, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени

Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!

Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.

Цели

Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.

Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.

Описание на курса

Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.

Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа  видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача. 

Основните теми, покрити в лекциите, са следните: 

Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост,  Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата 

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. 

След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.

Вижте програмата на курса

 

Критерии за допустимост

Обучението търси младежи, които:

  • са между 18 и 30 години
  • се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит) 
  • владеят английски на ниво B1 
  • заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението 
  • ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс 

Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса

Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.

Как да кандидатствате

Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.

Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.

 

За повече информация:

www.climaltproject.eu 

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/2569180783102618/

https://www.facebook.com/ClimAltProject/

https://www.facebook.com/ZaZemyata/

https://www.facebook.com/mladi.za.zemiata/

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.

, , ,

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

В борбата срещу постройката на инсталация за изгаряне на отпадъци в София е полезно да видим примери за успешни кампании срещу замърсяващи инсинератори из света. Благодарение на силите на граждански активисти през последните години, предложения за нови инсинератори са били прекратявани, а съществуващи са били закрити.

През 2016 г. дългогодишният проект за инсинератор за изгаряне на отпадъци във Флоренция беше спрян след силно обществено съпротивление, водено от организацията на майките Mamme no inceneritore. Групата организира публични информационни сесии с разговори с лекари и технически експерти, публични демонстрации и протести, обучения за деца и възрастни, както и подкрепи законодателство за борба с изгарянето в правителството. Организацията организира марш от 20 000 души, който бе подкрепен от организации з цяла Европа, включително За Земята, която организира малка солидарна демонстрация в София.

Протести срещу изгарянето на отпадъци в Oбединеното кралство.

В Балтимор, Мериленд, град, в който вече съществуваха две работещи инсталации за изгаряне на отпадъци, през 2016 г. официално се отмени план за постройката на още един инсинератор, след активно организиране на общността срещу него. Организацията Free Your Voice, съставена от загрижени младежи и жители от кварталите около планираното място за инсталацията, водеха усилените действия срещу инсинератора. Групата проведе протести, направи петиции, проведе публични срещи и присъства на обществени събрания на града. Тяхната работа пожъна успех, тъй като департаментът по околната среда на Мериленд обяви, че разрешителното за инсталацията не е валидно за подновяване и е изтекло преди да започне строежа.

Протести в Дъблин.

Вече и един от съществуващите инсинератори в Балтимор среща много съпротивление. През февруари 2019 г. правителството на Балтимор прие закон, който поставя по-строги ограничения за замърсяване на въздуха, което ще го принуди непрекъснато да следи емисиите си за редица вредни замърсители и да направи тази информация публично достъпна. Компанията, която притежава инсталацията, е затруднена от тези промени. Тя твърди, че ограниченията ги принуждават да направят избор между инвестиране в скъпо оборудване, необходимо за изпълнение на строгите критерии, или затваряне на завода.

Протест във Филипините.

През март 2019 г. инсталацията за изгаряне на отпадъци в Детройт, която работи от изграждането й през 1986 г., окончателно беше закрита. Основното оправдание за затваряне беше финансово, тъй като инсталацията се нуждаеше от ремонти, чиито разходи струваха стотици милиони долари. Но не може да се игнорира фактът, че жителите на Детройт са се оплаквали от инсинератора от десетилетия. Zero Waste Detroit, организацията, която най-силно се е борила срещу инсинератора през последното десетилетие, посочва, че инсинераторът е един от най-силните замърсители в региона. Доклад, проведен от Zero Waste Detroit, заедно с регионални екологични организации, твърди, че емисиите от инсинератора включват замърсители на въздуха като серен диоксид, азотни оксид и въглероден оксид, както и много токсичните диоксини и тежки метали олово и живак. При закриването на инсталацията кметът на Детройт изрази мнението, че той би предпочел никога повече да не се използва тази земя за инсталация за изгаряне и обеща да предприеме правни действия, за да постигне тази цел. Сега Детройт работи за промяна на своята система за управление на отпадъци без инсинератор. Жителите на града и членовете на Zero Waste Detroit празнуват, но и се стремят бързо да приложат система, която разчита предимно на разделно събиране на отпадъци от врата до врата и повече рециклиране.

Протест срещу изгарянето на отпадъци в Загреб.

Съвсем наскоро предложение за инсинератор в района на Finger Lakes в Ню Йорк беше спрян със законопроект, който ще забрани всяко бъдещо развитие на инсинератори в региона. Законопроектът беше подписан на 24 май 2019 г., след като бе приет от държавния сенат и държавното събрание. Значителна подкрепа за законопроекта дойде от организацията Seneca Lake Guardian, която бе силен противник на планирания инсинератор. Първоначалното предложение за изграждане на инсталацията беше одобрено, на база на това че се смята за производство на възобновяема енергия, въпреки че изгарянето на отпадъци всъщност допринася сериозно към замърсяването на въздуха. Новият закон важи за всички бъдещи предложения за инсинератори в региона.

След такива значителни успехи, може да гледаме на усилията на активисти в Флоренция, Балтимор, Детройт, Ню Йорк, и други като успешни примери на опозиция, които да ни помогнат за нашата борба в София да няма инсталация за горене на отпадъци.

Обединеното кралство

Малайзия

Хатфийлд

  1. https://zerowasteeurope.eu/2018/08/mothers-no-incinerator-for-a-breath-of-fresh-air/
  2. https://zerowasteeurope.eu/2016/05/20000-people-oppose-incineration-in-florence/
  3. https://baltimorebrew.com/2016/03/17/maryland-declares-energy-answers-fairfield-incinerator-permit-expired
  4. https://www.wbur.org/hereandnow/2019/04/26/baltimore-trash-incinerator
  5. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  6. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  7. Докладът от Zero Waste Detroit, наречен The Detroit Incinerator Primer, може да се намери тук: http://zerowastedetroit.org/wp-content/uploads/2018/07/Breathe-Free-Detroit-Incinerator-Report_v4.pdf
  8. https://eu.freep.com/story/news/local/michigan/detroit/2019/03/27/detroit-renewable-power-incinerator/3289106002/
  9. https://eu.ithacajournal.com/story/news/politics/2019/05/24/governor-cuomo-signs-bill-banning-trash-incinerators-finger-lakes/1225032001/
  10. https://senecalakeguardian.org/
  11. https://eu.ithacajournal.com/story/news/local/2018/02/08/romulus-resident-attempts-thwart-waste-energy-facility-appeals-zoning-board/321419002/

 

, , ,

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

Предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия.. По тази причина тя ще отвлече вниманието от рециклирането и разделното събиране и ще попречи да стигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците[1].
Да не забравяме, емисиите във въздуха от инсталацията ще допринесат към вече прекомерното замърсяване в София. Дори и най-модерните системи за филтриране допускат емисии на азотни оксиди, серен диоксид, тежки метали[2]. Азотни оксиди и серен диоксид значително допринасят за фотохимичния градски смог, както и за киселинните дъждове, и ще се добавят към вече силно замърсения въздух на София[3]. Тези газове също допринасят за парниковия ефект, и имат сходни деградиращи белодробни ефекти—отслабват дихателната система и влошават хроничните белодробни заболявания, и са дразнещи за очите, кожата и дихателните пътища[4].
Инсталациите за изгаряне на отпадъци също са значителен източник на живак. Живакът е устойчиво токсично вещество, което уврежда нервната система, води до нарушение на зрението, речта и моторния контрол, спазми, загуба на паметта. Живакът също наранява сърцето, бъбреците и белите дробове, и може да наруши развитието на организма при децата. Инсталации за изгаряне на отпадъци, особено тези които изгарят медицински отпадъци, са отговорни за близо 30% от световните емисии на живак в въздуха[5].
Инсинераторите са източници на емисии също и от олово, кадмий, арсен и хром, всички от които са силни токсични метали[6].
Най-опасните емисии от инсинераторите са диоксините. Диоксините са устойчиви органични замърсители (УОЗ) – това означава, че трудно се разграждат и следователно се натрупват в околната среда[7]. Диоксинът е канцероген, потвърден от безброй научни изследвания. Диоксините влияят върху имунната система— намалявайки имунната защита и увеличавайки чувствителността към инфекции, нервната система, и ендокринните и репродуктивните системи[8]. Въпреки че диоксините обикновено не присъстват в самите отпадъци, те се образуват при непълно изгаряне на определени видове отпадъци, включително PVC[9].
Инсталации за изгаряне на отпадъци винаги се създават с определени лимити на емисиите, но реалните емисии се проверяват рядко, само веднъж или два пъти годишно, и на предварително обявени времена, така че операторите на инсталациите могат да се уверят че работят оптимално при тези проверки. Скорошно изследване, проведено върху инсинератор на отпадъци в Холандия, установи, че емисиите на диоксини са не достатъчно регулирани и често се изкачват над лимита, установен в разрешителното на инсталацията, изпускайки вредни замърсители в районите около него[10].
Остава големият въпрос – кой ще отговаря за контрола на емисиите на инсинератора в София, ако той бъде построен – Столична община, Топлофикация-София? Колко ще струва поддържането на филтрите? Все още нямаме достъп до финансовите параметри за работата на инсталацията… И кой ще е най-потърпевш при потенциални проблеми?

 1. От Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение: „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на rdf отпадък. Страница 34

2. От Waste Incineration: A Dying Technology, доклад публикуван от GAIA който може да се намери тук: https://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Incineration-A-Dying-Technology.pdf

3. https://toxtown.nlm.nih.gov/chemicals-and-contaminants/nitrogen-oxides

4. https://www.atsdr.cdc.gov/MMG/MMG.asp?id=394&tid=69

5. От същия доклад публикуван от GAIA, страница 16

6. От същия доклад, страница 17

7. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dioxins-and-their-effects-on-human-health

8. От същия доклад, страница 10

9. http://ukwin.org.uk/resources/health/dioxins-and-other-harmful-incinerator-emissions/

10. https://zerowasteeurope.eu/downloads/hidden-emissions-a-story-from-the-netherlands/

, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock