Икономически алтернативи на системата, която ни провали

Икономиката като система

Икономиката по същество представлява дейности, които целят да задоволят нуждите на хората и да подобрят качеството им на живот, но когато се концентрираме върху други цели като увеличаването на Брутния Вътрешен Продукт, нещата системата спира да изпълнява функциите си. Неравенството между най-богатите и най-бедните се увеличава все повече и повече. Едни хора гладуват, а други изхвърлят храна заради свръх производството и тя не може да достигне до първите. Това най-малкото не е ефективно, защото в дългосрочен план води до разпад на обществата. Но промяната е трудно постижима, защото хората, които имат най-много власт и пари не искат да напуснат благоприятната си позиция и използват именно нея, за да се задържат на това място.

Твърди се, че капиталистическата система, когато е оставена свободна, винаги се стреми към и винаги постига равновесие. Проблемът е идеологически и се корени в идеята, че капитализмът трябва да бъде оставен свободен от държавата. Да, но капитализмът разчита именно на нея и на данъкоплатците, когато закъса. А в такъв вид система винаги се генерират кризи. Тя не може да съществува без тях. Това е именно въпросното търсене на равновесие. Но системата никога не се връща в първоначалната си траектория. Когато дойдат загубите, трябва да се включи обществото, данъкоплатците. Ние плащаме за тези кризи чрез една негласна и условна договорка. Но тоталитарните режими също не са алтернатива. Алтернатива са тези модели, които овластяват всички участници в обществения живот. 

Няколко алтернативи, които са ни известни: 

Парекон 

Възниква като теоритична концепция в края на 80те началото на 90-те години, замислена от Майкъл Албърт и Робин Ханел, която цели да докаже, че алтернатива има. Името ѝ идва от participatory economy (икономика на участието). Основното в нея е, че хората са овластени. Всяка икономическа теория и система се базира на основни ценности. Парекон поставя солидарността като основна такава. Човекът е социално същество и трябва да разчитаме на взаимопомощ, за да се движим напред като общество.  

Според идеите за Парекон система е успешна, когато са наличие в нея: 

  • Ефективност 
  • Устойчивост 
  • Екологичност 

Как постигаме това? 

С институции, които качествено се различават от другите. Такива, които са различни от до болка познатите ни министерства и агенции. Те по-скоро са механизми, които целят постигането на самоуправлението. Хората, които произвеждат дадени неща, трябва да взимат решения как, защо и как да ги произвеждат на организирани работнически асамблеи. Продоволствените вериги могат да бъдат управлявани чрез т.нар. планиране чрез координирано участие във взаимодействие между асамблеите на работниците, така и асамблеите на потребителите. Всеки от нас има най-обща представа какво и колко би искал да потребява, въпреки че светът ни е динамичен. Но тези асамблеи ще помогнат за по-голяма гъвкавост и по-малко тромава бюрокрация. Необходим ни е труд, който е овластяващ, който помага за развитието на личността. Да, има и труд, който е монотонен, но трябва да се намери съчетание между монотонни и креативни дейности така че никой да не бъде ощетен. Идеята за Парекон е изпробвана на много различни места. Доказва се, че когато на хората имат възможност за пряко участие, се подобрява качеството на живот. 

Дерастеж  

Настоящата икономическа система е обсебена от растежа. Постоянно следим за растежа на Брутния Вътрешен Продукт, който трябва да е мерило на нашето развитие и щастие. Проблемът е, че планетата ни не е създадена със неограничени ресурси.  Не може да продължим със същия темп на консумация в глобалния Север. Според философията за дерастеж, за да се справим, трябва да се фокусираме върху щастието и качеството на живот, а не върху икономическия растеж и количеството пари или неща, с които разполагаме. Необходимо е драстично регионализиране и дори локализиране на икономическата система, да се фокусираме върху местни продукти. Други важни точки, които изникват са свободен градски транспорт, преход от изкопаемите горива и опазване на биоразнообразието. 

Социална екология

Основната концепция на социалната екология е, че трябва да  третираме социалните и екологични проблеми заедно, защото техният произход в корена си е един и същ – доминацията на Човека над природата и на човека над човека. Тук много се говори за комунализъм, регионализиране на икономиката с цел йерархиите да останат нещо от миналото. Социалните движения също са много важни за разпространението на нови идеи за организиране на общностите и икономическите дейности. Когато искаме нейерархична система е ключово да осъзнаем и превъзмогнем като общества различните видове потисничества на расова, полова или друга основа. 

Екология на Дара – Gift Economy 

Вярва се, че парите са възникнали като естествено продължение на бартерния прицнип. Антропологията обаче доказва, че винаги в човешката история хората са функционирали на солидарна основа. Подаръците са имали и продължават да имат сериозна социална функция. Процеса на даряване е използван за сплотяване на отношения между семейства, кланове, съседи и т.н. Даряването създава дълг, но такъв, който сплотява обществото. Помага за спойката между хората на индивидуално и колективно ниво, затова може да бъде представен като алтернатива на познатата система, която ползва пари. 

,

“Поколение неизвестно” – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО

В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.

Ето и накратко какво засягаме с него:

  • Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
  • Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
  • Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
  • Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
  • Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
  • Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
  • Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
  • Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
  • Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
  • Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.

Вижте целия доклад тук.

Индустриалното животновъдство – и как да го спрем?

Стефан Димитров ни разказа за организацията му и за някои стратегии за справяне с индустриалното животновъдство, които са приложими за всяка социална промяна, която искаме да предизвикаме. КАЖИе независима организация, основана в България през 2017 г. Основните кампании са срещу фермите за отглеждане на норки за ценни кожи, срещу клетъчното отглеждане на кокошки в индустриалното животновъдство и срещу „гушенето“ на гъски и патици за фоа гра (foix gras). Най-успешната им дейност досега е националната гражданска инициатива срещу фермите за кожи. За 3 месеца с помощта на 200 доброволци събират около 35 000 подписа, които са внесени в народното събрание. През 2019 е внесен законопроект от група депутати, припознали каузата.

Когато искаме да разрешим един проблем, който е много наболял, като например индустриалното животновъдство, трябва да отговорим на въпроса „Как променяме обществото?“. Следващият въпрос възниква почти веднага след това и той е „Как ще го направим? Чрез индивидуална промяна на членовете на обществото или чрез промяна в институциите?“ .
Повечето хора винаги ще правят това, което е най-лесно, но кой определя кое е най-лесно? Системата, тя е създадена от законодателство, обществени норми и пазара. За да променим нещо трябва да променим системата. Тези неща са изобразени много подходящо в следната диаграма.

Хипотеза за стабилността:

За да промениш системата трябва да промениш едно от трите съставки на системата, описани по-горе. Или законодателството, или общественото мнение, или пазара. Така малко по малко се опитваш да местиш най-ниската точка на кривата изобразена на графиката все по-надясно и по-надясно, за да отиде към по-етичните практики към животните. Единият начин е да направим тези практики, които са в ущърб на животните, по-трудни, другият начин е да направим добрите практики по-лесни и достъпни за хората. Но от къде започваме? С коя кауза си струва най-много да започнем?

Според концепцията „Effective altruism“ има три критерия да избереш от къде да започнеш:
Мащаб
Неглижираност
Колко е лесна промяната

Например ако вземем норките, на хората им е лесно да им симпатизират, защото са сладки в сравнение с кокошките например. Хората освен това не са чак толкова инвестирани в това да си купуват палта с яки от норки. Съответно биха били по-съгласни да подкрепят забраната, това е неглижираността. Но от гледна точка на колко е лесна промяната има фактор, че в България този бизнес е подкрепен от властта. Същевременно кокошките са най-многобройните животни, отглеждани за месо в света. Затова е важно да се обърне внимание на този проблем. Но трябва да започнем от някъде. Във Виена например, организациите се борят за забраната на каретите водени от коне. Не защото това е най-мащабната промяна, която може да се направи, а защото тя би променила общия облик на града по отношение на експлоатацията на животни и така ще промени по-ефективно обществената нагласа. Когато не можем да започнем от една определена кауза, защото няма достатъчно голяма обществена подкрепа, се насочваме към други каузи, в които можем да вложим усилията си и така малко по малко променяме общественото мнение по въпросите, а така и системата. Без да се промени то и без да имаме неговата подкрепа няма как да променим политиките на институционално ниво, защото все пак в едно общество политиките следват обществото. 

 

Веган късометражно кино

Дени Ковачева от организацията на фестивала беше подбрала интересни видеа, късометражни филми и музикални клипове на веган тематика. Те разглеждаха темата от различни ъгли и дадоха много храна за размисъл, която прерасна в интересна дискусия. 

Целия плейлист от подбрани видеа можете да видите тук

Кратката анимация We love animals или „Ние обичаме животните“ за зоопарка например постави дискусията за това дали те са полезни изобщо за нашето човечество. Много силен аргумент за тях от обществото е, че те помагат за опазването на видове, а също и че това е единствения начин ние хората да виждаме на живо тези животни. Да, те са полезни за опазването на видовете, но от кого? Животните са застрашени от човешката индустриална и добивна дейност, бракониерството и др. Ние искаме да играем ролята на спасители, но забравяме, че причинителят на проблеми сме също ние. Затова зоопаркът не трябва да бъде просто една индулгенция за нашия грях. Проблемът трябва да се разглежда и разрешава в корена му, а за съжаление разговорът често се измества от тази посока. В Европа преди е имало хора от Африка също в зоопаркове и то до неотдавна. Това е крайната точка, до която сме стигнали в тази негативна посока, но това не значи, че сега трябва да спираме до тук. Зоопарковете са нещо ненужно. Няма нужда животните да бъдат затворени, за да можем да ги видим. Животните могат да живеят в резервати, но това има смисъл само ако не ги смущаваме.

Филмът Eyes или Очи за бденията на активисти пред кланици също породи дискусия. 

От една страна такива акции са много полезни за повишаване на вниманието по този въпрос и те могат да накарат хората да забележат неизбежното положение, в което са животните в този момент и да бъдат по-съпричастни. Същевременно в поглед върху голямата картина на нещата, може да се каже, че не дават видим резултат. Сред участниците в дискусията имаше хора, които са участвали в подобни неща и бяха леко скептични към ефективността на такива акции. Според тях това е дейност типична за активистите от бялата средна класа. Техните събирания често са неорганизирани. Полицията, която активистите са поканили на място, помага за сигурността на мероприятието, но и пречи на активистите да проникнат и да освободят животните.

Всички се обединиха върху това, че животните са способни на състрадание, помощ помежду си и като цяло заслужават пълноправно да се включват в живота на Земята. Че на тях трябва да се гледа с уважение и като на равни. Ние не чувстваме животните като различни. Ние хората имаме навика и възможността да контролираме чужди животи. Трябва много да внимаваме с тази позиция, защото тя е много отговорна и да бъдем много съзнателни в решенията си. Трябва да се интересуваме от къде идва храната ни. Да си позволяваме да се опълчваме на конвенционалното мислене, което може да идва от близките ни и да ни отклонява от пътя, който усещаме, че е правилен съгласно нашите принципи за отношение към животните. Солидарността помежду ни и подобни събития могат да ни помагат да сме по-уверени в посоката.

Самоделни билкови лекове с Майлс Багнал

Започваме публикуване на статии, които създадохме след декемврийския Веган фестивал. Те са интересни и полезни, а и ще ви дадат идеи.

Майлс е от Обединеното кралство, а от няколко години живее в България. Част е от колектива на Храна, не война/Food not bombs в София. Открива билкарството след серия от усложнения, свързани с пътен инцидент, които налагат използването на сериозно количество болкоуспокоителни и противовъзпалителни лекарства. Натрупващите се дози от тези медикаменти водят до много странични ефекти, които подсилват допълнително страданието в тялото му. Лекове се превръщат в достойна алтернатива, но с по-малко странични ефекти, които при съзнателно употребяване и балансирано хранене могат да допринесат за доброто здраве.

На този етап вече се е запознал добре билките. Много от тях, като например куркумата, отглежда сам. Научил се е как да прави етерични масла, спиртни извлеци, чайове и добре познава свойствата на всяко растение. Приготвя лекарства и за приятели. Във видеото ни представя рецепта за спиртен извлек против възпаления.

Ето и рецептата:

съставки:
95% спирт (най-високият процент на алкохол, който намерите, който не е токсичен)
черен пипер
куркума на корен
розмарин
салвия
CBD масло – 2 мл
прозрачен буркан,

Съставките нямат точно количество. Следва се пропорционално съотношение.
1:8 черен пипер:куркума
1:2 черен пипер:розмарин и салвия

Важно е спазването на пропорцията, а не прецизното количество, на всеки етап, могат да се добавят допълнителни съставки.

Начин на приготвяне: 

Билковите съставки се поставят в буркана в даденото пропорционално съотношение. Куркумата се поставя цяла. След това се добавя спирта, но се оставя 2 пръста свободно пространство в буркана. Съставките се изсипват в блендер или кухненски робот. Блендират се като се внимава да не се прекали. Добавя се CBD маслото, около 2 мл. Съдържанието придобива леко млечна консистенция, това е добре. Поставя се в прозрачен буркан. След това можем да използваме още малко спирт, за да оберем останалото от блендера. Изливаме и него в буркана и сме готови да го затворим. Съхранява се далеч от пряка слънчева светлина, на сухо и хладно място за няколко месеца, като се разклаща на всеки 2-3 дни. След това се премахват най-едрите частици чрез прецеждане. С филтри за кафе отцеждаме по-фините утайки до получаване на бистро, но тъмно и непрозрачно съдържание, което можем да прелеем в шишенца с капкомер. 

Всички съставки в рецептата имат противовъзпалително свойство. Полезните свойства могат да се усвоят чрез пиене на разтвор на тинктурата във дестилирана или преварена вода. Разтварянето е много важно, защото тинктурата съдържа предимно алкохол голяма концентрация. Така че няколко капки във водата са достатъчни. 

Бонус: Отгледайте си куркума вкъщи!

Майлс ви предлага да отгледате куркумата си вкъщи.  

Тя е скъпа в суров вид, а освен това, често идва от другия край на света. Същевременно като растение не е трудно и капризно за отглеждане и можете спокойно да го направите вкъщи, а след това ще имате прекрасна и свежа куркума и ще знаете много добре произхода ѝ. А това е важно, за да сте сигурно, че нейните здравословни качества като противовъзпалително, прочистващо, обезболяващо свойство са налични. 

За да култивирате това източно растение само трябва да вземете сурова куркума и да я оставите на хладно и сенчесто място за известно време. Тя скоро ще започне да покарва стъбла. Когато това се случи, я посадете така че корена да бъде в почвата, а стъблото да сочи нагоре, след което трябва отново да я държите на сенчесто място. Обикновено засаждането се случва към края на зимата, а самите корени са готови за събиране в края на лятото, когато наземната част се е развила достатъчно, а корените нямат повече нужда от хранителни вещества. 

Внимание: Когато използвате куркума в кухнята всичко се оцветява много лесно с жълто и се чисти трудно. Използвайте спирт, за да си помогнете с почистването. 

Чаят е друг много полезен начин за използване на полезните свойства от билките.

Мурсалският чай е любимо откритие на Майлс в България. Джинджифилът и лимонът също са част от продуктите, които използва. Той споделя, че лимонът помага на организма да усвои полезните съставки от чая, поради свойството си да ускорява метаболизма. Много съставки обаче биха били най-полезни за нас, когато са в суров вид или като добавка в смути, защото така се запазват всички витамини, минерали и други необходими на организма ни елементи. Тук Майлс предлага Годжи Бери или както може да бъде срещнато в България мерджан. 

, , ,

Науката подкрепя строги оценки за безопасността на генетично редактирани растения

Изображение: USDA, Lance Cheung / Flickr чрез Wikimedia Commons. Под лиценза Creative Commons Attribution 2.0 Generic

Съставено от Клер Робинсън, редактор на GMWatch.org. Технически съветник: д-р Майкъл Антониу, ръководител на групата по генна експресия и генна терапия, King’s College London, UK (бел.а. статията е превод на оригиналната публикация на GMWatch, която можете да намерите тук).

Бяхме помолени да изготвим актуален списък от научни доклади, които подкрепят необходимостта генетично редактираните растения да се подлагат на строги оценки на безопасността – поне толкова строги, колкото вече прилаганите за трансгенни генетично модифицирани култури. Настоящият списък не е изчерпателен, но дава представа за съществуващото научно познание. Включени са обяснения на изводите от всеки документ и тяхното значение.

Всички тези научни разработки подобряват нашето разбиране за непредвидените и потенциално рискови ефекти от генетичното редактиране. Понастоящем по тази тема са публикувани много повече документи в областта на медицинските изследвания от експерименти с човешки и животински клетки, отколкото изследвания на ефектите при растенията.

Проблемите с редактирането на гени в човешки и животински клетки, които са открити досега, засягат и редактирането на растителни гени, макар все още да не е известно до каква степен, тъй като не са направени достатъчно изследвания. Вместо това повечето изследвания на растения са насочени към разработването на продукти.

Този значителен недостиг на познания говори за необходимостта от строг надзор и регулиране на редактирането на гени в хранителните култури, както и при селскостопанските животни.

Неволните ефекти при генетично модифицираните растения носят риск от промяна на биохимията на растението и съответно образуване на неочаквани токсини или алергени. Контролирани лабораторни изследвания върху храненето на животни показват, че тези проблеми са възникнали при първото поколение генетично модифицирани култури. [1]

Тъй като не са провеждани изпитвания върху храненето на животни с нови генетично модифицирани растения, твърденията за безопасност на храните се основават на предположения, а не на експериментални доказателства.

…………

Експертно рецензирани публикации относно регулаторната рамка и биологичната безопасност при редактирането на гени

1) Gelinksky E and Hilbeck A (2018). European Court of Justice ruling regarding new genetic engineering methods scientifically justified: a commentary on the biased reporting about the recent ruling. Environmental Sciences Europe 30(1):52.Environmental Sciences Europe 30(1):52.

https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-018-0182-9 (свободен достъп)

Основните положения в този коментар са:

  • Настоящата вълна от ентусиазъм по отношение на новите методи на генното инженерство, с претенцията си да сбъдне неизпълнените обещания от предишната такава вълна, сякаш олицетворява по-скоро признание за провала на последното поколение генно инженерство, отколкото действителна промяна на парадигмата.
  • Регламентът се представя като забрана за изследвания и употреба (твърдение, което е фактически невярно), а съдиите на Европейския съд са оклеветени че поддържат „псевдонаука“.
  • Тази силно поляризирана позиция преобладава в медийното отразяване на новите техники и на решението на съда.
  • Привържениците на новите техники за генно инженерство изглежда смятат, че ползите от тях са толкова очевидни, че предоставянето на надеждни научни доказателства не е необходимо.
  • Едностранното и предубедено медийно отразяване често изглежда като фалшиви новини, създадени без спазване на журналистическата етика, която изисква от журналистите да представят различните позиции по балансиран начин и въз основа факти, вместо да заемат позиции и сами да се превръщат в прикрити застъпници.

Допълнително четиво:  GMWatch, European Court of Justice ruling on new GM methods is scientifically justified. 15 January 2019.  https://gmwatch.org/en/news/latest-news/18700

 

2) Eckerstorfer MF et al (2019). An EU perspective on biosafety considerations for plants developed by genome editing and other new genetic modification techniques (nGMs). Front. Bioeng. Biotechnol. https://doi.org/10.3389/fbioe.2019.00031

Този анализ твърди, че продуктите от нови техники за ГМО не могат да се приемат за безопасни, а трябва да бъдат подлагани на оценка на риска преди пускането им на пазара, съобразно конкретния ГМО. Основните послания са:

  • Характеристиките на някои инструменти за редактиране на геноми като малкия размер на промяната на последователността на ДНК или точността, с която инструментът за редактиране може да бъде насочван към конкретно място не могат да се считат за показателни за безопасността на новите ГМО.
  • Всички нови техники на генетично модифициране могат да доведат до различни видове неволни промени, проявяващи се с различна честота.
  • Новите генетично модифицирани растения нямат история на безопасна употреба и не трябва да бъдат освобождавани от оценка за биологична безопасност.

Допълнително четиво:  GMWatch, “Safety checks needed for new GM products – new scientific analysis”. 26 April 2019.

 

3) Kawall K (2019). New possibilities on the horizon: Genome editing makes the whole genome accessible for changes. Frontiers in Plant Science, 10:525. doi: 10.3389/fpls.2019.00525. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpls.2019.00525/full

Тази публикация разглежда приложенията на CRISPR/Cas при растенията и посочва някои различия от конвенционалната мутагенеза, използвана при развъждането на растения, както и от спонтанните мутации. При конвенционалното размножаване и спонтанните мутации някои части от генома претърпяват промени по-рядко от други, тъй като са специално защитени от клетъчните механизми за поправка. Приложението на CRISPR/Cas е в състояние да заобиколи тези естествени процеси.

Допълнително четиво: GMWatch, “New scientific publication shows differences between genome editing and conventional breeding”. 4 May 2019

 

Експертно рецензирани публикации относно нежеланите ефекти от редактирането на гени върху човешките клетки

4) Kosicki M et al (2018). Repair of double-strand breaks induced by CRISPR–Cas9 leads to large deletions and complex rearrangements. Nature Biotechnology 36:765–771. https://www.nature.com/articles/nbt.4192

Това изследване върху редактирането на гени в областта на медицината, проведено с човешки клетки, показва, че редактирането на гени по технологията CRISPR/Cas9 може да причини по-големи генетични увреждания, отколкото се смяташе досега, поради вродената способност за самопоправяне на клетките, която влиза в действие след първоначалното насочено изрязване на ДНК по метода CRISPR. При много от редактираните с CRISPR клетки се наблюдава значително пренареждане на гени, например заличаване или вмъкване на ДНК. Една от възможните последици за генната терапия е отключването на рак.

Коментар на GMWatch:  Техниката CRISPR/Cas9, използвана при растенията, е същата, същите са и механизмите за ДНК поправка. Тези механизми за поправка са извън контрола на генетичния инженер, колкото и да е „прецизен“ първоначалното планирано скъсване на ДНК по метода CRISPR. Подобни извънцелеви ефекти в хранителните растения могат да повлияят на безопасността на храните, включително да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.

Допълнително четиво: GMWatch, “CRISPR causes greater genetic damage than previously thought”. 17 July 2018.

 

5) Mou H et al. (2017). CRISPR/Cas9-mediated genome editing induces exon skipping by alternative splicing or exon deletion. Genome Biology 18:108. DOI: 10.1186/s13059-017-1237-8.

Това изследване на човешки клетки неочаквано открива значителни заличавания (в някои случаи на над 500 базови ДНК единици) в резултат на единични скъсвания по технологията CRISPR. В някои случаи са заличени субрегионите на гените (т.нар. “екзони”), които носят информация за даден протеин или протеини, които кодират. Това води до образуването на нови генни структури, кодиращи скъсени форми на протеините.

Коментар на GMWatch:  На ниво цял жив организъм такива нови протеини могат да бъдат или доброкачествени, или вредни.

 

6) Tuladhar R et al (2019). CRISPR-Cas9-based mutagenesis frequently provokes on-target mRNA misregulation. Nature Communications vol 10, Article number: 4056, 6 Sept. https://www.nature.com/articles/s41467-019-12028-5

Това проучване изследва резултатите при човешки клетки, когато CRISPR се използва за премахване на дадена функция на гена чрез нарушаване на нормалната последователност на базовите му единици. Тази последователност се нарушава чрез вмъкване и заличаване на базови ДНК единици (т.нар. “indels”). Indels се получават от процеса на възстановяване на ДНК, известен като нехомоложно съединяване на краища (NHEJ, non-homologous end joining), който клетката задейства, за да поправи отрязаните краища на ДНК молекулата, след като CRISPR разкъса двойната нишка на ДНК. Проучването установява, че в 50% от изследваните клетъчни линии, вместо желаното премахване на функцията на гена чрез насочено редактиране по метода CRISPR, indels са довели до промяна в последователността на генните базови ДНК единици, поради което вече се произвеждат нови видове тРНК (транспортни РНК молекули) или протеини.

Коментар на GMWatch:  Тъй като тези процеси са подобни при растенията и животните, има всички основания да се смята, че неочаквани резултати, подобни на описаните в това проучване, ще се проявят и при растения, редактирани по метода CRISPR с цел изключване на гени чрез образуване indels посредством нехомоложно съединяване на краища. Резултатът може да бъде неочаквана токсичност или алергенност при хранителните култури.

Допълнително четиво: GMWatch, “CRISPR causes unexpected outcomes even at the intended site of genetic modification“.

 

7) [Обновена на 04.02.2020] Smits AH et al (2019). Biological plasticity rescues target activity in CRISPR knock outs. Nat Methods 16, 1087–1093.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31659326

Това проучване върху човешки клетки разкрива съществен нежелан ефект от инструмента за редактиране на гени CRISPR-Cas9. CRISPR редакции, предназначени да премахнат функцията на ген, не успяват да направят това. Вместо това увредените гени продължават да произвеждат протеини. Много от тези протеини са функционални, но също бяха мутанти [28], което означава, че могат да получат нова функция с неизвестни последици.

Коментар на GMWatch: Изследването има голямо значение за безопасността на храните на генетично редактирани растения, тъй като те могат да се окажат неочаквано токсични или алергенни. CRISPR-редактираните растения със заглушаване на гени (gene knockouts) трябва да бъдат подложени на строги проверки за безопасност, тъй като те могат да съдържат нови протеини или съединения, които представляват риск за безопасността на храните. Това включва и една гъба, която не покафенява, и която беше дерегулирана в САЩ.

Разработчикът на гъбата заяви, че не е необходимо да бъде регулирана, тъй като не съдържа трансгени (гени, вмъкнати от друг организъм) и съдържа само „малки изтривания в конкретен ген“.

Тези констатации, както и тези на Tuladhar и неговите колеги (по-горе в т.6), предполагат, че разработчиците и американските регулатори трябва да преразгледат своята оценка. „Малкото изтриване“ в един ген в редактираната с CRISPR гъба може да доведе до производството на нови протеини и променена биохимия, които излагат на риск здравето на потребителите.

Допълнително четиво: GMWatch,Researchers assumed CRISPR-mediated disruption of genes was turning them off – but they were wrong. 11 Jan 2020.

 

8) [Обновена на 04.02.2020] Sansbury BM et al (2019). Understanding the diversity of genetic outcomes from CRISPR-Cas generated homology-directed repair. Commun Biol 2, 1 10.

https://www.nature.com/articles/s42003-019-0705-y

Това проучване съобщава, че нов инструмент за бърз анализ на редакциите на CRISPR разкрива често наличие на непреднамерени редакции около мястото на планираното изрязване в ДНК. Водещият автор Ерик Кмиец коментира, че това е различно от риска CRISPR да причини мутации “извън целта” (off-target mutations), като се измества от мястото на желаната промяна и прави произволни изрязвания в генома.

Допълнително четиво: GMWatch, New tool for rapidly analyzing CRISPR edits reveals frequent unintended edits.6 Jan 2020.

 

Експертно рецензирани публикации за нежелани ефекти от генетично редактиране in vitro

9)[Обновена на 04.02.2020] Murugan K et al (2020). CRISPR-Cas12a has widespread off-target and dsDNA-nicking effects. Journal of Biological Chemistry March 11, 2020 doi: 10.1074/jbc.RA120.012933.https://www.jbc.org/content/early/2020/03/11/jbc.RA120.012933

Това проучване показва, че Cpf1 не е толкова чист или специфичен, колкото се рекламира. Изследователите използват in vitro анализи, използвайки огромна колекция от синтезирани ДНК молекули, съдържащи вариации в последователността на мястото за редактиране. Те откриха, че Cpf1 е силно предразположен към създаване на извън целеви (off-target) едноверижни скъсвания или “никове” (“nicks”) в двуверижните молекули на ДНК. Намерени са също така извън целеви скъсвания на двете вериги на ДНК, макар и с по-ниска честота от едноверижните никове.

Тези открития показват, че инструментът Cpf1 прави „никове“ на ДНК участъци, съдържащи до четири несъответствия на ДНК базови единици в сравнение с предвидената последователност на целевото място. Това означава, че е повредил голям брой „извън целта“ и ясно несъответстващи места.

Важно е, както авторите подчертават, че компютърните програми, които обикновено се използват за прогнозиране на местата за изрязване на ДНК „извън целите“ с CRISPR, е малко вероятно да уловят тези видове непредвидена Cpf1 ДНК-„никираща“ (DNA_nicking) активност.

Авторите заключават, че „откриването на потенциални ефекти “извън целта” поради неспецифично “никиране” ще изисква цялостно секвенциране на генома или специализирани методи за откриване“.

Коментар на GMWatch: Констатациите, които авторите описват като „изненадващи“, показват, че е необходимо по-задълбоченo критично изследване върху генома на активността на Cpf1 in vivo (в клетки), когато той се използва за генериране на генетично редактирани организми. Изследователите трябва да проведат in vivo анализи с инструмента за редактиране на Cpf1 и множество различни насочващи РНК, за да проверят дали това, което се вижда в тези in vitro анализи, се случва в реалната жива среда на клетките.

Това е жизненоважно, тъй като вмъкването или изтриването (indels) на ДНК може да се извърши на места с “никирана” ДНК. Това може да доведе до нежелани мутации в целия геном на целевите клетки, което потенциално може да доведе до големи промени в тяхната функция.

В допълнение, изследователите трябва да преразгледат съществуващи Cpf1-редактирани организми, за да проверят за тези ефекти.

Допълнително четиво: GMWatch,Scientists “surprised” to find that CRISPR editing tool is not as precise as previously claimed, 2 April 2020.

 

Експертно рецензирани публикации относно нежелани ефекти от генното редактиране в растителни клетки

10) Wolt JD et al (2016). Achieving plant CRISPR targeting that limits off-target effects. The Plant Genome 9: doi: 10.3835/plantgenome2016.05.0047. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27902801

Този документ съдържа таблица на извънцелеви ефекти (увреждане на гени), причинени от метода CRISPR при генетично редактирани растения. Авторите правилно отбелязват, че „развитието на редактирането на генома на растенията все още не взема предвид в пълна степен възможните извънцелеви несъответствия, които могат да доведат до неволни промени в генома“, като предлагат начини за намаляване на тези ефекти.

Коментар на GMWatch:  От тази публикация става ясно, че работата по намаляването на нежеланите ефекти при редактирането на генома на растенията не е завършила и все още не е успяла да постигне целите си.

 

11) Zhu C et al (2017). Characteristics of genome editing mutations in cereal crops. Trends in Plant Science 22:38–52. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27645899

Този обзор разглежда видовете мутации (увреждане на ДНК), причинени при растенията чрез различни техники за редактиране на гени, включително по метода CRISPR и чрез инструменти за нуклеаза с цинкови пръсти (ZFN). Авторите установяват, че резултатите се различават по своята ефективност, точност и структура на мутацията в зависимост от характеристиките на използвания инструмент за редактиране и целевия геном. Те отбелязват, че от разгледаните инструменти за редактиране „CRISPR … е по-податлив на извънцелеви ефекти и се изисква голямо внимание при избора на целта, за да се сведе до минимум вероятността от нежелани мутации“.

 

12) Tang X et al (2018). A large-scale whole-genome sequencing analysis reveals highly specific genome editing by both Cas9 and Cpf1 (Cas12a) nucleases in rice. Genome Biology 19:84. https://genomebiology.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13059-018-1458-5

Това проучване анализира генетично редактирани оризови растения, генетично изменени чрез два различни инструмента от вида CRISPR за редактиране за извънцелеви и целеви ефекти. Въпреки че проучването установи, че инструментите CRISPR сами по себе си не въвеждат много извънцелеви мутации в растенията, много извънцелеви мутации са резултат от други аспекти на процеса на генетична манипулация по метода CRISPR, а именно тъканната култура и инфекцията с Agrobacterium. При редактирането на растения по метода CRISPR винаги се използва тъканна култура и обикновено се използва инфекция с Agrobacterium за доставяне на инструмента за редактиране – последният елемент добавя към мутациите, въведени от тъканната култура.  Така проучването установява, че процесът CRISPR като цяло причинява голям брой мутации извън целта.

Коментар на GMWatch: Използването на думите „силно специфични“ в заглавието на документа може да се смята за подвеждащо, като се имат предвид изводите. Този документ показва, че е необходимо регулиране на процесите, като се отчитат присъщите несигурности на специфичните техники, използвани при разработването на генетично модифицирани растения.

Допълнително четиво: GMWatch, “New study claimed to show safety of CRISPR shows the opposite”. 29 January 2019.

 

Експертно рецензирани публикации относно генетично редактирани говеда

13) Norris AL et al (2020). Template plasmid integration in germline genome-edited cattle. Nat Biotech 38(2): 163-164. https://www.nature.com/articles/s41587-019-0394-6

Това изследване от експерти на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) открива грешки при редактиране на гени в генома на говеда, които са генетично модифицирани с помощта на инструмента TALEN да нямат рога. Разработчикът „Рекомбинетикс“ е заявил, че не са налице нецелеви промени в генома. Но учените от FDA откриват, че  на целевото място за редактиране в генома на животните неочаквано са били включени гени, които придават устойчивост към три различни антибиотика.

Коментар на GMWatch:  Рискът от гените за устойчивост към антибиотици, е че те ще се прехвърлят към болестотворни бактерии, които на свой ред ще станат устойчиви към антибиотици, заплашвайки здравето на хората и животните. Този случай показва, че на разработчиците на ГМО не може да се разчита да се „саморегулират“ и че е необходимо строго и независимо регулиране на процесите във връзка с генно редактираните продукти и животни. Ако в действие бе регулация, базирана на единствено на продукта (базирана на черти), според желанието на привържениците на технологията за редактиране на гени в селското стопанство, тази важна промяна щеше да остане незабелязана, тъй като тези говеда биха били разглеждани просто като говеда без рога, точно както всички говеда с естествено липсващи рога.

Допълнително четиво: GMWatch, “Gene-edited hornless cattle: Flaws in the genome overlooked”. 9 August 2019; Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019.

 

Експертно рецензирани публикации относно генно редактирани мишки

14) Ono R et al (2019). Exosome-mediated horizontal gene transfer occurs in double-strand break repair during genome editing. Communications Biology 2: 57 https://www.nature.com/articles/s42003-019-0300-2.pdf?origin=ppub

Това проучване установява, че след скъсване с CRISPR в целевия геном за редактиране могат да бъдат вмъкнати замърсители от плазмиди и тъканна култура чрез един от клетъчните механизми за поправка на ДНК (нехомоложно съединяване на краища или NHEJ). В този случай е установено, че редактираните миши геноми придобиват ДНК на говеда или кози. Причината за това се проследява до използването в миши клетки на стандартна клетъчна култура от ембрионален телешки серум и серум от коза. Още по-притеснително е че сред ДНК последователностите, вмъкнати в мишия геном, се намират и говежди, и кози ретротранспозони (скачащи гени) и ДНК на миши ретровирус (ХИВ е ретровирус). Така редактирането на гени представлява потенциален механизъм за хоризонтален генетичен трансфер на нежелани патогени, включително, но не само, на вируси. [2]

Д-р Джонатан Латъм коментира в Independent Science News: „Тези заключения … предполагат най-малкото необходимостта от силни мерки за предотвратяване на замърсяване с «блуждаещи» ДНК, заедно със задълбочен контрол на генетичното редактираните клетки и организми. И както подсказва случаят „Рекомбинетикс“ с генетично редактирани говеда без рога, описан по-горе, възможно е самите разработчици да не могат да удовлетворят тази необходимост. “.[2]

Допълнително четиво:  Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019. https://www.independentsciencenews.org/health/gene-editing-unintentionally-adds-bovine-dna-goat-dna-and-bacterial-dna-mouse-researchers-find/

 

15) Shin HY et al. (2017). CRISPR/Cas9 targeting events cause complex deletions and insertions at 17 sites in the mouse genome. Nature Communications 8, Article number: 15464. doi:10.1038/ncomms15464. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28561021

Това проучване разглежда молекулярните последици от 17 случая на редактиране на гени по метода CRISPR в четири различни области от мишия геном. Изследователите установили, че редактирането чрез CRISPR води до неочаквани видове „индели“ (indels) на всички 17 места в генома на мишката.

Това е изненадващо, тъй като обикновено се смята, че механизмът за поправка на ДНК след разрязването на ДНК чрез CRISPR (известен като нехомоложно съединяване на краища) води до заличаване на около девет базови единици или вмъкване на няколко базови единици. Авторите обаче откриват, че в зависимост от целевото място, размерът на заличаването е неочаквано голям – до 600 базови ДНК единици. Това става особено в случаите, когато в целевото място се намират повторения на ДНК – тоест участъци от ДНК с повторение в ДНК последователността.

Освен това авторите за първи път демонстрират, че заличаването в резултат на поправката на ДНК е разположено асиметрично спрямо действителното място на скъсване чрез CRISPR. Това означава, че то е било почти неизменно разположено преди или след мястото на скъсване, вместо симетрично да обхваща отрязаното място, както се предполагаше по-рано.

В предишни проучвания липсват ясни определения за такива големи заличавания от единично скъсване чрез CRISPR. Авторите споменават, че това е така, защото технологията, която обикновено се използва за определяне на степента на заличаване (известна като полимеразна верижна реакция или PCR), не е била приложена по подходящ начин; тоест PCR анализът е използван по такъв начин, че да открива само малки „индели“ (indels).

Този аналитичен провал има две последствия:

  1. Предвидената промяна в даден регион на геном би могла да бъде далеч по-обширна от предвидената и по този начин неочаквано да повреди елементи в генома – например части от целеви гени или гени в съседство с целевото място и / или техните регулаторни елементи
  2. Големите заличавания биха останали напълно незабелязани.

Препоръките на авторите са, че е необходимо в търсене на такива нежелани ефекти да се изследва последователността на целия геном, вместо да се използва обичайния PCR метод за преглед, който може да ги пропусне.

 

16) [Обновена на 22.02.2020] Skryabin BV et al. (2020). Pervasive head-to-tail insertions of DNA templates mask desired CRISPR-Cas9–mediated genome editing events. Science Advances  12 Feb 2020: Vol. 6, no. 7, eaax2941. DOI: 10.1126/sciadv.aax2941.   https://advances.sciencemag.org/content/6/7/eaax2941

Това изследване показва, че когато CRISPR/Cas системата е била използвана в процедура за редактиране на ген от типа SDN-2 (“генна модификация”), насочена към инженерно въвеждане на генетичен материал в мишки, е открита висока честота на вмъкване на множество копия на молекулите на ДНК, използвани като шаблон за постигане на желаните генни модификации. Изследователите са загрижени от факта, че вмъкванията не могат да бъдат открити с помощта на стандартен PCR анализ. Това от своя страна доведе до това, което те нарекоха “висока степен на фалшиво претендирани прецизно редактирани алели” (генни варианти). На английски цитатъте е: “a high rate of falsely claimed precisely edited alleles”.

С други думи, учени неоснователно претендират за точност за CRISPR, а в действителност той не е точен.

Изследователите използвали разширен PCR аналитичен метод и открили, че в повечето случаи има множество вмъквания на ДНК молекулата за възстановяване.

Водещите автори на изследването Борис Скрябин и Тимофей Рождественски разказаха пред списание The Scientist, че техните открития могат да имат значение за редактиране на гени във всички царства на живота – от растения до човешки клетки. Те предупредиха, че дублирането може да причини опасни “мутации с изместване на рамката” (frameshift mutations), което да доведе до производство на протеини с нарушена форма (misshapen proteins).

Таива протеини биха могли да имат непредвидими последици за безопасността на храните от генетично редактирани култур – например да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.

Допълнителни четива:  GMWatch, “Yet more problems with CRISPR – with consequences for food safety“. 22 Feb 2020.
Katarina Zimmer, “CRISPR can create unwanted duplications during knock-ins“. The Scientist, 19 Feb 2020.
Jonathan Latham, “Researchers are substantially undercounting gene-editing errors, concludes a new paper“. Independent Science News, 25 Feb 2020.

………………

Бележки

  1. Виж Krimsky S (2015). An illusory consensus behind GMO health assessment. Science, Technology & Human Values. & August. http://sth.sagepub.com/content/early/2015/08/05/0162243915598381 ; Hilbeck A et al (2015). No scientific consensus on GMO safety. Env Sci Europe 27(1):4. http://www.enveurope.com/content/27/1/4/abstract; references collected in Robinson C, Antoniou M, and Fagan J (2018), GMO Myths and Truths, 4th edition. Chelsea Green Publishing. https://www.amazon.com/GMO-Myths-Truths-Citizens-Genetically/dp/0993436722
  2. Latham J, Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find. Independent Science News, 23 September 2019.
,

Канада използва СЕТА, за да атакува европейските правила за безопасност на храните, разкриват нови документи

Нови документи разкриват, че регулаторните органи на Канада са използвали търговското споразумение между ЕС и Канада, за да отслабят европейски регулации за безопасност на храните. Въз основа на Законите за достъп до информация, неправителствената организация Council of Canadians е получила документи от първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 г. Това е един от многото, така наречени комитети за регулаторно сътрудничество, създадени, за да обсъждат регулациите, които засягат двустранната търговия между Канада и ЕС. Канадската организация, съвместно с FoodWatch Нидерландия издадоха и доклад на база на документите.

Документите показват, че Канада е оспорила много европейски регулации, включително такива, свързани с животни,  растения, пестициди, хербициди и принципа на предпазливостта. Последният е залегнал в основните регулации на ЕС, свързани с храните, химикалите и пестицидите и изисква страните членки да предприемат превантивни действия, когато е налице риск за общественото здраве и биоразнообразието. Документите показват, че канадските регулатори не само се противопоставят на този подход на ЕС, но получават уверение от европейските регулатори, че в крайна сметка ЕС ще го промени. На много места в документите изглежда, че канадските регулаторни органи се опитват завоалирано да заплашват ЕС със Световната тръговска организация. В отговор регулаторните органи на ЕС уверяват канадските власти, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи възможност да участва в законодателния процес на съюза.

Според документите изглежда, че Канада успява да промени минималните остатъчни нива на пестициди и хербициди. В няколко случая, касаещи диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, но и взема решение за кампания, която да промени европейското законодателство, както и това на отделните страни членки. „Трябва да приемаме по-високите стандарти на ЕС за безопасност на храните, а не да ги разрушаваме” казва Суджата Дей (Sujata Dey) от Council of Canadians. „Тези документи показват, че Канада подкрепя интересите на САЩ в стила на Тръмп, атакувайки разумното законодателство на ЕС, което защитава човешкото здраве, животните и природата.” добавя тя.

Документите показват, че в някои случаи канадските регулатори отказват да обсъждат въпросите на европейските си колеги. В тези случаи канадската страна твърди, че трябва да хармонизират регулациите си със САЩ, а не с ЕС, поради важността на американския пазар за тях.

„Важно е българските и европейските политици да обърнат внимание на тези документи, понеже рекламата на СЕТА не отразява реалността” казва Ивайло Попов от „За Земята.” „На нас ни се повтаря, че регулаторните органи по прилагането на СЕТА няма да навредят на здравето и природата ни. Казват, че принципът на предпазливостта е залегнал в споразумението и ще бъде ненакърним. Но още от  първата среща на един от многото комитети се вижда, че това не е така, а СЕТА заплашва безопасността на храните в ЕС. Това е само част от причините, заради които България не трябва да ратифицира споразумението.”.

Избрани пасажи от документите могат да се намерят тук.

, ,

Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени

Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!

Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.

Цели

Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.

Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.

Описание на курса

Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.

Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа  видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача. 

Основните теми, покрити в лекциите, са следните: 

Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост,  Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата 

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. 

След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.

Вижте програмата на курса

 

Критерии за допустимост

Обучението търси младежи, които:

  • са между 18 и 30 години
  • се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит) 
  • владеят английски на ниво B1 
  • заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението 
  • ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс 

Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса

Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.

Как да кандидатствате

Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.

Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.

 

За повече информация:

www.climaltproject.eu 

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/2569180783102618/

https://www.facebook.com/ClimAltProject/

https://www.facebook.com/ZaZemyata/

https://www.facebook.com/mladi.za.zemiata/

,

Възможен е незаконен внос на ГМО, защото Европейската комисия не въвежда тестове

Страните от Европейския съюз (ЕС), включително и България, не провеждат тестове за определени видове ГМО, тъй като Европейската комисия (ЕК) не е успяла да разработи методи за изпитване. Това излага на риск храните и земеделието ни.

Съвместно с международните с Friends of the Earth Europe и Corporate Europe Observatory събрахме и анализирахме документи, които показват, че правителствата на ЕС не са в състояние да тестват вноса на храни и фуражи за ново поколение ГМ храни (известни като ГМО 2.0) поради липсата на протоколи за изпитване в ЕС. [1] През април 2017 г. Генерална дирекция здраве и безопасност на храните на ЕК (DG SANTE) блокира изследванията в областта на тестването на тези ГМО, което означава, че соя и рапица от Северна Америка, съдържащи незаконни ГМО, могат да влизат в ЕС. [2]

Кореспонденцията между държавите-членки и Европейската комисия, получена чрез искания за достъп до информацията, заедно с официални документи и отделни изявления от националните органи (включително и от БАБХ) разкриват, че:

  • Националните органи не могат да контролират дали вносът на семена, храни и фуражи съдържа неразрешени нови ГМО;
  • Вносът на храни и фуражи, съдържащи канадската рапица и американска соя са с най-висок риск от съдържание на неразрешени ГМО; [3]
  • Правителствата са готови да изпълнят своите законови задължения и да тестват вноса на храни, фуражи и семена веднага след като Европейската комисия предостави методи за тестване;
  • Европейската комисия е отстъпила от организирането на процес за актуализиране на контрола върху вноса на ГМО 2.0, включително тестване, без ясен път напред. [4]

Хората и околната среда са изложени на риск, тъй като Европейската комисия в нарушение на правото на ЕС не е разработила методи за тестване на новите ГМО, а такива вече се произвеждат в САЩ и Канада. Трябва спешно да се предотврати случайното засаждане на ГМ семена в Европа и да се уверят гражданите, че не ядат неодобрени и непроверени ГМ храни. Правителствата, включително и българското, трябва спешно да окажат натиск върху Европейската комисия да започне да работи по създаването на валидирани методи за изследване.

На 25 юли 2018 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че ГМО 2.0 попадат под обхвата на законодателството за безопасност на храните на ЕС и затова трябва да бъдат предмет на редица мерки, включително одобрения за безопасност, редовен контрол, тестване за наличието им при вноса, етикетиране и др. [5]

Една година след решението на Европейския съд За Земята и Приятели на Земята Европа (Friends of the Earth Europe) настояват Европейската комисия незабавно да разработи методи за изпитване, за да се гарантира, че околната среда и гражданите не са изложени на неразрешен и непроверен внос на ГМО.

 

Бележки:

[1] Цялата кореспонденция между държавите-членки и ЕК, на която се базира долното е достъпна при поискване.

Комуникация между DG SANTE и национални власти, както и информация, получена официално от органите в две държави (включително тази от БАБХ) разкриват, че редица държави (Финландия, Франция, Испания, Ирландия, Дания, Великобритания, Литва, Румъния, Австрия, Полша и България) твърдят, че не могат да проверяват продукти за наличие на новите ГМО поради липса на официални методи за тестване в ЕС.

Правилата на ЕС изискват за всяко ГМО, което е разрешено за внос в ЕС, да бъде разработен метод за изпитване. Някои ГМО могат лесно да бъдат тествани, докато за други това е сложно или дори невъзможно. Независимо от това, контролът и тестването на вноса е правно задължение за Комисията (член 9, параграф 3 от Регламент 1830/2003), което е напомнено на ЕК от френските служители в кореспонденцията между тях.

Освен това в част от наличната кореспонденция националните  власти подчертават, че много, ако не и повечето от новите ГМО могат да бъдат тествани. Изследователите от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) изясниха през 2017 г., че проверката на разрешенията, заявленията за патенти и друга информация за прилагане на целенасочен подход за тестване на вноса дава най-добри резултати (http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/WG-DIR-Final-Report.pdf).

[2] През април 2017 г. DG SANTE блокира работата по методите за откриване на нови ГМО 2.0 на експертна среща с национални служители (Европейската мрежа на ГМО лабораториите (ENGL), която има важна роля в разработването, хармонизирането и стандартизацията на средствата и методите за вземане на проби, откриване, идентифициране и количествено определяне на генетично модифицирани организми). Според Протокол от заседанието на ENGL от април 2017 г.:

„Беше отбелязано, че ENGL може да играе роля в дискусията за способността за откриване на нови организми, създадени с нови техники. SANTE обясни, че ENGL е много важна мрежа, но Комисията е решила да проведе по-открит дебат по този въпрос, който да гледа в бъдещето от по-широка перспектива “.

Източник: http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/ENGL-Plenary-27th.pdf 

[3] От публично достъпна информация е видно, че две растения, произведени с техники на ГМО 2.0, се отглеждат в Канада и САЩ: генно-редактирана рапица, наречена Cibus, и соя, наречена Calyxte.

Европейската комисия има опит с контрол на вноса на неодобрени ГМО и преди – през 2006 г. неоторизиран ГМ ориз, разработен от Байер, беше открит на пазара в ЕС. Комисията въведе протокол за изпитване и вносът на ориз в ЕС ставаше само със сертификати, които да доказват, че партидите не съдържат незаконния генетично модифициран ориз. „Държавите-членки разрешават първото пускане на пазара на продуктите, посочени в член 1, само когато оригинален аналитичен доклад, основан на подходящ и валидиран метод за откриване на генетично модифициран ориз„ LL RICE 601“ и издаден от акредитирана лаборатория, придружаваща пратката показва, че продуктът не съдържа генетично модифициран ориз „LL RICE 601””. (Решение на Европейската Комисия 2006/3932).

Същият подход беше приложен в подобен случай с незаконно в ЕС генетично модифицирано ленено семе с произход от Канада.

[4] След решението на Съда на Европейските общности, DG SANTE реши, че няма нужда от пътна карта за изпълнение на решението. (Среща с национални представители на 11.09.2018 г., точка A.08 https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/plant/docs/sc_modif-genet_20180911_sum.pdf )

[5] В продължение на години лобистките групи на биотехнологичната индустрия се опитват да изключат новото поколение ГМО (наричано още мутагенеза, редактиране на гени или CRISPR) от законодателството на ЕС за ГМО. Но през юли 2018 г. решението на Европейския съд:

  • постанови, че ГМО 2.0 се определя като ГМО съгласно законодателството на ЕС;
  • подчерта, че изискванията към съществуващите ГМО се отнасят и за новите ГМО. Това означава, че преди да могат да бъдат продавани или отглеждани в ЕС, те трябва да преминат проверки за безопасност и процедура за издаване на разрешение, както и да се приложат правилата за проследяване.
  • потвърди, че новите ГМО могат да предизвикат сходни екологични и здравни рискове подобно на по-старите поколения ГМО;
  • постанови, че изключването на новите ГМО от директивата „би компрометирало целта ѝ да се избегнат неблагоприятните последици за човешкото здраве и околната среда и би нарушило принципа на предпазливостта, който тази директива се стреми да приложи“.

Всяко решение на Съда на Европейския съюз трябва да се приложи незабавно. Това означава, че Европейската комисия и националните правителства трябва да гарантират, че всички полеви опити с новите ГМО се разглеждат съгласно съответното законодателство за ГМО и само ГМО, които са разрешени в ЕС, могат да бъдат внасяни. Но засега този контрол не се случва.

Контролът за безопасността на храните и на въпросите, свързани с ГМО са от компетенциите на националните органи за безопасност на храните. Регламент (ЕС) 2017/625 изяснява, че националните компетентни органи отговарят за контрола на ГМО за храни и фуражи. (Чл. 1, и чл. 23). В допълнение, официалният контрол за безопасността на храните трябва да включва тестове за ГМО, както е продиктувано от Регламент (ЕС) №178 / 2002, член 17, параграф 2. Европейската комисия е длъжна да координира важни решения и съвместни подходи за методите за изпитване.

,

ЕС не трябва да премахва регулациите за генетично редактираните храни и земеделски култури

Снимка: Shutterstock

Някои членове на отиващата си Европейска комисия и агробиотехнологичното лоби искат регламентите, регулиращи генетично модифицираните селскостопански култури и храни, да се отслабят или отхвърлят, за да се отворят пазарите за генно редактирани продукти. Но това противоречи на науката, на която се основава технологията и може да изложи на опасност обществото и околната среда, пише д-р Майкъл Антониу.

Д-р Майкъл Антониу е молекулярен генетик в King’s College London.

Някои членове на отиващата си Европейска комисия искат да променят законодателството на ЕС относно генетично модифицираните (ГМ) храни и култури, за да се улесни употребата на продукти, произведени от новите техники за редактиране на гени, често наречени „нови техники за селекция при растения“ или НТО (бел. пр. или нови техники за отглеждане, НТО/NBTs).

Комисарят по земеделието Фил Хоган каза, че Генерална Дирекция по Здраве и безопасност на храните вече е подготвила почвата за нова инициатива относно редактиране на гените, с която да се преразгледа настоящото законодателство за ГМО“. „Инициативата“ ще бъде поета от новата Комисия след изборите тази година.

Изглежда, че тези комисари подкрепят дългогодишния лобистки натиск от агробиотехнологичното лоби за премахване или отслабване на обичайните предпазни мерки, прилагани към генетично модифицираните организми (ГМО), когато става въпрос за продукти, произведени чрез нови техники за редактиране на гени.

Ако лобито успее, генно-редактираните култури и продукти могат засипят пазара без никакви проверки за безопасност и евентуално без етикетиране.

Задействането на натиска за дерегулация идва след миналогодишното решение на Съда на Европейския съюз, че организмите, получени чрез техники за генно редактиране (наречени в случая „мутагенеза“), са ГМО и попадат в обхвата на Директивата за ГМО. Това означава, че те трябва да бъдат подложени на проверки за безопасност и да носят етикет, че са ГМО.

Решението е в съответствие с принципа на предпазливостта и казва, че техниките за редактиране на гени не притежават дълга история за безопасност и биха могли да носят подобни рискове като по-старите техники за ГМО. Въпреки това, решението разстрои агробиотехнологичното лоби, което го възприема като бариера пред бизнеса си.

Като генетичен инженер, използващ за медицински изследвания, както старомодния генетичен трансфер, така и новите инструменти за редактиране на гени, мога да потвърдя, че решението на Съда на Европейския съюз е научнообосновано.

В медицинската изследователска общност не се оспорва, че техниките за редактиране на гени са ГМ-техники, които създават ГМО, и че тези процедури и техните продукти носят рискове, които изискват стриктно регулиране. Само в средите на агробиотехнологиите се иска дерегулация.

Комисарят по здравеопазването Витянис Андрюкайтис заяви, че планираното преразглеждане на регламентите за ГМО е необходимо, тъй като 20-годишната директива на ЕС за ГМО не отразява технологичния напредък при редактирането на гените.

Но истината е, че инструментите за редактиране на гени са все още далеч от съвършенство. Изследванията показват, че те не са толкова прецизни, колкото се твърди, нито са им предсказуеми резултатите. Те причиняват много непреднамерени ефекти, не само на „нецелеви” места, но също така и на целевото за генетичното редактиране място.

Много непреднамерени ефекти се появяват, след като инструментът за редактиране на гени е завършил своята работа, когато процесът на редактиране е в ръцете на машината за поправка на ДНК на клетката, върху което имаме малък или никакъв контрол.

Какви означава това за безопасността на потребителите и за околната среда? Генетичната манипулация води до нови комбинации от функции на гените и така могат да променят състава на растенията по неочаквани начини, което означава, че те могат да произвеждат нови токсини или алергени или да имат вредно въздействие върху дивата природа.

Това не е просто спекулация. Редица проучвания с хранене на животни, проведени с първото поколение генетично модифицирани култури показват, че диета, включваща  ГМО е увредила здравето на животните. В повечето случаи не знаем дали ефектите са били причинени от самите ГМО или пестицидите, с които са отглеждани, но това е просто още една индикация за това колко непълни са нашите познания.

Дали подобни ефекти биха се получили от генно-редактираните растения? Никой не знае. Няма публикувани проучвания за хранене на животни с „новите ГМО“.

Други проучвания показват, че ГМ-култури са навредили на дивата природа по неочаквани начини.

Както знам от личен и чужд опит, проучванията, които показват рискове от ГМ-храни и свързаните с тях пестициди, са атакувани от лобистите на агробиотехнологията и техните съюзници в научната общност. Голяма част от тази общност сега зависи от финансирането на тази индустрия и/или е повлияна от лични финансови интереси в земеделската биотехнология.

Тази ситуация накара екологичния антрополог Глен Дейвис Стоун да се оплаче, че научната общност е загубила до голяма степен „честните посредници“, които би трябвало да информират обществената политика за рисковете от технологиите за редактиране на гени.

Въпреки това, някои учени са готови публично да настояват, че трябва да се заеме предпазна позиция относно генно-редактираните продукти. Твърдят, че тези продукти трябва да бъдат строго регламентирани с пълно признаване на несигурността на процеса на редактиране на гени, както и трябва да бъдат етикетирани, за да се даде възможност за избор на земеделските стопани и потребителите.

Това е разумният „среден път“, който би трябвало да приеме новата Комисия. Това не е забрана на тези технологии, но също така не е екстремна свобода за всичко, която лобито на агробиотехнология иска. Най-важното е, че този подход е подкрепен от науката и поставя обществената и екологичната безопасност преди печалбите на компаниите.

Източник: статия на Майкъл Антониу, публикувана в EurActive.com