, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.

, , ,

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

В борбата срещу постройката на инсталация за изгаряне на отпадъци в София е полезно да видим примери за успешни кампании срещу замърсяващи инсинератори из света. Благодарение на силите на граждански активисти през последните години, предложения за нови инсинератори са били прекратявани, а съществуващи са били закрити.

През 2016 г. дългогодишният проект за инсинератор за изгаряне на отпадъци във Флоренция беше спрян след силно обществено съпротивление, водено от организацията на майките Mamme no inceneritore. Групата организира публични информационни сесии с разговори с лекари и технически експерти, публични демонстрации и протести, обучения за деца и възрастни, както и подкрепи законодателство за борба с изгарянето в правителството. Организацията организира марш от 20 000 души, който бе подкрепен от организации з цяла Европа, включително За Земята, която организира малка солидарна демонстрация в София.

Протести срещу изгарянето на отпадъци в Oбединеното кралство.

В Балтимор, Мериленд, град, в който вече съществуваха две работещи инсталации за изгаряне на отпадъци, през 2016 г. официално се отмени план за постройката на още един инсинератор, след активно организиране на общността срещу него. Организацията Free Your Voice, съставена от загрижени младежи и жители от кварталите около планираното място за инсталацията, водеха усилените действия срещу инсинератора. Групата проведе протести, направи петиции, проведе публични срещи и присъства на обществени събрания на града. Тяхната работа пожъна успех, тъй като департаментът по околната среда на Мериленд обяви, че разрешителното за инсталацията не е валидно за подновяване и е изтекло преди да започне строежа.

Протести в Дъблин.

Вече и един от съществуващите инсинератори в Балтимор среща много съпротивление. През февруари 2019 г. правителството на Балтимор прие закон, който поставя по-строги ограничения за замърсяване на въздуха, което ще го принуди непрекъснато да следи емисиите си за редица вредни замърсители и да направи тази информация публично достъпна. Компанията, която притежава инсталацията, е затруднена от тези промени. Тя твърди, че ограниченията ги принуждават да направят избор между инвестиране в скъпо оборудване, необходимо за изпълнение на строгите критерии, или затваряне на завода.

Протест във Филипините.

През март 2019 г. инсталацията за изгаряне на отпадъци в Детройт, която работи от изграждането й през 1986 г., окончателно беше закрита. Основното оправдание за затваряне беше финансово, тъй като инсталацията се нуждаеше от ремонти, чиито разходи струваха стотици милиони долари. Но не може да се игнорира фактът, че жителите на Детройт са се оплаквали от инсинератора от десетилетия. Zero Waste Detroit, организацията, която най-силно се е борила срещу инсинератора през последното десетилетие, посочва, че инсинераторът е един от най-силните замърсители в региона. Доклад, проведен от Zero Waste Detroit, заедно с регионални екологични организации, твърди, че емисиите от инсинератора включват замърсители на въздуха като серен диоксид, азотни оксид и въглероден оксид, както и много токсичните диоксини и тежки метали олово и живак. При закриването на инсталацията кметът на Детройт изрази мнението, че той би предпочел никога повече да не се използва тази земя за инсталация за изгаряне и обеща да предприеме правни действия, за да постигне тази цел. Сега Детройт работи за промяна на своята система за управление на отпадъци без инсинератор. Жителите на града и членовете на Zero Waste Detroit празнуват, но и се стремят бързо да приложат система, която разчита предимно на разделно събиране на отпадъци от врата до врата и повече рециклиране.

Протест срещу изгарянето на отпадъци в Загреб.

Съвсем наскоро предложение за инсинератор в района на Finger Lakes в Ню Йорк беше спрян със законопроект, който ще забрани всяко бъдещо развитие на инсинератори в региона. Законопроектът беше подписан на 24 май 2019 г., след като бе приет от държавния сенат и държавното събрание. Значителна подкрепа за законопроекта дойде от организацията Seneca Lake Guardian, която бе силен противник на планирания инсинератор. Първоначалното предложение за изграждане на инсталацията беше одобрено, на база на това че се смята за производство на възобновяема енергия, въпреки че изгарянето на отпадъци всъщност допринася сериозно към замърсяването на въздуха. Новият закон важи за всички бъдещи предложения за инсинератори в региона.

След такива значителни успехи, може да гледаме на усилията на активисти в Флоренция, Балтимор, Детройт, Ню Йорк, и други като успешни примери на опозиция, които да ни помогнат за нашата борба в София да няма инсталация за горене на отпадъци.

Обединеното кралство

Малайзия

Хатфийлд

  1. https://zerowasteeurope.eu/2018/08/mothers-no-incinerator-for-a-breath-of-fresh-air/
  2. https://zerowasteeurope.eu/2016/05/20000-people-oppose-incineration-in-florence/
  3. https://baltimorebrew.com/2016/03/17/maryland-declares-energy-answers-fairfield-incinerator-permit-expired
  4. https://www.wbur.org/hereandnow/2019/04/26/baltimore-trash-incinerator
  5. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  6. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  7. Докладът от Zero Waste Detroit, наречен The Detroit Incinerator Primer, може да се намери тук: http://zerowastedetroit.org/wp-content/uploads/2018/07/Breathe-Free-Detroit-Incinerator-Report_v4.pdf
  8. https://eu.freep.com/story/news/local/michigan/detroit/2019/03/27/detroit-renewable-power-incinerator/3289106002/
  9. https://eu.ithacajournal.com/story/news/politics/2019/05/24/governor-cuomo-signs-bill-banning-trash-incinerators-finger-lakes/1225032001/
  10. https://senecalakeguardian.org/
  11. https://eu.ithacajournal.com/story/news/local/2018/02/08/romulus-resident-attempts-thwart-waste-energy-facility-appeals-zoning-board/321419002/

 

, , ,

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

Предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия.. По тази причина тя ще отвлече вниманието от рециклирането и разделното събиране и ще попречи да стигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците[1].
Да не забравяме, емисиите във въздуха от инсталацията ще допринесат към вече прекомерното замърсяване в София. Дори и най-модерните системи за филтриране допускат емисии на азотни оксиди, серен диоксид, тежки метали[2]. Азотни оксиди и серен диоксид значително допринасят за фотохимичния градски смог, както и за киселинните дъждове, и ще се добавят към вече силно замърсения въздух на София[3]. Тези газове също допринасят за парниковия ефект, и имат сходни деградиращи белодробни ефекти—отслабват дихателната система и влошават хроничните белодробни заболявания, и са дразнещи за очите, кожата и дихателните пътища[4].
Инсталациите за изгаряне на отпадъци също са значителен източник на живак. Живакът е устойчиво токсично вещество, което уврежда нервната система, води до нарушение на зрението, речта и моторния контрол, спазми, загуба на паметта. Живакът също наранява сърцето, бъбреците и белите дробове, и може да наруши развитието на организма при децата. Инсталации за изгаряне на отпадъци, особено тези които изгарят медицински отпадъци, са отговорни за близо 30% от световните емисии на живак в въздуха[5].
Инсинераторите са източници на емисии също и от олово, кадмий, арсен и хром, всички от които са силни токсични метали[6].
Най-опасните емисии от инсинераторите са диоксините. Диоксините са устойчиви органични замърсители (УОЗ) – това означава, че трудно се разграждат и следователно се натрупват в околната среда[7]. Диоксинът е канцероген, потвърден от безброй научни изследвания. Диоксините влияят върху имунната система— намалявайки имунната защита и увеличавайки чувствителността към инфекции, нервната система, и ендокринните и репродуктивните системи[8]. Въпреки че диоксините обикновено не присъстват в самите отпадъци, те се образуват при непълно изгаряне на определени видове отпадъци, включително PVC[9].
Инсталации за изгаряне на отпадъци винаги се създават с определени лимити на емисиите, но реалните емисии се проверяват рядко, само веднъж или два пъти годишно, и на предварително обявени времена, така че операторите на инсталациите могат да се уверят че работят оптимално при тези проверки. Скорошно изследване, проведено върху инсинератор на отпадъци в Холандия, установи, че емисиите на диоксини са не достатъчно регулирани и често се изкачват над лимита, установен в разрешителното на инсталацията, изпускайки вредни замърсители в районите около него[10].
Остава големият въпрос – кой ще отговаря за контрола на емисиите на инсинератора в София, ако той бъде построен – Столична община, Топлофикация-София? Колко ще струва поддържането на филтрите? Все още нямаме достъп до финансовите параметри за работата на инсталацията… И кой ще е най-потърпевш при потенциални проблеми?

 1. От Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение: „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на rdf отпадък. Страница 34

2. От Waste Incineration: A Dying Technology, доклад публикуван от GAIA който може да се намери тук: https://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Incineration-A-Dying-Technology.pdf

3. https://toxtown.nlm.nih.gov/chemicals-and-contaminants/nitrogen-oxides

4. https://www.atsdr.cdc.gov/MMG/MMG.asp?id=394&tid=69

5. От същия доклад публикуван от GAIA, страница 16

6. От същия доклад, страница 17

7. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dioxins-and-their-effects-on-human-health

8. От същия доклад, страница 10

9. http://ukwin.org.uk/resources/health/dioxins-and-other-harmful-incinerator-emissions/

10. https://zerowasteeurope.eu/downloads/hidden-emissions-a-story-from-the-netherlands/

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и “За Земята”. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които “За Земята” включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

, ,

Материали след конференцията за енергийноефективно отопление

На 5 юни в Кюстендил се проведе общата конференция на “За Земята” и Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) „Програми за преминаване към енергийно ефективно отопление, като мярка за чист въздух“. Тя се проведе по време на 52 (LII– рата) Асамблея на еколозите от общините в България като привлече повече от 100 гости от малки, средни и големи общини, експерти от МОСВ, посолствата на Франция и Великобритания, консултанти, регионални депа за отпадъци.

По време на първия панел експерти от Унгария, Италия, Северна Македония, Босна и Херцеговина споделиха добри примери, предизвикателства при реализацията на програми за енергийноефективно отопление и възможни решения.

Във втората част на конференцията бяха представени резултатите и извлечения опит от пилотната програма за подмяна на неефективни уреди с пелетни печки в район Искър, Столична община, както и стартирали проекти по ОПОС и Програма „LIFE“. Бяха разгледани синергичните ефекти от подобни програми за местната икономика, качеството на атмосферния въздух, климата, както и ползите за бизнеса и гражданите – подобрен жизнен стандарт, повишен комфорт без разлика в цената, по-здравословна среда.

По време на конференцията бе осигурен симултанен превод от английски на български и обратното. Видео на български и английски е достъпно в youtube канала на За Земята.

Видео на български – част 1 и част 2
Видео на английски – част 1 и част 2

English video recording of the conference – part 1  and part 2

Download the presentations on the links below.

Презентациите от конференцията са налични по-долу.

Дневен ред:

Встъпителни думи – Ася Добруджанлиева, АСЕКОБ, Росица Плачкова – зам.-кмет на Кюстендил, Никола Мобек – Френски институт, Ирина Велкова – гл. еколог на община Кюстендил

Стефан Александров, МОСВ, старши експерт в дирекция “Управление на отпадъците” – Начини за постигане на целите за битовите отпадъци и ограничаване на депонирането във връзка с новия пакет “Кръгова икономика” (18:36)

Част I – Опит на страните в Централна и Източна Европа – добри примери, предизвикателства и решения (линк) 40:55 мин

1. Guido Lanzani – началник отдел „Качество на въздуха“ в ARPA Lombardia – регионална агенция за опазване на околната среда, Италия – Горене на дърва: влияние върху качеството на въздуха в Ломбардия (45:20)
2. Csaba Vaszko – Експерт по изменение на климата, енергия и вода, Унгария – Отопление на домакинствата в Унгария и ролята на въглищата (53:33)
3. Denis Žiško – Center for Ecology and Energy Tuzla, Босна и Херцеговина – Замърсяване на въздуха в Тузла (1:06:28)
4. Davor Pandorski – Ekosvest, Северна Македония – Програми за преход към енергийно ефективно отопление като мярка за чист въздух. Опитът на Северна Македония (1:23:03)

 

Част II – Инициативите на общини в България за осигуряване на енергийно ефективно битово отопление (линк)

1. Генади Кондарев – ЕС „За Земята“, Енергийно ефективно отопление в домакинствата
2. Ивайло Попов – ЕС „За Земята“, Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети (42:12)
3. Силвия Горанова – Експерт наблюдение, Програма LIFE – Интегриран проект “Чист въздух” (1:10:55)

 

Презентации / Presentations:

(ENG)
Guido Lanzani – Wood burning: impact on air quality in Lombardy
Csaba Vaszko – Residential heating in Hungary and the role of coal
Denis Žiško – Air pollution in Tuzla
Davor Pehchevski – Programs for Transition towards Energy Efficient Heating as a Measure for Clean Air, North Macedonia Experience

(BG)
Генади Кондарев – Енергийно ефективно отопление в домакинствата
Ивайло Попов – Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети
Столична община – Проект “Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на Европейския съюз

, , , , , ,

Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

 

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА  ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

 

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми госпожи и господа министри,

На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.

Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.

Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година. Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.

Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.

Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.

На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:

  • се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
  • обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
  • подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.

Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.

 

С уважение:

Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“

Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

, , , , ,

Искания от гражданите към кандидатите за евродепутати

Аз, вашият работодател – българският народ, ще избирам измежду вас моите представители в Европа, но този избор, не е безусловен. Този път ще гласувам и имам искания към вас – моите служители.

Омерзен съм от корупционните скандали, които ежедневно се разкриват и съм отвратен, че въпреки огромната ресурсна обезпеченост в полицията и прокуратурата, тези разкрития се правят от журналисти.

Но не, няма да ви позволя да ме откажете от правото ми да гласувам. Няма да ви позволя да ме разсеете с политическите ви интриги. Разбирам, че целта ви е да ме отвратите, за да оставя бъдещето си е ръцете на безкритичния корпоративен, административно зависим и подкупен „електорат“. Да подмените вота ми. Да гласувате вместо мен. Прокудихте братята и сестрите ми, но аз още съм тук и няма да ви позволя да ме изгоните. Аз, вашият работодател – българският народ, съм жив и знам, че мога да ви накажа.

Омръзна ми да подценявате интелигентността ми и да разсейвате фокуса от важните за обществото теми с не-особено смислени циркаджийски номера с вокално-кулинарни риалити елементи. Не сте познали. Този път няма да изтъркам името на случаен кандидат. Няма да ви позволя да подмените приоритетите ми.

Аз, вашият работодател – българският народ, ви избирам за мои предстатели, но този избор, не е безусловен. Аз, вашият работодател – българският народ, имам искания към вас.

Аз настоявам да спрете да се надпреварвате в оправданията си  за замърсяването на въздуха и заедно да намерите решение за по-чист въздух. Защото аз не дишам оправдания.

Аз настоявам да спрете произвеждането на отпадъци, които да изгаряте или да заравяте в почвата и заедно да намерите решение за опазване на природата. Защото аз не дишам фини прахови частици, аз не пия химикали и аз не искам да разхождам децата си сред вашите боклуци.

Аз настоявам да спрете изсичането на вековните гори и да си припомните какво е значението на дърветата за биоразнообразието на планетата и за човека, като част от тази екосистема.

Аз настоявам да осигурите за мен и за децата ми качествено образование, конкурентно на престижните колежи и университети, в които пратихте децата си да учат, плащайки с парите от моите данъци.

Аз настоявам да получавам качествено здравеопазване за мен, а не само вас,  съответстващо на здравноосигурителните вноски, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да обезпечите мен и родителите ми, а не само вас самите, с достойни пенсионни доходи, реципрочни на пенсионните осигуровки, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да оптимизирате административните дейности, финансирани с обществени ресурси, иначе казано финансирани от мен, като прекратите порочната практика да назначавате посредствени чиновници, които да изхранвам.

Аз, вашият работодател – българският народ, не съм съгласен да плащам за това. Достатъчно ми е да издържам учителите, лекарите, полицаите и военните. Не мога да поема и всичките ви комисии, агенции, спецзвена, нови министерства и т.н. Работещите в тази страна сме краен брой, така че раздуването на щата за моя сметка, не допринася за моето оцеляване.

Научете се да работите! Работете за мен! Покажете ми, че има полза от вас, за да ви изпратя в Европейския парламент, за да подобрите законите на Европа, така че да работят за мен и за децата ми!

Аз, вашият работодател – българският народ

Снимка: Shutterstock

, , , ,

Манифест: За Устойчива Европа на гражданите

Европейския съюз е един от най-впечатляващите проекти за мир в съвременната история. Създадена е организация, защитаваща човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона като основни ценности.

Наред с поддържането на траен мир сред своите страни-членки, ЕС допринесе и за по-чисти реки, защита срещу химическо замърсяване, адекватен родителски отпуск, качествено образование и свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.

Въпреки важната мисия и високи цели на Европейския съюз, твърде много от постъпките на европейските лидери спрямо редица наболели социални и икономически проблеми, сред които финансовата криза, отсъствието на адекватни мерки относно проблемите с околната среда, присъствието на социално неравенство и липсата на единодушно решение относно бежанските вълни, за съжаление са в разрив с основните ценности и принципи на ЕС и изместват от фокус постигнатите до момента позитивни резултати.

Гражданите чувстват, че икономическите и финансовите интереси на богатите се ползват с приоритет пред общото благо. Растяща бедност и социално неравенство, влошаване на достъпа до здравеопазване и (младежка) безработица. Нерешени остават проблеми като климатичната криза и замърсяването на въздуха, които убиват стотици хиляди хора. Нарастващата подкрепа към някои националистически и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател и сериозна заплаха за демокрацията и за нашите основни ценности. Всички тези фактори са масово всекидневие за редица хора и следователно все повече европейци спират да усещат необходимостта и ползите от Европейския съюз. Това масово разочарование води до загуба на доверие от страна на европейските граждани в способността на европейските институции да отговорят на техните нужди.

ДРУГА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация в Европа, ние като граждани трябва да се съсредоточим върху изясняването на нуждите ни като единно, европейско общество. Именно за това ключовият въпрос оттук нататък следва да бъде: „В каква Европа искаме да живеем?“.

Ето защо над 200 организации в цяла Европа, сред които и ние от екологично сдружение „За Земята“, се обединяваме, за да обсъдим „Европа, която искаме”, и да поставим казуса в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейската идея, основана на базовите етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, полово равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава, че трябва да настъпят фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и норми, които изпълняват функциите, за които са предназначени: грижа и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и защитават настоящите и бъдещи поколения както в Европа, така и извън нея.

ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА, КОЯТО ИСКАМЕ

За да си възвърнат доверието на обществото, Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки трябва да приоритизират следните ключови въпроси от дневния ред за бъдещето на Европа на предстоящите разисквания за изборите за Европейски парламент.

  1. ЕВРОПА В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА – Новото и ефективно участие на гражданското общество под формата на така нареченото активно гражданство трябва да бъде приоритетно за подобряване на европейските общности. Прозрачността и достъпът до основни права за всички са главни стъпки в доверието на гражданите на ЕС в изграждането на справедлива и устойчива Европа. Младежта и децата трябва да бъдат ангажирани като активни граждани и да бъдат насърчавани да участват в европейските политически процеси. Следователно достъпът до образование трябва да бъде непрестанно подобряван, а критичното мислене – поощрявано. Тези стремежи могат да бъдат постигнати и развивани чрез редица програми за европейски младежки активизъм, активно гражданско обучение в училищата и т.н.

Следва да се предприемат мерки за гарантиране на по-голяма отчетност и прозрачност при вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства. Интересът на гражданското общество трябва да бъде приоритизиран пред този на големите корпорации.

  1. РАВЕНСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА – Публичните политики и законодателните мерки следва да гарантират, че в съответствие с европейското и международното право в областта на правата на човека, всички европейски граждани и жители се ползват с еднакво ниво на защита и могат да упражняват основните си права и свободи, позволявайки им да живеят според собствените им убеждения, съгласно принципите на самоопределяне и човешко достойнство, без форми на дискриминация. ЕС трябва да подобри своите политики и действия за гарантиране на равенството между половете, като освен това гарантира, че всички лица имат равни възможности в обществото.
  2. СИЛНА СОЦИАЛНА ЕВРОПА – Европейският социален модел следва да осигури пълна и справедлива защита на всички граждани, като същевременно облекчи бедността и предостави равноправни, социални възможности на своите граждани. Всеки трябва да се възползва от стандартите за достойни условия на труд, равенството, подобряването на благосъстоянието и намаляването на здравните различия в рамките на отделните държави и между поколенията. Социалното приобщаване и закрилата, достойният труд, равенство между половете, достъпът до адекватно здравеопазване, образование и до качествени жилища, екологичната справедливост трябва да бъдат основните принципи, които движат националните и европейските политически програми.
  3. АМБИЦИОЗНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА – Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъде изцяло изпълнено. Целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с него и с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, чрез амбициозни политики на Съюза в областта на климата, включително бързо прекратяване използването на всички изкопаеми горива и преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към 100% снабдяване с енергия от възобновяеми източници, което е чисто, достъпно, подкрепя собствеността на общността и не води до енергийна бедност.
  4. ЯСНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ – Трябва да бъдат създадени и прилагани общи стандарти, чрез които да се осигурят чистотата на въздуха и водата, достъпът до безопасна и здравословна храна. Необходими са драстични мерки за спиране на обезлесяването и загубата на биоразнообразие в Европа и в световен мащаб, да се сложи край на неустойчивата експлоатация на световните природни ресурси. Следва да се предприемат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на планетата за производство, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност.
  5. УСТОЙЧИВИ И ЗДРАВИ ХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ – Реформата на Общата селскостопанска политика е задължителна за производството на по-здравословна храна и за справедливи цени за европейските малки и биологични производители. Това означава засилено опазване на околната среда и природата, пазари на регионални земеделски производители, хранителни вериги, предоставящи здравословна храна, регулиране количеството хранителни отпадъци и спиране на дъмпинга в глобалния Юг. ЕС следва да даде приоритет на прехода към органично, дребномащабно селско стопанство и повторно залесяване като ключови мерки в борбата с изменението на климата.
  6. СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ – Ефективните и координирани данъчни мерки следва да гарантират, че всички дружества плащат справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските бюджети за достъп до социално-икономически права и благосъстояние. ЕС трябва да се ангажира с ефективна борба с данъчните измами и да ликвидира европейските данъчни убежища.
  7. СПРАВЕДЛИВ ТЪРГОВСКИ РЕД – Международната търговия следва да се разглежда като средство за ефективно разпределение на стоки и услуги, като се зачитат социалните и екологичните цели. Търговските споразумения следва да облагодетелстват хората, работниците и дребните производители и не трябва да бъдат разглеждани като инструменти единствено в интерес на мултинационалните компании и инвеститори. Това следва да гарантира, например, равен шанс за достоен труд и по-добра социална защита. Търговските и инвестиционните споразумения трябва да бъдат насочени предимно към повишаване благосъстоянието на обществения интерес, вместо към намаляване на разходите и тежестта за предприятията. Съществуващите ВИП права за инвеститорите и корпоративните съдилища трябва да бъдат премахнати.
  8. РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТА – ЕС има ключова отговорност за постигане целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие. Помощта за развитие на отвъдморските държави в ЕС следва да се предоставя приоритетно на най-нуждаещите се, включително най-слабо развитите страни и от тях да се възползват най-вече маргинализираните общности. ЕС трябва да преструктурира своите инвестиции, за да постигне устойчивост, изкореняване на бедността и да направи реалния достъп до основните човешки права в световен мащаб реалност. ЕС следва активно да подкрепя правно обвързващите европейски и международни задължения в областта на правата на човека за компаниите, които работят в чужбина, включително настояване за Договор на ООН за бизнеса и правата на човека.
  9. ОТГОВОР НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИГРАЦИЯТА – Европа трябва да поеме водеща роля в осигуряването на хуманен отговор на глобалната миграция, в полза и защита на всички участващи. Търсещите убежище трябва да бъдат приветствани в Европа и да бъдат третирани в духа на Конвенцията на ООН от 1951 г. за бежанците.
  10. ОТГОВОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА НУЖДИТЕ – Инвестициите на ЕС следва да осигурят възвращаемост в обществена полза и за справяне с обществените предизвикателства. Изследвания, които са приоритетни и финансирани днес, трябва да имат решаващо въздействие върху бъдещето на нашите общества и на нашата планета. Нашите изследвания трябва да направят Европа и света екологично устойчиво, мирно и здравословно място за живеене. Изследванията на ЕС трябва да бъдат демократични, локализирани и в полза на обществото. Това означава забавяне на високия растеж и отдалечаване от ресурсо-интензивните икономически модели.
  11. БЮДЖЕТ НА ЕС, ФОКУСИРАН КЪМ ХОРАТА – Бюджетът на ЕС следва да използва своя потенциал, за да стимулира устойчивостта и икономическата справедливост и благоденствие чрез инвестиции в социална инфраструктура, образованието, културата и климатичните промени. Това включва премахване на неустойчивите инвестиции и субсидии, както и укрепване на механизмите за отчетност. С други думи, това трябва да бъде бюджет, направен от хората за хората и планетата.

Ние ще гласуваме на предстоящите избори за нов Европейски парламент. А ти?

, , , ,

20 века в търсене на мира

20 века Европа търси мира. Воюва за него, дава безбройни жертви – и все в името на спокойствието и просперитета. В средата на 20-я век, беше намерена формула, която бавно, с много съмнения, криволичения и грешки, но и с много вяра и упоритост, доведе до продължаващият вече 70 години мир на континента ни.

Ние осъзнаваме огромните усилия на поколения европейци, затова, заедно с още 300 организации, се присъединяваме към Europe We Want. Искаме да осъзнаем откъде сме тръгнали и да продължим напред конструктивно.

***

Започваме нашият разказ за Европа и мира през 27-мата година преди Христа. Това е началото на прословутия Pax Romana, продължил цели 207 г. – от възкачването на Цезар Август до смъртта на Марк Аврелий през 180-та година. Пакс Романа е първият опит за мирно развитие на част от Европа и Средиземноморието. И макар нестабилен, този мир е донесъл най-доброто развитие в историята на Рим, дотогава изпълнена с войни.

И след Рим, въпросът за мира винаги е бил основен в Европа. Разкъсвани от войни, след разпада на Римската империя, племената, народите, империите, републиките в Европа винаги са имали пред себе си една „крайна“ цел – да спрат, да си отдъхнат от косата на Смъртта. Макар оплетено във вражди и войни, винаги можем да намерим търсенето на тази цел:

  • и при Карл Велики, Pater Europae („Баща на Европа“), при когото Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност;
  • и в развитието на Свещената Римска империя (10-19 век), постоянно живееща между дезинтеграцията и интеграцията;
  • и при Вестфалските мирни договори от 1648 г., донесли края на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Освен германската религиозна свобода и политическата организация на Германия, те уреждат и европейския мир;
  • и по време на Европейския концерт, продължил с прекъсване от 1815 г. до 1914 г., в чиято основа е разбирането, че баланс в международните отношения може да бъде постигнат чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между „Великите сили“, като водеща роля се отделя на дипломацията. Видни фигури като Готфрид Лайбниц (1677) и Лорд Гренвил (1797-99) вече са поставили на дневен ред въпроса за „Европейска федерация“. Върху тях Метерних развива идеите и понятието за „баланс на силите“, така че амбициите на всяка „Велика сила“ да бъдат сдържани от останалите.

 

Паневропейската политическа мисъл се развива през 19-ти век, вдъхновена от либералните идеи на френските и американските революции след смъртта на империята на Наполеон (1804-15). През десетилетията след Виенския конгрес идеалите на европейското единство процъфтяват из целия континент, особено в писанията на Ястржебовски, Мацини и Корвин-Шимановски. Терминът „Съединените щати на Европа“ е използван от Виктор Юго в реч на Международния конгрес на мира, проведен в Париж през 1849 г.

На Изток и Югоизток мирът е бил в далеч по-къси периоди. В историята на България и Византия имаме няколко периода на десетилетен мир – между Симеон Велики и Лъв VI (896 – 912) както и 25 годишен мир между България и Сърбия (897 – 922). Следва 36-годишният (927 – 964) „дълбок мир“ между България (Петър I) и Византия, както и периода на силната дипломация и късите войни на Иван-Асен II. Това са периоди на стопански възход. Но от изток и от югоизток, през Балканите са основните пътища за нахлуване на „варварите“ – от готи и хуни, до араби, монголи и османски турци.

***

Вече сме в мрачните, кризисни години от 1914 до 1945 г. – времена на всеобщо умопомрачение, довело до двете световни войни – започнали все в сърцето на Европа. Загиват милиони, десетки милиони. А на Изток вилнее комунизмът – у дома си и сред съседите.

Въпреки това, през периода между двете световни войни съзнанието, че националните пазари в Европа са взаимозависими, макар и конфронтационни, наред с възхода на американския пазар от другата страна на океана, подхранват желанието за икономическа интеграция на континента. През 1920 г., застъпвайки се за създаването на Европейски икономически съюз, Джон Мейнард Кейнс пише, че “трябва да се създаде Съюз за свободна търговия … за да не налага никакви протекционистични тарифи, независимо от продукцията на други членове на Съюза.” През същото десетилетие Ричард фон Куденхове-Калерги, австрийски аристократ с противоречиви разбирания и идеи, е един от първите, които си представят съвременния политически съюз на Европа и основава движението „Пан-Европа“. За съюз в Европа говорят и други, сред които тогавашният министър-председател на Франция Аристид Бриан и Уинстън Чърчил.

Краят на безумието идва, а с него идва и Pax Europaea. В междинния период (1945 – 1957 г.) се говори и действа за някакво обединение в Европа. „Конгресът на Европа“, считан от мнозина за първи федерален момент на европейската история, се провежда в Хага от 7 до 11 май 1948 г. с 750 делегати от цяла Европа, както и наблюдатели от Канада и САЩ. Конгресът събра представители от широк политически спектър, като им даде възможност да обсъдят идеи за развитието на европейското политическо сътрудничество. Участват важни политически фигури като Аденауер, Чърчил, Макмилан, Пиер-Анри Тейтген, Франсоа Митеран, Пол Рейно, Даладие, Пол Ван Зеланд и Алтиеро Спинели. Активна роля имат широк кръг философи, журналисти, църковни лидери, юристи, професори, предприемачи и историци. Отправен е призив за политически, икономически и паричен съюз на Европа. Тази значима конференция трябва да окаже дълбоко влияние върху формата на Европейското движение, което е създадено скоро след това. Предложено е създаването на Колеж на Европа. Конгресът обсъжда и бъдещата структура и роля на Съвета на Европа. Участниците допринасят и за създаването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в Съвета на Европа.

През 1952 г., разочаровани от липсата на напредък в рамките на Съвета на Европа, шест държави решиха да продължат и създадоха Европейската общност за въглища и стомана, която беше обявена за “първа стъпка в обединението на Европа”. Европейските лидери Алчиде Де Гаспери от Италия, Жан Моне и Робер Шуман от Франция и Пол-Анри Спаак от Белгия разбраха, че въглищата и стоманата са двете индустрии, които са от съществено значение за воденето на война, и вярват, че чрез обвързване на националните си индустрии, бъдещата война между техните народи стават много по-малко вероятни.

През 1957 г. Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия подписаха Римския договор, който създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и митнически съюз. Те също така подписаха друг пакт за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за сътрудничество в развитието на ядрената енергетика. И двата договора влязоха в сила през 1958 г. Това е формалното начало на Европейския съюз.

През годините ЕС приема нови членове и се развива върху серия от нови договори, за да достигне до сегашните 28 страни-членки, обединени в правно отношение от Договора от Лисабон (2007 г.) На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон реформира много аспекти на ЕС –  промени правната структура на Европейския съюз, обединявайки системата от три стълба на ЕС в един правен субект с юридическа правосубектност, създал постоянен председател на Европейския съвет, и засили позицията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

***

Историята, която, казват, се пише от победителите, ни е оставила безкраен низ от факти, но и от митове, спекулации и недоизказаности. Не може да се отрече – до средата на 20 век, европейските държави са търсили просперитета си чрез разширявания за сметка на съседите си или на по-далечни народи. Водещата максима е била: Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война).

От 70 години насам обаче виждаме, че Друга Европа е възможна. Тя не е перфектна, градена е и се гради на визиите, на компромисите и скрития натиск и явните напрежения, на уроците от опита.  Но тази „друга Европа“ за пръв път в човешката история показа, че нещата могат да се случват и без войни. И това е онази малка разлика, която ни дава увереността, че върху нея и върху всички останали успехи – и учейки се от грешките си – ще можем да минем на следващия етап на Общността – да премахнем повечето грешки, да приемем добри решения, в полза на всички граждани на Обединена Европа.

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация, ние като граждани на своите страни, но и на нашата обща Европа, не трябва да се ограничаваме в дебатите за бъдещето на Европа на въпроса: „Повече или по-малко Европа?“, Но се съсредоточаваме върху нашите нужди за бъдещето и нашите права. Ключовият въпрос е: „Каква Европа искаме?“

Какво ще остане за Европа в Историята след нас, зависи от всеки един от нас. Не само когато гласуваме за Европейски парламент, както предстои на 26 май, но и във всеки един ден, в който изявяваме идеите, позициите, интересите, желанията си пред общините, регионите, правителствата или европейските институции.

Европа, неделима част от която – географски и исторически е България – може да се превърне по-добро място за всички нас, ако точно на избори вземаме правилните решения. И не вярвайте, че няма значение – всеки избор има значение. След него връщане няма!

Снимка: Unsplash