, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклад, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук.

, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.

Защо баба Марина от Бели бряг трябва да напусне дома си?

Бели бряг би могло да е село като слънце.
Почвата е от онзи митичен чернозем, за който сме учили по География, но не сме знаели как изглежда, докато не го видим.

За съжаление никой не го интересува плодородната равнина.

Хората скоро трябва да си тръгнат оттук, за да отстъпят място на мините за въглища и багерите. Бъдещето е несигурно, защото обезщетенията за къщите и огромните им градини са нищожни. Толкова малки, че с тях не могат да си купят дом никъде. Както остава за къща с двор в плодородна долина като Тракийската.

Баба Марина не може да пътува до София, защото е далече, пътят е лош, а и някой трябва да гледа кокошките. Затова ние я доведохме при вас.

,

Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?

Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.

С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток” през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.

В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,

много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват

и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.

Предлаганите обезщетения са твърде ниски,

за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.

Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.

Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,

нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.

Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:

  • “Мини Марица-изток”  не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
  • „пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
  • не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
  • не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.

Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в

участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”

в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е

необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.

Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения

за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.

На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката

с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.

*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.

**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.

Справедлив енергиен преход: Възможности и рискове за България

Анализ на Тодор Тодоров,
координатор “Енергия и климат”

Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния
сектор, да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да

поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата,

въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство.

Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а

много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми

при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха. Примерът от тази година със затварянето на
последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се
прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика, държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Наясно сме, че от въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните
реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа.
Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени
работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на
решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в най-
скоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени
промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.
Въглищата нямат бъдеще
Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на
климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на
България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е
да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните
власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията – реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в
средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор .
– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи
енергийни носители като въглищата.
-Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е
разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано
последователно, защото просто не е вярно.
– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на
справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.
Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат
затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на
екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.
– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.
Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
– Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата
предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.

Можете да намерите брошурата Справедлив енергиен преход в удобен формат тук.

,

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще

Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].

„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.

Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3  при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.

Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.

Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

[1] Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса “Марица-изток”
[2] Подновено разрешително, ТЕЦ Марица изток 2
[3] „За Земята — достъп до правосъдие“ обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, „Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“, които работят за опазване на околната среда в България.
[4] Линк към жалбата
[5] Last Gasp

Полша – има ли развитие след въглищата?

Разказ от посещение до Силезия, декември 2018 г., автор: Тодор Тодоров, ЕС За Земята

В началото на декември в рамките на проект EUKI, като координатор на проекта за България, заведох българска група в полския въглищен район Силезия за обмяна на опит. Участници в групата бяха представители на двата профсъюза КНСБ и КТ Подкрепа, кметът на гр. Бобов дол, г-жа Величкова, и началник на отдела за евро програми в Община Бобов дол.

Програмата беше много разнообразна и полезна за всички участници. Г-жа Величкова имаше реч на съпътстващо събитие по време на 24 годишна конференция на ООН за климата в Катовице. Тя постави много ясно проблемите на зависимите от въглищната индустрия общини, възникващи след закриването на мините, давали поминък от десетилетия на хората от региона. Подчерта необходимостта от спешно финансиране, насочено конкретно за прехода на въглищните региони към по-разнообразно икономическо развитие, с възможности за заетост на освободените бивши миньори.

Групата имаше среща в Катовице с господин Piotr Brozek, представител на воеводството в Силезия. Той разказа за щетите, причинени от въгледобивната промишленост и потенциала за развитие на региона извън въглищната индустрия в посока нисковъглеродна икономика. В Централния минен институт в Катовице (https://www.gig.eu/en) заместник-директорът, инж. Jan Bondaruk, в презентацията си акцентира, че голяма част от научната работа на института е насочена към темите за енергийна ефективност, опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Определено института се готви за края на въглищната индустрия.

За всички участници от България много емоционална и интересна беше срещата в мина Makoszowy. Председателят на профсъюза на миньорите Andrzej Chwiluk, който е и член на Европейския икономически и социален комитет, разказа, че преди две години е имало споразумение между полското правителство, ръководството на мината и профсъюзите тази мина да бъде преструктурирана и да продължи да работи. След идването на власт на новото правителство, управляващите обявяват мината в ликвидация и я закриват. Според синдикалния лидер и неговите заместници Jerzy Hubka и Piotr Promny в закриването на мината липсва икономическа логика и правителството незаконно не е спазило споразумението, подписано от предшествениците си. В плановете на правителството е закриването на още 9 въглищни мини.
Разказаха ни как предишният полски премиер Беата Шидло преди две години е пристигнала в мината и на площада пред входа е заявила, че има бъдеще за работниците в нея и че тя ще продължи да работи.
Този пример веднага ми напомни за бодрите заявления на българския министър на енергетиката Т. Петкова пред протестиращите енергетици от Марица Изток, когато тя им заяви че няма да има съкратени работници. Обещание , което няма как да бъде изпълнено.

Срещите ни във „въглищния“ град Катовице продължиха с посещение в научно-технологичния бизнес парк „Евро-Центрум“ (http://pnt.euro-centrum.com.pl/), създаден през 2008 г. с помощта на европейски средства от Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Главните разработки на центъра са в областта на енергийната ефективност на сградите и нови ВЕИ технологии. С голяма гордост домакините ни показаха своя Център за тестване на модерни технологии за отопление и соларни системи, оборудван със соларен симулатор (т.нар. „изкуствено слънце“) за изследване на качеството и дълготрайността на слънчевите колектори. С европейски средства през 2013 година е завършена пасивна сграда, която печели наградата на Европейската комисия за „Зелена сграда на 2013 г.“ за най-енергоспестяваща сграда. Досега групата Евро-Център е възстановила над 6 хектара изоставени индустриални обекти, изградила е 5 нови обекта и модернизира още 10 такива, като по този начин осигурява офиси на над 100 компании със съответните работни места. Явно и тук се мисли с перспектива за намаляване на зависимостта от въглищата.

Следващата спирка от нашата обиколка в Силезия беше в градчето Imielin (http://www.imielin.pl/). Там срещата ни беше в общината с кмета на града, председателя на общинския съвет , членове на съвета и активни граждани. Интересен факт е, че кметът на града, г-н Jan Chwiędacz, е преизбиран вече 21 години на този пост от съгражданите си, включително на последните местни избори през октомври 2018 г.
Кметът и общинарите ни запознаха с безсилието на гражданите и на местните власти да се противопоставят на разширяването на намиращата се наблизо държавна въглищна мина Ziemowit. Градчето има над 9000 жители, само 200 от тях работят в мината. През 80-те години в мината са работили над 1800 души. Повечето жители са заети в добре работещи малки фирми, които не са свързани с въглищата. Работата на мината напуква и унищожава къщите им, замърсява водата и околната им среда. Гражданите и кметът са протестирали неведнъж пред централните власти, пишат жалби, водят дела срещу решението за разширяване концесията на мината. Твърдят, че няма икономическа логика в това разширяване, защото въглищата са некачествени и все по надълбоко трябва да се добиват. Но засега нямат никакъв успех в този свой стремеж да запазят домовете и града си. Въпреки че над 70% от населението е против разширяването на мината, правителството е дало концесия за това.

Изводи
За пръв път в 24 годишната история на конференциите на ООН, посветени на климатичните промени, български кмет имаше изказване и възможност да постави проблемите на местната власт пред такава висока трибуна. Г-жа Величкова, кмет на Бобов дол, се справи отлично с тази задача.

Срещите в област Силезия и с кмета на Imielin, могат да бъдат много полезни на Бобов дол за участие в съвместни инициативи за европейско финансиране на въглищните региони в преход.

В Полша видяхме различни примери за реакция към въглищната индустрия от централната власт, бизнеса, местни власти и граждани. Ясно е, че има противопоставяне на различни интереси, свързани с бъдещето на въглищата.

Оказа се, че и там любим похват на политиците е да разделят и противопоставят хората по темата за бъдещето на въглищната индустрия.

Направи ми впечатление, че въпреки твърдите декларации на полското правителство в подкрепа на тази индустрия, управляващите в Полша от години не пропускат нито една възможност да използват европейски фондове и програми за развитие на регионите извън въглищата, рекултивация на земите, за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ технологиите.

Може би българските управници трябва да се интересуват и от този полски опит, а не само от борбата за повече свободни емисии за въглищните централи.


Брошура „АЕЦ Белене – между корупционните схеми и разума“

След десетки години лутане между корупционни схеми за източване на бюджета (2,389 млрд. лева до 2017 г.) и лъжливи обещания за намерен стратегически инвеститор политици и ядрени лобисти, проводници на чужди интереси, продължават да търсят начин да прехвърлят нови над 20 млрд. лева разходи за строежа на АЕЦ Белене върху българските данъкоплатци. Почти пълния контрол върху националните медии, както и наличието на малко независими медии помага на про ядреното лоби да използва митове за манипулация на общественото мнение. Например мита че ядрената енергия е евтина, безопасна и чиста, или че АЕЦ Белене би осигурила по-голяма енергийна независимост на страната.

Initiates file downloadЦялата брошура можете да видите тук.

Отново бягство от отговорност и отлагане на неотложните решения

Коментар от За Земята върху позицията на българското правителство за 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

В началото на декември в Катовице ще се проведе 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Основната цел на тази среща е да се приемат правилата на Споразумението от Париж.

Позицията на българското правителство се характеризира с липса на визия за бъдещето и нисък хоризонт на предприетите действия. Отново в основата на предлаганите мерки е мисълта за скорошните избори и опасността тези политици да не бъдат преизбрани ако се решат на непопулярни, но носещи устойчиви резултати в бъдеще действия. Вече над 10 години правителствата в България нямат собствена позиция по климатичните политики, отчитаща спецификите на социално-икономическото развитие на страната както и реалните ефекти върху околната среда. Нашите управници следват сляпо позицията на Полша и се крият зад аргументите на полското правителство.

Българското правителство официално заявява „Не може и не трябва да се очаква, че сам ЕС може да се справи с глобалния проблем изменение на климата.Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.“ Това становище се споделя и от българския президент, който ще бъде официалния водач на делегацията в Катовице. Българските управляващи показват пълно неразбиране на реалната ситуация с климатичните политики в България. Не намират най-добрите решения, подходящи не само за справяне с проблема, а даващи възможности за развитие и модернизиране на българската индустрия.

Тази позиция на правителството беше приета в обстановка на протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2.Протестите бяха организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа, в защита на работните места на хората. За съжаление правителството предпочете да излъже за пореден път работниците, че ще запази въглищните мини и ТЕЦ-ове, както и работните места на хората, вместо да обяви програма за справедлив енергиен преход с ясни срокове за намаляване зависимостта от въглища. Управниците трябва да работят заедно със синдикатите, бизнеса, общините, НПО, за намиране на най-добрите решения за социални и икономически реформи на национално и регионално ниво, вместо да ги залъгват с неизпълними обещания, лишени от икономическа логика.Неизбежно е съкращаването на работници и намаляването на търсенето на въглища, но може да се предвидят програми за алтернативна заетост на хората, както и варианти за икономическо развитие на регионите, които да намалят социалната цена на прехода.

През последните години нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти, за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева. Няма вариант, при който тази държавна помощ да продължи без извършване на радикалани реформи в сектора.

Бодрото рапортуване на министрите на околната среда Н. Димов и енергетиката Т. Петкова пред протестиращите че „ще защитят работниците“ във въглищната индустрия нямат никаква стойност, защото зад тях не стои правителствена програма, стратегия за извършване на справедлив енергиен преход. Идеята да се обещава на всички всичко ще доведе само до повишаване на социалното напрежение и несигурност относно бъдещето на въглищата в България.

Особено неприятно впечатление прави антиевропейското говорене на българските политици по темата за климатични политики и реформите в сектор енергетика. Всички необходими и неотложни промени, свързани с чистата околна среда, качеството на живот и здравето на хората се представят като „натиск от Брюксел“. Много жалко е че това не са приоритети на нашите политици, защото се отнасят до българските граждани. Същевременно продължава държавната подкрепа за частни интереси в енергетиката и за енергийните олигарси.

Време е за истински реформи и решения след обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат постигнати най-добрите резултати, с отчитане на специфичните за България обстоятелства.

Европейската комисия върна АЕЦ Белене на изходна позиция

През септември българският евродепутат Светослав Малинов внесе два въпроса пред Европейската комисия (ЕК): относно законността на решението на правителството да рестартира АЕЦ Белене и относно новите изисквания за безопасност на АЕЦ след аварията във Фукушима през 2011 г. В работата по формулирането на въпросите участваха и експерти от За Земята.

(Пълния текст на въпросите вижте тук:
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004704_BG.html
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004703_BG.html)

На 19.11.2018 г. се получи Opens external link in new windowследният отговор на въпросите от ЕК, от г-н Ариас Канете, комисар за климат и енергетика.

Най-важното от този отговор е, че „…възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом.“ Това означава че всички процедури трябва да започнат отново. (вижте текста на Договора за Евратом тук: Opens external link in new windowhttps://www.consilium.europa.eu/media/29775/qc0115106enn.pdf)

Според нас ще са необходими между 5-8 години за изпълнението на всички изисквания. Ако правителството намери стратегически инвеститор, той ще трябва да инвестира в проект, който няма одобрението на ЕК. Важно е да се знае и че всеки инвеститор подлежи на проучване от ЕК (член 46 от Евратом), а за всеки инвеститор извън ЕС, Съветът взема решение с единодушие във връзка с: б) участие на трета държава (извън ЕС), международна организация или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие (член 47). Ориентацията на управляващите към китайски, корейски и руски инвеститори автоматично попада под условията на чл.47.

Това е удар по амбициите на ядрената мафия да продължи кражбите от българските граждани за „строеж“ на АЕЦ Белене, но все още не означава, че корупцията е победена. Широко рекламираният наскоро правителствен план за процедура в 9 етапа, с която да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, става напълно безполезен при този отговор на ЕК.

След тази реакция на ЕК е време за лидерски решения от управляващите. Дали ще подкрепят продължаване на кражбите на ядрената мафия от корупционния гьол АЕЦ Белене, или ще вземат държавническо решение за окончателно затваряне на станалия нарицателен за ограбването на българските граждани проект. Налага се да им напомним, че е време е да търсят решения за продажба на купеното оборудване и преобразуване на площадката в Белене за неядрено развитие.