Пожар и неясно бъдеще за хората в Бели бряг

Без решение по казуса с обезщетенията на хората от Бели бряг приключи процесът по медиация към Европейската банка за възстановяване и развитие, започнал преди две години и половина. Заключенията във финалния доклад са, че не може да бъде достигнато решение, което да удовлетворява и двете страни, следователно процесът ще бъде прекратен. 

Въпросният механизъм за подаване на жалби към Европейската банка за възстановяване и развитие има за цел да гарантира независимия поглед към социалния и екологичен аспект по администрираните от банката проекти. 

Бели бряг е село в района на Стара Загора, което е предвидено за заличаване, тъй като територията му е в рамките на мина, която държавното дружество “Мини Марица-изток” ЕАД (ММИ) иска да разработва. Проблемът е, че предложените на собствениците обезщетения за техните имоти, не могат да гарантира достоен живот на друго място. Тъй като техниката за разширението на територията на мините е финансирано с грант от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”, от ЕБВР, която администрира фонда, процесът по медиация беше реален шанс да се стигне до взаимно удовлетворяващо решение.

Докато хората от Бели бряг очакват развръзката, продължаваща десетилетия, на 7 август 2020 г. избухна пожар в един от имотите, откупени от ММИ, но все още стопанисвани от предишният си собственик. Огънят придобива застрашителни размери и на косъм се разминава реалната опасност да изпепели близкостоящите къщи. Трагедията не е изненада, имайки предвид, че изоставените имоти не се стопанисват. Янко Янков е свидетел и най-пряко застрашен от пожара, тъй като неговата къща се намира в непосредствена близост. Само благодарение на посоката на вятъра и навременната помощ на съседи и по-късно “Пожарна безопасност и защита на населението”, имотът му и селото са били спасени. Бяхме при него няколко дни след събитието, за да научим повече. 

Дворът на Янко Янков

Янко Янков в двора си в Бели бряг

Оказва се, че въпреки наличието на стриктни екологични и социални политики, Европейската банка за възстановяване и развитие, не успява да гарантира, че техните клиенти, ще изпълнят изискванията им. Според политиката на ЕБВР в случаят на село Бели бряг, когато има изселване на хората от домовете им, те трябва да получат пълна стойност на заместване. 

Според жалбоподателите, причината за липсата на постигнато споразумение и съответно, за затваряне на процеса, е именно фактът, че ММИ редовно не е спазвала  срокове, не е предоставяла обещана информация и не е изпълнявала поети задължения. Жалбоподателите не са поискали затваряне на процеса и до последно са се опитвали, чрез посредничеството на Механизма, да получат оферти и да преговарят с ММИ, както и да получат с помощта на Механизма повече информация относно промени в Плана за преселване.

Основните точки, които процесът на Разрешаване на проблеми към ЕБВР обсъди със ММИ и жалбоподателите в този почти тригодишен период, и по които не беше постигнато съгласие, бяха: 

  • Пълната стойност на заместване като част от оценката на имотите и методите, използвани за изчисляване на дължимото обезщетение;
  • Преселване на жителите на Бели Бряг и приложимия социален пакет;
  • Преместване на гробището;
  • Земеделска кооперация.

Жалбата повдига и въпроси като: 

  • Повредени или съборени къщи и стопански постройки, поради близостта на мината (500-600 м) и преки въздействия, причинени от експлозиите на мината; Икономически загуби и икономическо изместване на жителите на Бели Бряг, поради загуба на обработваема земеделска земя, която преди това е служила като източник н а доходи;
  • Здравни проблеми (респираторни заболявания, депресия и тревожност) поради близостта на мината, фоновия шум и вибрациите, в резултат на минната дейност;
  • Влошаващи се условия за живот, включително ръст на престъпността (кражби) и липса на медицински услуги в селото от 2005 г., когато селото е изоставено от общинската администрация заради започването на процеса на преселване.

Една от основните цели на процеса по медиация е постигане на по-голяма прозрачност. От една страна беше постигната прозрачност на оценките на имотите и начина на формиране на офертите, но това се случи в последната година на процеса на доброволно изселване – през 2019. Продължава да липсва прозрачност относно процеса и следващи стъпки, планирани от ММИ, както и неизпълнение на поети задължения от страна на Дружеството. В момента останалите 18 домакинства трябва да бъдат принудително изселени, но няма яснота кога какво ще се случи.

Подробна история за казуса с видео материал може да намерите тук:

Българските синдикати живеят в паралелен свят, обвит във въглищен прах

Енергийният министър Теменужка Петкова обещава светло минало на заетите в енергийния сектор

На 20 август, на специална пресконференция, представители на двата най-големи профсъюзи в България, КНСБ и КТ Подкрепа, обявиха своите искания за спешна среща с премиера и очаквания да получат гаранция за въглищните Мини “Марица Изток”  да работят още поне 15 години.

В България вече над 50 дни има протести срещу правителството заради корупция и се очаква премиерът да подаде оставка в най-скоро време, дори това да не се случи, редовните избори са през март 2021 г.

Няма разумен човек, който да очаква, че премиерът и правителството в този момент  могат да дадат такива гаранции.

Исканията на синдикатите изглеждат абсурдни, но всъщност вина за техните неизпълними желания носят главно министърът на енергетиката, премиерът,  правителството и парламентът.

В края на януари тази година парламентът прие антиевропейско решение, подкрепено и от парламентарната „опозиция“, с което Министерски съвет беше задължен да предприеме необходимите мерки за нормално функциониране на ТЕЦ “Марица Изток 2” чрез увеличение на капитала, да гарантира дългосрочно производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в България „независимо от мнението на Европейската комисия по този въпрос“.

Тоест да продължават да се отпускат огромни средства от бюджета за ненужна, замърсяваща продукция на отиваща си индустрия.

От няколко години министърът на енергетиката, Теменужка Петкова,  с усърдието на партиен секретар от 80-те години на 20 век, на всяка среща с профсъюзи, при всяка медийна изява или посещение в Стара Загора нагло заблуждава обществото, че въглищната индустрия има бъдеще в България и ще бъде защитена от правителството. Никога не се позова на икономическа логика за тази политика, не забеляза енергийната трансформация, която се извършва в страните от ЕС от десетилетия. Разбира се, лесно е да излъжеш хора, които се чувстват несигурни за бъдещето си. Като прибавим към това лъжите и за лиценза на АЕЦ Белене, за да бъдат заблудени чуждите инвеститори, измамата със смяната на името на Турски поток и прахосването на 3 милиарда лева от бюджета за изграждане на излишен, нов газопровод, обслужващ чужди интереси. Оставането на министър Петкова на поста дори в това компрометирано правителство е недопустимо. Оставката й вече отдавна не е достатъчна, трябва да й бъде потърсена отговорност от прокуратурата.

През първите 6 месеца на тази година, поради намаленото потребление, енергийната ефективност и развитието на ВЕИ в страната, добивът на въглища е намалял с 25%, като това е тенденция от няколко години.

Правителствата в България от години работят с напълно изчерпани и кухи структури, лишени от представителност, за да оправдават липсата на реформи в енергийния сектор и да поддържат корупцията и непрозрачността.

От становищата на Национален съвет за тристранно сътрудничество, Икономически и социален съвет, новосъздаденият Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерски съвет (без нито един представител на НПО в тях), никога не чухме нещо за децентрализация на производството на енергия, за облекчаване на условията и достъпа на отделните домакинства до ВЕИ технологии за собствено производство на енергия. За прекъсване на корупционните практики в сектор енергетика и обслужването от държавата на интересите на олигарси и „консултанти“, за липсата на прозрачност в енергетиката. Никога не дадоха предложения за опазване на природата, качеството на въздуха и здравето на гражданите. Климатичните политики бяха обявени от тях за излишни за България. Поставиха интересите на олигарсите над опазването на околната среда и качеството на живот на хората.

От всичките тези съвети с едни и същи участници в тях, експерти, синдикалисти, бивши енергийни шефове, назначени за бизнесмени от Държавна сигурност,  излизат становища, че лошият Брюксел ни принуждава да правим реформи, съсипващи икономиката, че поставените в Зелената сделка междинни цели до 2030 г. са прекалено амбициозни за нас и може да се отразят рестриктивно върху българската индустрия и пазара на труда. Според тях преходът към нисковъглеродна икономика е за богатите страни, ние трябва да продължим да разчитаме на въглищата.

Една шепа компроментирани  шефове и „експерти“ се въртят от години в управлението на НЕК, БЕХ, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица Изток, само си сменят местата, увеличавайки корупцията и източването на бюджета за покриване на натрупаните под тяхно управление загуби.

Премиерът Борисов от години не смее да произнесе и дума за необходимостта от енергийна трансформация, представя Зелената сделка като принуда над България от ЕК.

Крайно време е политиците в България да престанат да заблуждават обществото и заетите в енергийния сектор, и да положат усилия за бързо преодоляване на технологичното изоставане на страната в сравнение с останалите в ЕС.

Да закрият Българския енергиен холдинг, специално създаден през 2009 г., за да прикрива огромната корупция в енергетиката.

Да реформират безсмислените съвети с привличането в тях на експерти  от бизнес асоциации, учени и НПО с визия за съвременно икономическо и енергийно развитие.

Европейският съвет прие Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г., в който за България са предвидени 29 млрд. евро. Около 1,2 млрд. евро ще бъдат средствата за справедлив преход във въглищните региони.

Изключително важно е България бързо да реагира с мобилизирането на експертен потенциал от всички заинтересовани страни за изработването на национален план за икономическо възстановяване и справедлив енергиен преход. Тези средства от европейски фондове не са гарантирани. Ще бъдат получени само при ясен и качествен национален план за възстановяване, съобразен със Зелената сделка и регионални планове за справедлив преход, отговарящи на условието за преструктуриране на икономиката от изкопаеми горива, към нисковъглеродна.

Това е реалността и бъдещето, които трябва синдикатите да познават и да се възползват от тях. Ако искат наистина да се погрижат за своите членове. Част от европейските средства са предназначени за преструктуриране на сектора, както и за преквалификация и компенсации на заетите във въглищната индустрия, които ще бъдат евентуално засегнати.

При разговорите си с европейските конфедерации на профсъюзите – ITUC, ETUC (в които членуват и нашите синдикати), разбираме, че там имат много компетентни експерти по Зелената сделка и справедливия преход. Те имат ясни програми и планове за защита на правата на заетите в енергийния сектор чрез използване на европейските фондове и националните бюджети.

Тези експерти със сигурност са на разположение и на нашите профсъюзни лидери.

В Екологично сдружение “За Земята” работим от над 20 години по темата за енергийна трансформация, имаме практически опит с работа във въглищните общини, с граждански инициативни групи, с представители на синдикатите. С удоволствие бихме споделили нашия опит с колеги от профсъюзите, които имат интерес и нужда от подкрепа.

Паралелната реалност, която безотговорно от години  предлага на обществото и  профсъюзите отиващото си правителство е към своя край. Но това не значи, че не трябва да носи отговорност за бездействие, корупция и обслужване на частни интереси.

Въпреки че замърсяването на ТЕЦ „Марица изток 2“ стига чак до Гърция, тя ще може да продължи работа без план за по-чисто бъдеще

Административният съд в Стара Загора потвърди, че ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД замърсява въздуха и на съседна Гърция, но не отмени разрешението централата да работи безсрочно без да спазва новите норми за вредни емисии на Европейския съюз. Съдът заключи, че действия от администрацията се изискват само при “значително” замърсяване на територията на съседната държава.

„Научната общност отдавна е на мнение, че няма безопасна граница на замърсяването на въздуха и доказателствата са безспорни, че изгарянето на въглища има негативно въздействие върху човешкото здраве и околна среда на стотици километри от източника. Явно ще трябва да почакаме още, докато и в България се признае, че засегнатите в съседните държави имат право на информация и участие в процедурите по издаване на разрешения на такива инсталации.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Делото беше заведено от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ в началото на 2019 г., тъй като двете организации обжалват разрешителното за работа на теца и настояват обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване.

Без всякаква аргументация съдът приема за достоверен доклада на консултанта Амек Фостър Уилър, с който централата твърди, че спазва законовите изисквания. Този доклад разглежда два подхода за оценка на ползите за околната среда и човешкото здраве от намаляването на емисиите на ТЕЦ „Марица изток 2“, но приема резултатите само от подхода, при който те са близо 100 пъти по-ниски. Така съдът легитимира твърдението на централата, че ползите за околната среда и човешкото здраве, ако спазва еко нормите, са несъразмерно по-ниски от разходите.

Адвокат Регина Стоилова коментира: „Изключително обезпокоително е, че съдът кредитира подход, при който операторите могат просто да не оценят определени ползи за околната среда и въз основа на такъв анализ им се разрешава да нарушават екологичните стандарти. Това означава, че всяка централа може да работи без да спазва нормите, което поставя под риск човешкото здраве.“

Съдът подкрепи и администрацията, която получи зелена светлина да продължи да издава разрешителните на централите, без да се взема предвид наднорменото замърсяване в района. Гълъбово е единственото място в ЕС, в което все още системно се превишават нормите за серен диоксид. За това вече стартира наказателна процедура срещу България на Европейската комисия. Именно дейността на топлоелектроцентралите в района е основен източник на замърсяване със серен диоксид, а ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД е най-голямата централа в района и в България. Съдът обаче не смята за необходимо да изисква от компетентните органи, които издават разрешителни на централите – в случая Изпълнителната агенция по околна среда – да вземат предвид подобни факти, отразени в програмата за качество на въздуха на Гълъбово.

Наред с това, съдът е съгласен, че липсата на обществен достъп до докладите, въз основа на които е взето решението, не е съществено нарушение. Жалбоподателят се е запознал с докладите в съда, но не става ясно как другите граждани и организации следва да се запознаят с тези документи и как ще се гарантира, че обществената консултация подобрява екологичните решения без да трябва да се водят непрекъснато съдебни дела. „Грийнпийс“ – България и  „За Земята“ водят трето дело за достъп до докладите за разходите и ползите, въз основа на които „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Марица изток 2“, „КонтурГлобал Марица изток 3“, „Ей И Ес – 3С Марица изток 1“, „Топлофикация – Русе“, „Брикел“, „Марица 3“ са поискали да работят, без да спазват еко стандартите. Въпреки две спечелени битки в съда, ИАОС продължава да отказва достъп.

Последните две години ТЕЦ „Марица изток“ 2 е в технически фалит. Централата се утвърди като „болния човек“ в българската енергийна система. Дълбоките структурни проблеми и сгрешен бизнес модел на централата се виждат и по това, че тя една от малкото губещи компании в енергетиката през 2019. След рекордната загуба от над 355 млн. лв. през 2018 г., за миналата година ТЕЦ  „Марица изток 2” е на минус с 202 млн. лева, което изцяло се дължи на държавната помощ, а не на реформи. Но докато непрекъснато иска финансови инжекции от по поне 300 млн. лева на година за квоти за парникови емисии, ѝ е прекалено скъпо да предвиди в бюджета си 312 млн. лева за по-добри сероочистки.

Вместо да се създаде ясен план за излизане от въглищната епоха, компенсации и програми за заетост, насочени към работещите в централата, управляващите поддържат илюзията, че всичко е наред и затрудненията са временни. „Подобни съдебни решения само отлагат неизбежното закриване на замърсяващи и скъпи комплекси като ТЕЦ „Марица изток 2“. Нашата цел е да го направим възможно най-безболезнен за трудещите се в централата и цялото общество.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Активните граждани на Гълъбово накараха ТЕЦ „Брикел“ да се откаже от горенето на отпадъци

Благодарение на упоритите усилия на гражданите на Гълъбово ТЕЦ „Брикел“ официално се отказва от горенето на отпадъци. На 11 август 2020 г. в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е постъпило заявление, с което дружеството оттегля намерението си да замени част от основното си гориво въглища с отпадъци. ИАОС информира за това в отговор на запитване на „Грийнпийс“ и „За Земята“ по Закона за достъп до информация в следствие на разпространени в медиите декларации на ръководството на централата през месец юли.

ТЕЦ „Брикел“, свързвана с консултанта Христо Ковачки, се отказва от отпадъците, след като в началото на тази година близо 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване агенцията да не позволява употребата на това алтернативно гориво в технически и морално остарелите инсталации на въглищната централа. Освен това в началото на август десетки граждани на Гълъбово се включиха в няколко поредни дни на мирни протести за чист въздух пред „Брикел“, която често обгазява града им.

Въпреки отказа от горенето на отпадъци, централата все още предвижда да замени част от въглищата с други горива — до 979 тона биомаса и до 490 тона нефтошисти на денонощие, изгарянето на които също крие рискове за здравето и околната среда. Научните изследвания показват, че изхвърляните в атмосферата вредни вещества от изгаряне на биомаса и въглища в централи са сравними. Отделят се фини прахови частици, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, желязо, живак и други опасни замърсители. Вредните емисии зависят от вида и количеството на изгаряната биомаса. „От гледна точка на климата, идеята, че биомасата има „нулеви емисии“, се основава на възможността използваната растителност да израсне повторно. Съответно, „неутрализирането“ на емисиите на въглерод, отделяни при изгарянето ѝ, може да бъде заблуждаващо, тъй като този период на „изплащане“ на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата отнема от десетилетия до стотици години.“, припомня Меглена Антонова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.

Процедурата по заявлението от месец януари 2020 г. продължава да е в ход и ТЕЦ „Брикел“ може всеки момент да получи официално разрешително да гори големи количества биомаса и нефтошисти, като това може да стане без оценка на въздействието върху здравето на хората и околната среда. Върховният административен съд вече се е произнасял по въпроса за изгарянето на биомаса във въглищни инсталации — в решението си по случая с незаконното използване на този вид гориво в ТЕЦ „Република“ в Перник: „Използването на гориво от дървесна биомаса с неясно качество във всеки случай води до допълнителни емисии от парникови газове и съответно – до пряко постъпване в атмосферния въздух, водите и почвите на вредни за човешкото здраве вещества (отпадъчни газове от серни диоксиди, прахови частици и други газообразни компоненти).“ Остава необосновано и схващането, че нефтошистите са по-екологично гориво от въглищата, при условие, че не е ясно какво точно стои зад наименованието на това гориво. Потенциалните ползи и вреди от замяната на въглищата с алтернативни горива могат да бъдат установени именно чрез процедура, с която да се оцени влиянието върху човешкото здраве и околната среда.

Макар че упоритите и последователни усилия на граждани на Гълъбово и региона да отстояват правото си на чист въздух и чиста околна среда дадоха резултат в този случай, проблемът им изобщо не е решен. Градът периодично страда от епизоди на залпово замърсяване със серен диоксид или се скрива под плътен облак черен прах от депото, където ТЕЦ „Брикел“ съхранява отпадъците от дейността си. Последният такъв случай е от 25 август 2020 г. Докато продължава функционирането на централи, разчитащи на технологии от миналия век, нискокачествени изкопаеми горива и лошо поддържани инсталации с видими неорганизирани емисии на замърсители, градове като Гълъбово са обречени в битката за чист въздух.

В XXI век не бива гражданите да са поставени пред дилема между чист въздух и парно отопление, нито чист въздух или работни места. Макар и много закъсняла в планирането и осъществяването на преход отвъд изкопаемите горива по справедлив за заетите в сектора начин, България все още има възможност да положи усилия в правилната посока. Територията на страната има огромен потенциал за развитието на малки мощности за производство на слънчева енергия, но бюрократични пречки все още спъват по-масовото им разпространение. Финансирането по Механизма за справедлив преход прави енергийния преход най-добре обезпечената индустриална трансформация в историята. За съжаление, властите в България досега демонстрираха тотална липса на амбиция за развитие на икономика и енергетика с визия за бъдещето. Време е това да се промени.

,

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към институции и инвеститор по проекта за рехабилитация на старите мини в Перник: Направете си ОВОС

Само оценка на замърсяването на околната среда и ефектите върху здравето на хората (т.нар. ОВОС) може да повиши доверието към проекта за рехабилитация на старите мини в Перник. Това е основното послание на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към Районната инспекция по околната среда – София в рамките на публичната консултация относно намерението на държавната фирма „Еко Антрацит“ ЕАД да се справи с вредните последици от въгледобива, като запълни тунелите с пепел и шлака, отпадъци от процесите по изгаряне на гориво от ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица изток 2“. 

В края на месец май двете екологични организации излязоха със становище към проекта, което провокира любопитни реакции от страна на възложителя и доведе до разкриването на допълнителна информация за проекта. Тогава съвсем официално ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ казва, че „по никакъв повод представители на „Еко Антрацит“ не са опитвали да осъществят контакт“. В отговора си до РИОСВ „Еко Антрацит“ намира аргументите и доводите в становището за „несъстоятелни“ и излиза с нова информация относно проекта, според която фирмата в получила от ТЕЦ „Бобов дол“ предварителен договор за закупуване на неопасни отпадъци. Разминаването в твърденията на централата и „Еко Антрацит“ буди недоумение. 

Още по-любопитно е, че изпълнението на проекта ще се извършва от трето дружество – „Монтажи“ ЕАД. Тъй като обществото има нужда да получи гаранция, че независимо кое дружество ще изпълнява проекта, то е в състояние да се справи със заложените дейности и да носи отговорността за спазване на многобройните изисквания, една процедура по оценка на въздействието върху околната среда е изключително наложителна. 

Самият възложител на проекта за запълване на мините признава, че в момента „тече процедура за охарактеризиране на отпадъка“, който се генерира от дейностите по производство на енергия. На практика това означава, че все още няма категорични данни за това дали шлаката и пепелта от ТЕЦ „Бобов дол“ представлява опасен отпадък или не. Тази информация за провеждане на изследвания е предоставена от „Еко Антрацит“ едва след като „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ повдигат въпроса дали няма опасност шлаката и пепелта на централата да влязат в категорията на опасните отпадъци, след като ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори смесени отпадъци от 2018 г. Остава неотговорен и въпросът как „Еко Антрацит“ ще разделя отпадъка от дейността на централата преди и след  2018 г. предвид, че по официални данни той отива на едно и също депо. 

Освен това би било от полза и за РИОСВ, и за обществеността да се публикуват резултатите от онези „редица лабораторни изпитвания, които доказват по категоричен начин“, по думите на възложителя, характеристиките на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.

Предвид и наболелите проблеми с водните ресурси в Перник през последната година, в наличните документи от предвидения инвестиционен проект не присъства изследване на влиянието върху подземните води. В момента разполагаме единствено с писменото уверение на възложителя, че рехабилитацията може да повлия на водите, но то е съпроводено със смекчаващи изрази и думи като „не може да промени съществено“ и „не се предвижда значително покачване на подпочвените води“, което да доведе до навлизане в слоевете, запълнени с пепел и замърсяване, но без доказателства в подкрепа на тези уверения. 

Около проекта остават съществени въпроси без адекватни отговори. Усещането е, че културата на безотчетност пред обществото е пуснала дълбоки корени и в този административен орган, защото данните от вземане на проби, които би трябвало да са публични, всъщност остават скрити. Единствено оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората може да разсее всички съмнения. 

Българските медии: изгубени в енергийния преход

Европа прави планове за мащабна икономическа промяна, която има за цел да ограничи кризата, вследствие на промяната на климата, причинена от човешка дейност. Дори след намаляването на първоначалния бюджет след предложения от Европейската комисия, споменатата началната сума, с която ще бъдат подкрепени българските въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета “Чиста енергия за всички европейци”, е от близо 1 милиард лева. С това преходът отвъд въглищата се превръща в най-добре обезпечената финансово индустриална трансформация в човешката история. 

Въпреки това много български медии се държат като жители на периферията, които игнорират подобряване здравето и качеството на живот на българските граждани  и държат зависимите от въглищата индустрии да бъдат спасени. В сегашния им вид и на всяка цена. 

В повечето случаи така наречената “Зелена сделка” е представена като европейски заговор срещу благоденствието на българската енергетика. 

Но за какво благоденствие говорим всъщност?

Централата, която има огромно значение за българската енергийна система в момента — ТЕЦ Марица-изток 2, е подпомагана финансово няколко поредни години от държавата. За 2018 г. загубата ѝ 332 млн. лв., а за 2019 г. – 230 млн. лв.  В началото на юли, когато бяха обявени новите цени за електроенергия, имаше увеличение от 2,7%, вместо намаление. Основната причина беше в цената, поискана от държавната ТЕЦ. Последно, след гласуване в парламента, на 29 февруари 2020 г. Български енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. 

Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Но удобно пропусна да признае, че този разход отразява тежката глобална цена, свързана с промените в климата, която индиректно се плаща в здраве, пропукана продоволствена сигурнбиоразнообразие и засилени международни конфликти. Няма стъпки към изграждане на алтернатива, а слънчевата енергия е все така недостъпна за малките производители, заради на тежките и несъобразени с мащаба нормативни изисквания.

Пресен пример е от предаването Неделята на Нова по Нова телевизия, което показа репортаж от  ТЕЦ “Бобов дол”, в който с тревожен тон ни се съобщава, че тези хора ще останат без работа, ако изберем здравето и чистия въздух пред въглищата. ТЕЦ “Бобов дол”, свързана с бизнесмена Ковачки, е централа на въглища, която системно замърсява. Тя беше една от тези, които изгарят и отпадъци. Последното наистина беше коментирано бегло, че нямало да се повтори. Ръководството на централата било “без вина виновно”, а единственият проблем с изгарянето на отпадъци, според тях е, че не са информирали обществото.

Подозрителността на много български медии изиграва лоша шега на цялото общество. Така наречената Зелена сделка може да бъде огромна възможност пред цялата българска икономика и, ако успеем да се подготвим добре, ще имаме достатъчно ресурс, за да си гарантираме икономически растеж. Ако механично заменим едно гориво с друго — въглища с водород или газ, но не реформираме цялата система и оставим само големите играчи, няма да можем да се възползваме максимално. Проблемите на българската енергетика са и структурни — тя е градена с размах за времена, когато е изглеждало добра идея да има няколко големи производители на енергия. В момента световните тенденции са за допускане на много и различни играчи, тъй като това гарантира по-голяма енергийна сигурност. 

За сравнение, преди няколко дни Bloomberg Philanthropies направи уебинар на тема “Инвестиции в зелено възстановяване и зелен преход в европейските въглищни региони” в партньорство с платформата Въглищни региони в преход на Европейската комисия. Според доклада, Румъния, България, Чехия и Полша имат огромен потенциал да се превърнат в лидери на прехода от въглищата към възобновяемата енергия, ако се възползват от възможностите, които им се предоставят. 

За съжаление, колкото повече време губи българското правителство в отчаяната си борба да запази централите на въглища, толкова по-голям е социалният риск, защото перспективата да бъдем ужасно неподготвени и с формални планове е съвсем реална. 

Държавата вече удължи безкрайно сроковете за съществуване на тецовете с мъглява надежда, че това не е краят на една епоха. 

Време е да признаем и приемем — работните места намаляват, защото да разчитаме на въглища е икономически несъстоятелно. Какво се случва, когато не сме подготвени за неминуемата загуба на работни места, видяхме в град Бобов дол преди две години — тогава мина, отново свързана с Ковачки, затвори без предупреждение, изправяйки пред социална криза 400 семейства. Затова, нека не забравяме кого защитаваме, когато жалим за предизвестения край на въглищата и да се подготвим добре за бъдещето. А то ще дойде, въпросът е да хванем правилния влак и навреме да се възползваме от предвиденото финансиране. 

Хората от Бели бряг след възмутителните заплахи от Мини Марица-изток: подозираме, че няма основание за принудително изселване

След като жителите село Бели бряг остро разкритикуваха в началото на юни месец унизителния и манипулативен тон, с който “Мини Марица-изток” ги кани да преговарят, но и ги плаши с принудително изселване, се оказа, че е възможно да няма никакво основание изобщо да се споменава процедура по принудително отчуждаване на имоти. 

Проверка на адвокатите по казуса разкрива, че подробните устройствени планове (ПУП) или поне наличните от тях, всъщност касаят единствено земеделските земи в района, но не и Бели бряг. Припомняме, че голяма промяна, каквато е в случая, на предназначението на урбанизирана територия, би могла да се случи само с корекции на подробните устройствени планове, а те се приемат с обществено обсъждане. До момента са получени само скиците и заповедите, касаещи земеделските земи в землището на селото и в съседни землища. 

“Липсата на публично достъпни подробни устройствени планове ни карат да се запитаме дали съществува основание през последните години изобщо да се споменава процедура по принудително отчуждаване на имоти.”, се казва в откритото писмо по казуса, адресирано до министър-председателя, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, кмета на Община Раднево, борда на директорите на “Мини Марица-изток” с копие до директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие — основен кредитор на “Мини Марица-изток”.

Жителите на Бели бряг призовават още адресираните институции да споделят публично наличните планове, ако има такива, касаещи урбанизираната територия на селото или да задвижат надлежна процедура по приемането на такива, в случай на липса или пропуски в процедурата.

Битката на хората за справедлива компенсация продължава вече няколко години. Селото ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселването на засегнатите, но на този етап не се случва. Компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района имоти, равностойни на сегашните им домове.

Писмо от жителите на Бели бряг.

,

Изгарянето на отпадъци отново е на дневен ред в ТЕЦ „Брикел“

Изгарянето на отпадъци може да продължи в ТЕЦ „Брикел, свързвана с т.нар. консултант Христо Ковачки. Делото срещу една от най-остарелите и замърсяващи централи на въглища в България, многократно споменавана сред основните източници на въздушно замърсяване в град Гълъбово и околността, получи неочакван обрат. Върховният административен съд отмени решението на Старозагорския административен съд, което задължи регионалната инспекция по околна среда да преразгледа решението си дали Брикел АД трябва да оцени отрицателните ефекти върху здравето на хората преди да продължи с изгарянето на отпадъци в централата.[1] 

Сега ТЕЦ Брикел може да получи разрешително за изгаряне на отпадъци без оценка на въздействието върху здравето и околната среда. Решението на ВАС позволи на централата да заобиколи новата нормативна уредба, която направи тази оценка задължителна без значение от количествата отпадъци. Ако ВАС беше потвърдил решението на старозагорския съд, Брикел“ АД трябваше да започне процедурата по разрешаване на горенето на отпадъци от начало.

Върховните съдии приемат без възражение позицията на централата, че горенето на отпадъци и нефтошисти е по-екологично от горенето на въглища. Не се оценява доказаната опасност от формирането на замърсители като диоксини и фурани, които са канцерогенни и дори в нищожни  количества  могат да предизвикат малформации, потискане на имунната система и редица други заболявания. Съдът не коментира и честите аварии на централата и лошото ѝ техническо състояние, които при изгаряне на отпадъци ще поставят в още по-голям риск здравето на населението в района. Наред с това, Върховният административен съд не се съобрази със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която не е от значение дали отпадъците се обезвреждат“ или оползотворяват“, тъй като и двете дейности могат да причинят съществено замърсяване на околната среда. 

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Единствено могат да бъдат обжалвани присъдените съдебни разноски от 8 500 лева, които Грийнпийс– България и За Земята трябва да платят за смелостта да се изправят срещу изгарянето на отпадъци и в съда. 

Неприятно изненадани сме от решението, особено на фона на бурното обществено недоволство, с което миналата година беше посрещнато изгарянето на отпадъци, казва Меглена Антонова от Грийнпийс– България.  

Подобни решения слагат петно на българската правосъдна система. Свидетели сме на върховни съдии, които правораздават в противоречие с константна практика на Съда на Европейския съюз и дори отказват да я коментират. Свидетели сме на правораздаване, което се основава на недоказани твърдения на едната страна по делото. А това повдига много въпроси. коментира адв. Регина Стоилова, един от адвокатите по делото. 

Организациите са обезпокоени и от факта, че е променен докладчикът по делото [2]. Вместо от определения от системата за случайно разпределение на делата съдия [3], делото е решено от съдия Александър Антонов Митрев, командирован от Административен съд – Пловдив от 21.04.2020 г. [4]

Решението на Върховния административен съд е огромна стъпка назад в борбата за чист въздух в България. В него прозира огромното неразбиране, че морално и технически остарели централи като Брикел нямат бъдеще. Страната ни има огромен потенциал за развитие на малки мощности за производство на слънчева енергия, а новата стратегия за развитие на Европейския съюз, която се дискутира в момента, е с много силен акцент върху енергийния преход — замяната на енергийните мощностите, зависими от въглищата, с възобновяеми. Въпреки че предстои да бъде уточнена крайната сума, която ЕС ще предвиди за целта, защото преговорите продължават, посоката на развитие е повече от ясна — няма място за замърсяващите динозаври. 

Бележки: 

[1] Повече за делото, спечелено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ пред Административния съд на Стара Загора, можете да прочетете тук: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2463/tec-brikel-nyama-da-poluchi-razreshitelno-za-otpaduci/

[2] Доклад на ИПИ по темата за командироване на магистрати: https://ime.bg/bg/articles/komandirovane-na-magistrati-naini-na-zloupotreba-ast-i/?fbclid=IwAR3LBsak3_Lr247vkRMS6mZ83-04PF_ofojjazK-HT7HsB11bg6X4UEsNAY

[3] В регистър на системата за случайно разпределение на делото е видно, че по дело 2694/2020 г. за докладчик е определена съдия Юлия Тодорова: http://webrand.justice.bg/

[4] В регистър на командированите магистрати от съдилищата е видно, че съдия Александър Антонов Митрев от Административен съд Пловдив е командирован във ВАС по силата на заповед № 1073/15.04.2020 г. на председателя на ВАС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/REG_COM_22_05_2020-S.pdf/

,

ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото

ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.

Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.

Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.

След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.

Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.

„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС