,

България ще спасява централите на въглища, напук на Зеления пакт и протестите срещу мръсния въздух

В петък сутринта парламентът върна енергийната ни политика с поне 70 години назад като задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ в сегашния ѝ вид и след 2030 г. Управляващи и опозиция в Народното събрание единодушно поискаха още Министерски съвет да предостави на ТЕЦ “Марица Изток” 2 поредната финансова инжекция.

В същото време парламентът най-накрая подкрепи закъснялото включване на България в Платформата за въглищни региони в преход, създадена още през 2017 г. като част от развитието към нулевовъглеродна икономика. В опит да придадат още тежест на решението си, депутатите настояха присъединяването на България да бъде при условие, че страната няма да затваря въглищни мощности. Това обаче, така или иначе, изобщо не съществува като условие за участие на държави членки в инициативата.

Като организации, които от години работят за справедлив, поетапен и добре обезпечен енергиен преход, ние от “Грийнпийс” – България и “За Земята” бихме нарекли тези новини най-малкото противоречиви.

“Политиката за подкрепа на въглищната индустрия и след 2030 г. разкрива лицемерието да подкрепиш дългосрочна цел без никаква готовност за мерки в краткосрочен план. Така днешните управляващи завещават всички негативи от закъснелия преход — климатични, икономически и социални, на следващите поколения. Подобно бягство от отговорност поставя десетки хиляди граждани, заети във въглищния сектор, в риск от непредвидените последствия от една непланирана и не добре обезпечена енергийна трансформация,” казва Десислава Микова от “Грийнпийс” – България.

След като Европейската комисия обяви създаването на Фондa за справедлив енергиен преход и беше, макар и неофициално, спомената началната сума от близо 1 милиард лева в подкрепа на въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета “Чиста енергия за всички европейци”, изглеждаше, че пред България има само един път. В петък стана ясно, че мисленето на политиците продължава да е застинало в миналото.

Докато в много въглищни региони в ЕС вече планират диверсификация на местната икономика, преквалификация на кадрите и развитие с мисъл за качеството на живота и здравословната околна среда, България е единствената държава с въглищни региони в ЕС, в която дискусията за енергийна трансформация дори не е започнала в публичното пространство. Вместо да дискутират конструктивното използване на средствата, заложени в Механизма за справедлив преход в полза на регионите и държавата, българските политици продължават да говорят за поддъжането на изкуствено дишане на ТЕЦ “Марица изток” 2 с цената на всичко. Но дружеството от години е в изключително тежко финансово състояние и заедно с него потъва целият Български енергиен холдинг — структурата-майка на всички държавни енергийни компании. Докато продължават да настояват колко незаменими са въглищата в енергийната система на България, политиците пренебрегват недостатъчно изследваната възможност за участието на гражданите в енергийната система не само като потребители, но и като производители на енергия от възобновяеми източници.

“Правителството продължава да отрича фактите, но преходът отвъд въглищата е тук и последиците за работещите в сектора могат да са много жестоки. Отидете в Бобов дол и вижте какво стана там, когато 1000 човека изгубиха работата си в мините преди две години. Този сценарий очаква и други райони. Обслужването на частни и партийни интереси в енергийния сектор, както и липсата на визия в управляващите, ще струват много скъпо на обществото ни съвсем скоро.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.

Независимо от решението на Народното събрание в петък, икономическата логика изисква България да престане да губи милиони в спасяването на остаряла индустрия, чийто край е вече тук. “Грийнпийс” – България и “За Земята” настояват за изготвянето на национална визия за прехода отвъд въглищата с участието на представители на правителството, местните власти, представители на работниците, бизнеса, неправителствени организации и граждани в условията на публичен диалог. Активното участие на общините Перник, Бобов дол и региона на Маришкия въглищен басейн е задължително. България все още може да подходи конструктивно и да се действа сега — бъдещето ще е тук по-скоро, отколкото очакваме.