,

Отворено писмо от жителите на Бели бряг: До края на годината Мини Марица-изток ще превземат домовете ни срещу нищожно обезщетение. Време е Министерство на енергетиката и Европейската банка да се намесят по-активно

Линк към писмото.

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

Усилията на ЕБВР имат за цел да се постигнат възможно най-малко или в идеалния случай — никакви принудителни отчуждения на имоти в Бели бряг. Познавайки работата на ЕБВР и технократския подход, можем да си представим как след няколко години отчита в докладите огромен успех от усилията си, потвърждавайки, че от няколко десетки домакинства, принудително са отчуждени едва няколко имота. Отделно, достигнати са почти двойни нива на оферираните цени за изкупуване и заслугата е на отделите, свързани с прилагане на екологичната и социална политика на банката и на Независимия механизъм за отчетност на проектите.

Това са фактите в цифри, но реалността на терен не позволява много самоизтъкване. Останалите хора са предимно собственици, които в момента нямат избор. Ако приемат, каквото им се предлага от мините, ще трябва да се преместят в домове с много по-неравностойни параметри спрямо сегашните. Удвояването на оферираните стойности щеше да бъде добра новина, ако стартовите нива на предлаганите средства преди намесата на ЕБВР не бяха буквално мизерни. Банката остави Мини Марица Изток с години да протакат финализирането на плана за преселване на селото. Накрая приеха Мини Марица-изток да одобрят план със сериозни пропуски. Ако той бъде приложен на практика, не предвижда куп детайли около преселването – непрецизиран социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди, липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото.

И всичко това — при останали едва двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени. Припомняме, че нито едно от тях не се противопоставя на въгледобива в България по етични или сантиментални съображения, а само поради факта, че не се предоставя адекватна възможност на хората да възстановят, каквото имат. При толкова лесен казус няма как да не възкликнем, че очертаващият се провал по намиране на решение е спъване по равното! Наблюдаваме липсата на напредък по казус, касаещ по-малко от 20 домакинства, които реално не се противопоставят на разширението на мините, а на несправедливите обезщетения. На този фон е трудно да си представим как ЕБВР се справя с огромните си проекти в развиващите се страни, където са засегнати стотици и хиляди местни хора и дребни земевладелци, които губят собствеността, поминъка си и родовите си връзки.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

,

България трябва спешно да започне решителна борба с пластмасовото замърсяване

Източник: За Земята

3 юли е международният ден, посветен на живота без пластмасови торбички. Активисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14:00ч. и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ / Plastic Free July, предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.

 

Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.

 

На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.

 

В същото време, от вчера – 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружениеЗа Земята”, “Грийнпийс”-България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас.

 

  • Такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
  • Забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г. 
  • Задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
  • Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
  • Постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.

 

Екоорганизациите напомнят, че евродирективата изисква към  2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.

 

Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г. 

Нуждата от спешни действия в България е очевидна: въпреки усилията на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба”, поради липсата на подобаващи мерки от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на три хиляди (3000) лева – сума, напълно достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем правилно възпитание и навици на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.

,

Словакия обяви край на въглищата, а България “вижда” перспектива в тях още 60 години

Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.

Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.

Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за
въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.

Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година . Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите
страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.

Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.

[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук .
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и “За Земята”. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които “За Земята” включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

, , , , ,

Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция

Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.

Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.

Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.

Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.

Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.

Плановете за климат и енергетика в целия ЕС

ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).

Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.

Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.

Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.

,

България трябва да има по-амбициозни цели за декарбонизация на икономиката

Срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни е важна за България и бъдещото й развитие. Докато светът настоява за декарбонизация на икономиката, нашата страна се държи, все едно въглищата ще са с нас завинаги. Междувременно пропуска възможности за участие в програми и финансиране.

Защо трябва да грабнем момента? Прочетете в документа по-долу: 

, , , , , ,

Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

 

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА  ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

 

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми госпожи и господа министри,

На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.

Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.

Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година. Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.

Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.

Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.

На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:

  • се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
  • обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
  • подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.

Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.

 

С уважение:

Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“

Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

, ,

Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом

Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „Приятели на земята Европа“  (Friends of the Earth Europe) проведе акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Това е поредното гражданско действие в защита на пролома от плановете за строеж на магистрала „Струма“.  В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и местни жители от гр. Кресна, недоволни от избрания вариант за АМ „Струма“ през дефилето.

Акцията, както и редица други международни и национални инициативи през последните години, целят да убедят  българското правителство да изпълнени проекта така, както беше одобрен още през 2008 г. А именно — този участък на магистралата да заобиколи екологично чувствителния Кресненски пролом. Припомняме, че проектът за отсечка извън пролома позволи положителна екологична оценка  (ОВОС/ОС) на цялата магистрала, както и финансирането й от ЕС. Настоящото решение на правителството посоката София – Кулата да премине по настоящия път през пролома е огромна стъпка назад.

При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за пореден път бяха обвинени за спирането на строителството и отлагането му за следващия програмен период 2021-2027 , но Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани” припомня “Проектът за цялата магистрала бе одобрен през 2008 г. с изричното условие строителството да започне от Кресненския пролом „за да се избегне оставането му на нулев вариант при влезли в експлоатация останалите участъци от магистралата“.

Едно отговорно управление не може да твърди, че  „технологично времето на строителите няма да им достигне“. 11 години са предостатъчно технологично време за разрешаване на проблема с Кресненския пролом. Времето в момента не достига, защото под натиска на строителните компании отговорните институции решиха през 2015 и 2016 да изоставят оригиналния проект и да пробутат такъв, който бе вече отхвърлен от екологичната оценка.

“Упоритостта на правителствата и строителните компании да строят в защитените природни зони в пролома и отказът им да се съобразят с договора с ЕС за финансиране на магистралата  и природозащитното законодателство, поставя в ежедневен риск не само унищожението на защитени животински видове, но и човешки животи, като следствие на множеството пътни инциденти в този участък.”, коментира Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

Прокарването на пътя през пролома не отчита опазването на защитени територии от европейска и световна значимост, но също така и не разрешава транспортния проблем – участъкът  ще си остане тесен път с проектна скорост от 80 км. създавайки „тапа“, предпоставка за инциденти в международния коридор за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би намалило и товарния и пътнически трафик в съответствие с транспортните приоритети на ЕС. “Твърдението „(…)който иска да дава няколко милиарда да я качи ей така горе. Искат да се качи горе. Представете си горе магистрала“ е подвеждащо.”, казва Даниел Попов от “За Земята”. “На първо място искаме да подчертаем, че именно правителството предложи и одобри едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „Да спасим Кресненско дефиле“ единствено настояваме веднъж вече качената горе техника, където отрицателните ефекти върху природата могат да бъдат компенсирани с подходящи мерки, да строи цялата магистрала, вместо само едно платно.”, заключва той.

Подхвърлянето на суми за „милиарди“ в общественото пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за проектиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лева. Липсата на оценка на стойността на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви точно решения иска да приложи вътре в пролома, което увеличава значително риска от неговото разрушаване.

Едно отговорно управление би следвало да инвестира парите на българските и европейските данъкоплатци максимално ефективно, зачитайки интересите както на местната общност, чийто транспортни разходи биха се увеличили значително, вече развития туризъм в дефилето, качествения и ефективен транспорт, както и опазването на природните ценности за поколенията след нас.

Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до некачествен транспортен коридор, прехвърляне на значителни разходи върху гражданите (или данъкоплатците, или нещо друго, но в никой случай „потребителите“), както и висок риск от финансови санкции от неспазването на екологичното законодателство и договора за финансиране на магистралата.

, ,

Участниците в конференцията “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”: Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество

Силната тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм излага на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на обществата от Европа. Около това мнение се обединиха участниците в годишната среща на За Земята “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”, която събра в Дома на Европа активисти от природозащитни и правозащитни организации, журналисти и представители на институциите.
Особена тревога будят правото на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства.

“Гражданското общество има ключова роля във всяка демокрация: то е балансьор при конфликти на интереси, разкрива бездействието на властимащите и се застъпва за тези, останали без глас. Всяка атака срещу гражданското общество е атака срещу самата демокрация”, каза директорът на Friends of the Earth Europe —
Ягода Мунич.

Организациите споделиха, че всекидневно се сблъскват със потискане на екологичната, социална и икономическа справедливост, което руши устоите на правовата държава и опорочава взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Трасето на магистрала “Струма”, планирано през Кресненското дефиле е такъв пример. Кампанията е вече на повече от 20 години, припомня Десислава Стоянова от “За Земята”. “Вярвахме, че през 2008 година сме намерили решение и европейските, и българските власти заедно с местните хора бяха решили, че европейските средства ще се изразходват така, че да се запази природата на уникалния Кресненски пролом. За съжаление днес сме изправени пред реалната заплаха той да бъде унищожен в противовес на всички екологични норми, намалявайки шансовете за устойчиво развитие региона.”, казва тя.

Възходът на крайнодесни партии и игрите със страховете в обществото бележат разруха в доверието между граждани и институции, както и между граждани и неправителствени организации. Според Катерина Раковска от WWF, ставаме свидетели на непрекъснати очернящи кампании на образа на неправителствения сектор, създаване на пречки пред финансирането им и достъпа до законови инструменти, с които те бранят природата.
“Най-голямата противоотрова за това са независимите медии и критичното гражданско общество. Но почти навсякъде по света, включително в Европа и то особено Източна, и двете са под тежък натиск”, казва Генади Кондарев от “За Земята”.
Крайно време е изборът пред обществото ни да не бъде представян като “хората или природата” — правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, обощават от “За Земята” и заявяват, че ще продължат да го защитават на местно и глобално ниво.

, , , , ,

Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени местните вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.