, ,

Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени

Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!

Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.

Цели

Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.

Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.

Описание на курса

Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.

Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа  видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача. 

Основните теми, покрити в лекциите, са следните: 

Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост,  Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата 

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. 

След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.

Вижте програмата на курса

 

Критерии за допустимост

Обучението търси младежи, които:

  • са между 18 и 30 години
  • се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит) 
  • владеят английски на ниво B1 
  • заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението 
  • ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс 

Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса

Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.

Как да кандидатствате

Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.

Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.

 

За повече информация:

www.climaltproject.eu 

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/2569180783102618/

https://www.facebook.com/ClimAltProject/

https://www.facebook.com/ZaZemyata/

https://www.facebook.com/mladi.za.zemiata/

,

Възможен е незаконен внос на ГМО, защото Европейската комисия не въвежда тестове

Страните от Европейския съюз (ЕС), включително и България, не провеждат тестове за определени видове ГМО, тъй като Европейската комисия (ЕК) не е успяла да разработи методи за изпитване. Това излага на риск храните и земеделието ни.

Съвместно с международните с Friends of the Earth Europe и Corporate Europe Observatory събрахме и анализирахме документи, които показват, че правителствата на ЕС не са в състояние да тестват вноса на храни и фуражи за ново поколение ГМ храни (известни като ГМО 2.0) поради липсата на протоколи за изпитване в ЕС. [1] През април 2017 г. Генерална дирекция здраве и безопасност на храните на ЕК (DG SANTE) блокира изследванията в областта на тестването на тези ГМО, което означава, че соя и рапица от Северна Америка, съдържащи незаконни ГМО, могат да влизат в ЕС. [2]

Кореспонденцията между държавите-членки и Европейската комисия, получена чрез искания за достъп до информацията, заедно с официални документи и отделни изявления от националните органи (включително и от БАБХ) разкриват, че:

  • Националните органи не могат да контролират дали вносът на семена, храни и фуражи съдържа неразрешени нови ГМО;
  • Вносът на храни и фуражи, съдържащи канадската рапица и американска соя са с най-висок риск от съдържание на неразрешени ГМО; [3]
  • Правителствата са готови да изпълнят своите законови задължения и да тестват вноса на храни, фуражи и семена веднага след като Европейската комисия предостави методи за тестване;
  • Европейската комисия е отстъпила от организирането на процес за актуализиране на контрола върху вноса на ГМО 2.0, включително тестване, без ясен път напред. [4]

Хората и околната среда са изложени на риск, тъй като Европейската комисия в нарушение на правото на ЕС не е разработила методи за тестване на новите ГМО, а такива вече се произвеждат в САЩ и Канада. Трябва спешно да се предотврати случайното засаждане на ГМ семена в Европа и да се уверят гражданите, че не ядат неодобрени и непроверени ГМ храни. Правителствата, включително и българското, трябва спешно да окажат натиск върху Европейската комисия да започне да работи по създаването на валидирани методи за изследване.

На 25 юли 2018 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че ГМО 2.0 попадат под обхвата на законодателството за безопасност на храните на ЕС и затова трябва да бъдат предмет на редица мерки, включително одобрения за безопасност, редовен контрол, тестване за наличието им при вноса, етикетиране и др. [5]

Една година след решението на Европейския съд За Земята и Приятели на Земята Европа (Friends of the Earth Europe) настояват Европейската комисия незабавно да разработи методи за изпитване, за да се гарантира, че околната среда и гражданите не са изложени на неразрешен и непроверен внос на ГМО.

 

Бележки:

[1] Цялата кореспонденция между държавите-членки и ЕК, на която се базира долното е достъпна при поискване.

Комуникация между DG SANTE и национални власти, както и информация, получена официално от органите в две държави (включително тази от БАБХ) разкриват, че редица държави (Финландия, Франция, Испания, Ирландия, Дания, Великобритания, Литва, Румъния, Австрия, Полша и България) твърдят, че не могат да проверяват продукти за наличие на новите ГМО поради липса на официални методи за тестване в ЕС.

Правилата на ЕС изискват за всяко ГМО, което е разрешено за внос в ЕС, да бъде разработен метод за изпитване. Някои ГМО могат лесно да бъдат тествани, докато за други това е сложно или дори невъзможно. Независимо от това, контролът и тестването на вноса е правно задължение за Комисията (член 9, параграф 3 от Регламент 1830/2003), което е напомнено на ЕК от френските служители в кореспонденцията между тях.

Освен това в част от наличната кореспонденция националните  власти подчертават, че много, ако не и повечето от новите ГМО могат да бъдат тествани. Изследователите от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) изясниха през 2017 г., че проверката на разрешенията, заявленията за патенти и друга информация за прилагане на целенасочен подход за тестване на вноса дава най-добри резултати (http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/WG-DIR-Final-Report.pdf).

[2] През април 2017 г. DG SANTE блокира работата по методите за откриване на нови ГМО 2.0 на експертна среща с национални служители (Европейската мрежа на ГМО лабораториите (ENGL), която има важна роля в разработването, хармонизирането и стандартизацията на средствата и методите за вземане на проби, откриване, идентифициране и количествено определяне на генетично модифицирани организми). Според Протокол от заседанието на ENGL от април 2017 г.:

„Беше отбелязано, че ENGL може да играе роля в дискусията за способността за откриване на нови организми, създадени с нови техники. SANTE обясни, че ENGL е много важна мрежа, но Комисията е решила да проведе по-открит дебат по този въпрос, който да гледа в бъдещето от по-широка перспектива “.

Източник: http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/ENGL-Plenary-27th.pdf 

[3] От публично достъпна информация е видно, че две растения, произведени с техники на ГМО 2.0, се отглеждат в Канада и САЩ: генно-редактирана рапица, наречена Cibus, и соя, наречена Calyxte.

Европейската комисия има опит с контрол на вноса на неодобрени ГМО и преди – през 2006 г. неоторизиран ГМ ориз, разработен от Байер, беше открит на пазара в ЕС. Комисията въведе протокол за изпитване и вносът на ориз в ЕС ставаше само със сертификати, които да доказват, че партидите не съдържат незаконния генетично модифициран ориз. „Държавите-членки разрешават първото пускане на пазара на продуктите, посочени в член 1, само когато оригинален аналитичен доклад, основан на подходящ и валидиран метод за откриване на генетично модифициран ориз„ LL RICE 601“ и издаден от акредитирана лаборатория, придружаваща пратката показва, че продуктът не съдържа генетично модифициран ориз „LL RICE 601””. (Решение на Европейската Комисия 2006/3932).

Същият подход беше приложен в подобен случай с незаконно в ЕС генетично модифицирано ленено семе с произход от Канада.

[4] След решението на Съда на Европейските общности, DG SANTE реши, че няма нужда от пътна карта за изпълнение на решението. (Среща с национални представители на 11.09.2018 г., точка A.08 https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/plant/docs/sc_modif-genet_20180911_sum.pdf )

[5] В продължение на години лобистките групи на биотехнологичната индустрия се опитват да изключат новото поколение ГМО (наричано още мутагенеза, редактиране на гени или CRISPR) от законодателството на ЕС за ГМО. Но през юли 2018 г. решението на Европейския съд:

  • постанови, че ГМО 2.0 се определя като ГМО съгласно законодателството на ЕС;
  • подчерта, че изискванията към съществуващите ГМО се отнасят и за новите ГМО. Това означава, че преди да могат да бъдат продавани или отглеждани в ЕС, те трябва да преминат проверки за безопасност и процедура за издаване на разрешение, както и да се приложат правилата за проследяване.
  • потвърди, че новите ГМО могат да предизвикат сходни екологични и здравни рискове подобно на по-старите поколения ГМО;
  • постанови, че изключването на новите ГМО от директивата „би компрометирало целта ѝ да се избегнат неблагоприятните последици за човешкото здраве и околната среда и би нарушило принципа на предпазливостта, който тази директива се стреми да приложи“.

Всяко решение на Съда на Европейския съюз трябва да се приложи незабавно. Това означава, че Европейската комисия и националните правителства трябва да гарантират, че всички полеви опити с новите ГМО се разглеждат съгласно съответното законодателство за ГМО и само ГМО, които са разрешени в ЕС, могат да бъдат внасяни. Но засега този контрол не се случва.

Контролът за безопасността на храните и на въпросите, свързани с ГМО са от компетенциите на националните органи за безопасност на храните. Регламент (ЕС) 2017/625 изяснява, че националните компетентни органи отговарят за контрола на ГМО за храни и фуражи. (Чл. 1, и чл. 23). В допълнение, официалният контрол за безопасността на храните трябва да включва тестове за ГМО, както е продиктувано от Регламент (ЕС) №178 / 2002, член 17, параграф 2. Европейската комисия е длъжна да координира важни решения и съвместни подходи за методите за изпитване.

,

ЕС не трябва да премахва регулациите за генетично редактираните храни и земеделски култури

Снимка: Shutterstock

Някои членове на отиващата си Европейска комисия и агробиотехнологичното лоби искат регламентите, регулиращи генетично модифицираните селскостопански култури и храни, да се отслабят или отхвърлят, за да се отворят пазарите за генно редактирани продукти. Но това противоречи на науката, на която се основава технологията и може да изложи на опасност обществото и околната среда, пише д-р Майкъл Антониу.

Д-р Майкъл Антониу е молекулярен генетик в King’s College London.

Някои членове на отиващата си Европейска комисия искат да променят законодателството на ЕС относно генетично модифицираните (ГМ) храни и култури, за да се улесни употребата на продукти, произведени от новите техники за редактиране на гени, често наречени „нови техники за селекция при растения“ или НТО (бел. пр. или нови техники за отглеждане, НТО/NBTs).

Комисарят по земеделието Фил Хоган каза, че Генерална Дирекция по Здраве и безопасност на храните вече е подготвила почвата за нова инициатива относно редактиране на гените, с която да се преразгледа настоящото законодателство за ГМО“. „Инициативата“ ще бъде поета от новата Комисия след изборите тази година.

Изглежда, че тези комисари подкрепят дългогодишния лобистки натиск от агробиотехнологичното лоби за премахване или отслабване на обичайните предпазни мерки, прилагани към генетично модифицираните организми (ГМО), когато става въпрос за продукти, произведени чрез нови техники за редактиране на гени.

Ако лобито успее, генно-редактираните култури и продукти могат засипят пазара без никакви проверки за безопасност и евентуално без етикетиране.

Задействането на натиска за дерегулация идва след миналогодишното решение на Съда на Европейския съюз, че организмите, получени чрез техники за генно редактиране (наречени в случая „мутагенеза“), са ГМО и попадат в обхвата на Директивата за ГМО. Това означава, че те трябва да бъдат подложени на проверки за безопасност и да носят етикет, че са ГМО.

Решението е в съответствие с принципа на предпазливостта и казва, че техниките за редактиране на гени не притежават дълга история за безопасност и биха могли да носят подобни рискове като по-старите техники за ГМО. Въпреки това, решението разстрои агробиотехнологичното лоби, което го възприема като бариера пред бизнеса си.

Като генетичен инженер, използващ за медицински изследвания, както старомодния генетичен трансфер, така и новите инструменти за редактиране на гени, мога да потвърдя, че решението на Съда на Европейския съюз е научнообосновано.

В медицинската изследователска общност не се оспорва, че техниките за редактиране на гени са ГМ-техники, които създават ГМО, и че тези процедури и техните продукти носят рискове, които изискват стриктно регулиране. Само в средите на агробиотехнологиите се иска дерегулация.

Комисарят по здравеопазването Витянис Андрюкайтис заяви, че планираното преразглеждане на регламентите за ГМО е необходимо, тъй като 20-годишната директива на ЕС за ГМО не отразява технологичния напредък при редактирането на гените.

Но истината е, че инструментите за редактиране на гени са все още далеч от съвършенство. Изследванията показват, че те не са толкова прецизни, колкото се твърди, нито са им предсказуеми резултатите. Те причиняват много непреднамерени ефекти, не само на „нецелеви” места, но също така и на целевото за генетичното редактиране място.

Много непреднамерени ефекти се появяват, след като инструментът за редактиране на гени е завършил своята работа, когато процесът на редактиране е в ръцете на машината за поправка на ДНК на клетката, върху което имаме малък или никакъв контрол.

Какви означава това за безопасността на потребителите и за околната среда? Генетичната манипулация води до нови комбинации от функции на гените и така могат да променят състава на растенията по неочаквани начини, което означава, че те могат да произвеждат нови токсини или алергени или да имат вредно въздействие върху дивата природа.

Това не е просто спекулация. Редица проучвания с хранене на животни, проведени с първото поколение генетично модифицирани култури показват, че диета, включваща  ГМО е увредила здравето на животните. В повечето случаи не знаем дали ефектите са били причинени от самите ГМО или пестицидите, с които са отглеждани, но това е просто още една индикация за това колко непълни са нашите познания.

Дали подобни ефекти биха се получили от генно-редактираните растения? Никой не знае. Няма публикувани проучвания за хранене на животни с „новите ГМО“.

Други проучвания показват, че ГМ-култури са навредили на дивата природа по неочаквани начини.

Както знам от личен и чужд опит, проучванията, които показват рискове от ГМ-храни и свързаните с тях пестициди, са атакувани от лобистите на агробиотехнологията и техните съюзници в научната общност. Голяма част от тази общност сега зависи от финансирането на тази индустрия и/или е повлияна от лични финансови интереси в земеделската биотехнология.

Тази ситуация накара екологичния антрополог Глен Дейвис Стоун да се оплаче, че научната общност е загубила до голяма степен „честните посредници“, които би трябвало да информират обществената политика за рисковете от технологиите за редактиране на гени.

Въпреки това, някои учени са готови публично да настояват, че трябва да се заеме предпазна позиция относно генно-редактираните продукти. Твърдят, че тези продукти трябва да бъдат строго регламентирани с пълно признаване на несигурността на процеса на редактиране на гени, както и трябва да бъдат етикетирани, за да се даде възможност за избор на земеделските стопани и потребителите.

Това е разумният „среден път“, който би трябвало да приеме новата Комисия. Това не е забрана на тези технологии, но също така не е екстремна свобода за всичко, която лобито на агробиотехнология иска. Най-важното е, че този подход е подкрепен от науката и поставя обществената и екологичната безопасност преди печалбите на компаниите.

Източник: статия на Майкъл Антониу, публикувана в EurActive.com

 

, ,

Какво са ГМО2.0 и какви са рисковете, свързани с тях. Могат ли да се окажат в чиниите ни, без да знаем за това?!

От днес можете да прочетете доклада ни „Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда“, който беше издаден от Friends of the Earth US и преведен от За Земята. Темата за ГМО е изключително популярна в България, но към този момент за обществото ни липсва достатъчно информация относно новите технологии на генното инженерство. А малкото налична такава е изключително едностранчива и говори предимно за ползите от тях.  Публикуваме този доклад, защото индустрията, която предлага новите продукти на генното инженерство старателно избягва асоциирането им с класическите способи за производство на ГМО и ги нарича най-често „нови техники за отглеждане“. Рекламира ги като изключително прецизни, безопасни и важни за човечеството до такава степен, че не можем без тях. Според лобистите с тях (и едва ли не само с тях) ще можем да изхраним човечеството, да се справим с предизвикателствата на климатичните промени, дори ще трансформираме селското си стопанство като го направим устойчиво и щадящо околната среда. Но дали трябва да вярваме на същите обещания, които ни предлагаха и продължават да ни предлагат относно класическите ГМО, та нали те бяха изключително прецизни и нали те щяха да изхранят човечеството?!

В доклада показваме, че генно редактираните организми са склонни към непредвидени и неочаквани ефекти на молекулярно ниво, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда, ако бъдат пуснати на пазара без задължителна задълбочена оценка на безопасността. А индустрията, нейните лобисти и някои политици искат да променят законодателството на Европейския съюз в тази посока, защото решението на Европейския съд от юли 2018 г. постанови, че продуктите на тези нови техники трябва да се третират като ГМО като се приложи принципа на предпазливостта – да се изпитват за безопасност преди въвеждането в употреба и да се етикетират като ГМО.

Едновременно с доклада искаме да ви предупредим, че в отговор на наше питане от Българска агенция по безопасност на храните официално потвърдиха, че не се осъществя контрол  при внос на храни и фуражи за наличие на генетично редактирани организми. Причината е, че Европейската агенция за безопасност за храните не е въвела лабораторни методи, отговарящи на критериите за изпитване на ГМО на ниво Европейски съюз.  В същото време към момента има поне две култури, които се предлагат на международните пазари – соеви зърна Calyxte и рапица Cibus. Същите нямат разрешение за използване в ЕС, но без реален контрол, потребителите и отговорните институции няма как да знаят, дали такива се използват в храните и фуражите или не. Заедно с други европейски организации се опитваме да окажем натиск върху Европейската комисия да даде мандат и осигури ресурси за възможно най-бързо разработване на верифицирани лабораторни методи, които да влязат в употреба при контрола за ГМО2.0. Очаквайте още информация за това скоро!

Повече за това какво са ГМО2.0 и какви са рисковете за здравето и околната среда вижте в целия доклад тук.

,

Ще влязат ли ГМО2.0 в Европа през задната врата?

Повече от 20 години гражданското общество, земеделските стопани, политиците и хранителната промишленост успешно се борихме земеделските ни земи да са без ГМО и за правото ни да избираме храни без ГМО в Европа.

Но това може да се промени. На 25 юли, Европейският съд ще отсъди, дали новите ГМ храни и семена (така наречените „Initiates file downloadГМО2.0“) трябва да бъдат обект на проверки за безопасност съгласно законите на Европейския съюз.

Какви са тези нови ГМО2.0 техники?
Тези нови техники модифицират генетичния материал в растителните клетки по начин, който не се случва естествено или с конвенционалните селекции. Тези модификации могат да доведат до същите нетърсени промени, както и досега съществуващите техники за ГМО. Те повдигат и същите въпроси относно рисковете за околната среда и човешкото здраве. В момента единствената култура, отглеждана с тези нови техники е сорт маслодайна рапица в САЩ, където ГМО не са регулирани. Соеви, царевични и картофени сортове са в процес на въвеждане.

И както при съществуващите ГМО, отново големите компании в агробизнеса са тези, които ще печелят. Въпреки че често са развивани от стартъп компании и университети, шестте най-големи биотехнологични компании притежават повече от 70% от патентите и лицензите за ГМО2.0.

Какво се очаква да реши съда най-вероятно?
Ако делото се развие според очакванията, най-вероятно ще отсъди, че повечето от храните и селскостопанските култури, получени от тези нови техники на генетичното инженерство ще бъдат класифицирани като Генетично модифицирани организми. Това обаче не означава, че автоматично те ще станат обект на съществуващите норми за безопасност на ГМО. В зависимост от конкретното решение по делото и от дейността и изказванията на политиците ни през седмиците след решението, може да се окаже, че ГМО2.0 ще бъдат отглеждани в ЕС без оценка на безопасността. Без значение какво ще е решението, ще зависи от волята на нашите политици в ЕС да изискат тези нови ГМО да бъдат регулирани подходящо.

По-задълбочен анализ относно делото Opens external link in new windowможете да прочетете на английски тук.

Защо смятаме, че ГМО2.0 следва да бъдат регулирани като ГМО, можете да Initiates file downloadпрочетете в кратката ни инфо-брошура тук.

Повече за ГМО2.0 или както още са познати – Нови техники за отглеждане, може Initiates file downloadда прочетете тук.

,

Граждански организации искат строг стандарт „Без ГМО“ за храните

Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons

Днес, 21.11.2017 г. организациите от Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ внесохме в Народното събрание Становище към Законопроект за храните с искане за промени в текстовете, регулиращи стандарта при етикетирането „Без ГМО“ на хранителните продукти. Според нас е избран неработещ модел, който поставя под риск добрата инициатива, а сроковете за внасяне на предложения за промени изтичат в четвъртък 23.11.2017 г.

Ако законът бъде гласуван в този вид, Народното събрание няма да удовлетвори желанието на мнозинството от българите за въвеждането на работещ доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране [1]. Според публикуваното през миналата седмица от За Земята национално представително проучване сред гражданите 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Според нас предлаганата регулация за продукти „Без ГМО“ в законопроекта е неясна и в нея не се посочва изрично създаването на национален стандарт (обхващащ цялата верига от фермер до потребител). От една страна в законопроекта се говори за наредба, а от друга – се предлага въвеждането на добри производствени практики за произведено „БЕЗ ГМО”, които да се разработват от браншовите организации и съюзи, които  да се одобряват от министъра на земеделието, храните и горите. Ние искаме стандартът да бъде уреден с нормативен акт – наредба, разработена от МЗХГ при участието на всички заинтересовани страни: браншови, природозащитни организации, организации за защита на потребителите. От представителното проучване се вижда широка обществена подкрепа  на искането ни –  82,6% искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.

Ивайло Попов от За Земята коментира „В детайлите на тази част от законопроекта има допусната грешка, която може да постави под въпрос въвеждането на стандарта, чрез който потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО. Основният проблемът с това браншовите организации да изработват добри производствени практики за продукти без ГМО е, че никой не може да ги накара да го направят и да им постави срок за това. Ако даден бизнес оператор има желание и възможност да предлага продукт, без употреба на ГМО и иска да постави на етикета си надпис „Без ГМО“, но ако браншовите организации в неговия сектор не са разработили най-добри производствени практики, той няма да може да го реализира. Надяваме се депутатите да осъзнаят този проблем и да внесат исканите от нас промени“.

Припомняме, че първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се измени и не включи създаването на национален стандарт за продукти „Без ГМО“, обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място се предвидиха добри производствени практики за, които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ законопроектът отново бе изменен и така приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие.


Бележки:

[1] При провежданият официален контрол от БАБХ отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4% oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.

Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или „индиректно“ (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това. Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.

,

75% от българите искат въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт „Без ГМО“

Днес представихме национално представително проучване за нагласите на гражданите към етикетирането на ГМО, извършено за Екологично сдружение “За Земята” от Маркет линкс. То показва широка подкрепа сред гражданите за въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него се предвижда създаването на правила за етикетиране на продукти „Без ГМО“. Първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се измени и не включи създаването на национален стандарт за продукти „Без ГМО“ (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място се предвидиха добри производствени практики за които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ законопроектът отново бе изменен и приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие. Публикуваното днес изследване показва, че нагласите на гражданите подкрепят искането на Коалицията – 82,6% искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.

Ивайло Попов от За Земята коментира „Управляващите са на път да опорочат една добра идея и потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО, като го гарантират с  национален стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да изработват добри производствени практики. Не става ясно кои са тези браншови организации, а сред тях има дори такива с противоположни интереси по отношение на ГМО. Не виждаме и как ще ги задължат да ги изработят и в какъв срок. Ами ако те не искат?! Вместо да следваме примера на редица страни от ЕС, които са развили добри модели, даващи възможност на потребителите да се хранят без ГМО, ние сега ще измисляме топлата вода. В Германия доброволният стандарт е уреден със закон, в Австрия и Франция – с наредби. Оставаме с усещането, че отново не се защитава обществения интерес, а нечий частен такъв. С това и няма да се даде шанс за развитие на една силна бизнес ниша: само в Германия 4000 продукта носят знака „Без ГМО“, което генерира продажби за над 4 млрд евро.“

Бележки:
[1] При провежданият официален контрол от БАБХ отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4% oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.

Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или „индиректно“ (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това. Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.

 

Настоящата публикация се издава с финансовата подкрепа на Европейския съюз по проект EYD:2015: Spotlight on the global food-land-climate nexus: mobilizing European support for sustainable management of natural resources and human right to food. Изказаните позиции и мнения, както и представената информация са отговорност на За Земята и донорът не може да бъде ангажиран и не носи отговорност за тях.

, ,

Работилница за журналисти “Пиша за храна и земеделие”

Ако сте журналист, учите журналистика или просто създавате текстове за блогове и сайтове, заповядайте на Работилница за журналисти “Пиша за храна и земеделие”.
Работилницата ще бъде разделена на две части – 10:30 до 12:00 и от 13:00 до 15:00.
В първата част под формата на пресконференция от За Земята ще представим:

– Новия ни доклад „Концентрацията на земеделието в България. Необходими реформи.“
В България и ЕС като цяло има тенденции към свръх концентрация на земеделската земя. Тя има негативни социални и екологични ефекти, които вече се признават и на най-високо равнище. Какви трябва да са адекватните реформи в сектора, за да се прекъснат негативните тенденции?

– Oще един нов доклад „Има ли ГМО в храните и фуражите в България“. Ще ви представим ситуацията в момента и тенденцията през последните години. Ще засегнем темата за въвеждане на стандарт за продукти с претенцията „Без ГМО“ като възможно решение за информиране на потребителите.

– Как търговските споразумения като ТТИП и СЕТА застрашават Хранителната независимост. През последните две години споразуменията на Европейския съюз с Канада и САЩ занимаваха повече или по-малко обществото ни. По време на събитието ще ви разкажем какво се случва с тях и какво предстои. Основен фокус ще бъде ратификацията на СЕТА от България.

След почивката ще влезем в повече подробности по темите и ще предоставим ценни източници на информация.

Ето и Initiates file downloadпрограмата за работилницата.

Тъй като местата са ограничени, ви молим да попълните регистрационната формата:
https://docs.google.com/<wbr>forms/d/e/<wbr>1FAIpQLSdwNJ1Kt8N2sfPKBYXPF<wbr>5ZXxNV3uKvO_KYXI3OCqE9HngD<wbr>Ubg/viewform?usp=sf_link
Успешно регистрираните ще получат мейл за потвърждение!

, ,

ЕП призовава за спешни действия срещу свръхконцентрацията на земята в Европа

По собствена инициатива на 27 април 2017 г. Европейският парламент прие Доклад Относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?”. Ние от екологично сдружение “За Земята”, както и нашите партньори от коалицията “Да си върнем земята за хранителна независимост” и международното движение на дребните земеделци Виа Кампесина, приветстваме приетия миналата седмица от ЕП документ. С него се признава острата нужда от спешни действия срещу свръх концентрацията на земята в Европа. ЕП мотивира резолюцията с това, че 80% от стопанствата имат достъп до едва 12 % от земеделската земя. Цените на арендата и на земята на много места в Европа са се завишили до степен, която лишава от достъп голяма част от младите, дребните и средните земеделци в съюза. Наред с това високите рискове, скъпите инвестиции и неадекватната селскостопанска политика възпират развитието на дребните и селските земеделци, а подкрепят единствено вече установените едри производители.

В докладът се заявява, че земята не може да се разглежда като стока, защото не може да се умножава, както и поради това, че достъпът до земя е човешко право.

“Въпреки че големите стопанства в ЕС представляват едва три процента от всички земеделски производители, те контролират 52 от цялата земеделска земя, това е неприемливо”, както казва Антонио Онорати, член на координационния комитет на европейския клон на Виа Кампесина. Според него това, че ЕП вече също признава проблема означава, че “е време европейските и националните поземлени политики да се пренасочат в подкрепа на фермерското земеделие и да възпрат спекулацията със земеделските земи. Това ще означава повече работни места в селата и по-справедливо използване на европейските земеделски земи за производството на качествена и здравословна храна за всички, включително и за онези, които са най-засегнати от продължаващата икономическа криза”   

Докладът бе подкрепен от всички парламентарни групи и от 86% от евродепутатите. Българските представители в ЕП от всички парламентарни групи също гласуваха за декларацията (със 17 за и 1 въздържал се). Разчитаме, че това директно разпознаване на проблема ще се преведе и в нови национални и европейски политики в областта на поземлените отношения. В България ситуацията е още по-тежка и под 5% от стопанствата използват близо 90% от земеделската земя, както показваме в наши изследвания, но това е видно и от данните и анализите на Българска академия на науките.

Приетият от ЕП доклад е продукт и на продължаващите ни усилия като широка и силна коалиция от европейски социални и екологични движения, неправителствени организации и изследователи в областта на поземлените отношения, както и на сътрудничеството им с някои членове на ЕП. Някои от основните искания на гражданските движения, които бяха включени са

– Чрез резолюцията ЕП признава, че свръхконцентрацията на земеделската земя или това, което често се обозначава като заграбване на земята, не е ограничено до развиващите се страни, а е сериозен проблем и в Европа.

– Европейският парламент иска от Европейската комисия да приеме препоръки и насочващи принципи за управлението на поземлените отношения, които да са базирани на Насоките на ООН за отговорно владеене на земята, риболова и горите. Насоките на ООН са единодушно приети и от Комитета по световна хранителна сигурност.

– ЕП призовава за създаването на общоевропейски Център за наблюдение на поземлените отношения, който да извършва цялостен мониторинг на поземлените транзакции. Такава централизирана инситуция би могла да събере необходимите данни и информация за точните нива на концентрация на земеделската земя. Основните задачи биха включвали: регистриране на движението на цените и пазара на земята; наблюдение изменението на употребите на земята и загубата на земелски земи; тенденциите в почвеното плодородие и ерозия.

– Чрез резолюцията ЕП признава и това, че Общата селскостопанска политика (ОСП) и други европейски политики в областта са предпоставката за концентрацията на земеделските земи в Европа. За да се отговори на това предизвикателство се призовава за формирането на работна група на високо равнище, която да разгледа внимателно въздействието на политиките на ЕС за концентрацията на земята.

Докладът е не само постижение на гражданските организации и на социалните движения, но и потенциална отправна точка за изискване на действителни и разумни реформи в сектора, които да гарантират по-справедливото управление на поземлените отношения.

, ,

България се противопостави на нови ГМО. Решението е в ръцете на Юнкер.

Вчера, 27.03.2017 г. по-голямата част от европейските правителства, включително и българското, отново се противопоставиха на навлизането на генетично модифицирани (ГМ) култури [1]Въпреки това въпросът за отглеждането им предстои да бъде решен окончателно отЕвропейската комисияОт За Земята призовавамепредседателя и Жан-Клод Юнкер да ги отхвърли. В случай, че това не се случи, настояваме българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.

Правителствата гласуваха против предложение за разрешаване на два нови щама на ГМ царевица Те са първите нови генетично модифицирани култури, които може да бъдат разрешени за отглеждане в ЕС от 1998 г.насам. Двата вида царевица, технически наречени Bt11 и 1507, са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer, който е класифициран като потенциално вреден за хората [2]. Има и големи въпроси за безопасността на тези ГМОсвързани със способността им да имат негативно влияние върху нецелеви организми, например пеперуди [3] и от там върху цели екосистеми.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове.“

Освен за тези две нови ГМО, Европейската комисия трябва да вземе решение и за съдбата на единствената генетично модифицирана култура, разрешена за отглеждане в Европа – царевицата MON810 на Монсанто. Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България и се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи, най-вече в Испания и Португалия [4].

БЕЛЕЖКИ:

[1] Разбивка на сласуването:

За подновяване на разрешителното на ГМ царевица MON 810

8 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 34.45% от населението на ЕС: CZ, EE, ES, NL, RO, FI, SV, UK.

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват22.26% от населението на ЕС: BE, DE, HR, MT, PT, SK

14 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 43.29% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, IT, LT

За разрешаване на ГМ царевица 1507

6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK

16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT

За разрешаване на ГМ царевица Bt 11

6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK

6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK

16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT

Правната служба на ЕК подчертава, че Юнкер може да откаже разрешението за отглеждане:

http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10061/2017/EN/PV-2017-2198-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF

[2] Класификация на Европейска агенция по химикали за глюфозината:https://echa.europa.eu/information-on-chemicals/cl-inventory-database/-/discli/notification-details/35913/1054366

EurActiv: http://www.euractiv.com/section/agriculture-food/opinion/bayer-monsantos-ugly-offspring/


Европейска агенция по безопасност на храните
http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2012.2609/pdf

[3] http://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-017-0106-0

[4] Страни в ЕС, които са забранили MON810: http://ec.europa.eu/food/plant/gmo/authorisation/cultivation/geographical_scope_en

Отглеждане на ГМ царевица е ЕС:

https://gain.fas.usda.gov/Recent%20GAIN%20Publications/Agricultural%20Biotechnology%20Annual_Paris_EU-28_12-6-2016.pdf