Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване

Преобладаващата част от българите са на мнение, че трябва да се вземат мерки за намаляване на пластмасата в България, за да се справим със замърсяването на околната среда. Над 84% от запитаните очакват отговорността за решаване на проблема да бъде поета от институциите, малко над 50 на сто искат това да стане с помощта на потребителите, а други 50% смятат, че производителите на опаковки трябва да помислят за алтернативи. Това са заключенията от представителното изследване, проведено през януари по инициатива на Екологично сдружение “За Земята”. Организацията от години води активна кампания за намаляване на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс.

Начинът, по който сега използваме пластмасата, е неустойчив и неефективен и затова замърсяването с пластмаса се превърна в сериозно предизвикателство пред човечеството. “Независимо колко дълго ще трае пандемията COVID-19, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след нейния край. Замърсяването с пластмаса изисква бързи и решителни действия от страна на правителствата, бизнеса, както и лично от всеки човек”, коментира Евгения Ташева от “За Земята”.

Пластмасови частици попадат чрез храната и в телата ни, пластмаса има дори в солта. “Частичната забрана на изделия от еднократна пластмаса в Европейския съюз, която ще влезе в сила през 2021 г., е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. Трябват мерки, които да изискват компаниите да поемат по-сериозен ангажимент към опаковките, които използват, тъй като плащането на продуктова такса за рециклиране се оказва недостатъчно, за да бъде намалена пластмасата.”, казва Евгения Ташева.

Хората приемат личната си отговорност за решаването на проблема с пластмасовото замърсяване и заявяват готовност да се откажат от някои от най-използваните, и същевременно най-замърсяващите, пластмасови изделия за еднократна употреба: пластмасовите торбички, бутилки и чашки. Запитаните биха се отказали най-лесно от видовете пластмаса, които сами посочват, че използват най-често — прозрачните пликове за зеленчуци и найлоновите торбички. Следват ги бутилките за вода. “Виждаме готовност да се включат в система за събиране на пластмасови бутилки срещу възвръщаем депозит или благотворителност.”, изтъква Евгения Ташева.

Очаквано, против изгарянето на пластмаса се обявяват 90 на сто от запитаните. “Виждаме, че темата продължава да тревожи обществото”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. Според нея управляващите трябва да подходят към решаването на проблема с отпадъците цялостно, а не да смятат, че с изгарянето те изчезват.

Изследването отбелязва още някои интересни тенденции — най-много българи — близо 58%, свързват пластмасовото замърсяване с опасност за околната среда, но вредите за здравето набират скорост. За тях се тревожат почти 50% от запитаните.
Въпреки че пластмасата заема голямо място в ежедневието ни, цели 78% са на мнение, че хората лесно ще свикнат с алтернативите. Голяма част от тях подкрепят инициативи като замяната на еднократните чаши с такива за многократна употреба в образователните институции като кампанията „Аз избирам чаша за многократна употреба“ на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие – Варна. Тя работи успешно вече 3 години за замяна на еднократните пластмасови чаши в детските градини с чаши за многократна употреба.

Тенденциите в управлението на отпадъци в световен мащаб показват, че трябва да се намалят изхвърляните количества чрез разумна употреба и опаковки за многократно използване там, където това е възможно. “Полезно е да се рециклира, но само с това няма да спрем пластмасовото замърсяване”, казва Евгения Ташева. Резултатите от проучването показват голямата готовност на хората да ограничат използването на излишна пластмаса и разбиват мита за недобросъвестните граждани, които не желаят да възприемат по-екологични навици.

Въпреки това институциите все още настояват, че българите не могат или не разбират проблема, използвайки го като довод в полза на изгарянето на отпадъци. “Проектът за строеж на завод за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ София е поредно доказателство за това”, казва Данита Заричинова.

Вярваме, че това изследване може да се превърне във вдъхновение за промяна на политиките за управление на отпадъци. Общественото мнение показва готовност, очакваме управляващите да демонстрират инициатива.

Допълнителна информация:
Петиция “София без инсталация за изгаряне на отпадъци”.
Мисия “Аз избирам чашата за многократна употреба” 
Добра алтернатива ли е биопластмасата?
Трудности при рециклирането на пластмаса
Пластмаса: Въпроси и отговори
7 факта за отпадъците в България
България е на второ място по рециклиране на пластмасови отпадъци в ЕС — Призмата на статистиката
Как боклукът ни издава, че сме забогатели

Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Петицията “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” има за цел да накара Столична община да преразгледа проекта и да пренасочи средствата към по-разумно и отговорно управление на отпадъците. Тя е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е подписана от 1534 човека, като броят постоянно расте, а крайната дата, на която тя може да бъде подкрепена, е 15 май.
“С петицията искаме да покажем какво всъщност искат хората. Изгарянето не е решение, защото отпадъците не изчезват. Градът ни вече е много мръсен, а общината създава още един източник на замърсяване. Тонове токсична пепел ще трябва да пътуват до Германия ежедневно и да плащаме за съхранение. В момента отпадъците на столицата замърсяват Сливен, доскоро — и  Бобов дол. Проектът за инсинератор в София е поредната грешка в едно изцяло грешно управление на отпадъците. Трябва да се вземат дългосрочни мерки за по-умно управление, максимално рециклиране и информационни кампании. Радостното е, че виждаме в обществото все по-голямо желание за това.”, казва Данита Заричинова от екологично сдружение “За Земята”.
Идеята за инсинератор на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара е на повече от 10 години, а междувременно технологиите и тенденциите се промениха коренно. Видяхме, че редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък.

Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

Хората, които живеят в близост, се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делотосрещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха съдебно дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка делото стигна до Върховния административен съд, който потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници поискаха референдум, който също може да реши съдбата на проекта.

Цялата процедура по вземането на решения е изключително непрозрачна, а финалното решение беше обявено, докато всички бяхме под карантина.
“Въпреки гражданската съпротива, въпреки многобройните дела в съда, въпреки огромния проблем с изгарянето на отпадъци в България, Столична община продължава да упорства за построяването на огромното съоръжение. Време е да покажем какво всъщност искаме. Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, затова приканваме всички да подкрепят петицията”, казва Данита Заричинова.

, ,

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Енергията на хората, които подаваха сигнали, свързваха се с журналисти, включиха се в делото срещу ТЕЦ „Бобов дол“, е движещата сила зад отказа на централата да изгаря отпадъци. Темата се превърна във водеща за много медии, които, месец след месец, разследваха и следиха развитието. Благодарим за тяхната подкрепа и ги поздравяваме сърдечно за активността!

Отказът на ТЕЦ „Бобов дол“ в писмо до главния прокурор, че няма да изгаря повече отпадъци, е ключова победа в усилия на хората да дишат по-чист въздух и да решат проблемите с отпадъците. Като граждани обаче трябва да продължим да настояваме за подобряване на здравето и околната среда, защото много остарели централи в цялата страна продължават, като „Топлофикация Сливен“ или искат да започнат да изгарят отпадъци, например ТЕЦ „Брикел“. Можем да спечелим и заедно сме несломима сила -ТЕЦ „Бобов дол“ е доказателството.

Отказът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци е и важно признание, че централата не е в състояние да изпълнява екологичните изисквания в разрешителното си за работа — нещо, което „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ твърдим от години. Междувременно ръководството не се посвени да поиска по-високи цени от 108.60лв./мВтч преди ДДС и такси за домакинствата и малките бизнеси. Ако те бъдат одобрени, излиза, че остарялата технически и морално централа не само замърсява, но и ни кара да си плащаме да продължи да го прави.

Припомняме, че повече от година ТЕЦ „Бобов дол“ изгаряше отпадъци и то далеч преди да получи разрешение. През ноември 2018 г. министърът на околната среда и водите позволи изгаряне на отпадъци в количества хиляди пъти над допустимите от закона за експериментални цели за период от шест месеца. Когато поискахме достъп до писмото, Министерството отказа, с аргумент, че информацията „не засяга значим обществен интерес“. Успях дори да спечелим едно дело за получаване на информацията, но Министерството продължава да я отказва и в момента водим второ такова. Все още не е известно нито колко точно отпадъци е изгорил ТЕЦ „Бобов дол“ в този период, нито какви отпадъци са горени.

След дългогодишно трупане на недоволство срещу системното замърсяване на въздуха, през есента на 2019 г. близо 100 жители на с. Големо село, Дупница и района бяха допуснати като заинтересована страна от съда в оспорване на разрешителното за горене на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“. Делото се превърна в първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, подкрепено от толкова голям брой местни хора.

Проблемът с изгарянето на отпадъци стана особено остър, след като въглищата поскъпнаха като суровина за производство на електроенергия, затова някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, се преориентираха към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързвани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“.

Като организации, които от години работят срещу изгарянето на отпадъци и за поетапно, планирано извеждане на остарелите централи на въглища от експлоатация, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ сме на мнение, че гражданите много ясно показаха какво искат. Спирането на изгарянето на отпадъци обаче е само първата стъпка. Налага се и спешно да бъдат изготвени планове за преодоляване на зависимостта от въглищната индустрия, отразяващи регионалните специфики. Така например е редно те да включват програми за повишаване или промяна в квалификацията на заетите във въглищния сектор, за да могат хората там да намерят професии с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова. Възможността хората лесно да произвеждат енергия от слънцето за собствени нужди и да се сдружават, пък ще направи морално и технически остарелите централи като ТЕЦ „Бобов дол“ още по-излишни.

Победата на гражданите срещу централите може да не е задълго. Практиката показва, че момента, в който общественият интерес стихне или се пренасочи, порочните практики се завръщат с нова сила. Затова е важно да останем будни – продължаваме с делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ и разчитаме на подкрепа от гражданите, каквато имаше до момента.

,

ТЕЦ „Бобов дол“ се отказва от нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Въпросът е защо трябваше изобщо да започва?

Разрешителните, които позволяват на централите на въглища да изгарят и отпадъци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората в района. Последните дни тази тенденция е потвърдена и от публикувана в медиите информация, че ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД е изразила с писмо до главния прокурор Иван Гешев намерението си да спре изгарянето на  отпадъци. Дали наистина е имало такова обещание остава неясно, тъй като директорът, инж. Емил Христов, отрича да е изпращал цитирания документ до прокуратурата.
Припомняме, че комплексното разрешително на свързваната с бизнесмена Христо Ковачки централа (как се свързва: прочетете тук) беше издадено въпреки многобройни предупреждения, че техническото ѝ състояние не позволява да изгаря отпадъци без да замърсява въздуха. През 2018 г. изразихме мнението си по темата по време на обществено обсъждане за горенето на отпадъци, а по-късно през същата година стотици хора писаха на Изпълнителната агенция по околна среда да не издава разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“. След като отправихме такава молба и директно към Министъра на околната среда, но той отказа да я уважи, заедно със стотици граждани заведохме дело, за отмяна на разрешителното на централата да гори отпадъци.Като организации, които се опитват да накарат институциите да обърнат внимание на проблема от години, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ са на мнение, че единствено бурната обществена реакция през последните месеци накара институциите да направят съответните проверки.
„Институциите, които разрешават на централи като ТЕЦ „Бобов дол“ да изгарят отпадъци, явно не проверяват дали на практика тези инсталации ще могат да спазват изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда преди да им издадат разрешително. На първо място смисълът на тези разрешителни е да постигнат високо ниво на предпазване на хората от замърсяване, а не да разрешава на въглищните централи да продължават работа без значение какви ще са последиците.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

След публикуваната информация за възможното оттегляне на ТЕЦ „Бобов дол“ от бизнеса с горенето на отпадъци, се появи и друг източник, който твърди, че според директора на централата, те не са правили подобно изявление. Докато се водят тези словесни битки между представители на институциите и теца, за нас остава само да се питаме — къде остава мястото на притесненията на хората?

Регионът, в който се намира ТЕЦ „Бобов дол“, е белязан от проблемите, наследени от въглищната индустрия —  мръсният въздух и неосъществената рекултивация на земи. Но това не означава, че местните власти там, а още повече и гражданите, не искат да планират икономическото развитие на градовете и селата в региона в рамките на един добре организиран и постепенен преход отвъд въглищата.

Според Меглена Антонова „Спешно имаме нужда от ясен план за енергийната ни система без фалшиви и опасни алтернативи като изгарянето на отпадъци. Необходимо е енергийният сектор в България да се реформира, а настоящата криза и възможностите, които се създават за излизане от нея, позволяват това. Ако политиците обаче продължат да губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България ще продължат да се ориентират към изгаряне на отпадъци.“

Ситуацията с изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ не е много по-различна от тази в другите централи на въглища, свързвани с Христо Ковачки, които искат или вече изгарят боклуци. През изминалите години редица електроцентрали в страната започнаха да изгарят отпадъци заедно с въглищата, било то с разрешение или като „експеримент“, което крие големи рискове за човешкото здраве. Сред тези тецове са „Република“ в Перник, „Брикел“ в Гълъбово, топлофикацията в Сливен и др. Използването на отпадъци като добавка към горивото е временно решение, което бележи началото на дългия и мъчителен край на производството на енергия от въглища. Това означава единствено, че тежката цена на прехода ще платят хората в зависимите от въглищата общини, а управляващите ще си измият ръцете с „изискванията на Брюксел“, вместо да поемат отговорност. Имайки предвид, че вече плащаме здравната цена от мръсния въздух, очакваме да видим по-амбициозни политики от правителството за подобряване на качеството на живот на хората във въглищните райони и отвъд тях.

Безплатна прожекция на “История на пластмасата” и дискусия след това

Станете част от световната премиера на пълнометражния филм “История на пластмасата” / The Story Of Plastic (90мин.) на Деня на Земята! Най-новият филм, който задължително трябва да гледате, е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic.
The Story Of Plastic пристига при вас с безплатна прожекция и български субтитри, не само за да разкрие тайния живот на пластмасата преди и след като сме я използвали, но и за да повдигне много въпроси, на които човечеството трябва спешно да отговори.
Прожекцията се реализира успоредно в 134 страни, сред които е и България и се появява на петдесетата годишнина на Деня на Земята.

За да получите линк към филма трябва да се регистрирате с име и имейл адрес в ето тази форма: https://forms.gle/jG82cHGimi7kwYHB6. Така можете да го гледате в комфорта на дома си в избрано от вас време в рамките на 48 часа след получаване на линка.

Филмът поражда много въпроси, затова ви каним на дискусия на 23 април от 17:00 часа в Zoom. Ако желаете да участвате, моля отбележите във формата, за да ви изпратим по имейл линк за участие в дискусията.

Онлайн дискусията е с участието на Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на “За Земята” и Никола Бобчев от Less Plastic. И двамата работят от години, за да помогнат на много хора да употребяват по-малко излишни пластмасови опаковки и изделия. Евгения вижда в проблема и социалната му страна — там се крият не само токсични рискове за здравето, но и екологична несправедливост към потърпевшите общности, които се намират до мини, сметища, инсинератори или нелегални работилници за “рециклиране” на електронни отпадъци. Никола е един от първите, които правят подробни изследвания на количеството отпадъци по устието на река Ропотамо и е отлично запознат с последствията от замърсяването по крайбрежието на Черно море.

,

София без инсталация за изгаряне на отпадъци

Можете да подпишете петицията ето тук.

ДО 

Зам. министър-председател Томислав ДОНЧЕВ

Комисар Елиза ФЕРЕЙРА

Комисар по Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия

Вернер ХОЙЕР

Президент на Европейската инвестиционна банка

Копие до:

Йорданка ФАНДЪКОВА

Кмет, Столична община

Монсерат ДОЛОРС

Председател на Комисията по петиции, Европейски парламент 

Уважаеми Зам. Министър-председател,

Уважаеми Комисар на Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия,

Уважаеми Президент на ЕИБ,

Ние, гражданите на Република България, настояваме за незабавно спиране на инсталация за горене на отпадъци и инвестиране на средствата в пълна промяна на системата за управление на отпадъците. Настоящата кризисна ситуация показва още по-ясно нуждата от промяна в управлението на обществени средства и в нуждата да се инвестира в хората за създаване на устойчиви и иновативни решения, в това число, управлението на отпадъци. 

На 20 март 2020 година, по време на въведеното извънредно положение в Република България, поради пандемията от COVID-19, Европейската комисия одобри 77 млн. евро за дългогодишно оспорвания от гражданите проект за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в София. Сумата е близо 30% от текущата Оперативна програма “Околна среда” за периода 2014-2020. 

По-рано, на 21 декември 2018 година, Европейската инвестиционна банка одобри заем за 67 млн. Евро. Останалите над 13 млн. (или повече) евро, ще бъдат осигурени от българските данъкоплатци. 

Това се случи, въпреки че малко по-рано самите Европейска комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейският парламент се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в контекста на стремежа на ЕС към кръгова икономика, и въпреки че след 2020 г. няма да се отпускат евросредства за изгаряне. [1]

Още по-лошото е, че смислеността на проекта се оценява от ЕК според старата цел на ЕС за рециклиране от 50%, която трябваше да бъде постигната тази година, и въпреки че България е сред страните, които ще пропуснат целта. [2] Крайната цена на проекта, включително оперативните разходи през целия живот на съоръжението, също остава загадка за гражданите. 

Ние се обявяваме против проекта, защото той:

  1. Ще бъде голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци —  София ще стане зависима от необходимостта новата инсталация да изгаря 180 000 тона/годишно отпадъци през следващите 29 години. Това количество е три пъти повече от нерециклируемите материали, които се генерират и преработват до РДФ в момента в София. (около 60 хиляди тона / година)
  2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града и проблемът с мръсния въздух.
  3. Ще се управлява от “Топлофикация София” — дружество в тежко финансово състояние, а гражданите на София ще са задължени да изкупуват топлина и електричество от “Топлофикация” на цени над пазарните, субсидирайки нерентабилното дружество.
  4. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
  5. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа. 

Европейската комисия е на път да възприеме нов набор от финансови мерки за справяне с пандемията, причинена от COVID-19, подкрепени от ЕИБ. В рамките на този отговор, съществуват и нови облекчени мерки за използване на неизхарчени европейски фондове. 

Ние, гражданите на Република България, приветстваме тези решения и призоваваме пренасочването на финансовите средства от икономически неизгодния проект за ко-генерация с изгаряне на отпадъци в град София, към по-ефективно управление и намаляването на отпадъците в града, както и за решения за увеличаване на енергийната независимост на сградите в София.

Настояваме за незабавно вземане на конкретни мерки за преосмисляне на системата за разделно събиране на отпадъци, които включват:

  1. Въвеждане на система за ефективно разделно събиране на хранителни отпадъци от домакинствата.
  2. Смяна на модела на сметосъбиране от анонимни контейнери по улиците към контейнери, назначени конкретно за всяка жилищна или обществена сграда. Комплектът трябва да включва пълен набор от кофи за различните отпадъци, които трябва да се изхвърлят разделно: хартия и картон, пластмаси и метали, стъкло, хранителни отпадъци, и остатъчните смесени отпадъци.
  3. Да бъдат осигурени площадки за предаване на опасни и др. разделени отпадъци във всеки квартал
  4. Да се предоставя достъпна, актуална, изчерпаема и разбираема информация относно управлението на отпадъци в града
  5. Да се въведе справедлива такса смет и да има прозрачност в нейното прилагане. Това означава  обвързване на размера на дължимата такса „битови отпадъци“ с количеството изхвърлени неразделени битови отпадъци. Рециклируемите, хранителните и другите специфични видове отпадъци не се таксуват, ако правилно са изхвърлени разделно.

В контекста на настоящите предизвикателства, включително икономически, настояваме средствата да се използват за създаването на устойчиво управление на отпадъци, местни решения и създаване на устойчиви работни места. 

====

Петицията ще бъде активна до 13 май, след което ще бъде изпратена до адресатите. 

 

Инициатор на петицията:

Екологично сдружение “За Земята” – Приятели на Земята България

[1] EUROPEAN COMMISSION. Brussels, 26.1.2017. COM(2017) 34 final. COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS: The role of waste-to-energy in the circular economy

https://ec.europa.eu/environment/waste/waste-to-energy.pdf  

European Inestment Bank, 2019. The EIB Circular Economy Guide: Supporting the circular transition

https://www.eib.org/attachments/thematic/circular_economy_guide_en.pdf  

[2] European Commission, Brussels, 24.9.2018 SWD(2018) 413 final. The early warning report for Bulgaria Accompanying the document REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS on the implementation of EU waste legislation, including the early warning report for Member States at risk of missing the preparation for re-use/recycling target on municipal waste. 

https://ec.europa.eu/environment/waste/pdf/early_warning_report_BG.pdf

 

, , , ,

Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!

Заповядайте на уебинар, посветен на завода за изгаряне на отпадъци в София. Той ще се състои тази сряда, 15 април, от 17:00 на страницата на За Земята.

Искаме да отговорим на въпроса защо това е една скъпа и ненужна инвестиция, която ще задълбочи проблема с мръсния въздух в града. Вижте повече в тази визуализация.

Дълги години граждани и природозащитни организации се противопоставят на намерението на Столична община да изгаря отпадъци на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара. Организираме този уебинар, провокирани от решението на Европейската комисия да финансира инсталацията.
От самото начало решенията за проекта се прокарват непрозрачно и почти тайно за гражданите. Въпреки спечелените дела срещу Столична община, голяма част от документацията остава недостъпна за обществото, особено финансовите аспекти.
Проектът е тиктакаща екологична и икономическа бомба, защото:
1. Е част от една цялостно сбъркана и скъпа система за управление на отпадъците в София;
2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града;
3. Ще се управлява от Топлофикация София — дружество в тежко финансово състояние и с непрекъснато сменящо се ръководство;
4. Ще е голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци — София ще стане зависима от договора към проекта да изгаря 180 000 тона отпадъци за следващите 29 години;
5. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
6. С инвестицията в инсинератор Столична община вкарва града в огромен дълг. Обявената цена е 157 милиона евро, от които едва 77 млн. евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 67 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 млн. най-вероятно ще са собствен принос. Обществото няма информация дали това са финалните числа;
7. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа.

Решението е едно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците.
Заповядайте, за да научите повече за възможностите, решенията и нашите следващи действия като граждани.

Очакваме ви!
Участници:
Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята ще говорят за замърсяването, което причинява изгарянето на отпадъци, и как други държави се отказаха от подобни проекти в полза на по-съвременни решения.
Димитър Събев е икономист, независим експерт, той ще ни запознае с икономическите параметри на проекта.

, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

, , , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от “За Земята” коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от “За Земята” коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

, , , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция “За да остане природа в България” изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org