, , , ,

Свободни от пластмаса – европейски решения на проблема с пластмасовото замърсяване

Над 70 души се събраха в клуб Книгата в София на 18.02, за да обсъдят пластмасовото замърсяване и различни законодателни решения на проблема, както и дейностите, които всеки от нас може да предприеме, за да избегне използването на пластмаса в ежедневието.

Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на сдружение „За Земята“, за която темата се е превърнала в лична кауза, представи кампанията „Свободни от пластмаса“ и опита си с лобирането на тази тема сред членовете на Европейския парламент. Тя описа законодателните промени, които ще бъдат въведени от 2021 г. с пълната забрана на някои пластмасови изделия за еднократна употреба като сламки, бъркалки и клечки за уши, и целите за постепенно намаляване на използването на пластмаса. Последната версия на предложената директива за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда може да бъде намерена само на английски език.

Според Меглена Антонова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в Грийнпийс – България, сега е важно да настояваме за стриктното въвеждане на тази директива в националното законодателство.

Публиката имаше много въпроси за различните видове пластмаса, как се рециклира, с какво да се заменя, начините да се стимулират хората да събират отпадъците разделно, като депозитната система. В България единствено пластмасовите бутилки (едва около 10% от общото количество пластмасови отпадъци) се рециклират, а останалите пластмасови отпадъци се „оползотворяват“, т.е. изгарят. Друг проблем е, че морският отпадък все още не е част от законодателството в България. Представени бяха различни заместители на пластмаса за еднократна употреба и бяха дадени примери за множество полезни инициативи в България, които целят повече хора да чуят за проблема и да се вдъхновят да променят поведението си.

Обсъдено беше използването на чаши за многократна употреба в детските градини (вижте Фейсбук групата на кампанията и тази инициатива във Варна), пазаруването в собствени съдове в супермаркетите, начините заведения да стимулират клиентите да си носят собствени чаши, сепариращите инсталации за отпадъци, алтернативата за управление на отпадъците в София и дори начините за изчисляване на данък смет. На този линк можете да намерите полезни материали като Наръчник за фестивали без отпадъци, Наръчник за организиране на извънградско почистване и Доклад за замърсяването с пластмаси в Европа.

Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент представи и ролята на Европейския парламент за намирането на решение на проблема с пластмасата, и призова присъстващите да се включат в общоевропейската кампания „Този път ще гласувам“, като се регистрират на едноименната платформа и споделят информация с познатите си.

, ,

Качеството на въздуха и нашето здраве — Част 2

След голямата дискусия “Какво не знаем за въздуха“, продължаваме с темата със събитие, посветено на здравните аспекти на проблема.

Заповядайте на среща разговор за качеството на въздуха в града и отражението му върху телата ни.
Събитието е продължение на първата беседа по темата, която организирахме през декември 2018.

Ще говорим за:
– Важните аспекти на ефектите, с които всеки един трябва да е запознат.
– Защо фините прахови частици са толкова опасни?
– Защо Световната здравна организация (СЗО) има различни стандарти за качество на атмосферния въздух? Какво означават те?
– Какво означават данните на СЗО за преждевременна смъртност в България заради лошо качество на въздуха?
– Кой е засегнат от мръсния въздух?
– Какво да правим, за да се предпазим, когато стойностите на прахови частици са над нормата?
– Какви са превенциите срещу ефектите от мръсния въздух?

Водещ е доктор Александър Симидчиев от гражданската организация Въздух за Здраве. Той ще ни сподели знания и наблюдения по темата от опита си като пулмолог. Ще ни разкаже и за мотивацията си да работи за чист въздух — основно право на всеки човек.

Събитието се организира от екологично сдружение За Земята.
Начало: 18:30 часа
Място: галерия Credo Bonum, зад Националната Опера
Вход: свободен

, ,

ЕС “За Земята”: За чист въздух е нужно партньорство, а не търсене на виновни

Има много възможни решения за подобряването на качеството на въздуха, но кое от тях ще е подходящо за София — никой не може да каже със сигурност поради липсата на достатъчно информация и разбиране на многобройните аспекти и взаимовръзки. Около това мнение се обединиха експерти, граждани и неправителствените организации по време на публичната дискусия  “Какво не знаем за мръсния въздух” на 13.02.2019. То адресира липсата на актуални, качествени и достъпни данни, на задълбочени анализи и координирана работа между различни компетентни и отговорни институции за решаване на този изключително сериозен проблем. В срещата участва и Столична община, представена от Теодора Полимерова, директор на дирекция „Климат, енергия и въздух“.

“Една основна задача за Изпълнителна агенция околна среда и Столична община е да събират и публикуват повече данни за замърсяването на въздуха, които да са обществено достъпни за ползване и интерпретация.”, подчертава Ивайло Попов от Екологично сдружение “За Земята”. Той припомни, че организацията спечели няколко дела по казуса за достъп до почасовите данни за фини прахови частици от автоматичните измервателни станции, които все още не се предоставят за свободно ползване.

Освен че е е оскъдна, информацията често е разпиляна и несистематизирана. Отговорните институции не координират достатъчно добре взаимната си работата и не споделят наличните бази данни. В резултат на това отделните политики и процеси не са синхронизирани и не доставят желания ефект за по-чист въздух.

Същевременно решения със съмнителна ефективност си пробиват път. Такъв пример са филтрите за комини, които, според експертния анализ на “За Земята”, не са най-добрата мярка. В същото време зоните с ниски емисии засега остават извън фокуса на местната власт, въпреки че опитът показва, че могат да намалят замърсяването на въздуха в града дългосрочно, отбеляза урбанистът д-р Ангел Буров.

Както много други проблеми, замърсяването на атмосферата се създава от нас, които след това страдаме от последствията. Логичното решение е да престанем да си вредим, но на практика това се оказва трудно. “Ефективната намеса в избора на отоплителни уреди трябва да е съчетана с разбиране на потребностите”, обясни социологът д-р Никола Венков, който анализира какво може да стимулира хората да спрат да се отопляват на печки на твърдо гориво. Той подчерта, че в момента се шири мнението, че замърсяват единствено домакинствата с ниски доходи от определени етнически групи. Освен погрешно, това разбиране е и вредно, защото създава социално напрежение, разделя обществото, и без да е базирано на реални изследвания и факти, води до преекспониране на проблемите.

Всъщност според социологическо изследване на “За Земята” от септември 2018 г., хората със средни и високи доходи замърсяват не по-малко, тъй като домакинствата им също използват твърди горива за отопление. Понякога проблемът не е в нежеланието или липсата на възможност, а в незнанието, затова се чуха и мнения в полза на повече образователни кампании.

Замърсяването на въздуха е гореща тема през последните три години, по която много се говори и малко се знае. За преодоляването на проблема са нужни повече откровени разговори между граждани, институции, изследователски центрове, университети, които да доведат до повече яснота, координираност  и реално сътрудничество  във вземането на решения. Както заключи пулмологът д-р Александър Симидчиев в края на дискусията, “истинската рецепта за справянето с този проблем се нарича партньорство.” От “За Земята” заставаме зад него.

Очаквайте изводи и допълнителна информация, които ще публикуваме тук, на страницата на “За Земята”.
Запис от събитието можете да гледате на Facebook страницата ни.
Още снимки от събитието ще намерите тук.

, ,

ЕС “За Земята”: липсата на информация е основна пречка за справянето с мръсния въздух в София

Проблемът с липсата на информация за всички аспекти на атмосферното замърсяване в София ни кара да се чувстваме безсилни. В момента изглежда, че решенията са невъзможни — трябва да се откажем от печките, от колите или и от двете. Всъщност много градове са минали по нашия път, но добре въоръжени с нужната информация.  Затова организираме на 13 февруари 2019 година от 18:30 в betahaus София обществената дискусия “Какво не знаем за мръсния въздух”.

По темата се шуми периодично и изглежда, че решенията са ясни, но това е опасна заблуда. Всекидневно се сблъскваме със стара, неорганизирана, непълна информация. Експертите и организациите, работещи в областта, са единодушни: докато няма достатъчно данни, свързани със замърсяването, резултатите ще закъснеят. Резултатът влияе на всички — гражданите и гостите на София и околностите се обричат на живот в опасна за здравето среда.

“Ще засегнем теми, за които много малко се говори публично. А те са фундаментът, от който зависи дали ще дишаме чист въздух. Изглежда, че всичко си знаем, но всъщност не е така и това си личи в липсата на ефективни мерки за подобряване на качеството на въздуха. ”, казва Ивайло Попов от “За Земята”.

Решения, разбира се, има, затова граждански организации и експерти се фокусираме върху всичко, което не знаем за замърсяването на въздуха и ще предложим решения как да променим това. Темите, които събитието ще засегне, са социалния и икономическия аспект с акценти върху здравето, транспорта, отоплението, развитието на града и влиянието върху хората. Урбанистът д-р Ангел Буров, главен асистент в Университета по архитектура, строителство и геодезия ще засегне приноса на автомобилния трафик към замърсяването на въздуха и ролята на зоните с ниски емисии. Резултатът от липсата на данни е особено видим в численото моделиране и на това ще обърне внимание доц. Ренета Димитрова, преподавател в катедра Метеорология и геофизика на Софийския университет. Анализ на здравните последици от замърсяването на въздуха ще направи пулмологът д-р Александър Симидчиев. Ивайло Попов от “За Земята” ще говори за липсата на ключова информация по отношение на битовото отопление с твърди горива, което с право се счита за един от основните източници на вредни емисии на фини прахови частици в София, а и в страната.  Той ще обясни и какви стъпки следва да се предприемат, за да познаваме по-добре темата. Очакваме финално потвърждение за присъствието на Йоана Христова, заместник-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване” на Столична община.

Отваряме вратите за настаняване и регистрация в 18:00 часа.
Дискусията започва точно в 18:30 часа.
Модератор: журналистът Пролет Велкова.

Очаквайте скоро подробната програма и следете за повече новини във Facebook събитието и страницата ни!

, , , ,

Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.

Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.

Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.

Въглищата нямат бъдеще

Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията

– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.

– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .

– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.

Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.

– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.

– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.

Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.

, ,

Какво не знаем за въздуха: събитието

На 13 февруари 2019 година от 18:30 “За Земята” ви кани на обществена дискусия в betahaus с участието на граждански организации, институции и експерти. Ще се фокусираме върху всичко, което не знаем за замърсяването на въздуха и ще предложим решения как да променим това.

Каузата обедини усилията на много организации и експерти през последните години, но всички се сблъскваме с един и същ проблем — липсата на информация.
Звучи изненадващо, но факт — на фона на цялото говорене по темата, пълни и конкретни данни за анализ няма или са недостатъчна. Самото събиране се случва хаотично и без система.

Откриването на работещи решения за града ни е възможно само с качествена информация, нейния анализ и разбиране. Единствено така могат да се изяснят правилните подходи и приоритетите в борбата за чист въздух. В противен случай вземането на решения се забавя и прави политиките неефективни и непоследователни.

Отваряме вратите за настаняване и регистрация в 18:00 часа.
Дискусията започва точно в 18:30 часа.
Модератор: журналистът Пролет Велкова.

Очаквайте скоро подробната програма и следете за повече новини във Facebook събитието и страницата ни!

, ,

Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в Initiates file downloadсвоето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и Opens external link in new windowнова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.

 

, ,

България пред криза с достъпа до правосъдие по екологични дела

Сериозните опасения, че България системно нарушава правата на гражданите, свързани с околната среда, ще бъдат разгледани на международно ниво. На 9 ноември Комитетът за спазване на Орхуската конвенция към ООН, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие, прие за допустима жалбата на „За Земята“.

Според експертите на екологичната организацията разглеждането на екологични дела за обекти от национално значение само от една съдебна инстанция, при това за срок от 6 месеца, е в нарушение на Орхуската конвенция. Промяната беше гласувана от Народното събрание миналото лято за рекордните 16 дена и без обществено обсъждане. В резултат на нея въпросът дали да премине автомагистрала през най-богатата биологична зона в Европа — Кресна, се реши само на една инстанция.

„За Земята“ повдига и въпросите за увеличените съдебни такси за неправителствени организации (370 лв.) спрямо 70 лв за държавни органи и някои търговски организации, както и тези за екологични дела достигащи до 4500 лв. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2019 г., Невъзможността на граждани и организации да обжалват Програмите за качеството на атмосферния въздух също е елемент на жалбата. В нея е включено и твърдение за враждебната среда, в която екологичните организации са заставени да работят, като посочва изказванията от трибуната на Народното събрание при приемането на спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс това лято.

„Свидетели сме на законодателна дейност, която цели ограничаване на правото ни на благоприятна околна среда“, споделя адвокат Регина Стоилова. „Чрез отслабване на съдебния контрол и драстично увеличени съдебни такси, граждани и организации ще са значително затруднени да потърсят правата си спрямо отделни инвестиционни проекти. Не трябва да забравяме, че гражданските права са единственият инструмент да запазим или да поискаме от държавата да подобри качеството на въздуха, който дишаме и средата, в която живеем.“

България е в деликатна позиция спрямо Орхуската конвенция, тъй като все още не е изпълнила решение на Комитета от 2012 г., с което страната ни е заставена да предостави на обществеността възможност да обжалва общи и подробни устройствени планове. При отправено предупреждение за спиране на правата по Конвенцията новата процедура значително усложнява международната позиция на страната ни.
На заседанието за допустимостта на жалбата на екологичното сдружение, представител на организацията Earth Justice коментира, че видно в България е налице враждебна среда за работа на организациите и делото трябва „спешно“ да се разгледа от Комитета. България има 5 месеца да отговори на жалбата.

„Обезпокоителна е средата, в която се приемат тези законодателни промени, както и отношението на държавните органи към неправителствените организации. Становището, което представителят на България представи на заседанието на Комитета, показа, не само че управляващите не осъзнават нарушенията на законодателно ниво, но по-лошото – не осъзнават последиците за всички нас и децата ни от тези действия.“ допълва Регина Стоилова.

, ,

Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките в програмите трябва да водят до постигане на нормите в най-кратък срок и законът да го изисква.

За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закон за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.

Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство [2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г. [3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК [2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]

[1] Директива 2008/50/ЕО

[2] Европейската комисия започва поредното наказателно производство срещу България  

[3] България е осъдена за стемно мръсния въздух 

[4] Официална кореспонденция Комитета за спазване на конвенция от Орхуска и За Земята 09.11.208 г. 

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ “Козлодуй”.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за “Брикел” ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.