, , , ,

Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.

Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.

Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.

Въглищата нямат бъдеще

Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията

– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.

– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .

– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.

Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.

– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.

– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.

Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.

, ,

Какво не знаем за въздуха: събитието

На 13 февруари 2019 година от 18:30 “За Земята” ви кани на обществена дискусия в betahaus с участието на граждански организации, институции и експерти. Ще се фокусираме върху всичко, което не знаем за замърсяването на въздуха и ще предложим решения как да променим това.

Каузата обедини усилията на много организации и експерти през последните години, но всички се сблъскваме с един и същ проблем — липсата на информация.
Звучи изненадващо, но факт — на фона на цялото говорене по темата, пълни и конкретни данни за анализ няма или са недостатъчна. Самото събиране се случва хаотично и без система.

Откриването на работещи решения за града ни е възможно само с качествена информация, нейния анализ и разбиране. Единствено така могат да се изяснят правилните подходи и приоритетите в борбата за чист въздух. В противен случай вземането на решения се забавя и прави политиките неефективни и непоследователни.

Отваряме вратите за настаняване и регистрация в 18:00 часа.
Дискусията започва точно в 18:30 часа.
Модератор: журналистът Пролет Велкова.

Очаквайте скоро подробната програма и следете за повече новини във Facebook събитието и страницата ни!

, ,

Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в Initiates file downloadсвоето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и Opens external link in new windowнова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.

 

, ,

България пред криза с достъпа до правосъдие по екологични дела

Сериозните опасения, че България системно нарушава правата на гражданите, свързани с околната среда, ще бъдат разгледани на международно ниво. На 9 ноември Комитетът за спазване на Орхуската конвенция към ООН, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие, прие за допустима жалбата на „За Земята“.

Според експертите на екологичната организацията разглеждането на екологични дела за обекти от национално значение само от една съдебна инстанция, при това за срок от 6 месеца, е в нарушение на Орхуската конвенция. Промяната беше гласувана от Народното събрание миналото лято за рекордните 16 дена и без обществено обсъждане. В резултат на нея въпросът дали да премине автомагистрала през най-богатата биологична зона в Европа — Кресна, се реши само на една инстанция.

„За Земята“ повдига и въпросите за увеличените съдебни такси за неправителствени организации (370 лв.) спрямо 70 лв за държавни органи и някои търговски организации, както и тези за екологични дела достигащи до 4500 лв. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2019 г., Невъзможността на граждани и организации да обжалват Програмите за качеството на атмосферния въздух също е елемент на жалбата. В нея е включено и твърдение за враждебната среда, в която екологичните организации са заставени да работят, като посочва изказванията от трибуната на Народното събрание при приемането на спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс това лято.

„Свидетели сме на законодателна дейност, която цели ограничаване на правото ни на благоприятна околна среда“, споделя адвокат Регина Стоилова. „Чрез отслабване на съдебния контрол и драстично увеличени съдебни такси, граждани и организации ще са значително затруднени да потърсят правата си спрямо отделни инвестиционни проекти. Не трябва да забравяме, че гражданските права са единственият инструмент да запазим или да поискаме от държавата да подобри качеството на въздуха, който дишаме и средата, в която живеем.“

България е в деликатна позиция спрямо Орхуската конвенция, тъй като все още не е изпълнила решение на Комитета от 2012 г., с което страната ни е заставена да предостави на обществеността възможност да обжалва общи и подробни устройствени планове. При отправено предупреждение за спиране на правата по Конвенцията новата процедура значително усложнява международната позиция на страната ни.
На заседанието за допустимостта на жалбата на екологичното сдружение, представител на организацията Earth Justice коментира, че видно в България е налице враждебна среда за работа на организациите и делото трябва „спешно“ да се разгледа от Комитета. България има 5 месеца да отговори на жалбата.

„Обезпокоителна е средата, в която се приемат тези законодателни промени, както и отношението на държавните органи към неправителствените организации. Становището, което представителят на България представи на заседанието на Комитета, показа, не само че управляващите не осъзнават нарушенията на законодателно ниво, но по-лошото – не осъзнават последиците за всички нас и децата ни от тези действия.“ допълва Регина Стоилова.

, ,

Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките в програмите трябва да водят до постигане на нормите в най-кратък срок и законът да го изисква.

За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закон за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.

Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство [2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г. [3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК [2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]

[1] Директива 2008/50/ЕО

[2] Европейската комисия започва поредното наказателно производство срещу България  

[3] България е осъдена за стемно мръсния въздух 

[4] Официална кореспонденция Комитета за спазване на конвенция от Орхуска и За Земята 09.11.208 г. 

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ “Козлодуй”.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за “Брикел” ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.

, ,

Атаките срещу достъпа до правосъдие в България се обжалват на международно ниво

Екологично сдружение „За Земята“ обжалва пред Комитета към Орхуската конвенция катастрофалните за достъпа до правосъдие и чиста околна среда промени в Административнопроцесуалния кодекс.
Това се случи, след като на 11 септември парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев и прие спорните текстове с гласовете на управляващата коалиция.

Конвенцията на ООН, известна накратко като Орхуската конвенция, засяга достъпа на гражданите до информация, участието в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Приелите я страни, сред които е и България, се задължават да осигурят на гражданите и организациите достъп до правосъдие по проблеми, свързани с опазването на околната среда.

Комитетът по спазване на Конвенцията вече осъди България през 2012 г. за липсата на възможност за обжалване на определени планове по Закона за устройство на територията. Това решение по Орхуската конвенция не е изпълнено към днешна дата. Поради тази причина България да е в деликатната ситуация да ѝ бъде отправено предупреждение за прекратяване на правата ѝ като страна по Конвенцията.

„Тенденцията към намаляване на екологичните права на гражданите и организациите, на която ставаме свидетели в България, буди притеснение. Независимо дали става дума за непосилни такси или нереалистични срокове по природозащитните дела, целта е да бъдат заглушени гласовете, които се борят за правото ни на чиста околна среда“, коментира Регина Колева, адвокат на Екологично движение „За Земята“.

Както стана ясно и по време на дискусиите, промените в АПК имат за цел да ускорят спорни инвестиционни проекти, като драстично се намалят възможностите за тяхната адекватна оценка и контрол включително и чрез съда. По този начин се дава предимство на инвеститорския интерес, но се редуцират възможностите за преценка и защита на обществения такъв.

„Важно е гражданите и организациите да имат достъп до съда, за да защитят природата и здравето си, тъй като, за съжаление, това тяхно право много често бива жертвано в името на големи инвестиционни интереси.“, казва Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth. Тя добавя, че защитата на околната среда в България като цяло буди тревога. „Страната страда от нерегламентирано замърсяване, а няколко топлоцентрали на въглища изгарят и отпадъци, въпреки че има повдигнати дела. В тази среда достъпът до правосъдие е абсолютно необходим.“

Съответствието на промените в АПК с Орхуската конвенция ще бъде предмет на преглед и от Конституционния съд. Преди броени седмици Президентът, група народни представители и Омбудсманът сезираха Конституционния съд, като в някои от исканията е изтъкнато и несъответствието на промените с Конвенцията.

, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

,

Ветото върху високите съдебни такси ще гарантира, че президентът работи в интерес на гражданите

Искане за вето върху измененията в Административно-процесуалния кодекс до президента на България, г-н Румен Радев, внесоха днес 50 неправителствени организации. Като представител и защитник на интереса на гражданите, към искането се присъединява и “За Земята”.

“С измененията се ограничава правото на достъп до административно правосъдие, като много от делата се превръщат в едноинстанционни, а при тези, които остават двуинстнанционни, държавните такси по жалбите се увеличават многократно.” е записано в искането.

Спорните промени по екологичните дела, гласувани миналата седмица в пленарна зала, предвиждат драстично увеличение на таксите в касационното производство, като таванът е 4,500 лева. С тази стъпка се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите и общините по въпроси на околната среда, което е едно от фундаменталните права, гарантирани от Конвенцията от Орхус, която е ратифицирана от Българския парламент Тези промени са продиктувани не от желанието за разтоварване на съда, а от стремежа за безпроблемно прокарване на планове и проекти в разрез с екологичното законодателство и правото на живот в чиста околна среда. Подготвилите промените в АПК са от адвокатски фирми, работещи за бизнеси, които по-скоро имат проблеми със спазването на екологичните правила. Тези поправки са чисто лобистки срещу интересите на гражданите, институциите и ще попречат на съда да правораздава, ефективно и справедливо.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов открито се застъпва за тези промени като посочва, че проблем са неправителствените организации, които оказват “процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си.”

Измененията са “един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона.” се казва в искането за вето.

Самият процес на приемане на измененията беше абсолютно непрозрачен. Липсва проучване и оценка по отношение на реалния капацитет на съдилищата, както и тяхната заетост, въпреки че официалният довод за промените е намаляване на административната натовареност. Размерът на таксите е определен “на око”, без реална оценка дали това ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите и неправителствените организации и ще има ли негативно влияние върху качеството на околната среда.  Имайки предвид, че промените не уточняват начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите, последвалите спорове и несигурност в процедурите всъщност могат да увеличат натоварването на съда.

,

Увеличението на съдебните такси е атака срещу природата и гражданите на България

Спорните промени по екологични дела бяха гласувани и приети днес в пленарна зала. Те предвиждат драстично увеличаване на таксите в касационното производство. Таксата за касационно обжалване по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) ще се изчислява върху материалния интерес по делото, като таванът е 4,500 лв. Тези суми ще важат и за общините, както и други обществени институции, които биха обжалвали ОВОС.

„Вносителите на промяната не крият, че основната цел, която преследват с увеличените такси по еко дела, е ограничаване възможността за обжалване на инвестиционни проекти и ускоряване реализирането на „инвестиции за милиони“, казва Регина Колева, адвокат на екологично сдружение „За Земята“. Фактът, че промените са инструмент за ограничаване възможността за обжалване по екологични не се крие от вносителите. Проф. Иван Тодоров Opens external link in new windowтвърди: „Мога съвсем категорично да заявя моето мнение и мнението на всички колеги, които са се занимавали с обжалване на ОВОС, че във и над 90% от случаите, става въпрос за най-обикновено изнудване на бизнеса“. Вносителите обаче пропускат да отчетат, че тези ситуации представляват престъпление и следва да се преследват от прокуратурата, а не да се ограничават правата на гражданите.

Новите такси са в тотална диспропорция и със средната брутна месечна заплата в страната, която през първото тримесечие за 2018 г. е 1077 лева. Според поддръжниците на промяната обаче таксата от 4500 лв. е „една много ниска такса, когато отсреща стоят интереси за десетки-стотици милиони и когато на огромен брой хора им се засягат правата и законните интереси“, Opens external link in new windowпо думите на проф. Иван Тодоров в дискусиите в Комисия по правни въпроси.

„Приемането на промените е открито незачитане на съществуващото екологично законодателство, отнемайки правото на българските граждани на чиста околна среда. Високите такси за обжалване означават, че правителството може да налага еднолично опасни проекти“, казва Доминик Дойл, адвокат в международната екологична правозащитна организация Client Earth.

Вносителите на промяната без основание твърдят, че увеличението на таксите на втора инстанция не възпрепятства достъпа до правосъдие на гражданите, тъй като на първа инстанция те остават непроменени. Те не коментират, че инвеститорът може обжалва първото решение на втора инстанция, следователно да представлява ефективна бариера пред граждани и организации. При неблагоприятен изход от делото високите такси могат да им бъдат присъдени и така да служат като пречка за обжалване на решения по дела изобщо.

Промените не уточняват и начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите. Това ще доведе до спорове и несигурност в процедурите по обжалване и допълнително ще увеличи натоварването на съда. Същевременно вносителите твърдят, че искат намалят тежестта върху съда.

„Изглежда, че настоящите промени са част от една по-голяма стратегия на правителството да ограничи достъпа до правосъдие на гражданите, гарантирано от Конституцията“, коментира Регина Колева. Припомняме, че миналата година бяха направени промени, според които делата, обжалващи оценки по въздействието на околната среда за проекти от национално значение, трябва да бъдат решавани на една инстанция.