, , , ,

Манифест: За Устойчива Европа на гражданите

Европейския съюз е един от най-впечатляващите проекти за мир в съвременната история. Създадена е организация, защитаваща човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона като основни ценности.

Наред с поддържането на траен мир сред своите страни-членки, ЕС допринесе и за по-чисти реки, защита срещу химическо замърсяване, адекватен родителски отпуск, качествено образование и свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.

Въпреки важната мисия и високи цели на Европейския съюз, твърде много от постъпките на европейските лидери спрямо редица наболели социални и икономически проблеми, сред които финансовата криза, отсъствието на адекватни мерки относно проблемите с околната среда, присъствието на социално неравенство и липсата на единодушно решение относно бежанските вълни, за съжаление са в разрив с основните ценности и принципи на ЕС и изместват от фокус постигнатите до момента позитивни резултати.

Гражданите чувстват, че икономическите и финансовите интереси на богатите се ползват с приоритет пред общото благо. Растяща бедност и социално неравенство, влошаване на достъпа до здравеопазване и (младежка) безработица. Нерешени остават проблеми като климатичната криза и замърсяването на въздуха, които убиват стотици хиляди хора. Нарастващата подкрепа към някои националистически и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател и сериозна заплаха за демокрацията и за нашите основни ценности. Всички тези фактори са масово всекидневие за редица хора и следователно все повече европейци спират да усещат необходимостта и ползите от Европейския съюз. Това масово разочарование води до загуба на доверие от страна на европейските граждани в способността на европейските институции да отговорят на техните нужди.

ДРУГА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация в Европа, ние като граждани трябва да се съсредоточим върху изясняването на нуждите ни като единно, европейско общество. Именно за това ключовият въпрос оттук нататък следва да бъде: „В каква Европа искаме да живеем?“.

Ето защо над 200 организации в цяла Европа, сред които и ние от екологично сдружение „За Земята“, се обединяваме, за да обсъдим „Европа, която искаме”, и да поставим казуса в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейската идея, основана на базовите етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, полово равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава, че трябва да настъпят фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и норми, които изпълняват функциите, за които са предназначени: грижа и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и защитават настоящите и бъдещи поколения както в Европа, така и извън нея.

ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА, КОЯТО ИСКАМЕ

За да си възвърнат доверието на обществото, Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки трябва да приоритизират следните ключови въпроси от дневния ред за бъдещето на Европа на предстоящите разисквания за изборите за Европейски парламент.

  1. ЕВРОПА В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА – Новото и ефективно участие на гражданското общество под формата на така нареченото активно гражданство трябва да бъде приоритетно за подобряване на европейските общности. Прозрачността и достъпът до основни права за всички са главни стъпки в доверието на гражданите на ЕС в изграждането на справедлива и устойчива Европа. Младежта и децата трябва да бъдат ангажирани като активни граждани и да бъдат насърчавани да участват в европейските политически процеси. Следователно достъпът до образование трябва да бъде непрестанно подобряван, а критичното мислене – поощрявано. Тези стремежи могат да бъдат постигнати и развивани чрез редица програми за европейски младежки активизъм, активно гражданско обучение в училищата и т.н.

Следва да се предприемат мерки за гарантиране на по-голяма отчетност и прозрачност при вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства. Интересът на гражданското общество трябва да бъде приоритизиран пред този на големите корпорации.

  1. РАВЕНСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА – Публичните политики и законодателните мерки следва да гарантират, че в съответствие с европейското и международното право в областта на правата на човека, всички европейски граждани и жители се ползват с еднакво ниво на защита и могат да упражняват основните си права и свободи, позволявайки им да живеят според собствените им убеждения, съгласно принципите на самоопределяне и човешко достойнство, без форми на дискриминация. ЕС трябва да подобри своите политики и действия за гарантиране на равенството между половете, като освен това гарантира, че всички лица имат равни възможности в обществото.
  2. СИЛНА СОЦИАЛНА ЕВРОПА – Европейският социален модел следва да осигури пълна и справедлива защита на всички граждани, като същевременно облекчи бедността и предостави равноправни, социални възможности на своите граждани. Всеки трябва да се възползва от стандартите за достойни условия на труд, равенството, подобряването на благосъстоянието и намаляването на здравните различия в рамките на отделните държави и между поколенията. Социалното приобщаване и закрилата, достойният труд, равенство между половете, достъпът до адекватно здравеопазване, образование и до качествени жилища, екологичната справедливост трябва да бъдат основните принципи, които движат националните и европейските политически програми.
  3. АМБИЦИОЗНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА – Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъде изцяло изпълнено. Целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с него и с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, чрез амбициозни политики на Съюза в областта на климата, включително бързо прекратяване използването на всички изкопаеми горива и преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към 100% снабдяване с енергия от възобновяеми източници, което е чисто, достъпно, подкрепя собствеността на общността и не води до енергийна бедност.
  4. ЯСНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ – Трябва да бъдат създадени и прилагани общи стандарти, чрез които да се осигурят чистотата на въздуха и водата, достъпът до безопасна и здравословна храна. Необходими са драстични мерки за спиране на обезлесяването и загубата на биоразнообразие в Европа и в световен мащаб, да се сложи край на неустойчивата експлоатация на световните природни ресурси. Следва да се предприемат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на планетата за производство, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност.
  5. УСТОЙЧИВИ И ЗДРАВИ ХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ – Реформата на Общата селскостопанска политика е задължителна за производството на по-здравословна храна и за справедливи цени за европейските малки и биологични производители. Това означава засилено опазване на околната среда и природата, пазари на регионални земеделски производители, хранителни вериги, предоставящи здравословна храна, регулиране количеството хранителни отпадъци и спиране на дъмпинга в глобалния Юг. ЕС следва да даде приоритет на прехода към органично, дребномащабно селско стопанство и повторно залесяване като ключови мерки в борбата с изменението на климата.
  6. СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ – Ефективните и координирани данъчни мерки следва да гарантират, че всички дружества плащат справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските бюджети за достъп до социално-икономически права и благосъстояние. ЕС трябва да се ангажира с ефективна борба с данъчните измами и да ликвидира европейските данъчни убежища.
  7. СПРАВЕДЛИВ ТЪРГОВСКИ РЕД – Международната търговия следва да се разглежда като средство за ефективно разпределение на стоки и услуги, като се зачитат социалните и екологичните цели. Търговските споразумения следва да облагодетелстват хората, работниците и дребните производители и не трябва да бъдат разглеждани като инструменти единствено в интерес на мултинационалните компании и инвеститори. Това следва да гарантира, например, равен шанс за достоен труд и по-добра социална защита. Търговските и инвестиционните споразумения трябва да бъдат насочени предимно към повишаване благосъстоянието на обществения интерес, вместо към намаляване на разходите и тежестта за предприятията. Съществуващите ВИП права за инвеститорите и корпоративните съдилища трябва да бъдат премахнати.
  8. РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТА – ЕС има ключова отговорност за постигане целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие. Помощта за развитие на отвъдморските държави в ЕС следва да се предоставя приоритетно на най-нуждаещите се, включително най-слабо развитите страни и от тях да се възползват най-вече маргинализираните общности. ЕС трябва да преструктурира своите инвестиции, за да постигне устойчивост, изкореняване на бедността и да направи реалния достъп до основните човешки права в световен мащаб реалност. ЕС следва активно да подкрепя правно обвързващите европейски и международни задължения в областта на правата на човека за компаниите, които работят в чужбина, включително настояване за Договор на ООН за бизнеса и правата на човека.
  9. ОТГОВОР НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИГРАЦИЯТА – Европа трябва да поеме водеща роля в осигуряването на хуманен отговор на глобалната миграция, в полза и защита на всички участващи. Търсещите убежище трябва да бъдат приветствани в Европа и да бъдат третирани в духа на Конвенцията на ООН от 1951 г. за бежанците.
  10. ОТГОВОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА НУЖДИТЕ – Инвестициите на ЕС следва да осигурят възвращаемост в обществена полза и за справяне с обществените предизвикателства. Изследвания, които са приоритетни и финансирани днес, трябва да имат решаващо въздействие върху бъдещето на нашите общества и на нашата планета. Нашите изследвания трябва да направят Европа и света екологично устойчиво, мирно и здравословно място за живеене. Изследванията на ЕС трябва да бъдат демократични, локализирани и в полза на обществото. Това означава забавяне на високия растеж и отдалечаване от ресурсо-интензивните икономически модели.
  11. БЮДЖЕТ НА ЕС, ФОКУСИРАН КЪМ ХОРАТА – Бюджетът на ЕС следва да използва своя потенциал, за да стимулира устойчивостта и икономическата справедливост и благоденствие чрез инвестиции в социална инфраструктура, образованието, културата и климатичните промени. Това включва премахване на неустойчивите инвестиции и субсидии, както и укрепване на механизмите за отчетност. С други думи, това трябва да бъде бюджет, направен от хората за хората и планетата.

Ние ще гласуваме на предстоящите избори за нов Европейски парламент. А ти?

, , , ,

20 века в търсене на мира

20 века Европа търси мира. Воюва за него, дава безбройни жертви – и все в името на спокойствието и просперитета. В средата на 20-я век, беше намерена формула, която бавно, с много съмнения, криволичения и грешки, но и с много вяра и упоритост, доведе до продължаващият вече 70 години мир на континента ни.

Ние осъзнаваме огромните усилия на поколения европейци, затова, заедно с още 300 организации, се присъединяваме към Europe We Want. Искаме да осъзнаем откъде сме тръгнали и да продължим напред конструктивно.

***

Започваме нашият разказ за Европа и мира през 27-мата година преди Христа. Това е началото на прословутия Pax Romana, продължил цели 207 г. – от възкачването на Цезар Август до смъртта на Марк Аврелий през 180-та година. Пакс Романа е първият опит за мирно развитие на част от Европа и Средиземноморието. И макар нестабилен, този мир е донесъл най-доброто развитие в историята на Рим, дотогава изпълнена с войни.

И след Рим, въпросът за мира винаги е бил основен в Европа. Разкъсвани от войни, след разпада на Римската империя, племената, народите, империите, републиките в Европа винаги са имали пред себе си една „крайна“ цел – да спрат, да си отдъхнат от косата на Смъртта. Макар оплетено във вражди и войни, винаги можем да намерим търсенето на тази цел:

  • и при Карл Велики, Pater Europae („Баща на Европа“), при когото Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност;
  • и в развитието на Свещената Римска империя (10-19 век), постоянно живееща между дезинтеграцията и интеграцията;
  • и при Вестфалските мирни договори от 1648 г., донесли края на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Освен германската религиозна свобода и политическата организация на Германия, те уреждат и европейския мир;
  • и по време на Европейския концерт, продължил с прекъсване от 1815 г. до 1914 г., в чиято основа е разбирането, че баланс в международните отношения може да бъде постигнат чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между „Великите сили“, като водеща роля се отделя на дипломацията. Видни фигури като Готфрид Лайбниц (1677) и Лорд Гренвил (1797-99) вече са поставили на дневен ред въпроса за „Европейска федерация“. Върху тях Метерних развива идеите и понятието за „баланс на силите“, така че амбициите на всяка „Велика сила“ да бъдат сдържани от останалите.

 

Паневропейската политическа мисъл се развива през 19-ти век, вдъхновена от либералните идеи на френските и американските революции след смъртта на империята на Наполеон (1804-15). През десетилетията след Виенския конгрес идеалите на европейското единство процъфтяват из целия континент, особено в писанията на Ястржебовски, Мацини и Корвин-Шимановски. Терминът „Съединените щати на Европа“ е използван от Виктор Юго в реч на Международния конгрес на мира, проведен в Париж през 1849 г.

На Изток и Югоизток мирът е бил в далеч по-къси периоди. В историята на България и Византия имаме няколко периода на десетилетен мир – между Симеон Велики и Лъв VI (896 – 912) както и 25 годишен мир между България и Сърбия (897 – 922). Следва 36-годишният (927 – 964) „дълбок мир“ между България (Петър I) и Византия, както и периода на силната дипломация и късите войни на Иван-Асен II. Това са периоди на стопански възход. Но от изток и от югоизток, през Балканите са основните пътища за нахлуване на „варварите“ – от готи и хуни, до араби, монголи и османски турци.

***

Вече сме в мрачните, кризисни години от 1914 до 1945 г. – времена на всеобщо умопомрачение, довело до двете световни войни – започнали все в сърцето на Европа. Загиват милиони, десетки милиони. А на Изток вилнее комунизмът – у дома си и сред съседите.

Въпреки това, през периода между двете световни войни съзнанието, че националните пазари в Европа са взаимозависими, макар и конфронтационни, наред с възхода на американския пазар от другата страна на океана, подхранват желанието за икономическа интеграция на континента. През 1920 г., застъпвайки се за създаването на Европейски икономически съюз, Джон Мейнард Кейнс пише, че “трябва да се създаде Съюз за свободна търговия … за да не налага никакви протекционистични тарифи, независимо от продукцията на други членове на Съюза.” През същото десетилетие Ричард фон Куденхове-Калерги, австрийски аристократ с противоречиви разбирания и идеи, е един от първите, които си представят съвременния политически съюз на Европа и основава движението „Пан-Европа“. За съюз в Европа говорят и други, сред които тогавашният министър-председател на Франция Аристид Бриан и Уинстън Чърчил.

Краят на безумието идва, а с него идва и Pax Europaea. В междинния период (1945 – 1957 г.) се говори и действа за някакво обединение в Европа. „Конгресът на Европа“, считан от мнозина за първи федерален момент на европейската история, се провежда в Хага от 7 до 11 май 1948 г. с 750 делегати от цяла Европа, както и наблюдатели от Канада и САЩ. Конгресът събра представители от широк политически спектър, като им даде възможност да обсъдят идеи за развитието на европейското политическо сътрудничество. Участват важни политически фигури като Аденауер, Чърчил, Макмилан, Пиер-Анри Тейтген, Франсоа Митеран, Пол Рейно, Даладие, Пол Ван Зеланд и Алтиеро Спинели. Активна роля имат широк кръг философи, журналисти, църковни лидери, юристи, професори, предприемачи и историци. Отправен е призив за политически, икономически и паричен съюз на Европа. Тази значима конференция трябва да окаже дълбоко влияние върху формата на Европейското движение, което е създадено скоро след това. Предложено е създаването на Колеж на Европа. Конгресът обсъжда и бъдещата структура и роля на Съвета на Европа. Участниците допринасят и за създаването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в Съвета на Европа.

През 1952 г., разочаровани от липсата на напредък в рамките на Съвета на Европа, шест държави решиха да продължат и създадоха Европейската общност за въглища и стомана, която беше обявена за “първа стъпка в обединението на Европа”. Европейските лидери Алчиде Де Гаспери от Италия, Жан Моне и Робер Шуман от Франция и Пол-Анри Спаак от Белгия разбраха, че въглищата и стоманата са двете индустрии, които са от съществено значение за воденето на война, и вярват, че чрез обвързване на националните си индустрии, бъдещата война между техните народи стават много по-малко вероятни.

През 1957 г. Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия подписаха Римския договор, който създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и митнически съюз. Те също така подписаха друг пакт за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за сътрудничество в развитието на ядрената енергетика. И двата договора влязоха в сила през 1958 г. Това е формалното начало на Европейския съюз.

През годините ЕС приема нови членове и се развива върху серия от нови договори, за да достигне до сегашните 28 страни-членки, обединени в правно отношение от Договора от Лисабон (2007 г.) На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон реформира много аспекти на ЕС –  промени правната структура на Европейския съюз, обединявайки системата от три стълба на ЕС в един правен субект с юридическа правосубектност, създал постоянен председател на Европейския съвет, и засили позицията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

***

Историята, която, казват, се пише от победителите, ни е оставила безкраен низ от факти, но и от митове, спекулации и недоизказаности. Не може да се отрече – до средата на 20 век, европейските държави са търсили просперитета си чрез разширявания за сметка на съседите си или на по-далечни народи. Водещата максима е била: Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война).

От 70 години насам обаче виждаме, че Друга Европа е възможна. Тя не е перфектна, градена е и се гради на визиите, на компромисите и скрития натиск и явните напрежения, на уроците от опита.  Но тази „друга Европа“ за пръв път в човешката история показа, че нещата могат да се случват и без войни. И това е онази малка разлика, която ни дава увереността, че върху нея и върху всички останали успехи – и учейки се от грешките си – ще можем да минем на следващия етап на Общността – да премахнем повечето грешки, да приемем добри решения, в полза на всички граждани на Обединена Европа.

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация, ние като граждани на своите страни, но и на нашата обща Европа, не трябва да се ограничаваме в дебатите за бъдещето на Европа на въпроса: „Повече или по-малко Европа?“, Но се съсредоточаваме върху нашите нужди за бъдещето и нашите права. Ключовият въпрос е: „Каква Европа искаме?“

Какво ще остане за Европа в Историята след нас, зависи от всеки един от нас. Не само когато гласуваме за Европейски парламент, както предстои на 26 май, но и във всеки един ден, в който изявяваме идеите, позициите, интересите, желанията си пред общините, регионите, правителствата или европейските институции.

Европа, неделима част от която – географски и исторически е България – може да се превърне по-добро място за всички нас, ако точно на избори вземаме правилните решения. И не вярвайте, че няма значение – всеки избор има значение. След него връщане няма!

Снимка: Unsplash

, , , ,

„За Земята” се присъединява към проекта „Европа, която искаме”

Опазване на човешкото достойнство, зачитане на правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона.
Това са ценностите, които създадоха обединена и мирна Европа.
В навечерието на изборите за Европарламент на 26 май искаме да ги припомним.
Искаме да ги казваме гордо, да върнем пълнокръвието им.
Затова заедно с още 300 организации от цяла Европа “За Земята” се включва в кампания, с която иска да вдъхнови европейците да гласуват.

Вярваме, че началото е поставено, но от участието на всеки един от нас зависи

посоката, в която Европейският съюз ще поеме.

Изправени пред нови предизвикателства като нарастващото неравенство, замърсяването, климатичната криза е нужно да намерим и нови решение.
В настоящия контекст много европейци се чувстват разочаровани и са загубили доверие в способността на институциите на ЕС да отговорят на техните нужди. Нарастващата подкрепа за националистическите и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател за това недоволство и сериозна заплаха за демокрацията и нашите основни ценности.

Лесно се свиква с придобивки

като пътуването само с лична карта, правото на обучение и работа в чужбина.
Но не си даваме сметка за дългия път, който трябваше да се извърви, преди да стигнем до тях. Не осъзнаваме и колко лесно може да бъде да ги загубим.
Бъдещето на България е в Европа. Не случайно доверието в европейските институции е толкова високо в обществото ни. Гражданите отбелязват факта, че ЕС е постигнал много в опазването на мира на континента, защитата на гражданските права, върховенството на закона, опазването на природата, лидер е в борбата срещу климатичните промени и намаляване на отпадъците. Хората, за разлика от политиците популисти, разбират защо има смисъл, затова сега е време отново да определим посоката.

Ето защо 300 организации на гражданското общество в цяла Европа

се обединихме под мотото „Европа, която искаме”. Искаме европейците да поставят тази тема в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейски проект, основан на основните етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и стандарти, които правят това, което те са предназначени за: опазване и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и обслужват настоящите и бъдещите поколения в и извън Европа.

Ето за какво ще гласуваме на 26 май.
Дори да пътуваме, пак ще се върнем навреме, за да гласуваме.
Направете го и вие.

В България кампанията се води от екологично сдружение „За Земята“ – член на „Приятели на Земята – Европа“.

, , , ,

Тихомълком временното разрешително за изгаряне на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“ се превърна в постоянно

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) обяви на 12 април, че е взела решение да позволи горенето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, но едва шест дни по-късно — на 18 април, то стана достъпно за гражданите. Причината? Сайта, в който се намира регистърът, не работеше. Отпадъците, които ще се изгарят, общо 35 000 тона годишно, са пластмаса, текстил, опаковки, дървесина и други.

Забавянето заради техническата неизправност ограничи времето, в което желаещите могат да се запознаят с новото решение в подробности и да преценят дали то нарушава правото им на чиста околна среда. Освен че неглижират отговорността си да информират обществеността, с решението си ИАОС подкрепят порочната практика тецовете на въглища да заменят горивото без нужните инвестиции в пречиствателни съоръжения само за да продължават да функционират и замърсяват въздуха.

По официални данни, ТЕЦ „Бобов дол“ гори отпадъци „за експериментални цели“ от ноември месец 2018 г. с разрешение на министъра на околната среда и водите. Когато се опитахме да научим повече детайли за документа, министерството ни отказа с аргумент за защита на националната сигурност. Към момента не е ясно какви отпадъци и в какви количества се изгарят като част от този процес на експериментално горене.

Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, каквато е и „Бобов дол“. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят. Отделно, централата получава както субсидии за студен резерв, така и плащания от държавата под формата на преференциални цени. Това означава, че ТЕЦ „Бобов дол“ минава за високоефективна топлофикация, защото произвежда топло- и електроенергия.

„ТЕЦ „Бобов дол“ е една от въглищните централи, които трябваше да затворят отдавна — още през 2014 г., но отчаяно търси начини да остане от значение за системата, макар че производството вече е твърде скъпо, а желание за инвестиции в поддръжка няма. Съдим за това по честите случаи на аварии и спиране на инсталацията, които са причина за спирането и на почистващите вредни емисии системи. Това допринася допълнително за замърсяването в района, тъй като редовно високият комин на централата пуши, а той няма съоръжения за пречистване на газовете,“ казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България. Вместо да бъдат изготвени планове за поетапното закриване на подобни електроцентрали на въглища и създаване на заетост, независима от замърсяващата индустрия, те продължават да създават екологични проблеми.

Освен изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, изгарянето на отпадъци е пряко в конфликт с политиката за рециклиране. Не се решава и проблемът с депонирането, тъй като се образува пепел, която също трябва да се заравя някъде, а част от нея е и токсична. „Комплексното разрешително дава право на 129 000 тона летяща пепел плюс 60 400 тона дънна пепел годишно, общо 189 400 тона пепел от съвместно изгаряне на въглища, отпадъци и биомаса.“
„Котлите във въглищните електроцентрали не са предназначени да изгарят други горива освен въглищата,“ подчертава Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Работата на ТЕЦ „Бобов дол“ съвсем не е безпроблемна. Само за последните две години централата е извършила многократни нарушения на екологичното законодателство. Една част от тях са, че доскоро работеше без разрешително за депото за отпадъци, в края на 2017 г. изхвърли нерегламентирано води от производствената дейност в р. Джерман, а през 2018 г. надхвърли разрешения брой часове за работа без пречиствателни съоръжения.

Крайният срок за обжалване на разрешителното за горене на отпадъци изтича на 30 април. Всеки гражданин би могъл да се включи в процеса, ако желае да оспори това решение на Изпълнителната агенция по околна среда. Пишете ни на info@zazemiata.org, ако искате да се включите.

, , , ,

Енергийна конференция в Стара Загора — между митовете и реалността

„Каменната ера не е свършила заради липсата на камъни“-
Заки Ямани

На 4-5 април 2019 г. в Стара Загора се проведе международна енергийна конференция „Пакет „Чиста Енергия“ и Инвестиции в Енергетиката – реалности и предизвикателства“.

Събитието беше организирано от Институт по енергиен мениджмънт с много балансиран и интелигентен подход в подбора на лекторите и участниците, целящ представяне на различни гледни точки за развитието на енергийния сектор в България и Европа.
Заместник министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на Eurelectric (Cristian Ruby) и Euracoal (Brian Ricketts), представители на профсъюзите, учени, енергийни експерти, бивши енергийни началници, НПО експерти, български и чуждестранни бизнес представители, бяха само част от участниците в конференцията.

Преди началото на дискусията участниците бяха посрещнати от протест , организиран от синдикатите пред залата. Техен лидер с мегафон информираше протестиращите работници, че

„Зелените“ са организирали конференция,

на която ще искат затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2, но вътре има и наши хора които ще ни защитят работните места“.
Всъщност ИЕМ е уважаван институт с качествени анализи, но никой не би ги заподозрял че са „Зелени“.
По време на дискусиите през двата дни в залата чухме

още много клишета и митове за некомпетентните природозащитници,

които не разбират от енергетика и искат бързо затваряне на въглищната индустрия без да мислят за заетите в сектора. Ехидни подмятания от учени и бивши енергийни началници че „зелените“ не разбират важността на въглищата и надценяват ВЕИ, патетични речи от синдикалисти как щели да защитят работните места с всякакви средства.
Тези реакции напомняха на движението на лудитите в Англия, през 19 век те чупят тъкачните станове във фабриките в опит да запазят работните си места .Но не успяват да спрат индустриалната революция.

Енергийният преход се случва в цял свят с нас или без нас,

въпросът е да опитаме да минимизираме негативните последици и да увеличим предимствата му за нашата икономика и по-чиста околна среда.
Чухме от зам.министър Станков че след разговор със синдикатите министерството на енергетиката решило да не участва на среща в Брюксел (8-9 април) на Платформата за въгледобивните региони в преход, защото нямало още предвидено финансиране. Участието на такива срещи е много важно, всяка страна отива с предварителен план как смята да преструктурира икономиката на тези региони, в какъв период, какъв бюджет и е необходим. Едва след такава предварителна подготовка ЕК планира и съответния бюджет.

По тази причина на срещата са участвали представители на правителствата от Гърция, Румъния, Чехия, Полша , Словакия и други страни.
Странно е, че от министерството на енергетиката освен със синдикатите не са се консултирали със самите общини , можеше Перник, Бобовдол , Гълъбово, Стара Загора да имат идеи за енергийния преход и икономическото развитие на своите региони.
Изводите от тази конференция са много важни за продължаване на усилията на природозащитните организации като “За Земята”, WWF България и други, които от години

работят за осъществяване на справедлив енергиен преход в страната.

Оказа се, че въпреки нашите усилия да предлагаме доклади и анализи с конкретни мерки, отново се налага да опровергаваме митове че „зелените“ НПО са чужди агенти, които искат незабавно затваряне на въглищните ТЕЦ-ове и мини.
Всъщност единствените които говорят за бързото им затваряне са представителите на лобито за продължаване на кражбата от държавния бюджет чрез корупционния гьол „строеж“ на АЕЦ Белене.
Ние организирахме срещи, дискусии, кръгли маси, с представители на министерства, бизнеса, профсъюзите, общини, учени, енергийни експерти. По време на тези събития посочихме основните си очаквания от справедливия енергиен преход- създаване на план от правителството за постепенно излизане от зависимостта от изкопаеми горива като се държи сметка за социалните последици и се ангажират всички заинтересовани страни.

Вече над 10 години

битува и митът за „лошия Брюксел“,

който пречи на нашето икономическо развитие и ни затваря централите. Всъщност години наред наблюдаваме бягство от отговорност и изпълнение на задълженията от нашите управници.Сковани от ниския си хоризонт – само до следващите избори и страх да не бъдат свалени от синдикални протести, нашите политици предпочитат да не предприемат никакви мерки, да не водят активни преговори в Брюксел, за да привлекат европейски средства за енергиен преход и да се осмелят да поемат отговорност за осъществяването му. Всъщност протестиращите пред залата работници нямат никаква вина за манипулациите на които са подложени, нормално е да се чувстват несигурни за работните си места . Все по-нарастващото напрежение сред заетите във въглищния сектор

идва от бездействието на управниците, от липсата на ясен план

и времеви график за намаляване зависимостта от въглищата в България, не от „лошите НПО“. От години се говори че въглищата нямат бъдеще и ще бъдат затворени централите, но нищо не се предприема за плавния преход. В резултат се стига до „модела“ Бобовдол- затваряне на мината и освобождаване на работниците в рамките на няколко месеца.
От изкуственото противопоставяне и създаване на фалшиви вражески образи на бизнеса -„чорбаджии изедници“, НПО-„чужди агенти“ и синдикатите- „мафиоти“ всъщност печели единствено администрацията , която си отвоюва още време да бездейства и да отложи решаването на проблемите в енергетиката за следващите управници.
Природозащитните НПО ще продължаваме с усилията да работим заедно с изкуствено натрапваните ни за врагове, бизнес, синдикати, общини и да представим пред администрацията общи искания за постигането на справедлив енергиен преход в България. Вече има много добри примери в ЕС за осъществяване на такъв преход. Задължително управниците трябва да преустановят практиката в енергетиката решенията да се вземат „на тъмно“, както и държавата да обслужва частни интереси в енергийния сектор.

, , ,

Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?

Нов доклад на екологично сдружение “За Земята” търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.

Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.

Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.

От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.

, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.

, , , ,

Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.

Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.

Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.

Въглищата нямат бъдеще

Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията

– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.

– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .

– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.

Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.

– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.

– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.

Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.

,

Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?

Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.

С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток” през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.

В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,

много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват

и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.

Предлаганите обезщетения са твърде ниски,

за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.

Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.

Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,

нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.

Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:

  • “Мини Марица-изток”  не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
  • „пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
  • не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
  • не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.

Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в

участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”

в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е

необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.

Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения

за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.

На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката

с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.

*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.

**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.