, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock

,

Отворено писмо от жителите на Бели бряг: До края на годината Мини Марица-изток ще превземат домовете ни срещу нищожно обезщетение. Време е Министерство на енергетиката и Европейската банка да се намесят по-активно

Линк към писмото.

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

Усилията на ЕБВР имат за цел да се постигнат възможно най-малко или в идеалния случай — никакви принудителни отчуждения на имоти в Бели бряг. Познавайки работата на ЕБВР и технократския подход, можем да си представим как след няколко години отчита в докладите огромен успех от усилията си, потвърждавайки, че от няколко десетки домакинства, принудително са отчуждени едва няколко имота. Отделно, достигнати са почти двойни нива на оферираните цени за изкупуване и заслугата е на отделите, свързани с прилагане на екологичната и социална политика на банката и на Независимия механизъм за отчетност на проектите.

Това са фактите в цифри, но реалността на терен не позволява много самоизтъкване. Останалите хора са предимно собственици, които в момента нямат избор. Ако приемат, каквото им се предлага от мините, ще трябва да се преместят в домове с много по-неравностойни параметри спрямо сегашните. Удвояването на оферираните стойности щеше да бъде добра новина, ако стартовите нива на предлаганите средства преди намесата на ЕБВР не бяха буквално мизерни. Банката остави Мини Марица Изток с години да протакат финализирането на плана за преселване на селото. Накрая приеха Мини Марица-изток да одобрят план със сериозни пропуски. Ако той бъде приложен на практика, не предвижда куп детайли около преселването – непрецизиран социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди, липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото.

И всичко това — при останали едва двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени. Припомняме, че нито едно от тях не се противопоставя на въгледобива в България по етични или сантиментални съображения, а само поради факта, че не се предоставя адекватна възможност на хората да възстановят, каквото имат. При толкова лесен казус няма как да не възкликнем, че очертаващият се провал по намиране на решение е спъване по равното! Наблюдаваме липсата на напредък по казус, касаещ по-малко от 20 домакинства, които реално не се противопоставят на разширението на мините, а на несправедливите обезщетения. На този фон е трудно да си представим как ЕБВР се справя с огромните си проекти в развиващите се страни, където са засегнати стотици и хиляди местни хора и дребни земевладелци, които губят собствеността, поминъка си и родовите си връзки.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

,

България трябва спешно да започне решителна борба с пластмасовото замърсяване

Източник: За Земята

3 юли е международният ден, посветен на живота без пластмасови торбички. Активисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14:00ч. и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ / Plastic Free July, предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.

 

Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.

 

На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.

 

В същото време, от вчера – 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружениеЗа Земята”, “Грийнпийс”-България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас.

 

  • Такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
  • Забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г. 
  • Задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
  • Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
  • Постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.

 

Екоорганизациите напомнят, че евродирективата изисква към  2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.

 

Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г. 

Нуждата от спешни действия в България е очевидна: въпреки усилията на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба”, поради липсата на подобаващи мерки от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на три хиляди (3000) лева – сума, напълно достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем правилно възпитание и навици на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и “За Земята”. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които “За Земята” включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

,

Климатичните промени в онлайн курс от тази есен

Екологично сдружение За Земята наскоро се включи в международната партньорска инициатива ClimAlt повишаване на осведомеността на младите хора относно изменението на климата и възможните решения. В продължение на три години до декември 2012 г. ще предлагаме обучителни дейности за младежи, младежки работници и обучители.

За тази есен търсим мотивирани млади хора на възраст между 20 и 30 години, които да се включат в първото издание на 32-часов онлайн курс относно причините, въздействията и възможните алтернативи на изменението на климата.

В курса, воден от международни специалисти по многообразните теми, ще придобием по-задълбочени и широкоспектърни познания относно причините и последиците от изменението на климата. Ще изследваме и споделяме конкретни примери за алтернативни икономически модели на развитие и ще анализираме социално-екологичните фактори на промяната. Разглеждайки и обсъждайки различни възможни решения, ще ставаме по-подготвени и способни да създаваме или да участваме в положителната промяна.

Първоначално целим да наберем двадесет и пет участника, впоследствие курсът ще бъде свободно достъпен за всички желаещи.

Записването за онлайн курса започва от есента на 2019 г. чрез уебсайта на ClimAlt:
http://climaltproject.eu. Очаквайте скоро!

Повече относно ClimAlt

  • Курсът ще бъде достъпен на 4 езика (български, хърватски, английски и италиански) и проведен с 100 младежи от различни страни в Европа между ноември 2019 г. и януари 2020 г. От този момент целият курс ще бъде свободно достъпен на 4 езика от уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu.
  • Обучението ще бъде допълнено от 4 задълбочени уебинара, отворени за обществеността, с акцент върху алтернативни устойчиви модели в различните страни.
  • Разработваме и образователна игра за младите хора, с която да проверят знанията и компетенциите, придобити по време на обучението.
  • Всички обучителни материали и изводи от проекта ще бъдат споделени в интернет, а също и чрез 4 публични събития, целящи да вдъхновят обществеността и да достигнат до повече хора.

Повече подробности, новини и полезни материали по темата търсете на уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2021 г.

Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2021 г.

Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци

По време на конференция на За Земята в София през пролетта на 2017 г. екипът ни запита публиката дали имат добри примери в България за стратегията Нулеви отпадъци. Тогава Мария Костадинова – зам. кмет на община Свиленград се изправи и разказа какво правят в тяхната община.

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

След няколко срещи и вдъхновяващи посещения на място, организирахме обучително пътуване до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия, за да запознаем мотивираните служители на свиленградската община с добрите практики там.

 

А малко повече от година по-късно Свиленград вече е на картата на Zero Waste Europe като първата община в България, тръгнала по пътя за Нулеви отпадъци.

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци. zerowastecities.eu

Община Свиленград е наистина добрият пример за умно управление на отпадъците и за мотивация за непрекъснато развитие на системата. През 2018 г се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, в които членуват 20 активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко отдела на общината и общински съветници.

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци - Свиленград

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци – Свиленград

През 2017 г. с подкрепата на Екопак Свиленград пилотно стартира проект за разделно събиране на хартиени и пластмасови опаковки директно от домовете на хората, като предостави 100 броя жълти кофи за разделно събиране. Бяха обхванати домакинствата на осем улици. Така жителите на града бяха улеснени да разделят сухите отпадъци още на мястото на тяхното генериране. Поради добрите резултати през 2018 г. общината разшири обхвата и раздаде 1000 индивидуални контейнера на домакинства за разделно събиране на пластмаса, хартия и метал. Вече има установен график и всяка от включените къщи изнася на улицата контейнера си в определения ден. Предвижда се 100% от еднофамилните жилища да бъдат обхванати от тази система.

Разделно събиране 'от врата на врата', Свиленград

Разделно събиране ‘от врата на врата’, Свиленград

 

От тази година вече започна и събиране на рециклируеми отпадъци от търговските обекти. Преди да направят тази крачка от общината проведоха анкета сред бизнеса как ще е най-удобно да се случва събирането, за да може системата да работи ефективно. И наистина работи – камион на Екопак минава по график и събира най-вече хартия, но и стъкло и пластмаса – 2 пъти седмично в центъра, веднъж в другите части, около 180 обекта. Още през  първите две седмици се събират почти 5 тона хартия. Най-големите обекти, които изхвърлят повече, сами предават тези отпадъци на общинската площадка в града.

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

На тази площадка вече има и преса за хартия, за да се оптимизира мястото за съхранение преди транспортирането за рециклиране. Там се очаква да се изгради и център за поправка и повторна употреба, какъвто посетиха в Капанори.

На 3 места в града пред многофамилни жилищни сгради вече има направени и оградени “екокътове” с кофи за разделно събиране, в които всеки живеещ в блоковете може да влезе със специален чип. Всеки кът струва около 3000 лв.

В плана е да има такива кътове и в селата.
Всичко това е част от плана за Нулеви отпадъци, изготвен от общината и приет от Обществения съвет. С официално писмо общината заяви, че няма да подкрепя никакви проекти за изгаряне на отпадъци, а вместо това ще влага пари за намаляване на отпадъци, рециклиране и компостиране.
Компостирането е и следващата стъпка – да се изгради компостираща инсталация и домакинствата да получат контейнери за хранителни и растителни отпадъци.

С традиции в текстилната индустрия, свиленградчани имат силното желание да въведат и добро разделно събиране и повторна употреба на дрехите, които съгражданите им изхвърлят. Идеята е да се правят периодични кампании и дрехите да се съхраняват в пенсионерския клуб, където възрастните хора да им дават нов живот – годните за употреба да се даряват, а другите да се рециклират чрез шиене и плетене.
И още малки стъпки – в заседанията на Общинския съвет и в Общинската администрация няма пластмаса – водата е в стъклени кани и чаши; в училищата децата написаха стихотворения как да разделяме отпадъците си. Представители на Обществения съвет организираха и флашмоб в местен супермаркет – да не се ползва толкова много пластмаса при пазаруване.

Това е накратко началото на историята за първата община на картата на Нулеви отпадъци Европа, а най-доброто със сигурност предстои, защото всички в Свиленград работят заедно за намаляване на отпадъците и по-чист град – както общината, така и гражданите и бизнеса.

, , , , ,

Искания от гражданите към кандидатите за евродепутати

Аз, вашият работодател – българският народ, ще избирам измежду вас моите представители в Европа, но този избор, не е безусловен. Този път ще гласувам и имам искания към вас – моите служители.

Омерзен съм от корупционните скандали, които ежедневно се разкриват и съм отвратен, че въпреки огромната ресурсна обезпеченост в полицията и прокуратурата, тези разкрития се правят от журналисти.

Но не, няма да ви позволя да ме откажете от правото ми да гласувам. Няма да ви позволя да ме разсеете с политическите ви интриги. Разбирам, че целта ви е да ме отвратите, за да оставя бъдещето си е ръцете на безкритичния корпоративен, административно зависим и подкупен „електорат“. Да подмените вота ми. Да гласувате вместо мен. Прокудихте братята и сестрите ми, но аз още съм тук и няма да ви позволя да ме изгоните. Аз, вашият работодател – българският народ, съм жив и знам, че мога да ви накажа.

Омръзна ми да подценявате интелигентността ми и да разсейвате фокуса от важните за обществото теми с не-особено смислени циркаджийски номера с вокално-кулинарни риалити елементи. Не сте познали. Този път няма да изтъркам името на случаен кандидат. Няма да ви позволя да подмените приоритетите ми.

Аз, вашият работодател – българският народ, ви избирам за мои предстатели, но този избор, не е безусловен. Аз, вашият работодател – българският народ, имам искания към вас.

Аз настоявам да спрете да се надпреварвате в оправданията си  за замърсяването на въздуха и заедно да намерите решение за по-чист въздух. Защото аз не дишам оправдания.

Аз настоявам да спрете произвеждането на отпадъци, които да изгаряте или да заравяте в почвата и заедно да намерите решение за опазване на природата. Защото аз не дишам фини прахови частици, аз не пия химикали и аз не искам да разхождам децата си сред вашите боклуци.

Аз настоявам да спрете изсичането на вековните гори и да си припомните какво е значението на дърветата за биоразнообразието на планетата и за човека, като част от тази екосистема.

Аз настоявам да осигурите за мен и за децата ми качествено образование, конкурентно на престижните колежи и университети, в които пратихте децата си да учат, плащайки с парите от моите данъци.

Аз настоявам да получавам качествено здравеопазване за мен, а не само вас,  съответстващо на здравноосигурителните вноски, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да обезпечите мен и родителите ми, а не само вас самите, с достойни пенсионни доходи, реципрочни на пенсионните осигуровки, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да оптимизирате административните дейности, финансирани с обществени ресурси, иначе казано финансирани от мен, като прекратите порочната практика да назначавате посредствени чиновници, които да изхранвам.

Аз, вашият работодател – българският народ, не съм съгласен да плащам за това. Достатъчно ми е да издържам учителите, лекарите, полицаите и военните. Не мога да поема и всичките ви комисии, агенции, спецзвена, нови министерства и т.н. Работещите в тази страна сме краен брой, така че раздуването на щата за моя сметка, не допринася за моето оцеляване.

Научете се да работите! Работете за мен! Покажете ми, че има полза от вас, за да ви изпратя в Европейския парламент, за да подобрите законите на Европа, така че да работят за мен и за децата ми!

Аз, вашият работодател – българският народ

Снимка: Shutterstock

, , , ,

Манифест: За Устойчива Европа на гражданите

Европейския съюз е един от най-впечатляващите проекти за мир в съвременната история. Създадена е организация, защитаваща човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона като основни ценности.

Наред с поддържането на траен мир сред своите страни-членки, ЕС допринесе и за по-чисти реки, защита срещу химическо замърсяване, адекватен родителски отпуск, качествено образование и свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.

Въпреки важната мисия и високи цели на Европейския съюз, твърде много от постъпките на европейските лидери спрямо редица наболели социални и икономически проблеми, сред които финансовата криза, отсъствието на адекватни мерки относно проблемите с околната среда, присъствието на социално неравенство и липсата на единодушно решение относно бежанските вълни, за съжаление са в разрив с основните ценности и принципи на ЕС и изместват от фокус постигнатите до момента позитивни резултати.

Гражданите чувстват, че икономическите и финансовите интереси на богатите се ползват с приоритет пред общото благо. Растяща бедност и социално неравенство, влошаване на достъпа до здравеопазване и (младежка) безработица. Нерешени остават проблеми като климатичната криза и замърсяването на въздуха, които убиват стотици хиляди хора. Нарастващата подкрепа към някои националистически и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател и сериозна заплаха за демокрацията и за нашите основни ценности. Всички тези фактори са масово всекидневие за редица хора и следователно все повече европейци спират да усещат необходимостта и ползите от Европейския съюз. Това масово разочарование води до загуба на доверие от страна на европейските граждани в способността на европейските институции да отговорят на техните нужди.

ДРУГА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация в Европа, ние като граждани трябва да се съсредоточим върху изясняването на нуждите ни като единно, европейско общество. Именно за това ключовият въпрос оттук нататък следва да бъде: „В каква Европа искаме да живеем?“.

Ето защо над 200 организации в цяла Европа, сред които и ние от екологично сдружение „За Земята“, се обединяваме, за да обсъдим „Европа, която искаме”, и да поставим казуса в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейската идея, основана на базовите етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, полово равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава, че трябва да настъпят фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и норми, които изпълняват функциите, за които са предназначени: грижа и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и защитават настоящите и бъдещи поколения както в Европа, така и извън нея.

ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА, КОЯТО ИСКАМЕ

За да си възвърнат доверието на обществото, Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки трябва да приоритизират следните ключови въпроси от дневния ред за бъдещето на Европа на предстоящите разисквания за изборите за Европейски парламент.

  1. ЕВРОПА В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА – Новото и ефективно участие на гражданското общество под формата на така нареченото активно гражданство трябва да бъде приоритетно за подобряване на европейските общности. Прозрачността и достъпът до основни права за всички са главни стъпки в доверието на гражданите на ЕС в изграждането на справедлива и устойчива Европа. Младежта и децата трябва да бъдат ангажирани като активни граждани и да бъдат насърчавани да участват в европейските политически процеси. Следователно достъпът до образование трябва да бъде непрестанно подобряван, а критичното мислене – поощрявано. Тези стремежи могат да бъдат постигнати и развивани чрез редица програми за европейски младежки активизъм, активно гражданско обучение в училищата и т.н.

Следва да се предприемат мерки за гарантиране на по-голяма отчетност и прозрачност при вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства. Интересът на гражданското общество трябва да бъде приоритизиран пред този на големите корпорации.

  1. РАВЕНСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА – Публичните политики и законодателните мерки следва да гарантират, че в съответствие с европейското и международното право в областта на правата на човека, всички европейски граждани и жители се ползват с еднакво ниво на защита и могат да упражняват основните си права и свободи, позволявайки им да живеят според собствените им убеждения, съгласно принципите на самоопределяне и човешко достойнство, без форми на дискриминация. ЕС трябва да подобри своите политики и действия за гарантиране на равенството между половете, като освен това гарантира, че всички лица имат равни възможности в обществото.
  2. СИЛНА СОЦИАЛНА ЕВРОПА – Европейският социален модел следва да осигури пълна и справедлива защита на всички граждани, като същевременно облекчи бедността и предостави равноправни, социални възможности на своите граждани. Всеки трябва да се възползва от стандартите за достойни условия на труд, равенството, подобряването на благосъстоянието и намаляването на здравните различия в рамките на отделните държави и между поколенията. Социалното приобщаване и закрилата, достойният труд, равенство между половете, достъпът до адекватно здравеопазване, образование и до качествени жилища, екологичната справедливост трябва да бъдат основните принципи, които движат националните и европейските политически програми.
  3. АМБИЦИОЗНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА – Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъде изцяло изпълнено. Целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с него и с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, чрез амбициозни политики на Съюза в областта на климата, включително бързо прекратяване използването на всички изкопаеми горива и преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към 100% снабдяване с енергия от възобновяеми източници, което е чисто, достъпно, подкрепя собствеността на общността и не води до енергийна бедност.
  4. ЯСНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ – Трябва да бъдат създадени и прилагани общи стандарти, чрез които да се осигурят чистотата на въздуха и водата, достъпът до безопасна и здравословна храна. Необходими са драстични мерки за спиране на обезлесяването и загубата на биоразнообразие в Европа и в световен мащаб, да се сложи край на неустойчивата експлоатация на световните природни ресурси. Следва да се предприемат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на планетата за производство, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност.
  5. УСТОЙЧИВИ И ЗДРАВИ ХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ – Реформата на Общата селскостопанска политика е задължителна за производството на по-здравословна храна и за справедливи цени за европейските малки и биологични производители. Това означава засилено опазване на околната среда и природата, пазари на регионални земеделски производители, хранителни вериги, предоставящи здравословна храна, регулиране количеството хранителни отпадъци и спиране на дъмпинга в глобалния Юг. ЕС следва да даде приоритет на прехода към органично, дребномащабно селско стопанство и повторно залесяване като ключови мерки в борбата с изменението на климата.
  6. СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ – Ефективните и координирани данъчни мерки следва да гарантират, че всички дружества плащат справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските бюджети за достъп до социално-икономически права и благосъстояние. ЕС трябва да се ангажира с ефективна борба с данъчните измами и да ликвидира европейските данъчни убежища.
  7. СПРАВЕДЛИВ ТЪРГОВСКИ РЕД – Международната търговия следва да се разглежда като средство за ефективно разпределение на стоки и услуги, като се зачитат социалните и екологичните цели. Търговските споразумения следва да облагодетелстват хората, работниците и дребните производители и не трябва да бъдат разглеждани като инструменти единствено в интерес на мултинационалните компании и инвеститори. Това следва да гарантира, например, равен шанс за достоен труд и по-добра социална защита. Търговските и инвестиционните споразумения трябва да бъдат насочени предимно към повишаване благосъстоянието на обществения интерес, вместо към намаляване на разходите и тежестта за предприятията. Съществуващите ВИП права за инвеститорите и корпоративните съдилища трябва да бъдат премахнати.
  8. РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТА – ЕС има ключова отговорност за постигане целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие. Помощта за развитие на отвъдморските държави в ЕС следва да се предоставя приоритетно на най-нуждаещите се, включително най-слабо развитите страни и от тях да се възползват най-вече маргинализираните общности. ЕС трябва да преструктурира своите инвестиции, за да постигне устойчивост, изкореняване на бедността и да направи реалния достъп до основните човешки права в световен мащаб реалност. ЕС следва активно да подкрепя правно обвързващите европейски и международни задължения в областта на правата на човека за компаниите, които работят в чужбина, включително настояване за Договор на ООН за бизнеса и правата на човека.
  9. ОТГОВОР НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИГРАЦИЯТА – Европа трябва да поеме водеща роля в осигуряването на хуманен отговор на глобалната миграция, в полза и защита на всички участващи. Търсещите убежище трябва да бъдат приветствани в Европа и да бъдат третирани в духа на Конвенцията на ООН от 1951 г. за бежанците.
  10. ОТГОВОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА НУЖДИТЕ – Инвестициите на ЕС следва да осигурят възвращаемост в обществена полза и за справяне с обществените предизвикателства. Изследвания, които са приоритетни и финансирани днес, трябва да имат решаващо въздействие върху бъдещето на нашите общества и на нашата планета. Нашите изследвания трябва да направят Европа и света екологично устойчиво, мирно и здравословно място за живеене. Изследванията на ЕС трябва да бъдат демократични, локализирани и в полза на обществото. Това означава забавяне на високия растеж и отдалечаване от ресурсо-интензивните икономически модели.
  11. БЮДЖЕТ НА ЕС, ФОКУСИРАН КЪМ ХОРАТА – Бюджетът на ЕС следва да използва своя потенциал, за да стимулира устойчивостта и икономическата справедливост и благоденствие чрез инвестиции в социална инфраструктура, образованието, културата и климатичните промени. Това включва премахване на неустойчивите инвестиции и субсидии, както и укрепване на механизмите за отчетност. С други думи, това трябва да бъде бюджет, направен от хората за хората и планетата.

Ние ще гласуваме на предстоящите избори за нов Европейски парламент. А ти?

, , , ,

20 века в търсене на мира

20 века Европа търси мира. Воюва за него, дава безбройни жертви – и все в името на спокойствието и просперитета. В средата на 20-я век, беше намерена формула, която бавно, с много съмнения, криволичения и грешки, но и с много вяра и упоритост, доведе до продължаващият вече 70 години мир на континента ни.

Ние осъзнаваме огромните усилия на поколения европейци, затова, заедно с още 300 организации, се присъединяваме към Europe We Want. Искаме да осъзнаем откъде сме тръгнали и да продължим напред конструктивно.

***

Започваме нашият разказ за Европа и мира през 27-мата година преди Христа. Това е началото на прословутия Pax Romana, продължил цели 207 г. – от възкачването на Цезар Август до смъртта на Марк Аврелий през 180-та година. Пакс Романа е първият опит за мирно развитие на част от Европа и Средиземноморието. И макар нестабилен, този мир е донесъл най-доброто развитие в историята на Рим, дотогава изпълнена с войни.

И след Рим, въпросът за мира винаги е бил основен в Европа. Разкъсвани от войни, след разпада на Римската империя, племената, народите, империите, републиките в Европа винаги са имали пред себе си една „крайна“ цел – да спрат, да си отдъхнат от косата на Смъртта. Макар оплетено във вражди и войни, винаги можем да намерим търсенето на тази цел:

  • и при Карл Велики, Pater Europae („Баща на Европа“), при когото Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност;
  • и в развитието на Свещената Римска империя (10-19 век), постоянно живееща между дезинтеграцията и интеграцията;
  • и при Вестфалските мирни договори от 1648 г., донесли края на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Освен германската религиозна свобода и политическата организация на Германия, те уреждат и европейския мир;
  • и по време на Европейския концерт, продължил с прекъсване от 1815 г. до 1914 г., в чиято основа е разбирането, че баланс в международните отношения може да бъде постигнат чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между „Великите сили“, като водеща роля се отделя на дипломацията. Видни фигури като Готфрид Лайбниц (1677) и Лорд Гренвил (1797-99) вече са поставили на дневен ред въпроса за „Европейска федерация“. Върху тях Метерних развива идеите и понятието за „баланс на силите“, така че амбициите на всяка „Велика сила“ да бъдат сдържани от останалите.

 

Паневропейската политическа мисъл се развива през 19-ти век, вдъхновена от либералните идеи на френските и американските революции след смъртта на империята на Наполеон (1804-15). През десетилетията след Виенския конгрес идеалите на европейското единство процъфтяват из целия континент, особено в писанията на Ястржебовски, Мацини и Корвин-Шимановски. Терминът „Съединените щати на Европа“ е използван от Виктор Юго в реч на Международния конгрес на мира, проведен в Париж през 1849 г.

На Изток и Югоизток мирът е бил в далеч по-къси периоди. В историята на България и Византия имаме няколко периода на десетилетен мир – между Симеон Велики и Лъв VI (896 – 912) както и 25 годишен мир между България и Сърбия (897 – 922). Следва 36-годишният (927 – 964) „дълбок мир“ между България (Петър I) и Византия, както и периода на силната дипломация и късите войни на Иван-Асен II. Това са периоди на стопански възход. Но от изток и от югоизток, през Балканите са основните пътища за нахлуване на „варварите“ – от готи и хуни, до араби, монголи и османски турци.

***

Вече сме в мрачните, кризисни години от 1914 до 1945 г. – времена на всеобщо умопомрачение, довело до двете световни войни – започнали все в сърцето на Европа. Загиват милиони, десетки милиони. А на Изток вилнее комунизмът – у дома си и сред съседите.

Въпреки това, през периода между двете световни войни съзнанието, че националните пазари в Европа са взаимозависими, макар и конфронтационни, наред с възхода на американския пазар от другата страна на океана, подхранват желанието за икономическа интеграция на континента. През 1920 г., застъпвайки се за създаването на Европейски икономически съюз, Джон Мейнард Кейнс пише, че “трябва да се създаде Съюз за свободна търговия … за да не налага никакви протекционистични тарифи, независимо от продукцията на други членове на Съюза.” През същото десетилетие Ричард фон Куденхове-Калерги, австрийски аристократ с противоречиви разбирания и идеи, е един от първите, които си представят съвременния политически съюз на Европа и основава движението „Пан-Европа“. За съюз в Европа говорят и други, сред които тогавашният министър-председател на Франция Аристид Бриан и Уинстън Чърчил.

Краят на безумието идва, а с него идва и Pax Europaea. В междинния период (1945 – 1957 г.) се говори и действа за някакво обединение в Европа. „Конгресът на Европа“, считан от мнозина за първи федерален момент на европейската история, се провежда в Хага от 7 до 11 май 1948 г. с 750 делегати от цяла Европа, както и наблюдатели от Канада и САЩ. Конгресът събра представители от широк политически спектър, като им даде възможност да обсъдят идеи за развитието на европейското политическо сътрудничество. Участват важни политически фигури като Аденауер, Чърчил, Макмилан, Пиер-Анри Тейтген, Франсоа Митеран, Пол Рейно, Даладие, Пол Ван Зеланд и Алтиеро Спинели. Активна роля имат широк кръг философи, журналисти, църковни лидери, юристи, професори, предприемачи и историци. Отправен е призив за политически, икономически и паричен съюз на Европа. Тази значима конференция трябва да окаже дълбоко влияние върху формата на Европейското движение, което е създадено скоро след това. Предложено е създаването на Колеж на Европа. Конгресът обсъжда и бъдещата структура и роля на Съвета на Европа. Участниците допринасят и за създаването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в Съвета на Европа.

През 1952 г., разочаровани от липсата на напредък в рамките на Съвета на Европа, шест държави решиха да продължат и създадоха Европейската общност за въглища и стомана, която беше обявена за “първа стъпка в обединението на Европа”. Европейските лидери Алчиде Де Гаспери от Италия, Жан Моне и Робер Шуман от Франция и Пол-Анри Спаак от Белгия разбраха, че въглищата и стоманата са двете индустрии, които са от съществено значение за воденето на война, и вярват, че чрез обвързване на националните си индустрии, бъдещата война между техните народи стават много по-малко вероятни.

През 1957 г. Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия подписаха Римския договор, който създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и митнически съюз. Те също така подписаха друг пакт за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за сътрудничество в развитието на ядрената енергетика. И двата договора влязоха в сила през 1958 г. Това е формалното начало на Европейския съюз.

През годините ЕС приема нови членове и се развива върху серия от нови договори, за да достигне до сегашните 28 страни-членки, обединени в правно отношение от Договора от Лисабон (2007 г.) На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон реформира много аспекти на ЕС –  промени правната структура на Европейския съюз, обединявайки системата от три стълба на ЕС в един правен субект с юридическа правосубектност, създал постоянен председател на Европейския съвет, и засили позицията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

***

Историята, която, казват, се пише от победителите, ни е оставила безкраен низ от факти, но и от митове, спекулации и недоизказаности. Не може да се отрече – до средата на 20 век, европейските държави са търсили просперитета си чрез разширявания за сметка на съседите си или на по-далечни народи. Водещата максима е била: Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война).

От 70 години насам обаче виждаме, че Друга Европа е възможна. Тя не е перфектна, градена е и се гради на визиите, на компромисите и скрития натиск и явните напрежения, на уроците от опита.  Но тази „друга Европа“ за пръв път в човешката история показа, че нещата могат да се случват и без войни. И това е онази малка разлика, която ни дава увереността, че върху нея и върху всички останали успехи – и учейки се от грешките си – ще можем да минем на следващия етап на Общността – да премахнем повечето грешки, да приемем добри решения, в полза на всички граждани на Обединена Европа.

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация, ние като граждани на своите страни, но и на нашата обща Европа, не трябва да се ограничаваме в дебатите за бъдещето на Европа на въпроса: „Повече или по-малко Европа?“, Но се съсредоточаваме върху нашите нужди за бъдещето и нашите права. Ключовият въпрос е: „Каква Европа искаме?“

Какво ще остане за Европа в Историята след нас, зависи от всеки един от нас. Не само когато гласуваме за Европейски парламент, както предстои на 26 май, но и във всеки един ден, в който изявяваме идеите, позициите, интересите, желанията си пред общините, регионите, правителствата или европейските институции.

Европа, неделима част от която – географски и исторически е България – може да се превърне по-добро място за всички нас, ако точно на избори вземаме правилните решения. И не вярвайте, че няма значение – всеки избор има значение. След него връщане няма!

Снимка: Unsplash

, , , ,

ОТВОРЕНО ПИСМО От Николай Петков, гражданин на квартал ТЕЦ-София

Уважаема г-жо Фандъкова,
Уважаеми г-н Герджиков,

Днес, 24 април 2019 г., внасям в касата на общината 2100 лв. за съдебните разноски по адм.дело № 7701/2016г, след като преди 3 години се включих в жалбата срещу новия подробен устройствен план на район „Сердика“, включващ изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-София на метри от дома ми.
Тъй като тази сума е непосилна за семейство ми, се обърнах за подкрепа към обществеността чрез социалните мрежи. И 37 човека само за 10 дни дариха парите, които днес внасям. Тези хора, както и още много други, които внесоха подписки срещу проекта и участваха в протеста на 28 май 2018 г. също не искат инсинератор в София!
С други думи – граждани и данъкоплатци на Столична община, като Вие представлявате, плащат на адвокатите на същата тази община. Това за мен е абсурдно и жалко. Още по-абсурдно е да изхарчите 130 милиона евро от европейските данъци за този скъп, мръсен и морално остарял проект за инсталация за горене на отпадъци.
Вашето упоритото намерение през последните 10 години да „изгорите“ милиони евро и да поставите под заплаха здравето на своите граждани във вече замърсен град, през 2019 г. е и в противоречие с повишаващите се законови изисквания в Европа за управление на отпадъците и Кръгова икономика.
Макар и да изгубих делото, не съм изгубил надежда, че все пак ще вземете правилното решение да не изгаряте отпадъци, а вместо това средствата да вложите в ефективна и удобна система за цялостно разделно събиране. Точно преди една година общината във Флоренция спря проект за подобен инсинератор и реши да влага ресурси в повече рециклиране. Нека и София да тръгне по този път и нещо повече – да има цялостна политика за намаляване на отпадъците ни.
С уважение,
Николай Петков