Справедлив енергиен преход: Възможности и рискове за България

Анализ на Тодор Тодоров,
координатор “Енергия и климат”

Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния
сектор, да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да

поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата,

въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство.

Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а

много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми

при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха. Примерът от тази година със затварянето на
последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се
прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика, държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Наясно сме, че от въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните
реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа.
Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени
работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на
решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в най-
скоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени
промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.
Въглищата нямат бъдеще
Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на
климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на
България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е
да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните
власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията – реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в
средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор .
– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи
енергийни носители като въглищата.
-Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е
разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано
последователно, защото просто не е вярно.
– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на
справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.
Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат
затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на
екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.
– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.
Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
– Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата
предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.

Можете да намерите брошурата Справедлив енергиен преход в удобен формат тук.

,

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще

Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].

„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.

Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3  при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.

Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.

Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

[1] Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса “Марица-изток”
[2] Подновено разрешително, ТЕЦ Марица изток 2
[3] „За Земята — достъп до правосъдие“ обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, „Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“, които работят за опазване на околната среда в България.
[4] Линк към жалбата
[5] Last Gasp

Полша – има ли развитие след въглищата?

Разказ от посещение до Силезия, декември 2018 г., автор: Тодор Тодоров, ЕС За Земята

В началото на декември в рамките на проект EUKI, като координатор на проекта за България, заведох българска група в полския въглищен район Силезия за обмяна на опит. Участници в групата бяха представители на двата профсъюза КНСБ и КТ Подкрепа, кметът на гр. Бобов дол, г-жа Величкова, и началник на отдела за евро програми в Община Бобов дол.

Програмата беше много разнообразна и полезна за всички участници. Г-жа Величкова имаше реч на съпътстващо събитие по време на 24 годишна конференция на ООН за климата в Катовице. Тя постави много ясно проблемите на зависимите от въглищната индустрия общини, възникващи след закриването на мините, давали поминък от десетилетия на хората от региона. Подчерта необходимостта от спешно финансиране, насочено конкретно за прехода на въглищните региони към по-разнообразно икономическо развитие, с възможности за заетост на освободените бивши миньори.

Групата имаше среща в Катовице с господин Piotr Brozek, представител на воеводството в Силезия. Той разказа за щетите, причинени от въгледобивната промишленост и потенциала за развитие на региона извън въглищната индустрия в посока нисковъглеродна икономика. В Централния минен институт в Катовице (https://www.gig.eu/en) заместник-директорът, инж. Jan Bondaruk, в презентацията си акцентира, че голяма част от научната работа на института е насочена към темите за енергийна ефективност, опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Определено института се готви за края на въглищната индустрия.

За всички участници от България много емоционална и интересна беше срещата в мина Makoszowy. Председателят на профсъюза на миньорите Andrzej Chwiluk, който е и член на Европейския икономически и социален комитет, разказа, че преди две години е имало споразумение между полското правителство, ръководството на мината и профсъюзите тази мина да бъде преструктурирана и да продължи да работи. След идването на власт на новото правителство, управляващите обявяват мината в ликвидация и я закриват. Според синдикалния лидер и неговите заместници Jerzy Hubka и Piotr Promny в закриването на мината липсва икономическа логика и правителството незаконно не е спазило споразумението, подписано от предшествениците си. В плановете на правителството е закриването на още 9 въглищни мини.
Разказаха ни как предишният полски премиер Беата Шидло преди две години е пристигнала в мината и на площада пред входа е заявила, че има бъдеще за работниците в нея и че тя ще продължи да работи.
Този пример веднага ми напомни за бодрите заявления на българския министър на енергетиката Т. Петкова пред протестиращите енергетици от Марица Изток, когато тя им заяви че няма да има съкратени работници. Обещание , което няма как да бъде изпълнено.

Срещите ни във „въглищния“ град Катовице продължиха с посещение в научно-технологичния бизнес парк „Евро-Центрум“ (http://pnt.euro-centrum.com.pl/), създаден през 2008 г. с помощта на европейски средства от Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Главните разработки на центъра са в областта на енергийната ефективност на сградите и нови ВЕИ технологии. С голяма гордост домакините ни показаха своя Център за тестване на модерни технологии за отопление и соларни системи, оборудван със соларен симулатор (т.нар. „изкуствено слънце“) за изследване на качеството и дълготрайността на слънчевите колектори. С европейски средства през 2013 година е завършена пасивна сграда, която печели наградата на Европейската комисия за „Зелена сграда на 2013 г.“ за най-енергоспестяваща сграда. Досега групата Евро-Център е възстановила над 6 хектара изоставени индустриални обекти, изградила е 5 нови обекта и модернизира още 10 такива, като по този начин осигурява офиси на над 100 компании със съответните работни места. Явно и тук се мисли с перспектива за намаляване на зависимостта от въглищата.

Следващата спирка от нашата обиколка в Силезия беше в градчето Imielin (http://www.imielin.pl/). Там срещата ни беше в общината с кмета на града, председателя на общинския съвет , членове на съвета и активни граждани. Интересен факт е, че кметът на града, г-н Jan Chwiędacz, е преизбиран вече 21 години на този пост от съгражданите си, включително на последните местни избори през октомври 2018 г.
Кметът и общинарите ни запознаха с безсилието на гражданите и на местните власти да се противопоставят на разширяването на намиращата се наблизо държавна въглищна мина Ziemowit. Градчето има над 9000 жители, само 200 от тях работят в мината. През 80-те години в мината са работили над 1800 души. Повечето жители са заети в добре работещи малки фирми, които не са свързани с въглищата. Работата на мината напуква и унищожава къщите им, замърсява водата и околната им среда. Гражданите и кметът са протестирали неведнъж пред централните власти, пишат жалби, водят дела срещу решението за разширяване концесията на мината. Твърдят, че няма икономическа логика в това разширяване, защото въглищата са некачествени и все по надълбоко трябва да се добиват. Но засега нямат никакъв успех в този свой стремеж да запазят домовете и града си. Въпреки че над 70% от населението е против разширяването на мината, правителството е дало концесия за това.

Изводи
За пръв път в 24 годишната история на конференциите на ООН, посветени на климатичните промени, български кмет имаше изказване и възможност да постави проблемите на местната власт пред такава висока трибуна. Г-жа Величкова, кмет на Бобов дол, се справи отлично с тази задача.

Срещите в област Силезия и с кмета на Imielin, могат да бъдат много полезни на Бобов дол за участие в съвместни инициативи за европейско финансиране на въглищните региони в преход.

В Полша видяхме различни примери за реакция към въглищната индустрия от централната власт, бизнеса, местни власти и граждани. Ясно е, че има противопоставяне на различни интереси, свързани с бъдещето на въглищата.

Оказа се, че и там любим похват на политиците е да разделят и противопоставят хората по темата за бъдещето на въглищната индустрия.

Направи ми впечатление, че въпреки твърдите декларации на полското правителство в подкрепа на тази индустрия, управляващите в Полша от години не пропускат нито една възможност да използват европейски фондове и програми за развитие на регионите извън въглищата, рекултивация на земите, за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ технологиите.

Може би българските управници трябва да се интересуват и от този полски опит, а не само от борбата за повече свободни емисии за въглищните централи.


Брошура „АЕЦ Белене – между корупционните схеми и разума“

След десетки години лутане между корупционни схеми за източване на бюджета (2,389 млрд. лева до 2017 г.) и лъжливи обещания за намерен стратегически инвеститор политици и ядрени лобисти, проводници на чужди интереси, продължават да търсят начин да прехвърлят нови над 20 млрд. лева разходи за строежа на АЕЦ Белене върху българските данъкоплатци. Почти пълния контрол върху националните медии, както и наличието на малко независими медии помага на про ядреното лоби да използва митове за манипулация на общественото мнение. Например мита че ядрената енергия е евтина, безопасна и чиста, или че АЕЦ Белене би осигурила по-голяма енергийна независимост на страната.

Initiates file downloadЦялата брошура можете да видите тук.

Отново бягство от отговорност и отлагане на неотложните решения

Коментар от За Земята върху позицията на българското правителство за 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

В началото на декември в Катовице ще се проведе 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Основната цел на тази среща е да се приемат правилата на Споразумението от Париж.

Позицията на българското правителство се характеризира с липса на визия за бъдещето и нисък хоризонт на предприетите действия. Отново в основата на предлаганите мерки е мисълта за скорошните избори и опасността тези политици да не бъдат преизбрани ако се решат на непопулярни, но носещи устойчиви резултати в бъдеще действия. Вече над 10 години правителствата в България нямат собствена позиция по климатичните политики, отчитаща спецификите на социално-икономическото развитие на страната както и реалните ефекти върху околната среда. Нашите управници следват сляпо позицията на Полша и се крият зад аргументите на полското правителство.

Българското правителство официално заявява „Не може и не трябва да се очаква, че сам ЕС може да се справи с глобалния проблем изменение на климата.Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.“ Това становище се споделя и от българския президент, който ще бъде официалния водач на делегацията в Катовице. Българските управляващи показват пълно неразбиране на реалната ситуация с климатичните политики в България. Не намират най-добрите решения, подходящи не само за справяне с проблема, а даващи възможности за развитие и модернизиране на българската индустрия.

Тази позиция на правителството беше приета в обстановка на протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2.Протестите бяха организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа, в защита на работните места на хората. За съжаление правителството предпочете да излъже за пореден път работниците, че ще запази въглищните мини и ТЕЦ-ове, както и работните места на хората, вместо да обяви програма за справедлив енергиен преход с ясни срокове за намаляване зависимостта от въглища. Управниците трябва да работят заедно със синдикатите, бизнеса, общините, НПО, за намиране на най-добрите решения за социални и икономически реформи на национално и регионално ниво, вместо да ги залъгват с неизпълними обещания, лишени от икономическа логика.Неизбежно е съкращаването на работници и намаляването на търсенето на въглища, но може да се предвидят програми за алтернативна заетост на хората, както и варианти за икономическо развитие на регионите, които да намалят социалната цена на прехода.

През последните години нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти, за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева. Няма вариант, при който тази държавна помощ да продължи без извършване на радикалани реформи в сектора.

Бодрото рапортуване на министрите на околната среда Н. Димов и енергетиката Т. Петкова пред протестиращите че „ще защитят работниците“ във въглищната индустрия нямат никаква стойност, защото зад тях не стои правителствена програма, стратегия за извършване на справедлив енергиен преход. Идеята да се обещава на всички всичко ще доведе само до повишаване на социалното напрежение и несигурност относно бъдещето на въглищата в България.

Особено неприятно впечатление прави антиевропейското говорене на българските политици по темата за климатични политики и реформите в сектор енергетика. Всички необходими и неотложни промени, свързани с чистата околна среда, качеството на живот и здравето на хората се представят като „натиск от Брюксел“. Много жалко е че това не са приоритети на нашите политици, защото се отнасят до българските граждани. Същевременно продължава държавната подкрепа за частни интереси в енергетиката и за енергийните олигарси.

Време е за истински реформи и решения след обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат постигнати най-добрите резултати, с отчитане на специфичните за България обстоятелства.

Европейската комисия върна АЕЦ Белене на изходна позиция

През септември българският евродепутат Светослав Малинов внесе два въпроса пред Европейската комисия (ЕК): относно законността на решението на правителството да рестартира АЕЦ Белене и относно новите изисквания за безопасност на АЕЦ след аварията във Фукушима през 2011 г. В работата по формулирането на въпросите участваха и експерти от За Земята.

(Пълния текст на въпросите вижте тук:
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004704_BG.html
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004703_BG.html)

На 19.11.2018 г. се получи Opens external link in new windowследният отговор на въпросите от ЕК, от г-н Ариас Канете, комисар за климат и енергетика.

Най-важното от този отговор е, че „…възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом.“ Това означава че всички процедури трябва да започнат отново. (вижте текста на Договора за Евратом тук: Opens external link in new windowhttps://www.consilium.europa.eu/media/29775/qc0115106enn.pdf)

Според нас ще са необходими между 5-8 години за изпълнението на всички изисквания. Ако правителството намери стратегически инвеститор, той ще трябва да инвестира в проект, който няма одобрението на ЕК. Важно е да се знае и че всеки инвеститор подлежи на проучване от ЕК (член 46 от Евратом), а за всеки инвеститор извън ЕС, Съветът взема решение с единодушие във връзка с: б) участие на трета държава (извън ЕС), международна организация или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие (член 47). Ориентацията на управляващите към китайски, корейски и руски инвеститори автоматично попада под условията на чл.47.

Това е удар по амбициите на ядрената мафия да продължи кражбите от българските граждани за „строеж“ на АЕЦ Белене, но все още не означава, че корупцията е победена. Широко рекламираният наскоро правителствен план за процедура в 9 етапа, с която да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, става напълно безполезен при този отговор на ЕК.

След тази реакция на ЕК е време за лидерски решения от управляващите. Дали ще подкрепят продължаване на кражбите на ядрената мафия от корупционния гьол АЕЦ Белене, или ще вземат държавническо решение за окончателно затваряне на станалия нарицателен за ограбването на българските граждани проект. Налага се да им напомним, че е време е да търсят решения за продажба на купеното оборудване и преобразуване на площадката в Белене за неядрено развитие.

Историческа първа среща на тема “Справедлив енергиен преход”

Историческа първа среща на тема “Справедлив енергиен преход” събра политици, кметове, синдикати, учени и неправителствени организации в София

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

Но  кръглата маса „Справедлив енергиен преход“ * проведена в Представителството на ЕК в София дава началото на нова тенденция.
Природозащитните организации “За Земята” и WWF България я инициираха и организираха   със съвместните усилия на синдикатите-КТ “Подкрепа”и КНСБ, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България.
Амбицията за осигуряване на справедлив енергиен преход  събра 79 представители от  49 институции, общини, бизнеси, синдикати и неправителствени организации в залата на Европейската комисия и Европейския парламент в София.
Това е стъпка напред в събирането на хора и организации с различни възгледи относно развитието на енергийния сектор.
Ключовите говорители от BusinessEurope – Леон де Граф и Европейския институт на профсъюзите-Бела Галгочи представиха европейските перспективи на бизнеса и синдикатите за справедлив преход по време на първата част от събитието.

Повечето от участниците споделят мнението  че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Дискусиите на кръглата маса доказаха че години наред беше създавана  изкуствена представа за непреодолими противоречия между бизнеса, синдикатите, общините и екологичните НПО по проблемите на справедливия  енергиен преход.
“Преходът трябва да бъде справедлив,  едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното  противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен  енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят “, каза Тодор Тодоров, координатор на направление  Климат и енергетика  в екологично сдружение ” За Земята “, част от международната мрежа  CEE Bankwatch , Той добави, че търсенето на по-добро качество на живот, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален  интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“.
Георги Стефанов, главен експерт по климат и енергетика във  WWF България, представи конкретни резултати от първото проучване за създаване на план за справедлив преход. Изследването, извършено  за региона на Югозападна България, включва актуални данни, подробен анализ на сегашното икономическо състояние и няколко сценария с препоръки за бъдещето на региона. Стефанов също така посочи: “Трябва да преодолеем възможни предизвикателства като процесите на социално изключване и миграция. Това означава, че трябва да идентифицираме алтернативни компании, които ще инвестират в региона. Решенията, взети относно прехода от въглища, трябва също така да включват финансова рамка и да дават решения за всички нерешени проблеми “.

WWF и За Земята се съгласиха, че присъствието на толкова значими институции и организации на кръглата маса потвърждава, че това е правилната стъпка и че темата е достатъчно важна, за да обедини усилията на участниците в търсене на общи решения. Техните усилия ще осигурят на българските институции  компетентни експерти и съюзници,  за по-активна работа за справедлив енергиен преход , както и  за получаване на повече обществена подкрепа при вземането на някои трудни решения.

Според “За Земята” основата за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен,запазвайки природните ресурси,  както и провеждането на  действия за децентрализация на производството на енергия.

Вече видяхме последствията от липсата на планиране на справедлив преход: през юни 400 души, работещи в мина „ Бобов дол“ загубиха работата си, поради закриването на мината. Въпреки че регионът е изцяло зависим от въглищата, местните власти са оставени сами, със собствени средства да се справят с произтичащото от това социално напрежение, безработица и обезлюдяване.
“Мината е единственият източник на поминък не само в нашата община, но и в целия регион. Ние се нуждаем от нови инвеститори, които ще заменят затворените мини. В момента търся инвеститори в Гърция, но очевидно само моите усилия  не са достатъчни . ” каза кметът на Бобов дол, госпожа  Елза Величкова.

Справедливият преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и част от възможностите за подобряване и устойчиво икономическо развитие на България. Атанаска Николова, министър на околната среда и водите, очерта по-голяма картина, подчертавайки, че изменението на климата представлява реална опасност за човешкия живот и здраве, и за развитието на икономиката.

“Няма съмнение, че преходът в Бобов дол е всичко друго, но не и справедлив”, посочи Бела Гългочи от Европейския синдикален институт. “Проблемът е изборът на частния собственик на ТЕЦ” Бобов дол  от правителството”, каза Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда Подкрепа. “Преходът в Бобов дол очевидно е несправедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това да се случи отново “, добави Огнян Атанасов, национален секретар по безопасност и здраве при работа в Конфедерация на независимите синдикати на България.

Леон де Грааф, съветник по въпросите на околната среда и климата в Business Europe, заяви, че европейския бизнес  напълно подкрепя Парижкото споразумение за климата  и отново подчерта важността на справедливия енергиен преход: “Справедливият енергиен преход е възможен само ако всички участници работят заедно”.

Най-ценният аспект от срещата показа, че може да се постигне конструктивен диалог сред представителите на различни заинтересовани страни с много различни приоритети. За участниците това беше стъпка към по-широко сътрудничество и вземане на решения. “Започнахме задълбочена и честна дискусия по въпросите на справедливия енергиен преход”, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт и модератор на дискусията. “Събитието не само беше напълно подготвено от двете организации, но направиха всичко възможно да привлекат топ експерти, представящи различни гледни точки по тема, която е много” гореща “като цяло на европейско ниво, но изключително чувствителна и важна за България. Заседателната зала не само беше пълна с хора, но и се изпълни със сериозен дебат – и това беше добре оценено от всички участници, независимо от различията в мненията им. Събитието се превърна  едновременно в много навременно и съсредоточено върху актуален въпрос, който със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието през следващите години поради огромните си икономически и социални последици в България. И това прави подкрепата на  За Земята и WWF още по-ценна. ”
Славчо Нейков заключи, че има голяма несигурност относно бъдещето на въглищата в България, което създава напрежение на регионално и национално ниво. Правителството все още не е споделило какво  следва, в краткосрочен и средносрочен план. Нейков вярва, че участниците споделят обща представа за ясна рамка със социални и икономически реформи за справедлив преход на национално и регионално ниво.

Като общ резултат и по-нататъшна стъпка, организаторите и техните партньори се съгласиха, че модераторът ще подготви документ, който да съпоставя заключенията на кръглата маса и препоръките за това как този установен диалог трябва да продължи в краткосрочен план. Този документ ще бъде споделен в широк мащаб със съответните лица, отговорни за вземането на решения в България.

Initiates file downloadЗаключенията на модератора можете да видите тук.

* Събитието е част от проекта EUKI – CEE Bankwatch Network и проекта EUKI на WWF.

АЕЦ Белене – луксозната спяща красавица на българската енергетика

От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ  в Белене, без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен , технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран на два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018г. отново с решения на правителството се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора  атомна централа.

Опитите за възобновяването на  проекта за строеж на АЕЦ Белене  го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика. В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет,  един от тях дори се представяше за цар.

Междувременно красавицата погрозня и постепенно се превърна в корупционен гьол, но запази своята притегателна сила за организираната престъпна група която продължава да източва държавния бюджет поради пълната липса на търсене отговорност от държавните институции  отговарящи за борбата с корупцията по високите етажи на властта. През последните 15 години бяха откраднати от бюджета над 2,5 милиарда лева за поддържане на илюзията че проектът за строеж на АЕЦ Белене е жизнен, в тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева над 1 милиард лева за незаконно поръчано оборудване, без наличие на окончателен договор. За загубата  и на този милиард се оказа че никой не носи отговорност , отговорни няма, виновни също. Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.

Примерът с проекта за „строеж“ на АЕЦ Белене е типичен за задържане на промените в енергийната политика на българските правителства вече 30 години. Във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години АЕЦ Белене присъства и задържа отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Не позволява даване приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия. Години наред българската енергетика е в плен на политически игри, корупционни схеми, незаконно финансиране на политически партии и  липса на устойчив план за развитие. Съзнателно поддържания хаос, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения доведе до засилване на чувството  на несигурност в обществото. Лансира се погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ. Поддържа се постоянно напрежение дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места, дали ще има повишаване на цената на електроенергията.

През юни 2018 правителството и парламента излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на спящата, повехнала красавица АЕЦ Белене. Обществото  справедливо реагира с масови протести пред сградите на Парламента и министерски съвет. По стара традиция при антиядрени протести, нашите управници се връщат към традиционния си подход в енергетиката, пълна тишина и липса на прозрачност, водене на преговори и договорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес е пагубен за развитието на страната ни, именно така бяха откраднати досега тези над 2,5 милиарда лева. При липса на развитие и информация по бъдещето на този проект, обществената енергия се губи и протестите секват.

На 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва в себе си 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор , който да е готов да инвестира 10 милиарда евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток. Така правителството осигурява още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи” , „доклади”, „оценки”, на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което дадохме над 1 милиард лева, но то е само 10 % от необходимото за окончателен строеж… Управниците си осигуряват и спокойствие от антиядрени протести  до периода след местните избори. Но това е поредното погрешно и скъпо струващо правителствено решение по темата АЕЦ Белене.
За съжаление общата картина в енергийния сектор не се е променила, не само ядрената енергетика е в криза. Енергетиката в България е изцяло централизирана, управлява се от правителството чрез БЕХ АД. Управниците ни продължават да се опитват да решават проблемите в отделните сектори на парче, без ясна стратегия с приоритети за години напред без значение кой е на власт.

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. Правят се неадекватни обещания от министъра на енергетиката в страната, пред профсъюзи , миньори, общини,  по отношение на „запазване на въглищната индустрия като гръбнак на българската икономика“, „запазване на хилядите работни места“,  на обществото се обещава „евтин ток“. Същевременно  правителството официално подкрепя и европейските политики за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ, за сметка на намаляване дела на въглищата. Няма как още дълго да продължи държавната подкрепа за частни интереси на енергийни олигарси във въглищната индустрия, да им се позволява да работят в нарушение на екологичните норми, замърсявайки околната среда и застрашавайки живота и здравето на хората, да им се плащат огромни суми за т.нар. студен резерв.

Същевременно нараства държавната  помощ   за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти , за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева.
Отношението на управляващите  към развитието на ВЕИ продължава да бъде  враждебно. Дават се лъжливи данни на ЕК че страната ни е изпълнила и надминала заложените в стратегията Европа 2020 нива на използвани ВЕИ от 16%, като в официалните данни които сме изпратили за ВЕИ се считат и изгорените дърва за отопление. От години в анализи на За Земята, както и на различни енергийни и икономически експерти се акцентира на официални данни,  че разполагаемите мощности за производство на енергия в България са много повече, отколкото са ни необходими. Неслучайно преди няколко години  през  пролетта се оформиха  драми кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство. През 2013 година беше принудително намалено производството на енергия с 40% от всички производители за известен период от време.

Решението на проблемите в енергийния сектор би могло да бъде преди всичко прекратяване на решенията, вземани на тъмно и на парче , за решаване на единични проблеми. Повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност , ВЕИ за отделните домакинства, и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примера с мините в Бобовдол и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци.

Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене . Би могла да се използва като икономическа зона която да обхваща Свищов ,Белене , Никопол. Има възможност да се използва модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса  в неравномерното развитие между Северна и Южна България .
За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.
За съжаление решението на министерски съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлагат в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ “Козлодуй”.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за “Брикел” ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.

Добри практики в чешки въглищни райони по темата справедлив преход и енергийна трансформация

Българска група, водена от координатора на EUKI проекта за България Тодор Тодоров, която включва представители на Община Бобовдол, синдикатите КНСБ и Подкрепа, НПО и граждански активисти, посети Северозападна Чехия – традиционен въглищен регион от векове.

Целта на тази опознавателна обиколка беше да се запознаят българските участници с опита на чешките институции, общини и профсъюзи, които с общи усилия извършват рекултивация на въглищните райони и търсят пътища за алтернативно развитие на местната икономика.

Уверихме се, че Чехия е с 30 годишен опит в процеса на закриване на въглищни мини. Процесът е планиран още в началото на 1990- те години с ясно разпределение на задължения и разходи.
Животът на мините е ограничен от екологични граници, а не от запасите въглища.

В държавното предприятие за рекултивация на мините (Combined Fuel Usti)  ни показаха как се справят с ликвидирането на последиците от минните дейности в областта. Заведоха ни до красиви езера – бивши мини,  превърнати сега в туристическа атракция и плажове за хората. Голям интерес сред нашите синдикалисти, както и в цялата ни група предизвика и друга основна дейност на това предприятие.

Представянето на  управление и администрирането на средствата за обезщетения, чието предоставяне е резултат от общозадължителни правни разпоредби и специални разпоредби в областта на минното дело, за бившите служители в минното дело, включително  и за уреждане на тяхното изплащане.

При срещите с кметове на общини и представители на общински съвети се уверихме че те търсят възможности за алтернативно развитие на въглищния регион. Впечатляваща беше обиколката ни по пътя на минния туризъм в град  Крупка, както и в местния минен музей. Разбрахме за амбициозната програма за алтернативно икономическо развитие на град Литвинов, лично от амбициозния и енергичен кмет, г-жа Блахова.

За съжаление в България общините са с изключително ограничени възможности  да предлагат и провеждат алтернативни политики във въглищните райони. Но създадените контакти по време на това пътуване може да създаде възможности за бъдещи общински сътрудничества, както в решаването на проблемите с въгледобива, така и в сферата културния обмен, инвестициите и др. Много силно впечатление ни направи желанието на всички институции да участват и да помагат за решаването на проблема с последствията от въгледобива и постигането на устойчива жизнена среда за жителите на региона.

Нашите синдикалисти имаха специална среща в Прага с представител на ръководството на чешките профсъюзи на енергетиците – Карел Клусак. Той представи позицията на чешките им колеги за неизбежността на енергийния преход и задължителното полагане на усилия за справедлив преход за засегнатите от него региони и хора.