, ,

Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в Initiates file downloadсвоето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и Opens external link in new windowнова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.

 

, ,

България пред криза с достъпа до правосъдие по екологични дела

Сериозните опасения, че България системно нарушава правата на гражданите, свързани с околната среда, ще бъдат разгледани на международно ниво. На 9 ноември Комитетът за спазване на Орхуската конвенция към ООН, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие, прие за допустима жалбата на „За Земята“.

Според експертите на екологичната организацията разглеждането на екологични дела за обекти от национално значение само от една съдебна инстанция, при това за срок от 6 месеца, е в нарушение на Орхуската конвенция. Промяната беше гласувана от Народното събрание миналото лято за рекордните 16 дена и без обществено обсъждане. В резултат на нея въпросът дали да премине автомагистрала през най-богатата биологична зона в Европа — Кресна, се реши само на една инстанция.

„За Земята“ повдига и въпросите за увеличените съдебни такси за неправителствени организации (370 лв.) спрямо 70 лв за държавни органи и някои търговски организации, както и тези за екологични дела достигащи до 4500 лв. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2019 г., Невъзможността на граждани и организации да обжалват Програмите за качеството на атмосферния въздух също е елемент на жалбата. В нея е включено и твърдение за враждебната среда, в която екологичните организации са заставени да работят, като посочва изказванията от трибуната на Народното събрание при приемането на спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс това лято.

„Свидетели сме на законодателна дейност, която цели ограничаване на правото ни на благоприятна околна среда“, споделя адвокат Регина Стоилова. „Чрез отслабване на съдебния контрол и драстично увеличени съдебни такси, граждани и организации ще са значително затруднени да потърсят правата си спрямо отделни инвестиционни проекти. Не трябва да забравяме, че гражданските права са единственият инструмент да запазим или да поискаме от държавата да подобри качеството на въздуха, който дишаме и средата, в която живеем.“

България е в деликатна позиция спрямо Орхуската конвенция, тъй като все още не е изпълнила решение на Комитета от 2012 г., с което страната ни е заставена да предостави на обществеността възможност да обжалва общи и подробни устройствени планове. При отправено предупреждение за спиране на правата по Конвенцията новата процедура значително усложнява международната позиция на страната ни.
На заседанието за допустимостта на жалбата на екологичното сдружение, представител на организацията Earth Justice коментира, че видно в България е налице враждебна среда за работа на организациите и делото трябва „спешно“ да се разгледа от Комитета. България има 5 месеца да отговори на жалбата.

„Обезпокоителна е средата, в която се приемат тези законодателни промени, както и отношението на държавните органи към неправителствените организации. Становището, което представителят на България представи на заседанието на Комитета, показа, не само че управляващите не осъзнават нарушенията на законодателно ниво, но по-лошото – не осъзнават последиците за всички нас и децата ни от тези действия.“ допълва Регина Стоилова.

, ,

Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките в програмите трябва да водят до постигане на нормите в най-кратък срок и законът да го изисква.

За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закон за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.

Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство [2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г. [3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК [2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]

[1] Директива 2008/50/ЕО

[2] Европейската комисия започва поредното наказателно производство срещу България  

[3] България е осъдена за стемно мръсния въздух 

[4] Официална кореспонденция Комитета за спазване на конвенция от Орхуска и За Земята 09.11.208 г. 

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ “Козлодуй”.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за “Брикел” ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.

, ,

Атаките срещу достъпа до правосъдие в България се обжалват на международно ниво

Екологично сдружение „За Земята“ обжалва пред Комитета към Орхуската конвенция катастрофалните за достъпа до правосъдие и чиста околна среда промени в Административнопроцесуалния кодекс.
Това се случи, след като на 11 септември парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев и прие спорните текстове с гласовете на управляващата коалиция.

Конвенцията на ООН, известна накратко като Орхуската конвенция, засяга достъпа на гражданите до информация, участието в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Приелите я страни, сред които е и България, се задължават да осигурят на гражданите и организациите достъп до правосъдие по проблеми, свързани с опазването на околната среда.

Комитетът по спазване на Конвенцията вече осъди България през 2012 г. за липсата на възможност за обжалване на определени планове по Закона за устройство на територията. Това решение по Орхуската конвенция не е изпълнено към днешна дата. Поради тази причина България да е в деликатната ситуация да ѝ бъде отправено предупреждение за прекратяване на правата ѝ като страна по Конвенцията.

„Тенденцията към намаляване на екологичните права на гражданите и организациите, на която ставаме свидетели в България, буди притеснение. Независимо дали става дума за непосилни такси или нереалистични срокове по природозащитните дела, целта е да бъдат заглушени гласовете, които се борят за правото ни на чиста околна среда“, коментира Регина Колева, адвокат на Екологично движение „За Земята“.

Както стана ясно и по време на дискусиите, промените в АПК имат за цел да ускорят спорни инвестиционни проекти, като драстично се намалят възможностите за тяхната адекватна оценка и контрол включително и чрез съда. По този начин се дава предимство на инвеститорския интерес, но се редуцират възможностите за преценка и защита на обществения такъв.

„Важно е гражданите и организациите да имат достъп до съда, за да защитят природата и здравето си, тъй като, за съжаление, това тяхно право много често бива жертвано в името на големи инвестиционни интереси.“, казва Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth. Тя добавя, че защитата на околната среда в България като цяло буди тревога. „Страната страда от нерегламентирано замърсяване, а няколко топлоцентрали на въглища изгарят и отпадъци, въпреки че има повдигнати дела. В тази среда достъпът до правосъдие е абсолютно необходим.“

Съответствието на промените в АПК с Орхуската конвенция ще бъде предмет на преглед и от Конституционния съд. Преди броени седмици Президентът, група народни представители и Омбудсманът сезираха Конституционния съд, като в някои от исканията е изтъкнато и несъответствието на промените с Конвенцията.

, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

,

Спасихме Пирин от боклуците

Изгарянето на отпадъци в хижите и мокрите кърпички – новите предизвикателства към планината

Юбилейното Почистване, организирано от екологично сдружение За Земята, отбеляза двадесетата годишнина на кампанията в Национален парк Пирин. Инициативата привлече 120 участника, които в продължение на 9 дни събраха общо около 4 тона отпадъци, които са свалени до сепариращи инсталации в Благоевград и регионалните депа в общините Сандански и Разлог.

Доброволците чистиха в района на хижа Яне Сандански (Попина лъка), хижа Синаница, заслон Спано поле и хижа Вихрен.

“Двадесет години след първото почистване в Национален парк Пирин отпадъците не свършват. На някои места количествата намаляват, но винаги изскача някое добре скрито сметище, което ни изумява със съдържанието си. И тази година събрахме антики от 60те и 70 те години – бутилки, консерви, батерии и други – заровени незаконно около хижите.” коментира Драгомира Раева от За Земята.

С годините боклукът, който доброволците събират, се променя. Днес доминират опаковките от храни, пластмасовите бутилки, чашки, чинии, бъркалки за еднократна употреба, фасове, остатъци от ремонтни дейности, като изолация, стари дограми. По пътеките най-често срещаният боклук са мокрите кърпички. Доброволците установиха, че повечето хора не знаят, че този продукт не се разгражда, тъй като съдържа изкуствени влакна, а не хартиени.

“Една опаковка тежи няколко грама. Не разбирам защо туристите избират да я хвърлят в планината и да замърсят, вместо да я приберат в раницата си и да я изхвърлят в контейнер за разделно събиране в града. Всеки е отговорен за личния си отпадък!” споделя Николай Свиленов, дългогодишен доброволец в кампанията.

Участниците са притеснени от масовата практиката да се горят пластмасови отпадъци в печките и навън в близост до хижите. Това води до замърсяване на въздуха и изхвърляне на токсична пепел, което е недопустимо. Чистачите с разочарование установиха, че на много хижи продължава и изхвърлянето на отпадъците в близко дере.

“За хижарите е трудно да организират транспорта на отпадъци, генериран при хижата до близко населено място, но това не е оправдание да изхвърлят всевъзможни боклуци сред природата или да ги горят на място. Вярно е, че повечето отпадъци се създават от туристите, но хижарите избират продуктите, които предлагат. За да има по-малко боклук, опакованите храни и съдове за еднократна употреба, трябва да изчезнат от “менюто” на хижата.” казва Данита Заричинова от За Земята.

Тревожно е и изливането на отпадни води от тоалетните при хижите директно сред природата, без те да бъдат третирани. От За Земята алармират, че така се замърсяват чисти планински водоизточници, които стигат до населените места.

“Вече има достъпни системи за локално биологично третиране на отпадни води. Технологията е подходяща и за нуждите на високопланинска хижа. От За Земята имаме желание да работим с дирекциите на парковете и с хижари, за да предотвратим това замърсяване.” казват организаторите.

Кампанията Opens internal link in current window“Боклукът – в раницата!” продължава за чисти и съхранени планини в България. Opens internal link in current windowВключи се!

,

Ветото върху високите съдебни такси ще гарантира, че президентът работи в интерес на гражданите

Искане за вето върху измененията в Административно-процесуалния кодекс до президента на България, г-н Румен Радев, внесоха днес 50 неправителствени организации. Като представител и защитник на интереса на гражданите, към искането се присъединява и “За Земята”.

“С измененията се ограничава правото на достъп до административно правосъдие, като много от делата се превръщат в едноинстанционни, а при тези, които остават двуинстнанционни, държавните такси по жалбите се увеличават многократно.” е записано в искането.

Спорните промени по екологичните дела, гласувани миналата седмица в пленарна зала, предвиждат драстично увеличение на таксите в касационното производство, като таванът е 4,500 лева. С тази стъпка се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите и общините по въпроси на околната среда, което е едно от фундаменталните права, гарантирани от Конвенцията от Орхус, която е ратифицирана от Българския парламент Тези промени са продиктувани не от желанието за разтоварване на съда, а от стремежа за безпроблемно прокарване на планове и проекти в разрез с екологичното законодателство и правото на живот в чиста околна среда. Подготвилите промените в АПК са от адвокатски фирми, работещи за бизнеси, които по-скоро имат проблеми със спазването на екологичните правила. Тези поправки са чисто лобистки срещу интересите на гражданите, институциите и ще попречат на съда да правораздава, ефективно и справедливо.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов открито се застъпва за тези промени като посочва, че проблем са неправителствените организации, които оказват “процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си.”

Измененията са “един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона.” се казва в искането за вето.

Самият процес на приемане на измененията беше абсолютно непрозрачен. Липсва проучване и оценка по отношение на реалния капацитет на съдилищата, както и тяхната заетост, въпреки че официалният довод за промените е намаляване на административната натовареност. Размерът на таксите е определен “на око”, без реална оценка дали това ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите и неправителствените организации и ще има ли негативно влияние върху качеството на околната среда.  Имайки предвид, че промените не уточняват начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите, последвалите спорове и несигурност в процедурите всъщност могат да увеличат натоварването на съда.

,

Увеличението на съдебните такси е атака срещу природата и гражданите на България

Спорните промени по екологични дела бяха гласувани и приети днес в пленарна зала. Те предвиждат драстично увеличаване на таксите в касационното производство. Таксата за касационно обжалване по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) ще се изчислява върху материалния интерес по делото, като таванът е 4,500 лв. Тези суми ще важат и за общините, както и други обществени институции, които биха обжалвали ОВОС.

„Вносителите на промяната не крият, че основната цел, която преследват с увеличените такси по еко дела, е ограничаване възможността за обжалване на инвестиционни проекти и ускоряване реализирането на „инвестиции за милиони“, казва Регина Колева, адвокат на екологично сдружение „За Земята“. Фактът, че промените са инструмент за ограничаване възможността за обжалване по екологични не се крие от вносителите. Проф. Иван Тодоров Opens external link in new windowтвърди: „Мога съвсем категорично да заявя моето мнение и мнението на всички колеги, които са се занимавали с обжалване на ОВОС, че във и над 90% от случаите, става въпрос за най-обикновено изнудване на бизнеса“. Вносителите обаче пропускат да отчетат, че тези ситуации представляват престъпление и следва да се преследват от прокуратурата, а не да се ограничават правата на гражданите.

Новите такси са в тотална диспропорция и със средната брутна месечна заплата в страната, която през първото тримесечие за 2018 г. е 1077 лева. Според поддръжниците на промяната обаче таксата от 4500 лв. е „една много ниска такса, когато отсреща стоят интереси за десетки-стотици милиони и когато на огромен брой хора им се засягат правата и законните интереси“, Opens external link in new windowпо думите на проф. Иван Тодоров в дискусиите в Комисия по правни въпроси.

„Приемането на промените е открито незачитане на съществуващото екологично законодателство, отнемайки правото на българските граждани на чиста околна среда. Високите такси за обжалване означават, че правителството може да налага еднолично опасни проекти“, казва Доминик Дойл, адвокат в международната екологична правозащитна организация Client Earth.

Вносителите на промяната без основание твърдят, че увеличението на таксите на втора инстанция не възпрепятства достъпа до правосъдие на гражданите, тъй като на първа инстанция те остават непроменени. Те не коментират, че инвеститорът може обжалва първото решение на втора инстанция, следователно да представлява ефективна бариера пред граждани и организации. При неблагоприятен изход от делото високите такси могат да им бъдат присъдени и така да служат като пречка за обжалване на решения по дела изобщо.

Промените не уточняват и начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите. Това ще доведе до спорове и несигурност в процедурите по обжалване и допълнително ще увеличи натоварването на съда. Същевременно вносителите твърдят, че искат намалят тежестта върху съда.

„Изглежда, че настоящите промени са част от една по-голяма стратегия на правителството да ограничи достъпа до правосъдие на гражданите, гарантирано от Конституцията“, коментира Регина Колева. Припомняме, че миналата година бяха направени промени, според които делата, обжалващи оценки по въздействието на околната среда за проекти от национално значение, трябва да бъдат решавани на една инстанция.

, ,

Днес съдът даде ход на делото за мръсния въздух в София, независимо от възраженията на Столична община

В първото си заседание съдът изслуша становищата на страните и намери исковете на колектива за допустими

София, 12.07.2018 г.  На днешното си заседание от 10:30 ч. Софийският градски съд даде ход на делото, заведено от „Група за чист въздух“ срещу Столична община, независимо от нейното възражение. Това се случва след една година опити на „Група за чист въздух“ да заведат дело и след като трима съдии си дадоха отвод.

На първото заседание съдът намери исковете за напълно допустими и определи, че колективът има капацитет да води делото. Въпреки че адвокатите на Столична община възразиха, съдът потвърди публикуването на информация за това как гражданите могат да се включат към иска и на самия сайт на общината. Тази информация ще бъде качена и на сайта на „Група за чист въздух“ – Opens external link in new windowwww.chistvazduh.org

Съдът също отвори възможността граждани и организации да се присъединят към иска до 1 октомври 2018 г. „Присъединяването не е задължителен елемент за успешното водене на делото, защото така или иначе всички граждани на София ще могат да се ползват от евентуален положителен изход“, уточни адвокат Димо Господинов, който е част от адвокатския екип.
„Група за чист въздух“ призовава към иска да се включат основно граждани, които искат да участват активно в процеса и могат да го подкрепят с представяне на доказателства и искат да имат собствени процесуални права. Опасенията на завелите иска е, че присъединяването на твърде много хора може да доведе до затруднено му администриране. Те напомнят, че решението ще има сила за всички софийски граждани и правото им да се ползват от него е гарантирано, независимо от това дали са се присъединили или не към иска.

Гражданите, които желаят да подкрепят делото, но без да се присъединяват административно към него, могат да го направят като се включат в кампанията за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски по него. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Специално откритата дарителска банкова сметка за иска е:
Фондация „Спаси България“
УниКредит Булбанк
IBAN: BG54UNCR70001523009290
BIC: UNCRBGSF

Opens external link in new window

Допълнителна информация:

Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в “Група за чист въздух”. Те са подписани от “Спаси София”, “За Земята – Достъп до правосъдие”, Асоциация “Диабет тип 2” и „Център за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на “Група за чист въздух” са да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие; Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София)