Отново сме заплашени от наказателна процедура заради неизпълнение на европейските цели за рециклиране и сме сред последните в Европа, разделното събиране още е мираж в много общини, заводи за отпадъци и депа се самозапалват, а хранителните отпадъци продължават да се изхвърлят заедно с опаковките.
Вместо решения виждаме много притеснителна тенденция – проекти за инсталации за изгаряне на отпадъци – в Бобов дол, Елин Пелин, Гълъбово.
След като през 2020 г ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ публично обеща, че отпадъци няма да се изгарят повече след скандални разкрития за внос на отпадъци, това лято изведнъж се появи проект за изграждане на скара с капацитет 180 000 т RDF отпадък. Хората от най-близкото село – Големо село, които са силно потърпевши от замърсяването на въглищната централа, вече се обявиха срещу проекта за инсинератор.
В същото време частният инвеститор „Он Енерджи“ пусна инвестиционно намерение за инсинератор за 200 000 тона RDF отпадъци край Елин Пелин. Представен е като „високотехнологичен индустриален комплекс от ново поколение“ с „производство на възобновяем водород, улавяне и утилизация на въглероден диоксид и производство на синтетични възобновяеми горива.“ Това очевидно насочва към газификация или подобен термохимичен процес, а не към класическо изгаряне. Въпросите са дали тази технология, представяна като нова, крие рискове и какви, има ли работеща инсталация с аналогичен капацитет и аналогичен RDF като суровина и какви ще бъдат реалните въздействия върху здравето и околната среда?
Напомняме, че през 2024 г община Гълъбово възроди плановете си за горене на отпадъци с нов проект за инсинератор с мощност 80 MW, близо половината на ТЕЦ „Брикел“. Процедурата е задвижена с очевидни нарушения, а информацията за истинските намерения на инвеститора се прикрива. Градът, печално известен с мръсния си въздух, рискува да продължи порочната си зависимост от замърсяващи индустрии. Тази съдба грози и района на ТЕЦ „Бобов дол“, опасното замърсяване на който се потвърди и тази година.
Остава отворен и въпросът за състава на RDF горивото (общо за трите проекта е над 400 000 тона годишно капацитет) – в България липсва контрол на предварителното отделяне на определен тип отпадъци, например метали, батерии, ел. и електронно оборудване и др., разделното събиране на опасни отпадъци от домакинствата остава крайно неефективно, а това е от критична важност за здравето и живота на хората.
Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители, които са сред най-токсичните химикали, известни на науката.Световната здравна организация определя диоксините като канцероген от клас 1 – т.е вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества.
„Показателно е, че проектът за мегазавод за изгаряне на отпадъци в Павликени, който беше спрян в началото на годината след 4 години съдебни битки, обедини много местни хора и бизнеси, защото не са съгласни да плащат със здравето и бъдещето си. Много предприемачи и местни инициативи са пряко засегнати от замърсяването и влошеното качество на живот. Проектите за инсинератори са в остър разрез с техните интереси и се надяваме, че местните ще се изправят заедно срещу тях“, казва Данита Заричинова от За Земята.
Доклад на екологично сдружение „За Земята“ относно изгарянето на широко разпространени отпадъци на територията на България.
Обзор на здравни ефекти от изгаряне на отпадъци