, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

, , , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от “За Земята” коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от “За Земята” коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

, , , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция “За да остане природа в България” изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

,

Имайте предвид, че еднократната пластмаса не е стерилна!

Решихме, че е важно да напишем този текст, тъй като ескалиралата международна здравна криза накара много хора да забравят, че пластмасата продължава да бъде проблем. Нещо повече — във времена като сегашните тя ни дава измамна сигурност, а в същото време излага здравето ни на риск. Да, включително от инфекция. Преди пандемията от последния коронавирус, а и след нея. Въпреки че не се препоръчват за здрави хора, а ефективността им е съмнителна, маските за еднократна употреба вече започват да наводняват плажовете в Хонг Конг. Според информация, цитирана от Ройтерс, в града около 7.4 милиона човека ги използват всеки ден. Сами можете да сметнете резултата за природата и нас.
Прочетете внимателно и се замислете дали не рискувате здравето си в по-голяма степен, когато необосновано се доверявате на пластмасата?

Нито една еднократна пластмасова опаковка не е стерилна,

освен ако това не е изрично обозначено на нея.
За различните еднократни пластмасови опаковки има определени «приемливи» нива на бактериално замърсяване, което се смята за неизбежно. Например, една пластмасова бутилка минава през цялата бутилираща фабрика, поставя се на палет и се превозва до магазина, като през цялото това време бива докосвана и събира прах. Нямаме представа кой е докосвал еднократните опаковки, но когато използваме собствени многократни съдове за храна или напитки, хигиената е напълно под наш контрол.
Тези притеснителни факти не са причина да се паникьосаме още повече и да се отдадем на отчаяние. В настоящата ситуация, вместо да правят крачка назад и да се връщат към използването само на еднократни съдове, търговските обекти, предлагащи храни и напитки за бърза консумация, трябва да проявят отговорност и да предлагат на клиентите си

чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба –

както за консумация на място, така и за изнасяне от обекта. Последното — срещу депозит, разбира се. Виждаме, че дори по време на огромни и, хм, да ги наречем всенародни събития, на които не се събират само борци срещу еднократната пластмаса, като коледните и бирените фестивали тип Октоберфест в Германия, депозитната система работи. Срещу едно евро получаваш питието си в стъклена чаша, която връщаш. Срещу депозита можеш да я запазиш и за себе си, като спомен.
В заведенията, където се събират много деца, като детските градини или лагери,

много по-безопасно от чашата за еднократна употреба

е да се въведе личната чаша (каквото е изискването по закон). Тя, разбира се, трябва редовно се дезинфекцира. Еднократните чаши не се дезинфекцират, а децата не ги различават и лесно могат да объркат използваните с неизползваните или своята с чужда.

Независимо колко дълго ще продължи пандемията, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след края й.

Затова нашият извод е: Еднократните опаковки далеч не са стерилни. Заведенията за хранене и напитки трябва да предлагат чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба. Правете и вие това вкъщи — мийте и дезинфекцирайте повърхностите, върху които поставяте покупки, мийте ръцете за по 20 секунди при влизане и излизане от помещенията и си стойте у дома, ако работата ви позволява.

Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Автор: Йохан Мадсен

Превод: За Земята

Оригинална статия: A Danish fiasco: the Copenhagen incineration plant

Снимка: Zero Waste Europe

 

„Амагер Баке“ е нов, модерен завод за изгаряне на отпадъци в Копенхаген. Но също така като „по учебник“ олицетворява съмнителен процес на вземане на решения, лошо управление на проекти и икономически и екологични провали.   

Обещанията на новия завод

Историята на новия завод за изгаряне на отпадъци, построен в североизточен Амагер, започва през 2009 (1).  Петте общини, които стопанисват стария 40-годишен завод Амагер – Драгор, Фредериксберг, Хвидовре, Копенхаген и Таарнби (2) – предприемат построяването на нов завод с капацитет 560 000 тона на година, на стойност 534 милиона евро (3).

Заводът е построен с обещанието за подобряване на енергийната ефективност и екосъобразност.  В сравнение със старата 40-годишна инсталация, която той замества, се очаква новият инсинератор да произвежда 20% повече топлина и електричество на тон изгорени отпадъци, да отделя по-малко вредни газове и да се намали замърсяването на въздуха с над 50% на тон отпадъци. Инсинераторът също така е проектиран с възможност да изгаря биомаса в случай на липса на отпадъци, което му позволява да произвежда въглеродно-неутрална енергия и топлина по икономически обоснован начин (4).

Общият капацитет на новия завод е 560 000 тона отпадъци на година, които се обработват в две пещи, всяка с капацитет 30-35 тона на час. За сравнение старата инсталация е разполагала с 4 пещи, всяка с капацитет 15 тона на час и разрешен капацитет за горене от 440 000 тона на година.  

Като част от усилията това да се превърне в знаков проект за устойчивото развитие, името на „Амагер Беке“ е сменено на „Ресурсен център Амагер“ и е поет ангажимент за допълнителни инвестиции от 8 милиона евро за изследване на алтернативни технологии. Към днешна дата, до инсинератора е построена нова инсталация за сортиране, която разполага с място за складиране на битови отпадъци и рециклиране.  

Но наистина ли този проект представлява знакова инициатива зa околната среда? Едно по едно обещанията, направени от поддръжниците на проекта, биват нарушени, превръщайки го в символ на неосъществените екологични стремежи на Дания, чиито цели в областта на климата и енергията могат да останат недостижими за десетилетия напред.

Съмнително минало

Още от началото си, заводът „Амагер“ представлява противоречиво начинание, особено със спорния си финансов модел.   

През м. януари 2012, Община Копенхаген отказва гаранция за заем в размер на 534 милиона евро за проекта „Амагер Беке“. Вместо строеж на огромен инсинератор, общината предпочита инсталация с по-малък капацитет и по-голям фокус върху рециклирането и повторното използване на ресурси. Градската управа е особено обезпокоена, че строежът на голям завод би оставил в  обществото грешното впечатление, че горенето на иначе рециклируеми отпадъци е допустимо (наред с другите усложнения, които вървят ръка за ръка със строежа на инсинератор с прекомерно голям размер) (5).  

Въпреки одобрението на три от пет общини (6), Копенхаген иска нова оферта за по-малка пещ. Това искане  отхвърлено от Борда на Амагер Беке на основание, че не е икономически изгодно. Този аргумент е под въпрос, предвид това, че проектът е пред прекратяване заради недостиг на финансиране. 

През лятото на 2012 след поредица от тайни съвещания Община Копенхаген взема решение да одобри начинанието със съвсем малки промени по плана. Това се случва въпреки факта, че новото съоръжение би обрекло отпадъците в общината на изгаряне за следващите 30-40 години и би подкопало нейния план за климата (7). Възниква проблем и с цената на завода, която се очаква да бъде далеч по-голяма от други сходни проекти в Дания (8). В допълнение, се взема решение заводът да не приема вносниотпадъци.

Решение отгоре надолу

 Защо общинският съвет на Копенхаген променя позицията си? Датският вестник Finans (9) предполага, че отговорността е на Финансовия министър, Бярне Коридон, чиито социал-демократи управляват в Дания през 2012 г.. Въпреки, че е необичайно министри да се намесват в местни проекти, избирателният район на Коридон е град Есберг, където се помещава Babcock & Wilcox Vølund – компанията, която доставя пещта за инсинератора. Това играе голяма роля в промяната на позицията на Копенхаген (община, исторически управлявана от социал-демократите). Намесата на министъра довежда до одобрение на проекта и Babcock & Wilcox Vølund успяват да избегнат потенциална загуба от 0,5 милиарда евро, въпреки че бизнес планът на проекта не е устойчив (10).

Настоящи проблеми

Новият завод бива съответно построен и започва работа през 2017 г. (11). Въпреки че бива описван като постижение в съвременната технология за изгаряне, в процеса по вземане на решението са пренебрегнати ключови теми, които от тогава са се превърнали в проблеми за завода.

На първо място, заводът е прекалено голям. За да функционира с пълен капацитет, се изисква внос на отпадъци, който отначало бе забранен. Въпреки това, през 2016 г., петте общини – собственици на„Амагер Баке“, променят първоначалното споразумение и разрешават вноса на отпадъци, за да направят проекта икономически изгоден (12). Първоначално предвидените количества отпадъци са прекалено ниски, а тенденцията за намаляване на отпадъците би довела до банкрут на завода само за няколко години. Общините са принудени да намалят първоначално предвидените 480 000 тона на 350 000 на година, въпреки максималния капацитет на завода – 560 000. Сега не само че инсинераторът приема вносни отпадъци, но също така гори биомаса, за да посрещне огромните си нужди, отново в противоречие с първоначалното споразумение (13).

Само през 2018 г. са изгорени приблизително 30 000 тона отпадъци, главно от Британските острови (15). Поддръжниците на инсинератора продължават да оправдават екологичните преимущества на вноса на отпадъци, но вече става ясно, че техните аргументи не се потвърждават, тъй като внасяните отпадъци са предимно сухи хартия и картон и между 15% и 40% пластмаса – все рециклируеми материали.  Датската „Еа Енергийни Анализи“ също обръща внимание на липсата на ползи за околната среда, като в доклада си показва, че въглеродният отпечатък се увеличава там, където не се полагат усилия за намаляване на пластмасовите отпадъци (16). Това е така, защото наличието на суров нефт в пластмасата означава, че при горенето й реално изгаряме изкопаем водород, който има високa емисионна норма на въглероден диоксид (CO2).  

След десет години разработване на проекта, няколко спасителни акции и намеса от страна на финансовия министър, инсинераторът продължава да изпитва финансови и технически затруднения,. През 2016 г. например доставчикът на пещи Babcock & Wilcox Vølund открива грешка в плановете на пещите. Последвалото забавяне коства няколко милиона загуба, както за компанията, така и за „Ресурсен център Амагер“ (17).  

През 2017 г. заводът спира работа за 14 дни, вследствие на проектантска грешка в компенсатора, поради която не може да се справя с температурните промени.

В допълнение към тези технически проблеми, заводът не може да работи с пълен капацитет през летните месеци, тъй като свръхпроизводството (18) би попречило на други електроцентрали да доставят своята енергия (и би довело до затварянето им). Именно затова през лятото в „Амагер Баке“ работи само една пещ.   

За да компенсира тези финансови и технически проблеми, новият план за финансиране на „Ресурсен център Амагер“ предвижда събирането на отпадъци като източник на приходи. Това означава  „Ресурсен център Амагер“ да изземе управлението на сметосъбирането от четири частни компании. „Ресурсен център Амагер“ следва да бъде нает от Община Копенхаген за изпълнител като фирма за сметосъбиране. Но това си има цена услугите на „Ресурсен център Амагер“ ще струват с 13 милиона повече от частните доставчици (19).  

Заводът не е съвременен. Доцент Brian Vad Mathiesen от Университет Aalborg обяснява, че има значително по-добри методи за произвеждане на топлина и енергия, които превъзхождат горенето на нашите суровини. Той изтъква използването на топлинни помпи, геотермална и слънчева топлина като далеч по-напредничави методи. Инвестициите в технологиите в днешни дни трябва да са взаимосвързани, така че основният източник на енергия да е силата на вятъра, а производствата, базирани на неустойчиви източници на енергия трябва да се прехвърлят към новите методи.  (20).

В заключение, проектът за инсинератор за отпадъци, „Ресурсен център Амагер“ се оказва финансово и техническо фиаско, увенчано с лоши решения, пренебрегващи съветите на експерти и проектно управление, което противоречи на плановете за управление на отпадъците и климата на самите общини. Като резултат от това, сега Копенхаген има инсинератор с двойно по-голям размер от необходимото, който ще изисква все по-големи количества вносни отпадъци, за да може да продължава да работи. Като се има предвид че заводът е финансиран чрез 30-годишен заем,  това разхищение ще е за сметка на датските данъкоплатци.

 

Източници.:

  1. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915 
  2. Amager Resource Centre (2019). Available at: a-r-c.dk/om-arc/organisation
  3. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  4. Miljøstyrelsen (2012). Amagerforbrænding – Nyt affaldsbehandlingscenter. Miljøstyrelsen.
  5. Cradlepeople, 14 September 2012. Available at: cradlepeople.dk/ressourcer-op-i-rog/
  6. Wittrup, S. (2012). Ingenøren. Available at: ing.dk/artikel/amagerforbraending-truer-borgerrepraesentationen-med-oploesning-126063
  7. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783                                                                                           In the first year of its operation, the plant emitted approximately 131,000 tons of CO2, equivalent to annual emissions of over 28,000 passenger cars (European Pollutant Release and Transfer Register (E-PRTR). Available at: prtr.eea.europa.eu/#/facilitylevels). 
  8. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783 
  9.  Martini, J. and Sandøe, N. ‘Finans Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke’. Finans, 22 August, 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  10. Martini, J. and Sandøe, N. Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke. Finans, 22 August 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  11. ARC. Available at: a-r-c.dk/om-arc/presse/amager-bakke
  12. Wittrup, S. Ingenøren, 10 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  13. Wittrup, S. Ingenøren, 26 August 2015. Available at: ng.dk/artikel/affaldsmangel-truer-amager-bakkes-oekonomi-178234  
  14. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  15. Wittrup, S. Ingenøren, 12 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/miljoeorganisation-affaldsimport-amager-bakke-kan-aldrig-blive-gevinst-klimaet-186002?fbclid=IwAR0zIbgKMfhfMs-KQbhPDPdfYR7sCUUoN8WsgyrnLZUtBmHwZ2UIyfVv4JA
  16. Ea Energianalyse (2016). El, Varme og affaldsforbrænding – Analyse af økonomi ved import af affald i et langsigtet perspektiv. Available at: ea-energianalyse.dk/reports/1603_el_fjernvarme_affaldsforbraending_import.pdf
  17. Martini, J. and Sandøe, N. ‘Topchef får sparket efter kæmpetab på prestigeprojektet Amager Bakke’. Finans, 1 January 2017. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE9330270/topchef-faar-sparket-efter-kaempetab-paa-prestigeprojektet-amager-bakke/?ctxref=ext
  18. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  19. Martini, J. and Sandøe, N. Finans, 22 May 2018. Available at: From finans.dk/erhverv/ECE10621182/redningsplanen-er-kuldsejlet-100-skraldebiler-skal-redde-kriseramte-amager-bakke/?ctxref=ext
  20. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783
, , , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

, , , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

, , , ,

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си. Смяна на експерта и повторен анализ на изхвърляните във въздуха вредни вещества от ТЕЦ „Бобов дол“ поискаха адвокатите на „За Земята“, „Грийнпийс“ — България, Община Бобов дол и близо 100 жители от района на Бобов дол и Дупница, които се включиха в делото като заинтересовани страни. Съдът обаче разпореди само да се зададат допълнителни въпроси към същия експерт. „Опитваме се да се преборим с порочната практика експертите да преписват подадената от топлоелектроцентралите информация. Причината е, че експертите не правят собствено изследване и разчитат на това, което им се предоставя.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Съдът в Кюстендил даде миналата година ход на първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, провокирало подкрепата на толкова голям брой местни хора. То се случва на фона на все по-разгорещената обществена дискусия за изгарянето на отпадъци в остарелите морално и технически тецове. Поскъпването на въглищата като суровина накара някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, да се преориентират към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“. Институциите предпочитат да оставят проблема на самотек, вместо да провокират стимулирането на по-интензивното производство на възобновяема енергия от домакинства, за да им помогне да развият енергийната си независимост. Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. За сезон 2019 – 2020 топлоелектроцентралата ще получи 11 994 млн. лева . „Време е институциите да направят избор — чий интерес ще защитават. Този на гражданите или на няколко собственика? Въглищата няма да се върнат и отпадъците не са алтернатива. Решението от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Ролята на съда продължава да е ключова, за да бъде защитен интереса на хората.“

, , , ,

Промените в наредбата за отпадъци: потушаване на скандалните разкрития, но не и решение на проблема

Липсата на контрол и гаранции за състава на внасяните в България отпадъци ще продължат да са проблем и след като бъдат приети планираните промени. Това се казва в становището на Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България, изпратено по Проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Създаването на ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци е добра, но недостатъчна стъпка за осигуряване на максимална защита на живота и здравето на населението.

“Очевидно е, че отново се предлагат законови промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни.”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО) се отлага от години и се очаква чак през 2021 година.

Нито в проекта на Наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда и водите да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието. Смятаме този пропуск за съществен, проблемът с разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася в България може да се окаже от особено голямо значение. Той може да прерасне и в проблем от значение за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министърът на околната среда и водите трябва спешно да изготви и да публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби.

Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия. Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване. А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали. Така интересът на тяхното лоби ще продължи да получава подкрепа пред обществения.

, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация.