, ,

Атаките срещу достъпа до правосъдие в България се обжалват на международно ниво

Екологично сдружение „За Земята“ обжалва пред Комитета към Орхуската конвенция катастрофалните за достъпа до правосъдие и чиста околна среда промени в Административнопроцесуалния кодекс.
Това се случи, след като на 11 септември парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев и прие спорните текстове с гласовете на управляващата коалиция.

Конвенцията на ООН, известна накратко като Орхуската конвенция, засяга достъпа на гражданите до информация, участието в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Приелите я страни, сред които е и България, се задължават да осигурят на гражданите и организациите достъп до правосъдие по проблеми, свързани с опазването на околната среда.

Комитетът по спазване на Конвенцията вече осъди България през 2012 г. за липсата на възможност за обжалване на определени планове по Закона за устройство на територията. Това решение по Орхуската конвенция не е изпълнено към днешна дата. Поради тази причина България да е в деликатната ситуация да ѝ бъде отправено предупреждение за прекратяване на правата ѝ като страна по Конвенцията.

„Тенденцията към намаляване на екологичните права на гражданите и организациите, на която ставаме свидетели в България, буди притеснение. Независимо дали става дума за непосилни такси или нереалистични срокове по природозащитните дела, целта е да бъдат заглушени гласовете, които се борят за правото ни на чиста околна среда“, коментира Регина Колева, адвокат на Екологично движение „За Земята“.

Както стана ясно и по време на дискусиите, промените в АПК имат за цел да ускорят спорни инвестиционни проекти, като драстично се намалят възможностите за тяхната адекватна оценка и контрол включително и чрез съда. По този начин се дава предимство на инвеститорския интерес, но се редуцират възможностите за преценка и защита на обществения такъв.

„Важно е гражданите и организациите да имат достъп до съда, за да защитят природата и здравето си, тъй като, за съжаление, това тяхно право много често бива жертвано в името на големи инвестиционни интереси.“, казва Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth. Тя добавя, че защитата на околната среда в България като цяло буди тревога. „Страната страда от нерегламентирано замърсяване, а няколко топлоцентрали на въглища изгарят и отпадъци, въпреки че има повдигнати дела. В тази среда достъпът до правосъдие е абсолютно необходим.“

Съответствието на промените в АПК с Орхуската конвенция ще бъде предмет на преглед и от Конституционния съд. Преди броени седмици Президентът, група народни представители и Омбудсманът сезираха Конституционния съд, като в някои от исканията е изтъкнато и несъответствието на промените с Конвенцията.

, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

,

Ветото върху високите съдебни такси ще гарантира, че президентът работи в интерес на гражданите

Искане за вето върху измененията в Административно-процесуалния кодекс до президента на България, г-н Румен Радев, внесоха днес 50 неправителствени организации. Като представител и защитник на интереса на гражданите, към искането се присъединява и “За Земята”.

“С измененията се ограничава правото на достъп до административно правосъдие, като много от делата се превръщат в едноинстанционни, а при тези, които остават двуинстнанционни, държавните такси по жалбите се увеличават многократно.” е записано в искането.

Спорните промени по екологичните дела, гласувани миналата седмица в пленарна зала, предвиждат драстично увеличение на таксите в касационното производство, като таванът е 4,500 лева. С тази стъпка се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите и общините по въпроси на околната среда, което е едно от фундаменталните права, гарантирани от Конвенцията от Орхус, която е ратифицирана от Българския парламент Тези промени са продиктувани не от желанието за разтоварване на съда, а от стремежа за безпроблемно прокарване на планове и проекти в разрез с екологичното законодателство и правото на живот в чиста околна среда. Подготвилите промените в АПК са от адвокатски фирми, работещи за бизнеси, които по-скоро имат проблеми със спазването на екологичните правила. Тези поправки са чисто лобистки срещу интересите на гражданите, институциите и ще попречат на съда да правораздава, ефективно и справедливо.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов открито се застъпва за тези промени като посочва, че проблем са неправителствените организации, които оказват “процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си.”

Измененията са “един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона.” се казва в искането за вето.

Самият процес на приемане на измененията беше абсолютно непрозрачен. Липсва проучване и оценка по отношение на реалния капацитет на съдилищата, както и тяхната заетост, въпреки че официалният довод за промените е намаляване на административната натовареност. Размерът на таксите е определен “на око”, без реална оценка дали това ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите и неправителствените организации и ще има ли негативно влияние върху качеството на околната среда.  Имайки предвид, че промените не уточняват начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите, последвалите спорове и несигурност в процедурите всъщност могат да увеличат натоварването на съда.

,

Увеличението на съдебните такси е атака срещу природата и гражданите на България

Спорните промени по екологични дела бяха гласувани и приети днес в пленарна зала. Те предвиждат драстично увеличаване на таксите в касационното производство. Таксата за касационно обжалване по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) ще се изчислява върху материалния интерес по делото, като таванът е 4,500 лв. Тези суми ще важат и за общините, както и други обществени институции, които биха обжалвали ОВОС.

„Вносителите на промяната не крият, че основната цел, която преследват с увеличените такси по еко дела, е ограничаване възможността за обжалване на инвестиционни проекти и ускоряване реализирането на „инвестиции за милиони“, казва Регина Колева, адвокат на екологично сдружение „За Земята“. Фактът, че промените са инструмент за ограничаване възможността за обжалване по екологични не се крие от вносителите. Проф. Иван Тодоров Opens external link in new windowтвърди: „Мога съвсем категорично да заявя моето мнение и мнението на всички колеги, които са се занимавали с обжалване на ОВОС, че във и над 90% от случаите, става въпрос за най-обикновено изнудване на бизнеса“. Вносителите обаче пропускат да отчетат, че тези ситуации представляват престъпление и следва да се преследват от прокуратурата, а не да се ограничават правата на гражданите.

Новите такси са в тотална диспропорция и със средната брутна месечна заплата в страната, която през първото тримесечие за 2018 г. е 1077 лева. Според поддръжниците на промяната обаче таксата от 4500 лв. е „една много ниска такса, когато отсреща стоят интереси за десетки-стотици милиони и когато на огромен брой хора им се засягат правата и законните интереси“, Opens external link in new windowпо думите на проф. Иван Тодоров в дискусиите в Комисия по правни въпроси.

„Приемането на промените е открито незачитане на съществуващото екологично законодателство, отнемайки правото на българските граждани на чиста околна среда. Високите такси за обжалване означават, че правителството може да налага еднолично опасни проекти“, казва Доминик Дойл, адвокат в международната екологична правозащитна организация Client Earth.

Вносителите на промяната без основание твърдят, че увеличението на таксите на втора инстанция не възпрепятства достъпа до правосъдие на гражданите, тъй като на първа инстанция те остават непроменени. Те не коментират, че инвеститорът може обжалва първото решение на втора инстанция, следователно да представлява ефективна бариера пред граждани и организации. При неблагоприятен изход от делото високите такси могат да им бъдат присъдени и така да служат като пречка за обжалване на решения по дела изобщо.

Промените не уточняват и начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите. Това ще доведе до спорове и несигурност в процедурите по обжалване и допълнително ще увеличи натоварването на съда. Същевременно вносителите твърдят, че искат намалят тежестта върху съда.

„Изглежда, че настоящите промени са част от една по-голяма стратегия на правителството да ограничи достъпа до правосъдие на гражданите, гарантирано от Конституцията“, коментира Регина Колева. Припомняме, че миналата година бяха направени промени, според които делата, обжалващи оценки по въздействието на околната среда за проекти от национално значение, трябва да бъдат решавани на една инстанция.

, ,

Днес съдът даде ход на делото за мръсния въздух в София, независимо от възраженията на Столична община

В първото си заседание съдът изслуша становищата на страните и намери исковете на колектива за допустими

София, 12.07.2018 г.  На днешното си заседание от 10:30 ч. Софийският градски съд даде ход на делото, заведено от „Група за чист въздух“ срещу Столична община, независимо от нейното възражение. Това се случва след една година опити на „Група за чист въздух“ да заведат дело и след като трима съдии си дадоха отвод.

На първото заседание съдът намери исковете за напълно допустими и определи, че колективът има капацитет да води делото. Въпреки че адвокатите на Столична община възразиха, съдът потвърди публикуването на информация за това как гражданите могат да се включат към иска и на самия сайт на общината. Тази информация ще бъде качена и на сайта на „Група за чист въздух“ – Opens external link in new windowwww.chistvazduh.org

Съдът също отвори възможността граждани и организации да се присъединят към иска до 1 октомври 2018 г. „Присъединяването не е задължителен елемент за успешното водене на делото, защото така или иначе всички граждани на София ще могат да се ползват от евентуален положителен изход“, уточни адвокат Димо Господинов, който е част от адвокатския екип.
„Група за чист въздух“ призовава към иска да се включат основно граждани, които искат да участват активно в процеса и могат да го подкрепят с представяне на доказателства и искат да имат собствени процесуални права. Опасенията на завелите иска е, че присъединяването на твърде много хора може да доведе до затруднено му администриране. Те напомнят, че решението ще има сила за всички софийски граждани и правото им да се ползват от него е гарантирано, независимо от това дали са се присъединили или не към иска.

Гражданите, които желаят да подкрепят делото, но без да се присъединяват административно към него, могат да го направят като се включат в кампанията за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски по него. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Специално откритата дарителска банкова сметка за иска е:
Фондация „Спаси България“
УниКредит Булбанк
IBAN: BG54UNCR70001523009290
BIC: UNCRBGSF

Opens external link in new window

Допълнителна информация:

Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в “Група за чист въздух”. Те са подписани от “Спаси София”, “За Земята – Достъп до правосъдие”, Асоциация “Диабет тип 2” и „Център за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на “Група за чист въздух” са да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие; Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София)

, ,

Съдът даде ход на делото срещу Столична община за мръсния въздух

Първото заседание ще бъде на 12-ти юли

Софийски градски съд най-после даде ход на делото срещу Столична община, заведено от „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“, част от която е и За Земята. Датата на първото заседание ще бъде на  12.07.2018г. от 10.30 часа в Софийски градски съд (Съдебната палата).

Това се случва след една година опити на „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“ и след като трима съдии дадоха отвод.
На първото заседание се очаква да се установи какъв е кръгът на увредените лица, съответно – кой ще може да се присъедини към делото като част от колектива, с какви доказателства ще се доказва принадлежност към колектива, както и как ще бъде уведомен колектива за възможността за включване по делото. Съдът иска да изслуша становищата на двете страни по делото преди да се произнесе с решение. Твърдението на „Група за чист въздух“ е, че са увредени всички граждани, които живеят, работят или учат на територията на София. Всеки софийски гражданин диша този въздух и страда от замърсяването.
От този момент нататък към колективния иск имат право да се присъединят всички засегнати, като доказването „Група за чист въздух“  настоява да става с документ за постоянен/настоящ адрес или за месторабота/място на обучение. Според членовете на групата не бива да се допуска в рамките на този процес да се налага доказване на конкретни увреждания на членовете на колектива. Достатъчно е това да се предполага, след като те живеят, учат или работят в замърсената среда.

„Много се радвам, че делото стартира след една година ходене по мъките. Вярваме в българското правосъдие и се надяваме да се разбере истината за замърсяването в София, за да може да гарантираме здравословна среда поне за децата си“, споделя адв. Димо Господинов.

Също така, „Група за чист въздух“ се нуждае от подкрепа и започва кампания в близките дни за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски за водене на делото. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Допълнителна информация:
Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в “Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“. Те са подписани от “Opens external link in new windowСпаси София“, “За Земята – Достъп до правосъдие”, Opens external link in new windowАсоциация “Диабет тип 2” и „Opens external link in new windowЦентър за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на “Група за чист въздух” са:

– да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие;

– Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София).


, , , , ,

“За Земята — Достъп до правосъдие” се опитва да спре изгарянето на отпадъци от “Топлофикация – Сливен”, докато трае делото

Само седмица след като няколко екологични организации, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ обжалваха издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация Сливен“,  Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) издаде разпореждане за предварително изпълнение на комплексното разрешително. То ще даде право на централата да гори отпадъци, докато трае делото. Съвсем закономерно, макар и в краткия тридневен срок даден по закон, „За Земята – Достъп до правосъдие“  подаде обжалване.

Искането за предварително изпълнение идва от “Топлофикация Сливен” и има за цел да даде право на централата “да използва РДФ от отпадъци като допълнително гориво”, докато тече обжалването на решението за издаване на самото комплексно разрешително. Така на практика централата би могла да започне да гори РДФ (модифицирано гориво, произведено от отпадъци) без да е представила информация за точното съдържание на РДФ горивото.

Не е ясно на какви основания ИАОС е дала разпореждаенто за предварително изпъление, тъй като на представителите на „За Земята – Достъп до правосъдие“ не им беше даден достъп до информацията. Топлоцентралата вече е доказала, че е системен замърсител на въздуха в Сливен. Изгарянето на битови отпадъци и такива от индустрията допълнително ще утежни екологичните показатели в региона и ще застраши здравето на хората и околната среда още повече. Както показват данните бюлетина на самата ИАОС, случаите на замърсяване над нормата са чести — само между 29.01 – 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

“Изгарянето на отпадъци с неясно съдържание е вредна практика и по друга причина — български общини изостават значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго- и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми”, коментират от “За Земята”.

Жалбата срещу предварителното изпълнение ще бъде разгледана в закрито заседание на съда, като решение се очаква в следващите седмици.

, , , , ,

Екологични организации обжалват новото комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”

Няколко екологични организации, сред които “За Земята – Достъп до правосъдие”, сдружение за дива природа “Балкани” и Институтът за зелена политика обжалват решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”.

Издаването на ново комплексно разрешително ще позволи на топлоцентралата да изгаря битови отпадъци и такива от индустрията, допълнително замърсявайки въздуха в Сливен и региона.

Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване няколко пъти над нормата са доста чести. Само за периода 29.01- 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

Издаденото комплексно разрешително дава възможност да се изгарят отпадъци без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники —или т.нар. BREF, и позволява значително по-високи вредни емисии. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения и изгаряне на отпадъци, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации като вредят и на хората. Според доклада “Тъмният облак над Европа”, работата на Топлофицакия “Сливен” за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.

Същевременно повечето български общини изоставят значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми.

“Хората имат не само право на чиста околна среда, но и право да участват във взимането на решения как да се развива града им. С настоящата жалба оказваме подкрепа на всички хора в Сливен, които искат това.”, подчертава Теодора Стоянова от “Грийнпийс”-България, които също подкрепят жалбата.

, ,

Граждани и неправителствена организация обжалват програмата за управление на качеството на въздуха в София

В понеделник, 19 юни, екологичната организация „За Земята-Достъп до правосъдие“, заедно с трима граждани на София, внесоха жалба към Административен съд — София срещу приетата на 18 май Програма за управление качеството на атмосферния въздух на Столична община за периода 2015-2020 г.
Според жалбоподателите, дългоочакваната програма, която трябваше да влезе в сила още преди две години, няма да доведе до необходимото по-добро качество на въздуха в столицата. Лошото качество на въздуха се свързва с множество здравословни проблеми, включително рак и сърдечни заболявания. От изключителна важност е отговорните институции да предприемат мерки, които дават реални резултати в най-кратък срок, както изисква европейското законодателство. Това е изискване на Директивата за качество на атмосферния въздух на Европейския съюз и България и компетентните институции в България, са задължени да го спазват при изготвяне на програми за качество на атмосферния въздух. Неспазването му е едно от основанията, на които в началото на месец април Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България.

„Освен забавянето, което не е компенсирано с предложение за наваксване, значителен пропуск е, че програмата не включва анализ и мерки по отношение на фините прахови частици с размер 2.5 микрона, които са по-същественият фактор, влияещ върху човешкото здраве, за разлика от тези с размер 10“, коментира Ивайло Хлебаров, съветник към екологичната организация.

„Въпреки че Столична община даде 30 дни за коментари по предложената програма, тя не представи и коментира публично получените множество предложения от заинтересовани граждани и организации. В крайна сметка версията, която бе гласувана, не бе обществено достъпна и отново не адресира адекватно двата източника на замърсяване — отоплението с въглища и дърва, и автомобилния транспорт,“ допълва още той.„Чистият въздух е едно от основните човешки права. С участието си в тази жалба, аз изразявам гражданската си позиция и несъгласие с начина, по който Столична община решава проблема със замърсения въздух в столицата,“ споделя Меглена Антонова, един от жалбоподателите.

За последните 13 години това е третата програма за качество на въздуха на Столична община. Поради отговорността на Столична община към жителите на София, програмата следва да е наистина качествена. Екоорганизацията и гражданите смятат, че на този етап, съдът е тази институция, която може да насърчи Общината да изготви и приложи програма, която да доведе до реално подобряване качеството на въздуха и здравето на хората.

, ,

ЕП призовава за спешни действия срещу свръхконцентрацията на земята в Европа

По собствена инициатива на 27 април 2017 г. Европейският парламент прие Доклад Относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?”. Ние от екологично сдружение “За Земята”, както и нашите партньори от коалицията “Да си върнем земята за хранителна независимост” и международното движение на дребните земеделци Виа Кампесина, приветстваме приетия миналата седмица от ЕП документ. С него се признава острата нужда от спешни действия срещу свръх концентрацията на земята в Европа. ЕП мотивира резолюцията с това, че 80% от стопанствата имат достъп до едва 12 % от земеделската земя. Цените на арендата и на земята на много места в Европа са се завишили до степен, която лишава от достъп голяма част от младите, дребните и средните земеделци в съюза. Наред с това високите рискове, скъпите инвестиции и неадекватната селскостопанска политика възпират развитието на дребните и селските земеделци, а подкрепят единствено вече установените едри производители.

В докладът се заявява, че земята не може да се разглежда като стока, защото не може да се умножава, както и поради това, че достъпът до земя е човешко право.

“Въпреки че големите стопанства в ЕС представляват едва три процента от всички земеделски производители, те контролират 52 от цялата земеделска земя, това е неприемливо”, както казва Антонио Онорати, член на координационния комитет на европейския клон на Виа Кампесина. Според него това, че ЕП вече също признава проблема означава, че “е време европейските и националните поземлени политики да се пренасочат в подкрепа на фермерското земеделие и да възпрат спекулацията със земеделските земи. Това ще означава повече работни места в селата и по-справедливо използване на европейските земеделски земи за производството на качествена и здравословна храна за всички, включително и за онези, които са най-засегнати от продължаващата икономическа криза”   

Докладът бе подкрепен от всички парламентарни групи и от 86% от евродепутатите. Българските представители в ЕП от всички парламентарни групи също гласуваха за декларацията (със 17 за и 1 въздържал се). Разчитаме, че това директно разпознаване на проблема ще се преведе и в нови национални и европейски политики в областта на поземлените отношения. В България ситуацията е още по-тежка и под 5% от стопанствата използват близо 90% от земеделската земя, както показваме в наши изследвания, но това е видно и от данните и анализите на Българска академия на науките.

Приетият от ЕП доклад е продукт и на продължаващите ни усилия като широка и силна коалиция от европейски социални и екологични движения, неправителствени организации и изследователи в областта на поземлените отношения, както и на сътрудничеството им с някои членове на ЕП. Някои от основните искания на гражданските движения, които бяха включени са

– Чрез резолюцията ЕП признава, че свръхконцентрацията на земеделската земя или това, което често се обозначава като заграбване на земята, не е ограничено до развиващите се страни, а е сериозен проблем и в Европа.

– Европейският парламент иска от Европейската комисия да приеме препоръки и насочващи принципи за управлението на поземлените отношения, които да са базирани на Насоките на ООН за отговорно владеене на земята, риболова и горите. Насоките на ООН са единодушно приети и от Комитета по световна хранителна сигурност.

– ЕП призовава за създаването на общоевропейски Център за наблюдение на поземлените отношения, който да извършва цялостен мониторинг на поземлените транзакции. Такава централизирана инситуция би могла да събере необходимите данни и информация за точните нива на концентрация на земеделската земя. Основните задачи биха включвали: регистриране на движението на цените и пазара на земята; наблюдение изменението на употребите на земята и загубата на земелски земи; тенденциите в почвеното плодородие и ерозия.

– Чрез резолюцията ЕП признава и това, че Общата селскостопанска политика (ОСП) и други европейски политики в областта са предпоставката за концентрацията на земеделските земи в Европа. За да се отговори на това предизвикателство се призовава за формирането на работна група на високо равнище, която да разгледа внимателно въздействието на политиките на ЕС за концентрацията на земята.

Докладът е не само постижение на гражданските организации и на социалните движения, но и потенциална отправна точка за изискване на действителни и разумни реформи в сектора, които да гарантират по-справедливото управление на поземлените отношения.