, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. 

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.

, , ,

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

В борбата срещу постройката на инсталация за изгаряне на отпадъци в София е полезно да видим примери за успешни кампании срещу замърсяващи инсинератори из света. Благодарение на силите на граждански активисти през последните години, предложения за нови инсинератори са били прекратявани, а съществуващи са били закрити.

През 2016 г. дългогодишният проект за инсинератор за изгаряне на отпадъци във Флоренция беше спрян след силно обществено съпротивление, водено от организацията на майките Mamme no inceneritore. Групата организира публични информационни сесии с разговори с лекари и технически експерти, публични демонстрации и протести, обучения за деца и възрастни, както и подкрепи законодателство за борба с изгарянето в правителството. Организацията организира марш от 20 000 души, който бе подкрепен от организации з цяла Европа, включително За Земята, която организира малка солидарна демонстрация в София.

Протести срещу изгарянето на отпадъци в Oбединеното кралство.

В Балтимор, Мериленд, град, в който вече съществуваха две работещи инсталации за изгаряне на отпадъци, през 2016 г. официално се отмени план за постройката на още един инсинератор, след активно организиране на общността срещу него. Организацията Free Your Voice, съставена от загрижени младежи и жители от кварталите около планираното място за инсталацията, водеха усилените действия срещу инсинератора. Групата проведе протести, направи петиции, проведе публични срещи и присъства на обществени събрания на града. Тяхната работа пожъна успех, тъй като департаментът по околната среда на Мериленд обяви, че разрешителното за инсталацията не е валидно за подновяване и е изтекло преди да започне строежа.

Протести в Дъблин.

Вече и един от съществуващите инсинератори в Балтимор среща много съпротивление. През февруари 2019 г. правителството на Балтимор прие закон, който поставя по-строги ограничения за замърсяване на въздуха, което ще го принуди непрекъснато да следи емисиите си за редица вредни замърсители и да направи тази информация публично достъпна. Компанията, която притежава инсталацията, е затруднена от тези промени. Тя твърди, че ограниченията ги принуждават да направят избор между инвестиране в скъпо оборудване, необходимо за изпълнение на строгите критерии, или затваряне на завода.

Протест във Филипините.

През март 2019 г. инсталацията за изгаряне на отпадъци в Детройт, която работи от изграждането й през 1986 г., окончателно беше закрита. Основното оправдание за затваряне беше финансово, тъй като инсталацията се нуждаеше от ремонти, чиито разходи струваха стотици милиони долари. Но не може да се игнорира фактът, че жителите на Детройт са се оплаквали от инсинератора от десетилетия. Zero Waste Detroit, организацията, която най-силно се е борила срещу инсинератора през последното десетилетие, посочва, че инсинераторът е един от най-силните замърсители в региона. Доклад, проведен от Zero Waste Detroit, заедно с регионални екологични организации, твърди, че емисиите от инсинератора включват замърсители на въздуха като серен диоксид, азотни оксид и въглероден оксид, както и много токсичните диоксини и тежки метали олово и живак. При закриването на инсталацията кметът на Детройт изрази мнението, че той би предпочел никога повече да не се използва тази земя за инсталация за изгаряне и обеща да предприеме правни действия, за да постигне тази цел. Сега Детройт работи за промяна на своята система за управление на отпадъци без инсинератор. Жителите на града и членовете на Zero Waste Detroit празнуват, но и се стремят бързо да приложат система, която разчита предимно на разделно събиране на отпадъци от врата до врата и повече рециклиране.

Протест срещу изгарянето на отпадъци в Загреб.

Съвсем наскоро предложение за инсинератор в района на Finger Lakes в Ню Йорк беше спрян със законопроект, който ще забрани всяко бъдещо развитие на инсинератори в региона. Законопроектът беше подписан на 24 май 2019 г., след като бе приет от държавния сенат и държавното събрание. Значителна подкрепа за законопроекта дойде от организацията Seneca Lake Guardian, която бе силен противник на планирания инсинератор. Първоначалното предложение за изграждане на инсталацията беше одобрено, на база на това че се смята за производство на възобновяема енергия, въпреки че изгарянето на отпадъци всъщност допринася сериозно към замърсяването на въздуха. Новият закон важи за всички бъдещи предложения за инсинератори в региона.

След такива значителни успехи, може да гледаме на усилията на активисти в Флоренция, Балтимор, Детройт, Ню Йорк, и други като успешни примери на опозиция, които да ни помогнат за нашата борба в София да няма инсталация за горене на отпадъци.

Обединеното кралство

Малайзия

Хатфийлд

  1. https://zerowasteeurope.eu/2018/08/mothers-no-incinerator-for-a-breath-of-fresh-air/
  2. https://zerowasteeurope.eu/2016/05/20000-people-oppose-incineration-in-florence/
  3. https://baltimorebrew.com/2016/03/17/maryland-declares-energy-answers-fairfield-incinerator-permit-expired
  4. https://www.wbur.org/hereandnow/2019/04/26/baltimore-trash-incinerator
  5. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  6. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  7. Докладът от Zero Waste Detroit, наречен The Detroit Incinerator Primer, може да се намери тук: http://zerowastedetroit.org/wp-content/uploads/2018/07/Breathe-Free-Detroit-Incinerator-Report_v4.pdf
  8. https://eu.freep.com/story/news/local/michigan/detroit/2019/03/27/detroit-renewable-power-incinerator/3289106002/
  9. https://eu.ithacajournal.com/story/news/politics/2019/05/24/governor-cuomo-signs-bill-banning-trash-incinerators-finger-lakes/1225032001/
  10. https://senecalakeguardian.org/
  11. https://eu.ithacajournal.com/story/news/local/2018/02/08/romulus-resident-attempts-thwart-waste-energy-facility-appeals-zoning-board/321419002/

 

, , ,

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

Предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия.. По тази причина тя ще отвлече вниманието от рециклирането и разделното събиране и ще попречи да стигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците[1].
Да не забравяме, емисиите във въздуха от инсталацията ще допринесат към вече прекомерното замърсяване в София. Дори и най-модерните системи за филтриране допускат емисии на азотни оксиди, серен диоксид, тежки метали[2]. Азотни оксиди и серен диоксид значително допринасят за фотохимичния градски смог, както и за киселинните дъждове, и ще се добавят към вече силно замърсения въздух на София[3]. Тези газове също допринасят за парниковия ефект, и имат сходни деградиращи белодробни ефекти—отслабват дихателната система и влошават хроничните белодробни заболявания, и са дразнещи за очите, кожата и дихателните пътища[4].
Инсталациите за изгаряне на отпадъци също са значителен източник на живак. Живакът е устойчиво токсично вещество, което уврежда нервната система, води до нарушение на зрението, речта и моторния контрол, спазми, загуба на паметта. Живакът също наранява сърцето, бъбреците и белите дробове, и може да наруши развитието на организма при децата. Инсталации за изгаряне на отпадъци, особено тези които изгарят медицински отпадъци, са отговорни за близо 30% от световните емисии на живак в въздуха[5].
Инсинераторите са източници на емисии също и от олово, кадмий, арсен и хром, всички от които са силни токсични метали[6].
Най-опасните емисии от инсинераторите са диоксините. Диоксините са устойчиви органични замърсители (УОЗ) – това означава, че трудно се разграждат и следователно се натрупват в околната среда[7]. Диоксинът е канцероген, потвърден от безброй научни изследвания. Диоксините влияят върху имунната система— намалявайки имунната защита и увеличавайки чувствителността към инфекции, нервната система, и ендокринните и репродуктивните системи[8]. Въпреки че диоксините обикновено не присъстват в самите отпадъци, те се образуват при непълно изгаряне на определени видове отпадъци, включително PVC[9].
Инсталации за изгаряне на отпадъци винаги се създават с определени лимити на емисиите, но реалните емисии се проверяват рядко, само веднъж или два пъти годишно, и на предварително обявени времена, така че операторите на инсталациите могат да се уверят че работят оптимално при тези проверки. Скорошно изследване, проведено върху инсинератор на отпадъци в Холандия, установи, че емисиите на диоксини са не достатъчно регулирани и често се изкачват над лимита, установен в разрешителното на инсталацията, изпускайки вредни замърсители в районите около него[10].
Остава големият въпрос – кой ще отговаря за контрола на емисиите на инсинератора в София, ако той бъде построен – Столична община, Топлофикация-София? Колко ще струва поддържането на филтрите? Все още нямаме достъп до финансовите параметри за работата на инсталацията… И кой ще е най-потърпевш при потенциални проблеми?

 1. От Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение: „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на rdf отпадък. Страница 34

2. От Waste Incineration: A Dying Technology, доклад публикуван от GAIA който може да се намери тук: https://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Incineration-A-Dying-Technology.pdf

3. https://toxtown.nlm.nih.gov/chemicals-and-contaminants/nitrogen-oxides

4. https://www.atsdr.cdc.gov/MMG/MMG.asp?id=394&tid=69

5. От същия доклад публикуван от GAIA, страница 16

6. От същия доклад, страница 17

7. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dioxins-and-their-effects-on-human-health

8. От същия доклад, страница 10

9. http://ukwin.org.uk/resources/health/dioxins-and-other-harmful-incinerator-emissions/

10. https://zerowasteeurope.eu/downloads/hidden-emissions-a-story-from-the-netherlands/

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и “За Земята”. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които “За Земята” включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.