,

Ще влязат ли ГМО2.0 в Европа през задната врата?

Повече от 20 години гражданското общество, земеделските стопани, политиците и хранителната промишленост успешно се борихме земеделските ни земи да са без ГМО и за правото ни да избираме храни без ГМО в Европа.

Но това може да се промени. На 25 юли, Европейският съд ще отсъди, дали новите ГМ храни и семена (така наречените „Initiates file downloadГМО2.0“) трябва да бъдат обект на проверки за безопасност съгласно законите на Европейския съюз.

Какви са тези нови ГМО2.0 техники?
Тези нови техники модифицират генетичния материал в растителните клетки по начин, който не се случва естествено или с конвенционалните селекции. Тези модификации могат да доведат до същите нетърсени промени, както и досега съществуващите техники за ГМО. Те повдигат и същите въпроси относно рисковете за околната среда и човешкото здраве. В момента единствената култура, отглеждана с тези нови техники е сорт маслодайна рапица в САЩ, където ГМО не са регулирани. Соеви, царевични и картофени сортове са в процес на въвеждане.

И както при съществуващите ГМО, отново големите компании в агробизнеса са тези, които ще печелят. Въпреки че често са развивани от стартъп компании и университети, шестте най-големи биотехнологични компании притежават повече от 70% от патентите и лицензите за ГМО2.0.

Какво се очаква да реши съда най-вероятно?
Ако делото се развие според очакванията, най-вероятно ще отсъди, че повечето от храните и селскостопанските култури, получени от тези нови техники на генетичното инженерство ще бъдат класифицирани като Генетично модифицирани организми. Това обаче не означава, че автоматично те ще станат обект на съществуващите норми за безопасност на ГМО. В зависимост от конкретното решение по делото и от дейността и изказванията на политиците ни през седмиците след решението, може да се окаже, че ГМО2.0 ще бъдат отглеждани в ЕС без оценка на безопасността. Без значение какво ще е решението, ще зависи от волята на нашите политици в ЕС да изискат тези нови ГМО да бъдат регулирани подходящо.

По-задълбочен анализ относно делото Opens external link in new windowможете да прочетете на английски тук.

Защо смятаме, че ГМО2.0 следва да бъдат регулирани като ГМО, можете да Initiates file downloadпрочетете в кратката ни инфо-брошура тук.

Повече за ГМО2.0 или както още са познати – Нови техники за отглеждане, може Initiates file downloadда прочетете тук.

, ,

Работилница за журналисти “Пиша за храна и земеделие”

Ако сте журналист, учите журналистика или просто създавате текстове за блогове и сайтове, заповядайте на Работилница за журналисти “Пиша за храна и земеделие”.
Работилницата ще бъде разделена на две части – 10:30 до 12:00 и от 13:00 до 15:00.
В първата част под формата на пресконференция от За Земята ще представим:

– Новия ни доклад „Концентрацията на земеделието в България. Необходими реформи.“
В България и ЕС като цяло има тенденции към свръх концентрация на земеделската земя. Тя има негативни социални и екологични ефекти, които вече се признават и на най-високо равнище. Какви трябва да са адекватните реформи в сектора, за да се прекъснат негативните тенденции?

– Oще един нов доклад „Има ли ГМО в храните и фуражите в България“. Ще ви представим ситуацията в момента и тенденцията през последните години. Ще засегнем темата за въвеждане на стандарт за продукти с претенцията „Без ГМО“ като възможно решение за информиране на потребителите.

– Как търговските споразумения като ТТИП и СЕТА застрашават Хранителната независимост. През последните две години споразуменията на Европейския съюз с Канада и САЩ занимаваха повече или по-малко обществото ни. По време на събитието ще ви разкажем какво се случва с тях и какво предстои. Основен фокус ще бъде ратификацията на СЕТА от България.

След почивката ще влезем в повече подробности по темите и ще предоставим ценни източници на информация.

Ето и Initiates file downloadпрограмата за работилницата.

Тъй като местата са ограничени, ви молим да попълните регистрационната формата:
https://docs.google.com/<wbr>forms/d/e/<wbr>1FAIpQLSdwNJ1Kt8N2sfPKBYXPF<wbr>5ZXxNV3uKvO_KYXI3OCqE9HngD<wbr>Ubg/viewform?usp=sf_link
Успешно регистрираните ще получат мейл за потвърждение!

, ,

ЕП призовава за спешни действия срещу свръхконцентрацията на земята в Европа

По собствена инициатива на 27 април 2017 г. Европейският парламент прие Доклад Относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?”. Ние от екологично сдружение “За Земята”, както и нашите партньори от коалицията “Да си върнем земята за хранителна независимост” и международното движение на дребните земеделци Виа Кампесина, приветстваме приетия миналата седмица от ЕП документ. С него се признава острата нужда от спешни действия срещу свръх концентрацията на земята в Европа. ЕП мотивира резолюцията с това, че 80% от стопанствата имат достъп до едва 12 % от земеделската земя. Цените на арендата и на земята на много места в Европа са се завишили до степен, която лишава от достъп голяма част от младите, дребните и средните земеделци в съюза. Наред с това високите рискове, скъпите инвестиции и неадекватната селскостопанска политика възпират развитието на дребните и селските земеделци, а подкрепят единствено вече установените едри производители.

В докладът се заявява, че земята не може да се разглежда като стока, защото не може да се умножава, както и поради това, че достъпът до земя е човешко право.

“Въпреки че големите стопанства в ЕС представляват едва три процента от всички земеделски производители, те контролират 52 от цялата земеделска земя, това е неприемливо”, както казва Антонио Онорати, член на координационния комитет на европейския клон на Виа Кампесина. Според него това, че ЕП вече също признава проблема означава, че “е време европейските и националните поземлени политики да се пренасочат в подкрепа на фермерското земеделие и да възпрат спекулацията със земеделските земи. Това ще означава повече работни места в селата и по-справедливо използване на европейските земеделски земи за производството на качествена и здравословна храна за всички, включително и за онези, които са най-засегнати от продължаващата икономическа криза”   

Докладът бе подкрепен от всички парламентарни групи и от 86% от евродепутатите. Българските представители в ЕП от всички парламентарни групи също гласуваха за декларацията (със 17 за и 1 въздържал се). Разчитаме, че това директно разпознаване на проблема ще се преведе и в нови национални и европейски политики в областта на поземлените отношения. В България ситуацията е още по-тежка и под 5% от стопанствата използват близо 90% от земеделската земя, както показваме в наши изследвания, но това е видно и от данните и анализите на Българска академия на науките.

Приетият от ЕП доклад е продукт и на продължаващите ни усилия като широка и силна коалиция от европейски социални и екологични движения, неправителствени организации и изследователи в областта на поземлените отношения, както и на сътрудничеството им с някои членове на ЕП. Някои от основните искания на гражданските движения, които бяха включени са

– Чрез резолюцията ЕП признава, че свръхконцентрацията на земеделската земя или това, което често се обозначава като заграбване на земята, не е ограничено до развиващите се страни, а е сериозен проблем и в Европа.

– Европейският парламент иска от Европейската комисия да приеме препоръки и насочващи принципи за управлението на поземлените отношения, които да са базирани на Насоките на ООН за отговорно владеене на земята, риболова и горите. Насоките на ООН са единодушно приети и от Комитета по световна хранителна сигурност.

– ЕП призовава за създаването на общоевропейски Център за наблюдение на поземлените отношения, който да извършва цялостен мониторинг на поземлените транзакции. Такава централизирана инситуция би могла да събере необходимите данни и информация за точните нива на концентрация на земеделската земя. Основните задачи биха включвали: регистриране на движението на цените и пазара на земята; наблюдение изменението на употребите на земята и загубата на земелски земи; тенденциите в почвеното плодородие и ерозия.

– Чрез резолюцията ЕП признава и това, че Общата селскостопанска политика (ОСП) и други европейски политики в областта са предпоставката за концентрацията на земеделските земи в Европа. За да се отговори на това предизвикателство се призовава за формирането на работна група на високо равнище, която да разгледа внимателно въздействието на политиките на ЕС за концентрацията на земята.

Докладът е не само постижение на гражданските организации и на социалните движения, но и потенциална отправна точка за изискване на действителни и разумни реформи в сектора, които да гарантират по-справедливото управление на поземлените отношения.

, ,

България се противопостави на нови ГМО. Решението е в ръцете на Юнкер.

Вчера, 27.03.2017 г. по-голямата част от европейските правителства, включително и българското, отново се противопоставиха на навлизането на генетично модифицирани (ГМ) култури [1]Въпреки това въпросът за отглеждането им предстои да бъде решен окончателно отЕвропейската комисияОт За Земята призовавамепредседателя и Жан-Клод Юнкер да ги отхвърли. В случай, че това не се случи, настояваме българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.

Правителствата гласуваха против предложение за разрешаване на два нови щама на ГМ царевица Те са първите нови генетично модифицирани култури, които може да бъдат разрешени за отглеждане в ЕС от 1998 г.насам. Двата вида царевица, технически наречени Bt11 и 1507, са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer, който е класифициран като потенциално вреден за хората [2]. Има и големи въпроси за безопасността на тези ГМОсвързани със способността им да имат негативно влияние върху нецелеви организми, например пеперуди [3] и от там върху цели екосистеми.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове.“

Освен за тези две нови ГМО, Европейската комисия трябва да вземе решение и за съдбата на единствената генетично модифицирана култура, разрешена за отглеждане в Европа – царевицата MON810 на Монсанто. Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България и се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи, най-вече в Испания и Португалия [4].

БЕЛЕЖКИ:

[1] Разбивка на сласуването:

За подновяване на разрешителното на ГМ царевица MON 810

8 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 34.45% от населението на ЕС: CZ, EE, ES, NL, RO, FI, SV, UK.

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват22.26% от населението на ЕС: BE, DE, HR, MT, PT, SK

14 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 43.29% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, IT, LT

За разрешаване на ГМ царевица 1507

6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK

16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT

За разрешаване на ГМ царевица Bt 11

6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK

16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT

Правната служба на ЕК подчертава, че Юнкер може да откаже разрешението за отглеждане:

http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10061/2017/EN/PV-2017-2198-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF

[2] Класификация на Европейска агенция по химикали за глюфозината:https://echa.europa.eu/information-on-chemicals/cl-inventory-database/-/discli/notification-details/35913/1054366

EurActiv: http://www.euractiv.com/section/agriculture-food/opinion/bayer-monsantos-ugly-offspring/


Европейска агенция по безопасност на храните
http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2012.2609/pdf

[3] http://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-017-0106-0

[4] Страни в ЕС, които са забранили MON810: http://ec.europa.eu/food/plant/gmo/authorisation/cultivation/geographical_scope_en

Отглеждане на ГМ царевица е ЕС:

https://gain.fas.usda.gov/Recent%20GAIN%20Publications/Agricultural%20Biotechnology%20Annual_Paris_EU-28_12-6-2016.pdf

, , ,

Фермерите губят от търговските споразумения на ЕС

От публикувания на 15.11.2016 г.  доклад на Европейската комисия става ясно, че европейските фермери ще бъдат силно засегнати от сделките за свободна търговия на ЕС. След искане на 20 земеделски министри на страни-членки Европейската комисия беше задължена да извърши оценка на кумулативното въздействие, което настоящите и предлаганите дванадесет търговски споразумения биха оказали върху селскостопанския сектор. Докладът стига до извода, че цели земеделски сектори на ЕС, например пасищното отглеждане на говеждо, ще бъдат засегнати от подобни споразумения.

Ивайло Попов, координатор Храна и земеделие към Екологично сдружение За Земята, коментира: “Семейното селско стопанство играе основна роля в осигуряването на хранителната сигурност и опазването на природните ресурси. Общественото недоволство от сделките с Канада (CETA) и САЩ (ТТИП) е абсолютно на място. Проучването на ЕК показва, че много европейски фермери са били пожертвани на олтара на търговските споразумения. Селското стопанство трябва да бъде извадено от тях, така че ние да можем да подкрепим местното и екологичното производство на храни и да позволим на фермерите да имат доходи, с които могат да оцелеят.“.

Повече по темата:

Съществуващи проучвания на ЕП и на Министерството на земеделието на САЩ предвиждат загуби на няколко земеделски сектора в ЕС от ТТИП. Кратко резюме на ключовите проучвания тук:

[gview file=”https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/11/TTIP_Farming_factsheet_BULGARIAN.pdf”]

Доклад на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ефектите на ТТИП върху селското стопанство тук:

[gview file=”https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/11/TIFF_Farming_MainReport_BULGARIAN.pdf”]

 

Повече информация за ТТИП прочетете Opens external link in new windowтук