,

ЕС не трябва да премахва регулациите за генетично редактираните храни и земеделски култури

Снимка: Shutterstock

Някои членове на отиващата си Европейска комисия и агробиотехнологичното лоби искат регламентите, регулиращи генетично модифицираните селскостопански култури и храни, да се отслабят или отхвърлят, за да се отворят пазарите за генно редактирани продукти. Но това противоречи на науката, на която се основава технологията и може да изложи на опасност обществото и околната среда, пише д-р Майкъл Антониу.

Д-р Майкъл Антониу е молекулярен генетик в King’s College London.

Някои членове на отиващата си Европейска комисия искат да променят законодателството на ЕС относно генетично модифицираните (ГМ) храни и култури, за да се улесни употребата на продукти, произведени от новите техники за редактиране на гени, често наречени „нови техники за селекция при растения“ или НТО (бел. пр. или нови техники за отглеждане, НТО/NBTs).

Комисарят по земеделието Фил Хоган каза, че Генерална Дирекция по Здраве и безопасност на храните вече е подготвила почвата за нова инициатива относно редактиране на гените, с която да се преразгледа настоящото законодателство за ГМО“. „Инициативата“ ще бъде поета от новата Комисия след изборите тази година.

Изглежда, че тези комисари подкрепят дългогодишния лобистки натиск от агробиотехнологичното лоби за премахване или отслабване на обичайните предпазни мерки, прилагани към генетично модифицираните организми (ГМО), когато става въпрос за продукти, произведени чрез нови техники за редактиране на гени.

Ако лобито успее, генно-редактираните култури и продукти могат засипят пазара без никакви проверки за безопасност и евентуално без етикетиране.

Задействането на натиска за дерегулация идва след миналогодишното решение на Съда на Европейския съюз, че организмите, получени чрез техники за генно редактиране (наречени в случая „мутагенеза“), са ГМО и попадат в обхвата на Директивата за ГМО. Това означава, че те трябва да бъдат подложени на проверки за безопасност и да носят етикет, че са ГМО.

Решението е в съответствие с принципа на предпазливостта и казва, че техниките за редактиране на гени не притежават дълга история за безопасност и биха могли да носят подобни рискове като по-старите техники за ГМО. Въпреки това, решението разстрои агробиотехнологичното лоби, което го възприема като бариера пред бизнеса си.

Като генетичен инженер, използващ за медицински изследвания, както старомодния генетичен трансфер, така и новите инструменти за редактиране на гени, мога да потвърдя, че решението на Съда на Европейския съюз е научнообосновано.

В медицинската изследователска общност не се оспорва, че техниките за редактиране на гени са ГМ-техники, които създават ГМО, и че тези процедури и техните продукти носят рискове, които изискват стриктно регулиране. Само в средите на агробиотехнологиите се иска дерегулация.

Комисарят по здравеопазването Витянис Андрюкайтис заяви, че планираното преразглеждане на регламентите за ГМО е необходимо, тъй като 20-годишната директива на ЕС за ГМО не отразява технологичния напредък при редактирането на гените.

Но истината е, че инструментите за редактиране на гени са все още далеч от съвършенство. Изследванията показват, че те не са толкова прецизни, колкото се твърди, нито са им предсказуеми резултатите. Те причиняват много непреднамерени ефекти, не само на „нецелеви” места, но също така и на целевото за генетичното редактиране място.

Много непреднамерени ефекти се появяват, след като инструментът за редактиране на гени е завършил своята работа, когато процесът на редактиране е в ръцете на машината за поправка на ДНК на клетката, върху което имаме малък или никакъв контрол.

Какви означава това за безопасността на потребителите и за околната среда? Генетичната манипулация води до нови комбинации от функции на гените и така могат да променят състава на растенията по неочаквани начини, което означава, че те могат да произвеждат нови токсини или алергени или да имат вредно въздействие върху дивата природа.

Това не е просто спекулация. Редица проучвания с хранене на животни, проведени с първото поколение генетично модифицирани култури показват, че диета, включваща  ГМО е увредила здравето на животните. В повечето случаи не знаем дали ефектите са били причинени от самите ГМО или пестицидите, с които са отглеждани, но това е просто още една индикация за това колко непълни са нашите познания.

Дали подобни ефекти биха се получили от генно-редактираните растения? Никой не знае. Няма публикувани проучвания за хранене на животни с „новите ГМО“.

Други проучвания показват, че ГМ-култури са навредили на дивата природа по неочаквани начини.

Както знам от личен и чужд опит, проучванията, които показват рискове от ГМ-храни и свързаните с тях пестициди, са атакувани от лобистите на агробиотехнологията и техните съюзници в научната общност. Голяма част от тази общност сега зависи от финансирането на тази индустрия и/или е повлияна от лични финансови интереси в земеделската биотехнология.

Тази ситуация накара екологичния антрополог Глен Дейвис Стоун да се оплаче, че научната общност е загубила до голяма степен „честните посредници“, които би трябвало да информират обществената политика за рисковете от технологиите за редактиране на гени.

Въпреки това, някои учени са готови публично да настояват, че трябва да се заеме предпазна позиция относно генно-редактираните продукти. Твърдят, че тези продукти трябва да бъдат строго регламентирани с пълно признаване на несигурността на процеса на редактиране на гени, както и трябва да бъдат етикетирани, за да се даде възможност за избор на земеделските стопани и потребителите.

Това е разумният „среден път“, който би трябвало да приеме новата Комисия. Това не е забрана на тези технологии, но също така не е екстремна свобода за всичко, която лобито на агробиотехнология иска. Най-важното е, че този подход е подкрепен от науката и поставя обществената и екологичната безопасност преди печалбите на компаниите.

Източник: статия на Майкъл Антониу, публикувана в EurActive.com

 

, ,

Какво са ГМО2.0 и какви са рисковете, свързани с тях. Могат ли да се окажат в чиниите ни, без да знаем за това?!

От днес можете да прочетете доклада ни „Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда“, който беше издаден от Friends of the Earth US и преведен от За Земята. Темата за ГМО е изключително популярна в България, но към този момент за обществото ни липсва достатъчно информация относно новите технологии на генното инженерство. А малкото налична такава е изключително едностранчива и говори предимно за ползите от тях.  Публикуваме този доклад, защото индустрията, която предлага новите продукти на генното инженерство старателно избягва асоциирането им с класическите способи за производство на ГМО и ги нарича най-често „нови техники за отглеждане“. Рекламира ги като изключително прецизни, безопасни и важни за човечеството до такава степен, че не можем без тях. Според лобистите с тях (и едва ли не само с тях) ще можем да изхраним човечеството, да се справим с предизвикателствата на климатичните промени, дори ще трансформираме селското си стопанство като го направим устойчиво и щадящо околната среда. Но дали трябва да вярваме на същите обещания, които ни предлагаха и продължават да ни предлагат относно класическите ГМО, та нали те бяха изключително прецизни и нали те щяха да изхранят човечеството?!

В доклада показваме, че генно редактираните организми са склонни към непредвидени и неочаквани ефекти на молекулярно ниво, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда, ако бъдат пуснати на пазара без задължителна задълбочена оценка на безопасността. А индустрията, нейните лобисти и някои политици искат да променят законодателството на Европейския съюз в тази посока, защото решението на Европейския съд от юли 2018 г. постанови, че продуктите на тези нови техники трябва да се третират като ГМО като се приложи принципа на предпазливостта – да се изпитват за безопасност преди въвеждането в употреба и да се етикетират като ГМО.

Едновременно с доклада искаме да ви предупредим, че в отговор на наше питане от Българска агенция по безопасност на храните официално потвърдиха, че не се осъществя контрол  при внос на храни и фуражи за наличие на генетично редактирани организми. Причината е, че Европейската агенция за безопасност за храните не е въвела лабораторни методи, отговарящи на критериите за изпитване на ГМО на ниво Европейски съюз.  В същото време към момента има поне две култури, които се предлагат на международните пазари – соеви зърна Calyxte и рапица Cibus. Същите нямат разрешение за използване в ЕС, но без реален контрол, потребителите и отговорните институции няма как да знаят, дали такива се използват в храните и фуражите или не. Заедно с други европейски организации се опитваме да окажем натиск върху Европейската комисия да даде мандат и осигури ресурси за възможно най-бързо разработване на верифицирани лабораторни методи, които да влязат в употреба при контрола за ГМО2.0. Очаквайте още информация за това скоро!

Повече за това какво са ГМО2.0 и какви са рисковете за здравето и околната среда вижте в целия доклад тук.

Съдът на Европейския съюз потвърди, че проверките за безопасност са задължителни за новите „ГМО2.0“

Съдът на Европейския съюз вчера реши, че противоречивите техники за ГМО от ново поколение всъщност произвеждат ГМО и следователно трябва да бъдат регулирани съгласно условията на съществуващото европейско законодателство относно ГМО. Съответно те трябва да бъдат обект на проверките за безопасност на ЕС и за продуктите от тях трябва да се спазват правилата за етикетиране.

С решението по знаковото дело C-528/16, съдът потвърди, че новите техники за модифициране на генетичен материал в клетките на растения и животни (т.нар. Opens external link in new windowГМО2.0), трябва да преминат през същите процедури за оценка на въздействието им върху околната среда и човешкото здраве, както и съществуващите към момента ГМО храни. Биотехнологичните компании настояваха, че ГМО2.0 храните и земеделските култури не трябва да се подчиняват на европейските норми за безопасност и етикетиране.

Ивайло Попов, координатор на кампанията срещу ГМО в сдружение За Земята коментира: „Тези нови техники за генно инженерство, които наричаме ГМО2.0, трябва да бъдат напълно тествани преди да бъдат пуснати в околната среда и в нашата храна. Приветстваме това важно решение, което попречи на последния опит на биотехнологичната индустрия да наложи нежеланите генетично модифицирани продукти в полетата и храните ни. Сега нашите власи, както и тези в другите страни членки трябва да осигурят пълното им тестване. Трябва и да подкрепят повече малките и екологични стопанства, от които все повече се нуждаем“.

Повече за ГМО2.0 или както още са познати „Нови техники за отглеждане“ и защо смятаме, че ГМО2.0 следва да бъдат регулирани като ГМО, Opens external link in new windowможете да прочетете в кратката ни инфо-брошура тук.

По-задълбочен анализ относно делото Opens external link in new windowможете да прочетете на английски тук.

,

Ще влязат ли ГМО2.0 в Европа през задната врата?

Повече от 20 години гражданското общество, земеделските стопани, политиците и хранителната промишленост успешно се борихме земеделските ни земи да са без ГМО и за правото ни да избираме храни без ГМО в Европа.

Но това може да се промени. На 25 юли, Европейският съд ще отсъди, дали новите ГМ храни и семена (така наречените „Initiates file downloadГМО2.0“) трябва да бъдат обект на проверки за безопасност съгласно законите на Европейския съюз.

Какви са тези нови ГМО2.0 техники?
Тези нови техники модифицират генетичния материал в растителните клетки по начин, който не се случва естествено или с конвенционалните селекции. Тези модификации могат да доведат до същите нетърсени промени, както и досега съществуващите техники за ГМО. Те повдигат и същите въпроси относно рисковете за околната среда и човешкото здраве. В момента единствената култура, отглеждана с тези нови техники е сорт маслодайна рапица в САЩ, където ГМО не са регулирани. Соеви, царевични и картофени сортове са в процес на въвеждане.

И както при съществуващите ГМО, отново големите компании в агробизнеса са тези, които ще печелят. Въпреки че често са развивани от стартъп компании и университети, шестте най-големи биотехнологични компании притежават повече от 70% от патентите и лицензите за ГМО2.0.

Какво се очаква да реши съда най-вероятно?
Ако делото се развие според очакванията, най-вероятно ще отсъди, че повечето от храните и селскостопанските култури, получени от тези нови техники на генетичното инженерство ще бъдат класифицирани като Генетично модифицирани организми. Това обаче не означава, че автоматично те ще станат обект на съществуващите норми за безопасност на ГМО. В зависимост от конкретното решение по делото и от дейността и изказванията на политиците ни през седмиците след решението, може да се окаже, че ГМО2.0 ще бъдат отглеждани в ЕС без оценка на безопасността. Без значение какво ще е решението, ще зависи от волята на нашите политици в ЕС да изискат тези нови ГМО да бъдат регулирани подходящо.

По-задълбочен анализ относно делото Opens external link in new windowможете да прочетете на английски тук.

Защо смятаме, че ГМО2.0 следва да бъдат регулирани като ГМО, можете да Initiates file downloadпрочетете в кратката ни инфо-брошура тук.

Повече за ГМО2.0 или както още са познати – Нови техники за отглеждане, може Initiates file downloadда прочетете тук.

, ,

Работилница за журналисти “Пиша за храна и земеделие”

Ако сте журналист, учите журналистика или просто създавате текстове за блогове и сайтове, заповядайте на Работилница за журналисти “Пиша за храна и земеделие”.
Работилницата ще бъде разделена на две части – 10:30 до 12:00 и от 13:00 до 15:00.
В първата част под формата на пресконференция от За Земята ще представим:

– Новия ни доклад „Концентрацията на земеделието в България. Необходими реформи.“
В България и ЕС като цяло има тенденции към свръх концентрация на земеделската земя. Тя има негативни социални и екологични ефекти, които вече се признават и на най-високо равнище. Какви трябва да са адекватните реформи в сектора, за да се прекъснат негативните тенденции?

– Oще един нов доклад „Има ли ГМО в храните и фуражите в България“. Ще ви представим ситуацията в момента и тенденцията през последните години. Ще засегнем темата за въвеждане на стандарт за продукти с претенцията „Без ГМО“ като възможно решение за информиране на потребителите.

– Как търговските споразумения като ТТИП и СЕТА застрашават Хранителната независимост. През последните две години споразуменията на Европейския съюз с Канада и САЩ занимаваха повече или по-малко обществото ни. По време на събитието ще ви разкажем какво се случва с тях и какво предстои. Основен фокус ще бъде ратификацията на СЕТА от България.

След почивката ще влезем в повече подробности по темите и ще предоставим ценни източници на информация.

Ето и Initiates file downloadпрограмата за работилницата.

Тъй като местата са ограничени, ви молим да попълните регистрационната формата:
https://docs.google.com/<wbr>forms/d/e/<wbr>1FAIpQLSdwNJ1Kt8N2sfPKBYXPF<wbr>5ZXxNV3uKvO_KYXI3OCqE9HngD<wbr>Ubg/viewform?usp=sf_link
Успешно регистрираните ще получат мейл за потвърждение!

Диско Супа София 2017

Диско Супа е забавното събитие, което ще привлече внимание върху проблема с разточителното изхвърляне на храна. 

Какво е нужно за една дискосупа: 
– дарени продукти, които са в срок на годност, но с малък шанс за продажба
– весели хора, които да подготвят продуктите
– талантливи готвачи, които да ги сготвят
– отдадени на каузата диджеи, които да провокират настроение
– добър апетит

За пръв път тази година Slow Food обявява един ден за приготвянето на Диско Супа по целия свят. За Земята се включва заедно със Slow Food Sofia, Университетски Ботанически Градини~University Botanic Gardens, Българска хранителна банка / BG Food BankAmuse Bouche Culinary School и очаква всеки, който е в града да дойде на 29 април в 14.30 часа в Ботаническата градина на паметника “Левски”.

Входът е свободен и всеки ще може да се включи в приготвянето на събраните от Българска хранителна банка продукти, да потанцува, да научи повече за хранителните растения и за храните, застрашени от изчезване. 

Елате в градината и изкарайте весел, образователен и отговорен следобед в най-цветното място в центъра на София.

Ще има и бира, осигурена от Пивотека, но си носете собствени чаши, защото използването на еднократни е чисто и просто неприемливо.

Заповядайте да почетете храната заедно с целия свят!

,

Съдии от Трибунала за Монсанто разкритикуваха корпорацията за нарушение на човешките права

Вчера, 19.04.2017 г. петте международни съдии от Трибунала за Монсанто представиха своето правно становище, което включва основните заключения, както относно поведението на Монсанто, така и за необходимостта от важни промени в международните закони, регулиращи мултинационални корпорации.

Съдиите заключиха, че Монсанто участва в практики, които са застрашили основните човешки права на здравословна околна среда, за правото на храна и правото на здраве. Освен това, поведението на Монсанто има отрицателно въздействие върху правото на учените да провеждат свободно крайно необходими изследвания.

Друга част от решението е, че въпреки развитието на законодателствата за опазване на околната среда, остава огромна пропаст между поетите задължения и реалността при опазването и. Сега международното право трябва точно и ясно да отстои защитата на околната среда и да създаде института на престъплението екоцид*. Трибуналът заключи, че ако екоцидът беше официално признат за престъпление в международното наказателно право, дейностите на Монсанто биха могли да бъдат квалифицирани като такова.

В третата част на консултативното становище Трибуналът се фокусира върху разширяващата се пропаст между международното право за правата на човека и корпоративна отговорност. Той призовава за необходимостта да се отстоява върховенството на международното право, правата на човека и околната среда. Налице е набор от правни норми, които защитават правата на инвеститорите в рамките на Световната търговска организация, в двустранните инвестиционни договори и в клаузите на споразуменията за свободна търговия. Тези разпоредби биха могли да подкопаят способността на нациите да поддържат политики, закони и практики за защита на хората, човешките права и тези на околната среда. Органите на ООН трябва спешно да предприемат действия; в противен случай ключови въпроси за нарушения на човешките права и на околната среда ще бъдат решавани от частни съдилища, работещи изцяло извън рамките на ООН.

Трибуналът също така призова да се подвеждат под отговорност и частни субекти в рамките на международната юридическа рамка за правата на човека. Той повтаря, че мултинационалните компании трябва да бъдат признати като отговорни лица и трябва да попаднат под юрисдикцията на Международния наказателен съд в случай на нарушаване на основните права. Трибуналът определя ясно и осъжда тежкото разминаване между правата на мултинационалните корпорации и техните задължения. Ето защо, консултативното становище насърчава авторитетни органи да защитят ефективността на международните права на човека и екологичното законодателство срещу поведението на мултинационалните корпорации.

Ясните заключения ще бъдат от интерес както за критиците на Монсанто и индустриално земеделие, така и за акционерите на химическите компании и особено Байер. Репутацията на Монсанто (и Байер в случай на вливане) няма да се подобри точно с тези заключения от съдиите на Трибунала. Консултативното мнение е силен сигнал към тези, които участват в международното право, но също така и на пострадалите от токсични химикали. Трибуналът е създал връзки и е споделил важна информация между адвокати и организации, които представляват жертвите. Поради това е много вероятно заключенията да доведат до повече дела срещу Монсанто и подобни компании. Това ще осветли истинската цена на продукцията и ще се отрази на стойността на акциите на Монсанто (Байер) в дългосрочен план. Фирми, които причиняват увреждане на здравето, храната и здравословната околна среда трябва и ще бъдат държани отговорни за действията си.

Организациите, които стоят зад организацията на Трибунала за Монсанто са Organic Consumers Association, Navdanya, IFOAM Organics International, the Biovision Foundation and Regeneration Internationa.

 

(бел.пр.) Екоцид е термин, означаващ нанасяне на масови щети, унищожаване или загуба на екосистема/и на дадена територия, причинени от човешки или други дейности, до степен, при която животът на обитателите на тази територия е или ще бъде сериозно нарушен.

Правното становище на съдиите, както и резюмето можете да намерите тук:
http://www.monsanto-tribunal.org/conclusions

Източник: Sustainable Pulse

sustainablepulse.com/2017/04/18/monsanto-tribunal-judges-slam-monsanto-over-violation-of-human-rights/

, ,

България се противопостави на нови ГМО. Решението е в ръцете на Юнкер.

Вчера, 27.03.2017 г. по-голямата част от европейските правителства, включително и българското, отново се противопоставиха на навлизането на генетично модифицирани (ГМ) култури [1]Въпреки това въпросът за отглеждането им предстои да бъде решен окончателно отЕвропейската комисияОт За Земята призовавамепредседателя и Жан-Клод Юнкер да ги отхвърли. В случай, че това не се случи, настояваме българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.

Правителствата гласуваха против предложение за разрешаване на два нови щама на ГМ царевица Те са първите нови генетично модифицирани култури, които може да бъдат разрешени за отглеждане в ЕС от 1998 г.насам. Двата вида царевица, технически наречени Bt11 и 1507, са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer, който е класифициран като потенциално вреден за хората [2]. Има и големи въпроси за безопасността на тези ГМОсвързани със способността им да имат негативно влияние върху нецелеви организми, например пеперуди [3] и от там върху цели екосистеми.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове.“

Освен за тези две нови ГМО, Европейската комисия трябва да вземе решение и за съдбата на единствената генетично модифицирана култура, разрешена за отглеждане в Европа – царевицата MON810 на Монсанто. Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България и се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи, най-вече в Испания и Португалия [4].

БЕЛЕЖКИ:

[1] Разбивка на сласуването:

За подновяване на разрешителното на ГМ царевица MON 810

8 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 34.45% от населението на ЕС: CZ, EE, ES, NL, RO, FI, SV, UK.

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват22.26% от населението на ЕС: BE, DE, HR, MT, PT, SK

14 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 43.29% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, IT, LT

За разрешаване на ГМ царевица 1507

6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK

16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT

За разрешаване на ГМ царевица Bt 11

6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK

16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT

Правната служба на ЕК подчертава, че Юнкер може да откаже разрешението за отглеждане:

http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10061/2017/EN/PV-2017-2198-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF

[2] Класификация на Европейска агенция по химикали за глюфозината:https://echa.europa.eu/information-on-chemicals/cl-inventory-database/-/discli/notification-details/35913/1054366

EurActiv: http://www.euractiv.com/section/agriculture-food/opinion/bayer-monsantos-ugly-offspring/


Европейска агенция по безопасност на храните
http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2012.2609/pdf

[3] http://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-017-0106-0

[4] Страни в ЕС, които са забранили MON810: http://ec.europa.eu/food/plant/gmo/authorisation/cultivation/geographical_scope_en

Отглеждане на ГМ царевица е ЕС:

https://gain.fas.usda.gov/Recent%20GAIN%20Publications/Agricultural%20Biotechnology%20Annual_Paris_EU-28_12-6-2016.pdf