Европейската комисия върна АЕЦ Белене на изходна позиция

През септември българският евродепутат Светослав Малинов внесе два въпроса пред Европейската комисия (ЕК): относно законността на решението на правителството да рестартира АЕЦ Белене и относно новите изисквания за безопасност на АЕЦ след аварията във Фукушима през 2011 г. В работата по формулирането на въпросите участваха и експерти от За Земята.

(Пълния текст на въпросите вижте тук:
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004704_BG.html
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004703_BG.html)

На 19.11.2018 г. се получи Opens external link in new windowследният отговор на въпросите от ЕК, от г-н Ариас Канете, комисар за климат и енергетика.

Най-важното от този отговор е, че „…възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом.“ Това означава че всички процедури трябва да започнат отново. (вижте текста на Договора за Евратом тук: Opens external link in new windowhttps://www.consilium.europa.eu/media/29775/qc0115106enn.pdf)

Според нас ще са необходими между 5-8 години за изпълнението на всички изисквания. Ако правителството намери стратегически инвеститор, той ще трябва да инвестира в проект, който няма одобрението на ЕК. Важно е да се знае и че всеки инвеститор подлежи на проучване от ЕК (член 46 от Евратом), а за всеки инвеститор извън ЕС, Съветът взема решение с единодушие във връзка с: б) участие на трета държава (извън ЕС), международна организация или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие (член 47). Ориентацията на управляващите към китайски, корейски и руски инвеститори автоматично попада под условията на чл.47.

Това е удар по амбициите на ядрената мафия да продължи кражбите от българските граждани за „строеж“ на АЕЦ Белене, но все още не означава, че корупцията е победена. Широко рекламираният наскоро правителствен план за процедура в 9 етапа, с която да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, става напълно безполезен при този отговор на ЕК.

След тази реакция на ЕК е време за лидерски решения от управляващите. Дали ще подкрепят продължаване на кражбите на ядрената мафия от корупционния гьол АЕЦ Белене, или ще вземат държавническо решение за окончателно затваряне на станалия нарицателен за ограбването на българските граждани проект. Налага се да им напомним, че е време е да търсят решения за продажба на купеното оборудване и преобразуване на площадката в Белене за неядрено развитие.

Историческа първа среща на тема “Справедлив енергиен преход”

Историческа първа среща на тема “Справедлив енергиен преход” събра политици, кметове, синдикати, учени и неправителствени организации в София

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

Но  кръглата маса „Справедлив енергиен преход“ * проведена в Представителството на ЕК в София дава началото на нова тенденция.
Природозащитните организации “За Земята” и WWF България я инициираха и организираха   със съвместните усилия на синдикатите-КТ “Подкрепа”и КНСБ, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България.
Амбицията за осигуряване на справедлив енергиен преход  събра 79 представители от  49 институции, общини, бизнеси, синдикати и неправителствени организации в залата на Европейската комисия и Европейския парламент в София.
Това е стъпка напред в събирането на хора и организации с различни възгледи относно развитието на енергийния сектор.
Ключовите говорители от BusinessEurope – Леон де Граф и Европейския институт на профсъюзите-Бела Галгочи представиха европейските перспективи на бизнеса и синдикатите за справедлив преход по време на първата част от събитието.

Повечето от участниците споделят мнението  че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Дискусиите на кръглата маса доказаха че години наред беше създавана  изкуствена представа за непреодолими противоречия между бизнеса, синдикатите, общините и екологичните НПО по проблемите на справедливия  енергиен преход.
“Преходът трябва да бъде справедлив,  едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното  противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен  енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят “, каза Тодор Тодоров, координатор на направление  Климат и енергетика  в екологично сдружение ” За Земята “, част от международната мрежа  CEE Bankwatch , Той добави, че търсенето на по-добро качество на живот, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален  интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“.
Георги Стефанов, главен експерт по климат и енергетика във  WWF България, представи конкретни резултати от първото проучване за създаване на план за справедлив преход. Изследването, извършено  за региона на Югозападна България, включва актуални данни, подробен анализ на сегашното икономическо състояние и няколко сценария с препоръки за бъдещето на региона. Стефанов също така посочи: “Трябва да преодолеем възможни предизвикателства като процесите на социално изключване и миграция. Това означава, че трябва да идентифицираме алтернативни компании, които ще инвестират в региона. Решенията, взети относно прехода от въглища, трябва също така да включват финансова рамка и да дават решения за всички нерешени проблеми “.

WWF и За Земята се съгласиха, че присъствието на толкова значими институции и организации на кръглата маса потвърждава, че това е правилната стъпка и че темата е достатъчно важна, за да обедини усилията на участниците в търсене на общи решения. Техните усилия ще осигурят на българските институции  компетентни експерти и съюзници,  за по-активна работа за справедлив енергиен преход , както и  за получаване на повече обществена подкрепа при вземането на някои трудни решения.

Според “За Земята” основата за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен,запазвайки природните ресурси,  както и провеждането на  действия за децентрализация на производството на енергия.

Вече видяхме последствията от липсата на планиране на справедлив преход: през юни 400 души, работещи в мина „ Бобов дол“ загубиха работата си, поради закриването на мината. Въпреки че регионът е изцяло зависим от въглищата, местните власти са оставени сами, със собствени средства да се справят с произтичащото от това социално напрежение, безработица и обезлюдяване.
“Мината е единственият източник на поминък не само в нашата община, но и в целия регион. Ние се нуждаем от нови инвеститори, които ще заменят затворените мини. В момента търся инвеститори в Гърция, но очевидно само моите усилия  не са достатъчни . ” каза кметът на Бобов дол, госпожа  Елза Величкова.

Справедливият преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и част от възможностите за подобряване и устойчиво икономическо развитие на България. Атанаска Николова, министър на околната среда и водите, очерта по-голяма картина, подчертавайки, че изменението на климата представлява реална опасност за човешкия живот и здраве, и за развитието на икономиката.

“Няма съмнение, че преходът в Бобов дол е всичко друго, но не и справедлив”, посочи Бела Гългочи от Европейския синдикален институт. “Проблемът е изборът на частния собственик на ТЕЦ” Бобов дол  от правителството”, каза Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда Подкрепа. “Преходът в Бобов дол очевидно е несправедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това да се случи отново “, добави Огнян Атанасов, национален секретар по безопасност и здраве при работа в Конфедерация на независимите синдикати на България.

Леон де Грааф, съветник по въпросите на околната среда и климата в Business Europe, заяви, че европейския бизнес  напълно подкрепя Парижкото споразумение за климата  и отново подчерта важността на справедливия енергиен преход: “Справедливият енергиен преход е възможен само ако всички участници работят заедно”.

Най-ценният аспект от срещата показа, че може да се постигне конструктивен диалог сред представителите на различни заинтересовани страни с много различни приоритети. За участниците това беше стъпка към по-широко сътрудничество и вземане на решения. “Започнахме задълбочена и честна дискусия по въпросите на справедливия енергиен преход”, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт и модератор на дискусията. “Събитието не само беше напълно подготвено от двете организации, но направиха всичко възможно да привлекат топ експерти, представящи различни гледни точки по тема, която е много” гореща “като цяло на европейско ниво, но изключително чувствителна и важна за България. Заседателната зала не само беше пълна с хора, но и се изпълни със сериозен дебат – и това беше добре оценено от всички участници, независимо от различията в мненията им. Събитието се превърна  едновременно в много навременно и съсредоточено върху актуален въпрос, който със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието през следващите години поради огромните си икономически и социални последици в България. И това прави подкрепата на  За Земята и WWF още по-ценна. ”
Славчо Нейков заключи, че има голяма несигурност относно бъдещето на въглищата в България, което създава напрежение на регионално и национално ниво. Правителството все още не е споделило какво  следва, в краткосрочен и средносрочен план. Нейков вярва, че участниците споделят обща представа за ясна рамка със социални и икономически реформи за справедлив преход на национално и регионално ниво.

Като общ резултат и по-нататъшна стъпка, организаторите и техните партньори се съгласиха, че модераторът ще подготви документ, който да съпоставя заключенията на кръглата маса и препоръките за това как този установен диалог трябва да продължи в краткосрочен план. Този документ ще бъде споделен в широк мащаб със съответните лица, отговорни за вземането на решения в България.

Initiates file downloadЗаключенията на модератора можете да видите тук.

* Събитието е част от проекта EUKI – CEE Bankwatch Network и проекта EUKI на WWF.

АЕЦ Белене – луксозната спяща красавица на българската енергетика

От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ  в Белене, без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен , технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран на два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018г. отново с решения на правителството се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора  атомна централа.

Опитите за възобновяването на  проекта за строеж на АЕЦ Белене  го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика. В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет,  един от тях дори се представяше за цар.

Междувременно красавицата погрозня и постепенно се превърна в корупционен гьол, но запази своята притегателна сила за организираната престъпна група която продължава да източва държавния бюджет поради пълната липса на търсене отговорност от държавните институции  отговарящи за борбата с корупцията по високите етажи на властта. През последните 15 години бяха откраднати от бюджета над 2,5 милиарда лева за поддържане на илюзията че проектът за строеж на АЕЦ Белене е жизнен, в тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева над 1 милиард лева за незаконно поръчано оборудване, без наличие на окончателен договор. За загубата  и на този милиард се оказа че никой не носи отговорност , отговорни няма, виновни също. Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.

Примерът с проекта за „строеж“ на АЕЦ Белене е типичен за задържане на промените в енергийната политика на българските правителства вече 30 години. Във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години АЕЦ Белене присъства и задържа отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Не позволява даване приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия. Години наред българската енергетика е в плен на политически игри, корупционни схеми, незаконно финансиране на политически партии и  липса на устойчив план за развитие. Съзнателно поддържания хаос, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения доведе до засилване на чувството  на несигурност в обществото. Лансира се погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ. Поддържа се постоянно напрежение дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места, дали ще има повишаване на цената на електроенергията.

През юни 2018 правителството и парламента излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на спящата, повехнала красавица АЕЦ Белене. Обществото  справедливо реагира с масови протести пред сградите на Парламента и министерски съвет. По стара традиция при антиядрени протести, нашите управници се връщат към традиционния си подход в енергетиката, пълна тишина и липса на прозрачност, водене на преговори и договорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес е пагубен за развитието на страната ни, именно така бяха откраднати досега тези над 2,5 милиарда лева. При липса на развитие и информация по бъдещето на този проект, обществената енергия се губи и протестите секват.

На 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва в себе си 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор , който да е готов да инвестира 10 милиарда евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток. Така правителството осигурява още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи” , „доклади”, „оценки”, на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което дадохме над 1 милиард лева, но то е само 10 % от необходимото за окончателен строеж… Управниците си осигуряват и спокойствие от антиядрени протести  до периода след местните избори. Но това е поредното погрешно и скъпо струващо правителствено решение по темата АЕЦ Белене.
За съжаление общата картина в енергийния сектор не се е променила, не само ядрената енергетика е в криза. Енергетиката в България е изцяло централизирана, управлява се от правителството чрез БЕХ АД. Управниците ни продължават да се опитват да решават проблемите в отделните сектори на парче, без ясна стратегия с приоритети за години напред без значение кой е на власт.

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. Правят се неадекватни обещания от министъра на енергетиката в страната, пред профсъюзи , миньори, общини,  по отношение на „запазване на въглищната индустрия като гръбнак на българската икономика“, „запазване на хилядите работни места“,  на обществото се обещава „евтин ток“. Същевременно  правителството официално подкрепя и европейските политики за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ, за сметка на намаляване дела на въглищата. Няма как още дълго да продължи държавната подкрепа за частни интереси на енергийни олигарси във въглищната индустрия, да им се позволява да работят в нарушение на екологичните норми, замърсявайки околната среда и застрашавайки живота и здравето на хората, да им се плащат огромни суми за т.нар. студен резерв.

Същевременно нараства държавната  помощ   за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти , за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева.
Отношението на управляващите  към развитието на ВЕИ продължава да бъде  враждебно. Дават се лъжливи данни на ЕК че страната ни е изпълнила и надминала заложените в стратегията Европа 2020 нива на използвани ВЕИ от 16%, като в официалните данни които сме изпратили за ВЕИ се считат и изгорените дърва за отопление. От години в анализи на За Земята, както и на различни енергийни и икономически експерти се акцентира на официални данни,  че разполагаемите мощности за производство на енергия в България са много повече, отколкото са ни необходими. Неслучайно преди няколко години  през  пролетта се оформиха  драми кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство. През 2013 година беше принудително намалено производството на енергия с 40% от всички производители за известен период от време.

Решението на проблемите в енергийния сектор би могло да бъде преди всичко прекратяване на решенията, вземани на тъмно и на парче , за решаване на единични проблеми. Повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност , ВЕИ за отделните домакинства, и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примера с мините в Бобовдол и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци.

Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене . Би могла да се използва като икономическа зона която да обхваща Свищов ,Белене , Никопол. Има възможност да се използва модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса  в неравномерното развитие между Северна и Южна България .
За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.
За съжаление решението на министерски съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлагат в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ “Козлодуй”.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за “Брикел” ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.

Добри практики в чешки въглищни райони по темата справедлив преход и енергийна трансформация

Българска група, водена от координатора на EUKI проекта за България Тодор Тодоров, която включва представители на Община Бобовдол, синдикатите КНСБ и Подкрепа, НПО и граждански активисти, посети Северозападна Чехия – традиционен въглищен регион от векове.

Целта на тази опознавателна обиколка беше да се запознаят българските участници с опита на чешките институции, общини и профсъюзи, които с общи усилия извършват рекултивация на въглищните райони и търсят пътища за алтернативно развитие на местната икономика.

Уверихме се, че Чехия е с 30 годишен опит в процеса на закриване на въглищни мини. Процесът е планиран още в началото на 1990- те години с ясно разпределение на задължения и разходи.
Животът на мините е ограничен от екологични граници, а не от запасите въглища.

В държавното предприятие за рекултивация на мините (Combined Fuel Usti)  ни показаха как се справят с ликвидирането на последиците от минните дейности в областта. Заведоха ни до красиви езера – бивши мини,  превърнати сега в туристическа атракция и плажове за хората. Голям интерес сред нашите синдикалисти, както и в цялата ни група предизвика и друга основна дейност на това предприятие.

Представянето на  управление и администрирането на средствата за обезщетения, чието предоставяне е резултат от общозадължителни правни разпоредби и специални разпоредби в областта на минното дело, за бившите служители в минното дело, включително  и за уреждане на тяхното изплащане.

При срещите с кметове на общини и представители на общински съвети се уверихме че те търсят възможности за алтернативно развитие на въглищния регион. Впечатляваща беше обиколката ни по пътя на минния туризъм в град  Крупка, както и в местния минен музей. Разбрахме за амбициозната програма за алтернативно икономическо развитие на град Литвинов, лично от амбициозния и енергичен кмет, г-жа Блахова.

За съжаление в България общините са с изключително ограничени възможности  да предлагат и провеждат алтернативни политики във въглищните райони. Но създадените контакти по време на това пътуване може да създаде възможности за бъдещи общински сътрудничества, както в решаването на проблемите с въгледобива, така и в сферата културния обмен, инвестициите и др. Много силно впечатление ни направи желанието на всички институции да участват и да помагат за решаването на проблема с последствията от въгледобива и постигането на устойчива жизнена среда за жителите на региона.

Нашите синдикалисти имаха специална среща в Прага с представител на ръководството на чешките профсъюзи на енергетиците – Карел Клусак. Той представи позицията на чешките им колеги за неизбежността на енергийния преход и задължителното полагане на усилия за справедлив преход за засегнатите от него региони и хора.


Проф. Георги Касчиев: Ако АЕЦ Белене вече беше построена

Този кратък анализ не е предназначен за привържениците на АЕЦ Белене от всички цветове, нито за държавните чиновници, зомбирани от великата идея да я построят. Надяваме се да го прочетат здравомислещите хора, още веднъж да се уверят в безсмислието на този многомилиарден проект и в последна сметка да го спрат.

Initiates file downloadБрошура “Ако АЕЦ Белене вече беше построена”

От апологетите на АЕЦ Белене често може да се чуе, че още преди няколко години сме можели да я завършим и тогава, както пееше Богдана Карадочева – ще започне такъв живот… От инженерна гледна точка това, разбира се, не би било възможно, след като при прекратяване на проекта през март 2012 год. все оше техническият проект не е утвърден, няма договор за изграждане, няма стратегически инвеститор, няма финансиране, няма нищо.

Все пак, какво би станало ако проектът не беше прекратен?

Да предположим, че към средата на 2012 год. техническият проект на АЕЦ Белене бе утвърден и държавата бе започнала изграждането. Ако по някакво чудо бе създадена перфектна организация за строителство, бяха намерени кредити за около 20 млрд лв на разумна цена, ако изграждането бе станало без забавяне, ако бе осигурен персонал за централата и тя бе подсъединена към мрежата … и много други ако … хипотетично първият блок на АЕЦ Белене може би щеше вече да е завършен?

Първият въпрос е щеше ли да има пазар за електроенергията от Белене?

Преглед на страницата на ЕСО показва, че от началото на годината до 12 март електропроизводството е спаднало с 4,8 %, а електропотреблението – с 6,8 % в сравнение със същия период на 2017 год. През миналата седмица например максималният товар в страната е бил само 5286 МВт, а минималният – 3350 МВт.

От началото на година нетният износ е бил средно 424 МВт с големи вариации.
Как се осигурява товарът в страната и износът, като се има в предвид, че без АЕЦ Белене сега имаме инсталирани около 11880 МВт (с един блок на ТЕЦ Варна)?
– АЕЦ Козлодуй генерира постоянно около 2100 МВт;
– Поради постоянните дъждове повечето ВЕЦ (общо 2340 МВт без помпи) постоянно са в работа, понякога осигурявайки над 1600 МВт и общо 8,7 % от производството от началото на годината;
– Останалите ВЕИ (общо 1822 МВт) работят основно в зависимост от времето и са дали 5,4 % от производството от началото на годината;
– Топлофикационните и заводските ТЕЦ дават 400-500 МВт;
– ТЕЦ на въглища (общо 4000 МВт) покриват останалото, като мощността им принудително е ограничена, дори наскоро ТЕЦ Бобовдол спря работа напълно.
Ясно е, че дори през този сезон шансовете АЕЦ Белене да намери пазар за електроенергията си в страната и в региона биха били нулеви.

Вторият въпрос е щеше ли АЕЦ Белене да е конкурентна?

По различни прогнози при пълно натоварване (два блока с общо 2120 МВт, 7970 часа работа годишно и 16,9 млрд кВтч бруто производство годишно) електроенергията от АЕЦ Белене би струвала между 170 и 200 лв/МВтч, а при по-ниско производство – значително повече.

Тази себестойност голяма ли е или много голяма?
Както винаги отговорът на въпроса е в сравнението. За тази цел най-добре е да се ползуват публичните данни от Българската Независима Енергийна Борса (БНЕБ). През 2017 год. средната цена на базова електроенергия, търгувана на БНЕБ, ден напред, е била около 80,5 лв/МВтч. Според БАН тя щяла да расте и при умерено развитие през 2020 год. вече щяла да е 114 лв/МВтч.
По разбираеми причини (но неизвестни на науката) обаче, основно поради свитото потребление и излишъкът от мощности, логично се стигна до намаляване на постигнатата цена на базова електроенергия ден напред на БНЕБ (http://www.ibex.bg/bg). Например през първата седмица на март т.г. тя е 63,22 лв/МВтч, през втората – 53,94 лв/МВтч, а през последните 5 дни – 37 лв/МВтч. За 17 март, събота, е постигната немислимата доскоро цена от 24,96 лв/МВтч, а за неделя, 18 март – дори 14,81 лв/МВтч.

Тенденция за намаление се вижда и при цените на върховата и подвърховата електроенергия.
Следователно ако по някакво чудо АЕЦ Белене бе вече построена, при либерализиран пазар, електроенергията й щеше да бъде тотално неконкурентна и непродаваема. Инвестираните общо 22-23 млрд лв щяха да бъдат загубени, нещо повече – централата щеше да генерира годишно милиардни загуби за изплащане на взетите заеми и натрупаните лихви, както и за поддръжката й. Сигурно не е излишно да се каже, че държавата няма откъде да вземе тези пари, освен да вдигне данъците и да отреже разходите за заплати на учители, лекари, полицаи, за пенсии и т.н.
Ех, какъв живот само!

Същата перспектива се очертава, ако АЕЦ Белене бъде завършена в обозримо бъдеще. Последният доклад на ЕСО (http://www.eso.bg/fileObj.php?oid=1088) за периода 2018-2027 год. ясно показва, че без АЕЦ Белене (дори и без ТЕЦ Варна) към 2027 год. потреблението в страната ще е напълно осигурено с възможности за износ между 6,5 и 7,9 млрд кВтч годишно. Дори докладът на БАН отчита (http://www.bas.bg/IR1.pdf, стр. 268), че при реалистично развитие на мощностите и потреблението, вътрешното потребление в страната до 2040 год. ще е задоволено с възможности за огромен износ – 9 млрд кВтч до 2035 година и до 5 млрд кВтч след това извън зимните месеци. Няма обаче никакви гаранции дали другите страни ще имат нужда от толкова ток, като се има в предвид, че през последните години износът намалява и през 2017 год. е бил само 5,52 млрд кВтч.

Това са само част от фактите, които показват, че проектът АЕЦ Белене беше и си остава многомилиардна авантюра, подхранвана от корупционни очаквания и проруски интереси. Внушенията които обилно се сипят за интерес от балканските страни, за „заявка“ за европейско финансиране, за интерес от китайски инвеститори, как БАН била показала, че проектът е жизнеспособен, как нямало губеща АЕЦ, да не изпаднем от клуба на ядрените държави и прочее, не могат да променят този извод.

Източник: Opens external link in new windowhttp://www.mediapool.bg/ako-aets-belene-veche-beshe-postroena-news276902.html
Opens external link in new windowhttp://www.segabg.com/article.php?id=898309

Екологичното министерство заяви, че не е правило нищо по проекта „Белене” от 30 март 2012 г. до момента

автор: адв. Александър Кашъмов

„За периода от 30 март 2002 г. до момента не са провеждани процедури по глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” – това заяви в отговор по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Правителственото решение от 29 март 2012 г. за прекратяване на проекта „Белене” създава задължения за министъра на икономиката, енергетиката и туризма за привеждането му в изпълнение, но не и за екологичното министерство, гласи писмената справка, предоставена по реда на ЗДОИ.
Отговорът по ЗДОИ е на заявление, подадено от Екологично сдружение „За земята” със съдействието на Програма достъп до информация. Институцията бе запитана вземала ли е управленски решения и мерки, насочени към изпълнение на Решение № 260 на Министерския съвет от 29 март 2012 г. за отмяна на решението за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”.
Отговорът по ЗДОИ е кратък и стегнат и не хвърля светлина върху причината в медийното пространство да се изявяват различни лица, придобили известност около съмнителния проект, и да говорят за „рестартиране” на проекта, „варианти” и други подобни. В заявлението за достъп до информация обаче изрично е подчертано, че въпросите в него се поставят по причина на това, че ”в общественото пространство изобилства от неточни, смущаващи, противоречащи си и като цяло – волни интерпретации на настоящото положение на нещата”. Министерството деликатно се е въздържало от коментар по така изразеното притеснение.
Проектът за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”, преустановен в началото на 90-те години, бе тихомълком възобновен с правителствено решение от 29 април 2004 г. (кабинет Сакскобурготски). Разкрито по реда на ЗДОИ от неправителствената организация НД „Екогласност”, това решение бе оспорено в съда, което доведе до издаване на ново решение през април 2005 г. Основен проблем на проекта, покрай изтичането на огромни средства в консултантски джобове без следа, бе липсата на оценка на управлението на получените в резултат на работата на централата отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. През 2006 г. петчленен състав на Върховния административен съд прие, че липсата, а не съществуването на такава оценка подлежи на доказване. Така тогавашната тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) получи зелена светлина да процедира по проекта, възлагайки поръчки.
Заобиколеният с тайни, съмнения и нередности проект бе изцяло прекратен от първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. Това означава, че рестарт е възможен единствено при стартиране на процедурата от нулата. Платените наскоро стотици милиони евро на фирмата „Атомстройекспорт”, осъдила българската НЕК пред арбитраж, очевидно не доведоха до осветляване на цялата информация около проекта, нито до желание да се преустановят опитите за рестартиране, корупционните практики и наливането на публични средства в „каца без дъно”.
Въпросът е, че обществото е в недоумение какво означават интервютата и недомлъвките, че проектът ще се „рестартира”, „възобнови” и др. подобни, особено при положение, че в правовата държава важните политически решения се вземат и изпълняват по стриктно предписаните законови процедури.
Най-сетне, в чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ е записано, че институциите са длъжни по своя инициатива да съобщават информация, която „опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси”. Ако информацията, отнасяща се до разходването на милиарди лева и до строеж на ядрена централа в земетръсна зона и други публично известни от обществената дискусия обстоятелства не засяга „значими обществени интереси”, то стои въпросът коя изобщо информация ги засяга.
Надяваме се и очакваме отговорните институции – МОСВ, което вече знаем, че не е предприемало стъпки от април 2012 г., и Министерството на икономиката и енергетиката, което според МОСВ е отговорно за изпълнението на правителственото решение от 29 март 2012 г., да приложат разпоредбата на чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ и да съобщят на обществеността точната и пълна информация относно състоянието на нещата по тази тема в момента.

Мръсната тайна в задния двор на София – въглищният прах, който идва само през нощта

Брюксел може да глоби България заради прекомерните нива на замърсяване на въздуха, но живеенето в Перник – най-мръсният град в Европа, продължава да крие опасност за здравето на хората. Това показват резултатите от независимия мониторинг на фини прахови частици (ПЧ) в Перник, проведен от Bankwatch.

Всеки, който някога е излизал от София към югозападната част на страната, е преминавал през Перник – град само на двадесет километра от столицата. На пръв поглед той по никакъв начин не се различава от всеки друг призрачен град в Източна Европа – реликва от бившия социалистически процъфтяващ индустриален металургичен комплекс на входа отляво, въглищна железопътна линия отдясно, завод за цимент, изоставени складове. Докато се приближавате към жилищната част, се появява пушещ комин на лигнитна електроцентрала – последният удар на замираща индустрия, която изглежда, че иска да повлече всичко със себе си.

През 2013 г. докладът за замърсяване на въздуха на Европейската агенция за околна среда установи, че четири от петте европейски града с най-постоянно високи нива на прахови частици (прах толкова малък, че навлиза дълбоко в белите дробове и остава там) се намират в България. Нашият малък град Перник оглави списъка като най-мръсният, с твърде висока концентрация на прахови частици във въздуха през близо шест месеца от годината. Законодателството на Европейския съюз разрешава само 35 дни със замърсяване над допустимата граница.

Нищо не изглежда да се е подобрило от 2013 г. насам. Въпреки многократните предупреждения на Европейската комисия към българското правителство да се ангажира сериозно с проблема. Всичко това завърши с решението на Съда на Европейските общности да санкционира България, взето през април тази година. Решението потвърди нарушението на закона, тъй като допустимата граница на едри частици (ПЧ10) не се спазва и правителството не предприема действия постоянното превишаване да бъде намалено до възможно най-кратък период от време.

Независимите прахови измервания на Bankwatch показват същите резултати. В рамките на 19 дни на наблюдение на емисиите на ПЧ10 и ПЧ2.5 в Перник, допустимата граница за ПЧ10 е превишена в 13 от дните, т.е. през 68% от времето. Както бе посочено по-горе, в продължение на една година допустимата граница за ПЧ10 може да бъде превишена не повече от 35 пъти. Ограничението на европейския съюз за ПЧ2.5 е превишено при 10 от 19-те дни на мониторинг.

През повече от половината период на наблюдение в Перник, допустимите граници на замърсяване са нарушени.

Ден и нощ
Също така открихме големи несъответствия между нивата записани през деня и през нощта. Това би могло да означава, че праховите филтри на близката електроцентрала не функционират правилно или въобще не работят. Тенденцията през наблюдавания период показва увеличение на нивата на ПЧ10 всеки ден след 19:00 часа и продължава до 8:00 часа сутринта. Най-високо ниво се регистрира на 12-ти април в 3 часа сутринта с 409 микрограма на кубичен метър – осем пъти над допустимата граница.

Пиковете на замърсяване през нощта са ясно видими в графиката.

За устройството, което използвахме за мониторинг на замърсяването, тези резултати бяха истинско предизвикателство. Високата концентрация на частици причини запушването на филтъра на устройството много по-рано от очакваното. Филтърът не можеше да приеме повече прах. Периодът на мониторинг трябваше да бъде намален почти наполовина от планирания пълен месец. С машината е лесно – издърпваш щепсела и я носиш за почистване. Но какво се случва със здравето на жителите? Как тяхната дихателна система се справя с тези нива на замърсяване?

Прокълнат град на въглища
Никъде в града не е по-чисто – в едната част има електроцентрала, в другата въглищна железопътната мрежа, а точно в средата на града има изоставена лигнитна яма, която е била използвана за захранване на електроцентралата. В тази мина не са извършвани рекултивационни работи, част от почвата е оставена на място без каквито и да било защитни мерки, което позволява на вятъра лесно да пренася праха.

Минните котловини са почти толкова големи, колкото и самият град Перник.

Доскоро това беше официална мина в концесията на “Рекоул” АД, белгийско мажоритарно акционерно дружество. През 2005 г. българската държава подписа 10-годишно концесионно споразумение с ” Рекоул” за лигнитно поле в гр. Перник. През 2015 г. споразумението не беше подновено, като ” Рекоул ” твърди, че разходите за съоръжението са твърде високи. Те напуснаха без задължителна рехабилитация на земята.

Това, което прави ситуацията най-разочароваща, е, че с решението на Съда на Европейските общности да санкционира България за неуспеха си да подобри нивата на замърсяване на въздуха, българските данъкоплатци ще поемат тежестта на разходите за глобата. Това е парадоксът на замърсяването на въздуха, източниците са лесни за идентифициране – лигнитна електроцентрала, мина, промишлено съоръжение, трафик и т.н., и има мерки, които лесно могат да се приложат на местно ниво. Но в случай на бездействие се засяга много по-голям сегмент от населението, било то защото емисиите преминават извън границите на града, било то защото, когато в крайна сметка има глоба за плащане, всеки гражданин трябва да плати.

Анти-въглищните активисти могат да се мотивират с прочувственото “въглищата умират”, когато сме свидетели на нарастващата борба на индустрията. Но научавайки за градове като Перник, и как хората действително умират от замърсяването с въглища, това е мрачно напомняне за работата, която все още ни предстои.

Източник: Opens external link in new windowBankwatch CEE
Opens external link in new windowhttps://bankwatch.org/news-media/blog/dirty-secret-sofias-backyard-coal-dust-only-comes-night

,

Енергия и климат Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата

Еко-станция „Дишай свободно“ в столичния парк „Заимов“ между 16 и 20 часа на 2ри май

София, 2-ри май 2017 г.

Асоциация на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА), заедно с „Грийнпийс“-България и екологично сдружение „За Земята“ организират общо събитие по случай Деня на астмата – 2-ри май.  Заповядайте в столичния парк „Заимов“ между 16 и 20 часа на еко-станцията „Дишай свободно“.

Почти месец след като България беше осъдена за замърсения въздух, а в София се очакват работещи и бързи мерки срещу изключително високите нива на фини прахови частици, гражданският сектор се обединява за един по-чист въздух.

Към събитието ще се включи и представител на Алианс „Здраве и околна среда“ (Health and Environment Alliance, HEAL), който ще демонстрира как работят персонални мобилни устройства за замерване на фини прахови частици 2.5 (ФПЧ2.5).

Инициативата е част от кампанията „Дишам свободно“ на АББА и тази година ще е под надслова „По-добър въздух, по-добро дишане“. Хората, живеещи с астма, алергия и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) са първите граждани, ощетени от мръсния въздух. Техните симптоми на техните заболявания могат да се влошат в резултат на замърсяването на въздуха.

От своя страна екологичните организации ще обърнат внимание на основните източници на замърсяване на въздуха – горенето на твърди горива през зимата, изгарянето на битови отпадъци в инсинератори, транспорта и индустриалното производство на електро и топлоенергия от въглищни централи. Ще обърнем внимание на мерките и стъпките, които всеки от нас може да предприеме, за да подобри средата, в която живее.

Посланието от организациите е: „Дишането е предпоставка за живот: ние  дишаме от момента на своето раждане до момента на смъртта ни. Чистият въздух е право на всеки човек.“
По данни от  Европейската  Федерация на Асоциацията на болните от алергични и белодробни заболявания (ЕФА), чиито член са АББА:

  •     90% от европейците, които живеят в градовете са изложени на вредни нива на замърсяване на въздуха;
  •     430 000 живота са загубени всяка година поради излагане на прахови частици;
  •     10 пъти повече хора са убити от замърсяването на въздуха, отколкото при пътни произшествия в ЕС;
  •     Първа причина за смърт,  свързана със замърсяване на околната среда в световен мащаб, е замърсеният въздух.

Какво трябва да знаем за астмата?

От астма страдат над 300 милиона души в целия свят. Тя е хронично белодробно заболяване, което се проявява с алергично възпаление. Астмата предизвиква пристъпи на задух, свирене в гърдите и кашлица. Тези симптоми обикновено се изострят през нощта и ранните сутрешни часове. Въпреки, че не може да бъде излекувана, астмата може да бъде ефективно контролирана, категорични са лекарите.
Какво причинява астмата?

Причината за развитието на заболяването е предразположението на определени индивиди да реагират с хиперреактивност на бронхите и алергично възпаление в тях при контакт с алергени и други вещества от околната среда. Лекарите обясняват също, че редица гени имат отношение към тази предразположеност.

За контакти:
Диана Хаджиангелова, Opens external link in new windowАсоциация на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА), телефон: 0879168441
Теодора Стоянова, –Opens external link in new window„Грийнпийс“-България, телефон: 0889521550
Данита Заричинова, Екологично сдружение „За Земята“, телефон: 0887 580 788

Европа прие нови и по-стриктни изисквания за вредните емисии от въглищните централи

Днес в Брюксел беше гласуван Референтният документ на Европейската комисия, който описва най-добрите налични техники за изгаряне на различни видове гориво от европейските електроцентрали (LCP BREF). BREF залага нови и по-стриктни изисквания за вредните емисии и въпреки силното лобиране срещу приемането му (включително и от представители на България), документът бе одобрен и изискванията му ще започнат да се изпълняват от 2021 г.

Одобрението на Референтния документ стана възможно благодарение на гласовете на прогресивните държави-членки и въпреки силното лобиране от страна на държави като България, Полша, Чехия и Гърция. Гласуването за приемането на новите изисквания е в полза на здравето на хората и околната среда. Недопустимо е българското правителство да поставя интересите на олигархичните кръгове във въглищната индустрия над благополучието на българските граждани.

Екологичните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“- България смятат въвеждането на нови и по-стриктни норми за проява на здрав разум и приветстват решението.

Ако се прилагат строго в целия ЕС, тези ограничения ще предотвратят повече от 20 000 преждевременни смъртни случаи годишно, които настъпват Opens external link in new windowпоради замърсяването на въздуха от въглищните централи.[1] Освен че документът въвежда ревизирани нива за емисиите на азотни оксиди, серен диоксид и фини прахови частици, за първи път се въвеждат и изисквания за количеството отделян живак. Ограниченията, които въвежда BREF, ще намалят преждевременните смъртни случаи от 11 400 на 8 900 в сравнение с актуалните лимити, определени в IED, а също така ще редуцират разходите за здравеопазване от 31,4 млрд. евро на 24,3 млрд. евро.

„Приемането на BREF е добра новина за здравето на европейските граждани, както и за околната среда. Днешното решение слага край на толеранса, който се дава на големите електроцентрали да замърсяват въздуха ни. Това ще гарантира, че тези най-големи замърсители или ще инвестират в подобрение на технологиите, или ще трябва постепенно да затворят.“ – коментира Теодора Стоянова от „Грийнпийс“- България. „Според нас BREF е уникална възможност да се отнасяме към планетата и здравето ни с нужния респект и грижа. Това е документ на здравия разум.“

От организацията споделят още, че предложените ограничения са политически компромис, който невинаги отразява най-добрите налични технологии, но по-стриктните мерки без съмнение са крачка в правилната посока и трябва да бъдат въведени възможно най-скоро. „Без тази изключително важна политическа стъпка, преходът към нисковъглеродна икономика би се забавил рисковано дълго, а това означава риск за здравето на европейските граждани“ – добавя Генади Кондарев от екологично сдружение „За Земята“.

Що се отнася до финансовите последици от BREF, според двете организации позицията на въглищната индустрия в България не се базира на детайлен анализ на техническите възможности на местните ТЕЦ. С малко инвестиции, иновативни подходи и подобряване на ефективността, на новите изисквания може да се отговори доста по-лесно и многократно по-евтино в сравнение с това, което се цитира в медийното пространство.

Повече информация по темата BREF и процеса по приемането му, може да намерите на Opens external link in new windowстраницата на „Грийнпийс“- България.

За контакт:
Теодора Стоянова
Координатор на кампания „Климат и енергия“
„Грийнпийс“- България
Тел.: 0889521550
Имейл: teodora.stoyanova[at]greenpeace.org

Генади Кондарев
Координатор кампания „Обществени средства за устойчиво развитие“
„За Земята – Приятели на Земята България“
Тел.:02/9431123
Имейл: genady.kondarev[at]zazemiata.org

Бележки:
[1] Opens external link in new windowДоклад: Lifting Europe´s Dark Cloud; by EEB and HEAL, 2016, http://env-health.org/IMG/pdf/_lifting_europe_s_dark_cloud_-_final_report.pdf