,

Намалете, поправете и рециклирайте електронните продукти

Едно от основните приоритети на ЕС е приспособяването на икономиката към принципа на затворен цикъл на материалите. „Рециклирай“ се превърна в мантра, но все още не говорим достатъчно за стъпките, които идват преди достигане до този етап. Големият въпрос е дали тези стъпки всъщност не крият възможности за устойчив жизнен цикъл на електронните продукти.

Да започнем с това, че в йерархията на управлението на отпадъците рециклирането, като част от усилията за общества с нулеви отпадъци и кръгова икономика, се намира по-ниско от „намаляване на употребата“ и „поправка“ (виж „подготовка за повторна употреба“ („preparation for reuse“) в пирамидата по-долу). Рециклирането идва като крайно решение, а някои добри практики дори тук в България вече са на разположение. Консумацията на суровини в индустрията се увеличава само поради насърчаването на хиперпроизводството, която работи извън естествените граници, поради агресивни маркетингови стратегии, планирано остаряване на продуктите и др. Поправката и особено движението „Право на поправка“ в САЩ и в Европа набира скорост, а обществото започва да разбира, че старият модел на „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.

ЕС трябва да приоритизира поправката, вместо изхвърлянето, и така дава шанс 1 от 3 уреда да бъде рециклиран по подходящ начин, без вреда за хората и природата. Има няколко предимства поправката да стане възможна и общодостъпна навсякъде в ЕС, за да се удължи максимално животът на електрониката. Първо, поправката е устойчиво решение, тъй като нашата планета разполага с ограничени ресурси, които в крайна сметка ще се изчерпат. Един iPhone, който тежи 4,5 унции, изисква 295 паунда суровина (руда + вода). И това количество само ще се увеличава с нарастването на търсенето на готини джаджи – търсене, което е, разбира се, движено от желанието на производителите за максимизиране на печалбите. Всеки поправен мобилен телефон е един произведен по-малко. 

На второ място, според iFixit, насърчаването на поправката ще даде на хората достъп до продукти, ще направи направи значителна стъпка към решаването на проблема с електронните отпадъци и ще създаде работни места, които няма да могат да бъдат аутсорснати. Тези работни места са квалифицирани, добре платени и се радват на непрекъснато търсене. Поправката на електроники в САЩ подкрепя 56 625 малки предприятия, в които работят 143 637 души с общо 19 милиарда щатски долара годишни приходи. За сравнение, на всеки 1000 тона електронни отпадъци депонирането създава 1 работно място, рециклирането създава 15 работни места, а поправката създава 200 работни места. 

На трето място, когато поправяме електроника, хората, които преди не са имали достъп до мобилен телефон (2,1 милирда души по целия свят), получават възможност да се присъединят към интернет общността и по този начин да преодолеят дигиталното разделение. Интернет вече не е лукс, той е обявен за човешко право и достъпните и на разумни цени ремонтни услуги поддържат това право. Ремонтът има смисъл поради много причини и за ЕС трябва да бъде приоритет, ако иска да бъде последователен в стремежа си за по-малък екологичен отпечатък и зачитане на правата на човека. Що се отнася до рециклирането, то е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде най-крайното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн (директивата на ЕС за екодизайн, която отскоро включва електроника) при замисъла и производството и чрез наличието на ремонтни услуги. Стойността на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни  материали, така че да се сведе до минимум добива на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които екстрактивизмът води заедно със себе си.

Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци, в световен мащаб всяка година се генерират почти 50 милиона тона. Това е и токсичен вид отпадъци, тъй като съдържа метали като олово или други вещества като фталати и бромирани забавители на горенето, които причиняват непоправими щети на човешкото тяло, водите или животните и растенията. Международната спогодба, която регулира глобалното движение на опасни отпадъци, е Базелската конвенция. Въпреки ратификацията си от необходимия брой страни, електронните отпадъци все още са доходоносен бизнес в глобалния Юг, където електрониката се доставя от страни от глобалния Север. Незаконните депа за електронни отпадъци и неформалното извличане на метали в електрониката са единствената възможност за препитание в някои райони на глобалния Юг. В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните в ЕС. Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%, докато настоящата директива на ЕС за ОЕЕО предвижда между 55% ​​и 80% в зависимост от вида на продукта. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките. 

Има достатъчно информация за жизнения цикъл на електронните продукти, която не може да бъде включена в това резюме. Това, което знаем за начините на производство, потребление и изхвърляне на електрониките, ни мотивира да търсим алтернативи на добива на суровините, използвани за тяхното производство. Икономически алтернативи съществуват и те биха могли да осигурят работни места, да укрепят нашите грижи за природата и общностите ни. Тези алтернативи трябва да бъдат приоритети за институциите, които осигуряват финансиране за проекти, насочени към създаване на проспериращи общества – налични и достъпни ремонтни предприятния навсякъде или центрове за рециклиране на нашите електронни уреди.

Източници:

  1. https://www.ifixit.com/Right-to-Repair/Jobs-Revolution
  2. https://www.dw.com/en/the-eu-declares-war-on-e-waste/a-51108790
  3. https://www.eea.europa.eu/themes/waste/waste-management/the-case-for-increasing-recycling
  4. https://interecycling.com/?lang=en
  5. https://repair.eu/

Снимка Eirik Solheim от Unsplash 

,

Продължава делото срещу концесията за мина край София, свързвана с Христо Ковачки

На 4 ноември бе насрочено заседание срещу концесията за добив на въглища край софийските села Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница. Делото се води от Община Сливница и местен земеделски стопанин, Емил Мирчев, подпомагани от адвокатите на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. Концесията е издадена на „Минна компания“ ЕООД — една от свързваните с Христо Ковачки фирми. Въглищата, които ще се изкопават чрез открит способ, са предназначени за ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, известен и с изгарянето на отпадъци.

Въпреки че съдът пренасрочи заседанието за следваща дата, която ще обяви допълнително, Община Сливница бе поискала събирането на доказателства по три основни теми — дали мината ще замърси водоизточниците на селата в района, дали е икономически обосновано в контекста на това, че целият свят се отказва от въглищата и какъв е ефектът върху археологическите структури в района. Съдът допусна експертиза единствено относно замърсяване и унищожаване на основните водоизточници в района на концесията, но прие въпроса за икономическия смисъл за ирелевантен. Що се отнася за археологическите обекти, стана ясно, че не са направени проучвания.

Разработването на мина за въглища в непосредствена близост до София се случва в един по-голям икономически контекст — световните тенденции към енергиен преход отвъд въглищата. Припомняме, че с поевтиняването на енергията от възобновяеми източници, една от основните причини за промяната на климата — въглищата, стават все по-скъпи, замърсяващи и неефективни. Редица държави вече се отказаха от въглищата — Австрия затвори тази година последните топлоелектроцентрали, Обединеното кралство обяви, че през 2024 г. закрива последните четири централи на въглища, а редица други държави в ЕС обявиха, че ще го направят до 2030 година.

Припомняме, че като компенсация за разработване на мината на нейна територия, Община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, вече направени инвестиции за облагородяване на района също се обезсмислят. В близост до селата има екопътеки, язовир, подходящ за водни спортове със съоръжения за практикуване на уейкборд. На територията на общината е и Алдомировското блато — защитена местност и дом на редки птици. Свързаните с тях възможности за работа биха могли да бъдат унищожени, ако мината бъде открита, а регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.

По-рано тази година „Грийнпийс“ – България, с подкрепата на Община Сливница и местните хора, организираха спортно събитие в село Радуловци. „Бягане за Радуловци. Надбягай мината“ показа, че бъдещето на района е да се превърне в любимо място за почивка и туризъм на софиянци.

Снимка: „Грийнпийс“ – България от събитието „Бягане за Радуловци“

,

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към институции и инвеститор по проекта за рехабилитация на старите мини в Перник: Направете си ОВОС

Само оценка на замърсяването на околната среда и ефектите върху здравето на хората (т.нар. ОВОС) може да повиши доверието към проекта за рехабилитация на старите мини в Перник. Това е основното послание на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към Районната инспекция по околната среда – София в рамките на публичната консултация относно намерението на държавната фирма „Еко Антрацит“ ЕАД да се справи с вредните последици от въгледобива, като запълни тунелите с пепел и шлака, отпадъци от процесите по изгаряне на гориво от ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица изток 2“. 

В края на месец май двете екологични организации излязоха със становище към проекта, което провокира любопитни реакции от страна на възложителя и доведе до разкриването на допълнителна информация за проекта. Тогава съвсем официално ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ казва, че „по никакъв повод представители на „Еко Антрацит“ не са опитвали да осъществят контакт“. В отговора си до РИОСВ „Еко Антрацит“ намира аргументите и доводите в становището за „несъстоятелни“ и излиза с нова информация относно проекта, според която фирмата в получила от ТЕЦ „Бобов дол“ предварителен договор за закупуване на неопасни отпадъци. Разминаването в твърденията на централата и „Еко Антрацит“ буди недоумение. 

Още по-любопитно е, че изпълнението на проекта ще се извършва от трето дружество – „Монтажи“ ЕАД. Тъй като обществото има нужда да получи гаранция, че независимо кое дружество ще изпълнява проекта, то е в състояние да се справи със заложените дейности и да носи отговорността за спазване на многобройните изисквания, една процедура по оценка на въздействието върху околната среда е изключително наложителна. 

Самият възложител на проекта за запълване на мините признава, че в момента „тече процедура за охарактеризиране на отпадъка“, който се генерира от дейностите по производство на енергия. На практика това означава, че все още няма категорични данни за това дали шлаката и пепелта от ТЕЦ „Бобов дол“ представлява опасен отпадък или не. Тази информация за провеждане на изследвания е предоставена от „Еко Антрацит“ едва след като „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ повдигат въпроса дали няма опасност шлаката и пепелта на централата да влязат в категорията на опасните отпадъци, след като ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори смесени отпадъци от 2018 г. Остава неотговорен и въпросът как „Еко Антрацит“ ще разделя отпадъка от дейността на централата преди и след  2018 г. предвид, че по официални данни той отива на едно и също депо. 

Освен това би било от полза и за РИОСВ, и за обществеността да се публикуват резултатите от онези „редица лабораторни изпитвания, които доказват по категоричен начин“, по думите на възложителя, характеристиките на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.

Предвид и наболелите проблеми с водните ресурси в Перник през последната година, в наличните документи от предвидения инвестиционен проект не присъства изследване на влиянието върху подземните води. В момента разполагаме единствено с писменото уверение на възложителя, че рехабилитацията може да повлия на водите, но то е съпроводено със смекчаващи изрази и думи като „не може да промени съществено“ и „не се предвижда значително покачване на подпочвените води“, което да доведе до навлизане в слоевете, запълнени с пепел и замърсяване, но без доказателства в подкрепа на тези уверения. 

Около проекта остават съществени въпроси без адекватни отговори. Усещането е, че културата на безотчетност пред обществото е пуснала дълбоки корени и в този административен орган, защото данните от вземане на проби, които би трябвало да са публични, всъщност остават скрити. Единствено оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората може да разсее всички съмнения. 

,

ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото

ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.

Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.

Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.

След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.

Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.

„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

, ,

Хора от софийско се изправиха срещу концесия за мина, свързвана с бизнесмена Ковачки

Съдът даде ход на делото, с което фермер и Община Сливница се противопоставят на плановете на минна компания, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, да копае въглища между софийските села Радуловци, Братушково и Бърложница. Пет други собственици на земеделска земя пожелаха да се включат като страна по време на първото заседание, а има още изявили същия интерес, тъй като не са съгласни с дадената концесия. Мината ще унищожи плодородна земя, ремонт на шосето за 66 хил. лева и атракцион за над 372 хил. лева, изградени с европейско финансиране. В замяна Община Сливница ще получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 18 хил. лева, която е несравнимо по-малка от загубите. Реално непаричните загуби са огромни — въгледобивът ще сложи край на перспективата зоната да се превърне в място за отдих и спорт, което дава работа на много хора, а запрашаването ще замърси трайно въздуха. 

Мината с площ 2 кв. км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Барлоджиста и Радуловци. Изграждането ѝ ще унищожи и две предпочитани от любителите на водните спортове езера — тези в Братушково и Радуловци. Мината ще захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в още един район като ефект от този проект. Централата стана печално известна и покрай скандала с изгарянето на отпадъци в края на 2019 година. Същевременно, управата на ТЕЦ „Бобов дол“ в началото на месец юни 2020 година излезе с изявление, че предвижда цялостно трансформиране на съществуващите енергийни мощности на инсталацията. 

„Остава въпросът от кого ще бъдат използвани въглищата от тази мина в продължение на почти 30 години, ако и основният „клиент“ на мината възнамерява да се откаже от тях. Силно сме притеснени, че решението на Министерски съвет да разреши тази концесия не е било добре обмислено. Ако ТЕЦ „Бобов дол“ удържат на обещанията си, то тогава Алдомировският район ще бъде съсипан безсмислено и хората там отново ще бъдат най-сериозно засегнати.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Министерски съвет даде 30-годишната концесия на „Минна компания“ за открит въгледобив на фона на поетия от България ангажимент да намали въглеродните си емисии след 2030 година и да постигне климатичен неутралитет до 2050 година. Припомняме, че горенето на въглища е една от основните причини за промените на климата и в България. 41% от всичките емисии на въглероден диоксид, отделени в България през 2014 година, например, са от въглища. Това означава, че правителството няма как да изпълни политическите си обещания, ако не започне диалог за постепенно излизане на въглищните региони от тази зависимост. Добрата новина е, че предложенията на Европейската комисия за възстановяване от сегашната икономическа криза и за подпомагане на енергийната трансформация на България предвиждат 458 милиона евро финансиране с европейски пари за 7 години.

„Разработването на мина в този контекст е голяма стъпка назад. Вместо да говори за технологии, които не замърсяват и създават нови възможности за заетост, правителството отново обслужва една загиваща индустрия. В резултат на това излиза, че работи за частния интерес на една фирма, без да вземе предвид обществения интерес.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“.

, , , ,

Кюмюр няма, действайте!

Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?

, , , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

, , ,

Отворено писмо до министър председателя на Република България

България трябва бързо да се присъедини към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия.

В индустриалната история на човечеството няма случай икономическа трансформация да  е спирана чрез преговори или унищожаване на машини.

Писмото можете да видите и тук.

 

Уважаеми г-н Борисов

Изразяваме своята подкрепа за присъединяване на България към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия  и настояваме за вашата решителна намеса.

 

В края на 2017 г. беше официално обявено от ЕК създаването на „Въгледобивни региони в преход”.

През последните  десетилетия добивът и потреблението на въглища в ЕС са в постоянен спад. Всяка година научаваме за закриване на мини за въглища, нараства броя на държави членки които се ангажират постепенно да преустановят използването на въглища за производство на електроенергия,  (включително страни като Гърция, Словакия, Унгария). С оглед на това платформата на въгледобивните региони в преход е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности. Платформата  позволява започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност.

България няма как да участва в тези разговори, ако не е част от Платформата.

На 20-ти юни 2019 г., България подкрепи заключенията на Европейския съвет относно дългосрочните цели на ЕС за преминаване към въглеродно неутрална икономика, а климатичните промени вече са един от основните 5 приоритета на новия състав на Европейската комисия.

В началото на 2020 г. стана ясен и механизма на финансиране на Европейския зелен пакт. Планът за инвестиции за устойчива Европа ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС. Някои региони ще бъдат по-засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. Например  Перник, Бобовдол и комплекса Марица Изток в нашата страна

Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички. От нас зависи да бъде справедлив  прехода, при всяка икономическа трансформация има печеливши и губещи. Механизмът за справедлив преход ще осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.

 

Темата за справедливия енергиен преход във въгледобивните региони  вече две години е обект на преговори между правителството, бизнеса и профсъюзите. Блокират се възможности за изработване на конкретни планове за тези региони , които да са в основата на осигуряване на финансиране с европейски средства. Тези преговори се превърнаха във фарс, защото се опитват да отложат неизбежни и важни за развитието на българската икономика решения. Ангажиментът на ЕС за преход към чиста енергия е необратим и не подлежи на обсъждане. 

Героичните защитници на продължаване на използването на въглища много ни напомнят на движението на лудитите в Англия през 19 век, които се опитват да спрат индустриалната революция чупейки тъкачните станове, както знаем не са успели.

Разбира се големия дял на въглищата в енергийния микс на страната ни предполага разумен план и времева рамка за трансформацията, в никакъв случай не е добре да се поставят прибързано кратки срокове.

Но протакането на решенията относно енергийния преход ще ни доведе до ситуация подобна на злополучната водна криза. Министър Димов години наред обслужваше олигарси, загърбвайки напълно обществения интерес. Когато осемдесет хиляден Перник остана без вода, министъра се оправда с некомпетентност и се налагат спешни, скъпи мерки, с неясен срок и резултат за решаване на кризата. 

Оставането на страната ни извън  „Въглищни региони в преход“ ще ни лиши от възможностите да използваме финансовия ресурс на платформата, както и допълнителните ресурси заложени в Зеления пакт на ЕС.

Имаме вече горчив опит при безразборното освобождаване на работещите в Кремиковци и на миньорите от последната подземна мина „Бобовдол”, без да получат достойни обезщетения.

Ако продължи Андрешковския стил на водене на енергийните политики, да оставим справедливия преход (бирника) в блатото ще понесем много тежки последици.

За да не се налагат спешни мерки и в енергетиката е необходимо да се включат всички заинтересовани страни в създаване на ясни планове и стратегии. Наясно сме с недостига на експертен потенциал в администрацията, но той може да бъде компенсиран с ангажирането на външни експерти от всички заинтересовани страни.

Според нас  преговорите между правителството, синдикати и бизнес  трябва да имат съвсем друг формат и цели.Не да обсъждат дали България да бъде част от Платформата „Въгледобивни региони в преход“, това е отговорност само на правителството, а с включването в преговорите на по-широк кръг експерти от НПО, учени, енергийни експерти , общини, да се обсъжда създаването на конкретни планове за икономическо развитие на въглищните райони. 

Впрочем Екологично сдружение За Земята, Грийнпийс ,WWF и други НПО, вече имат планове за енергиен преход за Перник, Бобовдол и Марица Изток. 

Защо правителството ги няма?

Именно наличието на такива планове ще позволи на страната ни да кандидатства за по-голям дял от фонда за справедлив преход (ФСП) и другите достъпни фондове на ЕС, включително и ЕИБ. Ясно е че 7,5 милиарда евро отпускани от ФСП за целия ЕС са недостатъчна сума, но те могат да генерират много по-големи частни инвестиции при добре структурирани планове.

Съфинансирането от бюджета на средства за справедливия преход е много по-смислено и с осигурена възвръщаемост отколкото ежегодното плащане на стотици милиони за емисиите на замърсяващите ТЕЦ-ове

В заключение предлагаме да се намесите решително в зациклилите на едно място преговори за въглищната платформа и да помогнете за преодоляването на пречките пред изработването на конкретни планове за регионите. Не знаем дали правителството ще падне от синдикални протести, но евентуален срив в енергетиката може да събори всяко правителство в света.

На парламентарни , местни и европейски избори не избираме синдикати или бизнесмени, а политици които да умеят да носят отговорност и да вземат полезни и устойчиви за цялото общество решения.

 

С уважение:

Тодор Тодоров

Координатор на направление Енергия и климат в Екологично сдружение За Земята

За контакти:

t.todorov@zazemiata.org

, , , , , , ,

Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата.  Време е да се подготвим

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

 

, , , ,

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си. Смяна на експерта и повторен анализ на изхвърляните във въздуха вредни вещества от ТЕЦ „Бобов дол“ поискаха адвокатите на „За Земята“, „Грийнпийс“ — България, Община Бобов дол и близо 100 жители от района на Бобов дол и Дупница, които се включиха в делото като заинтересовани страни. Съдът обаче разпореди само да се зададат допълнителни въпроси към същия експерт. „Опитваме се да се преборим с порочната практика експертите да преписват подадената от топлоелектроцентралите информация. Причината е, че експертите не правят собствено изследване и разчитат на това, което им се предоставя.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Съдът в Кюстендил даде миналата година ход на първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, провокирало подкрепата на толкова голям брой местни хора. То се случва на фона на все по-разгорещената обществена дискусия за изгарянето на отпадъци в остарелите морално и технически тецове. Поскъпването на въглищата като суровина накара някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, да се преориентират към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“. Институциите предпочитат да оставят проблема на самотек, вместо да провокират стимулирането на по-интензивното производство на възобновяема енергия от домакинства, за да им помогне да развият енергийната си независимост. Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. За сезон 2019 – 2020 топлоелектроцентралата ще получи 11 994 млн. лева . „Време е институциите да направят избор — чий интерес ще защитават. Този на гражданите или на няколко собственика? Въглищата няма да се върнат и отпадъците не са алтернатива. Решението от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Ролята на съда продължава да е ключова, за да бъде защитен интереса на хората.“