Пластмасовата хигиена. Митове и факти

Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята

Актрисата Лили Гелева, „За Земята“ и „Грийнпийс“-България внесоха петиция, с която настояват за край на пластмасовото замърсяване

Снимки: © Деннис Тодоров/ „Грийнпийс” – България.

Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите тази сутрин, 28 октомври, лично от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност. 

Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка“ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда. 

От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и  изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички, кутиите за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.

Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години

Българите казват, че подобна стъпка е необходима и искат да участват в решаването на проблема, доказа представително изследване на „За Земята“, проведено в началото на 2020 година. Над 90% от запитаните са готови да се откажат от използването на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия с кратък полезен живот.

Изследванията показват, че в земеделската земя, във водата, дори в телата ни има микроскопични парченца пластмаса, които попадат там с храната и бутилираната вода. Макар и често невидими с просто око, те влияят негативно на здравето, а за животните, които често ги бъркат с храна, могат да са смъртоносни. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с тези отпадъци. 

Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.

Корпорации срещу потребители: част 7 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме въпроса с отговорността за замърсяването, защото много малко се говори за производителите, които са едва няколко на брой, затова пък захранват целия свят с пластмаса. Те с радост приемат, че отговорността е само на потребителите, измивайки си ръцете с техния избор. Но имат ли право?

Популярните статии за пластмасовите отпадъци в океана често насочват вниманието върху държавите, от които произтичат те, но напълно пропускат да изтъкнат факта, че действителните производители на пластмасови отпадъци са няколко десетки световни корпорации за хранителни и потребителски стоки. Трудно е да направите каквато и да е покупка без да се приберете вкъщи с купчина пластмасови опаковки, които веднага ще се озоват в кошчето. Повечето закуски и напитки се предлагат в пластмасови опаковки. Въпреки това потребителите са обвинявани за проблема с отпадъците.

Едва няколко на брой са големите корпорации, които произвеждат повечето пластмаса в света. Най-големите производители се намират в САЩ, Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Швейцария, Германия, Италия и Южна Корея. Производството, дистрибуцията и преработването на изхвърлената пластмаса се извършва от най-големите световни нефтени играчи като ExxonMobil, Chevron, Shell и Total, химически фирми като DowDuPont, BASF, гиганти в производството на потребителски стоки като Procter & Gamble, Unilever, Nestlé, Coca-Cola и PepsiCo, както и фирми за управление на отпадъците като SUEZ и Veolia.

Корпорациите използват огромния си ресурс, за да си осигурят условия за запазване и увеличаване на печалбите си при минимални задължения. Компаниите от нефтохимическия сектор и производителите на пластмаса насочват вниманието върху управлението на отпадъците и рециклирането, създавайки внушението че пластмасовите отпадъци са проблем на потребителското поведение, който може да бъде решен само чрез рециклиране. Тази представа е широко популяризирана в световен мащаб и се приема безусловно от правителствата и от обществеността. Това позволява на корпорациите да продължават да произвеждат огромни количества пластмасови изделия и опаковки с краткотрайна употреба, като същевременно прехвърлят вината за пластмасовите отпадъци на потребителите и отговорността за управлението им на – местните власти.

Глобалното движение, наречено Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), възникнало през 2016 г., обединява над 1500 организации и хиляди привърженици на шест континента с целта да се сложи край на пластмасовото замърсяване. 

От 2017 г. привържениците на движението по целия свят извършват множество „одити на най-замърсяващите марки“, при които отпадъците се събират и класифицират според марката на компанията-производител, като популяризира понятието „марков боклук“. Поставяйки под прожекторите проблемните и ненужни пластмаси, които компаниите бълват в изобилие, тези одити на марките разкриват истинските действащи лица зад замърсяването, помагайки да се развенчае мита на индустрията, че проблемът е в потребителите и системите за управление на отпадъците – особено в бедните азиатски страни.

През 2019 г. „одитите на марките“, проведени от Break Free From Plastic, събират общо 476 423 броя пластмасови отпадъци от целия свят.

Одитите на марките не просто критикуват: те също помагат за вземането на решения. В Азия, Европа и САЩ членовете на BFFP работят за създаване на екологични системи и политики за управление на отпадъците. Движението се разраства по естествен път, отглеждайки мрежа от съпротивителни сили срещу амбициите на пластмасовата индустрия и помагайки за достигането до свят, свободен от пластмасово замърсяване.

Заповядай на онлайн уебинар за родители “Личното е хигиенично”

Екологично Сдружение “За Земята”, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие и ZERA те канят да се присъединиш към безплатния онлайн уебинар #ЛичнотоЕхигиенично. Той е специално за родители, но и за всички, които се вълнуват от пластмасовото замърсяване. Не се колебай да го споделиш с близките си.
Лектор е Сабина Максимова, координатор на мисия “Аз избирам чашата за многократна употреба.”.

✅КОГА: Сряда 8-ми октомври от 18:30 до 19:30 ч.
✅КАК: Уебинар със свободен достъп във Facebook.

ПРОБЛЕМЪТ:
Митът за „еднократните съдове“ и „еднократната употреба“ и защо се налага като хигиенично решение. Такава ли е наистина?
Еднократната пластмасова чаша е символ на консуматорското общество, довело замърсяването с пластмаса до чудовищни мащаби. В България има 1894 детски градини, в които се възпитават 224 380 деца. Повечето от тях пият вода от еднократни пластмасови чаши. Всяко дете използва средно по 5 бр. чаши/ден.
Така се изразходват над 1 милион чаши всеки ден от средно 216 присъствени учебни дни. Това прави над 240 милиона чаши годишно!
Подредени една зад друга, изхвърлените за една година чаши опасват половината от окръжността на Планетата Земя! Порасналите деца ще смятат, че всичко това е нормално.

Това ще бъде открит разговор за трудностите и ограниченията в детските градини за спазване на изключително затегнат хигиенен режим в ситуация „Ковид-19.“

ЩЕ ОТГОВОРИМ НА ВЪПРОСИТЕ: Как едновременно да осигурим хигиена, да спестим средства, да направим средата по-красива и да спестим отпадък, енергия, труд и вода?
Има ли противоречия и неясни регулации?
Какво зависи от Вас и нас и какъв избор имаме право да направим?

Ще се радваме да чуем и Вас, Вашата гледна точка и какво Ви пречи или помага в това да опазим детското здраве без да му вредим в краткосрочен и дългосрочен план.
Семинарът е безплатен. Ще се проведе във Facebook Live и не изисква регистрация. Желаещите да продължат контакт с нас по темата могат да оставят име и Е-мейл адрес във форма по време на събитието, за да се свържем с тях.

Бранд одит: Какви са заключенията след почистването на Рила?

По време на традиционното високопланинско почистване на За Земята трима доброволци направихме бранд одит, за да отговорим на въпроса от кои марки са най-често срещаните отпадъци.

Акцията се проведе през август в района на хижа Семково. Единият ден събирахме боклук около ски пистите и от него отделихме 3 чувала за одитирането. 

По традиция подобни чистения са едни от най-активно посещаваните събития в света. Благодарение на тях много хора успяват да допринесат за чистотата на природата, срещат се със съмишленици и други природозащитници по мислене и призвание. На такива места усещането за общност, което се заражда, е невероятно.

Затова ако и вие обичате някое природно кътче и решите да го почистите, можете да качите нивото като направите и одит на най-замърсяващите марки, чиито пластмасови отпадъци сте намерили там.

Предварително бяхме принтирали няколко листа от таблицата за бранд одит на Break Free from Plastic, може да намерите шаблона тук. Може да го правите и директно онлайн, но ние не бяхме сигурни в обхвата в планината.

Прочетохме и изгледахме инструкциите – тук.

Сложихме няколко празни чувала на земята и върху тях изсипахме съдържанието на пълните чували от предишния ден. Разделихме отпадъците по видове и марки, за да ни е най-лесно описването после. След това се заехме да записваме в таблицата. Отне ни не повече от час. Разбира се, направихме и много снимки. Накрая снимахме и самата таблица, в случай че загубим листа случайно.

Бяхме впечатлени най-много от количеството пластмасови бутилки от минерална вода – в планината човек може да пие най-чистата вода, защо трябва да си купува? Най-много като марка беше Горна баня.

Разбира се, другите най-многобройни бутилки, както и кенчета, бяха от бира, най-често Шуменско и Пиринско.

Не липсваха и бутилки от Coca-Cola и български газирани напитки Derby и Party.

Имаше и изключително много пластмасови чашки за чай/кафе – те си нямаха марки, но бяха около 30 само за тези чували. Явно в хижата и чайната до пистата дават напитките по този начин. 

Тук ще спомена, че всички доброволци на почистването си носят канчета или друг вид чаши за многократна употреба – най-добрият вариант за планинари и скиори също.

Намерихме и пластмасови чинии, прибори, торбички.

От хранителните продукти най-често се срещаха вафли, кроасани и други сладки храни от български марки – Ная, Бачо Кольо, Боровец, Престиж, Фокус и такива на международни – Milka (Mondelez), 7 days, Mars.

Намерихме по време на почистването и цигарени кутии (както и много фасове), които за съжаление и трудно се рециклират, тъй като са композитни опаковки, намерихме Marlboro (Philip Morris), Karelia, King. 

Намерихме и боклук от нашето детство – сокчета California, явно са се продавали в района, тъй като бяха многобройни.

Имаше и “класически” туристически отпадъци, които намираме винаги – консерви, опаковки от бонбони Лукчета, 3в1 кафе на Nestle. 

Другият многоброен отпадък, който за съжаление срещаме много често, бяха мокрите кърпички. Все още много хора не знаят, че те не се разграждат. Добрата новина е, че вече в много магазини се продават алтернативи – мокра хартия. 

Резултати изпращаме към  Break Free from Plastic, за да бъдат включени в доклада от всички почиствания, направени по света, участващи в brand audit. 

Ако нямате време за излети навън, можете да направите експеримент вкъщи – одит на пластмасовите отпадъци, които изхвърляте за 7 дни.

С помощта на Равни БГ имаме три прекрасни видеа за проблема с еднократната пластмаса

Екипът “Нулеви отпадъци” реализира три видеа в рамките на кампанията “От нас зависи” от Екологично сдружение За Земята, част от Гражданско обединение “Равни БГ” https://ravni.bg/

Трите теми, по които сме работили, са замърсяването с еднократни чашки, найлонови пликчета и как да направим одит на използваната в домакинството ни пластмаса.

✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Виж защо в нашето видео.
✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Знаеш ли колко пластмасови опаковки използваш у дома в рамките на седмица?
‼️Предизвикваме те да провериш‼️
✅Лесно е! Заснехме видео със стъпките.

Приливна вълна от пластмасови отпадъци: част 5 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Туризъм

Галени от слънцето плажове, люлеещи се палми…и боклук до коленете в крайбрежните вълни. Туристите пристигат, за да се насладят на девствена красота, но помагат за нейното унищожение поради безгрижието си и заради невъзможността на системите за отпадъци да се справят с проблема.

Снимки на пластмаса, плаваща в морето и изхвърлена по плажовете, станаха често срещани в медиите през последните години. Милиони тонове пластмасови предмети влизат в океана всяка година: донесени от реки, изтекли от канали, изхвърлени или изгубени от кораби или пренесени по брега от вълните. Границите на прилива по целия свят вече са белязани от сплъстени купчини пластмаса, които предизвикват отвращение в туристите и опетняват имиджа на емблематични места, като Карибските острови и Бали.

80% от целия туризъм се осъществява в крайбрежните райони, като това натоварва специално крайморските населени места, които не могат да се справят с големия брой посетители, които посрещат всяка година.

Щетите, причинени от замърсяването с пластмаса на океаните, са огромни: една оценка от Програмата на Обединените нации по околна среда ги определя на 13 милиарда долара годишно. Част от тези разходи се поемат директно от определени индустрии и крайбрежни общности под формата на разходи за почистване и отстраняване на отпадъци. Други разходи са под формата на загубени приходи от риболов и туризъм.

Туризмът не е просто невинна жертва на пластмасовото замърсяване, той е и основна причина за това.

Пътуването до екзотична дестинация – най-често с кола или самолет – генерира въглеродни емисии. Пътуващите също са много по-склонни да консумират пластмаса и опаковки за еднократна употреба, отколкото обикновено. Кетъринг услугите на летищата, на борда на самолети, на влакове и бензиностанции решават своите ограничения във веригата на доставки, като разпространяват храни и напитки в опаковки за еднократна употреба или пластмасови бутилки.

Когато пристигат на местоназначението си, туристите са изправени пред непознати продукти и ситуации. Съответно е по-вероятно да купят пакетирана храна и може да не знаят как да използват местната услуга за рециклиране (ако въобще съществува такава).

Количеството пластмасови отпадъци, които попадат в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.

Въпреки всичко има възможност за въвеждане на добри практики, които да намаляват този негативен отпечатък. Например някои авиокомпании формулират алтернативна визия и правят първи стъпки към полети без пластмаса. Те преминават към компостируеми или рециклируеми съдове, сервизи и прибори за хранене и опаковки от хартия, бамбук или дърво.

Вода

Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата; това е еквивалента на един камион за всяка минута. Пластмасите, които се намират в морето, обикновено се концентрират в пет огромни „въртопи“ (повърхностни вдлъбнатини, които погледнати отгоре имат кръгла или елипсовидна форма) от океански течения: в северната и южната част на Тихия океан, в северната и южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан. Въртопът в Северния Тихи океан, известен още като „Голямото тихоокеанско сметище“, е най-известният.

To плава край бреговете на Калифорния, тук теченията събират различни видове пластмасови боклуци от целия свят.

Дори в най-отдалечените райони, в дълбокия океан или в Арктика, пластмасата се носи по бреговата ивица или залива. Нивата на замърсяване растат бързо: в рамките на десетилетие количеството на отпадъците в откритите води на Северния ледовит океан се е увеличило 20 пъти. Между 15 и 52 трилиона пластмасови частици с тегло от 93 000 до 236 000 тона плават на морската повърхност.

Морският боклук има различни източници. В Средиземно море повечето идва от неправилно управление на отпадъците и от пластмасови изделия за еднократна употреба, използвани в крайбрежните населени места. В Северно море много отпадъци произтичат от риболова, морската индустрия и корабоплаването. В Балтийско море проблемът е главно заради туристически отпадъци. Съставът на отпадъците зависи от начина на използване на конкретното море и видовете населени места по неговия бряг.

Въпреки че пластмасовите парчета стават все по-малки и по-малки, вероятността те да изчезнат напълно е ниска. Има много по-малко малки микрочастици (частици, по-малки от 5 мм) от очакваното: изглежда, че такива частици не остават в повърхностния слой, а се пренасят на друго място. Някои се изхвърлят на брега. Повечето потъват, тъй като се разграждат, колонизацията от морските организми ги прави по-тежки или биват погълнати от морски животни и след това се отделят с изпражненията. Рибите, които живеят на дълбочина между 200 и 1000 метра в Северния Тихи океан, изяждат приблизително 12 000-24 000 тона годишно. Морските птици вероятно поглъщат 100 тона годишно.

Само малка част от пластмасовия боклук остава на морската
повърхност. По-голямата част бива изхвърлена на брега или потъва: далеч от очите и далеч от ума.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция с Грийнпийс-Българияhttps://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1


Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки” и Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото.

,

Как да разберем колко пластмаса използваме: бранд одит у дома

Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло. Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. 

А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече? 

Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.

Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с този онлайн калкулатор на Грийнпийс.

По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.

Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“

Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.

Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.

Статистика:

7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг

Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден! 

Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.

Разбор

Да погледнем по-отблизо какво има в купа.

  • Три-четвърти от съдържанието са опаковки от хранителни продукти. 

Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.

Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни  консумация за една седмица.

Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета,  една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.

Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани

Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.

Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране. 

Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши… 

Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.

Изводи

  • Око да види

Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на ‘бързите пластмаси’: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.

 

  • Преосмисляне

За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.

 

  • И все пак

Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на “амбалажа” срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.

 

  • Тогава какво ни остава? 

Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората. 

 

  • Как?

Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за  най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. 

 

Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.

 

Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки с български субтитри.

Наръчник за бранд одит у дома.

Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките

 

  • Други полезни ходове

Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.

Доброволци от цялата страна чистиха в Национален парк „Рила“ 5 дни

 22-рата акция на ЕС “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Между 10-ти и 14-ти август се проведе, за поредна 22-ра година, традиционното високопланинско почистване, организирано от екологично сдружение “За Земята“. Тазгодишното издание на Почистването беше съобразено с епидемологичните обстоятелства в страната, поради което имаше ограничен брой доброволци- 30 души и по-късо времетраене- 5 дни.  За разлика от предходни години, с цел да се сведе до минимум рискът от пренос на зараза,  локацията на Чистене 2020 беше само една- хижа Семково, а събитието бе организирано през работната седмица, за да се избегне струпване на голям брой туристи през уикенда.

Въпреки ограниченото време и лимита на участниците, хора от цялата страна, на всякаква възраст и с разнообразни професии, успяха да съберат 110 чувала с боклуци.

Зад хижа Семково се откри и изчисти старо сметище, в което имаше и наличие на токсичния материал азбест. Събраните отпадъци бяха предимно от пластмасови опаковки, стъклени бутилки и метали.

През един от дните на Чистенето доброволците се разделиха на две групи с преход към туристическите обекти – х. Македония и Вапски езера. За приятна изненада в района на тези места и по туристическите пътеки бе сравнително чисто с наличие на повърхностни отпадъци, които бяха събрани от доброволците.

При почистването около ски пистите в района се откриха много пластмасови чаши и бутилки за еднократна употреба – най-честият отпадък около всички чистени райони за ски туризъм.

Наличният път до х. Семково позволява на хижарите да извозват отпадъците си до най- близкото населено място- град Белица. Важно е обаче хижарите и туристите заедно да полагат усилия за намаляването на отпадъците, които генерират. Призоваваме всеки турист да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не използва пластмаса за еднократна употреба и съответно хижарите да не предлагат такава. Необходима е отговорност от всеки турист към отпадъците му, които да сваля със себе си и да изхвърля в населено място, където има сметоизвозване, което често липсва в планината или е силно затруднено. Ето защо логото на чистенията е „Боклукът в раницата“.

Както всяка година, организаторите бяха осигурили екологична храна, закупена от местни производители и малки бизнеси, с минимално количество опаковки.

Почистването се включи и в глобалната акция на  движението „Break Free From Plastic“, като в един от дните доброволци извършиха така наречения „Brand Audit“, чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план.

По време на Чистенето се обсъждаха различни теми за поведение в планината и отговорност към здравето, предвид актуалната обстановка. Участниците се срещнаха и с предстиветел на горско стопанство Белица, който разказа за усилията им за запазване на гората в района.

Както всяка година, в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията през следващата година. Най-вероятно тя ще бъде в Национален парк „Централен Балкан“.

Събраните чували с отпадъци бяха извозени благодарение на община „Белица“. Част от тях бяха рециклирани.

Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.