Хората от Бели бряг след възмутителните заплахи от Мини Марица-изток: подозираме, че няма основание за принудително изселване

След като жителите село Бели бряг остро разкритикуваха в началото на юни месец унизителния и манипулативен тон, с който “Мини Марица-изток” ги кани да преговарят, но и ги плаши с принудително изселване, се оказа, че е възможно да няма никакво основание изобщо да се споменава процедура по принудително отчуждаване на имоти. 

Проверка на адвокатите по казуса разкрива, че подробните устройствени планове (ПУП) или поне наличните от тях, всъщност касаят единствено земеделските земи в района, но не и Бели бряг. Припомняме, че голяма промяна, каквато е в случая, на предназначението на урбанизирана територия, би могла да се случи само с корекции на подробните устройствени планове, а те се приемат с обществено обсъждане. До момента са получени само скиците и заповедите, касаещи земеделските земи в землището на селото и в съседни землища. 

“Липсата на публично достъпни подробни устройствени планове ни карат да се запитаме дали съществува основание през последните години изобщо да се споменава процедура по принудително отчуждаване на имоти.”, се казва в откритото писмо по казуса, адресирано до министър-председателя, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, кмета на Община Раднево, борда на директорите на “Мини Марица-изток” с копие до директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие — основен кредитор на “Мини Марица-изток”.

Жителите на Бели бряг призовават още адресираните институции да споделят публично наличните планове, ако има такива, касаещи урбанизираната територия на селото или да задвижат надлежна процедура по приемането на такива, в случай на липса или пропуски в процедурата.

Битката на хората за справедлива компенсация продължава вече няколко години. Селото ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселването на засегнатите, но на този етап не се случва. Компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района имоти, равностойни на сегашните им домове.

Писмо от жителите на Бели бряг.

,

Изгарянето на отпадъци отново е на дневен ред в ТЕЦ „Брикел“

Изгарянето на отпадъци може да продължи в ТЕЦ „Брикел, свързвана с т.нар. консултант Христо Ковачки. Делото срещу една от най-остарелите и замърсяващи централи на въглища в България, многократно споменавана сред основните източници на въздушно замърсяване в град Гълъбово и околността, получи неочакван обрат. Върховният административен съд отмени решението на Старозагорския административен съд, което задължи регионалната инспекция по околна среда да преразгледа решението си дали Брикел АД трябва да оцени отрицателните ефекти върху здравето на хората преди да продължи с изгарянето на отпадъци в централата.[1] 

Сега ТЕЦ Брикел може да получи разрешително за изгаряне на отпадъци без оценка на въздействието върху здравето и околната среда. Решението на ВАС позволи на централата да заобиколи новата нормативна уредба, която направи тази оценка задължителна без значение от количествата отпадъци. Ако ВАС беше потвърдил решението на старозагорския съд, Брикел“ АД трябваше да започне процедурата по разрешаване на горенето на отпадъци от начало.

Върховните съдии приемат без възражение позицията на централата, че горенето на отпадъци и нефтошисти е по-екологично от горенето на въглища. Не се оценява доказаната опасност от формирането на замърсители като диоксини и фурани, които са канцерогенни и дори в нищожни  количества  могат да предизвикат малформации, потискане на имунната система и редица други заболявания. Съдът не коментира и честите аварии на централата и лошото ѝ техническо състояние, които при изгаряне на отпадъци ще поставят в още по-голям риск здравето на населението в района. Наред с това, Върховният административен съд не се съобрази със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която не е от значение дали отпадъците се обезвреждат“ или оползотворяват“, тъй като и двете дейности могат да причинят съществено замърсяване на околната среда. 

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Единствено могат да бъдат обжалвани присъдените съдебни разноски от 8 500 лева, които Грийнпийс– България и За Земята трябва да платят за смелостта да се изправят срещу изгарянето на отпадъци и в съда. 

Неприятно изненадани сме от решението, особено на фона на бурното обществено недоволство, с което миналата година беше посрещнато изгарянето на отпадъци, казва Меглена Антонова от Грийнпийс– България.  

Подобни решения слагат петно на българската правосъдна система. Свидетели сме на върховни съдии, които правораздават в противоречие с константна практика на Съда на Европейския съюз и дори отказват да я коментират. Свидетели сме на правораздаване, което се основава на недоказани твърдения на едната страна по делото. А това повдига много въпроси. коментира адв. Регина Стоилова, един от адвокатите по делото. 

Организациите са обезпокоени и от факта, че е променен докладчикът по делото [2]. Вместо от определения от системата за случайно разпределение на делата съдия [3], делото е решено от съдия Александър Антонов Митрев, командирован от Административен съд – Пловдив от 21.04.2020 г. [4]

Решението на Върховния административен съд е огромна стъпка назад в борбата за чист въздух в България. В него прозира огромното неразбиране, че морално и технически остарели централи като Брикел нямат бъдеще. Страната ни има огромен потенциал за развитие на малки мощности за производство на слънчева енергия, а новата стратегия за развитие на Европейския съюз, която се дискутира в момента, е с много силен акцент върху енергийния преход — замяната на енергийните мощностите, зависими от въглищата, с възобновяеми. Въпреки че предстои да бъде уточнена крайната сума, която ЕС ще предвиди за целта, защото преговорите продължават, посоката на развитие е повече от ясна — няма място за замърсяващите динозаври. 

Бележки: 

[1] Повече за делото, спечелено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ пред Административния съд на Стара Загора, можете да прочетете тук: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2463/tec-brikel-nyama-da-poluchi-razreshitelno-za-otpaduci/

[2] Доклад на ИПИ по темата за командироване на магистрати: https://ime.bg/bg/articles/komandirovane-na-magistrati-naini-na-zloupotreba-ast-i/?fbclid=IwAR3LBsak3_Lr247vkRMS6mZ83-04PF_ofojjazK-HT7HsB11bg6X4UEsNAY

[3] В регистър на системата за случайно разпределение на делото е видно, че по дело 2694/2020 г. за докладчик е определена съдия Юлия Тодорова: http://webrand.justice.bg/

[4] В регистър на командированите магистрати от съдилищата е видно, че съдия Александър Антонов Митрев от Административен съд Пловдив е командирован във ВАС по силата на заповед № 1073/15.04.2020 г. на председателя на ВАС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/REG_COM_22_05_2020-S.pdf/

,

ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото

ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.

Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.

Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.

След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.

Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.

„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС

, ,

Хора от софийско се изправиха срещу концесия за мина, свързвана с бизнесмена Ковачки

Съдът даде ход на делото, с което фермер и Община Сливница се противопоставят на плановете на минна компания, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, да копае въглища между софийските села Радуловци, Братушково и Бърложница. Пет други собственици на земеделска земя пожелаха да се включат като страна по време на първото заседание, а има още изявили същия интерес, тъй като не са съгласни с дадената концесия. Мината ще унищожи плодородна земя, ремонт на шосето за 66 хил. лева и атракцион за над 372 хил. лева, изградени с европейско финансиране. В замяна Община Сливница ще получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 18 хил. лева, която е несравнимо по-малка от загубите. Реално непаричните загуби са огромни — въгледобивът ще сложи край на перспективата зоната да се превърне в място за отдих и спорт, което дава работа на много хора, а запрашаването ще замърси трайно въздуха. 

Мината с площ 2 кв. км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Барлоджиста и Радуловци. Изграждането ѝ ще унищожи и две предпочитани от любителите на водните спортове езера — тези в Братушково и Радуловци. Мината ще захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в още един район като ефект от този проект. Централата стана печално известна и покрай скандала с изгарянето на отпадъци в края на 2019 година. Същевременно, управата на ТЕЦ „Бобов дол“ в началото на месец юни 2020 година излезе с изявление, че предвижда цялостно трансформиране на съществуващите енергийни мощности на инсталацията. 

„Остава въпросът от кого ще бъдат използвани въглищата от тази мина в продължение на почти 30 години, ако и основният „клиент“ на мината възнамерява да се откаже от тях. Силно сме притеснени, че решението на Министерски съвет да разреши тази концесия не е било добре обмислено. Ако ТЕЦ „Бобов дол“ удържат на обещанията си, то тогава Алдомировският район ще бъде съсипан безсмислено и хората там отново ще бъдат най-сериозно засегнати.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Министерски съвет даде 30-годишната концесия на „Минна компания“ за открит въгледобив на фона на поетия от България ангажимент да намали въглеродните си емисии след 2030 година и да постигне климатичен неутралитет до 2050 година. Припомняме, че горенето на въглища е една от основните причини за промените на климата и в България. 41% от всичките емисии на въглероден диоксид, отделени в България през 2014 година, например, са от въглища. Това означава, че правителството няма как да изпълни политическите си обещания, ако не започне диалог за постепенно излизане на въглищните региони от тази зависимост. Добрата новина е, че предложенията на Европейската комисия за възстановяване от сегашната икономическа криза и за подпомагане на енергийната трансформация на България предвиждат 458 милиона евро финансиране с европейски пари за 7 години.

„Разработването на мина в този контекст е голяма стъпка назад. Вместо да говори за технологии, които не замърсяват и създават нови възможности за заетост, правителството отново обслужва една загиваща индустрия. В резултат на това излиза, че работи за частния интерес на една фирма, без да вземе предвид обществения интерес.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“.

Поредна демонстрация на сила от “Мини Марица-изток” пред жителите на Бели бряг

Жителите село Бели бряг, остро разкритикуваха острия тон на “Мини Марица-изток” в писмо до ръководството на дружеството и до Министерство на енергетиката. Това се случи след като на 22 май от “Мини Марица-изток” изискаха собствениците на предвиденото за заличаване село да осигурят достъп до имотите си със съдействието на полицията.

Хората напомнят, че изселването на Бели Бряг, част от община Раднево, е все още на етап, в който процедура по принудително отчуждаване не е задействана. Цитирането на текст от закона, който се отнася за принудителното отчуждаване и специалното съдействие на полицията при отказ за достъп, е най-малкото ненавременно и представлява неуместен тон. Отношенията между жителите на Бели бряг и “Мини Марица-изток” вече са изключително изострени и непремереният език може да навреди допълнително.

„Натискът от мините, който продължава с години, се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от хората, които се борят да получат справедливо обезщетение за имота си. 

Селото ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселването на засегнатите, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района имоти, равностойни на сегашните им домове.

Битката на жителите на село Бели бряг продължава вече години. Последно те се обърнаха към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е кредитор на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е “Мини Марица-изток“. Банката има високи и стриктни стандарти за преселване от прилаганите в България, но въпреки че е работила с медиатори да подпомогнат процеса на договаряне в съгласие със собствените си механизми, все още няма постигнато съгласие. Все още не е предоставен и обещаният от “Мини Марица-изток”, още от началото на 2020 година, нов План за действие при преселване на Бели бряг.

Хората от селото декларират в писмото си до “Мини Марица-изток” и Министерство на енергетиката за пореден път, че ще допуснат без проблем оценители в домовете си, ако има установени ясни правила и сигурност, че предложените в резултат на оценките компенсации, ще позволят възстановяване на домовете и поминъка, и възможност да се преместят без непосилни усилия и напрежение.

BeliBryagJune2020 (1)

,

Материали след ClimAlt уебинара “Отопление и охлаждане – практически решения”

На 19 май, от 18 ч. на живо в платформата Zoom, се проведе уебинар “Отопление и охлаждане – практически решения”, заключителна част от пилотния обучителен онлайн курс ClimAlt, посветен на изменението на климата. Запис от уебинара е наличен в YouTube канала на За Земята на следния линк, а по-долу са и презентациите.

Повече от 140 души се записаха за участие в убинара, сред които студенти, обучители, доброволци, активисти от страната и чужбина.

Онлайн курсът ClimAlt е разработен по програма “Еразъм +” от 4 неправителствени организации с експертиза по различни аспекти на устойчивото развитие (За Земята, A Sud, DOOR, Navdanya International). Курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), с общо 14 лекции. В пилотната версия на курса взеха участие повече от 160 младежи от различни държави.

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. Уебинарите ще предоставят на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени.

Настоящият уебинар е предназначен за неспециалисти, интересуващи се от взаимовръзките между изменението на климата, приносът на секторите “Отопление и охлаждане” и какво на практика може да направи всеки един от нас, за да намали въглеродния и екологичния си отпечатък, с постигане на комфортна температура вкъщи.

Участници:

1. Генади Кондарев – Координатор “Публични средства за устойчиво развитие” в ЕС “За Земята” – Отопление – практически съвети, добри примери и препоръки

2. арх. Милан Рашевски – Институт за Нулево Енергийни Сгради (ИНЕС) – Охлаждане и Слънчеви топлоцентрали: европейски опит и възможни решения за България

3. Модератор – Ивайло Попов – Екип „Въздух”, “За Земята”

Дискусия. Въпроси и отговори

 

Финалният курс ще бъде онлайн, с безплатен достъп, приблизително към средата на лятото. Тогава и ще обявим как ще става получаването на достъп.

 

За допълнителна информация:

Сайт на проекта ClimAlt: https://www.climaltproject.eu/
Фейсбук на проекта ClimAlt: https://www.facebook.com/ClimAltProject/
Фейсбук на За Земята: https://www.facebook.com/ZaZemyata/
Фейсбук група: Доброволците на За Земята https://www.facebook.com/groups/889965774394271/
Сайт на ИНЕС: http://www.izeb.org/
Сайт за слънчеви топлофикации: http://www.sdh.bg/
, ,

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Енергията на хората, които подаваха сигнали, свързваха се с журналисти, включиха се в делото срещу ТЕЦ „Бобов дол“, е движещата сила зад отказа на централата да изгаря отпадъци. Темата се превърна във водеща за много медии, които, месец след месец, разследваха и следиха развитието. Благодарим за тяхната подкрепа и ги поздравяваме сърдечно за активността!

Отказът на ТЕЦ „Бобов дол“ в писмо до главния прокурор, че няма да изгаря повече отпадъци, е ключова победа в усилия на хората да дишат по-чист въздух и да решат проблемите с отпадъците. Като граждани обаче трябва да продължим да настояваме за подобряване на здравето и околната среда, защото много остарели централи в цялата страна продължават, като „Топлофикация Сливен“ или искат да започнат да изгарят отпадъци, например ТЕЦ „Брикел“. Можем да спечелим и заедно сме несломима сила -ТЕЦ „Бобов дол“ е доказателството.

Отказът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци е и важно признание, че централата не е в състояние да изпълнява екологичните изисквания в разрешителното си за работа — нещо, което „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ твърдим от години. Междувременно ръководството не се посвени да поиска по-високи цени от 108.60лв./мВтч преди ДДС и такси за домакинствата и малките бизнеси. Ако те бъдат одобрени, излиза, че остарялата технически и морално централа не само замърсява, но и ни кара да си плащаме да продължи да го прави.

Припомняме, че повече от година ТЕЦ „Бобов дол“ изгаряше отпадъци и то далеч преди да получи разрешение. През ноември 2018 г. министърът на околната среда и водите позволи изгаряне на отпадъци в количества хиляди пъти над допустимите от закона за експериментални цели за период от шест месеца. Когато поискахме достъп до писмото, Министерството отказа, с аргумент, че информацията „не засяга значим обществен интерес“. Успях дори да спечелим едно дело за получаване на информацията, но Министерството продължава да я отказва и в момента водим второ такова. Все още не е известно нито колко точно отпадъци е изгорил ТЕЦ „Бобов дол“ в този период, нито какви отпадъци са горени.

След дългогодишно трупане на недоволство срещу системното замърсяване на въздуха, през есента на 2019 г. близо 100 жители на с. Големо село, Дупница и района бяха допуснати като заинтересована страна от съда в оспорване на разрешителното за горене на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“. Делото се превърна в първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, подкрепено от толкова голям брой местни хора.

Проблемът с изгарянето на отпадъци стана особено остър, след като въглищата поскъпнаха като суровина за производство на електроенергия, затова някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, се преориентираха към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързвани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“.

Като организации, които от години работят срещу изгарянето на отпадъци и за поетапно, планирано извеждане на остарелите централи на въглища от експлоатация, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ сме на мнение, че гражданите много ясно показаха какво искат. Спирането на изгарянето на отпадъци обаче е само първата стъпка. Налага се и спешно да бъдат изготвени планове за преодоляване на зависимостта от въглищната индустрия, отразяващи регионалните специфики. Така например е редно те да включват програми за повишаване или промяна в квалификацията на заетите във въглищния сектор, за да могат хората там да намерят професии с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова. Възможността хората лесно да произвеждат енергия от слънцето за собствени нужди и да се сдружават, пък ще направи морално и технически остарелите централи като ТЕЦ „Бобов дол“ още по-излишни.

Победата на гражданите срещу централите може да не е задълго. Практиката показва, че момента, в който общественият интерес стихне или се пренасочи, порочните практики се завръщат с нова сила. Затова е важно да останем будни – продължаваме с делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ и разчитаме на подкрепа от гражданите, каквато имаше до момента.

,

Заповядайте на 19 май на ClimAlt уебинар: „Отопление и охлаждане у дома – практически решения“

ClimAlt уебинар: „Отопление и охлаждане у дома – практически решения“

19 май 2020 // 18:00 – 19:30  // Zoom

 

„За Земята“ и “Млади За Земята“ имаме удоволствието да Ви поканим на заключителния уебинар към онлайн курса ни за климатичните промени КлимАлт / ClimAlt (вход свободен след регистрация). Уебинарът на тема „Отопление и охлаждане – практически решения“ ще се проведе на 19 май (вторник) между 18:00 ч. и 19:30 ч. в платформата zoom. За участие е необходима предварителна регистрация (побързайте, местата са ограничени).

През април и май 2020 г. в рамките на проект ClimAlt предлагаме четири тематични задълбочени уебинара на различни езици, всеки с продължителност 90 мин. Уебинарите ще предоставят на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени. Основната цел на уебинарите е да покажат конкретни примери за практически решения. Тези уебинари са последната стъпка от пилотния обучителен курс ClimAlt, в който понастоящем са записани общо над 160 участници.

Програма:

1. Генади Кондарев – Координатор „Публични средства за устойчиво развитие“ в ЕС „За Земята“

Отопление – практически съвети, добри примери и препоръки (25 минути)

2. арх. Милан Рашевски – Институт за Нулево Енергийни Сгради (ИНЕС)

Охлаждане и Слънчеви топлоцентрали: европейски опит и възможни решения за България (25 минути)

3. Модератор – Ивайло Попов – Екип „Въздух”, „За Земята“

Дискусия. Въпроси и отговори (40 минути)

 

Уебинарът е предназначен за неспециалисти, интересуващи се от взаимовръзките между изменението на климата, приносът на секторите „Отопление и охлаждане“ и какво на практика може да направи всеки един от нас, за да намали въглеродния и екологичния си отпечатък, с постигане на комфортна температура вкъщи.

Уебинарът е последната стъпка от пилотния обучителен курс ClimAlt, в който понастоящем са записани общо над 100 участници от 4 държави. Уебинарът ще предостави на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени. Основната цел на уебинара е да покаже конкретни примери за практически решения.

Проектът ClimAlt е съфинансиран от Програма Еразъм + на Европейския съюз.

Контакти

r.slavkova@zazemiata.org

,

ТЕЦ „Бобов дол“ се отказва от нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Въпросът е защо трябваше изобщо да започва?

Разрешителните, които позволяват на централите на въглища да изгарят и отпадъци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората в района. Последните дни тази тенденция е потвърдена и от публикувана в медиите информация, че ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД е изразила с писмо до главния прокурор Иван Гешев намерението си да спре изгарянето на  отпадъци. Дали наистина е имало такова обещание остава неясно, тъй като директорът, инж. Емил Христов, отрича да е изпращал цитирания документ до прокуратурата.
Припомняме, че комплексното разрешително на свързваната с бизнесмена Христо Ковачки централа (как се свързва: прочетете тук) беше издадено въпреки многобройни предупреждения, че техническото ѝ състояние не позволява да изгаря отпадъци без да замърсява въздуха. През 2018 г. изразихме мнението си по темата по време на обществено обсъждане за горенето на отпадъци, а по-късно през същата година стотици хора писаха на Изпълнителната агенция по околна среда да не издава разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“. След като отправихме такава молба и директно към Министъра на околната среда, но той отказа да я уважи, заедно със стотици граждани заведохме дело, за отмяна на разрешителното на централата да гори отпадъци.Като организации, които се опитват да накарат институциите да обърнат внимание на проблема от години, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ са на мнение, че единствено бурната обществена реакция през последните месеци накара институциите да направят съответните проверки.
„Институциите, които разрешават на централи като ТЕЦ „Бобов дол“ да изгарят отпадъци, явно не проверяват дали на практика тези инсталации ще могат да спазват изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда преди да им издадат разрешително. На първо място смисълът на тези разрешителни е да постигнат високо ниво на предпазване на хората от замърсяване, а не да разрешава на въглищните централи да продължават работа без значение какви ще са последиците.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

След публикуваната информация за възможното оттегляне на ТЕЦ „Бобов дол“ от бизнеса с горенето на отпадъци, се появи и друг източник, който твърди, че според директора на централата, те не са правили подобно изявление. Докато се водят тези словесни битки между представители на институциите и теца, за нас остава само да се питаме — къде остава мястото на притесненията на хората?

Регионът, в който се намира ТЕЦ „Бобов дол“, е белязан от проблемите, наследени от въглищната индустрия —  мръсният въздух и неосъществената рекултивация на земи. Но това не означава, че местните власти там, а още повече и гражданите, не искат да планират икономическото развитие на градовете и селата в региона в рамките на един добре организиран и постепенен преход отвъд въглищата.

Според Меглена Антонова „Спешно имаме нужда от ясен план за енергийната ни система без фалшиви и опасни алтернативи като изгарянето на отпадъци. Необходимо е енергийният сектор в България да се реформира, а настоящата криза и възможностите, които се създават за излизане от нея, позволяват това. Ако политиците обаче продължат да губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България ще продължат да се ориентират към изгаряне на отпадъци.“

Ситуацията с изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ не е много по-различна от тази в другите централи на въглища, свързвани с Христо Ковачки, които искат или вече изгарят боклуци. През изминалите години редица електроцентрали в страната започнаха да изгарят отпадъци заедно с въглищата, било то с разрешение или като „експеримент“, което крие големи рискове за човешкото здраве. Сред тези тецове са „Република“ в Перник, „Брикел“ в Гълъбово, топлофикацията в Сливен и др. Използването на отпадъци като добавка към горивото е временно решение, което бележи началото на дългия и мъчителен край на производството на енергия от въглища. Това означава единствено, че тежката цена на прехода ще платят хората в зависимите от въглищата общини, а управляващите ще си измият ръцете с „изискванията на Брюксел“, вместо да поемат отговорност. Имайки предвид, че вече плащаме здравната цена от мръсния въздух, очакваме да видим по-амбициозни политики от правителството за подобряване на качеството на живот на хората във въглищните райони и отвъд тях.