,

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще

Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].

„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.

Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3  при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.

Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.

Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

[1] Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса “Марица-изток”
[2] Подновено разрешително, ТЕЦ Марица изток 2
[3] „За Земята — достъп до правосъдие“ обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, „Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“, които работят за опазване на околната среда в България.
[4] Линк към жалбата
[5] Last Gasp

,

Върховният съд на ЕС реши да има по-силен демократичен контрол върху търговските споразумения

От За Земята приветстваме решението на Европейския съд от 16.05.2017 г., с което се постановява, че търговските споразумения, съдържащи инвестиционни разпоредби трябва да бъдат одобрявани от националните парламенти.[1] Решението идва във време, в което сред европейските граждани сериозните опасения за негативното влияние на съвременните търговски споразумения като СЕТА и ТТИП нарастват. Те позволяват чужди инвеститори да съдят правителствата в благоприятни за бизнеса трибунали, ако печалбите им са повлияни от политики в обществен интерес. Липса на демократичен контрол допринесе за силната обществена опозиция срещу европейската търговска политика през последните години.

С отсъждането си от вчера Европейския съд определи, че заради инвестиционните разпоредби в споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, то е със смесена компетентност. С него се създава съдебна практика, която следва да бъде прилагана и към всички бъдещи търговски споразумения на съюза.

Въвличането на националните правителства в ратификацията на търговските споразумения ще увеличи демократичния контрол. Всички бъдещи споразумения, които включват инвестиционни трибунали ще трябва да бъдат ратифицирани от държавите членки. Призоваваме българските политици да отхвърлят всички сделки, включващи несправедливи ВИП права за  чуждестранните инвеститори. Първото, което ще бъде трябва да бъде обсъдено в Парламента е споразумението между ЕС и Канада, познато като СЕТА. Считаме, че то не трябва да бъде ратифицирано от България, тъй като ще създаде повече проблеми и твърде малко ползи за страната.

Припомняме, че в търсене на решение относно споразумението СЕТА между ЕС и Канада, белгийското правителство се ангажира да поиска становище от Европейския съд, дали Системата на Инвестиционни съдилища е съвместима със законите на ЕС и очакваме това да се случи в идните месеци. [2] В същото време във Френският конституционен съд тече процедура по оценка на съвместимостта на СЕТА с местните закони. [3] В няколко европейски страни предстоят и референдуми относно ратификацията на споразумението, а българският президент Румен Радев още в предизборната си кампания пое ангажимент да сезира Конституционният съд на страната, който бе потвърден от него и по-късно. [4]

 

[1] https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2017-05/cp170052en.pdf

[2] data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13463-2016-REV-1/en/pdf

[3]http://www.euractiv.com/section/economy-jobs/news/frances-top-court-questions-constitutionality-of-ceta/

[4]http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2017/03/10/2932835_prezidentut_radev_potvurdi_che_ne_priema/