи път на колело, твърдят организаторите. За 12 г.  iBikelondon са подкрепили приблизително 200 общностни карания, паради и партита. Организацията се пренася и в САЩ, където се включва в инициативи на граждански и обществени движения, подпомагайки популяризирането на различни важни каузи. 

Велосипедните събития като средство за включване и промяна

Rich City Rides (RCR) в Ричмонд, САЩ също харесват музиката като средство за повдигане на настроението по време на велосипедните им събития, става ясно от думите на Наджари Смит от организацията. Техните цели обаче са по-глобални. Фамилните им велоразходки са предвидени за участници от всички възрасти. Ако някой не може да си позволи велосипед, ще му се даде под наем или дори ще му бъде осигурен безплатен употребяван такъв. Ако друг не може да кара колело по някаква причина, са осигурени велотаксита. Физическото натоварване не е цел, като програмите включват спирания за почивка и игра в местните паркове и публични пространства. Повтаряемостта се осигурява със специални тематични събития на различни празнични дни. Финалът обикновено е спонтанен пикник или културно събитие. Всички тези форми на насърчаване целят максимално широкото участие и полза за общността, като се правят и срещи за почистване на паркове, детски вело състезания, спорт за жени от маргинализирани групи и много други. 

Rich City Bikes включват хората от общността, която се състои основно от етнически малцинства, в поправянето на стари велосипеди за нов живот. Защо велосипеди? Вместо да разчитат на петролно-базираната икономика за насърчаване на предприемачеството, RCR насочват вниманието на общностите в риск към зелената икономика. Фокусът върху колелото идва защото това е евтин, пестящ, екологичен и здравословен начин за придвижване, който би трябвало да е достъпен за всички, а не само за привилегировани групи от добре устроени централни квартали. 

С над 400 събития от 2012 г. насам, организацията вече може да се похвали с постигане на социална промяна, защото в случая по-задружната общност работи и за по-здравословен живот и повече икономически възможности. 

Разрастване на социалната, а не само на градската инфраструктура

„Велосипедът е част от по-голям план“, казва Олатунджи Обой Рийд, президент на Equiticity – организация от Чикаго, работеща в областта на равния достъп до мобилност. Той дава пример, че в града повече хора използват велосипед или ходят пеша, когато усещането им за насилие на улицата намалее. 

„В моя квартал политиките за насърчаване на велотранспорта, като например програмите за споделени велосипеди, се провалиха, защото хората не пътуват до работа с колело. За да възвърнем положителната им нагласа към колоезденето е нужно физическата и социалната инфраструктура да се развиват едновременно“

Организацията също събира жители на кварталите на регулярни вело разходки по улиците. Идеята е хората да се социализират чрез придвижването си из града с колело, което дава възможност за много по-голямо взаимодействие. Когато те се опознават взаимно, започва да се появява доверие на ниво квартал. И тук не става въпрос единствено за сигурност. Equiticity работят в райони с етнически малцинства. Срещите и съвместните занимания увеличават разбирателството между различните групи. „Когато участниците в нашите карания видят, че повече си приличаме, отколкото се различаваме, постигаме единство в общността“, казват от организацията. И тук отново акцентът е върху създаването на навик, на традиция, чрез регулярни събития. 

EQUITICITY from Globetown Media on Vimeo.

 

Велосипедисти вместо гангстери

Подрастващите в големите градове са изложени на негативни влияния, особено ако питате родителите им или някой от по-старите поколения генерално. Събирането на младежи в размъкнати дрехи на улицата обаче може да не е точно свързано с гангстерската култура и насилието. Bike Life е ново движение в градовете, в което млади хора карат групово велосипеди (най-често от типа big BMX) по забавен и атрактивен начин. 

Както за всичко останало, свързано с хората родени през новия век, последователите на тази тенденция си имат своите инфлуенсъри в социалните мрежи. Те обаче не размахват пистолети или банкноти, а правят трикове с колела. Организаторите на Velo-city 2023 бяха поканили две от тях – Фрея Скъл Ломакс от Бристол, Великобритания и Кърли Блокс от Ню Йорк да разкажат за своята връзка и роля в Bike Life. Млади жени, които вдъхновяват още последователи да заявят своята позиция и право на място в споделеното пространство на улицата. 

Силата на субкултурите да възпитава определено отношение към битието ни и да прави чудеса с деца в риск не бива да се подценява. Вижте повече как велосипедната култура може да бори социалните бариери в този специален филм за Bike Life в Ню Йорк: 

 

Как да създаваме събития и общност за промяна

От Velo-city 2023 взимаме няколко ценни съвета как да организираме подобни социални инициативи, за да увличат последователи и да работят за повече хора на колела в градовете. 

Най-важно е те да бъдат “ритуализирани” – т.е. да се случват с определена повторяемост и предсказуемост, така че членовете на общността да свикнат с тях и да ги очакват. 

Премахването на възможно най-много бариери за участие е логично – успехът зависи от привличането на максимално разнообразни групи и индивиди от даден квартал или град. Това води и до създаването на нови връзки между хората, които участват.

Събитията трябва да имат ясни и последователни цели. Постепенно да изграждат колективни навици и ценности, чрез които да се “отвоюва” място и право на велосипедистите за равнопоставеното им и безопасно участие в трафика на града. 

Както пишат и от Cyclehoop, независимо от името и мястото, тези „велосипедни паради“, „социални карания“ или „общностни ритуали” имат сходен ефект върху участниците и обществото: отворената и приобщаваща велосипедна култура се превръща в инструмент за изграждане на силна (вело) общност, за борба с неравенството и за положителна социална промяна в много посоки, включително и тази към чиста мобилност.

 

Снимка на публикацията: iBikelondon